Вселената, Троицата и Богоявление

Честито Богоявление! Бог знаеше, че в историята винаги ще има хора, които ще се подлъгват от псевдо месии. Затова се яви при р. Йордан и засвидетелства чрез Святия Дух, изпратен във формата на гълъб, и чрез Своя глас, че Исус е Божият Помазаник: „Този е възлюбленият Ми Син, в Когото е Моето благоволение.“ Отец се яви на нашия слух, Духът се яви на човешкото зрение, а Синът се яви на осезанието ни в многогодишното Си общуване с човеците. Гласът дойде от небето, гълъбът слезе на земята, а Синът бе потопен във водата. Цялата вселена и цялата Троица присъства на водното кръщение на Исус. А за нас е актуален въпросът - какво виждаме на Богоявление - Сина Божи или голите до кръста мъже, състезаващи се кой пръв да стигне до кръста.

Смъртта не е краят (Битие 49:29-50:26)

/проповед/

Когато таткото на тригодишната Катя се прибрал у дома от работа, я заварил да плаче неутешимо – нейната костенурка била умряла. Жена му казала: „Аз не мога да я успокоя, ти се оправяй.“ Първо бащата казал, че ще отиде в магазина и ще й купи друга костенурка. Но Катя знаела, че животът не може да премине от една костенурка в друга и продължила да плаче.

Тогава баща й казал: „Знаеш ли какво, ще й направим погребение.“ Дъщеря му не знаела какво означава „погребение“, затова той й обяснил: „Погребението е голям фестивал в чест на костенурката.“ Тя не знаела какво означава „фестивал“, затова баща й казал: „Погребението е като рожден ден. Ще ядем торта и сладолед, ще пием Кока кола, ще купим балони и всички деца от квартала ще дойдат да играете заедно – само защото костенурката е умряла.“ Сълзите на Катя спрели и тя отново била щастлива.

Тогава се случило нещо невероятно. Те погледнали надолу и видели, че костенурката се движи.Тя била жива! Няколко секунди тя вървяла енергично, както винаги. Бащата не знаел какво да каже. Но Катя веднага се ориентирала в ситуацията. С цялата невинност на тригодишно дете, тя погледнала баща си и казала: „Тате, хайде да я убием“.

Моята първа среща със смъртта беше на погребението на баба ми. Бях малък и единственото нещо, което си спомням е воплите на жените и черните дрехи, с които бяха облечени хората. Цялата атмосфера беше тягостна и потискаща. Гледах всичко това и не можех да разбера защо трябва човек да си отива завинаги и да кара другите да страдат. Струваше ми се многонесправедливо.

Много години по-късно, баща ми почина в болницата. Беше болен от много болести и лекарите бяха безсилни. Обстановката пак беше потискаща. Благодарен съм, че поне можах да го изпратя в последния му час. Издъхна в моите ръце.

Днес, в информационния век в който живеем, хората си отиват от този свят без да им отдадем нужното внимание и достойнство. Повечето хора умират в неуютни болници, сред чужди хора, лекари и сестри, с тръби и катетри висящи от телата им, далеч от своите близки.

Яков умря в своето легло вкъщи, заобграден от тези които обича и тези, които го обичаха. Днес нуждата от специализирано лечение ни кара да отидем в болницата. И една неочаквана смърт ни откъсва от близките без да сме имали възможност да си вземем сбогом.

Може и да нямаме контрол над начина, по който идва смъртта, но можем да решим как да се отнасяме към нея. И от тази последна глава от Битие можем да научим повече за отношението, което Бог иска да имаме към смъртта, от всяка друга глава в Стария завет.

Първо, тук виждаме как се променя отношението на Яков към смъртта. В предходните глави Яков скърби за загубата на Рахил, а след това и за Йосиф, за когото предполага, че е умрял. Когато Вениамин трябваше да отиде в Египет, за да докаже почтеността на братята, Яков не разреши, защото се страхуваше да не изгуби и него.

Когато най-после Яков научи, че Йосиф е жив и той го видя, беше вече готов да умре. Но това щеше да стане чак след още 17 години в Египет.

Тогава Яков каза на синовете си:

Битие 49:29-32 Аз се прибирам при народа си; погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хета Ефрон. 30 В пещерата, която е в нивата на Махпелах, която е срещу Мамврий в Ханаанската земя, която пещера Авраам купи заедно с нивата от хета Ефрон за собствено гробище. 31 Там погребаха Авраам и жена му Сара; там погребаха Исаак и жена му Ревека; и там погребах аз Лия. 32 Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от хетите.

Тук за втори път Яков дава наставления да бъде погребан в пещерата в нивата на Махпелах в Ханаан, заедно с дядо си Авраам, баща си Исаак, техните жени и жена му Лия. След тези наставления той е готов да отиде при своя Господ:

Битие 49:33: „А когато Яков свърши поръчките към синовете си, изпъна нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при народа си. Тогава Йосиф прегърна баща си, плака върху него и го целува. 2 И Йосиф заповяда на служещите му лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израил, 3 като работиха над него пълни четиридесет дни; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дни. “

Забележете, че само за Йосиф се казва, че е плакал и целувал лицето на баща си. И следдългата процедура по балсамиране и оплакване, характерна за египтяните, Йосиф искаразрешение от фараона да погребе баща си в Ханаан. Неговата молба е удовлетворена.

И Йосиф, придружен от голяма египетска делегация и своето семейство, пътуват до мястото за погребение. Самата погребална церемония е толкова внушителна, че прави силно впечатление на местните жители.

Битие 50:11: „А ханаанците, жителите на онази земя, като видяха жалеенето при Атадовия харман, казаха: Египтяните имат голяма жалейка; затова мястото, което е оттатък Йордан, бе наречено Авел-мисраим (Египетско ридание).

При Ададовия харман процесията спира и е организирана 7-дневна жалейка, проведена специално за да може египтяните да изкажат съболезнованията си за последен път. Оттам семейството на Яков отива до пещерата Махпелах, където в семеен кръг е погребан Яков.

След като са изпълнили волята на баща си, семейството се връща до Атадовия харман, откъдето заедно с египтяните отпътуват обратно за Египет.

Дотук говорихме за Йосиф и неговата скръб по баща му, но не казахме нищо за неговите братя. Какви чувства вълнуваха тях при неговата смърт?

Битие 50:15: „А когато видяха Йосифовите братя, че умря баща им, казаха си: Може Йосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, което сме му сторили.“

Очевидно тяхната скръб остъпваше място на едно по-силно чувство – вина. В миналото те бяха разяждани от ревност и омраза към Йосиф и само присъствието на техния баща ги спираше да не посегнат на живота му. Но когато им се удаде сгоден случай, те се отърваха от него.

И сега, години по-късно, ги измъчваше вина. Още не бяха разбрали, че Йосиф им е простил,макар че бяха минали 17 години, в които той всекидневно им доказваше това. Те си казаха, че сега, когато Яков го няма, Йосиф ще си отмъсти, както те бяха чакали да са далеч от баща си, за да го елиминират. Затова те намислиха план.

Битие 50:16-18: „Затова, пратиха да кажат на Йосиф: Преди да умре, баща ти ни заповяда: Така да кажете на Йосиф: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им, злото, което ти сториха... А Йосиф се разплака, когато му говориха. После отидоха братята му, паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги.“

Отговорът на Йосиф е пример за това как да отговаряме благочестиво на нечестивопреследване:

Битие 50:19-21: „А Йосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога? Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го обърна за добро, за да спаси живота на много люде... Така че, не бойте се; аз ще храня вас и децата ви...“

Отмъщението принадлежи на Господа. Йосиф не можеше да си присвои прерогативите на Бога. Бог беше използвал злото, сторено от братята му, за добро. Как можеше Йосиф да се сърди!

Последните стихове на книгата ни пренасят след още 50 години. Йосиф е на сто и десет годинии е видял правнуците на Еврем. Синовете на Манасиевия син Махир са се родили на неговите колене. И малко преди смъртта си, подобно на баща си Яков, Йосиф казва на братята си: 

Битие 50:24: „Аз умирам; Бог ще ви посети, и ще ви заведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков.“ 

И след това ги кара да се закълнат, че ще занесат костите му в Ханаан. И той, както Яков,вярваше, че в бъдеще Израел ще се върне в Обещаната земя. И двамата бяха балсамирани – тялото на Яков, за да бъде отнесено и погребано в Махпелах, а тялото на Йосиф – за да бъдатвърнати костите му в Ханаан след изхода от Египет.

И в книгата Изход 13 гл. виждаме как Мойсей изпълнява неговата воля. Смъртта на Яковпредизвика пътуване до Ханаан, за да могат израелтяните да погледнат още веднъж земята, в която щяха да се върнат при изхода. А смъртта на Йосиф непрекъснато им напомняше, че един ден този изход ще се състои. „Аз умирам; Бог ще ви посети и ще ви заведе ... в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков.“

Така стигаме до края на една епоха - епохата на патриарсите и края на една прекрасна книга. Тя започна със създаването на човека в съвършената градина и завършва с два ковчега – един в Ханаан и един в Египет. Какъв тъжен край! Ако Мойсей пишеше книга днес, най-вероятно нямаше да може да намери издател за нея. 

Но, всъщност, глава 50 не е краят на историята. Мойсей ще напише още 4 книги, а Бог ще вдъхнови написването на още 61 до завършването на Библията. И в последните глави на последната книга Откровение, ние отново се връщаме в рая.

Откровение 21:1-2: „И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя бяха преминали; и море нямаше вече. 2 Видях и святия град, новия Ерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невеста, пременена за своя съпруг…”

Откровение 22:1-5 „река с вода на живот, бистра като кристал ... извираше от престола на Бога и на Агнеца и течеше насред улицата му. 2 И от двете страни на реката имаше дърво на живота ...Нощ няма да има вече; и няма да имат нужда от осветяване от светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. И те ще царуват до вечни векове.“

Написвайки Битие, Мойсей искаше да каже и на нас, бъдещите поколения, че смъртта не е краят. Много години Яков гледаше на смъртта като на край. Смяташе, че смъртта ще го избави от всичките му неволи, затова я чакаше с такова нетърпение. Това мислят и тези, които избират самоубийството като край на своите страдания. Но трагедията е, че тази смърт е само началото на една необратима съдба.

Веднъж говорих с един човек и той заяви, че вярва в прераждането. Но аз му показах стиха в Евреи 9:27, където Библията казва: „И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд.“

В Египет Яков промени гледището си за смъртта. Той разбра, че даже и Бог да беше взел неговия любим син, един ден Яков щеше да го види отново. Защото има живот след смъртта!

Битие 49:33: А когато Яков свърши поръчките към синовете си, изпъна нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при народа си.

В същото бяха убедени и Авраам и Исаак:

Битие 25:8 „И Авраам издъхна, умря в честита старост, стар и сит от дни; и се прибра при народа си.“

Битие 35:29: И Исаак, като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при народа си; и синовете му Исав и Яков го погребаха.

Твоето гледище за смъртта има голямо значение. Ако смъртта е краят, тогава няма смисъл да се стремиш към небето и да избягваш ада. Тогава самоубийството е изкушаваща опция. Ако няма живот след смъртта, тогава както казва светът, „яж, пий и се весели, защото утре ще умреш.“

Но ако гледаме на смъртта като начало, не край, тогава ние ще правим всичко възможно, за да изправим взаимоотношенията си с Бога чрез вяра в Сина Му. Тогава няма да се страхуваме от смъртта и няма да се притесняваме да говорим за нея. Дори можем да я приветстваме, защото тогава ще отидем в присъствието на Бога заедно с онези вярващи, с които сега сме разделени от смъртта.

Исус ни казва, че в дома на Отца Му Той е приготвил жилища за нас (Йоан 14:1-3). Те ще бъдат много по-прекрасни и просторни от най-добрите къщи и дворци на земята. Дори Версайският дворец е само тяхна бледа сянка!

Апостол Павел също ни насърчава с думите:

1 Солунци 4:16: „... сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христос ще възкръснат по-напред; 17 после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа.

Мойсей, Йоан и Павел говорят спокойно и с увереност за смъртта. Не е така с невярващите. Те всякак се стремят да избягват темата. Смъртта се нарича с ефемизми – ние не казваме, че хората умират, а че почиват или си отиват, или ни напускат. Дори лекарите не смеят да кажат на болния или близките му, че е болен от нелечима болест и умира. Хората намират утеха в скриването на истината от болния.

Трагедията с опита да се заобиколи темата за смъртта е, че умиращият прекарва последните дни и часове от живота си в заблуда. Вместо да си вземем сбогом и да кажем важните неща, ние използваме последните мигове, за да говорим за тривиални неща.

Вместо това, ако нашият близък е невярващ, можем да използваме последните му часове, за да му споделим благата вест и да го водим в молитва на покаяние. А ако е вярващ, можем даговорим с него с увереност за новия дом, в който ще се пресели. Мъката от раздялата винаги е голяма, но за вярващите тя е само временна. Eдин ден, ако упазим вярата, ще се видим отново. Ако сме убедени в това, тогава нашата вяра и радост в тъгата ще бъде искрена и видна за всички около нас.

Неотдавна видях следното фейсбук съобщение на вярващи от една от църквите ни в Америка:

“В 5:20 тази вечер нашия тати завърши състезанието си и си отиде у дома. Той беше удивителен човек и ние сме съкрушени, но щастливи, че неговата вяра сега стана виждане. Планираме възпоменателната служба да се проведе в понеделник вечерта, на 22 май. Допълнително ще съобщим точното време и място. Нямаме думи да изразим благодарността си за огромната любов и подкрепа, която получаваме от всички вас. Черпим сила от вашата подкрепа и ви благодарим от все сърце. Чет ви обичаше – обичаме ви и ние.

Джордж, Дани, Мери, Сюзън и Джейн”

Ние, вярващите в Исус, не бива да падаме в капана на отричането на смъртта и избягването на темата за нея. Яков и Йосиф гледаха на смъртта не като на край, но като начало. Те знаеха, чеедин ден ще се видят отново с тези, които обичат в присъствието на Господа.

Но не и братята на Йосиф. Те смятаха, че със смъртта на Яков Бог ще престане да се грижи за тях. Но научиха, че Божията любов не зависи от присъствието на дадени хора. Бог е суверен и може да се грижи за нас дори когато ни изглежда, че сме сами и нямаме ничия подкрепа.

Възможно е и ти да мислиш, че смъртта е краят. Да се опитваш да избягваш тази тема. Ако е така, тогава знай, че страхът от смъртта показва липса на вяра в библейското свидетелство за живота след смъртта. Можеш да криеш или потискаш този страх, но не можеш да го избягваш безкрайно.

Предлагам ти нещо друго: ти можеш да се учиш от хора като Авраам, Исаак, Яков и Йосиф. Те повярваха в Този, който един ден щеше да победи смъртта:

В Йоан 11:25,26 Исус каза: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това?

В нашия град има много магазини. От време на време те затварят и слагат надпис: „Затворено поради ремонт“. В продължение на месец-два обновяват интериора и след като отворят отново, не можем да ги познаем – изглеждат много различни! Нещо такова се случва и след смъртта на вярващ човек. Той излиза от тялото си, докато то се поправя и обновява. И при неговотовъзкресение вътрешният човек ще се нанесе в обновеното тяло.

В края на живота си известният евангелизатор Муди казва: „Някой ден ще прочетете във вестниците, че Дуайт Муди от Ийст Нортфийлд е мъртъв. Не вярвайте ни на една дума на това! В онзи момент ще бъда по-жив, отколкото съм сега. Ще съм се възнесъл високо, извън товастаро глинено обиталище в дом, който е безсмъртен – тяло, което смъртта не може да докосне. Тяло, подобно на Неговото славно тяло. Бях роден в плът през 1837 г. Родих се в Духа през 1856-та. Роденото от плътта може да умре. Роденото от Дух ще живее вечно.“

1 Коринтяни 15:55-58: „О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“ 56 Жилото на смъртта е грехът и силата на греха е законът; 57 но да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.

Нека се помолим. 

Има ли рай и какво ще правим там?

/проповед/

След като един кандидат за народен представител изнесъл реч на среща с избиратели, един младеж дошъл при него и казал: „Господине, не бих гласувал за вас даже да бяхте Св. Петър.” Кандидатът за депутат погледнал за миг младия човек и отговорил: „Младежо, ако аз бях Св. Петър, ти нямаше да гласуваш за мен, защото нямаше да си в моя избирателен район.”

Нека видим какво казва Библията за небето.

1    1. Небето е реално място. 

Писанието нарича мястото, където Бог обитава „небе”. Господ казва: „Небето е моят трон” (Исая 66:1). Исус ни учи да се молим „Отче наш, който си на небесата” (Мат. 6:9). И Той сега „отиде на небето и е от дясната страна на Бога” (1 Петър 3:22). Можем да кажем, че небето е мястото, където Бог в най-голяма пълнота ни изявява благославящото си присъствие.” (Грудем)

Някои източни религии учат, че небето е само състояние на ума. Новият завет ясно заявява, че небето е реално място. Когато Исус се възнесе на небето, той го направи постепенно така, че учениците да схванат именно тази идея – че рая е реално място. „И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им.” (Деян. 1:9)

Че става въпрос за реално място личи и от обещанието на Исус „Отивам да ви приготвя място.” (Йоан 14:2) Той ще приготви място за всеки човек от всички народи, който вярва в Неговото име.

Тези, а и други текстове показват, че небето съществува дори сега и че неговото местонахождение сега е неизвестно за нас. Както беше казал някой, „небето е неизвестен регион с известни обитатели”.

Ние не можем да видим съществуването му с естествените си сетива. Но това е местообиталището на Бог и то ще бъде обновено при последния съд и ще се съедини с обновената земя.

2    2. Обновеното творение.

Освен че ще обнови небето, Бог ще направи и „нова земя” (2 Петър 3:13). Някои християни смятат, че за целта настоящата планета Земя ще бъде напълно унищожена. Те посочват например 2 Петър 3:10: „А Господният ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучене, а стихиите, нажежени, ще се стопят, и земята, и делата по нея ще изгорят.”

Йоан казва в Откровение 21:1: „И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече.”

Но е трудно да приемем, че Бог ще унищожи напълно първоначалното създание и с това да даде надявола последната дума. По-скоро можем да приемем, че пасажите по-горе говорят за преминаване на първата земя като съществуваща в настоящата ѝ форма, а не на самото й съществуване.

В това ново небе и нова земя ще има място и дейности за нашите възкресенски тела, които ще бъдат подобни на тялото на Исус след възкресение. Те няма да остаряват, да се разболяват или отслабват. Бог ще усъвършенства цялото творение и ще го доведе в хармония с целите, с които първоначално го е създал. Земята отново ще стане „много добра”, както при сътворението.

В това ново творение всичко ще бъде подчинено на човека под управлението на Христос Исус, който ще бъде „увенчан със слава и чест” (Евреи 2:9). Така ще бъде изпълнен първоначалния Божи план да покори всичко в света на хората, които е сътворил. В този смисъл „кротките (т.е. новородените и спасените християни) ще наследят земята” (Матей 5:5).

3    3. Какво ще правим в рая?

Но какво ще правим в това ново небе и земя? И как ще изглеждат те? За нас е трудно да си го представим.

Едно момиченце било сляпородено. Майка му се опитвала да опише с думи пролетните цветя, есенните дървета, зимния сняг, лятното море, но тя можела само да си ги представя. Когато станала на 10 г. ѝ направили операция на очите. Още няколко седмици останала с бинтове на очите. Накрая дошъл момента на истината – махнали бинтовете и тя прогледнала. Изтичала до прозореца и застанала там без дъх: „Мамо, защо не ми каза, че е толкова хубаво?” „Опитах се, но думите не бяха достатъчни.”

1 Коринтяни 2:9: „Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го любят.”

И така, какво ще видим, като отидем на новото небе и новата земя?

Вече казахме, че ще наследим земята и ще я управляваме заедно с Христос. Тогава не бива да ни изненадва, че някои от описанията на живота на небето приличат на физическия свят, сътворен от Бога. Ние ще ядем и пием „на сватбената вечеря на Агнето” (Откровение 19:9). „Реката с вода на живота”(Откровение 22:1) ще тече „от престола на Бога и Агнето”, посред улицата на града.

Oт двете страни на реката ще бъде дървото на живота, което ще ражда дванадесет пъти плодове, веднъж на всеки месец (а според други преводи дванадесет вида плодове) (Откровение 22:2).

Раят ще е невероятно красиво място, в което ще струи неземна радост. Това ще е свят град (21:2), място „приготвено като невяста, украсена за мъжа си” (21:2).

Там ще можем да пием от извора на водата на живота безплатно (21:6). Тази вода ще е толкова вкусна, че няма дори да се сещаме за боза и Кока кола. И Елин Пелин не е бил прав - дядо Матейко няма да се сеща за ракия.

Този небесен Ерусалим ще притежава Божията слава и ще свети „като най-скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал” (21:11). Ще бъде огромен – с дължина, височина и ширина 12000 стадия или 2250 км (21:16) – почти колкото от Варна до Брюксел.

Някой ще каже, да, но това са само символични картини. Тогава можем да попитаме – с какво символичните пирове, символичните реки и дървета превъзхождат истинските пирове, реки и дървета в Божия вечен план?

Освен това, небесният град ще има порти, стена и основи, а това е доста буквално описание. „И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера... улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло... И народите ще ходят по неговата светлина: земните царе ще донасят в него своята слава. Портите му не ще се затварят денем (защото нощ не ще има там); и ще донасят в него славата и почитта на народите.” (Откровение 21:21-26)

Тази картина ни говори, че в новото небе и новата земя ние ще извършваме физически дейности. За Божия слава там ще се поставят музикални и артистични представления. Вероятно хора ще работят в областта на научните изследвания и технологичното развитие на творението. Ще има невероятни изобретения. Ще имаме различни позиции и ще управляваме над цялото Божие творение – „И те ще царуват до вечни векове.” (22:5)

Някои хора мислят, че в рая няма да има време, защото ще живеем вечно. Но това не означава, че там времето ще е непознато или че няма да можем да правим нещата едно след друго. Картината нанебесното поклонение в Откровение включва думи, които се изричат една след друга в разбираеми изречения и действия – поклон пред Божия трон, сваляне на короните пред трона Му.

Вече споменахме, че земните царе също ще носят на небето славата и честта на народите – това също включва поредица от събития. Дървото на живота също ще ражда плодове последователно.

Тъй като Бог е безкраен, а ние сме същества с ограничени възможности, които никога няма да имат Божието знание, можем да очакваме, че през вечността ние ще можем да продължаваме да научаваме повече за Бога и за отношението му към творението.

Но в рая ние ще си останем ограничени същества и няма да се превърнем в малки богове, както си представят последователите на някои религии. Ние никога няма да постигнем Божията вечност или вездесъщност, за да виждаме цялото време еднакво ясно.

Но най-прекрасното нещо – по-важно от това, че ще се радваме на общение с Божии люде от всички народи и всички периоди от човешката история, че там няма да има болка и страдание, че ще управляваме Божието царство – е че ще бъдем в Божието присъствие и ще се радваме на неограничено общение с Него: „Ето скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и Сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях.” (Откровение 21:3)

В Стария завет, когато Божията слава изпълваше храма, свещениците не можеха да стоят и да служат (2 Лет. 5:14). В Новия завет, когато Божията слава обгради овчарите на полето край Витлеем, „те се изпълниха със страх” (Лука 2:9). Но в небесния град ние ще можем да понасяме силата и святостта на присъствието на Божията слава, защото ще бъдем непрекъснато потопени в нея. „И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява; защото Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето.”

Всичко ще бъде прекрасно и съвършено. Не забравяйте кой е архитектът – Бог Отец! Още преди 2000 г. Исус каза: „Отивам да ви приготвя място.” (Йоан 14:2). И той приготвя рая за нас вече 2000 години.Това е много повече от 6-те дни, за които сътвори небето, земята, слънцето и звездите, и всички останали галактики във вселената.

Това ще ни изпълва с огромна радост и благодарност. Най-голямата ни радост ще бъде, че ще виждаме самия Господ и ще бъдем с него вечно. Там ще видим изпълнението на всичко добро и правилно, което има във вселената – радост, истина, правосъдие, святост, мъдрост, благост, сила, слава и красота. Тогава ще разберем в пълнота думите: „в Твоето присъствие има пълнота от радост, в твоята десница – блаженство довека” (Пс. 16:11).

И тогава няма да желаем нищо друго. Няма да желаем дори секс, защото просто няма да се сещаме за него – толкова голямо неземно удоволствие ще изпитваме от новото ниво на общуване с Исус и с другите обитатели на небето.

Когато отидем там, нашите гласове ще се присъединят с гласовете на изкупените, пеейки „Свят, свят, свят Господ Бог Всемогъщи, Който бе, и Който е, и Който ще бъде!” (Откровение 4:8)

4    4. Всички ли ще отидат на небето? 

Много религии проповядват, че е достатъчно само да си добър и да спазваш определени обряди, за да отидеш в рая. Други хора смятат, че Бог ще спаси всички. Но това не ни изглежда много справедливо, нали? Този начин на мислене обезсмисля жертвата на Божия Син Исус Христос.

Библията ни казва, че ние сме спасени по благодат чрез вяра и че всеки ден трябва да изработваме своето спасение чрез добри дела, за които Бог ни е създал отначало.

Затова, сред това неземно описание на небесния Ерусалим, което намираме в Откровение 21, Бог изведнъж вкарва 8 стих с описание на тези, които няма да отидат на небето. С това Той показва, че грехът ще бъде разрушен и на небето няма да има място за него. Кои групи хора няма да влязат там, според ст. 8?

Страхливите – тези, които не са приели Христос поради страх да отстояват вярата си.

Невярващите – тези, които изобщо не вярват в Христос или Библията.

Мръсните – тези, които са вършели не само грехове, но и мръсотии. Ето един списък с мръсотии от Словото: хомосексуализъм (Левит 18:22), астрология и врачуване (Второзаконие 17:3), ходене при врачки (Второзаконие 18), некоректни бизнес отношения (Притчи 20), горделивото сърце (Притчи 16).

По-нататък – убийците – включително на бебета в утробата.

Блудниците – всички извършващи сексуални грехове – блудство, прелюбодейство, хомосексуализъм, порнография и т.н.

Чародейците –Гръцката дума тук е „pharmakois” и тя означава човек, който приготвя и използва опиати за магии или ритуално магьосничество.

Идолопоклонниците – всички които обичат нещо повече от Бога. Тук влизат също и тези, които се покланят на хора – например, тези, които се покланят на Буда, Мохамед, Кришна, Дънов, и които боготворят Сталин, Хитлер, Путин и който и да е друг лидер.

Лъжците – включително тези, които лъжат чрез манипулиране и преувеличаване. На небето няма място за тях, тъй като там обитава абсолютната истина, Исус.

Един баща казал на своето дете: „Когато дръпнеш пердетата, отвориш прозореца и в стаята влезе светлината, къде е изчезнал мракът?” „Не зная”, отговорило детето. – „Той просто изчезва”, казал бащата.

Така ще бъде със злото в Божието присъствие. Няма да има повече зло и болка, причинена от злото, защото Бог ще обърше всяка сълза от очите.

5     5. Новото създание – мотивиращ фактор за трупане на небесни съкровища

Когато се замислим над ефимерността на настоящото създание и от друга страна – за нашия вечен живот в новото създание, тогава би трябвало да бъдем мотивирани да живеем благочестив живот и да трупаме съкровища на небето.

Петър казва във 2 Петър 3:11-13: „И тъй, понеже всичко това ще се стопи, какви трябва да сте вие? Трябва да водите свят живот, в благочестие, като очаквате и желаете идването на Божия ден, поради който небето, възпламенено, ще се стопи, и стихиите, нажежени, ще се разложат! А според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда.”

"Да водите свят живот, в благочестие". Как водим свят живот? Като трупаме съкровища на небето!

Къде трупаш съкровища? На земята, където „молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат”? Или на небето, „където ни молец, ни ръжда ги разяждат, и където крадци не подкопават, нито крадат; защото където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.” (Матей 6:19-21)

Имало две жени. Едната била християнка, но била много стисната и алчна. Тя имала прислужница, която не притежавала много, но била щедра, обичала да дава и гледала да използва всяка възможност за това. И двете умрели и отишли на небето. Ангел развеждал богатата жена и й казал: „Ще те заведа в новия ти дом и по пътя ще ти покажа дома на прислужницата ти.”

Тръгнали по златна улица и стигнали до огромно имение. Богаташката казала: „Еха, и това е за моята прислужница! Нямам търпение да видя моята къща.”

Минали нататък и стигнали до една съборетина от нещо като шперплат. Жената попитала „Какво е това?” Ангелът отговорил: „Съжалявам, това успяхме да направим от материалите, които ни изпрати.”

Трупаш ли небесни съкровища? Изпращаш ли материали на ангелите за твоя нов дом? Някой беше казал: две неща ще ни изненадат, когато отидем на небето – кой е там и кой не е там.

Може би ще попиташ, как трупаме небесни съкровища? Има много начини. Ето някои от тях:

Като ходим на църква и се поучаваме заедно от Божието слово.

Като се молим за напредъка на Божието дело.

Като свидетелстваме с думи за това, което Исус е направил в живота ни.

Като посвещаваме своето време на тези около нас.

Като благославяме другите с излишъка, който Бог ни е дал.

Като споделяме храната си и притежанията си с нуждаещите се.

Като отваряме дома си за самотните.

Като се борим срещу несправедливостта.

Като носим товара на обременените и даваме надежда на потиснатите.

6    6. Заключение.

Небесният Ерусалим е невероятно красиво и реално място, което Бог е подготвил за нас. Един ден този свят ще изчезне и вярващите ще възкръснат за вечен живот. Там няма да има повече сълзи и страдания, но вместо това ще има неземна радост и невероятно общение с другите вярващи и най-вече – ще бъдемзавинаги в присъствието на триединния Бог.

Но този град има и високи стени и той е непристъпен за тези, които отхвърлят Бога и живеят според своите плътски страсти. Ключът за вратите на небесния град е вяра в Исус Христос, подкрепена с дела.

Едно момиченце се разхождало вечерта с баща си. То погледнало нагоре към обсипаното със звезди нощно небе и възкликнало: „Тате, ако грешната страна на небето е толкова хубава, каква ли ще е правилната страна?”

Нека се помолим.

_________________________

БПЦ „Нов живот”

28.08.2016 г.