Войната срещу силите на мрака

/проповед/

Братя и сестри, ние сме във война.

Всяка война е носила на човечеството терор, варварство, жестокост, агонизиращи умиращи и безнадеждни поробени или опечалени мъже, жени и деца. Недалеч от нас се води една война от ново поколение – с дронове и изкуствен интелект се поразяват обекти на противника. Докато Русия, която започна войната, насочва ракетите си срещу гъсто населени райони, Украйна неутрализира нефтопреработвателните предприятия. Но всичко това носи огромни разрушения, жертви и скръб.

Но колкото и да е отвратителна войната, не бива да забравяме че освен жестокост и варварство тя изважда на преден план и най-достойни и благородни постъпки, като саможертва, посвещение, любов и изобретателност в лицето на невъзможни трудности. Тези постъпки са възпяти в песни, легенди и стихове, като тези от „Опълченците на Шипка“ на Вазов:

„защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!“

По време на война много хора проявяват героизъм. Но Библията осъжда войнстващия дух.

Яков 4:1-2 „Откъде произлизат боеве и откъде – препирни, между вас? Не е ли оттам – от вашите сладострастия, които воюват в телесните ви части? ² Пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защото не просите.“

Но интересното е, че за да изобрази природата на християнския живот, Святият Дух използва метафората на войната. И това е много подходяща метафора, защото същата смелост, жертвоготовност, лоялност, издържливост, изобретателност и сила да се биеш до края, трябва да характеризира живота на християнина.

Всъщност, християнският живот е война. Другите войни бледнеят на фона на тази истинска война, в която се впуска всеки християнин, когато предаде лоялността си на Исус. Затова преди да повярва, всеки трябва да помисли за цената, която трябва да плати. Защото когато признаеш Исус за Спасител и Господ, ти се вливаш в редиците на армия.

И тук няма възможност за уволнение. Можеш да дезертираш, но не и да се уволниш.

Борбата срещу света

Апостол Йоан казва, че има три фронта, от които можеш да очакваш атаки.

1 Йоан 2:16 „Защото всичко, което е в света – желанията на плътта, похотта на очите и надмеността в живота, не е от Отца, но от света.“

Апостолът говори за три похоти – на плътта, на очите и на гордостта (смъртоносното трио).

Какво е похот? Похотта е желание, което е превърнато в бог. Но ако основна цел в живота ти е да ядеш (да спортуваш, да спиш, да правиш секс, да играеш на компютърни игри и т.н.), това е идолопоклонство, защото то нарушава твоето служение и посвещение на Бога.

С помощта на Ивайло Генчев вече видяхме как да водим битка с изкушенията. Но светският дух не се заключава само в притежанията и физическите удоволствия, които сме превърнали в бог, на който се покланяме.

Като християни ние сме обградени от светски хора, чийто начин на живот ще се сблъсква с нашия начин на живот. Някои ще ни отхвърлят, други ще ни намразят или дори унижават. Исус каза,

Йоан 16:33 „В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света.“

В резултат на това някои християни прекъсват почти всички свои контакти с нехристияни и се затварят в своето християнско гето. Манастирите са паметници, свидетелстващи за това. Модерният начин на изолиране от света е да банваш приятели във фейсбук, които са те наранили с изказванията си.

Но Исус не ни призовава към изолация. Ние не трябва да сме от света, но сме В света.

С Ваня отидохме на разходка в Морската и седнахме в едно заведение на цаца и картовки. Когато ни ги донесоха, и двете бяха безсолни затова посегнах към солницата, но тя нищо не пускаше. Взех солницата от съседната маса – също без успех.

И тогава погледнах в дупчиците – всички бяха запушени от залепналата от влагата сол в тях. Взех клечка за зъби и ги пробих. Така успях да осоля цацата и картовките.

Когато ние сме в запечатани солници, не можем да бъдем сол на света. Когато светлината е под шиника, тя става безполезна, защото никой не я вижда.

Когато се затворим в стените на нашата църква, ние се превръщаме в обсадена църква. И дяволът харесва това.

Следователно, в нашата битка със света, ние трябва да мразим и отхвърляме неговия дух. Трябва да сложим решителен край на склонността си да се покланяме на храна, сън, секс или красиви притежания и репутация. И това може да стане само когато позволим на Исус да стане наш Господ.

И когато възникне конфликт между покорството ни на Христос и нещо друго, което по принцип не е лошо, Христос трябва да получи първенство. Например, може много да ни се ходи на плаж и единственото свободно време, което имаш да е по време на църковната служба или друго събитие в църква. Твоят избор показва на кой бог се покланяш.

Понякога, когато попитам някого, защо не дойде на служба или на Библейско изучаване, той казва, „Бях уморен“. Но вместо да легне рано и да се наспи, същият този човек си ляга късно, защото гледа тв или браузва в интернет!

Или, някои студенти се страхуват, че ако дойдат на църква по време на сесия, няма да имат време да се подготвят за изпит. Така страхът заплашва да победи вярата.

Само когато възприема отношението на войник и престана да се тревожа за последствията и се подчинявам на заповеди, моят страх може да се изпари и да си върна мира. Да, може и да ми е трудно на изпита, но на кого е лесно по време на война! Павел казва на Тимотей,

2 Тимотей 2:3 „Съучаствай в страданията като добър воин Исус Христов.“

Битката срещу плътта

Когато Павел използва думата „плът“ той има предвид не само желанията на плътта, но и навиците, инстинктите и нагласите на ума и тялото, които носим в себе си от времето преди да срещнем Христос. Когато говорихме за святост казахме, че няма конфликт между това да се предаваме на Святия Дух и да предприемем активни стъпки да преодолеем тези стари навици.

Римляни 7:23 „но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.“

Тук отново виждаме, че ние трябва да воюваме непрекъснато. И много християни се обезсърчават и губят битката именно тук, защото във война високият морал е жизнено важен за победата.

Ние можем да бъдем ранени в битката. Можем да бъдем повалени. Но истинският войник е този, който става отново и продължава да се бие.

Чували ли сте за полк. Константин Каварналиев? В Междусъюзническата война през 1913 г. гръцката армия атакува и изгаря до основи гр. Кукуш в Македония. Местното българско население е заплашено от клане и хиляди жени, деца и старци хукват на север в опит да достигнат пределите на Стара България.

Единствената пречка пред гръцката армия да ги настигне и избие в гръб е тесният планински проход край Дойран. Точно там полковник Каварналиев организира своята отчаяна отбрана. Българите се бият в съотношение 1:14 и задържат гърците цели три дни – достатъчно време, за да може колоните от бежанци да преминат границата.

В последния ден полковник Каварналиев е ранен от шрапнел в крака. Въпреки острата болка и кръвозагубата, отказва да отиде в лазарета. Превързва крака си, качва се отново на коня и продължава да препуска по бойната линия, за да командва и окуражава войниците. Спасява живота на хиляди.

Когато животът ни за вечността е заложен на карта, когато силите ни са на привършване, вместо да се предадем и вдигаме бялото знаме, можем да погледнем към нашия Генерал Исус Христос, който даде живота си за нас, за да бъдем ние спасени от унищожение от пълчищата на Сатана.

Римляни 8:1-2 „И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус, които ходят не по плът, но по Дух. ² Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и на смъртта.“

Отпаднал ли си? Обезсърчен ли си? Гледай към Генерала! Напомняй си, че няма никакво осъждане за тези, които са в Христос Исус!

Ако е грешка да се предаваш на обезсърчението, друга голяма грешка е да си твърде сигурен в себе си.

1 Коринтяни 10:12 „Така че, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.“

Най-важното е да си нащрек. Самоувереността и обезсърчението са двете страни на една и съща монета. Не ти си важен. Ти си просяк, когото Бог е поканил на царската трапеза. Бог те е направил царски свещеник. Радвай се в Бога. Бог набира просяци и ги въоръжава да бъдат войници в Неговата армия.

Битката против силите на мрака

В Ефесяни апостол Павел казва,

Ефесяни 6:12 „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите.“

Как водим борба срещу духовните сили на нечестието? Малко преди това Павел дава отговора:

Ефесяни 6:10 „Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество.“

Аз мога успешно да се противопоставя на Сатана, когато заяквам в Господа. А заяквам в Господа, когато правя това, което Той ми казва вярвайки, че Той ще ми помогне. Моята сила се крие в моето покорство. Бог е с мене! Силата, която възкреси Исус, е на наше разположение!

В стратегията ни за победа не трябва да подминаваме още едно нещо.

Ефесяни 6:18 „И молете се в Духа по всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии.“

Както казва Джон Уайт, „Легионите на Сатана се ужасяват от молитвата. Сатана трепери, когато види най-слабия светия коленичил.“

В книгата си „Шипка“ Яна Язова описва как по време на августовските боеве на Шипка през 1877 година, генерал Столетов изпраща множество конници-пратеници, за да поискат спешни подкрепления от ген. Радецки в щаба в Габрово.

Но Радецки се подлъгва от заблуждаваща маневра на турската армия и насочва основните резерви към Елена, откъдето смята, че Сюлейман паша ще се опита да пробие. В крайна сметка настоятелните „пощальони“ помагат на Радецки да осъзнае смъртоносната опасност за Шипка и да прехвърли войските си там. Победата на Шипка се оказва решителна за победата във войната.

Нашите молитви са тези „пощальони“, които призовават Бог да изпрати Своята небесна армия от ангели на помощ срещу пълчищата на Сатана.

Когато Даниил се молеше в продължение на 3 седмици, Бог изпрати ангел, който да донесе послание до него въпреки съпротивата на Сатана. Виждаме, че молитвите на светиите водят до битки в небесни места.

В края на краищата, ние знаем, че „боят е на Господа“ (1 Царе 17:47). Нашите битки са част от война. Начело на нашата армия е Непобедимия. Той познава войниците си по име и е загрижен за тяхната безопасност и здраве.

Всъщност, ние участваме във война, която е вече спечелена. Това стана, когато Исус излезе от една запечатана гробница.

Ние с нетърпение очакваме да свърши войната в Украйна. С нетърпение хората са очаквали и края на Втората световна война. Когато съюзниците са завладели Европа, целият свят е разбрал, че войната е свършила. Все още са предстоели месеци на боеве и смърт, опасности и болка, бомбардировки. Но краят е бил дошъл. Може би само Хитлер се е съмнявал в това.

Сега сме в същата позиция. Последният десант предстои. Павел казва,

1 Коринтяни 15:57 „но да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.“

Ще има моменти, когато няма да се чувстваш като част от побеждаваща армия. Ще се чувстваш сам и безпомощен. Затова битката в същността си е битка на вяра.

1 Йоан 5:4 „и тази е победата, която е победила света, нашата вяра.“

Евреи 11:33-34 „които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устата на лъвове, ³⁴ угасваха силата на огъня, избягваха острието на меча, оздравяваха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.

Затова…

2 Тимотей 2:3-4 „ Съучаствай в страданията като добър войник на Исус Христос. ⁴ Никой, който служи като войник, не се заплита в житейски работи, за да угоди на този, който го е записал за войник.“

За да угоди на този, който го е записал за войник… Заплитам ли се в житейски работи? Дали светските грижи не заглушават словото? Или съм изцяло на разположение на моя Командир?

Това е последната битка. Когато победим вече няма да има други. Ще имаш възможност да маршируваш с една победоносна армия в стъпките на Владетеля на времето и вечността.

Молитва

______________________

БПЦ "Нов живот" Варна

30.08.2026 г. 

Кой командва парада (Исус Навиев 5:13 – 6:21)

/проповед/

Увод

Възрастни съпруг и съпруга били убити при катастрофа. Отишли в рая и там Св. Петър им направил туристическа обиколка. Довел ги го техния райски дом и казал: „Тук е вашата къща на брега на океана, там са тенис кортовете, басеина и двете игрища за голф. Ако се нуждаете от освежителни напитки, навсякъде наоколо са разположени минибарове“, казал Петър.

Като си тръгнал, старият мъж казал, „Видя ли, можеше да сме тук преди 10 години, ако не беше настоявала да правим упражнения три пъти седмично, да ядем глупавата овесена каша, пълнозърнест хляб и нискомаслена храна!“

Понякога подготовката за бъдещето може да е неподходяща. Но не и с Бог. Бог винаги ни подготвя за това, за което ни призовава. Това видяхме в 1 глава на Исус Навиев. Също там научихме, че Бог ни дава ни успех, ако сме му покорни. В историята с Раав разбрахме, че всеки грешник има бъдеще, стига да откликне на благата вест! Припомнихме си, че Когато откликнем на призива на Бога с вяра и покорство, даваме възможност на Бог да демонстрира силата си.

Днес ще разгледаме Исус Навиев 5 и 6 гл. – едни от най-запомнящите се глави в Стария завет, описващи битката за Ерихон в Обещаната земя. Ще видим няколко важни неща, които трябва да знаем, за да извоюваме нашите духовни победи. По-конкретно, ще говорим за това, че е важно да помним на кого е битката, в която участваме, че трябва да се съобразяваме с Божия начин на воюване и водене на боя и накрая, да не забравяме, че съдният ден идва. Първо,

1.     Помни кой командва парада.

След като получи доклада на двамата съгледвачи, подготви армията и прекоси Йордан, Исус Навиев отдели време за самоподготовка. Излезе в околностите на Ерихон, за да разузнае терена и да измисли план за битката. И там срещна един човек с меч в ръката.

Исус Навиев 5:13 „И когато беше Исус при Ерихон, повдигна очи и видя, и ето, насреща му стоеше човек с измъкнат меч в ръка; и Исус пристъпи към него и му рече: Наш ли си или от враговете ни?“

Исус „повдигна очи“. Изразът издава елемент на изненада. И Исус пита човека, „Наш ли си или от враговете ни?“

Забележете отговора:

Исус Навиев 5:14 „Не, но за Военачалник на Господнето войнство сега дойдох аз.“

Отговорът е „не“. Сякаш човекът отказва да отговори на въпроса, защото това не е правилният въпрос. Въпросът не е дали Господ е на страната на Исус Навиев или не. Правилният въпрос е дали Исус Навиев е на страната на Господа! Когато сме изправени пред битка – физическа, емоционална или духовна, важно е да сме сигурни, че сме на станата на Господа!

Вместо да се впускаш в битка сам и след това да се молиш Бог да ти помага, първо се увери, че това е битката на Господа. Четиридесет години по-рано евреите бяха забравили това правило. Когато послушаха 10-тимата съгледвачи и решиха, че не могат да завладеят земята, в резултат трябваше да се скитат 40 години в пустината.

Но на следващия ден решиха, че все пак ще влязат в Ханаан. Проблемът беше, че Бог не беше с тях. И въпреки предупрежденията на Мойсей, че ще бъдат победени, те не послушаха. „Тогава амаликчаните и ханаанците, които живееха на онази планина, слязоха и ги разбиха, и ги гониха до Хорма.“ (Числа 14:45)

Когато пратеникът каза, че е „Военачалник на Господнето войнство“, Исус Навиев реагира мигновено:

Исус Навиев 5:14 „И Исус падна с лице на земята и се поклони, и му каза: Какво заповядва Господарят ми на слугата Си? А Военачалникът на Господнето войнство рече на Исус: Събуй обущата си от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свято. И Исус така направи.“

Това не беше човек. Не беше и просто ангел, защото иначе Исус нямаше да събуе обущата си и да се поклони. Това беше не някой друг, а Бог. И още по-точно, това беше Христос. До Витлеем имаше още 1400 години, но ние знаем, че второто лице на Троицата, Христос, няма начало и съществува много преди сътворението.

Очевидно Исус беше дошъл с послание до Исус Навиев. Не знаем какво е било то, най-вероятно се е отнасяло до това как да спечели битката. Но най-важното беше, че Исус Навиев получи потвърждение, че битката е на Господа, не тяхна.

Градът, който трябваше да се завладее, не беше кой знае колко голям. Но той беше важна крепост. Ако завладееха нея, пътя им към останалата част на Ханаан щеше да бъде открит.

И началото на следващата глава ни пренася към сцената на битката.

Исус Навиев 6:1-2 „А Ерихон беше укрепен и затворен заради израиляните; никой не излизаше и никой не влизаше. И Господ каза на Исус: Ето, предадох в ръката ти Ерихон, царя му и силните му и храбри мъже.“

Битката още не се е състояла, но Бог говори в минало време за нея като вече състояла се. Когато загубим някоя битка, ние се обезсърчаваме. Но важно е да помним, че Господ вече е победил във войната. Ако си чел последната глава на Библията, ще знаеш че ние сме победители, стига да се бием на Божията страна.

Първо, помни кой командва парада и се увери, че битката е Негова. Второ,

2.     Божият начин на водене на битка.

Божията заповед относно това как да поведе боя изглеждаше доста странна:

Исус Навиев 6:3-5 „Ходете около града, всички военни мъже, и обиколете града веднъж; така да правите шест дена. И седем свещеника нека носят пред ковчега седем гръмнливи тръби; и на седмия ден обиколете града седем пъти, и свещениците нека свирят с тръбите. И когато засвирят продължително с гръмнливата тръба, като чуете гласа на тръбата, целият народ да извика с гръмблив глас; и градската стена ще рухне до основи, и народът нека върси – всеки право напред.“

Във военните ръководства за водене на бой днес можете да откриете много ценни съвети, но маршируването около град седем дни и вдигането на шум, за да паднат стените, очевидно беше нечувана военна стратегия за победа.

В тази стратегия за победа основно място заема ковчега на завета. Това показваше, че битката беше на Господа. Основна роля в нея щеше да играе Бог. Единственото, което се искаше от Исус Навиев беше вяра да се придържа към тази меко казано, странна стратегия за победа, а от хората – вяра да следват Исус, въпреки своите съмнения.

А съмнения сигурно са имали. Но най-вероятно докато са обикаляли около града цяла седмица у тях все повече се е затвърждавало убеждението, че сами няма да могат да завладеят Ерихон. Стените на града са били високи и непристъпни, а след външната стена е имало още две вътрешни. Портите също били здрави и сигурни.

Затова, въпреки съмненията си, те са се надявали само на Бога. Не им е оставало нищо друго!

Като студент участвах в проект за културен обмен с американски студенти-християни. Към проекта организаторите направиха хор и поканиха всеки, който иска, да участва в него. Аз се записах. Цял месец учихме негърски спиричуъли и госпъл музика. Една от песните беше „Исус Навиев води битката за Ерихон“ – слушали ли сте я?

Току-що бях повярвал и още не бях чел историята в Библията, но много харесвах песента. Всъщност, тя би трябвало да се казва „Бог води битката за Ерихон“. Израел само марширува и извика, а Бог беше този, който събори стените. Бог направи така, за да подчертае че заслугата за нашите победи не е наша, а Негова.

Oт ст. 6 нататък четем инструкциите, които Исус Навиев предаде на свещениците и народа.

Исус Навиев 6:8-9 „И така, след като говори Исус на народа, седемте свещеника, които носеха седемте гръмливи тръби пред Господа, вървяха и свиреха с тръбите; и ковчегът на Господния завет ги следваше. И въоръжените вървяха пред свещениците, които свиреха с тръбите, и задната стража вървеше зад ковчега, докато свещениците продължаваха напред, свирейки с тръбите.“

Исус Навиев 6:10 „А Исус заповяда на народа: Да не викате, нито да се чуе гласът ви, нито да излезе дума от устата ви до деня, когато ви кажа да извикате.“

Забележи също, че хората трябваше да пазят тишина, докато не чуят пронизващия звук на тръбите. Защо? Вероятно принципът тук е, че ние чуваме Божието слово най-добре в тишината.

Псалми 46:10,11 „Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог; ще се възвися между народите, ще се възвися на земята. 11 Господ на Силите е с нас; прибежище е за нас Якововият Бог.“

Когато Исус им предаде тази заповед на Господа, той не им каза, че стените ще паднат. Шест последователни дни те обикаляха около града и след всяка обиколка се връщаха в стана. Но на седмия ден не се върнаха в стана.

Исус Навиев 6:15 „А на седмия ден станаха рано, на зазоряване, и обиколиха града седем пъти по същия начин; само този ден обиколиха града седем пъти. И на седмия път, като свиреха свещениците с тръбите, Исус каза на народа: Извикайте, защото Господ ви предаде града... (20) И тъй, народът извика, когато свещениците засвириха с тръбите; и като чу народът тръбния глас, нададе народът гръмлив вик и стената рухна до основи; и людете влязоха в града, всеки право напред, и превзеха града.“

Людете проявиха покорство и това беше угодно на Бог. Той спечели победата за тях.

Много хора се съмняват в достоверността на Библейското свидетелство за битката при Ерихон. Но през 50-те години британската археоложка Катлийн Кениън определила, че купчините тухли, намерени на мястото са от стената на града. Според изследователите причина за това е било земетресение, но то трябва да е било твърде необичайно.

Трусът трябва да е бил такъв, че да позволи на малка част от северната стена да остане непокътната, докато всичко останало е било разрушено. В северната стена археолозите открили няколко къщи. Ние можем да се досетим кой е живял в една от тях!

Какво щеше да стане, ако Исус Навиев и хората се бяха уморили и не бяха обиколили града седем пъти? Може би много хора не виждат отговор на молитвите си, защото са спрели да се молят една обиколка преди края! Може да правиш правилните неща, но да си спрял преди да видиш резултата.

Флорънс Чадуик, която станала известна с това, че преплувала Ламанша в двете посоки, решила да преплува 34-километровото разстояние между остров Каталина и брега на Калифорния. Тя щяла да бъде първата жена, при това на 34, която преплува тази отсечка.

Избрала датата 4 юли 1952 г. Няколко пъти трябвало да стрелят над вълните, за да прогонват акулите. След почти 16 часа във водата, Флорънс се оплакала, че не чувства крайниците си. Присвивала очи, за да види брега, но мъглата намалявала видимостта почти до нула.

Извикала на майка си и на треньора си в спасителната лодка, че не може да продължи. Те я насърчили да не се отказва, но когато погледнала там, където мислела че е брега, не видяла нищо. Предала се и била изтеглена от водата. Представете си как се е почувствала, когато открила, че е само на по-малко от километър от брега. Знаела, че физически можела да го направи.

И била права. Няколко седмици по-късно тя опитала отново. Пак имало мъгла, но въпреки това завършила плуването с рекордно време. Не само станала първата жена, която преплувала разстоянието в леденостудени води, но и подобрила мъжкия рекорд с два часа.

Дотук видяхме, че Бог командва парада и че Божият начин на водене на битка не е като човешкият, но е правилният начин. В никакъв случай трябва да се отказваме, защото може да сме в последната обиколка. Трето,

3.     Съдният ден идва.

Исус Навиев 6:21 „И обрекоха на изтребление с меч всички в града – мъже и жени, млади и стари, говеда, овце и осли.“

Заповедта, дадена в ст. 17 и изпълнена в ст. 21, че всеки трябва да умре ни смущава. Как може Бог да е толкова коравосърдечен! Какво са виновни малките деца и животните? Но ние трябва да имаме предвид, че Бог даде на жителите на Ерихон достатъчно време да се покаят и да се отвърнат от греха си.

Ханаанците практикуваха магьосничество, жертвоприношения на деца на бог Молох, извършваха всякакви сексуални извращения при поклонението на Астарта. Те имаха същата възможност като Раав и семейството ѝ да се спасят, но отказаха.

Те имаха предостатъчно време за това. Бог каза на Авраам, че ще може да завладее земята след като минат четири поколения, защото „беззаконието на аморейците не е още стигнало до върха си“ (Битие 15:16). В течение на времето нечестието на жителите на Ханаан се увеличаваше, докато тези ужасяващи практики станаха част от живота им. Времето за осъждение беше дошло.

По същия начин ще дойде осъждението и за невярващите в наше време. След като в Римляни 1 глава Павел изброява нечестивите практики на хора, които отказват да познаят Бога, във 2 глава той казва:

Римляни 2:2,5-6,8 „А знаем, че Божият съд против тези, които вършат такива работи, е според истината... Бог, Който ще въздаде на всеки според делата му... гняв и негодувание на онези, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата.“ 

Защото Съдният ден ще дойде по-скоро, отколкото си мислим.

Един шотландски адвокат бил много нечестив човек. Веднъж взел под наем кон, но дали поради невнимание или при инцидент, убил животното. Естествено, собственикът настоял да му се заплати стойността, както и за компенсация за загубата на коня. Адвокатът признал отговорността си и казал, че ще плати, но в момента бил малко възпрепятстван да намери пари в брой. Би ли човекът приел писмена гаранция? „Разбира се“, казал той.

След което адвокатът казал, че трябва да му се даде дълга отсрочка. „Можете да определите срока“, казал кредитора. След което нечестивецът написал бележката. В нея се казвало, че трябва да плати обратно в Съдния ден. Кредиторът отнесъл въпроса в съда и там, в своя защита, адвокатът казал на съдията да погледне бележкат.а Той го направил и след това отговорил: “Гаранцията е напълно валидна, господине и тъй като това е денят на съда, постановявам да платите утре.“

Съдният ден ще дойде, когато най-малко го очакваш!

В заключение, ако искаме да имаме победа, ние трябва да помним, че Бог е този, който вече е спечелил битката. Той командва парада. Всичко е от Него, за Него и чрез Него. Второ, Бог не воюва по начина, по който ние си представяме, но неговият начин е винаги правилният. Ако искаме да чуем гласа Му и да имаме успех, трябва да пазим тишина и да не се отказваме. И накрая, не забравяй, че денят на осъждение идва. 

_____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

14.05.2023 г.

Второто пришествие (Откровение 19)

/проповед/

Продължаваме с нашата поредица върху Откровение на Йоан, наречена „Той Царува“. В началото видяхме, че Исус управлява над цялата вселена. Той е Алфа и Омега. После надникнахме заедно с Йоан в небесните селения, за да видим Бог като свят, мощен и справедлив Творец и Исус Христос като Лъвът-Агнец, който е Изкупител за човечеството.

От 6-16 глава разгледахме ужасните бедствия и космическите катаклизми, които ще настъпят с отварянето на седемте печати, затръбяването на седемте тръби и изливането на седемте чаши. В този период на Голяма скръб Бог ще накаже невярващия свят, но и ще изпита своята Църква. Говорихме за невидимата война, която се води на небето за душите на хората. Бяхме предупредени за Антихрист – фалшивият Месия, който ще заблуди целия свят и след това ще обяви война на Израел и християните. Миналият път с помощта на п-р Джош видяхме как ще бъде срината блудницата Вавилон, която е символ на човечеството без Бога.

Днес ще разгледаме Откровение 19 гл. и ще говорим за най-епичното събитие на земята, Второто пришествие на Исус Христос.

Eдно момиченце слушало, докато приятелите на майка ѝ си говорили за приближаващото завръщане на Господа. След няколко часа установили, че я няма. Намерили я да гледа през прозореца на тавана на къщата. Като я попитали какво прави, тя казала: „Мамо, чух те да казваш, че Исус може да дойде днес и исках да бъда първата, която ще го види. Виж, изкъпах се и си облякох нова рокля.“

Както знаете, Исус е израснал в малко градче в северна Галилея, наречено Назарет. Аз не съм ходил в Израел, но от хора които са били там знам, че от Назарет се открива една величествена гледка. Пред Назарет е разположена долината на Армагедон, която заема площ от почти 1000 кв. км. 

Представете си сега Исус като малко момче, как си играе пред къщата всеки ден и пред погледа му се простира тази долина, на която един ден ще се състои битка, която ще бъде прекратена само с Неговото завръщане на земята.

Ще разгледаме видение, което Йоан получава за завръщането на Исус Христос. Защото Исус идва, за да прекрати битка, но и за да основе Царство.

Ние знаем, че в периода на Голямата скръб ще се пролее много кръв и това няма да е приятна гледка. Но картината става много по-приятна за гледане, когато Исус дойде отново. Той ще сложи край на всичко, което става на земята. Ще каже на политиците, отместете се, момчета, нека ви покажа как се прави.

И Исус ще завладее земята, която самият Той е създал.

Един човек посетил дом за деца със затруднено развитие и докато вървял по коридора забелязал отпечатъци от детски ръце на прозорците. Попитал директорката какво означават тези отпечатъци. И тя казала: „Ами, децата тук обичат Исус и с такова нетърпение Го очакват да дойде отново, че се облягат на прозорците, докато гледат към небето.“

Исус Христос идва отново. И това е най-прекрасната новина. Знаете ли, че във вестникарската индустрия използват шрифт, който се нарича шрифт на второто пришествие? Той се състои от големи главни букви, с които съобщават за съдбоносни събития. Например, кой е победил в изборите, съобщават за започнала война или сключен мир, кой е новият световен шампион по футбол и т.н.

Не знам как вестниците ще отразят Второто пришествие, но ми се струва, че на него най-много приляга този шрифт. Ще прочетем Откровение 19:11-21, за да разгледаме 3 аспекта на Второто пришествие - минал, настоящ и бъдещ. То бе пророкувано в миналото, ще разтърси настоящето и ще установи мир в бъдещето.

Откровение 19:11-21 “След това видях небето отворено и ето, бял кон, и Онзи, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен и съди и воюва с правда. 12 Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му имаше много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той; 13 и беше облечен в дреха, обляна с кръв; и името Му беше Божието слово. 14 И небесните войски, облечени в бял и чист висон, Го следваха на бели коне. 15 От устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Всемогъщия Бог. 16 И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете и Господ на господарите. 17 После видях един ангел, който стоеше в слънцето; и извика със силен глас и каза на всички птици, които летят сред небето: Елате, съберете се за великата Божия вечеря, 18 за да ядете месата на царе и месата на хилядници, месата на юнаци и месата на коне и на онези, които яздят на тях, дори месата на всички човеци, свободни и роби, малки и големи. 19 И видях звяра и земните царе, и войските им, събрани да воюват против Яздещия на коня и против Неговото войнство. 20 И звярът бе уловен, а с него и лъжепророкът, който бе извършил пред него знаменията, с които измами онези, които бяха приели белега на звяра, които се покланяха на неговия образ; те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел. 21 А останалите бяха избити с меча на Яздещия на коня, с меча, който излизаше от устата Му. И всички птици се наситиха от месата им.

Какво научаваме в този пасаж?

Първо, второто идване на Исус бе пророкувано в миналото. Нека да прочетем края на ст. 10 в 19 глава: „защото духът (или същността) на пророчеството е да свидетелстваме за Исус.“

И веднага след това идва видението на Йоан за второто пришествие на Христос.

С други думи, Исус Христос е звездата на сцената на библейското пророчество. Пророците фокусират вниманието си не само върху Неговото изкупление, но и върху Неговото управление.

Знаете ли, че след темата за вярата, най-обсъжданата тема в Библията е тази за Второто пришествие? To се споменава 1845 пъти в Библията – в 17 книги в Стария и в 23 книги в Новия завет. Един от всеки 30 стиха в Библията говори за второто идване на Христос – много повече, отколкото за първото му идване.

Исус говори 21 пъти за своето завръщане. Повече от 50 пъти Библията ни предупреждава да сме готови за Неговото завръщане.

Защо? Защото идването на Христос е кулминацията на цялата история на изкупление. Цели 3500 години вече евреите oчакват техния Месия да дойде. Той дойде и те не го разпознаха, и Той идва отново. Всички пророци говореха за Него. Всички апостоли Го очакваха.

И тук, в Откровение 19 четем за самото събитие. Това е времето, когато главата на змията най-накрая ще бъде смазана. Тогава скиптъра на управление отново ще бъде вдигнат в Юда – както пророкува Яков, когато извика синовете си да им каже какво ще с случи в идещите дни (Битие 49).

Това е времето, когато Божието обещание към цар Давид, че някой от неговите наследници ще управлява вечно, ще се сбъдне (2 Царе 7).

Това е времето, за което говори пророк Исая, когато каза: „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на раменете Му.“ (Исая 9:6)

Това е и времето, за което Навуходоносор видя във видение – този образ, който представляваше най-големите световни империи, но после видя камък, който пада от небето и удря в основата тази статуя и я разрушава, образувайки планина, която покрива цялата земя.

И Даниил разтълкува съня, като каза: „Небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши... но то ще строши и довърши всички тези царства, а самото то ще пребъдва довека.“ (Даниил 2:44)

Всички пророци видяха Този, който идва. Той ще дойде от небето на земята, ще детронира Антихрист и ще установи Своето царство. Те всички знаеха, че историята ще стигне до тази кулминация. Исус учеше учениците си да се молят за това. „Отче наш, който си на небесата, да се свети Твоето име. Да дойде твоето Царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята.“

В гл. 19 и следващите глави тази молитва най-накрая е отговорена.

Исус говори за това, когато се моли за учениците си на Елеонския хълм. Той каза: „А веднага след скръбта на онези дни слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят. Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава... ще видят Човешкия Син да иде на небесните облаци със сила и голяма слава.“ (Матей 24:29-30)

Между другото, някои от най-прекрасните химни, които църквата пее вече няколко стотин години говорят за второто идване. Чарлз Уесли е написал 7000 песни. От тях в около 5000 се пее за второто идване.

Както се пее в един химн, „През мрачните последни дни надежда славна ни крепи, че скоро - думи истинни - Той ще бъде Цар и Господар над вси! / Ще дойде скоро Спасът ни, Ще Го посрещнем ний със песни, дал денем, нощем или във зори - ще дойде Той на облаци.

Така че, първият аспект на Второто идване е, че то бе пророкувано в миналото. Второ, Неговото идване ще разтърси настоящето.

Когато Той се завърне, Той ще прекрати битка, която ще се води в момента. Докато четем описанието Му в тази глава виждаме, че Той е много различен от този Исус, когото виждаме в четирите евангелия. Там Исус е изпълнен със състрадание. Тук? Нека прочетем ст. 12: „Очите Му бяха огнен пламък“. Той идва като Съдия, от чийто поглед никой не може да убегне.

В евангелията Исус носи корона от тръни. А тук четем: „на главата Му бяха много корони“. Тези корони символизират Неговото управление, власт и суверинитет.

В евангелията Исус казва на Пилат, „Моето царство не е от този свят; ако царството Ми беше от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите.“ (Йоан 18:36) Но тук виждаме Исус да идва в нашия свят с небесната армия.

В евангелията си Го представяме целият окървавен, а тук в Откровение 19 се казва, че Той „беше облечен в дреха, обагрена с кръв“ (ст.13). Toва е предупреждение, че кръвта на невярващите ще бъде проляна в праведно въздаяние.

Това е един много различен Исус. Това вече не е Агнецът, това е Лъвът от племето на Юда.

2 Солунци 1:7-8 „когато Господ Исус се яви от небето със Своите силни ангели, в пламенен огън да даде възмездие на онези, които не познават Бога, и на онези, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус.“

И как ще даде възмездие на онези, които не познават Бога? Чрез битка. И в Откровение 19 виждаме описан краят на една битка – битката на всички битки, битката при Армагедон. За нея се споменава бегло в Откровение 14 и 16 глави. В 16 глава от устата на лъжепророка излизат три нечисти духа, за да убедят лидерите на нациите да се съберат и да воюват в тази долина в Близкия изток и да се отправят към Ерусалим.

Исус казва в Откровение 16:16, „И събраха ги на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон (долината около Мегидо).“

Наполеон, който се е бил там, казва: „Бойното поле на Армагедон е най-естественото бойно поле, което съм виждал в живота си.“

В същата тази долина Девора и Варак се биха със Сисера – битка описана в Съдии 4. В тази долина Гидеон се би с мидиамците. В тази долина асирийският цар Сенахерим събра армията си, за да се бие срещу Езекия. В тази долина фараон Неко уби цар Йосия.

През историята на тази долина се е проливала много кръв. И още ще се пролее. Всички тези битки в миналото са само предвестник на последната битка при Армагедон.

Какво всъщност ще стане там? Това е краят на края. Омразата срещу Израел ще достигне своя пик и когато тези армии се съберат и се отправят срещу Ерусалим, Исус ще дойде и ще ги спре.

Захария 14:1-3 „Ето, денят Господен иде... защото ще събера всички народи на бой против Ерусалим... Тогава Господ ще излезе и ще воюва против онези народи, както когато воюва в ден на бой.“

Дотогава царството на Антихрист, наречено в Откровение Вавилон, вече е в развалини. Планът му за икономическо възстановяване се е провалил. Властта му залязва. Армията на неговата коалиция се струпва в и около тази долина с площ почти 1000 кв. км. и се насочва срещу правителството на Израел в Ерусалим.

И Исус идва и слага край на тази битка преди да е започнала. В тази битка има само едно оръжие и то е мечът, който излиза от устата на Исус. Това е Неговото Слово. Той ще дойде и ще прекрати битката. Армията на антихрист ще бъде разгромена.

Това обаче няма да е единственото разтърсващо събитие. В Откровение 19 гл. виждаме две вечери. Първо, Йоан чува небесното множество да казва:

Откровение 19:6-9 „Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, се възцари. 7 Нека се радваме и се веселим и нека отдадем на Него слава; защото дойде сватбата на Агнеца и Неговата жена се е приготвила... Блажени тези, които са поканени на сватбената вечеря на Агнеца.“

Кои са тези, които са поканени на сватбената вечеря? Това са вярващите, които са преминали вече в Божията слава.

Но в ст. 17 се говори за „великата Божия вечеря.“ Това е една много различна вечеря. Тя ще се състои в Армагедон. Това ще е вечерята на лешоядите.

Откровение 19:17-18 „После видях един ангел, който стоеше в слънцето; и извика със силен глас и каза на всички птици, които летят сред небето: Елате, съберете се за великата Божия вечеря, 18 за да ядете месата на царе и месата на хилядници, месата на юнаци и месата на коне и на онези, които яздят на тях, дори месата на всички човеци, свободни и роби, малки и големи.“

Това ще е отвратителна вечеря. Но интересното е, че в една и съща глава имаме сватбената вечеря на Агнето и великата Божия вечеря. Ти на коя искаш да отидеш? Аз предпочитам първата! Изборът е твой – или да дойдеш на вечерята на Агнето, или да станеш вечеря за лешоядите.

Или да приемеш Божията покана да си на сватбената вечеря на Агнето, или да бъдеш основното ястие на великата Божия вечеря. Какъв контраст само!

Тук виждаме паралел с Матей 24 гл., където Исус говори за края на Голямата скръб. Той казва, „Където бъде мършата, там ще се съберат и орлите.“ (ст.28)

Това ще е наистина разтърсващо събитие. Всички медии ще пишат огромни репортажи за тази битка, в която Исус Христос ще победи враговете си. Второто идване ще разтърси целия свят не само заради космическото значение на тази битка, но и защото ще бъде видяно от всички.

Откровение 19:11,17,19 „След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Онзи, Който яздеше на него... После видях един ангел, стоящ в слънцето... И видях звяра, и земните царе, и войските им, събрани да воюват против Яздещия на коня и против Неговото войнство.“

Това, което Йоан видя във видението си, ще види всеки човек. Това събитие ще е видимо за всички по лицето на земята.

След като Исус възкръсна, Той се възнесе на небето. Как го направи? Казва се, че беше на Елеонския хълм с учениците и че Той се възнесе на небето, пред изумените погледи на учениците. И дойдоха двама ангели и казаха:

Деяния 1:11 „Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.“

Следователно, както Исус се възнесе, така и ще се върне. Той се възнесе физически, това беше видимо за всички присъстващи, стана на Елеонския хълм. Как ще се върне? Физически, това ще бъде видимо за всички и ще стане на Елеонския хълм.

Захария 14:3,4 „Господ ще излезе и ще воюва против онези народи, както когато воюва в ден на бой. В онзи ден краката Му ще застанат на Елеонския хълм, който е срещу Йерусалим на изток; и Елеонският хълм ще се разцепи по средата на изток и на запад, така че ще се образува голяма долина, като половината от хълма се оттегли на север и другата му половина – на юг.“

Този хълм беше площадката за истрелване на Исус и той ще бъде мястото, където Той ще се приземи. И когато Исус стъпи на хълма, той ще се разцепи по средата.

Четох, че според сеизмолозите от Ерусалим точно през Елеонския хълм преминава разлом в земната кора. Можете да проверите в гугъл. Не сега, като се върнете вкъщи. В миналото в тази област е имало разрушителни земетресения, но в Тел Авив казват, че очакват голямото земетресение да се случи.

Много вероятно е то да стане, когато дойде Исус и краката му докоснат Елеонския хълм и той се разцепи на две. И когато стане това, всички ще го видят.

Матей 24:27 “Защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син.“

Откровение 1:7 „Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око...“

Някои си казват, как е възможно, та нали земята е сфера, как може всички хора да видят какво става в Ерусалим? Но вече в реално време чрез телевизията и интернет можем да гледаме събития, случващи се по всяка точка на земното кълбо.

Но има и още една възможност. Според автора Ъруин Луцър, вероятно завръщането на Исус Христос е събитие, което ще се случи за период от 24 до 48 часа. Той ще се яви на небето и ще бъде видян от всички, докато земята се завърта около оста си. Той ще се приближава все по-близо и по-близо до земята, докато накрая ще изчезне от полезрението на повечето хора, приземявайки се на Елеонския хълм.

Както можете да си представите, Неговото идване ще бъде забелязано от всички и това ще е разтърсващо събитие. То ще има невероятно въздействие върху всеки, който го види. Но една група хора ще бъдат толкова повлияни от него, че ще скърбят за него.

И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете и Господ на господарите (ст.16). Някои хора ще видят това и ще заридаят в смирение.

Докато Исус се спуска над столицата на Израел, евреите ще скърбят. Исус каза в Матей 24 „Тогава ще се яви на небето знамението на Човекия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена.“

Захария 12:10 „те ще погледнат към Мене, Когото прободоха; и ще плачат за Него, както някой плаче за едничкия си син, и ще скърбят горчиво за Него, както някой скърби за първородния си.“

При второто идване на Христос ще има остатък от евреите, които ще видят това събитие и ще разберат, че са се излъгали за Исус. Ще осъзнаят, че този когото са отхвърлили е техният Месия. Това е Царят на царете и Господ на господарите. И ще повярват в Него.

Вече казахме, че Антихрист ще преследва евреите, както и християните. Захария каза, че 2/3 от евреите ще бъдат убити от него. Една трета ще остане и ще бъде защитена от Бога и те ще повярват, че Исус е Месията. Както казва Павел в Римляни 11, „целият Израел ще се спаси“. Toва е една от причините за Голямата скръб – да подготви Израел да приеме Исус като Месия.

Това е т.н. седемдесета седмица в Даниил, времето на утеснението на Яков. (Еремия 30:7)

Второто идване е пророкувано в миналото, ще разтърси своето съвремие и на трето място, то ще въведе период на мир в бъдещето.

Откровение 19:15 „От устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с железен жезъл.“

Един ден, когато се върне на земята, Исус ще управлява. Няма да има избори, които да могат да се фалшифицират или които да зависят от нечестиви хора. Той ще управлява с железен жезъл. Ще се установи справедливост. Вече няма да има престъпници, които се разхождат безнаказано.

Няма да има престъпни политици, които са над закона. Царят на царете и Господ на господарите ще царува с железен жезъл и ще установи абсолютно правосъдие за 1000 години.

Той ще дойде на бял кон. Когато влезе в Ерусалим на Цветница, той яздеше осле, защото царете яздят на магаре, когато идват с мир. Но яздят на бял кон, когато идват с война. В Откровение 19 Исус е представен като победоносен римски генерал, който се връща след спечелена битка, възседнал бял кон и яздещ по Виа Сакра. Хората го аплодират, а зад него са каруците с военната плячка. Зад тях са окованите във вериги военнопленници. След това те се хвърлят в затвора. След това този генерал отива до хълма Капитолия, в храма на Юпитер и влиза в славата си.

Тук Исус язди и идва от небето на земята. И гл. 19 завършва с хвърлянето на звяра и лъжепророка в огненото езеро. Това е краят на света - такъв, какъвто го познаваме. Завършили са всички хилядолетия на човешко управление и започва милениумът - хилядолетието на управлението на Христос. За това ще говорим следващия път.

Днес говорим за три аспекта на Второто пришествие: Неговото идване бе пророкувано в миналото, ще разтърси настоящето и ще установи мир в бъдещето.

Това идва! Това е реалност, която може и ние да преживеем! И ние изучаваме книгата Откровение не за да всяваме страх, а за да може това знание да вдъхнови нашата вяра. Това е целта на Библейското пророчество!

От затвора в Рим Павел написа последните си думи до Тимотей и каза:

2 Тимотей 4:7-8 „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в онзи ден; и не само на мен, а и на всички, които са обикнали Неговото явяване. “

Интересно, че последното описание, което Павел дава на християните е „които са обикнали Неговото явяване.“

Обичате ли Неговото явяване? Очаквате ли Неговото явяване?

Покойният д-р Джон Стратън, смел защитник на вярата, дал следното свидетелство: „Аз не преодолях навика си да пуша, докато не приех в ума и сърцето си истината за завръщането на нашия Господ. Когато повярвах, че Исус Христос със сигурност идва отново в този свят, както Той ясно обеща, и че Неговото идване за Неговата църква – изкупените – може да стане всеки момент, намерих благодат да изхвърля лулите и пурите напълно и никога повече да не ги докосна. Не исках Исус да се върне и да ме намери с отблъскващ дъх или да представлявам жалката гледка на проповедник с лула или пура в ъгъла на устата си!“

Очакваш ли Второто идване?

Опирате ли ръцете си на прозореца, докато гледате към небето като онези малки деца? Той е Царят на царете и Господ на господарите. Въпросът е, е ли Той твой цар? Е ли Той твой Господ? Управлява ли над твоя живот? Нека се молим.

________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

22.11.2020 г.