Monday, July 18, 2016

Свобода или смърт


/проповед/

Днес продължаваме с разглеждането на Галатяни. Казахме, че отхвърлянето на благовестието на благодатта води до смърт. Единствено вярата в смъртта и възкресението на Исус Христос могат да ни дадат сила да се справяме с трудности и конфликтиВярата превъзхожда закона, защото законът само изявява греха, а ние можем да сме простени чрез вяра.

Последният път, преди да прекъснем поредицата, за да могат да проповядват нашите гости, видяхме че когато се опитваме да постигнем Божията цел с човешки план, се сблъскваме с две препятствия – първо, следваме човешкото, а не Божието разписание, и второ, използваме човешката, а не Божията сила.

Аврам последва религията „направи си сам” и това не доведе до удовлетворение. Животът му приличаше на недопечено пиле. Второ, религията „направи си сам” води до две последствия – отделяне от Бога, а оттам и от хората, и робство на греха и закона.

Днес ще разгледаме Галатяни 5:1-15. Темата на проповедта ми е „Свобода или смърт" или Как да стоим в свободата на Христос.

Нека прочетем пасажа.

Какви асоциации имате, когато чуете лозунга „Свобода или смърт?”

„Свобода или смърт” са думите, извезани на знамето на Априлското въстание от Райна Княгиня. Но те не са българско изобретение. „Свобода или смърт” е фраза от речта на Патрик Хенрипроизнесена на 23 март 1775 г. на конвенцията на Вирджиния, на която щатът трябвало да реши дали да се включи във войната срещу Англия. Речта била толкова силна, мотивираща и убедителна, че след нея голям брой хора се записали доброволци във войната.

Политик на име Едуард Карингтън, който слушал речта пред прозореца на църквата, помолил да бъде погребан на това място.

Речта завършва с думите „Толкова скъп ли е животът, или толкова сладък ли е мирът, че да бъдат купени с цената на вериги и робство? Да не бъде, Всемогъщи Боже! Не знам какво ще направят другите, но колкото до мен, дайте ми свобода или дайте ми смърт!”

Свобода! Не знам дали има друга дума, която да съдържа такава привлекателна сила и очарование, и същевременно да е предизвиквала толкова бурни движения и стихийни вълнения сред нациите, както думата „свобода”. Човек е създаден от Бога, за да живее свободен. Затова мнозина предпочитат смърт пред живот в робство.

Но политическата свобода не може да ни направи истински свободни. Много народи даватскъпи жертви за своето освобождение само за да установят, че едно робство се е заменило с друго. Затова в началото на нашия пасаж Павел напомня на галатяните, че те могат да бъдат истински свободни единствено в Исус Христос. (5:1)

1.   Първото нещо, което научаваме от пасажа е, че ние сме свободни единствено в Христос (Гал. 5:1)

Галатяните бяха вкусили от тази свобода.

Те бяха спасени по благодат (5:4). Те знаеха, че „човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исус Христос” (2:16). Те бяха тръгнали добре (5:7) – събираха се заедно, за да се поучават от Словото, отправяха ревностни молитви към Бога, показваха любов към ближнияблаговестваха на съседите си и роднините си, живееха автентичен християнски живот и чрез техния заразителен пример много хора бяха повярвали. Самите те забравяха за собствените си болести и проблеми.

Еврейският философ Мартин Бубер си спомня: „Дядо ми беше сакат. Веднъж го помолили да разкаже за своя учител и той разказал как учителят му подскачал и танцувал, докато се моли. Докато говорил, дядо ми се изправил и толкова се вживял в историята, която разказвал, че самият той започнал да подскача и танцува, за да покаже как учителят му го правел. В същия час бил изцелен!”

Когато повярваме в Исус Христос, радостта в нас е толкова голяма, че забравяме за собствените си проблеми и нямаме търпение да споделим с всички за това какво е направил в живота ни.

Животът ни заприличва на едно прекрасно цвете. Много хора идват и се възхищават на неговата красота. Но често с времето започваме да вземаме за даденост Божията благодат в живота си. Започваме да пренебрегваме връзката си с Бога.

Постепенно в градината на нашия живот избуяват бурени, които засенчват това цвете и то започва да увяхва. Постепенно страстта на плъттапожеланието на очите и тщестлавието на живота изместват първоначалната ни ревност към Бога (1 Йоан 2:16). Така ние отново попадаме в плен на идолите, от които сме избягали.

Затова второто нещо, което Павел казва на галатяните в тази глава е:

2.     Не се заплитайте отново в робско иго (5:1).

Тери Уейт е английски борец за граждански права. Като пратеник на Англиканската църква през 1987 г. отива в Бейрут, за да преговаря за освобождението на четирима заложници, но самият той е отвлечен от ислямистка джихад организация.

След освобождението си в автобиографичната си книга „Взето на доверие” Тери Уейт описва как е бил прикован за стената и пускан да ходи само веднъж на ден до тоалетната. Той бил прикован за радиатор 1763 дни, повече от 4 години. Можете да си представите колко се радва сега на свободата.

Но представете си, че след като са го пуснали на свобода, той минава покрай сградата, където е бил държан като заложник. И един от похитителите му му казва: „Г-н Уейт, няма ли да се върнете отново в плен? Ще ви дадем нови белезници, нова верига, нова стая и нов радиатор, към който да бъдете прикован. Ще отиде ли Тери Уейт там? Разбира се, че няма. Ти би ли отишъл?

Защо задавам този въпрос ли? Защото много хора, които познавам, правят точно това.

Превъртаме лентата назад с 3440 г. Малко, след като бяха освободени от робство в Египет, евреите възроптаха срещу Бог и не се покориха на неговата заповед да завладеят Обещаната земя. Затова Той ги наказа да бродят 40 г. в пустинята. 

Галатяните бяха изоставили благовестието на благодатта и се бяха върнали към робството на закона. Това бе отнело тяхната радост и удовлетворението от живота. Те бяха на път да загубят своето спасение.

Преди почти 27 г. българите бяхме освободени от робството на комунизма. Имахме исторически шанс да се освободим напълно от неговите метастази, да се обърнем към вярата в Христос и да останем твърдо в тази свобода. Църквите се напълниха с хора. Известно време изглеждаше сякаш много българи ще се обърнат към вярата.

За съжаление, този първоначален религиозен ентусиазъм скоро се изпари. Вместо това постепенно се заплетохме в робството на материализмаконсумеризма и релативизма.

Ние имахме нужда да чуем църковни камбани, но слуха ни галеше шумоленето на банкнотите. Имахме нужда от църкви, но си построихме молове. Имахме нужда от Библия, но се тълпяхме да си купим „Тъй рече Заратустра” и „Бхагавадгита”. Имахме нужда от Христос, но последвахме Буда, Кришна и Ванга.

Забравихме истинския Бог. Поклонихме се на мамона и отхвърлихме абсолютната истина. И днес се чудим кога ще свърши нашия преход, нашето бродене в пустинята.

„Вие вървяхте добре; кой ви попречи да се покорявате на истината? Това убеждаване не беше от Онзи, Който ви е призовал.” (5:7-8)

Те бяха призовани да повярват в благовестието на благодатта от Исус Христос. Но сега лъжеучителите ги бяха убедили да не се покоряват на истината.

И днес има много лъжеучители. И днес много хора се подлъгват дори след като са повярвали в Бога. Но ще кажете, защо го правят? Защо след като са познали Христа, тръгват след лукавия?

Много хора се подлъгват, защото не са готови да платят цената за свободата.

Свободата е отговорност. Свободният човек трябва да се бори всеки ден, за да я защитава от посегателства. Много по-лесно е да следваме изкушението на парите, властта и славата.

„И аз, братя, защо още да бъда гонен, ако продължавам да проповядвам обрязване? (5:11)

Подобно на Петър и Варнава, много християни в Галатия бяха гототови да направят лицемерен компромис с вярата си, за да не бъдат гонени от юдеите. За да не бъдат отхвърлени като национални предатели. За да не ги нарекат последователи на секта.

Днес мнозина се страхуват да изповядат Христос, за да не ги нарекат сектанти и национални предатели. Затова предпочитат да плуват в безопасните води на битовото православие. Да се оплитат в робското иго на неразбираеми човешки традиции, ритуали и закони. И продължават да скитат в духовна пустиня.

Докато разхождах в София екипа от американци след евангелизационния ни проект, стигнахме до църквата „Св. Петка Самарджийска” в подлеза на хотел „Шератон”. Днес е запазена неголяма част, само една корабна постройка, иззидана от тухли и камъни с дебели до един метър стени.

Някой от групата попита: „Можем ли да влезем вътре?” и тъй като и аз не бях влизал, поведох любопитните ни приятели по стълбите надолу. Когато влязох, с учудване установих, че неголямото помещение епревърнато в магазин за религиозни сувенири, литература и свещи. Една жена тъкмо завършваше молитвата си и забоде запалената си свещ в сандъчето с пясък.

Няма нищо лошо в това да запалиш свещ и да отправиш молитва към Бога. Стига да не се молиш заупокой на душата на мъртвец и да се молиш с искрено сърце и в дух на покаяниеБог ще чуе молитвата ти. Проблемът е когато започнеш да мислиш, че самите тези традиции и ритуали могат да донесат оправдание и спасение.

Какво ли щеше да каже ап. Павелако дойдеше днес и станеше свидетел на начина, по който се чества някой християнски празник? Предполагам, че от гърдите му щяха да се изтръгнат думите: „Да, повторно заявявам на всеки човек, който уповава на закона, че е длъжен да изпълни целия закон.” (по 5:3)

Ако си казал „а”, трябва да кажеш и „я”. Кaто си се хванал на хорото, трябва да го играеш. Но това хоро няма край и никога не свършва! Никога няма да можеш да изпълниш целия закон!

Вместо това, ап. Павел предлага на галатяните и нас една по-печеливша стратегия. Той ни насърчава „да стоим твърдо в свободата, за която Христос ни освободи.” (5:1)

Трето, Павел настоява: „Стойте твърдо в свободата на Христос.” (5:1)

Свобода или смъртКак можем да стоим твърдо в свободата на Христос?

Първо, като разпалваме огъня на вярата си чрез пребъдване в Словото и обновяване на нашия ум с Христовия ум. Чрез вертикално общение в молитва с Исус Христос и хоризонтално общение в църква чрез нашите братя и сестри в Господа. Чрез благовестие на тези, които са още не са повярвали в смъртта и възкресението на Исус Христос.

Второ, ние стоим твърдо в свободата в Христос, когато „вярата ни действа чрез любов” (5:6). Там, където има любов, там има свобода "Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот." (Йоан 3:16)

Свободен ли си да обичаш така, както Христос те възлюби и предаде Себе Си за тебе?

Забележете контраста между ст. 3 – „който се обрязва, е длъжен да изпълни целия закон” и ст. 14 - „Защото целият закон се изпълнява в една дума, в тази: „Да обичаш ближния си, както себе си.”

Това е забележително прозрение за нас! Няма друг начин да изпълним закона, освен чрез любов! Тъй като Христос умря заради мен поради любовта си към мен, Моята любов към Него, изразена чрез любовта ми към ближния е единственото средство Неговата жертва да покрие моя грях!

Затова на друго място Павел казва: „Любовта покрива множество грехове!” (1 Петър 4:8).

Първо, ние стоим твърдо в свободата на Христос, когато общуваме с Него и участваме в живота на църквата и в благовестие. Второ, ние отстояваме свободата си в Христос, като демонстрираме любов към ближния. И трето, свободата в Христос не трябва да се бърка със слободията.

„Защото вие, братя, към свобода бяхте призвани; само не употребявайте свободата си за повод да се разобуздава плътта.” (ст.13а)

Виждаме, че робството на закона или легализмът не е единствената опасност да излезем от свободата на Христос. Другата крайност, в която можем да изпаднем, е слободиятаразюздаността.

Някой беше казал, че слободията е злоупотреба с благодатта, за да служиш на себе си егоистично и в грях. Това е живот без задръжки, който презира Божиите заповеди. Такива християни мислят, че Бог ще им прости, защото ги обича, но забравят думите в Рим. 6:15: „Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!”

Свобода или смърт.

Истинска свобода има само в Христа. 

Виждаме, че свободата крие много опасности. По думите на големия български духовник Симеон Попов, „човек е най-големият риск на Твореца”. Защо ли? Защото бидейки свободен, той е склонен да избира злото, а не Христос. Понякога това зло е маскирано като добро и е трудно различимо (легализъм). Друг път е явно (слободия), но днес и тя се приема за нещо нормално!

Понякога ме питат, защо след като знае всичко, Бог е дал възможността на човека да избира злото. Отговорът е, че Бог ни е направил свободни, защото ни обича. Любовта дава свобода. Робството води до смъртЦветето на свободата вирее в почвата на любовта, но умира на каменистото място на закона.

В този пасаж Павел ни напомня, че ние сме свободни само в Христос. Той ни умолява да не се заплитаме в робско иго, но да стоим твърдо в свободата на Христос. И ние правим това, като пребъдваме в Словото му, като демонстрираме любов към Тялото Христово и като не бъркаме свободата със слободията.

Един влак е свободен само докато стои върху релсите. Влак, който скача от релсите се освобождава от тях, но не е вече свободен в най-дълбокия смисъл на думата. Той е свободна развалина, която не може да отиде никъде. Освободен, но вече не истински свободен.

На какъв влак прилича твоят живот? Дали той се движи по релсите, които водят към вечен живот? Или е изскочил от тях и лежи като куп безжизнена развалина край пътя?

Нека се помолим. 


БПЦ "Нов живот" Варна
17.07.2016 г.