Всички ли пътища водят до рая? (Деяния 17)

/проповед/

Преди няколко седмици в поредицата „Щом питаш...“ говорихме за това какво ни прави християни. Toгава споменахме, че това че си роден в България не те прави християнин. Това, че ходиш на Великден на църква също не те прави християнин. Раздаването на милостиня и даването на курбан също не те прави вярващ. Да вярваш изобщо в някакъв твой бог също не ти дава спасение.

Последното е особено характерно за т.н. релативисти. Те казват, „Всички пътища водят до рая“.

Чували сте израза „Всички пътища водят до Рим“, нали?

В книгата си „3:16, истории на надежда“, Макс Лукадо описва въображаем разговор с туристическа агенция.

„Вие казвате, че искате да летите до Рим. Той поглежда екрана и казва,

-        Има полет до Сидни, Австралия, в 6 ч. сутринта.

-        Отива ли до Рим? – питате вие.

-        Не, но полетът предлага страхотна храна и филми.

-        Но аз трябва да летя до Рим – казвате вие.

-        Тогава – казва той – нека ви предложа Саутуест Еърлайнс.

-        Саутуест Еърлайнс лети ли до Рим?

-        Не, но те спечелиха наградата за пристигане навреме.

Вие започвате да се ядосвате и повтаряте:

-        Имам нужда една авиокомпания да ме заведе до едно място – Рим.

Агентът се прави на обиден и казва:

-        Господине, всички полети отиват до Рим.

Днес продължаваме с разглеждането на Деяния. Последно оставихме Павел и Сила във Филипи. Ще прочетем няколко стиха от 17 гл. за посещението на ап. Павел в Атина. Това е важен текст (ще пропуснем пасажите за Солун и Берия), защото това убеждение, че има много богове и всички те водят до рая, е било широко разпространено там и тогава.

Атиняни са били много религиозни. Според някои изследователи в града е имало над 30000 идоли. Но макар и силно религиозни, хората не знаели точно на кой бог да се покланят, затова, за да не обидят някой бог, почитали всички. И в случай, че са забравили някой, били издигнали олтар, на който било написано: „На непознатия Бог“.

Освен религиозен център, Атина била и център на познанието, науката, литературата и изкуствата. Там се заражда демокрацията. Там живели и творили Софокъл, Еврипид, Платон и Сократ.

Изобщо, у хората в Aтина имало стремеж да познаят истината, но били объркани, особено що се отнася до това на кой бог да се покланят. Затова политеизмът бил широко разпространен.

И днес много търсещи хора се увличат по този релативизъм в мисленето. Свеждат всичко до духовни предпочитания. Влизат в супермаркета с идеи и религии и си избират една, която им харесва. Всичко според тях е въпрос на вкус.

Както един човек харесва повече сметанов сладолед, а друг – шоколадов, същото казват те, се отнася и до това на кой бог да се покланяш. Няма правилно или неправилно. Индуизъм, Харе Кришна, Дъновизъм, ислям, християнство... Всичко е ОК! Всички пътища водят до Бога, стига искрено да Го търсиш.

В центъра за зависими често ми се случва да настъпя някого по мазола, когато кажа, че има само един Бог и че само Исус е пътя, истината и живота. Защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим. (Деяния 4:12)

Нека сега прочетем нашия текст в...

Деяния 17:22-31 „И така, Павел застана насред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни. Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който беше написано: На непознатия Бог. Тъкмо Онзи, на Когото се кланяте, без да Го познавате, ви проповядвам аз.

Бог, който е направил света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове, нито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Той сам дава на всички и живот, и дишане, и всичко;

направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил отнапред положени времена и пределите на заселищата им, за да търсят Бога, та дано някак биха Го попипали и намерили, макар че Той не е далеч от всеки един от нас;

защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са казали: „Защото дори Негов род сме.“ И така, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък, изработен с човешко изкуство и по човешки замисъл.

А Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят, защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.“

Павел казва, че ако в миналото Бог е подминавал нашето невежество, сега вече ни призовава към покаяние. Защо? Защото идва Съдния ден.

Много хора казват, не може да ми казвате в какво да вярвам. Това наранява чувствата ми.

Когато през април 1986 г. стана аварията в Чернобилската атомна централа, българските власти скриват от хората истината за радиационната обстановка. Партийните и държавните служители се снабдяват с лекарства и храни от незаразени източници. Но хората са в неведение. Поради информационното затъмнение, на първомайската манифестация хиляди граждани маршируват под пролетния радиоактивен дъжд.

Когато българите научават за катастрофалните размери на бедствието, са бесни, но вече е твърде късно.

Сега, представете си, че не дай си Боже, нещо такова се случи днес. Министърът на околната среда дава пресконференция, на която съобщава със спокоен тон, че преди около 2 месеца в страната е имало повишена радиационна обстановка.

Журналист го пита, „Вие кога разбрахте за това?“ На което той отговаря, о, разбрахме веднага. След което журналистът изстрелва следващия въпрос: „Защо не съобщихте веднага на хората, за да вземат мерки?“

Министърът се усмихва под сурдинка и вежливо обявява: „Ние вярваме, че отношението между хората трябва да се градят на основата на толерантност и любов. Знаете ли как щяха да се почувстват хората, ако им бяхме казали!? Истината щеше да ги нарани! Още повече, тогава беше отпускарско време, можете ли да си представите колко планове щяхме да объркаме и каква суматоха щеше да настане...!“

Същото е и с вярата. Ако хората не осъзнават, че вървят с бързи крачки към ада, някой трябва да им каже!

Не може да сме толерантни и широко скроени, когато става въпрос за Бог.

За деня на Варна с Ваня отидохме на концерт класическа музика в операта. Музикантите и певците бяха на едно добро европейско ниво и представиха различни откъси от музикални произведения. Стана наистина празник за ценителите!

Представете си, че отивате на концерт, диригентът обявява че ще свирят „Месия“ от Хендел. Започват да свирят, но нещо не е наред. Всеки свири нещо свое – цигулките правят цигу-мигу, виолончелата свирят независимо, флейтите чуроликат нещо, кларинетите пищят, тромбоните си знаят тяхното...

След няколко минути невъобразим шум, те спират и глас от публиката ядосано извиква: „Какво си мислите, че правите?“ На което диригентът отвръща: „Ние сме симфоничен оркестър от свободомислещи, широко-скроени личности. Ние сме прогресивни и либерални, вярваме в толерантността и демократичността.“

И докъде води тази криво-разбрана толерантност?

Дороти Сейърс казва, „В света я наричат толерантност, но в ада тя се нарича Отчаяние... Тя е грехът, който не вярва в нищо, не се интересува от нищо, не иска да знае нищо, не се намесва в нищо, не се радва на нищо, не мрази нищо, не намира смисъл в нищо, не живее за нищо и остава жива само защото няма нищо, за което да си струва да умре.“

По-точното название на тази толерантност е религиозен плурализъм. Отново, „всички пътища водят до небето.“ Но нека кажем ясно:

Индуизмът няма да заведе хората на небето. Буда няма да им помогне. Мохамед е безполезен. Дънов е заблуда. Иконата на Богородица Троеручица също не става. Не три – пет ръце да имаше, пак не ви трябва! Забравете и за мощите на Св. Йоан Кръстител от Созопол.

Няма място за широкогръдие в точните науки – математика, химия, физика, биологията. Същото е и като отидеш при автомонтьора.

Истинската наука не допуска толерантност и свободни интерпретации. И тук, в Деяния 17 гл., Павел казва, че същото се отнася и за Бог. Защото наближава Съдния ден.

Но как да сме сигурни, че това в което вярваме е истината?

Ст. 31: „защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.“

Доказателството е, че Исус Христос възкръсна от мъртвите!

Когато говоря с невярващи, често те се опитват да отклонят темата, като задават други въпроси – наистина ли вярваш, че Бог е сътворил света за 6 дни, нима смяташ че потопът е бил всемирен, наистина ли вярваш, че Мойсей е разделил Червено море и че Исус е нахранил 5000 човека с 5 хлебчета и 2 рибки? Само не ми казвай, че вярваш на онази история с рибата, която погълнала Йона...

Важно е да знаем отговорите на тези въпроси и да отговаряме на тези, които проявяват искрено любопитство. Но често хората задават подобни въпроси само за да отклонят темата или да си чешат езиците. Нужно е да се молим за духовно разпознаване на истинските мотиви и да не допускаме да ни закопаят в дълбокия коловоз на страничните теми.

Достатъчно е да отговорим, че вярваме на всичко, което твърди Библията, защото тя е боговдъхновено Слово. И след това да насочим разговора отново към Исус Христос.

Защото нашата работа е да прогласяваме благата вест. Великото поръчение не ни заповядва да печелим спорове, а да правим ученици. Това правеше Павел тук, в Атина, и навсякъде, където отиваше.

1 Коринтяни 2:2 „защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исус Христос, и то Христос разпънат.“

Забележете накрая, че на Ареопага Павел не спечели дебата. Нямаше огромна тълпа последователи, които да поискат да ги води в молитва на покаяние. Всъщност, откликът на слушателите беше различен.

Деяния 17:32 „А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други казаха: За този предмет пак ще те слушаме. И така, Павел си излезе измежду тях. А някои мъже се присъединиха към него и повярваха, между които бяха Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамар, и други с тях.“

Може би ти се струва, че проповедта на Павел в Атина е била провал, защото откликът не е бил голям. Но едва ли Павел би се съгласил с това. Той беше верен да изпълни мисията да проповядва на хората там. И тези, които Бог подбуди, откликнаха.

Представи си какво ще стане, ако всеки мъж и всяка жена, ако всяко дете в твоя квартал чуят благата вест на Исус Христос? Представи си как би изглеждал нашия град, ако поне 5 процента от хората повярват в Исус! Библията ни казва, че...

Матей 9:36 „А когато видя множествата, смили се над тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.“ Ние трябва да помолим Бог да вложи в сърцата ни същото състрадание, което имаше Той.

Едно момче било посветен християнин в семейство на църковни служители. То много искало да влезе в Езиковата гимназия след 7-ми клас. Бил отличник по български език, но с математиката не му вървяло. Затова залегнал над учебниците и учил цяла година. Имало голяма конкуренция и въпреки добрата подготовка влязал като първа резерва. Бил много щастлив.

Когато започнала учебната година и след като се запознал с учениците си, ги провокирал да разговарят за вярата му в Бога. Но те били безразлични и това го обезсърчило. Започнал да се моли за водителство и Бог му напомнил а Исая 55:11, „така ще бъде словото Ми, което излиза от устата Ми; няма да се върне при мене празно, а ще извърши волята Ми и ще благоуспее в онова, за което го изпращам.“

Момчето било вдъхновено от този стих и решилo да подари на всеки в класа по една Библия. Отново срещнал отхвърляне. Но след много години научил, че един от съучениците му прочел Библията малко преди да умре при трагични обстоятелства. Преди това свидетелствал, че е повярвал след като прочел Библията.

Заключение

В древна Атина хората бяха политеисти и вярваха в много богове. Смятаха, че стига да построят храм на всички, пътят към рая им е гарантиран, защото всички пътища водят дотам.

И днес много хора са духовни релативисти. За тях всичко е относително и въпрос на вкус на кой бог да се покланят. Те се сърдят и протестират, когато говорим за абсолютната истина на боговдъхновеното Слово. А то казва че само вярата в триединният Бог на Библията и в смъртта и възкресението на Божия Син Исус Христос може да ни даде спасение. Исус сам доказа това, като възкръсна от мъртвите.

Нека когато хората отхвърлят благата вест, това да не ни обезсърчава, но да продължаваме да се молим за нашите познати и да споделяме вестта за спасение. Те вървят с бързи крачки към ада, някой трябва да им каже! Дори и да не виждаме бързи резултати като Павел на Ареопага, нека споделяме Божиието слово. Защото то е мощно и ще извърши волята на Бога на Неговото време.

Амин!

______________________

03.09.2023 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна 

Исусе, защо се бавиш?

 Честит Лазаровден!

Илюстрация: Хорхе Коко (Аржентина)

Всички знаем историята в Йоан 11 гл. Когато Лазар се разболя, сестрите му Мария и Марта помолиха Исус да дойде и да го изцели. Те знаеха, че Исус пътува и е зает, но Той беше техен семеен приятел. Нямаше да му струва нищо да отдели няколко минути и да изцели Лазар. Но Исус не се появи. Когато пристигна след четири дни, беше твърде късно. Лазар беше мъртъв. В скръбта си Марта Му каза, " Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре." Исус ѝ каза, "Брат ти ще възкръсне."

Какво ли са си помислили, когато са чули думите на Исус? После, докато вървяха до гроба, и Мария Го упрекна, че не е дошъл навреме. Някои от присъстващите също недоумяваха защо Исус не е дошъл по-рано. Но когато Исус отиде до гроба и извика "Лазаре, излез!", от гроба излезе Лазар - все още увит в саваните, но жив!

Може би и ти си се питал защо Исус закъснява. Ти си знаел точно кога Той трябва да се появи и какво трябва да направи, но нещата не са се развили по твоя план. Но даже когато ние не разбираме Неговите пътища, можем да Му се доверим.

Исус каза на учениците, че се радва, че не е бил там по-рано, за да повярват те (ст. 11). Много други, които бяха там, също повярваха. Може би ти чакаш Исус да дойде и да се намеси в живота ти днес - на Лазаровден, или утре, на Цветница, най-късно до Великден.

Но този пасаж (а и много други в Словото) ни показва, че Исус никога не закъснява. Неговите мисли не са като нашите мисли, нито неговите пътища като нашите пътища (Исая 55:8-9). Може би Бог чака, за да може твоето семейство и приятели да повярват, като видят Неговото чудо. Или за да те научи да Му се доверяваш. Но винаги Той идва на съвършеното време и резултатът е, че Той се прославя.

Уотъргейт потвърждава Възкресението

„Знам, че Възкресението е факт, и Уотъргейт ми го потвърди. Как? Защото 12 мъже свидетелстваха, че са видели Исус възкръснал от мъртвите, след което прогласяваха тази истина 40 години, без нито веднъж да се отрекат от нея. Всеки от тях беше бит, измъчван, убиван с камъни и хвърлян в затвора. Те нямаше да понесат това, ако то не беше истина. В аферата Уотъргейт бяха замесени 12 от най-могъщите мъже на света и те не можаха да поддържат една лъжа и три седмици. Вие ми казвате, че 12-те апостоли са поддържали една лъжа 40 години?“ – Чък Колсън 

Отвали камъка

Нашата болка може да се превърне в нещо, което да прослави Бога. Всичко зависи от начина, по който реагираме на болката.

Когато Исус научи, че Лазар е болен, Той каза: „Тази болест не е за умиране, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.“ (Йоан 11:4) Накрая, 4 дни след смъртта на Лазар, Той отива във Витания. Посрещнат е от Марта и Мария. Те са натъжени и покрусени от мъка. Най-лошото се е случило и то е непоправимо.

Често и ние си мислим така. Ако се бяхме обадили в банката, онзи мошеник нямаше да ни обере. Ако беше дошла полицията навреме, непоправимото нямаше да се случи. Ако бяхме отишли при един кой си лекар, нашият близък нямаше да умре. В такива моменти губим надежда и слагаме траурните дрехи.

Но Исус има друга гледна точка към болката в този живот. Той каза на сестрите, „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее.“ (ст.25)

Поиска да Го заведат до гроба и нареди, „Отвалете камъка!“ (ст.39) Отговорът на Марта беше: „Господи, смърди вече, защото от четири дни е в гроба.“

Често Исус идва при нас и ни кара да направим нещо изненадващо. Ние сме свикнали да привеждаме човешки аргументи, които иначе звучат логично. Но Божията логика не е като човешката логика. За Бог няма нищо невъзможно.

Той иска да повярваме, за да Му позволим да работи и да прослави Себе Си (ст.40). Но ние често не Му позволяваме.

Днес Исус идва при всеки човек и казва: „Отвали камъка на смъртта. Ела при Мене и пий от Живата вода, за да не умреш довека“. Но той казва, „Не мога, Исусе. Първо, не съм сигурен, че съществуваш. И второ, всеки знае, че след като човек умре, не може да бъде съживен. Никой не се е върнал от смъртта към живота.“ Но Исус казва, "Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее.“

Исус ти казва: „Отвали камъка на страха. Ела на църква, поклони се на Бога и ще видиш Божията слава“. Но ти му казваш, „Господи, не мога, може да се заразя с коронавирус. А и рискувам да ме глобят.“ И тогава Исус казва, „Не се страхувайте от онези (вируси), които убиват тялото, но не могат да убият душата. По-скоро се страхувайте от Онзи, който може и душата, и тялото да погуби в пъкъла. (Матей 10:28)

Исус ти казва, „Отвали камъка на тревогите. Не се безпокой за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си.“ (Матей 6:34) Но ти казваш, „Исусе, не виждаш ли, че съм си загубил работата! Как ще храня семейството си без да имам доходи?!“ Но Исус ти казва, „Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света.“ (Йоан 16:33)

Исус ти казва, „Отвали камъка на срама. Говори истината, включително в тази пандемия.“ Ти му казваш, „Господи, всички казват „Стой си вкъщи.“ Как аз ще кажа нещо различно? Могат и да ме съдят, че не изпълнявам разпорежданията на щаба.“ Но Исус казва, „Защото ако се срамува някой заради Мен и заради думите Ми в това блудно и грешно поколение, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Своя Отец със святите ангели.“ (Марк 8:38)

Исус иска да отвалим камъка въпреки опозицията и човешките предразсъдъци. Той иска да поемем този риск за Него, защото само тогава ще се справим с нашето неверие, безпокойство, нашия страх и нашия срам. Ние можем да го направим, защото Той ни дава сила. Той има право да иска това, защото направи същото. Не един, а два пъти!

Когато заповяда камъка на гроба на Лазар да бъде отвален, Той предсказа какво щеше да се случи само няколко седмици по-късно с един друг камък. Тогава Исус щеше да бъде разпнат, а тялото Му - положено в гроба. Но смъртта не можа да Го задържи там. На третия ден КАМЪКЪТ БЕ ОТВАЛЕН и Той възкръсна от мъртвите!

Благодарение на Неговото възкресение днес чрез вяра ние имаме силата и правото да отвалим камъка, който ни пречи да видим Божията слава. Смъртта може да бъде възкресена за живот. Страхът може да отстъпи място на радост. Безпокойството може да отлети и да бъде заменено с мир. На мястото на срама може да дойде смелост.

Единственото, което трябва да направиш, е да кажеш: „Господи Исусе, не ме интересува колко голям е този камък. Не искам да знам какво ще си помислят и какво ще кажат хората. Не искам повече да се тревожа и да се страхувам. Вярвам, че Твоят камък беше отвален! Искам да видя Твоята слава в живота си. Дай ми сили да отваля моя камък. Амин!

Ще отвалиш ли твоя камък?

Чудесен Съветник

/проповед/

Името е важно за Бог. Когато в шестия ден от сътворението Бог създаде животните и човека, първата задача която възложи на Адам беше той да даде имена на животните.

Защо Бог възложи тази задача на Адам? Защото имената са важни. Това в още по-голяма степен важи за имената на хора. Имената в Библията понякога се свързват смислово с нещо, случило се около раждането на човека. Исаак означава смях, защото Сара се засмя, когато чу ангелите да казват на Авраам, че Сара ще има син в старините си.

Яков означава „който без право замества“, защото при раждането хвана брат си Исав за петата, за да го измести, а по-късно му отне първородството и благословението.

Мойсей означава „изтеглен“, защото дъщерята на фараона го намери в реката и го изтегли от там.

Понякога имената се свързват с живота и дейността на човека. Такива са имената Симон Зелот, Йоан Кръстител, Андрей Първозвани, Йоан Златоуст, Александър Велики, Уилям Завоевателя, Василий Българоубиец.

Днес, на втория Адвент, ще прочетем един текст, състоящ се от няколко имена.

Исая 9:6 Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на раменете Му. И името Му ще бъде Чудесен, Съветник, Бог Могъщ, Отец на Вечността, Княз на Мира.

Това пророчество за идването на Месия е дадено от Исая 700 години преди Неговото раждането. От него разбираме, че детето което ще се роди ще има удивителни имена. Разбира се, този за когото говори Исая, е Исус.

Ние знаем, че името Исус e гръцкият вариант на еврейското име Йешуа, което означава Бог спасява. Но в пророчеството на Исая в ст. 6 Исус е описан с други 8 имена, подредени в 4 двойки: Чудесен Съветник, Бог Могъщ, Отец на Вечността и Княз на Мира.

Днес и следващите три недели ще разгледаме всяко име по отделно. Ще се опитаме да погледнем на идващия Месия през очите на пророк Исая. Какво е видял той през телескопа на своето пророчество? Днес ще се спрем на първото име - Чудесен Съветник.

Първо, защо Исая нарече Исус Чудесен? Какво видя той в своето видение?

В края на предходната 8-ма глава Исая вижда една мрачна картина. Пророкът предупреждава, че северното царство Израел ще бъде нападнато от Асирия и племената на Завулон и Нефталим ще бъдат отведени в плен. Юда ще премине през период на скръб и тъмнина:

Исая 8:21 „После ще се взрат в земята, и ето – скръб и тъмнина, и страшен мрак, и ще бъдат хвърлени в черна нощ.“

Но точно тогава ще стане най-неочакваното нещо. От тази тъмнина и от завладените северни области ще излезе Чудесен Освободител, Месия, който ще поведе людете към победа и ще ознаменува началото на новата ера на светлина, радост и мир.

Исая 9:2 „Народите, които ходеха в тъмнина, видяха голяма светлина; за онези, които седяха в земята на мрачната сянка, изгря светлина.“

Кой щеше да бъде този източник на тази светлина? И защо Исая Го нарече Чудесен?

Исая видя една люлка, в която се роди Спасителят. „Защото ни се роди Дете“. Първото чудо, което видя Исая, беше славното чудо на Въплъщение. Осемстотин години по-късно Йоан щеше да напише:

Йоан 1:14 „И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“

Раждането на Исус беше чудесно. Творецът стана творение. Чудесен идва от корена „чудо“. Исус е Чудесен заради чудото на въплъщение.

Св. Августин Блажени казва: „Творецът на човека се превърна в човек, за да може Той, Владетелят на звездите, да суче от гръдта на Своята майка, за да може Хлябът да гладува, Фонтанът да жадува, Светлината да спи, Пътят да се уморява от пътуване, Истината да бъде обвинена в лъжесвидетелство, Учителят да бъде бит с камшик, Основите да бъдат увесени на дърво, Силата да отслабне, Изцелителят да бъде наранен, Животът да умре.“

Клайв Стейпълс Луис посочва, че централното чудо, oтстоявано от християните е въплъщението. Те твърдят, че Бог стана човек.

Според един друг християнски автор, Джеймс Пакър, „Нищо в световната литература не е толкова фантастично като тази истина на Въплъщението“. Без чудесното въплъщение нямаше да има и възкресение.

Когато Гавраил се яви на Йосиф, той му каза да не се бои да вземе Мария за жена, защото:

Матей 1:21 „Тя ще роди Син, Когото ще наречеш Исус; защото Той е, Който ще спаси народа Си от греховете му.“

В тази люлка Бог ни подари Най-чудесният подарък – опрощение на греховете и вечен живот чрез вяра в Него.

Една 80-годишна старица била твърде немощна, за да купува подаръци за Рождество на своите близки и приятели. Затова купила Рождествени картички и пликове и приготвила по 20 лева за всеки плик. Надписала картичките, подписала се, а в послесов добавила: „Купи си сам подаръка.“ Сложила картичките в пликовете, надписала адресите и ги пратила по пощата.

Но след Рождество Христово намерила двадесетолевките в чекмеджето на бюрото. Всеки бил получил Рождествен поздрав от нея с надпис „Купи си сам подаръка“, но без парите!

За разлика от нея, Исус е Чудесен, защото Той сам плати цената за нашите грехове. Всички ние сме грешни и не заслужаваме да бъдем прославени от Бога. Заплатата на греха е смърт. Сами ние не можем да платим с пари или с добри дела, за да се изкупим от смъртта. Беше нужно съвършеният, Чудесен Божи Син да умре за нас.

Йоан 3:16 „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот.“

Няма нищо лошо в това да подаряваме и получаваме подаръци на Рождество. Нека обаче сме благодарни за най-Чудесния подарък, който дойде на земята като едно бебе в люлка.

Първо, чудесно раждане. Второ, чудесно служение. Исус е Чудесен поради Своето чудесно служение. Исая казва, „Син ни се даде“. Това не беше просто обикновен син, а Един, който се даде в служение на цялото човечество.

Още в началото на Своето служение, Исус обяви каква е целта на Неговата мисия:

Лука 4:18-19 „Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, 19 да проглася благоприятната Господня година.“

И Исус изпълни мисията си. Целият живот и служение на Христос бяха чудесни, защото бяха изпълнени с чудеса. Той изцеляваше болни, правеше слепи да прогледнат, неми да проговорят и куци да проходят. Освобождаваше обладани от демони хора. Превърна водата във вино, укротяваше бури, ходеше по вода, цялото творение му се починяваше. Възкресяваше мъртвите.

Исус правеше всичко това, за да повярваме, че Той е Божият Син – добрият пастир, който идва да даде изобилен живот.

Йоан 10:37-38 „Ако не върша делата на Своя Отец, не Ми вярвайте; 38 но ако ги върша, дори да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мен и Аз в Отца.

И тези чудесни дела бяха едновременно възстановяване на нещо старо и преобраз на нещо ново:

Тим Келър казва: „Чудесата на Христос не представляваха отмяна, а възстановяване на естествения ред в природата. Те напомняха за състоянието на нещата преди грехопадението и бяха преобраз на онова, което отново ще бъде универсална реалност – един свят на мир и справедливост, без смърт, болести и конфликти“.

За този нов свят говореше Исус и в своето Чудесно поучение. То беше толкова възхитително, че всички го слушаха в захлас. Харесвам превода на Amplified Bible на...

Марк 1:22 „Те бяха безкрайно удивени от Неговото поучение, защото Той ги поучаваше като един, който има дадена Му от Бога власт, не като на книжниците.“ Учението на Исус няма аналог в историята.

Нека чуем какво казва швейцарският богослов Филип Шаф за учението на Исус Христос: „Без пари и оръжие, Исус от Назарет завладя повече милиони от Александър Велики, Цезар, Мохамед и Наполеон; без наука и образование той хвърли повече светлина върху човешките и божествените дела от всички философи и учени взети заедно; без да е учил ораторско майсторство, Той изрече такива слова на живот, които никой не е казвал преди или след Него, и предизвика ефект, който е непосилен за някой оратор или поет; без да напише един ред, Той предизвика перото на повече автори и предостави теми за повече проповеди, речи, дискусии, научни томове, произведения на изкуството и хвалебни химни, отколкото цялата армия от велики мъже от древността до наши дни.“

И така, Исус е Чудесен, защото навлезе в човешката история чрез едно чудесно раждане. Защото ни се роди Дете... Второ, в своето кратко служение Той извърши велики чудеса и изрече невероятни Божествени истини с авторитет, който идваше директно от Отца. Защото Син ни се даде...

Трето, Исус е Чудесен, защото Управлението ще бъде на раменете Му. Сега Той царува отдясно на Отца и един ден ще се върне да съди света.

Това управление е чудесно и уникално в човешката история. То започна с трънен венец.

Йоан 19:5 „И тъй, Исус излезе вън, носещ трънения венец и моравата дреха. Пилат им каза: Ето Човека!“

Но само три дни по-късно, тръненият венец се превърна във венец от слава и чест:

Евреи 2:9 „Но виждаме Исус, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, та с Божията благодат да вкуси смърт за всеки човек.“

А когато Човешкият Син дойде отново, за да съди света, този венец ще бъде златен.

Откровение 14:14 „И видях, и ето бял облак, и на облака седеше Един, Който приличаше на Човешкия Син, и имаше на главата Си златен венец, и в ръката Си – остър сърп.“

Златният венец е символ на царска власт, величие и слава. Бог даде това видение на Йоан, за да насърчи църквата, която минаваше през гонения и страдания. И това трябва да насърчи и нас днес!

Ние служим на един Чудесен Бог. Исус имаше чудесно раждане, чудесно служение и чудесно възкресение. Но някой ще каже, всичко това звучи много красиво и възвишено, но по какъв начин това ми помага днес?

Отговорът е, Исус не е отдалечен от всеки от нас. Той ни обича и има чудесен план и съвети за нас. Виждаме това и в нашия пасаж. Следващото име на Исус в списъка с имена в Исая 9:6 е Съветник. Той е не само Чудесен, но и Съветник.

Всъщност, Исус е Чудесен Съветник, защото ни разбира най-добре и се грижи за нас.

Евреи 4:15 „ Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите слабости, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак е без грях.“

Исус те познава и разбира най-добре. Когато понякога споделяме с приятели проблемите си, те се опитват да проявят съчувствие, но ако не са преживяли нашето страдание, трудно могат да се поставят на наше място, да ни утешат и дадат правилния съвет.

Исус обаче ни разбира. Той познава ума и мислите ти.

Евреи 4:16 казва: „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага в подходящото време.“

Може би се чувстваш предаден? И Той е бил предаден. Обвинен несправедливо? Той беше. Говорили ли са зад гърба ти? Понасял си удари? Чувствал си се самотен? Страхувал си се? Всичко това понесе и Той. Исус беше 100 процента човек като теб и мен. Той разбира през какво преминаваш.

И го е грижа.

Преди много години една бедна германска имигрантка в Америка седяла в чакалнята на една жп гара с децата си. Край тях минала жена и поразена от измъчения ѝ вид, спряла да я заговори. Германката ѝ казала, че мъжът ѝ е починал и сега ѝ е трудно сама с децата в непозната страна. Дамата пъхнала малко пари в ръката на бедната вдовица и казала: „Сама! Как така, Исус е с теб! Той никога няма да те остави сама!“ Десет години по-късно жената споделила, „Това ми даде смелост за целия ми живот. Като дете знаех, че Христос ме обича, но бях забравила за Него. Тази случайно изречена дума ме доведе обратно при него. Тя ми даде сила и дръзновение да преминавам през трудностите.“

Ако си забравил за Исус, иди при Него. Той ще се погрижи за всичко.

1 Петър 5:7 „всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.“

Иди при Него и ще се увериш – Той е най-добрият Съветник!

Но как мога да направя това? Първо, като изповядаш греховете си и го приемеш за свой Господ и Спасител. Това означава да му се довериш за Своето спасение и да се покориш на Неговата воля и съвет.

Но как да разбера каква е волята и какво ме съветва този Съветник?

Второто нещо, което е нужно да направиш, е да четеш всекидневно Словото Му, Библията. В този свят на размити ценности, упадъчен морал и духовен мрак, имаме нужда от Някой, който да свети и да ни показва пътя.

Псалм 119:105 „Твоето слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми.“

Преди десетина дни лампата на стълбищната площадка под нас изгоря. Беше трудно да се качваме и слизаме по стълбите. Надявахме се до ден-два съседите отдолу да се погрижат и да сложат нова крушка. Но това не ставаше и всеки ден трябваше да вървим в тъмното. Една вечер, когато слизахме надолу, чух как Ваня изпъшка. В тъмнината беше помислила, че стълбите са свършили и си беше навехнала крака на последното стъпало. След още два дни сменихме крушката.

По същия начин ние имаме нужда от Божието Слово, което да осветява нашия житейски път, за да не се спънем и нараним.

Когато четем Словото Му, Бог ни говори конкретно в нашата ситуация как можем да правим добър избор. Но когато това Слово се вселява в нас, то не действа само! Ако ти си си поканил Исус в живота си, твоето тяло е храм на Святия Дух (1 Коринтяни 6:19). И Исус ни обещава, че Святият Дух ще ни насочва в истината:

Йоан 16:13 „А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина.“

Сигурно си казваш, „Не съм чувал гласове, още по-малко Святият Дух да ми говори.“ Тогава нека те попитам: чувствал ли си вина, когато си вършел нещо грешно? Това е Святият Дух, който ти говори чрез съвестта ти. Част от работата му е да ни държи в правия път.

Или, идвал ли ти е изведнъж наум стих от Библията? Може би Святият Дух се е опитвал да те научи на нещо.

Случвало ли ти се е да се сетиш за познат или приятел и да се питаш как са те? Може би Святият Дух ти е напомнял да им се обадиш или да им пишеш съобщение? Святият Дух говори и днес. Той е нашият най-добър Съветник.

И накрая, Исус ни говори и съветва и чрез тялото Си – Църквата Христова. Всеки човек тук тази сутрин има проблеми. В края на службата, иди при някой и го попитай през какво преминава в момента. Може би ти си онази част от Тялото Му, която ще послужи на този човек и ще го посъветва. Или насърчи. Или просто ще помълчи с него.

Църквата трябва да е общност, в която хората да сме искрени за своите проблеми и болки. И където хората да си помагат да преминават през проблемите заедно. Въпросът е дали сме готови да изслушваме по-зрелите християни и да вземаме предвид съвета им.

Притчи 15:22 „Където няма съветване, намеренията се осуетяват, а в множеството на съветниците те се утвърждават.“

Търсиш ли добър съвет? Питаш ли по-зрелите от теб християни какво мислят за ситуацията, в която си? Исус може да използва тях, за да бъде най-добрият Съветник за теб!

Накрая, нека кажем отново: Исус е Чудесен, защото неговото раждане, живот, служение и възкресение бяха чудесни. Но Той е и наш Съветник. Днес Той ни говори чрез Словото, Святия Дух и църквата. Готов ли си да послушаш Неговите съвети?

Това може да спаси живота ти – преносно и буквално.

Трима шотландски редници и ефрейтор били обградени от германците по време на битка в един белгийски град през Първата световна война. Качили се на тавана на изоставена къща в очакване на сигурна смърт. Отвън чували как германците палят къщи, ограбват и убиват. Изведнъж ефрейторът казал: „Момчета, време е за църква. Хайде да си направим служба, може да ни е последната.“ Войниците се спогледали изненадано, но оставили пушките си в ъгъла. Ефрейторът извадил малък Нов завет от шинела си и зачел от него. Точно тогава отдолу долетяли силни викове, шум от разбиване на врата и счупен прозорец. Той свършил и на сериозното му лице се появила изкривена усмивка: „Не ме бива много в това, но трябва да довършим нещата. Нека да се помолим.“ Ефрейторът се изправил, а останалите коленичили и навели глава. С прости думи той предал всичко на Бога и Го помолил за сила, за да посрещнат съдбата си като мъже. Внезапно отвън някой разбил вратата. Чул се тържествуващ вик на немски, който замръзнал в тихо учудване. Никой не помръднал и ефрейторът продължил спокойно. След пауза, с голямо страхопочитание той започнал да изрича Господната молитва. Те дочули потропване на ботуши, явно врагът стоял пред тях. След миг на напрежение, вратата се затворила и стъпките се отдалечили. При сумрак четиримата мъже излезли, промъкнали се покрай вражеския фланг и незабелязано достигнали до първите постове на Британската армия.

Иди при Исус. Обърни се към Него за съвет.

Ако още не си го направил, защо не опиташ нещо ново? Насрочи си среща с Чудесния Съветник идната седмица. Седни с Него и излей сърцето си пред него. Кажи му какво става в живота ти. Няма болка, която Той да не може да отнеме. Няма проблем, който да не може да разреши. Защото Той е Чудесен Съветник!

Нека се помолим. 

_____________________
08.12.2019, 
БПЦ "Нов живот" Варна

Добра новина от гробищата

/проповед на Великден/

Преди няколко дни се зачетох в смешни надгробни надписи. Ето някои от тях:

Сега знам нещо, което вие не знаете.

Казах ти, че съм болен.

Знаех си, че ще стане така.

Най-накрая намерих място за паркиране.

Махай се, не виждаш ли че спя.

Моля деактивирайте моя фейсбук.

Знаех си, че това ще се случи.

Играта свърши.

Чувството за хумор на някои хора продължава да живее дори след смъртта им! Това са реално съществуващи надгробни надписи. Но такива не може да се видят във варненските гробища.

Преди около месец с моят съпруга, майка ми и сестра ми ходихме на гробищата. Беше понеделник и нямаше почти никой. Спрях колата до парцела с гроба на баща ми. Само на 500 метра от нас се виждаше пътя, по който минаваха коли към града и в обратна посока. В небето над нас прелетя самолет.

Жените се захванаха да почистват гроба. Аз отидох да взема нещо от колата и по пътя се загледах в гробовете. Докато се разхождах, се зачетох в надгробните плочи. На един от гробовете под името и двете дати пишеше, „Животът с тебе беше като миг, раздялата ни – цяла вечност! Почивай в мир!“

Помислих си, тук лежат погребани останките на хиляди хора. Сред тях има известни и неизвестни хора, големи и малки, богати и бедни, но на всички от тях пише едно и също - името, дата на раждане и дата на смърт и тире между тях, представляващо земния им път.

Сред гробовете имаше и гробове на деца. Като този на Боби с надпис, „Обичам те, мое малко слънчице. С обич, мама.“

След като почистихме гроба, постояхме малко и си тръгнахме. Помислих си, колко тихо и спокойно е тука. Точно както се очаква да е на едно гробище.

Един петък вечерта гробището до крепостните стени на Ерусалим също беше тихо и спокойно. То беше разположено в градина, а гробниците бяха изсечени в скала. Там евреите погребваха своите починали, надявайки се да са отишли в един по-добър свят. В този петъчен следобед малко преди залез слънце те погребаха тялото на Исус.

Библията споменава 4 пъти, че Исус е погребан във взет на заем гроб. Той принадлежеше на един богат човек на име Йосиф от Ариматея. Той беше известен в града, защото освен богат, беше и член на Санедриона – еврейския орган на управление.

Четиримата евангелисти Матей, Марк, Лука и Йоан ни разказват историята за смъртта на Исус, като всеки добавя важни детайли към нея. Йосиф от Ариматея отива при Пилат и иска разрешение да погребе тялото на Исус. Пилат е изненадан, защото не е очаквал Исус да умре толкова скоро. Разпятието е било мъчителен начин за умъртвяване. С него римляните изпращали послание до всички, което казвало, „Вижте колко мощен е Рим!“

Силни мъже понякога висели на кръста няколко дни, преди да умрат. Но Исус умира само след 6 часа. Не е трябвало да счупят краката му, за да ускорят смъртта. Когато са свалили тялото му от кръста, то не е било приятна гледка. По него личали следите от ударите и мъченията, на които е бил подложен.

Било цялото в кръв, в ребрата му имало прободна рана, лицето Му било ужасно обезобразено, кожата на гърба му висяла като парцали.

Йосиф и Никодим измиват тялото, поръсват го с 40 кг миро и аромати и го увиват в ленена плащаница. Мирото кара плащаницата да полепне по тялото. Така евреите погребвали мъртвите си.

Вече се смрачава и това може да им докара главоболия, защото Старият завет забранявал на евреите да се докосват до мъртвец в събота. Няма време да се търси нов гроб, затова Йосиф предоставя гроба, който е подготвил за своето семейство. Той е нов, току-що изсечен в скалата. Никой не е полаган в него.

Йосиф и Никодим вдигат отпуснатото, безжизнено тяло на Исус и на почивки го пренасят до близката гробница. Заедно с ароматите то трябва да е тежало повече от 100 кг. Слънцето бавно залязва на запад, докато двамата мъже вървят задъхано, носейки тялото на Исус към гроба. Плътно зад тях вървят Мария Магдалина и другата Мария и плачат.

Аз не съм ходил в Ерусалим, но знам че това малко гробище е все още там край Ерусалим. Входът към гробницата е толкова нисък, че посетителите трябва да наведат глава. Вътре е мрачно и влажно и се разнася тежка миризма на плесен.

Полагат тялото на една издатина и излизат. Отвън търкулват огромния камък така, че да затвори входа. Жените седят и гледат отстрани. Йосиф и Никодим си тръгват, а след тях тръгват и жените. В гроба е тихо. Миризмата на смърт се носи навсякъде.

Библията не ни казва почти нищо за съботата. Знаем много за Разпети петък и Възкресение, но не и за съботата. Вероятно по някое време идват римските войници, за да запечатат камъка. Лука казва просто, че „в съботата си почиваха според заповедта.“ (Лука 23:56)

Но за неделята имаме достатъчно информация. Лука пише: „А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба...“(Лука 24:1)

Жените идват да балсамират тялото на Исус. Те не очакват Той да е възкръснал. Това е последното, което биха си помислили. Те са шокирани и безкрайно объркани, когато стигат до гроба и виждат, че печатът е разкъсан, стражите са изчезнали, а гробът е празен.

Какво се е случило? Да не би някой да е откраднал тялото? Никой не знае със сигурност.

Два ангела застават до тях и изричат едно от най-въздействащите изявления в Библията: „Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна.“ (Лука 24:5-6)

Жените хукват обратно към града, за да намерят учениците, които се крият, и казват:

Йоан 20:2 Отнесли са Господа от гроба и не знаем къде са Го положили.

При което учениците се отнасят толкова скептично към новината, че Лука ни казва, че...

Лука 24:11 А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха.

Може би и ти се чувстваш по подобен начин. Ако ти приемаш, че Исус е бил реално съществувала историческа личност и вярваш, че Той е бил просто добър морален учител, но мислиш че разказите за възкресението са празни приказки, не си сам J.

Най-добрите приятели на Исус са се чувствали така сутринта, когато откриват, че тялото му е изчезнало. Никой от тях не е помислил, че Исус е възкръснал. Те са си помислили това, което всеки на тяхно място би помислил, защото са вярвали, че Исус ще си остане мъртъв.

Но Петър и още един от учениците не могат просто да оставят нещата така. Жените настояват, че тялото е изчезнало. За да не будят подозрение, само Петър и Йоан отиват, за да видят с очите си какво е станало. Йоан стига пръв до гроба, но Петър влиза. Библията ни казва, че

Йоан 20:5-6 „видя плащаниците сложени, а кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място.“

Това означава, че плащаницата е била като празна черупка, като че ли този, който е бил в нея просто се е изпарил през нея, подобно на пеперуда, която излиза от пашкула.

Тогава Мария среща Исус възкръснал от мъртвите.

След това двама ученици срещат Исус по пътя към Емаус възкръснал от мъртвите.

След това апостолите срещат Исус възкръснал от мъртвите.

След това съмняващият се Тома среща Исус възкръснал от мъртвите.

След това повече от 500 човека срещат Исус изведнъж възкръснал от мъртвите.

Посланието се разнася: Той е жив! Той възкръсна от мъртвите!

Една легенда разказва как в ранната църква един вярващ бил заловен и приготвен да бъде хвърлен на кладата. Като вързали ръцете му и го завели до стълба на кладата, го попитали какви му са последните думи. Той извикал: „Христос възкръсна!“ Властите не знаели, че на съседните хълмове се били събрали християните, за да наблюдават екзекуцията. Когато чули думите „Христос възкръсна!“, те се провикнали в един глас, „Наистина възкръсна!“

Така се поздравявали в ранната църква. Така се поздравяваме и днес.

Христос възкръсна! Наистина възкръсна!

Учениците срещнаха възкръсналият Господ и бяха променени завинаги.

Петдесет дни след Възкресение Христово Петър, който преди това се отрече три пъти от Христос, се изправя да проповядва в Ерусалим (Деяния 2:14-41). Той проповядва на същите хора, които са разпънали Исус. Неговата кръв е по ръцете им. И той казва: „Вие разпнахте и убихте Исус от Назарет. Но Бог Го възкреси от мъртвите, като го освободи от агонията на смъртта, защото е невъзможно за смъртта да Го държи.“ Към църквата се прибавят 3000 души.

Както казва американския апологет от холандски произход Ханк Ханеграаф, „В резултат на Възкресение Христово се случи нещо без прецедент в човешката история. В течение на няколко стотин години малка групичка от на пръв поглед скромни вярващи успя да обърне цяла една империя с главата надолу.

За тях добре е казано, че „те се изправиха срещу размахания стоманен меч на тирана, окървавената грива на лъва и огньовете на хиляда смърти“, защото те бяха дълбоко убедени, че подобно на техния Господар, един ден те ще възкръснат от гроба в прославени, възкресенски тела“.

Понеже не беше възможно да бъде държан Той от смъртта. Това отличава Исус Христос от всички други родоначалници на религии.

Един от тях, Буда, умира през 483 г.пр.Хр. Кости от един от пръстите му били изпратени като подарък на китайския император по време на династията Танг. По-късно забравили за тях и ги открили отново през 1981 г. Откритието било сензация за будистите в цял свят и днес костите се посещават от много будисти.

Ако някой твърди, че е намерил пръст който е принадлежал на Христос, никой християнин няма да му повярва, защото нашата вяра се основава на факта, че Христос е възкръснал от мъртвите.

Гробът на Исус е празен! „Бог (Го) възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея.” (Деян. 2:24)

Веднъж големият художник Микеланджело се обърнал към свои колеги и казал с възмущение: „Защо продължавате да изпълвате галерия след галерия с безкрайни картини на тема Христос в немощ, Христос на кръста, и най-вече, Христос който виси мъртъв? Защо се концентрирате на мимолетния епизод като че ли той е последното дело, като че ли завесата се е спуснала веднага след поражението на Христос? Тази ужасна сцена продължи едва няколко часа. Но за безкрайната вечност, Христос е жив. Камъкът беше отвален и Той управлява, царува и триумфира!“

Днес е Възкресение Христово. На Варненските гробища всичко е тихо и спокойно. Засега няма възкресения. Но добрата новина от гробището в Ерусалим се разнесе и там.

Веднъж проповядвах на едно погребение. Хората бяха посърнали и мрачни. Гледката на мъртвеца в ковчега е винаги потискаща, дори покъртителна. Дадоха ми думата като свещенослужител да кажа нещо.

Казах на хората, че Исус победи смъртта, затова и ние можем да имаме надежда за вечен живот. Че ако вярваме в Христовата смърт и възкресение и ние ще възкръснем телесно. На лицата им видях учудване и надежда. Сякаш за първи път чуваха добра новина на гробищата. Сякаш за първи път чуваха за Възкресение, макар че иначе всички празнуваха Великден.

Истината е, че без Витлеем нямаше да има Голгота. Без Голгота нямаше да има Великден. Без Великден нямаше да има християнство.

Без люлката нямаше да има кръст. Без кръста нямаше да има празен гроб. Без празния гроб днес с вас нямаше да сме тука. Празният гроб е Божият печат и за нашето възкресение.

1 Коринтяни 15:22,23 „Защото както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще живеят. 23 Но всеки на своя ред: Христос – първият плод, после, при пришествието на Христос, тези, които са Негови.“

1 Солунци 4:14 „Защото ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него.“

Преди 2000 години от гробищата в Ерусалим се разнесе една добра новина. И тя достигна до целия свят:

Добрата новина е, че гробът е празен.

Добрата новина е, че Исус възкръсна от мъртвите.

Добрата новина е, че дяволът не може да го държи.

Добрата новина е, че смъртта изгуби жилото си.

Добрата новина е, че гробът изгуби своята победа.

Добрата новина е, че вече няма нужда да се страхуваме от смъртта.

Страхуваш ли се от смъртта?

Аз не се страхувам – не защото съм много смел, много силен, или много умен. Не се страхувам от смъртта, защото знам какво ме очаква от другата страна. Моят Господ ми каза в Словото какво мога да очаквам там – той е подготвил дом за мен.

Някои се надпреварват да купуват апартаменти на занижени цени. Други цял живот бъхтят, за да изплатят апартамента си. Аз съм спокоен, защото знам, че Исус е подготвил прекрасно жилище за мен във вечността.

Смъртта е победена. Да, и днес хора умират, но нейната сила е отнета. Смъртта няма последната дума. Ние не отиваме от страната на живите в страната на мъртвите. Не! Ние отиваме от страната на мъртвите в страната на живите!

Животът е поредица от битки. Но в последната битка ще имаме победа. Има победа за Божиите деца.

Добра новина от гробищата? Това е странно място за добри новини. Но Великден е велик точно заради най-добрата новина. Ако търсиш Исус на Възкресение, не го търси в гроба. Той не е там. Напусна преди 2000 години и никога не се е връщал.

Добрата новина днес е, че ако търсиш Исус, можеш да Го намериш точно сега. Мога ли да те запозная с него?

Казва се Исус от Назарет. Роди се в малко невзрачно село, никога не напусна Палестина, семейството му се срамуваше от Него, религиозните учители го ненавиждаха, римските власти го измъчваха и убиха като престъпник, приятелите му го изоставиха. Но Той възкръсна, възнесе се отдясно на Отца и днес царува над света.

Добрата новина е, че Исус е жив! Рождество беше обещанието, Възкресение е потвърждението.

Той е Божият Син, Първородният преди всяко творение, Глава на Църквата, Святия, Съдия, Цар на царете и Господ на господарите, Светлината на света, Княз на мира, Човешкият Син, Словото на Живот, Алфа и Омега, Емануил, Аз Съм, Истинен Бог, Хлябът на живота, Избавителят, Добрият Пастир, Божият Агнец, Канарата, Възкресението и Живота, Пътя, Истината и Живота.

Никейският символ на вярата казва: „Вярвам в ... един Господ Исус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.“

Мартин Лутер допълва: „В живота си Христос е пример за това как да живеем. В смъртта си Той е жертва за нашите грехове. Във възкресението си Той е победител. Във възнесението си – Цар. В застъпничеството си –първосвещеник.“

Той те възлюби толкова много, че даде живота си за тебе. Беше разпънат на кръста. Беше погребан в гробницата на Йосиф от Ариматея. Възкръсна от смъртта в неделя сутринта. Той плати цената за твоя грях, за да може ако повярваш, да не загинеш, но да имаш вечен живот.

Можеш да имаш вечен живот. Можеш да знаеш, че грехът ти е простен. Можеш да имаш победа в последната битка.

Едно момиченце живеело до гробищата. Макар и да ѝ се налагало да преминава през тях след залез слънце, тя никога не изпитвала страх. Някой накрая ѝ казал, „Не се ли страхуваш да минаваш през гробищата?“ „О, не – отговорила тя – не се страхувам, моят дом е от другата страна!“

Християнино, страхуваш ли се от гробищата? Не би трябвало, защото преди 2000 години от едни други гробища дойде най-добрата новина: Христос възкръсна! И след като Христос възкръсна, твоят дом е от другата страна!

Живият Господ Исус Христос иска да се срещне с теб точно сега. Ще му дадеш ли сърцето си? Ще му се довериш ли? Ще дойдеш ли при Него?

Ти си на ход.

Молитва.

_______________________

БПЦ "Нов живот" Варна

29.04.2019 г.