Трансформиращата сила на Възкресение

/проповед/

Трансформиращата сила на Възкресение 12.04.2026

Днес в цяла България и много други страни хората отиват на църква, за да празнуват Великден. Но повечето от тях няма да дойдат отново на църква следващата неделя.

Попитах chatgpt защо хората в България не ходят на църква с изключение на Рождество и Великден. Отговори ми така:

По време на управлението на Българската комунистическа партия (1944–1989) религията е силно обезкуражавана. Държавата насърчава атеизма и ограничава ролята на Българската православна църква. Протестантските църкви са инфилтрирани от агенти на ДС. Много поколения израстват без религиозно възпитание.

Второ, за много българи православието е по-скоро част от националната идентичност, а не ежедневна практика. Дори ходенето на църква на Великден и Рождество Христово е по-скоро традиция и символ (палят се свещи, освещават се козунаци, отиват на нощна служба), отколкото религиозна практика.

И накрая, добавете към всичко това критиките и по-ниското доверие към духовенството и управлението на Българската православна църква.

В резултат, само 5% от православните ходят на църква всяка седмица. Около 46% са ВиК християни (Великден и Коледа). Тоест, на църква всяка неделя ходят около 100000 православни. На църква, но за цялата служба, всяка неделя ходят 50000 протестанти и 25000 католици. Излиза, че практикуващите православни не са кой знае колко повече от католиците и протестантите взети заедно. А изчислено в човекочасове, въпреки че са много по-малко, протестантите прекарват повече общо време в църква от православните.

Но вцърковените са една сравнително малка част от българите. Защо повечето хора не ходят на църква?

Проблемът е, че една голяма част от българите не виждат връзка между християнската вяра и личния си живот. Но всъщност няма нищо по-важно за всеки човек от това как да се подготови за живота след смъртта. Днес, на Великден, ще разгледаме Матей 28 глава, за да видим как Възкресението на Христос може да трансформира всеки, който повярва в него.

Прочит Матей 28:1-10.

Матей 28:1-10 „А като мина съботата, на разсъмване в първия ден от седмицата дойдоха Мария Магдалена и другата Мария да видят гроба. И, ето, стана голям трус; защото ангел от Господа слезе от небето и пристъпи, отвали камъка и седна на него. Изгледът му беше като светкавица и облеклото му бяло като сняг.

И в страха си от него стражарите трепереха и станаха като мъртви. А ангелът проговори на жените: Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпънатия Исус. Няма Го тук; защото възкръсна, както и каза. Елате и вижте мястото, където е лежал Господ. Идете бързо да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите.

И, ето, Той отива преди вас в Галилея; там ще Го видите; ето, казах ви. И те излязоха бързо от гроба със страх и голяма радост и се завтекоха да известят на учениците Му. И, ето, Исус ги срещна и каза: Здравейте! А те се приближиха и се хванаха за нозете Му, и Му се поклониха. Тогава Исус им каза: Не бойте се. Идете и кажете на братята Ми да идат в Галилея и там ще Ме видят.“

Два пъти в този разказ виждаме заповедта „не се бойте“. Първо в ст. 5 ангелът казва на жените да не се боят. В ст. 10 Исус казва на тези жени същото нещо, „Не бойте се“. Посланието на Великден за нас е, „Вече няма нужда да се боите.“

Както е казал някой, „ние се страхуваме да не се провалим; ние се страхуваме, че хората няма да ни харесат… страхуваме се какво ще ни направят, ако се ядосат; страхуваме се от рак, от замърсяването, от войната… да не загубим материалните си притежания, но най-много се страхуваме от смъртта.“

Общо има около 500 фобии, като се почне от фобия от паяци, височини, кръв, асансьори, та се стигне до номофобия (страх да не останеш без мобилния си телефон).

Много християни също се страхуват, затова не се посвещават на служения и не излизат от зоната си на комфорт, не рискуват да благовестват…

Разбира се, има и здравословен страх. Когато страхът кара адреналинът да се покачва, успяваме да се справим с опасни ситуации. Но в повечето случаи страхът ни парализира.

Ще кажете, какво общо има това с Възкресение Христово?

Има, и то много.

Първо, Възкресение означава, че повече не трябва да се страхуваме от бъдещето.

Най-големият ни страх е страхът от смъртта. Този страх ръководи много от изборите на хората – от това какво да ядат, до това къде да живеят. Този страх ни кара да се притесняваме, когато нещо в тялото ни заболи.

Но възкресението на Исус отне жилото на смъртта. Великден ни показва, че има живот след смъртта. Смъртта е само миг от вечността. Благодарение на това, че Исус се върна от смъртта, можем да срещнем смъртта с увереност. Смъртта е само врата към вечността.

Когато гледам интересен футболен мач от Шампионска лига, обикновено подкрепям единият отбор. Понякога головите положения се редуват едно след друго и е истинско изпитание да дочакам последния съдийски сигнал, за да видя дали моят отбор ще победи.

Но ако вече знам резултата и гледам повторение на мача, страхът и безпокойството изчезват. По същия начин възкресението на Христос ни казва как всичко ще свърши за нас като Божии деца. И като знаем края, това ни помага да се справяме с онова, което се случва преди него. Исус ни показва, че накрая нашият отбор ще победи!

Колосяни 2:15 Исус „като обезоръжи началствата и властите, изложи ги на явен показ, възтържествувайки над тях чрез кръста“.

Исус възтържествува чрез кръста, защото възкръсна от мъртвите!

Преди много години един велик пълководец завладял чужда страна. Армията му разрушавала всичко по пътя, но най-безмилостни били към местните монаси.

Когато армията му стигнала до едно село, вождът на селото казал: „Всички монаси, като чуха че идвате, избягаха в планината. Пълководецът се усмихнал доволен. Но вождът добавил, „Всъщност, всички с изключение на един.“

Пълководецът се разгневил. Отправил се към манастира и ритнал вратата. Там, в двора, стоял единственият останал монах. Пълководецът извикал, „Ти знаеш ли кой съм аз? Аз съм този, който може да те прониже с меч, без да ми мигне окото.“

Монахът погледнал пълководецът със спокоен и търпелив поглед, и казал: „А ти знаеш ли кой съм аз? Аз съм този, който може да те остави да ме пронижеш с меч, без да ми мигне окото.“

Може бъдещето да е мрачно, но ние можем да го посрещнем, защото вярваме в Един, който възкръсна от мъртвите! Няма нужда да се страхуваме от бъдещето, защото имаме тази възкресенска сила в живота си!

Второ, вече няма нужда да се страхуваме от миналото.

Един човек казал на приятеля си, „Нещо ми изглеждаш депресиран. За какво мислиш?“ – „За бъдещето“, отговорил другият. - „И какво го кара да изглежда толкова безнадеждно?“ – Миналото ми.

Преследва ли те миналото ти? Страхуваш ли се хората да не разберат що за човек си? Какво си вършил преди да повярваш, а може би и след това? Страхуваш ли се, че като разберат какво си правил, приятелите ти ще ти обърнат гръб? Боиш ли се, че миналото ти ще те дисквалифицира от небето?

Ако да, тогава ти не си сам. Има много други като тебе. Но Великден ти носи добри новини.

С възкресението си от мъртвите Исус показа, че Неговата жертва е угодна на Бога. Дългът за греха е изплатен, Божият гняв е удовлетворен.

Римляни 10:9 „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.“

Исая 1:18 „макар да са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг“.

Да, нашето минало може да ни кара да се срамуваме. Може хората да не ни харесват заради миналото ни. Но то е умито с кръвта на Христос. Ние сме простени. И знаем, че това е вярно поради възкресението. Възкресение носи чудесна свобода!

Християнският автор Уорън Уиърсби е казал, „Не се движиш напред като постоянно гледаш в огледалото за обратно виждане. Миналото е кормило, което да те води, не котва, която да те тегли. Трябва да се учим от миналото, но не да живеем в миналото.“ Много християни правят точно обратното – живеят в миналото без да се учат от него!

Дотук казахме, че Възкресение означава, че няма нужда да се страхуваме от бъдещето, нито да се боим заради миналото ни. Трето,

Може да се изправим срещу настоящето с нова увереност.

Пътят, по който вървим, е неравен. Понякога си казваме, „Слаб съм, няма да се справя с всичко.“ Но след това веднага трябва да си кажем, „Но Бог ми е дал Духа Си! Не е нужно да се боря със собствената си сила. Имам на разположение Неговата възкресенска сила!

След като Исус възкръсна и преди да се възнесе, Той каза на учениците си, че ще ни даде Духа Си да ни води.

Йоан 16:13 „А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина.“

Той ще ни води в истината, ще ни дава думи, които да казваме в трудни ситуации, ще ни дава смелост. Той обеща, че нищо няма да може да ни отдели от Неговата любов. Каза, че всичко съдейства за добро на тези, които са призовани от Бога.

В Библията има само едно нещо, за което е казано, че трябва да се страхуваме от Него. Казва се, че трябва да се страхуваме от Господа.

Притчи 1:7 „Страхът от Господа е начало на мъдростта.“

В класическото произведение „Пътешественикът: oт този свят до онзи“ страхът от Господ е описан като: „осъзнаването на греха, което води до покаяние и спасителна вяра и до свято благоговение пред Бога“. Страхът от Господ е да виждаме Бога такъв, какъвто е, и да Му даваме правилното място в живота си. Всъщност, стига да гледаме към Господ... страхът изчезва. Гледаш ли към Господ?

Първата заповед към жените беше „Не бойте се!“ Втората заповед беше

Матей 28:10 „Идете, кажете…“

Идете и кажете

Преди да се възнесе в небето Исус каза на учениците, „Идете и научете всички народи“, т.е., направете ученици от всички народи.

Един християнин страдал от морска болест на кораб. Точно тогава чул, че човек паднал зад борда. Чудил се какво може да направи, за да помогне. Тогава видял един фенер и го вдигнал пред илюминатора. Потъващият бил спасен. Когато християнинът се оправил от морската болест, излязал на палубата и там срещнал спасения човек. Той му казал, че тъкмо когато потъвал отново за последен път, протегнал ръка. Точно тогава някой осветил илюминатора и светлината паднала върху ръката му. Един мъж го е хванал за ръката и го издърпал в спасителната лодка.

Малко нещо, да вдигнеш фенера, но това спасило човешки живот. Ако не можеш да вършиш велики дела, можеш поне да си светлина за някой, който умира без Христос.

Хората трябва да знаят как могат да имат живот след смъртта. С възкресението си Исус доказа, че животът не свършва със смъртта. Но Възкресение Христово също така показва как можем да имаме този живот след смъртта.

Хората в света са объркани. Някои вярват, че всичко свършва с гроба. Затова живеят според максимата „Един път се живее“ и „Живей за мига“. Но именно този стремеж да опитат всичко на този свят ги прави нещастни.

Други вярват, че ако спазваш определени правила можеш да отидеш на небето. Те се стараят да вършат добро и същевременно се страхуват да не би греховете им да са повече от добрите им дела и да ги дисквалифицират от рая.

Има и такива, които мислят, че всички ще отидат на небето. Когато преди години почина актьорът Чочо Попйорданов, актрисата Йоана Буковска каза: „Мисля, че Чочо е на по-добро място.“ Това се казва от роднините на почти всички умрели хора. Излиза, че няма значение как живееш, всички в крайна сметка ще отидат в рая.

Всички тези хора от трите групи са като овце, които отиват на заколение. Като слепци, водени от слепци. Ако не се обърнат от пътищата си и не се доверят на Христос за спасението си, ще бъдат изхвърлени от Неговото присъствие.

Любовта изисква да казваме на хората за вечния живот

Любовта към ближния трябва да е характерна черта на всеки християнин. Но ако не споделяме най-важната информация на света с хората, ние не ги обичаме наистина.

Както казва авторът Хауърд Хендрикс, в поколение, което крещи за отговори, християните заекват.

Как можем да заекваме, как можем да си мълчим, когато знаем, че някой за когото сме загрижени, ще бъде подложен на адски мъки за цялата вечност?

Дали не им казваме, защото не ни е грижа за тях? Или може би самите ние не вярваме?

Някои хора казват, че няма значение в какво вярваш, стига искрено да го вярваш. Но това е голяма глупост! Ако някой ти каже, че мoже да скочи от 15-тия етаж и да полети, искрено вярва в това и се кани да ти го докаже, няма ли да се опиташ да го спреш? Няма ли да го спреш, въпреки че е искрен?

Той може да е искрен, но всъщност е искрено заблуден. Искреността не може да те спаси. Само истината на Христос ни спасява. Даже искрените хора се нуждаят да чуят благата вест на Исус Христос.

Други хора казват, че искат децата им сами да изберат дали да вярват в Бога или не. Затова те не им влияят. Не водят децата си на църква. Не ги учат на Библията. Но много интересно, че когато стане въпрос за училище, не се отнасят по същия начин. Не им позволяват да изберат дали да ходят на училище или не.

Защо? Защото училището е важно. Но нима изборът да ходиш на училище е по-важен от това къде ще прекараш вечността? И дали дяволът също гледа да не влияе на децата, както тези родители?

Исус ни даде Великото поръчение да отидем и да правим ученици от всички народи. И е най-естествено да започнем от хората в нашето обкръжение.

Въпросът, който трябва да си зададем е: „Аз вярвам ли в Този, който възкръсна от смъртта? Разбирам ли, че Исус е Бог, който стана човек? Вярвам ли, че Той умря, за да плати цената за моя грях? И че няма друг начин, по който да се спасим?

Не можеш да се спасиш с вършене на добри дела. Не можеш да печелиш точки за небето.

Ефесяни 2:8-9 „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой.“

Ако вярваш в това, не уповавай на собствените си усилия за спасението ти. Довери Му се за твоето спасение и за твоя живот на земята!

Ако си готов да направиш това, кажи му го сега. Направи тази стъпка на вяра. И тогава ще можеш да живееш с увереност. Ще преживееш трансформиращата сила на Възкресение!

Той умря вместо тебе и възкръсна победоносно. Това е най-важната информация, която можеш да получиш и която трябва да предадеш на другите. Амин!

_________________

БПЦ "Нов живот" Варна

12.04.2026, Великден 

Всички ли пътища водят до рая? (Деяния 17)

/проповед/

Преди няколко седмици в поредицата „Щом питаш...“ говорихме за това какво ни прави християни. Toгава споменахме, че това че си роден в България не те прави християнин. Това, че ходиш на Великден на църква също не те прави християнин. Раздаването на милостиня и даването на курбан също не те прави вярващ. Да вярваш изобщо в някакъв твой бог също не ти дава спасение.

Последното е особено характерно за т.н. релативисти. Те казват, „Всички пътища водят до рая“.

Чували сте израза „Всички пътища водят до Рим“, нали?

В книгата си „3:16, истории на надежда“, Макс Лукадо описва въображаем разговор с туристическа агенция.

„Вие казвате, че искате да летите до Рим. Той поглежда екрана и казва,

-        Има полет до Сидни, Австралия, в 6 ч. сутринта.

-        Отива ли до Рим? – питате вие.

-        Не, но полетът предлага страхотна храна и филми.

-        Но аз трябва да летя до Рим – казвате вие.

-        Тогава – казва той – нека ви предложа Саутуест Еърлайнс.

-        Саутуест Еърлайнс лети ли до Рим?

-        Не, но те спечелиха наградата за пристигане навреме.

Вие започвате да се ядосвате и повтаряте:

-        Имам нужда една авиокомпания да ме заведе до едно място – Рим.

Агентът се прави на обиден и казва:

-        Господине, всички полети отиват до Рим.

Днес продължаваме с разглеждането на Деяния. Последно оставихме Павел и Сила във Филипи. Ще прочетем няколко стиха от 17 гл. за посещението на ап. Павел в Атина. Това е важен текст (ще пропуснем пасажите за Солун и Берия), защото това убеждение, че има много богове и всички те водят до рая, е било широко разпространено там и тогава.

Атиняни са били много религиозни. Според някои изследователи в града е имало над 30000 идоли. Но макар и силно религиозни, хората не знаели точно на кой бог да се покланят, затова, за да не обидят някой бог, почитали всички. И в случай, че са забравили някой, били издигнали олтар, на който било написано: „На непознатия Бог“.

Освен религиозен център, Атина била и център на познанието, науката, литературата и изкуствата. Там се заражда демокрацията. Там живели и творили Софокъл, Еврипид, Платон и Сократ.

Изобщо, у хората в Aтина имало стремеж да познаят истината, но били объркани, особено що се отнася до това на кой бог да се покланят. Затова политеизмът бил широко разпространен.

И днес много търсещи хора се увличат по този релативизъм в мисленето. Свеждат всичко до духовни предпочитания. Влизат в супермаркета с идеи и религии и си избират една, която им харесва. Всичко според тях е въпрос на вкус.

Както един човек харесва повече сметанов сладолед, а друг – шоколадов, същото казват те, се отнася и до това на кой бог да се покланяш. Няма правилно или неправилно. Индуизъм, Харе Кришна, Дъновизъм, ислям, християнство... Всичко е ОК! Всички пътища водят до Бога, стига искрено да Го търсиш.

В центъра за зависими често ми се случва да настъпя някого по мазола, когато кажа, че има само един Бог и че само Исус е пътя, истината и живота. Защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим. (Деяния 4:12)

Нека сега прочетем нашия текст в...

Деяния 17:22-31 „И така, Павел застана насред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни. Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който беше написано: На непознатия Бог. Тъкмо Онзи, на Когото се кланяте, без да Го познавате, ви проповядвам аз.

Бог, който е направил света и всичко, което е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове, нито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Той сам дава на всички и живот, и дишане, и всичко;

направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил отнапред положени времена и пределите на заселищата им, за да търсят Бога, та дано някак биха Го попипали и намерили, макар че Той не е далеч от всеки един от нас;

защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са казали: „Защото дори Негов род сме.“ И така, като сме Божий род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък, изработен с човешко изкуство и по човешки замисъл.

А Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят, защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.“

Павел казва, че ако в миналото Бог е подминавал нашето невежество, сега вече ни призовава към покаяние. Защо? Защото идва Съдния ден.

Много хора казват, не може да ми казвате в какво да вярвам. Това наранява чувствата ми.

Когато през април 1986 г. стана аварията в Чернобилската атомна централа, българските власти скриват от хората истината за радиационната обстановка. Партийните и държавните служители се снабдяват с лекарства и храни от незаразени източници. Но хората са в неведение. Поради информационното затъмнение, на първомайската манифестация хиляди граждани маршируват под пролетния радиоактивен дъжд.

Когато българите научават за катастрофалните размери на бедствието, са бесни, но вече е твърде късно.

Сега, представете си, че не дай си Боже, нещо такова се случи днес. Министърът на околната среда дава пресконференция, на която съобщава със спокоен тон, че преди около 2 месеца в страната е имало повишена радиационна обстановка.

Журналист го пита, „Вие кога разбрахте за това?“ На което той отговаря, о, разбрахме веднага. След което журналистът изстрелва следващия въпрос: „Защо не съобщихте веднага на хората, за да вземат мерки?“

Министърът се усмихва под сурдинка и вежливо обявява: „Ние вярваме, че отношението между хората трябва да се градят на основата на толерантност и любов. Знаете ли как щяха да се почувстват хората, ако им бяхме казали!? Истината щеше да ги нарани! Още повече, тогава беше отпускарско време, можете ли да си представите колко планове щяхме да объркаме и каква суматоха щеше да настане...!“

Същото е и с вярата. Ако хората не осъзнават, че вървят с бързи крачки към ада, някой трябва да им каже!

Не може да сме толерантни и широко скроени, когато става въпрос за Бог.

За деня на Варна с Ваня отидохме на концерт класическа музика в операта. Музикантите и певците бяха на едно добро европейско ниво и представиха различни откъси от музикални произведения. Стана наистина празник за ценителите!

Представете си, че отивате на концерт, диригентът обявява че ще свирят „Месия“ от Хендел. Започват да свирят, но нещо не е наред. Всеки свири нещо свое – цигулките правят цигу-мигу, виолончелата свирят независимо, флейтите чуроликат нещо, кларинетите пищят, тромбоните си знаят тяхното...

След няколко минути невъобразим шум, те спират и глас от публиката ядосано извиква: „Какво си мислите, че правите?“ На което диригентът отвръща: „Ние сме симфоничен оркестър от свободомислещи, широко-скроени личности. Ние сме прогресивни и либерални, вярваме в толерантността и демократичността.“

И докъде води тази криво-разбрана толерантност?

Дороти Сейърс казва, „В света я наричат толерантност, но в ада тя се нарича Отчаяние... Тя е грехът, който не вярва в нищо, не се интересува от нищо, не иска да знае нищо, не се намесва в нищо, не се радва на нищо, не мрази нищо, не намира смисъл в нищо, не живее за нищо и остава жива само защото няма нищо, за което да си струва да умре.“

По-точното название на тази толерантност е религиозен плурализъм. Отново, „всички пътища водят до небето.“ Но нека кажем ясно:

Индуизмът няма да заведе хората на небето. Буда няма да им помогне. Мохамед е безполезен. Дънов е заблуда. Иконата на Богородица Троеручица също не става. Не три – пет ръце да имаше, пак не ви трябва! Забравете и за мощите на Св. Йоан Кръстител от Созопол.

Няма място за широкогръдие в точните науки – математика, химия, физика, биологията. Същото е и като отидеш при автомонтьора.

Истинската наука не допуска толерантност и свободни интерпретации. И тук, в Деяния 17 гл., Павел казва, че същото се отнася и за Бог. Защото наближава Съдния ден.

Но как да сме сигурни, че това в което вярваме е истината?

Ст. 31: „защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.“

Доказателството е, че Исус Христос възкръсна от мъртвите!

Когато говоря с невярващи, често те се опитват да отклонят темата, като задават други въпроси – наистина ли вярваш, че Бог е сътворил света за 6 дни, нима смяташ че потопът е бил всемирен, наистина ли вярваш, че Мойсей е разделил Червено море и че Исус е нахранил 5000 човека с 5 хлебчета и 2 рибки? Само не ми казвай, че вярваш на онази история с рибата, която погълнала Йона...

Важно е да знаем отговорите на тези въпроси и да отговаряме на тези, които проявяват искрено любопитство. Но често хората задават подобни въпроси само за да отклонят темата или да си чешат езиците. Нужно е да се молим за духовно разпознаване на истинските мотиви и да не допускаме да ни закопаят в дълбокия коловоз на страничните теми.

Достатъчно е да отговорим, че вярваме на всичко, което твърди Библията, защото тя е боговдъхновено Слово. И след това да насочим разговора отново към Исус Христос.

Защото нашата работа е да прогласяваме благата вест. Великото поръчение не ни заповядва да печелим спорове, а да правим ученици. Това правеше Павел тук, в Атина, и навсякъде, където отиваше.

1 Коринтяни 2:2 „защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исус Христос, и то Христос разпънат.“

Забележете накрая, че на Ареопага Павел не спечели дебата. Нямаше огромна тълпа последователи, които да поискат да ги води в молитва на покаяние. Всъщност, откликът на слушателите беше различен.

Деяния 17:32 „А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други казаха: За този предмет пак ще те слушаме. И така, Павел си излезе измежду тях. А някои мъже се присъединиха към него и повярваха, между които бяха Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамар, и други с тях.“

Може би ти се струва, че проповедта на Павел в Атина е била провал, защото откликът не е бил голям. Но едва ли Павел би се съгласил с това. Той беше верен да изпълни мисията да проповядва на хората там. И тези, които Бог подбуди, откликнаха.

Представи си какво ще стане, ако всеки мъж и всяка жена, ако всяко дете в твоя квартал чуят благата вест на Исус Христос? Представи си как би изглеждал нашия град, ако поне 5 процента от хората повярват в Исус! Библията ни казва, че...

Матей 9:36 „А когато видя множествата, смили се над тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.“ Ние трябва да помолим Бог да вложи в сърцата ни същото състрадание, което имаше Той.

Едно момче било посветен християнин в семейство на църковни служители. То много искало да влезе в Езиковата гимназия след 7-ми клас. Бил отличник по български език, но с математиката не му вървяло. Затова залегнал над учебниците и учил цяла година. Имало голяма конкуренция и въпреки добрата подготовка влязал като първа резерва. Бил много щастлив.

Когато започнала учебната година и след като се запознал с учениците си, ги провокирал да разговарят за вярата му в Бога. Но те били безразлични и това го обезсърчило. Започнал да се моли за водителство и Бог му напомнил а Исая 55:11, „така ще бъде словото Ми, което излиза от устата Ми; няма да се върне при мене празно, а ще извърши волята Ми и ще благоуспее в онова, за което го изпращам.“

Момчето било вдъхновено от този стих и решилo да подари на всеки в класа по една Библия. Отново срещнал отхвърляне. Но след много години научил, че един от съучениците му прочел Библията малко преди да умре при трагични обстоятелства. Преди това свидетелствал, че е повярвал след като прочел Библията.

Заключение

В древна Атина хората бяха политеисти и вярваха в много богове. Смятаха, че стига да построят храм на всички, пътят към рая им е гарантиран, защото всички пътища водят дотам.

И днес много хора са духовни релативисти. За тях всичко е относително и въпрос на вкус на кой бог да се покланят. Те се сърдят и протестират, когато говорим за абсолютната истина на боговдъхновеното Слово. А то казва че само вярата в триединният Бог на Библията и в смъртта и възкресението на Божия Син Исус Христос може да ни даде спасение. Исус сам доказа това, като възкръсна от мъртвите.

Нека когато хората отхвърлят благата вест, това да не ни обезсърчава, но да продължаваме да се молим за нашите познати и да споделяме вестта за спасение. Те вървят с бързи крачки към ада, някой трябва да им каже! Дори и да не виждаме бързи резултати като Павел на Ареопага, нека споделяме Божиието слово. Защото то е мощно и ще извърши волята на Бога на Неговото време.

Амин!

______________________

03.09.2023 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна 

Исусе, защо се бавиш?

 Честит Лазаровден!

Илюстрация: Хорхе Коко (Аржентина)

Всички знаем историята в Йоан 11 гл. Когато Лазар се разболя, сестрите му Мария и Марта помолиха Исус да дойде и да го изцели. Те знаеха, че Исус пътува и е зает, но Той беше техен семеен приятел. Нямаше да му струва нищо да отдели няколко минути и да изцели Лазар. Но Исус не се появи. Когато пристигна след четири дни, беше твърде късно. Лазар беше мъртъв. В скръбта си Марта Му каза, " Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре." Исус ѝ каза, "Брат ти ще възкръсне."

Какво ли са си помислили, когато са чули думите на Исус? После, докато вървяха до гроба, и Мария Го упрекна, че не е дошъл навреме. Някои от присъстващите също недоумяваха защо Исус не е дошъл по-рано. Но когато Исус отиде до гроба и извика "Лазаре, излез!", от гроба излезе Лазар - все още увит в саваните, но жив!

Може би и ти си се питал защо Исус закъснява. Ти си знаел точно кога Той трябва да се появи и какво трябва да направи, но нещата не са се развили по твоя план. Но даже когато ние не разбираме Неговите пътища, можем да Му се доверим.

Исус каза на учениците, че се радва, че не е бил там по-рано, за да повярват те (ст. 11). Много други, които бяха там, също повярваха. Може би ти чакаш Исус да дойде и да се намеси в живота ти днес - на Лазаровден, или утре, на Цветница, най-късно до Великден.

Но този пасаж (а и много други в Словото) ни показва, че Исус никога не закъснява. Неговите мисли не са като нашите мисли, нито неговите пътища като нашите пътища (Исая 55:8-9). Може би Бог чака, за да може твоето семейство и приятели да повярват, като видят Неговото чудо. Или за да те научи да Му се доверяваш. Но винаги Той идва на съвършеното време и резултатът е, че Той се прославя.

Уотъргейт потвърждава Възкресението

„Знам, че Възкресението е факт, и Уотъргейт ми го потвърди. Как? Защото 12 мъже свидетелстваха, че са видели Исус възкръснал от мъртвите, след което прогласяваха тази истина 40 години, без нито веднъж да се отрекат от нея. Всеки от тях беше бит, измъчван, убиван с камъни и хвърлян в затвора. Те нямаше да понесат това, ако то не беше истина. В аферата Уотъргейт бяха замесени 12 от най-могъщите мъже на света и те не можаха да поддържат една лъжа и три седмици. Вие ми казвате, че 12-те апостоли са поддържали една лъжа 40 години?“ – Чък Колсън 

Отвали камъка

Нашата болка може да се превърне в нещо, което да прослави Бога. Всичко зависи от начина, по който реагираме на болката.

Когато Исус научи, че Лазар е болен, Той каза: „Тази болест не е за умиране, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.“ (Йоан 11:4) Накрая, 4 дни след смъртта на Лазар, Той отива във Витания. Посрещнат е от Марта и Мария. Те са натъжени и покрусени от мъка. Най-лошото се е случило и то е непоправимо.

Често и ние си мислим така. Ако се бяхме обадили в банката, онзи мошеник нямаше да ни обере. Ако беше дошла полицията навреме, непоправимото нямаше да се случи. Ако бяхме отишли при един кой си лекар, нашият близък нямаше да умре. В такива моменти губим надежда и слагаме траурните дрехи.

Но Исус има друга гледна точка към болката в този живот. Той каза на сестрите, „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее.“ (ст.25)

Поиска да Го заведат до гроба и нареди, „Отвалете камъка!“ (ст.39) Отговорът на Марта беше: „Господи, смърди вече, защото от четири дни е в гроба.“

Често Исус идва при нас и ни кара да направим нещо изненадващо. Ние сме свикнали да привеждаме човешки аргументи, които иначе звучат логично. Но Божията логика не е като човешката логика. За Бог няма нищо невъзможно.

Той иска да повярваме, за да Му позволим да работи и да прослави Себе Си (ст.40). Но ние често не Му позволяваме.

Днес Исус идва при всеки човек и казва: „Отвали камъка на смъртта. Ела при Мене и пий от Живата вода, за да не умреш довека“. Но той казва, „Не мога, Исусе. Първо, не съм сигурен, че съществуваш. И второ, всеки знае, че след като човек умре, не може да бъде съживен. Никой не се е върнал от смъртта към живота.“ Но Исус казва, "Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее.“

Исус ти казва: „Отвали камъка на страха. Ела на църква, поклони се на Бога и ще видиш Божията слава“. Но ти му казваш, „Господи, не мога, може да се заразя с коронавирус. А и рискувам да ме глобят.“ И тогава Исус казва, „Не се страхувайте от онези (вируси), които убиват тялото, но не могат да убият душата. По-скоро се страхувайте от Онзи, който може и душата, и тялото да погуби в пъкъла. (Матей 10:28)

Исус ти казва, „Отвали камъка на тревогите. Не се безпокой за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си.“ (Матей 6:34) Но ти казваш, „Исусе, не виждаш ли, че съм си загубил работата! Как ще храня семейството си без да имам доходи?!“ Но Исус ти казва, „Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света.“ (Йоан 16:33)

Исус ти казва, „Отвали камъка на срама. Говори истината, включително в тази пандемия.“ Ти му казваш, „Господи, всички казват „Стой си вкъщи.“ Как аз ще кажа нещо различно? Могат и да ме съдят, че не изпълнявам разпорежданията на щаба.“ Но Исус казва, „Защото ако се срамува някой заради Мен и заради думите Ми в това блудно и грешно поколение, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Своя Отец със святите ангели.“ (Марк 8:38)

Исус иска да отвалим камъка въпреки опозицията и човешките предразсъдъци. Той иска да поемем този риск за Него, защото само тогава ще се справим с нашето неверие, безпокойство, нашия страх и нашия срам. Ние можем да го направим, защото Той ни дава сила. Той има право да иска това, защото направи същото. Не един, а два пъти!

Когато заповяда камъка на гроба на Лазар да бъде отвален, Той предсказа какво щеше да се случи само няколко седмици по-късно с един друг камък. Тогава Исус щеше да бъде разпнат, а тялото Му - положено в гроба. Но смъртта не можа да Го задържи там. На третия ден КАМЪКЪТ БЕ ОТВАЛЕН и Той възкръсна от мъртвите!

Благодарение на Неговото възкресение днес чрез вяра ние имаме силата и правото да отвалим камъка, който ни пречи да видим Божията слава. Смъртта може да бъде възкресена за живот. Страхът може да отстъпи място на радост. Безпокойството може да отлети и да бъде заменено с мир. На мястото на срама може да дойде смелост.

Единственото, което трябва да направиш, е да кажеш: „Господи Исусе, не ме интересува колко голям е този камък. Не искам да знам какво ще си помислят и какво ще кажат хората. Не искам повече да се тревожа и да се страхувам. Вярвам, че Твоят камък беше отвален! Искам да видя Твоята слава в живота си. Дай ми сили да отваля моя камък. Амин!

Ще отвалиш ли твоя камък?

Чудесен Съветник

/проповед/

Името е важно за Бог. Когато в шестия ден от сътворението Бог създаде животните и човека, първата задача която възложи на Адам беше той да даде имена на животните.

Защо Бог възложи тази задача на Адам? Защото имената са важни. Това в още по-голяма степен важи за имената на хора. Имената в Библията понякога се свързват смислово с нещо, случило се около раждането на човека. Исаак означава смях, защото Сара се засмя, когато чу ангелите да казват на Авраам, че Сара ще има син в старините си.

Яков означава „който без право замества“, защото при раждането хвана брат си Исав за петата, за да го измести, а по-късно му отне първородството и благословението.

Мойсей означава „изтеглен“, защото дъщерята на фараона го намери в реката и го изтегли от там.

Понякога имената се свързват с живота и дейността на човека. Такива са имената Симон Зелот, Йоан Кръстител, Андрей Първозвани, Йоан Златоуст, Александър Велики, Уилям Завоевателя, Василий Българоубиец.

Днес, на втория Адвент, ще прочетем един текст, състоящ се от няколко имена.

Исая 9:6 Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на раменете Му. И името Му ще бъде Чудесен, Съветник, Бог Могъщ, Отец на Вечността, Княз на Мира.

Това пророчество за идването на Месия е дадено от Исая 700 години преди Неговото раждането. От него разбираме, че детето което ще се роди ще има удивителни имена. Разбира се, този за когото говори Исая, е Исус.

Ние знаем, че името Исус e гръцкият вариант на еврейското име Йешуа, което означава Бог спасява. Но в пророчеството на Исая в ст. 6 Исус е описан с други 8 имена, подредени в 4 двойки: Чудесен Съветник, Бог Могъщ, Отец на Вечността и Княз на Мира.

Днес и следващите три недели ще разгледаме всяко име по отделно. Ще се опитаме да погледнем на идващия Месия през очите на пророк Исая. Какво е видял той през телескопа на своето пророчество? Днес ще се спрем на първото име - Чудесен Съветник.

Първо, защо Исая нарече Исус Чудесен? Какво видя той в своето видение?

В края на предходната 8-ма глава Исая вижда една мрачна картина. Пророкът предупреждава, че северното царство Израел ще бъде нападнато от Асирия и племената на Завулон и Нефталим ще бъдат отведени в плен. Юда ще премине през период на скръб и тъмнина:

Исая 8:21 „После ще се взрат в земята, и ето – скръб и тъмнина, и страшен мрак, и ще бъдат хвърлени в черна нощ.“

Но точно тогава ще стане най-неочакваното нещо. От тази тъмнина и от завладените северни области ще излезе Чудесен Освободител, Месия, който ще поведе людете към победа и ще ознаменува началото на новата ера на светлина, радост и мир.

Исая 9:2 „Народите, които ходеха в тъмнина, видяха голяма светлина; за онези, които седяха в земята на мрачната сянка, изгря светлина.“

Кой щеше да бъде този източник на тази светлина? И защо Исая Го нарече Чудесен?

Исая видя една люлка, в която се роди Спасителят. „Защото ни се роди Дете“. Първото чудо, което видя Исая, беше славното чудо на Въплъщение. Осемстотин години по-късно Йоан щеше да напише:

Йоан 1:14 „И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“

Раждането на Исус беше чудесно. Творецът стана творение. Чудесен идва от корена „чудо“. Исус е Чудесен заради чудото на въплъщение.

Св. Августин Блажени казва: „Творецът на човека се превърна в човек, за да може Той, Владетелят на звездите, да суче от гръдта на Своята майка, за да може Хлябът да гладува, Фонтанът да жадува, Светлината да спи, Пътят да се уморява от пътуване, Истината да бъде обвинена в лъжесвидетелство, Учителят да бъде бит с камшик, Основите да бъдат увесени на дърво, Силата да отслабне, Изцелителят да бъде наранен, Животът да умре.“

Клайв Стейпълс Луис посочва, че централното чудо, oтстоявано от християните е въплъщението. Те твърдят, че Бог стана човек.

Според един друг християнски автор, Джеймс Пакър, „Нищо в световната литература не е толкова фантастично като тази истина на Въплъщението“. Без чудесното въплъщение нямаше да има и възкресение.

Когато Гавраил се яви на Йосиф, той му каза да не се бои да вземе Мария за жена, защото:

Матей 1:21 „Тя ще роди Син, Когото ще наречеш Исус; защото Той е, Който ще спаси народа Си от греховете му.“

В тази люлка Бог ни подари Най-чудесният подарък – опрощение на греховете и вечен живот чрез вяра в Него.

Една 80-годишна старица била твърде немощна, за да купува подаръци за Рождество на своите близки и приятели. Затова купила Рождествени картички и пликове и приготвила по 20 лева за всеки плик. Надписала картичките, подписала се, а в послесов добавила: „Купи си сам подаръка.“ Сложила картичките в пликовете, надписала адресите и ги пратила по пощата.

Но след Рождество Христово намерила двадесетолевките в чекмеджето на бюрото. Всеки бил получил Рождествен поздрав от нея с надпис „Купи си сам подаръка“, но без парите!

За разлика от нея, Исус е Чудесен, защото Той сам плати цената за нашите грехове. Всички ние сме грешни и не заслужаваме да бъдем прославени от Бога. Заплатата на греха е смърт. Сами ние не можем да платим с пари или с добри дела, за да се изкупим от смъртта. Беше нужно съвършеният, Чудесен Божи Син да умре за нас.

Йоан 3:16 „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот.“

Няма нищо лошо в това да подаряваме и получаваме подаръци на Рождество. Нека обаче сме благодарни за най-Чудесния подарък, който дойде на земята като едно бебе в люлка.

Първо, чудесно раждане. Второ, чудесно служение. Исус е Чудесен поради Своето чудесно служение. Исая казва, „Син ни се даде“. Това не беше просто обикновен син, а Един, който се даде в служение на цялото човечество.

Още в началото на Своето служение, Исус обяви каква е целта на Неговата мисия:

Лука 4:18-19 „Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, 19 да проглася благоприятната Господня година.“

И Исус изпълни мисията си. Целият живот и служение на Христос бяха чудесни, защото бяха изпълнени с чудеса. Той изцеляваше болни, правеше слепи да прогледнат, неми да проговорят и куци да проходят. Освобождаваше обладани от демони хора. Превърна водата във вино, укротяваше бури, ходеше по вода, цялото творение му се починяваше. Възкресяваше мъртвите.

Исус правеше всичко това, за да повярваме, че Той е Божият Син – добрият пастир, който идва да даде изобилен живот.

Йоан 10:37-38 „Ако не върша делата на Своя Отец, не Ми вярвайте; 38 но ако ги върша, дори да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мен и Аз в Отца.

И тези чудесни дела бяха едновременно възстановяване на нещо старо и преобраз на нещо ново:

Тим Келър казва: „Чудесата на Христос не представляваха отмяна, а възстановяване на естествения ред в природата. Те напомняха за състоянието на нещата преди грехопадението и бяха преобраз на онова, което отново ще бъде универсална реалност – един свят на мир и справедливост, без смърт, болести и конфликти“.

За този нов свят говореше Исус и в своето Чудесно поучение. То беше толкова възхитително, че всички го слушаха в захлас. Харесвам превода на Amplified Bible на...

Марк 1:22 „Те бяха безкрайно удивени от Неговото поучение, защото Той ги поучаваше като един, който има дадена Му от Бога власт, не като на книжниците.“ Учението на Исус няма аналог в историята.

Нека чуем какво казва швейцарският богослов Филип Шаф за учението на Исус Христос: „Без пари и оръжие, Исус от Назарет завладя повече милиони от Александър Велики, Цезар, Мохамед и Наполеон; без наука и образование той хвърли повече светлина върху човешките и божествените дела от всички философи и учени взети заедно; без да е учил ораторско майсторство, Той изрече такива слова на живот, които никой не е казвал преди или след Него, и предизвика ефект, който е непосилен за някой оратор или поет; без да напише един ред, Той предизвика перото на повече автори и предостави теми за повече проповеди, речи, дискусии, научни томове, произведения на изкуството и хвалебни химни, отколкото цялата армия от велики мъже от древността до наши дни.“

И така, Исус е Чудесен, защото навлезе в човешката история чрез едно чудесно раждане. Защото ни се роди Дете... Второ, в своето кратко служение Той извърши велики чудеса и изрече невероятни Божествени истини с авторитет, който идваше директно от Отца. Защото Син ни се даде...

Трето, Исус е Чудесен, защото Управлението ще бъде на раменете Му. Сега Той царува отдясно на Отца и един ден ще се върне да съди света.

Това управление е чудесно и уникално в човешката история. То започна с трънен венец.

Йоан 19:5 „И тъй, Исус излезе вън, носещ трънения венец и моравата дреха. Пилат им каза: Ето Човека!“

Но само три дни по-късно, тръненият венец се превърна във венец от слава и чест:

Евреи 2:9 „Но виждаме Исус, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, та с Божията благодат да вкуси смърт за всеки човек.“

А когато Човешкият Син дойде отново, за да съди света, този венец ще бъде златен.

Откровение 14:14 „И видях, и ето бял облак, и на облака седеше Един, Който приличаше на Човешкия Син, и имаше на главата Си златен венец, и в ръката Си – остър сърп.“

Златният венец е символ на царска власт, величие и слава. Бог даде това видение на Йоан, за да насърчи църквата, която минаваше през гонения и страдания. И това трябва да насърчи и нас днес!

Ние служим на един Чудесен Бог. Исус имаше чудесно раждане, чудесно служение и чудесно възкресение. Но някой ще каже, всичко това звучи много красиво и възвишено, но по какъв начин това ми помага днес?

Отговорът е, Исус не е отдалечен от всеки от нас. Той ни обича и има чудесен план и съвети за нас. Виждаме това и в нашия пасаж. Следващото име на Исус в списъка с имена в Исая 9:6 е Съветник. Той е не само Чудесен, но и Съветник.

Всъщност, Исус е Чудесен Съветник, защото ни разбира най-добре и се грижи за нас.

Евреи 4:15 „ Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите слабости, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак е без грях.“

Исус те познава и разбира най-добре. Когато понякога споделяме с приятели проблемите си, те се опитват да проявят съчувствие, но ако не са преживяли нашето страдание, трудно могат да се поставят на наше място, да ни утешат и дадат правилния съвет.

Исус обаче ни разбира. Той познава ума и мислите ти.

Евреи 4:16 казва: „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага в подходящото време.“

Може би се чувстваш предаден? И Той е бил предаден. Обвинен несправедливо? Той беше. Говорили ли са зад гърба ти? Понасял си удари? Чувствал си се самотен? Страхувал си се? Всичко това понесе и Той. Исус беше 100 процента човек като теб и мен. Той разбира през какво преминаваш.

И го е грижа.

Преди много години една бедна германска имигрантка в Америка седяла в чакалнята на една жп гара с децата си. Край тях минала жена и поразена от измъчения ѝ вид, спряла да я заговори. Германката ѝ казала, че мъжът ѝ е починал и сега ѝ е трудно сама с децата в непозната страна. Дамата пъхнала малко пари в ръката на бедната вдовица и казала: „Сама! Как така, Исус е с теб! Той никога няма да те остави сама!“ Десет години по-късно жената споделила, „Това ми даде смелост за целия ми живот. Като дете знаех, че Христос ме обича, но бях забравила за Него. Тази случайно изречена дума ме доведе обратно при него. Тя ми даде сила и дръзновение да преминавам през трудностите.“

Ако си забравил за Исус, иди при Него. Той ще се погрижи за всичко.

1 Петър 5:7 „всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.“

Иди при Него и ще се увериш – Той е най-добрият Съветник!

Но как мога да направя това? Първо, като изповядаш греховете си и го приемеш за свой Господ и Спасител. Това означава да му се довериш за Своето спасение и да се покориш на Неговата воля и съвет.

Но как да разбера каква е волята и какво ме съветва този Съветник?

Второто нещо, което е нужно да направиш, е да четеш всекидневно Словото Му, Библията. В този свят на размити ценности, упадъчен морал и духовен мрак, имаме нужда от Някой, който да свети и да ни показва пътя.

Псалм 119:105 „Твоето слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми.“

Преди десетина дни лампата на стълбищната площадка под нас изгоря. Беше трудно да се качваме и слизаме по стълбите. Надявахме се до ден-два съседите отдолу да се погрижат и да сложат нова крушка. Но това не ставаше и всеки ден трябваше да вървим в тъмното. Една вечер, когато слизахме надолу, чух как Ваня изпъшка. В тъмнината беше помислила, че стълбите са свършили и си беше навехнала крака на последното стъпало. След още два дни сменихме крушката.

По същия начин ние имаме нужда от Божието Слово, което да осветява нашия житейски път, за да не се спънем и нараним.

Когато четем Словото Му, Бог ни говори конкретно в нашата ситуация как можем да правим добър избор. Но когато това Слово се вселява в нас, то не действа само! Ако ти си си поканил Исус в живота си, твоето тяло е храм на Святия Дух (1 Коринтяни 6:19). И Исус ни обещава, че Святият Дух ще ни насочва в истината:

Йоан 16:13 „А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина.“

Сигурно си казваш, „Не съм чувал гласове, още по-малко Святият Дух да ми говори.“ Тогава нека те попитам: чувствал ли си вина, когато си вършел нещо грешно? Това е Святият Дух, който ти говори чрез съвестта ти. Част от работата му е да ни държи в правия път.

Или, идвал ли ти е изведнъж наум стих от Библията? Може би Святият Дух се е опитвал да те научи на нещо.

Случвало ли ти се е да се сетиш за познат или приятел и да се питаш как са те? Може би Святият Дух ти е напомнял да им се обадиш или да им пишеш съобщение? Святият Дух говори и днес. Той е нашият най-добър Съветник.

И накрая, Исус ни говори и съветва и чрез тялото Си – Църквата Христова. Всеки човек тук тази сутрин има проблеми. В края на службата, иди при някой и го попитай през какво преминава в момента. Може би ти си онази част от Тялото Му, която ще послужи на този човек и ще го посъветва. Или насърчи. Или просто ще помълчи с него.

Църквата трябва да е общност, в която хората да сме искрени за своите проблеми и болки. И където хората да си помагат да преминават през проблемите заедно. Въпросът е дали сме готови да изслушваме по-зрелите християни и да вземаме предвид съвета им.

Притчи 15:22 „Където няма съветване, намеренията се осуетяват, а в множеството на съветниците те се утвърждават.“

Търсиш ли добър съвет? Питаш ли по-зрелите от теб християни какво мислят за ситуацията, в която си? Исус може да използва тях, за да бъде най-добрият Съветник за теб!

Накрая, нека кажем отново: Исус е Чудесен, защото неговото раждане, живот, служение и възкресение бяха чудесни. Но Той е и наш Съветник. Днес Той ни говори чрез Словото, Святия Дух и църквата. Готов ли си да послушаш Неговите съвети?

Това може да спаси живота ти – преносно и буквално.

Трима шотландски редници и ефрейтор били обградени от германците по време на битка в един белгийски град през Първата световна война. Качили се на тавана на изоставена къща в очакване на сигурна смърт. Отвън чували как германците палят къщи, ограбват и убиват. Изведнъж ефрейторът казал: „Момчета, време е за църква. Хайде да си направим служба, може да ни е последната.“ Войниците се спогледали изненадано, но оставили пушките си в ъгъла. Ефрейторът извадил малък Нов завет от шинела си и зачел от него. Точно тогава отдолу долетяли силни викове, шум от разбиване на врата и счупен прозорец. Той свършил и на сериозното му лице се появила изкривена усмивка: „Не ме бива много в това, но трябва да довършим нещата. Нека да се помолим.“ Ефрейторът се изправил, а останалите коленичили и навели глава. С прости думи той предал всичко на Бога и Го помолил за сила, за да посрещнат съдбата си като мъже. Внезапно отвън някой разбил вратата. Чул се тържествуващ вик на немски, който замръзнал в тихо учудване. Никой не помръднал и ефрейторът продължил спокойно. След пауза, с голямо страхопочитание той започнал да изрича Господната молитва. Те дочули потропване на ботуши, явно врагът стоял пред тях. След миг на напрежение, вратата се затворила и стъпките се отдалечили. При сумрак четиримата мъже излезли, промъкнали се покрай вражеския фланг и незабелязано достигнали до първите постове на Британската армия.

Иди при Исус. Обърни се към Него за съвет.

Ако още не си го направил, защо не опиташ нещо ново? Насрочи си среща с Чудесния Съветник идната седмица. Седни с Него и излей сърцето си пред него. Кажи му какво става в живота ти. Няма болка, която Той да не може да отнеме. Няма проблем, който да не може да разреши. Защото Той е Чудесен Съветник!

Нека се помолим. 

_____________________
08.12.2019, 
БПЦ "Нов живот" Варна