/проповед/
Един мъж си купил папагал. Но папагалът се отнасял много зле с него. Обиждал го, казвал му „ти си тъп, ти си миризлив, не мога да те понасям” и всеки път, когато се опитвал да го вземе, го клъввал по ръката. Един ден папагалът пак започнал да го обижда, на мъжа му писнало да го слуша, взел го от клетката и той пак го клъвнал по ръката. Тогава му причерняло, отворил фризера, пъхнал го вътре и затворил вратата. Отвътре папагалът продължил да кълне още около 5 секунди и след това внезапно утихнал. Мъжът си помислил, „Май го убих!” Отворил фризера и папагалът само го погледнал. Той го взел. Тогава папагалът казал: „Много съжалявам. Извинявам се за лошото си поведение и ти обещавам, че повече няма да се повтаря. Отсега нататък ще те уважавам и ще ти се покорявам”. „Е, добре”, отговорил мъжът, „извинението се приема”. Папагалът казал: „Благодаря ти”. След това казал: „Може ли да те попитам нещо?” Мъжът казал: „Да, какво?” Папагалът погледнал към фризера и попитал: „Какво е направило онова пиле?”
Често в живота ни се иска да постъпим като с пилето, или поне като с папагала с тези, които ни причиняват болка. Когато някой съгреши против нас, имаме избор – или да простим, или да се огорчим. Библията ни съветва да правим първото, да простим. И 70 пъти по 7 някой да съгреши против тебе, казва Библията, трябва да му простиш ( Мат. 18:21-22).
Защо ли? Защото ако избереш непростителността, която води към горчивината, ще станеш като човека, който те е наранил, защото същият корен, който е в живота му, ще пусне корен и в твоя. Библията нарича горчивината корен (Евр. 12:15). Бог те обича и не иска да ставаш като тези, които са те наранили.
Днес ще говорим за това как да прощаваме на другите. Това е втората ни тема от лятната поредица „Щом питаш...” Но тъй като съществува неразбиране относно прошката, нека видим първо какво прошката не е, за да разберем по-точно какво е тя. И така...
1. Прошката не е одобряване или оневиняване на греха.
Да простиш не означава да кажеш: „Е, няма нищо. Никой не е съвършен. Всеки прави грешки”, или „Какво толкова, ставали са и по-лоши неща”. Не, не може да казваме ‘какво толкова’! Грехът си е проблем! И то е толкова сериозен, че Бог умря заради него. Така че, не обругавай кръста на Исус, като одобряваш или подценяваш нещо, за което е умрял Бог.
2. Да простиш не означава да позволиш на греха да действа.
Виждам това в семейства, в които съпругата разбира погрешно покорството: „Ще се покорявам на съпруга си, защото той е главата на семейството”. Супер. Но той е призован да бъде глава или лидер, който следва Исус и ако не следва Исус, съпругата не трябва да следва него, защото тя трябва да е вярна първо на Исус, а след това на съпруга си. Освен това, тя трябва да е помощник на съпруга. Но понякога мъжете се държат като глупаци – правят лош избор, правят дългове, купуват скъпи коли на изплащане, преследват цели, които са небиблейски и отхвърлят предложения да се съветват с пастора или по-зрели християни. И за да им прости, жената казва: „Прави каквото знаеш, ти си главата на семейството, ти решаваш”. Така тя се превръща в съучастник в неговия бунт и непокорство.
Можеш да простиш на някого без да насърчаваш греха му и да участваш в него. Може да имаш приятел, който е наркоман и да му простиш (ако е откраднал пари от тебе, или се е държал грубо) но да имаш едно на ум с него. Да простиш не означава да подтикваш към съгрешаване. Прошката дори може да означава да конфронтираш или укориш, а понякога дори е задължително да го направиш. Пр. 27:17 – както желязото изостря желязо, така един човек изостря друг.
3. Прошката не означава да се правим, че не е имало грях.
“Все едно не се е случило. Гледам напред. Правя се, все едно нищо не се е случило. Ще си затворя очите и ще си внуша, че това не е вярно.” Но да простиш не означава да се правиш, че не е имало грях. Не можем да си затваряме очите пред фактите. Всяко действие носи последствия за извършителя и за жертвата. За последната това може да е наранено самочувствие, нарушени права, физически недъг, поругана чест... Не може да се правим, че не е имало нищо.
4. Да простиш не означава да очакваш извинение.
Някои от вас казват, “Ще му простя, когато дойде и се извини.” Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но някои хора никога няма да се извинят. Някои хора ще продължават да разрушават живота си чрез своето глупаво непокорство. Някои хора ще продължават да се инатят и да се правят на себеправедни, и никога да не изповядат греха си. Други ще се преместят да живеят на друго място и повече няма да се видите. Други пък ще умрат, преди да са успели да се покаят. Затова прощавайте, преди да са ви поискали прошка.
Не чакай извинение. Както казва Т.Д. Джейкс, „Прошката не оневинява извършителя. Прошката освобождава жертвата. Това е дар, който даваш на себе си.” Прошката е покорство на призива ти да следваш Христос.
5. Да простиш не означава да забравиш.
Това е един от големите християнски митове. “Ще простим и ще забравим.” Не, няма! Не можеш да простиш и да забравиш, просто не можеш. Как можеш да забравиш, ако са те насилили, изоставили, набили, злоупотребили с тебе, ако са те излъгали, предали? Такива неща не се забравят, невъзможно е.
Някой ще възрази, че в Библията Бог казва, че повече няма да помни техните грехове. Например, в Исая се казва: "Аз, Аз съм, Който изтривам твоите престъпления заради Себе Си и няма да си спомня за греховете ти” " (Исая 43:25).Тези хора казват: „Виждаш ли, Бог не си спомня нашите грехове!”
Вижте, Бог помни нашите грехове. Той е всезнаещ, не забравя нищо и знае всичко. Така ли е? Някои си представят Бог на небето да казва: „Вече всичко съм забравил.” Представяте ли си Богв следната ситуация: „Какво беше направил онзи младеж там, от Варна?” Не мога да си спомня, беше нещо лошо, но паметта ми изневерява...” Бог не забравя. Това е невъзможно да стане, защото тогава той ще престане да е Бог.
Какво тогава означава, че той не помни техния грях повече? Това означава, че той избира да се отнася с нас не въз основа на онова, което сме направили, а въз основа на онова, което Христос е направил. Означава, че той е решил да гледа на нас като на нови създания. Той вижда не всичките грехове, които сме извършили, а делото на Исус на кръста за нас. Той виждапромяната, която ще извърши с благодатта си в нас. Но не си въобразявайте, че Бог няма представа какво сте извършили вчера. Той не забравя нищо. Доказателство в Библията е Откр. 20:12: „мъртвите бяха съдени според делата си по написаното в книгите’”.
Понякога, когато възникне конфликт, едната страна казва: „Е, не е хубаво да си толкова злопаметен.” Аз съм се хващал да го казвам на Ваня. Но това е невъзможно! Ако съгрешите против родителите си и те решат да ви простят, това не означава, че ще забравят случая!Блудният син бе простен, но баща му никога нямаше да забрави лекомисленото му решение дазамине с наследството си.
6. Да простиш не означава повече да не чувстваш болката.
Фактът, че те боли не означава, че не си простил. Болката остава. Може би с някои от вас са се случвали ужасни неща. От сърце съжалявам за това. Би било твърде неуместно да кажем, “Ако си простил, не би трябвало да чувстваш болка.” Глупости, разбира се, че ще чувстваш!
В Библията никъде не пише, че всичките ни сълзи ще бъдат изтрити преди възкресението на мъртвите, преди идването на царството. Пише, че болката ще изчезне на небето. В описанието на новото небе и новата земя в Откровение 21:4, Йоан пише: „Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.”
Така че, прошката не заличава болката. През целия си земен път хората ще плачат. Болката продължава. И това не е толкова страшно.
7. Прощаването не е еднократно действие.
Де да можеше да е, но не е. Понякога човекът продължава да съгрешава срещу тебе, затова ти трябва да продължаваш да прощаваш. Колко пъти? 70 пъти по 7 (Maт. 18:21,22)?
В този пасаж Петър пита Исус колко пъти да прощават на съгрешилия, до седем пъти ли, защото равините са учили, че няма смисъл да се прощава при повече от 3 провинения (основано на Амос 1:3-13). Петър се надява Исус да го похвали, защото увеличава броя възможни грехове, които да прощаваме до 7. Исус обаче показва, че с помощта на Святия Дух и Божията благодат християните трябва да прощават безкрайно.
Друг път ти изглежда невъзможно да простиш дълго време едно единствено престъпление, сторено срещу тебе.
Кори Тен Буум, холандката изпратена в концентрационен лагер, защото е спасявала евреи, не можела да прости на човека, който я предава на германците. Изповядала се на един лутерански пастор и той й казал: „Виждаш ли камбанарията на църквата? В нея има камбана, която звъни, когато клисарят дръпне въжето. Но знаеш ли, когато клисарят пусне въжето, камбаната продължава да звъни. И така, докато заглъхне. Същото е и с простителността. Когато простим, пускаме въжето. Но ако сме се борили с горчивината дълго, не бива да се изненадваме, че старите мисли продължават да ни преследват. Това са заглъхващите последни удари на кампаната.
Кент Крокет казва: „Тези, които не прощаваш, те държат като заложник.” Защото, продължава той, „ние основаваме прошката си на това, което Бог е направил за нас, не на онова, което друг човек прави на нас.”
Ако не простим, ние губим своя мир, чувстваме се виновни, ставаме раздразнителни, ядосвамесе, получаваме сърцебиене и главоболие. Винаги е по-добре да простиш, отколкото да се чувстваш зле физически, психически и духовно.
8. Да простиш не означава да не настояваш за правосъдие.
Можеш да простиш на някого, че е обрал дома ти, но да извикаш полицията да го арестува.Можеш да простиш на някого и след това да дадеш свидетелски показания срещу него в съда.
Римляни 13 ни учи да се покоряваме на властите. Може този човек да ти каже: „ “Мислех, че си ми простил.” “Да, така е, прощавам ти. Но ти си извършил престъпление. Нарушил си закона.Сега трябва да си понесеш последствията.”
Ако си откраднал, трябва да възстановиш откраднатото. Ако си излъгал, трябва да кажеш истината. Да простиш не означава да пренебрегнеш правосъдието. Можеш да простиш и да преследваш справедливостта. Нещо повече, наказанието е за доброто на провинилия се. По-добре да загуби свободата си за няколко години тук на земята, отколкото да остане пленник на Сатана за вечността. По-добре да загуби свободата си, отколкото душата си.
Един студент в семинарията в Чикаго искал да работи в някакво служение в църква, но намерил работа само като шофьор на автобус. Един ден банда здрави тинейджъри се качили и отказали да си дупчат билет. След като това се повторило няколко дни, шофьорът забелязал полицай край пътя, спрял автобуса и се оплакал на полицая. Полицаят ги накарал да платят, но след това слязал. Когато автобусът се скрил зад ъгъла, бандитите ограбили и жестоко набили семинариста. Той ги обвинил в съда и бандата била и осъдена. Но веднага след това християнинът видял, че имат голяма духовна нужда и ги съжалил. Той продължил да посещава младите мъже в затвора и довел няколко от тях до вяра в Христа.
Да простиш не означава да не настояваш за правосъдие.
9. Да простиш не означава да се довериш.
Това е друга често срещана заблуда. “Един познат, който навремето открадна от нас пари, иска да му заема 200 лв. Мога ли да му се доверя? Отговор: Разбира се, че не. „Моят приятел ме удари, но каза, че съжалява. Да продължим ли да се виждаме?” Отговор: „Не, в никакъв случай.” Вижте, доверието се изгражда бавно, но се губи бързо.
Казвам го като пастор, който е загрижен за вас – особено за тези от вас, които сте склонни да се доверявате. Които сте доверчиви. Ако сте наивни, помнете, че не трябва да се доверявате бързона хората. Доверявайте се постепенно, бавно, и ако някой съгреши срещу вас, дайте му даразбере, че ще трябва много време, за да си възвърне отново загубеното ви доверие.
Това не означава, че вече никога няма да можете да му се доверите. Но той трябва с времето да докаже, че се е покаял искрено, приел е помощ и съветничество и може да му се има доверие.Ако ти е трудно да го кажеш на човека, искай съвет и тогава реши какво да правиш. Понякога обаче ще трябва изобщо да не се доверяваш на някои хора, тъй като рискът да съгрешат против тебе е прекалено голям.
10. Прошката не е същото като помирението.
Ти си простил и пак сте приятели и всичко е по старому? Не. За прошка е нужен един човек. За помирение са нужни двама.
Павел казва: „търсете мир с всички човеци’ (Евр. 12:14). В NIV това звучи така: „Полагайте всички усилия, за да живеете в мир с всички”. А в оригинал на гръцки звучи така: еиренен диокете, което означава „гонете мира” (все едно се състезавате с него). Това означава: „Давайте всичко от себе си, за да постигнете мир. Но не можете да сте в мир с всички. За помирение са нужни двама.
Един мъж не бил верен на жена си. В опита си да прикрие греха си, той вменявал грехове на нея. Непрекъснато я обвинявал за различни неща. Тя се досещала, че той е изневерява, но искала да запази брака си, затова признала греха си. Но когато му казала, че е добре да се посъветва с пастора и да ходи на църква, да се покори на чужд авторитет, той отказвал. Въпреки нейните усилия не успяла да спаси брака си. Прошката не води до помирение. За помирението са нужни двама.
Прошка и справедливост
Някои от вас, които имат силно чувство за справедливост, ще кажат: „Но ако им простя, къде остава тогава справедливостта?” В крайна сметка, справедливостта идва от Исус. Или те ще повярват в Христос и правосъдието ще бъде въздадено на кръста, където кръвта на Исус бе проляна за техните грехове, или ако не се покаят, това, че вие им прощавате не означава, че Бог им е простил.
Те са съгрешили против тебе и Бога и прощавайки им ти ги оставяш в ръцете на Исус. Ако не се покаят, един ден ще бъдат съдени от него и ще бъдат осъдени на вечни духовни мъки заради своя грях и да заплатят вечния си грях на живия Бог.
Така че, когато прощаваме на някого, ние не пренебрегваме справедливостта. Ние я оставяме на съвършения съдия, който да въздаде съвършена справедливост или на кръста или в ада, но така или иначе, справедливостта ще възтържествува. Ние прощаваме в светлината на това.
По време на Втората световна война, шотландски военнопленници били карани насила отяпонските им пазачи да работят на железопътна линия в джунглата. Ужасните условия на живот ги накарали да забравят всичко човешко.
Един ден открили, че липсва една лопата. Дежурният офицер се разярил. Поискал липсващата лопата да бъде намерена. Когато никой не се помръднал, офицерът извадил пистолета си и заплашил да ги убие всички на място... Било ясно, че наистина ще го направи. Накрая един мъж излязал напред. Офицерът оставил пистолета, взел лопата и го пребил до смърт.
Когато свършил, отнеси тялото му до следващия пункт за преброяване на инструментите. Този път не липсвала никаква лопата. Оказало се, че на предишния пункт преброили лопатите неправилно. Вестта се разнесла мълниеносно в целия лагер. Невинен човек доброволно умрял, за да спаси другите! ... Инцидентът имал огромен ефект... Мъжете започнали да се грижат един за друг като братя. Когато съюзниците ги освободили, оцелелите човешки скелети, наредени пред своите пазачи, вместо да се разправят с тях, казали: «Стига с тази омраза. Достатъчно убийства имаше. Сега се нуждаем от прошка.» Жертвоготовната любов ги била преобразила.
Христос умря невинен за нас, за да може ние да бъдем преобразени и да прощаваме. Прошката не означава да оправдаваш греха, да забравиш, да се правиш, че нищо не се е случило, да не чувстваш болка и да не се налага вече да прощаваш. Не означава и да пренебрегваш справедливостта. Прошката понякога не означава да се довериш напълно. Но ние сме призовани да прощаваме.
Нека се помолим.
----
БПЦ "Нов живот" Варна
14.08.2016 г.
