Белезите, които избавят (Йов 42)

/проповед/

Днес завършваме нашата кратка поредица „Уроци на Йов“ върху книгата Йов – една от най-древните книги в Библията. За Йов се смята, че е бил съвременник на Авраам, живял около 2200 г.пр.Хр.

За кратко време Йов загуби всички хора, които обичаше, имуществото си и здравето си. Ужасната му болест сигурно е бледнеела в сравнение със загубата на децата му. Скръбта и болката бяха толкова големи, че Йов сигурно се е чудел дали някога ще престанат. Но за негова изненада, в края на книгата той се среща лице в лице с живия Бог.

Нещо такова преживява една американка - Лиса Биймър, съпругата на една от жертвите от терористичните атаки на 11 септември 2001 г. Съпругът ѝ Тод е в четвъртия самолет. След като разбират, че три други самолета са се разбили в обществени сгради, Тод и други пътници решават, че ще се бият с похитителите. Благодарение на тяхната саможертва самолетът пада и се разбива в поле в Пенсилвания.

Президентът Джордж Буш младши отдава почит на подвига на тези пътници, като кани Лиса Биймър да присъства на ежегодната среща „Състояние на съюза“, на която президентът на Америка запознава Конгреса със състоянието на страната. Последват много покани от токшоута с милиони зрители. Отново се среща с президента и съпругата му. Скоро след това написва бестселър за спомените си за 11 септември.

Можете ли да си представите внезапната промяна в живота на Лиса Биймър? На 10 септември тя просто е майка на две деца и в първите месеци на бременност с трето. Ако някой ѝ беше казал, че само след 4 месеца ще познава президента на САЩ, сигурно щеше да му се изсмее!

Сигурно тя би разменила популярността за поне още един ден с нейния съпруг! Цената на срещата ѝ с президента е твърде голяма – скръбта по загубата на нейния съпруг.

Йов също щеше да стигне до най-важната среща в живота си след голяма лична трагедия. Той загуби в един ден всичките си 10 деца. Но към края на житейския си път той е още по-изненадан от Лиса Биймър, когато се среща лице в лице с живия Бог.

Както видяхме през последните три седмици, след трагедията в живота на Йов той е посетен от своите приятели. Цели 35 глави те водят спор относно причините за страданието на Йов. И в края на книгата Бог отговаря на техния спор, но не като отговаря на техните въпроси, а просто като се явява.

Най-накрая Йов може да говори с Бог, но го прави като един дълбоко променен и смирен човек. Вече не настоява за отговор от Бога. Не настоява, че не заслужава да страда, защото е праведен човек.

Йов 42:1-6 „Тогава Йов отговори на Господа: ² Зная, че всичко можеш и че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствано. ³ Наистина, кой е този, който  помрачава Твоя съвет неразумно? Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, за неща, пречудни за мене, които не съм познавал. ⁴ Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря; ще Те попитам и Ти ми отговаряй. ⁵ Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда; ⁶ затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел.“

Ако ти преминаваш в момента в скръб или страдание, тази глава ще ти помогне да научиш важни житейски уроци и истини, които са помагали на много поколения християни. Първият от тях е, че…

1.     Единственият подходящ отклик на великия Бог е страхопочитание.

Да срещнеш Бог не се случва всеки ден. Но в Библията виждаме различни хора да се срещат с Бог. Можем да научим много от техните реакции.

Адам и Ева се крият от Бога. Мойсей се бои да погледне към Бога в горящата къпина. Исая казва, „Горко ми! Загинах!“ Даниил пада с лицето си на земята, вцепенен от страхопочитание. Петър пада на колене и казва: „Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.“ Савел е толкова разтърсен от срещата с Исус по пътя към Дамаск, че три дни не яде и не пие.

Когато се срещне с живия Бог, и най-големият богохулник и неверник престава да се смее… Осъзнава библейската истина, че „Страхът от Господа е начало на мъдростта.“ (Притчи 1:7)

Никой – нито човек, нито човешко творение, не може да устои пред мощния Бог.  

Днес ние се опитваме да съхраняваме архитектурни паметници, които някога са били просто обикновени сгради. Държавата дава милиони за това. Оплакваме други, които алчни инвеститори разрушават.

Разбира се, добре е да съхраняваме историческите си паметници. Но трябва да знаем също, че един ден „камък върху камък“ от всичко това няма да остане (Лука 21:6). Достатъчно е Бог само да развърже стихиите си.

Когато преди години стана наводнението в Аспарухово, отидохме на място, за да помагаме на бедстващите. Цели коли и къщи бяха погребани под придошлите пясъци на свлачището, причинено от наводнението.

Бог е мощен и е нужно да пристъпваме със смирение и страхопочитание пред Него. Страхопочитанието е здравословен страх.

Например, огънят дава топлина и светлина, но благодарение на здравословния страх от огъня ти няма да си пъхнеш ръката в него. По подобен начин страхът от Господа означава да уважаваш Неговата святост и сила и това да ръководи постъпките ти така, че да избягваш духовно нараняване.

Когато осъзнаем колко могъщ е Бог, ние заприличваме на Йов. Всичките ни въпроси и оплаквания се превръщат в чисто благоговеене.

След всички спорове и аргументи, сега е дошло времето Йов да отговори на Бог. Но той може да каже само това:

Йов 42:5-6 „Слушал бях за Тебе само с ухото си, но сега окото ми Те вижда; затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел.“

И млъква. В момента, в който вижда Бог и осъзнава колко велик е Той, Йов може само да откликне със здравословен страх.

2.     Бог ни обича толкова много, че ни дава Своята благодат.

Когато Йов вижда приближаващите облаци (Бог му говори от бурята, Йов 38:1), това сигурно го е смутило. От думите на Елиу разбираме, че това са били впечатляващи облаци, с гръмотевици и светкавици. Гледката е спирала дъха.

Но Йов не беше наранен, напротив! След като Бог се присъединява към разговора, Йов е благословен с деца, имущество и богатство. Неговият престиж и почтеност са възстановени.

Йов 42:16-17 „След това Йов живя стои четиридесет години и видя синовете си и внуците си до четири поколения. И тъй, Йов умря стар и сит от дни“

Що за Бог е това, който се явява на съд, установява вината на човек и след това го благославя повече, отколкото този човек би могъл да мечтае?

Такъв е нашият Бог!

Библията казва, че всички ние сме намерени за виновни в Божия съд:

Римляни 3:23 „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“. Но ето как продължава следващия стих:

Римляни 3:24 „а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христос Исус.“

Един 90-годишен старец отишъл в едно издателство, за да покаже ръкопис за книга и да попита дали от издателството мислят, че книгата си струва да се публикува. Издателят прочел ръкописа и му казал, че е харесал книгата. На следващия ден оставил съобщение на съпругата му, че издателството се е съгласило на аванс от $90000.

Когато се срещнал с издателя няколко дни по-късно, старецът изглеждал притеснен. Казал, че с всичките си разходи за здравето си, няма как да даде на издателството толкова пари. Отнело известно време, но накрая издателят уверил стареца, че издателството ще даде $90000 на него, не обратно!

Каква радост е да разберем, че вместо да трябва да платим на Бог огромна сметка за извършените от нас грехове, Бог е решил да ни даде безценния дар на благодатта – Той вече е изплатил напълно нашите грехове.

Йов 42:7-8 „А когато Господ изговори тези слова на Йов, Господ рече на Теманеца Елифаз: Гневът Ми пламна против тебе и против двамата ти приятели; защото не сте говорили за Мене това, коете е право… слугата Ми Йов ще се помоли за вас… за да не постъпя с вас според безумието ви…“

След като Йов е получил тази Божия благодат, Бог му заповяда да покаже на свой ред благодат към приятелите си. Той трябваше да се моли за тях и да им помогне да възстановят взаимоотношенията си с Бог и с него самия.

Виждаме, че ние получаваме Божията благодат не за да я задържим за нас, а да я предадем нататък!

3.     Единствено правилният отклик: покорство.

Йов получи само една заповед от Бога – да се моли за приятелите си. В резултат Йов получи благодат и на свой ред трябваше да я предаде на приятелите си. Йов бе простен и от него се очакваше да прости. От ст. 10 до края на главата и книгата виждаме всички благословения, които Бог е излял върху Йов (даде му двойно, отколкото имаше преди) и даровете, които приятелите му са му дали (сребро и злато) . И от това разбираме, че Йов се е покорил на Божията заповед.

Но Бог подхожда индивидуално с всеки. На Адам и Ева заповяда да се плодят и да заселят земята извън Едемската градина. На Мойсей – да изведе народа си. На Исая – да пророкува и води народа. На учениците на Исус Той заповяда да занесат благата вест до краищата на земята.

Но за всеки последовател Божията заповед беше съобразена с неговата ситуация. Някои се страхуваха. Мойсей помоли Бог да изпрати друг. Гидеон на два пъти искаше знамения от Бог, за да се увери, че Бог ще е с него. Но въпреки страховете на някои от най-великите личности в Библията, всички те се покориха. Защото когато Бог заповядва нещо, Той приема само покорството.

Понякога Божиите заповеди изглеждат странни и нелогични. Филип трябваше да отиде в пустинята, за да се срещне с етиопския евнух. Петър трябваше да отиде в дома на един езичник. На Павел се наложи да промени маршрута си и да тръгне към Европа. Йов трябваше да прости и възстанови приятелите си, за да започне всичко отначало.

А за теб? Може Бог да ти заповядва да направиш нещо простичко, а може да е нещо, което ще промени твоя живот. Може да е просто да отидеш при някого и да споделиш вярата си, или да насърчиш някого, а може да е да вземеш водно кръщение, да отвориш дома си или да се посветиш на служение.

Но запомни, че каквато и да е заповедта, Бог приема само един отговор – трябва да се покориш.

Ако дори хилядолетни исторически паметници не могат да устоят срещу Божиите стихии, ще бъде разумно да не се изправяме срещу могъщия Бог.

И когато се покориш на Бога, който те обича, това означава да имаш най-удовлетворяващия живот, който можеш да си представиш.

Едно момче се върнало вкъщи един горещ следобед. Живеело в южна Флорида и зад къщата им имало езеро и през лятото той често се разхлаждал там. В движение хвърлил обувките, съблякал ризата и чорапите и се отправил към езерото.

Майка му го забелязала и излязла, за да види дали е добре. Докато гледала как синът ѝ плува навътре в езерото, видяла един алигатор да се движи от другия бряг към сина ѝ! Започнала да крещи и момчето се спряло. Разбрало каква опасност го грози и заплувало с всички сили обратно към брега. И точно когато стигнало до майка си, алигаторът го настигнал.

Започнала яростна борба. Майка му го дърпала за ръцете, а от водата алигаторът го дърпал за краката. Водата бързо се оцветила в кръв.

Един фермер, който минавал наблизо, чул виковете и се втурнал да помогне. Застрелял алигатора и помогнал на майката да се обади за помощ. Момчето оцеляло и след няколко седмици в болницата, най-накрая можел да говори с репортер.

Репортерът попитал дали момчето може да му покаже къде го е бил захапал алигаторът. С типичната момчешка гордост, то показало заздравяващите рани. Но след това казал, „Чакай малко, виж и тези!“ И запретнало ръкавите си, за да покаже белезите по ръцете си. „Имам големи белези и по ръцете! Те са защото мама за нищо на света нямаше да ме пусне.“

Книгата Йов ни напомня, че в живота ще имаме болка. Понякога болката е толкова голяма, че се чудим дали ще можем да продължим. Но когато погледнем към белезите, които са ни останали, някои от тях са от времето, когато Бог не е искал да ни пусне.

Довери Му се и Му се покорявай във всичко. Белезите, които Той ни е оставил, са били с цел да ни избави.

Молитва.

_______________________

БПЦ "Нов живот" Варна

21.06.2026 г.

Защо Възкресение Христово е важно

/проповед/

На Великден една жена закъснявала за църква. Тъй като искала да отиде навреме за празничната служба, решила да поръча такси. Колата пристигнала, и тя седнала отзад. На средата на пътя попитала шофьора на таксито нещо, но той не отговорил. Затова се навела напред и го потупала по ръката. Шофьорът изкрещял силно, навлязал в насрещното, почти се блъснал в идващата кола, набил спирачките, отбил и спрял в дясната лента.

Жената и таксиджията седяли мълчаливи от шока от току-що случилото се. Накрая тя казала, „Много съжалявам! Нямах представа, че едно потупване по рамото ще ви разтревожи така." „Не, вие не сте направили нищо лошо. Просто това е първият ми ден като таксиджия. През последните 25 години карах катафалка.“

Не знам дали този таксиджия е бил вярващ и дали е вярвал във възкресението от мъртвите. Но днес искам да попитам теб:

Какво е Великден за теб? За много хора това е празник на козунака и боядисаните яйца. За други е възможност да отидат на почивка в страната или чужбина. За трети - повод да се видят със семейството или приятелите.

Но много от тези хора не вярват в историята за Възкресението. А за нас, вярващите в Христос, Великден е наречен „велик“, защото на този ден празнуваме историческото възкръсване на Исус Христос от мъртвите.

Великден означава, че има живот след смъртта, защото Исус победи смъртта!

Както някой е казал, “Гробът не можа да го задържи. Смъртта е силна, но животът е по-силен. По-силна от мрака е светлината. По-силно от злото е доброто. Вярата и надеждата казват победоносно: „Христос възкръсна на този Великден!“

А на друг автор принадлежат следните думи: „Люлката и кръстът нямат голяма стойност без възкресението. Но люлката плюс кръстът, плюс възкресението, е равно на спасение“

 

Наистина, Възкресението на Христос е най-важното събитие не само за Църквата, но и в цялата човешка история. През вековете Възкресение Христово е устояло на всякакви атаки. И днес Възкресението на Господ Исус ни говори.

 

Празният гроб има послание за нас. На науката и философията той казва, „Опитай се да ме обясниш.“ На историята той казва, „Опитай се да ме повториш“. На времето казва, „Опитай се да ме заличиш.“ На вярата той казва, „Вярвай в мене“.

 

Възкресението на Христос остава и ще остава истинно, докато съществува този свят. И ако Възкресение Христово е истинно, то трябва да дава смисъл и да има практично измерение в нашия живот. Днес ще разгледаме три важни послания на Възкресение Христово, които трябва да променят живота ни.

 

Първо, Възкресение означава, че имаме един всесилен Бог. Второ, Възкресение Христово означава, че нямаме основание да се страхуваме. И трето, Възкресение Христово ни задължава да казваме на другите.

1.     Възкресение Христово означава, че ние имаме един всесилен Бог.

Битие 1:3 „И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.“

Бог просто изрече слово и сътвори всичко. Сътвори светлината, след това раздели водите и направи простор, направи сушата, направи слънцето и звездите, засели водата, въздуха и сушата с техните обитатели. И накрая създаде венеца на творението, човека.

Aлберт Айнщайн е казал, „Моята религия се състои от смирено възхищение от безсмъртния върховен дух, който се разкрива в най-малкия детайл, който сме способни да забележим с нашия крехък и слаб ум.“

Без значение дали Айнщайн е вярвал в Христос, той е вярвал в един Космически разум и искрено признава, че с нашия малък ум ние сме способни да разгадаем само малка частица от онова, което Бог е създал.

Как мислите, дали една мравка може да разбере какво ние, хората, правим? Разбира се, ние сме създадени по Божи образ, затова можем да разбираме повече от Божиите пътища, отколкото мравката разбира човешките. Но въпреки това, ние сме ограничени в степента на нашето познание.

Ако Бог може да направи цялата вселена от нищото, тогава какво остава да възкреси някого? Божията възкресенска сила също е засвидетелствана в Писанията неколкократно.

Илия се помоли за сина на вдовицата, а Елисей – за друго момче, и те се върнаха към живот.

Исус заповяда на Лазар да излезе от гроба и той го направи, след като беше умрял от четири дни.

Когато Исус възкръсна, някои други вярващи, които бяха умрели и бяха погребани, излязоха от гробовете си и се явиха на много други хора.

Петър се помоли за Тавита и тя оживя. Павел се помоли за Евтих, той също оживя.

За Бог няма нищо невъзможно. Той е всесилен, много по-мощен отколкото можем да си представим. Възкресението на Христос е потвърждение, че ние се покланяме на един всесилен Бог.

Точно затова, второ,

2.     Възкресение Христово означава, че ние нямаме основание да се страхуваме.

Матей 28:4-5 „И от страха си от него стражарите трепереха и станаха като мъртви. А ангелът проговори, като каза на жените: Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпнатия Исус.“

Невярващите хора имат защо да се страхуват. Но ние не трябва да се страхуваме от нищо в този живот, защото имаме един възкръснал Спасител. Той е жив и Той е с нас навсякъде, където отиваме.

Една тъмна нощ двама приятели се връщали у дома след купон и решили да минат напряко през гробищата. Когато стигнали до средата на гробищата, изведнъж от сенките на гробовете дочули да долита ужасяващ звук – дочули някакви удари, бам-бам-бам.

Треперейки от страх, се взрели в мрака и забелязали един старец да чука с чук и длето по един от надгробните камъни. Единият казал, „Изкара ми ангелите, бре! Помислихме, че си дух! Какво си размахал този чук тук посред нощ?“

„Тези глупаци!“, измърморил старикът, „Сгрешили са ми името!“

Братя и сестри, приятели, от какво се страхувате най-много в този живот? От смъртта? Може би се боиш, че след смъртта няма нищо?

1 Солунци 4:13-14 „Не желаем, братя, да останете в неведение за онези, които умират, или пък да скърбите както другите, които нямат надежда. Защото ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исус Бог ще приведе заедно с Него.“

Бог ще приведе и нас заедно с Него. Възкресение Христово е потвърдено от историята. Затова, не се страхувай. Исус е жив, затова и ние ще живеем!

Други се страхуват от безпаричие. Може би и ти се чудиш как ще си платиш сметките този месец. Познавам хора, които работят само сезонна работа лятото и през зимата се налага да искат пари от приятели, за да преживеят.

Познавам хора, които нямат никакви доходи, защото войната им е взела всичко и са останали само с дрехите на гърба си. Не могат дори да започнат работа, защото се грижат за болното си дете.

Познавам хора, които са принудени да просят, защото пенсията им не стига, за да си купят лекарствата, необходими за оцеляването им.

Животът не е лесен. Всеки от нас през различна фаза от живота си преминава през най-различни изпитания – семейни проблеми, проблеми с възпитанието на децата, здравословни проблеми, възрастни родители. Понякога тези неща ни изтискват като менгеме.

Едно младо семейство имали момченце на три години и половина. Детето се разболяло и те го завели в болницата в техния град. След няколко дни лекуващият лекар им казал да го заведат в окръжната болница. Те отишли там и на следващия ден детето починало.

Това било ужасно събитие за тях, защото жената не можела да има повече деца. Но по-късно мъжът и жената повярвали в Исус и взели водно кръщение. И днес продължават да служат в своята църква. Бог им помогнал да осиновят едно момченце и да го отгледат. Животът e труден, но ние нямаме основание да се страхуваме. Имаме победа в Исус!

Ние живеем в грешен свят, в който има много страдания и болка. Но ние можем да живеем без страх поради възкресението на Исус Христос! Като знаем, че Исус победи смъртта, ние също можем да имаме сила да живеем с вяра. И знаем, че един ден и ние ще победим смъртта.

Имаме един всесилен Спасител, който ни обича и няма да ни остави.

1 Петър 5:6-7 „И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.“

Имаме един всесилен Спасител, нямаме основание да се страхуваме и трето…

3.     Възкресение Христово ни повелява да казваме на другите.

Матем 28:7 „Идете бързо да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите; и ето, Той отива преди вас в Галилея; там ще Го видите; ето, казах ви. И те излязоха бързо от гроба със страх и голяма радост, и завтекоха се да известят на учениците Му. И ето, Исус ги срещна и рече: Здравейте! А те се приближиха, хванаха се за нозете Му и Му се поклониха. Тогава Исус им рече: Не бойте се; идете, кажете на братята Ми да идат в Галилея, и там ще Ме видят.“

Идете бързо да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите. Учениците мислеха, че Исус е мъртъв. Трябваше да им кажат, че е възкръснал от мъртвите.

И Исус даде на всички бъдещи поколения ученици Великото поръчение – „идете, научете всички народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и Святия Дух.“

Ние трябва да правим същото днес. Хората, които не вярват в Исус трябва да чуят тази добра вест.

Един невярващ е казал, „Ако вярвах, че Исус Христос е Божият Син и моят Спасител, не бих писал и говорил за нищо друго.“

1 Петър 3:15 „А почитайте със сърцата си Христос като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всеки, който ви пита за вашата надежда.“

Правим ли го?

Лятото в голям градски басеин минало без никой да се удави. Това не се било случвало никога преди, затова всичките 100 спасители се събрали да го отпразнуват в къща с басеин. На партито имало още стотина гости. След края му, когато дежурните спасители започнали да чистят басеина, на дъното намерили тялото на един от гостите. Той бил умрял, заобиколен от спасители, празнуващи успешния сезон.

Братя и сестри, колко хора са идвали при вас, надявайки се да чуят нещо за Бог, за вярата, за това как да се спасят, но вие сте ги отпратили – защото не сте имали време, или защото сте се страхували да говорите…?

Един човек отишъл в старчески дом, за да се срещне с един от обитателите му. Но когато влязал, друг човек извикал, „Отивам в ада! Някой може ли да ми обясни какво трябва да направя, за да се спася?“ Човекът бил шокиран, но седнал при този възрастен мъж и му отговорил на въпросите.

Може би не ти се е случвало да ти зададат такъв директен въпрос, но ако го направи някой, как ще реагираш? Дори да не питат директно, всеки има нужда да чуе благата вест. Готов ли си ти да споделяш с хората около тебе за твоята надежда?

Заключение

Великден не се свежда само до ядене на козунак и борба с боядисани яйца. Великден е за надеждата, която имаме във възкресението на Исус Христос. Посланието на Възкресение Христово е, че ние сме повярвали в един всесилен Бог, който ни обича и е винаги с нас. Второ, точно затова нямаме основание да се страхуваме от нищо, дори от смъртта. И трето, Възкресение Христово ни задължава да споделяме за нашата надежда. Да казваме на другите.

Великден е за обещанието за живот отвъд този живот, защото Исус е жив! Нямаме право да задържаме благата вест за себе си. Дори да не ни задават въпроси, можем ние да им зададем въпрос за вярата.

Един адвокат в Сейнт Луис имал среща с християнин и след като обсъдили бизнес делата, християнинът казал, „Винаги съм искал да те питам нещо“. Адвокатът казал, „Какво искаш да знаеш?“ „Чудел съм се защо не си християнин“. Адвокатът казал, „Имам проблем с алкохола, а доколкото знам от Библията, никой пияница не може да влезе в Божието царство.“ Християнинът казал, „Ти не ми отговори на въпроса“.

Адвокатът помислил и казал, „Никой досега не ми е обяснявал как да стана християнин.“ Тогава вярващият отворил Библията и прочел някои пасажи, които показват, че ние сме под осъждение, но Христос дойде, за да спаси изгубените, като умре на кръста за техните грехове. И като го приемем като наш Изкупител, можем да сме простени. Ако искаш да приемеш Исус, хайде да се помолим заедно.“

Адвокатът се съгласил и в молитва казал, „Исусе, аз съм роб на алкохола. Един от твоите слуги ми показа как да бъда спасен. Боже, прости ми греховете и ми помогни да преодолея този ужасен навик в живота ми.“ Така той повярвал. Този адвокат бил Сайръс Скофийлд, който по-късно станал редактор на Библията с препратки, която носи името му.

Хората погиват поради липса на знание. Затова трябва да се включим в Божията мисия да казваме на изгубените за надеждата, която имаме в Исус Христос. Нека направим това наше посвещение на Великден!

Молитва.

___________________

20.04.2025

БПЦ "Нов живот" Варна

Внимание: СЛЛ в църквата (Галатяни 2:11-21)

/проповед/ 

Продължаваме с втората тема от посланието към Галатяните, което във Варна нарекохме „Няма друг път“. Видяхме, че още в началото Павел упрекна вярващите в Галатия, че са забравили истинското благовестие на благодатта и са преминали към друго благовестие, което е изкривено благовестие – върнали са се към делата на закона.

 

Има само едно евангелие – евангелието на благодатта, което е проповядвано от апостолите и е записано в Новия завет. Има само един път за спасение, Христос. Христос е достатъчен!

 

След това Павел разказва личното си свидетелство на Павел и за това как от терорист се е превърнал в мисионер. По Великден отново излъчиха филм за обръщението на Павел, може би сте го гледали. Бог може радикално да промени живота ни, но често преди да ни използва ни изпраща в пустинята, както изпрати и Павел.

 

Днес продължаваме с Галатяни 2 гл. Нарекох това послание „Внимание: СЛЛ в църква“. След малко ще видим какво точно означава тази абревиатура.

 

Нека преди това ви разкажа една история.

 

Двама мъже от едно село се скарали и дълго не можели да се помирят. Накрая решили да отидат при един мъдрец в близкия град. Първият отишъл при мъдреца и му разказал какво се е случило. Когато завършил, мъдрецът казал: „Ти си абсолютно прав.” 

 

На следващата вечер вторият се отбил при мъдреца и му разказал своята версия за случилото се. Мъдрецът възкликнал: „Ти си абсолютно прав.” След това жената на мъдреца го сгълчала: „Тези мъже ти разказаха две различни версии и ти им каза, че са абсолютно прави. Това е невъзможно – не могат и двамата да са абсолютно прави.” Мъдрецът се обърнал към жена си и казал: „Ти си абсолютно права.”

 

Някои хора гледат да избягват конфликти. Разбирам ги много добре - и на мен не ми харесва да се конфронтирам с хората. Но конфликтите са част от живота. 

 

Всъщност, можем да кажем, че конфликтите в църквата са доказателство за живот в нея. Щом има конфликти, значи на хората не им е безразлично каква е църквата. Избягването на конфликти, от друга страна, е рецепта за по-големи конфликти и болка.

 

Днес ще си говорим за конфликтите – кои са причините за тях и как да се справяме с конфликтите в църквата.

 

Нека прочетем Галатяни 2:11-21.

 

11 А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очите, защото се беше провинил. 12 Понеже, преди да дойдат някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, се оттегли и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните. 13 И заедно с неголицемерстваха и другите юдеи, така че и Варнава се увлече от лицемерието им. 14 Но като видях, че не постъпват точно според истината на благовестието, казах на Кифа пред всички: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите? 15 Ние, които сме по плът юдеи, а не грешници от езичниците, 16 като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исус Христос, и ние повярвахме в Христос Исус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае нито едно създание. 17 Но когато искахме да се оправдаем чрез Христос, ако и ние сме се намерили грешни, тогава Христос на греха ли е служител? Да не бъде! 18 Защото ако градя отново онова, което съм разрушил, се явявам престъпник. 19 Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога. 20 Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене. 21 Не отхвърлям Божията благодат; защото ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.

 

Този пасаж от Галатяни е описание на един от най-известните конфликти в ранната църква. В него можем да видим модел за справяне с различията сред вярващите. Първо, нека разгледаме причините за конфликта, след което ще се спрем на начините, по които той може да бъде разрешен. И така, кои са причините?

 

Първата причина за възникване на конфликт е Страхът. Първата буква „С” от абревиатурата в заглавието означава именно „страх”. Нека прочетем ст. 12 отново: „Понеже, преди да дойдат някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, се оттегли и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.”

 

Знаете ли кое е най-невероятното нещо в този конфликт между Павел и Петър? Че именно Петър беше го провокирал. Петър, който беше първият от апостолите, проповядвал на езичници. Петър, който получи специално откровение от Бог във видение, с което Бог ясно му показваше, че е решил да излее благодатта си върху езичниците, за да ги очисти с кръвта на Христос. 

 

Петър, който стоеше пред събора в Ерусалим и защитаваше кръщението на езичниците. Как можа точно Петър да се хване на въдицата на дявола и да причини конфликт поради въпрос, който отдавна би трябвало да е решен за него?

 

Тук можем да видим принцип, който всички ние трябва да чуем добре. Дяволът често ни атакува в области от живота, в които смятаме, че сме силни. Ние се успокояваме, че нищо не може да ни се случи. Писанията обаче ни предупреждават: слушай ти, който мислиш че стоиш, за да не паднеш. (1 Кор. 10:12)

 

Павел ни разкрива, че страхът е причината за провала на Петър. Страх от какво? Може би, че ще загуби репутацията си, че ще загуби влиянието си върху юдеите. Възможно е юдеите да са оказвали натиск върху него, тъй като общуването с езичници би станало повод невярващите в Христос юдеи да отхвърлят благовестието.

 

Може да се е страхувал и от нещо друго, но от каквото и да се е страхувал, това е било страх от човеци, не от Бога.

 

Страхът от това какво ще си помислят другите ръководи много хора и днес, включително в църквата. Плащаш ли „данък обществено мнение”? Съобразяваш ли се е с това, което очакват от теб хората, или се интересуваш първо от мнението на Бог?

 

След като встъпва в дължност, съветският ръководител Никита Хрушчов разобличава политиката и жестокостите на Сталин. Веднъж, докато критикувал методите на Сталин на митинг, един човек от публиката се провикнал: „Вие бяхте един от приближените на Сталин. Защо не го спряхте?” „Кой извика това?” – извикал Хрушчов. В залата настъпила мъчителна тишина. Никой не смеел гък да каже. След това Хрушчов отговорил: „Сега знаете защо.”

 

Съобразяваш ли се с мнението на тълпата поради страх какво ще кажат?

 

Втората причина за конфликти е Лицемерието. Оттук и втората буква в заглавието, Л. Ст. 13: „И заедно с него лицемерстваха и другите юдеи, така че и Варнава се увлече от лицемерието им.”

 

В една църква по време на богослужението влезли група въоръжени с автомати хора и казали: „Който се отрича от Исус Христос, може да си тръгне.” Почти всички станали и си излезли. Останала една шепа хора. Тогава „похитителите” сложили автоматите в чантите си, обърнали се към пастора и казали: „Пасторе, това са твоите хора. Може да продължаваш.”

 

Много често ние се преструваме, че служим на Бога, докато служим на собствените си интереси. Това също е лицемерие. Тук обаче Петър не се преструваше, че служи на Бога. Пред юдаистите той се преструваше, че не общува с езичниците, които не спазваха Мойсеевия закон.

 

Представете си как се е отразило това на повярвалите езичници. Вчера те бяха добра компания за Петър, а сега, когато „истинските християни – евреите”, са тук, езичниците са нежелани.

 

Петър беше лицемер, защото се държеше по начин, противоположен на убежденията си. Той може би не беше съгласен с вярванията на юдаистите, но не искаше да го мислят за по-долен от тях. Лицемерието наранява хората и дискредитира каузата на Христос.

 

Има още едно нещо, което поражда конфликти. То е Легализмът. Втората буква Л в заглавието означава „легализъм”. Оттук и абревиатурата СЛЛ – страх, лицемерие и легализъм.

 

Тук спорът беше заради легализма на новодошлите. Легализъм е вяра, която настоява, че за да си истински християнин, ти трябва да се придържаш към една външна форма на обряди и ритуали.

 

Един младеж казал: „Искам да не съм от „този свят” и да следвам Христос. Но се чудя кои светски неща трябва да изоставя?” Отговорили му: „Цветните дрехи на първо време. Отърви се от всичко в гардероба ти, което не е бяло. Престани да спиш на мека възглавница. Продай си музикалните инструменти и не яж повече бял хляб. Ако си искрен в покорството си на Христос, не можеш да се къпеш с топла вода и да си бръснеш брадата. Да се бръснеш е да лъжеш Този, който ни е създал и да се опитваш да подобриш Неговото творение.“

 

Не ти ли звучи този отговор абсурдно? Той е даден от едно от най-известните християнски училища от втори век! Някой беше казал: „Няма ли правилата, възприети от християните през 20 век да звучат толкoва абсурдно на сериозните последователи на Христос след няколко години?”

 

Един богат търговец посетил град, в който живеел известeн шивач, за да си поръча при него костюм. Но когато дошъл да си вземе костюма, клиентът видял, че единият ръкав е изкривен на една страна, а другият – на друга; едната плънка на рамото се издувала, а другата увисвала навътре. Той с мъка го навлякал и някакси успял да влезе в костюма.

 

Когато се връщал у дома в каруцата си, един човек забелязал как изглежда и го попитал дали е бил при oнзи известен шивач. След като получил утвърдителен отговор, той казал: „Удивително! Знаех, че този шивач е добър, да пасва толкова добре на един толкова деформиран човек.

 

В някои църкви правят точно това. Вземат някаква идея за това как трябва да изглежда християнската вяра. След това набутват и натикват хората в най-гротескни форми, докато те започнат да им пасват идеално! И накрая така свикват с тези форми, че ги приемат за нормални!

 

Тези изкривени легалистични стандарти не идват от Божието сърце, а от конформизма на хора, които повтарят като папагал това, което им диктува мнозинството. И ако то казва, че Христос е важен, но не може и без делата на закона, ние вкарваме и делата на закона.

 

В списъка с дела, необходими за спасението, могат да влизат много неща: свещи и подавки (жито) при погребения и панихиди, дарове при сватби, поклонения на икони и светии, 12 постни ястия на Коледната трапеза, светена вода... Ако изпълняваме всичко, можем да сме спокойни – ние сме спасени в очите на хората. Но дали Бог смята същото?

 

Евангелските църкви също не са застраховани от легализъм. Ако не си четеш Библията всеки ден, рискуваш спасението си. Пропуснал си църква два пъти в годината?! Бог всичко вижда. Какво, ти не даваш десятък!? Ще вриш в ада!

 

Какъв костюм шиеш ти на църквата? В какъв костюм влизаш?

 

Това не означава, че вярващите не трябва да се молят, да четат Библията, да ходят на църква и да даряват десятък. Ние трябва да правим това, защото искаме да общуваме с нашия Господ!

 

Но когато гледаме на всички тези неща като на заслуги за нашето спасение пред Бога, а не като на естествен отклик на Неговата любов, ние се превръщаме в легалисти.

 

Подобни изкривени легалистични изисквания, настояването другите да правят определени неща, често се превръща в източник на конфликт. Това е подмолен легализъм, защото ние сме сигурни, че защитаваме истината и справедливостта, че сме на страната на Исус. На практика ние заприличваме на тези, които на времето са настоявали всеки истински християнин да се къпе в студена вода.

 

Страхът, лицемерието и легализмът са източниците на конфликти. Това е триото СЛЛ в църква. Сега да видим как можем да разрешаваме конфликти, предизвикани от него.

 

2. Разрешаване на конфликти.

 

А. Конфронтиране.

 

Галатяни 2:11 “А когато Кифа дойде в Антиохия, аз лично му се възпротивих, защото беше се провинил.”

 

Eдин треньор на детски отбор по футбол давал интервю пред репортер след като отборът му спечелил детски турнир по футбол. На въпроса на какво се дължи победата ви, той отговорил: „Никога не оставям грешка без да я конфронтирам. Непоправените грешки се умножават.” Репортерът попитал: „Не е ли по-добре да не се хващаме за всяка малка грешка?”

 

Треньорът отговорил: „Какво означава малка грешка? Да вземем моите деца. Твърде много неща съм оставял, защото съм бил уморен. Или защото не съм искал да се конфронтирам. Но рано или късно, трябва да се изправиш пред грешката.

 

Затова най-добре да я конфронтираш веднага. Така е по-лесно за децата, по-лесно е и за теб. По-добре се отразява на взаимоотношенията. Ако усетиш, че има нещо не както трябва, най-добре е веднага да повдигнеш въпроса.”

 

Много от нас се страхуват от конфронтиране, но без него раните гноясват. Когато в тялото Христово има проблем, наша отговорност е да започнем процеса на изцеление. Това трябва да става само след като сме се уверили, че сме прави. След като сме се молили и сме изследвали Писанията.

 

Убеди се, че самият ти не се проявяваш като легалист. Ако проблемът в човека не е грях, но въпреки това това нещо те дразни, моли се и помоли Бог да промени сърцето ти, за да можеш да покажеш любов на този човек.

 

Винаги конфронтирането трябва да става с любов и истина.

 

Галатяни 2:15-16 „Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците, като знаем, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исус Христос, и ние повярвахме в Христос Исус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът.”

 

Галатяни 2:21 „Не отхвърлям Божията благодат; защото ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.”

 

Павел се справя с проблема, като напомня на Петър истината, която той вече знае. Преди да конфронтираш някого, отдели време да си „напишеш домашното” – изследвай нещата, запознай се с аргументите за и против. Недей веднага да търсиш стих, с който да подкрепиш „своята теза”. Писанията са остри като двуостър нож, но някои използват ножа като хирурзи, а други като касапи.

 

Когато конфронтираме грешка с истината, трябва да го правим според библейското наставление да говорим истината с любов. Иначе може вместо да изпишем веждите да извадим очите. 

 

Ако вършим това, то ще доведе до последната стъпка в разрешаването на конфликта – помиряване.

 

Миротворство.

 

2 Пет. 3:15-16 „И смятайте дълготърпението на нашия Господ като средство за спасение; както възлюбеният ни брат Павел ви е писал, според дадената му мъдрост, както пише и във всичките си послания, когато говори в тях за тези работи; в които послания има някои неща, трудни за разбиране, които неучените и неутвърдените изопачават, както правят и с другите Писания, за своята погибел.“

 

Накрая Петър гледа на Павел не като на съперник, но като на възлюбен брат. Той признава неговото апостолство и факта, че писмата на Павел са Свещени Писания. Конфронтирането с истина, в дух на смирение, молитва и любов не разделя, а обединява.

 

Страхът, лицемерието и легализмът (СЛЛ) носят смърт за тялото Христово. Това е смъртоносно трио за църквата. Истината, изричана с любов, носи свобода и живот. Готов ли си да говориш истината с любов?

 

Нека се помолим.

 

____________________________

БПЦ "Нов живот" - Шумен

19.05.2024 г.