събота, март 06, 2021

Жената в светлината на Библията

 /проповед/


Увод

- Скъпа, какво да ти подаря за 8-ми март? - Ох, ами… още не знам, чудя се. - Добре, ще ти дам още една година за размишления.

 *****

- Скъпи, искам за 8-ми март нещо лъскаво, цвят металик и да вдига от 0 до 100 за 4 секунди!

И той й купил кантар...

Утре е 8 март, който в България се чества като празника на жената.

Откъде идва идеята да се празнува 8 март? На 8-ми март 1857 г. жените от шивашки и текстилни предприятия в Ню Йорк излизат, за да протестират  против лошите условия на труд и ниските заплати. В следващите години следват други протести.

През 1908 г. Социалистическата партия на САЩ организира ден на жената в Ню Йорк. А на Световната международна женска конференция през 1910 г. германските делегатки предлагат да се празнува специален ден на жената.

На следващата година, Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 във Франция и Русия. В България 8 март започва да се празнува след комунистическия преврат през 1944 г.

Но няколко десетилетия преди това в България се празнува един друг празник на жената – Благовещение. След Първата световна война Софийският митрополит Стефан издига идеята празникът Благовещение – 25 март да се чества като Ден на майката и жената – християнка. След 1948 г. комунистическата власт отменя честването на този празник, но днес той отново заема своето място в календара.

В навечерието на тези две дати бих искал днес да спра вниманието ви върху жената – каква трябва да е тя според Библията. Много хора обвиняват християнството, че потискало жените. Истината е, че учението на християнството е революционизирало отношението към жената.

В Библията виждаме едно радикално различно отношение към жената в сравнение с това в другите религии и философски системи. Затова, преди да се спрем на жената в светлината на Библията, ще направим един кратък обзор на отношението към жената от древността до наши дни.

1.   Положение на жената в древността.

От древността винаги е имало предразсъдъци срещу жените и те са били считани за по-нисши от мъжете. Така са смятали и гръцките философи. Според Платон „само са сътворени директно от боговете и са получили душа. Тези, които са живели праведно се връщат в звездите, а страхливците или неправедните можем с основание да предположим че ще приемат природата на жена в следващото поколение“. С други думи, жените са преродени мъже, които са се провалили в живота по време на първото им пребиваване на земята.

По време на Римската империя жените са имали много нисък статут. Според семейния закон, съпругът е абсолютен господар. Жената е собственост на своя съпруг и напълно подвласна на неговите желания. Той е можел да я наказва както си иска.

Жената не е притежавала нищо. Ако съпругът умре, тогава неговите притежания стават собственост на децата, а ако нямал деца, на най-близкия мъжки сродник. Те са причислявани в една група с непълнолетните, робите, осъдените престъпници и невменяемите, т.е. с всички, на чийто разум и преценка не може да се вярва.

Дори в еврейската култура жените не са имали много права. Не можели да притежават или наследяват собственост. Жената е била повече слуга, отколкото равностоен партньор в брачните отношения. Мъжът е можел да се разведе, но жената не е имала това право. Жените са можели да влизат само във външния двор на храма в Ерусалим, достъпен и за езичниците. В синагогата жените и мъжете седяли отделно от мъжете.

В езическа България е съществувало многоженството. Мъжете са давали откуп за бъдещата си жена под формата на зестра. След официалното приемане на християнството многоженството е забранено. Жената има повече права – наследява имуществото на починалия си съпруг, може да напусне съпруга си при определени обстоятелства (но не и при негова изневяра).

Така или иначе, в дохристиянския свят жените са считани за хора втора ръка. Раждането на Църквата на Петдесетница и проникването на учението на Исус в Европа, а след това и в света, постепенно оказват влияние върху всяка област от живота. Те революционизират и отношението към жените. На какво се дължи това?

Докато беше на земята в плът, Исус Христос се застъпваше за всички онеправдани, включително за жените. Някои от неговите най-посветени ученици бяха жени (Лука 8:1-3). Първото чудо Исус извърши след като неговата майка го помоли. Той се разкри като Месия първо на една жена. Жените бяха с него на Голгота и жена първа посрещна вестта за Неговото възкресение в Гетсимания.

Същото отношение виждаме и в ранната църква. Апостол Павел пише до църквата в Галатия:

Галатяни 3:28 „Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едно в Христос Исус.“ Според Библията не само жените, но всички хора без значение на социалния им статут са равнопоставени пред Бога. Там, където се чете Библията постепенно се променя отношението към жените, а с това и техния статут в обществото. 

2. Раждането на феминизма.

Разбира се, това става бавно и по еволюционен път през вековете. Превъртаме лентата до края на 19 в. В епохата на бурно индустриално развитие жената е поставена да работи наравно с мъжа. Условията на работа са ужасни, а заплащането и правата на жените – по-малки от тези на мъжете. В резултат се ражда феминизмът.

Пет-годишната дъщеря на една феминистка ѝ казала: „Мамо, аз искам да стана медицинска сестра.“ Навремето това е била женска професия. Но майка ѝ ѝ казала: „Можеш да станеш каквото си искаш – адвокат, хирург, банкер, дори президент.“ Детето я погледнало невярващо: „Каквото си искам ли? Каквото искам?“ Тя помислила малко и след това лицето ѝ просветнало. „Знам каква ще стана. Искам да съм кон!“

Но какво е феминизъм? Това е движение за права на жените, което се основава на равенство между половете. Някой ще каже, какво лошо има в това? Ти не си мъжки шовинист, нали? Нали знаете обаче, че пътят към ада е осеян с добри намерения.

Проблемът е, че първо, то се основава на една лъжа. И второ, както ще видим, феминистите искат нещо много повече от равни права с мъжа. Те искат доминация и контрол на жените над мъжа и обществото като цяло. Струва ви се абсурдно?

На запад вече радикалният феминизъм e разклатил основите на брака и семейството. Феминизмът е преобърнал мисленето на жените толкова драматично, че те са изоставили ролята си, дадена им от Бога.

Вижте какво казва радикалната феминистка водачка Шийла Кроули: „Тъй като бракът представлява робство за жените, ясно е че женското движение трябва да се концентрира върху атакуване на тази институция. Свобода за жените не може да бъде извоювана без отмяната на брака.“

През 1971 г. е съставена Декларацията на феминизма. Там се казва: „Краят на институцията брак е необходимо условие за освобождението на жените. Затова за нас е важно да насърчаваме жените да напускат съпрузите си и да не живеят с мъже. Цялата история трябва да бъде пренаписана от гледна точка на потискането на жените.“

Между другото, това движение е водено най-вече от лесбийки.

Ани Лори Гейлър казва през 1988 г. в статия, наречена „Спасението за феминиста. „Нека забравим за митичния Исус и да потърсим насърчение и вдъхновение от реални жени. 2000 години на патриархално управление под сянката на кръста трябва да са достатъчни, за да обърнат жените към феминисткото спасение на света.“

Д-р Мери Джо Бейн, казва: „За да възпитаме деца в равенство, ние трябва да ги отделим от семействата им и да ги отглеждаме в общност.“

Маргрет Сенър, основателка на Планирано родителство, организацията която води парада на абортите в Америка, казва: „Най-милостивото нещо, което едно голямо семейство може да направи за едно от бебетата си, е да го убие.“

Някой може да каже, това е на запад, при нас не е точно така. Да, има нюанси, но феминизмът навлезе макар и по своеобразен начин и в България с комунизма.

Днес, в навечерието на 8 март, след повече от сто години феминизъм, берем горчивите плодове на това демонично учение. През 2019 г. в България на всеки 3 нови брака се пада повече от един развод. На всеки 3 родени деца почти едно бива убито в утробата...

Ние трябва да гледаме сериозно на тези идеи, защото те са крепост в ума на хората. Това е нищо друго освен сатанизъм, който се крие зад невинно звучащи идеологии и интелектуализъм, но дори в България вече влияе върху съдебната система (спомнете си Истанбулската конвенция и закона за детето), образованието (брошури „Любов без последствия“ и др.), медиите и изобщо върху обществения морал като цяло.

В резултат, докато се стреми към равенство и дори превъзходство над мъжа, жената се е превърнала в сексуален обект за мъжа. Докато копнее за щастлив и достоен живот, тя е нещастна и е загубила собственото си достойнство. Докато жадува за материална независимост и просперитет тя е по-зависима и по-бедна духовно от всякога. Прегърнала букета цветя на 8 март, тя копнее за разбиране, приемане и любов през останалите 364 дни на годината.  

Както казва Фултън Шийн, „Съвременната жена получи равни права с мъжете, но не получи щастие. Тя беше еманципирана като цвете, еманципирано от корените си, само за да увехне и да умре.“

3. Жената в светлината на Библията.

Но кой трябва да каже каква е ролята на жената? Ролята на жената в обществото не се определя нито от нея, нито от мъжете. Творението не може да казва на Твореца за какво е предназначено. Мястото и ролята на жената се определят от нейния Творец, Бога. Затова нека сега да видим каква светлина хвърля Библията върху мястото и ролята на жената в обществото.

Битие 2:18-23 „И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник. И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги заведе при човека, за да види как ще ги нарече; и с каквото име човекът назовеше всяко одушевено същество, това име му остана. Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но не се намери помощник, подходящ за човека. Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека. А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото беше взета от Мъжа.“

Виждаме, че според Божия план жената не трябва да е независима и да владее над мъжа, а да е негов помощник. Ролята на помощник не е принизяваща, напротив. Думата „помощник“ описва някой, който снабдява това, което липсва в друг. Самият Бог играе ролята на помощник в нашия живот.

Псалми 70:5 „А аз съм сиромах и беден; Боже, побързай да дойдеш при мене; помощ моя и избавител мой си Ти; Господи, да не се забавиш.“

По отношение на стойността на мъжа и жената, те са равностойни:

Битие 1:27 „И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.“

И мъжете, и жените са създадени по Божи образ. Но според Божия съвършен ред мъжът беше първи.

1 Коринтяни 11:8-9 „Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа; понеже мъжът не беше създаден за жената, а жената за мъжа.“

Затова според Божия дизайн мъжът трябва да бъде глава над жената.

Ефесяни 5:22-24 „Жени, покорявайте се на своите мъже като длъжност към Господа, 23 защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е спасител на тялото). 24 Но както църквата се покорява на Христос, така и жените нека се покоряват във всичко на своите мъже.“

Но какво означава цялата тази идея за покоряване? Някои си представят, че това означава съпругата да вее с ветрило на мъжа, прислужва му и му пуска гроздови зрънца в устата като на египетски фараон. (да направя сценка между Мони и Митко тук, как Митко си отваря устата и Мони му вее и му пуска гроздови зрънца в устата).

Вие някъде виждали ли сте такова семейство?

Не знам за вас, но аз не съм виждал такова семейство. По-скоро вследствие на навлизането на феминистичните идеи е много по-вероятно жената да командва мъжа си. Да му казва: „Ако искаш вечеря, сготви си!“

Покорство буквално означава „подреден/поставен под някой друг“. Ние трябва да разберем, че всеки от нас, не само жените, сме поставени под определена власт.

Римляни 13:1 „Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са определени от Бога.“

Всяка власт е от Бога. Следователно, ако някой се бунтува против властите, той се бунтува срещу това, което Бог е създал. Който прави това ще донесе осъждение на себе си.

Бог е установил власт в дома. Да се покоряваш означава да признаеш, че Бог те е поставил под властта, която Бог е установил в дома. Да се покоряваш означава да се отнасяш към съпруга си с уважение. В църквата заповедта е да се подчиняваме един на друг. (Ефесяни 5:21) Но в семейството Божият план е жената да се покорява на мъжа.

Toва не означава, че Бог иска мъжът да злоупотребява с жената, а тя да не прави нищо, за да се защити. Ако съпругът ти не показва любов и уважение към теб, покорявай му се, доколкото е възможно, не отвръщай на злото със зло, а показвай Божията благодат.

Може би си казваш, „Съпругът ми не заслужава да му се покорявам!“ И ще си права! Точно това означава благодат – да получиш нещо, което не заслужаваш. Бог призовава жените въпреки това да се покоряват. Ти се покоряваш на съпруга си, защото по този начин се покоряваш на Бога. Такова покорство е красиво в Божиите очи.

И нататък текстът в Ефесяни казва:

Ефесяни 5:25-29 „Мъже, обичайте жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, след като я е очистил с водно умиване чрез словото, 27 за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде свята и непорочна. Така са длъжни и мъжете да обичат жените си, както своите тела. Който обича жена си, себе си обича. Защото никой никога не е намразил своето тяло, а го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата.“

Какво включва ролята на власт на съпруга? Той има отговорността да се грижи за прехраната на съпругата си и да я защитава.

Именно поради неразбирането на Божия план за брака и за ролята на жената и мъжа в него, толкова много жени и мъже днес са нещастни. Планът на Сатана с феминизма е като накара жените да отхвърлят властта на мъжа в брака, в крайна сметка да ги принуди да отхвърлят и авторитета на Бога.

Представете си, че цялата църква отиваме на църковен ритрийт. Качваме се в автобус и всеки иска да кара. Ще настъпи хаос! Имаме нужда от един шофьор. Може всеки да има книжка за управление на автобус. Може всички да сме много добри шофьори. Но само един трябва да седне на шофьорското място, иначе ще катастрофираме.

В дома Бог е направил мъжа шофьор. Всички ние пътуваме напред заедно, но съпругът избира посоката.

Дотук говорихме за Божия план за покорство в брака. Нека сега разгледаме друг аспект от заблудата феминизъм и Божия отговор на него.

Тит 2:3-5 „също и старите жени да имат благоговейно поведение, да не са клеветници, нито предадени много на винопийство, да поучават това, което е добро; 4 за да учат младите жени да обичат мъжете си и децата си, 5 да са разбрани, целомъдрени, да се грижат за своя дом, да са благи, подчинени на мъжете си, за да не се хули Божието учение.“

Каква е ролята на благочестивата добродетелна жена? Ролята ѝ е да дава пример на другите. По-възрастните жени трябва да учат по-младите с личния си пример.

А какво казва Сатана на жените? „Забрави задръжките, скъпа. Захвърли парцала, напусни съпруга си, бъди свободна и преследвай мечтите си, ти заслужаваш това!“

Ако слушаме рекламите, филмите и водещите на забавни предавания, можем да паднем в капана на дявола. Една от причините все повече жени дори в църква да се подлъгват по него е, че нямаме достатъчно стари жени, които да отстояват Божията истина и да са добър пример.

Затова, жени, вие трябва да говорите на другите жени, млади или стари. Това е ролята, която Бог ви отрежда. Учете ги какво означава да обичат съпруга си, децата си и какво означава да обичат Бога.

Днес, в навечерието на 8 март и на Благовещение, ние имаме огромна нужда от благочестиви съпруги, майки и баби. Искаш ли да бъдеш такава жена? Учи се от примера на благочестиви жени – не само в живота, но и в Библията. Нека накрая разгледаме един такъв пример за благочестива жена в ...

Притчи 31:10-27 „Кой може да намери добродетелна жена? Нейната цена е по-висока от скъпоценните камъни. Мъжът ѝ се доверява на нея сърдечно и той няма да остане без печалба. Тя му прави добрини, а не злини, през всички дни на живота си. Набавя си вълна и лен и изработва с ръцете си това, което ѝ е присърце. Тя е като търговските кораби – осигурява прехраната си отдалече. Тя става още през нощта и раздава храна в дома си и се разпорежда на слугините си. Замисли да има нива и я купува; от плода на ръчната си работа насажда лозе. Препасва здраво кръста си и раздвижва ръцете си. Тя разбира, че придобитото от нея е добро, и светилникът ѝ не угасва през нощта. Протяга ръце към хурката и пръстите ѝ хващат вретеното. Щедро отваря ръка за изпадналия в беда – подава ръка и на беден. Не се бои от студ за дома си, защото цялата ѝ челяд е облечена с двойни дрехи. Тя си тъче завивки сама; висон и пурпур е нейното облекло. Мъжът ѝ е на висока почит при градските порти, когато стои там със старейшините на страната. Тя изработва ризи и ги продава, доставя пояси на морските търговци. Сила и достойнство са нейното облекло и гледа радостно към бъдещето. Тя отваря уста, изпълнена с мъдрост, и блага поука е на езика ѝ. Следи за вървежа на работите в дома си и не яде хляба напразно.

Тук виждаме една жена, която е вярна, работлива, състрадателна, щедра и мъдра.

Идеите в Притчи 31 са предизвикателство за всяка жена, но както някой беше казал, „По-добре да се стремиш към идеал и да не успееш, отколкото да се стремиш към посредственост и да я постигнеш.“ Или, „Ако се протегнеш към звездите може и да не ги уловиш, но поне няма да загребеш кал в ръката си.“

В заключение, нека не се подлъгваме по лъжите на феминизма. Сатана иска да се учим от света относно ролята на жената в обществото. Но ние трябва да се учим от това как Библията иска да изглежда жената християнка – като жена, която е покорна на своя съпруг и посветена на семейството си. По-възрастните жени също трябва да обучават по-младите. Една благочестива майка или баба могат да имат невероятно влияние за Господа върху своите деца или внуци.

2 Тимотей 1:5 „Понеже си припомням за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше у баба ти Лоида и у майка ти Евникия, а както съм уверен, и у тебе.“

Наполеон е казал: „Позволете на Франция да има велики майки, и Франция ще има велики синове.“ А на друг принадлежат думите, „Ръката, която люлее люлката е ръката, която управлява света.“

Нашата вяра се предава на нашите деца. Ако ние достигнем до повече жени и им покажем образа на жената в светлината на Библията, аз съм сигурен, че много от тях ще закопнеят да имат този живот. Защото Христос наистина революционизира отношението към жената. Както революционизира всяко общество, което откликне на Него!

 __________________

БПЦ "Нов живот" - Варна