От Божието наказание до райските двери

 

Честит Ден на Реформацията! На този ден през 1517 г.  католическият монах Мартин Лутер закова своите 95 тезиса на вратата на църквата във Витенберг. Той се надява по този начин да предизвика дебат относно злоупотребите в Католическата църква. Но вместо това предизвиква революция.

Тази смела постъпка на Лутер възпламени протестантската Реформация, чийто пламък продължава да гори до днес. Той призова за завръщане към Писанията (Sola Scriptura), за оправдание чрез вяра (Sola Fide) по благодат (Sola Gracia) и заяви че само вярата в Христос спасява (Solus Christus).

Лутер пише: „Силно копнеех да разбера Павловото послание към Римляните, но на пътя ми се изправяше този израз „правдата на Бога“. Аз я разбирах в смисъл, че Бог е праведен и се отнася справедливо към нас, като наказва неправедните.

И макар и да бях безупречен монах, аз стоях пред Бога като грешник с угризения на съвестта и нямах увереност, че моите заслуги ще уталожат гнева на Бога. Затова аз не обичах този справедлив и гневен Бог, но по-скоро го празех и мърморех срещу него. Но въпреки всичко се бях хванал здраво за Павел и имах силно желание да разбера какво има предвид.

Ден и нощ размишлявах, докато не видях връзката между Божията правда и твърдението „праведният ще живее чрез вяра“. Тогава разбрах, че Божията правда е правда, чрез която Бог в милостта си ни оправдава чрез вяра по благодат. Начаса се почувствах новороден и сякаш бях влязал през разтворените райски двери.

Цялото Писание доби ново значение. Докато преди изразът „Божията правда“ ме изпълваше с омраза, сега той стана неизразимо сладък, разкривайки Божията любов. Този пасаж на Павел стана за мен райски двери."

 

 

Мобилизиране на църквата за служение

/проповед/

Увод

Eдин механик попитал хирург: „Мислиш ли, че човешкото тяло е машина?“ Хирургът отговорил, „Разбира се, то има части и всяка част е с определено предназначение така, както всеки чарк в една машина има предназначение.“

Механикът попитал: „Тогава защо ти си много по-добре заплатен от мен? Аз отварям машини и ги поправям. Не е ли точно това, което правиш и ти?“ Хирургът отговорил, „Синко, опитай се да поправяш машините с включен двигател.“

Наистина, човешкото тяло прилича на машина, но е много повече, то е жив организъм. В Библията то дори се използва като илюстрация за тялото Христово, църквата.

Днес искам да ви предложа да поговорим за църквата. И по-конкретно, ще видим как можем да израстваме в христоподобие, като намерим своето място в църквата и се посветим на служение.

Но в началото искам да ви попитам нещо. Как мислите, защо Бог ни спасява? Да, Бог ни спасява, защото ни обича и не иска да отидем в ада. Но има още една важна причина.

1.     Ти си създаден, за да служиш

Той ни спасява, защото иска да Му служим. Ти си спасен за служение, не за да седиш и да чакаш да отидеш в рая. В Божието царство ти имаш цел, роля и функция, която да изпълняваш. Не твоите притежания и пари, които ще оставиш след себе си, а твоето служение осмисля живота ти.

Второзаконие 10:12 „да служиш на Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа.“

Бог те призовава и ти заповядва да служиш в тялото Христово. Някои християни мислят, че служението е само за пасторите и евангелизаторите. Няма нищо по-далече от истината. Бог заповядва на всеки християнин да служи.

Неслужещ християнин е оксиморон, няма такова „животно“. В някои църкви в Китай приветстват новоповярвалите, като казват: „Исус сега има още две очи, с които да гледа, две уши, с които да слуша, две ръце, с които да помага и сърце, с което да обича другите.“

В църквата няма незначителни служения. Някои копнеят непременно да са в светлината на прожектора. Много ми харесват думите на Мартин Лутър Кинг за служението. Той казва, „Не всеки може да бъде известен, но всеки може да бъде велик, защото величието се определя от служението.“

И още една прекрасна сентенция: „Единственият път до тронната зала минава през слугинското отделение.“

В края на живота си ще застанеш пред Бога и ще трябва да отговаряш как си служил на другите (Римляни 14:12). Какво ще му кажеш? Нямах време? Нямах какво да дам?

Ние живеем истински когато служим на другите.

Марк 8:35 „Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен и за благовестието, ще го спаси.“

Тази истина е повторена няколко пъти в евангелията. Ако не служиш, ти не живееш, ти просто вегетираш, защото ти си създаден за служение. Бог иска да се научиш да обичаш и да служиш безкористно на другите.

В нашата църква има много служения. Ако не участваш в служение в църквата, какво оправдание имаш?

Виж библейските герои. Авраам беше стар, Яков беше колеблив, с Йосиф злоупотребиха, Мойсей заекваше, Гедеон беше беден, Рахав бе неморална, Давид извърши прелюбодейство, Илия имаше суисидни мисли, Еремия бе депресиран, Йона бе непокорен, Ноемин бе вдовица, Йоан Кръстител беше ексцентрик, Петър беше импулсивен, Марта се безпокоеше твърде много, самарянката имаше няколко провалени брака, Закхей бе мразен, Тома имаше съмнения, Павел имаше разбито здраве, Тимотей бе плах. Всички те бяха несретници, но Бог използва всеки в служение. И Tой ще използва и теб, ако престанеш да се оправдаваш.

Ефесяни 2:10 „Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.“

2.     Бог те екипира, за да служиш

За да можеш да служиш, Бог ти дава духовни дарби. Това са специални способности за служение, които Святият Дух дава само на тези, които вярват в Него.

1 Коринтяни 2:14 „Но естественият човек не възприема това, което е от Божия дух.“

1 Коринтяни 12:11 „А всичко това се върши от един и същи Дух, Който разделя на всеки поотделно, както Му е угодно.“

Духовните дарби не могат да се изработят или спечелят. Не могат и да се избират – Святият Дух ги разпределя. Те са израз на Божията благодат в теб. Бог обича разнообразието. На един дава едни дарби, на друг – други.

И той ни дава дарби за обща полза (ст. 7). Ако не използваме дарбите си, другите остават излъгани. Затова ни е заповядано да открием и да развиваме духовните си дарби. Ти отделял ли си време, за да откриеш кои са твоите дарби?

Освен дарби, Бог ни дава и различни неща, за които се вълнуваме и които живо ни интересуват. Това може да са различни области на познанието, може да са някакви активности или теми.

Притчи 27:19 „Както водата отразява лицето, така човешкото сърце отразява човека.“

Има теми, които не ни вълнуват. Когато в Уроците по английски една жена предложи всеки участник да представя на английски нещо, което е сготвил, една друга каза: „Мен пък изобщо не ме вълнува готвенето.“

Но има неща, които карат сърцето ни да бие по-силно. Когато бях малък много обичах да разглеждам световния атлас, да чета информация за страните и да си представям как живеят там хората. Знаех почти всяка страна и столица в света.

Всеки от нас се интересува от различни неща. Не пренебрегвайте вашите интереси. Библията казва да служим на Бога с цялото си сърце. Трудно ще е да си много добър в нещо, ако не ти харесва или не чувстваш страст да го правиш. Бог иска да използва естествените ти интереси, за да служиш на Него и на другите.

Как разбираш дали служиш на Бога от цяло сърце? Ако си ентусиазиран за нещо, ако обичаш да го правиш, няма нужда някой да те мотивира. Ти не го правиш за награда или заплащане, а защото ти харесва да служиш по този начин.

Второ, ти служиш на Бога с цялото си сърце, когато си ефективен. Ако обичаш да правиш нещо, ти полагаш усилия, за да станеш добър в него. Ако нещо не ти харесва, няма да полагаш толкова труд да го овладееш.

След гимназията бях приет в МЕИ или както сега му викат в Техническия университет. Но след 1 семестър там вече знаех, че това не е за мене. Не можех да си представя, че цял живот ще се измъчвам да работя нещо, което не обичам и не разбирам, за едната заплата.

Отидох там, където знаех, че ще работя „от сърце“ – записах се да уча английска филология. За да ме приемат, цяла година учех граматика и лексика и се подготвях. След като влязох в университета, всяко упражнение и всяка лекция за мен бяха празник. След това повярвах и се посветих на служение, но дори в моето служение (което също много обичам), преподавам английски.

Задай си въпроса: кое служение би ми донесло най-много радост и удовлетворение? Коя област от служенията в църква ме вълнува най-много? Мими обича децата и в момента се обучава за служение в Неделното училище. Ваня, Наталка и Мони правят това от години. Стефчо, Севди и останалите в хвалението обичат музиката и да пеят, и служат в групата за хваление и поклонение. Грациела обича да готви и да благославя с вкусните си гозби хора в нужда. Какво вълнува теб?

Може би те вълнуват езиците и виждаш, че можеш да превеждаш на нов език в църква? Или най-много обичаш малките групи за изучаване на Библията? Посвети се там, където ще можеш да служиш на Бога от все сърце.

Римляни 12:5 „така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг.“

Ние сме едно тяло. Христовото тяло. И Той е направил всеки от нас различен, с различни интереси, способности и таланти, с цел да служим на тялото. Въпросът е, все пак, как точно да разберем какво Бог иска ние да правим?

3.     Как разбирам къде да служа?

Свидетелство – Вивка? Мими?

За да отговорим на този въпрос, ние трябва да разберем какви дарби имаме. Павел казва

Римляни 12:3 „Който е по-виден, да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, че да мисли скромно според дела на вярата, който Бог на всекиго е разпределил.“

„Да разсъждава така, че да мисли скромно“. Един друг превод казва, „опитайте се да имате трезва преценка за вашите способности.“ Питайте другите какво мислят. Кажете им, че искате да чуете истината, не комплименти. Духовните дарби и естествените способности винаги се потвърждават от другите.

Ако си мислиш, че имаш дарбата проповедник, учител или хвалител, но никой друг не е съгласен, явно нямаш трезва преценка за себе си. Или ако мислиш, че си много добър лидер, но никой не те следва, значи се лъжеш.

Запитай се, къде съм виждал плод в живота си, който е потвърден от другите? Също, най-добрият начин да откриеш духовните си дарби е като опитваш различни служения. Една от моите дарби е учител. Майка ми беше учителка, но като дете никога не си представях, че ще стана учител. Исках да стана футболист!

Докато един ден не опитах и толкова много ми хареса, че сън не ме хващаше да отида пак в училище да преподавам. Просто започни да служиш, да експериментираш с различни служения. Опитвай неща, които никога не си правил. Иди в неделното да видиш дали децата ще те слушат. Или направи нещо за тийнейджърите. Организирай гледане на християнски филм с дискусия или баскетболен турнир. Започни да чистиш в църква след богослужение. Ани ми каза, че обича да чисти!

Просто започни да правиш нещо и виж дали ти се удава, и дали дава плодове за царството. Така ще откриеш своите дарби.

Разгледай списъците с духовни дарби в 1 Коринтяни 12, Римляни 12 и Ефесяни 4. Но имай предвид, че това не са изчерпателни списъци. Може твоята да не фигурира там!

За да ти помогнем, сме направили един списък със служенията в църква, в който търсим служители. Всъщност, винаги има нужда от помощници, защото често хората са болни или отсъстват по друга причина. Този списък ще остане тук 2 седмици.

След богослужението иди, преснимай си го и като отидеш вкъщи, го прочети и се моли. Попитай Бог – къде искаш да вложа своите усилия и да използвам дарбите, които си ми дал?

Всеки християнин има поне една дарба. Може да сме получили потвърждение за нея от другите. А може дори да не подозираме за нея, докато не ни се наложи да я използваме!

Един пианист свирил по баровете и бил доста добър. Хората идвали само за да го чуят да свири. Но една вечер клиент му казал, че не иска да слуша повече как свири, а иска пианистът да му изпее нещо. Пианистът казал, „Аз не пея.“ Но клиентът настоявал и казал на съдържателя на бара, „Писна ми от това пиано. Искам да ми попее.“

Собственикът на бара се провикнал, „Ако искаш да ти платя, изпей нещо. Клиентите те молят да пееш.“ Той изпял една песен. Един пианист, който никога не бил пял на публично място го направил за първи път. И никой не бил чувал някой да изпълнява песента „Мона Лиза“ по начина, по който я изпял тази нощ Нат Кинг Коул!

Той имал скрит талант, за който дори той не знаел. Той можел да изживее остатъка от живота си като никому неизвестен пианист в пиано бар. Но тъй като се наложило да пее, той станал един от най-големите певци в Америка.

Заключение

Ти си създаден, за да служиш! Бог заповядва на всеки християнин да служи. Той иска ти да си неговите очи, ръце, нозе и сърце. Всяко служение е важно. Когато обичаме Бога и обичаме другите, ние естествено започваме да им служим.

Бог ни дава духовни дарби, за да Му служим. Всеки християнин има поне една дарба, дадена му за обща полза. Той също влага в сърцето ни неща, за които се вълнуваме и които обичаме да правим.

И накрая, най-добрият начин да откриеш духовните си дарби е като се молиш и опитваш различни служения. Дори и никога да не си правел това преди.

Нашата най-висша цел трябва да е да принасяме слава на Бога, като изграждаме тялото Христово. А това става, когато се посветим на служение.

Един повярвал в Исус индус казал следното на група свои сънародници: „По рождение аз принадлежа на най-незначителната и презряна каста. Тя е толкова нископоставена, че ако някой брахмин случайно се допре до мен, трябва да отиде и да се изкъпе в реките на Ганг за ритуално очистване.

И въпреки това, на Бог беше угодно да ме призове – не само към познаване на благовестието, но към високата служба да поучавам другите. Приятели, знаете ли причината, поради която Бог прави това?

Тя е следната: ако Бог беше избрал някой от вас – учените брахмини и ви беше направил проповедник, когато щяхте да започнете да правите обръщенци, хората щяха да кажат, „Това се дължи на удивителните знания на брахмина и неговият чудесен характер.

Но сега, когато някой повярва чрез мен, на никого не идва наум да приписва някакви заслуги на мене. И Бог, както и трябва да бъде, получава цялата слава.“

Нека се помолим.

_____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

24.03.2024

Позволи на Бог да направи нещо ново

/Проповед в навечерието на Нова година/

Пак годината се изтърколи неусетно. Минаха четирите адвенти, Рождество Христово е зад гърба ни и днес е последният ден на 2023 година. Толкова много неща се случиха в живота на църквата и в живота на всеки от нас през тази година, че ще ни трябва още поне 6 месеца, за да благодарим за всяко!

Само след броени часове ще се поздравим с поздрава Честита нова година. Украинците от курса по български ме попитаха, защо казвате „Честита нова година“? Какво значи честита? Защо не казвате просто „Щастлива нова година?“

Всъщност, думата честит е старa българска дума със значение „щастлив“, която се е запазила при привети и благопожелания. За тяхно съжаление – още една дума, която трябва да научат.

Но се замислих, когато си честитим новата година, вярваме ли че тя наистина ще е щастлива?

Беше ли старата година щастлива за тебе? Беше ли тя щастлива за бездомника, който буташе колелото си и ме заговори пред църква? Беше ли тя щастлива за човека, загубил дома си през 2014-та, който ми се обади с надежда да получи малко пари в навечерието на Рождество?

Беше ли тя щастлива за някои от нашето семейство в Нов живот, които загубиха близък човек през последните месеци и сега се учат да живеят без него? Беше ли тя щастлива за други, които все още не могат да намерят работа? Беше ли тя щастлива за семейството, чиито деца прекараха много от дните болни?

През годината имаше и много новини, които биха довели човек до отчаяние. Както някой е казал, „реалността сякаш съкрушава надеждата на всеки ъгъл.“ Продължава войната на Русия в Украйна, войната в Газа след нападението на Хамаз над Израел, политическата криза в България, голямата инфлация, поредния ковид...

Ако бях проповедник на просперитетното евангелие, сигурно щях да ви кажа, че 2024-та ще е година на благоденствието за вас, ако имате достатъчно вяра. Но ако нямате вяра, не можете да очаквате нищо друго освен да сте бедни и болни.

Вярно е, че ако вярваме в Бога, Той ни подготвя по-добре за предизвикателствата. Но е измамно да се твърди, че всичко ще е чудесно и ще си щастлив, ако имаш достатъчно вяра. Библията никъде не твърди това.

Каква беше старата година за теб? Може би за някои тя е била запомняща се година, а други биха искали да я забравят по-бързо. Но каквато и да е била отминаващата година, въпреки всички разочарования, тази седмица ни изпълва с надежда. Надяваме се на ново начало. Надяваме се Бог да ни изненада с нещо ново:

Исая 43:19 „Ето, Аз ще направя нещо ново; сега ще се появи; няма ли да внимавате в него?“

Разбира се, Бог работи в тайно и може да направи нещо ново, но това зависи и от това дали ще Му позволим да го направи. Зависи от решенията, които вземаме за новата година.

Затова днес отново искам да обърна вниманието ви на някои важни решения, които би трябвало да следваме като християни – не само през новата година, но през целия ни живот.

Има решения, които са важни и такива, които не са толкова важни. Например, през годината взех решение да не ям вече хляб. Реших да последвам съвета на Мария Антоанета да ям пасти, не хляб, но това се оказа по-скъпо. (шегувам се).

Случвало ли ви се е да не спазите обещанието си? Без значение колко често си успявал или си се провалял, искам да те насърча да вземеш някои решения, които са важни за живота ти, ако все още не си го направил. И да поканиш Святия Дух да ти помогне да ги спазиш.

Йоан 14:26 „А Утешителят, Святият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.“

Като имаме предвид кой е на наше разположение да ни помага, нека видим първото важно нещо за новата година.

1.      Изграждай лични взаимоотношения с Исус Христос.

Намери време всеки ден, което да прекарваш с Бога. Кога ще ти е най-удобно да се срещаш с Исус? След което, ако искаш това наистина да се случи, запиши го в календара си.

Ако досега не си го правел, започни с 5 минути, през които да прочетеш пасаж от Библията и да се помолиш. Колкото и да си зает, ако си го поставиш за цел, можеш да намериш 5 минути за среща с Исус!

Ако започваш да тренираш фитнес, не започваш с 2 часа тренировки в залата! Ако го направиш, ще си разглобен! Веднъж организирахме първенство по футбол между студентските християнски движения на Балканския полуостров. Не бях играл футбол и спортувал с години. Като пристигнахме на игрището имахме малко време да загреем, но явно беше недостатъчно. След мача едвам ходех, а на другата сутрин трябваше да играем друг мач!

Затова, започни с малко и постепенно увеличавай времето. Можеш също да разнообразяваш тихото си време, като слушаш християнски песни, водиш си дневник, правиш изучаване на този пасаж и т.н.

Така, докато разговаряш с Исус, ще се научиш да чуваш Неговия глас и Святият Дух ще те изобличава, води, поучава, порицава, утешава и ще ти дава мъдрост.

2.      Бъди активен член на твоята местна църква.

Ако все още не си го направил, реши да се посветиш на една местна църква. Вярвам, че повечето тук присъстващи, ако не всички, са го направили. И след като си го направил, не идвай само в неделя, или веднъж в месеца на църква.

Защо? Защото ние имаме нужда от общение. И защото принадлежността към местна църква ще промени твоя живот!

 Един вярващ написал следното писмо до пастора си. „Ти често повтаряш колко важно е за един християнин да ходи на църква, но според мен човек има право да пропуска от време на време. Мисля, че всеки човек трябва да бъде извинен за отсъствие поради следните причини:

Рождествените празници (заедно с неделята преди и неделята след това): 2 недели

Нова година (партито продължи докъсно): 1

Великден (ваканция за празника): 2

3 март (национален празник): 1

6 май (Гергьовден): 1

24 май (имам нужда от по-дълга почивка): 2

15 август (няма как, празник на града е): 1

15 септември (трябва да се погрижа за училището на децата): 1

Семейни празници (рождени дни и родова среща): 5

Успиване (след гледане на филм докъсно през нощта): 9

Смърт в семейството: 2

Годишнина: 1

Болест: 5

Отпуска (2 седмици, но с неделята преди и след това): 4

Лошо време (дъжд, урагани, сняг, жега): 5

Неочаквани гости (Варненско лято): 2

Промяна на лятното и зимното часово време: 2

Любими предавания по телевизията: 4

Пасторе, това оставя 4 свободни недели в годината. Можеш да разчиташ, че тогава ще бъдем на църква, освен ако Провидението не ни попречи.

Искрено твой,

Верен член на църквата

Това е хем смешно, хем тъжно. Надявам се,  някои от вас да са се замислили!

Защото, когато не идваш на църква най-големият губещ си ти! Направи добро на себе си, стани редовна част на тялото Христово!

Нещо повече, само ходенето на църква в неделя не е достатъчно. За да израстваме във вярата, ние имаме нужда да изучаваме Словото заедно в група. Затова освен в неделя, посвети се да участваш в малка група за изучаване на Библията.

Иван Атанасов е завършил библейско училище в Киев. Познава много добре Словото, служи като проповедник в нашата и в руско-говорящата църква. С Маги имат три малки деца. Въпреки това той се включи в групата за ученичество с думите, „Искам непрекъснато да уча нещо за Бога. Малките групи ме насърчават във вярата ми!“

Друга възможност да израстваш във вярата си е да се присъединиш към онлайн Плана за четене на Новия завет на църкви „Нов живот“ през новата година. След всеки прочит ще имаш възможност да задаваш въпроси на другите, да отговаряш на техни въпроси и да коментираш стиховете, които са ти направили впечатление.

Дотук казахме, че двете най-важни решения за новата година за всеки вярващ са да изгражда лични взаимоотношения с Исус и да бъде активен член на църквата. Третото важно нещо, за което искам да говоря е...

3.      Давай редовно десятъка си.

В Библията има само едно нещо, за което Бог ни насърчава да Го изпитаме:

Малахия 3:10 „Донесете всички десятъци в съкровищницата, за да има храна в дома Ми, и Ме опитайте сега за това, казва Господ на Силите, дали няма да ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, така че да не стига място за него.“

Насърчавам те в началото на новата година да започнеш да заделяш първите плодове от заплатата или пенсията си за Бога. Преди да сте платили нещо от заплатата си, заделете 10 процента за Бога. Ако се покоряваме на Словото Му, Той ще снабдява нашите нужди.

Някой може да възрази, че днес не сме под закон, а под благодат. И ще е прав. Но макар и да не сме под старозаветния закон, Исус ни съветва да не пренебрегваме даването на десятък (Матей 23:23).

Защо даваме на Бога? Първо, поради сътворението. Бог е създал всичко, Той притежава всичко. Като даваме обратно 10 %, ние признаваме пред него Неговата собственост над нашите притежания.

Второ, след грехопадението грехът разруши Божието творение и начина, по който се отнасяме към парите си. Ние станахме алчни и егоистични. Затова даваме поне 10% от парите си, за да разрушим материализма в живота си.

И трето, даваме поради изкуплението. Христос дойде, за да ни изкупи от проклятието на греха. Той даде всичко, даде живота си, за да може чрез Неговата бедност ние да се обогатим (2 Кор. 8:9). Затова даваме жертвоготовно, следвайки примера на Христос.

Даваме заради 3 неща: сътворението, грехопадението и изкуплението.

В живота си на християнин съм се убедил, че когато не се доверяваме на Бог за парите ни, ние пропускаме благословения. И без това всичките ни средства са Божии, не наши. Ние можем да дадем на Бога само това, което Той вече ни е дал.

Едно дете искало да даде на баща си подарък за рождения му ден. То отворила гардероба на баща си, взело вратовръзката му, увило я в хартия и му я връчило, казвайки „Честит рожден ден, тате!“

Когато даваме на Бога, ние вземаме нещо чудесно, което Той ни е дал и което вече принадлежи на Него и Му го даваме, като че ли е било наше. И Бог се радва на даровете, които Му даваме, макар че не можем да Му дадем нищо, в което вече Той да не ни е благословил.

Искаш ли да си ученик на Христос? Искаш ли да вървиш успешно след Него? Тогава се посвети да даваш на Бога това, което не е твое, а Негово.

Така че, тази година опитай Бога, като му се покориш чрез даване на десятък. Обещай на Бога днес, че ще даваш десятъците си.

4.      Обърни гръб на вредните навици и греха.

Четвърто, призовавам те да предадеш на Бога всеки лош навик, грях или зависимост.

Когато говорим за вредните навици, ние се опитваме да се справим със симптомите, без да сме се справили с корена на проблема. Ако не пребъдваш в Христос и не поканиш Святия Дух в живота си и в проблема си, няма надежда.

Винаги ще се опитваш да спреш и почти винаги ще се проваляш.

Ние сме едно семейство. Аз познавам повечето от вас от доста време, но само Бог познава нещата, с които се борите. Вашите болки и тайни грехове. Време е да прекъснеш този порочен кръг. Не можеш да се промениш сам. Имаш нужда от мощното присъствие на Бога.

На една от срещите си, евангелизаторът Дуайт Муди показал една празна чаша и попитал, „Кажете ми, как мога да извадя въздуха от тази чаша?“ Един предложил, „Като я изпомпиш с помпа.“ Но Муди отговорил, „Това ще създаде вакуум и ще я счупи.“ Накрая, след много предложения, той взел една кана и мълчаливо напълнил чашата с вода. Казал, „Ето, сега целият въздух е отстранен.“

След това обяснил, че победата за Божието дете не идва следствие на упорита работа да елиминира грешните навици, а като позволи на Христос да влезе в пълно притежание на живота му.

Ако искаш да се промениш, започни като изграждаш дълбоки взаимоотношения с Христос и позволи на Бог да те накара да гладуваш за промяна и да жадуваш за праведност.

Новата година чука на вратата. Предай я в Божиите ръце. Можеш да направиш това, като изграждаш взаимоотношения с Христос, като станеш активна част от тялото Христово, даваш десятъка си и позволиш на Бог да те променя в праведност.

Тогава ти обещавам, че даже когато новините са ужасни, даже когато преминаваш през големи изпитания, 2024-та ще е невероятна година за теб. Наистина ще е ЧЕСТИТА!

Някой е написал това стихотворение за Новата година:

Аз съм новата година. Аз съм празен лист в книгата на твоето време.

Аз съм следващият ти шанс в изкуството на живота.

Аз съм твоята възможност да практикуваш това, което си научил за живота през последните 12 месеца.

Всичко, което си търсил и не си намерил, е скрито в мен и те очаква да го откриеш с повече постоянство.

Цялото добро, което си опитвал да вършиш и не си успявал е на мое разположение, но ще ти го дам тогава, когато имаш по-малко желания, които си противоречат.

Всичко, за което си мечтал, но не си смеел да направиш, всичко за което си се надявал, но не си имал воля, цялата вяра, за която си говорил, но не си имал – са заспали и чакат да бъдат събудени от докосването на силна цел.

Аз съм твоята възможност да подновиш верността си на Този, който е казал: „Ето, правя всичко ново“

Молитва

___________________

31.12.2023 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Отново на училище (Съдии 13)

/проповед/

Първокласничка отива за първи ден в училище и след това майка и я пита:

- Какво научи днес?

- Научих се да пиша!

- В първия ден? Ти си гений! И какво написа?

- Не знам. Все още не съм се научила да чета.

Днес пак ще прекъснем за малко поредицата върху Деяния, защото през седмицата настъпи важно събитие. Започна учебната година!

Децата отново тръгнаха на училище. Моите деца вече не са в училище, имаме само още един студент. Но в църква имаме няколко деца, които ходят на училище и детска градина. Моят внук Джеймс също тръгва скоро на градина.

С Ваня сме се молили за нашите деца и внуци отпреди да се родят. Много от молитвите ни са били насочени към времето, в което са в училище. И Бог е отговарял на тях.

Но сега учебната година е в началото и пред децата ни има да извървят дълъг път, докато завършат годината. И както всички знаем, ходенето на училище е изпълнено с много предизвикателства.

Днес училището е много различно от времето, когато аз бях ученик. По онова време, преди 100 години, най-големият проблем беше, ако някой от по-големите деца го хванеха да пуши или ако деца се сбиеха в междучасието. Или поне за това знаехме.  

Сега вече говорим за агресия и насилие в училище. България е сред 10-те европейски държави с най-много прояви на насилие в училище. Деца са подложени на системен тормоз от техните връстници. Има дори случаи на убийства, извършени по особено жесток начин от непълнолетни.

Други големи проблеми са употребата на наркотици и алкохол, порнографията и секс от ранна възраст. Всичко това би трябвало да ни кара да сме загрижени като родители и като църква.

В нашата църква ние се стремим да възпитаваме децата да обичат Исус, да обичат семейството си и църквата. Насърчаваме ви да имате всекидневно тихо време с децата си вкъщи, си водите децата на църква и неделно училище и да живеете това, което говорите.

Но дори когато родителите са посветени християни, няма гаранция, че децата ще останат в църква. Това, че ги възпитаваме в дух на страх от Бога не означава, че няма да направят глупави грешки в живота си. В църквата ни има семейства с по две, три деца и това си е предизвикателство!

Колко пъти съм водил и оставял децата си в училище със свито сърце, като гледам как се държат и как говорят някои от техните съученици. Затова, ние се нуждаем да си помагаме в това.

Децата ни се нуждаят от помощта на църквата. Често се случва да видим някои деца да не се държат както трябва в църква. Какво правим ние? Не можем просто да си седим безучастни. Всеки от нас трябва да играе активна роля във възпитанието на нашите деца.

Може би ти самият нямаш деца, или твоите деца и внуци не живеят във Варна и не са част от църква „Нов живот“. И когато си тръгнал на църква не си очаквал, че ще ти се наложи да възпитаваш и деца. Но ти трябва да играеш някаква роля в живота на тези деца.

Всъщност, надявам се дори, че всеки от нас разбира, че ние трябва да сме ангажирани с възпитанието не само на децата в църква, но и на всички други деца, с които се срещаме. И за това искам да говоря тази сутрин.

Нека прочетем Съдии 13:1-7

Израелтяните бяха религиозни хора. Те бяха богоизбраният народ. Бяха избрани да играят роля в изкуплението на цялото човечество. Но въпреки това, в ст. 1 се казва, че те пак се провалиха. Започнаха да вършат пак зло.

И ако това се случва с израелтяните, може да се случи и с вярващите. Може да се случи и с нашите деца. Това, че децата ни идват на църква не е гаранция, че ще правят само добри избори в живота си.

Разбира се, това което учат в църква и в неделното училище е важно. И то е силен фактор, който ще им влияе през целия живот и ще им помогне един ден да се посветят на Господа. Но всеки има свободна воля и всеки решава дали да се посвети на Господа или не.

Първо, децата ни се нуждаят от помощта на църквата. Второто нещо, което виждаме в текста е, че Бог се грижи за нас в нашата ситуация.

Бог се погрижи за израелтяните в тяхното изпитание и изпрати ангел с послание за избавление. По същия начин, Бог няма да изостави и нас. Бог е загрижен за нас. Без значение какво правим, Той продължава да ни обича.

Той продължава да обича нашите деца дори когато правят глупости. Нищо, което правим не може да накара Бог дани обича по-малко. Нищо, което правим, не може да накара Бог да ни обича повече.

В случая с израелтяните, Бог изпрати ангел да се яви на жената на Маное. Ангелът каза, че въпреки че сега е бездетна, жената ще зачене и ще роди син. Този син ще стане назорей (т.е., ще се въздържа от употреба на вино и няма да се подстригва) и ще почне да избавя Израил от филистимците.

Когато тя каза на Маное, че ще имат син, той се стресна не на шега. Досега не беше имал деца и не знаеше как ще ги отгледа и възпита. А и това не беше някакво обикновено дете. То трябваше да спаси Израел. На Маное и жена му се струваше, че няма да се справят с такава огромна отговорност.

Днес много родители се чувстват като семейство Маноеви. Те се нуждаят от помощ, от подкрепа и сила. И какво направи Маное?

Съдии 13:8 „Тогава Маное се помоли на Господа: Моля Ти се, Господи, нека дойде пак при нас Божият човек, когото си пратил, и нека ни научи какво да правим с детето, което ще се роди.“

Общо взето, Маное каза: Господи, помагай, защото не знаем какво да правим.

Днес е трудно да се отглежда дете. Но както казват, желязото се кове, докато е горещо. Детето се възпитава, докато е малко.

Когато от общината засеят нови дръвчета по улиците на града ни, ги привързват за забити до тях колчета в земята. Така дръвчетата израстват прави. Но ако вече са оставени да растат накриво за няколко години и тогава се поставят колчета, това няма да помогне дървото да се изправи.

Как да сме сигурни, че отглеждаме правилно нашите деца? Живеем във време, което е деструктивно. Отвсякъде дебнат опасности за нашите деца.

Ключът за Маное беше молитвата. Ключът за нас също е молитвата.

С Ваня сме се молили за нашите деца и внуци преди още да се родят. Молихме се Бог да ни дава сили и мъдрост да знаем как да възпитаваме децата си в Неговите пътища. После като можеха да разбират се молихме и с тях заедно. Насърчавахме ги сами да се молят.

Молим се и за децата в нашата църква. Защото ние самите не знаем какво да правим.

Но искам да направим нещо повече от това. Искам всички вие да се молите за нашите деца. Нямам предвид моите деца, а за всички деца в църквата ни.

Можете да се молите, когато станете сутрин. Можете да се молите, докато отивате пеша, с колата или автобуса на работа. Можете да се молите, когато си лягате. Както казва апостола,

Ефесяни 6:18 бъдете „молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство.“

Вместо да си мислите за своите проблеми и да се тревожите за тях, молете се за децата в църквата ни. Молете се за тях не само сега, в началото на учебната година. Молете се за децата постоянно. Направете ги приоритет във вашите молитви.

Бог чува молитвите на своите люде и отговаря на тях. Бог чу молитвата на Маное

Съдии 13:24 „И жената роди син и го нарече Самсон. Детето порасна и Господ го благослови.“

Родителите на Самсон се покориха на Бога. Те го отгледаха така, както Господ заповяда. Те се молиха за сила и за водителство.

Разбира се, тези от вас, които сте чели книгата Съдии знаете какво се случи по-нататък. Самсон не винаги беше верен на Божия призив. Той се забърка в големи неприятности заради жени. Имаше проблеми с избухливия си характер. (В случая Бог използва това, за да избави Израел от филистимците.)

Но накрая той реши да живее за Бога. И отдаде живота си в служение на Господа.

Убеден съм, че усилията които полагаме, за да възпитаваме децата си са решаващи. И тук не говоря само за молитвата. Всеки родител трябва всекидневно да полага усилия да дисциплинира децата си.

В края на деня, когато си най-уморен, е важно да имаш време за молитва с тях. Да отвориш Библията и да ги възпитаваш в учение и наставление Господно (Ефесяни 6:4).

В единствения почивен ден, неделя, трябва да станеш рано като родител, за да се подготви семейството и да отиде навреме на църква. Защото част от възпитаването на богобоязливо поколение е децата да са всяка неделя с теб в Божия дом.

Тук искам да отворя една скоба и да покажа колко важна е ролята на родителите и особено на бащата за вярата на децата. Според едно изследване, ако двамата родители ходят редовно на църква, 33 % от техните деца ще бъдат редовни на църква като пораснат, а други 41% ще посещават църква от време на време. Т.е., ако бащата и майката са посветени на църквата, ¾ от децата им ще ходят на църква.

Сега слушайте: ако майката ходи редовно, но бащата не ходи на църква, само 2% от децата ще ходят на църква редовно и 37% - нередовно.

Ако само бащата ходи на църква, а майката – не, 44% от децата ще ходят на църква редовно като пораснат!

Ако съпругът ти е невярващ, води децата редовно на църква и се моли за него!

Същото е и с посещаването на библейските изучавания в църква. Ако и двамата родители ходят, един ден 72% от децата им ще ходят на библейско изучаване. Ако само майката ходи, на библейско изучаване ще се посветят да ходят 15% от децата.

Една възрастна жена била силно впечатлена колко възпитан бил младият мъж, който бил неин съсед. Всело ден ѝ помагал да пренесе багажа си от колата, понякога пазарувал за нея или ѝ помагал да почисти дома си. Един ден го попитала, „Млади човече, как сте станал толкова възпитан млад мъж?“

Младежът отговорил, „Като момче имах проблем със зависимост.“ Старицата била шокирана и казала, „Не мога да повярвам!“

Младият мъж отговорил, „Вярно е, бях зависим от ... моите родители. Баща ми казваше, „Докато живееш у нас, зависиш от нас и ще правиш това, което ти кажем. Всяка неделя ще си с нас на църква.“ И ме водиха на църква всяка неделя. Бях зависим от тях.“

За да се случва всичко това – да се молим за децата си, да ги възпитаваме в учение и наставление Господно, да ги учим да се молят, да ги водим на църква и да ги дисциплинираме – за всичко това се иска много посвещение и дисциплина и от наша страна!

Чувал съм някои родители да казват, „Аз не искам да налагам вярата си на децата си. Като пораснат те сами ще решат дали да вярват и да ходят на църква, или не.“

Все едно някой да каже, „Аз не искам да налагам на децата си да си мият зъбите. Като пораснат сами ще решат дали да го правят...“

Някой беше казал, „МТV казва на децата ти какво да вярват. Интернет им казва какво да вярват. Съучениците им казват какво да вярват. Учителите им казват какво да вярват. Ти си единственият, който не им казва какво да вярват.“

Английският поет Самюъл Колридж разговарял с човек, който не вярвал, че трябва да обучаваме децата в наставление Господно. Той твърдял, че умът на детето не трябва да бъде обременяван с предразсъдъци и когато то станело възрастен човек, щяло само да реши дали да вярва в Бога или не.

Колридж не казал нищо, но след малко попитал госта дали иска да види неговата градина. Човекът изразил желание и Колридж го извел в градината, в която растели само плевели. Човекът погледнал изненадано Колридж и възкликнал, „Ама това не е градина! Тук има само плевели!“

„Ами, виж, аз не исках да нарушавам свободата на градината по никакъв начин. Само дадох на градината си възможност да се изразява и сама да избере какво да роди.“

Нужни са много усилия от страна на родителите, понякога и много стрес и умора. Но всички тези усилия няма да са напразно.

Притчи 22:6 „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него, дори когато остарее.“

Всички тези молитви, библейски изучавания, ходенето на църква и на неделно училище, всичко това ще остане запечатано в паметта му.

Дори и детето ти да попадне под лошо влияние и да тръгне по лош път, дори да се отклони от доброто като блудния син, може като него да се върне у дома, при Бога.

Така че, предстоят ни вълнуващи месеци и години с нашите деца и внуци. Затова се обръщам не само към родителите, бабите и дядовците, но и към всички останали от нашето духовно семейство. Нашите деца имат нужда от теб, от твоята подкрепа и твоите молитви.

Нека не ги забравяме и нека се молим за тях. Винаги, когато минаваш покрай някое училище, моли се за децата от нашата църква. Моли се и за децата в нашия град и в България.

Казвай на децата, че се молиш за тях. Кажи и на родителите, че се молиш за техните деца и за тях като родители. Сприятели се с някои деца от църква. Показвай им любов.

Ако правиш тези неща, това ще има огромно влияние върху тях. Толкова голямо, че ще разбереш за него чак когато отидеш на небето.

Нека се молим. Ще имаме специална молитва за децата ни. Всички ученици и студенти да излязат отпред. Останалите елате, ще ги наобиколим и ще положим ръка на тях. Нека се молим.

 _________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

17.09.2023 г.

Раждането на една църква (Деяния 16:11-40)

/проповед/

Днес започваме нова поредица проповеди върху Посланието на ап. Павел към филипяните. Темата ни е „Исус – наша радост“ и следващият път ще говорим повече за самото послание. Преди това обаче, днес ще видим как беше основана църквата във Филипи.

Не знам за вас, но аз обичам историята. И ми беше много интересно да разбера как евангелието е дошло до Варна. Как се е родила варненската църква. Знаем от църковната история, че Бог се е явил на ап. Андрей и му е заповядал да отиде в Скития. Той тръгнал на север покрай бреговете на Черно море и стигнал до Одесос, до нашия град. Проповядвал известно време и създал християнска общност. После, преди заминаването си, поставил Амплий начело на местната църква, който бил един от седемдесетте ученици.

Знаем това, но не знаем подробности. Например, колко голяма е била църквата, къде точно са се събирали, колко бързо благовестието е достигнало до съседните населени места, какво е било отношението на местните хора към християните. Това сигурно ще разберем чак на небето. Но се радвам, че можем да знаем повече за това как е била основана църквата във Филипи!

Благодарение на Лука, разполагаме с боговдъхновено и подробно описание на раждането на църквата там. Затова, преди да започнем със същинското изучаване на Филипяни, мисля че ще е полезно да видим как благата вест е дошла във Филипи и как е била основана църквата там.

Това става по време на втората мисионерска обиколка на Павел (от 49-52 г.). Заедно с Тимотей и Сила, Павел тръгва от Антиохия Писидийска на север, за да нагледа и укрепи църквите, основани по време на първата обиколка. Първоначално те възнамеряват да отидат в провинция Азия, което е западната част на днешна Турция. Taм се намирали Колос и Ефес, където са се надявали да основат църкви. Но Духът им забранява. Как точно е станало – чрез видение, сън, глас от небето – не знаем. Но те разбират, че сега не е Божието време. Може би защото Бог е изпратил някой друг или защото хората още не са подготвени да приемат благата вест.

Тръгват на североизток към Витиния, но Духът отново не им позволява отново. Сигурно са били доста озадачени – „Боже, нали ти ни изпрати на мисия, сега където и да отидем ни даваш затворена врата!“

Понякога Бог ни води с облачен стълб и огнен стълб и колкото и трудно да е, по-добре да се покорим на неговото водителство, защото то е най-доброто за нас.

Не им остава нищо друго, освен да завият на северозапад и достигат до пристанището Троада или известно още като Троя. Тук към тях се присъединява Лука, защото разказът продължава в 1 л. мн. ч. Докато се чудят накъде да поемат оттам, Бог им дава видение – ангел, който или е говорил като македонец, или е бил облечен като такъв, или му е казал, че е оттам.

Така те получават двойно водителство - двойна забрана и отворена врата и принудa, и се озовават във Филипи. Там те срещат трима човека и тези три срещи се оказват ключови за основаването на църквата – една жена, една робиня и един езичник.

Това са три категории хора, на които евреите са гледали с пренебрежение. Всяка сутрин и всяка вечер главата на семейството в Израел се молил и благодарял на Бог, че не го е създал „езичник, жена или роб.“ Едва ли е съвпадение, че първите три срещи и обръщения на хора във Филипи са от тези презирани от евреите категории. Нека видим как става това.

Деяния 16:11-12 „Отплавахме от Троада направо за Самотраки, а на другия ден продължихме за Неапол. Оттам отидохме във Филипи, римска колония и главен град на тази част от Македония, където прекарахме няколко дни.“

Очевидно Бог този път им дава попътен вятър, защото те преминават разстоянието от 250 км. от Троя до Неапол само за 2 дни. На връщане това им отнема 5 дни (Деяния 20:6)!

Град Филипи е римска колония. Хората там са имали римско гражданство, с произхождащите от това права и привилегии. И там мисионерският квартет не си губи времето.

Деяния 16:13 „В събота излязохме край реката извън града, където мислехме, че ще намерим място, определено за молитва. Там се бяха събрали няколко жени и като седнахме при тях, започнахме да им говорим.“

Когато пристигат във Филипи, Павел и спътниците му разбират, че там няма синагога. Според еврейската традиция, за да се основе синагога в един град е нужно да има поне десет мъже – глави на семейства. Ако тези изисквания не са изпълнени, юдеите се събирали на открито, на брега на местната река или море.

Затова в събота Павел, Тимотей, Сила и Лука отиват до реката и там виждат група жени. Една от тях щеше да стане първата обръщенка.

Деяния 16:14-15 „Сред тези, които ни слушаха, имаше една жена от Тиатир на име Лидия, която търгуваше с пурпурни платове. Тя почиташе истинския Бог и Господ отвори сърцето й да слуша внимателно това, което Павел казва. Заедно с всички от своя дом тя се кръсти и след това започна да ни моли с думите: „Ако според вас истински вярвам в Господа, елате на гости в дома ми!“ И тя настояваше, докато се съгласихме да отидем.“

Една от жените се казва Лидия и е била богата езичничка от Тиатир, която е имала страх от Бога. Тя е поглъщала всяка дума на Павел. Тук четем, че „Господ отвори сърцето ѝ да слуша внимателно това, което Павел казва.“ (ст.14)

Езичничката Лидия става първият повярвал човек в Европа. Отварянето на сърцето ѝ доведе до отваряне на дома ѝ. Изповедта ѝ на вяра доведе до нейното кръщение и предложено гостоприемство на гостите. Това беше външната изява на новооткритата ѝ вяра в Бога. Това беше първата важна среща, преди да се роди местната църква.

Нека сега прочетем...

Деяния 16:16-17 „Веднъж, когато отивахме към мястото за молитва, срещнахме една робиня, в която се беше вселил дух, предсказващ бъдещето. Господарите й печелеха много от нейните гадателски способности. Тя тръгна след Павел и нас, като викаше: „Тези мъже служат на Всевишния Бог! Те ви известяват как можете да се спасите!“

Следващият обръщенец е една робиня, за която Лука казва, че има „дух, предсказващ бъдещето.“ (ст.16) С други думи, тя е била демонично обсебена.

Някои християни вярват, че дори християните могат да бъдат обсебени от демон. Според богословът Чарлз Райри при демоничното обсебване „демон, който обитава в човек и упражнява контрол и влияние над този човек, което води до психическo разстройство. Демоничното обсебване трябва да се разграничава от демоничното влияние върху човек. При второто демонът работи отвън, а при първото – отвътре. Поради това християните не могат да бъдат демонично обсебени, защото в тях обитава Святия Дух. Но християни могат да бъдат мишена на демонична активност до такава степен, че могат да изглеждат като демонично обсебени хора.“

И така, един ден Павел и Сила отиват към мястото за молитва и една робиня тръгва след тях. Очевидно тя е някакъв медиум или екстрасенс. Тя е обсебена от демон, който я използва като канал за предаване на съобщения и за предсказване на бъдещето.

Днес всякакви врачки, гадателки, оракули и екстрасенси са на особена почит в България. Най-красноречивото свидетелство за това е Ванга Гущерова. Поради липса на Библейска просвета, хиляди хора са прелъстени от нея.

Но тя действа посредством контакти с падналите нисши духове. Те притежават голяма мощ и познание, и поради това могат да предвиждат някои неща. Тези служители на злото знаят от какво боледува човек или какви са проблемите му. Те могат да му помогнат в някои негови желания или дори да го изцелят, за да пленят душата му. Така той бива пленен от тях и започва да ги почита като Самия Бог.

Димитър Попмаринов пише, че „хора, близки с Ванга, съобщават как понякога тя изпада в транс, променя рязко лицето и гласа си и започва да говори от името на други хора. Самата тя изповядва, че предсказва, като общува с духовете на умрелите. Всъщност тези духове не са на покойници, а са духове, подчинени на дявола.“ Пред близките си Ванга откровено признава: “Понякога спя само един час. Духовете не ми дават мира. Тормозят ме, будят ме. Казват: "Ставай. Време е да се работи". Но какво казва Библията за тези гадателството и мистицизма?

Второзаконие 18:9 „Да няма сред тебе ... прорицател, окултист, гадател или магьосник, никакъв чародей, запитвач на зли духове, врач или човек, който извиква духове на мъртви; защото всеки, който прави тези дела, е омразен на Господа и поради тези мерзости Господ, твоят Бог, изгонва тези народи пред тебе.“

Но да се върнем на Деяния 16 глава. Робинята върви след мисионерите и вика, „Тези мъже служат на Всевишния Бог! Те ви известяват как можете да се спасите!“ Точният превод на последното изречение е „Те ви известяват път на спасение“. Тоест, думата „път“ не е членувана. С други думи, робинята казва, че те разгласяват един път за спасение, не пътят за спасение. И днес много хора са съгласни, че това е път за спасение, но не и пътят, единственият път!

Това се повтаря много пъти.

Деяния 16:18 „Това продължаваше дни наред, докато Павел се ядоса, обърна се и каза на духа: „В името на Исус Христос ти заповядвам да излезеш от нея!“ И духът мигновено излезе.“

Павел сякаш казва, „Това момиче ме разсейва. Ще сложа край на това веднъж завинаги.“ И тя веднага е избавена. Дошла е на себе си и най-вероятно е повярвала, приела е Христос.

Злият дух е излязъл от нея, а с това е отлетяла и надеждата за печалба на господарите ѝ (ст.19). Гръцкият глагол, използван за излизането на духа и за отлитането на надеждата е един и същ – exelthen. Но ефекът върху нея и господарите ѝ беше коренно противоположен - нейното благословение донесе финансови загуби за тях, защото вече не можеше да предсказва бъдещето. Ето още една причина, поради която много хора се противят на благовестието.

Затова те хващат Павел и го завеждат в съда с обвинението, че „смущават града ни, като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим.“ (ст.20-21). С други думи, отправят расистки обвинения към тях.

И без никакво съдебно разследване...

Деяния 16:22-24 „Цялото множество там ги подкрепи в обвиненията им срещу Павел и Сила. Съдиите разкъсаха дрехите им и наредиха да ги набият с тояги. След като здраво ги наложиха, те ги хвърлиха в затвора и заповядаха на тъмничаря зорко да ги охранява. При такава заповед тъмничарят ги хвърли в най-вътрешната килия и окова краката им между тежки дървени трупи.“

Павел и Сила са набити с с тояги и хвърлени в затвора. В нашата църква имаме двама души, които фалшиво са обвинени в престъпление и несправедливо са лежали в затвора. Те могат най-добре да разберат как Павел и Сила са се чувствали. Но и останалите можем да си представим какво е без съд и присъда да си пребит и хвърлен в затвора. За съжаление, имаме много примери за това от недалечното ни минало.

Какво става, когато нещо ужасно се случи в живота ти? Ти се стремиш да живееш добре, когато внезапно нещо ти се стоварва на главата. Единствената вина на Павел и Сила беше, че проповядваха евангелието. Това не се харесва на всички. Господарите на робинята бяха ударени в джоба и това хич не им хареса. Те не бяха загрижени за момичето, а за тези сили, които им носеха печалба.

След побоя мисионерите са затворени в „по-вътрешната тъмница“ (ст.24). Техните права бяха нарушени, болеше ги навсякъде. Може да допуснем мисълта, че са започнали да се обвиняват взаимно за решението да дойдат във Филипи:

Павел: За Бога, Сила, казах ти, че трябва да отидем в Азия!

Сила: Не обвинявай мен, Павле. Нали ти беше този, който каза, че Духът е казал „Не.“

Павел: Разбира се, за всичко съм виновен аз. Ти защо не настоя да отидем във Витиния, когато имахме възможност?

Сила: Доколкото си спомням, заедно решихме да не ходим там. И преди да ме обвиняваш, че сме дошли във Филипи, не беше ли ти, който твърдеше, че си видял ангел да ти казва да дойдем тук?

Павел: Да, но ти трябваше да имаш смелостта и здравия разум да ми кажеш, че това е било демон, не ангел.

Но такъв диалог не се състоя. Вместо да се питат „защо?“, те започват да се молят. Понякога е възможно Бог да позволява да се отнасят към нас несправедливо, за да ни даде възможност да свидетелстваме.

Деяния 16:25 „Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха...“

Не знам за вас, но ако това се беше случило на мен, нямаше да ми е до пеене! Вместо да роптаят и да се оплакват, Павел и Сила се молят и пеят хваление. Те знаеха, че са там по Божията воля. И останалите затворници слушаха с интерес. Един вид бяха поканени на църковна служба в затвора! Начинът, по който мисионерите реагираха на тази несправедливост не остана незабелязана от затворниците. Предполагам, че когато са излезли от затвора, някои от тях са потърсили църквата, основана от Павел.

Внезапно техните молитви и песни бяха прекъснати.

Деяния 16:26 „внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха; и веднага всичките врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха. Тъмничарят се събуди и като видя, че вратите на затвора са отворени, изтегли меча си и поиска да се самоубие, смятайки, че затворниците са избягали. Тогава Павел извика високо: „Не се наранявай! Всички сме тук!““

Началникът на тъмницата вижда, че вратите са отворени. Той отговаря с живота си за затворниците, затова се готви да се самоубие. Можете ли да си представите началника, застанал пред затвора и мисли, че всичко е загубено, че затворниците са избягали и внезапно чува глас отвътре, който му казва да не се наранява. Чудно ли е тогава, че той се втурва в тъмницата и пада в краката на Павел и Сила.

И тогава, поради всичко, което е видял, началникът на охраната пита,

Деяния 16:31 „Господа, какво трябва да сторя, за да се спася? А те казаха: Повярвай в Господа Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти.“

Повярвай в Господа Исуса Христа! Отговорът на този въпрос тогава и сега е един и същ. Истинската библейска вяра има три измерения – разбиране, вяра и посвещение. Трябва да разберем, че Исус даде живота си заради нашите грехове. Трябва да сме убедени, че Исус възкръсна от смъртта и отвори вратата на вечността за всички, които вярват.

Второ, ние трябва да вярваме. Едно е да знаеш нещо, друго е да го вярваш. Вярата е нещо по-голямо от познаването и съгласието с фактите. И трето, истинската вяра означава посвещение на истината, в която вярваш.

В Откровение 3:20 виждаме Исус Христос да стои на вратата и да чука. Един автор казва, че това е чудесна метафора за начина, по който Христос идва при нас. Според него в тази картина можем да видим трите измерения на вярата.

Първо, чувам чукането – това е знание. Второ, отивам до вратата – това е вяра. Трето, отварям вратата – това е посвещение.

По-нататък, в ст. 32-36 виждаме, че началникът на затвора вече е нов човек. Той не само ги взема в дома си, слага им трапеза и измива раните им, но и „без забава се кръсти“ заеднo със семейството си (ст.33).

Този, който нанасяше рани на тези мъже, сега им изми и превърза раните. Този, който ги хвърли в по-вътрешната тъмница, сега ги покани в собствения си дом. Този, който им даваше от затворническата дажба, сега сложи пред тях най-доброто, което имаше.

Когато на следващата сутрин съдиите пращат да пуснат Павел и Сила от затвора, той казва: „Биха ни публично, без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни изваждат? Така не става; но те нека дойдат и ни изведат.“ (ст.37)

Римските закони забраняваха римски гражданин да бъде бичуван. Забележете, че Павел не изтъкна в своя защита факта, че е римски гражданин преди да бъде бит, макар че това щеше да му спести мъките. Защо? За да не покаже че го е страх да страда за истината, която е проповядвал.

Но защо съобщи, че е римлянин след това? Първо, за да покаже на хората, че проповедниците на евангелието не са толкова презряни, колкото са ги мислели, и че заслужават по-добро отношение. Но имаше още една причина.

Той го направи, за да осуети по-нататъшни опити на магистратите да тормозят християните във Филипи и да създаде сред населението на града по-добро мнение за християните, като видят че е имал възможност да се защити, но не го е направил. С една дума, Павел го направи за Божия слава.

И в ст. 40 четем...

Деяния 16:40 „А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и като видяха братята, увещаха ги, и си заминаха.“

Вместо те да бъдат увещани и насърчени, те увещават и насърчават вярващите. Сигурно е била чудесна вечер на общение, молитви и хваление. Сигурно е имало сълзи от радост, но и много смях, докато Павел разказва как магистратите са дошли да ги молят да си тръгнат.

В заключение, Бог избра трима напълно различни хора, за да формира ядрото на църквата във Филипи. Лидия не основа църква за бизнесмени във Филипи. Робинята не се присъедини към църква, съставена от бивши ясновидци. Тъмничарят не стана член на църква за военни. Всички те трябваше да се научат как да се приемат един друг в една и съща църква.

Молитва.

 ___________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

13.02.2022 г.