От Тимъти Келър, „Неувяхваща радост“:
Лев Толстой пише малка книжка, наречена „Изповеди“,
в която разказва как на около 50 години преживява екзистенциална криза. Той не
бил кой знае колко вярващ човек, бил част от руската интелигенция. Вече бил
доста известен писател. И той попитал приятелите си, какво става, когато умрем?
И повечето от тях казали, „Ами, когато умрем, ние вече не съществуваме.“ Той
бил част от група хора, които смятали, че няма Бог и че когато умреш, спираш да
съществуваш. В един момент слънцето ще спре да грее и всичко ще изчезне.
Тогава Толстой казал, „Чакайте малко, ако е
така, тогава защо да продължаваме да живеем? Защо да продължавам да пиша книги?
Всичко е безсмислено! В края на краищата, няма значение какво правя. Накрая
никой няма да е тук, за да знае какво е било. Няма значение дали съм жесток или
добър. Накрая нищо няма значение, всичко ще е безсмислено. Защо да продължавам?
И знаете ли какво казали приятелите му?
„Човече, иди на плажа, иди да пазаруваш, ти си
руски човек на изкуството, все мислиш за смъртта, руските хора на изкуството са
такива. Ти мислиш прекалено много. Просто се радвай на живота.“ Ето какво
отговорил той, обяснявайки защо се е върнал към християнството „Що за гледище
за света е това, с което е възможно да се живее само ако не мислиш за това, в
което вярваш? Какво е това гледище, с което е възможно да се живее само ако не мисля прекалено много за
резултата от това, което вярвам за света?“
С други думи, мирът и радостта на света идват от
това да не мислиш прекалено много за това какво всъщност вярваме за света. Но
виждате ли обратното на това гледище? Виждате ли какво казва Исус? Той казва, „Радостта
идва от това да ме видите. Ако ти си християнин и нямаш много радост, знаеш ли
защо е така? Защото не мислиш! Не размишляваш върху последствията от твоите
убеждения.
Християните вярват, че Бог е направил света с
радост. В Притчи 8 се казва, че когато Бог е създал света, Той се е удоволствал
в нас. Той е направил с радост света, направил го е да бъде свят, пълен с
радост. Но ние сме се отдалечили от Него. И въпреки това, Той не ни е изоставил
просто да изгнием и да изчезнем. На безкрайна цена за Него, Той дойде в този
свят. Исус Христос умря за нас и ние повярвахме в Него.
Помислете за стойността, която Той вижда в нас, за да направи това. И Той ще направи света съвършен накрая, и този свят ще бъде на наше разположение. Помислете за това, което Библията всъщност казва, за това, което вярвате. И колкото повече мислите, толкова по-вероятно е да кажете, „Защо тогава се тревожа толкова? Защо се вторачвам в дреболии?...
Мирът на
света е глупав мир. Получаваш мир и радост, стига да не мислиш твърде много за
това, което всъщност вярваш. Но християнският мир и радост са интелигентни. Те идват, когато мислиш все повече и повече за това кой си ти, кой си в Христос,
какво прави Бог и какво Бог ще направи. Разбирате ли това?
Глупавият мир казва, „Дайте ми ракийка, дайте
ми туршийка!“* A интелигентният мир казва:
„Вярваш ли, че Исус Христос дойде на земята, премина през небесата и сега седи
отдясно на Отца, ходатайства за теб и ще се върне за теб, и ще направи света
съвършено място? Вярваш ли в това?
Как това няма да те накара да се чувстваш
добре? И ако нямаш този мир и тази радост, ти не мислиш. Интересното е, че
християнството е интелигентен мир. Радостта и мирът са за тези, които се замислят
над нещата.
Христос казва, помислете какво означава, че Аз
възкръснах от мъртвите и това ще ви даде радост, която нищо не може да отнеме. –
Тимъти Келър, „Неувяхваща радост“.
* (перифраза на „ho-ho-ho, to the bottle I go”, бел. прев.).
