Истинският Приятел (1 Царе 18:1-9)

/проповед/

Продължаваме с нашата поредица върху 1 Царе „В търсене на Цар“. Разглеждаме живота на Давид. Миналия път с помощта на Жоро разгледахме една от най-интересните истории в Библията, победата на Давид над Голиат, записана в 1 Царе 17.

Днес ще разгледаме първите 9 стиха на 18 глава, за да видим как различни групи реагират на победата на Давид, а след това ще поговорим малко и за това какво характеризира истинското приятелство.

Прочит 1 Царе 18:1-9.

1.     Поклонение на герои.

Давид спасява Израел. Той побеждава героя на филистимците, Голиат и така се превръща в герой за Израел. Първата реакция е тази на тълпата, която пее: „Саул порази хилядите си, а Давид – десетките си хиляди.“

Това силно разстройва Саул, зъл дух го напада и на следващия ден той прави първия си опит да убие Давид.

Това е нормална реакция за една тълпа. Те сякаш казват, „Сауле, харесваме те, но вече си имаме нов герой.“ Всъщност, на мястото на стария идол, Саул, те издигат нов.

Това поставя началото на вражда между Саул и Давид, но също така подготвя капан за Давид. Защото поклонението на герои е винаги деструктивно.

Всъщност, тълпата не разбира какво се е случило с тази битка. Защо Бог допуска едно малко момче без оръжие и без военен опит или тактика да победи цяла армия?

Всъщност, не Давид, а Бог победи тази армия! Те трябваше да пеят не „Давид порази десетките си хиляди“, а „Спасението е от Господа“! Това беше правилният прочит на победата над Голиат и филистимците.

Когато едно момче побеждава великан и това води до победа над цяла армия, тук явно не става въпрос за човешки умения или военна тактика, а за това, че самият Господ е спечелил тази битка.

За хората е характерно да героизират личности. Но винаги, когато се покланяме на герои, това има разрушителен ефект. То води до разделение, завист и разочарование.

Поклонението на герои е голям проблем и за хората, които встъпват в брак. Те казват: „Най-накрая намерих някой, който ще ме спаси. Ура, той/тя ще ми оправи живота и ще ме направи щастлив.“

Това поклонение може да е и към децата. Те се превръщат в твоите герои. Някои прекалено амбициозни родители направо стресират децата си, защото ги карат да ходят на частни уроци, да учат, да спортуват, за да са „успешни“ в живота си.

Други родители пък превръщат детето си в единствения смисъл на живота си и се грижат то да има всичко, дори да не му се налага да работи. Така възпитават едно малко диктаторче, което после се превръща в голям диктатор. Това също има отрицателни последици за детето и за тях.

Героизирането на някой в твоя живот винаги води до разочарование.

Защо копнеем за известни личности и герои? Първо, защото те задоволяват нуждата ни от нещо по-голямо от незначителните ни животи… Но парадоксът е, че ние им се покланяме, защото животът ни е незначителен, но когато го правим, това ни кара да се чувстваме още по-ужасно.

Ние сме създадени, за да се покланяме на Бога. Но тъй като Бог отдавна не присъства в живота ни като секуларно общество, си измисляме герои, създаваме си звезди, правим си идоли, които ни карат да се чувстваме значими.

Гледах интервю на дъщерята на оперния певец Гюзелев, която разказа как в Париж случайно срещнала един от своите идоли, режисьора и сценарист Паоло Сорентино, и решила да отиде при него и просто да му каже, че много харесва филмите му. И когато го заговорила, той с неприязън казал, „А, не, моля ви се, моля ви се!“

Поклонението на герои води винаги до разочарование.

Същото е и в политиката. Едни от най-големите трагедии на 20 век, а и в 21-ви, са резултат от това, че народите решават, че искат да имат „спасител“. Вожд на народите, фюрер, дуче. Така се раждат диктаторите.

Винаги, когато се оженим за такъв „спасител“, или си „родим“ спасител, или изберем на избори „спасител“, това ще ни довърши.

Това е първата реакция на победата над Голиат. Но в текста виждаме и втората реакция. Тя е…

2.     Неприязън към героите.

Това е подходът на Саул. Неприязън, дори омраза към героите. Докато масите, простолюдието са склонни да героизират, да се покланят на личности, елитите преди и днес мразят героите.

Саул намрази Давид, защото той го караше да изглежда по-слаб лидер. В следващите няколко глави Саул прави всичко, за да може Давид да се изложи и провали. Обаче Давид продължаваше да се доказва като успешен служител и воин.

Причината, поради която елитите и властимащите не желаят хората да имат герои, е защото тези герои са високоморални личности, или в най-лошия случай по-морални от тях. Елитите са губещите в сравнение с героите.

И днес виждаме как мафията използва медиите си, за да омаскари всеки що годе свестен политик и да му попречи да спечели политическо мнозинство в парламента.

Днес повечето хора са съгласни, че за да функционира добре едно общество, то трябва да вярва в добродетели като честност, състрадание, саможертва, смелост, солидарност, приемане на различията и т.н.

В древността хората са се учели на добродетели от своите герои. От легенди и митове за героите, подобно на легендата за Крали Марко. Хората са слушали разкази за своите герои около огнището и са си казвали, „И аз искам да съм като тях.“

Но проблемът е, че героите ни карат да се чувстваме неловко. Затова управляващите като Саул мразят героите и разпространяват опорката, че „всички са маскари.“

Ако вярваме, че всички са маскари, че всички са лицемери, тогава няма нужда да подражаваме на нечий пример. Можем да правим каквото си искаме. И така се разпада обществото ни.

Саул се оскърби от думите „Саул порази хилядите си, а Давид – десетките си хиляди.“ И намрази героя Давид. И какво стана с него? Той стана ли благороден? Не!

Следователно, прекаленото героизиране, поклонението на герои ни довършва, а омразата към героите подкопава обществото.

Ние имаме нужда от Спасител, но когато се обърнем към някой „спасител“, той ни разочарова.

В приказката „Пепеляшка“ на Шарл Перо, тя копнее за спасител и накрая красивият принц идва и става неин спасител. Но според феминистите, това я правило подвластна на него.

От друга страна, мъжете също имат проблем, като търсят спасение в жена. Помните ли друга приказка,  „Жабокът – принц“ от братя Грим. По думите на п-р Тим Келър, ние се чувстваме грозни, необичани и искаме това красимо момиче да се появи отнякъде, да ни целуне и да ни превърне в красив принц.

Всички ние се нуждаем от спасител. Но когато се обърнем към човек, за да ни спаси, той ни разрушава. А ако решим, че мразим всички герои и спасители, се разпадаме.

Какъв е отговорът тогава? Йонатан има напълно различен отговор от тълпата и от Саул.

3.     Да видиш истинския Герой.

Нека прочетем отново

1 Царе 18:1-4 „И когато Давид престана да говори със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна, както собствената си душа. В същия ден Саул го взе при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом. Тогава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа. Освен това Йонатан съблече мантията, която носеше, и я даде на Давид, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.“

Йонатан също е привлечен от героизма, вярата и свидетелството на Давид. И Йонатан се привърза към Давид и го обикна. Но Йонатан не му се поклони, нито го намрази, защото позволи на героя да го смири. Нито тълпата направи това, нито Саул посмя да направи.

Всъщност, героите трябва да ни смиряват, затова много хора мразят героите. Но как се смири Йонатан? Той му даде мантията си и меча си. Но това беше царска мантия, той беше бъдещият цар!

С други думи, Йонатан му каза: „Ти заслужаваш да бъдеш цар! Ти си по-добър от мен.“

1 Царе 23:17 „ти ще царуваш над Израил, а аз ще бъда вторият след тебе.“

Ние скоро ще имаме поредните избори за парламент, а след това и за президент. Представете си на балотажа за президентските избори, единият кандидат има 75% одобрение, а другият само 25% одобрение. И първият дава пресконференция, на която казва: „Мислех за изборите и смятам, че моят опонент е по-добър кандидат за президент от мен. Той има повече качества, по-мъдър и почтен от мен е, ще бъде много по-добър президент от мен. Правя си самоотвод, изберете него.“

Звучи нереално. Но точно това направи Йонатан. Йонатан беше наследникът на трона и имаше всички качества. Но той се смири пред този герой. Защо? Защото гледаше към Бога.

Когато Саул иска да убие Давид, Йонатан му казва:

1 Царе 19:5 „Да не съгреши царят против слугата си Давид, понеже … делата му са били много полезни за тебе; защото изложи живота си на опасност и уби филистимеца, и Господ извърши голямо избавление за целия Израил.“

Йонатан беше разбрал какво се случи при победата над Голиат. Той не беше заслепен от героя Давид. Той разбра, че спасението е от Господа, не от Давид. Затова Давид не го смачка, а го смири.

Той не стана зависим от Давид, но само бе привлечен от него. Не е грях да си привлечен от примера на някой герой – например от примера на дякона Левски. Но е грях да го издигаш в култ.

Всъщност, Йонатан прозря, че Давид е преобраз на един по-добър Давид, по-голям Герой. Този помазан да бъде цар е чудесен преобраз на истински помазания Цар. Когато Йонатан видя Давид да поваля Голиат, той разбра, че неговият проблем не са великаните.

Ние сме привлечени от момчето, убило великана, от Св. Георги, който е убил ламята. Но нашият проблем не са великаните и драконите, а грехът и смъртта. Ние се нуждаем от един Герой, който рискува живота си и побеждава греха и смъртта. 

С други думи, отговорът не е нито поклонение на герои, нито омраза към героите. Отговорът е да видиш истинския Герой.

Няма лошо в това да имаш герои. Но ако не повярваш в благовестието, ти или ще превърнеш твоите герои в обект на поклонение, или ще ги намразиш.

А благата вест наистина говори за един Герой, Исус Христос.

Евреи 12:1-2 „нека, устоявайки, изминем предстоящото ни поприще, като гледаме на Исус, Начинателя и Усъвършителя на вярата ни.“ „Начинател“ (archēgos) тук означава „водач, основател, пионер“, с други думи, „герой“.

Давид победи Голиат не заради своята сила, а защото Бог го избра да представлява целия Израел. Неговата победа бе победа за Израел. Той бе водачът, начинателят на победата. По същия начин Исус е Начинателят и Усъвършителят на нашата вяра.

Йонатан успя да види отвъд Давид, видя Исус. Ако нашият поглед също е отправен към Исус, не е нужно нито да мразим героите, нито да се пристрастяваме към тях.

Това е, от което се нуждаем в нашите бракове, в нашите семейства, приятелства, политическа принадлежност… изобщо в живота ни.

Нека видим малко по-подробно какво означава това на практика в живота ни.

4.     Истинският приятел.

Приятелството на Давид и Йонатан е пример за нашите приятелства. Същевременно, Давид е и преобраз на Христос. Затова, можем да се учим от него на това как да бъдем ученици на Христос.

Но в приятелството на Давид и Йонатан виждаме две важни неща. Първо, истинският приятел е открит с теб.

Изразът „Йонатан се привърза към Давид“ (ст. 1) означава че душата на Йонатан се свърза с душата на Давид. Те споделяха най-дълбоките си мисли, страхове и надежди. Бяха напълно открити един с друг.

Като четат това, някои съвременни автори мислят, че тук е описана хомосексуална връзка. Може би, защото мъжете обикновено трудно разкриват чувствата си.

Но тези хора казват това, защото не разбират благата вест. Това бяха двама войни, но нещо бе променило тези войни и им позволи да са открити и уязвими един с друг.

Те принадлежаха на две различни класи. Единият бе пастир, другият бе царски син. Те трябваше да бъдат политически врагове. Те нямаха нищо общо… с изключение на едно нещо. За тях Бог бе по-важен от тях самите. Тяхното най-голямо желание бе да вършат Божията воля.

Бог бе помазал Давид, а не Йонатан за цар. И Йонатан си каза, щом Бог ми отнема царската корона, нека бъде така. Бог е моята награда! Както каза Йов, „Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господнето име.“ (Йов 1:21)

Тъй като Давид и Йонатан обичаха Бог повече отколкото обичаха един друг, тяхната обич издържа изпита на времето.

Ако обичаш Бога повече, отколкото обичаш приятеля си, тогава ще имаш невероятно приятелство. Защото тогава ще правиш и казваш това, което е необходимо, без да се страхуваш да се откриеш, защото Бог е твоето спасение. Няма да се страхуваш да конфронтираш другия, защото Бог е твоята праведност.

Когато умирал от едра шарка, американският богослов и философ Джонатан Едуардс казал на дъщеря му да напише писмо на жена му, която нямала да успее да дойде да го види. „Предай най-дълбоката ми любов на скъпата ми съпруга и ѝ кажи, че необикновеният съюз, който просъществува толкова дълго между нас, бе духовен съюз, затова ще продължи вечно.“

Ако Бог е по-важен за теб от човека до тебе, тогава можеш да имаш истински приятелства. Ако Бог не е твоят спасител, ако не е твоят герой, тогава ще изпадаш в поклонение на измислени герои или в омраза към герои. Ще опитваш сам да се спасиш.

И второ, ако си открит с приятеля си, ти ще си и отчетен пред него, защото Бог е по-важен за теб, отколкото твоя приятел. В 20 гл. виждаме, че Йонатан направи това, когато обеща на Давид, че ще му съобщава какви са намеренията на баща му към него.

Ако искаш да имаш такива приятелства с християни, тогава трябва да имаш тези две неща – откритост и отчетност. Под отчетност имам предвид да споделяш със зрял брат или сестра в Господа за твои проблеми. Ако си отчетен пред някого, това може да промени живота ти!

Например, аз съм отчетен пред националния координатор на църква „Нов живот“ и пред мъжете, с които имам ученичество. Отчетността включва неща като колко време прекарвам всеки ден в четене на Словото и молитва, с какви грехове се боря и т.н.

Отчетност означава да изповядваш греховете си, например ако се бориш с гняв, непростителност, порнография, някой лош навик и т.н.

Разбира се, ти можеш да имаш приятели нехристияни. Но не можеш да имаш духовно единство с тях. Ако Христос е твоят център, нехристиянинът няма да те разбере. Ако Исус е твоят Спасител, можеш да имаш истински приятелства! Давид и Йонатан имаха такова истинско приятелство.

Заключение

В заключение, отговорът на Библията не е нито покланянето на герои, нито неприязанта към герои, а да видиш Героя отвъд героите. Йонатан прозря Героя отвъд героя. И това го направи герой. От друга страна, Саул искаше Йонатан да стане цар и това отне царството от него.

Това е благата вест. Саул бе религиозен, но когато се изправи срещу помазания за цар, се почувства засрашен. Може да си религиозен, морален и добър, но това не е достатъчно.

Единственият начин да си свободен е да позволиш на Христос да стане твой цар. Който иска да се издигне, ще се сниши. Ако искаш да управляваш, трябва да се покориш. Ако искаш да си щастлив, търси щастието на другите и Божията слава. Защото макар и да беше Бог, Исус Христос се смири, затова Бог го превъзвиши и Му даде име, което е над всяко друго име. Йонатан разбра това.

Ако Йонатан видя Исус в Давид, колко повече ние трябва да сме готови да сложим Исус на първо място. Защото когато Исус отиде да се бие с дракона, Той не се върна с главата му, както Давид се върна. Исус отиде и загуби главата си. Той загуби, но в крайна сметка победи. Ако Исус е твоят Спасител, Той ще бъде и твой Приятел. Колкото повече му се покланяш като на Цар в живота си, толкова повече Той ще е твой Приятел.

Амин.

______________________

15.02.2026

БПЦ "Нов живот" Варна 

Приятелите на Павел (Филипяни 2:19-30)

 /проповед/

Църквата във Филипи беше основана от трима отхвърлени от обществото човека, на които свидетелства Павел. По-късно, от затвора в Рим Павел пише писмо до църквата във Филипи, което днес е част от Новия завет – посланието към филипяните. В него той насърчи вярващите да устояват във вярата и ги призова да имат показват любов, проницателност и праведност в живота си. С Джош бяхме насърчени да имаме радост във всички обстоятелства.

А миналият път говорихме за радостта от единството. Видяхме, че целта на единството в тялото Христово е да сочим към Исус и да Го прославяме в живота си. Пътят за постигане на единство е като се откажем от егото и гордостта и следваме най-висшия израз на смирение и модел за единство - примера на Исус.

На Олимпиадата в Рио през 2016 г. на втория полуфинал на 5000 м бягане за жени, притисната между няколко бегачки, новозенладката Хамблин се спъва и пада. Плътно зад нея бяга американката Аби Д‘Агостино. Тя не може да избегне удара и пада до нея. Д‘Агостино бързо се изправя, но вместо да продължи да бяга, се връща и издърпва новозенладката да се изправи.

Групата вече се е отдалечила доста. Двете лекоатлетки тръгват да догонват групата, но секунди след това Д‘Агостино започва да куца и пада отново. Нараняването на десния ѝ глезен ѝ причинява ужасна болка.

Този път Хамблин ѝ се притичва на помощ и я пита дали може да продължи. Д‘Агостино отказва да се предаде. Изправя се на крака и завършва състезанието 2 минути след победителката.

Еклисиаст 4:9-10 „По-добре са двама, отколкото един... защото ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма друг да го вдигне.“

Не мога да си представя какво е да нямаш нито един приятел. Приятелите правят живота много по-радостен и стойностен!

Днес думата „приятел“ е станала доста разтегливо понятие. Обикновено под „приятел“ имаме предвид познат. Във фейсбук имаме стотици и хиляди „приятели“. Но Библията се отнася сериозно към приятелството и има по-високи стандарти за него от света.

Живеем във време на изолация, самота и липса на приятелства. Преди по-малко от година проповядвах на тема приятелство във века на самотата върху Притчи 17 гл. Миналият път споменахме нещо за приятелството в контекста на темата за единството. Но бих искал и днес да видим по-подробно какво ап. Павел има да ни каже за приятелството. Повод за това ни дава нашият пасаж във Филипяни 2 глава от поредицата „Исус – наша радост“.

Както знаем вече, Павел пише това послание от домашния арест в Рим. И докато размишлява върху своето положение, той си спомня за двама приятели, които са му помогнали извънредно много.

Първо, Павел ни казва за своя духовен син, Тимотей.

Филипяни 2:19: „А се надявам на Господ Исус да ви изпратя скоро Тимотей, за да се утеша и аз, като узная вашето състояние.“

Павел иска Тимотей да пътува до Филипи, да се запознае със ситуацията в църквата и или да се върне обратно в Рим, или да изпрати писмо на Павел. В 1 век пътуването е отнемало много повече време. Тимотей е трябвало да измине 650 км. по суша и да пътува поне веднъж по море. Днес това разстояние може да се пропътува за един ден, но тогава на Тимотей са били нужни седмици.

Това не е първият път, когато Павел изпраща Тимотей като свой пратеник. Преди това той е ходил до Солун (1 Солунци 3:6) и до Коринт (1 Коринтяни 16:10-11).

В следващите стихове от Павел научаваме кои са някои от качествата, които Тимотей е имал.

Филипяни 2:20-23 „Защото нямам никой друг на еднакъв дух с мене, който да се погрижи искрено за вас. Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово. А вие знаете неговата изпитана вярност, че той е служител с мене в делото на благовестието, както дете слугува на баща си. Затова и се надявам да го изпратя при вас, щом разбера какво ще стане с мен.“

Първо, тук виждаме, че Тимотей е имал „еднакъв дух“ с Павел. А Съвременният превод на Новия завет предава това така: „няма друг, който да споделя чувствата ми.“ Интересно е да отбележим, че гръцката дума, използвана за „еднакъв дух“ е исопсихос и означава „една и съща душа“. Думата не се употребява никъде другаде в НЗ.

Сякаш Павел казва, „С Тимотей имаме една душа. На един дух сме, мислим сходно.“ Това разбира се, не означава, че двамата са имали един и същ темперамент и са се съгласявали за всичко.

До написването на това писмо от затвора в Рим, Павел и Тимотей вече са служили заедно повече от 10 години, от второто мисионерско пътуване на Павел. Пътували са заедно и са проповядвали заедно. Павел знаеше, че може да разчита на Тимотей и че той никога няма да го предаде.

Тимотей е бил на не повече от 30 години. От приятелството на Павел и Тимотей разбираме, че Павел е насърчавал по-младите християни да наблюдават, да се учат, да помагат в служението. И когато са готови, да започнат да водят.

Също, виждаме че Павел е очаквал по-възрастните християни да поучават, да показват, да дават пример и след това да предават щафетата на лидерството.

Но тук виждаме още нещо. Вярността на Тимотей е пример за нас, християните от 21 век да сме верни в служението, което сме поели в църквата. Той е пример за смирен и верен служител, който работи като за Господа.

Един известен икономист през 60-те години на 20 в., Кен Галбрeйт, бил търсен от много правителства, за да ги консултира за състоянието на пазарите. Един ден той бил уморен и решил да дремне малко. Затова помолил икономката си да казва на тези, които го търсят по телефона, да се обадят по-късно.

Малко след като си легнал, телефонът иззвънял. Обаждал се президентът на САЩ Линдън Джонсън. Казал, „Дайте ми Кен Галбрeйт. Тук е Линдън Джонсън.“ Икономката отговорила, „Той спи, г-н Президент. Каза да не го безпокоя.“ „Събудете го, искам да говоря с него.“ „Не, г-н Президент. Аз работя за него, не за вас.“

Когато после Галбрeйт се обадил на президента, последният не можел да скрие възхищението си и казал, „Кажете на тази жена, че я искам тук, в Белия дом.“

Освен, че беше верен, Тимотей беше и искрено загрижен за другите (ст. 20). Павел казва във

Филипяни 2:21 „Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово.“

С други думи, Павел показва, че Тимотей е различен от повечето хора. Те се грижат за собствените си интереси, а той е искрено загрижен за другите.

За кого си Тимотей? Загрижен ли си за другите? За твоето семейство, за твоята църква, за твоите приятели? Кое е ръководното в твоето поведение – интересите на другите или твоя интерес?

Тимотей се вълнуваше от другите. Трогваше се от техните нужди. (Напомня ми на Митко Русев, който също има голямо сърце за нуждаещите се.) Когато ние сме искрено загрижени за интересите на другите, тогава църквата ни се превръща в опитна площадка – място, където се учим как да си помагаме.

Така че, когато дойдеш на църква, си отваряй очите. Може да видиш майка, която носи много багаж и едновременно се опитва да държи двете си деца, докато влизат през вратата.

Или може да си седнал до някой, който е в църква за първи път. Запознай се с него и му кажи, „Радвам се, че сте дошъл/а.“ Кажи му, че ако има някакви въпроси или нужда от помощ, може да се обърне към тебе.

Или, след като чуеш молитвените нужди, обади се или пиши съобщение на някого, за когото сме се молили и му кажи, че ще се молиш за него.

Тимотей беше верен и загрижен. Третото качество на Тимотей, което виждаме в тези стихове е, че той имаше сърце на слуга.

Филипяни 2:22-24 „А вие знаете неговата изпитана вярност, че той е служител с мене в делото на благовестието, както дете слугува на баща си. Затова и се надявам да го изпратя при вас, щом разбера какво ще стане с мен, а съм уверен в Господа, че и аз самият скоро ще дойда.“

Тимотей служеше с всички сили на своя духовен баща Павел. Павел даваше цялата си бащина любов на Тимотей.

Ние се нуждаем от приятели като Тимотей, с които сме на един дух, които ни разбират и насърчават.

Всички се нуждаем от такива приятели. Приятелите са до нас, когато другите не са. Приятел в нужда се познава. Приятелят ти ще дойде да те посети в болницата. Приятел ще седне до теб да помълчите заедно, когато преминаваш през скръб или утеснение.

Един приятел веднага ще ти се притече на помощ, ако му се обадиш. Ще дойде дори ако трябва през нощта при теб. Ще остави работата си и ще ти се притече на помощ.

Имаш ли такъв приятел? Ако да, благодари на Бог за него. Можеш ли ти да бъдеш такъв приятел за някой друг? Не е нужно да имаш много умения, трябва само да си на разположение. Да си верен приятел.

Но в това писмо Павел ни казва не само за своя духовен син Тимотей. Той пише и за своя брат в Господа Епафродит.

Филипяни 2:25-27 „Сметнах обаче за нужно да ви изпратя брат Епафродит, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в нуждите, понеже милееше за всички ви и тъжеше, защото бяхте чули, че бил болен. И наистина, той боледува почти до смърт; но Бог му показа милост – и не само на него, но и на мене, за да нямам скръб върху скръб.“

Името на Епафродит на гръцки означава „очарователен“ и той отговаря на името си. Павел иска филипяните да знаят колко високо е мнението му за него, затова използва три думи, за да го опише: (моя) брат, съработник и сподвижник.

Епафродит беше изпратен в Рим, за да послужи на Павел, но или по пътя, или след пристигането си той се разболява. Павел казва, че едва не е умрял. Новините за болестта на Епафродит достигат до Филипи и Павел се притеснява, че приятелите му ще се тревожат за него.

И като го изпраща да се върне по-рано, за да не си помислят вярващите, че Епафродит е избягал от отговорност, пише думи в негова подкрепа. Казва колко сериозна е била болестта му.

Има църкви, които поучават, че доброто здраве е белег на всеки истински християнин и че болестта е резултат от грях или липса на силна вяра. Тук няма никакъв намек, че болестта на Епафродит е резултат от негов грях.

Благочестиви християни също се разболяват. Павел пише на църквата във Филипи да имат такива като Епафродит „на почит“ (ст. 29). Но дори Епафродит се е разболял, и то – по време на безкористно служение на другите, въпреки че явно е бил с разклатено здраве от известно време.

Защо Павел просто не го изцели? Очевидно тази дарба на изцеление не е можела да се използва във всички случаи.

Един богослов напомня, че „Павел не е проповядвал, че изцелението е право по рождение на всеки християнин. Нито за него, нито за неговите съработници четем някъде, че са били изцелени. Павел, Трофим, Тимотей и Епафродит – всички те свидетелстват за обратното.“

Павел казва на филипяните, че болестта на Епафродит е била толкова сериозна, че той гледа на неговото възстановяване като на проява на Божията милост (ст. 27).

Филипяни 2:28-30 „Затова и по-скоро го изпратих, така че като го видите, да се зарадвате пак и аз да скърбя по-малко. И така, приемете го в Господа с пълна радост; и имайте такива на почит, понеже заради Христовото дело той дойде близо до смърт, като изложи живота си на опасност, за да допълни липсата на вашето служение към мен.“

Тук Павел пише каква е причината да им изпрати Епафродит. Има хора, които само седят отстрани и критикуват тези, които се опитват активно да служат на Бога. Вероятно Павел е предвиждал подобни критики и към Епафродит, затова прави всичко, за да ги предотврати.

Той описва риска, който Епафродит е поел, като е дошъл да го навести. Една интересна подробност е, че когато някой е посещавал затворник в римски затвор, често е рискувал отношението към него да бъде като към престъпник. И тук Павел пише, че в още по-голяма степен Епафродит е изложил „живота си на опасности“ (ст. 30). Думата за излагам на опасност тук е paraboleusamenos.

Както казва един коментатор, „В ранната църква имало групи мъже и жени, които наричали себе си параболани, т.е. рискуващи. Те служили на болните и на затворниците и ако е възможно се грижили мъчениците и дори враговете им да получават достойно погребение... Какъв контраст с езичниците, които изхвърляли труповете вън от ударения от чума град и бягали оттам в ужас.“

В нашия век на удобства и индивидуализъм ние трябва да се поучим от примера на Епафродит, който беше готов да рискува всичко, дори здравето си, за да служи на Исус.

В това той приличаше на своя Господар Исус. Всъщност, можем да кажем, че Исус е най-добрият ни приятел. Никой не ни обича повече.

Йоан 15:13 „Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си.“ Той ни обича толкова, че отиде на кръста заради нас! И не само това.

Другите приятели може да остареят и да ни изоставят. Не е така с нашия Спасител. Другите приятели могат да не ни разберат. Исус винаги ни разбира. Неговата любов е същата когато сме млади и когато остареем. Приятелството ни по-скоро ще се задълбочава, когато остаряваме. Ако си загубил всичко, ако си без приятели и самотен, презрян и изоставен, запознай се с този най-чудесен и скъп приятел.

Епафродит се учеше от Него. Ние се нуждаем и от приятели като Епафродит, които са готови да поемат риск, за да ни помогнат.

На Олимпиадата в Берлин през 1936 г. американецът Джеси Оуенс бил сигурен победител на дълъг скок. Предишната година той бил скочил 8.13 m – рекорд, който щял да остане непоправен 25 години. Но когато се запътил към пистата за дълъг скок, Оуенс видял един снажен, синеок и рус германец, да се упражнява и да скача около 8-те метра. Оуенс се притеснил. Бил наясно с желанието на нацистите да докажат арийското превъзходство, особено над черните.

Точно тогава германецът се представил - Казвам се Карл Лудвиг. И в следващите няколко минути черният син на арендатор и белият модел на нацистката мъжественост разменили няколко думи.

На финалите Оуенс поставил олимпийски рекорд и спечелил втория от четири златни медала. Първият, който го поздравил бил Карл Лудвиг, пред погледа на Адолф Хитлер.

Оуенс никога повече не видял Лудвиг, който бил убит във Втората световна война. По-късно той писал, „Можете да стопите всички медали и купи, които имам и те няма да могат да позлатят 24 каратовото приятелското отношение, което изпитах към Луз Лонг (псевдонима на Карл Лудвиг).

Всички ние се нуждаем от приятели като Тимотей – хора на същия дух, които ни разбират и насърчават, които са ни верни, загрижени за нас и имат сърце на слуга. Ние също се нуждаем от хора като Епафродит, които са склонни да рискуват, за да ни помогнат.

Приятели като тях внасят радост в живота ни и му придават стойност. И най-накрая, самите ние се нуждаем да следваме техния пример и да бъдем приятели на другите.

 

_________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

13.03.2022 г.

Приятелство във века на самотата (Притчи 17:17)

/проповед/

Един студент в Библейски колеж заспал по време на лекция. И както бил заспал, приятелят му, който седял до него, го сръгал и му прошепнал: „Ей, ставай, той те помоли да се молиш!“ Спящият студент помислил, че наистина са му казали да се помоли, скочил на крака и започнал да се моли, прекъсвайки преподаването на професора. Като свършил молитвата си седнал на мястото.

Не знам за вас, аз не искам да имам такива приятели! J

Но какво е приятелството?

Един учител накарал всеки от учениците да даде своя дефиниция на приятел. Ето какви отговори получил: „Приятел е две разтворени ръце в общество от хора без ръце.“ Приятел е топъл спален чувал в студена зимна нощ.“ „Приятел е кана с горещо кафе във влажен и облачен ден.“ „Приятел е прекрасна градина посред пустинята.“ „Приятел е гореща вана след като си ходил 30 километра по прашен път.“

A Уилям Шекспир е казал, „Приятел е този, който знае всичко за теб и въпреки това те обича!“

Ние продължаваме с нашата поредица върху „Притчи“ – Мъдрост за всеки ден. Днес искам да говорим за това как можем да бъдем добър приятел в един свят на самотата. К.С. Луис казва, че приятелството дава стойност на оцеляването. Подобно на изкуството и музиката приятелството придава сладост и удовлетворение на живота.

Във века на цифрови технологии, глобалното село и онлайн общуването, приятелството става все по-застрашен от изчезване вид. Ние пътуваме повече от преди, сменяме си работата по-често от преди и имаме повече възможности за развлечение от преди.

На всичко отгоре вече повече от година се борим неуспешно с пандемията от коронавирус и сме принудени да ограничаваме контактите си. В резултат приятелството страда, особено за мъжете.

Става все по-трудно да намерим добър приятел. Не може да споделиш най-съкровените си чувства с всеки.

Всички ние се нуждаем да можем да отидем при някого за помощ, съвет или просто да помълчим заедно, защото знаем че го е грижа за нас и ни познава достатъчно, за да е искрен, когато искаме мнението му за нещо.

Някой, който да се смее на шегите ни, дори когато не са смешни. Е, може би не чак да се смее, но да ни каже че не са смешни по начин, който да не ни обиди.

Както казват Щурците, „Трябва да имаш един приятел, и ако е като теб мечтател, ще оцелееш, ще запазиш Дон Кихот в себе, Робинзон, Гъливер...“

Такъв приятел искаме да имаме. Но за да имаме такъв приятел или приятели, ние трябва да станем такъв приятел за другите. Не можем да си мечтаем да имаме добър приятел, или да чакаме някой добър приятел да падне от небето в скута ни.

Но въпросът е, как да го направим? Как да плуваме срещу течението, за да изграждаме и поддържаме дълбоки и дълги приятелства?

Ще разгледаме няколко стиха от Словото, за да се спрем на три основни качества на добрия приятел. Конкретно ще видим, че добрият приятел се притичва на помощ, добрият приятел е искрен и накрая добрият приятел е христоподобен. Накрая ще помислим как ние можем да станем такъв приятел за другите.

1.     Добрият приятел се притичва на помощ.

Притчи 17:17 „Приятел обича винаги и е като роден брат във време на нужда.“

В едно добро приятелство на двамата приятели им е не само приятно да са заедно. Тук виждаме, че думата приятел е глагол. Приятелят обича. Той действа. Притичва се на помощ. Той показва любов, като предлага да послужи с нещо на другия.

Също, забележете, че приятелят обича не само в добри времена. Oбича не само когато е в настроение. Той обича винаги. Приятел обича винаги.

Истинското приятелство се доказва в бурята – когато другият е болен, в нужда или преминава през изпитание. Той има нужда от любов, когато се е провалил. Тогава, когато всички други го изоставят, приятелят му е до него.

В този стих всъщност приятел и брат са синоними. Всеки рано или късно преминава през изпитания. Понякога страданието е твърде непоносимо! В такъв момент Бог ни дава дара на приятелството.

Гигантската секвоя, както подсказва и името ѝ, е известна с огромните си размери. Tя достига до 100 метра височина. Въпреки това корените ѝ са дълбоки само 4 метра. Как тогава успяват да понесат тежестта на дървото и да го изхранват? Отговорът е в общността. Корените на секвоята се простират хоризонтално и се вплитат в корените на други секвои. Така под почвата се образуват много здрави подкрепящи дърветата структури.

Дълбоките и дълги приятелства са подобна подкрепяща структура.

Еклисиаст 4:10 „защото ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма друг да го вдигне.“

В някои щати в Америка след падане и оказана медицинска помощ на възрастни хора, слагат на китката им жълта гривна с надпис: „Риск от падане“. Това се прави с цел да се накарат минувачите да внимават и да помагат на този човек да се придвижва.

Eдна от най-големите нужди от подкрепа за хората в тази пандемия е някой да си поговори с тях и да им вдъхне надежда. Четох, че след войната и високата безработица в Зимбабве правителството стартирало проект „пейки на приятелството“.

За целта обучили възрастни жени да изслушват хора в депресия. Тези жени или баби били наречени на местния език куфунгисиса, което означава „някой, който мисли твърде много“.

Проектът имал голям успех. Преди да се усетят, тези които сядали на пейката се пренасяли от нея в сладък разговор с някой, когото го е грижа. Може би и ние се нуждаем от такива пейки във Варна!

Истински приятел е този, който винаги е готов да ти се притече на помощ. Но това не означава да позволяваме на хората да искат от нас неща, които да ни отделят от важни задължения към Бог и семейството ни.

2.     Добрият приятел е искрен.

Някой ще каже, това се разбира от самосебе си. Но за нещастие, ние сме толкова внимателни да не нараним чувствата на приятелите си, че не винаги сме готови да споделим с тях нашите притеснения за тях самите.

Понякога е нужно да конфронтираме нашите приятели, защото ако не го направим това може да нарани не само нашите взаимоотношения, но и други хора.

Притчи 27:6 „Удари от приятел са искрени, а целувки от неприятел – изобилни.“

Сигурно сега някой от вас си мисли, „Веднага се сещам за някои хора, които искам искрено да ударя , ха-ха!“

Е, не искам да те разочаровам, но тук Соломон има предвид, че ние трябва да сме искрени не за да си отмъстим на някого, а за негова полза.

В Ефесяни се казва, че трябва да изричаме неща, които само изграждат и помагат на този, който ни слуша. Защото как можеш да обиждаш и едновременно с това да изграждаш някого?

Първо трябва да провериш мотивите си. Ако си воден от желанието да злепоставиш другия и да покажеш, че го превъзхождаш, това е погрешна мотивация.

Ако си искрено загрижен за доброто на този човек, тогава трябва да изследваш сърцето си, за да си сигурен, че ти не си част от проблема.

След като си изпитал сърцето си пред Бога и си сигурен, че си воден от чисти мотиви, помоли се Бог да ти даде правилните думи.

Думи, които показват, че си загрижен, разкриват проблема и често водят до разрешаването му.

Един известен християнин трябвало да говори с млад пастор относно някои недостатъци в проповядването му. Преди това той се помолил. Когато останали насаме с пастора, той казал: „Молих се относно това как да говоря с теб относно това.“ И с просълзени очи той споделил нещата, за които е загрижен относно младия пастор.

По-късно последният казал на свой приятел: „За мен беше ясно, че той не търсеше нещо, за което да се заяде с мен. Той наистина беше загрижен за мен и това си личеше по начина, по който говореше.“

И този пастор трябвало да признае, че другият има правилни наблюдения и след това си взел бележка. Пасторът нямало с такава готовност да се коригира, ако другият просто го беше скастрил.

Понякога се налага да кажем „не“ на приятел, който се възползва от приятелството ни и ни манипулира. И те трябва да чуят това.

Но нека бъдем деликатни и внимателни. Да не тръгваме с рогата напред. Както някой беше казал, „Тръгвайки с рогата напред, не забравяй, че си с наведена глава! При това положение, едва ли виждаш по-далеч от носа си...“

Успокой се преди да отидеш да говориш с някого и помоли Бог да ти даде правилните думи и подход.

Ето какви съвети за приятелството дава известният психолог Дейл Карнеги:

Показвай искрен интерес към другите хора. Хората не ги е грижа колко знаеш, докато не узнаят колко много те е грижа. Усмихвай се.

Направи усилие да помниш имената на събеседниците си. Бъди добър слушател. Говори за интересите на другите. Отнасяй се с тях така, както искаш те да се отнасят с теб.

Което ни отвежда до третия стих, който ще разгледаме в Притчи.

Притчи 27:9 „Както благоуханните масла и каденията веселят сърцето, така – и сладостта на сърдечния съвет на приятел.“

Едно от най-здравите лепила, които свързват двама души в приятелство е да черпят взаимно един от друг мисли, идеи, прозрение или съвет.

Има хора, за които знаеш, че ако отидеш за съвет при тях, те няма да ти се изсмеят или да те накарат да те унизят. Дори да не подкрепят идеята, те подкрепят теб. Това е смисълът на приятелството, да се подкрепяме взаимно.

Приятелят ти може да те посъветва, защото знае, че ти ще го изслушаш и ще помислиш върху съвета му. Няма просто да го пренебрегнеш, защото го цениш като приятел.

Добрите приятели могат да са искрени и да отправят конструктивна критика или да дават съвет, когато е нужно.

Третият аспект на доброто приятелство е..

3.     Добрият приятел е христоподобен.

Знаеш ли, че Христос е страхотен приятел? Той нарече Своите ученици приятели, защото те знаят какво върши техния Отец.

Йоан 15:15 „Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво върши господарят му; а вас наричам приятели, защото ви изявявам всичко, което съм чул от Своя Отец.“

Исус беше приятел не само на учениците, но и на други хора.

Матей 11:19 „Дойде Човешкият Син, Който яде и пие, и казват: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците! Но пак мъдростта се оправдава от делата си.“

Дали някой би те обвинил, че си приятел на грешниците? Някой може да си казва, „Човече, надявам се да не съм! Ние трябва да се отделяме от тези неща, забрави ли?“

Точно обратното! Аз ще се радвам за нас хората да говорят, че сме църквата във Варна, която е приятел на грешниците.

В случай че не си забелязал, грешниците не се надпреварват да влязат тук. Няма тълпа от желаещи да присъстват на богослуженията ни. Някой трябва да отиде и да им каже!

Римляни 10:14 „ Как обаче ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? 15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: „Колко са прекрасни краката на тези, които благовестват доброто!“

Исус дойде да прогласи свобода за пленниците и ние трябва да отнесем тази велика новина до тези, които се нуждаят да я чуят.

Да сме приятели на грешниците не означава да участваме в техния грях, а да ги обичаме въпреки него. Да им предлагаме свобода от греха в името на Христос.

Нека също ти напомня, че ти и аз също бяхме някога грешници. И Исус дойде и ни намери, за да имаме прощение и вечен живот.

Как направи това?

Йоан 15:13 „Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си.“

Лесно е да се каже това на думи. Но Исус изрече тези думи малко преди да ги потвърди, като умря на кръста.

Готов ли си да жертваш времето си за твоя приятел, когато той се нуждае от теб? Може ли приятелят ти да разчита на теб докрая?

Обикновено не е нужно да умираме за приятелите си. Но ако това се наложи, готов ли си да го направиш? Не е лесно да кажем да, нали? Сега е лесно да го кажем, но ако наистина се наложи?

Цар Кир, основателят на Персийската империя, заловил принц и неговото семейство. Когато ги довели пред него, монархът попитал затворника: „Какво ще ми дадеш, ако те освободя?“ „Половината от моето богатство“, отговорил той. „А ако освободя децата ти?“ „Всичко, което притежавам.“ „А ако освободя жена ти?“ „Ваше величество, ще дам себе си.“

Кир бил толкова впечатлен от неговото посвещение, че ги освободил всичките. Когато се върнали у дома, принцът казал на жена си: „Не е ли този Кир много красив мъж?“ С дълбока любов, четяща се в погледа ѝ, тя му казала: „Не забелязах. Можех само да гледам теб – този, който беше готов да даде себе си за мен.“

Моля се да имаш такива приятели. Ако нямаш, тогава трябва да изградиш такова приятелство и приятелят ти ще ти отвърне със същото.

Moжеш ли да си представиш Исус да клюкарства за приятелите си? Или Исус да пренебрегне приятел, защото в този момент той му досажда? Или от страх да не се зарази от него?

Можеш ли да си представиш Исус да позволи на приятеля си да се наранява с начина си на живот и да не се опитва да го спре?

Не мисля. Той би бил най-добрият приятел, който човек може да има.

И Той иска ние да бъдем като Него. Да се притичваме на помощ, когато приятелят ни има нужда от нас. Да сме искрени с него. Да сме христоподобни.

Заключение

Можем да продължим, като изредим други качества, които добрият приятел трябва да има – като прощаващ, внимателен, любящ. Но мисля, че схванахте основната ми мисъл.

Не казвам, че е лесно да си добър приятел, а че си струва да си такъв. В един свят на самота, и онлайн общуване, ние можем да сме контракултурни, като изграждаме добри приятелства, които се основават на жертвоготовност и искреност. Които са христоподобни. 

За вас, които сте женени, започнете с вашите съпрузи или съпруги. Бог продължава да работи в мен и макар и да има още какво да се желае, продължава да ме ръчка да работя над приятелството си с Ваня. Може би защото Той е най-добрият приятел, затова продължава да настоява. J

Този свят е пълен с наранени хора, със самотни хора, които се нуждаят от приятел. Те се нуждаят от теб и мен.

Те се нуждаят от някой, който да ги изслушва, да ги конфронтира когато е нужно, но винаги да го е грижа!

Чували ли сте името Сам Рейбърн? Той е най-дългогодишният говорител на Камарата на представителите на САЩ. Дъщерята на негов приятел умряла внезапно. Рано на следващата сутрин бащата чул някой да чука на врататяа и когато отворил там бил Рейбърн. Говорителят на Камарата казал, „Дойдох да видя дали мога да помогна с нещо.“

„Бащата отговорил с дълбока въздишка на скръб, „Не мисля че има нещо, с което да помогнете, г-н Говорител. Ние ще се погрижим за всичко.“ „Ами, казал Рейбърн, „пили ли сте кафе тази сутрин?“

Мъжът отговорил, че не са имали време да закусват. Затова Рейбърн казал, че може поне да им направи кафе. Докато приготвял кафето в кухнята, мъжът влязал и казал, „Г-н Говорител, аз мислех, че тази сутрин трябва да сте на закуска в Белия дом.“

„Да, трябваше, казал Рейбърн, „но се обадих на президента и му казах, че един мой приятел е преживял голяма трагедия и не мога да дойда."

Грижа ли те е за твоите приятели?

Работете върху вашите приятелства и помислете на кого още можете да станете добър приятел. След това се молете какво конкретно да направите, за да усъвършенствате приятелството си – за тяхна полза и за Негова слава.

Край

_______________________

11.04.2021

БПЦ "Нов живот" - Варна

Приятел на отхвърлените (Марк 1:40-2:12)

Какво се случи дотук в Марк? Преди десетина дни един булдозер заравни дюните в защитена зона „Каваците“ и спечели недоволството на хората.  А миналият път ние говорихме за един друг, много по-добър булдозер. Още в началото на евангелието от Марк, Божият булдозер Йоан Кръстител заравни неравностите в сърцата и проправи пътя за идването на Исус.

Исус се кръсти в Йордан и цялата Троица свидетелства, че Той е Божият Син. И миналият път с п-р Джош видяхме, че Той започна своето служение, като призова своите ученици и извърши много чудеса – изгони злия дух от човека в синагогата, а след това изцели тъщата на Петър и изцели много болести и изгони много бесове. Така Исус демонстрира своето превъзходство над силите на мрака и ни призова да вярваме в Него, да се покаем и да Го следваме.

Днес ще видим как Исус продължи да изцелява хората. Ще научим какво е нужно, за да може изцелителната сила на Божия Син да достигне до нас самите. Ще разгледаме две случки, които показват, че Исус обича отхвърлените, защото в своето отчаяние те протягат ръце и зависят единствено от Него.  Нарекъл съм моята проповед „Приятел на отхвърлените“.

Бийтълс пяха навремето, „Всички самотни хора, откъде идват те? Всички самотни хора, къде да отидат те?“

В България има много отхвърлени хора.  Като 86-годишната баба Марийка от Пловдив. Когато умира съпруга ѝ, в самотата си тя започва да отглежда десетина бездомни котки. Тъй като не полагала достатъчно хигиенни грижи за тях, лошата миризма се носила в целия вход. Съседите ѝ свикали съвет, на който било взето решението баба Марийка да не бъде допускана във входа.

Оттогава клетницата обикаля улиците в града под тепетата и търси заслони, в които да се приюти, за да преспи. Децата на баба Марийка отдавна нехаят за нея, а единствен неин приятел са животните. Преди няколко седмици в най-големият студ малкият подслон в квартал „Кючук Париж“, където намирала убежище, бил закован от собственика с дъски. Баба Марийка е изоставена от всички на студа и кашлицата си. Ще се намери ли някой, който да ѝ помогне?

В своето евангелие Марк описва срещи на Исус с подобни хора. Нека прочетем първата от трите истории в нашия пасаж:

Марк 1:40-45. И дойде при Него един прокажен и Му се молеше, коленичил пред Него, с думите: Ако искаш, можеш да ме очистиш. 41 А Той се смили, простря ръка и се допря до него, и му каза: Искам, бъди очистен. 42 И веднага проказата го остави и той стана чист. 43 Исус веднага го отпрати и го предупреди строго, като му каза: 44 Гледай да не кажеш нищо на никого; но за свидетелство на тях иди и се покажи на свещеника и дай принос за очистването си това, което е заповядал Моисей. 45 А той, като излезе, започна да разгласява много и да разнася за станалото, така че Исус не можеше вече да влезе явно в някой град, но стоеше навън в уединени места; и при Него идваха отвсякъде.

Това е едно от първите записани чудеса, които Исус е извършил. Кого изцелява той? Един прокажен!

Проказата е ужасна болест. Започва с чувство на умора и болка в ставите. На кожата се развиват люспести петна и тялото се покрива с бучки, пълни с гной. Лицето променя формата си, така че страдащият да заприличва на лъв. Гласът става дрезгав. Тялото започва да се разлага, а прокаженият издава ужасна смрад.

Но най-лошото е, че проказата уврежда нервната система и лишава жертвата от усещане за докосване и болка. Прокаженият може да стъпи на гвоздей или да сложи ръката си на горещ котлон и да не усети нищо. Може да се опита да измие лицето си с вряла вода и да ослепее.

Бог беше наложил карантина върху болните от проказа. Те бяха нечисти – на тях беше забранено да влизат в храма, да са в контакт с хора. Когато някой видеше прокажен трябваше да вика, „нечист, нечист“. Те не можеха да докосват или да бъдат докосвани. Ако докоснеш прокажен, рискуваш да бъдеш заразен.

Прокажените бяха болни и отхвърлени от обществото. Не можеха да работят и да се издържат и зависеха от милостта на другите. Те не можеха да се покланят на Бога, бяха духовно нечисти. Хората смятаха, че проказата е Божие наказание за греховете на този човек. Тя беше символ на греховност и самота.

Точно за такива хора Исус беше дошъл. Слугата Исус послужи на прокажения, като го изцели.

Но забележете, че прокаженият пръв дойде при Исус. Неговото отчаяние го подтикна към тази смела постъпка. И смирено се помоли: „Ако искаш, можеш да ме очистиш.“ Той се нуждаеше от очистване – не просто физическо, но от духовно и социално възстановяване. Как точно го очисти? Като го докосна.

Исус не винаги докосваше хората, когато ги изцеляваше. Но го направи – докосна този човек, обезобразен от ужасна и нечиста болест.

Марк 1:41 „Исус го съжали, протегна ръката си, докосна го...“ Защо? Защото той се нуждаеше от докосване повече, отколкото от изцеление.

Един пастор отишъл на посещение на жена в болницата. Тъй като жената била болна от заразна болест, той трябвало да си сложи престилка, маска и ръкавици. Седнал до нея, усмихнал ѝ се, поговорили и той се помолил за нея. Накрая я попитал има ли нещо друго, което може да направи за нея. Тя отговорила: „Просто искам някой да подържи ръката ми без да е с ръкавици.“

Копнеела за докосване от човешка ръка. Докосване, което ѝ казвало, че е обичана.

Исус съжали прокажения, докосна го и каза, „„Искам – бъди здрав!“ Проказата веднага напусна човека и той оздравя.“ (1:41,42)

Докосването беше начина, по който Исус показа на прокажения, че го обича. Той го докосна и изцели, и показа, че се грижи за отхвърлените. Сега прокаженият беше цялостно възстановен. Можеше да се завърне при своето семейство, да работи пълноценно и да се покланя на своя Бог!

Познавам един мъж. Като младеж е бил наркоман, водел е неморален живот. Отива в комуната за зависими в Рето, Испания, и там за пръв път чува благата вест. Излиза нов човек, напълно възстановен. Днес той е част от тялото Христово във Варна. Има прекрасно семейство и фирма, в която дава работа и надежда на зависими хора.

Прокаженият беше напълно очистен и възстановен. И Исус му заръча да не казва на никого. Защо? За да не Го помислят просто за чудотворец и твърде голямата публичност да затрудни служението Му на поучение.

Но прокаженият трябваше да направи нещо друго - да се покаже на свещеника за свидетелство, както беше заповядал Мойсей. Исус, приятелят на отхвърлените, не беше дошъл да отмени закона, а да го изпълни.

Забележете, че в резултат на това те двамата си размениха местата. Бившият прокажен заживя сред хората, а Исус „вече не можеше да влезе открито в някой град“ (ст.45). Исус взе неговия срам, неговото отхвърляне и неговата нечистота.

Един ден той щеше да отиде на кръста и там да поеме върху себе си нашия срам, отхвърляне и нечистота.

И така, след срещата с прокажения, Исус не може да влезе в близките градове, но продължава да изцелява в уединени места в пустинята. За него е трудно да намери минута покой, за да остане сам и да се помоли. Вероятно за да избегне тълпите, се връща в дома на Симон и Андрей (1:29) в Капернаум.

И тук не може да избяга от тълпите. Но поне хората идват в къщата, за да слушат Словото:

Марк 2:2 „И мнозина се събраха, така че и около вратата не можаха да се поберат; и Той им говореше словото.“

Никой не носи своите болни и обладани от бесове близки, за да може Той да ги докосне и изцели. Знаем от Лука 8, че когато жената с кръвотечението се докосна до Исус, сила излезе от Него. Всеки път, когато е изцелявал, това е отнемало от силата и енергията Му и е усилвало умората.

Тук сякаш никой не търси изцеление. И тогава...

Марк 2:3-4 „... дойдоха, та донесоха при Него един паралитик. Четирима го носеха; и като не можаха да се приближат до Него поради народа, разкриха покрива на къщата, където беше, и го пробиха, та спуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.“

Вероятно паралитикът вече се беше опитвал неуспешно да стигне до Исус. И сега той е чул, че Исус е в града. И бърза да отиде при Него! Казва на приятелите си. Те не могат да си позволят да оставят Исус да си тръгне преди да докосне приятеля им и да го изцели.

Подобно на паралитика, в действията им има отчаяние и надежда едновременно. Отхвърлените хора са често отчаяни, но отчаянието не винаги е нещо лошо. То ги кара да потърсят Бога без да се интересуват какво ще кажат хората. Готови са на всичко, за да получат изцеление. За да бъдат възстановени.

Идват до къщата. Трябва да стигнат до Исус, но не могат да влязат, защото в къщата няма място, а тълпата отвън не ги допуска до вратата. Те се чудят как да проникнат вътре. Тогава един от тях казва: „На покрива няма никой. Мисля си, ако пробием дупка в покрива, ще можем да го спуснем пред Исус.“

Друг казва, „Но как ще го спуснем през дупката?“ Трети отговаря, „Ако имахме въже...“ Споглеждат се и отиват да намерят въже.

Това не е много добра идея, защото ако разрушат къщата рискуват гневните домакини веднага да прекъснат събранието и да изгонят тълпата. Но приятелите на паралитика нямат друг избор. Като прокажения те са решени на всичко, за да стигнат до Исус.

И те се качват на покрива. Покривите в древността в Израел са били плоски и са били направени от греди, положени на разстояние 1 метър една от друга, върху които са постилали напречно дебели клони, тръстика, кал, трева и глина. Отгоре всичко това е било покрито вероятно с плочки.

Хората в къщата трябва да са чули тракане и гласове от покрива, докато четиримата са разкривали плочите и издърпвали клоните, за да направят достатъчно голяма дупка, през която да спуснат приятеля си. Можете да си представите хората вътре, когато отломки от покрива са заваляли отгоре. Много хора уплашени са скочили на крака и са се втурнали към вратата.

Там, пред Исус вече се е освободило достатъчно място. Всички са утихнали и чакат да видят какво ще се случи. През отвора в покрива влизат слънчевите лъчи. И тогава изведнъж светлината е засенчена и от отвора мъжете започват да спускат постелката с приятеля си. Исус също е там и наблюдава как сакатият човек се спуска на земята пред него. Всички очакват да видят какво ще направи Исус. Ще го изцели ли?

И тогава Исус прави най-странното нещо. Казва на мъжа, „Синко, прощават ти се греховете.“ (2:5)

Настроението в стаята се променя. Паралитикът и приятелите му са разочаровани. Те са дошли, за да може той да получи изцеление, не опрощение. Книжниците пък си мислят, „Кой е този, че си въобразява, че може да прощава грехове? Само Бог прощава греховете.“

Марк 2:8-11: „Защо размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно, да кажа на паралитика: Прощават ти се греховете, или да кажа, Стани, вдигни постелката си и ходи? Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове... Тебе казвам: Стани, вдигни постелката и иди у дома си.“

Изведнъж топлина залива тялото на паралитика и стига до краката му. Той скача на крака и започва да танцува. Хората ахкат и викат „Слава на Бога“. Всички са заразени от ентусиазма на изцеления и славят Бога.

Защо Исус каза „прощават ти се греховете“, а не „изцелен си“? Исус винаги ни дава това, от което имаме нужда, но не винаги прави това, което искаме да направи.

Тук, в началото на своето служение, в присъствието на книжници, Исус искаше хората да разберат кой беше Той и защо беше дошъл. Той не беше лекар, дошъл да изцелява болните. Той беше Божият Син, дошъл да донесе опрощение на човечеството. Бог толкова възлюби света, че изпрати Своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот (Йоан 3:16). И „в Него имаме изкуплението, опрощението на греховете ни (Колосяни 1:14).

И все пак, защо Исус не изцели веднага човека, а му прости греховете? Възможно ли беше парализата да беше резултат от негов грях? Да. Знаем, че в църквата в Коринт имаше хора, които участваха в Господната трапеза без да разпознават тялото на Христос и това доведе до болести и даже смъртни случаи сред тях.

Дори парализата да не беше директен резултат от грях, човекът се нуждаеше от изцеление на сърцето много повече отколкото от изцеление на тялото. Какво те ползва да имаш здраво тяло на земята и да прекараш вечността в ада!

Разгледахме два случая с отхвърлени и отчаяни хора. Прокаженият и паралитикът знаеха, че никой друг не може да им помогне. Като удавник за сламка те протегнаха ръце към Исус ... и Той ги издърпа на брега. Те бяха възстановени – физически, социално и духовно.

Но това не е всичко. След като получиха духовно и физическо изцеление, те свидетелстваха на много хора. И хората се удивяваха и славеха Бога.

Накрая, нека те попитам, изпадал ли си в отчаяние? Чувствал ли си се самотен и отхвърлен от другите? Ако да, знай че Исус е най-добрият приятел на отхвърлените. Иди при Исус. Той ще те докосне и ще те изцели.

Или може би, все още плащаш данък „обществено мнение“ и мислиш какво ще кажат хората, ако станеш християнин. Срамуваш се да се изправиш с цялата си нечистота пред Исус и да го помолиш да те очисти. Не чакай грехът да обезобрази напълно твоето сърце - протегни ръка към Него днес и ще бъдеш възстановен!

Или може би познаваш хора, които в момента са отхвърлени и отчаяни. Тогава бъди като четиримата приятели на паралитика. Пробий дупка в покрива на своето безчувствие и потърси нови, креативни начини да им помогнеш.

Моли се Бог да ти даде възможности да ги доведеш до Христос. Може би тогава ще се изненадаш колко много от твоите познати, парализирани от греха и товара на вината, ще се съгласят да ги занесеш до Христос.  

Някой беше казал, „Трагедията на нашето време е, че ситуацията е отчайваща, но светиите не са отчаяни.“

Знаете ли каква е разликата между желание и отчаяние? Много българи искат да посетят Германия. Това се нарича желание. Искат, но ако не могат да си го позволят финансово, не го правят.

Когато се разрази войната в Близкия изток, много бежанци рискуваха живота си, за да се доберат до Германия. Те дадоха всичките си спестявания, за да ги вземат на старо опасно корабче, в което наблъскани със стотици други хора да достигнат до заветния европейски бряг и да потърсят убежище в Германия. Те жертваха живота си, за да получат нещо по-добро. Това се нарича отчаяние.

Отчаянието не винаги е нещо лошо! Бог търси хора, които да може да докосне и изцели. Отхвърлени и самотни хора, които са толкова отчаяни, че нямат никакъв друг изход освен да потърсят Него. Той иска да вървим след Него и да довеждаме отчаяните при Него. Защото Той е приятел на отхвърлените и отчаяните. Само Той може да ги докосне и да ги изцели.

______________

27.01.2019 г.

БПЦ "Нов живот"