Мобилизиране на църквата за служение

/проповед/

Увод

Eдин механик попитал хирург: „Мислиш ли, че човешкото тяло е машина?“ Хирургът отговорил, „Разбира се, то има части и всяка част е с определено предназначение така, както всеки чарк в една машина има предназначение.“

Механикът попитал: „Тогава защо ти си много по-добре заплатен от мен? Аз отварям машини и ги поправям. Не е ли точно това, което правиш и ти?“ Хирургът отговорил, „Синко, опитай се да поправяш машините с включен двигател.“

Наистина, човешкото тяло прилича на машина, но е много повече, то е жив организъм. В Библията то дори се използва като илюстрация за тялото Христово, църквата.

Днес искам да ви предложа да поговорим за църквата. И по-конкретно, ще видим как можем да израстваме в христоподобие, като намерим своето място в църквата и се посветим на служение.

Но в началото искам да ви попитам нещо. Как мислите, защо Бог ни спасява? Да, Бог ни спасява, защото ни обича и не иска да отидем в ада. Но има още една важна причина.

1.     Ти си създаден, за да служиш

Той ни спасява, защото иска да Му служим. Ти си спасен за служение, не за да седиш и да чакаш да отидеш в рая. В Божието царство ти имаш цел, роля и функция, която да изпълняваш. Не твоите притежания и пари, които ще оставиш след себе си, а твоето служение осмисля живота ти.

Второзаконие 10:12 „да служиш на Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа.“

Бог те призовава и ти заповядва да служиш в тялото Христово. Някои християни мислят, че служението е само за пасторите и евангелизаторите. Няма нищо по-далече от истината. Бог заповядва на всеки християнин да служи.

Неслужещ християнин е оксиморон, няма такова „животно“. В някои църкви в Китай приветстват новоповярвалите, като казват: „Исус сега има още две очи, с които да гледа, две уши, с които да слуша, две ръце, с които да помага и сърце, с което да обича другите.“

В църквата няма незначителни служения. Някои копнеят непременно да са в светлината на прожектора. Много ми харесват думите на Мартин Лутър Кинг за служението. Той казва, „Не всеки може да бъде известен, но всеки може да бъде велик, защото величието се определя от служението.“

И още една прекрасна сентенция: „Единственият път до тронната зала минава през слугинското отделение.“

В края на живота си ще застанеш пред Бога и ще трябва да отговаряш как си служил на другите (Римляни 14:12). Какво ще му кажеш? Нямах време? Нямах какво да дам?

Ние живеем истински когато служим на другите.

Марк 8:35 „Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен и за благовестието, ще го спаси.“

Тази истина е повторена няколко пъти в евангелията. Ако не служиш, ти не живееш, ти просто вегетираш, защото ти си създаден за служение. Бог иска да се научиш да обичаш и да служиш безкористно на другите.

В нашата църква има много служения. Ако не участваш в служение в църквата, какво оправдание имаш?

Виж библейските герои. Авраам беше стар, Яков беше колеблив, с Йосиф злоупотребиха, Мойсей заекваше, Гедеон беше беден, Рахав бе неморална, Давид извърши прелюбодейство, Илия имаше суисидни мисли, Еремия бе депресиран, Йона бе непокорен, Ноемин бе вдовица, Йоан Кръстител беше ексцентрик, Петър беше импулсивен, Марта се безпокоеше твърде много, самарянката имаше няколко провалени брака, Закхей бе мразен, Тома имаше съмнения, Павел имаше разбито здраве, Тимотей бе плах. Всички те бяха несретници, но Бог използва всеки в служение. И Tой ще използва и теб, ако престанеш да се оправдаваш.

Ефесяни 2:10 „Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.“

2.     Бог те екипира, за да служиш

За да можеш да служиш, Бог ти дава духовни дарби. Това са специални способности за служение, които Святият Дух дава само на тези, които вярват в Него.

1 Коринтяни 2:14 „Но естественият човек не възприема това, което е от Божия дух.“

1 Коринтяни 12:11 „А всичко това се върши от един и същи Дух, Който разделя на всеки поотделно, както Му е угодно.“

Духовните дарби не могат да се изработят или спечелят. Не могат и да се избират – Святият Дух ги разпределя. Те са израз на Божията благодат в теб. Бог обича разнообразието. На един дава едни дарби, на друг – други.

И той ни дава дарби за обща полза (ст. 7). Ако не използваме дарбите си, другите остават излъгани. Затова ни е заповядано да открием и да развиваме духовните си дарби. Ти отделял ли си време, за да откриеш кои са твоите дарби?

Освен дарби, Бог ни дава и различни неща, за които се вълнуваме и които живо ни интересуват. Това може да са различни области на познанието, може да са някакви активности или теми.

Притчи 27:19 „Както водата отразява лицето, така човешкото сърце отразява човека.“

Има теми, които не ни вълнуват. Когато в Уроците по английски една жена предложи всеки участник да представя на английски нещо, което е сготвил, една друга каза: „Мен пък изобщо не ме вълнува готвенето.“

Но има неща, които карат сърцето ни да бие по-силно. Когато бях малък много обичах да разглеждам световния атлас, да чета информация за страните и да си представям как живеят там хората. Знаех почти всяка страна и столица в света.

Всеки от нас се интересува от различни неща. Не пренебрегвайте вашите интереси. Библията казва да служим на Бога с цялото си сърце. Трудно ще е да си много добър в нещо, ако не ти харесва или не чувстваш страст да го правиш. Бог иска да използва естествените ти интереси, за да служиш на Него и на другите.

Как разбираш дали служиш на Бога от цяло сърце? Ако си ентусиазиран за нещо, ако обичаш да го правиш, няма нужда някой да те мотивира. Ти не го правиш за награда или заплащане, а защото ти харесва да служиш по този начин.

Второ, ти служиш на Бога с цялото си сърце, когато си ефективен. Ако обичаш да правиш нещо, ти полагаш усилия, за да станеш добър в него. Ако нещо не ти харесва, няма да полагаш толкова труд да го овладееш.

След гимназията бях приет в МЕИ или както сега му викат в Техническия университет. Но след 1 семестър там вече знаех, че това не е за мене. Не можех да си представя, че цял живот ще се измъчвам да работя нещо, което не обичам и не разбирам, за едната заплата.

Отидох там, където знаех, че ще работя „от сърце“ – записах се да уча английска филология. За да ме приемат, цяла година учех граматика и лексика и се подготвях. След като влязох в университета, всяко упражнение и всяка лекция за мен бяха празник. След това повярвах и се посветих на служение, но дори в моето служение (което също много обичам), преподавам английски.

Задай си въпроса: кое служение би ми донесло най-много радост и удовлетворение? Коя област от служенията в църква ме вълнува най-много? Мими обича децата и в момента се обучава за служение в Неделното училище. Ваня, Наталка и Мони правят това от години. Стефчо, Севди и останалите в хвалението обичат музиката и да пеят, и служат в групата за хваление и поклонение. Грациела обича да готви и да благославя с вкусните си гозби хора в нужда. Какво вълнува теб?

Може би те вълнуват езиците и виждаш, че можеш да превеждаш на нов език в църква? Или най-много обичаш малките групи за изучаване на Библията? Посвети се там, където ще можеш да служиш на Бога от все сърце.

Римляни 12:5 „така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части, всеки от нас, един на друг.“

Ние сме едно тяло. Христовото тяло. И Той е направил всеки от нас различен, с различни интереси, способности и таланти, с цел да служим на тялото. Въпросът е, все пак, как точно да разберем какво Бог иска ние да правим?

3.     Как разбирам къде да служа?

Свидетелство – Вивка? Мими?

За да отговорим на този въпрос, ние трябва да разберем какви дарби имаме. Павел казва

Римляни 12:3 „Който е по-виден, да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, че да мисли скромно според дела на вярата, който Бог на всекиго е разпределил.“

„Да разсъждава така, че да мисли скромно“. Един друг превод казва, „опитайте се да имате трезва преценка за вашите способности.“ Питайте другите какво мислят. Кажете им, че искате да чуете истината, не комплименти. Духовните дарби и естествените способности винаги се потвърждават от другите.

Ако си мислиш, че имаш дарбата проповедник, учител или хвалител, но никой друг не е съгласен, явно нямаш трезва преценка за себе си. Или ако мислиш, че си много добър лидер, но никой не те следва, значи се лъжеш.

Запитай се, къде съм виждал плод в живота си, който е потвърден от другите? Също, най-добрият начин да откриеш духовните си дарби е като опитваш различни служения. Една от моите дарби е учител. Майка ми беше учителка, но като дете никога не си представях, че ще стана учител. Исках да стана футболист!

Докато един ден не опитах и толкова много ми хареса, че сън не ме хващаше да отида пак в училище да преподавам. Просто започни да служиш, да експериментираш с различни служения. Опитвай неща, които никога не си правил. Иди в неделното да видиш дали децата ще те слушат. Или направи нещо за тийнейджърите. Организирай гледане на християнски филм с дискусия или баскетболен турнир. Започни да чистиш в църква след богослужение. Ани ми каза, че обича да чисти!

Просто започни да правиш нещо и виж дали ти се удава, и дали дава плодове за царството. Така ще откриеш своите дарби.

Разгледай списъците с духовни дарби в 1 Коринтяни 12, Римляни 12 и Ефесяни 4. Но имай предвид, че това не са изчерпателни списъци. Може твоята да не фигурира там!

За да ти помогнем, сме направили един списък със служенията в църква, в който търсим служители. Всъщност, винаги има нужда от помощници, защото често хората са болни или отсъстват по друга причина. Този списък ще остане тук 2 седмици.

След богослужението иди, преснимай си го и като отидеш вкъщи, го прочети и се моли. Попитай Бог – къде искаш да вложа своите усилия и да използвам дарбите, които си ми дал?

Всеки християнин има поне една дарба. Може да сме получили потвърждение за нея от другите. А може дори да не подозираме за нея, докато не ни се наложи да я използваме!

Един пианист свирил по баровете и бил доста добър. Хората идвали само за да го чуят да свири. Но една вечер клиент му казал, че не иска да слуша повече как свири, а иска пианистът да му изпее нещо. Пианистът казал, „Аз не пея.“ Но клиентът настоявал и казал на съдържателя на бара, „Писна ми от това пиано. Искам да ми попее.“

Собственикът на бара се провикнал, „Ако искаш да ти платя, изпей нещо. Клиентите те молят да пееш.“ Той изпял една песен. Един пианист, който никога не бил пял на публично място го направил за първи път. И никой не бил чувал някой да изпълнява песента „Мона Лиза“ по начина, по който я изпял тази нощ Нат Кинг Коул!

Той имал скрит талант, за който дори той не знаел. Той можел да изживее остатъка от живота си като никому неизвестен пианист в пиано бар. Но тъй като се наложило да пее, той станал един от най-големите певци в Америка.

Заключение

Ти си създаден, за да служиш! Бог заповядва на всеки християнин да служи. Той иска ти да си неговите очи, ръце, нозе и сърце. Всяко служение е важно. Когато обичаме Бога и обичаме другите, ние естествено започваме да им служим.

Бог ни дава духовни дарби, за да Му служим. Всеки християнин има поне една дарба, дадена му за обща полза. Той също влага в сърцето ни неща, за които се вълнуваме и които обичаме да правим.

И накрая, най-добрият начин да откриеш духовните си дарби е като се молиш и опитваш различни служения. Дори и никога да не си правел това преди.

Нашата най-висша цел трябва да е да принасяме слава на Бога, като изграждаме тялото Христово. А това става, когато се посветим на служение.

Един повярвал в Исус индус казал следното на група свои сънародници: „По рождение аз принадлежа на най-незначителната и презряна каста. Тя е толкова нископоставена, че ако някой брахмин случайно се допре до мен, трябва да отиде и да се изкъпе в реките на Ганг за ритуално очистване.

И въпреки това, на Бог беше угодно да ме призове – не само към познаване на благовестието, но към високата служба да поучавам другите. Приятели, знаете ли причината, поради която Бог прави това?

Тя е следната: ако Бог беше избрал някой от вас – учените брахмини и ви беше направил проповедник, когато щяхте да започнете да правите обръщенци, хората щяха да кажат, „Това се дължи на удивителните знания на брахмина и неговият чудесен характер.

Но сега, когато някой повярва чрез мен, на никого не идва наум да приписва някакви заслуги на мене. И Бог, както и трябва да бъде, получава цялата слава.“

Нека се помолим.

_____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

24.03.2024

Аз съм Вратата

/проповед/

Ако някой те помоли да опишеш Исус, какви думи би използвал? Може би думи като Велик, прекрасен, любящ.

Но дори да имаше ангелски глас, не би могъл да предадеш Красотата, Великолепието и Величието на Исус Христос.

Но когато Христос говореше за Себе Си, Той използва много земни думи като Хляба на живота, Светлината на света, Живата вода, Добрия пастир, а в днешния пасаж – Вратата.

Толкова обикновена дума, за да опише една толкова необикновена личност! Същевременно, тази метафора е много полезна поради честата употреба на думата „врата“ в нашето ежедневие.

Ние влязохме в тази зала през една от двете врати. И ще трябва да излезем през тях. Някои от вас използваха и вратата на асансьора.

Като си тръгнете, освен ако не живеете наблизо, ще трябва пак да влезете в колата или в автобуса през врата. Ще влезете в блока през входната врата, а след това ще отключите и вратата на жилището си.

Вратите са навсякъде. Вратите са чудесно изобретение, като се замисли човек. Най-голямата врата в света е в центъра Кенеди Спейс на НАСА. Тя е висока почти 140 метра и са нужни 45 минути, за да се отвори напълно.

За най-стара врата в Европа се счита намерената по време на разкопки в Цюрих, Швейцария. Датира се около 3100 г.пр.Хр. За най-стара все още функционираща врата в България се смята вратата на Боянската църква, построена през Средновековието.

В света се смята, че най-старата врата е една врата от Индия. Но всъщност, и тя не е най-старата. Защо? Защото Исус Христос е вечен и Той е живата Врата.

Затова днес искам да ви говоря за тази метафора, която Исус използва, за да опише Себе Си. Той използва тъкмо нея, защото тя е толкова честно срещана в ежедневието ни, и същевременно толкова важна! Ние не можем да живеем без врати и не можем да живеем истински без Вратата на живота – Исус.

Един говедар от Пернишките села отишъл за първи път в София със сина си. Влезли в един мол и се оказали пред една украсена с рекламни образи врата. След малко вратата се отворила и в нея влязла една старица с бастун. Вратата се затворила, някакви лампички просветвали  отгоре. След малко вратата се отворила и една стройна, хубава млада жена излязла оттам. Мъжът се обърнал към сина си и казал, „Напомни ми да доведа майка ти тук следващия път, за да я вкарам в това нещо.“ Човекът за първи път в живота си виждал асансьор.

Няма ли да е чудесно, ако имаше врата, през която да влезеш и да излезеш напълно нов? Ами, има такава. И тя не е свързана с конкретно място, а е Личност – Исус Христос. Това иска да ни каже Исус, когато използва този символ, за да опише Себе Си.

1.     Вратата е необходима.

Не можеш да влезеш в стая без да има врата. Всъщност, понякога можеш. Когато бях студент първа година, живеех в студентско общежитие на първия етаж. Прозорецът ни беше на метър над земята и когато моите съквартиранти закъсняваха и се връщаха след като общежитието беше затворено, минаваха през прозореца. Но прозорците не са предназначени за това.

След възкресението си Исус минаваше през стените, но за нашите тела това е невъзможно. Вратата е абсолютно необходима. По същия начин, за да може човек да влезе в спасението и в Божието присъствие, трябва да мине през Врата.

Много претендират да са тази врата, но Исус каза, че само Той е вратата за взаимоотношения с Отца. Това е смисълът на казаното от Него тук.

Само Той може да нахрани гладната духовно душа. Само Той може да излекува болното сърце. Само Той може да измие вътрешната нечистота.

Но за да стане това, ние трябва да минем през правилната Врата. И слава на Бога, тази Врата съществува. Името ѝ е Исус. Той каза,

Йоан 10:9 „Аз съм вратата; ако някой влезе през Мене, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.“

Тя съществува и тя е единствената врата за спасение. Някои казват, има много пътища до Бога. Може и да са много пътищата, но Вратата е една!

Деяния 4:10-12 „да знаете всички вие и целият Израилев народ, че чрез името на Исус Христос Назарянина, Когото вие разпънахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име този човек стои пред вас здрав. Той е камъкът, който бе пренебрегнат от вас, зидарите, но стана глава на ъгъла. И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим.“

Няма друго име, няма друга личност, няма друга врата, само Христос! Има само една Врата.

Ноевият ковчег имаше само една врата. Скинията имаше само една врата. Храмът имаше само една врата. Има само една Врата и нейното име е Исус.

Ноевият ковчег, скинията и храмът са преобрази на Спасителя. Само Той може да те очисти от греха и само в Него можеш да се подслониш от всяка буря.

Един търговски представител на някаква фирма спрял пред къща, пред която било седнало момче. Попитал го, „Приятел, вашите вкъщи ли са?“ То казало, „Да, вкъщи са, защо?“ Търговският представител минал покрай момчето и звъннал на звънеца. Но никой не дошъл да отвори вратата. Търговският представител звъннал отново и пак никой не дошъл. Обърнал се към момчето и казал, „Ти не ми ли каза, че вашите са у дома?“ Момчето отговорило, „У дома са, но това не е моят дом. Аз не живея тук.“

Можеш да звъниш на всички звънци на света, но не можеш да минеш през вратата, ако си застанал пред грешната къща. Исус е единствената Врата към Бога и към изкуплението.

Исус каза,

Йоан 14:6 „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен.“

Исус не е просто една врата; Той е Вратата!

Дотук казахме, че Вратата Исус е необходима и тя е единствената, която води към спасение. По-нататък...

2.     Тази  Врата е достъпна.

Една врата, през която не можеш да влезеш, не става за нищо. Поради грешка в изработването ѝ, предишната врата, която искахме да монтираме в църква, беше с прекалено малки размери. Можеше да се промъкнеш през нея, но не ставаше за църковна врата. Затова поръчахме нова, широка врата.

Ако една врата е заключена и нямаш ключ, колкото и красива да е, не ти върши работа. Ако за да влезеш трябва да платиш входна такса, а нямаш толкова пари, ще си останеш отвън. Децата, които нямат пари да влязат в стадиона, за да гледат футболния мач на любимия си отбор, надничат през оградата отвън. Не могат да влязат и да се насладят на мача.

Исус каза, „Ако някой влезе през Мене.“ Не всички врати са достъпни. На някои врати пише, „Влизането забранено,“ „Само за персонала“ или „Само за служители“, „Вход за външни лица – строго забранен“. На други пише „Зло куче“.

Исус каза, че Вратата, която води към вечен живот е достъпна. Той покани теб и мен с думите, „Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.“

Исус ни казва да минем през Вратата. Тя не е само за богатите, нито само за бедните. Не е само за добрите, нито само за злите. Всички се нуждаят от тази Врата и всички, които се покаят от греха си и повярват в Господ Исус Христос имат достъп до тази Врата.

Живелият преди век американски илюзионист и каскадьор Хари Худини оставял да го заключат в някоя килия в затвор и малко след това се освобождавал. Но веднъж нещата се объркали. Худини влязал в затворническата килия облечен с нормални ежедневни дрехи. Тежките, метални врати тряснали шумно и се затворили зад него.

Той извадил скрития в колана си метален лост и веднага се захванал за работа. Но този път имало нещо необичайно у ключалката – работил 30 минути и не ставало нищо. Минал час и все още не можел да отвори вратата. Целият плувнал в пот, задъхал се от раздразнение, но не можел да отключи механизма. След като се мъчил 2 часа, Худини се строполил, облягайки се на вратата, която не можел да отвори. Но когато паднал върху нея, тя се отворила! Изобщо не била заключена! Но в ума му тя била заключена и това му пречело да отвори вратата и да излезе от килията.

По същия начин Вратата Исус е вече достъпна и няма нужда от усилия, за да я отключиш!

3.     Богатствата, скрити зад Вратата

Зад някои врати има заключени несметни богатства. Някои хора какво ли не правят, за да се промъкнат през врати, зад които има злато, пари и други ценни предмети.

Неотдавна гледах филма „Банковият обир“. Той разказва за истински случай. През септември 1971 крадци наемат магазин за кожени изделия близо до лондонска банка на Бейкър Стрийт, прокарват тунел в подземието на банката, след което с помощта на термично копие пробиват пода в трезора. Открадват депозитни кутии с пари в кеш и бижута на стойност милиони паунди!

Но искам да ви кажа, че най-голямото богатство на света е скрито зад една врата – тази Врата е Исус. Зад тази Врата е цената, платена на кръста за всички грехове в света. Включително за твоя и моя грях. Зад тази Врата са небесните двери и вечността в присъствието на Бог.

Тези, които приемат Исус за Господ и Спасител са спасени от греха, смъртта и ада. Някой е казал, че животът на човек се състои от 20 години, през които майка му го пита къде отива, 40 години, през които жена му го пита къде е бил и 1 час при неговото погребение, когато всеки се пита къде е отишъл.

Когато си прекрачил през прага на Вратата Исус Христос, смъртта е само пристъпване в Божието присъствие. И зад нея намираш и други благословения:

Общение

Чрез тази крачка на вяра ние придобиваме не само спасение, но и влизаме в общение с нашия Господ. Представи си, ти вече имаш правото да общуваш с Царя на вселената! Той те нарича свой приятел и изслушва всяка твоя молитва!

Служение

Исус каза, че ние можем не само да влизаме през тази Врата, но и да излизаме през нея.

Йоан 10:9 „Аз съм вратата; ако някой влезе през Мене, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.“

Какво имаше предвид? Това означава, че след като веднъж сме влезли в кошарата, в църквата, Той ни дава цел на нашия живот. И тази цел е да служим на Бога. Той не ни е извикал в съществуване, за да водим един егоистичен и безсмислен живот, а да Му носим слава, като Му служим.

По времето на Исус кошарите били квадратно или кръгло заграждение, направено от камъни, натрупани един върху друг. В оградата оставяли отвор, така че овцете да могат да влизат и да излизат. През нощта, след като овцете влизали вътре, овчарят лягал на прага. Никоя овца не можела да излезе, без овчарят да я спре, и нито един хищен звяр не можел да влезе, без да премине покрай овчаря.

Исус ясно казва тук, че Той е Пастирът на овцете. Той е Вратата. След като сме в Него, имаме мир, защита и цел. Овцете излизали всеки ден на паша. По този начин те отглеждали вълна за пастирите. През нощта овцете имали почивка и мир.

В Христос съм защитен. Той пази вратата на живота ми. И аз имам цел, защото Той ме води навън да работя за Него. Един ден ще вляза в моя небесен дом – този, който Исус е подготвил за мен. Дотогава искам да имам живот с цел и смисъл – това ми дава Исус.

Имаш ли за цел и смисъл на живота си да служиш на Исус?

Основателят на Епъл, Стийв Джобс, искал 38-годишния президент на Пепси-Кола Джон Скъли да напусне работата си и да стане президент на Епъл. Когато предложил позицията на Скъли, Стийв Джобс го попитал, „Как искаш да прекараш остатъка от живота си – като продаваш подсладена вода или като получиш шанс да промениш света?

Исус отправя към нас още по-голямо предизвикателство. Искаш ли да живееш в този грешен свят само за да умреш и да те оплакват? Или искаш да знаеш, че принадлежиш на Бог, че имаш цел да живееш и че най-доброто тепърва предстои?

Големият евангелизатор Муди дошъл в един град, за да говори в голяма църква там. Една вечер едно момченце дошло и поискало да влезе, но разпоредителят му казал да си отиде вкъщи и да си ляга. Момченцето обяснило, че искало да види Муди, но разпоредителят отказал да го пусне. Разчаровано и натъжено, малкото момченце отишло отстрани до сградата и заплакало.

Точно тогава се появил Муди и се запътил към вратата. Чул плача и видял момченцето, облегнато на стената. Отишъл при него и го попитал защо плаче. Момченцето му обяснило, че искало да чуе Муди, но не го пуснали. Муди попитал, „Наистина ли искаш да чуеш Муди?“ Момченцето отговорило, „Да, господине!“ „Добре, хайде ела с мене“.

Двамата влезли в залата, той казал на момченцето да седне на неговото място и цяла вечер то слушало големия проповедник. След години това малко момченце станало пастор на същата тази църква.

Както това момченце влязло през вратата благодарение на Муди, ние влизаме през вратата на спасение и всяко Божие благословение само чрез Христос. Той е Вратата към изкупление и вратата към мястото на радост в присъствието на Господ Исус във вечността.

Аз влязох през тази Врата преди 32 години. И моята молитва днес е някой от тези, които слушате това, да се доверите на Исус като ваш Спасител.

Бог те призовава да минеш през тази отворена Врата днес. Тя няма входна такса, защото Той я е платил! Не можеш с усилия да я отвориш. Трябва да влезеш с вяра. Ела като малкото момченце, което влязло с Муди. Хвани се за Исус и вратата ще се отвори!

И след като си влязъл, служи Му вярно, защото вратата се отваря навътре, за да ни пусне в царството, но и се отваря навън, за да отнасяме благата вест до света.

Нека се помолим.

 _____________________

28.01.2024

БПЦ "Нов живот" Варна

Четири характеристики на успешния християнин (Деяния 7:54-60)

/проповед/

Увод

Eдин успешен мениджър решил да смени рязко начина си на живот. Купил си ферма в едно затънтено село, купил си и крави от местните фермери и станал животновъд, но тъй като тази материя му била абсолютно непозната го излъгали и му продали некачествени животни, с нисък млеконадой.

Веднага местните започнали да го следят, да злорадстват и да чакат пълният му провал, но за тяхно учудване, от ден на ден, продаденото от него мляко нараствало, съответно и печалбите му и скоро станал един от най-елитните фермери.

Започнали да го ухажват и да се опитат да разберат тайната на успеха му.

Той с готовност я споделил:

- Въпросът е в мотивацията и в организацията. Всяка сутрин правя оперативки с цялото стадо и им задавам един и същи въпрос: "Какво ще продаваме днес - месо или мляко?" Останалото е инициатива на персонала.

Продължаваме с нашата поредица върху Деяния „Раждането на Църквата“. Днес ще говорим за успеха.

В началото искам да ви попитам, смятате ли, че в нашето общество се поставя голямо ударение на това да сме успешни?

Дайте примери.

Библията също говори за успеха, но успехът в очите на Бог се различава от светската дефиниция за успех.

Искате ли да разберем как Бог гледа на успеха? Кой иска, вдигнете ръка.

Отворете библиите си на Деяния 7 глава, за да разгледаме живота на един човек, който е успешен в очите на Бога. Това беше човек, чийто живот беше променен и той продължава да променя животи до ден днешен.

Нека прочетем Деяния 7:54-60.

Животът на Стефан е живот на успеха. В Божиите очи Стефан беше толкова успешен, че в ст. 56 се казва, че самият Исус му се е явил, за да му покаже, че Той наблюдава и поставя печата на одобрението си върху него.

У Стефан каза, „Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, Който стои отдясно на Бога.“ (ст. 56), с други думи, аз виждам че Бог е свидетел на истината, която ви казвам. И тези му думи толкова разгневиха тълпата, че те си запушиха ушите и го убиха с камъни.

На много места в Библията се казва, че Исус е отдясно на Отца. А тук се казва, че Той стои като застъпник или като адвокат за Стефан. Когато всички останали дадоха фалшиви свидетелства, Христос се явява, за да бъде свидетел за истината в подкрепа на Стефан.

Нека разгледаме четири характеристики на успешния християнин, които можем да научим от Стефан.

1.     Готовност да служиш на Бога във всичко.

Миналия път разгледахме първите 7 стиха на 6 глава на Деяния и видяхме как когато имаше проблем в църквата, апостолите видяха в проблема възможност за растеж и делегираха отговорности. Сред седмината, на които бе делегирана отговорността да раздава храна на нуждаещите се вдовици беше и Стефан.

Може да се каже, че тези мъже бяха избрани да вършат една досадна дейност, извършвана зад сцената, не да служат в светлината на прожекторите. Те бяха избрани да „прислужват на трапези“ (ст. 2). Всичките седмина бяха готови да го правят, а Стефан оглавяваше групата:

Деяния 6:5 „И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефан – мъж, пълен с вяра и със Святия Дух, и Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай, един прозелит от Антиохия.“

Тук се казва, че Стефан беше „пълен с вяра“. Той се доверяваше на Бога и с радост прие служението, към което беше призован.

Така че, първото нещо, което научаваме от Стефан е, че за да сме истински успешни в очите на Бога, ние трябва да сме готови да служим на Бог по начина, по който Той иска. Без значение дали това ще се забележи или не от другите, дали е считано за важно или не. Защото Бог „забелязва“ всички служения и счита всички служения за важни.

Нека чуем ст. 5 отново: „И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефан – мъж, пълен с вяра и със Святия Дух...“ Каква според вас е втората характеристика на успешния християнин, която научаваме от Стефан?

Точно така. За да сме успешни в очите на Бога, ние трябва да се изпълваме със Святия Дух.

2.     Изпълнени със Святия Дух.

В Деяния 6:9-14 се казва, че религиозните хора спореха със Стефан, подбудиха народа срещу него и дори намериха фалшиви свидетели и ги подучиха да го наклеветят, за да го осъдят.

Това не звучи като история за един успешен човек, нали?

Как реагира Стефан при тези обстоятелства?

Деяния 6:15 „И всички, които седяха в Синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му, като че беше лице на ангел.“

Така би реагирал един християнин, ако е изпълнен със Святия Дух. На лицето на Стефан бе изписано ангелско спокойствие и мир. Той беше изпълнен с Духа и реагира спокойно. Какво невероятно свидетелство на този човек – не само чрез живота му, но и чрез изгледа на лицето му – „като че беше лице на ангел“.

Следователно, за да бъдем успешни християни, ние трябва да имаме този „мир, който никой ум не може да схване, който само Бог може да даде, когато дадем всичко, което имаме на Него.

Как можем да бъдем изпълнени с Духа?

Първо, като се предадем на Христос и оставим Святия Дух да дойде в живота ни. Ето какво казва

Ефесяни 1:13 „в Когото и вие, като чухте словото на истината, т. е. благовестието на нашето спасение, в Когото, като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свят Дух.“

Aко си повярвал, ти си запечатан със Святия Дух. Какво означава това? Един печат е толкова сигурен, колкото този, който го поставя. Ако един цар постави печат върху нещо, то е запечатано, докато той е на власт. По същия начин това, което Бог е запечатал може да бъде нарушено само от някого, който е по-велик от Него. Тъй като няма никой по-велик от Бог, оттук следва, че никой друг не може да наруши този печат.

И второ, ние се изпълваме с Духа, като позволим на Святия Дух да управлява всичко, което вършим. Да му позволим да е навигаторът в автомобила на живота ни.

Втората характеристика на успешния християнин е да е изпълнен със Святия Дух. Когато използваме телефона си постоянно, батерията бързо се изтощава и трябва да се зареди. По същия начин ние трябва да се изпълваме постоянно с Духа.

Докато се разхождате из града прави ли ви впечатление колко много гаражи без коли има? Не че са празни, в тях има всякакви натурии и от тях няма място за кола. Ако искаш да си изпълнен с Духа, трябва да направиш място за него. Изхвърли нещата, които го натъжават и загасват. Изповядай греховете си. Изхвърли тези неща!

Дотук казахме, че първо ние трябва да сме готови да служим на Бога във всичко, в което Той ни призовава и второ, трябва да се стремим да се изпълваме с Духа на Бога, като се предаваме на Него. Ако искаме да имаме успех в християнския си живот, трябва да сме водени от Духа.

Третата характеристика на успеха в Божиите очи, която виждаме у Стефан е

3.     Почит към Свещените Писания.

В Деяния 7:2-53 четем как Стефан се защити срещу своите обвинители. С тази защита Стефан не защитаваше толкова себе си, колкото искаше да прокламира истината за Исус по разбираем за слушателите начин. И забележете, че тази защита изобилства с цитати от Писанията.

Посланието на Стефан ясно ни показва, че той изучаваше и познаваше Писанията, и вярваше в тях. Той проповядваше Писанията при всеки възможен случай и представяше Христос в тях. И най-накрая, той извличаше практични поуки от наученото от Писанията за своя живот и за живота на слушателите си.

2 Тимотей 2:15 „Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от какво да се срамува, като излагаш право словото на истината.“

Беше ли Стефан такъв? Да! А ние? Ние четем ли, изучаваме ли, прокламираме ли, представяме ли Христос и прилагаме ли наученото от Писанията в живота си?

Сатана често ни изкушава, като ни кара да престанем да четем Библията, когато първоначалният ни интерес към нея спадне – сякаш няма смисъл да четем Писанията, ако не им се наслаждаваме. Истината е, че за да се наслаждаваме на Словото, ние трябва да продължаваме да го четем. Колкото по-малко четем Божието слово, толкова по-малко ще желаем да го четем.

Ние трябва да се стремим да опознаваме все повече Бог, както Той се е разкрил в Библията. Това е третата характеристика на успешния християнин.

Запитай се, аз готов ли съм да служа на Бога по всеки начин, по който Той ме призове? Отговори на този въпрос в сърцето си – опитай се да го направиш още сега. Това е първата характеристика на успешния християнин.

След това се запитай, предал ли съм пълен контрол над живота ми на Святия Дух? Това е втората хакратеристика на човека, който е успешен в очите на Бога.

И след това изпитай доколко обичаш Божието слово. Исус каза, „Ако ме любите, ще пазите Моите заповеди.“ (Йоан 14:15)

Франсис Бейкън е казал, „Не това което ядем, а това което преработваме ни прави силни. Не това което придобиваме, а това което спестяваме ни прави богати. Не това, което четем, а това което запомняме ни прави учени. Не това, което проповядваме, а това което практикуваме ни прави християни.“

Нека сега да прочетем

Деяния 7:59-60 „И хвърляха камъни върху Стефан, който призоваваше Христа с думите: Господи Исусе, приеми духа ми. И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им зачитай този грях. И като каза това, заспа.“

На кого ви напомня Стефан в тези стихове?

Да, той ни напомня на Господ Исус Христос! И това е четвъртата характеристика на успешния християнин.

4.     Христоподобие.

Стиховете, които току-що прочетохме ни затрогват, защото са изречени от устата на един Христов мъченик за вярата. Отношението на Стефан беше точно като отношението на Исус, когато Той умираше на кръста.

Лука 23:34 „А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребий за тях.“ Стефан каза, „Господи, не им зачитай този грях.“

Виждаме още една прилика между двамата.

Лука 23:46 „И Исус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна.“ Също така, миг преди да предаде Богу дух, Стефан извика към Христос с думите: „Господи Исусе, приеми духа ми.“

Мисля си, че най-важната характеристика на успешния християнин е да е христоподобен. Да бъде като Христос.

Копнеем ли ние да сме като Него? Прекарваме ли време в молитва и четене на Словото Му всеки ден? Какво влияние бихме имали върху нашето обкръжение, ако израствахме в христоподобие!

Заключение

Един богат и успешен бизнесмен умрял. Един репортер попитал неговия счетоводител, „Колко средства остави той след себе си?“ На което счетоводителят отговорил, „Той остави всичко!“

Исус каза в

Матей 6:19-21 „Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат. А си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не ги разяждат и където крадци не подкопават, нито крадат; защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“

Един ден всички ние ще застанем пред съдния престол на Бога.

2 Коринтяни 5:10 „Защото всички трябва да застанем открити пред Христовия съд, за да получи всеки според каквото е правил в тялото – било добро или зло.“

Затова е важно как сме живели и дали сме били успешни в Божиите очи. А нашият успех според Библията зависи от това в кого сме повярвали, кой ни изпълва и какво ще оставим на тези около нас. Какво завещание искаш да оставиш след себе си?

Стефан беше успешен в Божиите очи, защото с живота в смъртта си той продължава да влияе на християните в целия свят, като ги насочва към славния Божи Син.

В мъченическата си смърт той демонстрира христоподобие. Мирът и спокойствието, с които той посрещна смъртта, откликът му на огромната болка демонстрира на невярващия свят, че Бог не само съществува, но и Бог върши делото си чрез нашите страдания.

Откликът на Стефан на убиването му с камъни, в който Той приличаше на Христос, привлече вниманието на Савел. По-късно Савел стана ревностен последовател на Господа на Стефан. А преследването на ранната църква, което започна с убийството на Стефан, доведе до бърз растеж!

Може би на нас няма да ни се наложи да умрем с мъченическа смърт. Но ние можем като Стефан да насочваме другите към Исус, като се стремим да сме успешни християни.

А ще сме успешни в Божиите очи, когато изграждаме тези 4 характеристики в живота си – когато се стремим сме готови да служим на Бога във всичко, в което ни призовава, когато се изпълваме със Святия Дух, почитаме Свещените Писания и израстваме в христоподобие.

Нека се молим.

 ____________________

19.02.2023 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Най-надеждният тест (Малахия 3:13-4:6)

/проповед/

Днес, когато живеем в очакване коронавирусът да се разпространи още повече, много хора се подлагат на PCR тестове, за да установят дали са здрави. Но се оказва, че както бързите тестове, те също не са никак надеждни. Според някои лекари само 50% от тях са на хора, които наистина са заразени.

Не всички тестове са точни и надеждни. Но днес ще говорим за един тест, който е 100 процента надежден и дава точни резултати – теста на Божието слово относно нашата подготовка за вечността.

Нашата подготвеност за второто идване на Христос личи по всичко в живота ни, включително от разговорите, които водим помежду си.

Един дядо имал серизни проблеми със слуха за повече от 10 години. Накрая отишъл на лекар и той му предписал слухов апарат, с който старецът можел да чува идеално. При контролния преглед месец по-късно, докторът казал: „Сега чувате много добре. Това сигурно е голямо облекчение за семейството ви.“ Старецът отговорил, „А, още не съм казал на семейството ми. Само си седя и слушам разговорите. Досега съм променил три пъти завещанието си.“

Случвало ли ти се е да се изненадаш, че някой за когото мислиш че не чува, е дочул всичко, което си казал? По подобен начин някои хора ще се изненадат, когато разберат че Бог не само съществува, но и чува всяка дума, казана от нас. Това ще видим в последното послание от последната книга в Стария завет, Малахия. Отворете Библиите на стр. 1360.

Малахия пише книгата си около 450 г.пр.Хр. Евреите са се завърнали от плен, възстановили са поклонението в храма, но са отегчени от Бога и Словото. Настъпил е духовен и морален упадък. Дори свещениците са се отклонили от пътя и карат мнозина да се спъват в закона (2:8).

Затова още от самото начало Малахия напомня на Израил, че Бог ги е възлюбил и иска те да се върнат при Него. Да не изоставят своите съпруги, да бъдат нетолерантни към греха, да имат любов към ближния и да почитат Бога с десятъците си.

И в тази последна част на книгата и на Стария завет, Малахия 3:13-4:6, пророкът ни предлага да си направим най-надеждният тест за готовността ни за Съдния ден. Той включва три аспекта на християнския ни живот – служение, страх от Господа и отношението ни към Закона Му.

1. Служиш ли на другите? (3:13-15,18)

Малахия 3:13-15 „Вашите думи са били безочливи против Мене, казва Господ; а вие казвате: Какво сме говорили против Тебе? 14 Вие казахте: Напразно служим на Бога; и каква полза, че сме пазили заръчаното от Него и че сме ходили с жалеене пред Господа на Силите? 15 А сега ние облажаваме горделивите. Да! Онези, които вършат беззаконие, успяват; даже изкушават Бога и се избавят.“

Хората, към които се обърна Малахия, се оплакваха и хленчеха. Един на друг се жалваха от Бога. Но когато бяха конфронтирани от Бог, отрекоха, че са виновни. Това е седмият диспут с Бога, в който те отхвърлят вината си. Какво твърдяха? Че да служиш на Бог е робия. Че е безполезно. За тях поклонението, даването на десятък и служението бяха безсмислени.

Виждаме грозното лице на това оплакване и днес. Някои хора спират да служат в църква, защото не виждат никаква полза. „Не получавам нищо насреща.“ Или „Аз съм верен, но Бог не ме благославя. Евреите жертваха на Бога, жалееха за греховете, покриваха се с вретище. И сега бяха изненадани, че не са били възнаградени. Но всичко, което правеха, беше показно, формално и фалшиво. Те приличаха на професионалните оплаквачки, които се наемат за някои погребения.

Те дори нагло заявяваха, че Бог не е справедлив. Казваха: „които вършат беззаконие, успяват“. Злите хора благоденстват, а добрите страдат.

Но не такова служение имаше предвид Малахия. Той показа, че служението отличава праведните от нечестивите.

Малахия 3:18 „Тогава отново ще разсъдите за разликата между праведен и нечестив, между онзи, който служи на Бога, и онзи, който не Му служи.“

Праведността в Божиите очи не е просто изповядване на вяра. Праведността на автентичната вяра се доказва чрез посвещението в служение.

Понякога хора идват при мен и казват, че искат да служат с нещо. Аз казвам, „Добре, много се радвам за решението ти! Но ако искаш да служиш, първо трябва да бъдеш обучен и след това да поемеш отговорността да си посветен в това служение. Да си там винаги, когато има нужда от теб, а когато е невъзможно да си там физически, да намериш човек, който да те замества.“ Повечето хора се отказват още при първия разговор. Други започват, но не са постоянни и след 2-3 пъти се отказват.

Служението на Бог е сериозно нещо. Той ни заповядва да служим. Не е ли интересно, че ние искаме да ни наричат служители, но подобно на израелтяните по времето на Малахия, не разбираме какво означава истинското служение. А то е много различно от показното служение.

Показното служение обича да е в светлината на прожекторите. Истинското служение си върши работата тихо и незабелязано.

Показното служение очаква възнаграждение. Истинското служение е благодарно за възможността да служи.

Показното служение избира на кого да служи. Истинското служение служи там, където има нужда.

Показното служение се влияе от настроения и капризи. Истинското служение служи вярно и не се влияе от външни фактори.

Показното служение е временно. Истинското служение е начин на живот.

През 109 г.сл.Хр. в испанския град Сеговия римляните построили акведукт. Цели 18 века той пренасял студена вода от планината в горещия и жаден град. Почти 60 поколения пиели от тази вода. Тогава хората си казали: „Този акведукт е толкова голямо чудо, че трябва да бъде запазен за нашите деца като музеен експонат. Ще го освободим от хилядолетния му труд.“

И положили метални тръби. Дали почивка на древните тухли и хоросан. Тогава акведуктът започнал да се разпада. Слънцето нагрявало сухия хоросан и го направило ронлив. Тухлите и камъните натежали и заплашвали да паднат. Това, което векове на служение не могли да разрушат, безделието успяло.

Истинското служение устоява във времето, то е начин на живот и е първият тест за нашата подготвеност за Съдния ден.

Между другото, всички велики хора в Библията са наречени слуги или служители. Бог нарече Мойсей „моят слуга Мойсей“ (Малахия 4:4). Най-големият слуга е Исус. Ние трябва да следваме Неговия пример. Всеки ден ни предлага възможност да служим. Откликваме ли на Божия призив?

2. Боиш ли се от Господа? (Малахия 3:16)

Малахия 3:16 „Тогава боящите се от Господа говореха един на друг и Господ внимаваше и слушаше; и написа се възпоминателна книга пред Него за онези, които се бояха от Господа и които мислеха за името Му.“

Това е един от невероятните стихове под номер 3:16 в Библията. Той започва с думите „Тогава боящите се от Господа...“ В Библията има повече от 300 места, където се говори за страха от Бога. Има два начина да се страхуваш от Бога – първият е страхът, който ще изпитат невярващите, когато се изправят пред Съдния престол. Бог е огън поглъщащ. Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог!

А вторият вид страх от Господа е благоговейното страхопочитание, което изпитваме ние, християните.

Някои от хората, с които Малахия говореше, изпитваха благоговейно страхопочитание пред Бога. Те разговаряха помежду си за Божията милост, правосъдие, търпение, святост и мъдрост, насърчаваха се в очакване на Божия съд. С една дума, поддържаха святия огън в себе си жив. Въглени, отделени едни от други, угасват. И се казва, че „Господ внимаваше и слушаше.“

Когато ние се събираме в църква за неделното богослужение или за Библейско изучаване, когато размишляваме и разговаряме за Божиите пътища, Неговата воля и Неговата слава, нито една дума не Му убягва.

И след това научаваме, че в Божието присъствие се написва възпоминателна книга за боящите се от Него. Вероятно тук става дума за Книгата на живота.

Когато нашите деца бяха малки, понякога някое от тях казваше нещо смешно. Аз бързах да го запиша в дневника си, за да не го забравя.

За разлика от мен, Вечният Разум няма нужда да му се напомня нищо с книга. Бог използва този антропоморфизъм, за да ни покаже, че помни нашите благочестиви мисли и постъпки толкова точно, колкото ако те бяха записани в книга.

Боиш ли се от Бога? Той чува, вижда и помни всичко, което казваш и правиш.

Да се боиш от Бога означава да благоговееш пред Бога заради това кой е Той. Според Синклер Фергюсън „това е съзнание, че си в присъствието на Истинското Величие и Височество, това е вълнуващо чувство на привилегия, преливащо уважение и възхищение и най-вече чувство, че Неговото мнение за моя живот е единственото нещо, което има значение.“

Да се боиш от Господа означава да съзнаваш, че стоиш пред суверенния Бог на вселената, Твореца на всичко, Изкупителя на човечеството. Ние трябва да треперим само при мисълта да не го обидим с нещо. Той е огън поглъщащ и трябва да треперим в Неговото присъствие.

Тозер е казал, че да познаваш Бог означава да се боиш от Него и да бъдеш удивен от блясъка на Неговото величие. Бог не съществува, за да посреща нуждите ни. Ние съществуваме, за да отговаряме на Неговите изисквания. Той е господарят, ние сме слугите. Той има права, ние имаме отговорности. На Него трябва да се покланяме, а ние сме поклонниците. Бог е Господ на войнствата, превъзвишеният Бог, Царят на Царете и Господ на господарите, Всемогъщият Бог. Свят, свят, свят е Господ.

И когато благоговея в страхопочитание пред Бога, Той ме възнаграждава (3:17)

Малахия 3:17 „Тези ще бъдат Мои, казва Господ на Силите. Да! Избрана скъпоценност в деня, който определям; и ще бъда благосклонен към тях, както е благосклонен човек към сина, който му работи.“

В този стих научаваме, че получаваме три вида награди. Първо, когато имаме страх от Бога, ние ставаме Негово притежание. „Те ще бъдат Мои, казва Господ на силите.“ Ние вече не принадлежим на себе си. Ние сме избран народ, царско свещенство.

Второ, ние ставаме „избрана скъпоценност в деня, който определям“. Когато ти се боиш от Бога, ти ставаш за Него специален и скъпоценен. И накрая, Бог ще бъде „благоклонен“ към нас. Ние заслужаваме правосъдие, но Бог ни дава милост. Няма да получим това, което заслужаваме. Ще получим много повече – вечността в присъствието на триединния Бог, ангелите и всички светии.

Страхът от Господа е следващият надежден критерий, че сме подготвени за Деня на съд.

3. Спазваш ли Божия закон? (4:4)

Малахия 4:4 „Помнете закона на слугата Ми Мойсей, който му дадох на Хорив за цял Израил, с повеленията и заповедите.“

Законът на Мойсей съдържаше Божиите правила за живот за евреите. Те трябваше да помнят закона. С други думи, да се покоряват на Неговите заповеди. Покорството на Божията воля води до най-голямото удовлетворение. Спазването на закона не ни спасява, но ни позволява да се радваме на удовлетворяващ живот.

През 1992 г. южна Флорида е ударена от разрушителния ураган Андрю. Насред повсеместните разрушения и останки, една единствена къща била останала на своите основи. Пристигналият телевизионен екип заснел интервю с нейния собственик. Те попитали: „Господине, защо вашата къща е единствената оцеляла в целия квартал? Как успяхте да избегнете тежки щети от урагана?“

Човекът отговорил: „Построих къщата сам, като спазвах изискванията за строителство на Флорида. Когато правилата казваха, че трябва да използвам за подпорна конструкция на покрива греди с големина 5 х 13 см, използвах греди с големина 5 х 13 см. Казаха ми, че ако къщата е построена според изискванията, ще издръжи на урагана. Следвах правилата и тя издържа. Предполагам, че никой друг около мен не е спазвал правилата.

Матей 7:24,25 „И така, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара. И заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете и се устремиха върху тази къща; но тя не падна, защото бе основана на канара.“

Заключение

Истинското служение, страхът от Бога и покорството на Словото са трите критерия на най-надеждния тест за това дали си подготвен за Господния ден. Ще устои ли къщата на твоя живот или ще се срути под напора на Божия гняв?

Може би някои тук се съмняват, че такъв ден някога ще настъпи. Някои от съвременниците на Малахия също живееха така, сякаш никога няма да отговарят за постъпките си.

Малахия 4:1 „Защото ето, иде денят, който ще гори като пещ; и всички горделиви, и всички, които постъпват нечестиво, ще бъдат като плява. И този ден, който иде, ще ги изгори – казва Господ на силите. Няма да им остави ни корен, ни клонче.“

В този ден Бог ще се намеси драматично в човешката история. Грешниците ще изгорят като сухи клони. Изразът „няма да им остави ни корен, ни клонче“ показва, че те ще бъдат напълно унищожени.

За разлика от тях, за Божиите светии ще настъпи нова епоха – епоха на радост и празнуване. Бог ще изгрее като Слънцето на правдата и ще донесе изцеление и радост във всеки аспект от живота ни.

Малахия 4:2 „А на вас, които се боите от името Ми, ще изгрее Слънцето на правдата с изцеление в крилата си; и ще излезете и ще се разиграете като телета из обора.“ Готов ли си за идващото осъждение? Повярвал ли си в Господ Христос?“

При завладяването на дивия запад група семейства пътувала към места, където можели да получат земя за заселване. Пътували с каруци, теглени от волове и напредвали бавно. Един ден с ужас забелязали, че на запад се издига дълга ивица от дим, простираща се на много мили през прерията. Скоро станало ясно, че пламъците наближават в тяхна посока. Те били пресекли една река предния ден, но сега нямало време да се върнат преди огънят да ги настигне. Само един човек разбирал какво трябва да се направи. Дал заповед да запалят огън в тревата пред тях. След като изгоряло доста пространство, цялата група се преместила върху изгорялото място.

Когато пламъците изригнали към тях от запад, едно малко момиченце извикало от страх: „Сигурни ли сте, че няма да ни изгорят?“ Водачът отговорил: „Мойто дете, пламъците няма да ни достигнат, защото ние стоим там, където огънят вече е бил!“

Каква чудесна картина за вярващия, който е сигурен в Христос!

Огънят на Божието осъждение изгоря и беше загасен върху Него и всички, които са в Христос са в безопасност завинаги, защото сега стоят там, където огънят вече е бил!

Ако вече си повярвал в Господ Исус Христос, помисли дали Му служиш истински, дали се боиш от Бога и дали спазваш Неговите заповеди.

Една сутрин в края на 19 в. шведският химик Алфред Нобел се събудил и прочел в местния вестник собствения си ... некролог. „Вчера умря Алфред Нобел, изобретателят на динамита, който изобрети начин да умират повече хора от когато и да било по време на война.“ Всъщност, бил умрял по-големият брат на Алфред, но журналистът объркал епитафа. Но тази грешка произвела дълбок ефект върху Нобел. Той решил, че иска да бъде запомнен с нещо различно от средство да убива ефикасно. Затова основал Нобеловата награда за учени и писатели, които работят за мира.

С какво ще запомнят теб, когато умреш? Какво ще напишат на твоя гроб? Тук почива един смирен Божи служител, който се боеше от Бога и спазваше Неговите заповеди? Или всичко друго, но не и нещо добро, с което си бил запомнен? Ако е така, все още можеш да промениш съдържанието на своя надгробен епитаф.

Нека да се помолим!

___________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

05.07.2020 г.