Християнството е интелигентен мир

От Тимъти Келър, „Неувяхваща радост“:

Лев Толстой пише малка книжка, наречена „Изповеди“, в която разказва как на около 50 години преживява екзистенциална криза. Той не бил кой знае колко вярващ човек, бил част от руската интелигенция. Вече бил доста известен писател. И той попитал приятелите си, какво става, когато умрем? И повечето от тях казали, „Ами, когато умрем, ние вече не съществуваме.“ Той бил част от група хора, които смятали, че няма Бог и че когато умреш, спираш да съществуваш. В един момент слънцето ще спре да грее и всичко ще изчезне.

Тогава Толстой казал, „Чакайте малко, ако е така, тогава защо да продължаваме да живеем? Защо да продължавам да пиша книги? Всичко е безсмислено! В края на краищата, няма значение какво правя. Накрая никой няма да е тук, за да знае какво е било. Няма значение дали съм жесток или добър. Накрая нищо няма значение, всичко ще е безсмислено. Защо да продължавам? И знаете ли какво казали приятелите му?

„Човече, иди на плажа, иди да пазаруваш, ти си руски човек на изкуството, все мислиш за смъртта, руските хора на изкуството са такива. Ти мислиш прекалено много. Просто се радвай на живота.“ Ето какво отговорил той, обяснявайки защо се е върнал към християнството „Що за гледище за света е това, с което е възможно да се живее само ако не мислиш за това, в което вярваш? Какво е това гледище, с което е възможно да се живее само ако не мисля прекалено много за резултата от това, което вярвам за света?“

С други думи, мирът и радостта на света идват от това да не мислиш прекалено много за това какво всъщност вярваме за света. Но виждате ли обратното на това гледище? Виждате ли какво казва Исус? Той казва, „Радостта идва от това да ме видите. Ако ти си християнин и нямаш много радост, знаеш ли защо е така? Защото не мислиш! Не размишляваш върху последствията от твоите убеждения.

Християните вярват, че Бог е направил света с радост. В Притчи 8 се казва, че когато Бог е създал света, Той се е удоволствал в нас. Той е направил с радост света, направил го е да бъде свят, пълен с радост. Но ние сме се отдалечили от Него. И въпреки това, Той не ни е изоставил просто да изгнием и да изчезнем. На безкрайна цена за Него, Той дойде в този свят. Исус Христос умря за нас и ние повярвахме в Него.

Помислете за стойността, която Той вижда в нас, за да направи това. И Той ще направи света съвършен накрая, и този свят ще бъде на наше разположение. Помислете за това, което Библията всъщност казва, за това, което вярвате. И колкото повече мислите, толкова по-вероятно е да кажете, „Защо тогава се тревожа толкова? Защо се вторачвам в дреболии?... 

Мирът на света е глупав мир. Получаваш мир и радост, стига да не мислиш твърде много за това, което всъщност вярваш. Но християнският мир и радост са интелигентни. Те идват, когато мислиш все повече и повече за това кой си ти, кой си в Христос, какво прави Бог и какво Бог ще направи. Разбирате ли това?

Глупавият мир казва, „Дайте ми ракийка, дайте ми туршийка!“* A интелигентният мир казва: „Вярваш ли, че Исус Христос дойде на земята, премина през небесата и сега седи отдясно на Отца, ходатайства за теб и ще се върне за теб, и ще направи света съвършено място? Вярваш ли в това?

Как това няма да те накара да се чувстваш добре? И ако нямаш този мир и тази радост, ти не мислиш. Интересното е, че християнството е интелигентен мир. Радостта и мирът са за тези, които се замислят над нещата.

Христос казва, помислете какво означава, че Аз възкръснах от мъртвите и това ще ви даде радост, която нищо не може да отнеме. – Тимъти Келър, „Неувяхваща радост“.

______________

* (перифраза на „ho-ho-ho, to the bottle I go”, бел. прев.).

Кой е капитанът на твоя кораб? (Лука 8:22-25)

/проповед от поредицата "Спасителят на света" върху Евангелието от Лука/

Холивудски режисьор снимал касов филм в пустинята. Един ден при него дошъл стар индианец и му казал: - Утре ще вали. И на другия ден заваляло. След няколко дни старият индианец пак се появил, приближил се до режисьора и казал: - Утре ще има буря. И на другия ден се разразила страхотна буря, която временно спряла снимките. Режисьорът много се впечатлил от метеорологичните прогнози на стария индианец и казал на секретарката си да го вземе на щат. След още няколко успешни прогнози обаче индианецът не се появил три седмици. Тогава режисьорът пратил да го потърсят. - Утре снимам важна сцена и разчитам на теб - казал му той. Какво ще е времето? Старият индианец свил рамене. - Не знам. Радио счупено.

Някои бури заплашват живота на хора и когато научим, че хората са оцелели, въздъхваме с облекчение. Има случаи на хора, които оцеляват след като престояват с дни под развалините на земетресение, или с лодка в морето, или при друго трагично бедствие.

Авторът на християнски книги Робърт Мънгър пише за едно свое преживяване в буря: „Да си нападнат от ветрове и вълни в буйно море е като да си прегазен от влак в тъмен тунел.

„Наближаваше полунощ. Докато правех последна обиколка на палубата, всичко навяваше физически страх. Светлините на кораба осветяваха само на 2-3 метра морето. Всяка вълна се виждаше чак когато се издигаше, за да се разбие после. На няколко пъти ме споходи мисълта, ами ако вълните ме отнесат през борда, докато правя моите обиколки? Никой няма да разбере. Ще се изгубя завинаги в едно буйно, гневно море. Възможността за смърт беше достатъчна, за да ангажира ума ми. Но почти толкова ужасяващо колкото потъването беше страхът да падна в тъмнината и смъртта съвсем сам. Без да видя никого другиго. Без да чуя никого. Без да има към кого да се обърна за помощ. Изтриване на живота. Хванат. В капан. Точно там, в окото на бурята.“

Но бури има не само във физическия свят. Има и духовни бури, които ни връхлитат от време на време. Като вярващи ние знаем, че можем да оцелеем в тях, ако уповаваме на Исус.

Ние продължаваме с поредицата „Спасителят на света“ върху евангелието на Лука (показвам книжката Революция и чета от нея). След като беше кръстен и изпитан в пустинята, Исус започна своето служение. Той проповядва Божието царство в Галилея, изнесе проповедта в равнината. Върши чудеса и знамения, включително възкреси сина на вдовицата, за да потвъри, че Той е Божият Син и в Него можем да имаме живот за вечността.

Последния път говорихме за притчата на сеяча и с помощта на Вальо видяхме колко важно е за нас като християни да внимаваме как слушаме, когато Исус говори и да прилагаме Словото в живота си. Днес ще разгледаме един друг урок, който Исус даде на своите ученици, и който също е нужно да чуем внимателно. Ще разгледаме Лука 8:22-25 и ще поговорим за това как можем да оцеляваме в бурите на живота.

Лука 8:22-25 „А в един от тези дни Той влезе в една ладия с учениците Си и им каза: Да минем на отсрещната страна на езерото. И отплаваха. А като плаваха, Той заспа; и над езерото се надигна буреносен вятър и вълните ги заплашваха така, че бяха в опасност. И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставнико! Наставнико! Загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и те се успокоиха и настана тишина. Исус им каза: Къде е вярата ви? А те, уплашени, се чудеха и си казваха един на друг: Кой ли ще е Този, Който заповядва на ветровете и водата и те Му се покоряват?”

Исус влиза в ладията с учениците Си и им казва да минат на отсрещната страна на езерото. Те още не знаят какво ще се случи и колко жизнено важно за тях е, че Исус е с тях в лодката.

Когато учениците влязоха в ладията, морето беше спокойно. Но скоро след това щеше да се разрази буря. Понякога в живота ни се струва, че всичко е спокойно и нищо не може да ни уплаши. Но често това спокойствие се оказва измамно. Оказва се затишие пред буря.

Много хора се отправят в открито море със своята лодка с големи очаквания. Над тях грее ясното слънце, а тихият бриз издува платната на тяхната лодка. Всичко изглежда под контрол. Затова или забравят, или не смятат за нужно да вземат Исус в лодката си. Искат сами да я управляват. Не искат да са подчинени на Капитана на лодката, не желаят да изпълняват заповеди. Искат да държат руля в ръцете си и да избират своя курс.

През 1875 г. английският поет Уилям Хенли публикува кратко стихотворение, в което се говори за един начин да се справяме с житейските обстоятелства. Поемата, наречена „Непобедим“, завършва с тази известна строфа: „Аз съм господар на съдбата си: Аз съм капитан на душата си.“

Не е ли това викът на хората днес?! Не желаят ли повечето хора да са си свой собствен бог и да са господар на съдбата си?

Но мнозина са се убедили, че когато сами управляват кораба на живота си, са претърпявали корабокрушение. Стигали са до задънена улица.

През ноември 1975 г. седемдесет и пет затворници започнали да копаят таен тунел, който трябвало да ги отведе от другата страна на стената на затвора Салтило в северно Мексико. На 18 април 1976 г. те минали през тунела и се озовали в съдебната зала на близкия съд, в която много от тях били осъдени. Изненаданите съдии върнали всички 75-има в затвора.

Без Исус резултатът е задънена улица.

Повече от година сега живеем в пандемия. Макар и през лятото ситуацията да изглежда под контрол, специалистите предупреждават за нова вълна през есента. Как можем да оцелеем в тази нестихваща буря? Как можем да устоим на изкушението да се откажем от вярата?

Как да устоим посред всекидневните тревоги? Как да оцелеем в бурите на брака ни? Как да се справим с критиката? Как да понесем лошите новини, които неминуемо ще чуем през тази година?

Ако се надяваш да преминеш през живота без проблеми, без да си критикуван, без изкушения, лоши новини и трагични моменти, ти живееш в един илюзорен свят.

За да оцелеем, трябва да сме сигурни, че Исус е на борда на нашия кораб.

Поканил ли си Исус да бъде капитан на кораба на твоя живот? Ако не си, можеш да го направиш още сега, докато слушаш. Можеш да Му се довериш като на твой Господ и Спасител! Защото...

Деяния 4:12 „... чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.“ Защо? Защото никой друг безгрешен човек не е умрял, за да плати цената за нашия грях.

Когато изповядаш Исус като Твой Господ и Спасител, ти се новораждаш и получаваш спасение и вечен живот. Но това не е всичко.

Исус става капитан на твоя кораб. А това ти дава много други благословения.

Първо, когато Исус е капитан на нашия кораб, Той ни дава цел и посока в нашия живот.

Исус каза, „Да минем на отвъдната страна...“ (ст.22)

Много хора живеят ден за ден, без цел и посока. Не знаят защо са се родили на тази земя и къде отиват. Мислят, че са еволюирал планктон.

Римляни 8:28 „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.“

Призовани според Неговото намерение, да вървят в определената от Него посока. Исус даде на учениците посока. Каза, „Да минем на отвъдната страна.“ Да преминем от царството на мрака в царството на светлината. Да сменим Сатаната с истинския Капитан на душата, Исус!

Когато четем Библията, в нея Бог ни дава целта и посоката на нашия живот. Като тяло Христово, ние имаме цел тук в този град. Той иска ние да бъдем сол и светлина в този свят. Да светим за Исус. Да се насърчаваме един друг. Да си носим товара един друг. Да се назидаваме да вървим в пътя Исус. Това е нашата цел. В Исус аз знам защо съм тук.

Пеперудите монарх са известен вид пеперуди, които привличат погледа с изящната си красота. Всяка есен те мигрират от Канада до Ангагуео, Мексико и с удивителна точност се събират на върха на планина точно на 1 ноември. Учените са опитвали да разберат на какво се дължи способността на пеперудите монарх да навигират през това огромно разстояние с такава точност.

В изследване, спонсорирано от Американския институт за здраве, учените боядисали антените на група пеперуди. Някои били боядисани в черно, a други с прозрачен слой боя. Това елиминирало чувството за миризма при двете групи. Открили, че пеперудите с прозрачна боя успели да намерят пътя за мигриране, а тези чиито антени били недостъпни за светлината се дезориентирали и се объркали. Изследователите достигнали до заключението, че тези красиви създания зависят напълно от слънцето за посоката на летене. Подобно на GPS, те се ориентират по слънчевата светлина, за да открият точното си местоположение.

По същия начин и ние сме напълно зависими от Сина, за да мигрираме в живота си и да насочваме в правилната посока нашия кораб.

Първо, Исус дава цел и посока на нашия живот. Второ, когато Исус е капитан на кораба на живота ни, ние получаваме увереност за вечен живот.

Без значение какво щеше да се случи, Исус каза на учениците, че те ще достигнат до отвъдната страна. В Исус имаме увереност, че ще стигнем до отсрещния бряг. Ние сме спасени за цялата вечност. Исус е не само Капитан на нашия кораб, който ни задава посоката на движение. Той е и котвата на кораба. Той е котвата, която ни държи. Той ни дава надежда...

Евреи 6:19-20 „която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата; където Исус като предтеча влезе за нас.“

В новозаветни времена, ако корабът хвърлял котва в пристанище по време на прилив, след отлива водата се отдръпвала и той се озовавал на сушата. Тогава вдигали котвата и я хвърляли навътре във водата. Нямало никакво значение дали ще духа силен насрещен вятър. Хората разбирали, че когато дойде следващия прилив, корабът ще последва котвата във водата.

Както се пее в една песен, „В окото на бурята Ти си в контрол. Посред войната ти пазиш моята душа. Само ти си котва, когато платната са разкъсани. Любовта Ти ме обгражда в окото на бурята.“

На логото на нашата църква има кораб. Той символизира църквата и всички нейни членове, които се движат в една посока, движени от Святия Дух. Кръстът е този, който държи платната. А котвата символизира Исус - нашата надежда за спасение.

Исус е нашата котва. Исус е на небето и ако ти си спасен, ще отидеш на небето, защото Исус е там. Котвата е гаранцията, че някой ден корабът ти ще влезе във водата.

2 Tимотей 1:12 „зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е силен да опази до онзи ден онова, което съм Му поверил.“

Божията сила ни пази до онзи ден, когато ще Го видим лице в лице.

Когато говорим за бури, нека си спомним за Ной. Каква буря преживя той само! Ной нямаше защо да се тревожи да не падне от кораба. Защо? Защото се казва, че „Господ го затвори вътре“. (Битие 7:16)

Сигурно морето е било бурно. Може Ной да е залитал и да е падал вътре в ковчега. Но не падна от ковчега. Той беше в безопасност там. По пътя можем да получаваме ожулвания, натъртвания, синини..., но нашето спасение е сигурно. Исус е нашата котва.

С Исус на борда получаваме цел и посока и имаме увереност в нашето спасение за вечността.

Трето, с Исус на борда на нашия кораб ние не само имаме цел и посока и увереност в спасението, но Той ни дава и стабилност в неочакваните житейски кризи.

Обърнете внимание на ст. 23:

Лука 8:23 „И бурен вятър се устреми върху езерото, и вълните ги заливаха, така че бяха в опасност.“

Тук виждаме, че вълните идват внезапно. Макар и Генисаретското езеро да не е било голямо и обикновено да е било спокойно и гладко като огледало, очевидци разказват, че са го виждали да се разпенва и да завира като котел под напора на яростен студен вятър от хълмовете на изток. Издигащият се под негово влияние горещ въздух се завихря и така се разразява буря.

И в нашия живот бурите се надигат внезапно. Това може да е загуба на работа и средства за препитание, може да е буря във взаимоотношенията, внезапно появило се заболяване или дори новини за внезапна смърт на член на семейството, дошли по телефона.

Когато преди около две седмици футболистът на Дания Кристиан Ериксен колабира по време на футболен мач от Европейското първенство. Докато му оказваха първа помощ, за да го стабилизират, жена му е долу при футболистите и през сълзи казва: „Не искам да умира!“

Внезапна криза, непричинена от нищо. Никой не е застрахован. Изведнъж целият ти живот се преобръща.

Обърнете внимание, това че Исус е в лодката не означава, че лодката е застрахована срещу бури. Много християни мислят, че бурите са само за невярващите. Няма нищо по-далеч от истината.

Можеш да си в центъра на Божията воля и да преминаваш през ураган от всякакви беди. Непокорството също може да доведе до буря. Вижте какво се случи с Йона. Но често бурите са Божия начин Той да ни направи по-силни.

Лука 8:24 „И дойдоха, та Го разбудиха, и казаха; Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмри вятъра и развълнуваната вода; и уталожиха се, и настана тишина.“

Исус стана и успокои вятъра, и бурята престана. Но основната буря, която занимаваше Исус беше бурята от страх, който бе обхванал учениците. За този вид бури говорим. Няма нужда да гледаме на обстоятелствата, трябва само да погледнем към Исус. Страхът идва, когато гледаме към бурята. Вярата се ражда, когато гледаме към Спасителя.

В някои преводи вместо „А Той се събуди и смъмри вятъра“ се казва, „А Той се изправи...“ Исус не се наведе, а се изправи над бурята. Когато признаем Исус за Спасител и Господар на нашия кораб, можем да сме сигурни в едно – няма да е нужно да се навеждаме под бурите, а ще се изправяме над тях. Ще се издигаме над обстоятелствата на живота и ще преживяваме мир.

И последно, освен че ни дава цел, посока, увереност в спасението и стабилност, Капитанът на нашия кораб Исус ни дава по-ясно разбиране за това кой е Той.

Лука 8:25 „Кой ли ще е Този, Който заповядва и на ветровете, и на водата, и те Му се покоряват?“

Ние започваме да осъзнаваме колко велика и огромна е силата на нашия Господ. Псалм 107:24 казва, че ние виждаме Божията сила и мощ да се проявяват в дълбокото.

Само Бог знае какви бури ще дойдат в живота ни. Но ти и аз можем да сме уверени, че Той ще ни даде мир.

Филипяни 4:6-7 „Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус.“

През 1555 г. епископът на Лондон и Уестминистър, Никълас Ридли, бил осъден да бъде изгорен на клада поради свидетелството си за Христос. В нощта преди екзекуцията, брат му му предложил да остане с него в затворническата килия, за да му дава утеха. Николас Ридли отказал предложението с думите: „Ако е рекъл Бог, възнамерявам да си легна и да спя спокойно тази нощ.“ Той имал Божия мир в бурята. Затова можел спокойно да се отпусне във вечните ръце на своя Господ и да знае, че Той ще се погрижи за нуждите му.

Ние също можем да имаме мир в бурята, защото когато Исус е в нашия кораб, ние имаме цел и посока, имаме увереност във вечния живот, стабилност в неочаквани кризи и по-дълбоко разбиране за това Кой наистина е Той. Нека се помолим.

_______________

БПЦ "Нов живот" - Варна

27.06.2021

Трите оръжия за помирение

На 1 февруари т. г. се навършват 75 години от разстрела на трима регенти, 8 царски съветници, на министри, депутати, генерали и офицери, осъдени от престъпния „народен съд”.

В онзи мразовит февруарски ден на 1945 г. е извършена може би най-масовата екзекуция на политически и военен елит на една държава в Европейската история.

"Народният съд" осъжда на смърт общо 2 730 души, а 305 получават доживотен затвор. Много от осъдените на смърт вече са умъртвени без съд и присъда. Конфискувани са повече от 200 предприятия, огромен брой недвижими имоти и вещи. Изселени са повече от 28 000 души.

Никой не знае точния брой на избитите веднага след комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. Историци сочат умопомрачителната цифра 30 000 души. Сред тях най-често срещаните професии са на учители, лекари, писатели, възрожденци, свещеници, кметове, предприемачи!

Защо ни застигна това зло? Сигурно един ден Бог ще ни даде и този отговор. Но по-важното е, защо все още, 30 години след демократичните промени, не можем да се отървем от него?

Библията казва: "Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места, за да търси покой, и не намира. Тогава казва: Ще се върна в къщата си, откъдето съм излязъл. И като дойде, намира я празна, пометена и подредена. Тогава отива и взема със себе си седем други духа, по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото." (Матей 12:43-45).

Злият дух на комунизма привидно си отиде през 1989 г., за да се завърне на бял кон няколко години по-късно. И не беше сам. Върна се с още няколко "приятели" - страха, подозрителността, лъжата, корупцията, атеизма, тоталитаризма и материализма.

Днес, когато заедно сме се събрали, за да почетем паметта на жертвите на комунистическия терор, е нужно да се запитаме: как можем да постигнем национално помирение?

Кой може да ни направи отново човеци? Да ни върне любовта към ближния? Да ни даде надежда за по-добър живот?

Ние търсим спасител вече 73 години, който да ни спаси от нашите "освободители." Но проблемът е, че го търсим на неправилното място.

Проблемът е, че всички, не само обладаните от духа на комунизма, сме грешни. "Няма праведен нито един", казва Библията. Има обаче Един, който се роди, живя безгрешен живот, умря и възкръсна. Името му е Господ Исус Христос. И Той ни обещава:

"Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот." (Йоан 5:24).

Ако сме загубили надежда, че животът ни може да се промени, ако сме се отчаяли от силата на злото в живота, нека погледнем към Христос. Той ще ни даде мир, който досега не сме познавали. Исус е казал:

„Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои.“

Библията казва, че по разположение ние сме врагове на Бога. Затова, за да се справим със злото извън нас, трябва първо да се справим със злото вътре в нас. Нужно е да се покаем от греховете си и да приемем Божия Син Исус Христос за Господ и Спасител.

Но това не е всичко.

Той ще ни научи, че за да се справим със злото в живота, трябва да сменим оръжието. Взаимните нападки, злобата, омразата, физическата разправа и леенето на кръв няма да помогнат.

Материалните оръжия са безсилни пред духовното зло. Водният пистолет е безполезен срещу въоръжен терорист. Нужно ни е оръжие от друго поколение. От друго измерение. Духовно.

И когато го направим, ще започнем да печелим битки - първо малки, а след това и по-големи.

Защото "оръжията, с които воюваме, не са плътски, а са силни пред Бога за събаряне на крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всяка мисъл да се покорява на Христос." (2 Коринтяни 10:4,5)

Кои са нашите духовни оръжия? Това са любовта, истината и молитвата. Любовта е съборила най-силните крепости в историята. Истината е разкъсала най-големите окови на лъжата. Молитвата е стълбата, по която слиза армията от Божии ангели, за да воюва за нас.

Молитва не само за жертвите, но и за палачите. Защото,

ако Христос е умрял за греховете на всички, то Неговата смърт е достатъчна, за да покрие и греховете на престъпниците, които са готови да я приемат и да се покаят.

Тези три оръжия единствено ще доведат народа ни до помирение. Защото любовта покрива множество грехове, а истината ще ни направи свободни.

И най-голямото зло е победимо, когато Бог воюва на наша страна. Злият дух на комунизма още не си е тръгнал. Но има Един, който е по-силен от този демон. В Неговото име можем да победим последствията от безбожния комунизъм.

Вяра която носи мир (Яков 3:13-4:10)

/проповед/

Прочит Яков 3:13-18; 4:7-10.

Един човек оцелял след буря в морето и се добрал до необитаем остров. След време оттам минал кораб и мъжът бил спасен. След като научил, че човекът живял там 5 години, капитанът забелязал, че на острова има 3 колиби и го попитал: „Какви са тия 3 колиби?“ Човекът посочил първата и казал, че живял там. Посочил втората и казал, че ходил на църква там. „Ами третата?“, попитал капитанът. „А, това е където преди ходих на църква.“

Дотук имахме 6 срещи върху Посланието на Яков. Убедихме се, че то е много практично послание. Яков говори за това как да се справяме с изпитанията и изкушенията, как да живеем благочестив живот и да не показваме пристрастия. Разгледахме 5 принципа за истинска вяра - вярата е повече от думи, чувства, мисли, от просто вяра; тя се доказва на дело. Последният път говорихме за това как да изговаряме думи на живот, а не на смърт и колко важно е да обуздаваме езика си. Той е буйно зло, което се запалва от пъкъла. Видяхме, че често сме непоследователни и с един език хвалим Бога и хулим човеците, а съответно и Бога. Насърчих ви да използвате акронима ДУМИ като критерий дали да кажете или не нещо, което сте си намислили. Какво означаваше този акроним? (достоверно ли е, умиротворяващо ли е, милостиво ли е, инспириращо ли е)

Днес продължаваме със следващия пасаж (3:13-4:10). Само след няколко дни ще празнуваме отново Рождество Христово. На Рождество говорим за Исус като княза на Мира, за мир между хората. „Слава на Бога във висините, а на земята мир между хората.“ (Лука 2:14)

Но днес виждаме липса на мир. Нашият свят е раздиран от конфликти и войни. Тъкмо Ирак обяви, че се е справил с Ислямска държава, арабите отново заплашиха, че ще убиват заради обявяването на Ерусалим за столица на Израел от САЩ.

Но мирът липсва не само между нациите. Виждаме все повече разтрогнати бракове, ревност и егоизъм във взаимоотношенията на хората. Подобно на човека на пустинния остров, ние сме много добри в изграждане на стени помежду си, дори когато другите са далеч от нас!

В този пасаж Яков ни казва, че можем да имаме вяра, която да носи мир между нас и Бога и нас и човеците.

Посланието на Яков е наречено „съборно“, защото е изпратено до много църкви. И в този пасаж научаваме, че тези църкви са имали проблеми. Ние често си казваме, „Ех, защо не живея в дните на ранната църква, тогава Духът се е изливал мощно, ставали са чудеса и знамения и всички са се обръщали към вярата!“

Да, имало е чудеса, но е имало и конфликти между членовете. Коринтската църква била разделена на фракции. Във Филипи имало две жени, които не можели да се понасят. Галатяните се хапели и ядели един друг (Галатяни 5:15). Павел и Варнава също имали сериозен сблъсък относно Марк и в резултат пътищата им се разделят (Деян. 15:36).

Яков 3:14: „Но ако в сърцето си имате горчива завист и себичност, не се хвалете и не лъжете против истината.“

Конфликтът в църквите, до които пише Яков бил свързан с това, че някои от учителите горчиво завиждали на други. И вместо да се покаят, те се хвалели със завистта си. Как е възможно това?

Проблемът бил там, че те агресивно нападали други учители и се оправдавали, че правят това от ревност за Господа. Но това била не ревност за Господа, а маскирана завист и себичност. Те смятали, че притежават повече знания от другите учители. И не можели да се примирят, че последните са имали повече последователи от тях. Затова са им завиждали. Как е възможно те, интелигентните, да бъдат пренебрегвани от вярващите!

Но интелигентност и мъдрост са две различни неща.

Един пастор, студент и компютърен гений били единствените пътници в малък самолет. Пилотът дошъл в кабината и казал, че самолетът пада и има само три парашута за 4 човека. После добавил, „Аз трябва да взема единия парашут, защото имам жена и три малки деца.“ Затова взел един парашут и скочил. Компютърният гений казал, „Аз трябва да взема един парашут, защото съм най-умният човек в света и всички се нуждаят от мене.“ Взел парашут и скочил.

Пасторът се обърнал към студента и казал с тъжна усмивка. „Ти си млад, а аз съм живял дълъг живот, затова вземи последния парашут, а аз ще падна със самолета.“ Студентът отговорил, „Споко, пасторе, най-умният човек в света току-що взе моята раница и скочи!

Да си интелигентен не означава да си мъдър!

Затова, както споменахме миналия път, Яков предупреждава мнозина да не стават учители, защото ще приемат по-строга присъда. Но този текст е валиден за всеки вярващ.

Когато ние сме движени от горчива завист и себичност, ние действаме според мъдростта, която е „земна, плътска и дяволска“ (Яков 3:15). Тя неизбежно води до конфликт. В контраст на нея, казва апостолът, стремете се към Божията мъдрост, която води до мир.

Яков 3:17: „Но мъдростта, която е от горе, е преди всичко чиста, после миролюбива, ненатрапчива, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.“

Много от хората твърдят, че притежават мъдрост. На въпроса на Яков „Кой от вас е мъдър и разумен?“ (3:13а), сигурно мнозина биха вдигнали ръка и казали: „Знаех си, че ще забележиш моите качества“. Но веднага след това Яков добавя: „Нека показва чрез своето добро поведение делата си в кротостта на мъдростта.“ (3:13б)

Кротостта.

„Кротост“ е едно от блаженствата в Проповедта на планината (Матей 5:5) и е аспект на плода на Духа (Галатяни 5:23). Гръцката дума не означава мек, слаб човек, а съдържа идеята за контролирана сила. Използвана е за опитомен кон, който е силен, но напълно покорен на господаря си. Мойсей е описан като най-кроткият човек на земята (Числа 12:3), но същевременно той е бил много силен лидер. Исус се описваше като кротък (Матей 11:29), но имаше власт да се изправи срещу религиозните водачи и да прогони търговците от храма.

Ако кротостта е контролирана сила, тогава какво е мъдрост?

Яков 3:17: „Но мъдростта, която е от горе, е преди всичко чиста, после миролюбива, ненатрапчива, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.“

Първо, за Яков мъдростта е чиста в своите мотиви. Тя е противопоставена на егоистичната амбиция, която се ражда в нашите страсти и води до боеве и разпри (4:1,2), до счупване на моралния ни компас (4:2б), неудовлетворение в живота (4:2), неправилни молитви (4:3) и духовно прелюбодейство (4:4).

Чистата мъдрост е лишена от всякаква себичност. Тя се стреми да прославя Бога и да изгражда човека, с когото разговаря.

Понякога, когато влизам в доктринални спорове, усещам как ми се иска да докажа, че съм прав и да спечеля спора. Но не извинявам ли така моята гордост, като си казвам, че го правя в името на истината?

Затова, преди да влезем в спор, нека се запитаме ще допринесе ли този спор за Божията слава и за духовното здраве на този човек?

Чистата Божия мъдрост не завижда. За много хора важи сентенцията, че тревата на съседа е по-зелена. Но когато завиждаме, ние нарушаваме Десетата заповед, „Не пожелавай“, която е в основата на всички останали заповеди, насочени към нашите взаимоотношения с ближните ни. Когато пожелаваш (десета заповед), ти си склонен да излъжеш (девета заповед), да откраднеш (осма), да прелюбодействаш (седма) и дори да убиеш (шеста).

На първо място мъдростта е чиста и веднага след това се казва, че мъдростта е „миролюбива“ (ст.17). Словото ни насърчава на много места да търсим мира и да се стремим към него (1 Петър 3:11). Думата „стремя се“ тук има значение на „преследвам животно по време на лов.“

Доктриналната чистота трябва да се защитава, но не бива да влизаме в престрелки относно второстепенни въпроси, демонстрирайки липса на „мъдрост от горе“. Защото, мъдростта е и „ненатрапчива“. Тя предпочита милостта пред правосъдието, прошката пред съда.

Един съдия се славел като най-принципният и справедлив съдия в града. Един ден в съдебната зала влязъл млад мъж, обвинен за убийство. Това бил неговият син! Той започнал да взема наркотици, тръгнал по лош път и убил, за да вземе парите на жертвата. Съдията обичал силно сина си, но не можел да пренебрегне справедливостта. Тогава той направил единствено възможното нещо. Отсъдил, че синът му заслужава смъртна присъда. След това станал и заел неговото място на подсъдимата скамейка.

Същото направи и нашия небесен Отец. Ние бяхме в нашите грехове и заслужавахме смъртна присъда. Но Исус дойде и зае нашето място на кръста. Милостта тържествува над съда.

Мъдростта е не само чиста, миролюбива и ненатрапчива, но и „отстъпчива“. Буквално това означава, че мъдростта се убеждава лесно. Това обаче не означава, че мъдростта е лековерна. Мъдростта е готова да отстъпи, стига да не се засяга основно доктринално положение или принцип на вярата. Ние трябва да преценим кои битки си заслужава да водим.

Неотдавна ми се наложи да разговарям с невярващ човек. Разговаряхме за Бога и вярата, но в един момент разговорът се насочи към съвременното положение и противопоставянето изток – запад. Той каза нещо, което се различаваше от моите възгледи.

Колкото и да ми се искаше да поправя онова, което считах за грешна позиция, почувствах как Святият Дух ме накара да си замълча. В края на краищата, човек може да се спаси дори и да е заблуден относно други въпроси! Но трябва да призная, че не винаги съм бил чувствителен за Божието водителство в тази област!

Божията мъдрост може да различава между важни и маловажни въпроси и е готова да отстъпи във втория случай.

Божествената мъдрост е и „пълна с милост и добри плодове.“ Да си милостив означава да имаш състрадание не само към някого, който страда за нещо, което не е направил, но и да показваш състрадание към човек, който страда заради собствени грехове или грешки. Това за мен сякаш е най-трудното! Но имам от кого да се уча!

Чели ли сте „Клетниците“? Когато Жан Валжан е хванат със сребърните прибори, които е откраднал от свещеника, разследващият полицай прави очна ставка на свещеника с Валжан. Вместо да се нахвърли с упреци за извършената кражба срещу него, свещеникът казва: „Г-н Валжан, защо не взехте и сребърните свещници, които ви дадох, а сте прибрали само приборите?“

Точно това направи и Бог за нас. Той е милостив към нас, въпреки че обикновено проблемите ни произлизат от нашия грях. Но докато бяхме в нашите грехове, Той изпрати Своя Син да умре за нас (Рим. 5:8). Ние също трябва да показваме такавамилостива мъдрост!

Добрите плодове ни напомнят, че Божествената мъдрост не е теоретична, а практична. Тя запретва ръкави и се хваща на работа.

Мъдростта е и безпристрастна. Това може да означава, че тя не взема страна. Но същата дума може да значи и „неделима, целенасочена, пълна“ в смисъл на пълна лоялност към Бога. Мъдростта е напълно лоялна на Бога.

И накрая, в ст.17 се казва, че мъдростта е „нелицемерна“ или "искрена". Това, което виждаш не е маска. Думата, използвана за „лицемерна“ първоначално означавала „актьор“ – човек, който играе роля на сцената, която е различна от него в живота. С това Яков ни насърчава да не играем роля – да сме последователни, прозрачни и надеждни хора, към които другите да могат да се обърнат за помощ и съвет.

Ако имаме тази „мъдрост от горе“ - мъдрост, която е чиста, миролюбива, ненатрапчива, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна - и я прилагаме в живота си, ние ще бъдем приятели с Бога. Но някой ще каже, ако сме приятели с Бога, тогава трябва да отхвърлим светските ценности и приоритети. Хората ще ни помислят за полудели! Постепенно ще загубим един по един приятелите си.

Един вид, ще обявим война на света. Но нали казахме, че трябва да живеем в мир с Бога и с хората. Не е ли възможно да сме хем християни, хем да сме приятели със света?

Същите мисли са вълнували християните и по времето на Яков. Затова той ги предупреждава, че който иска да е приятел на света, става враг на Бога (4:4). Бог иска пълната ни лоялност.

От опит знаем, че не можем да седим едновременно на два стола. Защо тогава се опитваме да го правим толкова често?! Истината е, че който копира света, неусетно възприема неговите стандарти за поведение.

Преди години голямата ни дъщеря отиде в Англия да помага в провеждането на детски църковен лагер. Тя стоя само десетина дни там. Когато се върна, беше усвоила до съвършенство британския английски акцент. Следващата година отидохме в Америка и за няколко седмици акцентът й стана досущ като на американка! Другите ни деца, които бяха с нас, също не останаха назад.

Същото е вярно за нашето взаимодействие със света. Поради грешната ни природа, ние възприемаме ценностите, принципите и целите на обществото. Но за Яков духовното копи-пействане от света е недопустимо, затова той не пести силните епитети!

Яков 4:4: „Прелюбодейци и прелюбодейки! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога?“

Не можем да имаме едновременно мир с Бога и мир със света. Яков ни умолява да изберем мира с Бога чрез прилагане на мъдростта от горе. И тук той добавя още един аспект на небесната мъдрост, смирението.

Яков 4:7-8,10: „И тъй, покорявайте се на Бога. Противете се на дявола и той ще бяга от вас. Приближавайте се към Бога и Той ще се приближава към вас. Измивайте ръцете си, вие грешници, и очиствайте сърцата си, вие колебливи... Смирявайте се пред Господа и Той ще ви възвишава.“

Когато гледаме към Исус и към Словото Му, ние обръщаме гръб на дявола и неговите лукави думи. Когато се приближаваме в молитва към Бога, ние се отдалечаваме от злото на света. Когато сме измити в кръвта на Агнето, нашите сърца са изцялопосветени. Когато се смирим пред Бога, Той ще ни прослави в своето небесно царство!

Но, отново някой ще каже: как да успеем да го направим, като нямаме сили да се противопоставим на света и неговите похоти? Отговорът е в 6 ст.

Яков 4:6: „Но Той дава една по-голяма благодат, затова казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“

На смирените дава какво? Благодат!

За всичко имам сила чрез Онзи, който ме укрепява (Филипяни 4:13). Не чрез сила, нито чрез мощ, а чрез Духа Ми, казва Господ на Силите (Захария 4:6). Когато се смиря пред Него, когато изпразня живота си от своето его, страсти, пожелания и ревнувания, тогава идва Исус с Неговата благодат.

Предал ли си живота си на Исус? Ако да, тогава знай, че същата благодат, която действаше, когато ти предаде живота си на Бога, действа и сега в твоя живот.

Един човек получил голяма сума пари, която трябвало да даде на беден пастор. Решил, че сумата е прекалено голяма, за да я изпрати наведнъж. Затова изпратил част с бележка „Очаквайте още.“ След няколко дни пасторът получил още един плик със същата сума и същата бележка, „Очаквайте още.“ След време дошъл трети и четвърти плик. Това продължило, докато цялата сума била получена.

Същото е и с благодатта, която получаваме от Бога. Когато Бог ти прощава греховете, очаквай още благодат. Когато те приеме в семейството си, очаквай още. После, когато започне да работи в характера ти, очаквай още. Когато работи в семейството и в църквата ти, очаквай още. Когато ти помага в старостта ти, очаквай още.

С помощта на Божията благодат можеш да направиш следващата крачка по пътя към мира.

Искаш ли да имаш вяра, която носи мир? Тогава се смири пред Него и остави Неговата благодат да действа в живота ти. Тя ще отключи небето за мъдростта, която идва отгоре. Тогава ще получиш чистата, миролюбива, ненатрапчива, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна мъдрост.

Когато това стане, ще се учудиш до каква промяна ще доведе това в твоя живот. Личните конфликти ще станат изключение, а ти ще се радваш на мир и хармонични взаимоотношения. „Слава на Бога във висините, а на земята мир между хората.“

-----

БПЦ "Нов живот" - Варна

17.12.2017 г.