Отиват ли на небето децата, които умират?

/проповед/

Един от въпросите, зададен в нашата поредица „Щом питаш...“ е “При грабването ще бъдат ли „грабнати“ и всички деца до 12 годишна възраст?” Библията не отговаря конкретно на този въпрос, но тъй като той е свързан с друг по-широк и по-важен въпрос, предпочитам и аз да разширя темата.

По-важният въпрос е „Отиват ли на небето децата, които умират?“ Този въпрос е особено важен за тези, които са загубили бебе или дете, или са направили аборт без да разбират, че това е грях и убийство.

Но този въпрос е важен и за всички, които ще бъдат призовани да послужат на някой, който е изгубил дете.

Спомням си, че като ученик бях дълбоко потресен от смъртта на момче от съседния клас. Беше починал в големи мъки, след изгаряне от вряла вода. Макар и да не познавах родителите му, дни наред се измъчвах от мисълта как ли се чувстват те при тази загуба. Тогава още не знаех, че смъртта не е краят и мисълта за безвъзвратната загуба на тези хора не ми даваше покой.

Може би някой тук е преживял загуба на дете или аборт, или познава семейства, които са загубили детето си. Ако някой те попита „Дали моето дете е на небето?“, какво ще му отговориш? Ние сме склонни да отговаряме, „Вярвам, че то е на небето.“ Но дали имаме Библейски аргументи за това?

За смъртта е трудно да се говори. Когато твой близък е отишъл при Господа, се чувстваш така, сякаш ти си единственият човек, на когото се е случило подобно нещо.

Една източна легенда разказва, че единственото дете на една жена умряло. Тя отила при пророк и го помолила да върне детето ѝ обратно. Пророкът ѝ казал да отиде и да вземе една шепа ориз от къща, в която смъртта още не е влизала. Ако го направела, той щял да ѝ съживи детето. От врата на врата тя питала, „Всички ли сте около масата – бащата, майката, децата, никой ли не липсва?“ Но винаги отговорът бил, че нечий стол е празен. Докато ходила от къща на къща, тъгата и скръбта ѝ станали по-поносими, защото разбрала, че смъртта е посетила всички семейства.

Още по-трудно е, когато става въпрос за бебе или дете. Много често ние или избягваме темата, или се изказваме неуместно и дори нараняваме семейството на детето. Ведъж една майка чула някой да казва на мъжа ѝ, „Може би Бог не е искал жена ти да има дъщеря“.

Някои казват, „Сигурно такава е била Божията воля.“ Но дали това ще помогне на семейството да престане да скърби за загубата? Смъртта на Исус на кръста също беше Божия воля, но тя беше също безкрайно болезнена и ужасна смърт. Да, Бог може да използва смъртта на дете и да извърши чудеса, но една смърт никога не е нещо добро.

Преди години синът на една служителка от църква във Варна умря при катастрофа. Това беше голяма трагедия за семейството и за цялата църква. На погребението дойдоха няколко десетки приятели на момчето. Бог използва това, което видяха и чуха, за да говори на сърцата им и някои от тях повярваха. Бог използва смъртта на това момче, за да извърши чудото на спасение.

Бог допуска смъртта на деца, за да се спаси семейството или други хора. Но ние трябва внимателно да подбираме думите си, когато искаме да дадем утеха на опечалените.

Но нека се върнем на въпроса къде отиват починалите деца, като разгледаме какво казва Библията по темата. Библията не отговаря директно на този въпрос. Но има стихове, които взети в тяхната съвкупност, могат да ни помогнат да разберем посланието на Божието слово.

Първото нещо, което трябва да кажем, когато говорим за вечната съдба на неродените или умрелите деца е, че

Животът започва при зачеване.

23 хромозоми от майката се свързват с 23 хромозоми от бащата и това наричаме фертилизация. С това генетичният състав на човека е вече определен. Но дали всеки заченат живот е вече личност?

Науката не може да отговори на този въпрос, но Библията е категорична.

Псалм 139:13-15 “Защото Ти си създал чреслата ми, обвил си ме в утробата на майка ми. Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това. Костите ми не се укриха от Тебе, когато в тайна бях изграждан и в дълбочините на земята ми бе давана разнообразната ми форма."

Тук виждаме, че Бог е познавал псалмистът докато той е бил още неоформен и „в тайна“ изграждан. Използването на лични местоимения тук показва, че преди раждането той е бил човешко същество. Както казва Спраул, „Писанието приема, че има континуитет на живота, започващ отпреди раждането и продължаващ след него.“

Бог казва на пророк Еремия, че той е отделен за Него отпреди раждането му. Това показва, че за Бог той е бил личност преди да е бил оформен в утробата.

В Псалм 51 Давид казва, че е бил грешен от мига на зачеването си. Но само личност може да има грешна природа. Една предчовешка маса от клетки не може да има морална природа.

Можем да посочим и други текстове, от които става ясно, че всеки заченат живот е вече личност. Следователно, смърт настъпила след момента на зачеване е смърт на личност. А всяка личност има вечна съдба. Това не е просто анонимна маса от тъкан, не е просто някакъв зародиш.

Второ, Бог е вложил Божия образ в човека, затова

Бог цени живота на човека.

Битие 1:26 „Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие.“

Всяко бебе е оформено по Божи образ и подобие. Фактът, че някои бебета никога не виждат бял свят не означава, че техният живот не е свещен. Животът на всеки човек е свещен и неприкосновен.

Бог цени живота на човека, но

Бог има специално отношение към децата.

Първо, ние вярваме, че поради първородния грях на Адам всички ние наследяваме греховната природа и сме под Божие осъждение:

Римляни 5:18-19 „чрез едно прегрешение дойде осъждането на всички човеци... чрез едно прегрешение дойде осъждането на всички човеци“.

Тук глаголът „дойде“ (гр. „катеста“) е в минало свършено време, което показва че когато Адам съгреши, Бог счете всички негови наследници за грешници, които се нуждаят от спасение.

Всички членове на човешката раса бяха представени от Адам в момента на изпитване в Едемската градина. Като наш представител Адам съгреши и Бог ни счете за виновни заедно с него.

Макар и Библията да не използва този термин, много богослови от времето на Августин наричат тази доктрина доктрината за „първородния грях“. Други използва термина „наследен грях.“

Много хора протестират срещу това, че са счетени за виновни поради нечий чужд грях. Но трябва да имаме предвид, че всеки е извършвал много грехове и Бог го държи отговорен за тях. Те ще са първата причина за осъждение в Съдния ден.

2 Кориняни 5:10 „Защото всички трябва да застанем открити пред Христовия съд, за да получи всеки според каквото е правил в тялото – било добро или зло.“

Второ, на мястото на Адам най-вероятно всеки от нас също би съгрешил. И трето, ако мислиш, че е нечестно да си представляван от Адам, тогава трябва да приемеш, че е нечестно да си представляван от Христос и Неговата праведност да е ... на теб.

Защото ето как продължава Павел в Римляни:

Римляни 5:19 „Защото както чрез непослушанието на един човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на Единия мнозината ще станат праведни.“

Бог счита човешката раса за органично цяло, представено от Адам като негов родоначалник и счита изкупените чрез Христос като органично цяло, представени от Христос като глава на тялото Христово.

Освен наследена вина поради греха на Адам, ние наследяваме и грешна природа или грешно естество. В Ефесяни 2:3 Павел казва, че „по естество сме били чеда на гнева.“ С други думи, ние сме предразположени да грешим. Всеки, който е отглеждал деца, знае за какво говоря.

Това за възрастните. Но нека се върнем на децата. Какво става с едно дете, когато умре? И то ли е под осъждение?

Има библейски стихове, като например Второзаконие 1:39, които показват, че Бог не държи децата отговорни за греховете им, защото те не могат да различават доброто и злото и следователно нямат способността да правят информиран морален избор.

Оттук според мен (това е мое лично мнение, Библията мълчи по въпроса) същият принцип е приложим и за грабването. Ако по време на настъпването му ако някой е на 12 години или по-малко, аз вярвам, че въз основа на Своята благодат, Исус ще го вземе в Своето присъствие.

Но може би ще попитате, до каква възраст децата не са отговорни и не подлежат на наказание за греховете си? В юдеизма тази възраст е 12 години. Но Библията не дава директен отговор на този въпрос. Няма определена възраст, на която всеки човек изведнъж става отговорен и съзнаващ факта, че е грешник. Само Бог знае точно кога едно дете става отговорно.

Ето какво казва и...

Йона 4:11 „А Аз не трябваше ли да пожаля онзи голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата, освен многото добитък?“

Следователно има период, в който децата не могат да различават между добро и зло и че самите те са грешници, които са нуждаят от спасение. Ако ние вярваме, че Бог плаче за грешниците и ги умолява да се примирят с Него, как би могъл същият този Бог да хвърли милиони бебета в ада?

Тогава как биват спасени децата? По същия начин, по който се спасяваме и ние – по благодат, но в този случай тя е върху тези, които не могат сами да повярват.

Един широко известен пример е случаят със сина на Давид и Витсавее във 2 Царе 12:15. Той е поразен от Господа и умира. В дните преди смъртта му Давид пости и се моли, надявайки се че Бог ще пожади детето. След смъртта му Давид се уми, яде хляб и се поклани на Бога. Когато го попитаха защо е реагирал така, Давид казва:

2 Царе 12:22-23 „Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си казвах: Кой знае, може Бог да ми покаже милост и детето да остане живо? Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна назад? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене.“

Oчевидно тук Давид няма просто предвид, че и двамата ще отидат в гроба. Давид се утешава при мисълта, че той „ще отиде при него“ във вечността. Неговата увереност в спасението на сина му е в ярък контраст със смъртта на втория му син Авесалом. Тогава той скърби, защото вярва че няма да види отново разбунтувалия се срещу него син, защото той е умрял в греха си.г

Aз не знам дали когато умре дете то отива на небето във формата на дете, но този теолог е прав, че ние ще можем да видим близките, включително децата си, които са отишли при Бога преди нас.

Тогава защо Бог не ни казва ясно, че всяко починало дете отива на небето? Както казва Ренди Алкърн, „Може би Бог предвижда изкривената логика и мисли, до които това може да ни доведе. Това може да отнеме от нас чувството за неотложност да видим децата си да дойдат с вяра при Христос. Може да ни направи по-малко загрижени за свещената и възложена ни от Бога задача да оказваме физическа и финансова помощ на непривилегированите и да донасяме благата вест до децата в света.“

Накрая, ако ти си преживял загуба на дете, имаш основателни причини да вярваш, че детето ти е на небето сега и очаква твоето пристигане. По-трудният въпрос е, ще бъдеш ли ти на небето с него? Твоето дете е било твърде малко, за да направи своя избор, но ти не си. Родители, чиито деца са на небето, не отиват автоматично там, когато умрат. За да видиш детето си отново и да се радваш на небесна среща с него, трябва да си новороден.

Нека се помолим.

_________________________

27.08.2023 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

Второто пришествие (Откровение 19)

/проповед/

Продължаваме с нашата поредица върху Откровение на Йоан, наречена „Той Царува“. В началото видяхме, че Исус управлява над цялата вселена. Той е Алфа и Омега. После надникнахме заедно с Йоан в небесните селения, за да видим Бог като свят, мощен и справедлив Творец и Исус Христос като Лъвът-Агнец, който е Изкупител за човечеството.

От 6-16 глава разгледахме ужасните бедствия и космическите катаклизми, които ще настъпят с отварянето на седемте печати, затръбяването на седемте тръби и изливането на седемте чаши. В този период на Голяма скръб Бог ще накаже невярващия свят, но и ще изпита своята Църква. Говорихме за невидимата война, която се води на небето за душите на хората. Бяхме предупредени за Антихрист – фалшивият Месия, който ще заблуди целия свят и след това ще обяви война на Израел и християните. Миналият път с помощта на п-р Джош видяхме как ще бъде срината блудницата Вавилон, която е символ на човечеството без Бога.

Днес ще разгледаме Откровение 19 гл. и ще говорим за най-епичното събитие на земята, Второто пришествие на Исус Христос.

Eдно момиченце слушало, докато приятелите на майка ѝ си говорили за приближаващото завръщане на Господа. След няколко часа установили, че я няма. Намерили я да гледа през прозореца на тавана на къщата. Като я попитали какво прави, тя казала: „Мамо, чух те да казваш, че Исус може да дойде днес и исках да бъда първата, която ще го види. Виж, изкъпах се и си облякох нова рокля.“

Както знаете, Исус е израснал в малко градче в северна Галилея, наречено Назарет. Аз не съм ходил в Израел, но от хора които са били там знам, че от Назарет се открива една величествена гледка. Пред Назарет е разположена долината на Армагедон, която заема площ от почти 1000 кв. км. 

Представете си сега Исус като малко момче, как си играе пред къщата всеки ден и пред погледа му се простира тази долина, на която един ден ще се състои битка, която ще бъде прекратена само с Неговото завръщане на земята.

Ще разгледаме видение, което Йоан получава за завръщането на Исус Христос. Защото Исус идва, за да прекрати битка, но и за да основе Царство.

Ние знаем, че в периода на Голямата скръб ще се пролее много кръв и това няма да е приятна гледка. Но картината става много по-приятна за гледане, когато Исус дойде отново. Той ще сложи край на всичко, което става на земята. Ще каже на политиците, отместете се, момчета, нека ви покажа как се прави.

И Исус ще завладее земята, която самият Той е създал.

Един човек посетил дом за деца със затруднено развитие и докато вървял по коридора забелязал отпечатъци от детски ръце на прозорците. Попитал директорката какво означават тези отпечатъци. И тя казала: „Ами, децата тук обичат Исус и с такова нетърпение Го очакват да дойде отново, че се облягат на прозорците, докато гледат към небето.“

Исус Христос идва отново. И това е най-прекрасната новина. Знаете ли, че във вестникарската индустрия използват шрифт, който се нарича шрифт на второто пришествие? Той се състои от големи главни букви, с които съобщават за съдбоносни събития. Например, кой е победил в изборите, съобщават за започнала война или сключен мир, кой е новият световен шампион по футбол и т.н.

Не знам как вестниците ще отразят Второто пришествие, но ми се струва, че на него най-много приляга този шрифт. Ще прочетем Откровение 19:11-21, за да разгледаме 3 аспекта на Второто пришествие - минал, настоящ и бъдещ. То бе пророкувано в миналото, ще разтърси настоящето и ще установи мир в бъдещето.

Откровение 19:11-21 “След това видях небето отворено и ето, бял кон, и Онзи, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен и съди и воюва с правда. 12 Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му имаше много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той; 13 и беше облечен в дреха, обляна с кръв; и името Му беше Божието слово. 14 И небесните войски, облечени в бял и чист висон, Го следваха на бели коне. 15 От устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Всемогъщия Бог. 16 И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете и Господ на господарите. 17 После видях един ангел, който стоеше в слънцето; и извика със силен глас и каза на всички птици, които летят сред небето: Елате, съберете се за великата Божия вечеря, 18 за да ядете месата на царе и месата на хилядници, месата на юнаци и месата на коне и на онези, които яздят на тях, дори месата на всички човеци, свободни и роби, малки и големи. 19 И видях звяра и земните царе, и войските им, събрани да воюват против Яздещия на коня и против Неговото войнство. 20 И звярът бе уловен, а с него и лъжепророкът, който бе извършил пред него знаменията, с които измами онези, които бяха приели белега на звяра, които се покланяха на неговия образ; те двамата бяха хвърлени живи в огненото езеро, което гори с жупел. 21 А останалите бяха избити с меча на Яздещия на коня, с меча, който излизаше от устата Му. И всички птици се наситиха от месата им.

Какво научаваме в този пасаж?

Първо, второто идване на Исус бе пророкувано в миналото. Нека да прочетем края на ст. 10 в 19 глава: „защото духът (или същността) на пророчеството е да свидетелстваме за Исус.“

И веднага след това идва видението на Йоан за второто пришествие на Христос.

С други думи, Исус Христос е звездата на сцената на библейското пророчество. Пророците фокусират вниманието си не само върху Неговото изкупление, но и върху Неговото управление.

Знаете ли, че след темата за вярата, най-обсъжданата тема в Библията е тази за Второто пришествие? To се споменава 1845 пъти в Библията – в 17 книги в Стария и в 23 книги в Новия завет. Един от всеки 30 стиха в Библията говори за второто идване на Христос – много повече, отколкото за първото му идване.

Исус говори 21 пъти за своето завръщане. Повече от 50 пъти Библията ни предупреждава да сме готови за Неговото завръщане.

Защо? Защото идването на Христос е кулминацията на цялата история на изкупление. Цели 3500 години вече евреите oчакват техния Месия да дойде. Той дойде и те не го разпознаха, и Той идва отново. Всички пророци говореха за Него. Всички апостоли Го очакваха.

И тук, в Откровение 19 четем за самото събитие. Това е времето, когато главата на змията най-накрая ще бъде смазана. Тогава скиптъра на управление отново ще бъде вдигнат в Юда – както пророкува Яков, когато извика синовете си да им каже какво ще с случи в идещите дни (Битие 49).

Това е времето, когато Божието обещание към цар Давид, че някой от неговите наследници ще управлява вечно, ще се сбъдне (2 Царе 7).

Това е времето, за което говори пророк Исая, когато каза: „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на раменете Му.“ (Исая 9:6)

Това е и времето, за което Навуходоносор видя във видение – този образ, който представляваше най-големите световни империи, но после видя камък, който пада от небето и удря в основата тази статуя и я разрушава, образувайки планина, която покрива цялата земя.

И Даниил разтълкува съня, като каза: „Небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши... но то ще строши и довърши всички тези царства, а самото то ще пребъдва довека.“ (Даниил 2:44)

Всички пророци видяха Този, който идва. Той ще дойде от небето на земята, ще детронира Антихрист и ще установи Своето царство. Те всички знаеха, че историята ще стигне до тази кулминация. Исус учеше учениците си да се молят за това. „Отче наш, който си на небесата, да се свети Твоето име. Да дойде твоето Царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята.“

В гл. 19 и следващите глави тази молитва най-накрая е отговорена.

Исус говори за това, когато се моли за учениците си на Елеонския хълм. Той каза: „А веднага след скръбта на онези дни слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят. Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава... ще видят Човешкия Син да иде на небесните облаци със сила и голяма слава.“ (Матей 24:29-30)

Между другото, някои от най-прекрасните химни, които църквата пее вече няколко стотин години говорят за второто идване. Чарлз Уесли е написал 7000 песни. От тях в около 5000 се пее за второто идване.

Както се пее в един химн, „През мрачните последни дни надежда славна ни крепи, че скоро - думи истинни - Той ще бъде Цар и Господар над вси! / Ще дойде скоро Спасът ни, Ще Го посрещнем ний със песни, дал денем, нощем или във зори - ще дойде Той на облаци.

Така че, първият аспект на Второто идване е, че то бе пророкувано в миналото. Второ, Неговото идване ще разтърси настоящето.

Когато Той се завърне, Той ще прекрати битка, която ще се води в момента. Докато четем описанието Му в тази глава виждаме, че Той е много различен от този Исус, когото виждаме в четирите евангелия. Там Исус е изпълнен със състрадание. Тук? Нека прочетем ст. 12: „Очите Му бяха огнен пламък“. Той идва като Съдия, от чийто поглед никой не може да убегне.

В евангелията Исус носи корона от тръни. А тук четем: „на главата Му бяха много корони“. Тези корони символизират Неговото управление, власт и суверинитет.

В евангелията Исус казва на Пилат, „Моето царство не е от този свят; ако царството Ми беше от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите.“ (Йоан 18:36) Но тук виждаме Исус да идва в нашия свят с небесната армия.

В евангелията си Го представяме целият окървавен, а тук в Откровение 19 се казва, че Той „беше облечен в дреха, обагрена с кръв“ (ст.13). Toва е предупреждение, че кръвта на невярващите ще бъде проляна в праведно въздаяние.

Това е един много различен Исус. Това вече не е Агнецът, това е Лъвът от племето на Юда.

2 Солунци 1:7-8 „когато Господ Исус се яви от небето със Своите силни ангели, в пламенен огън да даде възмездие на онези, които не познават Бога, и на онези, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус.“

И как ще даде възмездие на онези, които не познават Бога? Чрез битка. И в Откровение 19 виждаме описан краят на една битка – битката на всички битки, битката при Армагедон. За нея се споменава бегло в Откровение 14 и 16 глави. В 16 глава от устата на лъжепророка излизат три нечисти духа, за да убедят лидерите на нациите да се съберат и да воюват в тази долина в Близкия изток и да се отправят към Ерусалим.

Исус казва в Откровение 16:16, „И събраха ги на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон (долината около Мегидо).“

Наполеон, който се е бил там, казва: „Бойното поле на Армагедон е най-естественото бойно поле, което съм виждал в живота си.“

В същата тази долина Девора и Варак се биха със Сисера – битка описана в Съдии 4. В тази долина Гидеон се би с мидиамците. В тази долина асирийският цар Сенахерим събра армията си, за да се бие срещу Езекия. В тази долина фараон Неко уби цар Йосия.

През историята на тази долина се е проливала много кръв. И още ще се пролее. Всички тези битки в миналото са само предвестник на последната битка при Армагедон.

Какво всъщност ще стане там? Това е краят на края. Омразата срещу Израел ще достигне своя пик и когато тези армии се съберат и се отправят срещу Ерусалим, Исус ще дойде и ще ги спре.

Захария 14:1-3 „Ето, денят Господен иде... защото ще събера всички народи на бой против Ерусалим... Тогава Господ ще излезе и ще воюва против онези народи, както когато воюва в ден на бой.“

Дотогава царството на Антихрист, наречено в Откровение Вавилон, вече е в развалини. Планът му за икономическо възстановяване се е провалил. Властта му залязва. Армията на неговата коалиция се струпва в и около тази долина с площ почти 1000 кв. км. и се насочва срещу правителството на Израел в Ерусалим.

И Исус идва и слага край на тази битка преди да е започнала. В тази битка има само едно оръжие и то е мечът, който излиза от устата на Исус. Това е Неговото Слово. Той ще дойде и ще прекрати битката. Армията на антихрист ще бъде разгромена.

Това обаче няма да е единственото разтърсващо събитие. В Откровение 19 гл. виждаме две вечери. Първо, Йоан чува небесното множество да казва:

Откровение 19:6-9 „Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, се възцари. 7 Нека се радваме и се веселим и нека отдадем на Него слава; защото дойде сватбата на Агнеца и Неговата жена се е приготвила... Блажени тези, които са поканени на сватбената вечеря на Агнеца.“

Кои са тези, които са поканени на сватбената вечеря? Това са вярващите, които са преминали вече в Божията слава.

Но в ст. 17 се говори за „великата Божия вечеря.“ Това е една много различна вечеря. Тя ще се състои в Армагедон. Това ще е вечерята на лешоядите.

Откровение 19:17-18 „После видях един ангел, който стоеше в слънцето; и извика със силен глас и каза на всички птици, които летят сред небето: Елате, съберете се за великата Божия вечеря, 18 за да ядете месата на царе и месата на хилядници, месата на юнаци и месата на коне и на онези, които яздят на тях, дори месата на всички човеци, свободни и роби, малки и големи.“

Това ще е отвратителна вечеря. Но интересното е, че в една и съща глава имаме сватбената вечеря на Агнето и великата Божия вечеря. Ти на коя искаш да отидеш? Аз предпочитам първата! Изборът е твой – или да дойдеш на вечерята на Агнето, или да станеш вечеря за лешоядите.

Или да приемеш Божията покана да си на сватбената вечеря на Агнето, или да бъдеш основното ястие на великата Божия вечеря. Какъв контраст само!

Тук виждаме паралел с Матей 24 гл., където Исус говори за края на Голямата скръб. Той казва, „Където бъде мършата, там ще се съберат и орлите.“ (ст.28)

Това ще е наистина разтърсващо събитие. Всички медии ще пишат огромни репортажи за тази битка, в която Исус Христос ще победи враговете си. Второто идване ще разтърси целия свят не само заради космическото значение на тази битка, но и защото ще бъде видяно от всички.

Откровение 19:11,17,19 „След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Онзи, Който яздеше на него... После видях един ангел, стоящ в слънцето... И видях звяра, и земните царе, и войските им, събрани да воюват против Яздещия на коня и против Неговото войнство.“

Това, което Йоан видя във видението си, ще види всеки човек. Това събитие ще е видимо за всички по лицето на земята.

След като Исус възкръсна, Той се възнесе на небето. Как го направи? Казва се, че беше на Елеонския хълм с учениците и че Той се възнесе на небето, пред изумените погледи на учениците. И дойдоха двама ангели и казаха:

Деяния 1:11 „Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.“

Следователно, както Исус се възнесе, така и ще се върне. Той се възнесе физически, това беше видимо за всички присъстващи, стана на Елеонския хълм. Как ще се върне? Физически, това ще бъде видимо за всички и ще стане на Елеонския хълм.

Захария 14:3,4 „Господ ще излезе и ще воюва против онези народи, както когато воюва в ден на бой. В онзи ден краката Му ще застанат на Елеонския хълм, който е срещу Йерусалим на изток; и Елеонският хълм ще се разцепи по средата на изток и на запад, така че ще се образува голяма долина, като половината от хълма се оттегли на север и другата му половина – на юг.“

Този хълм беше площадката за истрелване на Исус и той ще бъде мястото, където Той ще се приземи. И когато Исус стъпи на хълма, той ще се разцепи по средата.

Четох, че според сеизмолозите от Ерусалим точно през Елеонския хълм преминава разлом в земната кора. Можете да проверите в гугъл. Не сега, като се върнете вкъщи. В миналото в тази област е имало разрушителни земетресения, но в Тел Авив казват, че очакват голямото земетресение да се случи.

Много вероятно е то да стане, когато дойде Исус и краката му докоснат Елеонския хълм и той се разцепи на две. И когато стане това, всички ще го видят.

Матей 24:27 “Защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син.“

Откровение 1:7 „Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око...“

Някои си казват, как е възможно, та нали земята е сфера, как може всички хора да видят какво става в Ерусалим? Но вече в реално време чрез телевизията и интернет можем да гледаме събития, случващи се по всяка точка на земното кълбо.

Но има и още една възможност. Според автора Ъруин Луцър, вероятно завръщането на Исус Христос е събитие, което ще се случи за период от 24 до 48 часа. Той ще се яви на небето и ще бъде видян от всички, докато земята се завърта около оста си. Той ще се приближава все по-близо и по-близо до земята, докато накрая ще изчезне от полезрението на повечето хора, приземявайки се на Елеонския хълм.

Както можете да си представите, Неговото идване ще бъде забелязано от всички и това ще е разтърсващо събитие. То ще има невероятно въздействие върху всеки, който го види. Но една група хора ще бъдат толкова повлияни от него, че ще скърбят за него.

И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете и Господ на господарите (ст.16). Някои хора ще видят това и ще заридаят в смирение.

Докато Исус се спуска над столицата на Израел, евреите ще скърбят. Исус каза в Матей 24 „Тогава ще се яви на небето знамението на Човекия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена.“

Захария 12:10 „те ще погледнат към Мене, Когото прободоха; и ще плачат за Него, както някой плаче за едничкия си син, и ще скърбят горчиво за Него, както някой скърби за първородния си.“

При второто идване на Христос ще има остатък от евреите, които ще видят това събитие и ще разберат, че са се излъгали за Исус. Ще осъзнаят, че този когото са отхвърлили е техният Месия. Това е Царят на царете и Господ на господарите. И ще повярват в Него.

Вече казахме, че Антихрист ще преследва евреите, както и християните. Захария каза, че 2/3 от евреите ще бъдат убити от него. Една трета ще остане и ще бъде защитена от Бога и те ще повярват, че Исус е Месията. Както казва Павел в Римляни 11, „целият Израел ще се спаси“. Toва е една от причините за Голямата скръб – да подготви Израел да приеме Исус като Месия.

Това е т.н. седемдесета седмица в Даниил, времето на утеснението на Яков. (Еремия 30:7)

Второто идване е пророкувано в миналото, ще разтърси своето съвремие и на трето място, то ще въведе период на мир в бъдещето.

Откровение 19:15 „От устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с железен жезъл.“

Един ден, когато се върне на земята, Исус ще управлява. Няма да има избори, които да могат да се фалшифицират или които да зависят от нечестиви хора. Той ще управлява с железен жезъл. Ще се установи справедливост. Вече няма да има престъпници, които се разхождат безнаказано.

Няма да има престъпни политици, които са над закона. Царят на царете и Господ на господарите ще царува с железен жезъл и ще установи абсолютно правосъдие за 1000 години.

Той ще дойде на бял кон. Когато влезе в Ерусалим на Цветница, той яздеше осле, защото царете яздят на магаре, когато идват с мир. Но яздят на бял кон, когато идват с война. В Откровение 19 Исус е представен като победоносен римски генерал, който се връща след спечелена битка, възседнал бял кон и яздещ по Виа Сакра. Хората го аплодират, а зад него са каруците с военната плячка. Зад тях са окованите във вериги военнопленници. След това те се хвърлят в затвора. След това този генерал отива до хълма Капитолия, в храма на Юпитер и влиза в славата си.

Тук Исус язди и идва от небето на земята. И гл. 19 завършва с хвърлянето на звяра и лъжепророка в огненото езеро. Това е краят на света - такъв, какъвто го познаваме. Завършили са всички хилядолетия на човешко управление и започва милениумът - хилядолетието на управлението на Христос. За това ще говорим следващия път.

Днес говорим за три аспекта на Второто пришествие: Неговото идване бе пророкувано в миналото, ще разтърси настоящето и ще установи мир в бъдещето.

Това идва! Това е реалност, която може и ние да преживеем! И ние изучаваме книгата Откровение не за да всяваме страх, а за да може това знание да вдъхнови нашата вяра. Това е целта на Библейското пророчество!

От затвора в Рим Павел написа последните си думи до Тимотей и каза:

2 Тимотей 4:7-8 „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата, който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в онзи ден; и не само на мен, а и на всички, които са обикнали Неговото явяване. “

Интересно, че последното описание, което Павел дава на християните е „които са обикнали Неговото явяване.“

Обичате ли Неговото явяване? Очаквате ли Неговото явяване?

Покойният д-р Джон Стратън, смел защитник на вярата, дал следното свидетелство: „Аз не преодолях навика си да пуша, докато не приех в ума и сърцето си истината за завръщането на нашия Господ. Когато повярвах, че Исус Христос със сигурност идва отново в този свят, както Той ясно обеща, и че Неговото идване за Неговата църква – изкупените – може да стане всеки момент, намерих благодат да изхвърля лулите и пурите напълно и никога повече да не ги докосна. Не исках Исус да се върне и да ме намери с отблъскващ дъх или да представлявам жалката гледка на проповедник с лула или пура в ъгъла на устата си!“

Очакваш ли Второто идване?

Опирате ли ръцете си на прозореца, докато гледате към небето като онези малки деца? Той е Царят на царете и Господ на господарите. Въпросът е, е ли Той твой цар? Е ли Той твой Господ? Управлява ли над твоя живот? Нека се молим.

________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

22.11.2020 г.

Не забравяй да вземеш своя съпруг или съпруга със себе си

/проповед/

1. Увод.

Веднъж пътувах до САЩ за срещи с църкви и студентски групи. Вече бях ходил сам и този път ми се искаше да взема и Ваня. Знаех, че няма да е същото без нея. Затова тайно писах на приятели с молба да ми помогнат да набера средства за нейното пътуване. Знаех, че веднъж пристигнали там, ще е лесно да се погрижат за двамата. За нейния рожден ден я изненадах – с чек за билета, платено интервю за виза.

Някой беше казал, че „бракът е да споделиш живота с твоя най-добър приятел, да се наслаждаваш на пътуването и да пристигаш на всяка дестинация заедно с него.” (Фон Уивър)

Но бракът не е просто едно пътуване към различни земни дестинации (работа, раждане на децата, отглеждането им, жененето им, внуци...). Бракът, казва Петър, е съвместно пътешествие на един мъж и една жена към небето. Крайната точка на вашето пътуване е една и съща – небесния ни дом. Въпросът е, как да превърнем това пътуване в приятно преживяване?

Преди да започнем да отговаряме на този въпрос, едно малко уточнение. В своето послание Петър говори не на свободно съжителстващи двойки, а на такива, които публично са обявили „своето привързване”. „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.” (Бит. 2:24). Бракът е институция, основана от Бога. Той е завет и посвещение на двама души да живеят заедно докато смъртта ги раздели. Божията воля е ние да не се съобразяваме с културата, в която живеем, а да издигаме значението на брака. Как обаче да превърнем брака си в източник на радост и наслада?

Прочит 1 Пет. 3:1-7.

2. Съпруги.

Петър продължава с темата за покорството. След като ни е напомнил да се покоряваме на властите и на работодателя, той се обръща към жените. Защо първо към тях? Може би, защото те са преобладавали в църквата. И затова ги съветва как да се държат с мъжете си, за да ги придобият за вярата.

Когато тръгваш на пътуване към небето, е важно да вземеш/поканиш със себе си своя съпруг. Въпросът е, как да го поканим?

(Изваждам гердан и червило на Ваня) Ще дойде ли той, ако си сложите гердан и червило?

Някои жени прибавят към добрия външен вид и сълзи и чувство за вина. Карат съпруга си да се чувства виновен. Други направо му натякват, че от него нищо не става. Но всичко това са различни форми на манипулиране. В много бракове съпрузите се опитват да се манипулират. Да контролират другия.

Но ти не си от този свят. Ти принадлежиш на Исус. Ето как реагираше той:

1 Пет. 2:21б – 23: „понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример да вървите по Неговите стъпки; ²² Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата Му; ²³ Който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше, не заплашваше; а предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо.”

Петър ни казва, че ние не се нуждаем от манипулиране. Недей да лееш крокодилски сълзи, да му внемяваш чувство за вина или да го съблазняваш с външния си вид. Можеш да го привлечеш към Царството по друг начин.

Какъв е този начин? „Подобно и вие, жени” (3:1). Подобно на кое? Жени, отнасяйте се към съпрузите си подобно на начина, по който Исус се отнасяше към своите мъчители. Какво направи той? Не съгреши, не отвърна, не отправи заплахи и се довери на Отца.”

Петър казва: Доверете се на Отца, жени. Имитирайте Исус. Но как? Като се покорите.

„Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си.” (3:1а) Това едва ли ще чуете по женските клюкарски предавания по телевизията. Но това е заповед за всички християни, не само за брака.

Петър съветва жените да привлекат съпруга си с нетленно украшение на покорство, на „кротък и тих дух”. Те могат да се покорят на съпруга си, когато възложат надеждата си на Бога и му се доверят, че Той ще се погрижи за тяхното семейство.

Именно това украшение на покорство той ще забележи най-лесно (другото може и да не забележи) и то ще му направи най-силно впечатление. Това ще ги направи красиви в очите на техните съпрузи.

С други думи, Пътеводителят тук ви съветва да не отделяте прекалено много време, усилия и средства за външния си вид (това не означава да се занемарите), а да мислите за духа си. Много от вас имат невярващи съпрузи, затова вие сте свещеникът на дома. Когато живеете в страх от Бога, чистота, когато сте кротки и самообладани, покорни, това ще направи впечатление на вашия съпруг.

Затова, сложете огърлицата на кротост, обиците на страх от Бога, лака на покорство, червилото на насърчение и облечете роклята на чистота.Той ще поиска да разбере какво толкова ви учат на църква, че е настъпила такава явна промяна у вас. Тогава най-вероятно ще дойде, поне от любопитство.

„Даже някои от тях да не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез поведението на жените си” (3:1) Чрез поведението.

Какво означава на практика променено поведение?

Това означава, да не го хокате, че не е изхвърлил боклука, да не му триете сол на главата, че е забравил да вземе детето от градина (той и без друго се чувства унизително) и да не му се карате, че прави трохи, като яде или че тактува с крака си. Означава да не го карате да ви чака и да закъснява заради вас. Означава да го насърчите, когато ви поднесе цветя за годишнината ви, да изкажете възхищението си от него, когато ремонтира пералнята (или намери майстор). Да му сготвите любимата манджа.

Означава да не му правите подаръци, които вие харесвате, но той не би харесал. Например, ако вие обичате изненадите, а той не, не го изненадвайте, като му купите подарък, за който предварително не сте се консултирали с него. С една дума, да мислите за него, за неговите нужди, а не само за децата и за себе си! „Правете на него това, което искате той да прави на вас” (Мат. 7:12) (разбира се, не абсолютно същото, а това което той очаква).

„...да се придобият без словото, чрез поведението на жените си”

Забележете, той може би няма да е привлечен от Словото, а от вашето поведение! Една от основните грешки, които вярващите жени правят с невярващите си съпрузи е, че се опитват да ги придобият само чрез Словото.

Петър казва на жените: не се опитвайте да поучавате мъжа си, ако той не иска да слуша. Не четете Пс. 119, когато той е гладен и очаква да стъкмите нещо за вечеря. Второто ще е по-ефективно благовестие за него. „Не само с хляб ще живее човек“, но без хляб не може!

Ако вие промените всички тези неща у себе си, ви гарантирам че това ще внесе революция в дома ви и той ще откликне на поканата!

„Жени, покорявайте се на мъжете си: (3:1). Но как да го направите, като е толкова трудно! Как може сам да се промениш?

Илюстрация за вътрешна красота:

Имало едно време един трънак, който растял в ров. Един ден градинарят дошъл с лопата и го изкопал. Разкопал около него и внимателно го вдигнал от земята. Трънакът се запитал: Какво прави той? Не знае ли, че съм един непотребен трънак?” Но градинарят го взел и го засадил в градината сред най-ценните и красиви рози. Това накарало трънака още веднъж да се запита: „Какво прави този човек? Той прави голяма грешка.”

Но след това градинарят направил нещо още по-необичайно. Той дошъл още веднъж и направил прорез в трънака с ножа си. Присадил в него роза и когато лятото превалило, от трънака, където преди нямало нищо, напъпили прекрасни цветя. Тогава градинарят казал: „Твоята красота не се дължи на това, което излезе от теб, а на онова, което аз вложих в теб.”

Нашата красота в Христос не е резултат от това какво правим или кои сме ние. Ние сме само един стрък плевели. Нашата красота произлиза от Този, който ни преобразява. Остави Святият Дух да те освещава, да те променя. Моли се, вдъхновявай се от истории за библейски образи на жени и следвай тяхната чистота, покорство и страх от Бога.

Жени, покорявайте се на мъжете си…

Гледали ли сте филма Повърхностния Хол (преведен на български „Сваляча Хал”). Това е филм за непривлекателен, наистина повърхностен мъж на средна възраст, наречен Хал Ларсен, който преценява жените по това дали са „горещи”. Но един ден засяда в асансьора с мотивационно гуру, който му помага да преодолее своята повърхностност като го хипнотизира да вижда само вътрешната красота на хората. Като излиза от асансьора Хал започва да вижда големи, пълни дами като супермодели. Когато една 120 килограмова блондинка на име Розмари се появява, за Хал тя изглежда като Анджелина Джоли. Той е пленен от нейната топлота и остроумие и тя става най-красивото момиче в света за него.

В известен смисъл Бог също гледа на нас по този начин. Той дори не забелязва нашите килограми, форми или нашия нос, или ако ни забелязва, ние сме много хубави за него. Когато идва в живота ни, той внася у нас пълна промяна. Той вижда нашия вътрешен човек. Вижда човекът, който можем да станем. Той е привлечен от нас, защото вижда образа на Своя Син в нас. Той вижда Святият Дух да живее в нас. Той вижда да израстваме в подобие на Неговия Син.

Сложете си духовен грим, жени! Работете върху вътрешната си красота!

И Петър дава пример със ‘святите жени’, които се надяваха на Бога. Те също украсяваха себе си с покорство на мъжа си.

Отново, както и в предходния пасаж, тук Петър говори за общия случай, когато мъжът ти не изисква от теб нещо, което е против закона на Бога. Ако той те кара да вършиш грях, Твой най-висш авторитет е Бог, не твоят съпруг.

3. Съпрузи.

И за да запуши устата на феминистите, Петър се обръща и към съпрузите. И отново започва с израза „така също/подобно”. Така също като какво? Като Исус! Съпругът също трябва да се отнася към жена си както Исус се отнасяше към своите мъчители: да не съгрешава срещу нея, да не си отвръща, да не я заплашва и да се доверява на Бог, който съди справедливо.

С други думи, Бог е създал мъжете да ръководят и да вземат решения, да са глава на семейството, както Христос е глава на църквата, но те трябва да се отнасят с любов и уважение към съпругата си.

Тук Петър явно говори на мъже, чиито жени вече са вярващи. Те са „сънаследници на дадения чрез благодат живот” (3:7). Без значение дали вече са повярвали или не, първият съвет, който Петър дава на мъжете е ‘Живейте благоразумно с жените си’.

Как можем да бъдем благоразумни с жените си според Петър?

Първо, като помним, че жената е слаб съд. Тя е чуплива! Затова ние трябва да не сме като слон в стъкларски магазин с тях. Мъже, ние трябва да сме нежни и внимателни. Иначе те ще се счупят.

Когато излизаме някъде с Ваня, обикновено аз съм в коридора, облечен, обут, стоя и я чакам. Разбира се, в последния момент тя ще се сети за всичко – че трябва да вземем подарък на еди кой си, че трябва да проветрим преди да тръгнем, да изхвърлим боклука... Често реагирам, като забравям думите на Пътеводителя, че тя е по-слаб съд,и като такъв е редно да й отдавам почит и уважавам.

Ако не съм нежен и внимателен с жена си, Бог сякаш взема това твърде лично. И казва на съпруга: Ако ти си груб с жена си, не очаквай да отговарям на молитвите ти. Няма да те благославям. И това няма да е приятно пътуване.

Второ, ние проявяваме благоразумие към съпругата си, като й отдаваме почит.

Защо да го правим? Защото тя е сънаследница на нетленното наследство, което имаме на небесата. Сънаследниците трябва да се уважават! Ние показваме почит и уважаваме съпругите си, като се грижим за прехраната им, като ги насърчаваме, като им благодарим, че се грижат за децата и за чистотата на дома, като им помагаме в домакинската работа, като се грижим за родителите им...

4. Заключение.

Ние пътуваме заедно с нашия съпруг/а към нашия дом, небето. Нашето поведение е по-силно благовестие от нашите думи.

Понякога не е лесно. Не е лесно, защото сме толкова различни!

Често жените се оплакват: „Той не ме слуша!” Те имат предвид, че той не им съчувства. Но мъжът не е направен, за да съчувства. Той е направен, за да разрешава проблеми. Той няма търпение да я изслушва цяла вечност!

Ние сме различни, затова не е лесно да пътуваме заедно. Но това е Божията воля за нас. Защото бракът е посвещение, бракът е завет. Малцина имат дарбата безбрачие.

На една гара полицай вижда жена шофьор да лежи върху волана. „Всичко наред ли е?” – пита той. През смях и сълзи, тя отвръща: „Десет години вече карам мъжа си до тази гара, за да хване влака. Тази сутрин го забравих.”

Тя стигнала, където искала. Стигнала навреме. Но забравила мъжа си. Оставила го у дома. Той нямало да стигне до крайната дестинация.

Взе ли своя съпруг/а със себе си по пътя към небето?

Моят баща беше добър човек, но не беше особено религиозен. Като малък го водили насила в православна църква и имаше лоши спомени от миризмата на тамян. Когато повярвах преди 23 г. и го поканих на църква, си мислеше че и при нас ще мирише на същото. Затова и дума не даваше да се изговори. Не вярваше и не се молеше на Бог. Даже се смееше на майка ми, че се моли.

Но тя продължаваше да се моли. Продължаваше да ходи на църква. Накрая, когато здравето на баща ми се влоши, той предаде живота си на Бога. Това стана 3-4 години преди да почине. На леглото в болницата, когато вече не можеше да говори, го питах: „Вярваш ли в Исус Христос?” Той стисна ръката ми. Благодарение на любовта на майка той тръгна по пътя към небето.

Тя не го караше да се чувства виновен, не му натякваше, не му се караше, а му показваше любов. Това е целта на всеки християнски съпруг или съпруга. Не забравяй своя съпруг или съпруга. Но за да стане това, първо ти трябва изцяло да принадлежиш на Исус.

- край -

БПЦ "Нов живот"

15.02.2015 г.

Варна

Пътуване към рая

Колко от вас са били на екскурзия в чужбина? Напоследък станаха много популярни предлаганите от туроператорите all inclusive екскурзии. Като отидеш в хотела всичко ти е организирано и включено в пакета – храна, хотел, екскурзии. Ти отиваш с нагласата да си починеш и насладиш на красотите и живота. Но понякога стават неприятни неща. Има случаи, когато се оказва, че уговорките не са спазени и нищо не е организирано. Туроператорът просто е прибрал парите и е офейкал. Или се оказва, че в хотела няма места или условията не отговарят на предварителната информация. Понякога реалността не отговаря на очакванията.

Исус ни предупреди, че в този свят ще имаме скръб (Йоан 16:33). Тук Петър пише същото на християните неюдеи. За малко време може да скърбите сега в разни изпитания. (1 Пет. 1:6). Петър признава, че в този свят има страдания, но обяснява защо трябва да се радваме посред тях. „В което се радвате, ако и за малко време да скърбите сега (ако е потребно), в разни изпитания, с цел: изпитването на вашата вяра, което е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън - да излезе за хвала и слава, и почест, когато се яви Исус Христос.” (ст.6-7).

Ние пътуваме към небето.

Ние трябва да се радваме, защото Бог ни благославя извънредно много. Ние сме избрани и предузнати от Бога, осветени от Духа и поръсени с кръвта на Исус. Ние сме възродени за жива надежда чрез възкресението (ст.3); имаме наследство, което е нетленно, неоскверняемо и неповяхващо, запазено на небесата за нас (ст.4); ние сме пазени с Божията сила чрез вяра за спасение, готово да се открие в последно време.”

Имаме наистина причина да се радваме. И тя е, че не принадлежим на този свят. Ние сме променени и новородени хора. Нашето гражданство е на небето. Пътуваме към рая.

Когато миналата година вървяха протести срещу безумията на управляващите, ние се събирахме почти всеки ден пред Общината. Някои от дните, когато ставахме повече, решавахме да се разходим из централните улици, за да скандираме против корумпираните управници от тройната коалиция. Надявахме се по този начин да спечелим повече поддръжници сред минувачите, за да се разрастнат протестите и това да доведе до оставка на правителството.

Ние оказвахме ненасилствена съпротива, която, между другото, също има библейски основания. Първоначално полицията само ни придружаваше, но когато с времето намаляхме, започнаха да ни забраняват да се движим по булеварда и трябваше да вървим по тротоарите. Правеха това, като ни изтикваха с моторите си към тротоара.

Ние обаче знаехме, че не могат нищо да ни направят и не се съобразявахме с исканията им, защото протестът ни беше напълно законен. Бяхме свободни хора и се държахме като такива! Нашето гражданство беше в друга България, в която има върховенство на закона и в която престъпниците се наказват, а доброто се поощрява!

Колко повече ние, християните, трябва да се държим като свободни хора! Като хора, чието гражданство не е в земния Вавилон! Затова Петър ни казва да се държим като такива. Да мислим, да говорим, да работим, да се отнасяме към другите като свободни хора. Като хора, които са избрани и предузнати, осветени и новородени за жива надежда. Като хора, които са променени.

Не се оставяйте силите на греха да ви притискат в ъгъла и да се съобразявате с тях. Вие имате нещо, което светът няма. Имате нещо, което приятелите ви нямат.

Колко от вас помнят екскурзиите в Румъния през 80-те години? Тогава Румъния беше много по-бедна от България. Когато влакът минаваше границата и спираше в Букурещ, отвсякъде ни предлагаха да купят българските маратонки, якета и джински, които носихме. Искаха всичко да смъкнат от нас. Ние имахме нещо, което те нямаха. По подобен начин се чувстваха западните и югославските туристи в България.

Кои са предимствата, които ние, новородените християни, имаме?

Петър пише, „получаваме следствието (или целта в други преводи) на вярата си, спасението на душите си’. С други думи, следствието на вярата ни е, че сме простени. Хората в света не са преживели чувството, че са простени. Те нямат радостта, които ние имаме. Нямат нашата надежда и нашето наследство – да живеят в присъствието на Бога във вечността.

Неотдавна всички ние празнувахме един празник, на който трябваше да останем будни до полунощ. Сещате ли се за кой празник говоря? Точно така, за Нова година. Навсякъде по лицето на земята, всички хора празнуват настъпването на новата година. И всеки път много хора решават от новата година да се променят.

За целта те вземат решения. Вече ще ям по-малко, ще бягам за здраве, ще работя върху себе си, ще уча английски, ще се грижа за семейството си... Те вярват, че тези решения ще променят живота им. Но правят ли това, което са решили? Повечето издържат 1-2 месеца. Промяната така и не се случва.

Защо тези решения не работят? Защото техният успех зависи от силата на нашата воля. Но нали именно липсата на воля ни е докарала до състоянието, в което сме!

Петър ни казва, че промяната в живота ни зависи не от нашата воля. Той казва, че ние сме възродени за жива надежда чрез възкресението на Исус Христос (1 Пет. 1:3). Следствие на нашата вяра Бог работи с Духа си в нас и ни променя. Промяната не става следствие на решение, което вземаме, а следствие на Божието спасително дело на кръста!

Хората знаят, че няма да устискат дълго, но въпреки това опитват да се променят сами, за да не чувстват угризения на съвестта, че не са опитали. Въпреки предишните си провали, ирационално се опитват да постигнат щастие със собствени сили. Но проблемът им е именно в това – че правят нещо, за което Бог казва, че няма да успее.

Еклесиаст казва: „Тогава разгледах всички дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, в който се бях трудил; и, ето, всичко беше суета и гонене на вятъра и нямаше полза под слънцето. (Екл. 2:11)

Един човек бил много богат мениджър на компания. Той се обадил на приятеля си в 10 ч. вечерта и попитал дали Еклесиаст е прав, като казва че всичко е суета на суетите? Приятелят му, който бил християнин, отишъл у тях. Той му обяснил, че Соломон, авторът на Еклисиаст е открил, че трупането на богатство не дава удовлетворение и е гонене на вятъра. Той му казал също, че Соломон, който бил най-мъдрият човек на земята, открил че задължението на човек е да служи на Бога винаги (Екл. 12:13). След това му казал за Исус и го кръстил в неговия собствен плувен басеин.

Когато разговарям с невярващи хора за Бога, те реагират по различен начин. Преди няколко дни в Центъра за зависими край Варна имах среща с няколко млади хора, потърсили лечение там. Сред тях имаше млада жена, майка на едногодишно дете. През цялото време тя поглъщаше всяка моя дума, кимаше и казваше: „Точно така, точно така е.”

Ние сме хора, които имат нещо, което нехристияните нямат. Но това не е всичко. Ние имаме още едно предимство пред останалите хора. Какво е то ли? Не е нужно да се боим от смъртта.

В древния Рим езичниците следвали две философии, диаметрално противоположни на християнството. Първата била, че римляните се страхували от смъртта. Те вярвали, че смъртта слага край на съществуването ни или че най-малкото води до невзрачно съществувание в света на сенките. Второ, те се присмивали и гледали с презрение на на всяка проява на милост и съжаление. Философите учели, че милостта не е рационална и че всеки вик на незаслужаващия милост трябва да остане без отговор.

През 165 г. се случило нещо, което променило това. Римската империя била покосена от чума. Когато чумата стигнала до град Рим, който успял го напуснал. Тези, които не можели да напуснат града правили всичко възможно, за да избягват болните. Когато първите симптоми се появявали у някой, жертвата била изхвърляна на улицата, където лежали телата на мъртвите и умиращите.

Дори лекари като известния римски лекар Гален избягали. Всички напускали мястото. С изключение на християните. Те се грижили за своите болни и за болните на своите съседи.

Защо го правили? Първо, защото Исус ги беше научил, че милостта е най-висша форма на благочестие. „Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето какво е: да наглежда човек сирачетата и вдовиците в неволята им...” (Яков 1:26).

И второ, защото те не се страхували от смъртта. Те имали наследство нетленно, неоскверняемо, което не повяхва, запазено на небесата за тях. Те вярвали, че ако умрат докато се грижат за болните, те ще влязат в притежание на своето наследство и слава. Това им помагало да преодолеят страха си. Християните успели да спасят много хора.

Това не убягнало от вниманието на населението. Много хора поискали да имат това небесно съкровище и наследство, което да ги направи свободни. Жертвоготовността на християните насочила много хора по пътя към небесния Ерусалим. 

Ние трябва да показваме любовта на Исус на хората, за да ги накара тя да поревнуват за тази любов и да гладуват и жадуват за Него в своя живот. Нашата любов е най-добрият пътеводител за невярващия стопаджия, застанал на кръстопът в този свят.

Защото ние сме странници и пришълци в този свят. Ние сме граждани на небесния град, чийто архитект и строител е Бог. Не сме от този свят. Пътуваме към рая.

С Ваня сме ходили на много места по света. Бил съм на много места. В Интернет имам карта с всички страни, които съм посетил, за да ми напомня да се моля за хората, с които съм се запознал там. Виждал съм много красиви места. Последният път бяхме в Швейцария. Когато се върнахме, си казахме: „Толкова е хубаво да сме си у дома.”

На този свят има много красиви места. Но този свят не е нашият дом. Ние сме само пришълци и временно пребиваващи тук. Ние пътуваме към дома, следвайки най-верния компас, Библията. Петър ни напомня, че дори пророците не са били сигурни за конкретиката на своите пророчества, но са следвали Христовия Дух в тях. Ние също като пророците можем да се напъстваме от Святия Дух и благовестието. Библията и молитвата са нашия пътеводител. Пътеводител на християнския стопаджия.

Петър ни напомня също, че докато вървим по пътя към небето, страданията винаги предшестват славата. „Христовият Дух... предизвестяваше Христовите страдания, и след тях славата.” (1 Пет. 1:11). Исус беше разпнат преди да възкръсне и да се възнесе на небето. Йосиф трябваше да премине през тъмницата, преди да стане министър-председател на Египет. Пророците трябваше да преминат през много страдания и неразбиране, за да стигнат до славата на небесата. Петър трябваше да премине през страх от отхвърляне, преди да бъде възстановен и изпълнен със сила за служение чрез Святия Дух. По същия път ще преминем и ние. Такъв е пътят към рая. Пътят към рая е осеян с тръни.

Но нашите страдания тук са само миг от вечността. Те ще бъдат за „малко време”, казва Петър, така че с надежда можем да се научим да поглеждаме отвъд изпитанията (1 Пет. 1:5).

Винаги съм се удивявал на малките деца. Когато паднат и си ужулят коляното, те така надуват гайдата, че родителите сериозно се замислят дали отрочето им не умира. След като ги успокоят, те веднага забравят за болката, на мястото на сълзите изгрява усмивка и децата продължават да си играят, все едно нищо не е било. Нашите страдания наистина са кратковременни, колкото и да не ни се вярва, когато сме посред тях!

Второ, вярата ни се калява и радостта ни става по-силна, докато понасяме изпитанията, защото както златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън, така и вярата ни ще се изпитва, за да излезе за хвала и слава, и почест, когато се яви Исус Христос (1 Пет. 1:7). Примесите ще се стопят и ще остане само автентичната вяра.

Трето, славата която има да ни се открие не може да се сравни с изпитанията (1 Пет. 1:7). Тя е много по-голяма и велика. Един ден ще застанем лице в лице с Исус и Той ще ни разведе, за да ни покаже нашето наследство, небесния Ерусалим. Павел пише във 1 Кор. 2:9 за нашето наследство: "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, И на човешко сърце не е дохождало, Всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят". 

Някой ще каже: ние не сме виждали Исус, как тогава да го обичаме? В църква няма дори една икона, за да си го представим! Въпреки това, Петър ни казва, че можем да го обичаме, защото можем да му се доверим. Той е виждал Исус - когато изцелява тъща му от треска, когато ходи по водата на езерото, когато го поглежда в двора на първосвещеника след отричането на Петър, когато е на кръста или когато е седнал след възкресението си край огъня с тях и го пита: „Симоне Йонов, обичаш ли Ме повече, отколкото Ме обичат тези?”

Подобно на нас, пръснатите неюдеи никога не го бяха виждали, но обичаха Исус и споделяха вярата си със своите съседи и приятели. Така се родиха много нови църкви. Затова макар и да не сме виждали Исус, чрез вяра можем да го обичаме заедно с Петър. Не е нужно да сме били в Галилея. Един ден ще Го видим. Спасението на душите ни в последния ден е целта и следствието на нашата вяра. Пътуваме към дома. С всеки рожден ден се приближаваме към дома! Ето защо трябва да се радваме! (1 Пет. 1:8).

Неотдавна почина бабата на наша приятелка. Тя беше християнка и живя почти целия си живот в служение на Бога. Съпругата ми се обади, за да й изкаже съболезнованията си. Тази жена беше като майка за приятелката ни, тя я е отгледала. Няма да й е лесно да свикне без нейното присъствие в апартамента. Но дори в тази скръб, тя има радост.

Защото, както казва 1 Петрово, смъртта не е краят. Един ден ще чуем тръбния зов и ще възкръснем от гроба, за да срещнем Исус в небето. Тогава ще си бъдем у дома. Този живот тук е само едно пътуване. Пътуване към рая.

Когато хората се връщат от път у дома, те разказват за преживяванията си и показват снимки от местата, които са посетили. Постват снимките във фейсбук. Надяват се да съхранят спомена за пътуването.

Когато си отидеш у дома на небето какви спомени ще можеш да споделиш?

Чий живот си докоснал с любовта на Исус? Колко хора са дошли на небето с тебе благодарение на това, че си ги поканил на църква? Или си ги водил в молитва за покаяние?

Какви спомени ще разказваш на небето?

Нека се помолим.