Християнството е интелигентен мир

От Тимъти Келър, „Неувяхваща радост“:

Лев Толстой пише малка книжка, наречена „Изповеди“, в която разказва как на около 50 години преживява екзистенциална криза. Той не бил кой знае колко вярващ човек, бил част от руската интелигенция. Вече бил доста известен писател. И той попитал приятелите си, какво става, когато умрем? И повечето от тях казали, „Ами, когато умрем, ние вече не съществуваме.“ Той бил част от група хора, които смятали, че няма Бог и че когато умреш, спираш да съществуваш. В един момент слънцето ще спре да грее и всичко ще изчезне.

Тогава Толстой казал, „Чакайте малко, ако е така, тогава защо да продължаваме да живеем? Защо да продължавам да пиша книги? Всичко е безсмислено! В края на краищата, няма значение какво правя. Накрая никой няма да е тук, за да знае какво е било. Няма значение дали съм жесток или добър. Накрая нищо няма значение, всичко ще е безсмислено. Защо да продължавам? И знаете ли какво казали приятелите му?

„Човече, иди на плажа, иди да пазаруваш, ти си руски човек на изкуството, все мислиш за смъртта, руските хора на изкуството са такива. Ти мислиш прекалено много. Просто се радвай на живота.“ Ето какво отговорил той, обяснявайки защо се е върнал към християнството „Що за гледище за света е това, с което е възможно да се живее само ако не мислиш за това, в което вярваш? Какво е това гледище, с което е възможно да се живее само ако не мисля прекалено много за резултата от това, което вярвам за света?“

С други думи, мирът и радостта на света идват от това да не мислиш прекалено много за това какво всъщност вярваме за света. Но виждате ли обратното на това гледище? Виждате ли какво казва Исус? Той казва, „Радостта идва от това да ме видите. Ако ти си християнин и нямаш много радост, знаеш ли защо е така? Защото не мислиш! Не размишляваш върху последствията от твоите убеждения.

Християните вярват, че Бог е направил света с радост. В Притчи 8 се казва, че когато Бог е създал света, Той се е удоволствал в нас. Той е направил с радост света, направил го е да бъде свят, пълен с радост. Но ние сме се отдалечили от Него. И въпреки това, Той не ни е изоставил просто да изгнием и да изчезнем. На безкрайна цена за Него, Той дойде в този свят. Исус Христос умря за нас и ние повярвахме в Него.

Помислете за стойността, която Той вижда в нас, за да направи това. И Той ще направи света съвършен накрая, и този свят ще бъде на наше разположение. Помислете за това, което Библията всъщност казва, за това, което вярвате. И колкото повече мислите, толкова по-вероятно е да кажете, „Защо тогава се тревожа толкова? Защо се вторачвам в дреболии?... 

Мирът на света е глупав мир. Получаваш мир и радост, стига да не мислиш твърде много за това, което всъщност вярваш. Но християнският мир и радост са интелигентни. Те идват, когато мислиш все повече и повече за това кой си ти, кой си в Христос, какво прави Бог и какво Бог ще направи. Разбирате ли това?

Глупавият мир казва, „Дайте ми ракийка, дайте ми туршийка!“* A интелигентният мир казва: „Вярваш ли, че Исус Христос дойде на земята, премина през небесата и сега седи отдясно на Отца, ходатайства за теб и ще се върне за теб, и ще направи света съвършено място? Вярваш ли в това?

Как това няма да те накара да се чувстваш добре? И ако нямаш този мир и тази радост, ти не мислиш. Интересното е, че християнството е интелигентен мир. Радостта и мирът са за тези, които се замислят над нещата.

Христос казва, помислете какво означава, че Аз възкръснах от мъртвите и това ще ви даде радост, която нищо не може да отнеме. – Тимъти Келър, „Неувяхваща радост“.

______________

* (перифраза на „ho-ho-ho, to the bottle I go”, бел. прев.).

Отиват ли на небето децата, които умират?

/проповед/

Един от въпросите, зададен в нашата поредица „Щом питаш...“ е “При грабването ще бъдат ли „грабнати“ и всички деца до 12 годишна възраст?” Библията не отговаря конкретно на този въпрос, но тъй като той е свързан с друг по-широк и по-важен въпрос, предпочитам и аз да разширя темата.

По-важният въпрос е „Отиват ли на небето децата, които умират?“ Този въпрос е особено важен за тези, които са загубили бебе или дете, или са направили аборт без да разбират, че това е грях и убийство.

Но този въпрос е важен и за всички, които ще бъдат призовани да послужат на някой, който е изгубил дете.

Спомням си, че като ученик бях дълбоко потресен от смъртта на момче от съседния клас. Беше починал в големи мъки, след изгаряне от вряла вода. Макар и да не познавах родителите му, дни наред се измъчвах от мисълта как ли се чувстват те при тази загуба. Тогава още не знаех, че смъртта не е краят и мисълта за безвъзвратната загуба на тези хора не ми даваше покой.

Може би някой тук е преживял загуба на дете или аборт, или познава семейства, които са загубили детето си. Ако някой те попита „Дали моето дете е на небето?“, какво ще му отговориш? Ние сме склонни да отговаряме, „Вярвам, че то е на небето.“ Но дали имаме Библейски аргументи за това?

За смъртта е трудно да се говори. Когато твой близък е отишъл при Господа, се чувстваш така, сякаш ти си единственият човек, на когото се е случило подобно нещо.

Една източна легенда разказва, че единственото дете на една жена умряло. Тя отила при пророк и го помолила да върне детето ѝ обратно. Пророкът ѝ казал да отиде и да вземе една шепа ориз от къща, в която смъртта още не е влизала. Ако го направела, той щял да ѝ съживи детето. От врата на врата тя питала, „Всички ли сте около масата – бащата, майката, децата, никой ли не липсва?“ Но винаги отговорът бил, че нечий стол е празен. Докато ходила от къща на къща, тъгата и скръбта ѝ станали по-поносими, защото разбрала, че смъртта е посетила всички семейства.

Още по-трудно е, когато става въпрос за бебе или дете. Много често ние или избягваме темата, или се изказваме неуместно и дори нараняваме семейството на детето. Ведъж една майка чула някой да казва на мъжа ѝ, „Може би Бог не е искал жена ти да има дъщеря“.

Някои казват, „Сигурно такава е била Божията воля.“ Но дали това ще помогне на семейството да престане да скърби за загубата? Смъртта на Исус на кръста също беше Божия воля, но тя беше също безкрайно болезнена и ужасна смърт. Да, Бог може да използва смъртта на дете и да извърши чудеса, но една смърт никога не е нещо добро.

Преди години синът на една служителка от църква във Варна умря при катастрофа. Това беше голяма трагедия за семейството и за цялата църква. На погребението дойдоха няколко десетки приятели на момчето. Бог използва това, което видяха и чуха, за да говори на сърцата им и някои от тях повярваха. Бог използва смъртта на това момче, за да извърши чудото на спасение.

Бог допуска смъртта на деца, за да се спаси семейството или други хора. Но ние трябва внимателно да подбираме думите си, когато искаме да дадем утеха на опечалените.

Но нека се върнем на въпроса къде отиват починалите деца, като разгледаме какво казва Библията по темата. Библията не отговаря директно на този въпрос. Но има стихове, които взети в тяхната съвкупност, могат да ни помогнат да разберем посланието на Божието слово.

Първото нещо, което трябва да кажем, когато говорим за вечната съдба на неродените или умрелите деца е, че

Животът започва при зачеване.

23 хромозоми от майката се свързват с 23 хромозоми от бащата и това наричаме фертилизация. С това генетичният състав на човека е вече определен. Но дали всеки заченат живот е вече личност?

Науката не може да отговори на този въпрос, но Библията е категорична.

Псалм 139:13-15 “Защото Ти си създал чреслата ми, обвил си ме в утробата на майка ми. Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; чудни са Твоите дела и душата ми добре знае това. Костите ми не се укриха от Тебе, когато в тайна бях изграждан и в дълбочините на земята ми бе давана разнообразната ми форма."

Тук виждаме, че Бог е познавал псалмистът докато той е бил още неоформен и „в тайна“ изграждан. Използването на лични местоимения тук показва, че преди раждането той е бил човешко същество. Както казва Спраул, „Писанието приема, че има континуитет на живота, започващ отпреди раждането и продължаващ след него.“

Бог казва на пророк Еремия, че той е отделен за Него отпреди раждането му. Това показва, че за Бог той е бил личност преди да е бил оформен в утробата.

В Псалм 51 Давид казва, че е бил грешен от мига на зачеването си. Но само личност може да има грешна природа. Една предчовешка маса от клетки не може да има морална природа.

Можем да посочим и други текстове, от които става ясно, че всеки заченат живот е вече личност. Следователно, смърт настъпила след момента на зачеване е смърт на личност. А всяка личност има вечна съдба. Това не е просто анонимна маса от тъкан, не е просто някакъв зародиш.

Второ, Бог е вложил Божия образ в човека, затова

Бог цени живота на човека.

Битие 1:26 „Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие.“

Всяко бебе е оформено по Божи образ и подобие. Фактът, че някои бебета никога не виждат бял свят не означава, че техният живот не е свещен. Животът на всеки човек е свещен и неприкосновен.

Бог цени живота на човека, но

Бог има специално отношение към децата.

Първо, ние вярваме, че поради първородния грях на Адам всички ние наследяваме греховната природа и сме под Божие осъждение:

Римляни 5:18-19 „чрез едно прегрешение дойде осъждането на всички човеци... чрез едно прегрешение дойде осъждането на всички човеци“.

Тук глаголът „дойде“ (гр. „катеста“) е в минало свършено време, което показва че когато Адам съгреши, Бог счете всички негови наследници за грешници, които се нуждаят от спасение.

Всички членове на човешката раса бяха представени от Адам в момента на изпитване в Едемската градина. Като наш представител Адам съгреши и Бог ни счете за виновни заедно с него.

Макар и Библията да не използва този термин, много богослови от времето на Августин наричат тази доктрина доктрината за „първородния грях“. Други използва термина „наследен грях.“

Много хора протестират срещу това, че са счетени за виновни поради нечий чужд грях. Но трябва да имаме предвид, че всеки е извършвал много грехове и Бог го държи отговорен за тях. Те ще са първата причина за осъждение в Съдния ден.

2 Кориняни 5:10 „Защото всички трябва да застанем открити пред Христовия съд, за да получи всеки според каквото е правил в тялото – било добро или зло.“

Второ, на мястото на Адам най-вероятно всеки от нас също би съгрешил. И трето, ако мислиш, че е нечестно да си представляван от Адам, тогава трябва да приемеш, че е нечестно да си представляван от Христос и Неговата праведност да е ... на теб.

Защото ето как продължава Павел в Римляни:

Римляни 5:19 „Защото както чрез непослушанието на един човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на Единия мнозината ще станат праведни.“

Бог счита човешката раса за органично цяло, представено от Адам като негов родоначалник и счита изкупените чрез Христос като органично цяло, представени от Христос като глава на тялото Христово.

Освен наследена вина поради греха на Адам, ние наследяваме и грешна природа или грешно естество. В Ефесяни 2:3 Павел казва, че „по естество сме били чеда на гнева.“ С други думи, ние сме предразположени да грешим. Всеки, който е отглеждал деца, знае за какво говоря.

Това за възрастните. Но нека се върнем на децата. Какво става с едно дете, когато умре? И то ли е под осъждение?

Има библейски стихове, като например Второзаконие 1:39, които показват, че Бог не държи децата отговорни за греховете им, защото те не могат да различават доброто и злото и следователно нямат способността да правят информиран морален избор.

Оттук според мен (това е мое лично мнение, Библията мълчи по въпроса) същият принцип е приложим и за грабването. Ако по време на настъпването му ако някой е на 12 години или по-малко, аз вярвам, че въз основа на Своята благодат, Исус ще го вземе в Своето присъствие.

Но може би ще попитате, до каква възраст децата не са отговорни и не подлежат на наказание за греховете си? В юдеизма тази възраст е 12 години. Но Библията не дава директен отговор на този въпрос. Няма определена възраст, на която всеки човек изведнъж става отговорен и съзнаващ факта, че е грешник. Само Бог знае точно кога едно дете става отговорно.

Ето какво казва и...

Йона 4:11 „А Аз не трябваше ли да пожаля онзи голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата, освен многото добитък?“

Следователно има период, в който децата не могат да различават между добро и зло и че самите те са грешници, които са нуждаят от спасение. Ако ние вярваме, че Бог плаче за грешниците и ги умолява да се примирят с Него, как би могъл същият този Бог да хвърли милиони бебета в ада?

Тогава как биват спасени децата? По същия начин, по който се спасяваме и ние – по благодат, но в този случай тя е върху тези, които не могат сами да повярват.

Един широко известен пример е случаят със сина на Давид и Витсавее във 2 Царе 12:15. Той е поразен от Господа и умира. В дните преди смъртта му Давид пости и се моли, надявайки се че Бог ще пожади детето. След смъртта му Давид се уми, яде хляб и се поклани на Бога. Когато го попитаха защо е реагирал така, Давид казва:

2 Царе 12:22-23 „Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си казвах: Кой знае, може Бог да ми покаже милост и детето да остане живо? Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна назад? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене.“

Oчевидно тук Давид няма просто предвид, че и двамата ще отидат в гроба. Давид се утешава при мисълта, че той „ще отиде при него“ във вечността. Неговата увереност в спасението на сина му е в ярък контраст със смъртта на втория му син Авесалом. Тогава той скърби, защото вярва че няма да види отново разбунтувалия се срещу него син, защото той е умрял в греха си.г

Aз не знам дали когато умре дете то отива на небето във формата на дете, но този теолог е прав, че ние ще можем да видим близките, включително децата си, които са отишли при Бога преди нас.

Тогава защо Бог не ни казва ясно, че всяко починало дете отива на небето? Както казва Ренди Алкърн, „Може би Бог предвижда изкривената логика и мисли, до които това може да ни доведе. Това може да отнеме от нас чувството за неотложност да видим децата си да дойдат с вяра при Христос. Може да ни направи по-малко загрижени за свещената и възложена ни от Бога задача да оказваме физическа и финансова помощ на непривилегированите и да донасяме благата вест до децата в света.“

Накрая, ако ти си преживял загуба на дете, имаш основателни причини да вярваш, че детето ти е на небето сега и очаква твоето пристигане. По-трудният въпрос е, ще бъдеш ли ти на небето с него? Твоето дете е било твърде малко, за да направи своя избор, но ти не си. Родители, чиито деца са на небето, не отиват автоматично там, когато умрат. За да видиш детето си отново и да се радваш на небесна среща с него, трябва да си новороден.

Нека се помолим.

_________________________

27.08.2023 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

Бебето, което промени света

/проповед на Рождество Христово/

Лука 2:8-11

В тази област имаше пастири, които нощуваха на полето, за да наглеждат нощем стадото си. 9И ето пред тях се яви Господен ангел и славата на Господа ги осия; и се изплашиха твърде много. 10Ангелът им каза: „Не бойте се; ето благовестя ви голяма радост, предназначена за всички хора. 11Защото днес в града на Давид ви се роди Спасител, който е Христос Господ.

Разказът на Брет Харт „Късметът на ревящия стан“ описва живота в една мина по време на треската за злато в Калифорния. По това време Ревящия стан е бил една от златните мини с най-нечовешки условия за живот. Тя била известна с това, че в нея ставали повече убийства и кражби от всяко друго място. И сред всичките мъже там живеела само една жена. Тя умряла при раждане.

Мъжете взели бебето, сложили го в кутия и го увили в стари парцали. Когато погледнали към бебето решили, че не изглежда добре в тези стари дрипи, затова изпратили един от мъжете в града да купи бебешка кошарка от палисандрово дърво. Когато положили увитото в стари дрипи бебе в кошарката, пак не им харесало, затова изпратили друг мъж в града да купи хубави пелени от коприна и дантела. Положили бебето в кошарката от палисандрово дърво и го увили с пелените.

Сега бебето представлявало чудесна гледка и те доволни направили крачка назад да му се полюбуват. Но тогава един от тях забелязал колко мръсна била стаята. Тогава тези здрави и корави мъже се хванали за работа. Изциклили паркета, измили стените и тавана, почистили мръсните прозорци и поставили завеси. Най-после стаята добила приличен вид за едно бебе.

Тогава те осъзнали, че бебетата се нуждаят от много сън, затова се наложило да престанат да говорят гръмогласно и да преустановят пиянските си свади. Трябвало да променят навиците си на пиене.

Взели да изнасят бебето с кошарката му и да го поставят на входа на мината, за да могат да му се любуват в края на деня. Тогава някой забелязал колко мръсно било наоколо, затова посадили цветя и превърнали мястото в чудесна градина.

И когато миньорите отивали до кошарката и бебето хващало пръстите им, те забелязали колко мръсни били техните ръце. Много скоро запасите от сапун и принадлежности за бръснене в смесения магазин били изчерпани.

Нищо вече не било същото в Ревящия стан. Раждането на едно бебе променило всичко. Това бебе така докоснало всеки миньор, че променило атмосферата в целия лагер.

Днес сме се събрали, за да празнуваме раждането на едно друго бебе и неговото въздействие върху Ревящия стан, с други думи, върху света в който живеем. Библията казва, че животът вече няма да е същият след раждането на бебето от Витлеем. Ангелът се яви на пастирите и им „благовести голяма радост, предназначена за всички хора“ и след това ангелският хор запя „Слава на Бога във висините и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение!“ (ст.14)

Раждането на това бебе не беше само за малцина избраници. Той се роди за всички хора. Той се роди, за да донесе мир и радост в сърцата и живота на всички хора на земята. Поради това събитие, случило се преди 2000 г. в смирените ясли в едно невзрачно градче в дълбоката провинция на Римската империя, оттогава насам светът е променен.

Това не беше обикновено раждане. Това бебе не беше обикновено бебе. Това бебе беше Бог дошъл на земята. Ангелът каза на Йосиф, че това бебе е Емануил, Бог с нас. Той е Бог в плът. Бог, станал човек, както беше обещано отпреди много векове. Неговото име е „Исус“, което означава „Бог спасява“. Бог дойде на земята, за да промени нашия свят.

Нашият свят прилича толкова много на Ревящия стан.

Римляни 1:21: „Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; а се извратиха в своите мъдрувания и безумното им сърце се помрачи.“ В духовния мрак се разпалват плътските страсти. „И тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.“ (Яков 1:15).

Грехът държи под контрол живота на хората в нашия свят. От времето на Адам и Ева грехът владее и причинява толкова много болка, страдание и смърт.

Нека само си припомним събитията от последните дни. Трагедията в Хитрино, камионът, врязал се в хора на коледен базар в Берлин, покушението срещу руския посланик, трагичният инцидент в Мексико, малтретираният таксиметров шофьор...

През цялата 2016 г. досега са загинали 15629 човека при 1733 терористични атаки. Целият свят е обзет от страх и се чуди къде терористите ще ударят следващия път. Войната в Сирия и Ирак унищожи цели малцинствени общности, сред които и хиляди християни. Алепо и много други населени места са изравнени със земята и са се превърнали в призрачни градове.

В България няма военни действия, но ние имаме своя Ревящ стан. Наркотици, убийства, алкохолизъм, престъпност, разбити семейства – грехът сe разхожда необезпокояван в нашия собствен град. Вместо да се съпротивляват на греха и на злото, в своето безумие и извратено мъдруване хората ги прегръщат и казват, че това което Бог и църквата считат за зло е всъщност правилно и добро. Ревящият стан в книгата на Брет Харт не може да се сравнява с Ревящия стан на нашия свят днес.

Именно затова Бог изпрати своя единороден Син в света. Той иска да спаси всички, които са хванати в капана на греха. И за да стане наш Спасител, това бебе от Витлеем трябваше да умре на един кръст. Той умря, за да ни донесе опрощение за целия ни грях и надежда, че ще живеем завинаги в небето. Той дойде, за да промени нашия свят. Защото Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот (Йоан 3:16).

Рождествената история за бебето, родено в яслите, сред крави и магарета, за ангелите, прогласили на овчарите къде да намерят бебето, за овчарите, пеещи на улиците по пътя обратно към стадото, след като са видели бебето Исус – това е прекрасна история, която пленява сърцата както на деца, така и на възрастни.

Но тази история не е включена в Библията заради нейното вълшебно звучене и за да ни накара да почувстваме вътрешна топлина.

Това е разказ разкриващ сериозното отношение на Бог към греха и неговите фатални последици. Това е история за болката, която Бог изпитва за своите люде. Това е история за това как Бог запретва ръкави и слиза сред всички проблеми на нашия свят, за да направи нещо за него. Това е история за едно бебе, което беше родено, за да донесе спасение и освобождение за теб и мен, като даде живота си за нас.

В една пиеса се задава въпроса „какво направи Йосиф в деня след като Христос се роди?“ Това е интересен въпрос. В деня, когато Исус се роди, той най-вероятно е помагал на Мария с бебето. Той е правел всичко възможно, за да облекчи болките на Мария и да се чувства добре бебето. Но какво е правел на следващия ден?

В пиесата се казва, че тъй като Йосиф е дърводелец, той е започнал да прави кошарка за Исус. И докато работи, се замисля над случилото се предната нощ и си казва: „Ако се отнасят така с него, когато е бебе, как ще се отнасят с него, когато открият, че е Божият Син?“

И точно в същия момент на пиесата светлините внезапно угасват и публиката може да чуе само чука, който удря по дървото. Как ще се отнесат с него, когато открият, че той е Божият Син? Ще го приковат на кръст.

От самото начало на Рождествената история сянката на кръста пада над яслите. Защото Исус се роди в плът, за да умре и да възкръсне от смъртта. Целта на неговото идване беше да изкупи човечеството от плена на греха и Сатана. Така той изпълни Божието обещание потомъкът на жената да смаже главата на Сатана. (Битие 3:15).

Рождество сочи към Голгота. Витлеем направи възможна Гетсимания. Бебето от Витлеем се превърна в Агнец Божий.

Обикновено, когато говорим за смърт при раждане на бебе, ние се натъжаваме. Но когато говорим за смъртта на Исус на Рождество, нашата радост е пълна. Исус умря за теб и мен. Той умря поради нашата греховна природа, за да ни даде прошка.

Римляни 5:1: „И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос.“

Той умря, за да даде на всеки от нас мира, който почива на увереността, че след смъртта ние ще живеем на небето завинаги. Той умря, за да ни промени – да ни даде нов живот и променено сърце. Това стана и в историята на Ревящия стан. Бебето промени живота на всеки отделен миньор. Те промениха начина си на живот, своите навици и поведение заради бебето.

Но, някой може да каже: Ревящият стан е измислена история. Тя е толкова отдалечена от действителността. Всичките му обитатели се променят в историята, но виж света днес. Той е такава бъркотия, каквато е бил винаги. Бебето в яслите може да е променило живота на някои хора, но не е променило кой знае колко света.

Историкът Ярослав Пеликан казва: „Бе значение какво всеки лично мисли или вярва за него, Исус от Назарет е доминираща фигура в историята на Западната култура за почти 20 века. Ако беше възможно с някакъв супер магнит да вдигнем от историята всяко парче метал, върху което има някаква следа от неговото име, какво би останало?“

Неговите думи не са преувеличение. Исус и Неговото учение са оказали влияние върху всяка област от живота.

Деца

В древността децата често били жертвани на идоли или просто оставяни да умрат, особено ако нe са от желания пол. Често били продавани в робство. Но Исус каза: „Оставете децата и не ги спирайте да дойдат при мен, защото небесното царство принадлежи на хора като тях.“ (Мат. 19:14). Неговото учение доведе до забрана на тези зли практики и до създаването на приюти. Едно изследване върху влиянието на християнството върху отношението към децата е озаглавено „Когато децата станаха хора: раждането на детството в ранното християнство.“

Жените и робите

Исус се застъпваше за онеправданите и с това вбесяваше силните на деня. Издигането на статута на жените се дължи на включването им в общността от вярващи наравно с мъжете от Исус. Първото чудо Исус извърши след като неговата майка го помоли. Той се разкри като Месия първо на една жена. Неслучайно жените бяха с него на Голгота и жена първа посрещна вестта за Неговото възкресение в Гетсимания. Жени бяха и сред най-ревностните му последователи.

Робите, които съставляваха една трета от населението в древността, влизаха в църквите, където робовладелците измиваха нозете им, вместо да ги бият. Епископите са били инструктирани да не прекъсват службата, за да приветстват богат поклонник, но да сядат на земята, за да приветстват бедните. Ап. Павел каза: „Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едно в Христос Исус.“ (Гал. 3:28) Според писателя Томас Кахил това е първото егалитарно изказване в световната литература.

Образование

Любовта към знанието създаде манастирите, които се превърнаха в люлка на академичните гилдии. Университети като Кембридж, Оксфорд и Харвард са вдъхновени от заповедта на Исус да обичаме Бога с всичкия си ум. Първият закон за обществено финансиране в американските колонии е наречен Закон за стария лъжец Сатана. Той стъпва на убеждението, че Бог не иска нито едно дете да остане необразовано. В древността образованието било запазено само за елитите. Съзнанието, че всяко дете носи Божия образ в себе си помогнал да се пристъпи към постигане на всеобщо образование.

Здравеопазване

Исус показваше загриженост за страдащите, която надхвърляше изискването на закона в древността. Неговото състрадание към болните и бедните доведе до създаване на институции за прокажени – първите съвременни болници. На Никейския събор (325 г.) се взема решение навсякъде, където има катедрала, да се построи и хоспис. Затова на запад дори днес болниците имат имена като „Добрият самарянин“, „Добрият Пастир“, „Свети Антоний“. Това са и първите институции, основани на доброволчески труд и благотворителност.

В древността се почитали много добродетели като смелост и мъдрост, но не и смирение. Хората били разделени на робовладелци и роби. Цицерон е казал: „Разделението трябва да се запази.“ Животът на Исус като слуга, който мие краката на другите довел до превръщането на смирението в добродетел от която всички се възхищавали. Историкът Джон Диксън пише: „Малко вероятно е някой да се стреми към тази добродетел, ако не беше историческото въздействие на разпятието... Нашата култура остава култура на разпятието дълго след като вече не е християнска.“

И не само това. В древността добродетелен бил този, който възнаграждавал своите приятели и наказвал своите врагове. В отговор на въпроса „Какво е най-доброто нещо на света?“ Чингиз Хан отговаря: „Да смажеш враговете си, да ги видиш как бягат пред теб и да чуеш воплите на техните жени.“ Алтернативна идея идва от Галилея. Най-доброто нещо в живота е да обичаш враговете си и да ги видиш помирени с теб. Хана Аренд, първата жена-професор в Принстън, казва: „откривателят на ролята на прошката в сферата на междучовешките отношения беше Исус от Назарет.“

Е, да, ще опонира някой, ама грехът продължава да шества в света и да внася смърт, разрушение и нещастие, както и в миналото. Но ако днес има толкова страдание и болка, представете си как щеше да изглежда света без Христос!

Има поне две причини, поради които злото все още съществува. Първо, макар и победен на кръста, Сатана все още е активен и прави всичко, за да увеличи човешкото страдание. И второ, за да унищожи злото, Бог трябва да унищожи живота. Но Бог е дълготърпелив и много милостив и Той все още дава шанс на милиони да се покаят.

И тук именно е нашата роля като църква. Бог изпрати бебето Исус, Исус изпрати Святия Дух, а Святият Дух изпрати нас да продължим Неговата мисия. Наша отговорност е да разкажем за бебето във Витлеемските ясли на възможно най-много хора, за да бъде техният живот променен– на нашите семейства, близки, съседи, колеги и приятели.

Миньорите в Ревящия стан бяха променени и имаха мощно влияние върху останалата част от стана. Не подценявай влиянието, което Бог може да упражни чрез теб, за да внесе промяна в твоето семейство или сред твоята общност. Остави Христовата любов и простителност да бъде изобразена в живота ти и други ще последват твоя пример.

В църквата, където ходех като студент повярва едно момиче. Нейните родители бяха невярващи и се бяха развели малко преди това. Промяната в нейния живот беше толкова голяма, че скоро след това повярва майка й, а след около година-две и баща й. Двамата отново се ожениха, радостта им беше голяма. След известно време станаха служители в църква. Сега баща й е пастор и променя живота на много хора около себе си.

Бог дойде в този свят, за да донесе радост и мир на света. След малко ще изпеем още една песен и докато пеем, нека размишляваме върху раждането на нашия Спасител. Защото бебето Исус не се роди да разведри нашия декември, а да промени нашия живот.

Нека позволим на Божията любов да ни променя така, че всичко което вършим да е мотивирано от любов. Ако вярваш в Исус, Ти си освободен от товара на миналите грехове, вина и срам.Старото премина, всичко стана ново. Нови желания, нови стремежи и нова надежда мотивират твоите постъпки.

Нека празнуваме раждането на Исус – бебето от Витлеем, което стана Агнеца в Гетсимания и промени сърцата и света. Спасителят, който умря на кръста, е жив и днес! Един ден той ще се върне като Лъвът от Юда и ще съди света (Откр. 5:5).

Един пастор проповядвал за Съдния ден и казал на църквата: „в онзи ден ще има плач и скърцане със зъби.“ Една възрастна жена вдигнала ръка и казала: „Пасторе, аз нямам зъби.“ На което пасторът отговорил, „Госпожо, зъби ще бъдат раздадени.“

В ада зъби ще бъдат раздадени, но ти можеш да избегнеш ада! 

Днес ние празнуваме раждането на едно бебе – на Богочовека Исус, който промени света. Ако още не си повярвал в него, сега е моментът да го направиш. Исус те обича и те кани да Го допуснеш в своя живот. „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.“ (Откр. 3:20).

Ако си повярвал в Христос, тогава можеш да се присъединиш към хора на ангелите, които пеят Слава на Бога във висините. Ние имаме Спасител – Христос Господ, който слезе от небето в този свят! Това бебе, повито с пелени и лежащо в яслите дойде, за да донесе Божия мир в Ревящия стан на земята.

Нека се помолим.

--

БПЦ "Нов живот" Варна

25.12.2016 г., Рождество Христово