Християнинът и социалните медии

/проповед/

Днес е Ден на българското радио и Световен ден на средствата за масова информация. Днес не слушаме толкова много радио, но времето ни повече от всякога е изпълнено с новите социални медии. Затова реших, че ще е подходящо на днешния ден да поговорим на тема „Християнинът и социалните медии.“

Социалните медии са променили много живота ни. За това говори и следващата история.

Една жена изпратила следното съобщение на мъжа си:

Скъпи, изпращам ти това съобщение, за да те запозная с последните събития в нашето семейство. Опитах се да говоря с теб, докато беше на компютъра си, но ти само ми повтаряше, че ще бъдеш „B-R-B“… каквото и да означава това. Затова реших да ти изпратя този имейл.

На Ванко днес му поникна първото зъбче. Той е този, когото дондукраш на коляното си, докато пишеш и сърфираш в интернет.

Рая беше на първа среща в събота вечер. Тя си прекара добре и каза да ти благодари, че си ѝ дал колата. Оставила е ключовете обратно на закачалката за ключове под паяжините, където ги е намерила.

Алекс ходи на тренировки по футбол. Пита дали би дошъл на някой от мачовете му, ако ти купим лаптоп, който да вземеш със себе си?

Да видим какво още е ново от последния път, когато ти писах преди три месеца: трябва да купим нов хладилник, кучето почина от старост, църквата има нов пастор и… да, между другото — аз имам нова работа.

Е, мисля, че това е всичко засега. Ще ти пиша отново след около три месеца. Пази се, скъпи. Всички много ни „липсваш“ и ще се видим следващия път, когато спре токът!

С любов,

Твоята съпруга

Днес искам да поговорим за това как социалните медии влияят на нашата психика и как можем да ги използваме за Божия слава като християни. И докато слушате бих искал всеки да се замисли над следните въпроси: Стремя ли се да прославям Бог докато използвам интернет и социалните медии?

Или те ме въвеждат в грях? Станали ли са те мой господар? Карат ли ме да си пилея времето и да съм непродуктивен? Ценя ли социалните медии повече от взаимоотношенията си в реалния свят? Виждат ли хората Христос в това, което публикувам или коментирам, или виждат как се оплаквам и споря за глупости?

Това са важни въпроси. През последните 25 години почти не можем да си представим живота без смартфон. В него са часовника и алармата ни, музиката която обичаме, календара ни, камерата ни, там са приятелите ни във фейсбук, инстаграм и тик-ток. До такава степен телефонът ни се е сраснал с нас, че рядко мислим за това.

Но както казва християнският автор Дейвид Уелс, „ние всъщност живеем в паралелна вселена… която може да заеме цялото ни време. Въпросът е какво става с нас… когато сме пристрастени към непрекъсната визуална стимулация.“

Как ни променя интернет?

Първо, според професор Грутиъс, ние ставаме това, което гледаме. Когато се покланяме на идол, ставаме като идола. Когато се покланяме на Христос, ставаме като Христос.

Псалм 115:4-8 „А техните идоли са от сребро и злато, създадени са от човешки ръце. Уста имат, но не говорят; очи имат, но не виждат; уши имат, но не чуват; ноздри имат, но нямат обоняние; ръце имат, но не пипат; крака имат, но не ходят; не издават звук с гърлото си. Подобни на тях да бъдат онези, които ги правят, и всички, които се надяват на тях.“

Апостол Павел казва,

2 Коринтяни 3:18 „А всички ние, гледайки Господната слава с открито лице, като в огледало, се преобразяваме в същия образ от слава в слава чрез Господния Дух.“

Това, което гледаме оформя сърцата и умовете ни. Ние трябва да се замислим какво става с душата ни, когато прекарваме толкова много време на телефона си? По какъв начин това ни променя?

Това е сериозен въпрос, особено ако нещата, които гледаме са нечисти и похотливи? Цял ден сме бомбардирани с прочувствени, изкушаващи и дори порнографски образи. Нужно е да вземем мерки, за да сме защитени от тези изкушения.

Библията ни предупреждава:

2 Коринтяни 7:1 „И така, възлюбени, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога.“

Трябва да използваме телефоните си така, сякаш Бог наднича зад нас. Трябва да реагираме така, сякаш Бог получава съобщение всеки път, когато вземем телефона си. Така или иначе, Бог получава скрийншот на всичко, което гледаме, харесваме или коментираме.

С Божията помощ и насърчение и отчетност пред доверени братя и сестри можем да упражним самодисциплина и да избягваме вредата от кибер грехове като зависимости и дори неподходящи взаимоотношения.

Друга опасност от социалните медии е, че нашето общуване офлайн започва да прилича на общуването ни онлайн. Свикваме да изпращаме бързи и кратки съобщения, но за един добър разговор е нужно време и внимателно изслушване. Онлайн можеш да игнорираш съобщение или да му отговориш след два часа. Но в реално време трябва да се отнасяме към събеседника си по различен начин!

По-нататък, ние забравяме, че сме ограничени в нашите възприятия. Нашите телефони и компютри ни предлагат всичко – новини, видеа, музика, снимки, реклами, постинги на приятели… Средно човек проверява телефона си … 58 пъти на ден!

От една страна е добре да си осведомен. Но от друга, не можем да следим всичко. Но малко по малко забравяме за нашите ограничения и започваме да жадуваме за забранения плод на безкрайно познание. Подсъзнателно изпитваме желание да станем безкрайни като Бога. Но вместо да ни направи цялостни личности, това желание ни фрагментира.

Ефесяни 5:15-16 „И така, внимавайте добре как постъпвате – не като глупави, а като мъдри, като изкупвате благовремието, защото дните са лоши.“

Социалните медии ни правят по-разсеяни. Едновременно вършим две неща – едното във физическия, другото във виртуалния свят. Ние не можем да работим, да имаме тихо време и да говорим с приятели, и едновременно да следим фийда в телефона. Една от най-тъжните гледки е хора седнали на маса в кафе, забили поглед в телефона си.

Трето, ние забравяме радостта на въплъщението (присъственото общение). Вижте какво казва апостол Йоан:

2 Йоан 12 „Имам много да ви пиша, но не искам да пиша с книга и мастило, обаче се надявам да дойда при вас и да поговорим лице в лице, за да бъде радостта ни пълна.

Може в нашите електронни писма и послания да разкриваме част от себе си, но както казва един автор, това е повече като общение между духове, не между реални хора.

За разлика от всички останали религии с изключение на юдеизма, християнството казва, че творението е добро. Затова Бог иска ние да общуваме в материалния свят. Затова Исус дойде в плът, не виртуално! Словото стана плът, не постинг!

Ние сме цялостни личности с мисли, чувства, въображение, с определена външност и глас. Случвало ли ви се е да изпадате в недоразумение онлайн, защото не чуват тона на гласа ви? Или да се шегувате, а човекът отсреща го възприема буквално и се обижда? Или обратното, вие казвате нещо сериозно, а другият мисли, че се шегувате.

Знаете ли, че само 7% от общуването е вербално и 93% е невербално? Само когато виждаме човека и чуваме гласа му можем да разберем дали „Добре съм“ означава, че наистина той или тя са добре.

Една жена разменяла съобщения с дъщеря си, която била студентка в университета. Майката питала как върви и дъщерята отговаряла „добре“ и изпращала емотикони на усмивки, широки усмивки и сърца. По-късно същата вечер дъщерята опитала да се самоубие.

В следващите дни станало ясно, че се била заключила в стаята си в общежитието, по цял ден плакала и показвала всички симптоми на депресия. Реалността била напълно различна от съобщенията ѝ във фейсбук.

Онлайн общуването може да ни помага, но то е само допълнение към нашите взаимоотношения в реалния свят, не може да ги замени. Нищо не може да замени радостта от общуването във физическия свят.

И както видяхме в примера в началото, нашите взаимоотношения с нашия съпруг или съпруга, нашите деца и съседи, не трябва да страдат заради виртуалните ни взаимоотношения.

Това се отнася и за църквата. Особено след ковид пандемията, някои християни загубиха интерес към събиранията в църква. Ако се съберем всички хора, които са идвали на църква през годините, може би нашата църква ще е 200 човека. Особено сега сме в грипна ситуация, но има много хора, които не са болни и пак не идват редовно на църква.

Когато Божиите люде се събират да се покланят в дух и истина, присъствието на Святия Дух е осезателно; то не може да се преживее онлайн. Ние сме призовани да се събираме физически, да се покланяме заедно, да изповядваме греховете си и да вземаме Господна вечеря, да прегръщаме братята и сестрите, да показваме любов и загриженост, да се радваме с радостта на другите и да плачем с тези, които плачат. Ценим ли въплътеното общение?

Когато дойдем на църква, фокусирани ли сме върху хвалението, молитвата и Словото? Имаме ли пълноценно общение с другите, или през цялото време скролваме телефона си, търсейки нещо по-забавно от радостта на Бога и общението в реално време?

И четвърто, трябва да внимаваме да не би интернет да ни прави по-небрежни в нашето общуване. Дали не забравяме, че общуваме с безсмъртни души. Докато общуваме онлайн, трябва да се молим и да устояваме на изкушението веднага да отговорим. Да помним, че всяка наша дума влияе на вечната съдба на хората.

Писанието ни заповядва да внимаваме с нашите думи:

Притчи 17:27 „Който щади думите си, е умен, и търпеливият човек е благоразумен.“

Нека преди да отговорим във фейсбук да се запитаме какво би направил Исус на наше място.

Притчи 18:21 „Смърт и живот има в силата на езика и онези, които го обичат, ще ядат плодовете му.“

В думите може да има живот, но думите могат и да убиват. Има много случаи, в които тийнейджъри се самоубиват, след като са били подложени на тормоз. Кибертормозът достигна епидемични размери напоследък

В Америка ¼ от тийнейджърите са подложени на кибер тормоз заради начина, по който изглеждат, заради дрехите им или заради нещо друго. В България едва ли е много по-различно. Сигурно повече от 90% от децата на 10 и повече години имат телефон.

Вие знаете ли какво правят децата ви онлайн? Разговаряте ли с тях за това?

Знаете ли, че социалните медии се използват от престъпни мрежи за трафик на хора. Двайсет и пет процента от всички жертви са деца!

Като родители трябва да сме нащрек не само за реалния, но и за виртуалния живот на децата си, защото социалните медии крият много опасности.

Нужно е да вземете предпазни мерки и да ги наблюдавате.

Апостол Павел писа на Тимотей,

Ефесяни 4:29 „Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, а онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тези, които слушат.“

Предизвиквам ви да бъдете пример с речта си както в реално общуване, така и онлайн. Да не използвате обидни думи и да не се оплаквате.

В заключение, аз се моля всички ние да сме хора, които навигират в епохата на интернет по начин, който е полезен за нас, като избягваме опасностите, които социалните медии имат. През последните три седмици реших да постя от скролване в социални медии, с изключение на работни съобщения. И трябва да ви кажа, че се чувствам много добре! Имах даже време за четене на книга! Върнах се в деветдесетте!

Затова, нека следваме предписанието на Словото:

1 Коринтяни 10:31 „И така, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава.

Това означава да не си губим времето в социалните медии, но да бъдем дисциплинирани, фокусирани и продуктивни в живота си. Да се стремим към чистота както офлайн, така и онлайн. И най-накрая, да пазим езика си и да го използваме за изграждане, не за събаряне. Амин!

Молитва.

____________________

25.01.2026 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

 

Християнството е интелигентен мир

От Тимъти Келър, „Неувяхваща радост“:

Лев Толстой пише малка книжка, наречена „Изповеди“, в която разказва как на около 50 години преживява екзистенциална криза. Той не бил кой знае колко вярващ човек, бил част от руската интелигенция. Вече бил доста известен писател. И той попитал приятелите си, какво става, когато умрем? И повечето от тях казали, „Ами, когато умрем, ние вече не съществуваме.“ Той бил част от група хора, които смятали, че няма Бог и че когато умреш, спираш да съществуваш. В един момент слънцето ще спре да грее и всичко ще изчезне.

Тогава Толстой казал, „Чакайте малко, ако е така, тогава защо да продължаваме да живеем? Защо да продължавам да пиша книги? Всичко е безсмислено! В края на краищата, няма значение какво правя. Накрая никой няма да е тук, за да знае какво е било. Няма значение дали съм жесток или добър. Накрая нищо няма значение, всичко ще е безсмислено. Защо да продължавам? И знаете ли какво казали приятелите му?

„Човече, иди на плажа, иди да пазаруваш, ти си руски човек на изкуството, все мислиш за смъртта, руските хора на изкуството са такива. Ти мислиш прекалено много. Просто се радвай на живота.“ Ето какво отговорил той, обяснявайки защо се е върнал към християнството „Що за гледище за света е това, с което е възможно да се живее само ако не мислиш за това, в което вярваш? Какво е това гледище, с което е възможно да се живее само ако не мисля прекалено много за резултата от това, което вярвам за света?“

С други думи, мирът и радостта на света идват от това да не мислиш прекалено много за това какво всъщност вярваме за света. Но виждате ли обратното на това гледище? Виждате ли какво казва Исус? Той казва, „Радостта идва от това да ме видите. Ако ти си християнин и нямаш много радост, знаеш ли защо е така? Защото не мислиш! Не размишляваш върху последствията от твоите убеждения.

Християните вярват, че Бог е направил света с радост. В Притчи 8 се казва, че когато Бог е създал света, Той се е удоволствал в нас. Той е направил с радост света, направил го е да бъде свят, пълен с радост. Но ние сме се отдалечили от Него. И въпреки това, Той не ни е изоставил просто да изгнием и да изчезнем. На безкрайна цена за Него, Той дойде в този свят. Исус Христос умря за нас и ние повярвахме в Него.

Помислете за стойността, която Той вижда в нас, за да направи това. И Той ще направи света съвършен накрая, и този свят ще бъде на наше разположение. Помислете за това, което Библията всъщност казва, за това, което вярвате. И колкото повече мислите, толкова по-вероятно е да кажете, „Защо тогава се тревожа толкова? Защо се вторачвам в дреболии?... 

Мирът на света е глупав мир. Получаваш мир и радост, стига да не мислиш твърде много за това, което всъщност вярваш. Но християнският мир и радост са интелигентни. Те идват, когато мислиш все повече и повече за това кой си ти, кой си в Христос, какво прави Бог и какво Бог ще направи. Разбирате ли това?

Глупавият мир казва, „Дайте ми ракийка, дайте ми туршийка!“* A интелигентният мир казва: „Вярваш ли, че Исус Христос дойде на земята, премина през небесата и сега седи отдясно на Отца, ходатайства за теб и ще се върне за теб, и ще направи света съвършено място? Вярваш ли в това?

Как това няма да те накара да се чувстваш добре? И ако нямаш този мир и тази радост, ти не мислиш. Интересното е, че християнството е интелигентен мир. Радостта и мирът са за тези, които се замислят над нещата.

Христос казва, помислете какво означава, че Аз възкръснах от мъртвите и това ще ви даде радост, която нищо не може да отнеме. – Тимъти Келър, „Неувяхваща радост“.

______________

* (перифраза на „ho-ho-ho, to the bottle I go”, бел. прев.).

Трите аспекта на празнуването (Неемия 12:27-43)

/проповед/

Първата столица на дунавска България, Плиска, е била сред най- внушителните паметници на средновековното европейско градостроителство. Тя е заемала площ от 23 кв.км., което е смайващ размер за времето си. Градът е бил построен на хълмисто поле, поради което е липсвала естествена защита. Затова българите са изградили три концентрични отбранителни пояса.

Първият бил дълбок ров с висок насип. Вторият бил изграден от големи каменни блокове, които образували стена с височина 10-12 м. и дебелина достигаща на места до 2,6 м! Можете ли да си представите колко внушителна е била тази стена?

Един друг град, много по-древен от нашите столици, също е бил известен със своята крепостна стена. Това е Ерусалим. Тя беше построена от Давид и Соломон, но след това беше разрушена от Навуходоносор. По времето на Неемия бе дошло време за съграждане и възстановяване. Стената бе възстановена и това възстановяване обедини народа на Израел.

И в 12-та глава четем за посвещението на стената на Ерусалим. Това беше едно невероятно събитие, което бе станало възможно след като юдеите сключиха на завет с Господа и заселиха града с хора от околните места (четем за това в 10-та и 11-та глави). И след като всичко това бе сторено, след като преди това стената бе изградена и портите – поставени, Ерусалим се превърна отново в прекрасен, добре защитен и многолюден град. Беше време за освещаване на стената и за празнуване.

В този пасаж се разказва за една невероятна процесия, преминала по стената, в която участват певци, музиканти, първенците и видните мъже. Още първите стихове ни помагат да се потопим в тази радостна атмосфера:

Неемия 12:27-31а „И при освещаването на Ерусалимската стена потърсиха левитите по всички им места, за да ги доведат в Ерусалим да празнуват освещението с веселие, със славослов и песни, с кимвали, псалтири и арфи. И тъй, дружните певци се събраха, както от ерусалимската околност, така и от нетофатските села, от Бет-Галгал и от селата на Гава и на Азмавет, защото певците си бяха съградили села около Ерусалим. И свещениците, и левитите, като очистиха себе си, очистиха и народа, портите и стената. Тогава изведох Юдовите началници на стената и определих две големи групи хвалители.“

Тук виждаме певците и музикантите, както и всички хора не само да празнуват съграждането на стената. Те се бяха събрали и за да за да я осветят. Когато някой член на църквата ни се нанася в нов апартамент или къща, ние имаме практика да я освещаваме. По този начин собствениците заявяват пред Господа, че това е Негов дом и че те се посвещават да го пазят от нечисти влияния и да го използват за Негова слава.

Тази практика има библейски основания. Когато Авраам и други патриарси се заселваха в нова територия или имаха лична среща с Бога, те издигаха олтар на Господа и наименуваха мястото с тяхната опитност. Например, когато Бог снабди овен за жертва вместо Исаак, Авраам направи олтар на мястото и го нарече „Бог ще снабди“.

Така че, правилно е да се освети нещо и да се празнува нова придобивка или постижение.

Тук виждаме Святият Дух да обръща вниманието ни към три аспекта на един истински празник. Те са радост, очистване и благодарност.

1.     Радост.

Неемия 12:27 „потърсиха левитите… за да празнуват освещението с веселие.“

Радостта е един от елементите на всеки празник. Нещо повече, радостта трябва да е вътрешно усещане и състояние за всеки християнин.

Но на практика много християни са всичко друго, но не и радостни. Лицата им са по-скоро тъжни и мрачни.

Ницше е казал, „Ако християните очакват да повярвам в техния изкупител, те трябва да изглеждат много по-изкупени.“ Разбира се, има моменти, когато чувстваме тъга и скръб, но християните трябва да излъчват чувство на радост, защото имат нещо, което ги прави радостни.

Aз не говоря за щастие, а за радост. Щастието e бързо отлитаща емоция, свързана с някакво събитие, което ни кара да се вълнуваме. Както някой е казал, „Забелязали ли сте, че когато чашата ви с щастие е пълна, някой винаги бута лакътя ви?“ Щастието е моментно.

А радостта е едно постоянно състояние на вътрешна благодарност и удовлетворение, което не зависи от обстоятелствата. Тя присъства най-вече, когато сме в изправни взаимоотношения с Бог. Затова щастието идва отвън, а радостта – отвътре. Щастието отлита, радостта остава завинаги.

Радостта идва от факта, че си приет и обичан от Бога. Живееш с убеждението, че си простен и изкупен, и че си Божие дете. И Бог ти дава привилегията да си негов съработник за Царството.

Хората в Ерусалим бяха щастливи, защото стената бе завършена. Те бяха постигнали целта си. Но те бяха и радостни, защото Бог им бе помогнал да я изградят. Те бяха съработници с Него. Неговата ръка им помагаше в труда им. Затова с радост празнуваха.

Но този празник беше истински поради още една причина.

2.     Очистване.

Неемия 12:30 „И свещениците, и левитите, като очистиха себе си, очистиха и народа, портите и стената.“

Очистването е необходимо, за да се празнува. Не можеш да празнуваш лицемерно. Не можеш да празнуваш, когато животът ти е в развалини. Има нужда от очистване.

Както е казал псалмистът,

Псалм 24:3-5 „Кой ще се изкачи на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свято място? Онзи, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, който не е предал на суета душата си и не се е клел в лъжа. Той ще приеме благословение от Господа и правда от Бога на спасението си.“

Преди хората да преживеят истински радостен празник, те трябваше да изправят сърцата си с Бога.

В християнския ни живот ние имаме нужда от чистота по същия начин, по който имаме нужда от чисти чинии. Когато сервираш вечерята не слагаш на масата мръсни чинии, нали? Ако го правиш, не ме кани на вечеря 😊. Не, ние мием чиниите, защото не искаме да ядем в мръсни чинии. Бог също не иска да върши делото си с мръсни съдове.

Ние се нуждаем от периодично измиване на нашето сърце. Затова свещениците и левитите тук трябваше да се очистят, след което те очистиха стените, портите и народа, защото участваха в  нещо, свързано с Бога.

Как се очистваме?

В православната и католическата църква има специални помещения, където вярващият може да се изповяда на свещеника. Но вече има много иновативни начини. Знаете ли, че има апликация за Андроид и iPad, която се казва „Confession Booth” или „Изповедалня“. Вече можете да изповядвате греховете си на вашия телефон! Струва само $1.99 и е описана като перфектното средство за каещия се.

Програмата позволява на ползвателя да състави списък със своите грехове. Те трябва да отговарят на въпроси върху 10-те заповеди. След това срещу всеки грях програмата предлага думи на покаяние.

Не съм сигурен обаче, че този начин на покаяние ще ти помогне!

В Стария завет по времето на Неемия освещаването и очистването ставаха чрез жертване на животни и ритуално измиване. Но слава на Бога, днес сме вече в Новия завет и очистването става много по-просто. Не чрез някакъв сложен ритуал, а като изповядаме греховете си и повярваме, че Бог ни е простил.

Затовай, признай греховете си, не ги крий. Не обвинявай някого другиго, не ги замитай под килима. Изповядай ги не само на Бога, но и на тези, срещу които си съгрешил. След това вярвай, че Бог ти е простил и те е очистил. Така ще бъдеш възстановен и ще имаш радост. Както някой е казал, „святостта винаги предхожда радостта“.

1 Йоан 1:9 „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.“

3.     Благодарност.

Благодарността трябва да е съществен елемент от един истински празник. Тези хора бяха благодарни за много неща – за лидерството на Неемия, за това че Бог е подбудил персийския цар да разреши стената да се възстанови. Те бяха благодарни за това, че Бог ги е пазил с ангелите си, докато са градяли и им е помогнал да победят враговете си. Бяха благодарни за единството, за силата и че Бог им е помогнал да довършат това начинание.

А ние? Благодарим ли на Бога за всички благословения, които ни дава всеки ден? Ние сме свикнали да се оплакваме и да мърморим, да се сравняваме и да гледаме какво нямаме, а не на това, което имаме.

Един от първите знаци, че един християнин расте в зрялост е когато той започне да благодари на Бог за живота си, за благословенията си, за свободата и за възможностите, които има пред него.

Така че, това са трите елемента, които са характерни за истинския празник – радост, чистота и благодарност. И въпросът, който сега искам да ви задам е, присъстват ли тези елементи във твоите празници? А в твоя живот?

Когато празнувате рождените си дни или тези на децата и внуците, когато вдигате сватби, когато правите семейни тържества с повод или без повод, присъстват ли тези три елемента? Имате ли радост, влизате ли осветени и очистени? Чувствате ли благодарност? Ако ги пропускаме, чудно ли е, че празниците ни не винаги се получават?

Но има още нещо важно. По-нататък в текста виждаме, че Неемия разделя хвалителите на две групи, с които да обиколят града.

Неемия 12:31б-37 „едната тръгна в шествие надясно върху стената към Портата на бунището; след тях вървяха Осая и половината от Юдовите първенци, заедно с Асария, Ездра, Месулам, Юда, Вениамин, Семая и Еремия, и някои от синовете на свещениците с тръби, а също Захария, синът на Йонатан, син на Семая, син на Матания, син на Михей, син на Закхур, син на Асаф, и неговите братя: Семая, Азареил, Милалай, Гилалай, Маай, Натанаил, Юда и Анани с музикалните инструменти на Божия човек Давид; и книжникът Ездра им беше начело. При Портата  на извора те се изкачиха право напред по стъпалата на Давидовия град, където стената се възвишава над Давидовата къща чак до Портата на водата на изток.“

Тази група тръгнаха по западната част от стената, обиколиха от южната страна на града и се отправиха към източната част, към храма.

Неемия 12:38-39 „А другата група хвалители вървеше в противоположна посока и аз след тях, заедно с половината народ – по стената край Кулата на пещите и по широката стена, над Ефремовата порта и над Старата порта, и над Рибната порта, и край кулата Ананеил, и край кулата Мея, до Овчата порта, докато застанаха при Портата на стражата.“

Тези две групи хвалителите тръгнаха по стената в различни посоки, опасаха града и отново се събраха в едно на източната ѝ част, пред храма. Това трябва да е било прекрасна гледка, с всичките развети знамена, свирещи инструменти и песни на хвалителите.

Но то имаше и символично значение. В Стария завет ходенето около някакъв обект или дадена територия е начин да покажеш, че този обект или територия принадлежи на Бога. Бог каза на Авраам, “Стани, обходи земята надлъж и шир, защото на тебе ще я дам.“ (Битие 13:17).

Бог каза на Исус Навиев да накара воините си да маршируват около стените на Ерихон 6 дни, а на седмия да го направят 7 пъти. Когато го направиха, стените паднаха и те завладяха града за Бога.

Искам да те попитам, „Ходил ли си някога с вяра около дадена ситуация и предал ли си я на Бога? Обхождал ли си я в молитва, молил ли си Бог да ти я даде?

Преди сме правили молитвена разходка около важни институции в града – училища, детски градини, университети, общината, болници, съда и т.н. По време на тази молитвена разходка ходим мълчаливо и се молим Бог да работи и обръща хората, които работят там, към Себе Си. И тази година, веднага след Националната конференция, ще направим отново това!

Забележете, че докато те вървяха по стената, за множествата те изглеждаха като малки точки на фона на голямата стена. С това сякаш те казваха: Да, ние сме малки, ние сме нищо, но ние служим на един велик Бог. Ние успяхме само защото Бог беше с нас. Искаме вие и целият свят да знае това!

Хвалителите обходиха Ерусалим и след като се срещнаха, двете групи хвалители влязоха в храма, за да имат всички заедно благодарствена служба.

Неемия 12:42-43 „И певците запяха със силен глас… И в същия ден принесоха големи жертви и се развеселиха, защото Бог ги развесели премного; още жените и децата се развеселиха; и увеселението на Ерусалим се разчу надалеч.“

Всички празнуваха това, което Бог беше направил сред тях.

В книгата Евреи има два стиха, които кореспондират с този пасаж в Неемия:

Евреи 13:15-16 „Затова чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, тоест плод от устни, които изповядват Неговото име. А не забравяйте да вършите благодеяния и да споделяте с другите благата си; защото такива жертви са угодни на Бога.“

Хваление и споделяне. Това е начинът да изразяваме нашата благодарност и радост днес – като хвалим Бог за това, което е направил и като вършим добро и проявяваме щедрост към хората около нас.

Когато бебето на Данчо и Преслава се роди, няколко семейства им носиха храна цяла седмица! А тази седмица още семейства направиха това и за бебето на Брентън и Деби. Така те споделиха благата си с младите родители в трудно време за тях. Това е угодно на Бога. И се надявам това да стане традиция в нашата църква.

Много хора споделят от благата си, когато носят неща за хапване на общите ни трапези. Майките споделят дрешки за децата. Татковците си помагат с превоз или като си заемат инструменти. Нашата хвалебна жертва, нашият плод от устни ще е угоден на Бога, когато е съчетан с благодеяния. Нашата радост ще е пълна, когато е споделена с другите. Бог може да използва това и за нашето свидетелство.

Не винаги, но често, когато ни се е раждало дете или внуче, сме черпили съседите и хората в кварталните магазинчета. Веднъж купих бонбони, за да черпя за нашето внуче и ги отворих, за да почерпя продавачката, нищо че не я познавах. След като обясних повода и тя се учуди, че вече имаме внуци, това ми даде възможност да обясня защо християнските семейства са благословени с деца и внуци и да я насърча да вярва в Исус Христос.

Споделяш ли благата си с другите?

В заключение, Бог иска ние да празнуваме значими събития в нашия живот и най-вече, когато с Негова помощ сме постигнали нещо. В този празник ние изразяваме радостта, че сме простени, приети и обичани от Бога като Негови деца и части от Неговото семейство.

Второ, преди да празнуваме, ние се очистваме, като преглеждаме сърцето си, изповядваме всичките си грехове и получаваме прошка от Бога.  Нека не забравяме, че „святостта винаги предхожда радостта“.

И трето, нашето празнуване трябва да се характеризира с благодарност за всички благословения в нашия живот. На водното кръщение днес ние също ще благодарим за нашата нова сестра и за нейното решение да вземе водно кръщение.

Как изразяваме благодарност? Ние изразяваме тази благодарност, като хвалим Бог за това, което е направил и като проявяваме щедрост към хората около нас. Нещо повече – ние можем да празнуваме и да благодарим на Бога още преди да сме видели Неговите благодеяния.

Американският автор и мотивационен говорител Лио Бускаглиа разказва как една вечер баща му се върнал и казал, че ще трябва да банкрутира, защото партньорът му във фирмата задигнал парите и изчезнал. Тогава майка му излязла и продала някои бижута, за да купи храна за разточителна вечеря. Другите членове на семейството я нахокали за това. Но тя им казала, че времето за радост е сега, когато се нуждаят най-много от нея, не следващата седмица. Нейната смела постъпка сплотила семейството и те успели да преминат успешно през това изпитание.

Радост, чистота, благодарност. Имаме ли ги?

__________________________

БПЦ "Нов живот" Варна

15.09.2024 г. 

Радост в единството (Филипяни 2:1-11)

 /проповед/

Продължаваме нашето изучаване на писмото на Павел към църквата във Филипи. Както видяхме в първата ни проповед, това писмо е резултат от основаването на църквата, описано в Деяния 16. Един от основателите беше началник в затвора, а вероятно после към църквата са се присъединили и други бивши затворници.

Само Христос може да направи това. Ако един затворник не срещне Христос в затвора, вероятността да влезе пак там е голяма.

На подсъдимата скамейка за пореден път се изправил един рецидивист. Съдията го попитал, „Но не можете ли в края на краищата да живеете честно?“ Рецидивистът отговорил, „Че кога, вие през цялото време ме вкарвате в затвора!“

И така, Павел основава църквата във Филипи с помощта на един затворник. Десет години по-късно, Павел пише това писмо от затвора в Рим, за да насърчи вярващите да устояват във вярата си и да живеят за благовестието. В началото на писмото си Павел призовава вярващите да имат повече любов, да имат проницателност и изпитват нещата, и да имат повече праведност.

След това видяхме с Джош, че от отношението ти зависи дали ще имаш радост при всякакви обстоятелства. Всичко зависи от правилната перспектива към вечността, към живота и към трудностите. Павел насърчи вярващите да живеят достойно за Христовото благовестие, като стоят в единство.

В днешния пасаж Павел продължава темата за единството. Ще я разгледаме, за да видим каква е целта на единството, какви са средствата за постигане на единство и кой е моделът на нашето единство. Всичко това ще разглеждаме през призмата на основната тема в писмото на Павел, радостта.

Първо, каква е...

Целта на единството.

Филипяни 2:1-2 „И така, ако има някое насърчение в Христос или някоя утеха в любовта и общение в Духа, или някое милосърдие и състрадание, направете радостта ми пълна, като имате една мисъл, като стоите в една и съща любов и бъдете единодушни и единомислени.“

Павел продължава темата за единството. В гръцкия оригинал думата „ако“ се появява 4 пъти, но в българския превод повторението е пропуснато. Обикновено „ако“ изразява известна доза съмнение, но в гръцките изрази не е така. По-скоро „ако“ означава „щом“.

С други думи, Павел казва, „щом имате насърчение в Христос, щом имате утеха в любовта, щом имате общение в Духа, щом имате милосърдие и състрадание...“ Един друг превод предава така тези стихове: „Ако изобщо сте получили нещо от следването на Христос, ако любовта Му е променила живота ви, ако това че сте в общението на Духа означава нещо за вас, ако имате сърце, ако ви е грижа, тогава направете ми услуга: живейте в съгласие едни с други, обичайте се и бъдете духовни приятели.“

Истината е, че ние се нуждаем един от друг.

Пол Турние е казал: „Има две неща, които не можем да правим сами – едното е да се оженим и другото е да сме християни.“

Човек е социално същество. Ние, българите, държим на приятелите си. Но напоследък, особено в големите градове като нашия, хората стават все по-самотни. Знаете ли, че учените са установили, че при хора които живеят в изолация вероятността да умрат рано е три пъти по-голяма, отколкото при хора със силни семейни и приятелски връзки? Оказва се, че дори хора с лоши здравни навици като тютюнопушене, употреба на алкохол, нездравословно хранене, но с добър социален живот, живеят по-дълго от хора с добри здравни навици, но живеещи в изолация.

Преди няколко години Американската медицинска асоциация провела проучване сред 276 човека, забелели от грип. То показало, че хората със силни емоционални връзки имат 4 пъти по-силен имунитет от хората, които живеят в по-голяма изолация. Чудя се дали фактът, че в интензивните отделения е забранен достъпът за роднини не съдейства за голямата смъртност от ковид в България?

В първосвещеническата молитва на Исус в Йоан 17 гл., Исус казва:

Йоан 17:20-21 „И не само за тях се моля, но и за онези, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение, да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.“

Само когато види, че сме единни, светът ще повярва в Исус. Целта на единството ни е да сочи към Исус. Нещо повече, на друго място, в 1 Йоан 1:7, апостолът казва: „Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг.“

Има ли някой брат или сестра в църквата, с който не си говориш? Този стих показва, че ако нямаме общение един с друг, нямаме общение и с Бог. Ето защо единството е толкова важно за Бог.

Във Филипяни 2:1 Павел говори за „общението на Духа“. Това означава, че Святият Дух е създал общението, на което се радваме помежду си. То е създадено от Бог! Това общение или единство се основава не на общи неща помежду ни, а на факта, че сме части на едно тяло – тялото Христово! Няма по-голяма радост от това!

Следователно, целта на единството ни е да сочим към Христос. Второ, нека сега видим

Средствата за постигане на единство.

Филипяни 2:3-4 „Не правете нищо от съперничество или от тщеславие, но нека всеки със смиреномъдрие смята другия по-горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото.“

Първо, Павел казва да не правим нищо от съперничество. Тоест, не бъдете егоисти. В превода на WBTC се казва „не правете нищо егоистични амбиции“, а в православния – „нищо не вършете от обич към препирня“. Човек с такова отношение действа за сметка на другите, за да изтъкне себе си.

След това Павел добавя „или от тщеславие“ (WBTC - празно високомерие). Думата на гр. е kenodoxia и означава неоснователна или празна гордост в собственото мнение. В нашата природа е да слагаме себе си на първо място, другите на второ и Бог – на последно. Библията ни казва да обърнем последователността. Бог трябва да е на първо място, другите – на второ и ние на последно.

Но какво означава да живееш неегоистично? Ако си съпруг, това означава да подчиняваш собствените си желания на нуждите на съпругата и децата си. Ако си майка, да не се ядосваш, ако трябва да се откажеш от твоите планове заради децата. Ако си дете, да не се мръщиш, когато тати или мама те карат да измиеш съдовете.

Ако си спортист, да не се стремиш към индивидуални награди, а да работиш за общата победа. Както казва един треньор, да играеш за името, което е изписано на гърдите (името на отбора), не за името на гърба (това на играча).

Ако си християнин, да си неегоистичен означава другите да са по-важни за теб от теб самия. Да не даваш място на гордостта.

По-нататък Павел казва, „но със смиреномъдрие...“ Тази красива дума всъщност означава смирение. Всеки християнин трябва да гледа на другите като на по-важни от него. Смирение не е да мислиш себе си за твърде малък, а да мислиш твърде малко за себе си.

С други думи, да си готов да пренебрегнеш личния си интерес.

Едно семейство от София отишло на село и купило земя, за да построят ферма и да отглеждат добитък. Когато дошли техни приятели и попитали какво име са дали на ранчото, мъжът отговорил: „Аз исках да се казва Ранчо Иванов. Жена ми искаше да го кръстим Фермата на Станка, един от синовете ни искаше да е Имение Вики, а другият – Крепостта на Алекс. Затова го кръстихме Ранчо Иванов Фермата на Станка Имение Вики Крепостта на Алекс. Приятелите ги попитали, „Но къде са всичките ви крави?“ „Нито една не оцеля след жигосването.“

Чували ли сте за Том Кнап? Бил е лекоатлет и няма нито една победа в дисциплините бягане на средни разстояния. Неговата задача била да поддържа скоростта за своите съотборници, които го побеждавали на финиша. За него било успех да помогне на съотборниците си да победят. Макар и Том да нямал сили за финален спринт и победа, треньорът му го смятал за ценен член на отбора.

„Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото.“

Иска се смирение и готовност да пренебрегнеш личния си интерес, и да започнеш да помагаш на другите.

В крайна сметка, единството е отношение на сърцето. Как може да бъде постигнато? Първо, като признаем, че не сме загрижени за другите толкова, колкото би трябвало. Най-големият ни проблем е, че се водим от егоистични интереси. Нужно е да се стремим към смиреномъдрие, както се изразява Павел.

Клайв Луис казва: „Ако някой иска да постигне смирение, мисля че мога да му кажа коя е първата голяма стъпка. Първата стъпка е да разбере, че е горд.“ Това осъзнаване ще доведе до революционно отношение на смирение, което носи радост в общението.

Дотук казахме, че целта на единството е да сочим към Исус. Средството за постигане целта на единството е смирението. Трето, нека видим кой е

Моделът за единство.

Филипяни 2:5-11 „Имайте у себе си същия дух, който беше и у Христос Исус, Който, като беше в Божия образ, пак не сметна, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова и Бог Го превъзвиси и Му подари името, което е над всяко друго име, така че в името на Исус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните  същества и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.“

„Имайте у себе си същия дух“, казва Павел. Думите „имайте този дух“ (на гр. фронео) означават „имайте това разбиране“. На други места изразът е преведен още „имайте този ум“ или „имайте това съзнание.“ Разбирането ни за нещо определя отношението ни към него. А отношението ни определя поведението ни. Ако отношението е егоистично, то поведението ни ще е деструктивно.

Тук Павел съветва филипяните и нас да следваме примера на Христос. Това обаче е много трудно днес, когато се ценят най-много богатството, властта и престижа. Но какво означава да следваме примера на Исус?

Един библейски коментар към този пасаж казва: „Представете си Исус като един сърдитко, който е толкова нацупен, че хората преминават на другата страна на улицата, за да избегнат зрителен контакт с него. Или си представете Исус да влезе в стаята сутринта и да каже: „Колко мрачен ден! Ще си легна пак.“ Ако тази представа не подхожда на Исус, не трябва да подхожда и на вас. Сутрин ставайте с удоволствие. Исус го правеше, уверен че Бог Отец ще управлява всеки час. Привечер се освежавайте, като си припомняте нежните милости на Господа и не позволявайте на несгодите да ви превърнат в мърморко. Живей дните си така, както Исус живееш неговите.“

В ст. 6 се казва: „Който, като беше в Божия образ, пак не сметна, че трябва твърдо да държи равенството с Бога.“ Този стих описва позицията, която Христос имаше преди създаването на света. Думите „като беше“ всъщност са сегашно причастие на гръцки и означават, че Той е съществувал отначало.

Йоан казва:

Йоан 1:1-3 „В начало беше Словото; и Слово то беше у Бога; и Словото беше Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало.“

В Йоан 17 гл. Исус казва, че е имал у Бог Отец преди създаването на света. Тези и други стихове показват, че Исус е единосъщен на Отца. С други думи, Исус е Бог и има същите божествени атрибути като Отец. Въпреки това Исус не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога.

Филипяни 2:7 „но се отказа от всичко, като прие образ на слуга и стана подобен на човеците.“ Думата „образ“ тук, както и в предходния стих, е morphe на гръцки. Тук отново виждаме, че преди въплъщението Исус беше в образа на Бог. Това не означава, че Бог има тяло или материална форма, а че Исус притежава Неговите атрибути. С други думи, Исус е Бог.

Филипяни 2:8 „и стана подобен на човеците; и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.“

Големият проповедник Спърджън казва, „Исус е великият учител по смиреномъдрие. Ние трябва всеки да се учим от Него. Виж Учителят да взема хавлия и да измива нозете на учениците! Последователю на Христос, няма ли да се смириш? Виж Го като Слуга на слугите и това ще отнеме всяка гордост от теб!

Не се ли съдържа в това изречение сърцевината на Неговата биография: „Той смири Себе Си“? Не сваляше ли Той на земята своите дрехи на почит, докато гол беше вързан за кръста, и там не се ли отказа от най-вътрешното си аз, проливайки кръвта си, жертвайки се за всички нас, докато положиха Него, останал без едно петаче, в един взет на заем гроб?

Колко ниско беше поставен нашия Изкупител! Как тогава да бъдем горди? Застани в подножието на кръста и преброй пурпурните капки, чрез които си бил очистен. Виж трънения венец. Спри поглед на прорязаните от бич рамене, от които все още бликат червени ручейчета. Виж ръцете и нозете, предадени на грубото желязо и цялото му тяло – предадено на присмех и презрение.

Виж горчивината и болката, душевната мъка, видна в неговия изглед. Чуй пронизващия вик „Боже Мой, Боже Мой, защо си ме изоставил?“ И ако не легнеш по лице на земята под този кръст, ти никога не си го виждал. Ако не се смириш в присъствието на Исус, ти не Го познаваш.“

Нима Исус не знаеше, че пътят който е избрал ще го отведе до Голгота? Че ще му струва огромни страдания? Разбира се, че знаеше. Стоически и хладнокръвно ли издържа на тях. Беше ли лицето му безизразно? Съвсем не. Спомнете си и капките кръв в Гетсиманската градина. Вижте какво казва автора на...

Евреи 12:2 „като насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.“

Чухте ли това: „Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст“? Той видя тези от нас, които щяха да бъдат облагодетелствани от Неговата жертва като „престояща Нему радост“. И какво се случи в резултат на това?

Филипяни 2:9-11 „Затова и Бог Го превъзвиси и Му подари името, което е над всяко друго име, така че в името на Исус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните  същества и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.“

Исус Христос съзнателно се отказа от Своята слава и напълно се покори на волята на Отца, затова Бог го „превъзвиши“. Това превъзвишаване се изрази в това, че Бог „Му подари име, което е над всяко друго име.“ Тук се има предвид не самото лично име, а славната позиция, която Му бе дадена – позиция на Господ. Никой друг не заслужава това име. Ние имаме само един Господ и той е Исус Христос.

В ст. 10 виждаме, че признанието за господството на Исус Христос ще бъде направено от всеки човек, който някога е живял, без значение дали той е приел Исус като личен Спасител.

Бог има Свой начин да преобърне ситуацията. Френският философ Волтер е предвиждал, че християнството ще премине в забрава след 100 години. Но само 50 години след смъртта му през 1779 г., Германското Библейско дружество закупува къщата на Волтер и използва неговата печатарска машина, за да произвежда хиляди Библии.

През ВСВ Хитлер издига масивна каменна структура в Монте Карло. Тя е трябвало да стане радиостанция, която да предава нацистка пропаганда в Северна Африка. Днес от същото това здание Световното християнско радио разпръсква благата вест за Христовата изкупителна любов в цяла Европа, Русия и Африка.

И това е само преобраз на последната дума, която Христос ще има в края на времената, когато всяко коляно ще се преклони и всеки език ще изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.

Това признание ще бъде направено и от всички ангели, както небесните, така и падналите и последвалите Сатана ангели. Някои ще го направят с радост, а други с агония.

Тези, които обичат Исус ще се поклонят с обожание, а тези, които са отказали да Го признаят, ще се поклонят в страх и ужас. Това не означава, че накрая всички ще се спасят. Означава, че идва ден, когато човешката арогантност ще престане, устата на всеки ще се затворят (Римляни 3:19) и всеки ще признае истината, дори и да я мрази.

Това е моделът за единство на Исус – Неговият пример на смирен слуга, който заради предстоящата Нему радост стана послушен до смърт.

Заключение

В заключение, в пасажът който разгледахме, ап. Павел ни напомня, че целта на единството в тялото Христово е да сочим към Исус и да Го прославяме с живота и свидетелството си. Средството за постигане на това единство е пълен отказ от егото и гордостта, прегръщане на нова парадигма на мислене, в която най-важен в Бог, след това ближния, и накрая ние самите. Toва отношение на смиреномъдрие революционизира общението ни и ни носи огромна радост. И накрая, най-висш израз на смирение и модел за единство е примерът на Исус.

Ако искаш да имаш тази радост, признай своята гордост, откажи се от нея и от своите права, започни да търсиш интереса на другите, прави добро и следвай модела на смирение на Исус.

Веднъж полският композитор и пианист Игнаций Ян Падеревски трябвало да свири в голяма американска концертна зала за публика от висшето общество. Сред публиката била една майка с немирния ѝ 9 годишен син. Изморено от чакане, момчето се отскубнало от нея и било привлечено от рояла на сцената. Без да го забележат седнал на табуретката и започнал да свири една проста мелодия. От публиката се развикали, „Махнете това момче оттам!“

Когато Падеревски чул шума иззад сцената, грабнал фрака си, притичал на сцената и застанал зад момчето. Като протегнал ръцете си около него, композиторът започнал да импровизира с неговата мелодия. Докато двамата свирели, Падеревски шептял в ухото на момчето, „Продължавай, не се отказвай, сине, не спирай, не спирай.“

Има радост в смирението, и само то води към единство.

Нека се помолим!

______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

6.03.2022 г.

Голяма радост в онзи град (Деян. 8:1-8)

/проповед/

Увод

В края на емоционална проповед за ползите от въздържателството, един проповедник извикал, „Ако имах цялата бира на света, щях да я хвърля в реката“. После с още по-силен глас извикал, „Даже да имах всичкото вино на света, щях да го изхвърля в реката!“ И накрая се провикнал, „Ако имах всичката ракия на света, и нея щях да изхвърля в реката.“

И седнал. Тогава ръководителят хваление се изправил и казал с усмивка, „Нека завършим богослужението с песен номер 365, „Там, край реката ти ела“.

Някои хора намират радост само в алкохола. Но нашата радост като християни е в Святия Дух. Въпреки това, често животът дори на християните сякаш е лишен от истинска, неподправена радост. Особено в големите градове, къкъвто е Варна.

В един голям град можеш да видиш всичко. Можеш да видиш просяци и скъпи коли, грозни блокове и красиви къщи, неугледни гета и богати квартали, страдащи и усмихнати хора. В града има какво ли не, но един град рядко се характеризира с голяма радост. Има места, където хората работят, живеят, места където отбелязват дати и годишнини, но не и места на голяма радост.

От време на време има изключения. Като варненец помня първия митинг след като комунистите организираха вътрешно партийния преврат през ноември 1989 г. Целият град сякаш се стече на централния площад. Пеехме 45 години стигат, скандирахме „демокрация“, скачахме, прегръщахме се, радвахме се, че вече можем да сме част от свободния свят. В онзи ден имаше голяма радост в града.

Днес ще говорим за един друг град, в който настъпи голяма радост. Преди това, нека си припомним какво се случи дотук в поредицата „Неудържимите“ в Деяния. Святият Дух вече се е разкрил по мощен и чуден начин. Накарал е мъже и жени да идват при Исус и църквата нараства. Видяхме как той строго наказа двама души, които излъгаха Бога (Анания и Сапфира, 5 гл.). Видяхме Петър и Стефан, пълни с Духа да проповядват Христос. Стефан показа, че храмът и законът се изпълняват в Христос, а мъченическата му смърт оказа влияние за разпространението на благата вест

Сега ще разгледаме делото на Филип, който също беше изпълнен с Духа и беше призован от Духа да донесе благовестието и с това радостта от присъствието на Господа в един град. Ще видим как можем да бъдем насърчени от него, за да даряваме радост на хората в нашия град.

Нека прочетем Деяния 8:1-4.

Деяния 8:1-4: „А Савел одобряваше убиването му (на Стефан – моя бел.). И на същия ден се повдигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи. И някои благочестиви човеци погребаха Стефан, и ридаха за него твърде много. А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща, завличаше мъже и жени и ги предаваше в тъмница.“

1. Радост, родена в страдание

Първото нещо, което виждаме тука, е че след убийството на Стефан се развихри гонение срещу църквата в Ерусалим. В атаката си срещу църквата дяволът се престарава и тя има обратен ефект - гонението води до разпръсване. Интересен щрих, който Лука добавя е, че се разпръскват „всички, с изключение на апостолите.“ (ст.1) Гонени са преди всичко гръцките евреи, които са по-радикално настроени и които нямат какво да губят.

След като в 1:8 последователите на Христос са получили поръчение от него да бъдат свидетели за него „в цяла Юдея и Самария”, сега заръката е изпълнена. Така думите на Стефан, че значението на храма и Йерусалим ще избледнее, се оказаха пророчески. Христос призова Своя народ да поеме на път и тръгна заедно с вярващите.

Често се питаме защо Бог допуска страдание и гонения, но после разбираме че това е съдействало за разпространение на християнството.

Днес в света също има много християни, които са преследвани и които трябва да търсят убежище в други страни. В България предимно икономическите изгоди принуждават много християни да търсят препитание другаде.

Там, където отиват, те основават църкви и донасят съживление със себе си. Например, много хора от църквата на п-р Веско Лазаров от Шумен са в Дуисбург, Германия и там са основали своя църква! Сега се събират в католическа църква, която доскоро не е била действаща църква.

В Деяния видяхме, че мъченичеството на Стефан доведе до гонение, гонението предизвика разпръскване, а разпръскването – разпространение на благовестието. Благовестие – гонение – разпръскване – благовестие. Това е Божият модел за растеж на църквата! Страданието е почвата, в която поникват семената на радостта.

2. Радост след покорство

Деяния 8:5-8, „Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Помазаника. И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и виждаха знаменията, които вършеше. Защото нечистите духове, като извикваха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бяха изцелени; така че настана голяма радост в онзи град.“

И тук на сцената излиза Филип. Кой е той? Подобно на Стефан, Филип също беше част от седемте, натоварени с обществени отговорности (6:5). Той не беше пастор, не беше евангелизатор, не беше учил богословие, говореше с акцент и беше възпитан в гръцката култура. Той не беше типичният мисионер.

Но Филип беше изпълнен с Духа и с мъдрост и имаше благовестителска дарба. И когато Бог го призова да отиде в Самария и проповядва, той беше чувствителен за водителството на Духа и се покори на Бога. Филип каза, „Ето ме, Господи, изпрати мен!“

Освен това, в списъка със седемте дякони в Деяния 6 глава, той е споменат непосредствено след Стефан. Оттук заключаваме, че те сигурно са се познавали и са били приятели. Представяте ли си какво е чувствал Филип, докато е гледал как убиват приятеля му! Този случай го превърна в пламенен евангелизатор!

И той отиде на север, в непознатата за него Самария. Какво знаем за този град? Това е столицата на северното царство Израел след отделянето му от Юда през 10 в.пр.Хр. Оттогава датира и враждебността между двете царства. Когато северното царство е завладяно от Асирия през 722 г.пр.Хр., хиляди са депортирани, а на тяхно място са докарани чужденци. Следствие на смесени бракове самаряните започват да почитат и езическите богове на новите заселници.

През 4 в.пр.Хр. те построяват свой алтернативен храм на хълма Геразим и отхвърлят всички старозаветни писания с изключение на Петокнижието. Затова самаряните са презирани от евреите като нечисти евреи и религиозни отстъпници, еретици и разколници.

И все пак, Филип отиде в Самария. Защо? Защото искаше да донесе Божията любов до всички хора. И защото беше покорен на заповедта в Деяния 1:8, „но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“

Той остави своя дом, своята култура, своите приятели, своите планове и своите предразсъдъци.

Филип отиде с желание в Самария. Макар и лишени от голяма част от Божието откровение, самаряните очакваха да дойде Месия. И Филип се залови веднага да проповядва Помазаника (ст.5) и да върши чудеса и знамения.

Може би ти не можеш да изцеляваш, но можеш да споделяш вярата си като Филип. Можеш да кажеш на твоите колеги, роднини и приятели, „Бог те обича толкова много, че изпрати Своя Син да умре за теб!“

Ако го правиш, ще виждаш как демоничното присъствие напуска хората и те престават да богохулстват, речта им започва да бъде подправена със сол. Изоставят разврата, намразват всяка нечистота, престават да лъжат и крадат, да завиждат и мразят другите.

Това стана в Самария и градът се промени! Нямаше ги вече обичайните измами, кражби, пиянство, насилие и разврат. Благата вест ги беше очистила от всяка неправда, много хора влязоха в църквата и когато дойдоха апостолите, приеха чрез тях Святия Дух. Започнаха да служат в тялото. Настъпи голяма радост в града.

Чувствителен ли си за водителството на Духа? Покоряваш ли се на Бога? Може би Бог те изпраща някъде, където не би искал да отидеш. В краен квартал, в по-малък град или село, в чужбина. Но не ти достига смелост да Му се покориш.

Помисли искаш ли да спираш действието на Духа в живота на много хора на това място? Ако ти не отидеш, Бог ще изпрати друг! Нима искаш да пропуснеш да си част от голямата радост на това място?

3. Радост в истина и сила

Филип проповядва Христос, хората го слушаха внимателно и в резултат Лука казва, че в града е настъпила „голяма радост“. Там, където истината се проповядва в силата на Святия Дух, там има покаяния и съживление, там има радост!

През 1949 г. комунистите изгонили всички чужди мисионери от Китай. Повече от 5000 мисионери били принудени да напуснат страната. По това време църквата в Китай наброявала по-малко от 1 милион души във всички протестантски църкви. Последвали години на преследване на църквата. По време на културната революция през 60-те и 70-те, комунистите затворили всички църкви. Както в България, комунистическата партия се опитала да унищожи християнството. Много хора на запад се чудили дали църквата ще оцелее.

Но християните в Китай продължили да се срещат нелегално – в полетата, горите, пещерите. Много пастори били арестувани и умрели за вярата. Когато през 80-те Китай започнал да се отваря за запада станало ясно, че църквата не само оцеляла, но и процъфтява по време на преследване. Днес се смята, че в Китай има повече от 100 милиона християни. В Китай настава радост в много градове и села!

Истинско съживление без радост в Господа е невъзможно така, както е невъзможна пролет без цветя или утро без светлина (Спърджън).

Исус каза, „Вие сте солта на земята“ (Матей 5:13). Но ако солта остане в солницата (показвам), тя е безполезна. Представете си, че всички ние сме зрънца сол в солница. Представете си до тях тенджера със завряла супа на котлона. И зрънцата сол си казват, „Не искам да отивам там. Супата е гореща! Ако падна в нея, ще се разтопя.

Тук ми харесва повече. Тук съм в безопасност. Тук ми е комфортно. Наоколо има прекрасна гледка през стъклото, а над нас има хубаво сребристо кубе с малки отвори, през които преминава светлина. Тук ни е добре. В супата има огромни парчета картофи, моркови и месо. Знаете ли как боли, когато си блъснеш главата в огромен морков! Не ми харесва в супата. Ще си остана където съм.“

Йоан 12:24: „Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод... Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми.“

Филип и ранните християни отидоха там, където беше Исус. Отиваме ли ние там, където Исус ни призовава да бъдем? Следваме ли Го, дори когато отива на места, където не ни се иска да бъдем? Говорим ли истината на Словото в силата на Духа?

4. Радост в молитва с очакване

Когато Филип дойде в Самария, той едва си беше отворил устата и започнал да проповядва и хората с радост приеха благовестието и повярваха в Христос, тъй че „настана голяма радост в онзи град.“

Но това съживление и тази радост бяха дълго подготвяни. Нещо беше станало години преди това, което приготви пътя за Филип. В тази област беше дошъл един изнурен човек, който седна на кладенеца в Сихар и разговаря с една самарянка за живата вода. И тя чу, повярва и беше спасена.

И тази пропаднала жена се върна в града и каза на всички, че е срещнала Месия, и много хора в града повярваха. Вероятно стореното от Господ Исус в Сихар бе променило цялата област. И когато Филип влезе в Самария, той намери хората подготвени от Господа. Исус беше посял семето, а Филип дойде и събра жътвата.

Няма пряк път към радостта на съживлението. Ивън Робъртс се е молил 11 години, преди да започне съживлението в Уелс, по време на което повярвали повече от 100000 човека.

Дейвид Лойд Джордж, който по-късно става министър-председател на Англия казва на митинг, че съживлението в Уелс вдъхва надежда, че на следващите избори Уелс ще се обяви категорично против корупцията на високите етажи във властта.

Оттам вълната на радостно съживление преминава океана. През 1904 г. вестниците в Атланта (Джорджия) отразяват невероятната вълна на молитвено съживление, която преминава през града. Магазини, фабрики, офиси и дори кръчми затварят, за да може хората да участват в молитвените събрания.

Преди малко ви разказах за растежа на църквата в Китай. Но основите са положени много по-рано от мисионерите в Китай. През 1932 г. норвежката мисионерка Мария Монсен се чудела какво може да промени със своите молитви. Искала да види Божията жива река да залее духовно сухия Китай. Тогава осъзнала, че огромната река Яндзъ започва с няколко дъждовни капки, които се събират в ручейче на планинския връх.

Мария потърсила молитвен партньор, който би се присъединил към нея в молитва и би се съгласил за съживление, защото „ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено“ (Матей 18:19). Когато такъв човек се намерил, тя възкликнала, „Съживлението започна!“

През ноември 1930 г. Мария обявила, „Голямо съживление идва скоро в северен Китай.“ През 1932-ра 40 християни се срещнали за молитва в един град в северен Китай. Молили се 4 пъти дневно. Вярващите били изобличени за грях. Двама се покаяли за това, че се мразели. Над събранието се чувствала любов и радост. Те се прехвърлили в града. Покаяли се повече от 3000 човека.

Затова, бъди насърчен. Твоите усилия и твоите молитви за града ти не са напразни. Ако не си видял още голям успех, някой друг ще види. Ако си се молил за твоя съпруг, съпруга, син, дъщеря, баща или майка и те още не са повярвали, някой друг може да го направи. Един сади, друг пои, но Господ е, Който възрастява (1 Кор. 3:5,6).

И аз вярвам, че в нашия град ще видим по-добри времена за благовестието. Ще видим голяма радост в града поради работата, извършена от светиите преди нас. Защото аз не вярвам, че молитвите на Амплий, ученик на апостол Андрей, който е пръв епископ на Варна от 56-59 г.сл.Хр., са били напразни.

Аз не вярвам, че всички молитви на вярващите от първата евангелска църква – Методистката църква, основана от Уесли Притимън през 1857 г. във Варна, са били напразни! Не вярвам, че страданията на вярващите по време на комунистическите репресии срещу църквите във Варна са били напразни. Не вярвам, че евангелизациите с Джони Нойер и други евангелизатори в края на 80-те и по-късно са били напразни!

Не вярвам, че молитвите на хилядите вярващи в 20+ църкви във Варна са напразни! Не вярвам, че молитвените събирания на пасторите в града всеки вторник са напразни! Не вярвам, че евангелизациите на БХСС и Студентски живот в университетите са били напразни! Не вярвам, че Походът за семейството, детските евангелизации и всички други инициативи по места са напразни.

За това постим и се молим и ние. Вярвай, голяма радост ще дойде в града ни.

Може би тя ще дойде чрез чужденец. Може би ще дойде чрез ром или турчин. В Самария радостта дойде чрез един евреин, когото самаряните ненавиждаха. Може би интелигенцията на Варна ще повярва чрез някой неук варненец. Културните хора честа се впечатляват от непосредствените и искрени хора. Петър, Йоан и Филип не бяха завършили университет, но донесоха радост в Ерусалим и Самария. Но Божията сила и Божията истина беше с тях.

Филип донесе благата вест в Самария и в града настана голяма радост. Но тази радост беше зачената с молитва, родена в страдание, отгледана в покорство и изявена в истина и сила.

Затова, нека приемаме страданията с покорство, нека се молим с очакване и ще видим Божията сила и истина изявени. И един ден ще настъпи радост в града ни!

Нека се молим!

_________

БПЦ "Нов живот" Варна