Истинският Приятел (1 Царе 18:1-9)

/проповед/

Продължаваме с нашата поредица върху 1 Царе „В търсене на Цар“. Разглеждаме живота на Давид. Миналия път с помощта на Жоро разгледахме една от най-интересните истории в Библията, победата на Давид над Голиат, записана в 1 Царе 17.

Днес ще разгледаме първите 9 стиха на 18 глава, за да видим как различни групи реагират на победата на Давид, а след това ще поговорим малко и за това какво характеризира истинското приятелство.

Прочит 1 Царе 18:1-9.

1.     Поклонение на герои.

Давид спасява Израел. Той побеждава героя на филистимците, Голиат и така се превръща в герой за Израел. Първата реакция е тази на тълпата, която пее: „Саул порази хилядите си, а Давид – десетките си хиляди.“

Това силно разстройва Саул, зъл дух го напада и на следващия ден той прави първия си опит да убие Давид.

Това е нормална реакция за една тълпа. Те сякаш казват, „Сауле, харесваме те, но вече си имаме нов герой.“ Всъщност, на мястото на стария идол, Саул, те издигат нов.

Това поставя началото на вражда между Саул и Давид, но също така подготвя капан за Давид. Защото поклонението на герои е винаги деструктивно.

Всъщност, тълпата не разбира какво се е случило с тази битка. Защо Бог допуска едно малко момче без оръжие и без военен опит или тактика да победи цяла армия?

Всъщност, не Давид, а Бог победи тази армия! Те трябваше да пеят не „Давид порази десетките си хиляди“, а „Спасението е от Господа“! Това беше правилният прочит на победата над Голиат и филистимците.

Когато едно момче побеждава великан и това води до победа над цяла армия, тук явно не става въпрос за човешки умения или военна тактика, а за това, че самият Господ е спечелил тази битка.

За хората е характерно да героизират личности. Но винаги, когато се покланяме на герои, това има разрушителен ефект. То води до разделение, завист и разочарование.

Поклонението на герои е голям проблем и за хората, които встъпват в брак. Те казват: „Най-накрая намерих някой, който ще ме спаси. Ура, той/тя ще ми оправи живота и ще ме направи щастлив.“

Това поклонение може да е и към децата. Те се превръщат в твоите герои. Някои прекалено амбициозни родители направо стресират децата си, защото ги карат да ходят на частни уроци, да учат, да спортуват, за да са „успешни“ в живота си.

Други родители пък превръщат детето си в единствения смисъл на живота си и се грижат то да има всичко, дори да не му се налага да работи. Така възпитават едно малко диктаторче, което после се превръща в голям диктатор. Това също има отрицателни последици за детето и за тях.

Героизирането на някой в твоя живот винаги води до разочарование.

Защо копнеем за известни личности и герои? Първо, защото те задоволяват нуждата ни от нещо по-голямо от незначителните ни животи… Но парадоксът е, че ние им се покланяме, защото животът ни е незначителен, но когато го правим, това ни кара да се чувстваме още по-ужасно.

Ние сме създадени, за да се покланяме на Бога. Но тъй като Бог отдавна не присъства в живота ни като секуларно общество, си измисляме герои, създаваме си звезди, правим си идоли, които ни карат да се чувстваме значими.

Гледах интервю на дъщерята на оперния певец Гюзелев, която разказа как в Париж случайно срещнала един от своите идоли, режисьора и сценарист Паоло Сорентино, и решила да отиде при него и просто да му каже, че много харесва филмите му. И когато го заговорила, той с неприязън казал, „А, не, моля ви се, моля ви се!“

Поклонението на герои води винаги до разочарование.

Същото е и в политиката. Едни от най-големите трагедии на 20 век, а и в 21-ви, са резултат от това, че народите решават, че искат да имат „спасител“. Вожд на народите, фюрер, дуче. Така се раждат диктаторите.

Винаги, когато се оженим за такъв „спасител“, или си „родим“ спасител, или изберем на избори „спасител“, това ще ни довърши.

Това е първата реакция на победата над Голиат. Но в текста виждаме и втората реакция. Тя е…

2.     Неприязън към героите.

Това е подходът на Саул. Неприязън, дори омраза към героите. Докато масите, простолюдието са склонни да героизират, да се покланят на личности, елитите преди и днес мразят героите.

Саул намрази Давид, защото той го караше да изглежда по-слаб лидер. В следващите няколко глави Саул прави всичко, за да може Давид да се изложи и провали. Обаче Давид продължаваше да се доказва като успешен служител и воин.

Причината, поради която елитите и властимащите не желаят хората да имат герои, е защото тези герои са високоморални личности, или в най-лошия случай по-морални от тях. Елитите са губещите в сравнение с героите.

И днес виждаме как мафията използва медиите си, за да омаскари всеки що годе свестен политик и да му попречи да спечели политическо мнозинство в парламента.

Днес повечето хора са съгласни, че за да функционира добре едно общество, то трябва да вярва в добродетели като честност, състрадание, саможертва, смелост, солидарност, приемане на различията и т.н.

В древността хората са се учели на добродетели от своите герои. От легенди и митове за героите, подобно на легендата за Крали Марко. Хората са слушали разкази за своите герои около огнището и са си казвали, „И аз искам да съм като тях.“

Но проблемът е, че героите ни карат да се чувстваме неловко. Затова управляващите като Саул мразят героите и разпространяват опорката, че „всички са маскари.“

Ако вярваме, че всички са маскари, че всички са лицемери, тогава няма нужда да подражаваме на нечий пример. Можем да правим каквото си искаме. И така се разпада обществото ни.

Саул се оскърби от думите „Саул порази хилядите си, а Давид – десетките си хиляди.“ И намрази героя Давид. И какво стана с него? Той стана ли благороден? Не!

Следователно, прекаленото героизиране, поклонението на герои ни довършва, а омразата към героите подкопава обществото.

Ние имаме нужда от Спасител, но когато се обърнем към някой „спасител“, той ни разочарова.

В приказката „Пепеляшка“ на Шарл Перо, тя копнее за спасител и накрая красивият принц идва и става неин спасител. Но според феминистите, това я правило подвластна на него.

От друга страна, мъжете също имат проблем, като търсят спасение в жена. Помните ли друга приказка,  „Жабокът – принц“ от братя Грим. По думите на п-р Тим Келър, ние се чувстваме грозни, необичани и искаме това красимо момиче да се появи отнякъде, да ни целуне и да ни превърне в красив принц.

Всички ние се нуждаем от спасител. Но когато се обърнем към човек, за да ни спаси, той ни разрушава. А ако решим, че мразим всички герои и спасители, се разпадаме.

Какъв е отговорът тогава? Йонатан има напълно различен отговор от тълпата и от Саул.

3.     Да видиш истинския Герой.

Нека прочетем отново

1 Царе 18:1-4 „И когато Давид престана да говори със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна, както собствената си душа. В същия ден Саул го взе при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом. Тогава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа. Освен това Йонатан съблече мантията, която носеше, и я даде на Давид, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.“

Йонатан също е привлечен от героизма, вярата и свидетелството на Давид. И Йонатан се привърза към Давид и го обикна. Но Йонатан не му се поклони, нито го намрази, защото позволи на героя да го смири. Нито тълпата направи това, нито Саул посмя да направи.

Всъщност, героите трябва да ни смиряват, затова много хора мразят героите. Но как се смири Йонатан? Той му даде мантията си и меча си. Но това беше царска мантия, той беше бъдещият цар!

С други думи, Йонатан му каза: „Ти заслужаваш да бъдеш цар! Ти си по-добър от мен.“

1 Царе 23:17 „ти ще царуваш над Израил, а аз ще бъда вторият след тебе.“

Ние скоро ще имаме поредните избори за парламент, а след това и за президент. Представете си на балотажа за президентските избори, единият кандидат има 75% одобрение, а другият само 25% одобрение. И първият дава пресконференция, на която казва: „Мислех за изборите и смятам, че моят опонент е по-добър кандидат за президент от мен. Той има повече качества, по-мъдър и почтен от мен е, ще бъде много по-добър президент от мен. Правя си самоотвод, изберете него.“

Звучи нереално. Но точно това направи Йонатан. Йонатан беше наследникът на трона и имаше всички качества. Но той се смири пред този герой. Защо? Защото гледаше към Бога.

Когато Саул иска да убие Давид, Йонатан му казва:

1 Царе 19:5 „Да не съгреши царят против слугата си Давид, понеже … делата му са били много полезни за тебе; защото изложи живота си на опасност и уби филистимеца, и Господ извърши голямо избавление за целия Израил.“

Йонатан беше разбрал какво се случи при победата над Голиат. Той не беше заслепен от героя Давид. Той разбра, че спасението е от Господа, не от Давид. Затова Давид не го смачка, а го смири.

Той не стана зависим от Давид, но само бе привлечен от него. Не е грях да си привлечен от примера на някой герой – например от примера на дякона Левски. Но е грях да го издигаш в култ.

Всъщност, Йонатан прозря, че Давид е преобраз на един по-добър Давид, по-голям Герой. Този помазан да бъде цар е чудесен преобраз на истински помазания Цар. Когато Йонатан видя Давид да поваля Голиат, той разбра, че неговият проблем не са великаните.

Ние сме привлечени от момчето, убило великана, от Св. Георги, който е убил ламята. Но нашият проблем не са великаните и драконите, а грехът и смъртта. Ние се нуждаем от един Герой, който рискува живота си и побеждава греха и смъртта. 

С други думи, отговорът не е нито поклонение на герои, нито омраза към героите. Отговорът е да видиш истинския Герой.

Няма лошо в това да имаш герои. Но ако не повярваш в благовестието, ти или ще превърнеш твоите герои в обект на поклонение, или ще ги намразиш.

А благата вест наистина говори за един Герой, Исус Христос.

Евреи 12:1-2 „нека, устоявайки, изминем предстоящото ни поприще, като гледаме на Исус, Начинателя и Усъвършителя на вярата ни.“ „Начинател“ (archēgos) тук означава „водач, основател, пионер“, с други думи, „герой“.

Давид победи Голиат не заради своята сила, а защото Бог го избра да представлява целия Израел. Неговата победа бе победа за Израел. Той бе водачът, начинателят на победата. По същия начин Исус е Начинателят и Усъвършителят на нашата вяра.

Йонатан успя да види отвъд Давид, видя Исус. Ако нашият поглед също е отправен към Исус, не е нужно нито да мразим героите, нито да се пристрастяваме към тях.

Това е, от което се нуждаем в нашите бракове, в нашите семейства, приятелства, политическа принадлежност… изобщо в живота ни.

Нека видим малко по-подробно какво означава това на практика в живота ни.

4.     Истинският приятел.

Приятелството на Давид и Йонатан е пример за нашите приятелства. Същевременно, Давид е и преобраз на Христос. Затова, можем да се учим от него на това как да бъдем ученици на Христос.

Но в приятелството на Давид и Йонатан виждаме две важни неща. Първо, истинският приятел е открит с теб.

Изразът „Йонатан се привърза към Давид“ (ст. 1) означава че душата на Йонатан се свърза с душата на Давид. Те споделяха най-дълбоките си мисли, страхове и надежди. Бяха напълно открити един с друг.

Като четат това, някои съвременни автори мислят, че тук е описана хомосексуална връзка. Може би, защото мъжете обикновено трудно разкриват чувствата си.

Но тези хора казват това, защото не разбират благата вест. Това бяха двама войни, но нещо бе променило тези войни и им позволи да са открити и уязвими един с друг.

Те принадлежаха на две различни класи. Единият бе пастир, другият бе царски син. Те трябваше да бъдат политически врагове. Те нямаха нищо общо… с изключение на едно нещо. За тях Бог бе по-важен от тях самите. Тяхното най-голямо желание бе да вършат Божията воля.

Бог бе помазал Давид, а не Йонатан за цар. И Йонатан си каза, щом Бог ми отнема царската корона, нека бъде така. Бог е моята награда! Както каза Йов, „Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господнето име.“ (Йов 1:21)

Тъй като Давид и Йонатан обичаха Бог повече отколкото обичаха един друг, тяхната обич издържа изпита на времето.

Ако обичаш Бога повече, отколкото обичаш приятеля си, тогава ще имаш невероятно приятелство. Защото тогава ще правиш и казваш това, което е необходимо, без да се страхуваш да се откриеш, защото Бог е твоето спасение. Няма да се страхуваш да конфронтираш другия, защото Бог е твоята праведност.

Когато умирал от едра шарка, американският богослов и философ Джонатан Едуардс казал на дъщеря му да напише писмо на жена му, която нямала да успее да дойде да го види. „Предай най-дълбоката ми любов на скъпата ми съпруга и ѝ кажи, че необикновеният съюз, който просъществува толкова дълго между нас, бе духовен съюз, затова ще продължи вечно.“

Ако Бог е по-важен за теб от човека до тебе, тогава можеш да имаш истински приятелства. Ако Бог не е твоят спасител, ако не е твоят герой, тогава ще изпадаш в поклонение на измислени герои или в омраза към герои. Ще опитваш сам да се спасиш.

И второ, ако си открит с приятеля си, ти ще си и отчетен пред него, защото Бог е по-важен за теб, отколкото твоя приятел. В 20 гл. виждаме, че Йонатан направи това, когато обеща на Давид, че ще му съобщава какви са намеренията на баща му към него.

Ако искаш да имаш такива приятелства с християни, тогава трябва да имаш тези две неща – откритост и отчетност. Под отчетност имам предвид да споделяш със зрял брат или сестра в Господа за твои проблеми. Ако си отчетен пред някого, това може да промени живота ти!

Например, аз съм отчетен пред националния координатор на църква „Нов живот“ и пред мъжете, с които имам ученичество. Отчетността включва неща като колко време прекарвам всеки ден в четене на Словото и молитва, с какви грехове се боря и т.н.

Отчетност означава да изповядваш греховете си, например ако се бориш с гняв, непростителност, порнография, някой лош навик и т.н.

Разбира се, ти можеш да имаш приятели нехристияни. Но не можеш да имаш духовно единство с тях. Ако Христос е твоят център, нехристиянинът няма да те разбере. Ако Исус е твоят Спасител, можеш да имаш истински приятелства! Давид и Йонатан имаха такова истинско приятелство.

Заключение

В заключение, отговорът на Библията не е нито покланянето на герои, нито неприязанта към герои, а да видиш Героя отвъд героите. Йонатан прозря Героя отвъд героя. И това го направи герой. От друга страна, Саул искаше Йонатан да стане цар и това отне царството от него.

Това е благата вест. Саул бе религиозен, но когато се изправи срещу помазания за цар, се почувства засрашен. Може да си религиозен, морален и добър, но това не е достатъчно.

Единственият начин да си свободен е да позволиш на Христос да стане твой цар. Който иска да се издигне, ще се сниши. Ако искаш да управляваш, трябва да се покориш. Ако искаш да си щастлив, търси щастието на другите и Божията слава. Защото макар и да беше Бог, Исус Христос се смири, затова Бог го превъзвиши и Му даде име, което е над всяко друго име. Йонатан разбра това.

Ако Йонатан видя Исус в Давид, колко повече ние трябва да сме готови да сложим Исус на първо място. Защото когато Исус отиде да се бие с дракона, Той не се върна с главата му, както Давид се върна. Исус отиде и загуби главата си. Той загуби, но в крайна сметка победи. Ако Исус е твоят Спасител, Той ще бъде и твой Приятел. Колкото повече му се покланяш като на Цар в живота си, толкова повече Той ще е твой Приятел.

Амин.

______________________

15.02.2026

БПЦ "Нов живот" Варна 

Християнинът и социалните медии

/проповед/

Днес е Ден на българското радио и Световен ден на средствата за масова информация. Днес не слушаме толкова много радио, но времето ни повече от всякога е изпълнено с новите социални медии. Затова реших, че ще е подходящо на днешния ден да поговорим на тема „Християнинът и социалните медии.“

Социалните медии са променили много живота ни. За това говори и следващата история.

Една жена изпратила следното съобщение на мъжа си:

Скъпи, изпращам ти това съобщение, за да те запозная с последните събития в нашето семейство. Опитах се да говоря с теб, докато беше на компютъра си, но ти само ми повтаряше, че ще бъдеш „B-R-B“… каквото и да означава това. Затова реших да ти изпратя този имейл.

На Ванко днес му поникна първото зъбче. Той е този, когото дондукраш на коляното си, докато пишеш и сърфираш в интернет.

Рая беше на първа среща в събота вечер. Тя си прекара добре и каза да ти благодари, че си ѝ дал колата. Оставила е ключовете обратно на закачалката за ключове под паяжините, където ги е намерила.

Алекс ходи на тренировки по футбол. Пита дали би дошъл на някой от мачовете му, ако ти купим лаптоп, който да вземеш със себе си?

Да видим какво още е ново от последния път, когато ти писах преди три месеца: трябва да купим нов хладилник, кучето почина от старост, църквата има нов пастор и… да, между другото — аз имам нова работа.

Е, мисля, че това е всичко засега. Ще ти пиша отново след около три месеца. Пази се, скъпи. Всички много ни „липсваш“ и ще се видим следващия път, когато спре токът!

С любов,

Твоята съпруга

Днес искам да поговорим за това как социалните медии влияят на нашата психика и как можем да ги използваме за Божия слава като християни. И докато слушате бих искал всеки да се замисли над следните въпроси: Стремя ли се да прославям Бог докато използвам интернет и социалните медии?

Или те ме въвеждат в грях? Станали ли са те мой господар? Карат ли ме да си пилея времето и да съм непродуктивен? Ценя ли социалните медии повече от взаимоотношенията си в реалния свят? Виждат ли хората Христос в това, което публикувам или коментирам, или виждат как се оплаквам и споря за глупости?

Това са важни въпроси. През последните 25 години почти не можем да си представим живота без смартфон. В него са часовника и алармата ни, музиката която обичаме, календара ни, камерата ни, там са приятелите ни във фейсбук, инстаграм и тик-ток. До такава степен телефонът ни се е сраснал с нас, че рядко мислим за това.

Но както казва християнският автор Дейвид Уелс, „ние всъщност живеем в паралелна вселена… която може да заеме цялото ни време. Въпросът е какво става с нас… когато сме пристрастени към непрекъсната визуална стимулация.“

Как ни променя интернет?

Първо, според професор Грутиъс, ние ставаме това, което гледаме. Когато се покланяме на идол, ставаме като идола. Когато се покланяме на Христос, ставаме като Христос.

Псалм 115:4-8 „А техните идоли са от сребро и злато, създадени са от човешки ръце. Уста имат, но не говорят; очи имат, но не виждат; уши имат, но не чуват; ноздри имат, но нямат обоняние; ръце имат, но не пипат; крака имат, но не ходят; не издават звук с гърлото си. Подобни на тях да бъдат онези, които ги правят, и всички, които се надяват на тях.“

Апостол Павел казва,

2 Коринтяни 3:18 „А всички ние, гледайки Господната слава с открито лице, като в огледало, се преобразяваме в същия образ от слава в слава чрез Господния Дух.“

Това, което гледаме оформя сърцата и умовете ни. Ние трябва да се замислим какво става с душата ни, когато прекарваме толкова много време на телефона си? По какъв начин това ни променя?

Това е сериозен въпрос, особено ако нещата, които гледаме са нечисти и похотливи? Цял ден сме бомбардирани с прочувствени, изкушаващи и дори порнографски образи. Нужно е да вземем мерки, за да сме защитени от тези изкушения.

Библията ни предупреждава:

2 Коринтяни 7:1 „И така, възлюбени, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога.“

Трябва да използваме телефоните си така, сякаш Бог наднича зад нас. Трябва да реагираме така, сякаш Бог получава съобщение всеки път, когато вземем телефона си. Така или иначе, Бог получава скрийншот на всичко, което гледаме, харесваме или коментираме.

С Божията помощ и насърчение и отчетност пред доверени братя и сестри можем да упражним самодисциплина и да избягваме вредата от кибер грехове като зависимости и дори неподходящи взаимоотношения.

Друга опасност от социалните медии е, че нашето общуване офлайн започва да прилича на общуването ни онлайн. Свикваме да изпращаме бързи и кратки съобщения, но за един добър разговор е нужно време и внимателно изслушване. Онлайн можеш да игнорираш съобщение или да му отговориш след два часа. Но в реално време трябва да се отнасяме към събеседника си по различен начин!

По-нататък, ние забравяме, че сме ограничени в нашите възприятия. Нашите телефони и компютри ни предлагат всичко – новини, видеа, музика, снимки, реклами, постинги на приятели… Средно човек проверява телефона си … 58 пъти на ден!

От една страна е добре да си осведомен. Но от друга, не можем да следим всичко. Но малко по малко забравяме за нашите ограничения и започваме да жадуваме за забранения плод на безкрайно познание. Подсъзнателно изпитваме желание да станем безкрайни като Бога. Но вместо да ни направи цялостни личности, това желание ни фрагментира.

Ефесяни 5:15-16 „И така, внимавайте добре как постъпвате – не като глупави, а като мъдри, като изкупвате благовремието, защото дните са лоши.“

Социалните медии ни правят по-разсеяни. Едновременно вършим две неща – едното във физическия, другото във виртуалния свят. Ние не можем да работим, да имаме тихо време и да говорим с приятели, и едновременно да следим фийда в телефона. Една от най-тъжните гледки е хора седнали на маса в кафе, забили поглед в телефона си.

Трето, ние забравяме радостта на въплъщението (присъственото общение). Вижте какво казва апостол Йоан:

2 Йоан 12 „Имам много да ви пиша, но не искам да пиша с книга и мастило, обаче се надявам да дойда при вас и да поговорим лице в лице, за да бъде радостта ни пълна.

Може в нашите електронни писма и послания да разкриваме част от себе си, но както казва един автор, това е повече като общение между духове, не между реални хора.

За разлика от всички останали религии с изключение на юдеизма, християнството казва, че творението е добро. Затова Бог иска ние да общуваме в материалния свят. Затова Исус дойде в плът, не виртуално! Словото стана плът, не постинг!

Ние сме цялостни личности с мисли, чувства, въображение, с определена външност и глас. Случвало ли ви се е да изпадате в недоразумение онлайн, защото не чуват тона на гласа ви? Или да се шегувате, а човекът отсреща го възприема буквално и се обижда? Или обратното, вие казвате нещо сериозно, а другият мисли, че се шегувате.

Знаете ли, че само 7% от общуването е вербално и 93% е невербално? Само когато виждаме човека и чуваме гласа му можем да разберем дали „Добре съм“ означава, че наистина той или тя са добре.

Една жена разменяла съобщения с дъщеря си, която била студентка в университета. Майката питала как върви и дъщерята отговаряла „добре“ и изпращала емотикони на усмивки, широки усмивки и сърца. По-късно същата вечер дъщерята опитала да се самоубие.

В следващите дни станало ясно, че се била заключила в стаята си в общежитието, по цял ден плакала и показвала всички симптоми на депресия. Реалността била напълно различна от съобщенията ѝ във фейсбук.

Онлайн общуването може да ни помага, но то е само допълнение към нашите взаимоотношения в реалния свят, не може да ги замени. Нищо не може да замени радостта от общуването във физическия свят.

И както видяхме в примера в началото, нашите взаимоотношения с нашия съпруг или съпруга, нашите деца и съседи, не трябва да страдат заради виртуалните ни взаимоотношения.

Това се отнася и за църквата. Особено след ковид пандемията, някои християни загубиха интерес към събиранията в църква. Ако се съберем всички хора, които са идвали на църква през годините, може би нашата църква ще е 200 човека. Особено сега сме в грипна ситуация, но има много хора, които не са болни и пак не идват редовно на църква.

Когато Божиите люде се събират да се покланят в дух и истина, присъствието на Святия Дух е осезателно; то не може да се преживее онлайн. Ние сме призовани да се събираме физически, да се покланяме заедно, да изповядваме греховете си и да вземаме Господна вечеря, да прегръщаме братята и сестрите, да показваме любов и загриженост, да се радваме с радостта на другите и да плачем с тези, които плачат. Ценим ли въплътеното общение?

Когато дойдем на църква, фокусирани ли сме върху хвалението, молитвата и Словото? Имаме ли пълноценно общение с другите, или през цялото време скролваме телефона си, търсейки нещо по-забавно от радостта на Бога и общението в реално време?

И четвърто, трябва да внимаваме да не би интернет да ни прави по-небрежни в нашето общуване. Дали не забравяме, че общуваме с безсмъртни души. Докато общуваме онлайн, трябва да се молим и да устояваме на изкушението веднага да отговорим. Да помним, че всяка наша дума влияе на вечната съдба на хората.

Писанието ни заповядва да внимаваме с нашите думи:

Притчи 17:27 „Който щади думите си, е умен, и търпеливият човек е благоразумен.“

Нека преди да отговорим във фейсбук да се запитаме какво би направил Исус на наше място.

Притчи 18:21 „Смърт и живот има в силата на езика и онези, които го обичат, ще ядат плодовете му.“

В думите може да има живот, но думите могат и да убиват. Има много случаи, в които тийнейджъри се самоубиват, след като са били подложени на тормоз. Кибертормозът достигна епидемични размери напоследък

В Америка ¼ от тийнейджърите са подложени на кибер тормоз заради начина, по който изглеждат, заради дрехите им или заради нещо друго. В България едва ли е много по-различно. Сигурно повече от 90% от децата на 10 и повече години имат телефон.

Вие знаете ли какво правят децата ви онлайн? Разговаряте ли с тях за това?

Знаете ли, че социалните медии се използват от престъпни мрежи за трафик на хора. Двайсет и пет процента от всички жертви са деца!

Като родители трябва да сме нащрек не само за реалния, но и за виртуалния живот на децата си, защото социалните медии крият много опасности.

Нужно е да вземете предпазни мерки и да ги наблюдавате.

Апостол Павел писа на Тимотей,

Ефесяни 4:29 „Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, а онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тези, които слушат.“

Предизвиквам ви да бъдете пример с речта си както в реално общуване, така и онлайн. Да не използвате обидни думи и да не се оплаквате.

В заключение, аз се моля всички ние да сме хора, които навигират в епохата на интернет по начин, който е полезен за нас, като избягваме опасностите, които социалните медии имат. През последните три седмици реших да постя от скролване в социални медии, с изключение на работни съобщения. И трябва да ви кажа, че се чувствам много добре! Имах даже време за четене на книга! Върнах се в деветдесетте!

Затова, нека следваме предписанието на Словото:

1 Коринтяни 10:31 „И така, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава.

Това означава да не си губим времето в социалните медии, но да бъдем дисциплинирани, фокусирани и продуктивни в живота си. Да се стремим към чистота както офлайн, така и онлайн. И най-накрая, да пазим езика си и да го използваме за изграждане, не за събаряне. Амин!

Молитва.

____________________

25.01.2026 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

 

Пази се от идоли

/проповед от поредицата "Десетте Божи заповеди"/

В началото искам да проверя нещо. Ще ви изредя няколко имена. Нека тези от вас, които знаят кои са тези хора, да си вдигат ръката, когато кажа съответното име.

Радко Петков, Нина Петрова, Жана Бергендорф (Гласът на България)

Атанас Кателиев, Слави Славчев, Християна Лоизу (X-Factor)

Леброн Джеймс, Ед Шийрън

Първите трима са победители в Гласът на България, а следващите трима - в X Factor. Последните двама са известни в цял свят.

Какво е общото между тях? Те са постигнали една своя мечта и са се превърнали в идол на хиляди, а последните двама - на милиони хора по света.

Миналият път говорихме върху Първата от Десетте заповеди. Коя беше тя? Видяхме, че aко я следваме, ще бъдем благословени в нашия живот, нашите взаимоотношения, финанси и дори когато преминаваме през трудности.

Днес ще разгледаме втората от Десетте Божи заповеди. Тя говори за идолите, които хората си издигат. Нека я прочетем заедно (четем в хор):

Изход 20: 4-6 „Не си прави кумир или каквото и да е изображение на нещо, което е на небето горе, на земята долу или във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш, защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху децата до третото и четвъртото поколение на онези, които Ме мразят, а показвам милости към хиляда поколения на онези, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.”

Тази заповед казва две неща: 1) да не си правим идоли и 2) да се покланяме само на Бога.

Първо, не си прави кумир или идол.

Какво е идол? В библейския смисъл на думата, идол е всяко нещо, което се използва като обект на поклонение вместо истинския Бог. Идолопоклонството е поставянето на творението на мястото на Твореца.

На какво се покланяш ти? Около какво се върти животът ти? Кумирът не е непременно нещо лошо. Някои хора влагат идола си в банковата си сметка. Други паркират идолите си пред блока. Трети прекарват часове браузвайки в идола си.

Св. Августин е казал, „Идолопоклонството е да се покланяш на нещо, което трябва да бъде използвано и да използваш нещо, на което трябва да се покланяш.“

А Жан Калвин нарича сърцата ни фабрики за идоли. Какви идоли произвежда фабриката на твоето сърце?

От археологията знаем, че във всяка култура е имало идоли. По нашите земи не са намерени каменни фигури, което може би означава, че кумирите на българите в епохата на езичеството са били изработвани от дърво. Смята се, че са ги поставяли в специални езически храмове, наречени кумирници или капичи. Има открити 9 такива предхристиянски кумирници.

В Библията се говори за три основни идоли или езически божества. Ваал – богът на секса, Мамон - богът на парите и Молох – богът на огъня и слънцето, а според други той е също богът на насилието. Секс, пари и насилие. Дали е случайно, че повечето филми, които дават по TV са точно за това? Не мисля.

Други говорят за идолите на секса, стотачката и стомаха – т.н. несвятата троица.

Олтарите на днешните идоли няма да откриете в кумирниците на дунавска България или в капищата на Ханаан. Днес образите не са метални, а ментални. Нашият олтар е плоският екран, който включваме в контакта. На него гледаме и се покланяме на образите на секса, парите и насилието.

Покланяш ли се на този идол? Внимавай, защото и децата ти ще се научат да го се покланят на този олтар.

1 Йоан 5:21 „Дечица, пазете себе си от идоли.“ – казва ап. Йоан.

Нека видим как идолопоклонството се отразява на хората.

1. Първо, идолите са безжизнени и затова - безполезни.

Псалми 135:15-17 „Идолите на народите са сребро и злато, творения на човешки ръце. 16 Уста имат, но не говорят; очи имат, но не виждат; 17 уши имат, но не чуват; нито има дихание в устата им.“

Един мисионер в Индия веднъж видял група хора да чакат да влязат в езически храм. Щом се отворили вратите и те влезли вътре, той ги последвал и застанал пред идола. Хванал ръката му и помолил за тяхното внимание. После вдигнал пръстите пред очите му и казал, „Има очи, но не вижда, уши, но не може да чува, нос, но не може да мирише, ръце, но не може да пипа и уста, но не може да говори.“ В началото хората се сепнали, но след малко го аплодирали и засрамени от глупостта си, напуснали храма и се разотишли.

Когато бяхме в Япония, нашите мисионери там ни заведоха в шинтуистки храм, пред който на една стена хората бяха закачили листчета с молитви, отправени към духовете на техните предци. Колко тъжно, че японците отдават благословенията в живота си на действието на тези мъртви идоли.

Идолите са безжизнени и безполезни. И не е нужно да отидеш в Индия или Япония, за да откриеш фалшиви богове и идоли. България е пълна с тях.

Носи дадена марка дрехи и ще станеш популярен. Пий еди каква си бира и животът ще е лесен (мъжете знаят защо). Използвай еди каква си паста за зъби и ще имаш сексапил.

Винаги, когато се надяваш на нещо различно от Бога, ще останеш разочарован, защото идолите са безполезни. Те не могат да те направят щастлив. Те не могат да запълнят празнотата в твоето сърце. Само Бог може.

2. Второ, идолите са oбсебващи.

1 Коринтяни 12:2 „Вие знаете, че когато бяхте езичници, се отвличахте към немите идоли, както и да ви водеха.“ В един друг превод се казва: Преди да познаете Христос бяхте обсебени от мъртви идоли, които винаги ви заблуждаваха.

Когато разговарям с хора от центъра за зависими, някои казват, че са започнали да вземат дрога, защото са имали приятели, които използват опиати, но се справят добре в училище, работят и дори имат семейства. Виждали са ги да пушат само на партита, иначе са изглеждали напълно здрави. Гледали са по ТV филми и други предавания, където пушенето на трева например се представя в положителна светлина. И са си казали, какво пък, нищо няма да ми стане, ако опитам.

Но постепенно са се пристрастили. Станали са обсебени от наркотика. Наркотикът има разрушаващо въздействие не само върху физиката, но и върху психиката и духовното състояние на човека.

Идолите карат хората да се пристрастяват, да стават зависими от тях. Можеш да си зависим не само от цигарите, алкохола и наркотиците, но и от спорта, секса, работата, домашните любимци и дори от децата си.

Ще попитате, как да разбера дали моето дете не се е превърнало в идол за мен? Ако зависиш от привързаността и одобрението на детето си толкова, че сърце не ти дава да го дисциплинираш; ако се опитваш да контролираш и да предпазваш детето си от всяко възможно нараняване, разочарование, гняв, загуба, само и само то да е щастливо - тогава  твоето дете се е превърнало в твой идол. То те е обсебило.

Разбира се, всеки родител страда, когато детето му страда. Но когато не позволяваме на децата ни да понасят последствията от своите постъпки, ние не им позволяваме да се учат от грешките си.

Много семейства в България са издигнали олтар в дома си на този идол. И най-тъжното е, че дори хора които ходят на църква продължават да кадят и принасят жертви на този олтар.

А какво да кажем за един друг не по-малко опасен идол – идола на държавата?

В книгата си „Идоли за погубление“ Хърбърт Шлосберг пише: „Вместо „Отче наш, който си на небесата... дай ни днес ежедневния хляб, имаме държавата, която действа като мъдър родител, който „не само ще храни своите деца, но и ще ги възпитава, образова, утешава и дисциплинира, снабдява всичко, от което се нуждаят за своята сигурност.“

Така ние ставаме собственост на държавата. Родителите вече нямат думата във възпитанието на децата си. Ако държавата реши, че за тях е по-добре да ги отнеме и настани в приемно семейство, значи за тях това е по-добре!

Бизнесът също зависи от подаянията на държавата. Пенсионерите също уповават на държавата за по-големи пенсии, безплатен транспорт и лекарства. Това превръща държавата от Божи дар в идол.

И тогава, по думите на К.С. Луис, „няма смисъл да казваме на държавните служители да си гледат работата. Защото „Целият ни живот е тяхна работа“. „Държавата всъщност се превръща в този лош родител, който иска децата му да са зависими от него завинаги.“

Освен че са безполезни и правят хората зависими от тях,

3. Идолите влияят на твоята психика и оформят характера ти.

Псалми 115:8 „Подобни на тях ще станат онези, които ги правят, както и всеки, който уповава на тях.“

Първо ние правим идола, а после той ни прави. Първо ние го оформяме, после той ни оформя. С какъвто идол се събереш, такъв ставаш.

Помните ли богатия управник, който дойде при Исус и го попита, „Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?“ Исус му даде един изненадващ отговор: „Продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромасите... ела и Ме следвай!“ (Лука 18:18-23)

Защо му каза това? Защото Исус знаеше, че този човек се покланя на идола на парите. Кой е твоят идол? Може би някой навик, човек...?

Идолът ни влияе и оформя по своя образ и подобие. Идолът е безжизнен и прави нас безжизнени. Идолът е безполезен – отнема желанието ни да работим и да сме полезни за обществото. Идолът ни обсебва – постепенно ние започваме да обсебваме другите.

Идолът всъщност не ни формира, а деформира – психиката, характера, достойнството ни. След като ни е разочаровал и обсебил, идолът ни прави свои жертви. Ние не можем без него. Доскорошните дози вече не ни задоволяват, нуждаем се все повече и повече от него. Така постепенно се превръщаме в една морална развалина.

Идолите изместват твоето поклонение. Те те обсебват, разочароват и в края на краищата, ако продължаваш да им се покланяш, ще те унищожат.

Хиляди идолопоклонци са заровени във варненските гробища. И най-лошото е, че те са умрели без Бога и ще прекарат вечността в ада!

Не си прави кумир или каквото и да е изображение на нещо, което е на небето горе, на земята долу или във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш.

И така, дотук говорихме за това, че на първо място, втората заповед ни казва да не си издигаме идоли. Нека сега да поговорим за втората част от заповедта – каква беше тя?

Покланяй се само на Бога.

Какво е поклонение? Гръцката дума за „поклонение“ е проскунео и означава „падам пред“ или „покланям се на“. Поклонението е действие или състояние на духа, в което ние отдаваме благоговейна почит и уважение на Бога.

Евреи 12:28-29 Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание; 29 защото нашият Бог е огън, който поглъща.

Но хората не знаят това и пускат в ход фабриката за идоли. И продължават да жертват времето, парите и усилията си на олтара на своя идол.

Някои хора се покланят на творението вместо на Твореца. Такива са например радикалните екоактивисти, които слагат думите в устата на Грета Тунберг. За тях природата е идол и бог.

Други се покланят на традициите и фалшивата религия. На сватба, кръщене или погребение те са решени да извършат всичко „както повелява традицията“, без значение дали тази традиция е добра или не.

Дори символът на християнството – кръстът, може да се превърне в идол. Много хора носят на врата си кръстче. Някои от тях не вярват в Христос, но използват кръста като тотем, който да им носи щастие и късмет. Това е идолопоклонство.

Трети се покланят на иконите, като очакват в живота им да настъпи някаква магическа транформация, изцеление или подобрение. Така също престъпват буквално втората заповед, която ни повелява да не си правим образ на нищо с цел да му се покланяме.

Ние изземваме функцията на Бога. Забравяме, че ние сме създадени по Божие подобие и се опитваме ние да създадем Бога по наше подобие. Защо правим това?

Много по-лесно е да променя моята представа за Бога, отколкото аз самият да се променя така, че да живея според стандартите на Бога.

В час по рисуване учителката попитала едно момиченце какво рисува и то казало: „Бог“. Учителката казала, „Никой не знае как изглежда Бог“. Момиченцето отговорило, „Ще разберат, когато свърша.“

Не правим ли и ние това, не рисуваме ли нашата собствена картина на Бога с начина, по който живеем?

Когато имаме идол, ние го контролираме. Хората искат да си имат бог, който да контролират.

Ние казваме, „Боже, ти ми дължиш това“, или „Аз заслужавам да ми дадеш това.“ Но всъщност така се опитваме да манипулираме Бога. Истината е, че Той е този, който ни контролира, не ние Него.

Защо трябва да се покланяме само на Бога? Защото истинското поклонение на Бога носи радост и удовлетворение.

Псалми 37:4 Весели се също така в Господа и Той ще ти даде измоленото от сърцето ти.

Много хора, които предават живота си на Бога в напреднал стадий от живота си, казват: „Единствено съжалявам, че не повярвах в Бога по-рано.“ Те се наслаждават на живота много повече, когато Бог е в него.

Римляни 14:17 Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух.

Второ, ние се покланяме на Бога, защото Той ще ни избави.

Галатяни 5:1 „И така, стойте твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.“

От какво ни избавя Бог? Той ни избавя от търсенето на одобрението на другите. Не можеш да угодиш на всички. Не се опитвай да се харесаш на цялата публика в твоя живот. Харесай се на публика от един – на Бог!

Бог ни избавя от миналото. Ние сме простени и освободени от товара на нашия грях. Имаме сила да разрушим вредните навици в настоящето.

И най-накрая, Бог ни избавя от страха от смъртта и бъдещето.

Можем ли да кажем като Павел „За мен да живея е Христос, а да умра – придобивка“? (Филипяни 1:21)

Майка обяснявала на малката си дъщеря как е умрял баща ѝ. Майката казала: „Бог дойде да вземе баща ти и ще дойде за нас, но не знам кога.“ Малкото момиченце казало: „Ако не знаем кога Бог ще дойде за нас, не мислиш ли че е по-добре да си приготвим багажа и да сме готови да тръгнем? Бог може да дойде когато не сме готови.“

Пази се от идоли. Те са безполезни, обсебващи и деформиращи характера и психиката на човека. Те водят към погибел. Стой твърдо в Христос и ще имаш радост. Ще бъдеш освободен от търсене на одобрение от другите, от товара на миналото и от страха от бъдещето. Амин!