Песента за Спасителя

/проповед/

Отдавна планирам да имаме Рождествена служба на свещи и ето, че тази година календарът ни предоставя чудесна възможност, тъй като Бъдни вечер е в неделя. Радвам се, че можем да се съберем точно на Бъдни вечер, в навечерието на Рождество, за да празнуваме раждането на нашия Спасител.

Всичко вече е приготвено за празника. Подаръците са купени и подредени под елхата. Гозбите са сготвени. Не е задължително да са 7, 9 или 12 и да има бъдник в огнището, както съветват да се прави на Бъдни вечер. Поне в моята Библия не пише нищо такова. Не е задължително да имаш и огнище, между другото.

След 2 часа ще си отидем по домовете, за да празнуваме с нашите семейства. Но още по-прекрасно е, че можем да празнуваме Бъдни вечер с нашето духовно семейство!

През последните три адвентни седмици говорихме за Рождество Христово от три различни ъгъла. Видяхме обещаният Спасител в първото пророчество в Библията, в Битие 3:15. След това в Псалм 2 разбрахме, че Божият Син е избран да стане Помазаник, за да благослови всички, които се надяват на Него. Миналата неделя чрез разказа на Лука си припомнихме за раждането на Исус Христос. Днес ще видим какво означаваше това раждане за хората тогава и какво означава за нас днес.

Защото, в края на краищата, това е най-важният въпрос. Какво означаваше раждането на Спасителя за хората в Юдея през 1 век и какво означава то за нас днес?

Когато се замислим, ще видим, че Рождество означава различни неща за различните хора. За търговците това е най-натовареното време в годината. За тях Рождество означава повече печалба, която да компенсира по-слаби месеци и сезони. Ден година храни.

За някои от вас Рождество може да означава бонус към заплатата или пенсията. Новото правителство реши, че вече няма да има новогодишни добавки, а пенсията ще се увеличава целогодишно.

За тийнейджърите и студентите това е време на ваканция, почивка от учене преди изпитите и сесията.

Но Рождество не винаги означава радост. Чудя се какво ли означава то за бащата, загубил съпругата и трите си деца при варварското, садистично нападение на терористичната организация Хамаз на 7 октомври? Какво означава Рождество за украинката, загубила съпруга си, ръката си и за нейните осакатени деца, следствие на руска бомба в жилищния им блок?

Какво ли означава Рождество за варненеца, загубил майка си в бурята „Фредерик“ на 18 ноември?

За повечето хора, Рождество е време, в което да се съберат със семейството и приятелите си и да се повеселят. Но дали те разбират какво празнуват?

Едно семейство поканило роднини и приятели да отпразнуват раждането на тяхното дете. Гостите пристигнали и домакините хвърлили палтата и якетата на леглото в спалнята. След това влезли в хола, седнали на масата и както се казва, яли, пили и се веселили. Шумните разговори били прекъсвани само, за да вдигнат поредната наздравица за детето.

И тогава изведнъж някой попитал, „Къде е детето?“ Майката отишла в спалнята и след малко се върнала разплакана – не могла да намери бебето. Някой си спомнил, че последно видели детето на леглото и след неистово търсене, го открили затиснато и задушено под палтата и якетата на гостите. Главната причина, за която те бяха дошли, била забравена, пренебрегната и унищожена.

Хората имат склонността да задушават Исус на Рождество. Той често е забравян, пренебрегван, а ако не сме внимателни, убиван. Нашите сънародници празнуват Коледа, колят прасета, пеят „Стани, стани нине, стани господине“ и се молят за плодородие и берекет. Търсят даровете, но рядко се сещат за Дарителя.

Когато нашите деца бяха малки, а и до ден днешен, Ваня прави торта за рождения ден на Исус. Децата ни знаеха чий рожден ден празнуваме. Разбира се, Неговото раждане беше много по-различно от всяко друго раждане.

Лука 2:8-18 „А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си. И ангел от Господа застана пред тях и Господнята слава ги осия; и те се изплашиха много. Но ангелът им каза: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос  Господ. И това ще ви бъде знакът – ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли.

И внезапно заедно с ангела се яви множество небесно войнство, което хвалеше Бога с думите: Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение. Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, за да видим това, което е станало, както Господ ни изяви. И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, Който лежеше в яслите. И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Детенце. И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха.

Авторът Н. Т. Райт се опитва да надникне зад завесата в небесата при подготовката на този ангелски хор. Той си представя хипотетично как хорът репетирал дълго и певците се уморили. Но диригентът държал да изпипат всичко перфектно. Това била най-удивителната музика, която някога щели да пеят, при това щели да имат само едно изпълнение.

Когато постигнали съвършенство в изпълнението, един ангел попитал, „Защо ще пеем тази песен само веднъж? Тя е невероятна, не може ли да изнесем този концерт на различни места пред различна публика?“ Диригентът отговорил, „Не, тази музика е написана за специален случай. Трябва да се изпее само веднъж от вас. След като я изпеете, хората които я чуят, ще трябва да се научат да я пеят сами.“

Разбира се, щом певците са ангелите, диригентът е Бог. Публиката щяха да бъдат овчарите, а чрез тях – всеки който чуе това свидетелство. А специалният повод е тази вечер – раждането на единородния Божи Син.

И в тази нощ Бог изпрати съобщение не на Пилат, нито на религиозните водачи, а на овчарите. Защо точно на тях?

Те са били едни от най-презираните хора в Юдея. На дъното на обществената стълбица. Били считани за религиозно нечисти. Не можели да мръднат от работното си място, затова и не можели да участват в религиозните празници. Чувствали се отхвърлени.

Били непрекъснато на път в търсене на нови пасбища за стадата си. Хората ги смятали за номади, на които не може да се има доверие. Всички се страхували от тях, а всъщност те били тези, които са изложени най-много на опасности от нападения от разбойници.

И въпреки това, Божият ангел бе изпратен при тях и им каза, „Днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.“

Бог направи това, за да ни каже нещо много важно: Без значение колко незначителен се чувстваш, Бог те познава и ти си важен за Него!

1 Коринтяни 1:27 „Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните.“

Бог избра едно еврейско момче, продадено в робство и хвърлено в затвора, за да разтълкува съня на фараона и да спаси от глад целия познат свят. Бог избра друго момче и с неговите 5 хлебчета и 2 риби нахрани 5000 мъже, без да се броят техните жени и деца.

Бог избра едно никому неизвестно момиче, което нямаше хубав гардероб и не беше образована в най-известния университет, беше от малко селце, да стане майка на Неговия единороден Син.

Затова и Христос не се роди в „Майчин дом“ в Ерусалим, заобиколен от лекар-гинеколог и медицински сестри. Той се роди в ясла.

Бог обяви това на овчарите, защото те не са му безразлични. Бог храни небесните птици и облича полската трева, колко повече Той е загрижен за тези, които е създал по Свой образ и подобие!

Всеки се нуждае да чуе тази истина. Самотните майки, децата в домовете, старците в старческите домове, пациентите в центъра за зависими „Ренесанс“, където ходим, мъже загубили съпругата или детето си, хора загубили работата и доходите си, християни които се чувстват безполезни и самотни.

Тази истина се нуждаят да чуят моите познати Сергей, Оксана, Aна, които всяка нощ не заспиват от мисълта дали пак няма да полетят ракети над главите им.

Бог ни казва: Аз предадох това съобщение на овчарите. А сега го предавам на вас: роди ви се Спасител!

Много хора днес мислят, че да си овчар е най-лесната работа на света. Пускаш овцете да пасат, лягаш под някоя сянка и си слушаш любимата музика на телефона.

Ако напишете „овчар“ в интернет, ще излязат много обяви за работа като овчар. Заплатата е добра, но няма желаещи. Защо? Защото работата е всъщност много тежка.

Гледах интервю с жена-овчар от Родопите, която гледа над 400 овце. Тя разказваше, че овчарят трябва да може да пасе овцете, а това не е никак лесно. Пастирът трябва да познава животните, да ги обича и да дава всичко от себе си за тях. Той е вързан за животните денонощно.

Най-много е работата по време на родилната кампания, когато фермерите са неотлъчно до животните. Подготовката за зимата е още по-тежка, защото трябва да се осигури прехраната на стадото. При овцете трябва да се вкарат 3000 бали, всяка по 35 кг и 20 тона фураж. Всичко се носи на ръка. Тя завършва разказа си така, „Отстрани изглежда много лесно.“

Сигурно овчарите много пъти са си казвали, докато седят край огъня, „Има ли смисъл да стоим тука и да наглеждаме тези овце?“

Сигурно и ти си си мислил, „Какъв смисъл има всяка сутрин да ставам рано? Всеки ден едно и също! Струва ли си да живея изобщо!“

Отговорът на този въпрос зависи от житейската философия, която изповядва човек. Най-общо, има две житейски философии.

Първата е на човека, който се стреми към съвършенство или към Бога. Това е философията на будизма, индуизма, конфуцианството, даоизма и на древните гърци. Чрез самодисциплина, медитация, премахване на желанията (осемкратната пътека на Буда), различни религии са вярвали, че могат да се слеят с абсолюта.

Но тази философия не е надеждна, тъй като ние трябва да осъзнаем, че не можем като барон фон Мюнхаузен да се вдигнем за косата. Ние сме ограничени в нашите възможности. Освен това, Библията ни казва, че в нас живее звяр и той може да се освободи, ако ние забравим, че сме създадени по Божи образ.

Но има и друга житейска философия. Тя е обратната на първата. Според нея Бог слиза до човека. При това душата откликва на Бога, а не взема инициативата, като в първата философия.

Когато стане на 6-7 години детето осъзнава, че майка му го обича. Но тя го е обичала и преди това, даже го е обичала преди то да се роди. Същото е и с човека. Бог е първият. Той ни е възлюбил много преди да сме заченати. Любовта е първа.

В онази нощ срещу Рождество Любовта беше първата. Бог слезе между хората. Божият Син се роди в плът и стана един от нас.

Когато Бог дойде при овчарите, чрез ангелската песен за Спасителя Той не само им съобщи за раждането на Спасителя. С това Той каза и на нас, „Твоят живот има смисъл. Той ти е дар от Мене. Затова изкупвай благовремието, защото всеки ден от живота ти е ценен в Моите очи“.

Въпросът е как го използваме. Всичко, което правим или не правим рефлектира върху другите. По думите на известния английски поет Джон Дън, „Никой човек не е самотен остров“.

Нашите известни футболисти Христо Стоичков, Емил Костадинов и Боби Михайлов станаха пример за подражание за поне две поколения българчета, когато спечелиха бронзовите медали на световното по футбол през 94-та година.

Но с какво са известни те в момента? Първият – с рекламиране на хазарт (колко ли живота е опропастил по този начин!), вторият – с неприличен жест към протестиращите (и с това съдейства още повече за моралната деградация на българина) и третият – с любовта си към чашката, тоталитарното си управление и нежеланието да си подаде оставката от БФС (с което си навлече омразата на целокупния български народ).

Както казва Ричард Бакстър, „Една арогантна, груба дума, един ненужен спор, една алчна постъпка могат да прережат гърлото на много проповеди и да съсипят плодовете на всичко, което си правил дотогава.“

Защо? Защото никой човек не е самотен остров.

Овчарите чуха вестта за раждането на Спасителя и побързаха да отидат и да видят с очите си този Спасител.

Лука 2:15-18 „Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, за да видим това, което е станало, както Господ ни изяви. И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, Който лежеше в яслите. И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Детенце. И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха.“

Овчарите видяха Младенеца в яслите и разказаха на всички, че Месия се е родил. Те се превърнаха в първите проповедници на благата вест. Десетки поколения благовестители са разнасяли тази вест, за да достигне и до нас днес. Но все още има много хора, които не са чули, че Спасителят се е родил.

Както някой беше казал, „ние предупреждаваме хората, че Месия ще дойде отново, а те не са чули, че е дошъл за първи път.“ Не са чули песента за Спасителя.

Какво означава за теб Рождество? Може би сега за първи път чуваш ангелския хор и научаваш за раждането на Спасителя? Тогава знай, че въплъщението доведе до неговата смърт и възкресение. Без Витлеем нямаше да има Голгота и Гетсимания. Исус се роди, живя съвършен живот, бе разпнат на кръст, за да плати цената за твоя и моя грях.

2 Коринтяни 5:21 „Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“

Ако вярваш в това, тогава не отлагай, покай се от греховете си и отдай слава на Бога. Запей заедно с небесния ангелски хор тази песен:

Лука 2:14 „Слава на Бога във висините, и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение!

А може би отдавна знаеш за Рождество Христово, но това не е довело до промяна в живота ти?

Не е достатъчно само да чуеш и да знаеш, че Спасителят се е родил. Не е достатъчно да си чул, че в онази нощ Божията любов слезе под формата на едно бебе.

Едно от първите задължения на повярвалия в Бога човек е да прогласява на другите това, което е видял и изпитал. Това трябва да става на правилното време и правилното място, но нищо не би трябвало да попречи на християнина да споделя свидетелството си със своите приятели, познати и своите роднини.

Когато един мюсюлманин чул благата вест за първи път, попитал, „Откога е това послание?“ Отговорът бил, „От около 2000 години.“ Той попитал, „Тогава защо не съм го чувал преди? Сигурно в моята страна няма никакви християни?“ „Има, има.“ „Тогава сигурно няма в моя град.“ „Напротив, има.“ „Тогава как досега не съм го чул? Мога да се сетя само за една причина: вие, християните, не вярвате в собственото си благовестие!“

Хауърд Хендрикс казва, че „В едно поколение, крещящо за отговори, християните заекват.“ Бих добавил, понякога дори не заекват. Думичка не продумват.

Бог изпрати ангелския хор до най-презряната обществена група, овчарите. С това ни казва, че Бог познава всеки от нас и че нашият живот има смисъл. Той иска ние да го живеем така, че да Му принасяме слава. Овчарите направиха точно това. Те чуха песента на ангелите и сами запяха песента за родилия се Месия. Днес ние сме тези, които трябва да се научим, образно казано, да пеем тази песен.

Молитва

___________________

24.12.2023 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Линк към проповедта в youtube.

Раждането на една църква (Деяния 16:11-40)

/проповед/

Днес започваме нова поредица проповеди върху Посланието на ап. Павел към филипяните. Темата ни е „Исус – наша радост“ и следващият път ще говорим повече за самото послание. Преди това обаче, днес ще видим как беше основана църквата във Филипи.

Не знам за вас, но аз обичам историята. И ми беше много интересно да разбера как евангелието е дошло до Варна. Как се е родила варненската църква. Знаем от църковната история, че Бог се е явил на ап. Андрей и му е заповядал да отиде в Скития. Той тръгнал на север покрай бреговете на Черно море и стигнал до Одесос, до нашия град. Проповядвал известно време и създал християнска общност. После, преди заминаването си, поставил Амплий начело на местната църква, който бил един от седемдесетте ученици.

Знаем това, но не знаем подробности. Например, колко голяма е била църквата, къде точно са се събирали, колко бързо благовестието е достигнало до съседните населени места, какво е било отношението на местните хора към християните. Това сигурно ще разберем чак на небето. Но се радвам, че можем да знаем повече за това как е била основана църквата във Филипи!

Благодарение на Лука, разполагаме с боговдъхновено и подробно описание на раждането на църквата там. Затова, преди да започнем със същинското изучаване на Филипяни, мисля че ще е полезно да видим как благата вест е дошла във Филипи и как е била основана църквата там.

Това става по време на втората мисионерска обиколка на Павел (от 49-52 г.). Заедно с Тимотей и Сила, Павел тръгва от Антиохия Писидийска на север, за да нагледа и укрепи църквите, основани по време на първата обиколка. Първоначално те възнамеряват да отидат в провинция Азия, което е западната част на днешна Турция. Taм се намирали Колос и Ефес, където са се надявали да основат църкви. Но Духът им забранява. Как точно е станало – чрез видение, сън, глас от небето – не знаем. Но те разбират, че сега не е Божието време. Може би защото Бог е изпратил някой друг или защото хората още не са подготвени да приемат благата вест.

Тръгват на североизток към Витиния, но Духът отново не им позволява отново. Сигурно са били доста озадачени – „Боже, нали ти ни изпрати на мисия, сега където и да отидем ни даваш затворена врата!“

Понякога Бог ни води с облачен стълб и огнен стълб и колкото и трудно да е, по-добре да се покорим на неговото водителство, защото то е най-доброто за нас.

Не им остава нищо друго, освен да завият на северозапад и достигат до пристанището Троада или известно още като Троя. Тук към тях се присъединява Лука, защото разказът продължава в 1 л. мн. ч. Докато се чудят накъде да поемат оттам, Бог им дава видение – ангел, който или е говорил като македонец, или е бил облечен като такъв, или му е казал, че е оттам.

Така те получават двойно водителство - двойна забрана и отворена врата и принудa, и се озовават във Филипи. Там те срещат трима човека и тези три срещи се оказват ключови за основаването на църквата – една жена, една робиня и един езичник.

Това са три категории хора, на които евреите са гледали с пренебрежение. Всяка сутрин и всяка вечер главата на семейството в Израел се молил и благодарял на Бог, че не го е създал „езичник, жена или роб.“ Едва ли е съвпадение, че първите три срещи и обръщения на хора във Филипи са от тези презирани от евреите категории. Нека видим как става това.

Деяния 16:11-12 „Отплавахме от Троада направо за Самотраки, а на другия ден продължихме за Неапол. Оттам отидохме във Филипи, римска колония и главен град на тази част от Македония, където прекарахме няколко дни.“

Очевидно Бог този път им дава попътен вятър, защото те преминават разстоянието от 250 км. от Троя до Неапол само за 2 дни. На връщане това им отнема 5 дни (Деяния 20:6)!

Град Филипи е римска колония. Хората там са имали римско гражданство, с произхождащите от това права и привилегии. И там мисионерският квартет не си губи времето.

Деяния 16:13 „В събота излязохме край реката извън града, където мислехме, че ще намерим място, определено за молитва. Там се бяха събрали няколко жени и като седнахме при тях, започнахме да им говорим.“

Когато пристигат във Филипи, Павел и спътниците му разбират, че там няма синагога. Според еврейската традиция, за да се основе синагога в един град е нужно да има поне десет мъже – глави на семейства. Ако тези изисквания не са изпълнени, юдеите се събирали на открито, на брега на местната река или море.

Затова в събота Павел, Тимотей, Сила и Лука отиват до реката и там виждат група жени. Една от тях щеше да стане първата обръщенка.

Деяния 16:14-15 „Сред тези, които ни слушаха, имаше една жена от Тиатир на име Лидия, която търгуваше с пурпурни платове. Тя почиташе истинския Бог и Господ отвори сърцето й да слуша внимателно това, което Павел казва. Заедно с всички от своя дом тя се кръсти и след това започна да ни моли с думите: „Ако според вас истински вярвам в Господа, елате на гости в дома ми!“ И тя настояваше, докато се съгласихме да отидем.“

Една от жените се казва Лидия и е била богата езичничка от Тиатир, която е имала страх от Бога. Тя е поглъщала всяка дума на Павел. Тук четем, че „Господ отвори сърцето ѝ да слуша внимателно това, което Павел казва.“ (ст.14)

Езичничката Лидия става първият повярвал човек в Европа. Отварянето на сърцето ѝ доведе до отваряне на дома ѝ. Изповедта ѝ на вяра доведе до нейното кръщение и предложено гостоприемство на гостите. Това беше външната изява на новооткритата ѝ вяра в Бога. Това беше първата важна среща, преди да се роди местната църква.

Нека сега прочетем...

Деяния 16:16-17 „Веднъж, когато отивахме към мястото за молитва, срещнахме една робиня, в която се беше вселил дух, предсказващ бъдещето. Господарите й печелеха много от нейните гадателски способности. Тя тръгна след Павел и нас, като викаше: „Тези мъже служат на Всевишния Бог! Те ви известяват как можете да се спасите!“

Следващият обръщенец е една робиня, за която Лука казва, че има „дух, предсказващ бъдещето.“ (ст.16) С други думи, тя е била демонично обсебена.

Някои християни вярват, че дори християните могат да бъдат обсебени от демон. Според богословът Чарлз Райри при демоничното обсебване „демон, който обитава в човек и упражнява контрол и влияние над този човек, което води до психическo разстройство. Демоничното обсебване трябва да се разграничава от демоничното влияние върху човек. При второто демонът работи отвън, а при първото – отвътре. Поради това християните не могат да бъдат демонично обсебени, защото в тях обитава Святия Дух. Но християни могат да бъдат мишена на демонична активност до такава степен, че могат да изглеждат като демонично обсебени хора.“

И така, един ден Павел и Сила отиват към мястото за молитва и една робиня тръгва след тях. Очевидно тя е някакъв медиум или екстрасенс. Тя е обсебена от демон, който я използва като канал за предаване на съобщения и за предсказване на бъдещето.

Днес всякакви врачки, гадателки, оракули и екстрасенси са на особена почит в България. Най-красноречивото свидетелство за това е Ванга Гущерова. Поради липса на Библейска просвета, хиляди хора са прелъстени от нея.

Но тя действа посредством контакти с падналите нисши духове. Те притежават голяма мощ и познание, и поради това могат да предвиждат някои неща. Тези служители на злото знаят от какво боледува човек или какви са проблемите му. Те могат да му помогнат в някои негови желания или дори да го изцелят, за да пленят душата му. Така той бива пленен от тях и започва да ги почита като Самия Бог.

Димитър Попмаринов пише, че „хора, близки с Ванга, съобщават как понякога тя изпада в транс, променя рязко лицето и гласа си и започва да говори от името на други хора. Самата тя изповядва, че предсказва, като общува с духовете на умрелите. Всъщност тези духове не са на покойници, а са духове, подчинени на дявола.“ Пред близките си Ванга откровено признава: “Понякога спя само един час. Духовете не ми дават мира. Тормозят ме, будят ме. Казват: "Ставай. Време е да се работи". Но какво казва Библията за тези гадателството и мистицизма?

Второзаконие 18:9 „Да няма сред тебе ... прорицател, окултист, гадател или магьосник, никакъв чародей, запитвач на зли духове, врач или човек, който извиква духове на мъртви; защото всеки, който прави тези дела, е омразен на Господа и поради тези мерзости Господ, твоят Бог, изгонва тези народи пред тебе.“

Но да се върнем на Деяния 16 глава. Робинята върви след мисионерите и вика, „Тези мъже служат на Всевишния Бог! Те ви известяват как можете да се спасите!“ Точният превод на последното изречение е „Те ви известяват път на спасение“. Тоест, думата „път“ не е членувана. С други думи, робинята казва, че те разгласяват един път за спасение, не пътят за спасение. И днес много хора са съгласни, че това е път за спасение, но не и пътят, единственият път!

Това се повтаря много пъти.

Деяния 16:18 „Това продължаваше дни наред, докато Павел се ядоса, обърна се и каза на духа: „В името на Исус Христос ти заповядвам да излезеш от нея!“ И духът мигновено излезе.“

Павел сякаш казва, „Това момиче ме разсейва. Ще сложа край на това веднъж завинаги.“ И тя веднага е избавена. Дошла е на себе си и най-вероятно е повярвала, приела е Христос.

Злият дух е излязъл от нея, а с това е отлетяла и надеждата за печалба на господарите ѝ (ст.19). Гръцкият глагол, използван за излизането на духа и за отлитането на надеждата е един и същ – exelthen. Но ефекът върху нея и господарите ѝ беше коренно противоположен - нейното благословение донесе финансови загуби за тях, защото вече не можеше да предсказва бъдещето. Ето още една причина, поради която много хора се противят на благовестието.

Затова те хващат Павел и го завеждат в съда с обвинението, че „смущават града ни, като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим.“ (ст.20-21). С други думи, отправят расистки обвинения към тях.

И без никакво съдебно разследване...

Деяния 16:22-24 „Цялото множество там ги подкрепи в обвиненията им срещу Павел и Сила. Съдиите разкъсаха дрехите им и наредиха да ги набият с тояги. След като здраво ги наложиха, те ги хвърлиха в затвора и заповядаха на тъмничаря зорко да ги охранява. При такава заповед тъмничарят ги хвърли в най-вътрешната килия и окова краката им между тежки дървени трупи.“

Павел и Сила са набити с с тояги и хвърлени в затвора. В нашата църква имаме двама души, които фалшиво са обвинени в престъпление и несправедливо са лежали в затвора. Те могат най-добре да разберат как Павел и Сила са се чувствали. Но и останалите можем да си представим какво е без съд и присъда да си пребит и хвърлен в затвора. За съжаление, имаме много примери за това от недалечното ни минало.

Какво става, когато нещо ужасно се случи в живота ти? Ти се стремиш да живееш добре, когато внезапно нещо ти се стоварва на главата. Единствената вина на Павел и Сила беше, че проповядваха евангелието. Това не се харесва на всички. Господарите на робинята бяха ударени в джоба и това хич не им хареса. Те не бяха загрижени за момичето, а за тези сили, които им носеха печалба.

След побоя мисионерите са затворени в „по-вътрешната тъмница“ (ст.24). Техните права бяха нарушени, болеше ги навсякъде. Може да допуснем мисълта, че са започнали да се обвиняват взаимно за решението да дойдат във Филипи:

Павел: За Бога, Сила, казах ти, че трябва да отидем в Азия!

Сила: Не обвинявай мен, Павле. Нали ти беше този, който каза, че Духът е казал „Не.“

Павел: Разбира се, за всичко съм виновен аз. Ти защо не настоя да отидем във Витиния, когато имахме възможност?

Сила: Доколкото си спомням, заедно решихме да не ходим там. И преди да ме обвиняваш, че сме дошли във Филипи, не беше ли ти, който твърдеше, че си видял ангел да ти казва да дойдем тук?

Павел: Да, но ти трябваше да имаш смелостта и здравия разум да ми кажеш, че това е било демон, не ангел.

Но такъв диалог не се състоя. Вместо да се питат „защо?“, те започват да се молят. Понякога е възможно Бог да позволява да се отнасят към нас несправедливо, за да ни даде възможност да свидетелстваме.

Деяния 16:25 „Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха...“

Не знам за вас, но ако това се беше случило на мен, нямаше да ми е до пеене! Вместо да роптаят и да се оплакват, Павел и Сила се молят и пеят хваление. Те знаеха, че са там по Божията воля. И останалите затворници слушаха с интерес. Един вид бяха поканени на църковна служба в затвора! Начинът, по който мисионерите реагираха на тази несправедливост не остана незабелязана от затворниците. Предполагам, че когато са излезли от затвора, някои от тях са потърсили църквата, основана от Павел.

Внезапно техните молитви и песни бяха прекъснати.

Деяния 16:26 „внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха; и веднага всичките врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха. Тъмничарят се събуди и като видя, че вратите на затвора са отворени, изтегли меча си и поиска да се самоубие, смятайки, че затворниците са избягали. Тогава Павел извика високо: „Не се наранявай! Всички сме тук!““

Началникът на тъмницата вижда, че вратите са отворени. Той отговаря с живота си за затворниците, затова се готви да се самоубие. Можете ли да си представите началника, застанал пред затвора и мисли, че всичко е загубено, че затворниците са избягали и внезапно чува глас отвътре, който му казва да не се наранява. Чудно ли е тогава, че той се втурва в тъмницата и пада в краката на Павел и Сила.

И тогава, поради всичко, което е видял, началникът на охраната пита,

Деяния 16:31 „Господа, какво трябва да сторя, за да се спася? А те казаха: Повярвай в Господа Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти.“

Повярвай в Господа Исуса Христа! Отговорът на този въпрос тогава и сега е един и същ. Истинската библейска вяра има три измерения – разбиране, вяра и посвещение. Трябва да разберем, че Исус даде живота си заради нашите грехове. Трябва да сме убедени, че Исус възкръсна от смъртта и отвори вратата на вечността за всички, които вярват.

Второ, ние трябва да вярваме. Едно е да знаеш нещо, друго е да го вярваш. Вярата е нещо по-голямо от познаването и съгласието с фактите. И трето, истинската вяра означава посвещение на истината, в която вярваш.

В Откровение 3:20 виждаме Исус Христос да стои на вратата и да чука. Един автор казва, че това е чудесна метафора за начина, по който Христос идва при нас. Според него в тази картина можем да видим трите измерения на вярата.

Първо, чувам чукането – това е знание. Второ, отивам до вратата – това е вяра. Трето, отварям вратата – това е посвещение.

По-нататък, в ст. 32-36 виждаме, че началникът на затвора вече е нов човек. Той не само ги взема в дома си, слага им трапеза и измива раните им, но и „без забава се кръсти“ заеднo със семейството си (ст.33).

Този, който нанасяше рани на тези мъже, сега им изми и превърза раните. Този, който ги хвърли в по-вътрешната тъмница, сега ги покани в собствения си дом. Този, който им даваше от затворническата дажба, сега сложи пред тях най-доброто, което имаше.

Когато на следващата сутрин съдиите пращат да пуснат Павел и Сила от затвора, той казва: „Биха ни публично, без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни изваждат? Така не става; но те нека дойдат и ни изведат.“ (ст.37)

Римските закони забраняваха римски гражданин да бъде бичуван. Забележете, че Павел не изтъкна в своя защита факта, че е римски гражданин преди да бъде бит, макар че това щеше да му спести мъките. Защо? За да не покаже че го е страх да страда за истината, която е проповядвал.

Но защо съобщи, че е римлянин след това? Първо, за да покаже на хората, че проповедниците на евангелието не са толкова презряни, колкото са ги мислели, и че заслужават по-добро отношение. Но имаше още една причина.

Той го направи, за да осуети по-нататъшни опити на магистратите да тормозят християните във Филипи и да създаде сред населението на града по-добро мнение за християните, като видят че е имал възможност да се защити, но не го е направил. С една дума, Павел го направи за Божия слава.

И в ст. 40 четем...

Деяния 16:40 „А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и като видяха братята, увещаха ги, и си заминаха.“

Вместо те да бъдат увещани и насърчени, те увещават и насърчават вярващите. Сигурно е била чудесна вечер на общение, молитви и хваление. Сигурно е имало сълзи от радост, но и много смях, докато Павел разказва как магистратите са дошли да ги молят да си тръгнат.

В заключение, Бог избра трима напълно различни хора, за да формира ядрото на църквата във Филипи. Лидия не основа църква за бизнесмени във Филипи. Робинята не се присъедини към църква, съставена от бивши ясновидци. Тъмничарят не стана член на църква за военни. Всички те трябваше да се научат как да се приемат един друг в една и съща църква.

Молитва.

 ___________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

13.02.2022 г.

Приел ли си най-големия Подарък на Рождество?

Отец на вечността

/проповед/

Рожден ден. Бащата вика сина си (рожденика) при себе си и му казва: Синко, ти си вече голям и е време да разбереш някои неща. Трябва да ти кажа, че Дядо Мраз не съществува, няма Снежанка, няма джудженца, няма и златна рибка, която изпълнява три желания. Какво ще кажеш сега? Синът: - Ами кво да ти кажа... Не съм си представял точно така 40-тия си рожден ден...

Скоро ще празнуваме и моя рожден ден. Аз не искам никакви подаръци, като този мъж, когото жена му го попитала, Скъпи, кажи какво да ти купя за рождения ти ден? - Недей нищо ми купувай скъпа, че нещо съм зле с парите...

Традицията да празнуваме рождени дни е отдавна. Когато празнуваме рождения ден на човек, ние му показваме уважение и благодарим на Бог за неговото присъствие в нашия живот. С рождения ден ние отбелязваме началото на съществуването на човека, макар и то всъщност да започва в момента на зачеване.

Само след три дни ние ще отбележим най-важното раждане на планетата Земя и в цялата вселена. Ще празнуваме Рождество Христово. Ние знаем, че 25 декември едва ли е датата, когато се е родил Исус Христос. Taзи традиция да се чества тогава Рождество е езическа.

Причините, поради които повечето богослови смятат, че Исус не се е родил през декември са, че тогава времето е студено и дъждовно и овчарите не биха останали да пренощуват в полето.

Освен това знаем, че Йосиф и Мария пътуват до Витлеем заради преброяването, обявено от кесаря Август (Лука 2:1). То едва ли е било проведено през зимата, когато температурите са били ниски и пътищата са били трудно проходими.

Според много древно християнско предание Гавриил е казал на Мария, че ще зачене и ще роди на 25 март. Днес отбелязваме тази дата с празника Благовещение. Точно 9 месеца след това е 25 декември, затова се предполага, че Църквата е избрала на този ден да отбелязваме Рождество Христово. Има и други теории.

В края на краищата, няма значение кога точно Месия се е родил. Защо ли? Защото раждането Му НЕ Е началото на съществуването на Исус Христос. Той е съществувал преди да се роди.

Нещо повече, Той съществува преди творението. Всъщност, Той е този, който го създаде:

Йоан 1:1-2 В начало беше Словото; и Слово то беше у Бога; и Словото беше Бог. 2 То в начало беше у Бога. 3 Всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало.

Не е имало време, в което Исус да не е съществувал. Той е създал времето, материята и пространството. Той е Творецът на творението.

Това съществуване преди сътворението наричаме предвечно. За това говори и Исая в своето невероятно пророчество, дадено 700 години преди раждането на Месия. Преди три седмици започнахме поредицата „Защото ни се роди Дете“ върху Исая 9:6, където се казва:

Исая 9:6 „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на раменете Му. И името Му ще бъде Чудесен, Съветник, Бог Могъщ, Отец на Вечността, Княз на Мира.“

Казахме, че тук Месия е разкрит с 4 двойки имена. Вече говорихме за първите две – Чудесен Съветник (чудесно раждане, служение и възкресение на един Който е близо до нас и ни напъства) и Бог Могъщ (за Когото няма нищо невъзможно, Който живее в нас и воюва за нас). Днес ще говорим за Христос като Отец на вечността.

Още в началото това название ни изненадва. Нямаме проблеми с това да разберем, че Исус е вечен. Още повече, както обръща внимание Рави Закарайъс, в стиха се казва, че ни се е родило Дете, но Синът не се е родил. Той „ни се даде“. Божият Син е вечен и влезе в историята чрез въплъщението.

Това е ясно, доколкото можем да си представим нещо извън времето и пространството. Но как е възможно да го наричаме Отец? Ние знаем, че Бог е триединен – Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух. В Троицата има само един Отец, един Баща. Исус не е Отец, нито Святият Дух е Отец.

Защо тогава Исая го нарича Отец на вечността? Днес искам да говоря за два аспекта на това име на Исус, които ще ни помогнат да разберем значението му – първо, Той ни е дал живот и второ, Той се грижи за нас.

Първо, Той ни е дал живот

За основоположник или основател на България се смята кан Кубрат, създателя на Стара велика България. За Израел знаем, че това е Авраам. На Персия – Кир. За основател на Индия се смята Махатма Ганди. На Америка – Джордж Вашингтон.

Тези хора често биват наричани бащи на нациите си, защото те са участвали в раждането им. Те са присъствали, когато нациите им са се създавали.

По същия начин Исус е наш Отец, защото Той е присъствал при създаването ни. Той ни е проектирал и сътворил.

Псалм 139:16 „Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; и в Твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше нито един от тях.“

Исус е наш Отец в смисъл, че е участвал в създаването ни. Нищо не е станало без Неговото участие в процеса на сътворение. Исус е нашият Отец на вечността. Но освен че ни е създал, Той е Отец на вечността в още един смисъл. Той е този, който ни е новородил. Дал ни е духовен живот.

Исая 63:16б „Ти, Господи, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител.“

Исус не само ни създаде, но и ни изкупи от смъртта. Той стана грях, за да можем ние да приемем Неговата праведност и да се спасим за вечността.

2 Коринтяни 5:21 „Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“

Ето какво казва един от най-известните проповедници за всички времена, Чарлз Спърджън: „Колко комплексна е личността на нашия Господ Исус Христос! Почти на един дъх пророкът Го нарича „дете“, „съветник“, „син“ и „Отец на вечността“. Това не е противоречие... но е велико чудо, че този, който беше дете е същевременно безкраен, този който беше Човек на скърби е също Бог над всичко, благословен завинаги. Този, който в Божествената Троица винаги е наричан Син, трябва въпреки това правилно да се нарича „Отец на вечността“. Колко силно това трябва да ни напомня за необходимостта от внимателно изучаване и правилно разбиране на личността на нашия Господ Исус Христос! Ние не бива да предполагаме, че ще го разберем веднага. Един поглед ще спаси душата, но само търпеливото размишление може да изпълни ума с познанието за Спасителя. В Неговата личност са скрити славни тайни. Той ни говори с прост език и се изявява открито посред нас, но в самата Негова личност има висота и дълбочина, които човешкият интелект не може да схване.“

Има много неща относно личността на Исус, които не можем да схванем. Но има едно нещо, което всеки човек, без значение колко начетен или простоват е той, трябва да може да разбере. То е, че Исус ни даде нов живот. Исус е пътят. Никой не идва при Отца освен чрез Исус Христос.

Това се случило в Африка. Едно осемгодишно момиченце паднало в дълбока яма и си счупило крака. Случило се така, че наблизо минавала жена. Тя се спуснала в ямата. Докато помагала на момиченцето да излезе, опасна змия ухапала жената и момиченцето. Момиченцето било прието в болница, а жената си отишла вкъщи, но не се събудила от съня си.

На следващия ден една мисионерка обяснила на момиченцето защо жената е умряла. Казала ѝ: Змията ухапа и двете ви, но цялата ѝ отрова пое жената и нищо не влезе в теб. По същия начин - продължила тя - Исус пое отровата от твоя грях, за да може ти да имаш нов живот. Още там момиченцето приело Исус за Спасител и Господ.

На кръста Исус пое нашия грях и ни дари с Неговата праведност.

И като ни даде нов живот, Отецът на вечността вложи в нас копнеж към тази вечност. Чрез Святия Дух днес Христос продължава да работи и да дава нов живот и да ни променя съобразно Своя образ.

Само Той може да накара бунтаря да се покае, гордия да се смири, престъпника да зачита закона, атеиста да повярва, привърженика на фалшива религия да бъде убеден в истинността на благата вест и религиозния да спре да уповава на делата си и да се довери на Исус.

Второ, Исус се грижи за нас

Всеки добър баща се грижи за семейството си. Стреми се да им осигури покрив, дрехи, храна, образование за децата.

Такъв беше моят баща. Той беше загрижен със сестра ми да имаме всичко, от което се нуждаем. Дълги години работи в лоши условия и плати за това със здравето си, само и само да не сме в недоимък. Беше един наистина щедър баща!

Филипяни 4:19 „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус.“

Исус е нашият Небесен Баща. Той е загрижен не само за нашето духовно спасение, но и за нашите духовни, физически и емоционални нужди.

Исус ни дава надежда в безнадеждни ситуации, водителство при вземането на трудни решения и утеха когато скърбим. Той ни дава дрехи, храна, работа и всичко от което се нуждаем за физическото си здраве. Дава сила на слабия, духовно прозрение на простия, изцеление на болния.

Един човек е казал, „Не се тревожете за утрешния ден – Бог вече е там.“ Защото Той е Отец на вечността, а не просто „Отец на времето“. За Него хиляда години са като един ден.

2 Петър 3:8 „Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години – като един ден.“

Един човек се молил на Бога и казал, „Боже, какво са милион години за теб?“ Бог му казал, „Милион години са като една секунда“. „А какво са един милион лева за теб?“ „Един милион лева за мен са като една стотинка“. Мъжът казал, „Боже, може ли да ми дадеш една стотинка“? Бог отговорил, „Разбира се. Една секунда!“

Бог е извън времето, Той е вечен и Той знае най-добре как да се грижи за твоите нужди. И обикновено това става по начин различен от твоите представи!

Един друг аспект на грижата на нашия Отец е дисциплинирането. Подобно на грижовен баща, Той ни поставя граници. Защото ни обича.

Според Агенцията за закрила на детето и новия закон за социалните услуги, ако един родител не е осигурил самостоятелна детска стая, пълен хладилник, скъп телефон и всичко, което детето поиска, то той не е добър родител. И в такъв случай детето му трябва да се изведе от дома и да се даде на приемно семейство.

Но добрият родител според Словото е този, който помага на детето да се научи да контролира своите желания и да се простира според чергата си.

Родители, вие сте отговорни да дисциплинирате и учите децата си на това кой е Бог, какво е спасение и как да живеят и вземат богоугодни решения.

В духовна семинария в Щатите направили сравнително проучване на две фамилии. Едната произхождала от Макс Джут, един безбожник, който се оженил за жена с подобен характер. Били изследвани 1200 негови наследници. От тях 310 станали скитници, 440 живели безпътен живот, 130 попаднали в затвора, 7 от тях за убийство; над 100 били алкохолици, 60 крадци, 190 проститутки. От 20-те, които усвоили занаят, 10 го усвоили в затвора.

Другото изследвано семейство произхождало от големия проповедник Джонатан Едуардс, който се оженил за християнка. От наследниците 300 станали проповедници, мисионери или професори в семинария, над 100 станали професори в колеж, над 100 прависти, 30 от които съдии, 60 лекари, над 60 автори; 14 ректори на университети, 3 конгресмени и един вицепрезидент на САЩ.

Как мислите, кой от двамата, Джут или Едуардс, е бил по-добър родител?

Добрият родител ще научи детето си, че всяко негово решение има последствия, докато последствията са малки. Ще му покаже кое е позволено и кое не. И ще го накаже, ако синът е непослушен.

Същото прави с нас и нашият Господ. Защото ни обича.

Евреи 12:6 „Защото Господ наказва този, когото обича, и бие всеки син, когото приема.“

Едно малко момиченце казало на учителката си: „Госпожо, не искам да ви плаша, но татко каза, че ако оценките ми не се повишат, някой ще бъде нашляпан!“

Един добър баща също така показва, че се грижи за децата си, като се моли за тях. Той ги е поверил в Божията ръка и непрекъснато ходатайства в молитва за тях пред Бога.

По същия начин Исус непрекъснато се застъпва за нас. Защото ни обича.

Евреи 7:25 „Затова и може съвършено да спасява тези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях.“

Това може би звучи странно. Исус е Бог. Той е в небето със своя Отец. Защо му трябва да се моли за нас. Но именно в тези стихове Спасителят се разкрива като загрижен Баща. Той живо се интересува от нашия растеж във вярата. Той се е посветил на нас. Може да е на небето, но не ни е забравил.

Той е дал живота си за нашия грях, но продължава да се интересува от нас, да ходатайства за нас.

Заключение Един родител винаги ще обича детето си. Без значение какво е направило то. Дори когато е настъпил разрив във взаимоотношенията между родител и детето му, вътре дълбоко в себе си родителят копнее да възстанови взаимоотношенията с детето си.

По същия начин Исус е Отец на вечността, защото Неговата любов никога няма да пресъхне. Нищо няма да може да ни отдели от нея.

Римляни 8:38-39 „Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще, 39 нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.“

Библията ни казва, че Спасителят ни е възлюбил преди създанието на света. Неговата любов към нас Го доведе до земята, а след това и до кръста. Той ни възлюби въпреки това, което правихме. И продължава да ни обича въпреки това, което понякога правим. И ни дисциплинира, защото ни обича.

Може да мислиш, че заслужаваш Бог да те отхвърли. Може толкова да се срамуваш от греха си, че се чудиш дали Той ще продължи да те обича. Той никога не е спирал да те обича. Обърни се от греха си и се върни при Този, който те очаква с разтворени обятия.

Затова 700 години преди Въплъщението Му Исая написа, че освен Чудесен Съветник, Бог могъщ и Княз на мир, Исус е Отец на вечността.

Но Исус е Отец само за тези, които са го приели като Божи Син. Той е Отец на вечността, но само за тези, които са Негови деца. Той е Творец на всички, но е Отец само на тези, които са се нарекли с Неговото име. Тези, които го отхвърлят, са врагове на Бога. Те са деца на дявола, а не деца на Отца на вечността.

На кое семейство принадлежиш ти? Кой е твоят отец? Ако не си се доверил на Исус за спасението си, то все още си негов враг и дете на дявола. Защо все още търпиш това? Бог иска да те осинови в семейството си. Спри да бягаш от Него и се втурни към неговите обятия. И какво по-хубаво от това да го направиш днес, в навечерието на Рождество Христово!

Какво по-хубаво от това да се довериш за спасението си на един, който те е сътворил и иска да ти даде нов, духовен живот? И не само те е родил, но и продължава да се грижи с жертвоготовна любов за тебе. Няма ли да е страхотно да имаш втория си рожден ден навръх раждането на Този, който няма начало и край?

Защото Исус не е просто един, който се е родил и е живял преди 2000 години на земята. Той не е просто история!

Но поради Витлеем имаше Голгота, а поради Голгота имаше Великден! И поради Великден ние днес можем да бъдем Негови деца и Той да се нарича Отец на вечността! Ще го направиш ли свой Отец за вечността?

_______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

22.12.2019 г.

Чудесен Съветник

/проповед/

Името е важно за Бог. Когато в шестия ден от сътворението Бог създаде животните и човека, първата задача която възложи на Адам беше той да даде имена на животните.

Защо Бог възложи тази задача на Адам? Защото имената са важни. Това в още по-голяма степен важи за имената на хора. Имената в Библията понякога се свързват смислово с нещо, случило се около раждането на човека. Исаак означава смях, защото Сара се засмя, когато чу ангелите да казват на Авраам, че Сара ще има син в старините си.

Яков означава „който без право замества“, защото при раждането хвана брат си Исав за петата, за да го измести, а по-късно му отне първородството и благословението.

Мойсей означава „изтеглен“, защото дъщерята на фараона го намери в реката и го изтегли от там.

Понякога имената се свързват с живота и дейността на човека. Такива са имената Симон Зелот, Йоан Кръстител, Андрей Първозвани, Йоан Златоуст, Александър Велики, Уилям Завоевателя, Василий Българоубиец.

Днес, на втория Адвент, ще прочетем един текст, състоящ се от няколко имена.

Исая 9:6 Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на раменете Му. И името Му ще бъде Чудесен, Съветник, Бог Могъщ, Отец на Вечността, Княз на Мира.

Това пророчество за идването на Месия е дадено от Исая 700 години преди Неговото раждането. От него разбираме, че детето което ще се роди ще има удивителни имена. Разбира се, този за когото говори Исая, е Исус.

Ние знаем, че името Исус e гръцкият вариант на еврейското име Йешуа, което означава Бог спасява. Но в пророчеството на Исая в ст. 6 Исус е описан с други 8 имена, подредени в 4 двойки: Чудесен Съветник, Бог Могъщ, Отец на Вечността и Княз на Мира.

Днес и следващите три недели ще разгледаме всяко име по отделно. Ще се опитаме да погледнем на идващия Месия през очите на пророк Исая. Какво е видял той през телескопа на своето пророчество? Днес ще се спрем на първото име - Чудесен Съветник.

Първо, защо Исая нарече Исус Чудесен? Какво видя той в своето видение?

В края на предходната 8-ма глава Исая вижда една мрачна картина. Пророкът предупреждава, че северното царство Израел ще бъде нападнато от Асирия и племената на Завулон и Нефталим ще бъдат отведени в плен. Юда ще премине през период на скръб и тъмнина:

Исая 8:21 „После ще се взрат в земята, и ето – скръб и тъмнина, и страшен мрак, и ще бъдат хвърлени в черна нощ.“

Но точно тогава ще стане най-неочакваното нещо. От тази тъмнина и от завладените северни области ще излезе Чудесен Освободител, Месия, който ще поведе людете към победа и ще ознаменува началото на новата ера на светлина, радост и мир.

Исая 9:2 „Народите, които ходеха в тъмнина, видяха голяма светлина; за онези, които седяха в земята на мрачната сянка, изгря светлина.“

Кой щеше да бъде този източник на тази светлина? И защо Исая Го нарече Чудесен?

Исая видя една люлка, в която се роди Спасителят. „Защото ни се роди Дете“. Първото чудо, което видя Исая, беше славното чудо на Въплъщение. Осемстотин години по-късно Йоан щеше да напише:

Йоан 1:14 „И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“

Раждането на Исус беше чудесно. Творецът стана творение. Чудесен идва от корена „чудо“. Исус е Чудесен заради чудото на въплъщение.

Св. Августин Блажени казва: „Творецът на човека се превърна в човек, за да може Той, Владетелят на звездите, да суче от гръдта на Своята майка, за да може Хлябът да гладува, Фонтанът да жадува, Светлината да спи, Пътят да се уморява от пътуване, Истината да бъде обвинена в лъжесвидетелство, Учителят да бъде бит с камшик, Основите да бъдат увесени на дърво, Силата да отслабне, Изцелителят да бъде наранен, Животът да умре.“

Клайв Стейпълс Луис посочва, че централното чудо, oтстоявано от християните е въплъщението. Те твърдят, че Бог стана човек.

Според един друг християнски автор, Джеймс Пакър, „Нищо в световната литература не е толкова фантастично като тази истина на Въплъщението“. Без чудесното въплъщение нямаше да има и възкресение.

Когато Гавраил се яви на Йосиф, той му каза да не се бои да вземе Мария за жена, защото:

Матей 1:21 „Тя ще роди Син, Когото ще наречеш Исус; защото Той е, Който ще спаси народа Си от греховете му.“

В тази люлка Бог ни подари Най-чудесният подарък – опрощение на греховете и вечен живот чрез вяра в Него.

Една 80-годишна старица била твърде немощна, за да купува подаръци за Рождество на своите близки и приятели. Затова купила Рождествени картички и пликове и приготвила по 20 лева за всеки плик. Надписала картичките, подписала се, а в послесов добавила: „Купи си сам подаръка.“ Сложила картичките в пликовете, надписала адресите и ги пратила по пощата.

Но след Рождество Христово намерила двадесетолевките в чекмеджето на бюрото. Всеки бил получил Рождествен поздрав от нея с надпис „Купи си сам подаръка“, но без парите!

За разлика от нея, Исус е Чудесен, защото Той сам плати цената за нашите грехове. Всички ние сме грешни и не заслужаваме да бъдем прославени от Бога. Заплатата на греха е смърт. Сами ние не можем да платим с пари или с добри дела, за да се изкупим от смъртта. Беше нужно съвършеният, Чудесен Божи Син да умре за нас.

Йоан 3:16 „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот.“

Няма нищо лошо в това да подаряваме и получаваме подаръци на Рождество. Нека обаче сме благодарни за най-Чудесния подарък, който дойде на земята като едно бебе в люлка.

Първо, чудесно раждане. Второ, чудесно служение. Исус е Чудесен поради Своето чудесно служение. Исая казва, „Син ни се даде“. Това не беше просто обикновен син, а Един, който се даде в служение на цялото човечество.

Още в началото на Своето служение, Исус обяви каква е целта на Неговата мисия:

Лука 4:18-19 „Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, 19 да проглася благоприятната Господня година.“

И Исус изпълни мисията си. Целият живот и служение на Христос бяха чудесни, защото бяха изпълнени с чудеса. Той изцеляваше болни, правеше слепи да прогледнат, неми да проговорят и куци да проходят. Освобождаваше обладани от демони хора. Превърна водата във вино, укротяваше бури, ходеше по вода, цялото творение му се починяваше. Възкресяваше мъртвите.

Исус правеше всичко това, за да повярваме, че Той е Божият Син – добрият пастир, който идва да даде изобилен живот.

Йоан 10:37-38 „Ако не върша делата на Своя Отец, не Ми вярвайте; 38 но ако ги върша, дори да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мен и Аз в Отца.

И тези чудесни дела бяха едновременно възстановяване на нещо старо и преобраз на нещо ново:

Тим Келър казва: „Чудесата на Христос не представляваха отмяна, а възстановяване на естествения ред в природата. Те напомняха за състоянието на нещата преди грехопадението и бяха преобраз на онова, което отново ще бъде универсална реалност – един свят на мир и справедливост, без смърт, болести и конфликти“.

За този нов свят говореше Исус и в своето Чудесно поучение. То беше толкова възхитително, че всички го слушаха в захлас. Харесвам превода на Amplified Bible на...

Марк 1:22 „Те бяха безкрайно удивени от Неговото поучение, защото Той ги поучаваше като един, който има дадена Му от Бога власт, не като на книжниците.“ Учението на Исус няма аналог в историята.

Нека чуем какво казва швейцарският богослов Филип Шаф за учението на Исус Христос: „Без пари и оръжие, Исус от Назарет завладя повече милиони от Александър Велики, Цезар, Мохамед и Наполеон; без наука и образование той хвърли повече светлина върху човешките и божествените дела от всички философи и учени взети заедно; без да е учил ораторско майсторство, Той изрече такива слова на живот, които никой не е казвал преди или след Него, и предизвика ефект, който е непосилен за някой оратор или поет; без да напише един ред, Той предизвика перото на повече автори и предостави теми за повече проповеди, речи, дискусии, научни томове, произведения на изкуството и хвалебни химни, отколкото цялата армия от велики мъже от древността до наши дни.“

И така, Исус е Чудесен, защото навлезе в човешката история чрез едно чудесно раждане. Защото ни се роди Дете... Второ, в своето кратко служение Той извърши велики чудеса и изрече невероятни Божествени истини с авторитет, който идваше директно от Отца. Защото Син ни се даде...

Трето, Исус е Чудесен, защото Управлението ще бъде на раменете Му. Сега Той царува отдясно на Отца и един ден ще се върне да съди света.

Това управление е чудесно и уникално в човешката история. То започна с трънен венец.

Йоан 19:5 „И тъй, Исус излезе вън, носещ трънения венец и моравата дреха. Пилат им каза: Ето Човека!“

Но само три дни по-късно, тръненият венец се превърна във венец от слава и чест:

Евреи 2:9 „Но виждаме Исус, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, та с Божията благодат да вкуси смърт за всеки човек.“

А когато Човешкият Син дойде отново, за да съди света, този венец ще бъде златен.

Откровение 14:14 „И видях, и ето бял облак, и на облака седеше Един, Който приличаше на Човешкия Син, и имаше на главата Си златен венец, и в ръката Си – остър сърп.“

Златният венец е символ на царска власт, величие и слава. Бог даде това видение на Йоан, за да насърчи църквата, която минаваше през гонения и страдания. И това трябва да насърчи и нас днес!

Ние служим на един Чудесен Бог. Исус имаше чудесно раждане, чудесно служение и чудесно възкресение. Но някой ще каже, всичко това звучи много красиво и възвишено, но по какъв начин това ми помага днес?

Отговорът е, Исус не е отдалечен от всеки от нас. Той ни обича и има чудесен план и съвети за нас. Виждаме това и в нашия пасаж. Следващото име на Исус в списъка с имена в Исая 9:6 е Съветник. Той е не само Чудесен, но и Съветник.

Всъщност, Исус е Чудесен Съветник, защото ни разбира най-добре и се грижи за нас.

Евреи 4:15 „ Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите слабости, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак е без грях.“

Исус те познава и разбира най-добре. Когато понякога споделяме с приятели проблемите си, те се опитват да проявят съчувствие, но ако не са преживяли нашето страдание, трудно могат да се поставят на наше място, да ни утешат и дадат правилния съвет.

Исус обаче ни разбира. Той познава ума и мислите ти.

Евреи 4:16 казва: „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага в подходящото време.“

Може би се чувстваш предаден? И Той е бил предаден. Обвинен несправедливо? Той беше. Говорили ли са зад гърба ти? Понасял си удари? Чувствал си се самотен? Страхувал си се? Всичко това понесе и Той. Исус беше 100 процента човек като теб и мен. Той разбира през какво преминаваш.

И го е грижа.

Преди много години една бедна германска имигрантка в Америка седяла в чакалнята на една жп гара с децата си. Край тях минала жена и поразена от измъчения ѝ вид, спряла да я заговори. Германката ѝ казала, че мъжът ѝ е починал и сега ѝ е трудно сама с децата в непозната страна. Дамата пъхнала малко пари в ръката на бедната вдовица и казала: „Сама! Как така, Исус е с теб! Той никога няма да те остави сама!“ Десет години по-късно жената споделила, „Това ми даде смелост за целия ми живот. Като дете знаех, че Христос ме обича, но бях забравила за Него. Тази случайно изречена дума ме доведе обратно при него. Тя ми даде сила и дръзновение да преминавам през трудностите.“

Ако си забравил за Исус, иди при Него. Той ще се погрижи за всичко.

1 Петър 5:7 „всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.“

Иди при Него и ще се увериш – Той е най-добрият Съветник!

Но как мога да направя това? Първо, като изповядаш греховете си и го приемеш за свой Господ и Спасител. Това означава да му се довериш за Своето спасение и да се покориш на Неговата воля и съвет.

Но как да разбера каква е волята и какво ме съветва този Съветник?

Второто нещо, което е нужно да направиш, е да четеш всекидневно Словото Му, Библията. В този свят на размити ценности, упадъчен морал и духовен мрак, имаме нужда от Някой, който да свети и да ни показва пътя.

Псалм 119:105 „Твоето слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми.“

Преди десетина дни лампата на стълбищната площадка под нас изгоря. Беше трудно да се качваме и слизаме по стълбите. Надявахме се до ден-два съседите отдолу да се погрижат и да сложат нова крушка. Но това не ставаше и всеки ден трябваше да вървим в тъмното. Една вечер, когато слизахме надолу, чух как Ваня изпъшка. В тъмнината беше помислила, че стълбите са свършили и си беше навехнала крака на последното стъпало. След още два дни сменихме крушката.

По същия начин ние имаме нужда от Божието Слово, което да осветява нашия житейски път, за да не се спънем и нараним.

Когато четем Словото Му, Бог ни говори конкретно в нашата ситуация как можем да правим добър избор. Но когато това Слово се вселява в нас, то не действа само! Ако ти си си поканил Исус в живота си, твоето тяло е храм на Святия Дух (1 Коринтяни 6:19). И Исус ни обещава, че Святият Дух ще ни насочва в истината:

Йоан 16:13 „А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина.“

Сигурно си казваш, „Не съм чувал гласове, още по-малко Святият Дух да ми говори.“ Тогава нека те попитам: чувствал ли си вина, когато си вършел нещо грешно? Това е Святият Дух, който ти говори чрез съвестта ти. Част от работата му е да ни държи в правия път.

Или, идвал ли ти е изведнъж наум стих от Библията? Може би Святият Дух се е опитвал да те научи на нещо.

Случвало ли ти се е да се сетиш за познат или приятел и да се питаш как са те? Може би Святият Дух ти е напомнял да им се обадиш или да им пишеш съобщение? Святият Дух говори и днес. Той е нашият най-добър Съветник.

И накрая, Исус ни говори и съветва и чрез тялото Си – Църквата Христова. Всеки човек тук тази сутрин има проблеми. В края на службата, иди при някой и го попитай през какво преминава в момента. Може би ти си онази част от Тялото Му, която ще послужи на този човек и ще го посъветва. Или насърчи. Или просто ще помълчи с него.

Църквата трябва да е общност, в която хората да сме искрени за своите проблеми и болки. И където хората да си помагат да преминават през проблемите заедно. Въпросът е дали сме готови да изслушваме по-зрелите християни и да вземаме предвид съвета им.

Притчи 15:22 „Където няма съветване, намеренията се осуетяват, а в множеството на съветниците те се утвърждават.“

Търсиш ли добър съвет? Питаш ли по-зрелите от теб християни какво мислят за ситуацията, в която си? Исус може да използва тях, за да бъде най-добрият Съветник за теб!

Накрая, нека кажем отново: Исус е Чудесен, защото неговото раждане, живот, служение и възкресение бяха чудесни. Но Той е и наш Съветник. Днес Той ни говори чрез Словото, Святия Дух и църквата. Готов ли си да послушаш Неговите съвети?

Това може да спаси живота ти – преносно и буквално.

Трима шотландски редници и ефрейтор били обградени от германците по време на битка в един белгийски град през Първата световна война. Качили се на тавана на изоставена къща в очакване на сигурна смърт. Отвън чували как германците палят къщи, ограбват и убиват. Изведнъж ефрейторът казал: „Момчета, време е за църква. Хайде да си направим служба, може да ни е последната.“ Войниците се спогледали изненадано, но оставили пушките си в ъгъла. Ефрейторът извадил малък Нов завет от шинела си и зачел от него. Точно тогава отдолу долетяли силни викове, шум от разбиване на врата и счупен прозорец. Той свършил и на сериозното му лице се появила изкривена усмивка: „Не ме бива много в това, но трябва да довършим нещата. Нека да се помолим.“ Ефрейторът се изправил, а останалите коленичили и навели глава. С прости думи той предал всичко на Бога и Го помолил за сила, за да посрещнат съдбата си като мъже. Внезапно отвън някой разбил вратата. Чул се тържествуващ вик на немски, който замръзнал в тихо учудване. Никой не помръднал и ефрейторът продължил спокойно. След пауза, с голямо страхопочитание той започнал да изрича Господната молитва. Те дочули потропване на ботуши, явно врагът стоял пред тях. След миг на напрежение, вратата се затворила и стъпките се отдалечили. При сумрак четиримата мъже излезли, промъкнали се покрай вражеския фланг и незабелязано достигнали до първите постове на Британската армия.

Иди при Исус. Обърни се към Него за съвет.

Ако още не си го направил, защо не опиташ нещо ново? Насрочи си среща с Чудесния Съветник идната седмица. Седни с Него и излей сърцето си пред него. Кажи му какво става в живота ти. Няма болка, която Той да не може да отнеме. Няма проблем, който да не може да разреши. Защото Той е Чудесен Съветник!

Нека се помолим. 

_____________________
08.12.2019, 
БПЦ "Нов живот" Варна