Кой е капитанът на твоя кораб? (Лука 8:22-25)

/проповед от поредицата "Спасителят на света" върху Евангелието от Лука/

Холивудски режисьор снимал касов филм в пустинята. Един ден при него дошъл стар индианец и му казал: - Утре ще вали. И на другия ден заваляло. След няколко дни старият индианец пак се появил, приближил се до режисьора и казал: - Утре ще има буря. И на другия ден се разразила страхотна буря, която временно спряла снимките. Режисьорът много се впечатлил от метеорологичните прогнози на стария индианец и казал на секретарката си да го вземе на щат. След още няколко успешни прогнози обаче индианецът не се появил три седмици. Тогава режисьорът пратил да го потърсят. - Утре снимам важна сцена и разчитам на теб - казал му той. Какво ще е времето? Старият индианец свил рамене. - Не знам. Радио счупено.

Някои бури заплашват живота на хора и когато научим, че хората са оцелели, въздъхваме с облекчение. Има случаи на хора, които оцеляват след като престояват с дни под развалините на земетресение, или с лодка в морето, или при друго трагично бедствие.

Авторът на християнски книги Робърт Мънгър пише за едно свое преживяване в буря: „Да си нападнат от ветрове и вълни в буйно море е като да си прегазен от влак в тъмен тунел.

„Наближаваше полунощ. Докато правех последна обиколка на палубата, всичко навяваше физически страх. Светлините на кораба осветяваха само на 2-3 метра морето. Всяка вълна се виждаше чак когато се издигаше, за да се разбие после. На няколко пъти ме споходи мисълта, ами ако вълните ме отнесат през борда, докато правя моите обиколки? Никой няма да разбере. Ще се изгубя завинаги в едно буйно, гневно море. Възможността за смърт беше достатъчна, за да ангажира ума ми. Но почти толкова ужасяващо колкото потъването беше страхът да падна в тъмнината и смъртта съвсем сам. Без да видя никого другиго. Без да чуя никого. Без да има към кого да се обърна за помощ. Изтриване на живота. Хванат. В капан. Точно там, в окото на бурята.“

Но бури има не само във физическия свят. Има и духовни бури, които ни връхлитат от време на време. Като вярващи ние знаем, че можем да оцелеем в тях, ако уповаваме на Исус.

Ние продължаваме с поредицата „Спасителят на света“ върху евангелието на Лука (показвам книжката Революция и чета от нея). След като беше кръстен и изпитан в пустинята, Исус започна своето служение. Той проповядва Божието царство в Галилея, изнесе проповедта в равнината. Върши чудеса и знамения, включително възкреси сина на вдовицата, за да потвъри, че Той е Божият Син и в Него можем да имаме живот за вечността.

Последния път говорихме за притчата на сеяча и с помощта на Вальо видяхме колко важно е за нас като християни да внимаваме как слушаме, когато Исус говори и да прилагаме Словото в живота си. Днес ще разгледаме един друг урок, който Исус даде на своите ученици, и който също е нужно да чуем внимателно. Ще разгледаме Лука 8:22-25 и ще поговорим за това как можем да оцеляваме в бурите на живота.

Лука 8:22-25 „А в един от тези дни Той влезе в една ладия с учениците Си и им каза: Да минем на отсрещната страна на езерото. И отплаваха. А като плаваха, Той заспа; и над езерото се надигна буреносен вятър и вълните ги заплашваха така, че бяха в опасност. И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставнико! Наставнико! Загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и те се успокоиха и настана тишина. Исус им каза: Къде е вярата ви? А те, уплашени, се чудеха и си казваха един на друг: Кой ли ще е Този, Който заповядва на ветровете и водата и те Му се покоряват?”

Исус влиза в ладията с учениците Си и им казва да минат на отсрещната страна на езерото. Те още не знаят какво ще се случи и колко жизнено важно за тях е, че Исус е с тях в лодката.

Когато учениците влязоха в ладията, морето беше спокойно. Но скоро след това щеше да се разрази буря. Понякога в живота ни се струва, че всичко е спокойно и нищо не може да ни уплаши. Но често това спокойствие се оказва измамно. Оказва се затишие пред буря.

Много хора се отправят в открито море със своята лодка с големи очаквания. Над тях грее ясното слънце, а тихият бриз издува платната на тяхната лодка. Всичко изглежда под контрол. Затова или забравят, или не смятат за нужно да вземат Исус в лодката си. Искат сами да я управляват. Не искат да са подчинени на Капитана на лодката, не желаят да изпълняват заповеди. Искат да държат руля в ръцете си и да избират своя курс.

През 1875 г. английският поет Уилям Хенли публикува кратко стихотворение, в което се говори за един начин да се справяме с житейските обстоятелства. Поемата, наречена „Непобедим“, завършва с тази известна строфа: „Аз съм господар на съдбата си: Аз съм капитан на душата си.“

Не е ли това викът на хората днес?! Не желаят ли повечето хора да са си свой собствен бог и да са господар на съдбата си?

Но мнозина са се убедили, че когато сами управляват кораба на живота си, са претърпявали корабокрушение. Стигали са до задънена улица.

През ноември 1975 г. седемдесет и пет затворници започнали да копаят таен тунел, който трябвало да ги отведе от другата страна на стената на затвора Салтило в северно Мексико. На 18 април 1976 г. те минали през тунела и се озовали в съдебната зала на близкия съд, в която много от тях били осъдени. Изненаданите съдии върнали всички 75-има в затвора.

Без Исус резултатът е задънена улица.

Повече от година сега живеем в пандемия. Макар и през лятото ситуацията да изглежда под контрол, специалистите предупреждават за нова вълна през есента. Как можем да оцелеем в тази нестихваща буря? Как можем да устоим на изкушението да се откажем от вярата?

Как да устоим посред всекидневните тревоги? Как да оцелеем в бурите на брака ни? Как да се справим с критиката? Как да понесем лошите новини, които неминуемо ще чуем през тази година?

Ако се надяваш да преминеш през живота без проблеми, без да си критикуван, без изкушения, лоши новини и трагични моменти, ти живееш в един илюзорен свят.

За да оцелеем, трябва да сме сигурни, че Исус е на борда на нашия кораб.

Поканил ли си Исус да бъде капитан на кораба на твоя живот? Ако не си, можеш да го направиш още сега, докато слушаш. Можеш да Му се довериш като на твой Господ и Спасител! Защото...

Деяния 4:12 „... чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.“ Защо? Защото никой друг безгрешен човек не е умрял, за да плати цената за нашия грях.

Когато изповядаш Исус като Твой Господ и Спасител, ти се новораждаш и получаваш спасение и вечен живот. Но това не е всичко.

Исус става капитан на твоя кораб. А това ти дава много други благословения.

Първо, когато Исус е капитан на нашия кораб, Той ни дава цел и посока в нашия живот.

Исус каза, „Да минем на отвъдната страна...“ (ст.22)

Много хора живеят ден за ден, без цел и посока. Не знаят защо са се родили на тази земя и къде отиват. Мислят, че са еволюирал планктон.

Римляни 8:28 „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.“

Призовани според Неговото намерение, да вървят в определената от Него посока. Исус даде на учениците посока. Каза, „Да минем на отвъдната страна.“ Да преминем от царството на мрака в царството на светлината. Да сменим Сатаната с истинския Капитан на душата, Исус!

Когато четем Библията, в нея Бог ни дава целта и посоката на нашия живот. Като тяло Христово, ние имаме цел тук в този град. Той иска ние да бъдем сол и светлина в този свят. Да светим за Исус. Да се насърчаваме един друг. Да си носим товара един друг. Да се назидаваме да вървим в пътя Исус. Това е нашата цел. В Исус аз знам защо съм тук.

Пеперудите монарх са известен вид пеперуди, които привличат погледа с изящната си красота. Всяка есен те мигрират от Канада до Ангагуео, Мексико и с удивителна точност се събират на върха на планина точно на 1 ноември. Учените са опитвали да разберат на какво се дължи способността на пеперудите монарх да навигират през това огромно разстояние с такава точност.

В изследване, спонсорирано от Американския институт за здраве, учените боядисали антените на група пеперуди. Някои били боядисани в черно, a други с прозрачен слой боя. Това елиминирало чувството за миризма при двете групи. Открили, че пеперудите с прозрачна боя успели да намерят пътя за мигриране, а тези чиито антени били недостъпни за светлината се дезориентирали и се объркали. Изследователите достигнали до заключението, че тези красиви създания зависят напълно от слънцето за посоката на летене. Подобно на GPS, те се ориентират по слънчевата светлина, за да открият точното си местоположение.

По същия начин и ние сме напълно зависими от Сина, за да мигрираме в живота си и да насочваме в правилната посока нашия кораб.

Първо, Исус дава цел и посока на нашия живот. Второ, когато Исус е капитан на кораба на живота ни, ние получаваме увереност за вечен живот.

Без значение какво щеше да се случи, Исус каза на учениците, че те ще достигнат до отвъдната страна. В Исус имаме увереност, че ще стигнем до отсрещния бряг. Ние сме спасени за цялата вечност. Исус е не само Капитан на нашия кораб, който ни задава посоката на движение. Той е и котвата на кораба. Той е котвата, която ни държи. Той ни дава надежда...

Евреи 6:19-20 „която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата; където Исус като предтеча влезе за нас.“

В новозаветни времена, ако корабът хвърлял котва в пристанище по време на прилив, след отлива водата се отдръпвала и той се озовавал на сушата. Тогава вдигали котвата и я хвърляли навътре във водата. Нямало никакво значение дали ще духа силен насрещен вятър. Хората разбирали, че когато дойде следващия прилив, корабът ще последва котвата във водата.

Както се пее в една песен, „В окото на бурята Ти си в контрол. Посред войната ти пазиш моята душа. Само ти си котва, когато платната са разкъсани. Любовта Ти ме обгражда в окото на бурята.“

На логото на нашата църква има кораб. Той символизира църквата и всички нейни членове, които се движат в една посока, движени от Святия Дух. Кръстът е този, който държи платната. А котвата символизира Исус - нашата надежда за спасение.

Исус е нашата котва. Исус е на небето и ако ти си спасен, ще отидеш на небето, защото Исус е там. Котвата е гаранцията, че някой ден корабът ти ще влезе във водата.

2 Tимотей 1:12 „зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е силен да опази до онзи ден онова, което съм Му поверил.“

Божията сила ни пази до онзи ден, когато ще Го видим лице в лице.

Когато говорим за бури, нека си спомним за Ной. Каква буря преживя той само! Ной нямаше защо да се тревожи да не падне от кораба. Защо? Защото се казва, че „Господ го затвори вътре“. (Битие 7:16)

Сигурно морето е било бурно. Може Ной да е залитал и да е падал вътре в ковчега. Но не падна от ковчега. Той беше в безопасност там. По пътя можем да получаваме ожулвания, натъртвания, синини..., но нашето спасение е сигурно. Исус е нашата котва.

С Исус на борда получаваме цел и посока и имаме увереност в нашето спасение за вечността.

Трето, с Исус на борда на нашия кораб ние не само имаме цел и посока и увереност в спасението, но Той ни дава и стабилност в неочакваните житейски кризи.

Обърнете внимание на ст. 23:

Лука 8:23 „И бурен вятър се устреми върху езерото, и вълните ги заливаха, така че бяха в опасност.“

Тук виждаме, че вълните идват внезапно. Макар и Генисаретското езеро да не е било голямо и обикновено да е било спокойно и гладко като огледало, очевидци разказват, че са го виждали да се разпенва и да завира като котел под напора на яростен студен вятър от хълмовете на изток. Издигащият се под негово влияние горещ въздух се завихря и така се разразява буря.

И в нашия живот бурите се надигат внезапно. Това може да е загуба на работа и средства за препитание, може да е буря във взаимоотношенията, внезапно появило се заболяване или дори новини за внезапна смърт на член на семейството, дошли по телефона.

Когато преди около две седмици футболистът на Дания Кристиан Ериксен колабира по време на футболен мач от Европейското първенство. Докато му оказваха първа помощ, за да го стабилизират, жена му е долу при футболистите и през сълзи казва: „Не искам да умира!“

Внезапна криза, непричинена от нищо. Никой не е застрахован. Изведнъж целият ти живот се преобръща.

Обърнете внимание, това че Исус е в лодката не означава, че лодката е застрахована срещу бури. Много християни мислят, че бурите са само за невярващите. Няма нищо по-далеч от истината.

Можеш да си в центъра на Божията воля и да преминаваш през ураган от всякакви беди. Непокорството също може да доведе до буря. Вижте какво се случи с Йона. Но често бурите са Божия начин Той да ни направи по-силни.

Лука 8:24 „И дойдоха, та Го разбудиха, и казаха; Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмри вятъра и развълнуваната вода; и уталожиха се, и настана тишина.“

Исус стана и успокои вятъра, и бурята престана. Но основната буря, която занимаваше Исус беше бурята от страх, който бе обхванал учениците. За този вид бури говорим. Няма нужда да гледаме на обстоятелствата, трябва само да погледнем към Исус. Страхът идва, когато гледаме към бурята. Вярата се ражда, когато гледаме към Спасителя.

В някои преводи вместо „А Той се събуди и смъмри вятъра“ се казва, „А Той се изправи...“ Исус не се наведе, а се изправи над бурята. Когато признаем Исус за Спасител и Господар на нашия кораб, можем да сме сигурни в едно – няма да е нужно да се навеждаме под бурите, а ще се изправяме над тях. Ще се издигаме над обстоятелствата на живота и ще преживяваме мир.

И последно, освен че ни дава цел, посока, увереност в спасението и стабилност, Капитанът на нашия кораб Исус ни дава по-ясно разбиране за това кой е Той.

Лука 8:25 „Кой ли ще е Този, Който заповядва и на ветровете, и на водата, и те Му се покоряват?“

Ние започваме да осъзнаваме колко велика и огромна е силата на нашия Господ. Псалм 107:24 казва, че ние виждаме Божията сила и мощ да се проявяват в дълбокото.

Само Бог знае какви бури ще дойдат в живота ни. Но ти и аз можем да сме уверени, че Той ще ни даде мир.

Филипяни 4:6-7 „Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус.“

През 1555 г. епископът на Лондон и Уестминистър, Никълас Ридли, бил осъден да бъде изгорен на клада поради свидетелството си за Христос. В нощта преди екзекуцията, брат му му предложил да остане с него в затворническата килия, за да му дава утеха. Николас Ридли отказал предложението с думите: „Ако е рекъл Бог, възнамерявам да си легна и да спя спокойно тази нощ.“ Той имал Божия мир в бурята. Затова можел спокойно да се отпусне във вечните ръце на своя Господ и да знае, че Той ще се погрижи за нуждите му.

Ние също можем да имаме мир в бурята, защото когато Исус е в нашия кораб, ние имаме цел и посока, имаме увереност във вечния живот, стабилност в неочаквани кризи и по-дълбоко разбиране за това Кой наистина е Той. Нека се помолим.

_______________

БПЦ "Нов живот" - Варна

27.06.2021

Хвърли тревогите на Исус

/обръщение към църква "Нов живот" - Варна/

Tази пандемия е изпитание за всеки от нас. Някои от вас трябва да гледат 2, 3 или 4 деца по цял ден вкъщи. Други не можете да ходите на работа и се питате как ще изкарате месеца и по-нататък? Питате се дали ситуацията няма да се влоши още повече. Дали ще има храна, дали ще има ток, дали ще можем да си плащаме сметките, дали ще има интернет...

Първо, искам да ви насърча да започвате деня си с Бог, а не с новините, и да го завършвате с Бог, а не с новините. Когато слушаме новините, дяволът ни изкушава да си представяме най-лоши сценарии. Като отворим картата на разпространението на пандемията в интернет, тези огромни червени кръгове върху всяка страна изглеждат като избухнали атомни бомби. Това е психически тероризъм, упражняван върху нас.

Вместо това Бог иска да слушаме поклонение, да слушаме проповеди. Да си припомняме Божиите обещания. Много е важно с какво пълним ума си. Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата. (Матей 12:34) 

Ние сме изправени пред нова ситуация, ново изпитание – как да работя онлайн, как да се грижа за семейството си. Ще издържа ли финансово?

Но докато до ушите ви достига всякаква информация и всякакви думи, помнете, че Исус е Словото. И Неговото Слово е над всяко друго слово. Това означава да имаме доверие в Него дори когато сме уплашени, несигурни и неуверени какво ще става оттук нататък. Аз също не знам какво ще става, понякога се чувствам неуверен, но нека се държим за Словото и Той ще ни приведе през това. Нека се държим заедно, да се молим един за друг. Дръжте Словото.

1 Петър 5:7  всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.

Тук възложете означава хвърлете. Хвърли го в ръцете на Бога. Като в баскетбола, хвърли топката на Исус, освободи се от нея, от всички тревоги и грижи. Дай на Него грижите си, нека Той да ги мисли.

Някой ще си каже, Бог се грижи за големите проблеми – за коронавируса, за нациите, икономиките, за стоковите борси, за пазарите, едва ли ще се интересува от моите проблеми. Но всъщност той се грижи за всеки от нас. Той обича всеки един от нас, Той оставя 99-те, за да намери една изгубена овца. Той е добрият пастир, който няма да ме остави в нужда. И в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло, защото Той е с мене!

Бог се грижи за птиците и за лилиите, колко повече ще се грижи за нас (Матей 6).

Затова, внимавайте с какво храните ума си. Вземете решение да не гледате и слушате определени предавания и хора. Не четете конспиративни теории, не четете хибридни сайтове, не слушайте какво вещаят врачки и лъжепророци. Не започвайте и не завършвайте деня си с фейсбук и ген. Мутафчийски.

Искам да споделя още нещо във връзка със ситуацията. Колкото и да ни се налага да излизаме от зоната си на комфорт тези седмици и може би месеци, нека се замислим какво са нашите изпитания в сравнение с изпитанията на поколенията българи преди нас. Нашите предци са воювали с години срещу чужди завоеватели, били са подложени на смърт, глад, студ, малария, мизерия и всякакви други бедствия. Тези у дома са живеели много скромно, очаквайки всеки миг сирените да обявят тревога и да слизат долу в мазето. Много от тях, след тревогата, са намирали домовете си напълно разрушени.

Дори в мирно време бедствията са вземали много жертви, не е имало държавни помощи и компенсации, не е имало болнична техника, респиратори и интернет. Но е имало състрадание, солидарност и подкрепа между хората.

Днес по Божия милост не върлува мор, война, потоп или друг катаклизъм, а само ирационален страх. Както казва Иван Стамболов, човек сам ражда демоните, които го въртят на шиш. Ние днес не сме във война, а сме само в карантина. Имаме храна, имаме покрив над главата, имаме топлина. Божията десница не се е скъсила, Той продължава да се грижи за нас.

Но дори да изпаднем в нужда, дори да няма храна или основни средства за физическото ни съществуване, знаем че имаме дом неръкотворен на небесата, приготвен за нас от Господ Исус Христос.

Има две смърти - физическа и духовна. По-страшна е духовната смърт. Важно е да избегнем нея. Как става това? Като осъзнаем, че има и две раждания – физическо и духовно. Нужно е да се родим отгоре, за да влезем в Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.

Започвайте и завършвайте деня си със Словото и с молитва. Бог владее и Той ще изпълни плановете си. Дори да се наложи да преминем през големи изпитания, пак ще ни даде изходен път. И в него ще ни дава мир. Божието слово казва „Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Теб уповава.“ (Исая 26:3). Научете този стих и ставайте и лягайте с него. Бог да ви благослови!

Ще дадем ли Хляб на бежанците?

Масово преселение.

Зад гърба ти е ИДИЛ, пред тебе - гостоприемно отворените врати на Австрия и Германия. Всички бягат, бягаш и ти. Всичко е като лош сън, но един ден ще свърши. Всичко ще се оправи.

Западна Европа покани бежанците. Балканите услужливо ги пропускат. Билборд в Хърватия гласи: "Скъпи имигранти, добре дошли в Хърватия. Тук няма работа, няма пари, няма бъдеще. Продължете към Словения. Благодаря ви."

България, Унгария и Словакия вдигнаха стени на границите си. Опасенията са, че заедно с бягащите от войната има и много икономически емигранти. Вижда се, бежанската криза породи най-сериозното разминаване досега между страните от западна и източна Европа. Дали това не е началото на края на Европейския Съюз?

В цялата тази суматоха, когато всеки ден прииждат десетки хиляди нови бежанци, въпросът е, докъде ще доведе всичко това? Ще издръжи ли Европа на натиска? Как ще се отрази прииждането на още 10 милиона мюсюлмани към и без това ислямизираща се Европа?

Въпросите, които християните трябва да си зададат, са: как трябва да отговори Църквата на това предизвикателство? От една страна, Божието Слово ни заповядва да показваме любов към "чужденеца, сирачето и вдовицата", към онеправданите и маргинализираните. От друга страна, през последните години се наблюдава нежелание на мюсюлманите-бежанци да се съобразяват с местните порядки. На много места се издигат лозунги за прокарване на законите на шериата, създават се мюсюлмански полиции, има сблъсъци с местното население.  

Нещо повече - в някои християнски среди се тиражира мнението, че в изпълнение на Библейското пророчество от Откровение 11, Антихрист наводнява Европа с мюсюлмански мигранти, за да разруши християнството. 

Такава опасност имаше и преди кризата с бежанците от ИДИЛ. Но това оправдава ли безсърдечието и егоизма ("Да са мислили, преди да са тръгнали!")?

Исус ни заповяда да се грижим за бедните и нуждаещите се: "И който напои един от тия скромните само с една чаша студена вода, в име на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си. (Матей 10:42). И също: "Понеже сте направили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мене сте го направили." (Матей 25:40). Нима ще рискуваме да загубим небесното царство, отказвайки хляб, вода и дрехи на тези хора? (Матей 25:41-43)

Ние трябва да се изправим срещу страховете и предразсъдъците си и да вървим срещу течението и настроенията в обществото, ако те приемат ксенофобска окраска. Християните трябва да са първите, които да посрещат и да се погрижат според възможностите си за нуждите на бежанците. Нима забравихме, че и ние самите сме били толкова пъти бежанци в нашата история?

Добре е Църквата в България и цяла Европа да издигне глас в тяхна защита. Същевременно, в молитва да търси мъдрост от Бога и да изразява позиция за справяне с кризата. И не на последно място, ние трябва да бием камбаната за опасността от радикалния ислям, без да го използва като извинение за бездействието си.

Тенденцията към радикализация ще се задълбочи. Така е, защото ислямът и западните ценности са несъвместими. Единственият начин да живеем в мир с бежанците е те да приемат нашите ценности. Но може ли да накараш един мюсюлманин да приеме насила нещо, когато е убеден в противното? Не, разбира се. Тогава какво да правим? 

Първо, секуларизираните европейци трябва да осъзнаят, че тяхната култура не е възникнала във вакуум, а е следствие на юдео-християнската вяра и ценности. Свободата, достойнството на личността, правата на човека - всичко това почива на християнското разбиране, че човек е сътворен по Божи образ. Нужно е покаяние и раздяла с мантрите на хуманизма, модернизма и релативизма. 

Само връщането към християнската вяра може да даде аргументи в подкрепа на настояването мюсюлманите да се съобразяват с "нашата култура". Защото тя не е нещо, до което сме достигнали следствие на вековни лутания от типа "проба-грешка". Тя се основава на Божието откровение за това кои сме ние, кой е Бог и как иска Той ние да живеем.

Някой ще каже, трябва чудо да стане, за да се възроди християнството в този континент. И ще е прав. Но чудеса стават. Не е ли чудо, че безпрепятствано стотици хиляди хора без визи влизат в ЕС и Шенген? Нима някой е допускал, че това може да стане? 

Бог допуска изпитания в живота на отделните хора, общности и нации, за да се осъзнаят и обърнат към помощ към Твореца. В тази критична ситуация много хора ще се замислят и ще се върнат към вярата на своите деди. Но, Божието слово ни казва, че много повече ще предпочетат да се качат на своя "Титаник" и да отплават в океана на егоизма и безсърдечието. За да намерят там и своята гибел.

Масово преселение. Напрежението и натискът ще достигнат краен предел. Не е достатъчно само гостоприемно да отворим вратата и да нахраним гладните бежанци. Нужно е първо ние да посегнем към Хляба на живота, а след това да го дадем и на тях.