Истинският Приятел (1 Царе 18:1-9)

/проповед/

Продължаваме с нашата поредица върху 1 Царе „В търсене на Цар“. Разглеждаме живота на Давид. Миналия път с помощта на Жоро разгледахме една от най-интересните истории в Библията, победата на Давид над Голиат, записана в 1 Царе 17.

Днес ще разгледаме първите 9 стиха на 18 глава, за да видим как различни групи реагират на победата на Давид, а след това ще поговорим малко и за това какво характеризира истинското приятелство.

Прочит 1 Царе 18:1-9.

1.     Поклонение на герои.

Давид спасява Израел. Той побеждава героя на филистимците, Голиат и така се превръща в герой за Израел. Първата реакция е тази на тълпата, която пее: „Саул порази хилядите си, а Давид – десетките си хиляди.“

Това силно разстройва Саул, зъл дух го напада и на следващия ден той прави първия си опит да убие Давид.

Това е нормална реакция за една тълпа. Те сякаш казват, „Сауле, харесваме те, но вече си имаме нов герой.“ Всъщност, на мястото на стария идол, Саул, те издигат нов.

Това поставя началото на вражда между Саул и Давид, но също така подготвя капан за Давид. Защото поклонението на герои е винаги деструктивно.

Всъщност, тълпата не разбира какво се е случило с тази битка. Защо Бог допуска едно малко момче без оръжие и без военен опит или тактика да победи цяла армия?

Всъщност, не Давид, а Бог победи тази армия! Те трябваше да пеят не „Давид порази десетките си хиляди“, а „Спасението е от Господа“! Това беше правилният прочит на победата над Голиат и филистимците.

Когато едно момче побеждава великан и това води до победа над цяла армия, тук явно не става въпрос за човешки умения или военна тактика, а за това, че самият Господ е спечелил тази битка.

За хората е характерно да героизират личности. Но винаги, когато се покланяме на герои, това има разрушителен ефект. То води до разделение, завист и разочарование.

Поклонението на герои е голям проблем и за хората, които встъпват в брак. Те казват: „Най-накрая намерих някой, който ще ме спаси. Ура, той/тя ще ми оправи живота и ще ме направи щастлив.“

Това поклонение може да е и към децата. Те се превръщат в твоите герои. Някои прекалено амбициозни родители направо стресират децата си, защото ги карат да ходят на частни уроци, да учат, да спортуват, за да са „успешни“ в живота си.

Други родители пък превръщат детето си в единствения смисъл на живота си и се грижат то да има всичко, дори да не му се налага да работи. Така възпитават едно малко диктаторче, което после се превръща в голям диктатор. Това също има отрицателни последици за детето и за тях.

Героизирането на някой в твоя живот винаги води до разочарование.

Защо копнеем за известни личности и герои? Първо, защото те задоволяват нуждата ни от нещо по-голямо от незначителните ни животи… Но парадоксът е, че ние им се покланяме, защото животът ни е незначителен, но когато го правим, това ни кара да се чувстваме още по-ужасно.

Ние сме създадени, за да се покланяме на Бога. Но тъй като Бог отдавна не присъства в живота ни като секуларно общество, си измисляме герои, създаваме си звезди, правим си идоли, които ни карат да се чувстваме значими.

Гледах интервю на дъщерята на оперния певец Гюзелев, която разказа как в Париж случайно срещнала един от своите идоли, режисьора и сценарист Паоло Сорентино, и решила да отиде при него и просто да му каже, че много харесва филмите му. И когато го заговорила, той с неприязън казал, „А, не, моля ви се, моля ви се!“

Поклонението на герои води винаги до разочарование.

Същото е и в политиката. Едни от най-големите трагедии на 20 век, а и в 21-ви, са резултат от това, че народите решават, че искат да имат „спасител“. Вожд на народите, фюрер, дуче. Така се раждат диктаторите.

Винаги, когато се оженим за такъв „спасител“, или си „родим“ спасител, или изберем на избори „спасител“, това ще ни довърши.

Това е първата реакция на победата над Голиат. Но в текста виждаме и втората реакция. Тя е…

2.     Неприязън към героите.

Това е подходът на Саул. Неприязън, дори омраза към героите. Докато масите, простолюдието са склонни да героизират, да се покланят на личности, елитите преди и днес мразят героите.

Саул намрази Давид, защото той го караше да изглежда по-слаб лидер. В следващите няколко глави Саул прави всичко, за да може Давид да се изложи и провали. Обаче Давид продължаваше да се доказва като успешен служител и воин.

Причината, поради която елитите и властимащите не желаят хората да имат герои, е защото тези герои са високоморални личности, или в най-лошия случай по-морални от тях. Елитите са губещите в сравнение с героите.

И днес виждаме как мафията използва медиите си, за да омаскари всеки що годе свестен политик и да му попречи да спечели политическо мнозинство в парламента.

Днес повечето хора са съгласни, че за да функционира добре едно общество, то трябва да вярва в добродетели като честност, състрадание, саможертва, смелост, солидарност, приемане на различията и т.н.

В древността хората са се учели на добродетели от своите герои. От легенди и митове за героите, подобно на легендата за Крали Марко. Хората са слушали разкази за своите герои около огнището и са си казвали, „И аз искам да съм като тях.“

Но проблемът е, че героите ни карат да се чувстваме неловко. Затова управляващите като Саул мразят героите и разпространяват опорката, че „всички са маскари.“

Ако вярваме, че всички са маскари, че всички са лицемери, тогава няма нужда да подражаваме на нечий пример. Можем да правим каквото си искаме. И така се разпада обществото ни.

Саул се оскърби от думите „Саул порази хилядите си, а Давид – десетките си хиляди.“ И намрази героя Давид. И какво стана с него? Той стана ли благороден? Не!

Следователно, прекаленото героизиране, поклонението на герои ни довършва, а омразата към героите подкопава обществото.

Ние имаме нужда от Спасител, но когато се обърнем към някой „спасител“, той ни разочарова.

В приказката „Пепеляшка“ на Шарл Перо, тя копнее за спасител и накрая красивият принц идва и става неин спасител. Но според феминистите, това я правило подвластна на него.

От друга страна, мъжете също имат проблем, като търсят спасение в жена. Помните ли друга приказка,  „Жабокът – принц“ от братя Грим. По думите на п-р Тим Келър, ние се чувстваме грозни, необичани и искаме това красимо момиче да се появи отнякъде, да ни целуне и да ни превърне в красив принц.

Всички ние се нуждаем от спасител. Но когато се обърнем към човек, за да ни спаси, той ни разрушава. А ако решим, че мразим всички герои и спасители, се разпадаме.

Какъв е отговорът тогава? Йонатан има напълно различен отговор от тълпата и от Саул.

3.     Да видиш истинския Герой.

Нека прочетем отново

1 Царе 18:1-4 „И когато Давид престана да говори със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна, както собствената си душа. В същия ден Саул го взе при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом. Тогава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа. Освен това Йонатан съблече мантията, която носеше, и я даде на Давид, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.“

Йонатан също е привлечен от героизма, вярата и свидетелството на Давид. И Йонатан се привърза към Давид и го обикна. Но Йонатан не му се поклони, нито го намрази, защото позволи на героя да го смири. Нито тълпата направи това, нито Саул посмя да направи.

Всъщност, героите трябва да ни смиряват, затова много хора мразят героите. Но как се смири Йонатан? Той му даде мантията си и меча си. Но това беше царска мантия, той беше бъдещият цар!

С други думи, Йонатан му каза: „Ти заслужаваш да бъдеш цар! Ти си по-добър от мен.“

1 Царе 23:17 „ти ще царуваш над Израил, а аз ще бъда вторият след тебе.“

Ние скоро ще имаме поредните избори за парламент, а след това и за президент. Представете си на балотажа за президентските избори, единият кандидат има 75% одобрение, а другият само 25% одобрение. И първият дава пресконференция, на която казва: „Мислех за изборите и смятам, че моят опонент е по-добър кандидат за президент от мен. Той има повече качества, по-мъдър и почтен от мен е, ще бъде много по-добър президент от мен. Правя си самоотвод, изберете него.“

Звучи нереално. Но точно това направи Йонатан. Йонатан беше наследникът на трона и имаше всички качества. Но той се смири пред този герой. Защо? Защото гледаше към Бога.

Когато Саул иска да убие Давид, Йонатан му казва:

1 Царе 19:5 „Да не съгреши царят против слугата си Давид, понеже … делата му са били много полезни за тебе; защото изложи живота си на опасност и уби филистимеца, и Господ извърши голямо избавление за целия Израил.“

Йонатан беше разбрал какво се случи при победата над Голиат. Той не беше заслепен от героя Давид. Той разбра, че спасението е от Господа, не от Давид. Затова Давид не го смачка, а го смири.

Той не стана зависим от Давид, но само бе привлечен от него. Не е грях да си привлечен от примера на някой герой – например от примера на дякона Левски. Но е грях да го издигаш в култ.

Всъщност, Йонатан прозря, че Давид е преобраз на един по-добър Давид, по-голям Герой. Този помазан да бъде цар е чудесен преобраз на истински помазания Цар. Когато Йонатан видя Давид да поваля Голиат, той разбра, че неговият проблем не са великаните.

Ние сме привлечени от момчето, убило великана, от Св. Георги, който е убил ламята. Но нашият проблем не са великаните и драконите, а грехът и смъртта. Ние се нуждаем от един Герой, който рискува живота си и побеждава греха и смъртта. 

С други думи, отговорът не е нито поклонение на герои, нито омраза към героите. Отговорът е да видиш истинския Герой.

Няма лошо в това да имаш герои. Но ако не повярваш в благовестието, ти или ще превърнеш твоите герои в обект на поклонение, или ще ги намразиш.

А благата вест наистина говори за един Герой, Исус Христос.

Евреи 12:1-2 „нека, устоявайки, изминем предстоящото ни поприще, като гледаме на Исус, Начинателя и Усъвършителя на вярата ни.“ „Начинател“ (archēgos) тук означава „водач, основател, пионер“, с други думи, „герой“.

Давид победи Голиат не заради своята сила, а защото Бог го избра да представлява целия Израел. Неговата победа бе победа за Израел. Той бе водачът, начинателят на победата. По същия начин Исус е Начинателят и Усъвършителят на нашата вяра.

Йонатан успя да види отвъд Давид, видя Исус. Ако нашият поглед също е отправен към Исус, не е нужно нито да мразим героите, нито да се пристрастяваме към тях.

Това е, от което се нуждаем в нашите бракове, в нашите семейства, приятелства, политическа принадлежност… изобщо в живота ни.

Нека видим малко по-подробно какво означава това на практика в живота ни.

4.     Истинският приятел.

Приятелството на Давид и Йонатан е пример за нашите приятелства. Същевременно, Давид е и преобраз на Христос. Затова, можем да се учим от него на това как да бъдем ученици на Христос.

Но в приятелството на Давид и Йонатан виждаме две важни неща. Първо, истинският приятел е открит с теб.

Изразът „Йонатан се привърза към Давид“ (ст. 1) означава че душата на Йонатан се свърза с душата на Давид. Те споделяха най-дълбоките си мисли, страхове и надежди. Бяха напълно открити един с друг.

Като четат това, някои съвременни автори мислят, че тук е описана хомосексуална връзка. Може би, защото мъжете обикновено трудно разкриват чувствата си.

Но тези хора казват това, защото не разбират благата вест. Това бяха двама войни, но нещо бе променило тези войни и им позволи да са открити и уязвими един с друг.

Те принадлежаха на две различни класи. Единият бе пастир, другият бе царски син. Те трябваше да бъдат политически врагове. Те нямаха нищо общо… с изключение на едно нещо. За тях Бог бе по-важен от тях самите. Тяхното най-голямо желание бе да вършат Божията воля.

Бог бе помазал Давид, а не Йонатан за цар. И Йонатан си каза, щом Бог ми отнема царската корона, нека бъде така. Бог е моята награда! Както каза Йов, „Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господнето име.“ (Йов 1:21)

Тъй като Давид и Йонатан обичаха Бог повече отколкото обичаха един друг, тяхната обич издържа изпита на времето.

Ако обичаш Бога повече, отколкото обичаш приятеля си, тогава ще имаш невероятно приятелство. Защото тогава ще правиш и казваш това, което е необходимо, без да се страхуваш да се откриеш, защото Бог е твоето спасение. Няма да се страхуваш да конфронтираш другия, защото Бог е твоята праведност.

Когато умирал от едра шарка, американският богослов и философ Джонатан Едуардс казал на дъщеря му да напише писмо на жена му, която нямала да успее да дойде да го види. „Предай най-дълбоката ми любов на скъпата ми съпруга и ѝ кажи, че необикновеният съюз, който просъществува толкова дълго между нас, бе духовен съюз, затова ще продължи вечно.“

Ако Бог е по-важен за теб от човека до тебе, тогава можеш да имаш истински приятелства. Ако Бог не е твоят спасител, ако не е твоят герой, тогава ще изпадаш в поклонение на измислени герои или в омраза към герои. Ще опитваш сам да се спасиш.

И второ, ако си открит с приятеля си, ти ще си и отчетен пред него, защото Бог е по-важен за теб, отколкото твоя приятел. В 20 гл. виждаме, че Йонатан направи това, когато обеща на Давид, че ще му съобщава какви са намеренията на баща му към него.

Ако искаш да имаш такива приятелства с християни, тогава трябва да имаш тези две неща – откритост и отчетност. Под отчетност имам предвид да споделяш със зрял брат или сестра в Господа за твои проблеми. Ако си отчетен пред някого, това може да промени живота ти!

Например, аз съм отчетен пред националния координатор на църква „Нов живот“ и пред мъжете, с които имам ученичество. Отчетността включва неща като колко време прекарвам всеки ден в четене на Словото и молитва, с какви грехове се боря и т.н.

Отчетност означава да изповядваш греховете си, например ако се бориш с гняв, непростителност, порнография, някой лош навик и т.н.

Разбира се, ти можеш да имаш приятели нехристияни. Но не можеш да имаш духовно единство с тях. Ако Христос е твоят център, нехристиянинът няма да те разбере. Ако Исус е твоят Спасител, можеш да имаш истински приятелства! Давид и Йонатан имаха такова истинско приятелство.

Заключение

В заключение, отговорът на Библията не е нито покланянето на герои, нито неприязанта към герои, а да видиш Героя отвъд героите. Йонатан прозря Героя отвъд героя. И това го направи герой. От друга страна, Саул искаше Йонатан да стане цар и това отне царството от него.

Това е благата вест. Саул бе религиозен, но когато се изправи срещу помазания за цар, се почувства засрашен. Може да си религиозен, морален и добър, но това не е достатъчно.

Единственият начин да си свободен е да позволиш на Христос да стане твой цар. Който иска да се издигне, ще се сниши. Ако искаш да управляваш, трябва да се покориш. Ако искаш да си щастлив, търси щастието на другите и Божията слава. Защото макар и да беше Бог, Исус Христос се смири, затова Бог го превъзвиши и Му даде име, което е над всяко друго име. Йонатан разбра това.

Ако Йонатан видя Исус в Давид, колко повече ние трябва да сме готови да сложим Исус на първо място. Защото когато Исус отиде да се бие с дракона, Той не се върна с главата му, както Давид се върна. Исус отиде и загуби главата си. Той загуби, но в крайна сметка победи. Ако Исус е твоят Спасител, Той ще бъде и твой Приятел. Колкото повече му се покланяш като на Цар в живота си, толкова повече Той ще е твой Приятел.

Амин.

______________________

15.02.2026

БПЦ "Нов живот" Варна 

Силата на Словото на Исус (Лука 7:1-10)

/проповед/

Какво стана дотук в нашата поредица „От яслата до празния гроб“? Говорихме за раждането и представянето на Исус в храма. После разгледахме един епизод от детството на Исус, който ни напомни, че ние сме повярвали в един велик Бог, който не можем да вкарваме в калъпа на нашите очаквания, но трябва да бъдем винаги готови Той да ни изненадва и предизвиква в християнския ни живот. Миналият път Ваньо Атанасов говори върху притчата за блудния син и си припомнихме колко голяма и безусловна е Божията любов към нас.

Днес ще изследваме чудесата на Исус и ще се спрем на образа на един човек, който беше пример за смирение. Важно е да се учим от такива хора, защото днес те се срещат много рядко. За което говори и следния виц:

Двама монаси говорили за смирението. Първият казал, „Моля се, постя, размишлявам и изучавам религията от 20 години. Накрая достигнах нивото на смирение. Аз наистина съм едно нищо.“ Вторият кимнал и казал, „Аз също посветих живота си в служение на Бога. Аз също съм едно нищо.“ В този момент покрай тях преминал чистача с един моп. Дочувайки разговора им и чувствайки се доста духовен, той казал, „Знаете ли, и аз съм едно нищо.“ Двамата монаси погледнали настрани с отвращение и казали, „Тоя пък за какво се мисли, че и той да е нищо?“

За разлика от тези хора, човекът в евангелския разказ, който ще разгледаме днес, е пример за смирение. Освен, че беше много смирен, това беше и човек с голяма вяра.

Това не беше Илия, който извика огън от небето. Не беше Даниил, който влезе в рова с лъвовете, не беше Мойсей, който раздели Червеното море. Това беше един друг човек, който имаше непоклатима вяра. Имаше вяра колкото синапово зърно, която преместваше планини. И Исус видя в него удивителна вяра. И ако нещо удивява Исус, то си струва да го изследваме.

Ще разгледаме Лука 7:1-10.

Това е един забележителен момент от земното служение на Исус. И този разказ на Лука за него е белязан от Божието вдъхновение, власт и истина. Затова ви призовавам да го приемете като такъв. Нека се молим.

Исус отиде в Капернаум. Това беше малък град на Галилейското езеро, където беше „щаб квартирата“ на служението на Исус. Много от учениците, които Исус призова бяха от Капернаум. Toва беше родното място на бирника Матей. Вероятно и Петър живееше там. Исус често проповядваше в Капернаум и направи много чудеса там.

Освен търговско средище, тук бе разквартирувана и римска военна част, начело на която стоеше стотник. Четен в...

Лука 7:2 „А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.“

Стотниците са били римски капитани в армията, които са отговаряли за 100 (но много често за 60-80) войници. Те са били езичници, тяхната задача е била да съблюдават за реда и да потушават евентуални бунтове. Повечето стотници са били доста състоятелни, защото са получавали около 5 пъти по-голяма заплата от войниците.

Стотниците е трябвало да владеят изкуството на военното дело, за да могат да обучават войниците. Трябвало да е могат да вдъхновяват своите мъже, да са поне на 30 години и да са служели като войници, за да бъдат повишени в стотник. И най-вече те е трябвало да са грамотни, да могат да пишат и четат, за да могат да четат заповедите, които куриери са им носели. Имали са висок социален статут в обществото.

Удивителната вяра е подкрепена от дела

И тук виждаме един стотник, който има слуга, който може би е бил младо момче, което е било болно. Първото нещо, което виждаме в текста за него е впечатляваща любов и загриженост, която този влиятелен и богат човек показа към един слуга, който нямаше никакви права в тогавашния свят.

Според римските закони, господарят имаше право да убие слугата си и това често е ставало, ако слугата се разболее или нарани толкова, че повече не може да работи.

Но този стотник беше толкова загрижен за благосъстоянието на своя слуга, че изпрати послание до Исус, молейки Го да дойде и да изцели слугата му.

Когато говоря с много хора днес, почти всеки човек се оплаква от недобро отношение на работодателя към работниците му. Понякога поради независещи причини работодателят трябва да уволни работници, дори и да не иска. Много често обаче шефът на работното място се отнася некоректно към подчинените си. Сигурно и някои от вас са изпитвали подобно отношение.

Ако една фирма уважава себе си, подобни началници трябва да бъдат отстранявани. Когато вълкът влезе в кошарата, дълг на овчарят е да защити овцете.

Но този „работодател“ беше много различен. Той беше дълбоко загрижен за подчинените си, дори за слугата който работеше в къщата му. Затова се помоли на Исус да му помогне.

По-нататък, четем в

Лука 7:3-4 „И като чу за Исус, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и да изцели слугата Му. И те дойдоха при Исус, та Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това.“

Защо казаха това? Евреите не общуваха с езичниците. Не общуваха и със своите окупатори. И въпреки това, тези юдейски старейшини идват при Исус от името на стотника и казват, Искаме да отидеш да го видиш, защото се казва в ст. 5, че „той обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.“

По онова време езичниците не можеха да влизат в храма, но можеха да влязат в синагогата да слушат Божието слово. Основният начин, който Бог използваше тогава, за да пръска Своята светлина, беше чрез системата от синагоги.

И стотникът реши да съдейства на Божието дело, като построи синагога! Стотникът даде своя дан, за да се построи център, от който да се проповядва Божието слово. Той имаше невероятна вяра, която бе подкрепена от дела.

Можем да се поучим от щедростта на този езичник. В ярък контраст с нея, днес една малка част от хората, които посещават църква, дават своя десятък.

Един ден телефонът на един пастор звъннал и отсреща казали, „Обаждаме се от НАП. Искаме да попитаме, има ли във вашата църква човек на име Георги Гочев?“ Пасторът казал, „Да, има такъв човек. Как мога да ви помогна?“

Ами през последната година той е декларирал, че е направил голямо дарение за вашата църква. Вярно ли е?“ Пасторът отговорил, „Ами, ще трябва да проверя с нашата счетоводителка. Колко е декларирал, че е дарил?“ „Десет хиляди лева. Вярно ли е това?“

Последвала дълга пауза. След това пасторът отговорил, „Вижте, обадете се утре и съм сигурен, че ще е вярно.“

Стотникът бе заинтригуван от юдейската вяра и реши да направи щедър жест - дари синагога на своите съграждани. И сега бе изпратил пратеници до Исус да го помолят да дойде в къщата му.

Когато Матей разказва същата история, той казва, че самият стотник е отишъл при Исус. Според повечето коментатори Матей има предвид, че стотникът е комуникирал с Исус чрез пратеници, макар и да не го споменава изрично. Това е било ясно за еврейската публика, за която той пише евангелието си.

По същия начин Матей казва, че Пилат е бичувал Исус, макар и самото бичуване да не е извършено лично от Пилат, а от римските войници (Матей 27:26).

Първо, стотникът имаше удивителна вяра, която бе подкрепена от дела на любов и загриженост за другите.

Второ, стотникът демонстрира невероятно смирение.

Той изпраща юдейските водачи при Исус – вероятно не защото е бил зает, а защото не се счита достоен да срещне Исус. Освен това, възможно е да е мислил, че Исус няма да иска да се срещне с езичник като него.

И тези еврейски водачи идват, за да се опитат да убедят Исус да отиде да изцели слугата на този стотник. И Исус тръгва към къщата на стотника.

Лука 7:6 „А когато Исус вървеше с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми.“

Стотникът първо изпраща юдейските старейшини да поканят Исус в къщата му, а после изпраща и своите приятели, да кажат на Исус да не си прави труда да идва, защото той не заслужава Исус да влезе в къщата му.

Стотниците са били горди и арогантни хора, но този стотник беше много различен. Казва, че не заслужава да приеме Исус.

Лука 7:7 „затова и не счетох себе си достоен да дойда при Тебе, но кажи само дума и слугата ми ще оздравее. Защото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мене войници; и казвам на един: Иди, и той отива; и на друг: Ела, и идва; и на слугата си: Направи това, и го прави.“

Стотникът е свикнал да казва на другите хора какво да правят. Какво ще кажеш да имаше такава власт? Да можеш да казваш на хората какво да правят?

Стотникът беше свикнал да издава заповеди и те да се изпълняват. По същия начин той самият е изпълнявал заповедите на тези над него. Получавал е заповедта, прочитал я е и я е предавал на своите подчинени, които от своя страна също са се подчинявали.

Много хора, когато са болни от нелечима болест, пътуват на големи разстояния, понякога на стотици километри, за да отидат на място, където мислят, че ще бъдат изцелени. Когато преди няколко седмици бях на лекар се заговорих с един друг пациент, който чакаше пред кабинета на доктора и се оказа, че той е от друго населено място, мисля че беше от Провадия.

Други отиват на поклоннически места, за които считат, че имат сила да изцеляват, като Кръстова гора например. Всяка година в навечерието на Кръстовден на 14 септември, хиляди вярващи се стичат там, за да се помолят за здраве, благополучие и изцеление на близките си. Счита се, че там е заровена частица от Христовия кръст и че това чудодейно място изцерява с Божия помощ.

Някои пътуват, за да се срещнат с някой изцелител. Но вярата на този стотник превъзхожда вярата на всички тези хора, защото той казва: аз няма нужда да ходя при Исус, нито е нужно Той да идва в дома ми. Тези думи издават голямо смирение.

Той би могъл да има много високо мнение за себе си. В края на краищата, служеше като стотник в най-голямата сила в света, Римската империя. Можеше да е горд със себе си и да се счита за достоен да приеме Исус в дома си. Но той не се смяташе за достоен дори да го приеме.

Всъщност, юдеите го смятаха за достоен, а той смяташе себе си за недостоен. Какво невероятно смирение е демонстрирал този човек!

Един известен проповедник казал на един приятел, че чувства че има проблем с гордостта и го попитал какво да направи. Той му казал, напиши на един плакат няколко стиха от Библията, окачи го на шията си и върви по улиците и високо рецитирай стиховете така, че всички да чуват. Той го направил и привлякъл доста презрителни усмивки. Накрая се върнал вкъщи и си казал, „Сигурен съм, че в града няма нито един друг човек, който би направил това.“

Павел каза, „Аз съм най-нищожният от апостолите“ (1 Коринтяни 15:9), „най-нищожния от всички светии“ (Ефесяни 3:8), „аз съм главният грешник“ (1 Тимотей 1:15)

И така, дотук казахме, че стотникът имаше удивителна вяра, подкрепена от дела и демонстрира невероятно смирение.

Трето, стотникът позна истинския Исус

Стотникът виждаше в Исус нещо, което имаше и той – той имаше власт и разбираше, че Исус също разполага като него с власт. Исус има власт над всичко – над физическите закони, над природните сили, над болестите и над Сатана и демоните. 

Стотникът разбираше също каква сила има в думите. И сега той срещаше този, който има сила да вдъхва живот в нежива природа и да съживява мъртъвци. Стотникът също бе поставен под власт и той разбираше какво е власт. Той разбираше, че в заповедта има сила, в думите има сила.

И той си казваше, както казвам на някого да отиде и да направи нещо и той го прави, Исусе, ти не трябва да си там, за да стане нещо.

Колко различно е това отношение от отношението на Мария и Марта, когато брат им Лазар умря. Исус дойде след 4 дни, в скръбта си те казаха, „Господи, ако беше тука брат ни нямаше да умре.“

Те не разбираха! Не беше нужно Исус да е там, за да спаси Лазар. Той можеше да го спаси от разстояние. Когато дойде, как възкреси Лазар? Той застана пред гроба, отвори устата си и заповяда: „Лазаре, излез!“

И този, който беше мъртъв от 4 дни, започна да диша, сърцето му заби, мозъкът му заработи и той излезе от гроба жив и здрав – чрез силата на словото на Исус Христос.

Разбираме ли ние силата на словото на Исус? Разбираме ли, че Той е Творецът на вселената?

Стотникът беше повярвал в Исус и осъзнаваше, че това е самият Син Божи! Този, който е създал вселената със слово, можеше да изцели и неговия слуга от разстояние. Само трябваше да изрече слово и чрез това слово човекът бе изцелен.

До този момент Исус беше присъствал физически във всяко чудо, което е извършвал. Той е бил там, докосвайки хората, полагайки ръце, дори плювайки на очите на слепеца. Всеки е знаел, че ако иска да му се случи чудо, той е трябвало да отиде и да се срещне с Исус.

Дори жената с кръвотечението си каза, само ако мога да докосна дрехата Му, ще мога да съм изцелена. Никой не е знаел, че може да бъде изцелен от разстояние. Това никога не беше ставало.

И този аутсайдер, този езичник имаше смелостта, имаше наивността да излезе с тази шокираща идея, с това революционно за времето си откритие, че Исус няма нужда да присъства физически на едно място, за да изцели човек.

Заключение

Един ден бих искал да се запозная с този стотник на небето. Защото това беше човек с удивителната вяра, която беше подкрепена от дела. Той изпитваше любов и загриженост към своя слуга в култура, в която слугите нямаха никакви права. Щедро съдейства на Божието дело, като построи синагога на своите съграждани.

Второ, стотникът демонстрира невероятно смирение. Въпреки материалното си благополучие и високото си социално положение, той не счете че е достоен да се срещне с Исус лично или да Го покани у дома си.

И накрая, стотникът осъзна, че Исус не е просто обикновен човек, а Автор на цялата вселена и пръв прозря, че не е нужно физически да присъства, за да извърши изцеление. Достатъчно беше само Неговото слово.

Известният проповедник и богослов Робърт Спроул разказва как в университета следвал богословие. Но тъй като трябвало да вземе още един предмет, избрал философия. Скоро съжалил за този си избор.

Професорът бил много скучен. Първият ден говорил за Дейвид Хюм, след това за Емануел Кант. И Спроул бил толкова отегчен, че седял най-отзад и вместо да слуша тези скучни лекции, четял проповеди на Били Греъм.

Но скоро след това професорът изнесъл лекция върху Св. Августин и неговата концепция за сътворението на вселената. Това грабнало вниманието на Спроул и той се заслушал. Професорът говорил, че според Августин Всесилният Бог е сътворил вселената ex nihilo, от нищото. Той не просто оформил предварително съществуваща материя, но от нищото създал цялата вселена.

Той го направил чрез „божественият фиат“. Спроул помислил, че професорът говори за италианската кола, но се оказало, че fiat на латински означава „нека да бъде“. Лекторът казал, че Бог е извикал в съществуване вселената чрез силата на Своя глас, казвайки „Нека бъде светлина“.

Спроул не вярвал на ушите си. За него това било като повторно обръщение, като откровение за трансцедентното величие и сила на Бог. И той излязал от залата, слязал долу при администрацията на колежа и се записал да следва философия. Защото очите му се отворили за Божията сила, който може да сътвори целия свят чрез своето слово.

Тази сила отговори на молитвата на стотника. Същата тази сила подейства на кръста, победи смъртта и възкреси Исус Христос. Днес Той е жив отдясно на Отца и ходатайства за нас пред Отца. Затова Неговата сила е и на наше разположение така, както беше на разположението на стотника.

Познаваш ли силата на словото на Исус?

Молитва.

 ______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

21.04.2024 г.

Бог работи зад сцената (Рут 2)

/проповед/

В църква „Уестсайд“ в Беатрис, Небраска всяка сряда от 19:30 хорът идвал за репетиция. Но на 1 март 1950 г. всички те закъснели, повечето с основателни причини. Пианистката Марилин се успала след следобената дрямка и тя и майка ѝ закъсняли. На една гимназистка писането на домашно отнело по-дълго, отколкото предполагала, затова закъсняла.

Едно семейство не успяли да запалят колата. Трябвало да вземат още една двойка и четиримата закъснели. Всички 18 членове на хора, в това число пасторът и жена му, закъснели. В 19:30 нямало никой в църквата. Това никога не се било случвало преди.

Но в тази нощ – единствената нощ, когато църковният хор не започнал репетицията си в 19:30, била нощта когато станало изтичане на газ в мазата на църквата. Точно когато хорът трябвало да репетира, газът се възпламенил от котела и цялата църква избухнала в пламъци. Помещението с котела било точно под стаята за репетиции на хора.

Невярващият човек ще си каже, „Какво съвпадение! И това ако не е късмет, не знам тогава какво е!“

Спомняш ли си за случка в живота ти, в която различни събития са се наредили по невероятен начин и всичко е изглеждало като късмет или шанс?

Много хора отдават всичко, включително чудесата в Библията на някакъв късмет или изключителни съвпадения. Но както казва британският политик реформатор Уилям Уилбърфорс, който организирал християните в страната да се молят 3 часа всеки ден преди критични дебати в Парламента, „Когато се моля, се случват съвпадения. Когато не се моля, не се случват.“

Много хора са фаталисти. Те вярват, че всичко около нас се случва по законите на причината и следствието. С други думи, всичко е съдба. Но книгата Рут и Библията като цяло имат различно мнение относно събитията, които се случват в живота ни. Ние наричаме това Божието провидение и грижа.

В Библията никъде не се употребява думата „съвпадение“. Така че, ако трябва да отговорим на въпроса кой стои зад спасяването на живота на 18 човека в църквата в Небраска, отговорът е един: Бог.

Бог е извън времето. Той е предвидил и осуетил голямата трагедия чрез поредица от събития в живота на всички хористи. Това не е съвпадение, това е чудо!

Християнският проповедник и автор Тони Ивънс казва: „Когато си на концерт не виждаш какво става зад сцената. Не виждаш екипа работници или всички репетиции, водещи до представлението, или безбройните часове на подготовка... Нещо подобно става когато Бог работи в живота ни. Ние забелязваме само това, което става, но не и как Бог работи зад сцената. Пропускаме всички Негови усилия и планиране, не виждаме как Той се намесва и променя посоката ни заради нас. Поради това не разбираме от колко много неща Бог ни е спасил... Въпреки това, Той продължава да върши чудеса в живота ни.“

Ако се върнем към книгата Рут, миналият път видяхме как семейството на Ноемин излезе от Витлеем поради глада и отиде в Моав, в търсене на по-добър живот там. Но това де факто беше излизане от Обещаната земя и връщане в пустинята. Това погрешно мислене доведе до трагичната загуба на живота на съпруга и синовете на Ноемин. Но Бог не ги изостави и им даде надежда в хаоса.

Видяхме също, че Той ни дава избор – дали да изберем Него или да се върнем при старата си религия и богове. Рут избра Бога на Ноемин и с това стана пример за посвещение, смирение и любов за хиляди поколения вярващи.

Рут се върна с Ноемин във Витлеем точно по време на ечемичената жътва. И Рут реши да отиде на нивата да събира класове, за да може да осигури някакво препитания за двете. И докато Рут прави това, ние ще се опитаме да „съберем“ няколко истини относно Божието провидение и грижа.

Първото нещо, което виждаме тук е, че

1.     Божията грижа ни помага да продължим напред.

Рут 2:2-3 „И моавката Рут каза на Ноемин: Нека отида на полето да събирам класове след онзи, чието благоволение придобия. И тя ѝ рече: Иди, дъще моя. И тя отиде, и като стигна, започна да събира класове в нивата след жетварите; и случи ѝ се да попадне на нивата, която беше дял на Вооз, човека от рода на Елимелех.“

Тук става въпрос за практиката на събиране на класове. Според закона всеки земевладелец бил задължен да остави част от реколтата на нивата, за да може бедните да минат след жътварите и да съберат остатъците. Това бил начин за подпомагане на бедните.

Рут беше вдовица. Тя бе напуснала родината си Моав и бе дошла в страна, където бе чужденка, езичничка и аутсайдер. Свекърва ѝ, която също беше вдовица, се беше огорчила срещу Бог, мислейки че Бог я е забравил.

Но Рут не смяташе да седи, да се оплаква и да си ближе раните. Тя знаеше, че трябва да ядат нещо, затова реши да отиде да събира класове на нивите.

Една голяма заблуда днес е, че християните трябва да са непременно успешни и богати. Ако не са, значи Бог не е в цялата работа. Но не е ли интересно, че Бог, който може да премества планини, да възкресява хора, да изцелява болни, да прави да проглеждат слепи, да нахрани 5000 с 5 хлебчета и 2 риби, който възкреси Своя единороден Син, решава да върши повечето от работата си чрез обичайни събития и случки?

Бог работеше зад сцената. Бог винаги работи около нас, дори и да не Го виждаме. Всъщност, едно от най-интересните определения за „съвпадение“ е „малко чудо, при което Бог предпочита да остане анонимен.“

Самият факт, че Рут беше дошла с Ноемин – в място, което не познава, сред култура, която е чужда и непозната, само по себе си, беше малко чудо. И сега тя бе отишла да работи, което показва, че тя се доверяваше на Бог за себе си и за свекърва си.

Хиляда години по-късно ап. Павел щеше да каже:

2 Тимотей 1:12 „И заради това понасям тези страдания, но не се срамувам, защото познавам Онзи, в когото съм положил вярата си, и съм сигурен, че той може да опази онова, което ми е поверил, до онзи Ден.“ (ERV-BG)

Божието провидение работеше зад сцената. Но някой може да попита, какво е провидение? Един речник дефинира така думата: Провидение е Божията вярна и ефективна грижа и водителство на всичко, което е направил за осъществяването на цел, която е избрал.“

Фактът, че Рут се озова в нивата на Вооз не беше плод на случайност или късмет. Това беше резултат от действието на Божието провидение и грижа. Бог знаеше какво прави с Рут и днес той знае какво прави с тебе.

Много хора са като Ноемин – те се огорчават и се питат, „Защо Бог ми причинява всичко това? Какво съм направил, за да го заслужа?“ Понякога е трудно, понякога е голямо предизвикателство. Но Библията ни казва чрез тези стихове, че Бог работи зад сцената на нашия живот. Дори когато всичко около тебе изглежда че пропада, Бог започва да нарежда нещата и да дава надежда в хаоса.

Всички знаете този стих,

Римляни 8:28 „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призвани според Неговото намерение.“

Повечето хора се сблъскват с болести, безпаричие, смърт на близък, трудности на работното място, самота и други изпитания. 

Павел не ни казва, че като следваме Христос няма да преминаваме през страдания и болка. Смисълът на стиха е, че Бог ни уверява в Своето присъствие посред бурите на живота.

Когато знаеш и разбираш, че Бог е с теб в твоята житейска ситуация днес, тогава можеш да видиш Неговата грижа и да това ти дава сили да продължиш напред. Божията грижа ти помага да продължиш.

2.     Божията грижа ни позволява да се грижим за другите.

Неверието ражда разочарование, а разочарованието зачева цинизъм. След думите „Не вярвам в това!“ логично следват думите „Не ме интересува!“

Днес живеем в свят, който прилича много на характеристиката на времето на Съдиите и времето на Рут. Днес всеки прави каквото му се вижда угодно. (вж. Съдии 21:25)

И на фона на този духовен мрак виждаме яркия пример на двама души, които ни показват как можем да живеем под покрива на Божията грижа и провидение.

Първият от тях е Вооз. Вооз е сродник на Елимелех и като такъв по закон трябваше да се погрижи за Рут. Той можеше просто да въздъхне дълбоко и с нежелание да я остави да събира класове на нивата му.

Но Вооз беше човек на честта. Беше искрен и праведен. Той вярваше в Бога, и видя в това възможност да благодари на Бог за Неговата милостива грижа в живота му.

Рут 2:4 „И ето, Вооз дойде от Витлеем и каза на жетварите: Господ с вас! И те му отговориха: Господ да те благослови!“

Вооз беше вярващ и добър човек. Това личи от поздрава му към работниците му. Да сте чували някой работодател да ви поздрави с думите „Господ с вас!“? Ще кажете, това е невъзможно, знаеш ли колко ужасен е моят шеф!?“

Не знам дали е невъзможно, но познавам християни, които са извоювали във фирмата да започват работния ден с молитва. Колко различна би била атмосферата, ако повече фирми започваха деня така! Това зависи от нас!

Когато Вооз поздрави така работниците си, това не беше просто вместо „добър ден.“ Той наистина го имаше предвид! Разбираме това от факта колко много грижа и милост той показа на Рут, която беше една чужденка и непозната.

Първо, той ѝ позволи да събира не само останалите неожънати класове, но и много повече (2:15, 16). Това ни напомня, че Бог винаги снабдява нашите нужди. Той ни дава Своята любов, не остатъци от нея.

Вооз заръчва на момчетата да не я закачат и ѝ разрешава да пие  от стомните на неговите работници (2:9). И не спира дотук, но споделя обяда си с нея (2:14). Безкористните грижи на Вооз ни напомнят за Бог, който ни пази от зло и се грижи за ежедневния ни хляб. Вооз е благодарен на Бог за Неговите грижи в живота му и на свой ред позволява на Бог да го използва, за да покаже грижа към Рут.

Рут от своя страна е друг прекрасен пример за светило в мрака. Точно това ни съветва и апостол Павел в посланието към филипяните:

Филипяни 2:15 „за да бъдете безукорни и незлобиви, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света.“

Как блестеше Рут в своето поколение?

Рут 2:14, 18 „И когато настана време за ядене, Вооз ѝ рече: Ела тук, яж от хляба и натопи залъка си в оцета. И тя седна до жетварите, а той ѝ подаде пържена пшеница, та яде и се насити, и остави нещо... И като взе това, влезе в града, и свекърва ѝ видя колко класове бе събрала; и Рут извади, та ѝ даде онова, което беше оставила, след като се бе наситила.“

Рут можеше егоистично да мисли само за себе си, след като беше образно казала, ударила джакпота с Вооз. Можеше да забрави за огорчената си свекърва. Или, можеше да се фокусира върху Вооз като на неин благодетел и да забрави коя е тях, един аудсайдер.

Но нейната вяра в Бога ѝ помагаше да забрави егото си и да покаже любов към свекърва си Ноемин. И нейните грижи и любов към свекърва ѝ не останаха скрити за Вооз.

Рут 2:11, 12 „А Вооз в отговор ѝ рече: Казаха ми всичко, което си сторила на свекърва си след смъртта на мъжа си, и как си оставила баща си и майка си, и родината си, та си дошла сред люде, които преди не си познавала. Господ да ти отплати за делото ти и пълна награда да ти се даде от Господа, Израилевия Бог, под чиито криле си дошла да се подслониш.“

Виждаш ли грижата за теб на Божието провидение? Ако да, тогава Бог иска да отидеш при онези, които са огорчени от живота си и да им покажеш внимание и грижа.

Една неделна учителка разказвала историята за добрия самарянин на 4-5 годишни деца. Тя се опитвала да предаде колкото може по-живо историята, за да задържи вниманието на децата. Тогава попитала, „Ако видите човек да лежи на пътя в рани и кръв, какво ще направите?“ Едно малко момиченце казало, „Мисля, че ще повърна.“

Нашето общество става все по-индивидуалистично и цинично. Все повече хора възприемат отношението „какво ме е грижа!“ Или, ако трябва да използваме думите на Каин, все повече хора вдигат рамене и казват, „Пазач ли съм аз на брат си?“ (Битие 4:9)

Но ние не бива да се носим по течението на културата. Ти и аз също бяхме странници и чужденци, които Бог подслони под своите криле и ни направи Свой народ и Свои наследници!

Ние знаем кой е Бог. Знаем, че всеки човек е създаден по Божи образ и подобие. Съзнанието, че Той се грижи провиденчески за нас би трябвало в знак на благодарност да ни накара да се грижим и ние за другите.

Както е казал Теодор Рузвелт, „Никой не го е грижа колко много знаеш, докато не узнае колко много те е грижа.“

3.     Божията грижа ни позволява да се смирим.

Рут 2:10 „И тя падна по лице, поклони се до земята и му каза: Как придобих аз твоето благоволение, че ме забеляза – мене, чужденката?“

Рут беше не само чужденка, тя беше моавка. Моав беше един от народите, които отказаха на израелтяните да преминат с мир през земята им по пътя им към Обещаната земя. Царят на Моав Валак даже извика Валаам да произнесе проклятие върху Израел, за да може да ги победи.

Първоначално Валаам отказа, но после се поблазни от предложената награда и отиде. И вместо да прокълне, той три пъти благослови Израел и накрая пророкува, че Израел ще завладее Моав. Валак не знаеше, че Бог работи зад сцената за Израел.

Поради това противопоставяне между двата народа, Рут знаеше че няма да я приемат с разтворени обятия поради произхода ѝ. И въпреки това тя рискува да отиде с Ноемин.

Повечето хора не разбират какво означава истински да си изпаднал в нужда, докато не им се случи. Повечето не вярват в личностния, любящ Бог и отдават всички блага в живота си на своите заслуги.

Но Рут знаеше, че всичко което става в живота ѝ тя дължи на Божията благодат. Затова тя падна по лице пред Вооз и с това демонстрира смирение и респект към добрината, която той ѝ показа. Тя беше измъчена, гладна и самотна. Затова неговият акт на състрадание и грижа дълбоко я трогна.

Важно е всеки от нас да се запита, „Аз смирен човек ли съм?“ Или сме се оставили светът с неговите похоти да накара да охладни сърцето ни към бедните и слабите? Дали не сме станали горди и арогантни? Дали ако бяхме на мястото на Рут, нямаше да кажем:

„Аз съм твоя роднина и по закон трябва да ме оставиш да събирам класове. Даже не можеш да ми казваш къде да събирам и къде не, ще ходя където искам. Аз съм бедна и ти си ми длъжник, богат сноб такъв!“

Рут е пример за нас. Това не е просто една красива история. Бог е включил в Библията тази книга за наше наставление и назидание.

Прекарвал ли си време напоследък паднал по лице пред Бога в смирение? Неотдавна в Стажантската програма говорихме за дисциплината съзерцание и авторът на учебника Ричард Фостър там казва, че „външната поза не само отразява вътрешните чувства, но тя може също така да помогне да се подхрани вътрешното отношение на молитва“. Питам се, каква друга поза освен прострян по лице би подхождала най-много на един акт на смирение?! Правил ли си го напоследък?

Или това не се е случвало от времето, когато повярва и изповяда, че Исус Христос е твой Господ и че ти си странник и пришълец за Божията благодат? Когато осъзнаеш това, няма как смирено да наведеш глава и да признаеш, че не можеш да направиш нищо без Него. За някои хора да изповядат греховете си е много трудно, защото не искат да признаят нуждата си от прошка!

Но не и за Рут!

Рут 2:10б „Как придобих аз твоето благоволение, че ме забеляза – мене, чужденката?“

Има ли нещо, което ти пречи да се смириш пред Бога?

Авторът Ивън Болц казва, „Човешката арогантност и гордост, и желанието за себеутвърждаване често спират тези думи от устните, сърцата и умовете ни.“

„Смирявайте се пред Господа и Той ще ви привдига“ (Яков 4:10)

Заключение

Рут 2:13 „И тя рече: Да придобия твоето благоволение, господарю мой; понеже ти ме утеши...“

За много хора чудните неща, които стават в живота ни са съвпадения и късмет. Но ние знаем, че късмет няма. Божието провидение работи зад сцената и се грижи за нас. В тази глава видяхме, че Божието провидение ни помага да продължим напред, когато се чувстваме слаби, самотни и изоставени от всички. Дава ни надежда в хаоса. Божието провидение ни дава сила да се грижим за хората в нужда. И накрая Божието провидение ни помага да се смирим пред нозете на нашия Спасител.

По време на Втората световна война американски изстребител бил ударен от германско ПВО точно по резервоарите за гориво. И въпреки това те не експлоадирали. На сутринта след нападението пилотът отишъл при началника на смяна да вземе снаряда за спомен за невероятния късмет. Той му казал, че не един, а единадесет неексплоадирали снаряда били попаднали в резервоарите. Само един бил достатъчен, за да ги свали. Снарядите били изпратени на оръжейниците да бъдат обезвредени. Когато отворили всеки от тях, вътре не открили експлозивен заряд. Били празни, с изключение на един. В него имало внимателно навито парче хартия. На него имало нещо написано на чешки. Когато намерили преводач, останали с отворена уста. На бележката пишело: „Това е всичко, което можем да направим за вас сега.“

Бог работи зад сцената! Toй спаси американския пилот, спаси и членовете на хора в църквата в Небраска. Той работи зад сцената и на твоя живот, за да те пази и води. Нека се помолим.

_____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

12.11.2023 г.

Какво да подаря на Исус? (Михей 6:6-8)

 /проповед/

Честито Рождество Христово! Това е последната ни служба за годината. Вчера беше Рождество и се надявам всички да сте имали един хубав празник с хората, които обичате. Макар и Рождество да отмина, неговото значение никога няма да отмине. Защото без Рождество нямаше да има Разпети Петък, а без Разпети Петък нямаше да има Възкресение Христово. Без Възкресение е празна нашата вяра!

Рождество Христово е централно събитие в човешката история! Но то е важно и за всеки от нас. Защото Исус дойде не за да разведри нашия декември, а да промени нашия живот! Повечето от нас вече са получили подаръци на Рождество. Но днес искам да се замислим какъв подарък иска Исус от нас?

За целта ще разгледаме един пасаж от Стария завет, който на пръв поглед няма много общо с Рождество Христово. Той е написан от пророк Михей. И макар и да не говори конкретно за Рождествената история, този пасаж има връзка с подаръка, който Исус иска от нас. В него той задава въпроса, „Какво иска Бог от нас? Какво да му предложим?“

Чували ли сте историята за момченцето, което видяло мъдреците да идват да се поклонят на бебето Исус. Той гледал с широко отворени очи, докато те представяли даровете си - злато, ливан и смирна. Колко много искало и то да се поклони на бебето. Но нямал какво да даде, нямал нищо, което да е достойно за малкия цар. Очите му се напълнили със сълзи и той се обърнал и тръгнал към дома си.

Но тогава му се явил ангел и му казал, „Дай това, което е най-скъпо за сърцето ти.“ Момчето помислило за малко и след това по съвета на ангела сложило една избеляла синя торба до даровете на мъдреците.

Вътре в торбата имало една пеперуда, прашка, едно изпокъсано въже, с което момчето се изкачвало на високи дървета, рапан, който като го държиш на ухото си, можеш да чуеш шума на морето. Той дал това, което е най-скъпо на сърцето му и така получил привилегията да остане в присъствието на царя.

Римляни 12:1 „И тъй, моля ви братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, свята и благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.“

Единственият дар, който можеш да дариш на Исус, е себе си.

Сега сме в сезона на подаръците, нали? Това е време, в което сме много щедри. Време, в което често харчим повече, отколкото можем да си позволим.

Но ми се струва, че обичаят да се дават подаръци на Исус, установен от мъдреците, се е променил. Сега не подаряваме подаръци толкова на Исус, колкото на други хора.

Може би това не се отнася толкова за нас, мъжете, колкото за жените. Те започват да мислят за това още от началото на ноември. Измъчват се, докато измислят на кого какво да купят. Готови са да ходят по молове и магазини с дни и седмици, докато купят подходящи подаръци за семейството и близките си.

Чудя се какво би станало, ако на някое Рождество решим да отделим толкова време, енергия и мислене, за да направим подарък на Исус?

Пророк Михей сигурно е бил изправен пред същата дилема. Чуйте думите му, записани в

Михей 6:6-8 „С какво да дойда пред Господа и да се поклоня пред Всевишния Бог? Да дойда ли пред Него с всеизгаряния, с едногодишни телета? 7 Ще благоволи ли Господ в хиляди овни или в десетки хиляди реки от масло? Да дам ли първородния си за престъплението си, плода на утробата си – за греха на душата си? 8 Той ти е показал, човече, какво е доброто; и какво иска Господ от тебе: не е ли да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш смирено със своя Бог?“

Михей пита, „С какво да дойда пред Господа? Какво да Му принеса?“ В началото си мисли за приноси на едногодишни телета, хиляди овни, реки от масло. Но след това Михей разбира, че всъщност Бог не иска нищо от тези неща.

Бог иска три дара. Той иска ние да вършим праведното, да обичаме милост и да ходим смирено със своя Бог.

Чудя се, как ли би изглеждало Рождество, ако всички можехме да можехме да вземем тези три неща, да ги увием като подаръци, да ги сложим под елхата и да ги подарим на Бог? Нека помислим за това за момент.

1.     Върши праведното.

В Новия превод „да вършиш праведното“ е преведено „да се придържаш към справедливостта.“ Смисълът в оригинала на староеврейски е да се отнасяме справедливо към хората.

В света има толкова много несправедливост. Виждаме я навсякъде. Богатите стават по-богати, а бедните – по-бедни. Сякаш лошите се измъкват ненаказани, а добрите се провалят. Всичко е обърнато с краката нагоре. Много малко хора днес вярват в правосъдието. Дребните риби отиват в затвора, но големите са недосегаеми за закона.

Най-грандиозното ограбване, и то по време на пандемията, е кредит от 3 милиарда, който правителството е изтеглило, за да построи една тръба, която минава през България и няма никакъв реален икономически ефект за страната. Прокуратурата дори не разследва случая, камо ли да има осъден. Няма кой да върши праведното.

Помните ли Кристиан Николов, който уби тв журналист Милен Цветков? Цветков чака на червен светофар, когато другата кола се забива в задната част на автомобила му. Водачът, предизвикал инцидента - мъж на 22 години, е шофирал под въздействието на три вида наркотици. Пуснат е под домашен арест. Това също не звучи като много справедливо.

Има толкова много несправедливост в този свят.

В този свят на несправедливост, дали Бог не иска да му подарим справедливост? Мисля си, че един от най-добрите подаръци, които можем да му донесем е да увием малко „справедливост“ и да го донесем до яслите на Исус. Да му кажем, „Господи, хората в света вършат много несправедливи неща, но като Христов последовател, аз ще бъда честен с хората. Обещавам да не мамя. Обещавам да си плащам данъците. Да давам кесаревото на кесаря и Божието на Бога. Да бъда коректен към клиентите в бизнеса ми. Да казвам истината.

Да показвам справедливост към всички, включително към хора от малцинствата, чужденците, бедните и маргинализираните. Обещавам да не клюкарствам, да не се оплаквам, да не споря и да не крамолнича с другите.

Как би изглеждал светът, ако църквата даде пример и върши праведното? Как би изглеждала следващата година от нашия живот, ако увием подарък на справедливост и го донесем на Исус?

2.     Обичай милостта.

Бог каза на Михей да върши праведното и да обича милост (в НП, „да обичаш милосърдни дела“). Библията казва, „любовта дълго търпи и е милостива“ (1 Коринтяни 13:4). Днес е трудно да срещнеш любезно отношение. Толкова много хора са груби и невежливи.

Един човек никога не използвал ругатни. Но карал всички около него да ругаят. Всички сме срещали такива хора, нали?

Някога отнасяли ли са се с вас нелюбезно? Имал ли си това чувство, че човекът отсреща не го е грижа за теб?

Помисли си за прокажените в новозаветни времена. Където и да отиваха, те трябваше да викат, „Нечист, нечист“. Живееха в гета за прокажени, бяха изолирани, защото нямаше лек за тази болест.

Как ли са се чувствали, когато хората са поглеждали към тях и след това са се обръщали и са хуквали, страхувайки се да не се докоснат до тях и нежелаейки да са в тяхното присъствие? От тях са се гнусяли даже собствените им семейства, не са били добре дошли никъде!

Днес някои хора искат не просто болните от вируса да се изолират, но дори тези, които не са ваксинирани, без значение дали са преболедували или не... Защо пращаме дори братя и сестри в концентрационния лагер на омразата?

От другата страна отговарят също с обвинения и квалификации, които уронват достойнството на човека. Липсва диалог, липсва изслушване, липсва правилен подход. И много християни припяват в този хор.

Къде остана милостта? Защо пренебрегваме заповедта да се обичаме? Защо забравихме, че ученикът Христов се познава по любовта, не по знанията или експертизата?

Йоан 13:34-35 „Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих... По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“

Когато прокажените идваха при Исус, Той не се обръщаше да бяга. Не ги гълчеше, че са нарушили карантината. Просто посягаше, докосваше ги и ги изцеляваше! Показваше милост към тях и в резултат те биваха изцелени.

Какво да кажем за самарянката, която Исус срещна при кладенеца на Яков? Колко съпрузи беше имала тя? Пет! И мъжът, с когото живееше, не беше неин съпруг. Всички я смятаха за неморална и за проститутка.

Когато ходеше по улицата, хората се кикотеха и подхвърляха обидни забележки. Сигурно са били толкова безмилостни в отношението си към нея, че тя дори се страхуваше да ходи за вода сутринта или вечерта, когато жегата се отпускаше и когато всеки друг ходеше за вода.

Вместо това тя отиваше за вода по пладне, в най-голямата жега. И точно тогава тя срещна Исус. Ами ако Исус беше нелюбезен с нея? Ако Исус ѝ беше казал, „Не искам да имам нищо общо с лека жена като теб!“

Но Той не го направи. Вместо това ѝ говори така, че тя изтича обратно в Сихар и каза на хората да дойдат и да срещнат човека, който ѝ беше казал всичко, което някога беше правила. Да се запознаят с този мъж, който ѝ беше показал милост.

Милостта е дар, който е добре да донесем на Исус на Рождество. Готови ли сте да обещаете на Бог днес, когато още празнуваме Рождество Христово, че давате подаръци от милост на тези около вас? Можем ли да обещаем, че ще сме по-мили един към друг? Че ще се обичаме така, че да познаят че сме Негови ученици?

Неотдавна един мой познат почина. Говорих с негов близък и той ми каза, последният път като са говорили, той е бил груб с него. И сега не може да си го прости. Ние трябва да можем да си простим, защото Исус ни прощава, ако изповядаме греха си.

Но нека внимаваме как се отнасяме към нашите ближни, защото не знаем колко време ни остава да сме с тях на тази земя!

Когато показваме милост, това показва Христос в нас и светът разбира, че Той наистина е променил нашия живот.

Мисля, че милостта е чудесен подарък, който можем да донесем на Исус в тези Рождествени дни.

3.     Ходи смирено с твоя Бог.

Господ каза на Михей, че Той иска от него още един подарък – да ходи смирено със своя Бог. Исус дойде в един свят, който не се впечатляваше от смирението. То не само не се считаше за добродетел, но и се смяташе за проява на слабост. Това беше светът, повлиян от философията и културата на древна Гърция.

Хората бяха арогантни и горделиви. Те смятаха, че колкото повече роби и пари имаш, толкова по-висш благородник си. Богатите носеха своите бижута и се перчеха с тях по площадите. Робите нямаха никакви права и бяха третирани като стока.

Когато Исус дойде на света, хората се впечатляваха от силата. Римските войници яздеха силни жребци, с бляскави доспехи, шлемове, мечове и щитове. Техните началници раздаваха заповеди и войниците бързо се подчиняваха.

В такъв свят дойде бебето Исус. Когато порасна, Той не яхна силен жребец, а възседна осле. Той не дойде с големи притежания, богатство или бижута. И светът не го забеляза! Но му се присмя и го разпна!

Почти 2000 години са изминали оттогава. Ние по-различни ли сме от гърците и римляните? Сега се впечатляваме от марки. Искаме да носим хубави дрешки, да следваме модата. Да имаме комфортни жилища, да караме хубави коли и да имаме скъпи телефони.

Но Господ каза на Михей, „Ходи смирено с твоя Бог“.

По думите на Андрю Мъри, „Смирението не е да мислиш, че от тебе не става нищо. Смирение е да не мислиш изобщо за себе си. Истински смиреният човек не знае, че е смирен. Мойсей не знаеше, че лицето му грее.“

Бог каза на Михей, но повтаря и на нас, „Ходи смирено с Господа твоя Бог.“ Чуваме ли Неговия глас? В света днес има много гласове, които се надпреварват да ни съветват.

Апетитът казва: „Бъди чувствен, наслади се на удоволствието.“ Образованието казва: „Бъди изобретателен, разшири хоризонта си.“ Материализмът казва: „Задоволи желанието си, угоди си.“ Психологията казва: „Бъди уверен, търси себереализация.“ Гордостта казва: „Бъди над другите, ти си повече от тях.“ Хуманизмът казва: „Бъди способен, вярвай в себе си.“ Бог казва: „Бъди мъдър, смири себе си.“

Заключение

Днес говорихме за три рождествени подаръка. И най-невероятното е, че не трябва да даваме пари за тях. Не ни е нужен талант, за да ги подарим. Всеки от тук присъстващите може да подари тези подаръци. Можем да ги донесем, красиво опаковани и да ги положим пред нозете на Исус.

Датата на Рождество Христово отмина, но празниците продължават. Все още не е късно да го направим. Ако го направим, ще имаме най-хубавите Рождествени празници и най-добрата година.

_______________________

26.12.2021 г.

БПЦ "Нов живот"