Уотъргейт потвърждава Възкресението

„Знам, че Възкресението е факт, и Уотъргейт ми го потвърди. Как? Защото 12 мъже свидетелстваха, че са видели Исус възкръснал от мъртвите, след което прогласяваха тази истина 40 години, без нито веднъж да се отрекат от нея. Всеки от тях беше бит, измъчван, убиван с камъни и хвърлян в затвора. Те нямаше да понесат това, ако то не беше истина. В аферата Уотъргейт бяха замесени 12 от най-могъщите мъже на света и те не можаха да поддържат една лъжа и три седмици. Вие ми казвате, че 12-те апостоли са поддържали една лъжа 40 години?“ – Чък Колсън 

Не лъжесвидетелствай

Проповед на Валентин Арнаудов

Матей 6:9-13

Слава на Бога! Десетте заповеди... Поредицата за десетте заповеди може да привършва, но нека не спираме да ги разглеждаме в сърцето си... Нека не спираме да мислим за тях... Не само от Неделя на Неделя, но всеки ден - ежедневно.

Както и преди сме си припомняли заповедите, които сме разглеждали... нека и сега да припомним, но този път не от първата, а от петата.

Коя е петата заповед? Шестата? Седмата? Осмата?

Не случайно първият въпрос е за петата заповед.

Как можем да обобщим първите четири заповеди?

А следващите шест?

В деня, когато брат Пеце проповядва за почитането на бащата и майката, тогава ние четохме първата заповед, насочена към ближния.

Ще разгледаме деветата заповед и аз искам да ви помоля -

Докато четем, моля ви, проверявайте в Библията - проверявайте стиховете, разгледайте контекста, погледнете дори запетаите. Нека църквата участва активно във всяка служба.

Деветата заповед. Деветата от десетте заповеди е описана не веднъж в Библията.

Първото място, в което тя е описана е в Изход 20:16

(Изход 20:16)

Спомням си, когато п-р Джош проповядва за заповедта "Не убивай.", също и п-р Трифон за "Не прелюбодействай." ...

Интересно е, че деветата заповед не е "Не лъжи", а...

(Изход 20:16)

Какво означава това свидетелстване, как са го разбирали израиляните по времето на Мойсей? Нека погледнем контекста.

Текстът е от Старият Завет. Мойсей и израиляните са излезли от Египет. Дошли са в Синайската пустиня. ГОСПОД им е дал десетте заповеди, както са записани в Изход 20 глава - Втората книга в Библията.

Ако погледнем Стария Завет в Библията, ще видим, че освен тези десет заповеди, ГОСПОД дава на израиляните още много наредби на закона. Проверих в Интернет, и видях не веднъж числото 613. Ако това е вярно - ако в Стария Завет наистина има 613 заповеди, със сигурност може да кажем, че те ще са в пълно съгласие, и няма да има противоречие между тях.

Та, какво означава "свидетелстване" и "свидетел", и има ли други заповеди, свързани със свидетелстването?

Има.

Във Второзаконие 17:6...

(Второзаконие 17:6)

Нека погледнем и Второзаконие 19:15

(Второзаконие 19:15)

Колко сериозно е това...

Можем ли да помислим - Какви са били мотивите и желанията на този човек, който е свидетелствал лъжливо за друг човек?

Колко греховно, колко лошо желание е... човек да каже лъжа за някой друг, желаейки неговата смърт... желаейки наказание за него...

Представяте ли си един човек да потрива ръце и да си мисли: "Сега ще излъжа за този, когото мразя, и дано бъде убит с камъни."

Ето колко е сериозно да помислим за това...

А в днешно време? В днешно новозаветно време?

Имало ли е в историята хора, които НЕСПРАВЕДЛИВО са били...

наказвани, хвърляни в затвора, убити, отхвърлени?

Имало ли е тежки последствия след нечия лъжа? Тежки последствия след нечие лъжесвидетелстване?

Спомням си от детството за Пинокио. Когато Пинокио лъжеше - носа му растеше.

В България може да се чуе и: "На лъжата - краката са къси."

Не е с толкова голямо значение - Как да опишем лъжата - с дълъг нос или с къси крака, колкото това - да кажем какви са последствията от лъжата...

Ако изляза навън, може да не видя хора с дълги носове или с къси крака... но може да видя хора с...

- разбити семейства

- разрушени приятелства

- несправедливи наказания

- тъга

- болка

- непростителност

За мен е интересно... когато отворим Библията, и погледнем - кое е първото зло, което е описано в Библията?

Мисля, че това не е грях, извършен от Адам или Ева.

Мисля, че е това, което стори змията...

ГОСПОД Бог заповяда на човека да не яде от дървото за познаване на доброто и злото. Бог каза на човека, че в деня, когато яде от него, непременно ще умре.

Змията, обаче...

Пося съмнение в жената... "Истина ли каза..."

А след това и излъга - "Никак няма да умрете!"

Змията пося съмнение. Змията излъга.

Ева й повярва и ето го последствието - Човечеството затъна в грях, и всеки на тази Земя се нуждае от Спасителя. Никой не може да спаси себе си сам. Всеки, колкото и да се старае да не греши... греши всеки ден... и света затъва все по-дълбоко и по-дълбоко в тинята на греха... и това - защо? Това е следствие на едно повярване на... лъжа...

Много сериозно последствие, когато Ева повярва на лъжата на змията.

Лъжата е грях, при който може да има много тежки последствия.

В днешно време, може да не дойде змия във физически образ и да ти шепне лъжи.

Може да дойде древната змия, която е дяволът и Сатана.

Може да дойде с желание да разбие семейството ти, приятелствата ти.

Може да дойде с това, което така често прави - да лъже.

Лъжата е от дявола.

В Йоан, 8ма глава, можем да прочетем как Исус говори с повярвалите в Него юдеи, за които, обаче, можем да видим,че искат да убият Исус, не разбират говоренето Му, не могат да слушат словото Му... Със сигурност - не са вярвали така, както Господ иска хората да вярват.

Исус говори с тях... и в Йоан 8:44 ... (Йоан 8:44)

Какви думи!

Дяволът е лъжец.

Когато говори лъжа, от своето си говори.

Дяволът е баща на лъжата.

Той не стоеше в истината, защото в него няма истина.

Той беше от началото... човекоубиец...

Това е истина.

Дяволът лъже.

И може да го прави чрез медии...

Чрез билбордове...

Чрез реклами...

Чрез телевизионни програми...

Може да лъже, използвайки нещо приятно за окото, шарено, изглеждащо така... красиво...

Едно от нещата, които Сатана иска за всички хора днес, е...

да лъжат...

Как един човек, обаче, може да излъже, и - Що е то - лъжа?

Лъжа е всеки път, когато обещаем да направим нещо и не го направим. (Матей 21:28-31)

Лъжа е, когато студенти, ученици преписват на изпит или контролна работа.

Лъжа е, ако във Фейсбук се представяме за едни, а всъщност сме други.

Лъжа е укриването на данъци.

Какво да кажем за 1ви Април?

В Интернет пише "Ден на шегата"

Шегата не е лошо нещо. Хумора е добро.

Лошо нещо е, когато на този ден - близки, приятели, роднини... се лъжат един друг, и после се смеят как някой се е "хванал на кукичката"

Ами казването на половин истина? Лъжа ли е? Има ли такова нещо като "полу-истина"?

[ПРИМЕР]

Нека се замислим за нещо... Лъжа е... всеки път, когато по време на песните, които пеем тук... пеем на Бог нещо, което не е истина, което не го мислим... което не излиза от сърцата ни...

Дали пеем - "Където искаш да отида - аз ще отида", или "Каквото искаш да направя - аз ще направя", или "Аз искам всеки миг да бъда с Теб, Господи"... ако го пеем, само защото се вижда текста на стената, или защото другите пеят... ако това са думи, излизащи от устата, но не и от сърцето... ако не мислим наистина това, което пеем... лъжем... лъжем Бога...

Лъжа е... ако подписваме документи или заявления с невярна дата, невярна информация в тях...

Когато пастор Трифон говори с мен за проповед за тази заповед... Аз не се чувствах много комфортно...

Защото тази година, лятото, на няколко пъти съгреших по подобен начин...

На документ или заявление, или нещо подобно... с невярна дата/информация или нещо написано, което всъщност не е така... нещо, написано, което не е истина... аз се подписах...

Молил съм Бог да ми прости. Покаял съм се.

В такива ситуации трябва твърдо да действаме за Божия слава. А не да падаме в изкушения.

Последствията след лъжа може да са много сериозни...

И в Новия Завет, също...

Петър се отрече от Исус, като каза, че не Го познава.

После излъга още два пъти.

Анания и Сапфира, примерно...

В Деяния 5 глава... какво става с тях? Анания излъга Светия Дух. Анания излъга не хора, а Бога. Анания умря. По-късно, Петър пита жена му, въпрос. И тя излъга. И тя също умира после.

В Старият Завет, в Притчи...

(Притчи 6:16-19)

От описаните седем неща, които са мерзост за душата на ГОСПОД...

Две от тях са свързани с лъжата...

Лъжата е грях, и много пъти - последствията след нея са били тежки.

Но, надежда има...

Има добри новини, и те са, че при Господа има прошка...

При Господа има надежда...

При Господа има възстановяване

Господ е милостив... Угодно Му е да оказва милост...

Можем да потърсим Бог за помощ.

Да се покаем от този грях - лъжата, и нека всеки да говори истина с ближния си.

Нека потърсим Истината. А Истината е личност. И тази личност е Исус Христос.

Като християни, нека говорим истина.

Нека говорим правда.

Нека говорим милост.

Нека говорим правосъдие.

Нека се замислим - това, което аз говоря - говоря ли го за Божията слава? Говоря ли го със страх от Бога?

Тази заповед, както и другите... сочат към следното - да възлюбим ближния си както себе си...

(Римляни 13:8-9)

Галатяни 5:14

Ако ние обичаме ближния си... нека да не го лъжем...

Ако ние обичаме ближния си... нека говорим истина с него...

Нека всяко нещо, което желаем да правят човеците на нас, същото и ние да правим на тях.

Нека обичаме Бога. Нека обичаме ближния. Нека се приближаваме повече към Господа.

Бог да ни благослови.

Проповед на Валентин Арнаудов

___________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

24.11.2019 г.

Закон за премахване на германските военни и нацистки паметници и музеи

У нас вече години наред върви полемика относно това какво да правим с паметниците на комунизма. Напоследък отново се разгорещиха страстите по темата във връзка с предложението на кандидата за кмет на София на Демократична България, архитект Борислав Игнатов, за трансформиране на паметника на съветската армия.

Много хора изразяват мнението, че няма страна в Европа, която да е разрушила какъвто и да е паметник. Сега няма да коментирам защо от морална гледна точка сме длъжни да премахнем паметниците на лъжата в България. Само ще кажа, че в Украйна, Полша, Чехия и Унгария вече са приети закони и са премахнати стотици такива паметници.

Приетият в Украйна закон за декомунизация отвори врата за премахване на обекти с комунистически символи. Подобен закон от 2017 г. ускори премахването на съветски военни паметници в Полша.

В Чешката република надписът на паметника в чест на маршал Иван Конев е променен така, че да подчертае основната роля на маршала в потушаването на Пражката пролет през 1968 г. В Унгария след промените всички комунистически паметници са положени "да почиват в мир" в т.н. "Memento Park". Подобен музей на открито в Литва е "Grutas Park". Такива има почти във всяка източно европейска страна.

За разлика от другите страни, нашият музей на социалистическото изкуство по-скоро възпява, отколкото да показва уродливото лице и античовешката същност на комунизма.

Този кратък преглед показва, че въпреки общоприетото мнение в България, паметници на комунизма са разрушавани и продължават да бъдат разрушавани. Така и трябва! Това се прави в тези страни, които разбират неговата престъпна същност и не искат комунистически символи да присъстват на емблематични места в техните градове.

Накрая, предлагам ви превод на пълния текст на Закона за премахване на нацистки паметници в Германия, приет през 1946 г. от Управлението на Съюзниците. Това, струва ми се, е едно добро предложение за закон за паметниците на комунизма в България. Защото, нека не забравяме, че двете идеологии са обявени за престъпни дори от закон в България.

-----------

4 май 1946 г.

МЕЖДУСЪЮЗНИЧЕСКИ КООРДИНАЦИОНЕН КОМИТЕТ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ КОНТРОЛ И ВЛАСТ

Закон за премахване на германските военни и нацистки паметници и музеи

Контролният съвет издава следната директива:

I

На датата от подписване на тази директива, както и впоследствие, планирането, проектирането, издигането, поставянето или излагането на кой да е паметник, мемориал, плакат, статуя, поставянето на име, емблема, плоча, надпис на сграда, улица или път, които съхраняват или поддържат жива германската военна традиция, възраждат милитаризма или възпоменават Нацистката партия, или които в същността си прославят моменти от войната, както и функционирането на военни музеи и изложби, издигането, инсталирането, поставянето или друго излагане върху сграда или структура на някое от гореизложените, ще бъде забранено и обявено за незаконно; същото се отнася и за повторното отваряне на военни музеи и изложби.

II

Всеки съществуващ паметник, плакат, статуя, име, емблема, плоча или надпис на сграда, улица, път от вида планиран, проектиран, издигнат, поставен или изложен, така забранен от Параграф I от тази Директива трябва напълно да бъде разрушени и премахнат до 1 януари 1947 г. Също така всички военни музеи и изложби трябва да бъдат затворени и премахнати до 1 януари 1947 г. на цялата германска територия.

Всеки предмет с общественo значение или голяма архитектурна стойност не трябва да бъде разрушаван или премахван, когато целите на тази Директива могат да бъдат постигнати чрез отстраняване на спорните части или чрез някоя друга алтернатива, представляваща ефективно заличаване на нейния възпоменателен характер.

Съответните военни власти във всяка Зона ще определят отговорни местни германски служители, които ще бъдат натоварени да съставят пълен списък с паметниците под тяхна юрисдикция, забранени от Параграф I и осъдени на разрушение и премахване от Параграф II на тази Директива.

Освен това, ако отговорните германски власти преценят, че в даден случай трябва да се направи изключение от общото правило по-горе по отношение на предмет с изключителна художествена стойност, те могат да заведат такава молба до съответните военни власти, която да бъде представена за разглеждане на командира на Зоната.

III

На 1 януари 1947 г. и след тази дата, съзнателното запазване или излагане на документ, паметник, плакат, статуя, здание, военен музей или изложба, име, емблема, плоча или надпис на улица или път от вида, планиран, проектиран, издигнат, поставен или инсталиран и съответно забранен от Параграф I, и чието разрушаване се изисква от Параграф II на тази Директива, ще бъде забранено и обявено за незаконно. .

IV

Следващите не са предмет на разрушаване и премахване:

a.    Паметници, издигнати единствено в памет на починали членове на редовни военни организации, с изключение на паравоенни организации, СС и Вафен СС.

b.    Отделни гробове, съществуващи понастоящем или които ще бъдат издигнати вбъдеще, стига архитектурнияте проекти, украшения или надписи на паметниците, споменати в параграфи I и II да не припомнят милитаризма или да възспоменават Нацистката партия.

С оглед запазването на паметниците, посочени в параграфи I и II, промени могат да бъдат правени в архитектурните проекти, декорации или надписи, които биха премахнали спорните характеристики.

V

За целите на тази Директива:

a.    Термините „военен“ и „милитаризъм“, както и изразът „моменти от войната“ се отнасят за военни събития след 1 август 1914 г. по земя, море или във въздуха и личности, организации и институции, директно свързани с такива дейности; и

b.    Терминът „Нацистка партия“ се отнася до предишната Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei и до личности, организации и институции, директно свързани с нея.

VI

Тази Директива влиза в сила в датата на публикуването ѝ.

Берлин, 13 май, 1946 г.

B.H. ROBERTSON, Lieutenant General.
L. KOELTZ, General de Corps d’Armee.
M.I. DRATVIN, Lieutenant General.
Lucius D. CLAY, Lieutenant General.

 Текстът на закона на английски: 

4 May 1946

ALLIED CONTROL AUTHORITY

COORDINATING COMMITTEE

Legislation Dealing With the Liquidation of German Military and Nazi Memorials and Museums

Directive 30

The Control Council directs as follows:

I

On and after the date of this directive, the planning, designing, erection, installation, posting or other display of any monument, memorial, poster, statue, edifice, street or highway name marker, emblem, tablet, or insignia which tends to preserve and keep alive the German military tradition, to revive militarism or to commemorate the Nazi Party, or which is of such a nature as to glorify incidents of war, and the functioning of military museums and exhibitions, and the erection, installation, or posting or other display on a building or other structure of any of the same, will be prohibited and declared illegal; also the reopening of military museums and exhibitions.

II

Every existing monument, poster, statue, edifice, street, or highway name marker, emblem, tablet or insignia, of a type the planning, designing, erection, installation, posting or other display of what is prohibited by Paragraph I of this Directive must be completely destroyed and liquidated by 1 January 1947; also all military museums and exhibitions must be closed and liquidated by 1 January 1947 throughout the entire German territory.

An object of essential public utility or great architectural value should not be destroyed or otherwise liquidated when the purpose of this Directive can be achieved either by the removal therefrom the objectionable part(s) or by some other alternative constituting an effective eradication of its memorial character.

The appropriate military authorities in each Zone will designate responsible local German officials who will be made and held responsible for the compilation of complete lists of memorials in their jurisdiction which are prohibited by Paragraph I and condemned to destruction and liquidation by Paragraph II of this Directive.

Moreover, should those responsible German officials consider that in any particular case concerning an object of exceptional artistic value, an exception to the general rule above should be made, it will be up to them to submit such a request to the appropriate military authorities for forwarding to the Zone Commander for consideration.

III

On or after 1 January 1947, the retention or display knowingly, of any monument, memorial, poster, statue, edifice, military museum or exhibition, street or highway name marker, emblem, tablet, or insignia, of a type the planning, designing, erection, installation, or posting or other display of which is prohibited by Paragraph I and the destruction of which is required by Paragraph II of this Directive will be prohibited and declared illegal.

Responsibility under Paragraph III of this directive shall be upon the owner or owners of the property unlawfully retained or, in the case of a violation involving public property for which no owner can be found, upon the public official or officials responsible for such property.

IV

The following are not subject to destruction and liquidation:

Monuments erected solely in memory of deceased members of regular military organizations, with the exception of paramilitary organizations, the SS and Waffen SS.

Individual tombstones existing at present or to be erected in the future, providing the architectural designs, decorations, or inscriptions of the monuments, mentioned in paragraphs I and II do not recall militarism or commemorate the Nazi party.

With a view to the preservation of the monuments indicated in paragraphs I and II, alterations may be made in the architectural designs, decorations, or inscriptions which would remove objectionable characteristics.

V

For the purposes of this Directive:

The terms “military” and “militarism” and the phrase “incidents of war” refer to warlike activities subsequent to 1 August 1914, whether of land, sea or in the air, and to persons, organizations, and institutions directly associated with such activities; and

The term “Nazi Party” refers to the former Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei and to persons, organizations, and institutions directly associated therewith.

VI

This Directive is effective upon the date of publication.

Done at Berlin on the 13th day of May, 1946.

B.H. ROBERTSON, Lieutenant General.

L. KOELTZ, General de Corps d’Armee.

M.I. DRATVIN, Lieutenant General.

Lucius D. CLAY, Lieutenant General.

________________________
По материали от Slate.com и Washington Post.

Плашилото на страха

/проповед/

Страхът е едно от основните чувства в живота на човека. Ние се страхуваме от различни неща почти всеки ден. Но всички страхове ли са лоши? Какво казва Божието слово за страха?

Днес ще разгледаме темата за страха. Ще говорим за различни страхове, за да установим кой страх е здравословен и кой не. Накрая ще видим как можем да се справяме и да преодоляваме своите страхове по библейски начин. Нека се помолим.

Понякога страхът може да ни накара да изпаднем в глупаво положение.

Пътник в такси се наклонил към таксиметровия шофьор, за да го пита нещо и внимателно го потупал по рамото. Шофьорът изкрещял, загубил контрол над колата, едва не ударил автобус, качил се на бордюра и спрял на сантиметри от витрина на магазин.

След няколко секунди шофьорът попитал, „Добре ли сте? Толкова съжалявам, но вие направо ми изкарахте акъла.“ Пътникът отговорил, „Не знаех, че просто потупване по рамото може да стресне някого толкова много.“ Шофьорът отговорил, „Не, не, аз съжалявам, вината е изцяло моя, днес е първият ми ден като таксиметров шофьор. Досега карах катафалка 25 години...“

Но не всеки страх е неоснователен. И не всеки страх е потенциално разрушителен. Има и здравословен страх.

Сега сме във времето на летните детски лагери. Едно момченце отишло на детски лагер и вдигнало на главата си всички възпитатели. Никой не можел да излезе на глава с него. Обадили се на майката и ѝ казали, че ще трябва да го накажат, докато е на лагера. Тя казала, „Моля ви, не шамаросвайте Петьо, той е много чувствителен. Ударете шамар на момчето, което седи до Петьо и това ще го накара да се подчинява.“

Страхът понякога ни помага. Ние рядко сме наказвали нашите деца физически, когато бяха малки. Но в крайни случаи сме използвали дървената лъжица. Понякога само споменяването ѝ имаше благотворен ефект върху поведението им.

Страхът може да ни предпази от много грешки. Когато кося тревата на вилата, слагам защитен шлем и плътни дрехи, защото знам каква беля може да ми докара някое случайно хвръкнало камъче.

Следователно, съществува положителен страх, който Бог насърчава. В Библията на много места се казва, че ние трябва да се боим от Бога. Тук се има предвид да имаме страхопочитание пред Него заради Неговото величие, мощ и слава.

В книгата Притчи четем за някои ползи от страха от Господа.

Притчи 14:27 „Страхът от Господа е извор на живот, за да се отдалечава човекът от примките на смъртта.“

От този и много други стихове разбираме, че страхът от Господа прибавя дни към живота ни (Притчи 10:27), учи ни на мъдрост (Притчи 1:7, 9:10), помага ни да избягваме злото (Притчи 3:7, 16:6), води до живот (Притчи 14:27, 19:23), носи благоденствие, почит и живот (Притчи 22:4).

Още в първата глава на книгата най-мъдрият човек на земята обобщава всички тези преимущества с максимата, „Страхът от Господа е начало на мъдростта“ (Притчи 1:7). Но стихът не спира дотук, а продължава: „но безумните презират мъдростта и поуката.“

Днес виждаме все повече хора без този здравословен страх от Бога. Криминалните хроники ни показват хора, които са загубили всякакъв респект към Бога и Неговото творение, човека. Преди 4 години група каналджии, повечето български граждани, прекарват с хладилен камион 71 бежанци от Сирия, Ирак и Афганистан. Всички бежанци се задушават и умират с мъчителна смърт.

Две години по-късно започва процеса срещу трафикантите. Следствието установява ужасяващата жестокост на подсъдимите. В един от записаните разговори шофьорът на камиона казва: „Иво, Иво, мисля, че не могат да дишат... Пищят като луди.“ Отговорът гласи: „Карай, карай и толкоз… Няма да отваряш, а ако умрат, ги изхвърли в някоя горичка в Германия".

Липсата на страх от Бога може да доведе до покъртителна безчувственост и жестокост.

Много невярващи мислят, че щом не се боят от Бога, са свободни да вършат каквото си искат. Всъщност, парадоксът е, че те са жертви на много други страхове. На мястото на изтръгнатия здравословен страх от Бога избуяват много негативни страхове.

Хората се страхуват. Страхуват се от смъртта, страхуват се от живота. Страхуват се, че могат да останат без пари, но се страхуват също да не загубят парите, които имат. Страхуват се да не загубят съпруга или съпругата си, но също така се страхуват да се оженят или омъжат.

Страхуват се да си родят деца, но също така се страхуват да не загубят децата си, след като са родени. Страхуват се, че няма да доживеят да имат внуци, а след като имат внуци се страхуват за внуците си.

Страхът не подбира жертвите си. Всеки може да изпита парализиращ страх. Мойсей се ужаси при мисълта, че може да се изправи пред фараона. Петър се изплаши, когато слугинята го разпозна сред сподвижниците на Исус, докато се грееше на огъня.

Знаеш ли, че страхът ти може да убие зъболекар? Поне това е заключението на Американското общество за превантивно зъболечение. Според тази организация зъболекарите умират преждевременно и имат най-високо ниво на самоубийства от всички професии. Защо? Защото прегарят от емоционалната травма, причинена от срещите им с пациенти, които се страхуват от зъболекар. Внимавай следващия път като отиваш на зъболекар да не го убиеш!

Познавам мъже, които външно изглеждат силни и уверени в себе си, но за нищо на света не биха стъпили в зъболекарски кабинет!

Няма човек, който да не се страхува.

Ние, християните, също сме хора и поради това не сме имунизирани от страх. Но едно е да изпитваш здравословния страх от Бога или от страх, който ни предпазва от вредни неща и влияния. И съвсем друго е да се поддаваш на нездрави страхове. Да забравиш да уповаваш на Бога. Да оставиш страха ти да диктува твоето поведение.

Когато християнин се поддава на страх, това е знак, че той е забравил Божиите обещания. Затова е много важно да запаметяваме Библейски стихове, в които се говори за Божието присъствие, Божията любов и сила в нас. Като този:

Исая 43:1-3 „Не бой се, защото Аз те изкупих, призовах те по име; мой си ти. 2 Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда, и през реките, те не ще те потопят; когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш, и пламъкът не ще те опали. 3 Защото Аз съм Яхве, твоят Бог, Светият Израилев, твоят Спасител.“

В борбата с нездравите страхове може да ни помогне и изучаването на Библейски образи. Тогава виждаме, че макар и да са преминавали през неописуеми трудности, много от тях са побеждавали, защото Бог е бил с тях и е спазил обещанията си.

Много пъти съм говорил с хора за вярата. Често събеседниците ми са се съгласявали, че Бог съществува, че Исус Христос е умрял и възкръснал за нас и че единствено възможният начин ние да му се отблагодарим за спасението е, като разказваме за Него и служим в Тялото Христово.

Но веднага след това, са ми казвали: „Но нали разбираш, ние живеем в православна страна и се страхувам, че моят ...................... (и тук сложете каквото едно от следните: съпруг, баща, шеф, колега, приятел, роднина, познат) няма да погледне с добро око на вярата ми!“

Колко много хора са се разминавали с Божията воля за техния живот поради страх, че ако се покорят на Бога, ще си имат проблеми! Както казва Кори тен Буум, тревогите няма да изпразнят утрешния ден от неговата тъга, но ще изпразнят днешния от неговата сила.

Ако и ти се страхуваш, искам да ти кажа: Не се бой да следваш Божията воля за твоя живот! Не се страхувай да ходиш на църква. Не се страхувай да свидетелстваш. Не се страхувай да даваш десятък. Не се страхувай да служиш в църквата. Вярата преодолява страха.

Страхът може до такава степен да те парализира, че да не можеш да функционираш нормално.

В песента си „Страхът е лъжец“, Зак Уилямс пее: „Страхът е лъжец. Той ще отнеме почивката ти, ще ограби щастието ти. Хвърли страха си в огъня, защото страхът е лъжец.“

Всъщност, този род страхове произхождат от бащата на лъжата, дявола (Йоан 8:44). Следователно, ако се поддаваш на нездрави страхове, ти слушаш дявола!

Затова нездравият страх може да се превърне в едно от най-опустошителните чувства. Тогава той носи в живота в хаос и развалина.

Но това не е Божията воля за теб!

Как тогава да се освободим от страха си?

Първо, прегледай страховете си и отдели действителните от въображаемите. Изолирай въображаемите, които се дължат на опасенията, че би могло да се случи това или онова. Според пастир Симеон Попов, те съставляват 75% от всичките ти страхове. Пак по неговите думи,

„Въображението ти преминава през мостове, през които в действителност ти никога няма да преминеш.“ Срещаш великани, с които никога няма да кръстосаш меч. „Бориш се с ветрени мелници.“

Като тийнейджър, преди да повярвам, аз се страхувах, че ако имам деца, те ще бъдат с малформации. Благодаря на Бог, че Той ми показа колко глупаво е било да тая такива страхове.

От въображаеми великани се страхуват и великите хора. Луи Пастьор се страхувал да не се изцапа или зарази толкова, че отказвал да се ръкува с хората. Президентът на САЩ Бенджамин Харисън и съпругата му толкова се бояли от новооткритото електричество, че не смеели да докоснат ключа за включване и изключване на лампите в Белия дом. Ако никой от персоналът не бил там, те си лягали на светло!

Една майка и четиригодишната ѝ дъщеря се приготвяли да си легнат. Детето се страхувало от тъмното и тъй като били само двете, майката също чувствала страх. Когато изгасили лампата, детето зърнало крайчеца на луната през прозореца и попитало, „Мамо, луната Божията светлина ли е?“ Майката казала, „Да.“ Следващият въпрос бил, „Бог ще изгаси ли неговата светлина, за да си легне?“ Майката отговорила: „Не, детето ми, Бог никога не си ляга.“

Тогава с простичката си детска вяра, детето казало нещо, което вдъхнало увереност на страхуващата се майка: „Ами, щом Бог е буден, няма смисъл ние двете да стоим будни.“

Платон е казал, „Можем лесно да простим на дете, което се страхува от мрака. Истинската трагедия на живота е, когато възрастни хора се страхуват от светлината.“

Страхуваш ли се от въображаеми великани? Кажи не на тези неоснователни страхове.

След като сме казали „не“ на ненужните страхове, Бог иска...

Да се образоваме по въпроса

Много често нашите страхове са плод на невежеството или незнанието ни в дадена област от живота. Осия 4:6 казва, „Народът Ми загина от липса на знание“. Липсата на знание в други области, макар и не толкова фатална, може да има негативни последици. Защото когато не знаем нещо, сме лесно манипулируеми.

През 1997 г. ученик от гимназията Ийгъл Рок спечелил първа награда на Научен форум в Айдахо, САЩ. Той искал да покаже колко сме свикнали да вярваме на всякакви псевдонаучни публикации, алармиращи за замърсяване на природната среда. В своя проект той карал хората да подпишат петиция, която настоява за строг контрол или пълно премахване на химическия елемент „дихидроген монооксид“.

Сред причините за петицията той посочвал: защото може да причини силно потене и повръщане. Той е основен компонент в киселинния дъжд. Причинява ерозия на почвата. Ускорява корозията на множество метали. В газообразно състояние може да причини сериозни изгаряния. Случайното му вдишване може да причини смърт. Открит е в тумори на болни от рак пациенти.

Той помолил 50 човека да подпишат забраната за химикала. Четиридесет и трима казали да, шестима нямали мнение и само един знаел, че химикалът е H₂О (вода). Заглавието на спечелилия награда проект било „Доколко лековерни сме?“ Заключението било очевидно.

Нещо подобно се случи, когато правителството реши да възложи на петролодобивна компания проучването на залежи от шистов газ в България. Руското лоби разбуни страховете срещу фракинг технологията. Цели общини бяха вдигнати на крак и премиерът отмени проучванията. Междувременно науката и практиката доказаха, че тази истерия е била излишна. В резултат българите продължават да плащат за скъп газ.

Народът ни се измъчва от много страхове поради липса на знание!

Освен че е важно да установим кои са въображаеми страхове и да се образоваме в съответната област, е време...

Да погледнем право в лицето това, от което се страхуваме.

Исус Навин, Халев, Давид, Йосия, мъченик Стефан и много други се изправиха лице в лице с великана на неверието и го победиха. 

Много хора се страхуват да летят със самолет, въпреки че статистически този транспорт е по-безопасен от автомобилния и влаковия. Един човек много се страхувал да се качи за пръв път на самолета. Най-накрая решил да се изправи очи в очи със страха си и си купил самолетния билет.

Като се върнал, приятелите му го попитали дали му е харесал полета. Той отговорил: „Не беше толкова зле, колкото си мислех, но ще ви кажа това. През цялото време гледах да не се отпускам с цялата си тежест.“

Струва ми се, че при втория полет вече е бил далеч по-спокоен. Когато се изправиш срещу страха си, страхът си подвива опашката. Като малък се страхувах от кучета, но опитът ме научи: вместо да бягам, по-безопасно е да вървя право срещу тях!

Друг известен автор казва, „Започни от това, от което се боиш и страхът ти ще изчезне. Ако се боиш от вода, влез в нея. Ако се страхуваш от някой човек, иди при него и почни приятелски разговор. Ако се страхуваш да станеш и да говориш, стани и почни да говориш. Мойсей не беше красноречив, но щом започна, държа реч колкото цялата книга Второзаконие.“

Най-накрая, след като си установил кои страхове са напразни, осведомен си по въпроса и си се изправил срещу страха си,

Предай страха си в Божиите ръце.

Когато го направиш, Той ще ти даде благодат да победиш страха. В целия Нов завет виждаме примери за това как Бог освобождава хора от страха. Йосиф и Захария, Мария, Петър, ранните християни – всички те се страхуваха, но Бог им каза: „Не бой се!“ Според един автор Библията ни насърчава на 365 места да не се страхуваме, по един път за всеки ден от годината!

Когато гледаме не на страха, а отправим поглед към Бога, вярата ще заеме мястото на страха. Докато Петър гледаше към Исус, докато ходеше по водата, можеше да върви успешно по нея. В мига, в който погледна към себе си и видя, вятъра, вълните и собственото си безсилие, започна да потъва.

Известен психиатър споделил с жена си за една пациентка, болна от депресия и страха, че лечението ѝ ще трае около година. Не след дълго видял пациентката си здрава и щастлива. Изненадан, той я попитал какво е станало с нея.

Тя отговорила: „Вашата съпруга ме научи да се моля“. Молитвата ѝ дала правилна перспектива и страхът ѝ отстъпил пред величието на Бога и Неговата сила. Вярата е антисептично средство за душата.

Някой беше казал, „Страхът похлопа на вратата. Вярата отвори и ето, нямаше никой.“

Вярваш ли в Бога? Ако да, тогава можеш да кажеш заедно с ап. Йоан,

1 Йоан 4:16,18 „И ние познаваме и сме повярвали в любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога... В любовта няма страх, но съвършената любов пропъжда страха...“

Когато те обхване страх, знай, че той е от дявола. Изповядай тези стихове. Ти няма нужда да се страхуваш. Бог те обича и дори когато преминаваш през трудности, Той работи зад завесата на твоя живот, за да постигне своите намерения.

В края на краищата, всичките великани, които Сатана изпраща по пътя ти, не са нищо повече от плашило. Една мъдра птичка знае, че колкото и страшно да изглежда едно плашило, то не може да ѝ навреди. Нещо повече. Плашилото в градината означава, че в нея има сочни и вкусни плодове, които чакат да бъдат изкълвани. В най-добрите градини има плашила.

Ако съм мъдър, аз също ще гледам на страховете си като на плашила, които ме подканят да вървя напред. Всеки великан по пътя, който ме кара да се чувствам като скакалец е само плашило, което ме подканя да взема най-богатите Божии благословения.“

Вярата е птица, която обича да каца на плашила. Всичките ни страхове са безпочвени.“

„В любовта няма страх, но съвършената любов пропъжда страха...“

Бог те обича толкова, че изпрати Своя единороден Син, за да умре на кръста. Неговата победа над смъртта на кръста беше платена с цената на Неговата скъпоценна кръв. Но Неговата победа означава, че ние можем да преодолеем всеки страх, който нашият враг размахва като плашило!

Вярваш ли в победата на Христос над смъртта? Там Той победи и бащата на лъжата, дявола. Христос не се уплаши от плашилото на страха. А ти?

-----------------------------
БПЦ "Нов живот" - Варна
18.08.2019 г.

Смачкана кола или автентичен християнин?

Искрен с Бога

/проповед/

Един мъж бил на смъртния си одър и повикал тримата мъже, на които вярвал най-много, да дойдат да го видят. Повикал свещеникa, GP-то и адвоката си и им казал: „Искам да вземете по 30 000 лв. от спестяванията ми и когато умра и дойдете да се сбогувате с мен, да сложите в ковчега ми тези пари.

Те не разбрали защо човекът иска да бъде погребан с парите, но му обещали да го направят. Седмица по-късно човекът умрял. На погребението всеки сложил своя дял в ковчега, докато минавали, за да си вземат последно сбогом. След това на обяда, свещеникът казал: „Момчета, трябва да ви призная нещо. Аз заделих малко пари. Точно сега строим църква, затова запазих 10000 лв. GP-то казал: „Ако ще си признаваме, по-добре и аз да си кажа. Ние прибавяме ново родилно отделение към болницата, затова запазих 20000 от моя дял.” Адвокатът поклатил глава и с поглед, който показвал колко отвратен е, казал: „Трябва да се засрамите от това, което сте направили. Моите 30000 лв. винаги ще бъдат с него в земята. Написах му чек за пълната сума!”

***

Четирима ученици решили да пропуснат първите часове в училище. В третия час дошли при учителката и й казали, че бащата на едното момче спукал гума, докато ги карал сутринта на училище. За тяхно успокоение, учителката не им се карала, само се усмихнала и казала: „Добре, вие пропуснахте теста тази сутрин, затова сядайте и извадете лист и химикал.” Изчакала докато седнат и се приготвят за въпросите и казала: „Първият въпрос – коя гума се спука?”

В една онлайн анкета за тийнейджъри, на въпроса „Лъжете ли?” с „Често” са отговорили 32%, а с „рядко” – 68%. Процентите за „никога” са 0. Най-често лъжат родителите си за това, че не пушат и не вземат наркотици, за приятелките/приятелите си.

Често срещани лъжи в България:

 „От утре започвам диета.” (съпруга)

„Имаш ли минутка?” (приятел)

„Ще ви се обадя веднага.” (фирма)

„Няма да боли.” (зъболекар)
„Изберете нас и ние ще донесем просперитет на България”. (партия)

И една често срещана лъжа напоследък:

„Европа е царството на гейовете, Русия е майка на православието.”

Непрекъснато се говори за ‘благородната лъжа’. От кога лъжата стана благородна?

Ако в нашето общество лъжата е норма, тогава как това се отразява на отношението ни към Бога?

Една от ключовите думи в евангелието на Йоан, което изследвахме досега беше думата „истина”. Истината ще ви направи свободни, казва Йоан.

Нека сега разгледаме един друг пасаж, който се намира в Евангелието на Лука 18:9-14.

С тази притча Исус шокира своите съвременници. Според общественото мнение тогава, фарисеят беше този, който трябваше да влезе пръв в Божието царство, а омразният и продажен бирник – да гори в ада. Исус каза за него: този слезе у дома си оправдан, защото той се покая за греховете си.

1. Бог знае всичките ни тайни.

Ние често си мислим, че можем да излъжем хората. На лъжата краката са къси и лъжецът често се разпознава по следните симптоми:

Учестено мигане и разширени зениците. Изражение на лицето, което казва точно обратното на онова, което се казва. Засилено ръкомахане. Накъсани изречения. Повече паузи и грешки в говоренето. Повече негативни думи и крайни изказвания.

Бог знае от самото начало дали си искрен с него или послъгваш. Той знае дали вярата ти е автентична или фарисейска. Бог те познава повече, отколкото ти се познаваш. Той те е създал, Той знае всичко за тебе. Той знае дори нещата, които не искаш да знае.

Петър каза: „Господи, ти всичко знаеш; знаеш, че те обичам.” Йоан 21:17. Бог знае всичко.

В Деяния на апостолите учениците се опитваха да намерят заместник на Юда и в молитва казаха: „Ти, Господи, сърцеведецо на всички (ти познаваш сърцата на всички), покажи онзи от тези двама, когото си избрал (Йосиф и Матия) – Деян. 1:24. Бог знае всичко.

И именно това ни плаши най-много – че Бог знае не само всичко за света, но и познава най-мрачните тайни на нашия живот.

Може би си се опитвал да носиш маска, да се самозалъгваш, че си добър човек. Или дори да излъжеш Бога, че не си това, което си всъщност. Че Го обичаш и обичаш другите. Че искаш да дойдеш на църква. Oнзи ден срещнах един човек, който отдавна не е идвал на църква. Когато го попитах деликатно кога ще дойде, каза: „Ох, не знам, толкова ми е объркано напоследък...”

В четвъртък на група у нас говорихме за молитвата. Един християнин казва: „Първото нещо, което научих за молитвата е, че Бог иска да сме искрени с Него. Преди се чувствах виновен да отида при Бог с всичките си проблеми. Представях си го като баща, който е отегчен от всичките ми оплаквания и не иска да го занимавам. Но прочетох книгата Псалми и разбрах, че Бог иска да бъдем искрени с Него. Ако искате да прочетете някои искрени молитви, прочетете Псалми. Бог иска да знае как се чувствате, но винаги бъдете искрени с Него. Той казва: „всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.” 1 Пет. 5:7

Бог не се интересува от маските. Той иска да му казваме всичко и да не се страхуваме, че ще бъдем отхвърлени. И когато го направим, ще преживеем Неговата любов и благодат.

Истинските последователи на Христос не слагат маски. Те са искрени с Бога.

2. Ние сме искрени със себе си, когато сме искрени с Бога.

Един млад мъж, който вече работил за БДЖ, решил да се кандидатира за освободено място на стрелочник. На интервюто инспекторът го питал: „Какво ще направиш, ако разбереш че два влака се движат един срещу друг на същия коловоз?” Младежът отговорил: „Това е лесно. Ще превключа стрелката на релсите на единия влак.” Инспекторът попитал: „Ами ако стрелката се счупи?” „Тогава ще изтичам в кабината и ще се обадя по телефона на следващия стрелочен пункт и ще им кажа те да реагират.” Инспекторът продължил: „Ами ако телефонът дава заето?” „Тогава ще използвам личния си телефон.” „Ами ако няма покритие или батерията ти е паднала?” „Е, тогава ще отида в града и ще повикам чичо ми.” Този отговор озадачил инспектора и той попитал: „И защо ще викаш чичо си?” Младежът отговорил: „Много просто. Той никога не е виждал железопътна катастрофа.”

Някои от вас се страхуват, че ако направят правилното нещо, животът ви ще заприлича на една голяма железопътна катастрофа.

Когато станеш искрен с Бог, това ще промени живота ти. Ще преподреди приоритетите ти. Ще те накара да се фокусираш на нещо друго. Някога чувствал ли си този страх? Да осъзнаеш истината кой си всъщност? Понякога и аз се чувствам така – струва ми се, че най-страшното нещо е да съм напълно искрен с Бог. Иска се смелост – християнството е за силните и смелите хора!

Когато сме напълно искрени с Бог ние ще трябва да се видим по начина, по който ни вижда Той. И ако го направим, може би ще видим, че животът ни прилича на една катастрофирала смачкана кола.

Но ти можеш да си сигурен, че ти си ценен за Бог. Бог те обича толкова много, че даде Своя Син да умре за тебе. Той иска да знаеш, че никога няма да те изостави.

Ние не разбираме кои сме всъщност, докато не станем напълно искрени с Бога.

Сега един малък тест. Помисли си за твоя любим библейски образ. Опитай си да си спомниш за момент, когато той е бил напълно искрен с Бога. Нека някой да спомене имена.

В Библията има много личности, които бяха искрени с Бога. Йов, Давид, Павел, учениците, Ной, Мойсей, Исая, Еремия...

Обикновено тази искреност става видна от твърдения като това на бирника: „Господи, бъди милостив към мене, грешника.” (Лука 18:13). Павел каза: „Аз съм най-големият от всички грешници”. (1 Тим. 1:15). Исая каза: „Понеже съм човек с нечисти устни (грешен) и живея сред народ с нечисти устни.” (Исая 6:5). Закхей каза: „Аз съм мамил (ограбвал) хората.” (Лука 19:8).

Исус иска от нас да сложим ръка на сърцето си и да си признаем, че сме грешници. Да кажем: аз съм грешник, убиец, крадец, егоист, себичен, похотлив, мрънкащ, лъжец, идолопоклонник...

Във вицовете Св. Петър често неправилно е набеждаван за хранител на райските двери. Като в следния виц: Един човек много напирал да влезе в рая и Св. Петър му казва: „Ти си лъгал твърде много, за да влезеш тук.” Човекът отговаря. „Айде сега, моля ти се, да не се обиждаме. Ти самият беше рибар...”

Ние се страхуваме да свалим маската, защото знаем че под нея ще открием кои сме всъщност: някои ще видят под нея един провален живот, други – изоставен партньор, трети – неблагодарност към родителите им, четвърти – незаинтересованост към децата им, други – разбит брак, зависимости... Ще открием, че не сме това, за което се представяме. Някои ще видят неетично отношение към колегите на работното си място, укриване на данъци, поклонение на нехристиянски идеологии (атеизъм, комунизъм, релативизъм) ...

Но всеки от нас, ако се вгледа в себе си, ще открие тъмни петна, наречени грях. И макар и да не ни харесва тази дума, ще разберем кои сме, когато сме напълно искрени с Бог и със себе си.

Грехът е нещо сериозно не просто заради това, което сме направили, а заради това срещу кого сме го направили. Ако мина с колата си върху охлюв, няма даже да усетя. Ако прегазя котка, ще усетя нещо, но няма да ми се наложи да спра. Ако блъсна куче, най-вероятно ще трябва да спра, ако не искам да катастрофирам. Но ако блъсна човек... съм извършил престъпление. Грехът се определя от това срещу кого си извършил деянието.

Грехът срещу другите хора, срещу твоето собствено тяло или срещу творението не е просто грях срещу тях – това е престъпление срещу Бога! Затова грехът е нещо сериозно.

Добрата новина обаче е, че Исус е този, който може да оправи нещата. Маската на страха и срама трябва да падне и тогава лицата ни ще отразяват образа на Христос.

3. Бог е напълно искрен с нас.

Учениците, които са сериозни във взаимоотношенията си с Бог знаят, че могат да му се доверят като източник на истината. Те знаят, че това което Той казва е правилно и истинно. Те са тези, които се навеждат напред, за да чуят когато Исус казва: „Истина, истина ви казвам...” Само в Матей и Марк тези 4 думи са записани 78 пъти.

78 пъти Исус каза: „Ще бъда напълно искрен с вас. Помолих ви да бъдете напълно искрени с мен, аз също ще бъда напълно искрен с вас.”.

Даже, когато казва неща, които са трудни за възприемане и преглъщане, Той казва истината. Един бог, който не изисква нищо от своите люде, няма да бъде уважаван и почитан. Ние искаме да имаме Спасител, който е искрен с нас и ни призовава да бъдем искрени с него.

Ако искаме да сме Негови последователи, ние трябва да вярваме, че Бог е искрен и че можем да му имаме пълно доверие. Ако Бог беше казал дори една лъжа, нямаше да е истинен. Бог е истинен и демонстрира своето величие и мощ, като държи хората отговорни за техните постъпки. Държи те да казват истината през цялото време.

Веднъж някой ме попита: Ако Бог е създал всичко – земята, хората, правилата, тогава защо не остави всички да отидат на небето? Нали е Бог!

Отговорът е, защото на Бог може да се вярва. Той постави стандарта на поведение и да промени решението си за греха би било несъвместимо с неговия характер. Ако беше направил това, нямаше как да му вярваме. Бог е същият вчера, днес и завинаги. Бог е непроменим, ние сме тези, които се променяме, които сме колебливи и непостоянни.

Детето на един пастор го гледало, докато си пишел проповедта и по едно време го попитало: „Тате, откъде знаеш какво да напишеш?” „Бог ми казва”, отговорил пасторът. „А тогава защо задраскваш толкова много?”, попитало момчето? Бог не се променя, но нашата способност да разпознаваме гласът му се променя с времето.

Едно момиче довело годеника си да се запознае с нейните родители. След вечерята баща й поканил в кабинета си момчето да поговорят и го попитал: „Е, какви са плановете ти?” „Аз съм студент по теология.” „Чудесно!”, казал бащата. „Но какво ще направиш, за да осигуриш хубаво жилище за дъщеря ми?” „Аз ще уча, а Бог ще снабди.” „И откъде ще имаш пари, за да отгледаш деца?” „Бог ще снабди.”

Мъжете излезли от кабинета и майката попитала мъжа си: „Как мина?”

„Ами той няма пари, не планира да започва и работа. Но от друга страна, мисли че аз съм бог.”

Някои хора предпочитат сами да си осигурят спасение, но Бог иска да разберем, че можем да Му се доверим.

Ако искаш да бъдеш искрен с Бога, ако искаш да заживееш живот на автентичен християнин, тази сутрин можеш да вземеш решение, което ще промени твоя живот.

Може би дълго си живял с полуистини и лъжи. Дълго си носил маска и си скривал истинската идентичност от Него, себе си и другите. Искаш ли да се живееш разкриеш пред Него?

Молитва.

Край

Проповед пред БПЦ „Нов живот” Варна

18.05.2014 г.