/проповед/
Веднъж вкъщи нямаше почти нищо за ядене. Жена ми отвори хладилника,
събра остатъците и с тях направи вечеря, пръстите си да оближеш.
На нас понякога остатъците ни вършат работа. Но Бог не
работи с остатъци. Той иска цялостно посвещение. Той иска цялото ти сърце,
цялата ти душа, целия ти ум и цялата ти сила. Иска целия ти живот, не парченца от
него.
Бог не се интересува от половинчато поклонение, от частично
покорство, от остатъците от твоето време и пари.
Много българи мислят, че
поклонение на Бога е да отидеш на Божи гроб в Ерусалим. Или да целунеш иконата на
Св. Богородица Троеручица и да се прекръстиш три пъти.
Истинското поклонение е нещо много
различно. То е да се докоснеш до Живота с главно „ж“. Да познаеш, да чувстваш,
да преживееш възкръсналия Христос посред събранието от братя и сестри.
Поклонение означава да влезеш в Божието присъствие.
Християнският автор Ейдън Тозър
казва: „Поклонението е да чувстваш в сърцето си и да изразяваш по подходящ
начин едно смиряващо, но прекрасно чувство на възхищение, обожание, удивление и
всепобеждаваща любов в присъствието на най-древното Тайнство, това Тайнство
което философите наричат Първопричина, а ние наричаме „Отче наш, който си на
небето.“
По думите на aрхиепископа на Кентърбъри Уилям Темпъл, „да
се покланяш означава да събудиш съзнанието си за святостта на Бога, да храниш
ума си с истината на Бога, да очистиш въображението си с красотата на Бога, да
отвориш сърцето си за любовта на Бога и да посветиш волята си на целта на
Бога.“
Единственият обект на поклонение за християнина трябва да е
триединният Бог.
Матей 4:10 „На Господ, своя
Бог, се покланяй и само на Него служи.“
Поклонение на всяко друго нещо, пък било то и на човек, е идолопоклонство.
Когато видим Господ на войнствата високо превъзвишен, когато разсъждаваме над безкрайната
Му мъдрост и знание, когато се чудим на невъобразимата му милост и любов,
когато мислим за това какво е направил в историята и за нас, няма как да не преминем
в славословие.
Бог търси поклонници. Когато Исус срещна самарянката при
кладенеца, той ѝ каза, че не е важно къде, а как се покланяш на Бога. Угодно на
Бога е това поклонение, при което ти се предаваш и посвещаваш изцяло на Бога. По-конкретно,
днес ще видим, че за да бъде истинско, едно поклонение трябва да отговаря на
следните характеристики: то трябва да е „в дух и истина“, то трябва да е задълбочено
и то трябва да има практично измерение.
1.
Истинските
поклонници се покланят в дух и истина.
В разговора със самарянката, когато тя попита Исус дали да
се покланят на хълма Геразин или в Ерусалим, Той ѝ отговори:
Йоан 4:23 „иде час, и дошъл е вече, когато истинските
поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да
бъдат поклонниците Му.“
Говорил съм със стотици хора за Бога и повечето казват, „Аз
вярвам, че има една Сила.“ Много по-удобно е хем да вярваш в Нещо, хем то да е неодушевено,
за да не ти търси сметка за греховете. Така вместо да признаят, че са създадени
по Божи образ и подобие, самите те създават свой бог по свой образ и подобие.
Така са възникнали фалшивите богове и религии. И най-лошото
е, че зад тези уж човешки представи често стоят демонични сили, които
насърчават поклонение на тези образи.
Но какво означава да се покланяме на Бога с дух и истина?
Първо, когато Исус казва да се
покланяме с дух, Той говори за твоя дух, не за Святия Дух. Ти си направен по
Божи образ, ти си дух в тяло. Бог е създал твоя дух, за да може той да общува с
Него. Поклонението се случва, когато твоят дух откликне на Божия Дух.
Исус също каза,
Марк 12:30 „и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си
сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“
Според Исус, истинското поклонение трябва да е от сърце. Не
е достатъчно просто да изричаш като мантра правилните думи, трябва да ги казваш
от сърце. Хваление без участието на сърцето не е никакво хваление. То е поза и
няма никаква стойност пред Бога.
Бог гледа отвъд думите. Той се интересува от отношението на
сърцето. „Човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце (1 Царе 16:7).
Когато се покланяме на Бога, ние изпитваме неизказана радост.
Бог ни е дал чувства, за да Му се покланяме и с тях. Той очаква искреност в
поклонението.
В любовта между мъжа и жената най-важното е искреността и
честността. По същия начин, нашето поклонение може да е несъвършено, но не може
да е неискрено.
Но само искреност не е
достатъчна. Възможно е да грешиш в обекта на своето поклонение. Затова Исус
иска да се покланяме и в истина. „Истинските поклонници ще се покланят на Отца
с дух и истина.“
Поклонението ни трябва да се основава на истината на
Библията, не на нашето мнение за Бога. Поклонението ни трябва да отговаря на
реалността. Ние трябва да се покланяме на Бога такъв, какъвто е разкрит в
Словото.
Следователно, поклонението на Бога трябва да е емоционално,
но и доктринално. Да използваме както нашето сърце, така и нашата глава. Поклонение
в дух и истина.
Днес много хора поставят знак на равенство между емоционалното
докосване на музиката и действието на Духа, но това са две различни неща. При
истинското поклонение нашият дух откликва на Бога, не на мелодията. Нещо повече
– някои сантиментални песни пречат на поклонението, защото насочват вниманието
не към Бога, а към нашите чувства. Те са човекоцентрични, не Богоцентрични.
Докато се покланяме на Бога в църква ние трябва да мислим
за Него, не за себе си. Не за това как изглеждаме, какво си мислят хората за
нас, а за това кой е Бог, за Неговото сърце. Защото, както казва Ричард Фостър,
„Поклонението е нашият отклик на увертюрите на любовта от сърцето на Отца.“
В Библията са споменати различни
стилове на поклонение – изповед, пеене, ставане в знак на почит, коленичене, танцуване,
издаване на радостен вик, свидетелстване, свирене с музикални инструменти и вдигане
на ръце. Има ли най-добър стил? Най-добър е този, който най-точно отразява
твоята личност.
Бог ни е направил различни, затова ние изразяваме любовта
си към Бога по различен начин. Може да отидеш сред природата, да изучаваш
Словото, да пееш, да четеш, да танцуваш, да служиш на другите, да се усамотиш,
да имаш общение, да се посветиш на борба срещу някаква социална
несправедливост, просто да съзерцаваш Бога ...
Има безброй начини на поклонение, които можем да опитваме,
докато видим кой съответства най-добре на нашата личност или ситуацията, в
която сме. Понякога обичам да пея християнски песни, друг път да изучавам пасаж
от Словото, или просто да съзерцавам красотите на творението. Затова ние нямаме
извинение, ако се чувстваме неудовлетворени или сме изпаднали в някаква рутина
в поклонението си.
„защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.“
2.
Истинските
поклонници се покланят задълбочено.
Марк 12:30 "да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си
сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила."
Тази заповед на Исус е повторена в Новия завет 4 пъти. На
Бог не са угодни небрежно пеене на хваление и повърхностни молитви, изпълнени с
клишета. Поклонение без участието на ума е безсмислено.
Понякога ние изпадаме в повърхностно поклонение, когато
изпадаме в многословие или използваме думи без да влагаме много смисъл в тях
така, че те се изтъркват от употреба. За да избегнем този капан, можем да четем
различни редакции и преводи на Библията. Това ще обогати начина ни на
изразяване на поклонение. Например, вместо думата „хваля“, можем да използваме
думи като ценя, благоговея, почитам, оценявам и т.н.
Също, важно е да сме конкретни, когато хвалим Бога. Ако
някой дойде при теб и започне да повтаря 20 пъти „Хваля те!“, може би ще си
помислиш „За какво ме хвали?“ Повече би ни зарадвал едно конкретно насърчение, отколкото
20 общи комплименти.
В книгата си „Свещеният дневник
на Адриан Плас“, авторът Ейдриън Плас пише за християнски състав „Лоши вести за
дявола“, в който участва сина на главния герой и цитира една от техните песни:
„Мир ще дойде / х 8. Мир дойде х 8/“ И авторът добавя, че с
подобни песни този състав по-скоро трябвало да се нарече „Добри вести за
дявола“.
Много съдържателни песни! За да избегнеш повторението, може
да си направиш списък с различните имена на Бога и да Го хвалиш за различни
аспекти от Неговия характер. Когато се събираме заедно в неделя, нашето
поклонение също трябва да е задълбочено.
Италианският поет Данте
Алегиери бил дълбоко потънал в размишление по време на църковна служба. Затова пропуснал
да коленичи в подходящия момент. Враговете му веднага отишли при владиката и
поискали Данте да бъде наказан за своето богохулство.
Данте се защитил с думите: „Ако тези, които ме обвиняват,
бяха насочили очите и ума си към Бога както мене, те също нямаше да забележат какво
става около тях и със сигурност нямаше да забележат какво правя аз.“
Когато е задълбочено, нашето
поклонение в църква става разбираемо за невярващите.
1 Коринтяни 14:16 „Иначе, ако славословиш с духа си, как ще
каже: Амин на твоето благодарение онзи, който е в положението на неуките, като
не знае какво говориш?“
Ние трябва да говорим на невярващите на език, който те разбират.
Затова в тяхно присъствие трябва да хвалим Бога по начин, който е разбираем за
тях. Иначе ние проявяваме непокорство на Божията заповед и липса на любов към
новодошлите. В нашата църква имаме невероятно време на поклонение и много пъти
невярващи, които са били тук, са ми казвали, че са били докоснати от Бога,
докато са слушали нашите песни. Бог използва нашето поклонение, за да сочи към
Себе Си!
3.
Истинските
поклонници се покланят на практика.
Един от моите любими стихове в Библията е
Римляни 12:1 „И така, моля ви, братя, поради Божиите
милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога,
като ваше духовно служение.“
Защо Бог иска нашето тяло? Защо не каже, „представете духа
си“. Ами защото без тялото си не можеш да направиш нищо. Бог иска да сме
активни в нашето поклонение, а за целта не можем да минем без нашите тела. Той
иска да Му дадем всичко, а това включва и нашето тяло.
Някои християни казват, „Не мога да дойда на църква днес,
но ще съм с вас в духа си.“ Все едно да покажа на някого снимка на торта във
фейсбук и да му кажа, „Почерпи се за рождения ми ден“. Такова поклонение от
дистанция няма стойност.
В поклонението трябва да представим
телата си в „жертва жива“. Обикновено жертвата е мъртва, но в християнството
Бог иска ние да сме жива жертва. С други думи, иска да живеем за Него. Но,
както казва Рик Уорън, „проблемът с живата жертва е, че може да изпълзи от
олтара и ние често го правим. В неделя пеем „Давам ти сърцето си“, а в
понеделник излизаме в духовен отпуск.“
В Стария завет жертвите на агнета и телци сочеха към
жертвата на Агнеца Исус Христос на кръста. Днес ние можем да принасяме други
жертви на поклонение: хваление, благодарност, покаяние, смирение, даване,
служене, помагане и т.н.
По думите на християнския автор Джеймис Пакър, поклонението
в най-общ смисъл е молба, но и хваление, проповядване, но и молитва, чуване, но
и говорене, действия, но и думи, покорство, но и жертва, любов към хората, но и
любов към Бога. Но основното поклонение е това, което се фокусира директно
върху Бога. Работата за Бога в света не е заместител на общението с Него в
хваление, молитва и поклонение.
Виждаме, че поклонението си има
цена. То ще ни струва време, усилия, а понякога и средства. Давид каза на
евусеца Орна:
2 Царе 24:24 „не ща да принеса на Господа, моя Бог,
всеизгаряния, за които не съм похарчил.“
Понякога поклонението изисква и усилия. Когато преминаваме
през трудности, ако любим човек е болен от неличима болест, ако нямаме работа и
препитание за семейството, не ни идва отвътре да се покланяме на Бога. Не
винаги ни е до хваление и поклонение!
Но точно когато хвалиш Бога, когато нямаш желание за това,
когато си уморен или болен, това е угодно на Бога.
Един пастор в Англия искал църквата му да научи колко важно
е истинското поклонение. За да покаже, че то е много повече от музика и песни,
пасторът забранил пеенето в техните служби за известен период от време, докато
хората се научат да се покланят по други начини.
Член на тази църква бил и
известният английски християнски певец Мат Редмън. Към края на този период, Мат
написал класическата песен „Сърце на поклонник“, която пеем и ние. Ето точният
превод на един от куплетите:
„Ще принеса повече от песен, защото Ти не искаш само песен.
/ Взираш се много по-дълбоко, отвъд повърхността. / Ти виждаш в моето сърце.“
Както някой беше казал, „Сърцевината на въпроса е въпрос на
сърцето.“
Но как можем да имаме сърце на поклонник у себе си? Как
нашето поклонение да добие практично измерение? Ето няколко неща, които не са
толкова трудни за практикуване.
Първо, ние ставаме поклонник
на практика, като култивираме свято очакване. В Стария завет Мойсей вярваше, че
когато влиза в скинията, ще срещне живия Бог. В ранната църква хората се
помолиха и сградата се разтресе. Хора умираха и биваха възкресявани. Тези
вярващи съзнаваха, че когато влизат в църквата, влизат в светая светих.
По същия начин и ние трябва да живеем със съзнанието, че Божието
присъствие е с нас. Да се опитваме да чуем Неговия глас навсякъде - в
чуруликането на птичките или в тъжното лице на брата или сестрата. Да Му позволяваме
да се движи чрез нашите думи и постъпки.
Ако няколко човека дойдат на поклонение в църква с такова „свято
очакване“, това ще промени цялата атмосфера. Дори тези, които влизат забързани
и разконцентрирани, бързо ще навлязат в Неговото присъствие. Сърцата и умовете
ще се обърнат нагоре към Бога.
Затова, научи се да практикуваш всеки ден Божието
присъствие. Живей през седмицата, като слушаш Неговия глас и се покоряваш на
Неговото слово. В събота си легни рано. В неделя стани рано, прочети пасажа, върху
който проповедникът ще проповядва и се помоли върху него. Ела на църква 10
минути по-рано. Издигни сърцето си в обожание и преклонение пред Царя на
царете.
Издигни в молитва проповедника и хвалителите. Когато хората
започнат да идват, огледай се за някого, който се нуждае от застъпническа
молитва. Може би ще разбереш това по тъжното му лице или по отпуснатите рамене.
Моли се Бог да отнеме товара им по време на богослужението.
Първо, свято очакване, навлизане в Божието присъствие. Второ,
живот в общност. В ранната църква християните живееха заедно, в общност. Както човешкият
живот е немислим без глава, ръце и крака, така беше немислимо за ранните
християни да живеят в изолация. Когато ние се съберем, за да се покланяме на
Бога, се случват неща, които иначе не могат да се случат – Божият Дух прониква
взаимно в нас. Това библейските автори наричат койнония – дълбоко вътрешно
общение в силата на Духа.
Дори когато не ти е до поклонение и общение, коленичи пред
Бога и кажи, „Господи, в момента изобщо не ми е до поклонение, но искам да ти
дам това време. Аз принадлежа на Тебе. Ще дам тази жертва на хвала на Теб.“
Заключение
За да бъде истинско, едно
поклонение трябва да отговаря на следните характеристики: то трябва да е „в дух
и истина“. В него трябва да участва сърцето, но и ума. Да е емоционално, но и
доктринално издържано. Има безброй начини на поклонение, които можем да
опитваме, докато видим кой съответства най-добре на нашата личност.
Второ, поклонението ни трябва да е задълбочено и да
отразява многообразието на Божия характер, не да бъде клиширано и многословно. То
трябва да е и разбираемо за невярващите и да бъде свидетелство за Божията
слава.
И трето, поклонението трябва да е практично. Поклонението
не се изразява само в песни, но трябва да е начин на живот, който се
характеризира с покаяние, смирение, даване, служене, помагане и т.н.
Поклонението изисква време и усилия, дори тогава, когато не ни се участва в
поклонение заедно с братята и сестрите.
Ние можем да бъдем поклонници, като живеем със съзнанието,
че Божието присъствие е с нас винаги. Да живеем със „свято очакване“ за
Неговото свръхестествено действие в живота ни и в църквата ни. Можем да започнем
да се учим да практикуваме всеки ден Божието присъствие, като се стараем да
чуем Неговия глас във всичко, което ни заобикаля.
Франц Йозеф Хайдн присъствал във
Виенската музикална зала на представянето на неговата оратория „Сътворение“.
Вече в напреднала възраст, великият композитор бил прикован за инвалидна
количка. Докато се изпълнявала великолепната творба, публиката реагирала много
емоционално. Когато започнал пасажът с „И стана светлина“, хорът и оркестърът избухнали
с такава сила, че тълпата вече не можела да сдържи емоциите си и цялата зала се
изправила на крака и избухнала в аплодисменти. Хайдн с усилие се изправил и
помахал, за да ги накара да утихнат. С ръка насочена към небето, казал: „Не,
не, не от мен, но оттам идва всичко!“ И след като дал слава и хвала на Твореца,
се отпуснал изтощен в стола си.
Ти знаеш ли откъде идва всичко? Покланяш ли Му се?
Молитва.
Песен и дарение
Господна
вечеря
Част от поклонението ни на Бога е нашето покорство на
Неговите заповеди. А една от Неговите заповеди е да спазваме двете завещани ни
от него тайнства – водното кръщение и Господната вечеря. Сега ще вземем
Господна вечеря, за да си припомним смъртта и страданията на нашия Господ
Преди 2000 години той беше разпънат незаслужено на кръста.
Но три дни по-късно победи смъртта и възкръсна! И днес продължава да спасява и
да търси поклонници, които да Му се покланят с дух и истина!
Неговата заповед да вземаме Господна вечеря е записана от
ап. Павел е 1 Коринтяни 11:
1 Кор. 11:23-26:
Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през
нощта, когато беше предаден, взе хляб, 24 и, като благодари, разчупи и рече:
Това е Моето тяло, което е разчупено за вас; тoва правете за Мое възпоминание.
25 Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята
кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоминание. 26 Защото
всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете тая чаша, възвестявате смъртта на
Господа, докле дойде Той.
Кой може да вземе от Господната трапеза? .... „Който яде хляба или пие
Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на
Господа. Но да изпитва човек себе си, и така да яде от хляба и да пие от
чашата; защото който яде и пие, без да разпознае Господнето тяло, той яде и пие
осъждение на себе си.” (1 Кор. 11:27,28).
Kойто ще вземе от
Господната трапеза, нека се изправи.
Съобщения
Тениски – вече
повечето размери са готови и се продават – обръщайте се при Хриси!
Следващата неделя започваме нова поредица върху книгата
Неемия от Стария завет! Ако още не си я чел, посвети се тази седмица да го
направиш – тя е много кратка, чете се за по-малко от един час. „
Благослов!
„Господ
да те благослови и да те опази, Господ да осияе с лицето си над теб и да ти
покаже милост; Господ да издигне лицето си над тебе и да ти даде мир.“ (Числа
6:24-26)
„Благодатта на
Господ Исус Христос, любовта на Бога и общението на Святия Дух да бъдат с
всички вас. Aмин.“ (2 Кор. 13:14)
Бог да ви благослови!
