Истинският Приятел (1 Царе 18:1-9)

/проповед/

Продължаваме с нашата поредица върху 1 Царе „В търсене на Цар“. Разглеждаме живота на Давид. Миналия път с помощта на Жоро разгледахме една от най-интересните истории в Библията, победата на Давид над Голиат, записана в 1 Царе 17.

Днес ще разгледаме първите 9 стиха на 18 глава, за да видим как различни групи реагират на победата на Давид, а след това ще поговорим малко и за това какво характеризира истинското приятелство.

Прочит 1 Царе 18:1-9.

1.     Поклонение на герои.

Давид спасява Израел. Той побеждава героя на филистимците, Голиат и така се превръща в герой за Израел. Първата реакция е тази на тълпата, която пее: „Саул порази хилядите си, а Давид – десетките си хиляди.“

Това силно разстройва Саул, зъл дух го напада и на следващия ден той прави първия си опит да убие Давид.

Това е нормална реакция за една тълпа. Те сякаш казват, „Сауле, харесваме те, но вече си имаме нов герой.“ Всъщност, на мястото на стария идол, Саул, те издигат нов.

Това поставя началото на вражда между Саул и Давид, но също така подготвя капан за Давид. Защото поклонението на герои е винаги деструктивно.

Всъщност, тълпата не разбира какво се е случило с тази битка. Защо Бог допуска едно малко момче без оръжие и без военен опит или тактика да победи цяла армия?

Всъщност, не Давид, а Бог победи тази армия! Те трябваше да пеят не „Давид порази десетките си хиляди“, а „Спасението е от Господа“! Това беше правилният прочит на победата над Голиат и филистимците.

Когато едно момче побеждава великан и това води до победа над цяла армия, тук явно не става въпрос за човешки умения или военна тактика, а за това, че самият Господ е спечелил тази битка.

За хората е характерно да героизират личности. Но винаги, когато се покланяме на герои, това има разрушителен ефект. То води до разделение, завист и разочарование.

Поклонението на герои е голям проблем и за хората, които встъпват в брак. Те казват: „Най-накрая намерих някой, който ще ме спаси. Ура, той/тя ще ми оправи живота и ще ме направи щастлив.“

Това поклонение може да е и към децата. Те се превръщат в твоите герои. Някои прекалено амбициозни родители направо стресират децата си, защото ги карат да ходят на частни уроци, да учат, да спортуват, за да са „успешни“ в живота си.

Други родители пък превръщат детето си в единствения смисъл на живота си и се грижат то да има всичко, дори да не му се налага да работи. Така възпитават едно малко диктаторче, което после се превръща в голям диктатор. Това също има отрицателни последици за детето и за тях.

Героизирането на някой в твоя живот винаги води до разочарование.

Защо копнеем за известни личности и герои? Първо, защото те задоволяват нуждата ни от нещо по-голямо от незначителните ни животи… Но парадоксът е, че ние им се покланяме, защото животът ни е незначителен, но когато го правим, това ни кара да се чувстваме още по-ужасно.

Ние сме създадени, за да се покланяме на Бога. Но тъй като Бог отдавна не присъства в живота ни като секуларно общество, си измисляме герои, създаваме си звезди, правим си идоли, които ни карат да се чувстваме значими.

Гледах интервю на дъщерята на оперния певец Гюзелев, която разказа как в Париж случайно срещнала един от своите идоли, режисьора и сценарист Паоло Сорентино, и решила да отиде при него и просто да му каже, че много харесва филмите му. И когато го заговорила, той с неприязън казал, „А, не, моля ви се, моля ви се!“

Поклонението на герои води винаги до разочарование.

Същото е и в политиката. Едни от най-големите трагедии на 20 век, а и в 21-ви, са резултат от това, че народите решават, че искат да имат „спасител“. Вожд на народите, фюрер, дуче. Така се раждат диктаторите.

Винаги, когато се оженим за такъв „спасител“, или си „родим“ спасител, или изберем на избори „спасител“, това ще ни довърши.

Това е първата реакция на победата над Голиат. Но в текста виждаме и втората реакция. Тя е…

2.     Неприязън към героите.

Това е подходът на Саул. Неприязън, дори омраза към героите. Докато масите, простолюдието са склонни да героизират, да се покланят на личности, елитите преди и днес мразят героите.

Саул намрази Давид, защото той го караше да изглежда по-слаб лидер. В следващите няколко глави Саул прави всичко, за да може Давид да се изложи и провали. Обаче Давид продължаваше да се доказва като успешен служител и воин.

Причината, поради която елитите и властимащите не желаят хората да имат герои, е защото тези герои са високоморални личности, или в най-лошия случай по-морални от тях. Елитите са губещите в сравнение с героите.

И днес виждаме как мафията използва медиите си, за да омаскари всеки що годе свестен политик и да му попречи да спечели политическо мнозинство в парламента.

Днес повечето хора са съгласни, че за да функционира добре едно общество, то трябва да вярва в добродетели като честност, състрадание, саможертва, смелост, солидарност, приемане на различията и т.н.

В древността хората са се учели на добродетели от своите герои. От легенди и митове за героите, подобно на легендата за Крали Марко. Хората са слушали разкази за своите герои около огнището и са си казвали, „И аз искам да съм като тях.“

Но проблемът е, че героите ни карат да се чувстваме неловко. Затова управляващите като Саул мразят героите и разпространяват опорката, че „всички са маскари.“

Ако вярваме, че всички са маскари, че всички са лицемери, тогава няма нужда да подражаваме на нечий пример. Можем да правим каквото си искаме. И така се разпада обществото ни.

Саул се оскърби от думите „Саул порази хилядите си, а Давид – десетките си хиляди.“ И намрази героя Давид. И какво стана с него? Той стана ли благороден? Не!

Следователно, прекаленото героизиране, поклонението на герои ни довършва, а омразата към героите подкопава обществото.

Ние имаме нужда от Спасител, но когато се обърнем към някой „спасител“, той ни разочарова.

В приказката „Пепеляшка“ на Шарл Перо, тя копнее за спасител и накрая красивият принц идва и става неин спасител. Но според феминистите, това я правило подвластна на него.

От друга страна, мъжете също имат проблем, като търсят спасение в жена. Помните ли друга приказка,  „Жабокът – принц“ от братя Грим. По думите на п-р Тим Келър, ние се чувстваме грозни, необичани и искаме това красимо момиче да се появи отнякъде, да ни целуне и да ни превърне в красив принц.

Всички ние се нуждаем от спасител. Но когато се обърнем към човек, за да ни спаси, той ни разрушава. А ако решим, че мразим всички герои и спасители, се разпадаме.

Какъв е отговорът тогава? Йонатан има напълно различен отговор от тълпата и от Саул.

3.     Да видиш истинския Герой.

Нека прочетем отново

1 Царе 18:1-4 „И когато Давид престана да говори със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна, както собствената си душа. В същия ден Саул го взе при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом. Тогава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа. Освен това Йонатан съблече мантията, която носеше, и я даде на Давид, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.“

Йонатан също е привлечен от героизма, вярата и свидетелството на Давид. И Йонатан се привърза към Давид и го обикна. Но Йонатан не му се поклони, нито го намрази, защото позволи на героя да го смири. Нито тълпата направи това, нито Саул посмя да направи.

Всъщност, героите трябва да ни смиряват, затова много хора мразят героите. Но как се смири Йонатан? Той му даде мантията си и меча си. Но това беше царска мантия, той беше бъдещият цар!

С други думи, Йонатан му каза: „Ти заслужаваш да бъдеш цар! Ти си по-добър от мен.“

1 Царе 23:17 „ти ще царуваш над Израил, а аз ще бъда вторият след тебе.“

Ние скоро ще имаме поредните избори за парламент, а след това и за президент. Представете си на балотажа за президентските избори, единият кандидат има 75% одобрение, а другият само 25% одобрение. И първият дава пресконференция, на която казва: „Мислех за изборите и смятам, че моят опонент е по-добър кандидат за президент от мен. Той има повече качества, по-мъдър и почтен от мен е, ще бъде много по-добър президент от мен. Правя си самоотвод, изберете него.“

Звучи нереално. Но точно това направи Йонатан. Йонатан беше наследникът на трона и имаше всички качества. Но той се смири пред този герой. Защо? Защото гледаше към Бога.

Когато Саул иска да убие Давид, Йонатан му казва:

1 Царе 19:5 „Да не съгреши царят против слугата си Давид, понеже … делата му са били много полезни за тебе; защото изложи живота си на опасност и уби филистимеца, и Господ извърши голямо избавление за целия Израил.“

Йонатан беше разбрал какво се случи при победата над Голиат. Той не беше заслепен от героя Давид. Той разбра, че спасението е от Господа, не от Давид. Затова Давид не го смачка, а го смири.

Той не стана зависим от Давид, но само бе привлечен от него. Не е грях да си привлечен от примера на някой герой – например от примера на дякона Левски. Но е грях да го издигаш в култ.

Всъщност, Йонатан прозря, че Давид е преобраз на един по-добър Давид, по-голям Герой. Този помазан да бъде цар е чудесен преобраз на истински помазания Цар. Когато Йонатан видя Давид да поваля Голиат, той разбра, че неговият проблем не са великаните.

Ние сме привлечени от момчето, убило великана, от Св. Георги, който е убил ламята. Но нашият проблем не са великаните и драконите, а грехът и смъртта. Ние се нуждаем от един Герой, който рискува живота си и побеждава греха и смъртта. 

С други думи, отговорът не е нито поклонение на герои, нито омраза към героите. Отговорът е да видиш истинския Герой.

Няма лошо в това да имаш герои. Но ако не повярваш в благовестието, ти или ще превърнеш твоите герои в обект на поклонение, или ще ги намразиш.

А благата вест наистина говори за един Герой, Исус Христос.

Евреи 12:1-2 „нека, устоявайки, изминем предстоящото ни поприще, като гледаме на Исус, Начинателя и Усъвършителя на вярата ни.“ „Начинател“ (archēgos) тук означава „водач, основател, пионер“, с други думи, „герой“.

Давид победи Голиат не заради своята сила, а защото Бог го избра да представлява целия Израел. Неговата победа бе победа за Израел. Той бе водачът, начинателят на победата. По същия начин Исус е Начинателят и Усъвършителят на нашата вяра.

Йонатан успя да види отвъд Давид, видя Исус. Ако нашият поглед също е отправен към Исус, не е нужно нито да мразим героите, нито да се пристрастяваме към тях.

Това е, от което се нуждаем в нашите бракове, в нашите семейства, приятелства, политическа принадлежност… изобщо в живота ни.

Нека видим малко по-подробно какво означава това на практика в живота ни.

4.     Истинският приятел.

Приятелството на Давид и Йонатан е пример за нашите приятелства. Същевременно, Давид е и преобраз на Христос. Затова, можем да се учим от него на това как да бъдем ученици на Христос.

Но в приятелството на Давид и Йонатан виждаме две важни неща. Първо, истинският приятел е открит с теб.

Изразът „Йонатан се привърза към Давид“ (ст. 1) означава че душата на Йонатан се свърза с душата на Давид. Те споделяха най-дълбоките си мисли, страхове и надежди. Бяха напълно открити един с друг.

Като четат това, някои съвременни автори мислят, че тук е описана хомосексуална връзка. Може би, защото мъжете обикновено трудно разкриват чувствата си.

Но тези хора казват това, защото не разбират благата вест. Това бяха двама войни, но нещо бе променило тези войни и им позволи да са открити и уязвими един с друг.

Те принадлежаха на две различни класи. Единият бе пастир, другият бе царски син. Те трябваше да бъдат политически врагове. Те нямаха нищо общо… с изключение на едно нещо. За тях Бог бе по-важен от тях самите. Тяхното най-голямо желание бе да вършат Божията воля.

Бог бе помазал Давид, а не Йонатан за цар. И Йонатан си каза, щом Бог ми отнема царската корона, нека бъде така. Бог е моята награда! Както каза Йов, „Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господнето име.“ (Йов 1:21)

Тъй като Давид и Йонатан обичаха Бог повече отколкото обичаха един друг, тяхната обич издържа изпита на времето.

Ако обичаш Бога повече, отколкото обичаш приятеля си, тогава ще имаш невероятно приятелство. Защото тогава ще правиш и казваш това, което е необходимо, без да се страхуваш да се откриеш, защото Бог е твоето спасение. Няма да се страхуваш да конфронтираш другия, защото Бог е твоята праведност.

Когато умирал от едра шарка, американският богослов и философ Джонатан Едуардс казал на дъщеря му да напише писмо на жена му, която нямала да успее да дойде да го види. „Предай най-дълбоката ми любов на скъпата ми съпруга и ѝ кажи, че необикновеният съюз, който просъществува толкова дълго между нас, бе духовен съюз, затова ще продължи вечно.“

Ако Бог е по-важен за теб от човека до тебе, тогава можеш да имаш истински приятелства. Ако Бог не е твоят спасител, ако не е твоят герой, тогава ще изпадаш в поклонение на измислени герои или в омраза към герои. Ще опитваш сам да се спасиш.

И второ, ако си открит с приятеля си, ти ще си и отчетен пред него, защото Бог е по-важен за теб, отколкото твоя приятел. В 20 гл. виждаме, че Йонатан направи това, когато обеща на Давид, че ще му съобщава какви са намеренията на баща му към него.

Ако искаш да имаш такива приятелства с християни, тогава трябва да имаш тези две неща – откритост и отчетност. Под отчетност имам предвид да споделяш със зрял брат или сестра в Господа за твои проблеми. Ако си отчетен пред някого, това може да промени живота ти!

Например, аз съм отчетен пред националния координатор на църква „Нов живот“ и пред мъжете, с които имам ученичество. Отчетността включва неща като колко време прекарвам всеки ден в четене на Словото и молитва, с какви грехове се боря и т.н.

Отчетност означава да изповядваш греховете си, например ако се бориш с гняв, непростителност, порнография, някой лош навик и т.н.

Разбира се, ти можеш да имаш приятели нехристияни. Но не можеш да имаш духовно единство с тях. Ако Христос е твоят център, нехристиянинът няма да те разбере. Ако Исус е твоят Спасител, можеш да имаш истински приятелства! Давид и Йонатан имаха такова истинско приятелство.

Заключение

В заключение, отговорът на Библията не е нито покланянето на герои, нито неприязанта към герои, а да видиш Героя отвъд героите. Йонатан прозря Героя отвъд героя. И това го направи герой. От друга страна, Саул искаше Йонатан да стане цар и това отне царството от него.

Това е благата вест. Саул бе религиозен, но когато се изправи срещу помазания за цар, се почувства засрашен. Може да си религиозен, морален и добър, но това не е достатъчно.

Единственият начин да си свободен е да позволиш на Христос да стане твой цар. Който иска да се издигне, ще се сниши. Ако искаш да управляваш, трябва да се покориш. Ако искаш да си щастлив, търси щастието на другите и Божията слава. Защото макар и да беше Бог, Исус Христос се смири, затова Бог го превъзвиши и Му даде име, което е над всяко друго име. Йонатан разбра това.

Ако Йонатан видя Исус в Давид, колко повече ние трябва да сме готови да сложим Исус на първо място. Защото когато Исус отиде да се бие с дракона, Той не се върна с главата му, както Давид се върна. Исус отиде и загуби главата си. Той загуби, но в крайна сметка победи. Ако Исус е твоят Спасител, Той ще бъде и твой Приятел. Колкото повече му се покланяш като на Цар в живота си, толкова повече Той ще е твой Приятел.

Амин.

______________________

15.02.2026

БПЦ "Нов живот" Варна 

Божието прибежище от омразата и гнева (Притчи 10:29)

 /проповед/

Някои хора си мислят, че нямат нужда да четат Библията, защото са вече много мъдри. Други са природни интелигентни и съобразителни, но това също не е мъдрост.

Една жена приготвяла бухти и двамата ѝ малки сина се скарали кой да вземе първата. Баща им, който бил вярващ, ги чул и решил да им предаде урок по морал. Казал им, „Ако Исус беше тук, той щеше да каже, нека брат ми да изяде първата бухта. Аз мога да чакам.“ По-голямото момче се обърнало към братчето си и казало, „Ти ще играеш Исус“.

Съобразителността е важна, но още по-важно е като християни да се стремим към Божията мъдрост. Затова продължаваме с поредицата „Мъдрост за всеки ден“ върху Притчи.

Говорихме за това, че имаме нужда да уповаваме на Бога във всичко, за това как да пазим сърцето си чисто от мръсотията на този свят, защо Бог иска да сме верни на своя съпруг или съпруга, за капана на греха и как да се предпазим от него, за нуждата ни от това да влезем и да живеем в дома на Мъдростта, която е Исус Христос.

А последният път говорихме за това, че Христос е също нашата праведност и всичко друго извън животворни взаимоотношения с Него е равносилно на духовна смърт.

И тогава казахме, че от Притчи 10 глава започва нов раздел в книгата, който се състои от събрани притчи и поговорки, които е трудно да свържем смислово. Все пак, при някои от тях можем да кажем, че са групирани по две или три в обща смислова връзка.

Днес продължаваме с разглеждането на 10 глава.

Както неведнъж сме казвали досега, мъдростта може да се намери на различни места. Но най-добрата мъдрост идва от Бога или от Божиите люде. В Америка църквите имат големи табели, на които обичат да слагат интересни послания. Ето някои надписи от табели на църкви:

Истинската свобода се намира в празния гроб.

Къде ще прекараш вечността – в отделението за пушачи или в това за непушачи?

Малко вероятно е да намалят заплатата за греха.

Не чакай катафалката да те отведе в църквата.

Ако не се харесваш така, както си роден, опитай да се новородиш.

Бог ме прави човека, който кучето ми вече мисли, че съм.

Ние използваме тиксо, за да поправим всичко. Бог използва гвоздеи.

Чудно нещо са хората. Мислят, че Бог е мъртъв, Елвис – жив.

Дяволът може да подклажда огъня, но Бог контролира термостата.

Молитвата е безжичен достъп до Бога без такса за роуминг.

Нужна е много вяра, за да си атеист.

Титаник беше построен от специалисти. Ноевият ковчег беше построен от аматьори.

Тези църковни знаци са остроумни и съдържат голяма доза мъдрост. Но, както вече видяхме, Божията мъдрост е най-добрата. Днес ще говорим за още 3 бисера от съкровищницата с Божия мъдрост. Първо, омразата повдига раздори. Второ, думите могат да благославят или да нараняват. И трето, Бог е прибежище.

1.     Омразата повдига раздори.

Притчи 10:12 „Омразата повдига раздори, а любовта покрива всички грешки.“

Какво е омразата? Според речника омразата е силна враждебност, обикновено произлизаща от страх, гняв или нараненост; крайна неприязън или отвращение, антипатия.

Майка карала колата с малкия си син в нея. По едно време той попитал, „Мамо, защо идиотите с колите излизат само когато татко кара?“

Изблиците на гняв често ни карат да изпитваме омраза, а понякога имат тежки последствия.

Таксиметров шофьор беше намушкан с нож от колега в центъра на Бургас, след жесток скандал. До кървавия инцидент се стигнало заради спор за място на стоянката на такситата. Спорът кой да заеме последните два метра прераснал в грозна свада. В разгара на скандала единият шофьор извадил нож и замахнал с него към колегата си. Нападнатият вдигнал ръце, за да предпази лицето си и острието се нанизало в лявата му ръка. Трябвало да се намеси полицията, за да ги разтърват. 

Защо се е случило това? Поради неконтролиран гняв, примесен с доза омраза. Понякога чуваме някой да каже, „Мразя, когато хората карат като луди.“ Или „Мразя когато някой говори гръмогласно по телефона си на обществено място.“ И като казват това, често омразата е насочена към човека, не просто към провинението му.

Омразата и гневът често причиняват раздори, които имат сериозни последствия.

Спомняте ли си Аман от книгата Естир? Той построи бесилка, на която да обеси своя враг Мардохей. Рано сутринта минувачите в Шушан видяха на бесилка да се поклаща едно тяло, а около него вече да се събират лешояди. Но това не беше тялото на Мардохей, за когото Аман беше вдигнал бесилката, а тялото на самия Аман.

Той стана жертва на собствените си омраза и отмъщение. Това поклащащо се тяло с лешояди около него представляваше една ужасна и отвратителна гледка. Но е добре да се спрем и да погледнем към него, защото във всеки от нас лежи един потенциален Аман.

На 5 ноември 2016 г. Иван Николов нахлува в дома на 77-годишния Асен и Василка Илиеви и убива хладнокръвно и двамата с нож. Осъден е на 30 години лишаване от свобода. Убил ги е само за това, че са роми. Той мразел ромите!

Дяволът е убиец и работи в света.

Ефесяни 4:26-27 „Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви; нито давайте място на дявола.“

Възмущение срещу богохулни думи или неморално поведение е праведен гняв. Но гняв, който води до съгрешаване може да е причинен от омраза. Трябва да го укротим преди да е излязал от контрол и дяволът да е поел контрол над него.

Яков 1:19-21 „Вие знаете това, възлюбени мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи; 20 защото човешкият гняв не върши Божията правда. 21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.“

Навремето ФСБ пееха, „Високо, високо, високо. Високо застани. Над завист и обида, над дребните сплетни.“ Хубаво пожелание, но невъзможно, ако разчитаме само на себе си.

Единственият начин да преодолееш гнева, който води до всякаква морална нечистота е да приемеш в сърцето си Божието слово. Ние трябва да позволим на Божието слово да се вселява богато в сърцето ни, за да не съгрешаваме срещу Бога и срещу хората. Ако трябва да мразим нещо, то е греха и злото, не хората.

Амос 5:15 „Мразете злото, обичайте доброто...“

Римляни 12:9 „Любовта да бъде нелицемерна. Отвръщайте се от злото, привързвайте се към доброто.“

Юда 1:22-23 „И към едни, които са в съмнение, бъдете милостиви; 23 други спасявайте, като ги изтръгвате от огъня; а към други показвайте милост със страх, като се гнусите даже и от осквернената от плътта дреха.“ Мразете греха, обичайте грешника.

Големият евангелизатор Дуайт Муди временно бил извикан да проповядва в друг град и оставил един млад английски проповедник на име Хенри Муурхаус да проповядва в негово отсъствие. След като се върнал от пътуването си той попитал жена си, „Е, как беше младият проповедник?“ „А – казала тя – той е по-добър проповедник от теб. Казва на грешниците, че Бог ги обича.“ „Той греши – казал Муди – Бог не обича грешниците.“ „Е – казала тя – иди да го чуеш.“ „Той още ли проповядва?“ „Да, той проповядва вече цяла седмица и все върху един стих, Йоан 3:16“.

Когато Муди отишъл на събранието, Муурхаус се изправил и казал, „Търсех в цялата Библия текст, и мисля че просто ще говорим още веднъж върху Йоан 3:16.“

Муди винаги свидетелствал, че онази вечер за пръв път разбрал благата вест и Божията любов. Помислете какво е означавало за живота на Муди и за живота на десетките хиляди, достигнати чрез неговото служение, да разберат, че Бог обича грешниците.

Бог мрази греха, но обича грешника.

1 Петър 4:8 „Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива множество грехове.“

Първо, омразата повдига раздори. Второ...

2.     Думите могат да благословят или да наранят.

Притчи 10:19-21 „В многото говорене грехът е неизбежен; а който въздържа устните си, е разумен. 20 Езикът на праведния е избрано сребро; сърцето на нечестивите струва малко. 21 Устните на праведния хранят мнозина; а безумните умират от нямане на разум.“

Един мъж искал да докаже на жена си, че жените говорят повече от мъжете. Показал ѝ изследване, според което мъжете използват около 10000 думи на ден, а жените – 20000. Жена му помислила малко. След това му казала, че жените използват два пъти повече думи, защото трябва да повтарят всичко, което казват. Мъжът ѝ я погледнал изумен и казал: „Какво?“

Повечето от нас използват твърде много думи. Което означава, че говорим твърде много. Колко пъти след среща с някого си си казвал, „Не трябваше да говоря толкова много.“ Проблемът е, че имаме толкова много да си кажем, че е трудно да не говорим.

То е ясно, че колкото повече говорим, толкова повече сме склонни да казваме неща, които не бива да казваме. В многото говорене грехът е неизбежен.

Яков 3:2 „Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.“

Един превод на този стих гласи: „Всички ние правим много грешки. Ако хората никога не казват нищо погрешно, щяха да са съвършени и да контролират цялото си тяло.“ Може би не съвършени, но близко до съвършени.

Затова едно от уменията, които родителите трябва да предадат на децата си е да си държат езика зад зъбите. Някои не могат да се научат цял живот. Докато се научиш да си държиш езика зад зъбите — те опадали. J

1 Солунци 5:11 „Затова насърчавайте се един друг, както и правите.“

Ние трябва да говорим думи, които насърчават и изграждат хората, а не думи които събарят хората. Както някой е казал, „Ако не можеш да кажеш нещо добро, тогава по-добре не казвай нищо.“

„Езикът на праведния е избрано сребро; сърцето на нечестивите струва малко. 21 Устните на праведния хранят мнозина; а безумните умират от нямане на разум.“ (ст.20,21)

Как да говорим думи, които изграждат и благославят хората, вместо да ги нараняват?

Дай си сметка, че от онова, което препълва сърцето, говорят устата. (Матей 12:34)

Ако имаме проблем с говоренето, това означава че имаме проблем със сърцето. Трябва да позволим на Господа да оперира нашето сърце. Ако имаме проблем с езика, трябва да се молим Бог да промени сърцето ни, да ни изпълни с Духа си, за да можем да говорим мъдро и насърчително.

Второ, можем да се упражняваме да говорим насърчителни думи. С упражнения всичко се постига. Нужно е да работиш върху себе си. Това се отнася както за спортистите и учениците, така и за говоренето.

В многото говорене грехът е неизбежен; а който въздържа устните си, е разумен. 20 Езикът на праведния е избрано сребро; сърцето на нечестивите струва малко. 21 Устните на праведния хранят мнозина; а безумните умират от нямане на разум.

Дотук казахме, че омразата повдига раздори, и думите могат или да благословят, или да наранят, затова трябва да се стремим думите ни да изграждат. Трето,

3.     Бог е прибежище.

Притчи 10:29,30 „Пътят Господен е крепост за непорочния и съсипване за онези, които вършат беззаконие. 30 Праведният никога няма да се поклати, а нечестивите няма да населят земята.“

Айнщайн избягал от нацистка Германия и потърсил политическо убежище в Америка. Закупил малка двуетажна къща недалеч от университета Принстън и там заел позицията на професор по теоретична физика. Обсъждал с известните си гости всякакви въпроси – от физика до религия и човешки права. Много от великите идеи, които са повлияли на съвременния свят са се родили зад зелените кепенци на тази малка скромна къщичка.

Но Айнщайн имал още един чест посетител в дома си. Тя не била физик или световен лидер. Била десетгодишно момиченце на име Еми. Еми чула, че един много любезен мъж, който знае много за математиката, се е нанесъл в квартала. Понеже изпитвала трудности с аритметиката в пети клас, тя решила да посети този човек и да види дали той може да ѝ помогне. Айнщайн бил много отзивчив и ѝ обяснил всичко, за да може да го разбере лесно. Освен това ѝ казал, че може да идва винаги, когато има нужда от помощ.

След няколко седмици майката на Еми научила от съседка, че дъщеря ѝ често влиза в дома на световно известния физик. Когато попитала Еми за това, момиченцето признало, че е така. „Защо, Еми!“, извикала майка ѝ. „Професор Айнщайн е много известен човек! Времето му е много ценно! Той не може да се разсейва с проблемите на едно малко момиченце.“

Тогава майката на Еми изтичала до къщата на Айнщайн и почукала на вратата. Когато той отворил, тя започнала да заеква при вида на известното лице, любезните очи и гривата от разрошена бяла коса. След няколко секунди, Айнщайн разбрал. „А, мисля че разбирам. Вие сте майката на Еми, нали?“ „Да – казала тя – толкова съжалявам, че тя идва и ви досажда.“

„Да ми досажда? Не, - усмихнал се той. „Когато едно дете учи с такова желание, за мен е радост да ѝ помогна! Моля не спирайте Еми да идва при мен с училищните си задачи. Тя е добре дошла в този дом винаги.“

Айнщайн получил убежище в Америка, а това малко момиченце намерило прибежище при Айнщайн. Била добре дошла по всяко време.

По същия начин Бог казва на нас: „Вие сте добре дошли в моя дом по всяко време.“

Псалми 9:9 „И Господ ще бъде прибежище на угнетените, прибежище в скръбни времена.“

Матей 11:28 „Елате при Мене всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка.“

Когато отидем в дома на Бога, там намираме прибежище от всичко, включително от гнева и омразата.

Един милионер бил отвлечен и държан за откуп. Седем месеца по-късно тялото му било намерено в гората. Бил застрелян. Синът му тогава бил на 15 години. Той загубил не само баща си, но и най-добрият си приятел.

Убиецът бил открит и осъден. Години наред синът на милионера мразел извършителя на убийството. Петнадесет години по-късно синът станал християнин. Но омразата му към убиеца на баща му го изгаряла. Той знаел, че трябва да прости на убиеца както Исус Христос е простил на него. Затова посетил затвора, където той излежавал присъдата си, за да говори с него.

Но затворникът отказал да се срещне с него. Затова синът му оставил една Библия със следния надпис: „Дойдох, за да те видя днес и съжалявам, че не можахме да се срещнем. Като християнин съм призован от нашия Господ и Спасител Исус Христос да прощавам. Прощавам ти и те моля да ми простиш за омразата, която таях в сърцето си към теб.“ По-късно той признал: „Изпитвам такава любов към този човек, каквато само Исус Христос може да вложи в сърцето ми.“

Бог може да ни научи как да преодолеем омразата и гнева, и да простим и на най-големия си враг. Той може да ни даде думи, които да изграждат и насърчават, вместо да събарят. Той може да ни бъде наше прибежище. Амин.

 

Позиция на БПЦ "Нов живот" относно хомосексуализма

По повод провеждащия се „София прайд”, ние от Българска Протестантска Църква „Нов живот” искаме да заявим следното:

1.     Ние вярваме, че семейството е благословен от Бога свещен съюз между един мъж и една жена, а сексът е Божи дар, даден да се използва единствено в контекста на семейството.

„Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.” (Битие 2:24)

2.     Ние вярваме, че хомосексуализмът е грях. Той е резултат от грехопадението на човека.

„С мъж да не лягаш като с жена; това е гнусота.” (Левит 18:22)

3.     Ние вярваме, че подобно на практикуващите всеки друг грях, хомосексуалистите рискуват вечно осъждение и отлъчване от Божията любов.

„Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Не се заблуждавайте. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито прелъстителите на юноши, нито хомосексуалистите, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите ще наследят Божието царство.” (1 Коринтяни 6:9,10)

4.     Ние вярваме, че хомосексуализмът не е генетично наследим, а е личен избор. Този избор е следствие на отхвърлянето на Бога в съвременната култура и се прави най-вече под влияние на семейството, гей активистите, масовата култура и медиите.

„Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи... Затова Бог ги предаде на срамни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено. Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже...” (Римляни 1:21,26,27)

5.     Ние вярваме, че всеки човек, включително хората с хомосексуална ориентация, има право на живот, свобода и достойнство, като създадени по Божи образ и подобие. Ние отхвърляме греха, но насърчаваме всеки християнин да се отнася със състрадание, търпение и любов към хората, въвлечени в греха хомосексуализъм.

„Защото целият закон се изпълнява в една дума, именно в тази: „Да обичаш ближния си, както себе си.“ (Галатяни 5:14)

6.     Смятаме всякакви прояви на омраза и насилие срещу хора с различна сексуална ориентация, като нападението срещу гей общността в Орландо, за осъдителни. Нашата борба не е срещу грешниците, а срещу греха.

„Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.” (Ефесяни 6:12)

7.     Същевременно ние вярваме, че откритото пропагандиране и подтикване към хомосексуализъм допринасят за разклащането на добрите нрави, подкопаване на семейната институция и фрагментацията в обществото. 

„А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи на врата му един воденичен камък и да потъне в морските дълбочини.” (Матей 18:6)

8.     Ние вярваме, че има надежда за човек с хомосексуална ориентация. Вярата в Исус Христос е единствената алтернатива, която може да разчупи зависимостта от този грях и да освободи личността, за да познае тя истинската си идентичност в Христос и да стане част от Тялото Христово, Църквата.

„И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господ Исус Христос и в Духа на нашия Бог.” (1 Коринтяни 6:11)

9.     Ние вярваме, че освобождаването от робството на хомосексуализма е процес, който включва покаяние от греха на хомосексуализъм, отхвърляне на практикуването на хомосексуализъм, изграждане на здравословни взаимоотношения с хора от същия пол и придържане към библейските норми за здравословен сексуален живот в семейството.  

„Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици. И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.” (Йоан 8:31,32)

Пастор Трифон Трифонов,

БПЦ "Нов живот" - Варна

18.06.2016 г.

Moлитва за защита от тероризъм

Всесилни Боже, върховни Управителю над света и цялата вселена, на Чиято сила никое създание не може да устои, на Когото принадлежи справедливо да наказва грешниците и да бъде милостив към тези, които искрено се покайват - утеши сърцата на близките на загиналите, превържи раните на ранените и им вдъхни вяра, надежда и любов; спаси всички нас и ни избави от всяко насилие, неправда или терористична заплаха, за да можем въоръжени с твоята защита, да бъдем закриляни винаги от всяко зло и да се радваме на мир; дай на Твоите слуги сила да обичаме враговете си, да ги храним с Хляба от небето и поим с Живата вода, за да се вразумят и да стигнат до покаяние и познание на Пътя, Истината и Живота - Твоя единороден Син, Исус Христос, нашия Господ. Амин. - БПЦ "Нов живот" Варна