Честито Благовещение!

"Цялото църковно движение на жените може и трябва да отразява светлината на евангелското откровение, според което една жена - като представител на човешката раса, беше призована да даде своето съгласие на Въплъщението на Словото. Именно разказът на Благовещение предава тази истина, когато ни съобщава, че едва след "съгласието" на Мария, която склони да стане майка на Месията, "ангелът си отиде от нея". (Лука 1:38) Ангелът бе завършил мисията си - той можеше да предаде на Бог това "да" на човечеството, изречено от Мария от Назарет." - папа Йоан Павел II

"Следвайки примера на Мария за покорство на Бог, ние можем да се научим да служим деликатно, но не угоднически. В Мария ние не откриваме и най-малката следа от отношението на глупавите девици, които се покоряват прибързано. Мария слуша внимателно какво Бог иска от нея, размишлява върху това, което не разбира напълно и пита за това, което не знае. След това се предава напълно на следване на Божията воля: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. - Хосемария Ексрива

Градината, която щеше да донесе Изкупление

Честито Благовещение! Днес празнуваме деня, в който Бог съобщи на човечеството за предстоящото раждане в плът на Своя Син Исус Христос.

"И като дойде ангелът при нея, каза: Здравей, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. А тя много се смути от думите му и си размишляваше какъв ли ще е този поздрав. И ангелът каза: Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение. И, ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, Когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще бъде наречен Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му няма да има край. (Евангелие на Лука, 1:28-33)

Това беше най-великото съобщение, давано някога на човечеството. Може би най-добре значението на Благовещение е изразено в следната мисъл:

“Когато ангелът се яви на Мария, Бог известяваше тази любов към новото човечество. Това беше началото на една нова земя, а Мария се превърна в Райска градина от плът, опасваща новия Адам. Ако в първата градина Ева донесе разрушение, в градината на своята утроба Мария щеше да донесе Изкупление." - архиепископ Фултън Шийн

Честит празник!

Жената в светлината на Библията

 /проповед/

Увод

- Скъпа, какво да ти подаря за 8-ми март? - Ох, ами… още не знам, чудя се. - Добре, ще ти дам още една година за размишления.

 *****

- Скъпи, искам за 8-ми март нещо лъскаво, цвят металик и да вдига от 0 до 100 за 4 секунди!

И той й купил кантар...

Утре е 8 март, който в България се чества като празника на жената.

Откъде идва идеята да се празнува 8 март? На 8-ми март 1857 г. жените от шивашки и текстилни предприятия в Ню Йорк излизат, за да протестират  против лошите условия на труд и ниските заплати. В следващите години следват други протести.

През 1908 г. Социалистическата партия на САЩ организира ден на жената в Ню Йорк. А на Световната международна женска конференция през 1910 г. германските делегатки предлагат да се празнува специален ден на жената.

На следващата година, Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 във Франция и Русия. В България 8 март започва да се празнува след комунистическия преврат през 1944 г.

Но няколко десетилетия преди това в България се празнува един друг празник на жената – Благовещение. След Първата световна война Софийският митрополит Стефан издига идеята празникът Благовещение – 25 март да се чества като Ден на майката и жената – християнка. След 1948 г. комунистическата власт отменя честването на този празник, но днес той отново заема своето място в календара.

В навечерието на тези две дати бих искал днес да спра вниманието ви върху жената – каква трябва да е тя според Библията. Много хора обвиняват християнството, че потискало жените. Истината е, че учението на християнството е революционизирало отношението към жената.

В Библията виждаме едно радикално различно отношение към жената в сравнение с това в другите религии и философски системи. Затова, преди да се спрем на жената в светлината на Библията, ще направим един кратък обзор на отношението към жената от древността до наши дни.

1.   Положение на жената в древността.

От древността винаги е имало предразсъдъци срещу жените и те са били считани за по-нисши от мъжете. Така са смятали и гръцките философи. Според Платон „само са сътворени директно от боговете и са получили душа. Тези, които са живели праведно се връщат в звездите, а страхливците или неправедните можем с основание да предположим че ще приемат природата на жена в следващото поколение“. С други думи, жените са преродени мъже, които са се провалили в живота по време на първото им пребиваване на земята.

По време на Римската империя жените са имали много нисък статут. Според семейния закон, съпругът е абсолютен господар. Жената е собственост на своя съпруг и напълно подвласна на неговите желания. Той е можел да я наказва както си иска.

Жената не е притежавала нищо. Ако съпругът умре, тогава неговите притежания стават собственост на децата, а ако нямал деца, на най-близкия мъжки сродник. Те са причислявани в една група с непълнолетните, робите, осъдените престъпници и невменяемите, т.е. с всички, на чийто разум и преценка не може да се вярва.

Дори в еврейската култура жените не са имали много права. Не можели да притежават или наследяват собственост. Жената е била повече слуга, отколкото равностоен партньор в брачните отношения. Мъжът е можел да се разведе, но жената не е имала това право. Жените са можели да влизат само във външния двор на храма в Ерусалим, достъпен и за езичниците. В синагогата жените и мъжете седяли отделно от мъжете.

В езическа България е съществувало многоженството. Мъжете са давали откуп за бъдещата си жена под формата на зестра. След официалното приемане на християнството многоженството е забранено. Жената има повече права – наследява имуществото на починалия си съпруг, може да напусне съпруга си при определени обстоятелства (но не и при негова изневяра).

Така или иначе, в дохристиянския свят жените са считани за хора втора ръка. Раждането на Църквата на Петдесетница и проникването на учението на Исус в Европа, а след това и в света, постепенно оказват влияние върху всяка област от живота. Те революционизират и отношението към жените. На какво се дължи това?

Докато беше на земята в плът, Исус Христос се застъпваше за всички онеправдани, включително за жените. Някои от неговите най-посветени ученици бяха жени (Лука 8:1-3). Първото чудо Исус извърши след като неговата майка го помоли. Той се разкри като Месия първо на една жена. Жените бяха с него на Голгота и жена първа посрещна вестта за Неговото възкресение в Гетсимания.

Същото отношение виждаме и в ранната църква. Апостол Павел пише до църквата в Галатия:

Галатяни 3:28 „Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едно в Христос Исус.“ Според Библията не само жените, но всички хора без значение на социалния им статут са равнопоставени пред Бога. Там, където се чете Библията постепенно се променя отношението към жените, а с това и техния статут в обществото. 

2. Раждането на феминизма.

Разбира се, това става бавно и по еволюционен път през вековете. Превъртаме лентата до края на 19 в. В епохата на бурно индустриално развитие жената е поставена да работи наравно с мъжа. Условията на работа са ужасни, а заплащането и правата на жените – по-малки от тези на мъжете. В резултат се ражда феминизмът.

Пет-годишната дъщеря на една феминистка ѝ казала: „Мамо, аз искам да стана медицинска сестра.“ Навремето това е била женска професия. Но майка ѝ ѝ казала: „Можеш да станеш каквото си искаш – адвокат, хирург, банкер, дори президент.“ Детето я погледнало невярващо: „Каквото си искам ли? Каквото искам?“ Тя помислила малко и след това лицето ѝ просветнало. „Знам каква ще стана. Искам да съм кон!“

Но какво е феминизъм? Това е движение за права на жените, което се основава на равенство между половете. Някой ще каже, какво лошо има в това? Ти не си мъжки шовинист, нали? Нали знаете обаче, че пътят към ада е осеян с добри намерения.

Проблемът е, че първо, то се основава на една лъжа. И второ, както ще видим, феминистите искат нещо много повече от равни права с мъжа. Те искат доминация и контрол на жените над мъжа и обществото като цяло. Струва ви се абсурдно?

На запад вече радикалният феминизъм e разклатил основите на брака и семейството. Феминизмът е преобърнал мисленето на жените толкова драматично, че те са изоставили ролята си, дадена им от Бога.

Вижте какво казва радикалната феминистка водачка Шийла Кроули: „Тъй като бракът представлява робство за жените, ясно е че женското движение трябва да се концентрира върху атакуване на тази институция. Свобода за жените не може да бъде извоювана без отмяната на брака.“

През 1971 г. е съставена Декларацията на феминизма. Там се казва: „Краят на институцията брак е необходимо условие за освобождението на жените. Затова за нас е важно да насърчаваме жените да напускат съпрузите си и да не живеят с мъже. Цялата история трябва да бъде пренаписана от гледна точка на потискането на жените.“

Между другото, това движение е водено най-вече от лесбийки.

Ани Лори Гейлър казва през 1988 г. в статия, наречена „Спасението за феминиста. „Нека забравим за митичния Исус и да потърсим насърчение и вдъхновение от реални жени. 2000 години на патриархално управление под сянката на кръста трябва да са достатъчни, за да обърнат жените към феминисткото спасение на света.“

Д-р Мери Джо Бейн, казва: „За да възпитаме деца в равенство, ние трябва да ги отделим от семействата им и да ги отглеждаме в общност.“

Маргрет Сенър, основателка на Планирано родителство, организацията която води парада на абортите в Америка, казва: „Най-милостивото нещо, което едно голямо семейство може да направи за едно от бебетата си, е да го убие.“

Някой може да каже, това е на запад, при нас не е точно така. Да, има нюанси, но феминизмът навлезе макар и по своеобразен начин и в България с комунизма.

Днес, в навечерието на 8 март, след повече от сто години феминизъм, берем горчивите плодове на това демонично учение. През 2019 г. в България на всеки 3 нови брака се пада повече от един развод. На всеки 3 родени деца почти едно бива убито в утробата...

Ние трябва да гледаме сериозно на тези идеи, защото те са крепост в ума на хората. Това е нищо друго освен сатанизъм, който се крие зад невинно звучащи идеологии и интелектуализъм, но дори в България вече влияе върху съдебната система (спомнете си Истанбулската конвенция и закона за детето), образованието (брошури „Любов без последствия“ и др.), медиите и изобщо върху обществения морал като цяло.

В резултат, докато се стреми към равенство и дори превъзходство над мъжа, жената се е превърнала в сексуален обект за мъжа. Докато копнее за щастлив и достоен живот, тя е нещастна и е загубила собственото си достойнство. Докато жадува за материална независимост и просперитет тя е по-зависима и по-бедна духовно от всякога. Прегърнала букета цветя на 8 март, тя копнее за разбиране, приемане и любов през останалите 364 дни на годината.  

Както казва Фултън Шийн, „Съвременната жена получи равни права с мъжете, но не получи щастие. Тя беше еманципирана като цвете, еманципирано от корените си, само за да увехне и да умре.“

3. Жената в светлината на Библията.

Но кой трябва да каже каква е ролята на жената? Ролята на жената в обществото не се определя нито от нея, нито от мъжете. Творението не може да казва на Твореца за какво е предназначено. Мястото и ролята на жената се определят от нейния Творец, Бога. Затова нека сега да видим каква светлина хвърля Библията върху мястото и ролята на жената в обществото.

Битие 2:18-23 „И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник. И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги заведе при човека, за да види как ще ги нарече; и с каквото име човекът назовеше всяко одушевено същество, това име му остана. Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но не се намери помощник, подходящ за човека. Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека. А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото беше взета от Мъжа.“

Виждаме, че според Божия план жената не трябва да е независима и да владее над мъжа, а да е негов помощник. Ролята на помощник не е принизяваща, напротив. Думата „помощник“ описва някой, който снабдява това, което липсва в друг. Самият Бог играе ролята на помощник в нашия живот.

Псалми 70:5 „А аз съм сиромах и беден; Боже, побързай да дойдеш при мене; помощ моя и избавител мой си Ти; Господи, да не се забавиш.“

По отношение на стойността на мъжа и жената, те са равностойни:

Битие 1:27 „И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.“

И мъжете, и жените са създадени по Божи образ. Но според Божия съвършен ред мъжът беше първи.

1 Коринтяни 11:8-9 „Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа; понеже мъжът не беше създаден за жената, а жената за мъжа.“

Затова според Божия дизайн мъжът трябва да бъде глава над жената.

Ефесяни 5:22-24 „Жени, покорявайте се на своите мъже като длъжност към Господа, 23 защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е спасител на тялото). 24 Но както църквата се покорява на Христос, така и жените нека се покоряват във всичко на своите мъже.“

Но какво означава цялата тази идея за покоряване? Някои си представят, че това означава съпругата да вее с ветрило на мъжа, прислужва му и му пуска гроздови зрънца в устата като на египетски фараон. (да направя сценка между Мони и Митко тук, как Митко си отваря устата и Мони му вее и му пуска гроздови зрънца в устата).

Вие някъде виждали ли сте такова семейство?

Не знам за вас, но аз не съм виждал такова семейство. По-скоро вследствие на навлизането на феминистичните идеи е много по-вероятно жената да командва мъжа си. Да му казва: „Ако искаш вечеря, сготви си!“

Покорство буквално означава „подреден/поставен под някой друг“. Ние трябва да разберем, че всеки от нас, не само жените, сме поставени под определена власт.

Римляни 13:1 „Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са определени от Бога.“

Всяка власт е от Бога. Следователно, ако някой се бунтува против властите, той се бунтува срещу това, което Бог е създал. Който прави това ще донесе осъждение на себе си.

Бог е установил власт в дома. Да се покоряваш означава да признаеш, че Бог те е поставил под властта, която Бог е установил в дома. Да се покоряваш означава да се отнасяш към съпруга си с уважение. В църквата заповедта е да се подчиняваме един на друг. (Ефесяни 5:21) Но в семейството Божият план е жената да се покорява на мъжа.

Toва не означава, че Бог иска мъжът да злоупотребява с жената, а тя да не прави нищо, за да се защити. Ако съпругът ти не показва любов и уважение към теб, покорявай му се, доколкото е възможно, не отвръщай на злото със зло, а показвай Божията благодат.

Може би си казваш, „Съпругът ми не заслужава да му се покорявам!“ И ще си права! Точно това означава благодат – да получиш нещо, което не заслужаваш. Бог призовава жените въпреки това да се покоряват. Ти се покоряваш на съпруга си, защото по този начин се покоряваш на Бога. Такова покорство е красиво в Божиите очи.

И нататък текстът в Ефесяни казва:

Ефесяни 5:25-29 „Мъже, обичайте жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, след като я е очистил с водно умиване чрез словото, 27 за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде свята и непорочна. Така са длъжни и мъжете да обичат жените си, както своите тела. Който обича жена си, себе си обича. Защото никой никога не е намразил своето тяло, а го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата.“

Какво включва ролята на власт на съпруга? Той има отговорността да се грижи за прехраната на съпругата си и да я защитава.

Именно поради неразбирането на Божия план за брака и за ролята на жената и мъжа в него, толкова много жени и мъже днес са нещастни. Планът на Сатана с феминизма е като накара жените да отхвърлят властта на мъжа в брака, в крайна сметка да ги принуди да отхвърлят и авторитета на Бога.

Представете си, че цялата църква отиваме на църковен ритрийт. Качваме се в автобус и всеки иска да кара. Ще настъпи хаос! Имаме нужда от един шофьор. Може всеки да има книжка за управление на автобус. Може всички да сме много добри шофьори. Но само един трябва да седне на шофьорското място, иначе ще катастрофираме.

В дома Бог е направил мъжа шофьор. Всички ние пътуваме напред заедно, но съпругът избира посоката.

Дотук говорихме за Божия план за покорство в брака. Нека сега разгледаме друг аспект от заблудата феминизъм и Божия отговор на него.

Тит 2:3-5 „също и старите жени да имат благоговейно поведение, да не са клеветници, нито предадени много на винопийство, да поучават това, което е добро; 4 за да учат младите жени да обичат мъжете си и децата си, 5 да са разбрани, целомъдрени, да се грижат за своя дом, да са благи, подчинени на мъжете си, за да не се хули Божието учение.“

Каква е ролята на благочестивата добродетелна жена? Ролята ѝ е да дава пример на другите. По-възрастните жени трябва да учат по-младите с личния си пример.

А какво казва Сатана на жените? „Забрави задръжките, скъпа. Захвърли парцала, напусни съпруга си, бъди свободна и преследвай мечтите си, ти заслужаваш това!“

Ако слушаме рекламите, филмите и водещите на забавни предавания, можем да паднем в капана на дявола. Една от причините все повече жени дори в църква да се подлъгват по него е, че нямаме достатъчно стари жени, които да отстояват Божията истина и да са добър пример.

Затова, жени, вие трябва да говорите на другите жени, млади или стари. Това е ролята, която Бог ви отрежда. Учете ги какво означава да обичат съпруга си, децата си и какво означава да обичат Бога.

Днес, в навечерието на 8 март и на Благовещение, ние имаме огромна нужда от благочестиви съпруги, майки и баби. Искаш ли да бъдеш такава жена? Учи се от примера на благочестиви жени – не само в живота, но и в Библията. Нека накрая разгледаме един такъв пример за благочестива жена в ...

Притчи 31:10-27 „Кой може да намери добродетелна жена? Нейната цена е по-висока от скъпоценните камъни. Мъжът ѝ се доверява на нея сърдечно и той няма да остане без печалба. Тя му прави добрини, а не злини, през всички дни на живота си. Набавя си вълна и лен и изработва с ръцете си това, което ѝ е присърце. Тя е като търговските кораби – осигурява прехраната си отдалече. Тя става още през нощта и раздава храна в дома си и се разпорежда на слугините си. Замисли да има нива и я купува; от плода на ръчната си работа насажда лозе. Препасва здраво кръста си и раздвижва ръцете си. Тя разбира, че придобитото от нея е добро, и светилникът ѝ не угасва през нощта. Протяга ръце към хурката и пръстите ѝ хващат вретеното. Щедро отваря ръка за изпадналия в беда – подава ръка и на беден. Не се бои от студ за дома си, защото цялата ѝ челяд е облечена с двойни дрехи. Тя си тъче завивки сама; висон и пурпур е нейното облекло. Мъжът ѝ е на висока почит при градските порти, когато стои там със старейшините на страната. Тя изработва ризи и ги продава, доставя пояси на морските търговци. Сила и достойнство са нейното облекло и гледа радостно към бъдещето. Тя отваря уста, изпълнена с мъдрост, и блага поука е на езика ѝ. Следи за вървежа на работите в дома си и не яде хляба напразно.

Тук виждаме една жена, която е вярна, работлива, състрадателна, щедра и мъдра.

Идеите в Притчи 31 са предизвикателство за всяка жена, но както някой беше казал, „По-добре да се стремиш към идеал и да не успееш, отколкото да се стремиш към посредственост и да я постигнеш.“ Или, „Ако се протегнеш към звездите може и да не ги уловиш, но поне няма да загребеш кал в ръката си.“

В заключение, нека не се подлъгваме по лъжите на феминизма. Сатана иска да се учим от света относно ролята на жената в обществото. Но ние трябва да се учим от това как Библията иска да изглежда жената християнка – като жена, която е покорна на своя съпруг и посветена на семейството си. По-възрастните жени също трябва да обучават по-младите. Една благочестива майка или баба могат да имат невероятно влияние за Господа върху своите деца или внуци.

2 Тимотей 1:5 „Понеже си припомням за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше у баба ти Лоида и у майка ти Евникия, а както съм уверен, и у тебе.“

Наполеон е казал: „Позволете на Франция да има велики майки, и Франция ще има велики синове.“ А на друг принадлежат думите, „Ръката, която люлее люлката е ръката, която управлява света.“

Нашата вяра се предава на нашите деца. Ако ние достигнем до повече жени и им покажем образа на жената в светлината на Библията, аз съм сигурен, че много от тях ще закопнеят да имат този живот. Защото Христос наистина революционизира отношението към жената. Както революционизира всяко общество, което откликне на Него!

 __________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

Градината на утробата

Честито Благовещение! 

В деня, в който Мария каза на ангел Гавриил, "Ето Господнята слугиня; нека ми бъде според както си казал," Словото стана плът в утробата ѝ чрез силата на Святия Дух. Чрез своето покорство Мария направи възможно спасението за всички човеци. 

"Когато ангелът се яви на Мария, Бог обяви Своята любов към новото човечество. Това беше началото на новата земя, а Мария се превърна в телесния рай, в чиято градина да обитава новия Адам. Както в първата градина Ева донесе разрушение, така в градината на своята утроба Мария щеше да донесе Изкупление." - Aрхиепископ Фултън Шийн.

Най-великото съобщение (Лука 1:26-38)

/проповед/

Увод

В нашата история са се случвали много важни събития. Дори само в нашето съвремие се случиха разтърсващи неща и велики събития. Някои сигурно си спомнят, когато са съобщили за първия полет в космоса. Аз си спомням каква радост беше, когато чухме че българин е излетял в космоса.

Още повече се радвахме и направо не можехме да повярваме, че Тодор Живков е паднал. Спомням си също победата на националния ни отбор по футбол на Парк де Пренс и невероятната ни игра на световното в САЩ през 1994 г., когато станахме 4-ти в света. Спомням си и задруги победи и рекорди на наши спортисти.

Тези събития са важни за нас – толкова важни, че журналистите, които са ги съобщили, правят предавания, за да говорят за това как са се чувствали, докато са ги съобщавали. Това бяха велики съобщения.

Има някои съобщения, които помним. Съобщения за велики събития в историята. Но няма по-велико съобщение от това, че Бог ще стане един от нас и ще влезе в плът в човешката история. Защото Божият Син се въплъти в Исус от Назарет. Това празнувахме вчера на Благовещение.

Нека прочетем това съобщение в Лука 1:26-38. 

26 А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град наречен Назарет,

27 при една девица, сгодена за мъж на име Иосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.

28 И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените].

29 А тя много се смути от думата му, и в недоумение беше какъв ли ще бъде тоя поздрав.

30 И ангелът й рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение.

31 И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.

32 Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.

33 Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край.

34 А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?

35 И ангелът в отговор ѝ рече: Светият Дух ще дойде върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; за туй, и светото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.

36 И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестият месец за нея, която се казваше неплодна.

37 Защото за Бога няма невъзможно нещо.

38 И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.

Най-великото съобщение в историята

Освен че е лекар, авторът на евангелието Лука е и историк. Той знае, че описва историческо събитие, затова държи да посочи кога и къде точно се е случило то. Научаваме, че ангел Гавриил е дошъл в Назарет в Галилея при една девица, сгодена за Йосиф, на име Мария. Най-вероятно тя е била на не повече от 15 г.

Разбираме също, че това събитие става „в шестия месец“. От предходните стихове става ясно, че това е времето, изминало от зачеването на Елисавета. На пръв поглед това изглежда ненужен детайл, но той се споменава и в ст. 36 и рамкира съобщението. Това означава, че Лука счита това съобщение за изключително важно.

 В началото на втора глава Лука добавя, че раждането на Исус се е случило по време преброяването на населението и повишаването на данъците от кесаря Август и управителя на Сирия Квириний (ст.1). Хората сигурно са си мислели, че най-важната новина е повишаването на данъците, без да подозират че в това време една млада еврейка приспива в люлката най-голямата новина – раждането на Спасителя.

С раждането на Исус, Невместимият влезе във вместилището. Вечността влезе във времето. Времето бе разделено на време преди Христа и след Христа, които две епохи ние отдавна наричаме с атеистичните термини „преди новата ера“ и „след новата ера“.

Но интересно, че не раждането на Сидхарта Гаутама Буда, нито идването на бял свят на Мохамед, нито пръкването на Дънов са разделили човешката история, а идването на бебето Исус.

И тук ангел Гавриил съобщава за това най-велико събитие на една жена, която макар и сгодена, беше девица. Първите му думи са „Здравей, благодатна! Господ е с тебе, благословена си ти между жените“ (ст.28). Божията благодат и благословение ще се излеят в живота ѝ, защото тя е избрана да стане майка на Сина на Всевишния Бог.

Забележете, че Мария беше девствена. Бог посещава тези, които се стремят към праведен живот. Много християни казват: „Бог не ми говори,“ но същевременно не четат Словото Му, рядко общуват с Исус в молитва, движат се със съмнителни компании и хранят ума си с нездравословна духовна храна. Затова, ако искаме Бог да ни говори, трябва да се вслушаме в автора на Евреи, който казва:

Eвреи 12:1: „нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни оплита... и гледаме на Исус, Начинателя и Усъвършителя на вярата ни...“

Мария познаваше Писанията и живееше благочестиво. За това свидетелства нейната песен малко по-надолу в главата. Но като всеки човек и тя изпитваше човешки емоции. В ст. 29 четем, че „тя много се смути от думите му и в недоумение беше какъв ли ще бъде този поздрав.“ Гавриил забеляза това и я успокои с думите: „Не бой се, Марийо, защото си придобила Божието благоволение.“ (ст.30)

Аз съм благодарен на Лука за това, че е описал душевното състояние на Мария. Нейните смут и объркване показват, че тя беше човек като нас и също е била зачената в грях.

Затова, макар да я уважаваме като жената, избрана от Бога да роди в плът Неговия Син, не можем да я считаме за безгрешна, да ѝ се покланяме и да ѝ се молим, както правят някои. Библията никъде не казва, че Мария може да чува молитвите ни и че може да се застъпва за нас пред Бога. Исус е единственият ни застъпник и посредник пред небето:

1 Тимотей 2:5: „Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус.“

Не тя, а Синът и ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния. Тя щеше да роди Божия Син Йешуа, което означава „Бог спасява“. Той щеше да бъде потомък на Давид и щеше да царува вечно.

Тук сред нас имаме майки. Жени, представете си как щяхте да се почувствате, ако ангел Господен ви се беше явил преди сватбата със съпруга ви и ви беше казал, че ще родите син, който ще царува вечно?

Ако аз бях на мястото на Мария, сигурно щях да кажа: „Ама как така вечно? Нали всеки човек, пък бил той и цар, рано или късно умира? Всяко царство един ден ще престане да съществува. Даже вселената се разширява и ще изчезне.“

Но вместо това, въпросът на Мария към ангела е малко объркващ: „Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?“ (ст.34) Но нали тя е сгодена! И няма ли детето да бъде естествен резултат от нейната женитба с Йосиф?

Може би тя е помислила, че Гавриил ѝ казва, че ще зачене веднага, което би било немислимо да стане преди брака. В онова време е било изключително важно едно момиче да е девствено преди брака. Случвало се е римски войници да изнасилват жени. Затова момичетата на възраст за женене са били много внимателно пазени от техните родители.

Майката на Мария сигурно също е внимавала дъщеря ѝ да е сама в стаята си. И сега изведнъж там се появява ангел в човешко тяло. Даже да е разбрала, че това е ангел, кой знае какво е преминало през ума на Мария.

И тя пита, „как ще бъде това“?

Нейната обърканост обаче дава възможност на ангела да обясни, че синът ѝ няма да е Божие дете просто защото като всички други, и той е създаден от Бога. Гавраил ѝ казва, че Той ще е истински Божи Син, чието раждане ще бъде резултат от намесата на Святия Дух.

Когато Бог се яви на Авраам и му обеща, че ще му даде потомци от неговите чресла и ще наследи обещаната земя, Авраам попита: „По какво ще позная това?“ (Битие 15:8). Когато Бог се яви на Захария и му каза, че жена му Елисавета ще му роди син, който ще бъде велик пред Господа и ще обърне мнозина към Господа, Захария рече: „По какво ще узная това?“ (Лука 1:18)

За разлика от тях, Мария не задава този въпрос. Но за да потвърди изреченото, ангелът ѝ казва, че нейната братовчедка Елисавета, която цял живот е била бездетна и вече отдавна е излязла от родилна възраст, е бременна! Мария тихо приема в сърцето си това обещание: „Ето Господнята слугиня; нека ми бъде според както си казал“ (ст.38).

Днес на нейно място много жени биха извикали: „Какво? Ти как си позволяваш! Не можеш просто ей така да ме накараш да забременея. И без друго след това ще го махна! Това е моето тяло и ще правя с него каквото си искам!“ Какъв контраст с тихото „Ето Господнята слугиня...“ Това е разликата между идеологията на 8 март и теологията на Благовещение. Нашият светоглед определя нашето отношение към живота.

Най-великото съобщение за нас

Ангел Гавраил беше изпратен с най-великото съобщение до Мария. Тя се уплаши, но прие Божията воля за живота си. В следващите стихове четем, че тя отиде при Елисавета и там получи потвърждение на вярата си. Чрез нейното покорство на Бога Божият Син стана един от нас, за да изпълни своята мисия да умре и изкупи греха на човечеството.

Затова Мария е добър пример за нас, които вярваме в Христовата смърт и възкресение. Първо, тя повярва в Словото от Господа и каза: „нека ми бъде според както си казал“ (ст.38).

Как прие ти вестта за раждането, смъртта и възкресението на Божия Син? Повярва ли като Мария или ги отхвърли като нещо, което не може да се случи?

Докато бях ученик бях атеист. Партията добре се беше погрижила всички деца да растат убедени, че няма Бог и че всичко е материя. Нямахме достъп до църквата или до хора, които можеха да ни кажат истината. Но Бог показа милост към нашето поколение и събори крепостта на комунизма. За Бог наистина няма невъзможно нещо (ст.37)!

На благовещение Мария получи съобщение за нещо, което изглеждаше невъзможно. Но щом Бог решава да направи нещо, то се случва.

Една учителка преподавала за китовете и казала, че макар и да са големи, за един кит е невъзможно да погълне човек, защото гърлото му е много малко. Едно момиченце вдигнало ръка и казало: "Госпожо, Йона е бил погълнат от кит." Раздразнена, учителката повторила, че китът не може да погълне човек, това е физически невъзможно. Момиченцето казало: "Когато отида на небето, ще попитам Йона." Учителката попитала: "Ако ами Йона е отишъл в ада?" Момиченцето отговорило: "Тогава вие го попитайте."

Всичко, което Бог е съобщил в Библията, е станало. Помислете си само за следните събития:

Построяването на Ноевия ковчег.

Авраам, който отговори на призива да отиде в Обещаната земя.

Синът, който се роди на Авраам и Сара, когато бяха на 100 и 90 г. съответно.

Жертването на Исаак от Авраам.

Верността на Йосиф въпреки богатството, властта и славата му.

Скриването на Мойсей от родителите му в нарушение на фараоновата заповед.

Изборът на Мойсей да е с Божиите люде вместо да остане да живее в двореца.

Исус Навиев, който заповяда на хората да обикалят около Ерихон, след което да извикат и да свирят с роговете.

Днес четем за обещанието за раждане на Спасителя чрез непорочно зачатие. И Благовещение доведе до Рождество, а без Рождество нямаше да има Възкресение и изкупление на греховете.

За Бог няма нищо невъзможно.  

Ние също получихме съобщение, че Христовата смърт и възкресение носят нов живот за този, който повярва в тях. Приел ли си благата вест на Исус Христос? Ако ти все още не си го направил, можеш като Мария да кажеш на Бога: „Щом ти казваш, значи е така.“

Второ, Мария отиде при Елисавета и там получи потвърждение на вярата си, когато Елисавета я нарече „майка на моя Господ“ (ст.43) и каза: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба“ (ст.42). Затова и Благовещение е християнският празник на жената-майка.

Ти също можеш да отидеш при Бога в молитва и да Го помолиш да ти се открие и да утвърди вярата ти. Можеш да отидеш при Писанията, защото „вярата е от слушане, а слушането е от Божието слово“ (Рим. 10:17). Можеш да идваш на църква и да станеш част от Тялото Христово. Тялото не се чуди дали главата му съществува!

И накрая, Мария не само повярва и нейната вяра беше утвърдена, но тя стана и последовател на Исус Христос. Тя беше с Исус, когато Той увисна на кръста. Тя беше и с апостолите в деня на Петдесетница(Деяния 1:14). Тя живееше живот на вяра и разказваше за Божието дело за спасение на човечеството.

Осмеляваш ли се и ти днес да отидеш до кръста? Разказваш ли на невярващите за смъртта и възкресението? На Благовещение Мария чу най-великото съобщение за раждането на Месия. Но Той се роди, за да умре и възкръсне. Знаят ли твоите познати това?

Един човек бил осъден на доживотен затвор за убийство, но по-късно бил прехвърлен да излежи присъдата си като работи в една ферма. След 20 г. бил помилван и писмо с добрата вест било изпратено до затворника, но той не го получил. Животът във фермата бил тежък, на хоризонта нямало никаква надежда, но затворникът продължавал да работи. Минали 10 години. След това един съдебен пристав научил за съдбата му, открил го и му казал, че е помилван. Той бил свободен.

Искам да те попитам – как ще се почувстваш, ако разбереш, че някой ти е изпратил важно съобщение –най-важното в твоя живот, и то се бави с години?

Ние сме чули най-великото съобщение и сме преживели свободата чрез Христос. Сега ние сме отговорни да я прогласяваме на другите, които все още са поробени от греха. Правим ли всичко, което можем, за да стигне най-великото съобщение до тях?

Нека се помолим.

____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

26.03.2017