Thursday, December 27, 2012

Какво би казал Исус на Слави Трифонов?

Само преди дни отбелязахме Рождество Христово - деня, в който Спасителят се откри на човечеството, като стана един от нас и се роди като Исус от Назарет. Божият Син Исус Христос дойде в силата на Святия Дух, за да умре и да възкръсне, и с това да възстанови взаимоотношенията ни с Бог Отец. Това беше неговата мисия. Триединният Бог дойде за мен и теб. Това е исторически факт! 
Светлината дойде, за да влезе в нашия свят и да просвещава мислите ни, да осветлява стъпките ни и да грее в делата ни. Тя дойде за бедни и богати, силни и слаби, известни и маргинализирани. 
Какво би ни казал Исус, ако имахме уши да го чуем? Ето един въображаем разговор между Исус и Слави Трифонов, който може да накара всеки от нас да се замисли.

Не знам какво е личното ви отношение към безспорно най-известния шоумен на България - Слави Трифонов. Крайно противоречива личност, оценките за него преминават от възторг до отричане, от преклонение пред таланта му до непоносимост към егото му, от осанна до разпни го.

Според резултати от сп. Maxim, той се нарежда на първо място сред „100-те най-дразнещи живи българи"! Непосредствено след него се нареждат Ахмед Доган, Сергей Станишев, Иван и Андрей, Николай Бареков, Азис, Евгени Минчев, Милен Цветков и Симеон Дянков.

Нямам представа кой от тях ви кара най-много да превключвате канала, но едно е сигурно – по телевизионно дълголетие Слави бие всички тях взети заедно. Каквото и да е отношението ни към бившия кукувец, трябва да му признаем уникалното постижение да се задържи на гребена на вълната на славата цели 15 години!

Слави Трифонов е наистина явление в българския шоубизнес. По популярност дълги години дели мегдан с най-известните политици. Няколко години е в челната петица по доверие от страна на българите и все още шоуменът е идол на много млади хора.

Самият аз му предричах бързо сгромолясване след бурния му изгрев на небосклона на развлекателния телевизионен жанр. Казвах си, с такова темпо човек не може да издържи много дълго. Но Слави ме опроверга.

Даже когато за три месеца слезе от екран през 2007 г. заради заболяване на очите, бързо успя да се възстанови и да се върне на работа. Днес чрез „Шоуто на Слави” и своите песни той продължава да влияе над общественото мнение в България.

Всъщност, истинското му име е Станислав Тодоров Трифонов. Роден е през 1966 г. - годината, в която се е родил друг български шампион – Христо Стоичков, и в която националният отбор на Англия печели единствената си засега титла на световното по футбол.

Пътят към славата за Слави започва от музикалната гимназия в родния му град Плевен, където свири на виола. След началото на прехода към демокрация нашумява с продуцирането и участието в студентската продукция „Ку-Ку“.

През 1997 г. в предаването „Каналето“ участва активно в протестите срещу управлението на Жан Виденов. Слави продуцира и „Хъшове“, отличаващо се с остра политическа сатира. На 27 ноември 2000 г. Трифонов прави първото издание на „Шоуто на Слави Трифонов“ по бТВ.

В последствие продуцира и други предавания – „Треска за злато”, „Вот на доверие”, „5 stars”, Dancing Stars 2”, „Красавицата и отличника”, „Survivor 1”, „Мюзик айдъл 1”, „Пей с мен” и „Гласът на България”. Като певец издава 20 албума заедно с Ку-Ку, Каналето, Хъшове и Ку-Ку бенд.

Може би успехът на Слави в шоубизнеса се дължи най-вече на факта, че той обича своята работа. Но ако има нещо, което му доставя истинско удоволствие, то е да интервюира известни личности. В „Шоуто на Слави” са гостували много популярни фигури - Жан Клод Ван Дам, Стивън Сегал, Франц Бекенбауер, Алберто Томба, Карл Луис, Лех Валенса, Петър Стоянов, Христо Стоичков, Димитър Бербатов, вокалистът на “White Snake” Дейвид Ковърдейл, звездата на “Deep Purple” Глен Хюз...

Казват, че всеки човек е честолюбив и Слави едва ли прави изключение. Но кой от нас би отказал среща с някоя известна личност? Като широко скроен човек водещият на „Шоуто на Слави” е готов да си поговори с всеки влиятелен човек. Затова си мисля, че ако Исус беше дошъл днес в България, Слави не би изпуснал възможността да го покани в своето шоу. В края на краищата, няма друг човек, променил човешката история така, както го е направил Исус.

Неговото раждане разделя времето на стара и нова ера, на време преди и след Христа. Неговите думи са вдъхновявали най-великите поети и реформатори на света. Неговият живот, смърт и възкресение са накарали милиони да се наричат с неговото име – християни. Несъмнено тази среща би била много вълнуваща за Слави.

Тя би била още по-интригуваща поради факта, че за мнозина Слави Трифонов не е просто шоумен и секссимвол, а политически лидер, проповедник и дори ‘‘Христос’‘ (преди време водещият на телевизия ММ се появи с фланелка с образа на Слави с трънен венец)![i]

Как ли Исус би реагирал на тези нови превъплъщения на българския идол, който нерядко чуваме да проповядва християнски морал от екрана, след като току-що е разказал вулгарен виц?

Като опитен водещ, вероятно Слави би се опитал да ‘‘разбие леда’‘ с някоя шега, за да накара госта да се чувства комфортно в студиото. След което би подхвърлил: „Хората смятат, че Бог мрази хумора и вицовете. Как се отнасяш към това?”

Обзалагам се, че този въпрос би накарал Исус да се усмихне и дори засмее на глас. „Това е една от най-големите заблуди за мене” – би казал той. „Много хора, даже тези, които са чели Библията, си представят, че аз съм един трагичен, набожен, мил и безкрайно търпелив човек, който винаги говори сериозно. Но това далеч не е така!”

След което би разказал няколко истории от своя живот, като тази. Веднъж Исус е упрекнат от фарисеите, че неговите ученици ядат с нечисти ръце (което е очевидно нарушение на Мойсеевия закон, спазван от всички евреи). Той им отговаря, че не това, което влиза в човек, а което излиза от него го осквернява. Исус прави паралел между това, което тялото изхвърля след ядене и нечистите помисли, думи и действия, които излизат от него.

Исус е притежавал умението да хиперболизира, защото казва, че ‘‘по-лесно е за камила да мине през иглени уши, отколкото богат човек да влезе в Божието царство” (опитайте се да си представите как камила се опитва да се напъха през иглени уши).

Исус е майстор на остроумния отговор. Когато Натанаил скептично заявява: „Може ли нещо добро да излезе от Назарет?”, не след дълго получава подобаващ отговор: „Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство”.[ii]

Хуморът в ситуацията става ясен, когато си припомним, че името на Яков, родоначалникът на нацията Израел, означава „пълен с лукавство”, „измамник”.[iii] С други думи, Исус сякаш казва леко иронично – „Е, най-после намерих син на Яков, у когото няма и следа от лукавство”.

Не знам как Слави би реагирал на тези думи, но мнозина от вас сигурно биха попитали: добре, с Исус е ясно, но какво е отношението на Бог Отец към хумора? Има ли Бог чувство за хумор? Разбира се, че да! В края на краищата, той е създал теб и мен, нали? Когато се поглеждам в огледалото, виждам Божието чувство за хумор.

Чувството за хумор на Бога обаче присъства не само в творението, но и в откровението (Библията). Доказателство? Бог избира Мойсей, един заекващ човек, да води избрания от него народ. Казва на Гидеон да излезе с триста войника срещу 10 000 армия. Прави така, че една деветдесетгодишна баба и една тийнейджърка, която не е спала с мъж да родят дете.

Чувството за хумор на Бог личи и от факта, че самият хумор има изкупителна сила. Той ни напомня за грешната ни човешка природа и за факта, че не можем да се оправдаем сами и че се нуждаем от друг източник на оправдание. Когато виждаме огромния контраст между това, което е (нашата грешна природа) и това, което трябва да бъде (създадени по Божий образ) ние се смеем.

Именно в това се състои и добрата новина за Исус Христос – че ние самите не можем да се спасим и оправдаем, но получаваме оправдание чрез вяра в Божия Син.[iv]

И ако Слави още мълчи и се чуди как да продължи разговора, Исус би добавил: „Слави, не забравяй, че аз съм евреин. Черпил съм от фолклор, прочут със своето остроумие и ирония и съм се учил в университета на живота. Не забравяй, че и днес най-известните комици са евреи.”

Представям си как на това място Слави Трифонов възкликва: „Това, което казваш е наистина поразително. Но нека сега ти задам един друг щекотлив въпрос. В България в момента страшно много се слуша чалга. Тази музика стана популярна след промените.

Няма да крия, аз също съм се пробвал в този жанр, имам издадени няколко албума... Но много хора ме обвиняват, че като пея чалга, съм довел до нейното разпространение и съм виновен за чалгизацията на културата. Какво ти е отношението към този стил музика?”

„Очаквах от тебе този въпрос, Слави”, би отговорил Исус. „Не за друго, а защото подобно на хумора, музиката заема важно място в живота на всеки човек. Самият аз обичам музиката – първото чудо, което направих, бе по време на сватба, а както знаеш, сватба без музика не може. Да не говорим, че на времето фарисеите ме упрекваха, че съм най-големият купонджия.”

След това Исус би изложил накратко своята философия за музиката. Тя, би казал той, се състои от два елемента – форма и съдържание. Формата представлява мелодията и аранжимента на музикалната творба, както и поетичната структура на текста, а съдържанието – неговото послание.

Има песни с добра форма, но лошо съдържание, или обратно. Най-много са тези, при които куцат и двете. Но малко са песните, при които естетическата красота на формата се допълва от силното послание. Стреми се да правиш такива парчета – тогава ще можеш да кажеш, че си оставил нещо стойностно след себе си.

Да, Слави иска да остави нещо след себе си. Не съм сигурен, но ми се струва, че го блазни мисълта, че чрез своето шоу и музика може да влияе на толкова много хора. И той отлично съзнава, че това не би било възможно при предишния режим. Затова Слави Трифонов цени свободата. И както с много други събеседници, най-вероятно не би пропуснал да поговори с Исус и на тази тема.

Слави би изтъкнал, че след демократичните промени в България днес се радваме на свобода на съвестта, словото, печата и религията, и на право на пътуване и на частна собственост. След което би попитал какво мисли Исус за тези промени. Вероятно Исус би се усмихнал и след кратка пауза би отговорил:

„Прав си, Слави. Свободата е важно нещо и трябва да се цени и пази от посегателства. Радвам се, че българите са по-свободни отпреди.” След което би нарекъл несъвместима с християнството всяка тоталитарна система, която ограничава свободата в различните й аспекти.

Но за Исус свободата е нещо много повече от всички тези права. Сигурно той би припомнил на шоумена думите си, изречени към своите ученици: „Ако пребъдвате в словото Ми, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.”[v] Тогава те възразяват, че те не са били никога роби на никого, но Исус отговаря:

„Всеки, който върши грях, е роб на греха... ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.” За Исус дори и ‘‘най-свободният’‘ човек може да бъде роб на греха, и обратно - дори най-нископоставеният роб може да е свободен от греха чрез вяра в Божия Син. И без да се колебае и за миг, на свой ред би попитал: „А ти, Слави, какво мислиш за греха?”

Предполагам, че Слави би се усмихнал простодушно и би привел много примери, за да покаже, че е добър човек. Той би припомнил на Исус как е пратил болната от рак Яница на операция при д-р Чирков, а след това й предложил да й поеме лечението в чужбина. Помагал е на много други болни деца.

Да не говорим за кампанията в помощ на несправедливо осъдените български медици в Либия, която „Шоуто на Слави” поде далеч преди българските институции да се заинтересуват от случая. В друго интервю Станислав Тодоров - Слави казва простичко: „Човек трябва да прави добро не защото ще му се отблагодарят... Ако помагаш, помагай заради доброто на другите, не заради себе си”.[vi]

Тези думи и жестове на благотворителност наистина заслужават поздравления и са съзвучни с библейското послание. Апостол Павел съветва вярващите да не престават да вършат добро[vii], а апостол Яков ги предупреждава, че „ако някой знае да прави добро и не го прави, извършва грях.”[viii]

За Исус вършенето на добро е важно, но то е следствие от вярата в него, а не път към спасение. Затова той едва ли би се задоволил само да кимне одобрително. Представям си как поглежда право в очите Трифонов и казва: „Слави, радвам се, че помагаш на хората в нужда. Но истината е, че ‘‘няма нито един праведен човек и в очите на Бога всички са грешни’‘.[ix]

Какво ли би отговорил Слави Трифонов на тези аргументи? Вероятно би посочил, че все пак, някои хора са много по-грешни от други. Например, лично той е съдил за клевета няколко пъти вестници или журналисти.

Той, от своя страна, макар и да си позволява да критикува и иронизира някои пошли явления и неморални личности, никога не би преминал границата. Но има хора, чието място е в затвора, а се разхождат свободно по улиците. Ако Бог е толкова добър, защо не ни помогне да накажем злите и да създадем едно по-справедливо общество?

Мисля си, че на този въпрос Исус би отговорил с „Бинго! Страхотен въпрос!” От своя страна той се свежда до по-големия въпрос, защо ако Бог е добър и всемогъщ, не изкорени злото веднъж за винаги. И след като злото продължава да съществува, изводът е, че Бог или не ни обича, или не е всесилен.

Често питам хората: „Ако ти си Бог и искаш да сложиш край на страданията и да построиш съвършено общество, от кого ще се отървеш първо? Кои са най-лошите хора?” Обикновено отговаряме, че това са терористите, изнасилвачите, педофилите и убийците.

Но дали светът би станал съвършено място, ако тях ги нямаше? Не, защото има и други ‘‘лоши хора’‘ – крадците, футболните хулигани, некадърните лекари, алчните търговци и корумпираните пътни полицаи. Да си представим, че се отървем и от тях. По-съвършен ли би бил светът без тях? И от кого другиго можем да се отървем?

Малко по малко осъзнаваме, че и ние сме там някъде, в класацията. И ние обиждаме и нараняваме другите, и ние създаваме проблеми, и ние прецакваме нещата. Мисля, че и Станислав би признал това. Всички знаем, че не само диктаторите и терористите причиняват болка, но и тези, които обичаме.

Често в егоцентризма си и ние нараняваме най-близките си. Виждаме, че и ние сме част от проблема. Но разбира се, не искаме Бог да се отърве от нас. Искаме Бог да оправи света, но не искаме да ‘‘оправи’‘ нас.

За да илюстрира това още по-нагледно, Исус би могъл да разкаже на своя събеседник една от притчите си. В нея фарисеите довеждат при него жена, хваната в самото прелюбодеяние (предполагам, че на това място Слави и много други хора биха въздъхнали с облекчение, че живеят в друго време).

След като се позоват на закона на Мойсей, според който такива трябва да се убиват с камъни, го питат: „А Ти какво казваш?” Исус знае, че това е уловка. Ако каже да я пуснат, ще го обвинят в неспазване на закона. Ако ги посъветва да я убият, той ще бъде задържан от римските власти като отговорен за нейното убийство.

Исус се навежда надолу и започва да пише нещо с пръст на земята. Те продължават да настояват за отговор. Тогава той се изправя и казва: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.” После се навежда и продължава да пише на земята.

Чувайки това, един по един обвинителите на жената се разотиват. Исус пита жената: „Жено, къде са тези, които те обвиняваха? Никой ли не те осъди?” „Никой, Господи”, отговаря тя. Исус й казва: „И аз не те осъждам; иди си и отсега не съгрешавай”.

Посланието на историята е ясно: не е работа на хората да съдят другите, защото всички до един са грешни. Бог е този, който един ден ще съди всички.

Често ние не разбираме какво точно означава думата ‘‘грях’‘. За нас грях най-често е да убиеш физически или морално, а прелюбодейството, лъжата, идолопоклонството и пожелаването са по-скоро човешки слабости, без които не можем.

Като имаме предвид състоянието на морала днес, предполагам че за мнозина настояването за смъртна присъда за жена, спала с любовника си в притчата по-горе, звучи абсолютно неразбираемо.

Исус обаче дава друга дефиниция на греха. Според него грях е ‘‘пропускане на целта’‘ или на стандарта за съвършенство, установен от Бог. Никой от нас не може сам да отговори на този стандарт. Ако сме искрени към себе си, много малко хора постигат своя собствен стандарт.

Но нито един човек на тази планета не може да отговори на стандарта, който Бог ни е поставил. Това е така, защото Бог е съвършен, а нито един от нас не е. Ние сме хора и нищо човешко не ни е чуждо, включително грешките.

Предполагам, че Слави би се съгласил с това, че всички правим грешки. Но той има свои разбирания за човешката и Божията природа, които не съвпадат с християнското разбиране. В интервю от болницата след счупване на тазобедрената става, Слави Трифонов философски заключава: „Трябва да приемеш, че нещата се случват независимо от тебе. Аз сега това не съм го искал... Това е карма, така се е случило”. Той признава, че си пада ‘‘малко по японската философия’‘ и вярва ‘‘в събраното от шинто, будизъм и конфуцианство’‘.

Какво е накарало известният шоумен да се обърне към източните религии? На този въпрос може да отговори само той. Ако съдя обаче по начина, по който осмива църквата и духовенството, нищо чудно възмущението му от лицемерието на някои Божи служители да е довело до разочарование от християнството и желание да потърси истината другаде.

Христос има какво да отговори и на това. Той нарича фарисеите – религиозна юдейска секта от своето време – ‘‘варосани гробници, които отвън изглеждат хубави, а отвътре са пълни с ... нечистота’‘ (отново хумор!) и отправя към тях обвинението, че ‘‘затварят небесното царство пред човеците, понеже сами не влизат, нито влизащите оставят да влязат.’‘[x]

Исус би посъветвал Слави да не съди за Бога по делата на хора, които са християни само на думи. Както присъствието на пазара на колбаси ментета не означава, че няма и оригинални продукти „Стара планина”, така и многото недостойни представители на Бога на земята не бива да ни карат да мислим, че няма Бог!

Колкото до другите религии, Исус би казал: „Слави, страхотно е, че търсиш истината за това кой си ти и какъв е Бог. Радвам се, че отделяш време да четеш религиозна литература. Всяка религия съдържа зрънца истина за творението и Твореца. Но ако искаш да черпиш от първоизточника, ако искаш да имаш достъп до цялата истина, разтвори страниците на Книгата на книгите, Библията.

За мнозина това твърдение си е направо нагло. Как е възможно една религия да твърди, че съдържа пълното познание за Бога? Няма ли много пътеки, които водят към върха?

За да отговорим на този въпрос, нека разгледаме пътеките, избрани от Слави – шинто, будизъм и конфуцианство. Дали те не водят все пак до Истината? За да разберем това, ще разгледаме техните отговори на три важни въпроса: кой е Бог, как се постига спасението и какво става след смъртта. Нека видим това в следната таблица:

Религия/аспекти
шинто
будизъм
конфуцианство
християнство
Бог
Политеизъм, основаващ се на ками – древните богове и духове.
Теравада – атеистична; махайана – политеистична; нищо не е безкрайно
Атеистична религия
Бог е триединен, безкраен, извечен, извън времето и пространството
Спасението
По природа хората са чисти и могат да се опазят от злото чрез ритуали за очистване и да получат добри неща, като призовават ками.
Целта е да се избегне страданието, да се получи просветление и освобождение от цикъла на прераждане чрез добри дела.
Целта на живота е да изпълниш предназначението си в обществото с приличие, чест и лоялност.
Всички са грешни и отделени от Бога. Спасението е чрез вяра в Христос.
След смъртта
Смъртта е лоша и нечиста. След смъртта си някои хора стават ками.
Прераждане (разбирано различно от хиндуизма, без оцеляваща душа), докато не получиш просветление.
Няма съществуване след смъртта
Вечен рай или ад.


Тази кратка сравнителна таблица показва, че тези три религии са абсолютно несъвместими една с друга. Същото е вярно и за останалите световни религии извън християнството. Не може религиозни системи, които дават различни отговори на основните въпроси на живота като кой е Бог и какъв е смисъла на живота, да водят към един и същ ‘‘бог’‘! Та някои от тях дори не вярват в съществуването на Бог!

Следователно, истината за това кой е Бог се съдържа или само в една от тях, или в нито една. Но не и във всичките едновременно. И след като само християнството настоява за своята изключителност, нека се замислим - дали вместо да бързаме да отхвърляме тези претенции тук не се крие и отговора на загадката за истината?

Нещо повече. Исус твърди не само, че Библията е боговдъховена книга и че съдържа цялата истина. Единствен той сред великите религиозни водачи претендира, че е Бог. Единствен той няма гроб за поклонение и твърди за себе си, че е умрял и възкръснал.

Някои от останалите водачи дори не говорят за съществуване на свръхестественото, а са завещали по-скоро системи от напътствия за етично поведение на земята. Всички те твърдят, че с добри дела и упоритост човек може да постигне спасение, каквото и да разбират под това понятие.

Затова днес има хора, които смятат, че чрез благотворителност или като построят параклис, греховете им ще бъдат простени. Други като Слави се опитват да вършат добри дела, но са склонни да прегърнат като философия примиренчеството и фатализма на източните религии. Трети вярват, че могат да отприщят божествения потенциал, вложен в тях и да материализират вярата си тук на този свят.

А има и такива, които отхвърлят съществуванто на Бога и се опитват да си осигурят добър живот поне на този свят. Те издигат в идол различни неща - власт, богатство, слава, скъпи коли, секс, семейство, деца, но нито едно от тези неща не може да им донесе пълен мир и удовлетворение. Рано или късно всички те виждат, че чрез собствени усилия и постижения не можем да променим съдбата си за вечността.

Защото нашият живот не се измерва с материални неща и постижения – той е безценен. Затова беше нужно не някой друг, а нашият Творец да проведе спасителна мисия за човечеството. Как можеше да го направи така, че да разберем за нея?

Единствено възможният начин беше, като стане един от нас. Затова той се превъплъти в човешки ембрион, живя сред нас, премина през всички мъки и изкушения на плътта, понесе нечовешки страдания и накрая умря и възкръсна, за да плати цената за нашия бунт и да ни помири с Бог Отец.

Затова, струва ми се, че в края на този разговор със Слави, Исус би напомнил на своя домакин, че извън Него той не може да намери спасение. Нито многото измислени от човека религии, нито добрите дела, нито бягството от истината чрез издигане на идоли води до рая.

Колкото и да се опитваме, сами не можем да спасим себе си и всичките ни опити водят до провал. Исус отново ни напомня, че спасението е единствено по благодат чрез вяра в него. „Аз съм пътят, истината и животът и никой не идва при Отец ми освен чрез мене”.[xi]

_____________________________________________________________________
Какво би казал Исус на...
Исус Христос е личността, оказала най-голямо влияние върху човешката история. Дори тези, които отричат Божествения му произход признават, че неговите думи и дела нямат аналог в световната култура. Едни от най-великите произведения на литературата, изобразителното изкуство и музиката, както и най-големите постижения на науката са вдъхновени от Неговите думи и живот. Трифон Трифонов вярва, че Исус е жив и е толкова актуален, колкото и преди 2000 години. Днес той има какво да каже на някои от нашите най-известни съвременници - на Бойко Борисов, на Слави Трифонов, на Лили Иванова и на Христо Стоичков. И не само на тях - той има какво да каже и на теб. Разтвори тази книга и послушай неговите думи.
Цялата книга можете да прочетете онлайн тук: http://e-knigi.eu/ebook.php?pid=99 



[i] „Бай Ганьо като Христос”, http://www.slovo.bg/old/litforum/215/forum.htm
[ii] Йоан 1:46-47.
[iii] Буквално от еврейски се превежда „който хваща петата”, „който измества”.
[iv] Ефес. 2:9,10.
[v] Йоан 8:31,32.
[vi] Интервю със Слави, „Шоуто на Слави”, http://www.youtube.com/watch?v=oZy9NwoWw1E&feature=related
[vii] Послание на ап. Павел към галатяните 6 гл., 9 ст..
[viii] Послание на ап. Яков 4 гл., 17 ст.
[ix] Послание на ап. Павел към римляните. 3 гл., 23 ст..
[x] Евангелие на Матей 23 гл., 13 и 27 ст..
[xi] Йоан 8 гл., 31-32 ст..