Божието царство

/проповед/

Трима специалисти – лекар, инженер и политик, разговаряли за това коя е най-древната професия. Лекарят казал, „Библията казва, че Бог е взел реброто от Адам, за да създаде жената. Тъй като за това е била нужна хирургическа операция, очевидно първата професия е била медицината.

Инженерът отговорил, „Не, не. Библията също казва, че Бог е създал света от нищото и от хаоса. За да направи това, явно Бог е бил инженер. Затова най-древната професия е инженер.

Политикът се усмихнал самодоволно и се наклонил дискретно напред. „А кой според вас създаде хаоса?“

Аз не мога да претендирам, че моята професия е най-древната, защото в университета учех филология. Предполагам, че тази професия е възникнала след Вавилонската кула. Но в университета се случиха две важни неща за мен – повярвах в Исус и срещнах бъдещата си съпруга.

След като се покаях и приех Исус като мой Спасител, ми подариха Библия и започнах жадно да я чета. Започнах от евангелието на Матей, преминах всички евангелия, Деяния на апостолите, писмата и след като стигнах до Откровение, минах на Стария завет.

И ми направи впечатление, че на много места се казва, че Исус e дошъл да проповядва за / и да установи Божието царство. Само в Новия завет фразата „Божието царство“ се среща над 70 пъти, а само в евангелието на Матей – над 30 пъти. Затова за нас като християни е важно да разбираме какво означава този израз – „Божието царство“.

Днес завършваме поредицата „Какво е Църквата?“. Говорихме за Църквата като невястата Христова, тялото Христово, Божието семейство, Божия народ, стадото Христово, храма на Святия Дух, солта и светлината, Лозата и пръчките. Днес ще говорим за Църквата като „Божието царство“.

Не съм слушал много проповеди за Божието царство и нямах ясна представа какво означава този израз. Например, в Марк 1:15 се казва:

Марк 1:15 „Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и вярвайте в благовестието.“

За нова държава ли говори Исус? Нова царска династия ли иска да основава? Нов авторитаризъм? Преди няколко месеца един диктатор в Европа нападна съседна на него държава, за да установи авторитарно управление там. Това ли искаше Исус?

Но когато по-късно учех богословие, един от предметите, „Въведение в Новия завет“ ми помогна да разбера значението му. Тогава ми светна, че Божието царство не е просто един компонент от вярата ни, а е самата основа на нашата вяра.

В Матей 9:35 виждаме, че Исус не само обикаляше и проповядваше благовестието на царството, но „и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.“ Неговото послание беше подплатено от Неговото служение. Всичко, което Исус правеше, подкрепяше това, което Той говореше.

Библията казва, че от грехопадението досега Сатана е князът на този свят (Йоан 14:30). В света днес има много монархии и републики. До 1946 г. България е царство, монархия. След това комунистите завземат чрез терор властта и организират незаконен референдум, на който хората гласуват България да премине към републиканско управление.

Но без значение каква е формата на управление на отделните държави, според Библията всички те са част от управлението на Сатана.

И когато Исус дойде на земята, Той заяви, че с Него Божието царство е дошло на земята и че Той е Помазаникът, който ще разруши царството на Сатана. Исус дойде, за да възстанови Своето управление. И когато Той прогласи, че „Божието царство наближи“, това беше като десен прав в лицето на Сатана.

И битката за царството започна веднага. Още в началото на своето служение, веднага след кръщението си, Исус беше изкушаван от Сатана 40 дни в пустинята.

И Исус излезе в Галилея и прогласяваше, че Божието царство наближи и призоваваше към покаяние. И веднага след това демонстрира на дело това, което прогласяваше. В синагогата в Капернаум Исус „поучаваше като един, който има власт“ (Марк 1:22). След това заповяда на нечистия дух в да излезе от един човек.

Преди това в Капернаум и Галилея е имало хора, хванати от нечист дух, но никой не е можел да им помогне. И когато демонът попита Исус „Нима си дошъл да ни погубиш?“, той вече знаеше отговора на въпроса. „Затова се яви Божият Син, за да съсипе делата на дявола“ (1 Йоан 3:8)

С всичко, което казваше и правеше, Исус обявяваше война на царството на мрака, което беше установено веднага след грехопадението. Всичко, което Бог създаде беше добро. И Бог създаде човека, венеца на творението и каза, че това е „твърде добро“ (Битие 1:31).

Даде му мандат да управлява творението и имаше интимни взаимоотношения с него. Но след това Сатана се яви на сцената и създаде фалшиво царство на земята. В Божието царство под управлението на Бог като любящ Цар, имаше ред, красота, интимност и здраве.

Веднага след като Адам и Ева паднаха в изкушението на Сатана, виждаме как в света навлязоха смърт, грях, войни, убийства и болести. Хората станаха поданици на Сатана, който узурпира властта.

Така, както в момента Русия краде ресурсите на Украйна от завладяните територии, така Сатана започна да се разпорежда с Божиите ресурси. Хората станаха поданици на ново царство – царството на мрака.

В това царство всичко е обърнато с краката нагоре – на истински ценните неща се присмиват, а за евтините дрънкулки са готови даже да умрат.

През една мрачна нощ банда крадци влезли в бижутерски магазин, но не за да крадат бижута. Внимателно обиколили целия магазин и променили етикетите с цените, след което си тръгнали. На другия ден персоналът не забелязал, че са идвали крадци, те действали много внимателно. Влезли клиентите и хората започнали да дават цяло състояние за дрънкулки, а други плащали само няколко лева за бижута, струващи хиляди лева.

По същия начин някой е променил етикетите с цените на нашата планета. Непрекъснато ни бомбардират с различни ценности от тези на Божието царство. Това е фалшиво царство с фалшиви ценности.

В това фалшиво царство всичко е ужасно сбъркано – затова има толкова много разрушени взаимоотношения, скръб, самота, убийства, неморалност, срам, страх, депресия и болести.

Но още в Битие 3 Бог обяви, че един ден ще изпрати някой, който ще нанесе фатален удар на Сатана и царството му. И няма да спре, докато, както казва Откровение 11:15, „Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува за вечни векове.“

И когато Исус дойде на света, Той дойде като Божия Помазаник, който да нанесе този смъртоносен удар на Сатана. И когато се изправи в синагогата в Назарет, Исус прочете това пророчество от Исая:

Лука 4:18-19 „Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените, 19 да проглася благоприятната Господня година.“

С тези думи той показа на царството на този свят, че Бог е дошъл да си вземе обратно своето – теб и мен и всички, които Му принадлежат.

Мога да си представя какво е било в Буча, Ирпен, Краматорск и много други украински села и градове, временно завзети от руснаците. По улиците преминават руски танкове и друга бойна техника. Хората се крият в домовете и в мазите, умирайки от жажда и глад, в постоянен страх да не влязат в тяхната къща или блок, и да започнат да убиват, изнасилват и мародерстват.

Но след това местните чуват, че украинците ще предприемат контранастъпление, за да отблъснат руските окупатори и да си върнат тези градове. И хората започват да живеят с надежда, че един ден тиранията ще свърши. Това е добрата вест за идването на Божието царство, която Исус донесе в началото на служението Си.

Добрата вест е, че един ден силата на злото, лъжата и убийствата ще бъде сломена и Божието царство ще разбие царството на мрака и ще вземе своето. И вече няма да има страдание, болка и сълзи. Всяко потисничество ще престане. Войните ще спрат.

Легендата говори, че когато преплувал Дунав, кан Аспарух е забил меча си в земята и е произнесъл думите „Тук ще бъде България!“ По същия начин в Христос Бог заби знамето си на планетата Земя и обяви пред цялата вселена, „Обявявам тази земя за Моя“ (Гордън Фий)

И навсякъде, където Исус отиваше, демоните се активизираха, защото Той идваше като освободител от робството на царството на дявола.

И когато Исус възкръсна от смъртта и изля Духа си на Петдесетница, Той ни даде власт да прокламираме Божието царство на света. Исус дойде, за да установи Божието царство и като поданици на Цар Исус ние сме призовани да продължим служението Му.

И виждаме, че добрата новина за Царството Божие беше и централно послание в служението на апостолите и на цялата църква през вековете.

Но трябва да разбираме, че макар и Божието царство да е тук, то не е дошло още в пълнота. Сатана все още прави поразии, ние все още се борим с греха. Ние можем да имаме победа над греха и демоничната съпротива, но истината е, че няма да бъдем напълно свободни от ефекта на греха, докато Исус не дойде и не възстанови в пълнота Своето Царство.

Исус каза в

Матей 12:28 „Но ако Аз изгонвам бесовете чрез Божия Дух, то Божието царство е дошло върху вас.“ Царството е тук, но това още не е краят, за който се молим.

А какво ще стане, когато дойде краят? Павел казва:

1 Коринтяни 15:24 „Тогава ще бъде краят, когато Той ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.“

С други думи, Царството е хем тук, хем не е още тук.

Често идването на Божието царство се сравнява с десанта в Нормандия на 6 юни 1944 г. във Втората световна война. Тогава съюзниците завладяват Нормандия и сломяват съпротивата на нацистка Германия. Тя вече е победена, но в предсмъртната си агония продължава да се бие.

Пълната победа идва на 8 май 1945 г. с подписване на капитулацията на Германия. За съжаление обаче, жертвите в тази последна година от войната не са по-малко от предходните.

Ние сега живеем в подобен период – времето между обявяването на Царството и установяването на Царството. Макар и да имаме пълна победа, князът на този свят продължава да върши поразии.

Ние често се молим за болните. Понякога Бог ги изцелява, защото Царството вече е реалност. Но друг път Той не ги изцелява, защото то не е настъпило в пълнота.

И посланието на Царството днес продължава да бъде „Покайте се, защото Божието царство наближи.“ Днес ние сме продължители на мисията на Исус. Той иска ние да продължаваме да призоваваме хората към покаяние.

Така че, ние имаме двойно гражданство – тук на земята, и на небето. Ние сме граждани на Р България, но сме и поданици на Царя. И ако е така, трябва да се покоряваме не само на земните власти, но първо и най-вече на нашия небесен Цар.

И там, където законите на България влизат в противоречие със законите на Царството, предимство имат законите на Царството!

Например, в миналото почти в целия свят робството е било напълно законно. Педофилията – също. Нацизмът и комунизмът са били законни. Дори холокостът, избиването на евреите през ВСВ, е бил законен. Сегрегацията и апартейдът са били законни. Сега искат да направят законни и еднополовите бракове.

И обратното – когато Библията ни призовава към нещо, понякога законът го забранява. Например, проповядването на Библията в училищата и университетите, което всеки последовател на Исус трябва да прави, е забранено от закона на образованието. В такива случаи трябва да се покоряваме на Бога, не на властите.

Затова, когато се включим в мисията на Исус да прогласяваме Царството, е нормално да очакваме съпротива. Но трябва да очакваме и Бог да върши чудеса, защото Неговото царство е вече тук!

Ние имаме невероятната възможност като църква и отделни вярващи да предаваме с думи и живот посланието за Божието царство на нашите семейства, съседи, приятели и колеги.

И аз вярвам, че когато го правим, ще виждаме хора да излизат от царството на мрака и да влизат в Царството на светлината. Вярвам, че когато го правим, тази зала скоро ще ни стане тясна!

Вярвам, че ще виждаме хора да се изцеляват и новораждат. Ще виждаме хора да получават радостта от спасението и надеждата за вечен живот.

Един известен проповедник бил на парти послучай двадесет-годишнината от завършването на неговия клас. Един от приятелите му го дръпнал настрана. В училище те били много близки, играели футбол заедно, прекарвали много време заедно. Той му казал, че преди една година имал най-невероятното преживяване в живота си. Станал християнин!

Обяснил каква промяна е настъпила в живота му и новата радост, която изпитва сега, когато има лични взаимоотношения с Исус. Тогава приятелят му казал, „Знаеш ли, аз също съм християнин!“ Онзи го попитал, „Така ли, кога стана християнин?“

„Ами, предполагам още като дете.“ Тогава другият го попитал: „Ако си бил християнин когато бяхме в гимназията, как така никога не си ми казвал за Исус?“

Ако си християнин, знаят ли за това твоите бивши съученици и настоящи работници?

Всичко започва от нас. Какъв е твоят отклик на Божието царство и на Неговото управление? Ако Бог е Цар, ще станеш ли Негов верен поданик? Той иска да отхвърлиш страха, гнева и срама, да приемеш Неговата любов, мир и радост, и да ги споделяш с другите. Амин!

_______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

03.07.2022

Царството, и силата, и славата

/проповед/

Петгодишният Иванчо казал на баща си, че иска да има малко братче и предложил да помогне с каквото трябва. Баща му казал, „Моли се два месеца за братче и ти гарантирам, че Бог ще ти даде едно.“ Иванчо се съгласил и всяка вечер се молил в стаята си Бог да му даде братче.

Молил се така цял месец, но след това се разколебал. Питал в махалата и разбрал, че тези работи не стават така – молиш се и хоп – братче. И спрял да се моли. След още един месец майката на Иванчо влязла в болницата. Когато се върнала вкъщи, родителите му го повикали в спалнята. Той влязал без да очаква да види нещо, но до майка му имало малък вързоп. Баща му отвил вързопа и там имало не едно, но две бебета – две момченца. Майка му имала близнаци! Бащата на Иванчо го погледнал и казал: „Е, не се ли радваш, че се моли?“ Иванчо се замислил, после погледнал баща си и казал, „Да, но ти не се ли радваш, че спрях след първия месец?“ J

Как да се молим ефективно – за това говорим тези седмици в „Нов живот“. Правим това, като разглеждаме подробно Господната молитва. И ето, че достигнахме до последната тема в нашата поредица. Нека прочетем...

Матей 6:9-12 „А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! 10 Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята! 11 Дай ни днес насъщния хляб; 12 и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото е Твое царството и силата, и славата, до вековете. Амин!“

Ние започнахме нашата молитва с хваление на Бога, като отбелязахме че Той е нашият Баща и почетохме Неговото свято име – Отче наш, който си на небесата, да се свети Твоето име. След това потвърждаваме, че Божиите приоритети са и наши – да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята. След това приемаме Божието снабдяване за живота ни – дай ни днес насъщния хляб.

След това молим за Божията прошка и се посвещаваме да прощаваме на другите – прости ни дълговете, както ние простихме на нашите длъжници. След това търсим Божията протекция срещу изкушение и атаките на Сатана и влизаме в духовна битка – не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия. И накрая, се връщаме към хваление, издигайки царството, силата и славата на Бога – Защото е Твое царството, и силата, и славата, амин.

Някои по-късни преписи на Новия завет не включват тази последна част от Господната молитва – „Защото е Твое царството, и силата, и славата, амин.“ Затова и в някои преводи на Библията тези думи не присъстват в молитвата. Но тази възхвала е много древен текст, който е бил разпространен между евреите. Затова ние не трябва да изключваме този текст от нашето разглеждане.

Тези думи отговарят както на духа на Господната молитва, така и на учението на Библията. Сравнете например тази възхвала с молитвата на Давид в

1 Летописи 29:11 „Твое, Господи, е величието и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото всичко е Твое, което е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Ти си нависоко като глава над всичко.“

За разлика от човека, чието его се нуждае да бъде галено от комплименти, Бог не се нуждае от това. Въпреки това Той ни призовава да Го хвалим. Дори ни заповядва това. Защо? Не защото Той се нуждае от хваление, но защото ние се нуждаем да Го хвалим. Когато хвалим Бога, нещо става с нас.

Хвалението ни напомня за Божието величие и за Неговата слава. Променя перспективата ни и отношението ни към нещата от живота. Затова всяка наша молитва трябва да започва и да завършва с Бога. Всичко е от Него, чрез Него и за Него!

С тази заключителна част от Господната молитва ние изповядваме, че Бог притежава три неща: Твое е царството, и силата, и славата, амин. Тази възхвала се свързва смислово с първите три прошения в Господната молитва:

Отче наш, Който си на небесата, да дойде Твоето царство	защото е Твое царството
Да бъде Твоята воля	защото е Твоя силата
Да се свети името Ти	защото е Твоя славата

 

Виждаме как царството, силата и славата на Бога рамкират цялата Господна молитва.

Когато изричаме тези думи, „Защото е Твое царството, и силата, и славата, амин“, ние потвърждаваме че това се отнася само за Бог и за никой друг. Нека разгледаме първата част от това отдаване на слава на Бога.

1.     Твое е Царството, завинаги.

Най-прекрасната истина не е, че Исус ще бъде Цар, а че Той е Цар сега! Когато се молим с думите „Защото е Твое Царството“ ние признаваме факта, че Исус е Цар. Когато изповядваме, че Царството е Негово, ние признаваме че сме поданици на Царя. Ние доброволно признаваме правото Му да управлява нашия живот. Но това не е много лесно, защото ние държим сами да управляваме нашето „царство“.

Един ден лъвът си мислел за това колко важен е той като цар на джунглата. И както си мислел, решил да напомни на всички други животни кой е техния цар. Дошъл при жирафа и изръмжал, „Кой е царят на джунглата?“ Жирафът отговорил кротко, „Ти, о лъве!“ Окуражен от този отговор, лъвът отишъл при зебрата и изръмжал, „Кой е царят на джунглата?“ Зебрата отговорила със страхопочитание, „Е, как кой, ти си, лъве!“

На лъвът му станало още по-приятно и отишъл при слона и изръмжал, „Кой е царят на джунглата?“ Слонът протегнал хобота си, сграбчил лъва и няколко пъти го праснал о земята. Накрая го вдигнал и го захвърлил върху едно дърво. Зашеметеният и останал без сили лъв погледнал към слона и казал, „Е, не го вземай толкова лично!“

Ако ние изповядваме, че царството е на Бога, ние трябва да живеем така, че да се покоряваме на заповедите на Царя. Tогава Бог ще ни благославя. „Първо търсете Неговото царство и Неговата воля и всичко това ще ви се прибави.“ (Матей 6:33)

2.     Твоя е силата, завинаги.

В Стария завет Бог е наречен „Всесилен“ повече от 50 пъти. Думата, използвана там е „гебура“, което означава „сила, която носи победа“. Новият завет също недвусмислено потвържава този атрибут на Бога. В Новия завет за „сила“ е използвана гръцката дума „дунамис“, от която идва нашата дума „динамит“. Значението на думата е „експлозивна сила, способна да донесе чудодейни резултати.“

Според ап. Павел Божията сила е видна в Неговото творение.

Римляни 1:20 „Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение.“

Същата тази творческа сила подейства при възкресението на Христос, и е на разположение на нас, вярващите днес.

Ефесяни 1:19-21 „и колко превъзходно велика е силата Му към нас, вярващите – сила, която е според действието на Неговата могъща сила, с която подейства в Христос, когато Го възкреси от мъртвите и Го сложи да седне от дясната Си страна на небесата, далече над всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се наричат, не само в този свят, но и в бъдещия.“

Когато съм слаб, аз копнея за Божията сила. Когато имам нужда Бог да изяви Своята сила в дадена ситуация, си припомням примери за проява на Неговата сила и мощ в Библията.

По думите на християнския автор Ерик Лади, „Силата на Бог не е отслабнала ни най-малко през последните 2000 години. Нашият Господ все още седи на Своя велик престол и полите Му все още изпълват храма. Той все още ходи по крилата на вятъра, Той все още язди върху могъщите херувими и Той все още е победителят от Голгота. Целият ад все още се превива под Неговата воля, и грехът и смъртта са изгубили своята сила върху тези, които почиват в сянката на Неговото присъствие. И този Бог, който усмиряваше бури, възкресяваше мъртъвци за живот и умножаваше риби и хлябове, за да нахрани хилядите, е същият Бог, който имаме днес.“

Затова с Господната молитва декларираме „силата е Твоя“. Когато изповядваме, че цялата сила е Негова, ние признаваме, че Той има силата да държи и крепи Своето Царство. Затова го наричаме Бог Вседържител. Ние изразяваме нашата увереност, че един ден Неговото царство ще победи всички други царства и ще бъде напълно реализирано.

И не само това. Дори днес, след като цялата сила е Негова, ние черпим сила от Него в нашите дела и взаимоотношения. Понякога обаче ние сме твърде горди, за да признаем, че се нуждаем от Божията сила.

Един мъж влязал в дома на приятел целият кървящ, тялото му цяло покрито със синини. Приятелят му изненадан възкликнал, „Какво е станало с тебе?“ Раненият му приятел казал, „Ами, вървях си по улицата, когато изведнъж пред мен се изпречиха двама гангстери и ми казаха да им дам всичките си пари. Но аз не исках да си дам парите, затова се млатих с тях. Бая бой изядох.“ Приятелят му го попитал, „И колко пари имаше?“ Онзи казал нещо, което го шокирало, „60 стотинки“. „Какво, бил си се само за 60 стотинки?“ „Точно така, - отговорил мъжът, „не исках да научат за финансовите ми затруднения.“

Не бъди твърде горд, за да искаш сила от Бог. Авторът на вселената има безкрайна сила и възможности, всичко зависи дали искаме от Него. Божието слово казва, „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори.“ (Матей 7:7-8)

Канадският проповедник и автор Албърт Симпсън казва, „Бог има безкрайни ресурси. Единственото ограничение е в нас. Нашето искане, нашето мислене, нашите молитви са твърде малки. Нашите очаквания са твърде ограничени.“

Неговата сила е неограничена! Той ще ти я даде, ако я поискаш! Това правим, когато се молим с Господната молитва и казваме, „Защото е Твое царството, и силата, и славата.“

Така преминаваме към третия сегмент на заключителната възхвала в Господната молитва.

3.     Твоя е славата, завинаги, амин.

Понякога тази част от молитвата се нарича доксология. „Доксология“ е словосъчетание от две гръцки думи – докса („слава“) и логос („слово“) и означава „говоря слава“ или „словославя“. Следователно, доксологията е израз на хвала на Бога, изповед на благоговеене.

Хвалебни доксологии откриваме както в Стария, така и в Новия завети. Вече видяхме един стих на доксология, 1 Летописи 29:11 „Твое, Господи, е величието и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото всичко е Твое, което е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Ти си нависоко като глава над всичко.“

В Новия завет четем

Ефесяни 3:20-21 „А на Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим, 21 на Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус във всички родове отвека довека. Амин.“

Откровение 7:12 „Амин! Благословение, слава и премъдрост, благодарност и почит, сила и могъщество на нашия Бог до вечни векове. Амин.“

Също както и с Божията сила, виждаме Божията слава в творението. Виждаме Божията слава изявена и в историята на Израел. Виждаме Божията слава изявена, когато Той изпрати Своя единороден Син. „И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“ (Йоан 1:14).

И когато този свят премине, Божията слава ще изпълва нoвия Ерусалим: „И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми светия град, Ерусалим, който слизаше от небето от Бога, и имаше божествена слава като светеше, както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал.“ (Откровение 21:10,11)

Божията слава е в центъра на всичко. Бог иска цялата слава за себе си. Затова реформаторите възкликнаха, Soli Deo Gloria! Слава единствено на Бога!

Ние трябва да сме внимателни да отдаваме цялата слава на Бога. Един от най-големите треньори по американски футбол от 60-те години, Винс Ломбарди, се върнал у дома и си легнал при съпругата си Мери. И тя казала, „Боже, краката ти са студени!“ Той отговорил, „Скъпа, у дома можеш да ме наричаш Винс.“

Тази история ни разсмива, но всъщност никой от нас не би казал това. Но макар и да не бихме го казали, много често ние се държим така, все едно хората трябва да са благодарни на нас. Но ние трябва да насочваме хората към Исус. Само Той е достоен за хвала. За всяка една област от живота ни.

Последното нещо, което трябва да изследваме е заключителната дума „амин“. Думата „амин“ е възклицание на иврит, което изразява силно убеждение и дълбока увереност. „Амин“ означава „това наистина ще стане“, „да бъде“.

Когато думата „амин“ се употребява в молитва, тя има три значения. Първо, тя изразява убеждението, че думите на тази молитва са в съзвучие с Божията воля. Второ, тя изразява увереност, че небесният ни Баща е чул нашата молба. И трето, тя изразява нашата вяра, че небесният ни Отец може да посрещне нашите нужди, изразени в молитвата.

Заключение

В заключение, можем да кажем, че прославата на Бога в последната част на Господната молитва служи, за да подсили прежде споменатите молби. Както казахме, тя съответства и се свързва с първите три молби – да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, да се свети Твоето име. По този начин придава завършен вид на цялата молитва.

Доксологията в Господната молитва е също форма на хваление и благодарност. Обърнете внимание колко пълна е тя – Царството, силата и славата – всички те са Твои. Подобава на всеки християнин да не пести думите си, когато трябва да прослави Бога. Ние трябва да отдаваме слава на Бога винаги и във всичко, дори когато преминаваме през трудности и страдание.

Големият композитор Йохан Себастиан Бах е роден в семейство на музиканти. Наричат го петия евангелист, като по този начин го поставят редом до Матей, Марк, Лука и Йоан.

Йохан губи двамата си родители още на 10 годишна възраст. Но това не го сломява. Решава рано в живота си, че ще пише музика в прослава на Бога. На 17 години става органист в църквата. Скоро след това го правят ръководител на хвалението в църквата.

По време на служението си във Ваймар пише по една кантата всеки месец! А за три години пише, дирижира, оркестрира и представя със своя хор и оркестър по една нова кантата на седмица!

В началото на всеки ръкопис е записвал буквите “JJ”. Toва са инициалите на латинския израз Jesu Java, който означава „Исусе, помогни ми“. А на края на всеки ръкопис поставял буквите „SDG”, означаващи Soli Deo Gloria. Слава само на Бога.

Животът и делото на Бах ни напомнят, че целта на живота ни е да прославяме Бога с всичко, което правим. Въпреки всичко, което ни се случва. Когато отдаваме цялата слава на Бога, тогава Бог прославя нас. Не пропускай възможностите, които Бог ти дава, да го прославяш. Нека отдаваме слава на Бог винаги и завинаги, и да продължим да го правим заедно с ангелите и светиите и във вечността. Амин!

 ____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

24.10.2021 г.

Да дойде Твоето царство

/проповед/

Една мрачна нощ банда крадци проникнали в бижутерски магазин. Не откраднали нищо, само разменили етикетите с цените на всички бижута и си тръгнали. На следващия ден никой не забелязал, че те са били там, защото не оставили никакви следи. Клиентите дошли и хората давали огромни суми пари за боклуци, а други плащали няколко лева за бижута, които стрували няколко хиляди.

По същия начин някой е разменил етикетите на нашата планета. Ние непрекъснато сме бомбардирани с различни ценности от тези на Божието царство. Днес ще си говорим за истинските ценности в това Царство.

Нека преди това си припомним какво правихме миналия път. В първото си изучаване върху Господната молитва видяхме, че тя е модел за всяка истинска молитва. Започнахме с разглеждането на първите шест думи от нея, „Отче наш, Който Си на небесата.“

Казахме, че когато изричаме тези думи ние вярваме, че Бог е нашият Баща и че се отнасяме към Него като такъв, наш Татко. Не можем да се молим с Господната молитва без да сме се родили в Божието семейство и да имаме взаимоотношения с Господ Исус. Също така видяхме, че ние почитаме Бога, като се молим и живеем така, че да се свети името Му.

И след първата молба в Господната молитва веднага следва втората, „да дойде Твоето царство.“

Матей 6:9,10а А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство...

„Да дойде Твоето царство...“ Царство означава управление. За Господ Исус Божието царство беше най-важният приоритет. Той започна Своето служение с думите, „Покайте се, защото наближи небесното царство.“ (Мат. 4:17) Над 80 пъти в евангелията Исус говори за Царството. Затова не е изненадващо, че веднага след като сме влезли в Божието присъствие чрез хваление и сме казали, „да се свети Твоето име“, да утвърдим като най-важен приоритет Божието управление в нашия живот.

Но какво по-конкретно имаше предвид Исус, когато ни учи да се молим Царството Му да дойде?

Първо, когато се молим „да дойде Твоето царство“, ние признаваме, че Неговото царство или Неговото управление все още не е настъпило на земята. С тази молитва ние се молим за Второто идване на Исус на земята. Ние се молим Исус да дойде и да установи Своето царство на тази планета.

Ние гледаме напред към кулминацията на човешката история, когато Божията воля ще бъде както на небето, така на земята. Когато молитвата „да дойде Твоето царство“ получи отговор, Той ще влезе в притежание на царството Си. Тогава световните царства ще станат „царство на нашия Господ и на Неговия Помазаник; и Той ще царува до вечни векове.“ (Откровение 11:15)

Как ще стане това? Когато Христос се върне, Сатана ще бъде вързан и заключен в бездната за хиляда години. Когато разглеждахме Откровение видяхме това в началото на Откровение 20 глава. През това време Христос и Неговите светии ще управляват в света с праведност (Откровение 20:4). Няма да има неуспешни опити за съставяне на правителство, няма да има войни, корупция и политически компромати.

Исая описва хилядолетното царство като време, в което всички народи ще живеят в мир и дори хищниците ще живеят в мир помежду си (Исая 2:4)

В края на 1000 годишния период Сатана ще бъде пуснат от своята тъмница и ще му бъде позволено отново да изкушава и заблуждава хората на земята (Откр. 20:7,8). Накрая той ще събере народите в последен опит да отнемат контрола на земята от Христос. Тогава от небето ще падне огън и ще погълне враговете на Бога (Откр. 20:9). Сатана ще бъде хвърлен в езерото от огън и сяра (Откр. 20:10). Накрая Господ ще установи Своето пълно и окончателно управление над земята завинаги (Откровение 21:1-5).

Дотук говорихме за бъдещото изпълнение на тази част от Господната молитва, „да дойде Твоето царство.“ Нека сега видим какви са сегашните аспекти на тази молитва.

Първият настоящ аспект на молитвата Божието царство да дойде, е личен за всеки от нас. Когато изричаме тези думи, ние се молим Бог да управлява в нашия живот. В пълнота Неговото царство ще се установи едва когато Христос се върне на земята.

Но ние можем да преживяваме все по-осезателно проявленията на Неговото царство в нашия живот. Исус каза,

Лука 17:21 „Защото, ето, Божието царство е сред вас.“

В момента, в който ти си повярвал в смъртта и възкресението на Господ Исус Христос ти си се преселил от царството на мрака в царството на светлината и си минал под Негово управление:

Колосяни 1:13 „Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син.“

Така че, ако си повярвал в Исус Христос, ти имаш двойно гражданство – ти си гражданин на България (или на страната, от която произхождаш) и гражданин на небесното царство. Ти се покоряваш на законите на страната, но и на Библейските истини. Лоялен си на страната си, но разбираш че принадлежиш на Божието царство. Цениш доброто от своята култура, но прегръщаш Библейските ценности.

Нациите се издигат и умират, но ние сме част от едно съвършено Царство, което ще съществува винаги, и чийто Архитект е Господ Бог всемогъщи. Когато се молим „да дойде Твоето царство“, ние се идентифицираме като поданици на Царя на царете.

И след като Исус е станал наш Цар, а ние – Негови поданици, идва и другия аспект на нашата молитва – ние вече сме отговорни да изявяваме Царството на земята.

Ако наистина копнеем да видим Бог да управлява над земята в един бъдещ момент, тогава следва че трябва да сме готови Той да извърши Своята воля чрез нас. Когато се молим „да дойде Твоето царство“, ние признаваме правото на Бог да управлява над всички хора, включително над нас. Това означава Неговите ценности да станат наши ценности и Неговите планове да станат наши стремежи.

Понякога това няма да е лесно, защото ценностите, традициите и обичаите на Царството ще са много различни от ценностите, традициите и обичаите, с които сме израстнали. Едно семейство емигрирало в Австралия. Запознали се с местно семейство и те ги поканили на гости с думите, „Донесете една чиния“. Имиграните си помислили, „Хм, странен обичай“, но решили че щом така е прието, така ще направят. Отишли с празна чиния и тогава им казали, че имали предвид да сложат нещо в чинията и така да дойдат!

Когато Керън дойде ѝ казахме, че на гости се ходи с някаква почерпка. Важно е чужденците да познават местната култура, особено ако са мисионери! Въпросът е, познаваме ли ценностите на Царството Божие? Покоряваме ли се под Неговото управление?

Не можем да се молим Той да управлява над другите, освен ако искрено не желаем да управлява във всяка област на нашия живот. Ако самите ние не съдействаме няма да има никакъв смисъл да се молим да дойде Царството Му! И обратно, колкото по-пълно се покоряваме на Божието управление в нашия живот, толкова по-ефективно Бог ще ни използва да прогласяваме Неговото царство на земята.

Така че, когато се молим „да дойде Твоето царство на земята“, ние се молим за разпространение на благата вест сред тези, които не познават Христос. Това е една евангелизационна молитва! С нея се молим Царството на Христос да се установи в живота на хора, които понастоящем са извън Царството.

В момента във Варна има около 1000 евангелски християни, което е едва 0.3%. Представяте ли си как би изглеждал живота в нашия град, ако имаше 5 процента християни? А 10? Или 30 %, като в Южна Корея?

Местната управа ще работи за благото на жителите, престъпниците ще се наказват, икономическото предприемачество ще се поощрява, световно известни компании ще се надпреварват да инвестират в града ни, производството и туризмът ще преживеят бум, жизненият стандарт ще нарастне в пъти, ще се строят нови училища и детски градини, по улиците ще се чува детска глъч, няма да има дупки по улиците и буйни треви в тротоарите, а в неделя автобусите ще се пукат по шевовете и ще има задръствания заради хората, които отиват на църква!

Искаш ли да видиш нашия град променен така? Искаш ли да видиш България променена под управлението на Христос?

Представете си един човек, който копае в чужда нива и мотиката удря на нещо твърдо. Започва да копае около него, разчиства пръстта и вижда ковчеже. Оглежда се наоколо, не се вижда никой. Изкопава още, за да може да отвори капака. Когато го прави, само дето не пада на земята. Цялото е пълно със злато, сребро, диаманти и скъпоценни камъни. Той заравя ковчежето, тича в града, обявява къщата си за продан, обявява колата си за продан, както и всичко останало, което притежава, само и само да може да придобие съкровището.

Когато Божието царство е наше съкровище, то се превръща в една всепоглъщаща страст (Матей 13:44).

Божието царство беше пръв приоритет за Исус. И Той иска то да е наш пръв приоритет и наша най-голяма страст.

А когато желаем страстно нещо, ние се молим за него. Когато се молим Божието царство да дойде на земята, ние трябва да имаме предвид и да се молим за няколко неща.

Първо, моли се за твоя живот. Моли се Бог да ти даде благодат да търсиш първо Неговото царство и Неговата праведност в твоя живот (Матей 6:33). Трябва да се покориш на Неговата воля за твоя живот и да Го питаш какво трябва да промениш в живота си, какви решения трябва да вземеш, за да се поставиш напълно под Неговото управление.

Второ, моли се за твоето семейство. Моли се за твоя съпруг или съпруга – да са под управлението на Исус, двамата да имате мъдрост за възпитанието в християнски дух на децата. Молете се за децата.

Трето, моли се за църквата си. Моли се за пастора, за ръководството, за служителите, за неделните учителки, за хвалението, за децата, тийнейджърите, за семействата, за възрастните.

Накрая, моли се за града си, за управата на града, за централните власти – за президента, за министър-председателя, за правителството, за парламента.

В заключение, за да се научиш как да се молиш, трябва да го правиш. Гледай сериозно на молитвата и отделяй време всеки ден за молитва. Исус ни даде модела за молитва – Господната молитва. Ние трябва да я използваме.

Дотук научихме, че трябва да започваме молитвата с „Отче наш, Който Си на небесата,“ за да си припомним за привилегията да имаме Бог на вселената за наш Баща. След това преминаваме към поклонение на Отца, като се молим „да се свети името Му.“

А сега казахме, че към това хваление прибавяме молитвата „да дойде Твоето царство.“ И винаги, когато се молим с тази молитва, ние се молим Божието управление да става все по-пълно в нашия живот, в нашето семейство и все повече невярващи хора да влизат под него. Това е евангелизационна молитва.

Когато Римската империя била в своя апогей, тя се разпростирала на огромна територия. Непрекъснато нейните армии завладявали нови територии. Когато нова територия преминавала под римски контрол, римляните използвали сила, за да направят тази територия да изглежда колкото може повече като Рим.

Изграждали римски храмове и налагали римската религия, която включвала поклонение на кесаря. Разпространявали римското образование, изкуства и култура. Строели римски бани. Такива има и във Варна. Правели всичко, за да направят територията като неизменна част от Рим.

Защо? Правели това, за да може ако дойде кесарят, да се чувства у дома си.

Същото е и с Божието царство. Божието царство е там, където всичко от небето е пренесено на земята, за да може Божието управление, поучение, поклонение, слава и сила да са изявени тук, на земята, и земята да изглежда точно като небето.

В края на краищата, Царят ще се върне тук един ден. Когато го направи, ние бихме искали Той да се чувства у дома си... точно както би се чувствал на небето.

Затова Исус се помоли, „Да дойде Твоето царство!“ Нека се молим и сега за това.

Молитва.

 __________________

26.09.2021 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

Отче наш, Който си на небесата

 

/проповед/

Двама дядовци си говорили и единият споменал нещо за молитвата. Другият казал, „Щом си толкова религиозен хайде ми кажи Господната молитва. Обзалагам се за 20 лева, че не я знаеш.“ Другият казал, „Знам я: Дядо Господи, прости ме, моля ти се от душа, с ум и разум надари ме, да не мога да греша.“ Приятелят му му казал, „Браво бе, не знаех, че я знаеш.“ И му дал една двайсетолевка.

Някои възрастни и деца в България знаят Вазовата молитва, но не са чували за Господната молитва „Отче наш“. Други са чували за молитвата „Отче наш“, но не я знаят. Нещо повече, повечето хора не само не знаят Господната молитва, но не знаят изобщо как да се молят.

Двама африкански племенни вождове дошли при един мисионер и го помолили да изпрати християнски учители в техните села. Той се извинил и казал, че няма кого да прати.

След две години вождовете се върнали със същата молба и този път той решил да отиде сам. Когато пристигнал в едно от селата, бил изненадан от това, което видял. Било неделя и всички хора били коленичели, но всички пазели пълна тишина.

Мисионерът попитал, „Какво правите?“ Те казали, „Молим се.“ „Но вие не казвате нищо“. Тогава вождът казал, „Бели човече, ние не знаем какво да кажем. Две години, всяка неделя сутринта, се срещаме тук. Четири часа стоим на колене и се молим, но не знаем какво да кажем.“

Дали положението е по-различно в България?

Почти всички молитви започват с поредица просби, в които хората изливат пред Бога своите проблеми, нужди и болки. Това само насочва вниманието им към това, което ги безпокои и към неспособността им да го оправят. Затова и много хора са още по-депресирани и объркани, след като са се молили.

Един автор обобщава как мнозина се чувстват, след като са се молили: „Когато сме свършили да се молим, много трудно можем да се накараме да вярваме, че нашите немощни стенания са били чути или че са променили нещо относно това, за което сме се молили. Ние сме казали молитвите си, но не сме се молили.“

Исус даде Господната молитва в отговор на молбата на учениците „Господи, научи ни да се молим.“ (Лука 11:1) Всъщност, Исус даде тази молитва два пъти – веднъж в Матей 6:9-13 и втори път в Лука 11:2-4. Вторият случай е година и половина след първия.

Нека прочетем молитвата в Матей:

Матей 6:9-13: „А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име! 10 Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята! 11 Дай ни днес насъщния хляб; 12 и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници. 13 И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото е Твое царството и силата, и славата, до вековете. Амин!“

А ето пасажа и в Лука:

Лука 11:2-4 „А Той им каза: Когато се молите, казвайте: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята; 3 давай ни всеки ден насъщния ни хляб; 4 и прости греховете ни, защото и самите ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия.“

Някои спорят, че това не е Господната молитва и че молитвата, записана в Йоан 17 гл. заслужава повече тази титла. Но няма значение дали наричаме тази молитва Господната молитва или молитвата на учениците. Важното е да осъзнаем, че тя е модел за всяка истинска молитва.

Щом двата варианта в Матей и Лука леко се различават, това означава, че Господната молитва не ни е дадена, за да бъде рецитирана като ритуал. Всъщност, тя ни е дадена като модел на молитва, която е приемлива за Господа.

И забележете как Исус отговори на молбата на учениците „Господи, научи ни да се молим.“ Той им каза, молете се така, или „когато се молите, казвайте...“ Тоест, смисълът е, че ние се научаваме как да се молим, като се молим. И тук Исус ни дава насоки какво трябва да включва една молитва.

Има разлика между това да кажеш Господната молитва и да се молиш с Господната молитва. Господната молитва често се повтаря без да се влага смисъл. Иронията е в това, че предходните няколко стиха в Матей предупреждават именно срещу опасностите на безсмисленoто повтаряне.

Матей 6:7 „А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многото си говорене.“

Исус не иска ние да повтаряме като папагал или да повтаряме като мантра някоя молитва отново и отново. Има разлика между това да говориш много и да се молиш много. И второ, Той иска да знаем, че Бог не се впечатлява от това колко дълги са нашите молитви.

Един автор казва, „Ефективната молитва се измерва не от това колко силно се молиш, или колко дълго се молиш, или дори дали повтаряш многократно думите на Господната молитва. Твоят молитвен живот ще е ефективен, ако си искрен (твоето отношение) и ако молиш за правилните неща (съдържанието на молитвата).“

Затова в следващите няколко седмици ще изследваме Господната молитва като модел за молитва. Ще се опитаме да я разберем, като я разделим на отделните ѝ части и разглеждаме всяка от тях поотделно. Моята молитва е ние да позволим на прозренията, които получим от това изучаване да преобразят нашия молитвен живот и ние да се молим с увереност и ефективност.

Преди да разгледаме отделните молби в Господната молитва, е добре да кажем, че тя се състои от седем молби. Първите три започват с думата „Твоето“ или „Твоята“ и са насочени към Бога:

да се свети Твоето име

да дойде Твоето царство

да бъде Твоята воля

/слайд/

Последната група молби са насочени към нас:

дай ни ежедневния хляб

прости греховете ни

не ни въвеждай в изкушение

избави ни от лукавия.

Следователно, Господната молитва е насочена първо към прослава на Бога, а след това се занимава с човешките нужди. Когато разглеждахме Десетте заповеди видяхме, че и те са разделени на две части – първият скрижал отразява нашия дълг към Бога, а вторият – нашия дълг към ближния.

Ние ще започнем нашето изучаване на Господната молитва, като разгледаме първите 6 думи: „Отче наш, Който си на небесата.“ Думата „отец“ означава „баща“. Когато изричаме тези думи, ние трябва да вярваме, че Той е наистина нашият Баща и че ние трябва да се отнасяме към Него като към наш Баща.

Но някой може да възкликне, „Само това не! Ако мисля за Бог като за мой баща, все едно да му припиша всички слабости и провали, които съм виждал в моя земен баща!“ За съжаление, не всички хора асоциират думата „баща“ с хубави спомени. Някои от нас са имали земни бащи, които са били прекалено строги с тях и не са им показвали любов. Затова за някои е трудно да се научат да гледат на Бог като на техния любящ небесен Баща.

Но Исус подчертава колко важно е да започваме молитвите си съзнавайки, че Бог е нашият Баща. Всъщност, тук Исус не използва официалната дума за „баща“, а думата на арамейски, с която едно дете би се обърнало към баща си – „Авва“.

По времето на Исус всяко дете е използвало думата „абба“, но никой никога не я е използвал по отношение на Бога. „Авва“ означава нещо като „татко“, но съдържа в себе си много повече благоговейно отношение, отколкото когато я използваме днес.

Тя означава нещо като „най-скъпи Татко“. Фактът, че Бог е нашият най-скъп Баща трябва да е основно разбиране в нашите молитви. Павел казва в Галатяни,

Галатяни 4:6 „И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!“

Следователно, в израза „Отче наш“ (или по-добре, „Татко наш“), се съдържа ново измерение на интимно общение с Бог – същата интимност, която съществува между дете и неговия татко, трябва да съществува и между нас и Бог.

За да е ефективна една молитва, тя трябва да почива на разбирането, че Бог притежава бащино сърце, бащина любов, бащина сила и бащина загриженост за доброто на своите деца.

Чували ли сте историята за онзи цар, който заседавал в тронната зала заедно със своите съветници, благородници и министри. Внезапно се чуло блъскане и тропот на вратата и в залата нахлуло едно малко момченце. Един от стражата извикал, „Стой на място, момче! Не знаеш ли, че смущаваш съвета на царя?“ Момчето се усмихнало: „Той е твоят цар, но за мен той е моят тати!“ И се хвърлил в разтворените обятия на баща си, царя.

Детето на царя стои по-високо от всеки съветник, министър или благородник. Това е позицията, която имаме пред Бог. Ние имаме достъп до Неговата тронна зала.

Като Божии деца ние знаем, че не отправяме молитвите си към някакъв анонимен бог, някаква неясна висша сила или духовна сила, която е продукт на нашето въображение. Ние не вярваме на съдбата или природата. Освен това, ние говорим директно на Бога – не на светии или ангели. Бог като наш Татко предполага интимни взаимоотношения на доверие.

Но как можем да дойдем при Бог като при наш Баща? Това става само когато се родим в Неговото семейство посредством вяра в Исус Христос. Точно затова един автор нарича тази молитва „семейната молитва“, защото тя се основава на взаимоотношения с Бога чрез вяра в Христос и може да бъде произнесена само от тези, които са в семейството.

Един член на племе в Нигерия повярвал в Бог и казал: „Колко невероятно! Зад тази вселена стои един Бог, а не много воюващи духове, както винаги сме вярвали, а един Бог. И този Бог ме обича!

Би трябвало всички ние да споделяме почудата на този човек, породена от факта, че Бога на вселената ни обича! Именно благодарение на съзнанието, че сме обичани, ние можем истински да разберем прошката и изцелението, което идва след като си обичан и простен.

Евреите, на които Исус говореше, смятаха Бог за отдалечен и непристъпен в Своята святост. Цялата идея, че Бог е Баща беше революционна мисъл! Както и тогава, и днес много българи имат проблеми с приемането на това твърдение.

Сигурно сте чували поговорката „Бог високо, цар далеко“. Тя се употребява, когато някой иска да подчертае, че няма кой да му помогне, когато е изпаднал в беда.“ Подтекстът е, че Бог е далечен и непристъпен, ако изобщо съществува.

Тази погрешна представа за Бог като за незаинтересован и отдалечен Владетел се дължи на липсата на библейска просвета, на неразбиране на това кой е Бог.

А в църквата се наблюдава и обратният проблем. Някои християни толкова принизяват Бога, че забравят че Той е свят Бог. Обръщат се към Бог с лекомислена фамилиарност.

Но, както казва един богослов, с уводните думи на Господната молитва Исус предлага лек за двете грешки: „Отче наш, който си на небесата.“ „Отче“ подчертава Божията иманентност, Неговото вътрешно присъствие в нас. Той участва в живота ни и трябва да се обръщаме към Него с думата „Татко.“

А „Който си на небесата“ подчертава Божията трансцедентност. Това означава, че Бог е отделен и независещ от материалната вселена и физическите закони. Той е превъзвишен над всички човеци. Той е суверенен владетел. С една дума, Той е нашият Отец и нашият Цар.“

Божията трансцедентност е подчертана още повече от първата молба в Господната молитва, „да се свети Твоето име“. Както казва Джон Стот, „Името Бог не е просто комбинация от трите букви „б“, „о“ и „г“. Името е еквивалентно на личността, която го носи, на нейния характер и дейност.

Затова Божието „име“ е Самият Бог... Неговото име е „свято“, тъй като е отдлеено от всяко друго име и се извисява над него... ние се молим то да „се свети“, т.е. да бъде зачетено като свято, защото желаем горещо да Му се отдаде заслужена почит, т.е. на Онзи, Чието име е то – в нашия живот, в църквата и в света.“

В Библията Бог има много имена, които разкриват различни аспекти от Неговия характер. Например, Елохим (мощен Творец, Битие 1:1), Адонай (Господар, Битие 15), Ел Шадай (Всемогъщ, Битие 17), Йехова (Този, Който е, Изход 3:14-15), Йехова Ире (Господ наш Снабдител, Битие 22), Йехова Ниси (Господ наше знаме, Изход 17:8-16) и много други.

Ние можем да отдаваме почит и поклонение на Бог, като благодарим на Бог за това кой е Той.

В заключение, Господната молитва е модел за молитва, който трябва да използваме в нашите молитви. Когато един вярващ се моли с Господната молитва „Отче наш“ ще открие, че се е молил за всичко, за което Бог иска той да се моли. Искам да ви насърча да се молите с Господната молитва всеки ден.

Ако го правите, вие ще издигате Бог всеки ден, когато казвате, „да се свети Твоето име.“ Ще бъдете насърчени да прилагате на практика молитвите си, когато изричате думите „да дойде Твоето царство.“ Ще получавате Божието водителство, когато се молите с думите „да бъде Твоята воля“.

Освен това, в резултат на молитвата с „Отче наш“, ще получавате повече отговори на вашите молитви. Ще почувствате как Бог ви очиства от всяка неправда, когато се молите с думите „прости ни дълговете“. И най-накрая, ще имате победа, когато изричате „не ни въвеждай в изкушение“, и ще имате Божията протекция, когато казвате „но избави ни от лукавия“.

Молитва.

_____________

БПЦ "Нов живот" - Варна

19.09.2021 г.

Градината, която щеше да донесе Изкупление

Честито Благовещение! Днес празнуваме деня, в който Бог съобщи на човечеството за предстоящото раждане в плът на Своя Син Исус Христос.

"И като дойде ангелът при нея, каза: Здравей, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. А тя много се смути от думите му и си размишляваше какъв ли ще е този поздрав. И ангелът каза: Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение. И, ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, Когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще бъде наречен Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му няма да има край. (Евангелие на Лука, 1:28-33)

Това беше най-великото съобщение, давано някога на човечеството. Може би най-добре значението на Благовещение е изразено в следната мисъл:

“Когато ангелът се яви на Мария, Бог известяваше тази любов към новото човечество. Това беше началото на една нова земя, а Мария се превърна в Райска градина от плът, опасваща новия Адам. Ако в първата градина Ева донесе разрушение, в градината на своята утроба Мария щеше да донесе Изкупление." - архиепископ Фултън Шийн

Честит празник!