Нашата болка може да се
превърне в нещо, което да прослави Бога. Всичко зависи от начина, по който
реагираме на болката.
Когато Исус научи, че Лазар е
болен, Той каза: „Тази болест не е за умиране, но е за Божията слава, за да се
прослави Божият Син чрез нея.“ (Йоан 11:4) Накрая, 4 дни след смъртта на Лазар,
Той отива във Витания. Посрещнат е от Марта и Мария. Те са натъжени и покрусени
от мъка. Най-лошото се е случило и то е непоправимо.
Често и ние си мислим така. Ако
се бяхме обадили в банката, онзи мошеник нямаше да ни обере. Ако беше дошла
полицията навреме, непоправимото нямаше да се случи. Ако бяхме отишли при един
кой си лекар, нашият близък нямаше да умре. В такива моменти губим надежда и
слагаме траурните дрехи.
Но Исус има друга гледна точка
към болката в този живот. Той каза на сестрите, „Аз съм възкресението и
животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее.“ (ст.25)
Поиска да Го заведат до гроба
и нареди, „Отвалете камъка!“ (ст.39) Отговорът на Марта беше: „Господи, смърди
вече, защото от четири дни е в гроба.“
Често Исус идва при нас и ни
кара да направим нещо изненадващо. Ние сме свикнали да привеждаме човешки
аргументи, които иначе звучат логично. Но Божията логика не е като човешката
логика. За Бог няма нищо невъзможно.
Той иска да повярваме, за да Му
позволим да работи и да прослави Себе Си (ст.40). Но ние често не Му
позволяваме.
Днес Исус идва при всеки човек
и казва: „Отвали камъка на смъртта. Ела при Мене и пий от Живата вода, за да не
умреш довека“. Но той казва, „Не мога, Исусе. Първо, не съм сигурен, че
съществуваш. И второ, всеки знае, че след като човек умре, не може да бъде
съживен. Никой не се е върнал от смъртта към живота.“ Но Исус казва, "Аз съм
възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее.“
Исус ти казва: „Отвали камъка
на страха. Ела на църква, поклони се на Бога и ще видиш Божията слава“. Но ти
му казваш, „Господи, не мога, може да се заразя с коронавирус. А и рискувам да
ме глобят.“ И тогава Исус казва, „Не се страхувайте от онези (вируси), които
убиват тялото, но не могат да убият душата. По-скоро се страхувайте от Онзи,
който може и душата, и тялото да погуби в пъкъла. (Матей 10:28)
Исус ти казва, „Отвали камъка
на тревогите. Не се безпокой за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за
себе си.“ (Матей 6:34) Но ти казваш, „Исусе, не виждаш ли, че съм си загубил
работата! Как ще храня семейството си без да имам доходи?!“ Но Исус ти казва, „Това
ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих
света.“ (Йоан 16:33)
Исус ти казва, „Отвали камъка
на срама. Говори истината, включително в тази пандемия.“ Ти му казваш, „Господи,
всички казват „Стой си вкъщи.“ Как аз ще кажа нещо различно? Могат и да ме
съдят, че не изпълнявам разпорежданията на щаба.“ Но Исус казва, „Защото ако се
срамува някой заради Мен и заради думите Ми в това блудно и грешно поколение,
то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Своя Отец
със святите ангели.“ (Марк 8:38)
Исус иска да отвалим камъка
въпреки опозицията и човешките предразсъдъци. Той иска да поемем този риск за
Него, защото само тогава ще се справим с нашето неверие, безпокойство, нашия
страх и нашия срам. Ние можем да го направим, защото Той ни дава сила. Той има
право да иска това, защото направи същото. Не един, а два пъти!
Когато заповяда камъка на
гроба на Лазар да бъде отвален, Той предсказа какво щеше да се случи само
няколко седмици по-късно с един друг камък. Тогава Исус щеше да бъде разпнат, а
тялото Му - положено в гроба. Но смъртта не можа да Го задържи там. На третия
ден КАМЪКЪТ БЕ ОТВАЛЕН и Той възкръсна от мъртвите!
Благодарение на Неговото
възкресение днес чрез вяра ние имаме силата и правото да отвалим камъка, който
ни пречи да видим Божията слава. Смъртта може да бъде възкресена за живот.
Страхът може да отстъпи място на радост. Безпокойството може да отлети и да
бъде заменено с мир. На мястото на срама може да дойде смелост.
Единственото, което трябва да
направиш, е да кажеш: „Господи Исусе, не ме интересува колко голям е този
камък. Не искам да знам какво ще си помислят и какво ще кажат хората. Не искам
повече да се тревожа и да се страхувам. Вярвам, че Твоят камък беше отвален!
Искам да видя Твоята слава в живота си. Дай ми сили да отваля моя камък. Амин!
Ще отвалиш ли твоя камък?
