Триумфалното влизане

/проповед/

Двама си говорят: Отиде ли някъде по празниците? – Да, отидох от L на XL. Понякога това движение е характерно за празниците, нали? Но днес ще говорим за един друг празник, Цветница, или Вход Господен.

На този ден преди 2000 години Исус влезе в Ерусалим. Една от религиозните секти в юдеизма, садукеите, имали предание, според което бъдещият Месия щял да дойде четири дни преди Пасха. Знаете, пова е празникът, с който те отбелязват всяка година изхода си от Египет. Заради това предание те оставяли портите на храма отворени, за да може Месия да влезе на мястото, което Му принадлежи.

Поради това на този ден националистическото чувство у евреите било в зенита си. Римският корпус бил в повишена бойна готовност тогава, защото римляните се опасявали, че някой религиозен фанатик ще вдигне евреите на бунт, както се е случвало в миналото. Напрежението било във въздуха.

Това е денят, когато Исус реши да влезе в Ерусалим, яхнал на магаренце, в изпълнение на пророчеството в

Захария 9:9 „Радвай се, Сионова дъще! Възклицавай, Ерусалимска дъще! Ето, твоят Цар иде при тебе: Той е праведен и спасява, кротък и възседнал на осел – да, на осле, рожба на ослица.“

Исус дойде, яздейки осле, което не е било оседлавано преди. То бе подложило гръб на своя Създател и с готовност го носеше по пътя. С това то прилича на нас, когато повярваме в Исус. Ние идваме при Него, свикнали да правим нещата по нашия начин, но щом срещаме нашия Създател, ние предаваме живота си на Него.

Няколко дни преди да влезе в Ерусалим, Исус бе възкресил Лазар. И сега, когато влизаше в града, сред тълпата бяха и много свидетели на това възкресение. Всички викаха „Осанна“, което означава „Избави ни сега“! Виковете им повтаряха като ехо…

Псалм 118:25-26 „О, Господи, избави, молим се! О, Господи, молим се, изпрати благоденствие! Благословен, който иде в Господнето име! Благославяме ви от дома Господен.

Исус дойде в името на Господа, т.е. имаше Неговата власт. По-нататък псалмът продължава така:

Псалм 118:27-29 „Господ е Бог, Който ни показва светлина; приведете до роговете на олтара вързаната с въжета жертва. Ти си Бог мой и ще Те славя; Боже мой, ще Те възвишавам. Славете Господа, защото е благ, защото Неговата милост трае довека.“

Псалмистът казва, че Бог е светлина. Той наистина дойде като светлина, както Исая пророкува, че Месията ще бъде Светлина за езичниците. Следващият израз „приведете до роговете на олтара вързаната с въжета жертва“ е предаден по-добре от NIV: “с клони в ръка присъединете се към празничното шествие до роговете на олтара“.

С други думи, тук виждаме пророчество за Цветница, когато хората ще махат с клонки, докато Исус отива да умре на олтара.

И накрая псалмистът призовава, „Славете Господа, защото е благ, защото неговата милост трае довека.“ Този припев се е пеел, когато Божието присъствие е изпълвало храма. Неговото присъствие е било толкова осезателно, че народът е трябвало да отстъпи назад.

И сега, на първата Цветница, Божието присъствие във въплътения Бог Исус Христос щеше да влезе в храма.

Тази картина е преобраз на теб и мен. Господ иска да те направи храм на Святия Дух. Той иска да те изпълни, за да не живееш вече ти, но Христос да живее в тебе. Ще го приветстваш ли? Ще Го поканиш ли в своя храм? Ще отвориш ли портите? Ще Го познаеш ли, когато дойде?

Той идва при нас смирено, без да се натрапва. Понякога си мислим, че просто разговаряме с някой брат или сестра, четем някой пасаж от Словото или сме в някое обстоятелство в живота ни, но зад тях не виждаме Царя на царете!

Един друг псалм, който евреите са пеели е

Псалм 24:7 „Издигнете, порти, главите си и бъдете издигнати вие, вечни врати и ще влезе Царят на славата.“

Бъди винаги готов за идването на Цар Исус. Дори когато идва по неочакван начин.

И на Пасха тълпата викаше:

Лука 19:38 „Благословен Царят, Който иде в господнето име; мир на небето и слава във висините!“

Тези възгласи не бяха никак безопасни. Фарисеите познаваха стиха в Исая за Царя, който идва яхнал осле. Всичко се случваше под зоркия поглед на римляните. Точно сега не беше най-подходящото да се вика за идващия Цар. Затова те помолиха Исус да смъмри учениците.

Лука 19:40 „И той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.“

Исус също познаваше това пророчество и знаеше, че дори хората да не викаха, то щеше да бъде изпълнено. Божието слово винаги се изпълнява.

Но вместо да отиват при Бога за знание, хората търсят други източници.

Хората искат да знаят какво ще стане в бъдещето, затова ходят на врачки, спиритисти и всякакви екстрасенси. В миналото атеистичната власт използваше баба Ванга като отдушник за нуждата от духовност на хората, като заместител на християнството, наречен окултизъм. Затова всеки ден пред къщата ѝ имаше опашка. Днес тя отдавна не е сред живите, но поради невежеството си хората продължават да я уважават.

Тази жена е вярвала в прераждането, фатализма, теософия, НЛО, практикувала е спиритизъм (викане на духове), врачуване и др. Библейски просветеният християнин веднага ще разпознае нечистите духове, на които тя дължи силата си.

Но най-удивителното е, че дори когато е грешала, хората пак са искали да се срещнат с нея. Тя има много несбъднати „пророчества“, като това, че през 2003 г. ще настъпи краят на света. Когато това не се е сбъднало, предрича че през 2010 г. ще избухне Третата световна война.

Да не говорим за грешките, които прави когато „пророкува“ на хората. Всичко това разбира се, се дължи на факта, че тя е изпълнена от нечисти духове, които имат известно, но не и пълното знание.

За разлика от Ванга и всички останали гледачки, Библията никога не греши. Нейните пророчества се изпълняват до най-малката подробност. И въпреки това, повечето хора изобщо не са я чели!

За разлика от тях, много съвременници на Исус бяха чували пророчеството на Захария, че Месия ще дойде „кротък и възседнал на осел.“

И когато Исус влезе в града, хората в тълпата, която Го посрещаше, наистина се радваха и празнуваха. Сестрите на Лазар бяха там щастливи, че брат им е възкръснал от смъртта. Жените, които следваха Исус се радваха, че са възлюбени от Бога и са простени. Слепецът Вартимей и бирникът Закхей подскачаха от радост, докато следваха техния Цар.

Това беше една армия, която не идваше да окупира, а следваше Княза на мира. Те не надаваха бойни викове, а огласяваха простора с радостни възгласи.

Хората очакваха Месия да ги освободи от гнета на потисниците. Но Исус дойде, за да ги освободи от гнета на греха. Те искаха освобождаване от данъци, Той им донесе освобождаване от осъждение. Исус им предложи да се примирят с Бога. Дойде с мир, за да даде на хората мир.

Мнозина се присъединяваха към тази радостна тълпа. Но само след няколко дни щяха да предпочетат Варава да бъде освободен вместо Исус. Исус знаеше, че дори докато викаха радостно и размахваха палмовите клонки, те не разбираха кой беше Той. Не знаеха какво ги очаква. Затова той плака за тях.

Лука 19:42 „Да беше знаел ти, да! Ти, поне в тоя твой ден, това, което служи за мира ти; но понастоящем е скрито от очите ти.“

Исус не беше дошъл, за да стане техен политически цар и да воюва срещу Рим. Той беше Цар, който им предлагаше мир с Бога. Исус виждаше, че желанието им да имат земен цар ще доведе до тяхното унищожение. Ако бяха получили Неговия мир, нямаше да възстанат срещу Рим и да бъдат унищожени, мнозина от тях разпънати на кръст.

Днес искам да те попитам: дали Исус плаче за теб, защото вижда че търсиш твоя мир и удовлетворение в нещо друго вместо в Него? Но това е фалшив мир. Той вижда, че това ще доведе до oпустошение в живота ти.

Той иска да приемеш предложението Му. Не бъди като Ерусалим, приеми мира на Исус. Мирът на Исус не е отсъствие на беди, а увереност, че Той е с теб винаги. Само Исус може наистина да запълни празнотата в тебе.

Ти не се нуждаеш от заместители, нуждаеш се от Исус!

В онзи ден преди Пасха Той дойде „кротък и възседнал на осел“. Така Господ Исус идва и при нас днес. Той чука тихо на вратата на сърцата ни. Влиза само след като Го поканим. Той е невероятно търпелив с нас.

Може би когато римляните са видели мирната и невъоръжена тълпа, са си отдъхнали. Когато в древността царят влизал в града възседнал кон, това предвещавало началото на битка. Но ако влизал яхнал магаре, това означавало, че идва с мир. Градът можел да си отдъхне и да се подготви за посрещането му.

Сега Исус влезе в Ерусалим на магаре. Беше дошло време за Него да предаде Себе Си за спасението на човечеството. И така, както това пророчество и Псалм 118 бяха изпълнени до най-голямата подробност, така ще се изпълнят и други пророчества.

Нека прочетем

Захария 14:2-4 „Защото ще събера всички народи на бой против Йерусалим; градът ще бъде превзет, къщите ще бъдат обрани, а жените – изнасилвани, и половината от града ще отиде в плен; а останалият народ няма да бъде изтребен от града. 3 Тогава Господ ще излезе и ще воюва против онези народи, както когато воюва в ден на бой. 4 В онзи ден краката Му ще застанат на Елеонския хълм, който е срещу Йерусалим на изток; и Елеонският хълм ще се разцепи по средата на изток и на запад, така че ще се образува голяма долина, като половината от хълма се оттегли на север и другата му половина – на юг.“

Тук е описано едно друго Триумфално влизане – това при Неговото второ идване! Ще дойде ден, когато коалиция от чужди армии ще обгради Ерусалим. Ерусалим ще падне и половината от града ще бъде взет в плен. Но тогава самият Господ ще се бие против тези народи.

Откровение 19:11-15 “След това видях небето отворено и ето, бял кон, и Онзи, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен и съди и воюва с правда. 12 Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му имаше много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той; 13 и беше облечен в дреха, обляна с кръв; и името Му беше Божието слово… 15 От устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите.

Тогава Царят на Юда ще дойде на кон. Същият този Исус, който показа милост и дълготърпение, ще дойде, за да въздаде правосъдие на нечестивите.

Много хора днес се питат защо Бог позволява на диктатори като Хитлер, Сталин, Си Дзинпин и Путин да вършат зло. Когато някой тиранин убива невинни, те питат, „Къде е Бог?“ Но когато настъпи този ден, всички безбожници ще се изправят пред Божието правосъдие.

И за разлика от нашето, то е неподкупно. Тогава хората няма да питат „Къде е Бог“, защото всяко око ще го вижда. Нечестивият ще пита, Къде е Богът на любовта? Той е точно тук, яхнал магаренцето и нежно те кара да размислиш дали пътят по който си поел не води до смърт.

Господният ден идва и тогава ще е твърде късно за тези, които са пренебрегвали Неговия глас през живота си.

Той ще се спусне от небето на своя кон заедно с изкупените Божиите светии. Явно ще се спусне върху Елеонския хълм, според пророчеството на Захария. И Той ще въздаде справедливост на света, защото е Верен и Истинен. Тогава ще настъпи царуването на Месия на земята.

Той ще направи това, за което хората се надяваха при първото му влизане в Ерусалим на Цветница. Религиозните водачи си представяха, че те ще управляват с Месия. Но не мощните, а кротките ще наследят земята.

При второто Триумфално влизане всяко коляно ще се преклони и всеки език ще изповяда, че Исус е Господ. Тогава всеки ще узнае, че Той е Царят на царете и Господ на господарите.

Така, както се изпълни пророчеството в Псалм 118, така ще се изпълни и това пророчество. При първото влизане хората искаха да видят един войнстващ Месия, за да удовлетворят желанието си за мъст. Те искаха един месия по свой образ и подобие.

Истинският Месия не беше влязал в техните сърца. Днес все още Той предлага спасение на тези, които не Го познават. И чака ние да предадем себе си на Него. Един ден ще стане прекалено късно.

На Цветница хората викаха „Благословен, който идва в Господнето име!“ Само няколко дни по-късно някои от тях ще викат „Разпни го!“, защото не Го разпознаха. Те искаха Исус да изпълни техните очаквания, не да става Господар на техния живот.

Въпросът към всички нас е: какво искам аз – да се предам на Господ Исус или да искам Той да изпълни моите очаквания? Избави сега – но не от Рим, а от моите неразумни желания. Ако Той царува в теб днес, ще царува в теб и тогава. Къде ще бъдеш при Второто триумфално влизане?

 ____________________

13.04.2025

БПЦ "Нов живот" Варна

Градината, която щеше да донесе Изкупление

Честито Благовещение! Днес празнуваме деня, в който Бог съобщи на човечеството за предстоящото раждане в плът на Своя Син Исус Христос.

"И като дойде ангелът при нея, каза: Здравей, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. А тя много се смути от думите му и си размишляваше какъв ли ще е този поздрав. И ангелът каза: Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение. И, ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, Когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще бъде наречен Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му няма да има край. (Евангелие на Лука, 1:28-33)

Това беше най-великото съобщение, давано някога на човечеството. Може би най-добре значението на Благовещение е изразено в следната мисъл:

“Когато ангелът се яви на Мария, Бог известяваше тази любов към новото човечество. Това беше началото на една нова земя, а Мария се превърна в Райска градина от плът, опасваща новия Адам. Ако в първата градина Ева донесе разрушение, в градината на своята утроба Мария щеше да донесе Изкупление." - архиепископ Фултън Шийн

Честит празник!

Приел ли си най-големия Подарък на Рождество?

Отец на вечността

/проповед/

Рожден ден. Бащата вика сина си (рожденика) при себе си и му казва: Синко, ти си вече голям и е време да разбереш някои неща. Трябва да ти кажа, че Дядо Мраз не съществува, няма Снежанка, няма джудженца, няма и златна рибка, която изпълнява три желания. Какво ще кажеш сега? Синът: - Ами кво да ти кажа... Не съм си представял точно така 40-тия си рожден ден...

Скоро ще празнуваме и моя рожден ден. Аз не искам никакви подаръци, като този мъж, когото жена му го попитала, Скъпи, кажи какво да ти купя за рождения ти ден? - Недей нищо ми купувай скъпа, че нещо съм зле с парите...

Традицията да празнуваме рождени дни е отдавна. Когато празнуваме рождения ден на човек, ние му показваме уважение и благодарим на Бог за неговото присъствие в нашия живот. С рождения ден ние отбелязваме началото на съществуването на човека, макар и то всъщност да започва в момента на зачеване.

Само след три дни ние ще отбележим най-важното раждане на планетата Земя и в цялата вселена. Ще празнуваме Рождество Христово. Ние знаем, че 25 декември едва ли е датата, когато се е родил Исус Христос. Taзи традиция да се чества тогава Рождество е езическа.

Причините, поради които повечето богослови смятат, че Исус не се е родил през декември са, че тогава времето е студено и дъждовно и овчарите не биха останали да пренощуват в полето.

Освен това знаем, че Йосиф и Мария пътуват до Витлеем заради преброяването, обявено от кесаря Август (Лука 2:1). То едва ли е било проведено през зимата, когато температурите са били ниски и пътищата са били трудно проходими.

Според много древно християнско предание Гавриил е казал на Мария, че ще зачене и ще роди на 25 март. Днес отбелязваме тази дата с празника Благовещение. Точно 9 месеца след това е 25 декември, затова се предполага, че Църквата е избрала на този ден да отбелязваме Рождество Христово. Има и други теории.

В края на краищата, няма значение кога точно Месия се е родил. Защо ли? Защото раждането Му НЕ Е началото на съществуването на Исус Христос. Той е съществувал преди да се роди.

Нещо повече, Той съществува преди творението. Всъщност, Той е този, който го създаде:

Йоан 1:1-2 В начало беше Словото; и Слово то беше у Бога; и Словото беше Бог. 2 То в начало беше у Бога. 3 Всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало.

Не е имало време, в което Исус да не е съществувал. Той е създал времето, материята и пространството. Той е Творецът на творението.

Това съществуване преди сътворението наричаме предвечно. За това говори и Исая в своето невероятно пророчество, дадено 700 години преди раждането на Месия. Преди три седмици започнахме поредицата „Защото ни се роди Дете“ върху Исая 9:6, където се казва:

Исая 9:6 „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на раменете Му. И името Му ще бъде Чудесен, Съветник, Бог Могъщ, Отец на Вечността, Княз на Мира.“

Казахме, че тук Месия е разкрит с 4 двойки имена. Вече говорихме за първите две – Чудесен Съветник (чудесно раждане, служение и възкресение на един Който е близо до нас и ни напъства) и Бог Могъщ (за Когото няма нищо невъзможно, Който живее в нас и воюва за нас). Днес ще говорим за Христос като Отец на вечността.

Още в началото това название ни изненадва. Нямаме проблеми с това да разберем, че Исус е вечен. Още повече, както обръща внимание Рави Закарайъс, в стиха се казва, че ни се е родило Дете, но Синът не се е родил. Той „ни се даде“. Божият Син е вечен и влезе в историята чрез въплъщението.

Това е ясно, доколкото можем да си представим нещо извън времето и пространството. Но как е възможно да го наричаме Отец? Ние знаем, че Бог е триединен – Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух. В Троицата има само един Отец, един Баща. Исус не е Отец, нито Святият Дух е Отец.

Защо тогава Исая го нарича Отец на вечността? Днес искам да говоря за два аспекта на това име на Исус, които ще ни помогнат да разберем значението му – първо, Той ни е дал живот и второ, Той се грижи за нас.

Първо, Той ни е дал живот

За основоположник или основател на България се смята кан Кубрат, създателя на Стара велика България. За Израел знаем, че това е Авраам. На Персия – Кир. За основател на Индия се смята Махатма Ганди. На Америка – Джордж Вашингтон.

Тези хора често биват наричани бащи на нациите си, защото те са участвали в раждането им. Те са присъствали, когато нациите им са се създавали.

По същия начин Исус е наш Отец, защото Той е присъствал при създаването ни. Той ни е проектирал и сътворил.

Псалм 139:16 „Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; и в Твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше нито един от тях.“

Исус е наш Отец в смисъл, че е участвал в създаването ни. Нищо не е станало без Неговото участие в процеса на сътворение. Исус е нашият Отец на вечността. Но освен че ни е създал, Той е Отец на вечността в още един смисъл. Той е този, който ни е новородил. Дал ни е духовен живот.

Исая 63:16б „Ти, Господи, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител.“

Исус не само ни създаде, но и ни изкупи от смъртта. Той стана грях, за да можем ние да приемем Неговата праведност и да се спасим за вечността.

2 Коринтяни 5:21 „Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“

Ето какво казва един от най-известните проповедници за всички времена, Чарлз Спърджън: „Колко комплексна е личността на нашия Господ Исус Христос! Почти на един дъх пророкът Го нарича „дете“, „съветник“, „син“ и „Отец на вечността“. Това не е противоречие... но е велико чудо, че този, който беше дете е същевременно безкраен, този който беше Човек на скърби е също Бог над всичко, благословен завинаги. Този, който в Божествената Троица винаги е наричан Син, трябва въпреки това правилно да се нарича „Отец на вечността“. Колко силно това трябва да ни напомня за необходимостта от внимателно изучаване и правилно разбиране на личността на нашия Господ Исус Христос! Ние не бива да предполагаме, че ще го разберем веднага. Един поглед ще спаси душата, но само търпеливото размишление може да изпълни ума с познанието за Спасителя. В Неговата личност са скрити славни тайни. Той ни говори с прост език и се изявява открито посред нас, но в самата Негова личност има висота и дълбочина, които човешкият интелект не може да схване.“

Има много неща относно личността на Исус, които не можем да схванем. Но има едно нещо, което всеки човек, без значение колко начетен или простоват е той, трябва да може да разбере. То е, че Исус ни даде нов живот. Исус е пътят. Никой не идва при Отца освен чрез Исус Христос.

Това се случило в Африка. Едно осемгодишно момиченце паднало в дълбока яма и си счупило крака. Случило се така, че наблизо минавала жена. Тя се спуснала в ямата. Докато помагала на момиченцето да излезе, опасна змия ухапала жената и момиченцето. Момиченцето било прието в болница, а жената си отишла вкъщи, но не се събудила от съня си.

На следващия ден една мисионерка обяснила на момиченцето защо жената е умряла. Казала ѝ: Змията ухапа и двете ви, но цялата ѝ отрова пое жената и нищо не влезе в теб. По същия начин - продължила тя - Исус пое отровата от твоя грях, за да може ти да имаш нов живот. Още там момиченцето приело Исус за Спасител и Господ.

На кръста Исус пое нашия грях и ни дари с Неговата праведност.

И като ни даде нов живот, Отецът на вечността вложи в нас копнеж към тази вечност. Чрез Святия Дух днес Христос продължава да работи и да дава нов живот и да ни променя съобразно Своя образ.

Само Той може да накара бунтаря да се покае, гордия да се смири, престъпника да зачита закона, атеиста да повярва, привърженика на фалшива религия да бъде убеден в истинността на благата вест и религиозния да спре да уповава на делата си и да се довери на Исус.

Второ, Исус се грижи за нас

Всеки добър баща се грижи за семейството си. Стреми се да им осигури покрив, дрехи, храна, образование за децата.

Такъв беше моят баща. Той беше загрижен със сестра ми да имаме всичко, от което се нуждаем. Дълги години работи в лоши условия и плати за това със здравето си, само и само да не сме в недоимък. Беше един наистина щедър баща!

Филипяни 4:19 „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус.“

Исус е нашият Небесен Баща. Той е загрижен не само за нашето духовно спасение, но и за нашите духовни, физически и емоционални нужди.

Исус ни дава надежда в безнадеждни ситуации, водителство при вземането на трудни решения и утеха когато скърбим. Той ни дава дрехи, храна, работа и всичко от което се нуждаем за физическото си здраве. Дава сила на слабия, духовно прозрение на простия, изцеление на болния.

Един човек е казал, „Не се тревожете за утрешния ден – Бог вече е там.“ Защото Той е Отец на вечността, а не просто „Отец на времето“. За Него хиляда години са като един ден.

2 Петър 3:8 „Още и това нещо да не забравяте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години – като един ден.“

Един човек се молил на Бога и казал, „Боже, какво са милион години за теб?“ Бог му казал, „Милион години са като една секунда“. „А какво са един милион лева за теб?“ „Един милион лева за мен са като една стотинка“. Мъжът казал, „Боже, може ли да ми дадеш една стотинка“? Бог отговорил, „Разбира се. Една секунда!“

Бог е извън времето, Той е вечен и Той знае най-добре как да се грижи за твоите нужди. И обикновено това става по начин различен от твоите представи!

Един друг аспект на грижата на нашия Отец е дисциплинирането. Подобно на грижовен баща, Той ни поставя граници. Защото ни обича.

Според Агенцията за закрила на детето и новия закон за социалните услуги, ако един родител не е осигурил самостоятелна детска стая, пълен хладилник, скъп телефон и всичко, което детето поиска, то той не е добър родител. И в такъв случай детето му трябва да се изведе от дома и да се даде на приемно семейство.

Но добрият родител според Словото е този, който помага на детето да се научи да контролира своите желания и да се простира според чергата си.

Родители, вие сте отговорни да дисциплинирате и учите децата си на това кой е Бог, какво е спасение и как да живеят и вземат богоугодни решения.

В духовна семинария в Щатите направили сравнително проучване на две фамилии. Едната произхождала от Макс Джут, един безбожник, който се оженил за жена с подобен характер. Били изследвани 1200 негови наследници. От тях 310 станали скитници, 440 живели безпътен живот, 130 попаднали в затвора, 7 от тях за убийство; над 100 били алкохолици, 60 крадци, 190 проститутки. От 20-те, които усвоили занаят, 10 го усвоили в затвора.

Другото изследвано семейство произхождало от големия проповедник Джонатан Едуардс, който се оженил за християнка. От наследниците 300 станали проповедници, мисионери или професори в семинария, над 100 станали професори в колеж, над 100 прависти, 30 от които съдии, 60 лекари, над 60 автори; 14 ректори на университети, 3 конгресмени и един вицепрезидент на САЩ.

Как мислите, кой от двамата, Джут или Едуардс, е бил по-добър родител?

Добрият родител ще научи детето си, че всяко негово решение има последствия, докато последствията са малки. Ще му покаже кое е позволено и кое не. И ще го накаже, ако синът е непослушен.

Същото прави с нас и нашият Господ. Защото ни обича.

Евреи 12:6 „Защото Господ наказва този, когото обича, и бие всеки син, когото приема.“

Едно малко момиченце казало на учителката си: „Госпожо, не искам да ви плаша, но татко каза, че ако оценките ми не се повишат, някой ще бъде нашляпан!“

Един добър баща също така показва, че се грижи за децата си, като се моли за тях. Той ги е поверил в Божията ръка и непрекъснато ходатайства в молитва за тях пред Бога.

По същия начин Исус непрекъснато се застъпва за нас. Защото ни обича.

Евреи 7:25 „Затова и може съвършено да спасява тези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях.“

Това може би звучи странно. Исус е Бог. Той е в небето със своя Отец. Защо му трябва да се моли за нас. Но именно в тези стихове Спасителят се разкрива като загрижен Баща. Той живо се интересува от нашия растеж във вярата. Той се е посветил на нас. Може да е на небето, но не ни е забравил.

Той е дал живота си за нашия грях, но продължава да се интересува от нас, да ходатайства за нас.

Заключение Един родител винаги ще обича детето си. Без значение какво е направило то. Дори когато е настъпил разрив във взаимоотношенията между родител и детето му, вътре дълбоко в себе си родителят копнее да възстанови взаимоотношенията с детето си.

По същия начин Исус е Отец на вечността, защото Неговата любов никога няма да пресъхне. Нищо няма да може да ни отдели от нея.

Римляни 8:38-39 „Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще, 39 нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.“

Библията ни казва, че Спасителят ни е възлюбил преди създанието на света. Неговата любов към нас Го доведе до земята, а след това и до кръста. Той ни възлюби въпреки това, което правихме. И продължава да ни обича въпреки това, което понякога правим. И ни дисциплинира, защото ни обича.

Може да мислиш, че заслужаваш Бог да те отхвърли. Може толкова да се срамуваш от греха си, че се чудиш дали Той ще продължи да те обича. Той никога не е спирал да те обича. Обърни се от греха си и се върни при Този, който те очаква с разтворени обятия.

Затова 700 години преди Въплъщението Му Исая написа, че освен Чудесен Съветник, Бог могъщ и Княз на мир, Исус е Отец на вечността.

Но Исус е Отец само за тези, които са го приели като Божи Син. Той е Отец на вечността, но само за тези, които са Негови деца. Той е Творец на всички, но е Отец само на тези, които са се нарекли с Неговото име. Тези, които го отхвърлят, са врагове на Бога. Те са деца на дявола, а не деца на Отца на вечността.

На кое семейство принадлежиш ти? Кой е твоят отец? Ако не си се доверил на Исус за спасението си, то все още си негов враг и дете на дявола. Защо все още търпиш това? Бог иска да те осинови в семейството си. Спри да бягаш от Него и се втурни към неговите обятия. И какво по-хубаво от това да го направиш днес, в навечерието на Рождество Христово!

Какво по-хубаво от това да се довериш за спасението си на един, който те е сътворил и иска да ти даде нов, духовен живот? И не само те е родил, но и продължава да се грижи с жертвоготовна любов за тебе. Няма ли да е страхотно да имаш втория си рожден ден навръх раждането на Този, който няма начало и край?

Защото Исус не е просто един, който се е родил и е живял преди 2000 години на земята. Той не е просто история!

Но поради Витлеем имаше Голгота, а поради Голгота имаше Великден! И поради Великден ние днес можем да бъдем Негови деца и Той да се нарича Отец на вечността! Ще го направиш ли свой Отец за вечността?

_______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

22.12.2019 г.

Поканата на Рождество (Maтей 1:18-21)

/проповед/

Това е предпоследната ни служба за тази година. Намираме се в навечерието на Рождество, когато в града ни всяка вечер има концерт или друга проява за празника. Парадоксът е, че тези които не вярват в Бога празнуват най-шумно и разточително – може би точно защото не разбират смисъла на празника. 

Нека прочетем Матей 1:18: „А рождението на Исус Христос беше така...“

В началото искам да ви задам въпрос. Как се роди Месията Исус? Как стана това? Матей ни казва, „Рождението на Исус Христос стана така...“ – в случай че се интересувате. И интересното нещо е, че още в началото на евангелието си, че като евреин Матей иска ние да знаем, че според него Исус е дълго очаквания Месия.

Какво означава Месия? Това е еврейска дума, а гръцкият ѝ еквивалент е... Христос, точно така. Христос не е фамилията на Исус. Това не са Мария и Йосиф Христови и синът им Исус. Христос е гръцката дума за дългоочаквания от евреите Месия.

Ето как се роди Месията. А какво означава Исус? Исус отново е гръцката транслитерация на еврейското Йешуа. Понякога може да сте чували някой да казва Йешуа вместо Исус и вие си казвате, „този пък какво се прави на много учен.“ Гърците не могат да изговорят Йешуа, затова до нас името на Месия е достигнало като Исус. По същия начин казваме и Исус Навиев. Би трябвало да наричаме и него Йешуа.

Така че, навсякъде в Новия завет и във всички песни, които пеем, ние всъщност признасяме името на Спасителя неправилно. Ако Бог не отговаря на молитвите ви, може би това е защото не изговаряте правилно името на Неговия Син J. Може би казва, „Вижте, няма да слушам вашите молитви, докато не се научите правилно да изговаряте името на Сина Ми. Не е Исус, а Йешуа.

Но за нас ще е много трудно да пренапишем Библията и всичките песни, а и Йешуа има 3 срички и ще е по-трудно да спазим ритъма им. „Йешуа, имам нужда от теб...“ Така че, ще се придържаме към Исус.

Но за да разберем значението на Рождествения разказ, ние трябва да разбираме, че Исус е кръстен на Исус Навиев. А какво означава Йешуа или Исус Навиев? Той беше воин, генерал, военен човек. И евреите в древността не очакваха още един Мойсей, защото и от първия си имаха достатъчно закони. Те очакваха един Исус Навиев – воин и цар, който да дойде и да ги освободи от техните потисници.

По-нататък в нашия разказ се казва:

„След като бе сгодена майка Му Мария за Йосиф, преди да бяха се събрали, тя се намери непразна от Святия Дух.“ Ако се беше родила преди първи век, може би тя може би щеше да бъде изгорена жива или убита с камъни, ако се открие, че е бременна без да е омъжена.

По онова време хората са се сгодявали когато са били на 10-11 г., а са се женили на 13-14 г. Ако си на 16 и още не си сгоден, всеки те съжалява. И така, тя е сгодена за Йосиф и родителите ѝ разбират, че тя е бременна. В първи век не са имали разрешение да изгарят хората на клада, но е можело да направиш други неща, ако откриеш, че жената за която си сгоден не ти е била вярна.

Другото нещо е, че Мария направо е била луда. Баща ѝ и майка ѝ ѝ казват, „Мария, кое от момчетата в селото е бащата?“ Тя казва, „А, не, няма мъж. Един ангел ми се яви...“ „А чудесно, миличка. Ами сега, какво да правим?“ Йосиф разбира, че Мария е бременна и че ангел ѝ е казал, че ще забременее от Святия Дух.

И той си казва, какво да правя с тази жена, за която щях да се женя, а сега тя ми излиза с тази невероятна история.

Матей 1:19 „А мъжът ѝ Йосиф, понеже беше праведен...

Той беше праведен, спазваше Закона. Законът казваше жена хваната в блудство да бъде изгорена или убита с камъни! Но той „.. не искаше да я изложи...“ Не искаше да я влачи до градския площад и да каже на всеослушание, че няма да се ожени за нея, защото тя не му е била вярна и е забременяла. По-нататък, „намисли да я напусне тайно.“ Той можеше да отиде при свещеник и да каже, „Така и така, случи се това, искам да разваля този договор...“

Матей 1:20 „Но когато мислеше това, ето, ангел от Господа му се яви насън и каза: Йосифе, сине Давидов (не че той беше син на цар Давид, но беше от неговия род), не бой се да вземеш жена си Мария (знам, че хората ще си помислят, че ти си бащата и че репутацията ти ще бъде застрашена, но въпреки това, вземи я); „защото заченатото в нея е от Святия Дух.“

Това е наистина важна част от историята. Никой не е очаквал това. Цялата идея девица да роди дете звучи абсурдно.  В ст. 23 Матей цитира думите на пророк Исая, „Ето, девицата ще зачене и ще роди Син; и ще Го нарекат Емануил (което значи Бог с нас)“ и това е страхотно...

Но еврейската дума, използвана там за „девица“ означава просто младо момиче. Затова в Израел никой не е очаквал да е възможно девица да роди дете. Те не са си казвали, „Ами това ще да е Месия, защото Месия няма да има земен баща.“ Напротив, всеки е очаквал Месия да се роди от баща, който е наследник на Давид.

Това по-скоро напомня на гръцката митология, където боговете се съвокупляват с девици, за да се роди нещо средно между бог и човек. Например, знаете ли кой е бащата на Херкулес?  Негов баща е Зевс. А знаете ли кой е бащата на Елена от Троя? Пак Зевс! Така че, Бог да има дете от девица, това е гръцка, не еврейска идея.

Така че, ако учениците на Исус бяха измислили, че той е роден от девица, това нямаше да звучи правдоподобно! Ако Матей беше измислил това, то щеше да е контрапродуктивно за историята, защото рискуваше никой да не му повярва. Единствената причина той да е написал това е че това е била самата истина!

Вижте, хората не следват Исус заради това, че се е родил от девица. Те го следват, защото е възкръснал! Никой не си е казал след смъртта му, „Вижте, той умря, но помните ли, че се роди от девица. Дайте да вдъхнем живот на мита за него, като използваме раждането от девица!“

Но никой не е казал това, защото след като е умрял, те са очаквали той да си остане мъртъв.

Така че, Матей не би си измислил това. Но той ни казва, че ангелът се е явил на Мария, после се е явил на Йосиф насън и му е казал: „Този син, който тя ще ти роди е специален. Той е заченат от Святия Дух. „Тя ще роди син, Когото ще наречеш Исус, Йешуа.“

Представям си, че Йосиф си мисли насън, „Това наистина ли ми се случва? Ангел да ми се яви и да ми каже, че ще ми се роди син, че аз не съм бащата, но да не се тревожа, той ще е дългоочаквания Месия и че трябва да му дам името Йешуа, Йешуа Навиев...“ 

За стотици години те са били потискани, били са части от други империи – от Асирия, Вавилон, Персия, Гърция, а сега от Рим. И Йосиф знае това.  И ангелът продължава, „Той е, Който ще спаси людете Си...“ И Йосиф казва, знам, че ще спаси людете си, нали това означава името Йешуа. Нали Йешуа Навиев заведе народа в Ханаан и изгони всичките му жители, всички потисници, за да може нашите люде да притежават земята и да определят собствената си съдба.

И ангелът продължава „...ще спаси людете Си от ...“ и Йосиф го прекъсва, „Знам от кого ще спаси людете си – от потисниците им, от тези които ги владеят, от Римска окупация... зная това от дете... и аз не мога да повярвам, че моят син ще е този, който ще ни поведе. Ние почти бяхме изоставили всяка надежда!

Нали всичко започна с Авраам, това беше преди 2000 години и всичко, което ни се случи после, помислихме, че Бог ни е забравил... И точно сега, да изпрати Месия, Йешуа... Йешуа Навиев, царя – воин...

Но ангелът продължава „ще спаси людете си от ... греховете им“. Хм, добре... Чакай малко... какво каза? „Ще спаси людете от греховете им.“ Но виж, ангеле, знам че си ангел, но това не е най-голямата ни нужда. Ние се нуждаем от спасение, но не от това. Ако направиш една анкета сред юдеите и ги попиташ от какво искат да бъдат спасени, никой няма да каже, „спаси ни от греховете ни“.

Не от това се нуждаем да бъдем спасени.  Очевидно ти не си чувал за пирамидата на потребностите на Маслоу. Чакай да ти я обясня, искаш ли? Ангеле, слушай внимателно. Най-основните ни нужди са физиологически. Ние се нуждаем от храна, вода, от всичко необходимо за оцеляването ни...

След това се нуждаем от сигурност и след като сме осигурили и тази нужда, се нуждаем от любов, от общност на която да принадлежим. И когато имаме и любов, се нуждаем от увереност, самоуважение, и най-накрая от самоусъвършенстване. Ангеле, виждаш ли „грях“ в този списък?

Ние наистина се нуждаем да бъдем спасени от някои неща, но грехът дори не присъства в списъка. Освен това, ние имаме една много сложна система за спасение от грях, която вече функционира.

Не знам дали си забелязал, това е храмът. Той е на висок хълм, не можеш да го пропуснеш. Ние можем да отидем в храма, за да принесем жертва за всеки грях за който можеш да се сетиш и така да бъдем простени. Не ни трябва друг, който да ни спасява от греховете.

Но нека ти кажа кой се нуждае от спасяване.  Рим се нуждае да бъде спасен от неговите грехове. Защото техните грехове край нямат. А ние се нуждаем от спасение от Рим. Нуждаем се от спасител с меч. Ние се нуждаем някой да ни спаси не от нашите грехове, а от Рим.

Но Йосиф не отговори така. Когато ангелът ти говори, ти не му отговаряш! Когато чуя някой да ми казва, Бог ми се яви, казвам, ами, не мисля. Лицето ти не се е стопило, това не е било Бог. Мисля, че Бог ми говори. Не, не, когато Бог говори, никой не пита, това Бог ли беше?

Когато Бог реши да говори, той не заеква, не говори с неразбираеми думи... Когато Бог се яви на Йосиф и той се събуди, той беше убеден, че това е било от Бога. И той направи това, което ангелът му заповяда. Взе Мария у дома като своя съпруга.

Знаете ли защо повечето от нас не са впечатлени от това, че Бог е изпратил Исус да ни спаси от нашия грях? Ние сме в известен смисъл като хората от първи век. ОК, това не е най-належащото в момента. Причината дори тези от нас, които са християни от много време не чувстваме почти нищо, когато чуем че Бог е изпратил Исус да ни прости греховете, е следната. Ангелът каза, „ще го наречеш Исус, защото той ще спаси людете си от греховете им.“ Но ние чуваме, „ще му дадеш името Исус, защото той ще прости на людете си греховете им.“

Така, ако не сме внимателни, ще сведем Рождество единствено до прощение. Може би дори целият ти християнски живот се свежда до това: никой не е съвършен, но Бог прощава; аз обърках конците, но Бог ще ми прости. Но посланието на Рождество и посланието до Йосиф насън и посланието на евангелията е много по-всеобхватно от това.

Ако свеждаш Рождество само до прошката, ти пропускаш най-важното послание на Рождество.  Защото Исус дойде не просто да ни избави от наказанието за греха или от последствията от греха. Всъщност, в повечето случаи ние носим последствията от греховете си. Исус дойде за да ни избави от властта на греха.

Исус дойде в духа на Йешуа Навиев, воина, който дойде да ни избави от царството, от господството, от силата, робството на греха.

Когато беше в храма, доведоха при него една жена, хваната в прелюбодейство (Йоан 8).  Искаха да хванат Исус в крачка, довлякоха тази жена по стълбите до последното място, където искаше да бъде, в храма. Тя е на 25 метра от мястото, където жертваха животни за греховете, на 60 метра от светая светих, блъскат я на земята и казват, тази жена беше хваната в прелюбодейство, законът казва, че трябва да я убием с камъни, ти какво казваш?

Исус знаеше, че блъфират, че няма да я убият там, защото пред храма е забранено да се убиват хора. Но той им казва, добре, заведете я в долината Геена и я убийте. Но, тези от вас, които не сте извършвали грях, вие започнете екзекуцията. Всеки се умълчава, пита, жено, къде са твоите обвинители, тя казва, „Заминаха.“ След това ѝ казва с усмивка, „нито Aз те осъждам.“

С други думи, аз съм Божия Агнец, няма нужда да ходиш да жертваш агнета, аз ти прощавам. Не те осъждам, ти си простена. Само един може да прощава, Бог. Когато го обвиняваха как може да прощава грехове, Исус им каза, „Добро утро, Аз кой съм?“

Така че, Исус каза, нито Aз те осъждам. Но след това ѝ каза, нещо друго, което се пропуска: „отсега не съгрешавай вече.“ (ст.11)

Отсега не съгрешавай вече. Но възможно ли е това? Можем ли да не съгрешаваме? Можем ли да напуснем плена на греха? Можем ли да кажем не на греха?

Исус говори на фарисеите и им казва нещо невероятно, „Крадецът идва само да открадне, да заколи и да погуби; Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно.“ Това звучи много повече от прошката, нали? Прошката ме занулява. Аз дойдох не просто да ви простя греховете, а да ви избавя от греха!

Правилно ме нарекоха Йешуа, Аз дойдох, за да ви избавя от нещо, а не просто да ви простя нещо.

По-късно ап. Павел, един брилянтен ум, фарисей, стана последовател на Исус.  В посланието си до църквата в Рим, той пише, „И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло...“ (Рим. 6:12) Не позволявайте на греха да бъде вашия цар, вашия господар, „та да се покорявате на неговите страсти.“ Не позволявай на себе си да стоиш под властта на греха.

Павле, нима имаме избор? Да, имате избор. Затова дойде Исус, за да избави своите люде от греха.  И продължава, „Нито представяйте телесните си части като оръдия на неправдата, но...“ – което означава, че има и друг път, че имаме избор. Той казва, „но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите“ (ст.13) – тук не става въпрос само за опрощаване на греховете, а за освобождение от греха.

И после Павел казва това, „Защото грехът няма да ви владее...“ За Павел грехът е като човек, като някаква сила, тук не говори за дявола, а за греха. Това означава, че ти се чувстваш така, сякаш в теб живеят двама човека. Единият казва Искам, другият – Не искам. Единият – Би трябвало да..., но другият – Не би трябвало да... Павел нарича това грях. И този грях в теб вече не е твой господар, ако ти си в Христос.

Най-накрая казва, защото заплатата, резултата от греха е смърт... Не трябва да си християнин, за да знаеш това. Грехът убива. Грехът винаги убива нещо.

Някои от вас имат брак, убит от греха. Други сте видели как поради липса на самоконтрол вашите финанси са били убити. Това е грях. Други сте преживели убийството на взаимоотношенията ви със сина ви или дъщеря ви, поради техния или вашия грях. Други сте минали през зависимост, която е убила взаимоотношенията ви с близък.

Поглеждате се в огледалото и не харесвате това, което виждате. (Цар Навуходоносор се погледна и видя животински образ). И вие не харесвате това, което виждате поради греха, защото грехът е убил начина, по който гледате на себе си. Винаги там, където има грях, нещо умира.

Дори простеният грях убива. Простеният грях продължава да убива. В затвора има хора, които са срещнали Бога, Той е простил грехът им, но те все още са в затвора. Дори простеният грях убива.

Исус дойде на света не просто да ни прости греха, но да бъде Йешуа, да бъде воинът-цар, който ще ни избави от господството, от силата, робството на греха. Защото заплатата на греха е, че винаги нещо умира.

Това е дарът на Рождество. Дарът Божий е живот вечен, но и дар който получаваш веднага в този живот. Тук получаваш Божият живот, освобождение от силата и робството на греха. Дарът на Рождество не е просто прошка, а свобода от властта на греха, чрез Христос. Това е благата вест. Това е Рождество.

Чрез Христос можеш да имаш нов Господар. Чрез Христос вече имаш нов Господар – не Божият закон, а Божият Дух в теб.

Ако ти си станал християнин като дете, или като тийнейджър, или студент в университета като мен, или като възрастен, жена ти или мъжът ти са те завели на църква, молил си се с молитва на покаяние, повярвал си в Христос, и ако християнския ти живот се описва от непрекъсната борба, падения и молитви за прощение, ти можеш да се освободиш от греха

Знай, че грехът не е твой господар. Похотта не е твой господар. Липсата на себеконтрол в някои области не е твой господар. Алкохолът не е твой господар. Лекарствата с предписание не са твой господар. Гневът ти не е твой господар. Ревността ти не е твой господар. Навикът ти не е твой господар.

Когато ти стана християнин, ти беше изкупен в Христос. Исус дойде на този свят не просто, за да прости греха ти. Той дойде, за да те освободи от греха. Върви и не съгрешавай повече.

Затова всяка сутрин в живота си аз се моля с тази молитва: Господи, давам ти моите ръце, давам ти моите очи, давам ти моето мислене, давам ти моите уста, давам ти моите уши, давам ти моите крака. Искам да покоря цялото си аз на Теб. И искам да се съглася с Тебе тази сутрин, че грехът не е мой господар. И аз няма да покоря частите на моето тяло на някой, който не е вече мой господар.

Когато приемеш това в сърцето си, тогава ще ти се прииска да кажеш на всички, „Знаете ли, аз помня деня, часа, проповедта, пасажа, книгата, в която разбрах, че не трябва да живея като пленник на греха, защото ГРЕХЪТ НЕ Е МОЙ ГОСПОДАР!

Moжете да ми говорите, да ме примамвате, да ме прилъгвате, но грехът не е мой господар!

Ако ти все още не си християнин, може би дори не си сигурен в какво вярваш, започвал си да четеш Библията, но не я разбираш, раждането на девица е непонятно, нека ти кажа: грехът не трябва да е твой господар.

И ако някога се умориш от това да падаш, от това нещо, което сякаш те контролира, от това разрушително чувство в тебе, от тези разрушителни навици, имам страхотна новина за теб.

Рождество е покана от твоя небесен Отец да влезеш във взаимоотношения с Него. Неговата ръка е протегната постоянно към тебе. И когато откликнеш, грехът вече няма да е твой господар. Защото ти не си под закон, а под благодат. Искаш ли да имаш нов Господар? Искаш ли Йешуа, а не грехът да те владее? Йешуа чака да откликнеш на поканата на Рождество!

Ще го наречеш Исус, защото Той е, Който ще спаси людете Си от греховете им.

Небесни Отче, моля те помогни ни да превърнем това в реалност във всеки момент от живота си. Отвори очите на сърцето ни, за да видят реалността, в която сме живели дълги години. И точно сега, ако някой е бил в този ужасен цикъл на грях и прошка, грях и прошка, отвори очите му и му помогни да види, че оттук нататък той може да казва на греха „не, грехът не е мой господар.“

Когато Исус дойде, Той дойде като Йешуа, като Избавител, Воин, за да ме освободи от робството и господството на греха. Отвори очите ни, дай ни очи да видим, уши да чуем, и ни дай мъдрост да знаем какво да правим с тази извънредно добра новина. В името на Исус, амин.

_____________________
БПЦ "Нов живот" Варна
23.12.2018 г.

Отвори второто око (Даниил 9)

Прочит: Даниил 9:24-27 „Седемдесет седмици са определени за народа ти и за святия ти град за въздържането на престъплението, за довършване греховете и за правене умилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството и да се помаже Пресвятото.  25 И така, знай и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради отново Йерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще се съгради наново, с улици и окоп, макар в размирни времена. 26 И след шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен и няма да има кои да Му принадлежат; народът на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището;  краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения. 27 Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време.“

И така, продължаваме с Даниил.  В първите 6 глави видяхме описана неговата духовна биография. Чрез Божията благодат и сила той преминава през много кризи и принася слава на Бога. Видяхме, че  глави от 2 до 7 оформят хиазъм, в който основното послание е, че Бог царува. Макар и царете и империите да се надигат срещу Бога и ние, християните да страдаме поради това, ако останем верни на Бога, имаме надежда в Него. Тези глави ни насърчават към търпение, докато Бог установи своето царство.

 А 8-12 гл. дават отговор на въпроса кога Бог ще направи това. Миналият път видяхме, че времето на наказанието за народа на Израил беше ограничено. Това видение изуми Даниил, но му помогна да разбере бъдещите събития.

Една жена внезапно получила инфаркт на окото следствие на запушен кръвоносен съд към сърцето. Точно тогава на гости ѝ била нейната приятелка.  Когато тя се опитала да ѝ налее кафе, разляла кафето на масата. Защо?

Когато едното око не вижда, възприятието за отдалеченост на обектите силно е затруднено.  Във фотографията това се нарича „дълбочина на полето“. Когато даден предмет е фотографиран без останалите обекти да са на фокус, се казва че снимката няма „дълбочина на полето“.

Хора, които живеят независимо от Бога, са като еднооки хора, които не виждат нещата в дълбочина, в перспектива. Липсва им „дълбочина на полето“. Онова, което ни помага да поставим настоящето в контекста на бъдещите събития е пророчеството. То е Божият начин да имаме „дълбочина на полето“.

 В 9 глава четем за едно от най-удивителните пророчества в Библията. То ще ни даде виждане относно бъдещето, за да имаме увереност и надежда в нашето настояще. Озаглавих тази проповед „Отвори второто око“. Нека се помолим.

Молитва за Словото.

 Главата ни пренася в първата година на Дарий. Виждаме Даниил да изучава Библията, размишлявайки над пророчеството на Еремия, че запустението на Ерусалим ще трае седемдесет години. В отклик на прочетеното той се помоли.

Както вече видяхме, Даниил беше посветен да се моли. Тук откриваме, че той е посветен също да изучава Словото. В онова време беше рядост да притежаваш всички свитъци от Закона и пророците, но Даниил беше на висока позиция и можеше да ги намери.

Днес ние разполагаме с различни Библейски преводи, коментари и речници. Четеш и изучаваш ли Словото?

В нашия пасаж вероятно Даниил беше прочел от Еремия 29:10: „Защото така казва Господ: Като се изпълнят седемдесет години във Вавилон, Аз ще ви посетя и ще изпълня благото Си слово към вас, като ви върна в това място.“

Тогава Даниил се помоли на Бога.  Нека прочетем част от тази молитва, Даниил 9:3-7 с ответен прочит.

Даниил се помоли Бог да прости прегрешенията на народа му и да отвърне яростта си. Той се обърна към „великия и страшен Бог, който е верен да пази завета и милостта си, праведен и славен. В прошението си Даниил пое вината на своя народ, говорейки в 1 л.ед.ч. – ние „съгрешихме, постъпвахме беззаконно, вършихме нечестие, бунтувахме се и се отклонихме от твоите заповеди (ст. 5).

Неговото сърце отразява Божието сърце – те са и неговите люде. Така повече от 500 години по-късно Божият Син щеше да поеме вината на всички хора върху себе си на Голгота.

Миналият месец ние също постихме и се молихме за нашия народ, за управниците и за църквата в България. Ние не знаем дали за нас, вярващите, не предстои нов период на гонение. Но Библията ни насърчава да се молим винаги за народа си и управниците си.

 Павел писа на Тимотей „Увещавам преди всичко да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всичките човеци, за царе и за всички, които са високопоставени, за да имаме тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност.“ (1 Тимотей 2:1-2).

 А псалмопевецът се молеше така: „Върни ни, Боже, Спасителю наш, и прекрати негодуванието Си против нас. 5 Винаги ли ще бъдеш разгневен на нас? Ще продължаваш ли да се гневиш от род в род? 6 Не искаш ли пак да ни съживиш, за да се радва Твоят народ в Тебе?“ (Псалм 85:4-6)

Даниил също отправи гореща молитва за съживяването на народа си, чието наказание беше към края си.

 Даниил 9:20,21 „И докато още говорех и се молех, и изповядвах своя грях и греха на народа си Израил, и принасях молбата си пред Господа, моя Бог, за святия хълм на моя Бог, 21 дори още като говорех в молитва, мъжът Гавриил, когото бях видял в предишното видение, като летеше бързо, се приближи до мен около часа на вечерната жертва.“

Ангел Гавриил се явява отново на Даниил, за да му даде „разбиране и прозрение“ и чрез него да отвори нашето второ око.

В предходната 8 глава Гавриил даде видение относно недалечното бъдеще на Израил, но също така за „определеното последно време“ (8:19). И тъй като вниманието на Даниил в 9 глава е съсредоточено върху изтичащите 70 години от плена, Гавриил му дава ново енигматично откровение в 9:20-27, за да му покаже в по-големи подробности събитията от последните времена.

 Даниил 9:24 „Седемдесет седмици са определени за народа ти и за святия ти град за въздържането на престъплението, за довършване греховете и за правене умилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството и да се помаже Пресвятото.“

Тук думата „седем“ на еврейски е „шиба“ и означава „група от седем“. Тя прилича на нашата дума „дузина“, която означава „група от дванадесет“. Група от седем неща на еврейски може да се нарече „шиба“. От пасажа става ясно, че седмиците за които става въпрос тук са групи от седем години.

От пророчеството на Еремия, което Даниил чете в началото на главата, той разбира че „запустението на Ерусалим ще трае седемдесет години“. Сега Гавриил му разкрива един друг период от седемдесет, но това са „седемдесет седмици“ или седемдесет по седем години.

Числото „7“ винаги е означавало пълнота или съвършенство в Библията. Тук Бог разкрива панорамата на Своите взаимоотношения с Израил. Тя включва цялото взаимодействие на Бог с еврейската нация, затова е използвано числото „7“. Съществуват различни тълкувания на този енигматичен пасаж.

 Според някои изследователи тези „шиба“ или „седмици“, разделени на три части, показват удивителната точност на пророчеството. Периодът от седем седмици (ст.25) са 49-те години от „излизането на заповедта да се съгради отново Ерусалим.“ Този указ е издаден от персийския цар Артаксеркс през 445 г.пр.Хр. (Неемия 2). От този указ до края на Стария завет са 49 години.

Вторият период е шестдесет и две седмици, което е 62 х 7 или 434 години.

Ако прибавим първите 49 години към периода от 434 години се получават 483 години. Какво ще се случи след 483 години според пророчеството на Даниил? „Месия ще бъде посечен“ (ст.26).

Като използваме еврейския календар, в който годината има 360 дни, разпределени в 12 месеца от по 30 дни, този период от 483 години от указа през 445 г. свършва точно на празника Цветница преди преди разпването на Исус в Ерусалим!

Според други учени първите 49 години показват времето до възстановяването на храма след плена. Последната, 70-та седмица пък те виждат в ст. 26 и 27. „Князът, който ще дойде“ (ст.26) е вероятно Тит Веспасиан, който осквернява храма и разрушава Ерусалим през 70 гл.сл.Хр. (Матей 24:3-25).

Но всички те са съгласни, че пророчеството за Помазаника или Месия от ст. 25 се е изпълнило в Исус Христос, чието идване носи край на греховете и прави умилостивение за тях (ст.24).

Цели 70 г. Даниил е копнял за възстановяването на Ерусалим и Божия храм (ст. 16-19). Сега, когато това скоро ще се случи, Гавриил насочва вниманието му към един по-отдалечен и висок връх в историята на изкупление. Защото, дори да се построи нов храм от човешки ръце, той може да бъде разрушен.

Подобно на Даниил, нашите очи трябва да са обърнати към последния храм, Исус Христос, който няма да може да бъде разрушен.

 В Йоан 2:19 Исус каза, „Разрушете тоя храм (имайки предвид тялото си), и за три дни ще го издигна.“

Откр. 21:22-27 „И храм не видях в него (в небесния Ерусалим), защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщи и Агнето.“

Даниил предсказа възхода и падението на Вавилон, Медо-Персия, Древната Македонска държава и Римската империя. Описа с точност възстановяването на храма, идването на Антиох Епифан и очистването на храма от Макавеите. Но най-вече – повече от 5 века преди това разкри събитията около Христовата смърт и възкресение!

Именно поради поразителната точност на пророчествата в Даниил неговите критици твърдят, че книгата е писана след споменатите събития.

Но съществуват поне три независими извънбиблейски източници, които потвърждават, че книгата Даниил е писана далеч преди тези събития.

 Първо, Йосиф Флавий, придворен историк на трима римски императори описва как Александър Велики е получил копие от книгата Даниил при завземането на Ерусалим през есента на 332 г.пр.Хр. – нещо което споменахме миналия път.

Второ, преводът на Библията от еврейски на гръцки, Септуагинта, е от 3-ти век.пр.Хр. Книгата Даниил е включена в него.

Даниил също е част от свитъците от Мъртво море (Кумранските летописи), датиращи от около 200 г.пр.Хр. Няма начин Даниил да е написана „постфактум“. Бог отвори и второто му, пророческото око на Даниил и той наистина видя бъдещето, което Бог виждаше.

 И Бог направи така, че чрез него да отвори и нашето второ око за събитията, които предстои да се случат. Защо това е важно?

Това е важно, за да можем да виждаме целта и да я следваме неотлъчно. Както някой беше казал, „Повечето хора виждат препятствията; малцина виждат целите; историята награждава успехите на последните, докато забравата е наградата за първите.“

Ако двете ни очи са отворени, ще имаме „дълбочина на Божието поле“. Ще виждаме от Неговата перспектива. Това е важно, защото без ясно пророческо виждане относно бъдещето не можем да ходим с увереност в настоящето.

 Френският политик Жорж Клемансо е бил министър-председател на Франция от 1917-1920 г. За него е известно, че е участвал в много дуели, което все още било общоприета практика във Франция до Първата световна война. Веднъж той изненадал своя секундант, като поискал от служителя на гарата в Париж еднопосочен билет за дуела. „Не е ли това много песимистично?“, попитал секундантът. „Съвсем не“ – отговорил Клемансо. – „Аз винаги използвам билета за връщане на моя опонент.“

Може би днес вярата ти е подложена на изпитание. Може мрачен облак да закрива слънцето на надеждата. Може би трябва да се изправиш на дуел в името на правдата. Но ако знаеш, че в един момент всичко това ще изчезне и Бог ще триумфира над твоите врагове, ще имаш увереност в крайната победа.

Защото Той е осигурил билета ти за вечността. Там Исус Христос ще изтрие всяка сълза от очите ти и смърт вече няма да има, нито ридание, плач или болка, защото старото изчезна.

Виждаш ли с двете очи? Виждаш ли нещата в тяхната дълбочина? Ако да, тогава ти имаш ключа за уверен и удовлетворен живот и надежда за сигурно бъдеще след смъртта. Амин!