Божият изкупителен план (Лука 1)

/проповед/ 

Исая 7:14 „Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил.“

Малахия 4:5-6 „Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен; и той ще обърне сърцето на бащите към децата и сърцето на децата – към бащите им, да не би да дойда и поразя земята с проклятие.“

Eвангелието от Лука е една от великите книги в Библията. Събитията от първите глави в Лука нарушават тишината, продължила 400 години. Лука започва своето евангелие със съобщението на ангел Гавриил до Захария – един възрастен свещеник, че той и жена му ще имат син, който ще дойде в духа на пророк Илия и ще обърне сърцата на бащите към техните деца и ще подготви пътя на Господа.

Но преди да разгледаме това вълнуващо явяване на ангела и неговото съобщение, нека видим кой е Лука, какво прави евангелието от Лука толкова уникално и защо си струва то да се изучава.

Повечето историци са съгласни, че Лука е бил езичник. Най-вероятно е роден в сирийска Антиохия. От Колосяни 4:14 научаваме, че Лука е бил лекар, но той става също добър историк. Благодарение на това знаем кога точно се случват описаните от него събития (Лука 2:1-2, 3:1-2), а археологическите открития потвърждават точността на топонимите и самоличността на участниците в събитията.

От Деяния разбираме, че Лука е придружавал Павел по време на първото му идване в Европа. Лука остава във Филипи, докато Павел пътува в други части на Гърция. По-късно отново се присъединява към него, когато Павел отива в Ерусалим. Той е с него и по време на двете затворничества на Павел в Рим. Несъмнено Лука е използвал времето, за да събира информация от очевидци за живота на Исус. Затова ранните отци на Църквата наричат евангелието на Лука „евангелието, проповядвано от Павел.“

Това евангелие е най-дългата книга в Новия завет. Някои го смятат за най-хубавата книга, писана някога. Написано е между 59 и 63 г.сл.Хр. То е сходно по стил и структура с другата книга на Лука, „Деяния на апостолите“.

Повече от половината от евангелието съдържа материал, който не се споменава никъде другаде. Без Лука някои периоди от живота и служението на Христос биха останали неизвестни за нас.

Евангелието на Лука се фокусира повече върху отделните личности, отколкото другите евангелия. Например, Лука споменава 13 жени, които не се срещат в другите евангелия.

Също, евангелието описва по-голяма част от живота на Исус от другите евангелия. Интересен факт е, че от разказаните в евангелията 35 чудеса, извършени от Исус Христос, 20 са в Лука. От тях 7 се споменават само в това евангелие.

От всички 51 притчи, изречени от Христос, 35 откриваме в Лука. Деветнадесет от тях се срещат само в това евангелие. Интересен факт също е, че Лука включва 29 събития от живота на Исус, които не присъстват в останалите евангелия.

Само Лука е записал песните на Елисавета, Мария, Захария и Симеон, както и ангелския химн (2:14) при раждането на Исус. Само той разкрива съкровените мисли и чувства на участниците в събитията. Например, той ни казва, че Мария „скътваше всички тия думи в сърцето си.“ (2:51)

Лука пише от гледна точка на човек с езически произход, затова евангелието му е предназначено най-вече за езическа читателска аудитория. Като езически християни, то е особено важно и за нас.

И това прави евангелието му уникално. Това е обяснено още в увода:

Лука 1:1-4 „Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития, както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото, видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко отначало, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле, за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.“

От това въведение разбираме, че Лука пише не само, за да даде на Теофил описание на историческите събития за живота, смъртта и възкресението на Исус Христос. Той е селектирал и организирал материала в евангелието с цел да защити и разпространи християнската вяра.

Целта на Лука е да покаже, че в своята любов Бог има план за спасение на грешното човечество и че в съгласие с този план Исус Христос е дошъл, за да бъде Спасител на всички, не само за евреите. Спасението е достъпно за всички без значение към кой етнос, социална група или религия те принадлежат. Затова и нарекох поредицата ни върху Лука „Спасителят на света“.

През следващите седмици ще разглеждаме това уникално Евангелие. Вярвам, че това изучаване ще ни благослови и вдъхнови в християнския ни живот. Нека се помолим.

Молитва за Словото.

Както вече видяхме, Лука започва там, където Малахия завършва. Последните думи на Стария завет говорят за идването на Един, който ще приготви пътя за Господа. Лука започва своя разказ със съобщението, което Гавриил даде на Захария за раждането на Йоан.

Лука 1:5-7 „В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отряд на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци и се казваше Елисавета. Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всички Господни заповеди и наредби. Но нямаха дете, понеже Елисавета беше бездетна, а и двамата бяха в напреднала възраст.“

От една страна виждаме, че Захария и Елисавета бяха невзрачни и незначителни хора. От гледна точка на техните съвременници беше неразбираемо защо Бог беше избрал точно тях да са родители на Йоан.

Захария не беше от знатен произход. Той не беше нито от Ерусалим, нито от Ерихон. Той беше от малко градче в хълмистата земя на юг от Ерусалим. А за евреите произходът беше важен. Спомняме си Натаниил, който като узна, че Исус е от Назарет, възкликна: „От Назарет може ли да произлезе нещо добро?“ (Йоан 1:46)

Освен това, Захария и Елисавета бяха бездетни. Много хора смятаха, че това е „наказание от Бога“ за минали грехове. Техните съвременници не биха предположили, че изпълнението на пророчеството на Малахия ще стане чрез тях.

Но има два други важни фактора, които имаха значение за Бог. Първо, Захария и Елисавета бяха от племето на Аарон, което Бог определи да служи като свещеници в Израил. И второ, което е още по-важно, те бяха „праведни пред Бога, ... ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.“ (Лука 1:6)

Те бяха благочестиви и живееха в покорство на Мойсеевия закон. Не че това беше достатъчно за тяхното спасение, защото знаем, че никой не може да се спаси чрез дела. Но тяхното покорство на закона ги отличаваше от другите. И Бог реши да ги благослови.

Лука 1:8-13 „И той, като свещенодействаше пред Бога по реда на своя отряд, по обичая на свещеничеството, на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да кади... Тогава му се яви ангел от Господа, който стоеше отдясно на кадилния олтар. И Захария, като го видя, смути се и страх го обзе. Но ангелът му каза: Не бой се, Захария, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан.“

По онова време в Израил е имало около 20000 свещеници, разделени на много отряди, всеки от които се състоял от 1000 свещеници. За около две седмици в годината отрядите се редували да служат в Ерусалим. Захария отива в Ерусалим и чрез жребий е избран да послужи, като кади тамян на олтара в храма. Тази чест се падала най-много веднъж в живота на свещеник. Всеки копнеел за нея.

Можем да си представим чувствата, които Захария е изпитвал вечерта преди да да отслужи в храма. От една страна, трябва да се е радвал, че най-накрая мечтата му била на път да се изпълни. От друга страна, сигурно е размишлявал върху Левит 10 гл. където е описана смъртта на Аароновите синове Надав и Авиуд, които послужиха по непозволен начин в скинията. Сигурно е имал смесени чувства на радост и страх. Вероятно внимателно е повтарял наум как ще изпълни службата си, за да излезе жив от святото място.

Когато настъпва деня да послужи в храма, Захария влиза в светилището, за да покади. Отвън хората са се събрали да се молят Бог да изпрати Месия и установи Месианското царство.

Можете ли да си представите благоговението, с което Захария е влязал в светилището, едва осветено от светилника? Как би се почувствал ти, ако знаеш че само ти имаш достъп до това място, и изведнъж усетиш, че освен теб там има още някой? И то не човек, а ангел!

Първите думи на Гавриил са „Не бой се, Захария, защото твоята молитва е чута“. (ст.13) За каква молитва става въпрос? Склонни сме веднага да отговорим – молитвата за син, защото изречението продължава така: „твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син.“

Несъмнено той се е молил дълги години с тази молитва. Но вече е на преклонна възраст. Всяка надежда за наследник е била загубена. Сигурно отдавна е бил престанал да се моли за син. Но в своята милост Бог може да му казва, „Не съм забравил за твоята молитва. Скоро ще имаш син!“

Според други богослови тук ангелът има предвид молитвата, с която той като свещеник се моли от името на целия Израил – за идването на Месия. И смисълът е, тази молитва ще получи отговор, но преди това на Захария и Елисавета по чуден начин на старини ще се роди син и той ще е този, който ще обяви идването на Месия!

Той ще се казва Йоан, ще се изпълни със Святия Дух от майчината утроба, ще накара много израелтяни да се покаят и да се подготвят за идването на Месия. Думите на ангела показват, че именно Йоан ще бъде изпълнението на последното пророчество на Малахия.

Йоан ще бъде велик пред Господа, няма да пие вино и спиртно питие (ст.15). Той ще черпи вдъхновение от Святия Дух, не от спиртни напитки.

Как би реагирал ти на това обещание и пророчество на ангела?

Захария беше благочестив, покорен на закона и посветен служител. Но му беше трудно да повярва на такова чудно обещание.

Лука 1:18 „А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар и жена ми е в напреднала възраст.“

Той знаеше, че децата не се носят от щъркелите. Беше убеден, че Елисавета отдавна вече е преминала родилна възраст. Затова искаше ангелът да му даде някакъв знак в потвърждение на това, че обещанието ще се изпълни. И му бе даден знак, или по-точно казано, той самият стана този знак, защото онемя и се наложи да прави знаци, за да го разберат.

Когато свещеникът излизал от храма, трябвало да произнесе благословение върху множеството. Захария знаеше, че ще трябва да обясни какво се е случило вътре и най-вероятно се е страхувал, че никой няма да му повярва. Отнемайки речта му, Бог хем го наказва за неверието, хем го улеснява. Като го прави ням, Бог сам съобщава на другите, че предстои да се случи нещо чудесно.

Захария е знаел за свръхестествените раждания в Писанията. Така че, Бог  не обещаваше нещо, което не е правил. Авраам и Сара, Анна и Елкана, родителите на Самсон – всички те получиха син в напреднала възраст. Затова четем укор в думите на Гавриил:

Лука 1:19-20 „Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовествам това. И ето, ще млъкнеш...“

С други думи, „Ти знаеш ли кой съм аз? Аз съм Гавриил, аз стоя в Божието присъствие. Аз съм говорител на Бога. Нима се съмняваш в самия Бог?“

Захария не може да говори, започва да ръкомаха и да прави знаци, и тогава се казва, че „те разбраха, че е видял видение в храма.“ (ст.22)

Но с това мисията на ангел Гавриил не е свършила. Шест месеца по-късно той се явява на още един човек, на Мария. Срещите на Захария и на Мария с ангела ярко контрастират една с друга. Захария е мъж, Мария – жена. Захария и жена му са стари, а Мария – млада. Захария и Елисавета са женени, Мария е сгодена девица. Захария се усъмни в думите на ангела, а Мария повярва.

Гавриил се явява на Мария и ѝ съобщава, че по чудодеен начин ще роди дете, който ще бъде Месията на Израил.

Лука 1:32-33 „Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. Ще царува над Якововия дом довека; и царството Му не ще има край.“

Мария също има молба към ангел Гавриил, но не за знак, а за повече яснота. Захария се усъмни и искаше някакво доказателство, че той и жена му ще имат дете в напреднала възраст. Мария не се усъмни, но искаше разяснение какво трябва да направи, за да бъде осъществен Божия план. Тя искаше да знае как ще зачене, тъй като е девица. Нейната молба е много различна от молбата на Захария.

Гавриил ѝ обясни, че не е нужно да прави нещо, но че тя ще зачене в резултат на Божията чудодейна намеса. Това непорочно зачатие щеше да бъде чудо. Затова детето ще бъде наречено „Божие дете“ (ст.35)

Накрая ангелът я насърчи, че нейната сродница Елисавета е бременна в шестия месец. Това е свидетелство, че „за Бога няма невъзможно нещо.“ (ст.37). Отговорът на Мария пък е свидетелство за нейната вяра в Бога и покорството ѝ на Неговата воля:

Лука 1:38 „Ето Господнята слугиня; нека ми бъде според както си казал.“

Останалото е история. Следва мъчително пътуване на 100 км от Назарет до Витлеем на една бременна жена и мъжа ѝ, раждането на Спасителя, явяването на ангел на овчарите, тяхното посещение да се покланят на родения Месия, занасянето на детето Исус в храма, за да го представят пред Господа, и благодарността и пророкуването за предстоящото изкупление на Ерусалим на Симеон и Анна.

Какво научаваме от това първо разглеждане на евангелието на Лука?

Първо, научаваме че след първородния грях Бог не ни е изоставил. Той има план за изкуплението на човечеството. Въпреки голямата пауза от 400 години след последното пророчество на Малахия, Той продължава да работи в историята. И Лука разглежда раждането и живота на Христос като част от Божия план и цели в историята.

Второ, в центъра на човешката история е личността на Исус Христос. Той е нейна централна тема и ключ за разбиране на историята. В повествованието на Лука Ирод – една от най-могъщите фигури на онова време, почти не е споменат, защото за него Христос е само заплаха за царството му.

От друга страна, Захария, Елисавета и Мария са важни за Лука, защото те играят важна роля за раждането и служението на Господ Исус Христос. Едно от важните твърдения в Лука 1 гл. съдържа израза „пред Господа“. Елисавета и Захария бяха „праведни пред Бога“ (1:6). Йоан щеше да бъде „велик пред Господа“ (1:15). Бог измерва величието на хората по отношението им към Бога.

В крайна сметка, важно е не какво хората мислят за нас – колко значителни, важни, добри или велики сме ние, а какво Бог мисли за нас.

Говори се, че веднъж Наполеон загубил контрол над коня си и един редник скочил на пътя на коня и го укротил. След което Наполеон казал, „Благодаря, капитане.“ С тази едничка дума Наполеон повишил войника в чин от редник до капитан, но това станало, защото войникът сложил своя генерал на първо място. По същия начин Бог обещава да почете Своите слуги.

Всеки от нас ще застане пред Бог и ще бъде съден от Него.

Евреи 9:27 „И както на хората предстои да умрат един път, а след това – съд.“

Бог дойде на земята, за да ни разкрие Божията праведност и да ни предложи Своята праведност вместо нашия грях и бунт. Да ни предложи спасение и вечен живот вместо осъждение и вечна смърт.

Въпросът, който трябва да си зададе всеки от нас е къде съм аз по отношение на Бога. Дали Бог ме вижда като праведен, както счете Захария и Елисавета? Дали ни смята за велики, както направи с Йоан? В края на краищата, Божието одобрение или отхвърляне е единственото нещо в живота, което има значение.

Исус Христос дойде на земята, за да бъдем одобрени от Бога, като приемем Неговата праведност вместо нашия грях. Моята молитва е ти да получиш Божието благоволение чрез вяра в Неговия Син Исус Христос. Това е основното послание на евангелието на Лука.

И още нещо. Днес ние не очакваме първото, а второто идване на Месия. Между последното пророчество и първото идване на Христос имаше 400 години. Внезапно мълчанието бе нарушено и Месия дойде. Днес ние също живеем в период на „мълчание“.

Но Божиите обещания за второто идване на Христос са толкова сигурни, колкото факта, че Захария, Елисавета и Мария намериха надежда. Докато изследваме живота на тези, които очакваха Неговото идване, ние научаваме как да се подготвяме за Неговото завръщане. В това ни уверява новозаветното пророчество. Нека се помолим.

Градината, която щеше да донесе Изкупление

Честито Благовещение! Днес празнуваме деня, в който Бог съобщи на човечеството за предстоящото раждане в плът на Своя Син Исус Христос.

"И като дойде ангелът при нея, каза: Здравей, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. А тя много се смути от думите му и си размишляваше какъв ли ще е този поздрав. И ангелът каза: Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение. И, ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, Когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще бъде наречен Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му няма да има край. (Евангелие на Лука, 1:28-33)

Това беше най-великото съобщение, давано някога на човечеството. Може би най-добре значението на Благовещение е изразено в следната мисъл:

“Когато ангелът се яви на Мария, Бог известяваше тази любов към новото човечество. Това беше началото на една нова земя, а Мария се превърна в Райска градина от плът, опасваща новия Адам. Ако в първата градина Ева донесе разрушение, в градината на своята утроба Мария щеше да донесе Изкупление." - архиепископ Фултън Шийн

Честит празник!

Градината на утробата

Честито Благовещение! 

В деня, в който Мария каза на ангел Гавриил, "Ето Господнята слугиня; нека ми бъде според както си казал," Словото стана плът в утробата ѝ чрез силата на Святия Дух. Чрез своето покорство Мария направи възможно спасението за всички човеци. 

"Когато ангелът се яви на Мария, Бог обяви Своята любов към новото човечество. Това беше началото на новата земя, а Мария се превърна в телесния рай, в чиято градина да обитава новия Адам. Както в първата градина Ева донесе разрушение, така в градината на своята утроба Мария щеше да донесе Изкупление." - Aрхиепископ Фултън Шийн.

Отвори второто око (Даниил 9)

Прочит: Даниил 9:24-27 „Седемдесет седмици са определени за народа ти и за святия ти град за въздържането на престъплението, за довършване греховете и за правене умилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството и да се помаже Пресвятото.  25 И така, знай и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради отново Йерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще се съгради наново, с улици и окоп, макар в размирни времена. 26 И след шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен и няма да има кои да Му принадлежат; народът на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището;  краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения. 27 Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време.“

И така, продължаваме с Даниил.  В първите 6 глави видяхме описана неговата духовна биография. Чрез Божията благодат и сила той преминава през много кризи и принася слава на Бога. Видяхме, че  глави от 2 до 7 оформят хиазъм, в който основното послание е, че Бог царува. Макар и царете и империите да се надигат срещу Бога и ние, християните да страдаме поради това, ако останем верни на Бога, имаме надежда в Него. Тези глави ни насърчават към търпение, докато Бог установи своето царство.

 А 8-12 гл. дават отговор на въпроса кога Бог ще направи това. Миналият път видяхме, че времето на наказанието за народа на Израил беше ограничено. Това видение изуми Даниил, но му помогна да разбере бъдещите събития.

Една жена внезапно получила инфаркт на окото следствие на запушен кръвоносен съд към сърцето. Точно тогава на гости ѝ била нейната приятелка.  Когато тя се опитала да ѝ налее кафе, разляла кафето на масата. Защо?

Когато едното око не вижда, възприятието за отдалеченост на обектите силно е затруднено.  Във фотографията това се нарича „дълбочина на полето“. Когато даден предмет е фотографиран без останалите обекти да са на фокус, се казва че снимката няма „дълбочина на полето“.

Хора, които живеят независимо от Бога, са като еднооки хора, които не виждат нещата в дълбочина, в перспектива. Липсва им „дълбочина на полето“. Онова, което ни помага да поставим настоящето в контекста на бъдещите събития е пророчеството. То е Божият начин да имаме „дълбочина на полето“.

 В 9 глава четем за едно от най-удивителните пророчества в Библията. То ще ни даде виждане относно бъдещето, за да имаме увереност и надежда в нашето настояще. Озаглавих тази проповед „Отвори второто око“. Нека се помолим.

Молитва за Словото.

 Главата ни пренася в първата година на Дарий. Виждаме Даниил да изучава Библията, размишлявайки над пророчеството на Еремия, че запустението на Ерусалим ще трае седемдесет години. В отклик на прочетеното той се помоли.

Както вече видяхме, Даниил беше посветен да се моли. Тук откриваме, че той е посветен също да изучава Словото. В онова време беше рядост да притежаваш всички свитъци от Закона и пророците, но Даниил беше на висока позиция и можеше да ги намери.

Днес ние разполагаме с различни Библейски преводи, коментари и речници. Четеш и изучаваш ли Словото?

В нашия пасаж вероятно Даниил беше прочел от Еремия 29:10: „Защото така казва Господ: Като се изпълнят седемдесет години във Вавилон, Аз ще ви посетя и ще изпълня благото Си слово към вас, като ви върна в това място.“

Тогава Даниил се помоли на Бога.  Нека прочетем част от тази молитва, Даниил 9:3-7 с ответен прочит.

Даниил се помоли Бог да прости прегрешенията на народа му и да отвърне яростта си. Той се обърна към „великия и страшен Бог, който е верен да пази завета и милостта си, праведен и славен. В прошението си Даниил пое вината на своя народ, говорейки в 1 л.ед.ч. – ние „съгрешихме, постъпвахме беззаконно, вършихме нечестие, бунтувахме се и се отклонихме от твоите заповеди (ст. 5).

Неговото сърце отразява Божието сърце – те са и неговите люде. Така повече от 500 години по-късно Божият Син щеше да поеме вината на всички хора върху себе си на Голгота.

Миналият месец ние също постихме и се молихме за нашия народ, за управниците и за църквата в България. Ние не знаем дали за нас, вярващите, не предстои нов период на гонение. Но Библията ни насърчава да се молим винаги за народа си и управниците си.

 Павел писа на Тимотей „Увещавам преди всичко да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всичките човеци, за царе и за всички, които са високопоставени, за да имаме тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност.“ (1 Тимотей 2:1-2).

 А псалмопевецът се молеше така: „Върни ни, Боже, Спасителю наш, и прекрати негодуванието Си против нас. 5 Винаги ли ще бъдеш разгневен на нас? Ще продължаваш ли да се гневиш от род в род? 6 Не искаш ли пак да ни съживиш, за да се радва Твоят народ в Тебе?“ (Псалм 85:4-6)

Даниил също отправи гореща молитва за съживяването на народа си, чието наказание беше към края си.

 Даниил 9:20,21 „И докато още говорех и се молех, и изповядвах своя грях и греха на народа си Израил, и принасях молбата си пред Господа, моя Бог, за святия хълм на моя Бог, 21 дори още като говорех в молитва, мъжът Гавриил, когото бях видял в предишното видение, като летеше бързо, се приближи до мен около часа на вечерната жертва.“

Ангел Гавриил се явява отново на Даниил, за да му даде „разбиране и прозрение“ и чрез него да отвори нашето второ око.

В предходната 8 глава Гавриил даде видение относно недалечното бъдеще на Израил, но също така за „определеното последно време“ (8:19). И тъй като вниманието на Даниил в 9 глава е съсредоточено върху изтичащите 70 години от плена, Гавриил му дава ново енигматично откровение в 9:20-27, за да му покаже в по-големи подробности събитията от последните времена.

 Даниил 9:24 „Седемдесет седмици са определени за народа ти и за святия ти град за въздържането на престъплението, за довършване греховете и за правене умилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството и да се помаже Пресвятото.“

Тук думата „седем“ на еврейски е „шиба“ и означава „група от седем“. Тя прилича на нашата дума „дузина“, която означава „група от дванадесет“. Група от седем неща на еврейски може да се нарече „шиба“. От пасажа става ясно, че седмиците за които става въпрос тук са групи от седем години.

От пророчеството на Еремия, което Даниил чете в началото на главата, той разбира че „запустението на Ерусалим ще трае седемдесет години“. Сега Гавриил му разкрива един друг период от седемдесет, но това са „седемдесет седмици“ или седемдесет по седем години.

Числото „7“ винаги е означавало пълнота или съвършенство в Библията. Тук Бог разкрива панорамата на Своите взаимоотношения с Израил. Тя включва цялото взаимодействие на Бог с еврейската нация, затова е използвано числото „7“. Съществуват различни тълкувания на този енигматичен пасаж.

 Според някои изследователи тези „шиба“ или „седмици“, разделени на три части, показват удивителната точност на пророчеството. Периодът от седем седмици (ст.25) са 49-те години от „излизането на заповедта да се съгради отново Ерусалим.“ Този указ е издаден от персийския цар Артаксеркс през 445 г.пр.Хр. (Неемия 2). От този указ до края на Стария завет са 49 години.

Вторият период е шестдесет и две седмици, което е 62 х 7 или 434 години.

Ако прибавим първите 49 години към периода от 434 години се получават 483 години. Какво ще се случи след 483 години според пророчеството на Даниил? „Месия ще бъде посечен“ (ст.26).

Като използваме еврейския календар, в който годината има 360 дни, разпределени в 12 месеца от по 30 дни, този период от 483 години от указа през 445 г. свършва точно на празника Цветница преди преди разпването на Исус в Ерусалим!

Според други учени първите 49 години показват времето до възстановяването на храма след плена. Последната, 70-та седмица пък те виждат в ст. 26 и 27. „Князът, който ще дойде“ (ст.26) е вероятно Тит Веспасиан, който осквернява храма и разрушава Ерусалим през 70 гл.сл.Хр. (Матей 24:3-25).

Но всички те са съгласни, че пророчеството за Помазаника или Месия от ст. 25 се е изпълнило в Исус Христос, чието идване носи край на греховете и прави умилостивение за тях (ст.24).

Цели 70 г. Даниил е копнял за възстановяването на Ерусалим и Божия храм (ст. 16-19). Сега, когато това скоро ще се случи, Гавриил насочва вниманието му към един по-отдалечен и висок връх в историята на изкупление. Защото, дори да се построи нов храм от човешки ръце, той може да бъде разрушен.

Подобно на Даниил, нашите очи трябва да са обърнати към последния храм, Исус Христос, който няма да може да бъде разрушен.

 В Йоан 2:19 Исус каза, „Разрушете тоя храм (имайки предвид тялото си), и за три дни ще го издигна.“

Откр. 21:22-27 „И храм не видях в него (в небесния Ерусалим), защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщи и Агнето.“

Даниил предсказа възхода и падението на Вавилон, Медо-Персия, Древната Македонска държава и Римската империя. Описа с точност възстановяването на храма, идването на Антиох Епифан и очистването на храма от Макавеите. Но най-вече – повече от 5 века преди това разкри събитията около Христовата смърт и възкресение!

Именно поради поразителната точност на пророчествата в Даниил неговите критици твърдят, че книгата е писана след споменатите събития.

Но съществуват поне три независими извънбиблейски източници, които потвърждават, че книгата Даниил е писана далеч преди тези събития.

 Първо, Йосиф Флавий, придворен историк на трима римски императори описва как Александър Велики е получил копие от книгата Даниил при завземането на Ерусалим през есента на 332 г.пр.Хр. – нещо което споменахме миналия път.

Второ, преводът на Библията от еврейски на гръцки, Септуагинта, е от 3-ти век.пр.Хр. Книгата Даниил е включена в него.

Даниил също е част от свитъците от Мъртво море (Кумранските летописи), датиращи от около 200 г.пр.Хр. Няма начин Даниил да е написана „постфактум“. Бог отвори и второто му, пророческото око на Даниил и той наистина видя бъдещето, което Бог виждаше.

 И Бог направи така, че чрез него да отвори и нашето второ око за събитията, които предстои да се случат. Защо това е важно?

Това е важно, за да можем да виждаме целта и да я следваме неотлъчно. Както някой беше казал, „Повечето хора виждат препятствията; малцина виждат целите; историята награждава успехите на последните, докато забравата е наградата за първите.“

Ако двете ни очи са отворени, ще имаме „дълбочина на Божието поле“. Ще виждаме от Неговата перспектива. Това е важно, защото без ясно пророческо виждане относно бъдещето не можем да ходим с увереност в настоящето.

 Френският политик Жорж Клемансо е бил министър-председател на Франция от 1917-1920 г. За него е известно, че е участвал в много дуели, което все още било общоприета практика във Франция до Първата световна война. Веднъж той изненадал своя секундант, като поискал от служителя на гарата в Париж еднопосочен билет за дуела. „Не е ли това много песимистично?“, попитал секундантът. „Съвсем не“ – отговорил Клемансо. – „Аз винаги използвам билета за връщане на моя опонент.“

Може би днес вярата ти е подложена на изпитание. Може мрачен облак да закрива слънцето на надеждата. Може би трябва да се изправиш на дуел в името на правдата. Но ако знаеш, че в един момент всичко това ще изчезне и Бог ще триумфира над твоите врагове, ще имаш увереност в крайната победа.

Защото Той е осигурил билета ти за вечността. Там Исус Христос ще изтрие всяка сълза от очите ти и смърт вече няма да има, нито ридание, плач или болка, защото старото изчезна.

Виждаш ли с двете очи? Виждаш ли нещата в тяхната дълбочина? Ако да, тогава ти имаш ключа за уверен и удовлетворен живот и надежда за сигурно бъдеще след смъртта. Амин!