Превъзходната Жертва (Евреи 9:24-26)

/проповед/ 

Здравейте! Днес ще сме заедно с децата. Възрастните вече няколко седмици разглеждаме книгата Евреи. Нашата основна тема е, че Исус е Превъзходен над всяко създание. Той е превъзходен над ангелите, Той е по-върховен от Мойсей.

А деца, вие за какво говорихте миналия път в Неделното училище?

/Децата отговарят, или аз казвам: Укротяването на бурята; вие сега говорите за чудесата на Исус; защо Исус правеше чудеса и продължава да прави?/

Защото Той е Божият Син, Той е върховният и единствен Спасител, който ни дава съвършената почивка, както научаваме в Евреи. Извън Исус няма спасение. Затова, не обръщай гръб на Исус и не го принизявай до други лидери!

Понякога може да е изкушаващо да направим това, нали? Но посланието към Евреите ни дава силни аргументи защо е опасно да го правим. И последният път видяхме с помощта на Клинт Морган, че Исус е нашият съвършен Първосвещеник и посредник, чрез който можем да станем приятели на Бога.

Днес ще разгледаме част от 9 глава. Там се казва следното:

Евреи 9:26 „(Исус) се яви… за да премахне греха чрез пожертването на Себе Си“

Исус е нашата съвършена Жертва. Може би си казваш, „чакай малко, нали Исус е нашият съвършен Първосвещеник, Той премахна стената между нас и Бог, защо е нужна жертва?“

Нека си припомним какво правеше първосвещеникът в Стария завет. Веднъж годишно той се отправяше към храма в Ерусалим. Той влизаше в него, преминаваше през святото място и влизаше в Светая светих или още най-святото място.

Това беше малко помещение, отделено от останалата част на храма от голяма плътна завеса. Като влизаше през нея, той влизаше право в Божието присъствие. Никой друг не можеше да влезе вътре, само той имаше това право.

Дори той не можеше да си влиза там когато поискаше. Беше му позволено да прави това само веднъж годишно, в деня на умилостивението. Защо? Защото влизането в Божието присъствие е сериозна работа. И той очакваше с голямо нетърпение този ден, както едно дете очаква първия учебен ден 😊 или един възрастен очаква важно събитие в живота си.

Влизането в Светая светих беше важно събитие, защото Бог е съвършен във всяко едно отношение. А ние – ние не сме съвършени, нали? В нито едно отношение.

Ако сме честни трябва да признаем, че често грешим. Например, ако сме дете, когато тати и мама ни кажат да си оправим леглото или да изхвърлим боклука, а ние мърморим. Или когато стоим на телефона до късно през нощта и не си лягаме да спим.

Затова Библията ни нарича грешници. Ние сме грешници, защото сме обърнали гръб на Бога, а това е сериозно. Толкова сериозно, че това означава, че съвършеният Бог и ние, грешниците, не можем просто ей така отново да се съберем заедно, като че ли нищо не се е случило.

Не, нещо трябваше да се направи преди това. И точно затова тази голяма завеса в храма беше там и отделяше светая светих от святото място. Тя напомняше, че между нас и Бога има голяма бариера и че нещо трябва да се направи, за да се премахне тя.

Всеки път, когато първосвещеникът искаше да влезе през завесата, в Божието присъствие, преди това той трябваше да направи няколко неща.

/Деца, сещате ли се какво трябваше да направи първосвещеникът?/

Трябваше да жертва теле, седем агнета и един овен (Числа 29:7).

Той трябваше да убие тези животни, за да покаже на хората, че нашият грях може да е простен само ако някой е взел нашето наказание върху себе си.

И едва тогава първосвещеникът можеше да влезе през завесата в Божието присъствие. И от Евреи научихме, че Исус е нашият съвършен Първосвещеник. Но освен това, Той е и съвършената Жертва.

Защото в Стария завет всяка година първосвещеникът трябваше да принася още едно животно, за да може греховете на хората да бъдат простени. И дори тогава, само първосвещеникът е можел да влезе през завесата.

А останалите? Те също искат да са приятели с Бога! И макар греховете на хората да са били простени, завесата пак е оставала да виси там и да напомня, че грехът е голям проблем. Още не беше премахната.

Защото  принасянето на животинска жертва не беше същността. Това беше само преобраз на по-добрата Жертва, която щеше да дойде.

Евреи 9:24-26 „Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище, образ на истинското, а в самите небеса, за да се яви сега пред Божието лице за нас; и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв;… а сега, в края на вековете, се яви веднъж завинаги, за да премахне греха чрез пожертването на Себе Си.“

/Не е ли невероятно това, деца?/ Първосвещеникът влиза в ръкотворен храм (т.е. в църква, строена от хората). А Исус отива на небето.

Първосвещеникът жертва козел. Исус жертва Себе Си. Първосвещеникът трябва да го прави всяка година, отново и отново. Исус го направи веднъж и така свърши завинаги делото си.

Ако жертвите в Стария завет очистваха церемониално, то жертвата на Исус очиства човешката душа и съвест от товара на вина и носи вечно изкупление, като освобождава човека от греха.

Животното умираше, защото трябваше да умре. Исус умря, защото реши да умре. Животът на животното се отнемаше от него. Исус доброволно даде Своя живот. Жертвата на животното беше следствие на изискването на закона. Жертвата на Исус е следствие на любовта.

Всичко стана в онзи ден на хълма извън Ерусалим, когато Исус умря на кръста. Някои от наблюдаващите мислеха, че той е престъпник, който получава това, което заслужава. Други смятаха, че е добър човек, който незаслужено е наказан. А всъщност, Той бе положен и принесен като нашата съвършена Жертва. Той взе нашето наказание върху Себе Си веднъж завинаги.

И ако ти беше там в онзи ден – не до кръста, а от другата страна, в храма, щеше да видиш как тази огромна тежка завеса, която отделяше хората от Божието присъствие, се разкъсва като лист хартия (да скъсам лист хартия тук, може и по-голям!). Именно поради съвършената Жертва на Исус, днес ние можем да влезем в Божието присъствие.

Евреи 10:11-12 „И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да премахнат грехове; но Той (Исус), като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога.“

Точно сега Исус седи отдясно на Бог Отец, защото Той завърши Своето спасително дело. Няма нищо повече, което може да бъде направено. Понякога си мислим, че ние можем да направим нещо от наша страна, освен това което Исус е направил.

Може би си мислим, трябва да чета Библията, защото това ще ме направи още по-простен. Или може би трябва да се включа в някоя от активностите в църква, може би да започна служение, защото така Исус ще ме харесва повече и ще стана по-голям приятел с Него.

Или може би, трябва просто да съм много добър. Да мия чиниите без да са ми казали, или да пускам прахосмукачката… защото това ще ме вкара право в Божието присъствие.

Не, че тези неща са неправилни, напротив! Много е хубаво да си четем Библията всеки ден, да се молим, да вършим домашните си задължения, да работим за прехраната си – ако сме възрастни. Но тези неща не ни спасяват. И ние ги правим не с цел да изнудим Бог да ни обича повече, а ги правим в отговор на Неговата любов към нас.

Защото, както казва Филип Янси, нищо, което правим не може да накара Бог да ни обича повече и нищо, което правим не може да накара Бог да ни обича по-малко.

Ако сме склонни да мислим така, тогава трябва да се върнем при Исус. И тогава ще видим, че единственото нещо, което може да ни направи приятели на Бога и което може да ни отвори вратата за Неговото присъствие, е съвършената Жертва на Исус.

Това, което Той направи на кръста, беше веднъж завинаги. Това е единственото, на което трябва да възложим нашето упование и надежда. И никога да не отиваме при никой или нищо друго за нашето спасение.

Молитва.

___________________________

14.09.2025 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

 

Да загубиш Исус (Лука 2:41-52)

/проповед/

Гледали ли сте „Сам вкъщи“? В суматохата около заминаване на коледна почивка, едно семейство случайно забравя най-малкото си дете в къщата. Това може да се случи само във филм! Как може едно семейство да тръгне с колата, да отиде на летището, да си получи бордните карти, да влезе в самолета и чак когато самолетът е над океана, да разбере, че едно от децата им липсва!

Историята е наистина невероятна! Но тези от вас, които са родители, знаят какво е да загубиш дете. На колко от вас се е случвало?

Значи можете да си представите паниката, която те обзема, когато се обърнеш за една секунда и изгубиш детето от поглед.

Преди много години, когато децата ни още бяха малки, имахме летен проект за културен обмен между български, македонски и английски студенти. Още първият ден настанихме и регистрирахме студентите в общежитието. През това време трите ни деца бяха край нас. Казахме на студентите след като се регистрират да тръгват към ресторанта.

Когато свършихме с регистрацията и на последните студенти, се огледахме за нашите деца, за да отидем и ние в ресторанта. Но тогава за наш ужас видяхме само две от децата. Двегодишната ни дъщеря я нямаше!

Тръгнахме да я търсим навсякъде, разпитвахме в общежитието, минувачите навън, тичах по съседните улички... Накрая на бегом отидох в ресторанта. И там, седнала до един от македонските студенти, беше нашата дъщеричка!

Днешната евангелска история е също за едно изгубване – това на Исус!

Миналият път говорихме за раждането и представянето на Исус в храма. Днес продължаваме нашата поредица „От яслата до празния гроб“ с един епизод от детството на Исус.

Някога питали ли сте се какъв е бил Исус като дете? В евангелията имаме доста информация за раждането на Исус, но те мълчат относно събитията между раждането и началото на публичното му служение 30 години по-късно.

В евангелията няма нищо за този период с изключение на краткия пасаж в Лука, който ще разгледаме днес. Доста по-късно са написани апокрифните писания, които съдържат някои разкази за детството на Исус, но те не са автентични.

Те разказват, че Исус е имал свръхчовешка сила. Например, някои от приятелите му правят врабчета от кал, той ги съживява и те отлитат. Веднъж той се ядосва на децата и ги проклина и те умират. Или съсед, който се оплаква от Мария и Йосиф, и Исус го прави да ослепее.

Ние не можем да вярваме на тези разкази, но имаме пълно основание да вярваме на разказа на доктор Лука в 2:41-52.

Нека да прочетем първо

Лука 2:41-45 „И родителите Му ходеха всяка година в Йерусалим за празника на Пасхата. И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха според обичая на празника и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Йерусалим, без да знаят родителите Му. А те, понеже мислеха, че Той е с дружината от поклонници, изминаха един ден път, като Го търсиха между роднините и познатите си. И като не Го намериха, върнаха се в Йерусалим и Го търсеха.“

1.     „Бързаш, няма време“

Исус беше отгледан в семейството на благочестиви родители. Йосиф и Мария обичаха Бога, четяха Писанията, посещаваха синагогата и се молеха. Като повечето мъже, Йосиф е ходел в храма три пъти годишно, на Пасха, на Петдесетница и на Празника на шатрите.

За жените не е било задължително да отиват в Ерусалим за Пасха, но очевидно Мария е искала да присъства поне на този празник.

Исус е на 12 години, те са ходели там всяка година, така че Исус е знаел какво предстои. Пътят до Ерусалим е бил дълъг и за по-голяма сигурност, а и за да е по-весело, са пътували заедно с роднините и съседите.

Сигурно Мария му е напомнила отново да не се отдалечава от тях и да внимава да не се изгуби, на което Исус е отговорил, „Знам, мамо, знам че не трябва да разговарям с непознати. Добре, няма да напускам храма без да кажа на някого къде отивам. Да, ще кажа на родителите на приятелите ми, ако отивам на пазара. Да, ще бъда у дома за вечерята в 7.“

И Мария отговаря, „Запомни, ако ни изгубиш, стой където си. Ние ще те намерим.“ И си представям как Исус отговаря, „Мамо, аз съм на 12, нищо няма да се случи! Не изпадай в параноя!“

Те отиват за Празника, остават там 8 дни и си тръгват обратно.

Лука 2:43 „и като изкараха дните и се връщаха.“

Обърнете внимание, Йосиф и Мария бързаха да се върнат у дома. Може би защото платеният паркинг за камили в синята зона изтичаше.

Има такива християни. Нямат търпение като свърши служба веднага да си тръгнат. Вкъщи ги чака вкусен обяд. Може би бързат за „Сам вкъщи“. Някои бързат за работа. Други ще отидат в мола или на разходка в Морската.

Йосиф и Мария бързаха и в бързината забравиха да вземат Исус.

Ст. 43 „момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.“

Исус не бързаше. Той остана в двора на храма, защото това, което чу, го заинтригува.

Понякога е добре да не бързаме толкова много след църква, но да останем и да зададем въпроси на проповедника или на някой по-зрял във вярата. Много пъти християните не чуват какво им казва Бог, защото винаги бързат.

И не само след църква. Повечето от нас са прекалено заети – ходим на работа, някои дори на две работи, бързаме да заведем, а вечерта да вземем децата от градина или училище, грижим се за родителите си, някои учат второ висше... Стресирани сме и непрекъснато бързаме.

Както се пее в една песен, „Всеки ден с нещо си зает, бързаш, нямаш време. Всеки ден някъде напред ти си устремен.“

В този бяг, успяваш ли да имаш тихо време с Господа? Колко време прекарваш в четене на Библията и в молитва? Когато бързаме, пропускаме важните неща. И рискуваме да излезем сутринта, без да вземем Исус с нас.

В онзи ден в Ерусалим Йосиф и Мария бързаха и тръгнаха без Исус.

При подобни пътувания децата и жените тръгвали с кервана напред, за да може мъжете да се съобразяват с тяхната по-бавна скорост на придвижване. Мъжете вървели отзад.

Сигурно Йосиф е мислел, че Исус е с Мария, а Мария, че е със съпруга ѝ.

Пътят е бил 3-дневен. Когато вечерта спират, за да пренощуват, Йосиф и Мария тръгват един към друг, за да се намерят (ужас, тогава не е имало телефони!). И когато се срещат, можем отново да си представим разговора им:

Йосиф пита, „Исус с теб ли е?“ „Не, мислех че е с тебе“. „Не, не е с мене.“ „Как така не е с тебе?“ „Какво искаш да кажеш? Ти си му майка, трябва да гледаш да не се загуби.“ „Аз ли? Той е на 12, ти си му баща. Мислех, че искаш да имате време заедно, като баща и син.“

Случавало ли ти се е това? Губил ли си някога Исус? Миналата неделя говорихме за раждането на богочовека Исус. Когато за първи път прочете историята на Рождество и повярва в благата вест, Исус се е родил и в твоето сърце.

Ти си започнал да четеш Библията, да се молиш, да опознаваш все повече и повече Исус.

Но после, малко по малко, първоначалната ревност отлита, работата те поглъща, децата се разболяват, минаваш през труден период във взаимоотношенията със съпруга или съпругата ти... Оправдания винаги ще се намерят.

Вече не четеш Библията всеки ден, рядко ходиш на църква, губиш ентусиазъм да се молиш. Прекалено уморен си, за да четеш Библията на децата и да се молиш с тях преди лягане.

Може би това се е случило и с теб. И се обръщаш, и изведнъж осъзнаваш, че си загубил някъде по пътя Исус. Но си казваш, няма страшно, не може да е отишъл много надалеч.

2.     Имам Исус по наследство?

Същото си казаха Йосиф и Мария. И те тръгват да го търсят по роднините, при родителите на приятелите на Исус, за да видят дали някой не го е виждал по пътя.

Йосиф и Мария преминават през всички роднини и ги питат, „Виждали ли сте Исус?“ Те само повдигат рамене. Отнема им цял ден да минат през целия керван от пътници (ст. 44). Накрая разбират, че не е там.

В онази култура разширеното семейство е значило много. И все пак, първа отговорност за децата си – както тогава, така и сега, имат родителите. Йосиф и Мария бяха отговорни за сигурността на децата си. По същия начин като християни ние сме отговорни за взаимоотношенията си с Исус.

Затова не бива да търсим Исус сред нашите близки и приятели.

Много хора мислят, че щом са се родили в „християнски род“ и „християнска страна“, значи и те са християни. Казват, „Аз вярвам, че има някаква сила. Важно е човек да вярва в нещо.“

Много хора сe надяват, че Исус се предава по наследство. И ако прабаба им е била набожна, това автоматично им дава билет за рая. Уповават за спасението си на своя произход.

Подобно на Йосиф и Мария, те търсят Исус сред роднините. Но поне в моята Библия никъде не пише, че всеки, който е роден в „християнска страна“, ще се спаси. Там пише,

Римляни 10:9-10 „Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.“

Йоан 5:24 „Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот.“

Както е казал Петко Славейков, „Пенчо бре, чети! Пенчо не чете...“ Пенчо е във фейсбук, да чете не ще.

Нужна е лична среща с Исус. Вярата идва в резултат на решението на човек да приеме Исус Христос за Господ и Спасител и след това да се стреми да живее като Негов последовател. Вярата не е исторически или географски обусловена!

Йосиф и Мария преминавaт през всички роднини, съседи и приятели и разбират, че Исус не е там. И какво правят? Отиват там, където са го видели за последен път – в храма в Ерусалим. Връщането им отнема още един ден.

Лука 2:46-47 „И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, та ги слушаше и ги запитваше.“

Отиват там и какво да видят – Исус седнал разговаря с равини, задава въпроси и отговаря на техните въпроси, като ги удивява с мъдростта си.

3.     Исус предизвиква нашите очаквания.

Тук може би за първи път Исус предизвиква очакванията на хората. Разбира се, ние знаем кой е Исус и очакваме той да е в храма. Има и други деца, които показват завиден интелект в разговори с възрастни. Но за времето си това е било голям шок.

Исус е на 12 г., още не е преминал през официалната церемония Бар Митцва, за да стане мъж. Още не е пълнолетен, няма право да гласува. На тази възраст неговите приятели още са играели на стражари и апаши. А той?

Той разговаря със законоучителите за Бог, за закона и по други богословски теми. Това наистина е впечатляващо, защото равините са били дълбоки мислители и познавачи на Писанията. Все едно днес един петокласник да обсъжда проблеми на физиката с космически учен.   

И как реагират Неговите родители? Мария изтичва към Исус, прегръща Го и казва, с облекчение, но и с лек упрек, „Къде беше, търсехме те навсякъде!“ Може би Йосиф, със сериозен тон, застанал зад Мария със скръстени на гърдите ръце, е казал, „Млади момко, ще говорим за това когато се приберем вкъщи. Знаеш ли колко неприятности ни причини!“

Думите на Мария в текста са: „Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсихме.“ (ст. 48)

Дали и с нас не е така? Винаги, когато се обърнем и установим, че Исус не е с нас, започваме да Го търсим. И Го намираме на място, където не сме очаквали. Виждаме Го да прави нещо, което не сме предполагали, че ще прави.

И как реагираме? „Защо направи това? Защо постъпи така с мен?“ Ние обвиняваме Исус, че не е бил там, където сме мислели, че ще бъде или че не е направил това, което сме мислили, че трябва да направи.

За Йосиф и Мария Исус беше техният син. Те дори знаеха, че Той ще бъде Божият Син. Защо за Мария беше толкова трудно да види Исус седнал в обкръжението на равини в двора на храма? Дали беше забравила това, което ангел Гавриил ѝ каза преди да се роди Исус?

Или мислеше, че Той още не е пораснал достатъчно, за да осъзнае своята мисия и да започне да я изпълнява?

По подобен начин ние може би сме чули вестта за това кой е Исус и сме повярвали в нея. Ние знаем, че Исус е Божият Син. Знаем, че Исус е дошъл на света, за да премахне преградата между Бога и нас и да ни даде мир с Бога.

Ние знаем, че Исус не е само наш приятел, но Той е Бог, който е създал вселената – земята, звездите, галактиките, животните и растенията.

Но когато Исус се появи на място, където не очакваме, ако прави нещо, което не очакваме, ние сме шокирани и объркани. Защо Исус е там? Опитваме се да Го вкараме в калъпа на нашите очаквания.

Понякога ние си мислим, че Исус е с нас, но същевременно не четем Библията, не се молим, разредили сме църква. Неговият глас става все по-тих на фона на шума от гласове, които се борят за вниманието ни.

Вече не Го виждаме в брата и сестрата, които имат нужда от помощ. Не Го виждаме в протегнатата за помощ ръка на уличния просяк. Не сме чувствителни за болката на бежанеца. Не се изправяме срещу несправедливостта и злото. Забравили сме, че сме „създадени в Христос Исус за добри дела, каквито Бог отнапред е определил да вършим.“ (Ефесяни 2:8,9)

Ако се чувстваме така, тогава ще трябва отново да се обърнем и да Го намерим. И да Му позволим да е такъв, какъвто Той е. Не да следваме нашата представа за Него, а да следваме истинския Исус там, където Той е.

Защото, ако се замислиш, че разбереш, че не Той, а ти си този, който трябва да се съобразява с Него.

Римляни 8:29 „Зaщото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя.“

2 Коринтяни 3:18 „преобразяваме се в Неговия образ от слава в слава, както от Духа Господен.“

Според едно изследване съпрузи, които са щастливо женени за дълъг период от време наистина заприличват един на друг. Дори да не си приличат в деня на сватбата, по-късно те добиват сходни външни черти.

Нещо повече, колкото по-щастливи са били, толкова по-голяма е приликата. Промяната явно се дължи на дълги години на споделени емоции и сходен начин на живот.

С минаване на времето, християните трябва все повече да заприличват на Исус. В края на краищата, ние сме невястата на Христос и споделяме Неговите емоции и начин на живот.

Ние сме съобразни с образа на Сина. Преобразяваме се в Неговия образ от слава в слава.

Ние сме тези, които трябва да станем като Него. Не се опитвай да вкараш Исус в твоя калъп. Откажи се от своите очаквания.

Йосиф и Мария упрекнаха Исус, че не е там, където са очаквали да бъде. И как отговори Исус?

Лука 2:49 „Защо да Ме търсите? Не знаехте ли, че трябва да съм в дома на Отца Ми?

Той не се оправда, не ги разкритикува за страха и безпокойството им. Вместо да се съобрази с очакванията им, Исус им напомни кой е Той. Това не беше лесно за Мария. Тя Го обичаше, Той беше неин син. Тя не искаше да му се случи нищо лошо.

Но ако тя Го обича, тя трябваше да Му позволи да върши Неговите дела, дори и да не разбира всичко. Тя трябваше да Му се довери, че дори когато не може да го намери, Той върши делото на Отца Си.“

Къде можем да намерим Исус? Той винаги е в дома на Своя Отец и сред онези, в които Бог обитава. Той ни говори чрез Словото Си. Открива ни се в поста и молитвата. Затова обявихме пост за цялата ни църква през следващата седмица. За да търсим лицето Му заедно, да бъдем с Него в дома на Отца.

По-късно, когато жената помаза нозете на Исус със скъпоценен нард и ги изтри с косата си, и хората започнаха да негодуват, да казват „не знае ли Той какво ни причинява?“, Той им отговаря, „Не знаете ли, че трябва да съм с тези, в които обитава моят Отец?“

Ако си изгубил Исус, ако Го търсиш, не стой „сам вкъщи“. Иди в дома на Отца. Той е там и те чака да се върнеш, амин!

Заключение

Този текст отправя предизвикателство и към нас. Той ни напомня, че трябва да минем на по-ниска предавка, да забавим скоростта, за да чуем Исус и да познаем волята Му.

Второ, ние имаме лична отговорност да развиваме взаимоотношенията си с Исус. Твоят произход няма да ти помогне, дори да си наследник на Евтимий Търновски. Когато един ден се изправиш пред съдния престол на Бога. Ключът за небето е твоята лична вяра!

И най-накрая, може би си склонен да гледаш на Исус като на дете. Искаш ти да Му казваш какво трябва да прави, къде да отиде, как да действа. Искаш да се впише в твоите очаквания. Господи, изцели тази болест. Господи, дай ми средства да погася този кредит. Господи, помогни ми да намеря подходящия човек, сега!

Бог ти казва: Остави Исус да порасне! Готов ли си да приемеш, че някои неща относно Бог и Исус ти никога няма да разбереш? Готов ли си да приемеш, че дори и тогава, когато не Го виждаш, Той е там, където трябва да бъде – в дома на Своя Отец, в онези, в които обитава Отец, вършещ делата на Своя Отец?

Позволи на Исус да може да те изненадва, когато се яви там, където най-малко Го очакваш. Амин!

 ______________________

БПЦ "Нов живот" Варна

07.04.2024 г.

Изпълваш ли се с Духа? (Деяния 6:8-7:60)

Дотук видяхме как Духът се изля на Петдесятница и какъв беше ответният удар на Сатана – вътре в църквата лицемерие, външен натиск чрез арест, заплахи и побой над апостолите и най-коварната дявоска тактика - отклоняване от попрището. Въпреки това апостолите проявиха духовна прозорливост, смелост и мъдрост, покориха се на властта на Исус и неутрализираха тези атаки. Църквата продължаваше да расте в Ерусалим.

Предстоеше Святият Дух да разпрати вярващите по широкия свят, а апостол Павел щеше да стане избрания от Бога инструмент за това. Но преди това Лука обяснява как са положени основите на мисията на Христос сред езичниците. Първият, който подготвя почвата за това развитие е мъченикът Стефан. В 6 и 7 глава ще видим кои бяха неговите качества, които Бог използва, за да даде тласък на делото на благовестието и как ние можем да изграждаме тези качества у себе си.

Прочит Деяния 6:8-15; 7:44-52.

Молитва за Словото.

Преди 20-тина години си купихме къща, в която има ел. инсталация, но никога не е имало ток. На лампите имаше крушки, но почти 4 десетилетия те не са светели. Били са безполезни. Причината е, че къщата не е била свързана с преносната електрическа мрежа. Но в момента, в който открихме партида, направихме изкоп и прокарахме кабел от електрическия стълб до къщата, по него потече ток и лампите в къщата светнаха. Те вече бяха свързани с източника на ток. Цялата къща грейна. В нея вече имаше живот.

Същото е и с Духа. Там, където е Духът на Господа, там има светлина и живот. Защото Бог е източникът на живот (Йоан 1:4).

Аз можеше да сложа моите пръсти в ел. таблото, за да произведа ток. Можеше да се опитам да ги затопля с длани или дори да ги загрея, като запаля огън. Но това нямаше да помогне. По същия начин ние, християните, не можем да направим нищо чрез собствените си сили. Нуждаем се от Духа на Господа. „Не чрез сила, нито чрез мощ, а чрез Духа Ми – казва Господ на силите.“ (Захария 4:6).

На стената на един манастир било написано:

Наричате Ме Господар, но не Ми се покорявате. Наричате Ме Светлина, но не Ме виждате. Наричате Ме Пътя, но не ходите по Мене. Наричате Ме Живот, но не Ме желаете. Наричате Ме Мъдър, но не Ме следвате. Наричате Ме Справедлив, но не Ме обичате. Наричате Ме Богат, но не просите от Мене. Наричате Ме Вечния, но не Ме търсите. Наричате Ме Милостив, но не Ми се доверявате. Ако ви осъдя, не Ме обвинявайте.

Това не би могло да се каже за един човек, изпълнен с Божия Дух.

Такъв човек беше Стефан. Кой беше той? Той вече ни е представен от Лука като един от седмината, избрани от апостолите да разпределят помощите за вдовиците и бедните в началото на 6 гл. За Стефан авторът казва, че той е „пълен с вяра и със Святия Дух“ (6:5), а в началото на нашия пасаж отново е характеризиран като „пълен с благодат и сила“ (6:8).

Представяте ли си какво изумително съчетание е това? От една страна, той беше щедър и милостив човек, а от друга, „вършеше големи чудеса и знамения между людете“ (6:8). Същият този стих в един от преводите на Библията е преведен така: „Стефан, преливащ от Божията благодат и енергия, вършеше чудеса...“

Чашата на Стефан преливаше. Той живееше изобилен живот. Всяка нова капка, която Бог наливаше в чашата му, трябваше да докосне живота на друг човек. Ако я задържеше за себе си, той щеше да експлоадира! Той трябваше да напои напуканите устни на някой друг, който копнееше за Святия Дух, за Божието присъствие. И всеки, който се докоснеше до него и пожелаеше този дар, Духа Божий, биваше трансформиран от Неговата сила и благодат.

Ако ние попитаме някого с какво сме пълни, какво ще каже този човек? Тъжната истина, валидна за повечето от нас е, че ние сме пълни с нас самите – с нашето плътско естество.

Но Стефан бе пълен с Духа. Как бе станало това изпълване? Как се изпълваме с Духа?

Проповедникът Чарлз Фини пише: „В молитва Святият Дух премина през мен, сякаш през тялото и душата ми. Веднага почувствах такава сила отгоре, че няколко думи, споменати тук и там на отделни хора, довеждаха до мигновени обръщения. Думите ми сякаш се забиваха като остри стрели в душите на хората. Разсичаха ги като меч. Съкрушаваха сърцата им като чук.

Понякога обаче бях изпразнен от тази сила. Говорех, но не виждах спасени хора. Молих се, но пак нямаше резултат. Тогава отделях ден за пост и молитва, смирявах се и виках към Бога за помощ. Силата се връщаше върху мене.“

Макар и да не е записано, мисля си, че Стефан също е прилагал духовните дисциплини на поста и молитвата. И той беше толкова изпълнен с Духа, че щеше да се пръсне. Подобно на Еремия, на Петър, на Павел по-късно, Стефан трябваше да сподели това, което го изгаряше отвътре.

Той беше изпълнен с вяра в Бога, беше покорен на Божия Дух, пълен с благодат към другите и демонстриращ голяма духовна сила. Той живееше с едничката мисъл да даде това богатство, което имаше, на повече хора. Трябваше да споделя евангелието.

Той вършеше чудеса, защото Духът течеше през него. Чрез него хора се прибавяха към църквата. И това не се хареса на юдеите. Неговото служение предизвика ожесточена съпротива. И те се надигнаха и спореха със Стефан (6:9). Но явно не знаеха с кого си имаха работа! Пред тях беше един изпълнен с Духа мъж! Затова те „не можаха да устоят срещу мъдростта и Духа, с който говореше.“ (6:11).

И днес изпълнените с Духа на Бога са пълни с Неговото слово и са готови да дадат отговор на всеки, който ги пита за тяхната надежда (1 Петър 3:15)

Въвлечени в открит спор, враговете на Стефан се заеха да го очернят. Когато аргументите не достигат, калта изглежда чудесен заместител.

Деяния 6:11,12 „Тогава подучиха човеци да казват: Чухме го да говори хулни думи против Мойсей и против Бога. И подбудиха людете, старейшините и книжниците, и като налетяха върху него, уловиха го и го докараха на синедриона.“

Когато живеем чрез Духа, ще има опозиция. Когато не могат да ни оборят, или ще ни игнорират, или ще ни обиждат, или ще ни клеветят, както наклеветиха Стефан. И тогава нашият характер е този, който трябва да издържи теста. Не по-малко важно от това, което казваш е начина, по който го казваш. Дали отговаряш с любов на твоите критици.

Както беше казал някой, животът ти вика толкова силно, че не чувам думите, които казваш.

Стефан устоя на обвиненията, защото беше изпълнен с Духа. Какво изпълва теб?

Дуайт Муди казва: „Убеден съм, че в мига когато сърцата ни се изпразнят от гордост, егоизъм и амбиция, и всичко противно на Божия закон, Святият Дух ще изпълни всяко ъгълче на сърцата ни. Но ако сме пълни с гордост, самонадеяност, амбиции и със света, няма място за Духа на Бога. Ние трябва да се изпразним, преди да се напълним.“

Стефан беше изоставил делата на плътта и живееше за Исус. За него бяха валидни думите на Павел, „за мен да живея е Христос, а да умра - придобивка.“ (Филипяни 1:21)

Той се идентифицираше с Христос. Затова обвиненията срещу него бяха същите, които те бяха отправили към Исус: „Този човек непрестанно говори думи против това свято място и против Закона“ (ст.13). Това бяха тежки обвинения. Защо те бяха гневни на Стефан? Защото за евреите няма нищо по-свято от техния храм и техния Закон.

Да, Исус беше казал, „Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще го съградя друг, неръкотворен“ (Марк 14:58), но както Йоан отбелязва, „Той говореше за храма на тялото Си“ (Йоан 2:21). Възкръснало от смъртта, Неговото тяло щеше да се превърне в нов Божи храм, заменил стария. А след като се възнесе и изпрати Духа, Негово тяло стана Църквата.

Какво да кажем за Закона? Исус каза, „Да не мислите, че съм дошъл да разруша Закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, но да изпълня“ (Матей 5:17).

Следователно, храмът и Законът щяха да намерят своето осъществяване в Исус. Стефан проповядваше това, което Исус беше поучавал, но те го разбираха буквално. В злобата и завистта си религиозните хора го обвиняваха в еретично учение и национално предателство.

А ние? Обвиняват ли и нас в същите неща? Случвало ли ти се е да те смятат за национален предател за това, че не си православен? Казвали ли са ти, че си еретик, щом четеш Библията? Или фанатик за това, че се опитваш да живееш според Божиите заповеди?

Или може би това, за което са те критикували, е вярно? Ако е така, то трябва да признаеш вината си, да се покаеш и да продължиш нататък. Но ако са клевети, можеш да ги обориш с християнския си характер.

Стефан отговори, като започна оттам, където бяха хората, за да ги доведе дотам, където трябваше да бъдат. Те почитаха историята си, затова той започна с историята. Започна с Авраам и ги доведе до Мойсей и храма. И показа, че същият този Мойсей каза на израилтяните: „Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както въздигна и мене.“ (7:37)  Показа, че както бащите им не са послушали Мойсей, така и те сега не слушат и отхвърлят Исус.

Ние също трябва да познаваме начина на мислене и светогледа на невярващите, за да можем да ги доведем до вяра в Христос. Това означава да задаваме въпроси, да изслушваме, да четем и да се образоваме, но също и да свидетелстваме, да просвещаваме, да умоляваме хората да се обърнат към Христос.

Стефан непрекъснато ходеше в Духа – говореше, убеждаваше, вършеше чудеса, молеше се, четеше Словото. Това трябва да правим и ние.

Ефесяни 5:19 „и разговаряйте се с псалми и химни, и духовни песни, като пеете и възпявате Господа в сърцето си.“ Изпълвайте се с Духа.

Но някой ще каже, как точно става изпълването, какво се случва, когато Духът идва върху теб?

Илюстрация – https://www.youtube.com/watch?v=JpXwt7PsKLE

Преди няколко месеца гледахме филма “Случаят Христос“, заснен по истински случай. Основният герой в него, Лий Стробъл, е бил редактор във вестник „Чикаго Трибюн“. Той започва да изследва доказателствата за християнската вяра като интервюира известни учени-християни от различни области на познанието. Онова, което му прави най-силно впечатление е характерът на светиите – на изпълнените с Духа християни.

Доказателствата изисквали присъда и знаете ли какво повлияло най-много за решението му? Святият Дух, който изпълвал жена му. Нейното свидетелство и променен живот го накарали да започне това проучване и в края на краищата Христос победил. Лий се убедил, че Исус е възкръсналият Божи Син.

Свидетелстваш ли с живота си на тези около теб, които търсят Истината?

Стефан свидетелстваше с живота си на всички, събрали се в синедриона.

Деяния 6:15: „И всички, които седяха в синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му, като че беше лице на ангел.“

Неговото лице сияеше като лице на ангел. Обърнете внимание, точно така беше озарено лицето и на Мойсей, когато той слезе със Закона от Синайската планина (Изх. 34:29 и сл.). Така Бог показа на присъстващите, че одобрява не само начина, по който Мойсей служи на Закона, но и духа, в който Стефан го тълкува!

Лицето на Стефан беше озарено като на ангел. Той беше изпълнен с Духа и това беше видно даже на лицето му. Какво разкрива нашето лице за нас?

Лицето на Стефан сияеше като на ангел. И той започна своята защитна пледоария. Припомни им историята, за да им покаже, че Бог не обитава в ръкотворни храмове. Накрая дръзко заяви, че те повтарят грешките на бащите си, като отхвърлят учението на апостолите:

Деяния 7:51-53: „Коравовратни (в някои преводи „твърдоглави“) и с необрязано сърце и уши! Вие всякога се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие. Кого от пророците не гониха бащите ви? А още и избиха онези, които предизвестиха за идването на този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, вие, които приехте закона чрез ангелското служене, и не го опазихте.“

В своята себеправедност юдеите отказваха да се покорят на Духа и да приемат истината за смъртта и възкресението на Исус Христос. Макар и да държаха на телесното обрязване, в сърцето си те бяха все още необрязани езичници и бяха глухи за истината. Те смятаха, че чрез спазване на Закона щяха да придобият праведност, но се лъжеха.

Яков 2:10 „Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.“ Затова Павел каза,

Филипяни 3:8,9 „считам всичко за измет, само Христос да придобия, и да се намеря в Него, без да имам за своя правда онази, която е от закона, а онази, която е чрез вяра в Христос, ...“

Днес много българи смятат, че българщината, православието или славянството ги правят християни. Щом са се родили българи, щом България е православна страна и принадлежи към славянското семейство, имат запазено място на небето.

Като евреите, те смятаха, че имат монопол над истината и над Духа. Но въпросът е не дали ти имаш монопол над Святия Дух, а дали Святият Дух има монопол над теб!

Нашите съвременници се нуждаят да чуят думите на Стефан и да видят променен, христоподобен характер у нас. Да видят лицата ни озарени от Духа, който ни изпълва и прелива в тях. Само така могат да познаят, че Исус е жив и днес и че само Той дава оправдание и вечен живот.

С какво си изпълнен днес? Какво изпълва твоето сърце, ум, душа и дух? Изявен ли е Святият Дух в живота ти? Озарява ли Неговото присъствие твоето лице? Ела, изпразни всичко друго от себе си пред Него и остави Той да те изпълни със Своя Дух.

Молитва за изпълване с Духа.

Край

____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

10.06.2018 г.

Повече от сребро или злато (Деяния 3-4)

/проповед/

Миналата седмица говорихме върху Деяния 2 гл. Видяхме пристигането на Святия Дух на планетата земя, ознаменувано с фучене на вятър и разделени огнени езици върху главите на учениците, които след това заговориха чужди езици.

И те излязоха на улицата и започнаха да разпространяват вестта за изкуплението на Христос на тези 15 езици. И Петър се изправи и в свръхестествената сила на Духа проповядва своята първа проповед, което доведе до 3000 новоповярвали, които се кръстиха и се посветиха на поучението на апостолите. Роди се Църквата.

Днес продължаваме с 3 глава. Нека прочетем 3:1-10:

Един ден, когато Петър и Йоан отиваха в храма в деветия час, часа на молитвата, 2 някои носеха един човек, куц по рождение. когото слагаха всеки ден при така наречените Красиви врати на храма, да проси милостиня от онези, които влизаха в храма. 3 Той, като видя Петър и Йоан, когато щяха да влязат в храма, попроси да му се даде милостиня.

4 А Петър, заедно с Йоан, се взря в него и каза: Погледни ни. 5 И той ги гледаше внимателно, като очакваше да получи нещо от тях. 6 Но Петър каза: Сребро и злато аз нямам; но каквото имам, това ти давам; в името на Исус Христос Назарянина, стани и ходи. 7 И като го хвана за дясната ръка, го вдигна; и в същия миг краката и глезените му добиха сила.

8 И той, като скочи, изправи се и проходи; и влезе с тях в храма, като ходеше и скачаше, и славеше Бога. 9 И целият народ го видя да ходи и да слави Бога; 10 и го познаха, че беше същият, който седеше за милостиня при Красивите врати на храма; и се изпълниха с почуда и удивление за това, което беше станало с него.

Какво виждаме в този пасаж? Няколко дни след Петдесятница, в 3 следобяд Петър и Йоан отиват в храма – вероятно да се молят, а може би и с надеждата да проповядват отново благата вест. Но точно там ги среща един сакат по рождение човек, който е на повече от 40 години (4:22) и им иска милостиня.

Петър и Йоан бързат да не изпуснат службата, и този човек сякаш им пречи на плановете. Какво бихте направили на тяхно място?

Преди няколко години, вярващите от един град отивали на църква, когато видели недалеч от вратата на църковната сграда един скитник да лежи на земята. Около него били разхвърляни празни бирени бутилки, на очите си бил захлюпил изпокъсана шапка, а през дупките на обувките му се виждали пръстите на краката. Никой от отиващите на църква не се спрял да попита дали могат да помогнат с нещо.

След около половин час хората ужасени видели как скитникът влязал в църквата, отишъл отпред и застанал зад амвона. Скитникът не бил никакъв скитник. Това бил техният пастор.

Той започнал да проповядва върху историята за добрия самарянин, в която се разказва за един пребит и кървящ човек, който лежи край пътя, и как религиозните хора преминават от другата страна на пътя. Те били точно като хората от църквата – твърде заети, за да ходят на църква, за да се спрат и помогнат на човека в нужда.

Петър и Йоан също бързаха за църква и куцият щеше да ги забави. Но за разлика от хората от онази църква, апостолите не се отвратиха от него и спряха. И Петър каза, „Сребро и злато аз нямам, но каквото имам, това ти давам: в името на Исус Христос Назарянина, стани и ходи!“ (Деян. 3:6)

Забележете, че той не поиска да бъде изцелен. Той искаше да му дадат 10-20 стотинки, с надеждата, че към края на деня ще събере достатъчно, за да си купи хляб. Защо тогава Петър му предложи да го изцели?

Защото Святият Дух в него му каза, че той може да даде на този човек нещо много по-скъпо от пари. И Петър с радост го направи!

Аз съм се молил за изцелителна дарба. Ако можех да изцелявам в името на Исус, щях да правя това постоянно. Щях да обикалям по болниците на страната, или като Илия Миланов щях да организирам изцелителни служби. Но аз нямам тази дарба. Ако някой я има, да ми се обади след служба.

За разлика от мен, апостолите демонстрираха знамения, чудеса и велики дела (2 Коринтяни 12:12). Като Исус те можеха само да докоснат болните и да ги изцеляват.

Може би си мислиш, аз не мога да направя това, което Петър направи. В края на краищата, той беше апостол. Но грешиш!

Защото Петър каза: „Сребро и злато аз нямам, но каквото имам, това ти давам.“ (ст.6)

Ако ти си повярвал в Христос, ако си Негов последовател, тогава трябва да служиш на Христос. А ти служиш на Христос, като служиш на другите.

Матей 25:40: „Понеже сте направили това на един от тези най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.“

Може би си мислиш, че като идваш на църква всяка неделя, участваш в хвалението, молиш се, вземаш Господна трапеза и си чул проповедта, ти служиш на Бога.

Исус също ходеше на редовно на синагога, но Той служеше през цялата седмица. Той ядеше с бирници и грешници, разговаряше с проститутки, изцеляваше слепци и дори докосваше прокажени. Така Той служеше на Бога. И Той днес ни казва,

Матей 9:13 „Но идете и научете се какво значи: „Милост искам, а не жертва.“

Петър можеше да каже на куция, „Нямам пари, съжалявам, не мога да ти помогна.“ Да, той нямаше пари, но имаше Святия Дух. Затова каза, „Сребро и злато аз нямам, но каквото имам, това ти давам.“

Въпросът, който искам да ти задам днес е, „Какво имаш ти?“ Може да не можеш да пееш, да проповядваш или да даваш голям десятък за църквата. Но Бог не се интересува от това какво нямаш, а от това какво имаш.

В нашата църква има хора, които служат по различни начини в тялото. Някои помагат в неделното, други в кухнята, трети с безплатни прегледи, други с транспорт. Но има и такива, които не правят много за Исус, защото мислят, че няма какво дадат. Че Бог не може да ги използва.

Ако и ти мислиш така, помни че Бог може да използва всеки. Виж какви хора Бог използва в Библията: Ной обичаше да си пийва, Авраам беше твърде стар, Исаак беше съновидец, Яков беше лъжец, Лия беше грозна, Мойсей заекваше, Гидеон беше страхливец, Самсон беше женкар, Рахав беше проститутка, Тимотей беше твърде млад, Давид беше убиец, Йов беше в банкрут, Петър се отрече от Христос, Марта се тревожеше за всичко, самарянката се беше развела няколко пъти, Закхей беше нисък, а Лазар беше мъртъв!

Ето няколко идеи за неща, което можеш да правиш в църква „Нов живот“.

Ако си физически силен, можеш да помагаш за свършване на някоя тежка физическа работа в домовете на възрастните жени в църква. Ако имаш кола, можеш да караш до църква и обратно трудно подвижни хора. Ако можеш да си служиш с компютър, можеш да помагаш с поддръжка на сайта, youtube канала и фейсбук групата на църква.

Ако можеш да готвиш, можеш да носиш храна в църква. Ако имаш апартамент или къща, можеш да стартираш домашна група към църква. Ако имаш телефон, може да се обаждаш на хората, които отдавна не са идвали на църква и да им казваш, че са липсвали на останалите.

Бог не призовава квалифицираните. Той квалифицира призованите!

И когато си призован и служиш на другите, не забравяй като Петър да вършиш всичко в името на Исус Христос. Той каза: „в името на Исус Христос Назарянина, стани и ходи!“ (ст.6) Петър не вършеше това за своя слава, или за да се почувства добре. Той го направи за Исус.

Колосяни 3:17: „И каквото и да вършите, на думи или на дело, вършете всичко в името на Господа Исуса, като благодарите чрез Него на Бога Отца.“

Един баскетболен треньор, който спечелил повече титли от всеки друг треньор, бил попитан за тайната на неговия успех. Той казал: „Тайната на моя успех ли? Много неща, но ето едно от тях: насърчавам играчите да благодарят на този, който им е направил асистенция. Ако някой получи пас, след който отбележи кош, искам да намигне или да посочи този, който е подал паса.

Това става на небето, когато сочиш към Исус, когато вършиш добро. Исус каза, „Всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели.“ (Лука 12:8)

Представяте ли си! Всеки път, когато направиш нещо хубаво за другите и изповядаш Исус, Исус ти намига. Той сочи към тебе. Исус споменава твоето име пред всички ангели. Има ли по-голяма награда за нас?!

Петър посочи към Исус, за да насочи хората към Исус. И когато ентусиазмът на изцеления привлече тълпата, Петър каза:

Деян. 3:12-16 „Израиляни, защо се чудите за този човек или защо се взирате на нас, като че от своя сила или благочестие сме го направили да ходи? Бог Авраамов, Исааков и Яковов, Бог на бащите ни, прослави Служителя си Исус, Когото вие предадохте и от Когото се отрекохте пред Пилат, когато той бе решил да Го пусне. Но вие се отрекохте от Святия и Праведния, и като поискахте да ви се пусне един убиец, убихте Начинателя на живота. Но Бог Го възкреси от мъртвите, за което ние сме свидетели. И на основание на вяра в името Му, Неговото име укрепи този, когото гледате и познавате.“

Петър каза: „Всичко, което правя, го правя за Исус. Защо Петър искаше тълпата да гледа към Исус? Защото Исус имаше нещо, което Петър нямаше. Исус можеше да даде на хората прощение за греховете и освежителни времена от лицето на Господа (ст.19). Петър искаше те да получат този дар.

Някои християни си мислят, че ние сме някакъв клуб, в който идваме да си убиваме времето всяка неделя. Имаме си хубава програма, хубава макар и малка зала и така си ни е добре. Но това ли е целта на църквата? Не ни ли заповяда Исус малко преди да се възнесе, „И тъй, идете, правете ученици от всички народи, и кръщавайте ги в името на Отца, Сина и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал..? (Матей 28:19,20)

Исус иска ние да излезем от тези стени и да завладяваме територия за Него. Затова целта на нашата църква е да създаваме ученици, да основаваме църкви и да разширяваме Царството.

Петър можеше да си каже, след първата ми проповед дойдоха 3000 човека в църква, това е предостатъчно. Няма нужда да казвам за Исус на други.

Не, той каза:

Деяния 3:17-19: „И сега, братя, аз зная, че вие, както и началниците ви, сторихте това от незнание; но Бог по този начин изпълни това, което беше предизвестил чрез устата на всичките пророци, че Неговият Помазаник ще пострада. Затова, покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви и да дойдат освежителни времена от лицето на Господа.“

Петър виждаше все още много хора, които не са се покаяли, затова се опита да ги убеди да се обърнат към Исус. Той разбираше, че основната му мисия е да води хора към Исус. Toй беше от тима на „Неудържимите“. Нищо не можеше да го спре. Даже арестуването им с Йоан от свещениците и садукеите, за което четем в следващата глава, не можа да ги спре.

Напротив, използваха случая, за да споделят благовестието и с тях. Заявиха им, че те са като зидари, които са пренебрегнали крайъгълния Камък Исус, а после заявиха, че:

Деяния 4:12: „... чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на[a] човеците, чрез което трябва да се спасим.“

Дори когато им забраниха да говорят, казаха: „Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете; защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.“ (Деян. 4:19,20)

Безсилни, свещениците бяха принудени да ги пуснат и тяхната поява насърчи и мобилизира още повече църквата и те се помолиха Бог да им даде да говорят Словото с пълна дързост. Те бяха неудържими!

Да говорим с пълна дързост за Исус - това е нашата основна мисия. Защото Църква, която не евангелизира, е само на едно поколение от изчезване.

В началото ви попитах, Какво имаш ти? Петър каза, каквото имам, това ти давам. Какво имаме ние?

Ние имаме същия Дух, който Петър имаше. Имаме уникални дарби, които Бог може да използва. Имаме същото послание, което Петър имаше.

Една църква може да има много хубава сграда, може да има много имоти, но ако няма най-великото послание на света, няма нищо. Какво е посланието? Че Исус ни предлага възможност да изкупи живота ни и да ни даде бъдеще и надежда за вечността чрез жертвата си на кръста.

Ти може и да не можеш да се върнеш назад и да имаш едно ново начало, но можеш да започнеш оттук и да имаш един нов край.

Петър каза, покайте се и обърнете се... Трябва да признаем греха си и да вземем осъзнато решение да променим живота си за Бога. Ако не го направим, няма как да имаме ново начало.

Ако в църквата ни дойде някой, който иска да бъде част от църквата, посветен е да идва на църква, на библейски изучавания, на молитвени събрания, и изобщо на всички прояви, които организираме, но казва, че не вярва в Бог, защото е чел твърде много Дан Браун или е гледал твърде много Discovery, какво ще му кажеш?

Един християнин отговорил, ами като не е християнин, да ходи при себеподобните си – да се събира с хора в клубове по интереси.

Надявам се, не мислите така! Проблемът с това мислене е, че тези хора не си дават сметка за последното нещо, което ние християните имаме! Вече казахме, че имаме същия Дух като Петър, имаме уникални дарби, които Бог ни е дал да използваме, и същото послание, с което Петър проповядва. Но ние имаме още едно предимство. Знаете ли кое е то?

Това е нещото (показвам Библията). Това не е просто Библия. Това е Божието слово!

Евреи 4:12: „Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки двуостър меч, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.“

Има сила в тази книга. Божието слово има сила да променя хората. То промени апостолите и промени слушателите на Петър: „А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.“ (4:4).

Същото това Слово промени мен, променило е много от вас и продължава да променя хората. Аз съм виждал атеисти да стават християни. Когато Словото издири помислите и намеренията на сърцата на хората, те или се убеждават от нуждата си от Христос и стават християни, или си отиват, защото не могат да понасят да се проповядва повече.

Тази книга, която ти и аз имаме, притежава сила да трансформира животи. И точно защото вярваме в тази Книга, ние не се притесняваме, когато тук влезе атеист, хомосексуалист, проститутка, прелюбодеец или който и да е друг. Напротив, каним тези хора, за да им кажем, „Сребро и злато аз нямам, но каквото имам, това ти давам: в името на Исус Христос, покай се и ходи във вяра!

Амин!

..........................

БПЦ "Нов живот" Варна

27.05.2018 г.

Какво очакваш на Рождество? (Лука 2:25-38)

/проповед/

За всички нас е трудно да чакаме. Още по-трудно е за децата. Всяка година очакват с нетърпение рождения си ден. Но най-нетърпеливи те стават преди Рождество Христово. Когато децата ни бяха малки, нямаха търпение да станат на Рождество и да видят какви подаръци сме приготвили за тях под елхата.

Нашите деца знаеха, че всички подаръци идват от Исус, не от дядо Коледа. Но не всички деца знаят. Едно написало следното писмо на дядо Коледа:

Скъпи дядо Коледа, няма да искам много. Ето моя списък: магическа дъска за рисуване, два комплекта с цветни моливи, флумастери Крейола и мой собствен цветен телевизор! Е, oт мен да мине, може да махнем моливите. Да не помислиш, че съм егоистка.

Рождество често се свързва с очакване. Когато бях малък, в атеистична България се насърчаваше празнуването на Нова година вместо Рождество. Около една нова година със сестра ми искахме много да имаме касетофон. Но знаехме, че нашите не могат да си позволят,затова не настоявахме. Една вечер преди Рождество докато си играехме, намерихме чисто новнеразопакован касетофон, скрит зад завесата. Тайната бе разкрита, но радостта ни не беше по-малка!

Какво очакваш ти на това Рождество? За какво копнееш? Очакваш ли нещо специално на това Рождество?

В Евангелието от Лука срещаме двама герои, които се появяват в края на историята за Рождество – Симеон и Ана. Тях няма да видите изобразени на рождествени картички или сцени с обора, където се е родил Исус. Но те са важни участници в събитията, свързани с Рождество. Те двамата също очакваха нещо, или по-скоро очакваха Някого.

Лука 2:25,26: „И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и този човек бе праведен и благочестив, и чакаше утешението на Израил; и Святият Дух беше върху него. На него беше открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Помазаник.“

Симеон беше праведен човек със силна вяра в Бога. Той постоянстваше в молитва и Святият Дух му бе открил, че Господният Помазаник ще дойде и ще утеши Израел преди Симеон да умре.

А Израел наистина се нуждаеше от утеха. От няколко десетилетия Юдея беше под римско управление. Те бяха загубили своята независимост и живееха в страх от хитрия и жесток Ирод Велики. Хората се питаха, защо Бог мълчи? Ще дойде ли изобщо някога Месия?

Очакването на Симеон беше свързано с утехата, която Христос щеше да донесе. Сред евреите от онова време едно от популярните имена за Месия беше Утешител. Хората копнееха да видят Месия, който да ги утеши в тяхното страдание.

Днес ние също копнеем за утеха. Хората от Хитрино копнеят някой да ги утеши в тяхното страдание и болка. Хората в нашия град жадуват някой да ги избави от самотата, празнотата, несигурността и отчаянието.

Сънародниците на Симеон също бяха загубили надежда. Но не и Симеон. Той очакваше Утехата на Израел. И един ден Святият Дух му каза да отиде в храма и точно тогава Йосиф и Мария дойдоха със своя син. И когато Симеон погледна към бебето Исус, който вече беше на 40 дни, той разбра, че Бог е изпълнил обещанието си. Това бебе беше Емануил, „Бог с нас“ и щеше да промени всичко – да премахне самотата, болката, несигурността и отчаянието.

И тогава Симеон протегна ръце, взе Исус от Мария и започна да благославя Бога. Всъщност, той започна да пее хвалебствен химн на Бога. Как според вас са се чувствали Йосиф и Мария? Какво щяхте да реагирате вие, ако някой вземеше бебето от ръцете ви и започнеше да пее?

Сигурно и Йосиф и Мария са се почувствали малко неудобно. Но Симеон не изглеждаше толкова страшен. Той взе бебето и започна да благодари на Бог за това, че е изпълнил Своето обещание, както и пророчествата да изпрати Помазаника, за да утеши не само юдеите, но и езичниците.

Лука 2:29-32: „Сега, Владико, отпущаш слугата Си с мир, според думата си; защото видяха очите ми спасението, което си приготвил пред всички люде; светлина да просвещава езичниците, и слава на Твоя народ Израил.“

Но не само Симеон очакваше с нетърпение идването на Помазаника. Там, в храма, беше ипророчицата Ана. Веднага след смъртта на нейния съпруг, тя се беше посветила на пост и молитва в храма. Всъщност в ст. 37 се казва, че тя никога не излизаше от храма и служеше там денонощно.

Как ви се струва това? Да живееш в храма!

Когато поканя някого на църква за първи път, обикновено минават месеци, докато той дойде. И след това минават още няколко месеца преди да дойде втори път. Защо? Хората в България са свикнали да ходят на църква само на Рождество и Великден, ако не се брои когато ги носят на ръце (и ги кръщават като бебета) и когато ги внасят с краката напред (за опело преди погребение!). И трябва да мине много време, да дойдат няколко пъти на църква, за да разберат колко важно е те да станат част от тялото Христово и да идват и участват активно във всяко богослужение.

За Ана това не беше проблем. Тя дори не си тръгваше от църква!

Ана също очакваше Месия. Но вместо да се моли за утеха, тя търсеше прошка.

Лука 2:38: „И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха изкуплението на Ерусалим.“

Думата „изкупление“ се свързва с плена. Бяха минали 1440 години от освобождението на Израел от Египетско робство. Бог беше заръчал на юдеите да празнуват всяка година своето освобождение чрез празника Пасха. За Ана обаче Пасхата сочеше към едно много по-велико освобождение – освобождението от робството на греха чрез Агнеца Божий.

И когато Ана видя Исус, тя благодари на Бога и започна да говори за Него на всички, които очакваха изкуплението. Най-накрая беше дошъл Този, който ще спаси своите люде от греха.

Когато Исус дойде, Той донесе точно това, което Симеон и Ана очакваха – Божията утеха и Неговата прошка. Но аз искам да ви запитам, какво очаквате вие на това Рождество? Каквото и да е то, Исус може да ви го даде.

Някои от вас копнеят за утеха подобно на Симеон. Може би вие се чувствате самотни, изоставени и потиснати. Имате нужда от утеха, от това да усетите Божието присъствие. Можете да откриете това в Исус. Защото Той дойде да ни утеши в нашата болка.

Или, може би се отъждествявате повече с Ана? Може би някой се измъчва от вина поради нещо, което е направил или от грешния си начин на живот? Чувствате се така, сякаш сте хванати в капана на греха и няма измъкване от него? Ако се нуждаете от прошка, Исус може да ви я даде днес. Няма по-добро време от Рождество, когато можеш да поискаш прошка от Исус.

Но как да направим това? Как да получим утехата и прошката, която ни е необходима преди Рождество?

Първо, нужно е да видим чудото на Рождество. Когато Йосиф и Мария се опитваха да осъзнаят какво се случва, в ст. 33 се казва, че те „се чудеха на това, което се говореше“ за Исус. Да се чудиш означава да си изпълнен с учудване, удивление и изненада. Да осъзнаеш, че Рождество не е просто легенда, а истинско чудо, случило се в реален исторически момент и разделило времето на две части – преди и след Христа.

Видял ли си чудото на Рождество? Или си погълнат от празничната суета и стреса да свършиш всичко навреме – работа, деца, покупки, подаръци, готвене...? Чувал си рождествения разказ толкова много пъти, че вече не се замисляш над него. Рождество е станало твърде предсказуемо, вземаш за даденост чудото на Рождество?

Ето какво можеш да направиш. Когато се върнеш вкъщи, намери време, седни и прочети Лука 2 глава. След това си представи, че си един от героите – Мария, Йосиф, овчарите, мъдреците, Симеон или Ана. Опитай се да преживееш историята.

Второ, освен че е нужно да преживеем чудото, нужно е и да откликнем. Ст. 27 казва, че подбуден от Святия Дух, Симеон дойде в храма. А в 38 се казва, че Ана се приближи и благодареше на Бога.

Симеон и Ана откликнаха. Святият Дух им говори и те не останаха безучастни. Чудя се какво щеше да стане, ако не бяха реагирали? Не само те, но всички останали участници в събитията около Рождество откликнаха на водителството на Духа, с изключение на Ирод.

Мария откликна, когато каза на ангел Гавраил: „Ето Господнята слугиня; нека ми бъде според както си казал.“ (Лука 1:38)

Йосиф откликна, когато се събуди от сън и „стори както му заповяда ангелът от Господа и прие жена си.“ (Матей 1:24)

Овчарите откликнаха също, когато казаха: „Нека отидем тогава до Витлеем и нека видим това, което е станало, което Господ ни изяви.“ (Лука 2:15)

Mъдреците също откликнаха - щом видяха звездата те излязоха от зоната си на комфорт, за да намерят родилия се Цар.

Когато Бог те подтиква да направиш нещо, е нужно да го направиш. Това може да е подтик да се покаеш и да приемеш Исус за Господ и Спасител. Може да е да се покориш на Неговата воля за нещо. Може би Той иска да се включиш по-активно в служение на другите.

Чуваш ли Го да те подтиква да направиш нещо днес? Ще откликнеш ли? Не отлагай, щом Бог те кара да направи нещо – да не би да пропуснеш чудото на Рождество.

Mлада жена отишла на круиз. Докато се облягала на перилата на кораба, любувайки се на синята морска шир, тя загубила равновесие и паднала през борда. Веднага някой се гмурнал във вълните до нея и я извадил на повърхността, докато дошла спасителната лодка. За всеобща изненада героят се оказал най-възрастният член на екипажа, който бил на повече от 80 г. Вечерта устроили в негова чест тържество. „Реч, реч!“, завикали другите пътници. Старият господин бавно се изправил и огледал възторжената тълпа. „Искам да знам само едно нещо“, казал той малко ядосано, „Кой ме бутна?“

С повечето от нас е така. Бог ни побутва и подтиква да направим нещо, за което не ни достига или смелост, време или желание. Но когато чуем Божия глас, какво друго ни остава? Исус каза: „Блажени са онези, които слушат Божието слово и го пазят.“ (Лука 11:28)

Имаш ли очи за чудото на Рождество. Ще откликнеш ли на Божия глас преди Рождество?

Забележете какво каза Симеон на Мария в ст. 34. „Това Детенце е поставено за падането и за ставането на мнозина в Израел и за белег, против който ще се говори“.

Това не прилича на радостно рождествено послание. Симеон не казва „Честито Рождество и щастлива нова година! Айде, живи-здрави!“ Не каза „На многая лета!“ Той й каза, че Рождество няма да е честито и новата година няма да е щастлива, докато хората не отликнат и не предадат живота си на Христос.

Защото истината е, че Рождество разделя хората на два лагера. Исус дойде на земята и раздели човечеството. Исус ще накара мнозина да падат и стават. Божият Син дойде на земята, живя сред нас, умря безгрешен и възкръсна, за да победи смъртта. И Той очаква хората да вземат решение – дали да повярват в Него или да отхвърлят Неговото свидетелство.

Библията казва, че Исус е или крайъгълният камък, на който се изправяш и основаваш живота си, или камъкът, о който се спъваш и падаш. И днес, седмица преди Рождество, Исус ни призовава да вземем решение. Ако откликнем, образно казано, ние ще станем. Ако не откликнем, ние ще паднем.

Не можеш да останеш неутрален спрямо Исус. Или си с Него или си против Него. Или се приближаваш към Него, или се отдалечаваш. Или имаш Сина, или нямаш Сина.

Интересното нещо е, че ако положим усилия да видим чудото, няма начин да не откликнем на него. И това ни отвежда до последната стъпка – да станем посланици. Нека прочетем отново ст. 38: „И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха изкуплението на Ерусалим.“

Имаш ли близки и приятели, които са погълнати от подготовката около Рождество или Коледа, както наричат те празника? Преди няколко дни една съседка ми каза: „Вече очаквам с нетърпение празниците“.

Може би зад тяхното очакване и копнеж се крие вътрешен стремеж да получат утеха и прошка – неща, които само Месия може да даде. Ако познаваш такива хора, Бог иска да станеш Негов посланик и да им разкажеш историята за Рождество.

Ако ние преживеем чудото на Рождество, няма как то да не ни удиви. Тогава ще бъдем предизвикани да откликнем на Него и нуждата ни от утеха и прошка ще бъде посрещната. А ако погледнем сериозно на ролята си на посланици, ще можем да запознаем други хора с Христос и случилото се на Рождество. Тогава и те ще могат да намерят това, което са търсили.

Рождество е едно чудно и предизвикващо послание! В него може да намерим това, което сме търсили. И когато го намерим, не е възможно да мълчим. Ако имаш Сина, имаш всичко.

Един богат човек колекционирал скъпи картини заедно със своя син. Те притежавали безценни творби от известни художници – от Пикасо до Ван Гог, които украсявали стените на тяхната къща.

Но с приближаването на зимата избухнала война и синът отишъл да служи на страната си. След няколко седмици баща му получил телеграма. Синът му бил убит, докато се опитвал да спаси друг войник.

Измъчен и самотен, старият човек очаквал приближаващото Рождество с досада и тъга. Радостта от празника била изчезнала със смъртта на неговия син.

Сутринта на Рождество Христово почукване на вратата събудило потиснатия човек. Докато отивал да отвори, шедьоврите по стените само му напомняли, че синът му никога няма да се върне у дома. Щом отворил вратата видял войник, който носел голям пакет в ръцете си и казал: „Господине, вие не ме познавате, но аз съм приятел на вашия син. Той бе прострелян, докато ме спасяваше. Мога ли да вляза за малко? Искам да ви покажа нещо.“

Войникът споменал, че е художник и след това дал на бащата пакета. Когато бащата го разтворил, се показал портрет на неговия син. Макар и картината да не била произведение на изкуството, на нея лицето на младия мъж било изобразено невероятно точно. Едва сдържащ емоциите си, домакинът закачил портрета над огнището, отмествайки картини, струващи милиони долари. След като свършил, бащата седнал на стола и прекарал Рождество съзерцаващ подаръка, който получил.

Портретът на неговия син скоро станал най-ценното му притежание, далеч надхвърлящo интереса му към картини, за които мечтаели световните музеи.

На следващата пролет бащата починал и тъй като нямал друг наследник, цялата колекция била обявена на търг. Съгласно волята на бащата, всички картини трябвало да бъдат продадени на Рождество – деня когато той получил своя подарък.

Денят скоро настъпил и колекционери от цял свят се събрали, за да наддават за някои от най-впечатляващите картини на света.

Търгът започнал с картина, която не била в списъка с желания на нито един колекционер. Това бил портретът на сина на починалия. Водещият търга поискал първоначално предложение, но залата останала тиха. „Кой ще открие наддаването с $100?“ Никой не отговорил.

Накрая съседът на бащата предложил $10. „Това е всичко, което имам. Познавах сина, затова искам да я имам.“ Тъй като никой не предложил повече, човекът получил картината.

Когато всички зачакали следващите картини, търгът бил обявен за закрит. Не вярващи на ушите си, хората в залата започнали да викат и да искат обяснение. Тогава водещият казал: „Когато обявих търга, имаше клауза в завещанието, която не можех да разкрия досега. По желание на починалия се продава само портрета на сина му. Който вземе него, получава всичко.“

Посланието на Рождество е същото. Поради любовта на Бащата, който вземе Сина, получава всичко. Ще Го вземеш ли на това Рождество?

На Рождество ти си поканен на Рожден ден. Това е рожденият ден на Исус. Но на своя рожден ден Той е този, който иска да ти даде подарък. Той иска да ти подари Себе Си. Ще го вземеш ли?

Нека се помолим.

_____________________

БПЦ "Нов живот" Варна 

18.12.2016 г.