Благодари на Бог за понеделник

/проповед/

 /илюстрация - AI/

Увод

Един се обажда в полицията:

–       Ало, полицията ли е? – Да. – Тук ме държат насила! – Къде си? – На работа.

Обичаш ли си работата? Или и тебе те държат насила там? 😊 Надявам се, че тук има такива хора, които отиват с удоволствие на работа!

По-често обаче срещам хора, чието неудовлетворение от работата хвърля сянка над целия им живот. Цял ден се измъчват на работното си място. В края на деня се връщат от работа и си го изкарват си на съпруга/та или на децата. И нямат търпение да се пенсионират.

На работното ни място прекарваме около 56 000 часа за целия си живот. И това в случай, че работим 8 часа, 5 дни в седмицата. Но не винаги е било така.

През 1919 г. правителството на Теодор Теодоров подготвя Царски указ, утвърден от цар Борис III, с който се въвежда 8 часов работен ден. Но дотогава работният ден не е бил регулиран със закон. В различните фабрики и земеделски стопанства хората са работили по 10, 12 и дори 14 часа на ден.

А през 19 в. е било още по-трудно! Ето как са изглеждали задълженията на един чирак в занаятчийството в епохата на Възраждането:

Чиракът е трябвало да отвори дюкяна или работилницита в 4-5 ч. сутринта. Работният ден е продължавал 14-16 часа, от изгрев до залез слънце (или докато свърши газта в газената лампа). Почивало се само в неделя или на големите християнски празници.

Преди майсторът да прекрачи прага, чиракът е трябвало да отвори кепенците, да запали печката или огнището, да донесе дърва или въглища, да почисти и измете, да напръска пода с вода, за да не се вдига прах.

След това трябвало да донесе с кобилица или тежки бакъри с прясна вода от градската чешма – както за нуждите на занаята, така и за пиене и миене на майстора. Следвало подреждане на инструментите, за да може майсторът да започне работа веднага.

Ще кажете, сигурно заплатата поне е била добра! Всъщност, чиракът не получавал заплата. Работил срещу подслон, храна, дрехи веднъж в годината и правото „да открадне занаята“.

Така са работили нашите пра-пра-пра дядовци. Колко от вас бихте се радвали на такава работа? Можете ли да си представите да работите при такива условия? И да сте щастливи?

Работата – благословение, не проклятие

Днес работата крие също опасности. Според статистиката през 2025 г. е имало 2356 злополуки на работното си място. Смъртните злополуки са 76. През последните 10 г. в България са станали 28000 трудови злополуки. Около 70% от заетите у нас са изложени на стрес на работното място.

След всичко казано може да се запитаме как изобщо може трудът да е нещо добро. Понякога отиваме на работа, и караме на автопилот – ден да мине, друг да дойде.

Както шеговито е казал поетът Робърт Фрост, „Мозъкът е удивителен орган – започва да работи в момента на ставане сутрин и не спира докато не влезеш в офиса.” А Джером Джером е казал, „Харесвам работата, тя ме очарова. Мога да седя и да я гледам с часове.“

Затова много хора мислят, че работата е Божие проклятие. Но макар и грехопадението да доведе до последствия, които промениха труда, трябва да знаем, че трудът датира от преди грехопадението.

В началото … Бог работеше. Шокира ли ви това? Той сътвори небето и земята и всичко на нея, включително човека.

Бог възложи и на Адам и Ева работа преди грехопадението. Той трябваше да даде имена на животните, а след това двамата трябваше да ги подчинят, да се грижат за Едемската градина и да си приготвят храна от растенията, който Той им осигури.

Бог продължава да работи и днес. Псалм 121 ни напомня, че „Онзи, Който те пази, няма да задреме.“ (ст. 3)

Исус също работи. До 30-годишна възраст Той беше дърводелец, а след това изработи спасение за света, като умря и възкръсна от смъртта. Исус каза:

Йоан 5:17 „Отец Ми работи досега, и Аз работя.“

Ние сме създадени по Божий образ, затова Бог иска от нас също да работим. Бог иска да работим, защото иска да ни благослови. Той знаеше, че работата ще бъде за нас предизвикателство, но знаеше също, че тя ще донесе радост и награда повече от всичко друго на света.

Авторът на Еклесиаст изразява това така: „Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, и да се наслаждава от благото на всичкия си труд, в който се труди под слънцето, през всичките дни на живота си, които му е дал Бог; защото това е делът му.” (Екл. 5:18).

Работата и трудът са благословение и дар от Бога! Но за да можем наистина да оценим този дар, ние трябва първо да сме повярвали в Този, който създаде работата. Защото работата трябва да е съвместно усилие между Бог и нас. Както казва Псалм 127,

Псалм 127:1 „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите.“

В Новия завет също ни увещава многократно да работим. Павел казва на солунците:

2 Солунци 3:10 „Защото и когато бяхме при вас, заръчвахме ви това: ако някой не иска да работи, не трябва и да яде.“

Някой може да каже: „Добре, разбирам че Бог ни заповядва да работим, но какъв е смисълът? Защо да работя?

Работата като служение

Първо, ние сме създадени, за да работим.

Ефесяни 2:10 казва, „Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, каквито Бог отнапред е определил да вършим.“

Ние сме създадени от Бога, за да вършим добри дела, т.е. да работим и с работата си да Го прославяме. Без значение какво работим, всичко което правим трябва да Му носи слава.

1 Коринтяни 10:31 „И тъй, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава.“

Колосяни 3:23 „Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като за човеци.“

Работиш ли така, все едно работиш за Господа? Или чакаш шефа да влезе, за да влезеш в работен режим?!

Освен да прославяме Господа, чрез работата ние издържаме нашите семейства.

1 Тимотей 5:8 „Ако някой не промишлява за своите, и особено за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от невярващ.“

Работим също, за да издържаме тези, които не могат да работят – хората в неравностойно положение. Част от твоите пари отиват за социални помощи. Отделно в нашата църква има няколко човека, които са чувствителни за нуждите на бедни хора и те стимулират и останалите да дават за нуждаещите се.

Не става въпрос за тези, които не искат да работят, а за тези, които не могат да работят. Защото, както казва апостолът,

Ефесяни 4:28 „Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има какво да отдели и на този, който е в нужда.“

Ние работим, за да подкрепяме служението на църквата и нейните евангелизационни прояви. Нашата църква е даваща църква, но ние трябва да работим за това вбъдеще да можем да издържаме и бъдещите пастори и проповедници. Апостол Павел пише,

1 Тимотей 5:17-18 „Презвитерите, които управляват добре, нека се удостояват с двойна почит, особено онези, които се трудят в словото и поучението; защото Писанието казва: „Да не връзваш устата на вола, когато вършее“; и: „Работникът заслужава заплатата си.“

Работим и за да се грижим като настойници за това, което Бог ни е поверил. В притчата за талантите, за тези, които са се доказали като верни и плодоносни, се казва:

Матей 25:21 „Хубаво, добри и верни слуго! В малкото си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.“

Много жени страдат от това, че заради отглеждането на децата си нямат време за професионална реализация. Но искам да ви насърча с историята на майката на Джон Уесли – Сузана Уесли. Тя никога не проповядвала пред хиляди хора. Не написала книги. Не била известен богослов.

Но вярно отгледала и възпитала деветнадесет деца, отделяла време за молитва и за Божието слово с тях. От това "малко" служение Бог издигнал Джон и Чарлз Уесли – двама от хората, които променили духовната история на Англия. Хората са виждали само една майка в кухнята. Бог е виждал човек, верен в малкото.

И на последно място (но не и по значение), ние работим, за да свидетелстваме за Бога. Ние сме сол и светлина на работното си място.

Матей 5:16 „Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.“

Не знам как се чувствате в понеделник сутрин, в началото на новата седмица. Ако не сте въодушевени да изкарате още една работна седмица, ви препоръчвам книгата на Марк Грийн „Благодари на Бог, че е понеделник“. Разбира се, под „понеделник“ авторът има предвид цялата работна седмица.

В нея той казва приблизително следното, „Бог ти плаща, за да стоиш 8 часа на работното си място и да благовестваш на някого, на когото Той плаща да стои там 8 часа и да не може да избяга.“

Думите са важни, но най-силното свидетелство за колегите ти е отношението ти към твоята работа. Както казва един друг автор, „Невярващите ти колеги ще изградят мнението си за Исус Христос и за църквата по начина, по който се отнасяш към ежедневните си отговорности. Тях не ги е грижа как се държиш в неделя сутрин между четирите стени на твоята църква.“

Даваш ли всичко от себе си в работата си? Стремиш ли се да работиш качествено? Благодариш ли на Бог за понеделник?

Много важно е също и отношението ти към шефа и колегите на работното място. Някой ще каже, „Ами ако шефът ми се отнася зле към мене?“ „Ами ако ми забавя заплатата?“ „Трябва ли да проявявам християнска любов и към него?“

Отговорът е, „Разбира се! Такива хора най-много се нуждаят от твоето свидетелство“. Такива нечестиви човеци се нуждаят от Исус, иначе ще отидат в ада! Твоето свидетелство на работното ти място може да е единствената възможност да видят какво е истинско християнство.

Друг може да попита, „Ами ако работата ми не ми дава никаква възможност за професионално израстване и кариерно развитие? Пак ли трябва да свидетелствам за Христос и да показвам любов?“

За християните няма безперспективна работа. Спомнете си Йосиф. Стана слуга, уж нямаше възможност за кариерно развитие, но му повериха да се грижи за цялото стопанство на началника на телохранителите. Дори когато несправедливо бе обвинен и го вкараха в затвора, Бог пак го издигна и го постави над цял Египет!

Може би Павел това има предвид, като казва…

Колосяни 3:24 „понеже знаете, че в награда ще получите от Господа наследството…“

Може да кажеш, това говори за бъдещата награда на небето. Както казват (на английски Pie in the sky when you die), „Сладкиш на небето ще получиш за което.“ Но тук става въпрос за повече от небесна награда. Не е само сладкиш на небето, но и „стекът вече се пече, докато времето тече“.

Исус каза,

Лука 16:10 „Верният в най-малкото и в много е верен“.

Следователно, ние работим, за да прославяме Бога и да Му служим, да издържаме семействата си и тези, които не могат да работят, да подпомагаме служението на църквата, за да сме добри настойници на Божията благодат и да сме сол и светлина на света.

С две думи, ние работим поради две основни причини – да прославяме Бога и да служим на хората.

Както Мартин Лутер е казал: „Стопанката, която мете кухнята си върши Божията воля точно толкова, колкото монахът, който се моли – не защото тя може да пее християнски химн докато мете, а защото Бог обича чистия под. Обущарят-християнин върши християнското си задължение не като поставя малки кръстчета на обувките, а като прави добри обувки, защото Бог се интересува от майсторската изработка.“

Когато работим по този начин, работата ни се превръща в служение и получава вечно измерение.

Но възниква още един въпрос - колко часа на ден и какво иска Бог да работим?

Работа, не хамалогия (колко и какво да работим)

По улиците или метрото на големите градове в Япония може да се видят спретнато облечени офис служители, които лежат безпомощно като трупове. Този феномен се нарича роджо-не (буквално, „спане на пътя“). Каква е причината? Това е следствие на крайно физическо изтощение. Ако изпуснат последния влак за дома, заспиват там, където ги застигне умората.

Бог благославя трудолюбието и съвестното отношение към работата, но Той не очаква от нас да работим докато припаднем. Или да сме толкова обсебени от работата си, че нашите семейства да страдат. Затова Бог установи съботата.

Изход 20:9 „Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа.“

Бог ни казва да работим шест дни. Официално от 1974 г. в България имаме 5-дневна работната седмица (учениците продължават да учат 6 дни до началото на 90-те). И сега има много дребни бизнеси, които работят 6, даже 7 дни! Но ако работиш 5 дни, може да използваш шестия да свършиш нещо вкъщи или на село/на вилата.

Според някои семейни терапевти, ако мъжът работи повече от 9 часа, пет дни от седмицата, той трудно би имал някакво положително влияние върху семейството и децата си.

Също, има някои професии, които християните не бива да упражняват. Например, не може да се изхранваш, като практикуваш трафик на хора, сводничество, разпространение на наркотици, лихварство, черно тото и др.

Грях е да работиш на черно, например да си таксиметров шофьор или майстор и да работиш без да декларираш доходите си, или да работиш нещо без съответната правоспособност. Защо? Защото така нарушаваш закона на страната, а с това и принципа в

Матей 22:21, „Отдавайте кесаревото на кесаря“.

Също, не бива да работиш нещо, което е законно, но за което съвестта ти те осъжда. Павел казва,

Римляни 14:23 „всичко, което не става по убеждение, е грях.“

Един човек от нашата църква работеше в печатница, в която се печатаха реклами на казина и игрални зали и нямаше мир за това, и напусна. Друг напусна работа, в която работеше в неделя и не можеше да идва на църква. Един добър критерий за това какво можем и какво не можем да работим е да си зададем въпроса, „Какво би направил Исус на наше място?“

Заключение

В заключение, всяка професия и всяка работа е служение. Работата ни има вечно измерение, когато работим за пред Бога и за Негова слава. Няма светска и свещена работа. „Господня е земята и всичко, що има в нея“ (Псалм 24:1). Твоята вяра ще освети всяка работа, ако чрез нея искаш да служиш на хората и да прославяш Бога.

Нашата стойност не се определя от нашата работа. В Божието царство работата на един доктор не е по-ценна от работата на един боклукчия. Работата на един учител не е по-достойна от тази на един продавач. Нашата стойност се определя от нашите взаимоотношения с Исус Христос. Не от това какво правим, а от това кои сме ние в Него. Всички сме еднакво ценни в Неговите очи.

Той ни оценява по това доколко се грижим за нашето семейство финансово и духовно, дали участваме в служение, дали помагаме на нуждаещите се, дали сме сол и светлина в света и дали израстваме във вярност на нашия Господ и Му служим, защото Той ни послужи, като умря на кръста за нас. Това е нашата работа. Дано имаме вярата, силата, мъдростта и смелостта да я вършим добре, амин!

Един пътник срещнал трима каменоделци, които вършели една и съща работа. Попитал първия:
– Какво правиш?
Той отговорил раздразнено:
– Дялам камъни.

Попитал втория:
– А ти какво правиш?
– Изкарвам прехраната на семейството си.

Попитал третия:
– А ти?
Той се усмихнал и казал:
– Строя катедрала, в която поколения хора ще се покланят на Бога.

Какво правиш на твоята работа – дялаш камъни или строиш катедрала? Благодариш ли на Бога за понеделник?

Молитва

______________________

БПЦ "Нов живот" Варна

23.08.2026 г.