Честито Благовещение!

"Цялото църковно движение на жените може и трябва да отразява светлината на евангелското откровение, според което една жена - като представител на човешката раса, беше призована да даде своето съгласие на Въплъщението на Словото. Именно разказът на Благовещение предава тази истина, когато ни съобщава, че едва след "съгласието" на Мария, която склони да стане майка на Месията, "ангелът си отиде от нея". (Лука 1:38) Ангелът бе завършил мисията си - той можеше да предаде на Бог това "да" на човечеството, изречено от Мария от Назарет." - папа Йоан Павел II

"Следвайки примера на Мария за покорство на Бог, ние можем да се научим да служим деликатно, но не угоднически. В Мария ние не откриваме и най-малката следа от отношението на глупавите девици, които се покоряват прибързано. Мария слуша внимателно какво Бог иска от нея, размишлява върху това, което не разбира напълно и пита за това, което не знае. След това се предава напълно на следване на Божията воля: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. - Хосемария Ексрива

Раждането на една църква (Деяния 16:11-40)

/проповед/

Днес започваме нова поредица проповеди върху Посланието на ап. Павел към филипяните. Темата ни е „Исус – наша радост“ и следващият път ще говорим повече за самото послание. Преди това обаче, днес ще видим как беше основана църквата във Филипи.

Не знам за вас, но аз обичам историята. И ми беше много интересно да разбера как евангелието е дошло до Варна. Как се е родила варненската църква. Знаем от църковната история, че Бог се е явил на ап. Андрей и му е заповядал да отиде в Скития. Той тръгнал на север покрай бреговете на Черно море и стигнал до Одесос, до нашия град. Проповядвал известно време и създал християнска общност. После, преди заминаването си, поставил Амплий начело на местната църква, който бил един от седемдесетте ученици.

Знаем това, но не знаем подробности. Например, колко голяма е била църквата, къде точно са се събирали, колко бързо благовестието е достигнало до съседните населени места, какво е било отношението на местните хора към християните. Това сигурно ще разберем чак на небето. Но се радвам, че можем да знаем повече за това как е била основана църквата във Филипи!

Благодарение на Лука, разполагаме с боговдъхновено и подробно описание на раждането на църквата там. Затова, преди да започнем със същинското изучаване на Филипяни, мисля че ще е полезно да видим как благата вест е дошла във Филипи и как е била основана църквата там.

Това става по време на втората мисионерска обиколка на Павел (от 49-52 г.). Заедно с Тимотей и Сила, Павел тръгва от Антиохия Писидийска на север, за да нагледа и укрепи църквите, основани по време на първата обиколка. Първоначално те възнамеряват да отидат в провинция Азия, което е западната част на днешна Турция. Taм се намирали Колос и Ефес, където са се надявали да основат църкви. Но Духът им забранява. Как точно е станало – чрез видение, сън, глас от небето – не знаем. Но те разбират, че сега не е Божието време. Може би защото Бог е изпратил някой друг или защото хората още не са подготвени да приемат благата вест.

Тръгват на североизток към Витиния, но Духът отново не им позволява отново. Сигурно са били доста озадачени – „Боже, нали ти ни изпрати на мисия, сега където и да отидем ни даваш затворена врата!“

Понякога Бог ни води с облачен стълб и огнен стълб и колкото и трудно да е, по-добре да се покорим на неговото водителство, защото то е най-доброто за нас.

Не им остава нищо друго, освен да завият на северозапад и достигат до пристанището Троада или известно още като Троя. Тук към тях се присъединява Лука, защото разказът продължава в 1 л. мн. ч. Докато се чудят накъде да поемат оттам, Бог им дава видение – ангел, който или е говорил като македонец, или е бил облечен като такъв, или му е казал, че е оттам.

Така те получават двойно водителство - двойна забрана и отворена врата и принудa, и се озовават във Филипи. Там те срещат трима човека и тези три срещи се оказват ключови за основаването на църквата – една жена, една робиня и един езичник.

Това са три категории хора, на които евреите са гледали с пренебрежение. Всяка сутрин и всяка вечер главата на семейството в Израел се молил и благодарял на Бог, че не го е създал „езичник, жена или роб.“ Едва ли е съвпадение, че първите три срещи и обръщения на хора във Филипи са от тези презирани от евреите категории. Нека видим как става това.

Деяния 16:11-12 „Отплавахме от Троада направо за Самотраки, а на другия ден продължихме за Неапол. Оттам отидохме във Филипи, римска колония и главен град на тази част от Македония, където прекарахме няколко дни.“

Очевидно Бог този път им дава попътен вятър, защото те преминават разстоянието от 250 км. от Троя до Неапол само за 2 дни. На връщане това им отнема 5 дни (Деяния 20:6)!

Град Филипи е римска колония. Хората там са имали римско гражданство, с произхождащите от това права и привилегии. И там мисионерският квартет не си губи времето.

Деяния 16:13 „В събота излязохме край реката извън града, където мислехме, че ще намерим място, определено за молитва. Там се бяха събрали няколко жени и като седнахме при тях, започнахме да им говорим.“

Когато пристигат във Филипи, Павел и спътниците му разбират, че там няма синагога. Според еврейската традиция, за да се основе синагога в един град е нужно да има поне десет мъже – глави на семейства. Ако тези изисквания не са изпълнени, юдеите се събирали на открито, на брега на местната река или море.

Затова в събота Павел, Тимотей, Сила и Лука отиват до реката и там виждат група жени. Една от тях щеше да стане първата обръщенка.

Деяния 16:14-15 „Сред тези, които ни слушаха, имаше една жена от Тиатир на име Лидия, която търгуваше с пурпурни платове. Тя почиташе истинския Бог и Господ отвори сърцето й да слуша внимателно това, което Павел казва. Заедно с всички от своя дом тя се кръсти и след това започна да ни моли с думите: „Ако според вас истински вярвам в Господа, елате на гости в дома ми!“ И тя настояваше, докато се съгласихме да отидем.“

Една от жените се казва Лидия и е била богата езичничка от Тиатир, която е имала страх от Бога. Тя е поглъщала всяка дума на Павел. Тук четем, че „Господ отвори сърцето ѝ да слуша внимателно това, което Павел казва.“ (ст.14)

Езичничката Лидия става първият повярвал човек в Европа. Отварянето на сърцето ѝ доведе до отваряне на дома ѝ. Изповедта ѝ на вяра доведе до нейното кръщение и предложено гостоприемство на гостите. Това беше външната изява на новооткритата ѝ вяра в Бога. Това беше първата важна среща, преди да се роди местната църква.

Нека сега прочетем...

Деяния 16:16-17 „Веднъж, когато отивахме към мястото за молитва, срещнахме една робиня, в която се беше вселил дух, предсказващ бъдещето. Господарите й печелеха много от нейните гадателски способности. Тя тръгна след Павел и нас, като викаше: „Тези мъже служат на Всевишния Бог! Те ви известяват как можете да се спасите!“

Следващият обръщенец е една робиня, за която Лука казва, че има „дух, предсказващ бъдещето.“ (ст.16) С други думи, тя е била демонично обсебена.

Някои християни вярват, че дори християните могат да бъдат обсебени от демон. Според богословът Чарлз Райри при демоничното обсебване „демон, който обитава в човек и упражнява контрол и влияние над този човек, което води до психическo разстройство. Демоничното обсебване трябва да се разграничава от демоничното влияние върху човек. При второто демонът работи отвън, а при първото – отвътре. Поради това християните не могат да бъдат демонично обсебени, защото в тях обитава Святия Дух. Но християни могат да бъдат мишена на демонична активност до такава степен, че могат да изглеждат като демонично обсебени хора.“

И така, един ден Павел и Сила отиват към мястото за молитва и една робиня тръгва след тях. Очевидно тя е някакъв медиум или екстрасенс. Тя е обсебена от демон, който я използва като канал за предаване на съобщения и за предсказване на бъдещето.

Днес всякакви врачки, гадателки, оракули и екстрасенси са на особена почит в България. Най-красноречивото свидетелство за това е Ванга Гущерова. Поради липса на Библейска просвета, хиляди хора са прелъстени от нея.

Но тя действа посредством контакти с падналите нисши духове. Те притежават голяма мощ и познание, и поради това могат да предвиждат някои неща. Тези служители на злото знаят от какво боледува човек или какви са проблемите му. Те могат да му помогнат в някои негови желания или дори да го изцелят, за да пленят душата му. Така той бива пленен от тях и започва да ги почита като Самия Бог.

Димитър Попмаринов пише, че „хора, близки с Ванга, съобщават как понякога тя изпада в транс, променя рязко лицето и гласа си и започва да говори от името на други хора. Самата тя изповядва, че предсказва, като общува с духовете на умрелите. Всъщност тези духове не са на покойници, а са духове, подчинени на дявола.“ Пред близките си Ванга откровено признава: “Понякога спя само един час. Духовете не ми дават мира. Тормозят ме, будят ме. Казват: "Ставай. Време е да се работи". Но какво казва Библията за тези гадателството и мистицизма?

Второзаконие 18:9 „Да няма сред тебе ... прорицател, окултист, гадател или магьосник, никакъв чародей, запитвач на зли духове, врач или човек, който извиква духове на мъртви; защото всеки, който прави тези дела, е омразен на Господа и поради тези мерзости Господ, твоят Бог, изгонва тези народи пред тебе.“

Но да се върнем на Деяния 16 глава. Робинята върви след мисионерите и вика, „Тези мъже служат на Всевишния Бог! Те ви известяват как можете да се спасите!“ Точният превод на последното изречение е „Те ви известяват път на спасение“. Тоест, думата „път“ не е членувана. С други думи, робинята казва, че те разгласяват един път за спасение, не пътят за спасение. И днес много хора са съгласни, че това е път за спасение, но не и пътят, единственият път!

Това се повтаря много пъти.

Деяния 16:18 „Това продължаваше дни наред, докато Павел се ядоса, обърна се и каза на духа: „В името на Исус Христос ти заповядвам да излезеш от нея!“ И духът мигновено излезе.“

Павел сякаш казва, „Това момиче ме разсейва. Ще сложа край на това веднъж завинаги.“ И тя веднага е избавена. Дошла е на себе си и най-вероятно е повярвала, приела е Христос.

Злият дух е излязъл от нея, а с това е отлетяла и надеждата за печалба на господарите ѝ (ст.19). Гръцкият глагол, използван за излизането на духа и за отлитането на надеждата е един и същ – exelthen. Но ефекът върху нея и господарите ѝ беше коренно противоположен - нейното благословение донесе финансови загуби за тях, защото вече не можеше да предсказва бъдещето. Ето още една причина, поради която много хора се противят на благовестието.

Затова те хващат Павел и го завеждат в съда с обвинението, че „смущават града ни, като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим.“ (ст.20-21). С други думи, отправят расистки обвинения към тях.

И без никакво съдебно разследване...

Деяния 16:22-24 „Цялото множество там ги подкрепи в обвиненията им срещу Павел и Сила. Съдиите разкъсаха дрехите им и наредиха да ги набият с тояги. След като здраво ги наложиха, те ги хвърлиха в затвора и заповядаха на тъмничаря зорко да ги охранява. При такава заповед тъмничарят ги хвърли в най-вътрешната килия и окова краката им между тежки дървени трупи.“

Павел и Сила са набити с с тояги и хвърлени в затвора. В нашата църква имаме двама души, които фалшиво са обвинени в престъпление и несправедливо са лежали в затвора. Те могат най-добре да разберат как Павел и Сила са се чувствали. Но и останалите можем да си представим какво е без съд и присъда да си пребит и хвърлен в затвора. За съжаление, имаме много примери за това от недалечното ни минало.

Какво става, когато нещо ужасно се случи в живота ти? Ти се стремиш да живееш добре, когато внезапно нещо ти се стоварва на главата. Единствената вина на Павел и Сила беше, че проповядваха евангелието. Това не се харесва на всички. Господарите на робинята бяха ударени в джоба и това хич не им хареса. Те не бяха загрижени за момичето, а за тези сили, които им носеха печалба.

След побоя мисионерите са затворени в „по-вътрешната тъмница“ (ст.24). Техните права бяха нарушени, болеше ги навсякъде. Може да допуснем мисълта, че са започнали да се обвиняват взаимно за решението да дойдат във Филипи:

Павел: За Бога, Сила, казах ти, че трябва да отидем в Азия!

Сила: Не обвинявай мен, Павле. Нали ти беше този, който каза, че Духът е казал „Не.“

Павел: Разбира се, за всичко съм виновен аз. Ти защо не настоя да отидем във Витиния, когато имахме възможност?

Сила: Доколкото си спомням, заедно решихме да не ходим там. И преди да ме обвиняваш, че сме дошли във Филипи, не беше ли ти, който твърдеше, че си видял ангел да ти казва да дойдем тук?

Павел: Да, но ти трябваше да имаш смелостта и здравия разум да ми кажеш, че това е било демон, не ангел.

Но такъв диалог не се състоя. Вместо да се питат „защо?“, те започват да се молят. Понякога е възможно Бог да позволява да се отнасят към нас несправедливо, за да ни даде възможност да свидетелстваме.

Деяния 16:25 „Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха...“

Не знам за вас, но ако това се беше случило на мен, нямаше да ми е до пеене! Вместо да роптаят и да се оплакват, Павел и Сила се молят и пеят хваление. Те знаеха, че са там по Божията воля. И останалите затворници слушаха с интерес. Един вид бяха поканени на църковна служба в затвора! Начинът, по който мисионерите реагираха на тази несправедливост не остана незабелязана от затворниците. Предполагам, че когато са излезли от затвора, някои от тях са потърсили църквата, основана от Павел.

Внезапно техните молитви и песни бяха прекъснати.

Деяния 16:26 „внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха; и веднага всичките врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха. Тъмничарят се събуди и като видя, че вратите на затвора са отворени, изтегли меча си и поиска да се самоубие, смятайки, че затворниците са избягали. Тогава Павел извика високо: „Не се наранявай! Всички сме тук!““

Началникът на тъмницата вижда, че вратите са отворени. Той отговаря с живота си за затворниците, затова се готви да се самоубие. Можете ли да си представите началника, застанал пред затвора и мисли, че всичко е загубено, че затворниците са избягали и внезапно чува глас отвътре, който му казва да не се наранява. Чудно ли е тогава, че той се втурва в тъмницата и пада в краката на Павел и Сила.

И тогава, поради всичко, което е видял, началникът на охраната пита,

Деяния 16:31 „Господа, какво трябва да сторя, за да се спася? А те казаха: Повярвай в Господа Исуса [Христа], и ще се спасиш, ти и домът ти.“

Повярвай в Господа Исуса Христа! Отговорът на този въпрос тогава и сега е един и същ. Истинската библейска вяра има три измерения – разбиране, вяра и посвещение. Трябва да разберем, че Исус даде живота си заради нашите грехове. Трябва да сме убедени, че Исус възкръсна от смъртта и отвори вратата на вечността за всички, които вярват.

Второ, ние трябва да вярваме. Едно е да знаеш нещо, друго е да го вярваш. Вярата е нещо по-голямо от познаването и съгласието с фактите. И трето, истинската вяра означава посвещение на истината, в която вярваш.

В Откровение 3:20 виждаме Исус Христос да стои на вратата и да чука. Един автор казва, че това е чудесна метафора за начина, по който Христос идва при нас. Според него в тази картина можем да видим трите измерения на вярата.

Първо, чувам чукането – това е знание. Второ, отивам до вратата – това е вяра. Трето, отварям вратата – това е посвещение.

По-нататък, в ст. 32-36 виждаме, че началникът на затвора вече е нов човек. Той не само ги взема в дома си, слага им трапеза и измива раните им, но и „без забава се кръсти“ заеднo със семейството си (ст.33).

Този, който нанасяше рани на тези мъже, сега им изми и превърза раните. Този, който ги хвърли в по-вътрешната тъмница, сега ги покани в собствения си дом. Този, който им даваше от затворническата дажба, сега сложи пред тях най-доброто, което имаше.

Когато на следващата сутрин съдиите пращат да пуснат Павел и Сила от затвора, той казва: „Биха ни публично, без да сме били осъдени, нас, които сме римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни изваждат? Така не става; но те нека дойдат и ни изведат.“ (ст.37)

Римските закони забраняваха римски гражданин да бъде бичуван. Забележете, че Павел не изтъкна в своя защита факта, че е римски гражданин преди да бъде бит, макар че това щеше да му спести мъките. Защо? За да не покаже че го е страх да страда за истината, която е проповядвал.

Но защо съобщи, че е римлянин след това? Първо, за да покаже на хората, че проповедниците на евангелието не са толкова презряни, колкото са ги мислели, и че заслужават по-добро отношение. Но имаше още една причина.

Той го направи, за да осуети по-нататъшни опити на магистратите да тормозят християните във Филипи и да създаде сред населението на града по-добро мнение за християните, като видят че е имал възможност да се защити, но не го е направил. С една дума, Павел го направи за Божия слава.

И в ст. 40 четем...

Деяния 16:40 „А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидиини, и като видяха братята, увещаха ги, и си заминаха.“

Вместо те да бъдат увещани и насърчени, те увещават и насърчават вярващите. Сигурно е била чудесна вечер на общение, молитви и хваление. Сигурно е имало сълзи от радост, но и много смях, докато Павел разказва как магистратите са дошли да ги молят да си тръгнат.

В заключение, Бог избра трима напълно различни хора, за да формира ядрото на църквата във Филипи. Лидия не основа църква за бизнесмени във Филипи. Робинята не се присъедини към църква, съставена от бивши ясновидци. Тъмничарят не стана член на църква за военни. Всички те трябваше да се научат как да се приемат един друг в една и съща църква.

Молитва.

 ___________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

13.02.2022 г.

Градината на утробата

Честито Благовещение! 

В деня, в който Мария каза на ангел Гавриил, "Ето Господнята слугиня; нека ми бъде според както си казал," Словото стана плът в утробата ѝ чрез силата на Святия Дух. Чрез своето покорство Мария направи възможно спасението за всички човеци. 

"Когато ангелът се яви на Мария, Бог обяви Своята любов към новото човечество. Това беше началото на новата земя, а Мария се превърна в телесния рай, в чиято градина да обитава новия Адам. Както в първата градина Ева донесе разрушение, така в градината на своята утроба Мария щеше да донесе Изкупление." - Aрхиепископ Фултън Шийн.

Три разговора за благовестието (Деяния 16:13-34)

/проповед/

Преди да се възнесе Исус Христос каза на своите ученици, че благовестието ще достигне до Ерусалим, цяла Юдея, Самария и до края на земята. На Петдесетница Святият Дух се изля върху 70-те ученици и се роди църквата. След проповедите на Петър църквата достигна 5000 човека. Святият Дух използва Филип за пробив в Самария и Африка, а Петър бе изпратен да донесе благовестието на езичниците в лицето на Корнилий. 

Две важни победи бяха обръщението на гонителя на църквата Савел и решението на Ерусалимския събор да не се изисква спазването на Мойсеевия закон от повярвалите езичници. Пътят за благовестието беше разчистен и Павел и Варнава осъществиха първата мисионерска обиколка.

Святият Дух продължи да действа мощно в следващите поколения вярващи, както видяхме във видеото преди малко. Те бяха неудържими.

Според библейски учени до 325 г. половината население на Римската империя са християни. И всичко това започна с дванадесет мъже, които нямаха власт, нямаха пари и не бяха известни. Но те бяха абсолютно убедени, че Исус е възкръснал от смъртта и бяха движени от Неговия Святи Дух.

Ключът за успеха беше, че всеки повярвал, а не само една шепа апостоли, разнасяха евангелието. Разпръснатите от гонението говореха на всички в градовете, където пристигаха, печелеха тяхното благоволение и Господ прибавяше нови души към Царството. Както казва един автор, най-забележителното нещо е анонимността при разпространяването на ранното християнско движение.

Но как точно обикновените християни като теб и мен правеха това? Те следваха примера на тези, чрез които бяха повярвали. Днес ще разгледаме три благовестителски разговора на Павел в Деяния 16 глава. Но преди това малко предистория.

След Ерусалимския събор, Павел, Варнава, Юда и Сила са изпратени да предадат неговите решения на вярващите в Антиохия. След това Павел и Варнава решават да обиколят отново градовете, където са били и да насърчат създадените от тях местни църкви. Варнава иска да вземат със себе си Марк, но Павел не е съгласен, защото Марк ги е изоставил преди. Затова Варнава отплава за Кипър с Марк, а Павел и Сила тръгват към градовете на днешна Мала Азия. Това е второто мисионерско пътуване на ап. Павел. Четем всичко това в края на Деяния 15 гл.

По-нататък в 16-та глава виждаме, че от Листра вземат със себе си ученик на име Тимотей, преминават през градовете на Силиция, Галатия и Фригия. Святият Дух им забранява да отидат в Азия (не континентът, това е само провинция в днешна северозападна Турция). Не им позволява да отидат и на север към Витиния, но изпраща на Павел видение: „Един македонец стоеше и му се молеше, казвайки: Ела в Македония и помогни ни.“ (Деяния 16:9)

Виждаме, че Бог затваря едни врати, но отваря други и е добре да следваме Неговите напътствия, ако искаме да имаме успех! Това правят Павел, Сила и Тимотей и стигат до Троада, където към тях се присъединява и авторът на Деяния, Лука. От Троада отплават за Македония. Преминават през остров Самотраки, пренощуват в Неапол (днешна Кавала) и оттам отиват в главния град на тази област, гр. Филипи.

Сега ще разгледаме три важни благовестителски разговора по време на престоя на апостолите във Филипи. Те се намират в Деяния 16:13-34. Ще видим какво можем да научим от тях за нашето лично свидетелство.

Молитва.

Деяния 16:13-14 „A в събота излязохме вън от портата на едно място край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме, та говорихме на събраните там жени. И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на пурпурни платове, слушаше; и Господ отвори сърцето ѝ да обърне внимание на това, което Павел говореше.“

Първи разговор

Коя беше Лидия? Тя е богата бизнесменка от Тиатир, град в Мала Азия, който се слави с багрилата си. Лидия явно доставя от производител в Тиатир и продава тези платове. Научаваме, че тя е богобоязлива, но все още не е последовател на Христос.

Как повярва тя? Павел провежда евангелизационно Библейско изучаване с група жени, една от които е тя и Господ отваря сърцето ѝ.

Ст. 14 казва, Господ отвори сърцето ѝ да обърне внимание на това, което Павел говореше. С други думи, Господ е събудил вътрешното ѝ зрение, за да прогледне и да повярва в Исус. Павел проповядва, но спасителната първа крачка е направена от Бога!

Деяния 16:15: „И като се кръсти тя и домът ѝ, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна на Господа, влезте в къщата ми и седнете. И принуди ни.“

Втори разговор

Деяния 16:16-18 „И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една слугиня, която имаше предсказвателен дух и чрез врачуването си докарваше голяма печалба на господарите си. Тя вървеше след Павел и нас и викаше, казвайки: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение. Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павел, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея. И излезе в същия час.“

Това момиче е противоположност на Лидия. Най-вероятно тя е била тийнейджърка. Тя е демонично обладана и е робиня, с други думи тя е под двойно робство – духовно и икономическо робство. Господарите се възползват от нея. Павел не я среща на молитвено събрание. Тя е слугиня и да иска, не може да отиде, но дори да можеше, няма желание да отиде.

Как е спасено това момиче? Павел се моли за освобождение, демонът излиза от нея, тя е освободена, но не всички са щастливи от този факт. Когато прогонва духа, който я е обсебил, Павел прогонва и източника на печалби в нея.

Трети разговор

Деяния 16:19-24: „А господарите ѝ, като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците. И като ги изведоха при градските съдии, казаха: Тези човеци са юдеи и много смущават града ни, като проповядват обичаи, които не е позволено на нас, като римляни, да приемаме или да пазим. На това народът вкупом се повдигна против тях и градските съдии им разкъсаха дрехите, и заповядаха да ги бият с тояги. И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заръчаха на тъмничния началник да ги пази здраво; който, като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница и стегна добре нозете им в клада.“

Тук срещаме третия човек, началника на тъмницата. Кой е той? Началниците на затвори обикновено са римски войници, които са се проявили със смелостта си и като награда при пенсиониране получават правото да управляват затвори.

Следователно, този началник е стар, закален в битки и най-вероятно циничен човек, принадлежащ към средната класа. Той затваря Павел и Сила в най-вътрешната тъмница, което обикновено означава в най-ниската и отвратителна част на затвора. Там, където е тъмно, влажно и където се стичат всички фекалии.

Краката им са стегнати в клади, които представляват дъски с дупки за краката така, че като се вкарат вътре да не могат да се извадят. Дупките са пробити на различни разстояния така, че краката да могат да бъдат силно разкрачени, което причинява ужасна болка. Това принуждава затворникът да лежи по гръб на студената земя, след жестоко бичуване. Как би се чувствал ти на мястото на апостолите? Нека видим какво правеха те в това състояние.

Деяния 16:25-27: „Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха, внезапно настана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха; и веднага всичките врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха. И началникът, като се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна меча си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали. Но Павел извика със силен глас: Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тука.“

Защо Павел е все още там? Той е невинен, не трябва да е затворен. Сега вратите са отворени, оковите са развързани. Когато нещо подобно се случи на Петър в Деяния 12, Бог изпрати ангел, който му каза да излезе. Защо Павел и Сила не бягат? Някои смятат, че това са небивалици.

Но които уповават на милостивия всесилен Бог, виждат тук не небивалици, а възможности, защото Бог прави всичко за добро. В случая целта е началникът на тъмницата да приеме вярата. И ако затворът беше цената, която Павел и Сила трябваше да платят, те бяха готови да го направят!

Това разтърсва тъмничния началник:

Деяния 16:29: „Тогава начаникът поиска светило, скочи вътре и разтреперан падна пред Павел и Сила; и изведе ги вън, и рече: Господа, какво трябва да сторя, за да се спася?

Да сториш? Нищо не можеш да направиш. Спасението не е нещо, което правиш, а нещо, което е направено за теб. „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще се спасиш, ти и домът ти.“ Това е най-краткото обяснение на благата вест, което е записано в Библията.

Какво означава да повярваш в Христос?

Илюстрация: Aз седя на моето столче, там си ми е удобно. Аз вярвам на себе си, не на Христос. Хората ми говорят за Бога, аз вярвам, че той съществува, от време на време когато имам проблеми се моля на Бога, оставям проблемите си на него и той ги носи, но този стол не ме носи – защо? Защото не съм седнал в него. Трябва да му се доверя напълно за живота и спасението си. (сядам) Едва когато го направя, той може да поеме товара ми. Спасението е като ръка на бедняк, която се протяга, за да приеме дара на цар. Преди много години аз бях този бедняк. Не заслужавах този дар тогава, не го заслужавам и днес.

Деяния 16:32-34: „И говориха Господното учение на него и на всички, които бяха в дома му. И той ги взе в същия час през нощта, та им изми раните; и без забавяне се кръсти, той и всичките негови. И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.“

В тази глава четем истории за трима човека, които бяха спасени.

Сигурно много хора са повярвали в Христос, докато Павел е бил във Филипи. Но защо точно тези три истории са включени в Библейския разказ за тези събития?

Те са записани, за да ни покажат, че благовестието е за всеки. Това бяха трима напълно различни хора: една богата религиозна жена, една бедна слугиня и един тъмничар.

Много хора казват, че хората ставали християни само когато са в нужда. Че вярата в Бога била емоционална патерица са слабите и жалките хора. Това е мит! Спомням си, че една жена ми каза: „Аз повярвах не защото преминавах през трудности, а напротив – защото разбрах, че само Бог може да оркестрира всички благословения, които се случваха в живота ми.

В Деяния 16 сред повярвалите имаме представители на богатата класа и средната класа.

Истината е, че всички ние – богати и бедни, черни и бели, стари и млади, религиозни и нерелигиозни, бивши комунисти и демократи, русофили и русофоби, всички имаме един проблем – грях. И всички имаме една надежда за спасение – Исус. Църквата е мястото, където най-различни хора идват при Христос и там намират единство, което не могат да имат на друго място.

Евреите са благодаряли всяка сутрин на Бога, че не ги е направил езичник, жена или роб. Това бил най-големият кошмар на мъжете евреи. Но ето, че сега представители на тези три презрени прослойки получават избавление и са обединени в Христос. Всички са вече едно в Христос Исус (Гал. 3:28).

В църквата всички са братя и сестри в Христос. 

Не знам кой си ти, какво си правил и колко далече си бил от Бога. Но знам, че ако повярваш в Господ Исус Христос, ще бъдеш спасен. Защото „няма 'вече' юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.“ (Галатяни 3:28).

Хората в Деяния 16 глава бяха много различни. Лидия беше религиозна и Павел я привлече, като изследва Библията с нея.

Във Варна има много хора, които са религиозни. Те може да са православни, а може и да се интересуват от източни религии. Познавам човек, който вярва в орфизма. Те са отворени да разговарят върху духовни теми, а някои биха дошли и на църква. Какво можем да направим за тях?

Най-добрият начин да ги привлечем към Бога е да ги запознаем с Библията. Можем да ги поканим на църква, или ако не са готови да дойдат, да ги поканим на Библейското изучаване във вторник. Или да ги поканим на гости и да прочетем нещо от Библията заедно. Да им покажем стихове, които предварително сме подбрали и да ги питаме: какво според теб става тук, какво означава това, което става? Какво означава за теб лично?

Моли се по време на изучаването Господ да отвори сърцето на този човек. Той е този, който има инициативата. Спасението принадлежи на Господа. Но вярата идва от слушане на Божието слово – това е нашата отговорност. Всеки може да направи това!

Но какво да правим с хората, които не биха дошли на църква и на библейско изучаване? Които изобщо не проявяват интерес, както слугинята и надзирателя ? Слугинята не може физически да дойде. Началника на надзирателите е циничен и не се интересува от религия.

В България на църква ходят редовно едва около 5-6 процента от хората. А останалите? Много хора са разочаровани от църквата и не искат да чуват за нея. Тогава какво да правим?

Колкото и да се стремим да сме модерни, колкото и да обновяваме стила на поклонение, колкото и мултимедия да включваме, повечето хора не биха дошли на църква даже когато преминават през изпитания и лични трагедии. Вместо да „усъвършенстваме продукта“, можем да достигаме до хората извън църквата.

Ако аз живея в мюсюлманска страна, за нищо на света не бих отишъл в джамия. Може имамът да е много забавен, може да са ме поканили на някой мюсюлмански празник, може да преминавам през трудности, може да провеждат интересни семинари. Не искам да имам нищо общо с исляма, освен да чета за него и да се уча как да благовествам на мюсюлмани.

Как тогава да достигаме до тези хора? Също както Павел, ние трябва да се сприятелим с тях и да станем част от живота им. Ако хората виждат, че сте различни, те ще бъдат заинтригувани и ще искат да общуват с вас. Джош ми разказа, че в един ден двама различни съседи са поканили цялото им семейство на гости. Те са видели нещо различно в тях!

А какво да правим със скептиците като началника на надзирателите? Павел разбра, че Бог е назначил това страдание, за да може да достигне до началника на надзирателите, затова не избяга, когато земетресението разтвори вратите и счупи веригите. Той продължи да хвали Бога.

Замисли се – какво ще стане, ако посред болката, през която преминаваш, ти се запиташ не „Господи, с какво съм сгрешил, че така ме наказваш?“, а „Господи, в живота на кого се опитваш да ме използваш?“

Йоан 16:33: „В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света.“

Един от начините Бог да победи света е чрез нашата болка, защото чрез нея той помага на някой друг да види надеждата, радостта и вътрешната красота, която имаш в Бога. А красотата привлича!

Като перлите. Красотата на перлите е възхитителна. Трудно можеш да отделиш поглед от тях. Но знаеш ли как се образува перлата?

В началото тя е само една песъчинка. Когато песъчинката случайно попадне в тялото на мидата, тя започва да я дразни. Понеже мидата не може да изхвърли чуждото тяло или да облекчи болката, тя започва да отделя специално вещество, наречено седеф, с което го обвива. Но това пак не облекчава страданието на мидата. Но един ден някой изважда мидата от водата и я разтваря. Скъпоценният камък вътре е удивително красив и притежава огромна стойност – и всичко това благодарение на голямото страдание на мидата.

Бог използва твоето страдание, за да работи в живота на другите!

Павел и Сила не спряха да хвалят Бога дори в затвора и това спечели тъмничния началник и семейството му за Христос. Днес, ако преминаваш през страдание, не спирай да хвалиш Бога! Продължавай да го хвалиш на улицата, у дома, на работното си място. Показвай благодарност и радост и това ще прави впечатление - не само на религиозните, но и на поробените от греха и на скептиците.

Нека решим в най-голямото зло да се прояви най-голямото добро, за да може нашите познати да видят най-великия Спасител! Амин!

___

БПЦ "Нов живот" Варна

29.07.2018 г.