/проповед/
Исая 7:14 „Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето,
девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил.“
Малахия 4:5-6 „Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да
дойде великият и страшен ден Господен; и той ще обърне сърцето на бащите към
децата и сърцето на децата – към бащите им, да не би да дойда и поразя земята с
проклятие.“
Eвангелието
от Лука е една от великите книги в Библията. Събитията от първите глави в Лука
нарушават тишината, продължила 400 години. Лука започва своето евангелие със
съобщението на ангел Гавриил до Захария – един възрастен свещеник, че той и
жена му ще имат син, който ще дойде в духа на пророк Илия и ще обърне сърцата
на бащите към техните деца и ще подготви пътя на Господа.
Но преди да разгледаме това вълнуващо явяване на ангела и
неговото съобщение, нека видим кой е Лука, какво прави евангелието от Лука
толкова уникално и защо си струва то да се изучава.
Повечето историци са съгласни, че Лука е бил езичник.
Най-вероятно е роден в сирийска Антиохия. От Колосяни 4:14 научаваме, че Лука е
бил лекар, но той става също добър историк. Благодарение на това знаем кога
точно се случват описаните от него събития (Лука 2:1-2, 3:1-2), а
археологическите открития потвърждават точността на топонимите и самоличността
на участниците в събитията.
От Деяния разбираме, че Лука е придружавал Павел по време
на първото му идване в Европа. Лука остава във Филипи, докато Павел пътува в
други части на Гърция. По-късно отново се присъединява към него, когато Павел
отива в Ерусалим. Той е с него и по време на двете затворничества на Павел в
Рим. Несъмнено Лука е използвал времето, за да събира информация от очевидци за
живота на Исус. Затова ранните отци на Църквата наричат евангелието на Лука
„евангелието, проповядвано от Павел.“
Това евангелие е най-дългата книга в Новия завет. Някои го
смятат за най-хубавата книга, писана някога. Написано е между 59 и 63 г.сл.Хр.
То е сходно по стил и структура с другата книга на Лука, „Деяния на
апостолите“.
Повече от половината от евангелието съдържа материал, който
не се споменава никъде другаде. Без Лука някои периоди от живота и служението
на Христос биха останали неизвестни за нас.
Евангелието на Лука се фокусира повече върху отделните
личности, отколкото другите евангелия. Например, Лука споменава 13 жени, които
не се срещат в другите евангелия.
Също, евангелието описва по-голяма част от живота на Исус
от другите евангелия. Интересен факт е, че от разказаните в евангелията 35
чудеса, извършени от Исус Христос, 20 са в Лука. От тях 7 се споменават само в
това евангелие.
От всички 51 притчи, изречени от Христос, 35 откриваме в
Лука. Деветнадесет от тях се срещат само в това евангелие. Интересен факт също
е, че Лука включва 29 събития от живота на Исус, които не присъстват в останалите
евангелия.
Само Лука е записал песните на Елисавета, Мария, Захария и
Симеон, както и ангелския химн (2:14) при раждането на Исус. Само той разкрива
съкровените мисли и чувства на участниците в събитията. Например, той ни казва,
че Мария „скътваше всички тия думи в сърцето си.“ (2:51)
Лука пише от гледна точка на човек с езически произход,
затова евангелието му е предназначено най-вече за езическа читателска
аудитория. Като езически християни, то е особено важно и за нас.
И това прави евангелието му уникално. Това е обяснено още в
увода:
Лука 1:1-4 „Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за
съвършено потвърдените между нас събития, както ни ги предадоха онези, които
отначало са били очевидци и служители на словото, видя се добре и на мене, който
изследвах подробно всичко отначало, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле,
за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.“
От това въведение разбираме, че Лука пише не само, за да
даде на Теофил описание на историческите събития за живота, смъртта и
възкресението на Исус Христос. Той е селектирал и организирал материала в
евангелието с цел да защити и разпространи християнската вяра.
Целта на Лука е да покаже, че в своята любов Бог има план
за спасение на грешното човечество и че в съгласие с този план Исус Христос е
дошъл, за да бъде Спасител на всички, не само за евреите. Спасението е достъпно
за всички без значение към кой етнос, социална група или религия те
принадлежат. Затова и нарекох поредицата ни върху Лука „Спасителят на света“.
През следващите седмици ще разглеждаме това уникално
Евангелие. Вярвам, че това изучаване ще ни благослови и вдъхнови в християнския
ни живот. Нека се помолим.
Молитва за Словото.
Както вече видяхме, Лука започва там, където Малахия
завършва. Последните думи на Стария завет говорят за идването на Един, който ще
приготви пътя за Господа. Лука започва своя разказ със съобщението, което
Гавриил даде на Захария за раждането на Йоан.
Лука 1:5-7 „В дните на Юдейския цар Ирод имаше един
свещеник от Авиевия отряд на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци
и се казваше Елисавета. Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха
непорочно във всички Господни заповеди и наредби. Но нямаха дете, понеже
Елисавета беше бездетна, а и двамата бяха в напреднала възраст.“
От една страна виждаме, че Захария и Елисавета бяха
невзрачни и незначителни хора. От гледна точка на техните съвременници беше
неразбираемо защо Бог беше избрал точно тях да са родители на Йоан.
Захария не беше от знатен произход. Той не беше нито от
Ерусалим, нито от Ерихон. Той беше от малко градче в хълмистата земя на юг от
Ерусалим. А за евреите произходът беше важен. Спомняме си Натаниил, който като
узна, че Исус е от Назарет, възкликна: „От Назарет може ли да произлезе нещо
добро?“ (Йоан 1:46)
Освен това, Захария и Елисавета бяха бездетни. Много хора
смятаха, че това е „наказание от Бога“ за минали грехове. Техните съвременници
не биха предположили, че изпълнението на пророчеството на Малахия ще стане чрез
тях.
Но има два други важни фактора, които имаха значение за
Бог. Първо, Захария и Елисавета бяха от племето на Аарон, което Бог определи да служи като свещеници
в Израил. И второ, което е още по-важно, те бяха „праведни пред Бога, ...
ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.“ (Лука 1:6)
Те бяха благочестиви и живееха в покорство на Мойсеевия
закон. Не че това беше достатъчно за тяхното спасение, защото знаем, че никой
не може да се спаси чрез дела. Но тяхното покорство на закона ги отличаваше от
другите. И Бог реши да ги благослови.
Лука 1:8-13 „И той, като свещенодействаше пред Бога по реда
на своя отряд, по обичая на свещеничеството, на него се падна по жребий да
влезе в Господния храм и да кади... Тогава му се яви ангел от Господа, който
стоеше отдясно на кадилния олтар. И Захария, като го видя, смути се и страх го
обзе. Но ангелът му каза: Не бой се, Захария, защото твоята молитва е чута и
жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан.“
По онова време в Израил е имало около 20000 свещеници,
разделени на много отряди, всеки от които се състоял от 1000 свещеници. За
около две седмици в годината отрядите се редували да служат в Ерусалим. Захария
отива в Ерусалим и чрез жребий е избран да послужи, като кади тамян на олтара в
храма. Тази чест се падала най-много веднъж в живота на свещеник. Всеки копнеел
за нея.
Можем да си представим чувствата, които Захария е изпитвал
вечерта преди да да отслужи в храма. От една страна, трябва да се е радвал, че
най-накрая мечтата му била на път да се изпълни. От друга страна, сигурно е
размишлявал върху Левит 10 гл. където е описана смъртта на Аароновите синове
Надав и Авиуд, които послужиха по непозволен начин в скинията. Сигурно е имал
смесени чувства на радост и страх. Вероятно внимателно е повтарял наум как ще
изпълни службата си, за да излезе жив от святото място.
Когато настъпва деня да послужи в храма, Захария влиза в
светилището, за да
покади. Отвън хората са се събрали да се молят Бог да изпрати Месия и установи
Месианското царство.
Можете ли да си представите благоговението, с което Захария
е влязал в светилището, едва осветено от
светилника? Как би се почувствал ти, ако знаеш че само ти имаш достъп до това
място, и изведнъж усетиш, че освен теб там има още някой? И то не човек, а
ангел!
Първите думи на Гавриил са „Не бой се, Захария, защото
твоята молитва е чута“. (ст.13) За каква молитва става въпрос? Склонни сме
веднага да отговорим – молитвата за син, защото изречението продължава така:
„твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син.“
Несъмнено той се е молил дълги години с тази молитва. Но
вече е на преклонна възраст. Всяка надежда за наследник е била загубена.
Сигурно отдавна е бил престанал да се моли за син. Но в своята милост Бог може
да му казва, „Не съм забравил за твоята молитва. Скоро ще имаш син!“
Според други богослови тук ангелът има предвид молитвата, с
която той като свещеник се моли от името на целия Израил – за идването на
Месия. И смисълът е, тази молитва ще получи отговор, но преди това на Захария и
Елисавета по чуден начин на старини ще се роди син и той ще е този, който ще
обяви идването на Месия!
Той ще се казва Йоан, ще се изпълни със Святия Дух от
майчината утроба, ще накара много израелтяни да се покаят и да се подготвят за
идването на Месия. Думите на ангела показват, че именно Йоан ще бъде
изпълнението на последното пророчество на Малахия.
Йоан ще бъде велик пред Господа, няма да пие вино и спиртно
питие (ст.15). Той ще черпи вдъхновение от Святия Дух, не от спиртни напитки.
Как би реагирал ти на това обещание и пророчество на ангела?
Захария беше благочестив, покорен на закона и посветен
служител. Но му беше трудно да повярва на такова чудно обещание.
Лука 1:18 „А Захария рече на ангела: По какво ще узная
това? Защото аз съм стар и жена ми е в напреднала възраст.“
Той знаеше, че децата не се носят от щъркелите. Беше
убеден, че Елисавета отдавна вече е преминала родилна възраст. Затова искаше
ангелът да му даде някакъв знак в потвърждение на това, че обещанието ще се
изпълни. И му бе даден знак, или по-точно казано, той самият стана този знак,
защото онемя и се наложи да прави знаци, за да го разберат.
Когато свещеникът излизал от храма, трябвало да произнесе
благословение върху множеството. Захария знаеше, че ще трябва да обясни какво
се е случило вътре и най-вероятно се е страхувал, че никой няма да му повярва.
Отнемайки речта му, Бог хем го наказва за неверието, хем го улеснява. Като го
прави ням, Бог сам съобщава на другите, че предстои да се случи нещо чудесно.
Захария е знаел за свръхестествените раждания в Писанията.
Така че, Бог не обещаваше нещо, което не
е правил. Авраам и Сара, Анна и Елкана, родителите на Самсон – всички те
получиха син в напреднала възраст. Затова четем укор в думите на Гавриил:
Лука 1:19-20 „Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм
изпратен да ти говоря и да ти благовествам това. И ето, ще млъкнеш...“
С други думи, „Ти знаеш ли кой съм аз? Аз съм Гавриил, аз
стоя в Божието присъствие. Аз съм говорител на Бога. Нима се съмняваш в самия
Бог?“
Захария не може да говори, започва да ръкомаха и да прави
знаци, и тогава се казва, че „те разбраха, че е видял видение в храма.“ (ст.22)
Но с това мисията на ангел Гавриил не е свършила. Шест
месеца по-късно той се явява на още един човек, на Мария. Срещите на Захария и
на Мария с ангела ярко контрастират една с друга. Захария е мъж, Мария – жена.
Захария и жена му са стари, а Мария – млада. Захария и Елисавета са женени,
Мария е сгодена девица. Захария се усъмни в думите на ангела, а Мария повярва.
Гавриил се явява на Мария и ѝ съобщава, че по чудодеен
начин ще роди дете, който ще бъде Месията на Израил.
Лука 1:32-33 „Той ще бъде велик и ще се нарече Син на
Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. Ще царува над
Якововия дом довека; и царството Му не ще има край.“
Мария също има молба към ангел Гавриил, но не за знак, а за
повече яснота. Захария се усъмни и искаше някакво доказателство, че той и жена
му ще имат дете в напреднала възраст. Мария не се усъмни, но искаше разяснение
какво трябва да направи, за да бъде осъществен Божия план. Тя искаше да знае
как ще зачене, тъй като е девица. Нейната молба е много различна от молбата на
Захария.
Гавриил ѝ обясни, че не е нужно да прави нещо, но че тя ще
зачене в резултат на Божията чудодейна намеса. Това непорочно зачатие щеше да
бъде чудо. Затова детето ще бъде наречено „Божие дете“ (ст.35)
Накрая ангелът я насърчи, че нейната сродница Елисавета е
бременна в шестия месец. Това е свидетелство, че „за Бога няма невъзможно
нещо.“ (ст.37). Отговорът на Мария пък е свидетелство за нейната вяра в Бога и
покорството ѝ на Неговата воля:
Лука 1:38 „Ето Господнята слугиня; нека ми бъде според
както си казал.“
Останалото е история. Следва мъчително пътуване на 100 км
от Назарет до Витлеем на една бременна жена и мъжа ѝ, раждането на Спасителя,
явяването на ангел на овчарите, тяхното посещение да се покланят на родения
Месия, занасянето на детето Исус в храма, за да го представят пред Господа, и
благодарността и пророкуването за предстоящото изкупление на Ерусалим на Симеон
и Анна.
Какво научаваме от това първо разглеждане на евангелието на
Лука?
Първо, научаваме че след първородния грях Бог не ни е
изоставил. Той има план за изкуплението на човечеството. Въпреки голямата пауза
от 400 години след последното пророчество на Малахия, Той продължава да работи
в историята. И Лука разглежда раждането и живота на Христос като част от Божия
план и цели в историята.
Второ, в центъра на човешката история е личността на Исус
Христос. Той е нейна централна тема и ключ за разбиране на историята. В
повествованието на Лука Ирод – една от най-могъщите фигури на онова време,
почти не е споменат, защото за него Христос е само заплаха за царството му.
От друга страна, Захария, Елисавета и Мария са важни за
Лука, защото те играят важна роля за раждането и служението на Господ Исус Христос.
Едно от важните твърдения в Лука 1 гл. съдържа израза „пред Господа“. Елисавета
и Захария бяха „праведни пред Бога“ (1:6). Йоан щеше да бъде „велик пред
Господа“ (1:15). Бог измерва величието на хората по отношението им към Бога.
В крайна сметка, важно е не какво хората мислят за нас –
колко значителни, важни, добри или велики сме ние, а какво Бог мисли за нас.
Говори се, че веднъж Наполеон загубил контрол над коня си и
един редник скочил на пътя на коня и го укротил. След което Наполеон казал, „Благодаря,
капитане.“ С тази едничка дума Наполеон повишил войника в чин от редник до
капитан, но това станало, защото войникът сложил своя генерал на първо място.
По същия начин Бог обещава да почете Своите слуги.
Всеки от нас ще застане пред Бог и ще бъде съден от Него.
Евреи 9:27 „И както на хората предстои да умрат един път, а
след това – съд.“
Бог дойде на земята, за да ни разкрие Божията праведност и
да ни предложи Своята праведност вместо нашия грях и бунт. Да ни предложи
спасение и вечен живот вместо осъждение и вечна смърт.
Въпросът, който трябва да си зададе всеки от нас е къде съм
аз по отношение на Бога. Дали Бог ме вижда като праведен, както счете Захария и
Елисавета? Дали ни смята за велики, както направи с Йоан? В края на краищата,
Божието одобрение или отхвърляне е единственото нещо в живота, което има
значение.
Исус Христос дойде на земята, за да бъдем одобрени от Бога,
като приемем Неговата праведност вместо нашия грях. Моята молитва е ти да
получиш Божието благоволение чрез вяра в Неговия Син Исус Христос. Това е
основното послание на евангелието на Лука.
И още нещо. Днес ние не очакваме първото, а второто идване
на Месия. Между последното пророчество и първото идване на Христос имаше 400
години. Внезапно мълчанието бе нарушено и Месия дойде. Днес ние също живеем в
период на „мълчание“.
Но Божиите обещания за второто идване на Христос са толкова
сигурни, колкото факта, че Захария, Елисавета и Мария намериха надежда. Докато
изследваме живота на тези, които очакваха Неговото идване, ние научаваме как да
се подготвяме за Неговото завръщане. В това ни уверява новозаветното
пророчество. Нека се помолим.
