Защо вярвам в девственото раждане

Много хора, дори такива, които се наричат християни, не вярват в девственото раждане на Исус Христос. Те признават, че чудеса се случват, но поради някаква причина смятат, че точно това чудо не може да е станало.

Някои казват, че Мария е наречена Дева Мария, защото е била много млада. Но ако вярва в Библията, човек трябва да приема всичко, което тя твърди. Какво да кажем за възкресението? А за разделянето на Червено море? А за сътворението на всичко от нищо? Можем ли да вярваме избирателно – да приемаме някои чудеса, но да отхвърляме други?!

Приемането на девственото раждане обаче е изключително важно за цялостното послание на евангелието. Днес ще видим, че то е категорично засвидетелствано в Стария и Новия завет. То е важно, защото установява Божествената природа на Исус Христос.

Лука 1:35 „И ангелът в отговор ѝ рече: Святият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.“

Вярването в девственото раждане e фундаментално за християнската вяра. По думите на п-р Джон Макартър, „Исус трябваше да има един човешки родител, иначе не можеше да е човек и участник в нашата плът. Но Той също трябваше да има божествен родител, иначе не можеше да бъде безгрешна и съвършена жертва вместо нас.“

В Исая се казва:

Исая 7:13-14 „И Исая рече: Слушайте сега, доме Давидов! Малко нещо ли ви е да изпитвате търпението на хората, та ще изпитвате и търпението на моя Бог? Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил.“

Както Матей, така и Лука отразяват девственото раждане. Християнското предание го подкрепя и то е включено в Апостолския символ на вярата. Разбира се, ние вярваме в непогрешимостта на Библията и по-малко говорим за символите на вярата. Но някои от вас сигурно си спомняте, че в нашата църква сме правили ответен прочит с Апостолския символ.

Toзи символ на вярата е използван не само от католици, но и от протестантските църкви. Негова ранна версия, наречена „Староримския символ на вярата“ е бил в употреба още във втори век. През 4 век Тираний Руфиний пише, че апостолите са написали символа заедно след Петдесетница, преди да напуснат Ерусалим, за да пропoвядват.  Вероятно символът се е използвал  като обобщение на християнската доктрина за изповядване от кандидати за водно кръщение в църквите в Рим. Името „Апостолски символ“ е споменато около 390 г. от Амвросий.

Ето го в превод на български:

„Вярвам в Бога Отца Вседържителя, Твореца на небето и земята, и в Исуса Христа, единородния Негов Син, нашия Господ: Който е заченат от Светия Дух и е роден от Дева Мария, Който е пострадал при Пилат Понтийски, бил разпнат на кръст и бил погребан, Който е слязъл в ада и в третия ден е възкръснал от мъртвите, Който се е възнесъл на небесата и е седнал отдясно на Бога Отца Всемогъщия, Който отново ще дойде да съди живите и мъртвите.

Вярвам в Светия Дух, Вярвам в светата вселенска Църква, в общението на светиите, в опрощаването на греховете, във възкресението на мъртвите, във вечния живот. Амин.”

Макар и Никейската изповед на вярата да не говори директно за девственото раждане, тя твърди недвусмислено, че раждането на Христос е било много различно от раждането на всеки друг човек – Той беше „роден, несътворен“:

„Вярваме в Единия Бог Отец, Вседържител, Творец на всичко видимо и невидимо; и в Един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, роден от Отца, тоест от същността на Отца; Бог от Бог; Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца.“

Думата „роден“ тук не означава, че Исус има начало, а означава, че Негов Баща е Бог. Клайв Стейпълс Луис казва: „Когато родиш нещо, ти го раждаш според своя вид.“ Човекът ражда деца, бобърът ражда малки бобърчета, а птицата снася яйца, които стават птици.

Забележете вниманието, което тези символи отделят на девственото раждане. Сигурно сте забелязали, че използвам израза „девственото раждане“, а не „непорочното зачатие“, въведено от Католическата църква. Това е така, защото второто се отнася до вярването на католиците, че Мария не е подвластна на първородния грях от момента на зачеването ѝ от нейните родители Йоаким и Анна. А това не е библейско, защото Библията казва: „Всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога.“ (Римляни 3:23)

Както казахме, днес много хора изключват възможността за съществуването на чудеса. Това е едно доста удивително чудо, не мислите ли? Как е възможно една жена да е девствена и да роди?

Всъщност, с помощта на науката това се оказва възможно. Нарича се ин витро оплождане. Днес се използва като основен метод за лечение на безплодие. Това е асистирана репродуктивна технология, при която в лабораторни условия се извършва изкуствено оплождане на яйцеклетката извън тялото на жената.

И ако това е възможно за науката, колко повече трябва да е възможно за Този, който е създал човешкото тяло и науката!

Всъщност, девственото раждане на Мария е едно от двете важни раждания в разширеното ѝ семейство. Когато ангелът се яви на Мария, за да ѝ каже, че ще роди без да е познала мъж, той ѝ съобщи и за още едно чудодейно раждане. Каза ѝ, че леля ѝ Елисавета също е бременна.

Лука 1:34-37 „А Мария каза на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам? И ангелът в отговор ѝ рече: Святият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син. И ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала син; и това е шестият месец за нея, която е наричана неплодна. Защото за Бога няма невъзможно нещо.“

Доктрината за девственото раждане е важна, защото тя установява божествената природа на Исус. Фактът, че Исус беше роден от Мария показва Неговата човешка природа. Исус беше 100 процента човек.

Но Исус беше и 100 процента Бог. Фактът, че Мария беше девствена, когато роди, показва че Исус беше Бог. Именно защото тя беше девица, бе медицински невъзможно Исус да има земен баща.

През 2 в.сл.Хр. за хората нямало проблем да повярват, че Исус е Бог, но често изпитвали трудност да заявят, че Той е и 100 процента човек. Затова в писанията на ранните отци като Игнатий, се защитава човешката природа на Христос.

Днес обаче ние трябва да защитаваме Неговата Божествена природа. Ние трябва да утвърждаваме девственото раждане, защото само чрез него – само чрез избягване на греха на Адам Бог можеше да ни изпрати Спасител, който е неопетнен от първородния грях.

Единствено възможното обяснение на това раждане е онова, което д-р Лука дава в ст. 35: „И ангелът в отговор ѝ рече: Святият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.“

По думите на един автор, „Творецът облече робата на плътта на девица. Toзи, който държеше вселената, трябваше да бъде носен от майчини ръце. Безкрайният стана бебе.“

За разлика от Лука, ап. Йоан не пише за девственото раждане. Всъщност, той изобщо не разказва рождествената история. Вместо това започва своето евангелие от перспективата на вечността.

Йоан 1:1-4 „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в началото беше у Бога. Всичко чрез Него стана; и без Него не стана нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе светлината на човеците.“

Когато се роди Исус, вечният Логос влезе от вечността във времето. И когато вземем предвид двете евангелия – на Йоан и на Лука, можем с право да заключим, че Исус, вечният Логос, е роден от девица. И Той беше напълно Бог.

Библейският учител Мартин Ралф де Хаан казва: „От безначалната безкрайност Исус е безкрайният Божи Син, една от трите личности на Tроицата, равен с Бог Отец и Святия Дух. И когато настъпи времето за заплащане на цената на изкупление, Исус остави славата си в дома на Отца, слезе от небето и дойде в тази безкрайно малка точица, която наричаме земя. Спря в незначително селце в Галилея, за да влезе в утробата на една неизвестна еврейска тийнейджърка, да бъде хранен чрез нейната кръв, да расте подобно на всеки друг човек в мрачната кухина на майчина утроба, да се роди като всяко друго бебе, да плаче, да се усмихва, да лази, да ходи, да изпитва глад и жажда, в умора и болка, и накрая да плати цената за човешкия грях, като умре като престъпник на езически кръст. И всичко това, за да удовлетвори изискванията за нашето изкупение. Въплъщението на Божия Син, свърхестественото зачеване и девственото раждане на Исус Христос е здравата основа на изкуплението. В сравнение с него всичко е загуба… Да се твърди, че вярата в девственото раждане на Божия Син не е съществена за спасението издава пълно невежество за библейския план на изкупление. Само един близък сродник – роднина можеше да стане Изкупител.“

И като Бог Исус притежаваше цялата власт. Към края на земния си живот Той каза:

Матей 28:18 „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.“

Същата тази власт и сила доведе Исус на земята в плът. Девственото раждане е изява на Божията власт в Исус. Исус Христос не се роди следствие на естествено човешко зачеване, а чрез Божията власт и сила. Затова и ангелът Господен каза на Мария: „за Бога няма невъзможно нещо.“ (ст. 37)

Със същата тази сила Исус превърна водата във вино.

Исус каза на слугите:

Йоан 2:7-11 „Исус им каза: Напълнете делвите с вода. И напълниха ги догоре. Тогава им каза: Налейте сега и занесете на настойника на угощението. И те занесоха. И когато настойникът на угощението вкуси от водата, сега превърната на вино, и не знаеше откъде беше (но слугите, които бяха налели водата, знаеха), настойникът на угощението повика младоженеца и му каза: Всеки човек слага първо доброто вино, а по-долното – след като се понапият; ти си задържал доброто вино досега. Това извърши Исус в Кана Галилейска, като начало на знаменията Си, и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.“

Със същата тази власт Исус изцели паралитика.

Йоан 5:8-9 „Исус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи. И начаса човекът оздравя, вдигна постелката си, и взе да ходи.“

Със същата тази сила Исус възкреси Лазар от мъртвите.

Йоан 11:40-44 „Каза ѝ Исус: Не ти ли рекох, че ако повярваш, ще видиш Божията слава? И тъй, отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън! Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.“

И със същата тази власт и сила, Той може да спаси твоята душа.

Матей 1:21 „Тя ще роди син, Когото ще наречеш Исус; защото той е, Който ще спаси людете Си от греховете им.“

Исус Христос бе роден от девица, живя без грях и умря на кръста, за да ни изкупи. Исус се роди, за да умре, за да можем чрез вяра в Него да имаме спасение и вечен живот. Вярваш ли в Него?

В края на службата в една църква, един непознат човек се приближил до пастора и казал, „Не ми хареса начина, по който говорехте за кръста. Мисля, че вместо да акцентирате толкова на смъртта на Христос, би било много по-добре да проповядвате за Исус като учител и пример за следване.“ Проповедникът му казал, „Ако представя Христос по този начин, готов ли сте да Го следвате?“ „Разбира се“, отговорил непознатия без да се замисли. „Добре тогава“, казал проповедникът, „хайде да направим първата стъпка. Той не е познавал грях. Можете ли да твърдите това за себе си?“ Човекът бил объркан и малко изненадан. „Не, признавам че аз греша.“ Проповедникът отговорил, „Тогава най-голямата ви нужда е да имате Спасител, не пример!“

Исус Христос се роди от девица, за да умре и плати цената за твоя и моя грях. Но на третия ден Той възкръсна от смъртта и днес е жив и седи отдясно на Отца във висините.  

Познаваш ли Го? Приел ли си Го за Свой Господ и Спасител? Ако не, можеш да го направиш сега.

Молитва.

 _____________________

23.03.2025 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

“Готов ли си за бурята?“ (Деяния 27)

/проповед/

На 8 януари започнахме нашето пътешествие с поредицата „Раждането на Църквата“ върху Деяния на апостолите. Видяхме как след раждането на църквата благата вест се разпространи от Ерусалим в цяла Юдея и Самария, и до края на земята. Навсякъде, където стигаше благата вест се раждаха нови местни християнски общества. Днес ще завършим поредицата върху Деяния, като разгледаме 27-ма глава.

 

В началото казахме, че Деяния е летопис за раждането и първите години на Църквата. Неин автор е Лука и хронологически тя е продължение на евангелието от Лука. Тя продължава разказа за „всичко, което Исус вършеше и учеше“. Затова в известен смисъл книгата Деяния е недовършена книга. Защото и днес тя все още продължава да се пише от действието на Святия Дух в живота на всеки един от нас.

 

Други наричат Деяния „хроника на Божията сила, действаща по време на изпитания и бури“. А те не са една и две в Деяния. Ние говорихме за това как Църквата се роди на Петдесетница и веднага след това възникна опозиция и преследване на вярващите. Вследствие на това те донесоха благата вест до цяла Юдея и Самария, а по-късно и в цялата Римска империя.

 

Павел осъществи три мисионерски обиколки, достигайки до Филипи, Солун, Атина, Коринт, Ефес и много други големи търговски и религиозни средища на империята. Накрая, когато Павел беше арестуван в Ерусалим, Исус му се яви и му каза: „Дерзай, защото, както си свидетелствал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.“ (Деяния 23:11)

 

Но това нямаше да стане по начина, по който Павел сигурно си е представял. Павел беше съден от Синедриона, трябваше да се защитава пред Феликс, Фест и Агрипа. Накрая, изправен пред опасността да бъде изпратен отново в Ерусалим и да бъде съден там, той поиска да бъде съден пред кесаря. Това разчисти пътя за неговото заминаване за Рим. Той щеше да отиде там като затворник!

 

Виждаме как благата вест се разнасяше и достигаше до най-отдалечените кътчета на империята, но ранните християни преминаваха през много изпитания и бури.

 

Затова не е случайно, че в края на книгата Лука завършва с ... още една буря. И понеже действието на Духа продължава в нас, това идва отново да ни покаже: бури ще има и занапред в нашия живот. Сякаш Лука и Святият Дух ни казват: бъдете готови за следващата буря!

 

Бурята, с която завършва книгата е реална буря, разразила се в Средиземно море. Това е една много драматична история, която може да послужи като чудесен сюжет за филм, в който основният герой накрая спасява всички участници.

 

Но аз обичам тази история не само за това, но и защото тя ни показва как Бог работи в нашия живот.

 

Подобно на тези мъже, всеки от нас е попадал в бурни води, а ако не сме, рано или късно ще се случи.

 

 Стар капитан изпитвал млад кадет във Военоморско училище.

-        Какви стъпки ще предприемете, ако буря връхлети кораба?

-        Ще хвърля котва, г-н капитан.

-        Какво ще направите, ако върху кораба връхлети втора буря? – попитала капитана.

-        Ще хвърля още една котва, г-н капитан.

-        Ами ако се надигне и трета буря?

-        Пак ще хвърля още една котва, г-н капитан.

-        Чакай малко – казал капитана – откъде ще вземеш всички тези котви?

-        От същото място, откъдето вие вземате бурите – отговорил кадетът.

 

Понякога в живота наистина бурите връхлитат една след друга. И тогава нашият кораб започва да се подмята от вълните. Това може да е семейна трагедия. Смърт, болест или развод. Може бурята да те настигне под формата на депресия, вятърът да разкъса платната ти и да те изостави безпомощен посред океана.

 

Не знам през какво си преминавал или ще преминеш, но бури ще има. Но в края на Деяния урокът, който ще научим от Бог е, че Той ни избавя от бурите на живота.

 

Нека прочетем

 

 Деяния 27:1-3 „И когато бе решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и някои други вързани на един стотник, на име Юлий, от Августовия полк. И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун. На другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел, и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него.“

 

Първото нещо, което забелязваме тук е, че

 

 Когато преминаваме през бурни води, Бог ни дава правилните хора на правилното място и правилното време.

 

Бог постави стотника Юлий да придружава Павел. И този Юлий показа рядка човечност към затворника Павел.

 

По-късно той дори ще спаси живота на Павел, а тук в ст. 3 той му позволява да отиде при приятелите си в Сидон. Сигурно ще си кажете, какъв е този Сидон? В Деяния не се казва нищо за основаване на църква в Сидон. Но явно там също е имало църква.

 

Бог направи така, че те да спрат точно в Сидон и да има кой да се погрижи за Павел в момент, когато той се нуждаеше от това.

 

На кораба имаше още двама човека, които се грижеха за него. Единият беше Лука. Той не се споменава, но повествованието е в 1 л. мн. ч., следователно и авторът Лука е бил на кораба. Лука беше доверен Павлов приятел от години и сега Бог отново го изпраща на Павел.

 

 Другият човек е Аристарх, който е придружавал Павел в Ефес, в Македония и Азия. Лука и Аристарх не са били затворници и явно са придружавали Павел като негови спътници, за да му помагат по пътя.

 

Има ли хора, които Бог е сложил в живота ти, които са готови да са до тебе, когато преминаваш през буря? Аз имам такива хора. Хора, които са готови да ми помогнат. Имаме чудесен тим от работници, които жертват сили, време и енергия, за да ни помагат в служението и в живота.

 

А ти? Когато задухат ветровете и вълните започнат да се надигат, а морето се развълнува, огледай се за хората, които Бог е поставил в живота ти.

 

Той ги е поставил там, защото те обича и защото знае, че ще имаш нужда от тях! Бог ще постави хора в живота ти на правилното време и правилното място, които да с до теб в бурята.

 

Второ, освен че ни дава подкрепа в лицето на приятели,

 

 Бог ни предупреждава за бурите.

 

Деяния 27:7-10 „И след като бяхме плавали бавно много дни, едвам стигнахме срещу Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, и плавахме на завет под Крит срещу нос Салмон. И като го преминахме с мъка, стигнахме на едно място, което се казва Добри Пристанища, близо до което бе град Ласей.  Но като беше се минало много време и плаването беше вече опасно, защото и постът беше вече преминал, Павел ги съветваше, казвайки им: Господа, виждам, че плаването ще бъде придружено с повреда и голяма загуба не само на товара и на кораба, но и на живота ни.“

 

Чрез устата на Павел Бог предупреди екипажа, че ако не обърнат платната ще ги сполети беда. Соломон казва, „Пътят на безумния е прав в неговите очи, а който е мъдър, той слуша съвети.“ (Притчи 12:15)

 

Благодарен съм, че Бог е изпращал хора в живота ми да ме предупреждават за опасности. Като невярващ тийнейджър веднъж на плажа се запознах с един младеж, който изглеждаше много приятелски настроен. Видяхме се в компания още веднъж. Но тогава един непознат за мен човек мина покрай мене и ми каза да внимавам с този младеж. Повече не се събрах с него. Вярвам, че дори преди да съм познавал Бога, Той ме е предпазил от неприятности с този човек.

 

Имало е случаи, когато не съм слушал предупрежденията, но с годините съм се научил да се вслушвам в съвета на зрели вярващи хора.

 

Когато Бог сложи такива увещатели на пътя ти, най-добре се вслушвай в тях. Когато сме си наумили нещо, рядко се сещаме да искаме съвет. Затова, не забравяй думите на Соломон, „Пътят на безумния е прав в неговите очи, а който е мъдър, той слуша съвети.“

 

Обръщам се към младите. Бог ви е дал вашите родители не само за да се грижат за вас, но и за да ви предупреждават за опасности. Вслушвайте се в думите им, за да не съжалявате по-късно и да казвате, „Трябваше да послушам нашите.“

 

Като онзи, дето казал, „Трябваше да слушам нашите, като ми говореха.“ „И какво ти казаха?“ „Не знам, не ги слушах.“

 

Павел също предупреди екипажа, но те го игнорираха.

 

 Деяния 27:11-13 „Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на стопанина на кораба, отколкото на Павловите думи. И понеже пристанището не беше сгодно за презимуване, повечето изказаха мнение да се вдигнат оттам, за да стигнат, ако би било възможно, до Феникс, критско пристанище, което гледа към югозапад и северозапад, и там да презимуват. И когато подухна южен вятър, мислейки, че сполучиха целта си, те вдигнаха котва и плаваха близо покрай Крит.“

 

Първата грешка на стотника беше, че послуша съвета на специалистите, а не на Божия говорител. Нека не забравяме: Ноевият ковчег беше построен от аматьори, а Титаник – от професионалисти.

 

Първо, слушай Бога, не хората, дори когато се считат за капацитети. И второ, стотникът последва напътствията на мнозинството. А това може да е пагубно. Както някой е казал, „Ако 50 милиона хора кажат нещо глупаво, то си остава нещо глупаво.“

 

Спомнете си историята, когато Исус Навиев изпрати съгледвачи в Обещаната земя. От 12 само двама се върнаха с положителен доклад. Останалите казаха: „В земята има великани. Ние сме като скакалци пред тях. Няма как да ги победим.“ Мнозинството надделя и вижте до колко беди и страдания доведе това решение.

 

Виждаме и днес политиците в България да се огъват под натиска на улицата. Лидерите са призовани да водят, не да следват тълпата. Ние имаме нужда от лидери, които са готови да платят цената на лидерството!

 

Това не означава лидерът да не взема под внимание нуждите на последователите. Онова, което Библията ни учи, е че ние не трябва да се водим от мнението на мнозинството, а от истината.

 

Ето какво стана в нашия текст:

 

 Деяния 27:14-15, 18 „Но след малко се спусна от острова бурен вятър, наречен евроклидон; и когато корабът бе настигнат от вятъра, и срещу него не можеше да устои, оставихме се на вълните да ни носят... И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следния ден хванаха да изхвърлят товара.“

 

 Бог използва бурите. Не всяка буря е предизвикана от Бога, но Той използва всяка буря. Защото когато бурята връхлети живота ни, тогава се замисляме над важните неща, нали? Понякога ние трябва да разчистим палубата!

 

Не знам как е при вас, но понякога палубата на моя кораб се задръства от непотребни и безполезни неща. Неща, на които изобщо не им е там мястото. И Бог използва бурите в живота ми, за да разчисти палубата ми. Слава на Бога за това!

 

Той използва бурите в твоя живот.

 

Aндрий и жена му Яна чакали на опашка пред хранителен магазин, когато се обърнали към Бога. Младата двойка била излязла да търси храна в Мариупол по време на бомбардировките от руснаците. Когато пристигнали до най-близкия супермаркет на 8 км от дома им, там имало дълга опашка. И точно тогава отново отново полетели ракетите.

 

Все още падали далеко, но опашката била от 150-200 човека. Когато почти щяли да влизат в магазина, ракетите започнали да падат все по-близо. Една паднала на 10 м от тях. Спасило ги това, че паднала зад ъгъла.

 

Ужасени при мисълта, че може да оставят двете си деца сираци, те влязли в магазина и започнали да се молят за протекция. Яна разказва, „Това е моментът, когато повярвахме. Истинската вяра започна в този момент, когато видяхме, че Бог пощади всички ни.“

 

Като тях стотици хиляди други украинци се обръщат за утеха и помощ към Бога. Когато се разрази бурята, се замисляме за важните неща. Бог използва бурите, за да ни обърне към себе си.

 

Понякога Бог допуска бури в живота ни. Допуска кризисни ситуации, когато изоставяме всяка надежда. Това стана и със спътниците на Павел.

 

 Деяния 27:20 „И понеже много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.“

 

Изчезна вече всяка надежда. Това е тъжно, но това е понякога нужно. Бог използва бури, за да разчисти палубата на кораба ни. Но Бог използва бури, и за да ни покаже, че ние сме безсилни.

 

И когато хората на кораба видяха, че не могат да се надяват на нищо, тогава ... Бог изпрати ангел!

 

Забележете, Той можеше да го изпрати много по-рано! Можеше да го изпрати седмица по-рано. Можеше да каже на Павел още преди да се качи на кораба, „Вие ще претърпите корабокрушение, но всичко ще е наред.“

 

Но Бог не го направи тогава. Той изчака, докато те не се отказаха от всяка надежда да се спасят сами.

 

Те направиха всичко, което можеха. Те прибраха платната, изхвърлиха товара, разчистиха палубата. Направиха всичко, което бе по силите им, и когато се свършиха всичките им идеи и сили, тогава Бог каза, „Добре, сега Аз ще ви спася.“

 

 Деяния 27:23-24 „защото ангел от Бога, Чийто съм аз и на Когото служа, застана до мене тази нощ и рече: Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе.“

 

Знаеш ли, Бог няма да те избави от бурята, докато се опитваш да се избавиш сам.

 

 Един кораб претърпял корабокрушение и само един човек оцелял. Вълните го изхвърлил на необитаем остров в Южния Пасифик. С помощта на няколко инструмента, които имал в джоба си, той успял да построи малък заслон, за да го предпазва от бурите, които там често връхлитали.

 

След това всяка сутрин той оглеждал хоризонта за кораби, за да може да се върне при семейството си. Същото правел и следобяд. Привечер отивал да ловува. След като се върнал от лов една вечер, заварил колибата си в пламъци. Светкавица била ударила и опожарила не само заслона, но и всички инструменти, които имал. Всичко било загубено.

 

Отчаян, човекът седнал на брега, в очакване на смъртта. Сълзи падали по страните му, като мислел за мрачното бъдеще пред него. От изтощение заспал. Но когато се събудил се случило най-странното нещо.

 

На няколко стотин метра във водата пред него видял кораб, който бил хвърлил котва и по него щукали напред-назад моряци. Първо помислил, че е мираж. От кораба спуснали лодка, която го взела на борда. Капитанът го посрещнал и казал, „Когато видяхме твоя сигнал с пушека, дойдохме да те спасим.“

 

Човекът трябвало да загуби всичко, преди да бъде спасен. Бог се намесва в бурята едва когато осъзнаем, че сами не можем да се спасим.

 

След като хората на кораба изоставиха всяка надежда, Павел им каза за ангела. Каза им, че ще бъдат спасени и след това им заяви:

 

 Деяния 27:25 „Затова, братя, бъдете бодри; защото вярвам на Бога, че ще бъде тъй, както ми бе казано.“

 

Бог може да те избави от бурята, но Бог използва всяка буря, за да ни покаже, че сами не можем да се справим, за да разчисти палубата и привлече вниманието към Себе Си.

 

В крайна сметка, след още доста премеждия – корабокрушение край бреговете на Малта и избавяне от отровна змия, Павел и спътниците му стигат до Рим. И мисията на Павел там продължава.

 

 Като затворник той свидетелства на юдеите, а после в продължение на цели две години приема всеки, който дойде при него, „като проповядваше Божието царство и с пълна дързост поучаваше за Господа Исуса Христа, без да му забранява някой“ (Деяния 28:31)

 

Бурите не го спряха. Бог използва бурите, за да се прослави в живота на Павел. Благодарение на него благата вест бе донесена до много градове в Мала Азия, Македония и Ахая, а оттам и до целия европейски континент.

 

 Днес нашата мисия продължава. Деяния завършва, но действието на Святият Дух продължава в нашия живот. Затова и в края на книгата Святият Дух завършва с буря. За да ни покаже, че в нашия живот и служение бурите ще продължават.

 

Но подобно на бурята, в която попадна Павел, Бог ще ни дава правилните хора на правилното място и правилното време. Бог ще ни предупреждава за бурите и ще ни избавя от тях – но едва след като се обърнем към Него за помощ и разчистим всичко останало, което ни пречи да чуваме Неговия глас.

 

Както се пее в песента, „Щом в буря съм, Ти си в контрол. В битка пазиш Ти душата ми. Моя котва Ти си, щом потъвам аз. Любовта Ти ме обгражда, щом в буря съм.”

 

Нека се помолим!

______________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

29.10.2023 г.

Божият изкупителен план (Лука 1)

/проповед/ 

Исая 7:14 „Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил.“

Малахия 4:5-6 „Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен; и той ще обърне сърцето на бащите към децата и сърцето на децата – към бащите им, да не би да дойда и поразя земята с проклятие.“

Eвангелието от Лука е една от великите книги в Библията. Събитията от първите глави в Лука нарушават тишината, продължила 400 години. Лука започва своето евангелие със съобщението на ангел Гавриил до Захария – един възрастен свещеник, че той и жена му ще имат син, който ще дойде в духа на пророк Илия и ще обърне сърцата на бащите към техните деца и ще подготви пътя на Господа.

Но преди да разгледаме това вълнуващо явяване на ангела и неговото съобщение, нека видим кой е Лука, какво прави евангелието от Лука толкова уникално и защо си струва то да се изучава.

Повечето историци са съгласни, че Лука е бил езичник. Най-вероятно е роден в сирийска Антиохия. От Колосяни 4:14 научаваме, че Лука е бил лекар, но той става също добър историк. Благодарение на това знаем кога точно се случват описаните от него събития (Лука 2:1-2, 3:1-2), а археологическите открития потвърждават точността на топонимите и самоличността на участниците в събитията.

От Деяния разбираме, че Лука е придружавал Павел по време на първото му идване в Европа. Лука остава във Филипи, докато Павел пътува в други части на Гърция. По-късно отново се присъединява към него, когато Павел отива в Ерусалим. Той е с него и по време на двете затворничества на Павел в Рим. Несъмнено Лука е използвал времето, за да събира информация от очевидци за живота на Исус. Затова ранните отци на Църквата наричат евангелието на Лука „евангелието, проповядвано от Павел.“

Това евангелие е най-дългата книга в Новия завет. Някои го смятат за най-хубавата книга, писана някога. Написано е между 59 и 63 г.сл.Хр. То е сходно по стил и структура с другата книга на Лука, „Деяния на апостолите“.

Повече от половината от евангелието съдържа материал, който не се споменава никъде другаде. Без Лука някои периоди от живота и служението на Христос биха останали неизвестни за нас.

Евангелието на Лука се фокусира повече върху отделните личности, отколкото другите евангелия. Например, Лука споменава 13 жени, които не се срещат в другите евангелия.

Също, евангелието описва по-голяма част от живота на Исус от другите евангелия. Интересен факт е, че от разказаните в евангелията 35 чудеса, извършени от Исус Христос, 20 са в Лука. От тях 7 се споменават само в това евангелие.

От всички 51 притчи, изречени от Христос, 35 откриваме в Лука. Деветнадесет от тях се срещат само в това евангелие. Интересен факт също е, че Лука включва 29 събития от живота на Исус, които не присъстват в останалите евангелия.

Само Лука е записал песните на Елисавета, Мария, Захария и Симеон, както и ангелския химн (2:14) при раждането на Исус. Само той разкрива съкровените мисли и чувства на участниците в събитията. Например, той ни казва, че Мария „скътваше всички тия думи в сърцето си.“ (2:51)

Лука пише от гледна точка на човек с езически произход, затова евангелието му е предназначено най-вече за езическа читателска аудитория. Като езически християни, то е особено важно и за нас.

И това прави евангелието му уникално. Това е обяснено още в увода:

Лука 1:1-4 „Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития, както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото, видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко отначало, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле, за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.“

От това въведение разбираме, че Лука пише не само, за да даде на Теофил описание на историческите събития за живота, смъртта и възкресението на Исус Христос. Той е селектирал и организирал материала в евангелието с цел да защити и разпространи християнската вяра.

Целта на Лука е да покаже, че в своята любов Бог има план за спасение на грешното човечество и че в съгласие с този план Исус Христос е дошъл, за да бъде Спасител на всички, не само за евреите. Спасението е достъпно за всички без значение към кой етнос, социална група или религия те принадлежат. Затова и нарекох поредицата ни върху Лука „Спасителят на света“.

През следващите седмици ще разглеждаме това уникално Евангелие. Вярвам, че това изучаване ще ни благослови и вдъхнови в християнския ни живот. Нека се помолим.

Молитва за Словото.

Както вече видяхме, Лука започва там, където Малахия завършва. Последните думи на Стария завет говорят за идването на Един, който ще приготви пътя за Господа. Лука започва своя разказ със съобщението, което Гавриил даде на Захария за раждането на Йоан.

Лука 1:5-7 „В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отряд на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци и се казваше Елисавета. Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всички Господни заповеди и наредби. Но нямаха дете, понеже Елисавета беше бездетна, а и двамата бяха в напреднала възраст.“

От една страна виждаме, че Захария и Елисавета бяха невзрачни и незначителни хора. От гледна точка на техните съвременници беше неразбираемо защо Бог беше избрал точно тях да са родители на Йоан.

Захария не беше от знатен произход. Той не беше нито от Ерусалим, нито от Ерихон. Той беше от малко градче в хълмистата земя на юг от Ерусалим. А за евреите произходът беше важен. Спомняме си Натаниил, който като узна, че Исус е от Назарет, възкликна: „От Назарет може ли да произлезе нещо добро?“ (Йоан 1:46)

Освен това, Захария и Елисавета бяха бездетни. Много хора смятаха, че това е „наказание от Бога“ за минали грехове. Техните съвременници не биха предположили, че изпълнението на пророчеството на Малахия ще стане чрез тях.

Но има два други важни фактора, които имаха значение за Бог. Първо, Захария и Елисавета бяха от племето на Аарон, което Бог определи да служи като свещеници в Израил. И второ, което е още по-важно, те бяха „праведни пред Бога, ... ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.“ (Лука 1:6)

Те бяха благочестиви и живееха в покорство на Мойсеевия закон. Не че това беше достатъчно за тяхното спасение, защото знаем, че никой не може да се спаси чрез дела. Но тяхното покорство на закона ги отличаваше от другите. И Бог реши да ги благослови.

Лука 1:8-13 „И той, като свещенодействаше пред Бога по реда на своя отряд, по обичая на свещеничеството, на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да кади... Тогава му се яви ангел от Господа, който стоеше отдясно на кадилния олтар. И Захария, като го видя, смути се и страх го обзе. Но ангелът му каза: Не бой се, Захария, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан.“

По онова време в Израил е имало около 20000 свещеници, разделени на много отряди, всеки от които се състоял от 1000 свещеници. За около две седмици в годината отрядите се редували да служат в Ерусалим. Захария отива в Ерусалим и чрез жребий е избран да послужи, като кади тамян на олтара в храма. Тази чест се падала най-много веднъж в живота на свещеник. Всеки копнеел за нея.

Можем да си представим чувствата, които Захария е изпитвал вечерта преди да да отслужи в храма. От една страна, трябва да се е радвал, че най-накрая мечтата му била на път да се изпълни. От друга страна, сигурно е размишлявал върху Левит 10 гл. където е описана смъртта на Аароновите синове Надав и Авиуд, които послужиха по непозволен начин в скинията. Сигурно е имал смесени чувства на радост и страх. Вероятно внимателно е повтарял наум как ще изпълни службата си, за да излезе жив от святото място.

Когато настъпва деня да послужи в храма, Захария влиза в светилището, за да покади. Отвън хората са се събрали да се молят Бог да изпрати Месия и установи Месианското царство.

Можете ли да си представите благоговението, с което Захария е влязал в светилището, едва осветено от светилника? Как би се почувствал ти, ако знаеш че само ти имаш достъп до това място, и изведнъж усетиш, че освен теб там има още някой? И то не човек, а ангел!

Първите думи на Гавриил са „Не бой се, Захария, защото твоята молитва е чута“. (ст.13) За каква молитва става въпрос? Склонни сме веднага да отговорим – молитвата за син, защото изречението продължава така: „твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син.“

Несъмнено той се е молил дълги години с тази молитва. Но вече е на преклонна възраст. Всяка надежда за наследник е била загубена. Сигурно отдавна е бил престанал да се моли за син. Но в своята милост Бог може да му казва, „Не съм забравил за твоята молитва. Скоро ще имаш син!“

Според други богослови тук ангелът има предвид молитвата, с която той като свещеник се моли от името на целия Израил – за идването на Месия. И смисълът е, тази молитва ще получи отговор, но преди това на Захария и Елисавета по чуден начин на старини ще се роди син и той ще е този, който ще обяви идването на Месия!

Той ще се казва Йоан, ще се изпълни със Святия Дух от майчината утроба, ще накара много израелтяни да се покаят и да се подготвят за идването на Месия. Думите на ангела показват, че именно Йоан ще бъде изпълнението на последното пророчество на Малахия.

Йоан ще бъде велик пред Господа, няма да пие вино и спиртно питие (ст.15). Той ще черпи вдъхновение от Святия Дух, не от спиртни напитки.

Как би реагирал ти на това обещание и пророчество на ангела?

Захария беше благочестив, покорен на закона и посветен служител. Но му беше трудно да повярва на такова чудно обещание.

Лука 1:18 „А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар и жена ми е в напреднала възраст.“

Той знаеше, че децата не се носят от щъркелите. Беше убеден, че Елисавета отдавна вече е преминала родилна възраст. Затова искаше ангелът да му даде някакъв знак в потвърждение на това, че обещанието ще се изпълни. И му бе даден знак, или по-точно казано, той самият стана този знак, защото онемя и се наложи да прави знаци, за да го разберат.

Когато свещеникът излизал от храма, трябвало да произнесе благословение върху множеството. Захария знаеше, че ще трябва да обясни какво се е случило вътре и най-вероятно се е страхувал, че никой няма да му повярва. Отнемайки речта му, Бог хем го наказва за неверието, хем го улеснява. Като го прави ням, Бог сам съобщава на другите, че предстои да се случи нещо чудесно.

Захария е знаел за свръхестествените раждания в Писанията. Така че, Бог  не обещаваше нещо, което не е правил. Авраам и Сара, Анна и Елкана, родителите на Самсон – всички те получиха син в напреднала възраст. Затова четем укор в думите на Гавриил:

Лука 1:19-20 „Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовествам това. И ето, ще млъкнеш...“

С други думи, „Ти знаеш ли кой съм аз? Аз съм Гавриил, аз стоя в Божието присъствие. Аз съм говорител на Бога. Нима се съмняваш в самия Бог?“

Захария не може да говори, започва да ръкомаха и да прави знаци, и тогава се казва, че „те разбраха, че е видял видение в храма.“ (ст.22)

Но с това мисията на ангел Гавриил не е свършила. Шест месеца по-късно той се явява на още един човек, на Мария. Срещите на Захария и на Мария с ангела ярко контрастират една с друга. Захария е мъж, Мария – жена. Захария и жена му са стари, а Мария – млада. Захария и Елисавета са женени, Мария е сгодена девица. Захария се усъмни в думите на ангела, а Мария повярва.

Гавриил се явява на Мария и ѝ съобщава, че по чудодеен начин ще роди дете, който ще бъде Месията на Израил.

Лука 1:32-33 „Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. Ще царува над Якововия дом довека; и царството Му не ще има край.“

Мария също има молба към ангел Гавриил, но не за знак, а за повече яснота. Захария се усъмни и искаше някакво доказателство, че той и жена му ще имат дете в напреднала възраст. Мария не се усъмни, но искаше разяснение какво трябва да направи, за да бъде осъществен Божия план. Тя искаше да знае как ще зачене, тъй като е девица. Нейната молба е много различна от молбата на Захария.

Гавриил ѝ обясни, че не е нужно да прави нещо, но че тя ще зачене в резултат на Божията чудодейна намеса. Това непорочно зачатие щеше да бъде чудо. Затова детето ще бъде наречено „Божие дете“ (ст.35)

Накрая ангелът я насърчи, че нейната сродница Елисавета е бременна в шестия месец. Това е свидетелство, че „за Бога няма невъзможно нещо.“ (ст.37). Отговорът на Мария пък е свидетелство за нейната вяра в Бога и покорството ѝ на Неговата воля:

Лука 1:38 „Ето Господнята слугиня; нека ми бъде според както си казал.“

Останалото е история. Следва мъчително пътуване на 100 км от Назарет до Витлеем на една бременна жена и мъжа ѝ, раждането на Спасителя, явяването на ангел на овчарите, тяхното посещение да се покланят на родения Месия, занасянето на детето Исус в храма, за да го представят пред Господа, и благодарността и пророкуването за предстоящото изкупление на Ерусалим на Симеон и Анна.

Какво научаваме от това първо разглеждане на евангелието на Лука?

Първо, научаваме че след първородния грях Бог не ни е изоставил. Той има план за изкуплението на човечеството. Въпреки голямата пауза от 400 години след последното пророчество на Малахия, Той продължава да работи в историята. И Лука разглежда раждането и живота на Христос като част от Божия план и цели в историята.

Второ, в центъра на човешката история е личността на Исус Христос. Той е нейна централна тема и ключ за разбиране на историята. В повествованието на Лука Ирод – една от най-могъщите фигури на онова време, почти не е споменат, защото за него Христос е само заплаха за царството му.

От друга страна, Захария, Елисавета и Мария са важни за Лука, защото те играят важна роля за раждането и служението на Господ Исус Христос. Едно от важните твърдения в Лука 1 гл. съдържа израза „пред Господа“. Елисавета и Захария бяха „праведни пред Бога“ (1:6). Йоан щеше да бъде „велик пред Господа“ (1:15). Бог измерва величието на хората по отношението им към Бога.

В крайна сметка, важно е не какво хората мислят за нас – колко значителни, важни, добри или велики сме ние, а какво Бог мисли за нас.

Говори се, че веднъж Наполеон загубил контрол над коня си и един редник скочил на пътя на коня и го укротил. След което Наполеон казал, „Благодаря, капитане.“ С тази едничка дума Наполеон повишил войника в чин от редник до капитан, но това станало, защото войникът сложил своя генерал на първо място. По същия начин Бог обещава да почете Своите слуги.

Всеки от нас ще застане пред Бог и ще бъде съден от Него.

Евреи 9:27 „И както на хората предстои да умрат един път, а след това – съд.“

Бог дойде на земята, за да ни разкрие Божията праведност и да ни предложи Своята праведност вместо нашия грях и бунт. Да ни предложи спасение и вечен живот вместо осъждение и вечна смърт.

Въпросът, който трябва да си зададе всеки от нас е къде съм аз по отношение на Бога. Дали Бог ме вижда като праведен, както счете Захария и Елисавета? Дали ни смята за велики, както направи с Йоан? В края на краищата, Божието одобрение или отхвърляне е единственото нещо в живота, което има значение.

Исус Христос дойде на земята, за да бъдем одобрени от Бога, като приемем Неговата праведност вместо нашия грях. Моята молитва е ти да получиш Божието благоволение чрез вяра в Неговия Син Исус Христос. Това е основното послание на евангелието на Лука.

И още нещо. Днес ние не очакваме първото, а второто идване на Месия. Между последното пророчество и първото идване на Христос имаше 400 години. Внезапно мълчанието бе нарушено и Месия дойде. Днес ние също живеем в период на „мълчание“.

Но Божиите обещания за второто идване на Христос са толкова сигурни, колкото факта, че Захария, Елисавета и Мария намериха надежда. Докато изследваме живота на тези, които очакваха Неговото идване, ние научаваме как да се подготвяме за Неговото завръщане. В това ни уверява новозаветното пророчество. Нека се помолим.