Божият изкупителен план (Лука 1)

/проповед/ 

Исая 7:14 „Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачене и ще роди син, и ще го нарече Емануил.“

Малахия 4:5-6 „Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен; и той ще обърне сърцето на бащите към децата и сърцето на децата – към бащите им, да не би да дойда и поразя земята с проклятие.“

Eвангелието от Лука е една от великите книги в Библията. Събитията от първите глави в Лука нарушават тишината, продължила 400 години. Лука започва своето евангелие със съобщението на ангел Гавриил до Захария – един възрастен свещеник, че той и жена му ще имат син, който ще дойде в духа на пророк Илия и ще обърне сърцата на бащите към техните деца и ще подготви пътя на Господа.

Но преди да разгледаме това вълнуващо явяване на ангела и неговото съобщение, нека видим кой е Лука, какво прави евангелието от Лука толкова уникално и защо си струва то да се изучава.

Повечето историци са съгласни, че Лука е бил езичник. Най-вероятно е роден в сирийска Антиохия. От Колосяни 4:14 научаваме, че Лука е бил лекар, но той става също добър историк. Благодарение на това знаем кога точно се случват описаните от него събития (Лука 2:1-2, 3:1-2), а археологическите открития потвърждават точността на топонимите и самоличността на участниците в събитията.

От Деяния разбираме, че Лука е придружавал Павел по време на първото му идване в Европа. Лука остава във Филипи, докато Павел пътува в други части на Гърция. По-късно отново се присъединява към него, когато Павел отива в Ерусалим. Той е с него и по време на двете затворничества на Павел в Рим. Несъмнено Лука е използвал времето, за да събира информация от очевидци за живота на Исус. Затова ранните отци на Църквата наричат евангелието на Лука „евангелието, проповядвано от Павел.“

Това евангелие е най-дългата книга в Новия завет. Някои го смятат за най-хубавата книга, писана някога. Написано е между 59 и 63 г.сл.Хр. То е сходно по стил и структура с другата книга на Лука, „Деяния на апостолите“.

Повече от половината от евангелието съдържа материал, който не се споменава никъде другаде. Без Лука някои периоди от живота и служението на Христос биха останали неизвестни за нас.

Евангелието на Лука се фокусира повече върху отделните личности, отколкото другите евангелия. Например, Лука споменава 13 жени, които не се срещат в другите евангелия.

Също, евангелието описва по-голяма част от живота на Исус от другите евангелия. Интересен факт е, че от разказаните в евангелията 35 чудеса, извършени от Исус Христос, 20 са в Лука. От тях 7 се споменават само в това евангелие.

От всички 51 притчи, изречени от Христос, 35 откриваме в Лука. Деветнадесет от тях се срещат само в това евангелие. Интересен факт също е, че Лука включва 29 събития от живота на Исус, които не присъстват в останалите евангелия.

Само Лука е записал песните на Елисавета, Мария, Захария и Симеон, както и ангелския химн (2:14) при раждането на Исус. Само той разкрива съкровените мисли и чувства на участниците в събитията. Например, той ни казва, че Мария „скътваше всички тия думи в сърцето си.“ (2:51)

Лука пише от гледна точка на човек с езически произход, затова евангелието му е предназначено най-вече за езическа читателска аудитория. Като езически християни, то е особено важно и за нас.

И това прави евангелието му уникално. Това е обяснено още в увода:

Лука 1:1-4 „Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития, както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото, видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко отначало, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле, за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.“

От това въведение разбираме, че Лука пише не само, за да даде на Теофил описание на историческите събития за живота, смъртта и възкресението на Исус Христос. Той е селектирал и организирал материала в евангелието с цел да защити и разпространи християнската вяра.

Целта на Лука е да покаже, че в своята любов Бог има план за спасение на грешното човечество и че в съгласие с този план Исус Христос е дошъл, за да бъде Спасител на всички, не само за евреите. Спасението е достъпно за всички без значение към кой етнос, социална група или религия те принадлежат. Затова и нарекох поредицата ни върху Лука „Спасителят на света“.

През следващите седмици ще разглеждаме това уникално Евангелие. Вярвам, че това изучаване ще ни благослови и вдъхнови в християнския ни живот. Нека се помолим.

Молитва за Словото.

Както вече видяхме, Лука започва там, където Малахия завършва. Последните думи на Стария завет говорят за идването на Един, който ще приготви пътя за Господа. Лука започва своя разказ със съобщението, което Гавриил даде на Захария за раждането на Йоан.

Лука 1:5-7 „В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отряд на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци и се казваше Елисавета. Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всички Господни заповеди и наредби. Но нямаха дете, понеже Елисавета беше бездетна, а и двамата бяха в напреднала възраст.“

От една страна виждаме, че Захария и Елисавета бяха невзрачни и незначителни хора. От гледна точка на техните съвременници беше неразбираемо защо Бог беше избрал точно тях да са родители на Йоан.

Захария не беше от знатен произход. Той не беше нито от Ерусалим, нито от Ерихон. Той беше от малко градче в хълмистата земя на юг от Ерусалим. А за евреите произходът беше важен. Спомняме си Натаниил, който като узна, че Исус е от Назарет, възкликна: „От Назарет може ли да произлезе нещо добро?“ (Йоан 1:46)

Освен това, Захария и Елисавета бяха бездетни. Много хора смятаха, че това е „наказание от Бога“ за минали грехове. Техните съвременници не биха предположили, че изпълнението на пророчеството на Малахия ще стане чрез тях.

Но има два други важни фактора, които имаха значение за Бог. Първо, Захария и Елисавета бяха от племето на Аарон, което Бог определи да служи като свещеници в Израил. И второ, което е още по-важно, те бяха „праведни пред Бога, ... ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.“ (Лука 1:6)

Те бяха благочестиви и живееха в покорство на Мойсеевия закон. Не че това беше достатъчно за тяхното спасение, защото знаем, че никой не може да се спаси чрез дела. Но тяхното покорство на закона ги отличаваше от другите. И Бог реши да ги благослови.

Лука 1:8-13 „И той, като свещенодействаше пред Бога по реда на своя отряд, по обичая на свещеничеството, на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да кади... Тогава му се яви ангел от Господа, който стоеше отдясно на кадилния олтар. И Захария, като го видя, смути се и страх го обзе. Но ангелът му каза: Не бой се, Захария, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан.“

По онова време в Израил е имало около 20000 свещеници, разделени на много отряди, всеки от които се състоял от 1000 свещеници. За около две седмици в годината отрядите се редували да служат в Ерусалим. Захария отива в Ерусалим и чрез жребий е избран да послужи, като кади тамян на олтара в храма. Тази чест се падала най-много веднъж в живота на свещеник. Всеки копнеел за нея.

Можем да си представим чувствата, които Захария е изпитвал вечерта преди да да отслужи в храма. От една страна, трябва да се е радвал, че най-накрая мечтата му била на път да се изпълни. От друга страна, сигурно е размишлявал върху Левит 10 гл. където е описана смъртта на Аароновите синове Надав и Авиуд, които послужиха по непозволен начин в скинията. Сигурно е имал смесени чувства на радост и страх. Вероятно внимателно е повтарял наум как ще изпълни службата си, за да излезе жив от святото място.

Когато настъпва деня да послужи в храма, Захария влиза в светилището, за да покади. Отвън хората са се събрали да се молят Бог да изпрати Месия и установи Месианското царство.

Можете ли да си представите благоговението, с което Захария е влязал в светилището, едва осветено от светилника? Как би се почувствал ти, ако знаеш че само ти имаш достъп до това място, и изведнъж усетиш, че освен теб там има още някой? И то не човек, а ангел!

Първите думи на Гавриил са „Не бой се, Захария, защото твоята молитва е чута“. (ст.13) За каква молитва става въпрос? Склонни сме веднага да отговорим – молитвата за син, защото изречението продължава така: „твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син.“

Несъмнено той се е молил дълги години с тази молитва. Но вече е на преклонна възраст. Всяка надежда за наследник е била загубена. Сигурно отдавна е бил престанал да се моли за син. Но в своята милост Бог може да му казва, „Не съм забравил за твоята молитва. Скоро ще имаш син!“

Според други богослови тук ангелът има предвид молитвата, с която той като свещеник се моли от името на целия Израил – за идването на Месия. И смисълът е, тази молитва ще получи отговор, но преди това на Захария и Елисавета по чуден начин на старини ще се роди син и той ще е този, който ще обяви идването на Месия!

Той ще се казва Йоан, ще се изпълни със Святия Дух от майчината утроба, ще накара много израелтяни да се покаят и да се подготвят за идването на Месия. Думите на ангела показват, че именно Йоан ще бъде изпълнението на последното пророчество на Малахия.

Йоан ще бъде велик пред Господа, няма да пие вино и спиртно питие (ст.15). Той ще черпи вдъхновение от Святия Дух, не от спиртни напитки.

Как би реагирал ти на това обещание и пророчество на ангела?

Захария беше благочестив, покорен на закона и посветен служител. Но му беше трудно да повярва на такова чудно обещание.

Лука 1:18 „А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар и жена ми е в напреднала възраст.“

Той знаеше, че децата не се носят от щъркелите. Беше убеден, че Елисавета отдавна вече е преминала родилна възраст. Затова искаше ангелът да му даде някакъв знак в потвърждение на това, че обещанието ще се изпълни. И му бе даден знак, или по-точно казано, той самият стана този знак, защото онемя и се наложи да прави знаци, за да го разберат.

Когато свещеникът излизал от храма, трябвало да произнесе благословение върху множеството. Захария знаеше, че ще трябва да обясни какво се е случило вътре и най-вероятно се е страхувал, че никой няма да му повярва. Отнемайки речта му, Бог хем го наказва за неверието, хем го улеснява. Като го прави ням, Бог сам съобщава на другите, че предстои да се случи нещо чудесно.

Захария е знаел за свръхестествените раждания в Писанията. Така че, Бог  не обещаваше нещо, което не е правил. Авраам и Сара, Анна и Елкана, родителите на Самсон – всички те получиха син в напреднала възраст. Затова четем укор в думите на Гавриил:

Лука 1:19-20 „Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовествам това. И ето, ще млъкнеш...“

С други думи, „Ти знаеш ли кой съм аз? Аз съм Гавриил, аз стоя в Божието присъствие. Аз съм говорител на Бога. Нима се съмняваш в самия Бог?“

Захария не може да говори, започва да ръкомаха и да прави знаци, и тогава се казва, че „те разбраха, че е видял видение в храма.“ (ст.22)

Но с това мисията на ангел Гавриил не е свършила. Шест месеца по-късно той се явява на още един човек, на Мария. Срещите на Захария и на Мария с ангела ярко контрастират една с друга. Захария е мъж, Мария – жена. Захария и жена му са стари, а Мария – млада. Захария и Елисавета са женени, Мария е сгодена девица. Захария се усъмни в думите на ангела, а Мария повярва.

Гавриил се явява на Мария и ѝ съобщава, че по чудодеен начин ще роди дете, който ще бъде Месията на Израил.

Лука 1:32-33 „Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. Ще царува над Якововия дом довека; и царството Му не ще има край.“

Мария също има молба към ангел Гавриил, но не за знак, а за повече яснота. Захария се усъмни и искаше някакво доказателство, че той и жена му ще имат дете в напреднала възраст. Мария не се усъмни, но искаше разяснение какво трябва да направи, за да бъде осъществен Божия план. Тя искаше да знае как ще зачене, тъй като е девица. Нейната молба е много различна от молбата на Захария.

Гавриил ѝ обясни, че не е нужно да прави нещо, но че тя ще зачене в резултат на Божията чудодейна намеса. Това непорочно зачатие щеше да бъде чудо. Затова детето ще бъде наречено „Божие дете“ (ст.35)

Накрая ангелът я насърчи, че нейната сродница Елисавета е бременна в шестия месец. Това е свидетелство, че „за Бога няма невъзможно нещо.“ (ст.37). Отговорът на Мария пък е свидетелство за нейната вяра в Бога и покорството ѝ на Неговата воля:

Лука 1:38 „Ето Господнята слугиня; нека ми бъде според както си казал.“

Останалото е история. Следва мъчително пътуване на 100 км от Назарет до Витлеем на една бременна жена и мъжа ѝ, раждането на Спасителя, явяването на ангел на овчарите, тяхното посещение да се покланят на родения Месия, занасянето на детето Исус в храма, за да го представят пред Господа, и благодарността и пророкуването за предстоящото изкупление на Ерусалим на Симеон и Анна.

Какво научаваме от това първо разглеждане на евангелието на Лука?

Първо, научаваме че след първородния грях Бог не ни е изоставил. Той има план за изкуплението на човечеството. Въпреки голямата пауза от 400 години след последното пророчество на Малахия, Той продължава да работи в историята. И Лука разглежда раждането и живота на Христос като част от Божия план и цели в историята.

Второ, в центъра на човешката история е личността на Исус Христос. Той е нейна централна тема и ключ за разбиране на историята. В повествованието на Лука Ирод – една от най-могъщите фигури на онова време, почти не е споменат, защото за него Христос е само заплаха за царството му.

От друга страна, Захария, Елисавета и Мария са важни за Лука, защото те играят важна роля за раждането и служението на Господ Исус Христос. Едно от важните твърдения в Лука 1 гл. съдържа израза „пред Господа“. Елисавета и Захария бяха „праведни пред Бога“ (1:6). Йоан щеше да бъде „велик пред Господа“ (1:15). Бог измерва величието на хората по отношението им към Бога.

В крайна сметка, важно е не какво хората мислят за нас – колко значителни, важни, добри или велики сме ние, а какво Бог мисли за нас.

Говори се, че веднъж Наполеон загубил контрол над коня си и един редник скочил на пътя на коня и го укротил. След което Наполеон казал, „Благодаря, капитане.“ С тази едничка дума Наполеон повишил войника в чин от редник до капитан, но това станало, защото войникът сложил своя генерал на първо място. По същия начин Бог обещава да почете Своите слуги.

Всеки от нас ще застане пред Бог и ще бъде съден от Него.

Евреи 9:27 „И както на хората предстои да умрат един път, а след това – съд.“

Бог дойде на земята, за да ни разкрие Божията праведност и да ни предложи Своята праведност вместо нашия грях и бунт. Да ни предложи спасение и вечен живот вместо осъждение и вечна смърт.

Въпросът, който трябва да си зададе всеки от нас е къде съм аз по отношение на Бога. Дали Бог ме вижда като праведен, както счете Захария и Елисавета? Дали ни смята за велики, както направи с Йоан? В края на краищата, Божието одобрение или отхвърляне е единственото нещо в живота, което има значение.

Исус Христос дойде на земята, за да бъдем одобрени от Бога, като приемем Неговата праведност вместо нашия грях. Моята молитва е ти да получиш Божието благоволение чрез вяра в Неговия Син Исус Христос. Това е основното послание на евангелието на Лука.

И още нещо. Днес ние не очакваме първото, а второто идване на Месия. Между последното пророчество и първото идване на Христос имаше 400 години. Внезапно мълчанието бе нарушено и Месия дойде. Днес ние също живеем в период на „мълчание“.

Но Божиите обещания за второто идване на Христос са толкова сигурни, колкото факта, че Захария, Елисавета и Мария намериха надежда. Докато изследваме живота на тези, които очакваха Неговото идване, ние научаваме как да се подготвяме за Неговото завръщане. В това ни уверява новозаветното пророчество. Нека се помолим.

Божият булдозер (Марк 1:1-11)

/проповед/

В началото искам да ви задам една гатанка: кое е това нещо, което минава през градове, върви нагоре по хълмове и слиза в долини, но никога не се движи? Точно така, пътят!

А кое е това нещо, което пътува из целия свят, но стои в ъгъла? Отг.: марката!

Днес и ние започваме едно ново пътуване. Започваме разглеждането на Евангелието според Марк под надслова „Вървете след Мене“. Кой е авторът на тази книга?

Марк не е сред дванадесетте апостоли. Той е вярващ от ранната църква. Еврейското му име е Йоан, а езическото му прозвище е Марк. Той е син на Мария, в чийто дом вярващи са се събирали да се молят, и е братовчед на Варнава. Помага на Павел и Варнава в първото им мисионерско пътуване, но ги напуска в Памфилия.

Поради това по-късно Павел и Варнава влизат в остър спор дали да го вземат с тях на второто мисионерско пътуване. В резултат Варнава взема Марк със себе си, а Павел е придружен от Сила (Деян. 15:40). Години по-късно Марк вече е много по-зрял и Павел отново го взема за свой помощник (2 Тимотей 4:11).

Марк пише своето евангелие между 55 и 59 г.сл.Хр. – вероятно това е най-ранно написаното евангелие.  В Откровение 4:7 са описани четири живи същества или херувими, които приличат съответно на лъв, теле, човек и орел. Съществува традиция, според която всяко от четирите евангелия се свързва с едно от тези същества според стила и посланието им.

В много катедрали в Европа може да се видят барелефи на тези същества, държащи книга.  Според традицията съществото, което представлява евангелието на Марк е телето, тъй като то символизира работа и служение. Евангелието от Марк разкрива Исус като Божи Слуга, дошъл да извърши волята на Отца.

И тъй като един слуга е нископоставен, Марк не започва евангелието с разказ за раждането на Исус. Поради същата причина авторът не включва и родословието Му. За сметка на това в евангелието повече от 40 пъти се среща думата „веднага“ (еукус, гр.) – това е дума, която се използва при обръщение към слуга. В евангелието от Марк Служителят Исус работи усилено, за да върши волята на Отца.

Ударението е повече върху делата, а не върху думите на Исус. Затова се смята, че посланието е отправено най-вече към римляните, за които постиженията са по-важни от думите.

Интересен факт е, че това евангелие е най-превежданата книга в света. Когато мисионери отиват в народ, който никога не е чувал благата вест, първо те превеждат Марк – не само защото това е най-краткото евангелие, но и защото книгата е написана за хора, които не са запознати с юдеизма от първи век.

Сред библейските учени преобладава мнението, че Марк е използвал проповедите на Петър като източник на информация за евангелието. Те се позовават на ярките детайли в повествованието, които са характерни за стила на Петър. Освен това, в това евангелие присъстват повече фрази на арамейски, отколкото в другите три. Известно е, че Петър е говорил най-вече на арамейски.

За разлика от филмите и романите, Марк разкрива още в началото за какво ще говори в неговата книга:

Марк 1:1 „Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син…“

Виждаме, че това е благовестие или добра новина за една историческа личност, за Христос или Месията, който е Божи Син и Бог.

И това начало на благовестието се крие още в Стария завет, защото Марк продължава:

Марк 1:2 „…както е писано в пророците: „Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си, който ще устрои Твоя път.“ Това е цитирано от Малахия 3:1, а по-нататък цитатът е от Исая 40:3:

Марк 1:3 „глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа. Прави направете пътеките за Него.“

В древността пътищата се строели по следния начин: камъните се отмествали встрани, неравностите се заравнявали, дупките се запълвали. Когато на посещение идвал император или цар, се изпращал вестител, за да може местното население да оправи пътищата и да се подготви за посрещането на владетеля.

В ст. 4 научаваме, че този вестител е Йоан Кръстител, чийто празник чествахме тази седмица. Марк започва своето евангелие там, където завършва последната книга в Стария завет, Малахия. Следователно, с идването на Йоан Кръстител Бог нарушава мълчание от 300 години.

Кой е този Йоан? Той е син на Захария и Елисавета и братовчед на Исус.

Как този вестител или пратеник щеше да подготви хората за идването на Месия? Той ще вика в пустинята и ще призовава хората към покаяние: „Пригответе пътя за Господа. Прави направете пътеките за Него.“ (ст.3)

Днешните управници си поставят за цел да построят хубави пътища и магистрали в България. Страната ни наистина има нужда от добри пътни артерии. Но строителството на път е скъпо и изисква много работа. Нужна е предварителна оценка, трябва да се преодолеят много пречки, да се вземат под внимание много фактори.

По същия начин, подготвянето на нашите сърца за Господа изисква много работа, нужно е да направим оценка на състоянието на сърцето си, да преодолеем много пречки и да вземем предвид много фактори.

Ние често подценяваме тази подготвителна работа, която трябва да свършим. Всяко велико дело на Господа започва с велика подготовка. И Йоан Кръстител изпълни великолепно поставената му задача.  Както казва един библейски коментатор, „Йоан беше Божият булдозер, който построи тази магистрала.“

Какво направи той?  Той „кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете.“ (ст.4) Неслучайно в евангелието от Матей Исус идентифицира пророк Илия с Йоан Кръстител (Матей 11:7-14).

Подобно на Илия, Йоан беше особняк.  Представете си, че каните Йоан Кръстител на гости. Той звъни на врата и вие отивате да отворите, очаквайки да влезе един изтупан господин, облечен в костюм на Армани и риза на Пиер Карден. Но отваряте и виждате един човек, който е облечен като просяк, с разрошена коса и мръсни обувки.

Каните го и го питате какво предпочита за ядене и той казва, „Ами аз съм свикнал да ям само скакалци и мед.“ И вие започвате да си мислите, тоя май ме занася…“

И се чудя за какво ли ще си говорите? Едва ли той ще се отличава с много изисквани маниери. Когато фарисеите и садукеите дойдоха при него, дали той ги приветства като почетни представители на религиозното статукво? Дали ги е попитал как върви работата им и какво мислят по сложни богословски въпроси? Не!

Той ги нарече „Рожби ехиднини“, които скоро ще бъдат хвърлени в огнените пламъци на ада (Матей 3:7-10). Това не беше много политически коректно изказване, нали?

И ако беше дошъл в нашата църква, дали щеше да проповядва просто за това да се обичаме един друг? Или щеше да проповядва огнена проповед за покаяние?

Един булдозер не се съобразява с препятствията; неговата задача е просто да ги разчисти от пътя.

Йоан не беше конформист. Той не се съобразяваше с това какво мислят другите. Той беше радикален за Исус. И Бог изпрати точно него да подготви пътя за идването на Исус. Би ли изпратил теб при твоите роднини и приятели?

Хората по природа са конформисти. Те са и консуматорски настроени. Изпитай сърцето си и виж защо си дошъл на църква - за да получиш нещо или за да служиш и да се покланяш на Бога?

Йоан живееше в пустинята, за да може сърцата на хората да са напоени с потоци води“. Той се хранеше с буболечки и мед, за да може те да се хранят с Хляба на живота. Живя оскъдно, за да могат те да натрупат небесни съкровища.

И Йоан дойде и кръщаваше. Думата „кръщавам“ (баптизо, гр.) означава потапям напълно. Евреите имаха обичай да кръщават езичници, които се обръщаха към юдеизма. Но юдеи да се кръщават в онова време беше равносилно да признаят, че са толкова далеч от Бога, колкото са езичниците. Това е само дело на Святия Дух!

Много хора днес обвиняват християните, че са лицемери – ходят на църква, но в личния си живот вършат грехове като другите. Нека всеки от нас си зададе въпроса – преживял ли съм истинско покаяние и новорождение? Виждат ли другите плодове на Святия Дух в живота ми?

Ако си новороден, твоето тяло е храм на Святия Дух. Ти си кръстен в Духа и Той работи в тебе. Всички виждат промяната в теб. Тогава е нужно да вземеш водно кръщение. Подобно на кръщението на Йоан, християнското кръщение демонстрира покаяние. Но то е много повече от това. Ние се кръщаваме в Христос, в Неговата смърт и възкресение (Римляни 6:3).

Йоан дойде и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете (ст.4).

Ако няма покаяние, няма прошка. Преди години един убиец бил осъден на смърт. Брат му, на когото държавата била много задължена за живота му в служение на народа, отправил до президента молба за помилване. Президентът го помилвал и човекът посетил брат си с решението за помилване в джоба си.

„Какво ще направиш“ – попитал го той, „ако получиш помилване?“ „Първото нещо, което ще направя“ – отговорил той, „е да открия съдията, който ме осъди, и да го убия. А след това ще открия основния свидетел и ще го убия.“ Брат му станал и напуснал затвора с решението за помилване в джоба си.

Покаянието не е просто съжаление за извършен грях. Юда съжаляваше, но се самоуби. Исав плака, но съжалението му не доведе до промяна в живота. Не бъди като тях. Бъди като блудния син, който се покая и се върна при своя Отец.  

Йоан проповядва покаяние, но в центъра на проповедта му беше Исус. Той сочеше към Исус, не към себе си.

Марк 1:7 „И като проповядваше, казваше: След мене иде Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на сандалите Му.“

Може би това ти изглежда като преувеличение. Но във времето на Йоан Кръстител се е смятало, че един равин може да изисква всичко от своя ученик, но не и да му свали сандалите. Това би било твърде много! А Йоан казва, че той не е достоен да направи даже това. Йоан е пример за смирение.

Един проповедник застанал на амвона, огледал малкото християни в църквата и казал, „Днес щях да проповядвам за смирението, но ще запазя проповедта за по-голяма аудитория.“

Конфуций е казал: „Смирението е здравата основа на всички добродетели.“ А Августин Блажени отбелязва: „Гордостта превърна ангелите в дяволи. Смирението превръща хората в ангели.“

Йоан подготви пътя за Господа. Но преди Исус да започне своето служение, трябваше да се случи още нещо. Нещо, което изненада най-много Кръстителя.

Марк 1:9-12 „И в онези дни дойде Исус от Назарет Галилейски и бе кръстен от Йоан в Йордан. 10 След като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата и че Духът като гълъб слиза на Него. 11 И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюбен Син; в Теб е Моето благоволение. 12 И веднага Духът Го закара в пустинята.

Защо Исус дойде да се кръсти? Нуждаеше ли се Той от покаяние и очистване от грехове? Не. Исус беше безгрешен. Но Той дойде да се кръсти, за да се идентифицира с грешните човеци.

И тогава от небето се чу глас: „Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение.“ (ст.11) И всички присъстващи разбраха, че Исус не е просто поредният човек, който се кръщава, но е съвършеният Син Божи, който се идентифицира с грешните човеци.

„И в онези дни дойде Исус от Назарет в Галилея и бе кръстен от Йоан в Йордан.“

Исус беше обикновено еврейско име. Назарет беше обикновен провинциален град. Галилея се славеше с всичко друго, но не и с духовни учители. Йордан беше една река, които равините считаха недобра за очистване.

Но точно тогава небесата се разтвориха, Духът като гълъб слезе върху Него, дойде глас от небесата и каза: „Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение.“

Бог обича да показва славата си в смирена обстановка.

Историята познава много такива случаи. Един неизвестен монах от малкото градче Витенберг започна Реформацията. Обикновен пастир в Германия обяви политиката на Хитлер за идолопоклонство. Чернокож мъж в Америка нарече расовата сегрегация грях. Скромен пастир отказа да се отрече от вярата си в комунистическа България. Една медицинска сестра oснова движението на хосписите.

Ако си мислиш, че си никой, че имаш невзрачно минало, че произлизаш от неуки родители, от глухата провинция, че нямаш кой знае какви дарби и умения, знай – Бог обича точно такива хора!  Ти можеш да бъдеш Божи булдозер и да подготвяш пътя за Господа!

Можеш да подготвиш пътя за Господа сред тези, които познаваш. Да запретнеш ръкави и да се захванеш да отместваш камъните на заблудите, да запълваш дупките в умовете и да изравняваш неравностите в сърцата на тези около теб. Да призоваваш към покаяние. Готов ли си да го направиш? Готов ли си да бъдеш Божи булдозер?

По време на съживлението в Ирландия един неук човек повярвал в Исус Христос. Той можел само да разказва какво Господ е направил за душата му. Отишъл да работи в една мелница в Шотландия, където работили 1300 човека. Неговото просто свидетелство направило толкова огромно впечатление, че не по-малко от 600 човека повярвали в Христос.

Ако го направиш, цялата Троица ще ти дойде на помощ. Защото Бог идва там, където пътят е подготвен за Него!

_____________

БПЦ "Нов живот" Варна

13.01.2019

Свалянето на бинтовете е наше дело

Аз съм възкресението и животът

Разповиването е дело на възкресените

Йоан 11:1-15; 20-27; 34-44

Много хора имат навика да закъсняват. А някои толкова са свикнали с това, че сигурно ще закъснеят и за собственото си погребение. Исус също 'пропусна' погребението на Лазар. Мария и Марта изпращат хора да му кажат, че Лазар е зле с надеждата, че както е изцелил и други, ще се притече на помощ и ще дойде да го изцели. Но Исус се бави, казва че тази болест не е смъртоносна, но е за Божия слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.

Това на пръв поглед е странно, защото веднага след това (ст.5) разбираме, че Той не само е познавал семейството, но и те са били приятели и ги е обичал. Престоява 2 дни след като научава за Лазар и тогава отива. Но Исус не се движи по човешко предписание, а по Божието разписание.

Исус отива на едно погребение. Отива на един гроб. Лазар е вече от 4 дни в гроба и тялото му вече се разлага, защото е пролет.

Но има и друг вид гробове и смърт – духовната смърт. Духовно мъртвия човек е този, който живее без вяра в Бога. “Който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син (Йоан 3:18). Исус обича всеки човек и е готов да отиде, ако го повикат, за да го възкреси.

Исус може да възкреси не само всеки човек, но и всяка нация от мъртвите. България е мъртва. Тя е погребана, вече е в гроба от години и оттам се носи непоносима воня. Но само Исус може да дойде и да я възкреси от мъртвите.

Исус тръгва към гроба на Лазар, защото Мария и Марта го повикват. Ние трябва да викаме в молитва за своята нация. Да се молим за нашите близки, съседи, познати, колеги. За нашия град, за нашите съотечественици. И тогава Исус ще тръгне към гроба, където те са погребани. Ще тръгне към гробницата на България. Защото Той е възкресението и животът (ст.25).

Мария и Марта извикаха и ето, виждаме Исус да върви към гроба на Лазар. Църквата се моли и ето, Исус тръгва към нашия гроб. Там, където са погребани нашите омраза, грях, срам, нечестие, заблуди и предразсъдъци.

Нашият атеизъм, в който вярваме повече, отколкото на историческите факти за смъртта и възкресението на Исус. Нашите езически обреди, които обичаме повече от Спасителя. Сляпата вяра в митовете на петата колона, заради която сервилно принасяме в жертва на квази-бога 'държава' нашите собствени деца, като им слагаме на шията камъка на ненужни милиардни заеми. Нашите паметници, които по думите на Любомир Канов «увековечават завоевателната армия на един масов убиец, номиниран за освободител след деветосептемврийския преврат».

Но Исус идва на този масов гроб. Той идва, за да изцели дълбоките рани на нашето близко и далечно минало, от които страдат и палачи, и жертви, и предатели и предадени, и престъпници и онеправдани. Идва, за да ни даде живот.

На всички скептици Той казва, че ние не сме мъртви, а само сме заспали. Това обаче е духовна смърт, която е по-страшна от физическата. И Той идва, за да ни събуди за нов живот. Защото само Той може да го направи. Той е Вратата, през която трябва да преминем. Както някой беше казал, към Бог водят много пътища, но само една врата, Исус.

Той ходи в светлината, защото е Светлината. Той е Добрият Пастир и ако го следваме, ние също ще ходим в светлината, ще ядем Хляба на живота и ще пием живата вода.

И Исус отива на гроба на Лазар, и веднага около него се насъбират хора – първо Марта, после Мария и всички останали. Трупът на Лазар се разлага, но Неговото появяване разбунва духовете. Невероятен е фактът, че и днес - 2000 г. след като е живял, всяко споменаване на Неговото име разбунва духовете. Дори, когато в България се опитаха да погребат вярата в Исус. Но това е невъзможно, защото Той победи смъртта: «Аз съм възкресението и животът». (ст.25) 

Затова Той вдъхновява повече от всеки друг художници, писатели, поети, филмови режисьори, борци за граждански права... Въпреки атеизма, комунизма, релативизма и нихилизма ние продължаваме да говорим за Него.

И Исус отива на гроба и се просълзява. И днес Исус гледа убийствата, абортите, изневерите, разводите, изнасилванията, корупцията, кражбите, лъжите, продажните политици, алчността, разврата и се просълзява. Исус плаче, защото ни обича. Плаче за България. Плаче и търси новите Левски, Раковски, Кубрат, Борис, Симеон, Климент Охридски, Софроний Врачански, Тодор Александров, братя Миладинови...

Някои около гроба на Лазар мърморят: «Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?» (ст.37) Някои и днес мърморят – ако Бог съществува, защо допусна да си отиде детето ми? Защо нямам работа? Защо мафията управлява България?

Бог плаче, защото знае че нашето страдание е следствие на нашия грях. Бог може да премахне злото и греха, но за го направи, трябва да унищожи и нас. В своята милост Той ни дава шанс да извикаме към Него и да бъдем възкресени духовно. «Аз съм възкресението и животът; който вярва в мене, ако и да умре, ще живее.»

И Исус заповядва «Отместете камъка.» Как щеше да реагираш, ако ти беше там? Здравият разум и природните закони ти казват, че това е лудост и нищо не може да се направи. Но към теб се обръща не някой друг, а Създателят на здравия разум и природните закони. Исус иска да му се доверим въпреки неверието си. Исус иска да извикаме като бащата на епилептичното дете: «Господи, вярвам. Помогни на моето неверие!» (Марк 9:24)

Те отместват камъка. След това Исус благодари на Бог Отец, заповядва на Лазар да излезе и става чудо – «Умрелият излезе с ръце и нозе повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: «Разповийте го и оставете го да си иде.» (ст.44)

Представете си шока на семейството и съседите. Лицето на Марта, очите на Мария, увисналите чейнета на оплаквачите. Сигурно някой е припаднал. Ако имах брат и той възкръснеше, сигурно щях да припадна. Но за Бог няма нищо невъзможно.

Преди време отидох при една група вярващи студенти и им казах, че чрез тях целият университет може да чуе за Исус. Те ме погледнаха, все едно им казах, че Орешарски е подал оставка. Ако им бях казал, че чрез психо сеанси съм се научил да преодолявам земното претегляне, щяха повече да повярват.

Българите не вярват, че нещо може да се направи за промяна. Вярват в комунистическата мантра, че всички са маскари. Християните също се влияят от този пораженчески манталитет. Казаха ми: «Никой няма да дойде на проявите ... ще ни изключат от университета... ще обидим хората ... първо да вземем разрешение...» Но мисия имаше и повече от хиляда студенти чуха за Исус и почти 200 дойдоха на нашите прояви. Говоря за група от 8 студенти-християни!

Исус извърши чудо, като възкреси един разлагащ се труп. Той обаче иска и ние да участваме в Неговото дело на възкресение. Той иска първо като Марта и Мария да викаме в молитва. И след това да вярваме като тях, че Бог може да ги възкреси не само духовно, но и физически, и да потвърдим вярата си, като избутаме камъка и разповием възкръсналия мъртвец. «Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее.» (ст.25)

Църковните ритуали не могат да го възкресят. Ходенето на гроба и подаването на храна също не може да го възкреси. Поклонението на икони не може да го възкреси. Поклонението на квази-бога държава няма да го възкреси. Новият митрополит няма да го възкреси. Мъртвецът не може сам да се възкреси. Алкохоликът, наркоманът, зависимият не може сам да си помогне. Само Исус може да го възкреси!

Но проблемът е, че мъртвецът вони. Преди време пак със студентите чистихме с години трупан боклук на покрива на стола към студентско общежитие. Всичко вече беше започнало да се разлага от дъждовете, имаше плъхове, вонята беше нетърпима. Вонята, която издава духовния мъртвец, е нетърпима.

Говорих с бивш съученик. Той казва: «Как да вярвам, виж какво става в църквата – хомосексуализъм, корупция, Ролекси, убийство на владика... Но Църквата я има, тя е жива. Ние не сме тук, за да съдим църквата. Няма съвършена църква. В момента, когато ние се присъединим към нея, тя престава да е съвършена.

Преди няколко дни беше Йорданов ден. Това е Богоявление. Бог се яви при р. Йордан и беше кръстен от Йоан Кръстител. Бог се яви и при погребания Лазар и демонстрира силата си да възкресява. Но Той иска и ние да участваме в това дело. Не да се хвърляме в морето, за да извадим кръста. Той иска да си носим кръста! Да влезем във вонята и да се оцапаме с мръсните бинтове!

Но как да ги свалим, като самите ние понякога сме вързани в бинтове? Говорили ли сте с Исус напоследък за бинтовете, в които сте увити? Идвате ли на църква редовно, за да слушате Божието слово и то да ви променя? За да сваля то пластовете мръсотия, натрупани с годините.

Иска се време и енергия, за да свалим мръсните бинтове. Стари спомени, емоции, лоши навици, нездрави връзки... Исус каза: «Разповийте човека! Да, на вас говоря, на Църквата!» Но често ние не знаем как и не искаме да го направим. Разповийте човека!

«Ама ние не правим това в църква!» Един момент, църквата не е музей, а болница. Във всяка болница трябва да има спешно отделение, кардиология, съдова хирургия, педиатрия, родилно, неврология... Представяте ли си мед. сестри и лекарите да кажат, този пациент е мръсен и мирише, отказваме да го лекуваме!?

Възкресението е работа на Исус. Възстановяването след това е наша отговорност. Да се възкреси човек от мъртвите е нужен само миг. Но да се свалят бинтовете и да се възстанови духовното му здраве се иска цял живот. Някой е помогнал на вас, сега е ваш ред да помагате на другите. Нека се помолим.                      

проповед, БПЦ „Нов живот” – Варна

12.01.2014 г.