Исусе, защо се бавиш?

 Честит Лазаровден!

Илюстрация: Хорхе Коко (Аржентина)

Всички знаем историята в Йоан 11 гл. Когато Лазар се разболя, сестрите му Мария и Марта помолиха Исус да дойде и да го изцели. Те знаеха, че Исус пътува и е зает, но Той беше техен семеен приятел. Нямаше да му струва нищо да отдели няколко минути и да изцели Лазар. Но Исус не се появи. Когато пристигна след четири дни, беше твърде късно. Лазар беше мъртъв. В скръбта си Марта Му каза, " Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре." Исус ѝ каза, "Брат ти ще възкръсне."

Какво ли са си помислили, когато са чули думите на Исус? После, докато вървяха до гроба, и Мария Го упрекна, че не е дошъл навреме. Някои от присъстващите също недоумяваха защо Исус не е дошъл по-рано. Но когато Исус отиде до гроба и извика "Лазаре, излез!", от гроба излезе Лазар - все още увит в саваните, но жив!

Може би и ти си се питал защо Исус закъснява. Ти си знаел точно кога Той трябва да се появи и какво трябва да направи, но нещата не са се развили по твоя план. Но даже когато ние не разбираме Неговите пътища, можем да Му се доверим.

Исус каза на учениците, че се радва, че не е бил там по-рано, за да повярват те (ст. 11). Много други, които бяха там, също повярваха. Може би ти чакаш Исус да дойде и да се намеси в живота ти днес - на Лазаровден, или утре, на Цветница, най-късно до Великден.

Но този пасаж (а и много други в Словото) ни показва, че Исус никога не закъснява. Неговите мисли не са като нашите мисли, нито неговите пътища като нашите пътища (Исая 55:8-9). Може би Бог чака, за да може твоето семейство и приятели да повярват, като видят Неговото чудо. Или за да те научи да Му се доверяваш. Но винаги Той идва на съвършеното време и резултатът е, че Той се прославя.

Отвали камъка

Нашата болка може да се превърне в нещо, което да прослави Бога. Всичко зависи от начина, по който реагираме на болката.

Когато Исус научи, че Лазар е болен, Той каза: „Тази болест не е за умиране, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея.“ (Йоан 11:4) Накрая, 4 дни след смъртта на Лазар, Той отива във Витания. Посрещнат е от Марта и Мария. Те са натъжени и покрусени от мъка. Най-лошото се е случило и то е непоправимо.

Често и ние си мислим така. Ако се бяхме обадили в банката, онзи мошеник нямаше да ни обере. Ако беше дошла полицията навреме, непоправимото нямаше да се случи. Ако бяхме отишли при един кой си лекар, нашият близък нямаше да умре. В такива моменти губим надежда и слагаме траурните дрехи.

Но Исус има друга гледна точка към болката в този живот. Той каза на сестрите, „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее.“ (ст.25)

Поиска да Го заведат до гроба и нареди, „Отвалете камъка!“ (ст.39) Отговорът на Марта беше: „Господи, смърди вече, защото от четири дни е в гроба.“

Често Исус идва при нас и ни кара да направим нещо изненадващо. Ние сме свикнали да привеждаме човешки аргументи, които иначе звучат логично. Но Божията логика не е като човешката логика. За Бог няма нищо невъзможно.

Той иска да повярваме, за да Му позволим да работи и да прослави Себе Си (ст.40). Но ние често не Му позволяваме.

Днес Исус идва при всеки човек и казва: „Отвали камъка на смъртта. Ела при Мене и пий от Живата вода, за да не умреш довека“. Но той казва, „Не мога, Исусе. Първо, не съм сигурен, че съществуваш. И второ, всеки знае, че след като човек умре, не може да бъде съживен. Никой не се е върнал от смъртта към живота.“ Но Исус казва, "Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее.“

Исус ти казва: „Отвали камъка на страха. Ела на църква, поклони се на Бога и ще видиш Божията слава“. Но ти му казваш, „Господи, не мога, може да се заразя с коронавирус. А и рискувам да ме глобят.“ И тогава Исус казва, „Не се страхувайте от онези (вируси), които убиват тялото, но не могат да убият душата. По-скоро се страхувайте от Онзи, който може и душата, и тялото да погуби в пъкъла. (Матей 10:28)

Исус ти казва, „Отвали камъка на тревогите. Не се безпокой за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си.“ (Матей 6:34) Но ти казваш, „Исусе, не виждаш ли, че съм си загубил работата! Как ще храня семейството си без да имам доходи?!“ Но Исус ти казва, „Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света.“ (Йоан 16:33)

Исус ти казва, „Отвали камъка на срама. Говори истината, включително в тази пандемия.“ Ти му казваш, „Господи, всички казват „Стой си вкъщи.“ Как аз ще кажа нещо различно? Могат и да ме съдят, че не изпълнявам разпорежданията на щаба.“ Но Исус казва, „Защото ако се срамува някой заради Мен и заради думите Ми в това блудно и грешно поколение, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Своя Отец със святите ангели.“ (Марк 8:38)

Исус иска да отвалим камъка въпреки опозицията и човешките предразсъдъци. Той иска да поемем този риск за Него, защото само тогава ще се справим с нашето неверие, безпокойство, нашия страх и нашия срам. Ние можем да го направим, защото Той ни дава сила. Той има право да иска това, защото направи същото. Не един, а два пъти!

Когато заповяда камъка на гроба на Лазар да бъде отвален, Той предсказа какво щеше да се случи само няколко седмици по-късно с един друг камък. Тогава Исус щеше да бъде разпнат, а тялото Му - положено в гроба. Но смъртта не можа да Го задържи там. На третия ден КАМЪКЪТ БЕ ОТВАЛЕН и Той възкръсна от мъртвите!

Благодарение на Неговото възкресение днес чрез вяра ние имаме силата и правото да отвалим камъка, който ни пречи да видим Божията слава. Смъртта може да бъде възкресена за живот. Страхът може да отстъпи място на радост. Безпокойството може да отлети и да бъде заменено с мир. На мястото на срама може да дойде смелост.

Единственото, което трябва да направиш, е да кажеш: „Господи Исусе, не ме интересува колко голям е този камък. Не искам да знам какво ще си помислят и какво ще кажат хората. Не искам повече да се тревожа и да се страхувам. Вярвам, че Твоят камък беше отвален! Искам да видя Твоята слава в живота си. Дай ми сили да отваля моя камък. Амин!

Ще отвалиш ли твоя камък?