/проповед/
Гледали ли сте „Сам вкъщи“? В суматохата около заминаване на коледна почивка, едно семейство случайно забравя най-малкото си дете в къщата. Това може да се случи само във филм! Как може едно семейство да тръгне с колата, да отиде на летището, да си получи бордните карти, да влезе в самолета и чак когато самолетът е над океана, да разбере, че едно от децата им липсва!
Историята е наистина невероятна! Но тези от вас, които са
родители, знаят какво е да загубиш дете. На колко от вас се е случвало?
Значи можете да си представите паниката, която те обзема,
когато се обърнеш за една секунда и изгубиш детето от поглед.
Преди много години, когато децата ни още бяха малки, имахме
летен проект за културен обмен между български, македонски и английски
студенти. Още първият ден настанихме и регистрирахме студентите в общежитието.
През това време трите ни деца бяха край нас. Казахме на студентите след като се
регистрират да тръгват към ресторанта.
Когато свършихме с регистрацията и на последните студенти,
се огледахме за нашите деца, за да отидем и ние в ресторанта. Но тогава за наш
ужас видяхме само две от децата. Двегодишната ни дъщеря я нямаше!
Тръгнахме да я търсим навсякъде, разпитвахме в общежитието,
минувачите навън, тичах по съседните улички... Накрая на бегом отидох в
ресторанта. И там, седнала до един от македонските студенти, беше нашата дъщеричка!
Днешната евангелска история е също за едно изгубване – това
на Исус!
Миналият път говорихме за раждането и представянето на Исус
в храма. Днес продължаваме нашата поредица „От яслата до празния гроб“ с един епизод
от детството на Исус.
Някога питали ли сте се какъв е бил Исус като дете? В
евангелията имаме доста информация за раждането на Исус, но те мълчат относно
събитията между раждането и началото на публичното му служение 30 години
по-късно.
В евангелията няма нищо за този период с изключение на краткия
пасаж в Лука, който ще разгледаме днес. Доста по-късно са написани апокрифните
писания, които съдържат някои разкази за детството на Исус, но те не са
автентични.
Те разказват, че Исус е имал свръхчовешка сила. Например, някои
от приятелите му правят врабчета от кал, той ги съживява и те отлитат. Веднъж
той се ядосва на децата и ги проклина и те умират. Или съсед, който се оплаква
от Мария и Йосиф, и Исус го прави да ослепее.
Ние не можем да вярваме на тези разкази, но имаме пълно основание
да вярваме на разказа на доктор Лука в
2:41-52.
Нека да прочетем първо
Лука 2:41-45 „И родителите Му ходеха всяка година в
Йерусалим за празника на Пасхата. И когато Той беше на дванадесет години, като
отидоха според обичая на празника и като изкараха дните и се връщаха, Момчето
Исус остана в Йерусалим, без да знаят родителите Му. А те, понеже мислеха, че
Той е с дружината от поклонници, изминаха един ден път, като Го търсиха между роднините
и познатите си. И като не Го намериха, върнаха се в Йерусалим и Го търсеха.“
1.
„Бързаш,
няма време“
Исус беше отгледан в семейството на благочестиви родители.
Йосиф и Мария обичаха Бога, четяха Писанията, посещаваха синагогата и се молеха.
Като повечето мъже, Йосиф е ходел в храма три пъти годишно, на Пасха, на
Петдесетница и на Празника на шатрите.
За жените не е било задължително да отиват в Ерусалим за
Пасха, но очевидно Мария е искала да присъства поне на този празник.
Исус е на 12 години, те са ходели там всяка година, така че
Исус е знаел какво предстои. Пътят до Ерусалим е бил дълъг и за по-голяма
сигурност, а и за да е по-весело, са пътували заедно с роднините и съседите.
Сигурно Мария му е напомнила отново да не се отдалечава от
тях и да внимава да не се изгуби, на което Исус е отговорил, „Знам, мамо, знам
че не трябва да разговарям с непознати. Добре, няма да напускам храма без да
кажа на някого къде отивам. Да, ще кажа на родителите на приятелите ми, ако
отивам на пазара. Да, ще бъда у дома за вечерята в 7.“
И Мария отговаря, „Запомни, ако ни изгубиш, стой където си.
Ние ще те намерим.“ И си представям как Исус отговаря, „Мамо, аз съм на 12,
нищо няма да се случи! Не изпадай в параноя!“
Те отиват за Празника, остават там 8 дни и си тръгват
обратно.
Лука 2:43 „и като изкараха дните и се връщаха.“
Обърнете внимание, Йосиф и Мария бързаха да се върнат у
дома. Може би защото платеният паркинг за камили в синята зона изтичаше.
Има такива християни. Нямат търпение като свърши служба веднага
да си тръгнат. Вкъщи ги чака вкусен обяд. Може би бързат за „Сам вкъщи“. Някои бързат
за работа. Други ще отидат в мола или на разходка в Морската.
Йосиф и Мария бързаха и в бързината забравиха да вземат
Исус.
Ст. 43 „момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят
родителите Му.“
Исус не бързаше. Той остана в двора на храма, защото това,
което чу, го заинтригува.
Понякога е добре да не бързаме толкова много след църква,
но да останем и да зададем въпроси на проповедника или на някой по-зрял във
вярата. Много пъти християните не чуват какво им казва Бог, защото винаги
бързат.
И не само след църква. Повечето от нас са прекалено заети –
ходим на работа, някои дори на две работи, бързаме да заведем, а вечерта да вземем
децата от градина или училище, грижим се за родителите си, някои учат второ
висше... Стресирани сме и непрекъснато бързаме.
Както се пее в една песен, „Всеки ден с нещо си зает,
бързаш, нямаш време. Всеки ден някъде напред ти си устремен.“
В този бяг, успяваш ли да имаш тихо време с Господа? Колко
време прекарваш в четене на Библията и в молитва? Когато бързаме, пропускаме
важните неща. И рискуваме да излезем сутринта, без да вземем Исус с нас.
В онзи ден в Ерусалим Йосиф и Мария бързаха и тръгнаха без
Исус.
При подобни пътувания децата и жените тръгвали с кервана
напред, за да може мъжете да се съобразяват с тяхната по-бавна скорост на
придвижване. Мъжете вървели отзад.
Сигурно Йосиф е мислел, че Исус е с Мария, а Мария, че е
със съпруга ѝ.
Пътят е бил 3-дневен. Когато вечерта спират, за да
пренощуват, Йосиф и Мария тръгват един към друг, за да се намерят (ужас, тогава
не е имало телефони!). И когато се срещат, можем отново да си представим
разговора им:
Йосиф пита, „Исус с теб ли е?“ „Не, мислех че е с тебе“. „Не,
не е с мене.“ „Как така не е с тебе?“ „Какво искаш да кажеш? Ти си му майка,
трябва да гледаш да не се загуби.“ „Аз ли? Той е на 12, ти си му баща. Мислех,
че искаш да имате време заедно, като баща и син.“
Случавало ли ти се е това? Губил ли си някога Исус?
Миналата неделя говорихме за раждането на богочовека Исус. Когато за първи път
прочете историята на Рождество и повярва в благата вест, Исус се е родил и в
твоето сърце.
Ти си започнал да четеш Библията, да се молиш, да опознаваш
все повече и повече Исус.
Но после, малко по малко, първоначалната ревност отлита, работата
те поглъща, децата се разболяват, минаваш през труден период във
взаимоотношенията със съпруга или съпругата ти... Оправдания винаги ще се
намерят.
Вече не четеш Библията всеки ден, рядко ходиш на църква, губиш
ентусиазъм да се молиш. Прекалено уморен си, за да четеш Библията на децата и
да се молиш с тях преди лягане.
Може би това се е случило и с теб. И се обръщаш, и изведнъж
осъзнаваш, че си загубил някъде по пътя Исус. Но си казваш, няма страшно, не
може да е отишъл много надалеч.
2.
Имам
Исус по наследство?
Същото си казаха Йосиф и Мария. И те тръгват да го търсят
по роднините, при родителите на приятелите на Исус, за да видят дали някой не
го е виждал по пътя.
Йосиф и Мария преминават през всички роднини и ги питат,
„Виждали ли сте Исус?“ Те само повдигат рамене. Отнема им цял ден да минат през
целия керван от пътници (ст. 44). Накрая разбират, че не е там.
В онази култура разширеното семейство е значило много. И
все пак, първа отговорност за децата си – както тогава, така и сега, имат родителите.
Йосиф и Мария бяха отговорни за сигурността на децата си. По същия начин като
християни ние сме отговорни за взаимоотношенията си с Исус.
Затова не бива да търсим Исус сред нашите близки и приятели.
Много хора мислят, че щом са се родили в „християнски род“
и „християнска страна“, значи и те са християни. Казват, „Аз вярвам, че има
някаква сила. Важно е човек да вярва в нещо.“
Много хора сe надяват,
че Исус се предава по наследство. И ако прабаба им е била набожна, това
автоматично им дава билет за рая. Уповават за спасението си на своя произход.
Подобно на Йосиф и Мария, те търсят Исус сред роднините. Но
поне в моята Библия никъде не пише, че всеки, който е роден в „християнска
страна“, ще се спаси. Там пише,
Римляни 10:9-10 „Защото ако изповядаш с устата си, че Исус
е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се
спасиш.“
Йоан 5:24 „Истина, истина ви казвам, който слуша Моето
учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на
съд, но е преминал от смърт към живот.“
Както е казал Петко Славейков, „Пенчо бре, чети! Пенчо не
чете...“ Пенчо е във фейсбук, да чете не ще.
Нужна е лична среща с Исус. Вярата идва в резултат на решението
на човек да приеме Исус Христос за Господ и Спасител и след това да се стреми
да живее като Негов последовател. Вярата не е исторически или географски обусловена!
Йосиф и Мария преминавaт през всички роднини, съседи и приятели и
разбират, че Исус не е там. И какво правят? Отиват там, където са го видели за
последен път – в храма в Ерусалим. Връщането им отнема още един ден.
Лука 2:46-47 „И след три дни Го намериха в храма, седнал
между законоучителите, та ги слушаше и ги запитваше.“
Отиват там и какво да видят – Исус седнал разговаря с равини,
задава въпроси и отговаря на техните въпроси, като ги удивява с мъдростта си.
3.
Исус предизвиква
нашите очаквания.
Тук може би за първи път Исус предизвиква очакванията на
хората. Разбира се, ние знаем кой е Исус и очакваме той да е в храма. Има и
други деца, които показват завиден интелект в разговори с възрастни. Но за
времето си това е било голям шок.
Исус е на 12 г., още не е преминал през официалната
церемония Бар Митцва, за да стане мъж. Още не е пълнолетен, няма право да
гласува. На тази възраст неговите приятели още са играели на стражари и апаши.
А той?
Той разговаря със законоучителите за Бог, за закона и по
други богословски теми. Това наистина е впечатляващо, защото равините са били дълбоки
мислители и познавачи на Писанията. Все едно днес един петокласник да обсъжда
проблеми на физиката с космически учен.
И как реагират Неговите родители? Мария изтичва към Исус,
прегръща Го и казва, с облекчение, но и с лек упрек, „Къде беше, търсехме те
навсякъде!“ Може би Йосиф, със сериозен тон, застанал зад Мария със скръстени
на гърдите ръце, е казал, „Млади момко, ще говорим за това когато се приберем
вкъщи. Знаеш ли колко неприятности ни причини!“
Думите на Мария в текста са: „Синко, защо постъпи така с
нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсихме.“ (ст. 48)
Дали и с нас не е така? Винаги, когато се обърнем и
установим, че Исус не е с нас, започваме да Го търсим. И Го намираме на място,
където не сме очаквали. Виждаме Го да прави нещо, което не сме предполагали, че
ще прави.
И как реагираме? „Защо направи това? Защо постъпи така с
мен?“ Ние обвиняваме Исус, че не е бил там, където сме мислели, че ще бъде или
че не е направил това, което сме мислили, че трябва да направи.
За Йосиф и Мария Исус беше техният син. Те дори знаеха, че
Той ще бъде Божият Син. Защо за Мария беше толкова трудно да види Исус седнал в
обкръжението на равини в двора на храма? Дали беше забравила това, което ангел
Гавриил ѝ каза преди да се роди Исус?
Или мислеше, че Той още не е пораснал достатъчно, за да
осъзнае своята мисия и да започне да я изпълнява?
По подобен начин ние може би сме чули вестта за това кой е
Исус и сме повярвали в нея. Ние знаем, че Исус е Божият Син. Знаем, че Исус е дошъл
на света, за да премахне преградата между Бога и нас и да ни даде мир с Бога.
Ние знаем, че Исус не е само наш приятел, но Той е Бог,
който е създал вселената – земята, звездите, галактиките, животните и
растенията.
Но когато Исус се появи на място, където не очакваме, ако
прави нещо, което не очакваме, ние сме шокирани и объркани. Защо Исус е там? Опитваме
се да Го вкараме в калъпа на нашите очаквания.
Понякога ние си мислим, че Исус е с нас, но същевременно не
четем Библията, не се молим, разредили сме църква. Неговият глас става все по-тих
на фона на шума от гласове, които се борят за вниманието ни.
Вече не Го виждаме в брата и сестрата, които имат нужда от
помощ. Не Го виждаме в протегнатата за помощ ръка на уличния просяк. Не сме
чувствителни за болката на бежанеца. Не се изправяме срещу несправедливостта и злото.
Забравили сме, че сме „създадени в Христос Исус за добри дела, каквито Бог
отнапред е определил да вършим.“ (Ефесяни 2:8,9)
Ако се чувстваме така, тогава ще трябва отново да се
обърнем и да Го намерим. И да Му позволим да е такъв, какъвто Той е. Не да
следваме нашата представа за Него, а да следваме истинския Исус там, където Той
е.
Защото, ако се замислиш, че разбереш, че не Той, а ти си
този, който трябва да се съобразява с Него.
Римляни 8:29 „Зaщото,
които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за
да бъде Той първороден между много братя.“
2 Коринтяни 3:18 „преобразяваме се в Неговия образ от слава
в слава, както от Духа Господен.“
Според едно изследване съпрузи, които са щастливо женени за
дълъг период от време наистина заприличват един на друг. Дори да не си приличат
в деня на сватбата, по-късно те добиват сходни външни черти.
Нещо повече, колкото по-щастливи са били, толкова по-голяма
е приликата. Промяната явно се дължи на дълги години на споделени емоции и
сходен начин на живот.
С минаване на времето, християните трябва все повече да заприличват
на Исус. В края на краищата, ние сме невястата на Христос и споделяме Неговите
емоции и начин на живот.
Ние сме съобразни с образа на Сина. Преобразяваме се в
Неговия образ от слава в слава.
Ние сме тези, които трябва да станем като Него. Не се
опитвай да вкараш Исус в твоя калъп. Откажи се от своите очаквания.
Йосиф и Мария упрекнаха Исус, че не е там, където са
очаквали да бъде. И как отговори Исус?
Лука 2:49 „Защо да Ме търсите? Не знаехте ли, че трябва да
съм в дома на Отца Ми?
Той не се оправда, не ги разкритикува за страха и
безпокойството им. Вместо да се съобрази с очакванията им, Исус им напомни кой
е Той. Това не беше лесно за Мария. Тя Го обичаше, Той беше неин син. Тя не
искаше да му се случи нищо лошо.
Но ако тя Го обича, тя трябваше да Му позволи да върши Неговите
дела, дори и да не разбира всичко. Тя трябваше да Му се довери, че дори когато
не може да го намери, Той върши делото на Отца Си.“
Къде можем да намерим Исус? Той винаги е в дома на Своя
Отец и сред онези, в които Бог обитава. Той ни говори чрез Словото Си. Открива
ни се в поста и молитвата. Затова обявихме пост за цялата ни църква през
следващата седмица. За да търсим лицето Му заедно, да бъдем с Него в дома на
Отца.
По-късно, когато жената помаза нозете на Исус със
скъпоценен нард и ги изтри с косата си, и хората започнаха да негодуват, да
казват „не знае ли Той какво ни причинява?“, Той им отговаря, „Не знаете ли, че
трябва да съм с тези, в които обитава моят Отец?“
Ако си изгубил Исус, ако Го търсиш, не стой „сам вкъщи“. Иди
в дома на Отца. Той е там и те чака да се върнеш, амин!
Заключение
Този текст отправя предизвикателство и към нас. Той ни
напомня, че трябва да минем на по-ниска предавка, да забавим скоростта, за да
чуем Исус и да познаем волята Му.
Второ, ние имаме лична отговорност да развиваме
взаимоотношенията си с Исус. Твоят произход няма да ти помогне, дори да си наследник
на Евтимий Търновски. Когато един ден се изправиш пред съдния престол на Бога.
Ключът за небето е твоята лична вяра!
И най-накрая, може би си склонен да гледаш на Исус като на дете.
Искаш ти да Му казваш какво трябва да прави, къде да отиде, как да действа.
Искаш да се впише в твоите очаквания. Господи, изцели тази болест. Господи, дай
ми средства да погася този кредит. Господи, помогни ми да намеря подходящия
човек, сега!
Бог ти казва: Остави Исус да порасне! Готов ли си да
приемеш, че някои неща относно Бог и Исус ти никога няма да разбереш? Готов ли
си да приемеш, че дори и тогава, когато не Го виждаш, Той е там, където трябва
да бъде – в дома на Своя Отец, в онези, в които обитава Отец, вършещ делата на
Своя Отец?
Позволи на Исус да може да те изненадва, когато се яви там,
където най-малко Го очакваш. Амин!
