/проповед/
Продължаваме с поредицата
„Спасителят на света“ върху Евангелието от Лука.
В началото говорихме за
посещението на ангел Гавриил и раждането на Йоан Кръстител и Исус, което
задвижи Божия изкупителен план за човечеството. Бебето Исус порасна, Исус беше
кръстен от Йоан, беше изпитан в пустинята и започна своето служение, но още в началото
бе отхвърлен от своите съграждани в Назарет.
Разгледахме част от проповедта
на равнината и говорихме за това, че трябва да обичаме дори нашите врагове,
защото и Исус правеше това. Видяхме как Исус възкреси сина на вдовицата и с
това показа, че животът в Него тържестува над смъртта. Бяхме призовани да бъдем
сеячи на Словото и да самите ние да имаме откликващи сърца на Словото. Накрая
видяхме, че можем да оцеляваме в житейските бури, когато Исус е в нашия кораб,
имаме цел и посока, имаме увереност, стабилност и разбиране Кой наистина е Той.
Днес, на осмата ни среща върху
евангелието, ще говорим върху пасаж, който е един от най-известните в цялата
Библия. Ще разгледаме притчата за добрия самарянин в Лука 10 гл.
Преди да повярвам, когато чуех
добрия самарянин, разбирах че това е
нарицателен израз за добри хора, но не знаех защо ги наричат така, тъй като не
бях чел Библията.
Ако днес напишете на български
в гугъл „добрия самарянин“, ще излязат повече от 30000 линка не само с
историята, но и към институции с това име – център за временно настаняване на
бездомни, неправителствена организация, сдружение за социални услуги за деца,
приют за бездомни хора, книга и т.н.
На запад има много болници и
други организации с това име. Проповядвани са стотици хиляди проповеди върху
тази Библейска история. Предполагам, че вие сте чели тази история и тя ви е
позната. Сигурно се питате защо трябва да слушате и днес за нея?
Правим го, защото за повечето хора това е история за
това как да помагаме на хората в нужда, но тя е много повече от това. Тя е
притча, която Исус разказа от гледната точка на вечността.
Затова в тази проповед се
надявам да вникнем в дълбочина в притчата, за да разберем какво е истинското ѝ
значение и какъв трябва да бъде нашият отклик на нея.
Историята започва със ст. 25,
където се казва: „И ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки:
Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?“ С други думи, законникът
пита, какво трябва да направя, за да имам вечен живот? Той предполага, че може
да си купи билет за рая с добри дела. Но това противоречи на учението на Исус.
Всяко наследство е резултат от взаимоотношения, не от усилия. По същия начин
вечният живот е дар, който наследяваме от Бог посредством нашите
взаимоотношения с Него. Това не е нещо, което печелим чрез праведни дела.
Затова Исус отговори с въпрос
на въпроса.
Лука 10:26-27 „А Той му рече,
Какво е писано в закона, как четеш? А той в отговор каза: „Да възлюбиш Господа,
твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа, с всичката си сила и с
всичкия си ум, и ближния си, както себе си.“
Законникът познаваше много
добре Тората. Той цитира Второзаконие 6:5 и Левит 19:18 и с това сам се хвана в
собствения си капан. Защото с отговора си показа, че спасението не е следствие
на дела.
Исус го похвали: „Право си
отговорил; това стори и ще живееш.“ (ст.28)
Тогава книжникът извади своя
последен жокер, за да се оправдае. Попита кой е моят ближен? В еврейската
култура само евреите се считаха за ближни. Езичниците не бяха ближни.
Законникът казваше, аз съм изпълнявал закона, отнасял съм се с уважение към
всички евреи.
Той мислеше, че си е спечелил
вечен живот като спазва закона, не чрез лични взаимоотношения с Бога. Мислеше
си, че е поставил натясно Исус. Но точно тогава Исус му разказа притчата за добрия
самарянин.
Нека прочетем
Лука 10:30-31 „Исус отговори:
Някой си човек слизаше от Йерусалим в Йерихон; и се натъкна на разбойници,
които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв. А
случайно един свещеник слизаше по онзи път и като го видя, отмина на отсрещната
страна.“ Какво научаваме тук?
Първо, споменаването на двата
града вероятно означава, че това не е притча, а реален случай. Второ, по
времето на Исус Ерихон е бил вторият по важност град в Юдея. Там са живели поне
12000 свещеници и левити. Затова те често са пътували до Ерусалим.
Освен това, пътят от Ерихон до
Ерусалим e бил почти 30 км. Това не е бил широк път, а тясна пътека, провираща
се между планински зъбери и чукари. Дори днес големи пасажи от магистралата,
свързваща Ерусалим и Ерихон минава през планинска местност. Пътуващите в
древността по този път често били нападани от разбойници, които се криели в
планината. Затова наричали този преход „кървавият път.“
Разказът започва с нападението
над един евреин, който слиза по този път от Ерусалим до Ерихон. Разбойниците го
нападат, събличат и захвърлят полумъртъв край пътя. Свещеник преминава край
него, но не се притичва на помощ.
В еврейската култура
свещениците били считани за най-святите хора. Те познавали Писанията. На тях
било поверено да правят жертвоприношения за греховете на хората. Те можели да
влизат по-навътре в храма от обикновените хора. Ако някой отразявал характера
на Бога, това били те!
Но свещеникът преминава от
другата страна. Възможно е той да се е страхувал, че човекът може да е мъртъв и
ако го докосне той ще стане церемониално нечист. От друга страна, забележете че
той също „слизаше“, т.е. той идва от Ерусалим, което означава, че вече беше
свършил своето служение.
Може да си е мислил, че
разбойниците дебнат наблизо и е по-добре да не се застоява много. Не знам за
вас, но това чувство на мен ми е познато.
Веднъж в съседния на нашия
блок се разрази свада. Двама души се караха яростно. Излязох на терасата, там
имаше двама мъже, които само дето не се биеха, но всеки момент можеха да го
направят. Помислих дали да не изляза и да не се опитам да ги омиротворя и
успокоя, или да се обадя на полицията, но си казах, може и да е опасно да
излизам. И може би някой друг се е обадил.
В този момент се почувствах
като този свещеник, който подмина на пътя ранения човек.
Каквато и да е била причината,
става очевидно, че свещеникът се проваля в ролята си на ближен на жертвата.
След него преминава левит.
Лука 10:32 „Също и един левит,
като стигна до това място и го видя, отмина на отсрещната страна.“
Макар и малко по-ниско
поставени в обществената йерархия, левитите също били уважавани в еврейското
общество. Но левитът също преминава от другата страна на пътя. За съжаление,
той също се проваля като ближен. Тези, от които се очаква да са най-задължени
да проявяват милост поради природата на тяхната служба, остават равнодушни към
изпадналия в беда ближен.
Веднъж бяхме с група студенти
от Америка в София. Имахме само 1 час за разходка из центъра, преди да се качат
на самолета за САЩ. И когато минавахме през подлеза пред халите, пред нас един
мъж се спъна по стълбите, и падна. Човекът беше в съзнание, но очевидно се беше
ударил лошо, защото под него започна бързо да се събира локва кръв. Край него
вървяха много хора, но никой не спираше да помогне.
С един от американците
отидохме до него и се опитахме да спрем кръвта. През това време се обадихме на
бърза помощ. Тя дойде след 5 минути. През това време се молихме за човека, но
аз се молих и за американците да не си изтърват полета!
Спомням си поне още 3 такива
случаи, на които съм бил свидетел и поведението на околните е същото: апатия и
безразличие. Колко често ние подминаваме чуждото нещастие и викове за помощ
поради страх, безразличие или друга причина!
Не се ли опитваме и ние да
оправдаем нашето бездействие с различни неща?
Бързах, не зная как да окажа първа помощ, аз съм само един човек, какво
мога да направя аз, той сам си е виновен...
Но както казва големият
проповедник Спърджън, „не съм виждал някой да откаже да помогне на беден човек,
който да е изтъкнал поне една уважителна причина.“
Но в нашата история идва още
едно действащо лице – самарянин. Кои са самаряните?
През 722 г.пр.Хр. Асирия
завладява северното царство Израел и отвежда повечето израелтяни в плен. На
тяхно място нашествениците населяват езически колонизатори. Тези чужденци
довеждат със себе си езически идоли, на които останалите евреи започват да се
покланят заедно с поклонението на Бога на Израел. Смесените бракове между юдеи
и езичници допринасят за създаване на нова етническа група – самаряните.
Поради всичко това самаряните
са презирани от евреите от Юдея като религиозно и етнически нечисти.
Самарянинът, който се появява
в историята, принадлежи към тази група.
Лука 10:33-35 „Но един
самарянин, като пътуваше, дойде на мястото, където беше той, и като го видя,
смили се, 34 приближи се и превърза раните му, като изля на тях елей и вино.
После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се
погрижи за него. 35 И на следващия ден извади два динария, даде ги на
гостилничаря и каза: Погрижи се за него; и каквото повече похарчиш, на връщане
аз ще ти заплатя.“
След като свещеникът и левитът
се провалят в ролята си на ближен, би било достатъчно шокиращо Исус да каже, че
на ранения човек се е притекъл на помощ обикновен евреин. Но Исус казва, че
това прави самарянин!
Като знаем настроенията между
двете групи, по-вероятно беше самарянинът да довърши бедния човек! Днес ние
използваме израза „добрия самарянин“, но в древността той определено не е бил част
от речта! За евреите изразът „добър самарянин“ би бил оксиморон!
Все едно ултраси от ЦСКА да
спрат на магистралата, за да помогнат на закъсалия в колата голмайстор на
Левски, или ром да помогне на българин, който преди това го е нагрубил.
Пасажът казва „като го видя,
смили се“. Прояви състрадание. Гръцката дума, използвана тук за „смили се“ - splanchnizomai, e много силна. Тя е производна на дума,
която означава „вътрешности“. Самарянинът видя горкия агонизиращ човек на пътя
и вътрешно в себе си, инстиктивно реши, че не можеше да подмине без да помогне.
Така действа състраданието. То
ни подбужда, тревожи, държи ни будни през нощта, докато не направим нещо.
Когато самарянинът видя
полумъртвият човек край пътя, нещо стана вътре в него и той не можеше да
отмине. Той видя нуждата му и се притече на помощ без да се интересува от
етническата принадлежност или социалната класа, към която човекът принадлежеше.
От всички хора, които
преминаха, самарянинът имаше най-малко причини да помогне – в края на краищата,
евреите бяха техни врагове! Но го направи. Превърза раните му, и после извървя
втората миля – закара го в една гостилница и плати за грижите за него. Той
излекува и нахрани врага си, защото разбра че всъщност това е неговият ближен.
Накрая Исус завърши историята
с още един въпрос: „Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на
попадналия сред разбойниците?“ (ст.36) Законникът знае отговора, но дори не
може да се застави да каже „самарянинът“. Вместо това казва: „Оня, който му
показа милост“.
Исус му отговаря: „Иди и ти
прави така!“ (ст.37)
Защо Исус разказва на
законника и на нас тази история?
Чрез нея Той иска да разберем
няколко неща. Първо, вечният живот може да се наследи от тези, които обичат
Бога. Но ако отказваме да показваме милост, ние не можем да кажем, че обичаме
Бога.
Притчи 14:31 „Който угнетява
бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит
към Него.“
По това дали имаме любов
помежду си разбираме дали обичаме Бога. А тази любов се доказва на дело, като показваме
милост и състрадание към другите.
Ние не можем да разделяме
хората на ближни и не-ближни въз основа на това към каква етническа, религиозна
или класова група принадлежат. Защо? Защото всеки е създаден по Божи образ и
подобие.
Някой може да каже, нали
спасението е по благодат чрез вяра, защо трябва да вършим дела, за да се
спасим? Така е. Ние не сме под закона на Мойсей, а живеем в закона на
благодатта. Делата не са изискване за спасение, но делата са доказателство за
автентична вяра.
Както казва ап. Яков, „Както
тялото без дух е мъртво, така и вярата без дела е мъртва.''(Яков 2:26)
Законникът остава без никакви
извинения и оправдание. Исус показа, че правилният въпрос не е „Кой е моят
ближен?“, а „На кого съм ближен аз?“
1 Йоан 3:16-18 „По това познаваме
любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си
за братята. 17 Но ако някой, който има благата на този свят, вижда брат си в
нужда, а заключи сърцето си за него, как ще пребъдва в него Божията любов?“
Тази история често е
разглеждана като алегория, в която събитията и участниците имат символично,
духовно значение. Според тази интерпретация, раненият човек представлява Адам.
Ерусалим, откъдето той пътува, е състоянието на невинност преди първородния
грях. Разбойниците са дяволът, който отне вечния живот на Адам. Свещеникът и
левитът символизират старозаветната религия, която премина и не можа да му
помогне. Кой тогава е добрият самарянин според вас? Точно така, Исус Христос.
Той се притичва на помощ и съживява полумъртвия човек. Гостилницата е Църквата.
Ние разбираме защо отците на
църквата са интерпретирали притчата така. Тя говори за един полумъртъв човек, а
ние също бяхме мъртви поради нашите престъпления и грехове (Ефесяни 2:1).
Добрият самарянин превързва раните на човека. В своята встъпителна реч, която
разгледахме преди няколко седмици, Исус цитира от Исая 61:1, където се казва
„Господ ме е помазал ... да превържа сърцесъкрушените.“
Самарянинът жертва много от
своето време и средства, за да се погрижи за спасения от него, както Христос се
отказа от Божествените си прерогативи, и прие образа на слуга (Филипяни 2:7).
И макар и основното послание
на историята за добрия самарянин да е, че Бог иска ние да показваме любов към
всеки човек, тя ни напомня и за любовта, показана към нас от нашия Спасител.
Той дойде при нас, когато бяхме мъртви в нашите грехове, съживи ни и продължава
да се грижи за нас.
В тази история Исус
разграничава човека, който има истински взаимоотношения с Бог от просто
религиозните хора. Религиозните продължиха по пътя си без да се притекат на
помощ.
Може би ти си се идентифицирал
с въпроса на този човек, „Какво трябва да правя, за да наследя вечен живот?“
(ст. 25) Отговорът е същият: престани да се опитваш да наследиш небето чрез
религиозност и чрез дела. Повярвай в Исус и се довери, че Исус вече е платил
цената за теб. Ако все още не си, започни да показваш милост и любов към
хората. Това прави и ще живееш!
Един млад писател бил в
Калкута и приятели мисионери му уредили да посети майка Тереза. След като я
разпитал за нейната дейност за болните и бедните в Индия, тя го попитала:
„Млади човече, мога ли да Ви попитам, какво правите, за да помагате на
бедните?“ Този въпрос не съдържал упрек, тя просто искала да знае. Той разбрал,
че трябва да отговори истината и казал, „Ами, всъщност не правя нищо.“ Вместо
да го заклейми или упрекне, тя се усмихнала и казала, „Всеки може да направи
нещо.“
Докажи, че вярваш и обичаш
Бога, като показваш милост към ближния – без да пресмяташ цената, без да
мислиш, че така печелиш място на небето, без да претегляш риска, без да
прехвърляш вината.
Ние не можем да мразим друго
човешко същество и да твърдим, че обичаме Бога. Любовта ни към Бога се изразява
чрез любов към хората в нужда. Нека показваме милост към тях, и да оставим Бог
да свърши своето.
Амин!
