Пътят на покорството (Йона 3)

 /проповед/

Един мъж седи в бара и гледа в чашата си. Вече половин час не откъсва очи от чашата си. Внезапно до него застава един голям мускулест мъж, взема чашата му и я изпива. Бедният човечец започва да плаче.

Големият мачомен казва, „Хайде, човече, само се шегувах. Ето, ще ти купя друго питие. Не мога да понасям да гледам мъж да плаче.“

Първият казва: „Ти не разбираш... Това е най-лошият ден в живота ми. Първо, се успивам и закъснявам за работа. Шефът е уволнява на място. Излизам от сградата и отивам до колата си, но установявам че за няколкото минути, през които съм бил вътре, някой я е откраднал. Полицията не може да направи нищо, казват ми че нямам късмет.

Вземам такси да се върна вкъщи и когато слизам от него осъзнавам, че съм забравил портфейла и кредитната си карта на задната седалка. Опитвам се да го накарам да спре, докато се отдалечава, но неуспешно.

Влизам вкъщи много по-рано, отколкото ме очакват. Изненада, скъпа, скоропостижно се връщам. И виждам, че жена ми е взела багажа си и ме е напуснала.

Излизам от къщи и идвам в този бар. Седях тук и сериозно мислех да сложа край на всичко. И бях готов да го направя. И тогава се появяваш ти и изпиваш отровата...

Имали ли сте лош ден? Ден, в който всичко се обърква. Сигурен съм, че сте имали такива дни. Йона също знаеше какво е да имаш лош ден.

Бог го накара да проповядва на най-големите врагове на Израел. Той побягна в обратна посока, качи се на кораба, но там го застигна Божия гняв и той трябваше да нахрани рибите. Когато го изхвърлиха, попадна в слузестия корем на голяма риба. Там Йона се опомни и се помоли на Бог – четем това във 2 глава.

 И когато Йона отдаде слава на Бога за това, че е спасил живота му, Бог заповяда на рибата и тя избълва Йона на сушата (Йона 2:10). С други думи, повърна го на брега.

И сега, може би това, което ще кажа няма да ти хареса, но то е вярно: Ние приличаме на Йона. Когато Бог ни кара да направим нещо, което не искаме, ние бягаме в обратна посока.

 Колко пъти Бог ти е казвал да направиш нещо, или да избягваш да правиш нещо или да отиваш на дадено място, но си отивал?

Когато направим това, провалът е неизбежен. Както казахме при разглеждането на 1-ва глава, когато не се покоряваме на Бога, ние губим общението с Него, губим силата на свидетелството си и непокорството може да доведе до трагична загуба на спасението. Затова важното е когато се провалим да не оставаме в провала си.

Знаете ли, че Томас Едисон е извършил 50000 експеримента преди да успее да произведе батерия. Може да се запитаме как така не се е отчаял. Когато го попитали дали някога не се е обезсърчавал, работейки толкова дълго без резултати, Едисон отговорил: „Без резултати? Тъкмо обратното – знам 50000 неща, които не работят.“

Урокът, на който трябва да се научим от Йона е: не продължавай да стоиш в провала. Време е да започнеш да правиш нещата както трябва.

1.      Покорството на Йона (ст. 3-4)

Нека прочетем Йона 3:1-4

Йона 3:1-4 „Господнето слово дойде втори път към Йона и каза: 2 Стани, иди в големия град Ниневия и му възгласи проповедта, която ти казвам. 3 И така, Йона стана и отиде в Ниневия според Господнето слово. А Ниневия беше твърде голям град. Нужни бяха три дни, за да бъде обходен. 4 Тогава Йона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана.

Бог призова отново Йона. Той беше му заповядал да отиде в Ниневия. И сега го изпраща отново. Йона беше отхвърлил Неговия призив, беше се направил че не чува и продължи да бяга от Бога. И въпреки това, Бог му показа благодат.

И виждаме промяна у Йона. Сега той вече бяга с Бога, не от Бога. Но за да стигне дотук беше минал по трудния път. Бог трябваше да го дисциплинира. И Божието дисциплиниране му помогна да се върне на пътя на покорството.

И го виждаме да отива в Ниневия – при мракобесните варвари, мразени от целия свят. Нещо като германците през Втората световна война и като руснаците днес. Макар и мнението на Йона за асирийците да не се беше променило, сега той е убеден, че те трябва да чуят Божието слово.

И Йона го прогласява. Общо взето, той им каза, „Още четиридесет дни и Ниневия ще отиде на кино. След 40 дни сте загубени.“

Това си беше чиста проба благовестие. Предполагам, че му е доставяло удоволствие да го сподели. J

Имаше много символика в числото 40. Четиридесет дни Израел се скита в пустинята. Четиридесет дни се излива потоп от небето по времето на Ной. Така че, това си беше едно недвусмислено обявяване на Божието осъждение.

 Виждаме от текста, че „Ниневия беше твърде голям град“ (ст. 3). Бил е най-големият град в света, много по-голям от Вавилон. Вероятно е имал население 1 милион души. Крепостната стена била с 1500 кули и толкова широка, че върху нея можели да се съберат три колесници. Историците смятат, че градът е бил с обиколко почти 100 км. Това прави площ повече от 700 кв. км.!

За сравнение, Варна е с площ само 238 кв. км., а София – почти 500 кв. км.

И щом пристига, Йона не отива в хотел Хилтън, за да си почине и да се освежи след дългия път. Не отива и да разгледа забележителностите, но веднага се захваща за работа. в продължение на три дни Йона обхожда града, предавайки Божието послание. Той не се тревожи за резултата, дали ще го приемат или не, просто го предава.

Но посланието имаше ефект, и то какъв!

 Преди много години в Англия един вестник получил следното провокативно писмо: „Пасторите мислят, че проповедите им са много важни и прекарват много време в подготовка за тях. Аз посещавам редовно църква вече 30 години и може би съм чул 3000 проповеди. И с учудване открих, че не си спомням нито една от тях. Чудя се дали времето на пасторите не може да се използва по-пълноценно за нещо друго?

Последвали много писма на читатели, последното от които било следното: „Аз съм женен от 30 години. През това време съм изял 32,850 ястия, приготвени почти единствено от съпругата ми. Изведнъж открих, че не мога да си спомня менюто дори на една вечеря. И въпреки това имам усещането, че без тях отдавна да съм умрял от глад.

Кой знае колко послания ниневийците бяха чули. Но едно е сигурно – това проработи!

2.  Покаянието на ниневийците (ст. 5-9)

Йона 3:5-9 „И ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-малкия; понеже вестта беше стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище и седна на пепел. С указ от царя и от големците му в Ниневия бе обявено и прогласено следното:

Хората и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода; а човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му. Кой знае дали Бог няма да се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, за да не погинем?“

Хората се смириха. Докато Йона говореше, те спираха и слушаха. Божието присъствие беше силно, хората чуваха истината и се покайваха. Това беше възможно най-неочакваният отклик от Йона. Всички се покайваха – от най-големия до най-нищожния. Настъпи съживление!

Хората чуха посланието на Йона и осъзнаха, че той казва истината. Тук не се казва, че те повярваха на Йона, а че повярваха на Бог. И щом повярваха, решиха да покажат на дело вярата си – прогласиха пост и облякоха вретище. Вретището беше облекло от груб плат, с което те искаха да покажат, че заслужават Божието осъждение.

Това направиха всички. Не беше заповед, спусната от горе, не беше принуждение, не беше плуване по течението, а дълбоко осъзната нужда от покаяние. Истинско съживление.

Забележете, че царят дори стана от трона си и се унизи, покривайки се с вретище и седейки в прахта. Дори животните трябваше да се покрият с вретище. Дори те трябваше да скърбят. Всички хора трябваше да викат силно към Бога и да се молят Бог да се отвърне от гнева си.

С всичко това ниневийците се надяваха да умилостивят Бога. И имаше причина да го правят. Защото те бяха лоши хора. Бяха зли, нечестиви, жестоки, невярващи и арогантни. Присмиваха се на Бога. Царете им управляваха с железен юмрук. Бяха тирани, които контролираха с жестокост религиозния и икономическия живот. Упражняваха терор.

3.  Състраданието на Бога (ст. 10)

Когато Бог видя какво направиха и как се обърнаха от злите си пътища, той се смили и не нанесе върху тях погублението, което беше намислил. Тук виждаме нещо, което винаги трябва да помним. Бог е състрадателен и човеколюбив. Той е многомилостив, дълготърпелив и решен да издири погиналите.

Но това не означава, че трябва винаги да разчитаме на Неговото състрадание. Защото Бог е и Бог на справедливостта и правосъдието. Бог мрази греха. Макар и да ни обича, Той не пренебрегва греха. Затова трябва да го премахнем от живота си.

Грехът трябва да бъде разрушен, защото той е всичко, което Бог не е.

Добрата новина за асирийците и за нас е, че Бог иска не да ни погуби, а да ни спаси. Бог е същият вчера, днес и завинаги. Той иска да ни направи ново създание. Не защото заслужаваме, а защото Бог ни обича.

Това стана в Ниневия. Ниневийците се обърнаха към Бога и поради своята благодат Той ги пожали.

 Мъж и жена трябвало да пътуват със самолет, но местата им били дублирани. Чакали половин час и накрая ги повикали на чек-ина. Усмихнатата служителка им съобщила, че това е техният щастлив ден. За да могат да пътуват ги слагат в първа класа. Досега те не били пътували с първа класа и очаквали да се насладят на обилната храна и повечето пространство, което първа класа предлага.

Като се настанили решили да познаят кой друг е преместен като тях от втора класа в първа. Един мъж се набивал на очи. Той се разхождал по чорапи, разглеждал списанията, играел си с телефона. Два пъти кихнал толкова силно, че те помислили, че маските с кислород ще се подадат. Когато стюардесата донесла покривка за подноса със закуска, той я напъхал в яката си като лигавник. Изобщо не бил за първа класа!

И в църква понякога идват такива хора. Не знаят как да се държат, понякога ни карат да се чувстваме неловко. Но истината е, че когато си помислим, че ние сме по-добри от тях, е добре да си спомним, че и ние не сме цвете за мирисане.

Бог е милостив и състрадателен. И поради това ние можем да принадлежим на тялото Христово. Тъй като Той е милостив, ние можем да откликнем на призива Му, да се покаем, да се изпълним с Духа Му и да живеем живот, характеризиран от Неговата святост.

Ако Ниневия се покая, всеки може да се покае. Йона се надяваше те да отхвърлят благата вест. Но те не го направиха. Покаяха се от злите си дела.

Може би познаваш човек, или има група хора, които не харесваш. Може би мислиш, че те са безнадеждни. Може да е някой алкохолик, собственият ти баща или майка, някои тийнейджъри които тероризират квартала, някой психично болен съсед, някой престъпник или колега, който винаги те злепоставя.

И ти ги презираш. Мислиш, че нямат оправия. Но ако Ниневия се покая, всеки може да се покае! Никой не е безнадежден. Ние сме призовани да обичаме, не да мразим. Да се грижим и показваме милост. И да прогласяваме Божията добра вест.

 Римляни 10:9-10 „Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.“

И още нещо интересно – както вече споменахме неведнъж в предишните проповеди, точно Йона е този, който сочи към Исус. Той е преобраз на силата на възкресението. Ако за Йона не беше късно, не е късно и за тебе. Нека сме верни свидетели за Исус. Защото тогава, когато прогласяваме благата вест, идват вярата, покаянието и спасението.

Може би ти се нуждаеш от ново начало днес, защото не си бил много по-добър от ниневийците. Животът ти се е характеризирал с гордост, себичност, мързел, материализъм, похот...

Насърчавам те да откликнеш на Божия призив. Той е милостив и състрадателен. Той няма да те остави, но ще те направи такъв, какъвто е замислил да бъдеш. Бог е милостив и ни дава възможност да се покаем от злите си дела, да разберем колко нечестиви са нашите пътища и колко много те го нараняват.

Когато го направим, когато тръгнем по пътя на покорството, вместо осъждението което заслужаваме, Той ни дава спасение чрез Своя Син Исус Христос.

 Юда 1:24-25 „А на Онзи, Който може да ви пази от препъване и да ви представи непорочни в радост пред Своята слава, на единствения Бог, наш Спасител чрез Исус Христос, нашия Господ, да бъде слава и величие, господство и власт преди всички векове и сега, и до всички векове. Амин.

_________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

26.03.2023 г.

Непокорният вярващ (Йона 1)

/проповед/

Днес стартираме поредица проповеди върху книгата Йона. Това е уникална книга сред малките пророци в СЗ. Обикновено пророците записват пророческите послания на Бог към народа на Израел или други нации. Тази книга е за живота на пророк Йона, не за неговото послание. Книгата ни поразява със своята искреност – колко от нас биха написали книга за това как сме бягали от Бога в своето непокорство?

Основно действащо лице в нея е Бог, не Йона. В книгата виждаме темата за греха на непокорството, покаянието, благодатта и надеждата. Днес ще разгледаме първа глава от книгата Йона. Темата ни днес е „Непокорният вярващ”.

Според някои тази случка трябва да се тълкува алегорично. Но Библията не се отнася към нея по този начин. Самият разказ е написан като исторически и не съдържа никакво указание, че трябва да се възприема като мит, легенда или алегория.

4 Царе 14:25 споменава Йон като историческа личност, живяла през 8 в.пр.Хр. и пророкувал в Северното царство Израел около 75 г. след Елисей. Това е било време, когато Израел е възвърнал своята сила и просперитет. Цар Йеровоам II успява да победи Сирия, Моав и Амон и с това да установи време на просперитет за царството.

Исус също възприема Йон като историческа личност, като потвърждава, че Йоновата проповед става причина за покаянието на жителите на Ниневия. Исус дори сравнява тази история със собствената си смърт и възкресение: “Защото, както Йон беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи. (Мат. 12:40,41)

Но нека видим какви уроци можем да научим от тази глава относно това какво се случва, когато един вярващ се разбунтува против Бога. Първо ще се запознаем с истинската природа на непокорството. После ще разгледаме ужасните последствия и накрая ще видим какъв е трагичният му край.

1. Истинската природа на непокорството (ст. 1-3)

Йона 1:1-3 “Господнето слово дойде към Йона, Аматиевия син, и каза: Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му излезе пред Мене. Но Йона стана да побегне в Тарсис от Господнето присъствие; и като слезе в Йопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и се качи на него, за да отиде с тях в Тарсис, бягайки от Господнето присъствие.”

Истинската природа на непокорството е видна от казаното в ст. 3. “Но Йона стана да побегне в Тарсис от Господнето присъствие”. Меко казано, съдбата на Ниневия ни най-малко не го интересуваше. Нещо повече, той ги мразеше, тъй като те бяха най-големите и опасни врагове за Израел. Все едно Бог да изпрати един български свещеник да вика пред Високата порта в Цариград през май 1876 г. Турското правителство да се покае за кръвопролитията по време на Априлското въстание.

Затова той реши да тръгне в противоположната посока. Изтегли си парите от банковата сметка, тръгна без да казва на жена си, децата и приятелите, измина цели 80 км до Йопия, купи билет за кораба и изтощен легна да спи в трюма.

Когато ти и аз изберем да не се покорим на Бог, ние тръгваме в противоположна на неговата посока. Но трябва да разберем, че по този начин тръгваме по пътя на Сатана, пътя на непокорството. Исус каза: “Който не е с Мене, е против Мен” (Мат. 12:30а).

Моряците имат една приказка: “На борда на кораба има само 2 неща –труд или смут. Същото се отнася и за християнския живот – в него има или труд, или смут.

Понякога бунтът е явен и открит, както с Йона (Ваня, когато избягва откъщи). Друг път може да е скрит и завоалиран, но си остава бунт (аз, когато просто не общувах с родителите си).

Истинската природа на бунта е, че ние избираме пътя на Сатана, а не Божия път. Ние избираме пътя на бедите, a не на благословението; пътя на тъгата, а не на радостта; пътя на смъртта, а не на живота! Без значение дали това става като вършим погрешно нещо или не вършим правилното нещо, ние избираме, като Йона, да избягаме от Него.

2.  Ужасните последствия от непокорството (ст. 4-10)

 А.  ЗАГУБА НА ОБЩЕНИЕТО (ст. 5-6).

Йона 1:5-6 „Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Йона беше слязъл и легнал в дъното на кораба, и спеше дълбоко. Затова капитанът на кораба се приближи до него и му каза: Какво става с тебе, спящи? Стани, призови Бога си, дано Бог си спомни за нас и не загинем.“

Взаимоотношенията на Йона с Бог бяха достигнали толкова ниско ниво, че дори когато животът му беше застрашен, той не искаше да се моли! Неговият бунт бе нарушил взаимоотношенията му с Бог, защото непокорството е грях, а грехът винаги нарушава взаимоотношенията с Бог.

Един ден снабдяването с вода в един университет спряло. Извикали водопроводчик, но той не успял да открие повредата. Обадили се на ВиК и оттам изпратили екип да установи причината. След като минали по трасето на водата най-накрая те открили причината. На км и половина от университета, там където тръбата за университета се свързвала с големия водопровод за града, открили че огромна жаба е заседнала в малката тръба и била запушила притока на вода. Вероятно тя е живяла във водата като попова лъжичка, но когато станала голяма, тялото й заседнало в тръбата. 

Същото става и с нашето непокорство срещу Бога. То може да започне като нещо незначително, но с течение на времето да порасне толкова, че напълно да прекъсне нашето взаимоотношения с Бога. Тогава, подобно на Йона, ще ни бъде трудно дори да се молим на Бога, когато сме във време на нужда!

Б.  ЗАГУБА НА СВИДЕТЕЛСТВОТО (ст.7-10)

Йона 1:9-10 „После си казаха един на друг: Елате, да хвърлим жребий, за да разберем поради каква причина е това зло върху нас. И като хвърлиха жребий, той се падна на Йона. Тогава му казаха: Кажи ни, молим ти се, каква е причината за това зло върху нас? Каква е работата ти и откъде идваш? От коя земя си и от кой народ си? А той им отговори: Аз съм евреин и се боя от Господа, небесния Бог, Който създаде морето и сушата. Тогава хората много се уплашиха и му казаха: Защо си сторил това? (Защото те знаеха, че бягаше от Господнето присъствие, понеже им беше казал.)“

Обърнете внимание на ст. 9 и 10. Когато Йона заяви, че ‘се бои от Господа, небесния Бог, Който създаде морето и сушата’, за моряците беше трудно да разберат как е възможно той да се бунтува срещу Бога. Свидетелството на Йона носеше всичко друго, само не и слава на неговия Бог.

И днес мнозина тръбят, че са намерили Пътя, Истината и Живота, но понякога е трудно да им повярваме, защото онова което правят не отговаря на онова, което говорят. Както се пееше в онази песен, те ‘не практикуват това, което проповядват’. И не можем да разберем как е възможно да проявяват такова непокорство.

Все едно Асоциацията на сърдечните хирурзи в България да се събере на конференция и да обсъжда колко важно за сърцето е да се храним с нискокалорични храни, а в почивките да набиват чизбургери, кола и пържени картофки.

Или, свещеници които са бивши и настоящи агенти на Държавна сигурност да проповядват в църква без да са се покаяли за това.

Когато решим да се противим на Божията воля за нашия живот, ние ще загубим своето свидетелство за Исус. Исус не само каза: „Който не е с мен, е против мен”. Той добави: „Който не събира с Мене, разпилява” (Мат. 12:30б).

Когато се бунтуваме срещу Бога, вместо да привличаме хората към Исус, ние ще ги отдалечаваме от Исус. Вместо да ги събираме около Него, ние ще ги разпиляваме далеч от Него. И уви, не е нужно да се отдалечим твърде далеч от Бога, за да накърним нашето свидетелство!

Група младежи решили да разгледат въглищна мина. Едно от момичетата била облечена в бяла рокля и другите се опитали да я накарат да се преоблече. Тя се обърнала към един стар миньор, който щял да бъде техен гид и го попитала: „Не мога ли да сляза с бяла рокля в мината?“ Той отговорил, „Нищо няма да ти попречи да слезеш там облечена в бяла рокля, но ще е много трудно да излезеш с оттам с бяла рокля.

Нищо не пречи на християнина да носи със себе си добро свидетелство там, където отива. Но ще му е много трудно да се върне с добро свидетелство от съмнителни места. Още по-трудно ще му е, ако се бунтува срещу Бога и бяга в противоположна посока.

Не е нужно да се отдалечаваме прекалено много от Бога, за да започне свидетелството ни да отблъсква хората от Христос, вместо да ги привлича към Него!

3.  Трагичният край на непокорството (ст. 11-15)

Йона 1:11-15 „Тогава му казаха: Какво да ти сторим, за да утихне морето за нас? (Защото морето ставаше все по-бурно.) И той им отвърна: Вземете ме и ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас; защото зная, че заради мене ви постигна тази голяма буря. Но хората все още гребяха усилено, за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях. Затова извикаха към Господа: Молим Ти се, Господи, молим Ти се, да не загинем поради живота на този човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото Ти, Господи, си сторил каквото си искал. И така, хванаха Йона и го хвърлиха в морето. Тогава яростта на морето престана.“

В цялата първа глава виждаме падението на Йона. Всичко започва, когато той решава да не се покори на Бога. В това движение надолу Йона ‘слезе’ в Йопия (ст.3), ‘слезе и легна в дъното на кораба’ (ст.5), беше изхвърлен долу в морето (ст. 15) и потъна още по-надълбоко, докато не го погълна ‘голяма риба’ (ст. 17). Неговото непокорство го доведе до най-дълбоко отчаяние.

„Не се лъжете, Бог не е за подиграване! Понеже, каквото посее човек, това и ще пожъне. Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление.” (Гал. 6:7-8а)

Не можеш да посееш лоши навици и да пожънеш добър характер; не може да посееш нечестност и да пожънеш почтеност; не може да посееш жестокост и да пожънеш милост; не може да посееш алчност и да пожънеш щедрост; и не можеш да посееш непокорство против Бог и да пожънеш благословение от Бог. Йона пося непокорство, затова и пожъна унищожение!

Той беше толкова отчаян и безнадежден, че когато го попитаха какво да направят, за да се успокои морето, вместо да се обърне с покаяние към Бога, той предпочете да бъде изхвърлен в морето и с това да сложи край на живота си!

Най-парадоксалното е, че точно с този си акт той се превърна в преобраз на Исус. Той беше готов да жертва живота си, за да спаси моряците. По същия начин Исус пожертва живота Си, за да спаси света. Йона бе „погребан“ в корема на риба и бе „възкресен“ на третия ден. Исус бе погребан в гроб и бе възкресен на третия ден.

Но Йона направи това от отчаяние. Тъй като бе избрал да бяга от Бога, източника на всяка надежда, той достигна до безнадеждно заключение. Докато Божиите деца ще имат винаги надежда за вечността в Христос, трагичният край на християнина който се бунтува против Бога е този, че той ще загуби своята надежда в този живот!

Каква трагедия е да очакваш прекрасен живот на небето, но да трябва да понасяш окаян живот на земята!

Коркова тапа, поставена във вода ще плува на повърхността на водата. Ако я потопите на 3 м под водата, или на 15 м, или дори на 30 м под водата и след това я пуснете, тя ще изплува. Но ако я пуснете на 60 м дълбочина, не може да изплува. Коркът ще поеме водата поради налягането, упражнено върху него и ще натежи.

Същото е и с християнина, който потъне до дълбините на непокорството и греха. Колкото по-голяма е дълбочината, толкова по-малка е вероятността той да изплува и да възстанови правилните си взаимоотношения с Бог. Налягането, упражнявано от продължителното непокорство може до такава степен да разруши съвестта на християнина, че той да се намери в дълбините на отчаянието!

Заключение: Но обърнете внимание на ст. 17. Бог не желаеше да остави Йона да умре в дълбините на морето. По същия начин Бог не желае ти или аз да загинем в дълбините на отчаянието.

Бог работи в живота на Йона, за да го призове от живот на непокорство към живот на покорство; от живот на отчаяние към живот на надежда; от живот на беди към живот на благословения; и той ще направи същото със Своите деца днес. Библията казва: „Господ наказва този, когото обича, и бие всеки син, когото приема.” (Евр. 12:6).

Както някой беше казал, „Понякога трябва да ни повалят по гръб, преди да погледнем нагоре”. Бог трябваше да повали Йона на гръб, за да го накара да погледне нагоре. И той ще направи същото с децата си днес!

Един наш познат във Варна, завършил студент, повярва чрез студентската група. Но реши малко след дипломиране да престане да ходи на църква. Когато говорих с него, той ми каза че църквата е прекалено свята за него, той се чувства прекалено грешен. Това звучи като смирение, но всъщност е прикрита гордост. С други думи, той казваше, че жертвата на Исус на кръста не беше достатъчна, за да покрие неговите грехове.

Той живя в бунт няколко години. След няколко седмици го срещнах. Каза ми, че вече е тръгнал на църква, защото бил паднал толкова ниско, че достигнал дъното. Очевидно той беше паднал по гръб и беше погледнал нагоре, слава на Бога.

Има ли област в твоя живот, в която живееш в бунт с Бога? Не чакай да бъдеш повален по гръб на земята, за да погледнеш нагоре! Изповядай непокорството си срещу Бога и поискай неговата прошка! Същият Бог, който даде на Йона втори шанс, иска да даде втори шанс и на тебе.

Може би вече си повален по гръб на земята. Подобно на Йона ти си достигнал дъното! Не се отчайвай! Бог може да те освободи от безнадеждността на корема на рибата и да те положи на сушата на правилните взаимоотношения с Него. Той може да го направи, ако изповядаш греха си, ако се покаеш за своето непокорство и отново се посветиш да живееш за Негова слава.

______________________

12.03.2023 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

Не пожелавай

/проповед/

Двама приятели се срещнали на улицата. Единият изглеждал тъжен и аха-аха да заплаче. Другият казал, „Хей, приятел, изглеждаш сякаш са ти потънали гемиите. Защо си толкова тъжен?“ Другият отговорил, „Ще ти кажа. Преди три седмици чичо ми умря и ми остави 50 000 лева. „Това не е изобщо лошо...!“ „Чакай, това е само началото. Преди две седмици един братовчед, когото никога не съм виждал, гушна букета и ми остави 95 хиляди, без данъци.“ „Ами че това е чудесно! Де да можеше и мой роднина да ми остави толкова пари!“ „Миналата седмица дядо ми почина. Наследих почти един милион.“ „Е, защо тогава си толкова унил?“ „Тази седмица – нищо!“

И така, днес ще говорим за последната от Десетте Божи заповеди.

Един пастор пристигнал на пастирска среща рано. Пасторът на църквата, където щяла да се състои срещата, бил отпред и слагал на таблото постера за проповедта в неделя. (Както и при нас, темата била Десетата заповед.) На постера било написано: „Бог е запазил най-доброто за най-накрая: „Не пожелавай.“ Първият пастор му казал, „Иска ми се да имахме табло като това в нашата църква.“

Не знам как сте се чувствали по време на тази поредица, но за мен беше едновременно интересно да изследвам заповедите, и неудобно. Неудобно, защото видях много от моите слабости и грешната си природа през тази поредица проповеди.

Преди да продължим с Последната заповед, нека преговорим отново всички заповеди, за които говорихме досега. Да нямаш други богове, не си прави кумир, не изговаряй напразно Божието име, пази съботния ден, почитай баща си и майка си, не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай (aко ви е трудно да ги запомните, запомнете двете най-големи!).

Може би тази последна заповед от Декалога е най-малко притеснителната? Но дали е така, ще видим след малко. Нека я прочетем:

Изход 20:17 „Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито каквото и да е притежание на ближния ти.“

С други думи, можем да я обобщим така:, „Не пожелавай каквото и да е, което не ти принадлежи“. Много от нас сигурно си мислят, „Това не ме засяга“. Или дори, „Дори и да пожелавам, какво толкова, това на никого няма да навреди.“

Но какво точно означава „пожелавам“

Първо, трябва да кажем, че не всяко пожелаване е грешно. Думата „пожелавам“ в Писанията може да се използва в положителен и отрицателен смисъл. Господ Исус твърде много желаеше да яде Пасхата с учениците (Лука 22:15). Павел силно желаеше да познава Христос по-интимно (Филипяни 3:7-11) и насърчаваше светиите в Коринт да копнеят за по-големите духовните дарби (1 Коринтяни 12:31). 

Но думата „пожелавам“ в Десетата заповед и на много други места в Словото има изцяло негативен смисъл. Тя може да се преведе като „копнея, ламтя, силно желая, завиждам“. Тоест, тя забранява силното желание да притежаваш това, което не е твое, което принадлежи на друг и което не можеш да придобиеш по законен начин.

Друга дефиниция на пожелаването е „неконтролируемо желание да притежаваш.“ Един пациент казал на доктора: Докторе, какви процедури за отслабване да спазвам? – Трябва да ставате по-рано. – От сън ли? – Не, от масата!“ – някои от нас страдат от неконтрулируемо желание да ядем!

На иврит думата „пожелавам“ означава не само, че човек иска силно да има нещо, но и че ще предприеме стъпки, за да го направи.

Също така, тук не става въпрос за нормалното желание да имаш неща. Сами по себе си, материалните притежания са неутрални. По-важният въпрос, на който трябва да си отговорим е, как да бъдем удовлетворени без да изпитваме неконтролируемо желание да притежаваме.

Това неконтролируемо, силно желание, този ламтеж да притежаваш нещо, което не ти принадлежи, Библията нарича грях. То е и идолопоклонство, защото издига нещо над Бог. Затова пожелаването е толкова сериозно, че Бог го е включил в Големите десет забрани.

Това е така, защото ако пожелаването не винаги води до извършване на грях, грехът най-често започва с пожелаване. Затова наричат пожелаването корен на всяко зло. Ако се замислим, ще видим че неспазването на Десетата заповед води до нарушаването на останалите девет.

Например, колко от вас са поставяли парите и притежанията пред Бога? (1-ва заповед)

Колко от вас са се покланяли на олтара на материализма и сте отказвали да се поклоните на Бога (2-ра заповед)

Мнозина са изричали напразно Божието име (с други думи са богохулствали) (3-та заповед)

Колко от вас не са пазели Господния ден, за да припечелят пари (4-та заповед)

Много хора не се отнасят добре или направо изоставят родителите си на стари години, защото нямат време за тях (5-та заповед)

Много хора днес не са между живите, защото някой е пожелал нещо, което им е принадлежало (6-та заповед)

Много семейства са били разделени поради прелюбодейство. Пожелаването и похотта са първи братовчеди (7-ма заповед).

Кражбата е крайният резултат от завистлив дух, отишъл твърде далеч (8-ма заповед).

Често хората лъжат и клюкарстват срещу хора, защото завиждат или ламтят да са като тях (9-та заповед).

Следователно, 10-та заповед води до пълно незачитане на закона.

Римляни 7:7-8 „Тогава какво? Да кажем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но, напротив, не бих познал греха, освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: „Не пожелавай.“ 8 Но понеже грехът се възползва от заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

Но пожелаването отхвърля не само закона. Когато човек пожелава чуждото, той отхвърля способността на Господ Исус да снабди неговите нужди:

Филипяни 4:19 „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус.“

Преди няколко седмици по време на посещението ми в центъра за зависими, някой ме попита, какво ще направите, ако намерите 200 000 долара на земята? Отговорих им, че за мен няма дилема – не бих могъл да пожелая чуждото. Ще отида и ще предам парите в полицията. След това допълних, предполагам че и ти ще направиш така? Човекът, който ме попита, каза: „А-а, веднага ги вземам.“

Как мислите, как би се отразило такова едно бързо „забогатяване“ чрез присвояване на чуждото, особено на един зависим човек?

Когато уповаваме на Бога за нашите нужди, Той се грижи за всичко. Обратно, пожелаването на нещо, което не ти принадлежи, пречи на човек да бъде истински богат в Господа.

Освен че не зачита закона и пренебрегва обещанията на Господа, пожелаващото сърце разрушава живота.

След превземането на Йерихон Бог заповяда на израелтяните да посветят цялата плячка на него. Но един от израелтяните, Ахан, пожела от обреченото и взе от него. В резултат Божият гняв пламна срещу тях – те бяха победени от гайските мъже. Господ разкри причината за Божието наказание на Исус Навиев и Ахан трябваше да бъде убит с камъни и изгорен. Пожелаването има разрушителна сила!

То може да разруши не само физическия живот, но и да доведе до вечно осъждение:

Лука 12:15-21 „И им каза: Внимавайте и се пазете от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му. 16 И им каза притча: Нивите на един богаташ родиха много плод. 17 Той размишляваше в себе си и си казваше: Какво да правя, защото нямам къде да събера плодовете си? 18 И каза: Ето какво ще направя – ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичкото си зърно и благата си. 19 И ще кажа на душата си: Душо, имаш много блага, натрупани за много години; успокой се, яж, пий и се весели. 20 А Бог му каза: Глупако! Тази нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, на кого ще бъде? 21 Така става с този, който събира имот за себе си и не богатее в Бога.“

Има два вида съкровища, които можем да събираме – земни и небесни, временни и вечни. Когато се вторачваме в земните съкровища, когато живеем, за да трупаме притежания, не само не можем да практикуваме щедрост, но и рискуваме да загубим живота си за вечността.

Освен, че води до престъпване на закона, отхвърля обещанията на Бога и разрушава живота, пожелаването води до експлоатация на човек от човека.

Михей 2:1,2 „Горко на онези, които измислят беззаконие и планират зло на леглата си! Щом се съмне, те го извършват, защото е в силата на ръката им. 2 Пожелават ниви и ги отнемат с насилие, къщи – и ги грабят; дори разграбват човека и къщата му, човека заедно с наследството му.“

3 Царе 21 глава разказва как цар Ахаав хвърля око на лозето на човек на име Навутей и му предлага да го закупи от него. Навутей отказва, тъй като това е бащиното му наследство. Ахаав си отива тъжен и огорчен, ляга и дори не му се яде? Защо? Защото иска да има това лозе! Тази мисъл не му дава мира!

Както беше казал някой, пожелаването вижда нещата винаги през лупа, която прави малките неща да изглеждат големи. Това нищо и никакво лозе се беше превърнало в смисъл на живота му!

Тогава Ахаав споделя с жена си Езавел за случилото се и и тя намисля пъклен план. Изпраща лъжесвидетели, които да обвинят Навутей, че е похулил Бога и царя. Навутей е убит с камъни и Ахаав си присвоява пожеланото от него лозе.

Днес това става чрез по-перфидни методи. Чрез схеми за имотни измами, изнудване, психически тормоз, физическо насилие и отвличания имотната мафия принуждава възрастни и психично болни хора да ѝ прехвърлят жилищата си. Жертви обаче са и млади и интелигентни хора.

Прeз 2011 г. в нacлeдcтвeнaтa къщa на Антоанета и Кръстьо Попови (брат и сестра) в София ce пoявявaт двaмa души, кoитo ce прeдcтaвят като oбщинcки cлужитeли, кoитo aктуaлизирaт дaннитe зa имoтнитe пaртиди в рaйoнa. Пoиcквaт coбcтвeницитe дa ce пoдпишaт върху кoпия oт cкици и дa пoтвърдят вeрнocттa нa дaннитe вътрe. Пo-къcнo cъщитe пoдпиcи ca прeнeceни пo eлeктрoнeн път върху прeдвaритeлeн дoгoвoр, в кoйтo Aнтoaнeтa и Кръcтьo Пoпoви ca явявaт прoдaвaч, a купувaч e нeпoзнaтa зa тях жeнa.

Cлeдвa ceдeмгoдишнa бoрбa дa cи върнaт coбcтвeнocттa, Пoпoви губят нa пъ рвa инcтaнция, пeчeлят нa втoрa, нo нa трeтa oтнoвo губят дeлoтo. Прeз мaй 2019 гoдинa бaгeрът влизa в двoрa и cъбaря къщaтa. Нa фaмилия Пoпoви прeдcтoи нoвa cъдeбнa бoрбa зa oбявявaнe нa прeдвaритeлния дoгoвoр зa нeдeйcтвитeлeн.

За тези престъпници Бог казва „Горко на онези, които измислят беззаконие и планират зло на леглата си!“ Могат да подкупят земния съд, но пред небесния няма да им се размине. Те ще си получат заслуженото.

Дотук видяхме, че неконтролируемото пожелаване на нещо, което не ти принадлежи е грях и идолопоклонство. То може да доведе до престъпване на закона. То пренебрегва обещанията на Бога, разрушава живота и води до експлоатация на човек от човека.

При разглеждането на всяка заповед дотук се опитахме не само да видим какъв грях те ни предупреждават да избягваме, но и какви положителни черти Бог иска да изграждаме в съответната област.

Например, вместо да лъжем, ние трябва да се стремим да говорим истината. Вместо да крадем трябва да полагаме честен труд. Вместо да прелюбодействаме, ние трябва да работим върху брака си. Вместо да убиваме ние трябва да ценим живота като Божи дар и да го защитаваме.

Какви положителни черти на характера иска Бог да изграждаме относно Десетата заповед?

Бог иска да имаме благодарно и доволно сърце. Това е обратното на пожелаващо и ламтящо сърце.

Филипяни 4:11-12 „Не казвам това поради оскъдност, защото се научих да съм доволен, в каквото състояние и да се намеря. 12 Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност.”

Как можем да изграждаме благодарно сърце?

Първо, като не се сравняваме с другите.

2 Коринтяни 10:12 „Защото не смеем да смятаме или да сравняваме себе си с някои от онези, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.“

Защо се сравняваме с другите? Защото за културата, в която живеем, ние сме това, което притежаваме. Но ние знаем, че нашата идентичност не се основава на нашите притежания, а на това кои сме в Христос.

Един човек излиза на улицата и махва на преминаващото в момента такси. Влиза вътре и шофьорът казва: „Точно навреме. Ти си точно като Гошо“. „Кой?“ „Гошо Асенов. Това е човекът, който правеше всичко както трябва. Както твоето махане за такси. И Гошо би го направил.“ Другият казал, „Е, всеки си има трески за дялане“ „Не и Гошо. Той беше страхотен спортист. Би могъл да стане световно известен тенисист или футболист. Можеше да пее оперни арии, а как танцуваше, като звезда на Бродуей!“ „Бил е голяма работа, а?“ „Паметта му работеше безотказно. Помнеше рождения ден на всеки човек. Знаеше всичко за виното. Можеше да поправи всичко.“ Не като мен. Когато сменям крушка спира тока на цялата махала.“ „Нищо чудно, че го помниш.“ „Ами, всъщност аз не съм срещал Гошо.“ „Тогава как знаеш толкова много за него?“ „Ожених се за неговата вдовица.“

Ако се сравняваш с другите, винаги ще намериш някой, който е по-богат или по-добър от тебе и това ще те комплексира. Или, напротив, винаги можеш да намериш някой, който е по-зле от тебе и това ще те накара да се възгордееш.

Освен да не се сравняваме, Бог иска да се радваме на това, което имаме.

Еклисиаст 5:18 „И ако Бог е дал на някого богатство и блага и власт да ги използва, да получава награда и наслада от труда си – това е дар от Бога.“

Щастието не се състои в преследването на още и още притежания. Щастието е в това да се наслаждаваш и да си удовлетворен от онова, което имаш.

Сигурно сте чували историята за богатия индустриалец, който видял един рибар да си почива на брега на морето, седнал до лодката си. Той го попитал, „Защо не ловиш риба?“ Рибарят отговорил, „Защото хванах достатъчно за днес.“ „Защо не хванеш повече, отколкото се нуждаеш?“ „Какво ще правя с нея?“ Индустриалецът нетърпеливо казал, „Можеш да спечелиш още пари, да купиш по-добра лодка, да отиваш на по-дълбоко и да улавяш повече риба.

Можеш да купиш мрежи, да улавяш повече риба и да направиш повече пари. Скоро ще имаш цяла флотилия от лодки и ще бъдеш богат като мен.“ Рибарят попитал, „Тогава какво ще правя?“ „Можеш да си почиваш и да се радваш на живота.“ Гледайки блажено към морето, рибарят отговорил, „Какво мислиш, че правя сега?“

1 Тимотей 6:17-19 „ На онези, които имат богатството на този свят, заръчвай да не високоумстват, нито да се надяват на несигурното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме; 18 да правят добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри, съчувствителни, 19 да събират за себе си имот, който ще бъде добра основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот.“

Божието Слово ни предупреждава да не уповaваме на несигурното богатство, а на Бога, който ни дава всичко изобилно. Няма защо да се сравняваме с другите, но е важно да сме благодарни, да се радваме на това, което имаме и не на последно място - да го споделяме с другите.

Днес ние имаме много повече от хората в древността. Бог се радва, когато ние споделяме с радост това, над което ни е направил настойници. Даването е антидот и лек против материализма. Като даваш на другите, ти трупаш небесни съкровища.

Един човек умрял и отишъл на небето. Когато пристигнал там, видял един приятел да кара Мерцедес. Попитал Св. Петър какво е това и Св. Петър отвърнал: „Превозното средство, което получаваш на небето отговаря на това колко щедър си бил на земята. Този човек е бил много щедър.“ Човекът попитал, а аз какво ще получа? „Ти ще получиш мотор.“ Човекът се натъжил, до момента в който видял свещеника от кварталната църква да кара ролери.“

Даването с радост е възможно само тогава, когато нашият фокус е вечността:

2 Коринтяни 4:18 „ (ние) които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.“

А единственият начин да имаш това разбиране, е като повярваш в Исус. Той каза:

Йоан 6:35 „Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.“

С други думи, да повярваш в Исус означава Той да е този, който удовлетворява глада на душата ти и жаждата на сърцето ти. Вярата е да кажеш, че имаш всичко в Исус, да си убеден, че Той ще задоволи всяка твоя нужда, да си удовлетворен в Него. Ако още не си положил вярата си в Него, защо не го направиш днес?!

Това ще те освободи от идолопоклонството и греха на силното, неконтролируемо пожелаване на нещо, което не е твое. Вярата ти ще те предпази от много други грехове. И вместо да се сравняваш с другите, ще си доволен от това, което имаш и ще го споделяш с радост с другите.

Една богата вдовица на милионер умряла. Хората се събрали около гроба. Някой казал, „Жалко, тя имаше толкова много, за което да живее. Друг казал, „Не, тя имаше много, с което да живее. Но нямаше нищо, за което да живее.“

А ти? За какво живееш?

Нека да се помолим.

____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

01.12.2019 г. 

Chiasm in Jonah 1:17 - 2:10 (Bulgarian)

Йона 1:17 – 2:10



1:17 Господ даде голяма риба, която погълна Йона... каза
2:1 ... аз извиках към Господа
2:2 от дълбините на шеол извиках за помощ
2:3 ти ме хвърли в дълбокото
2:4а отхвърлен съм отпред очите Ти
2:4б Но пак, ще погледна наново към светия Твой храм.
2:5 бездната ме обгърна
2:6 ти ... си избавил живота ми из рова
2:7 когато животът ми угасваше ... молитвата ми се издигна към теб
2:9 с песен на благодарност ... дадох клетва
2:10 Бог заповяда на рибата и тя избълва Йона на сушата

В този пасаж Йона е погълнат от една огромна риба, отправя вик на молитва към Господа, получава увереност и заявява: “пак ще погледна наново към светия Ти храм”. Тази клетва – обещание в крайна сметка води до песен на благодарност и ново обещание, че ще изпълни своята дума (ст.9) и заявлението “Спасението е от Господа”. В резултат Бог извършва своето и рибата избълва Йона. Той е спасен. Затова ст. 2:4б е централен в пасажа. “Святият Ти храм” е метонимия за Божието присъствие и в крайна сметка за Бог. Смисълът е, че каквото и да става в живота ни, ние не трябва да губим от полезрението си Бог. Той е този, към който трябва да отправяме молитвите си и на който трябва да посветим живота си, всяка наша мисъл и дело.

Ст. 17 казва, че Йона е останал в рибата 3 дни. Затова богословите виждат в тази глава преобраз на смъртта и възкресението на Исус Христос. В рибата Йона преживява вътрешен катарзис, който води не само до неговото избавление, но до избавлението на стотици хиляди хора в Ниневия, следствие на покорството му да отиде и да проповядва покаяние на жителите на този голям град. Исус Христос се покори на Бог Отец, отиде на кръста и умря за нашите грехове, остана в шеол 3 дни и след това беше възкресен, за да ни даде вечен живот.

Този пасаж е едновременно картина на отговора на молитвата на християнин, преминаващ през изпитание и метафора за спасителното дело на Исус Христос на кръста.