Мога ли да изгубя спасението си (Евреи 6:1-9)

 

/проповед/

Днес ще разгледаме само няколко стиха от Евреи, но нека първо припомним каква беше целта на написването на това писмо. То бе отправено до еврейски християни, за да ги насърчи. Поради различни причини – културен натиск, преследване, те бяха обезсърчени и бяха склонни да се откажат.

Сериозно обмисляха дали да не обърнат гръб на Исус и да изоставят първоначалната си ревност в християнския си живот. Това писмо бе написано, за да убеди тези вярващи да продължат да устояват във вярата си.

Нека сега прочетем

Евреи 6:1-9 (няма да показваме текста, затова е добре да го следите във вашите Библии) „Поради това нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме отново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд. И това ще направим, ако Бог позволи.

Защото за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух, и са вкусили от доброто Божие слово и от силите на бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.

Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда трева, полезна на тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога; но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще бъде прокълната и сетнината ѝ е да се изгори. Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за по-добро нещо, което води към спасението.

Молитва.

Това е един пасаж, предизвикал полемика сред християните, защото той повдига много богословски въпроси. Затова за нас е важно да внимаваме да не налагаме нашето богословие на него, а доколкото е възможно да оставим пасажа да говори сам за себе си.

Нека разгледаме първо

Евреи 6:4-6 „Защото за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух, 5 и са вкусили от доброто Божие слово и от силите на бъдещия век, 6 а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.“

Думите „невъзможно е“ (ст. 6) в оригиналния текст носят силно семантично ударение. Те означават, „не е възможно“. Понякога ние използваме тези думи със значение, че нещо е много трудно да стане. По същия начин Еразъм Ротердамски тълкува този текст. Но какво е значението тук?

Ако разгледаме цялата книга Евреи, ще видим че тази дума е използвана на още няколко места. Например, в Евреи 11:6, където се казва, „А без вяра не е възможно да Му бъде угоден човек“. Тези стихове не говорят за нещо, което е много трудно, а за нещо, което е невъзможно.

И кое е онова, което е невъзможно да се направи в ст. 6? Невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние.

Ще кажете, нали Библията казва, че всеки който призове Господнето име, ще се спаси. Ако човек се обърне от греха, ако дойде при Исус и получи прошка за греховете си, вратата за покаяние за него е отворена. Какви са тези хора, за които покаянието е невъзможно?

Първо, те са имали силни духовни преживявания. Вижте ст. 4 и 5:

Евреи 6:4-5 „веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух, 5 и са вкусили от доброто Божие слово и от силите на бъдещия век…“

Това са доста впечатляващи характеристики! Първо, те „са били просветени“. Някога те са били в мрак, но ги е огряла светлината. Второ, те „са вкусили от небесния дар“. Това говори за техните духовни опитности.

Думата „вкусили“ може да означава само „отхапвам“, „опитвам малко“. Но когато разгледаме другите места, където е използвана думата „вкусвам“, значението е по-скоро за силна степен на опитване. Например, в Евреи 2:9 се казва, че Исус „вкуси смърт“. Той не просто опита малко, Той напълно се покори под властта на смъртта и триумфира над нея със Своето възкресение.

След това се казва, че те „са станали причастни на Святия Дух“. Този израз е използван само тук в Новия завет и той означава „имам общение със, съпричастен съм“ на Святия Дух.

По-нататък в ст. 5 се казва, че те „са вкусили от доброто Божие слово“. С други думи, те са видели благодеянията на Божието слово, което работи в живота им. И накрая се казва, че са вкусили от „силите на бъдещия век.“

Всичко това са свъхестествени опитности, които те са имали. Взети в тяхната съвкупност, що за хора според вас са притежавали тези характеристики? Ако аз познавах такива хора, щях да ги поканя да са в лидерския екип на църквата ни.

Но различни богослови спорят дали това са били истински християни или са фалшиви християни, които се мислят за такива.

Какво означава да си истински християнин? Да си християнин не означава само да кажеш, че си получил спасение. Нека кажем, че това тук е билет за рая. Аз раздавам билети за рая. Кой иска? Аз искам! Добре, ето ти един. Човекът го взема, слага си го в джоба, всичко е страхотно, имам билет за рая, мога да продължа да си живея живота.

Но според Библията, след като сме изповядали Исус Христос като Господ и Спасител и получим чрез вяра безплатния дар на спасение от Бог, Святият Дух влиза в нас и Той започва да работи в нас и да ни трансформира.

Ако наистина съм получил този билет, тогава това ще е видно в променения ми живот. Разбира се, промяната не идва изведнъж. Повечето от нас, които сме от много време във вярата, все още съзнаваме че Бог има още много работа над нас.

Промяната няма да е пълна, докато не влезем в Божията слава и в присъствието на Исус. Тогава трансформацията ще бъде напълно завършена. Но макар и да не сме достигнали „съвършенство“, ние имаме увереност в спасението си. Ние сме християни.

Но дали това означава, че е невъзможно да сме имали духовни опитности и да демонстрираме променен живот, но след време да отстъпим от вярата? Дали след като си веднъж спасен, си завинаги спасен?

Да предадеш живота си на Бога не е като да станеш член на масонска ложа, от която няма измъкване. Бог ни обича, затова ни дава свобода на избора. Когато се ожениш или омъжиш, това не означава, че бракът ти е гарантиран доживот.

Затова и авторът на Евреи предупреждава за тази опасност. 

Исус каза, че ще има хора, които ще вършат зрелищни неща и в последния ден ще дойдат и ще кажат, „Господи, Господи, не правихме ли ние много неща в Твоето име?“ И какво им отговори Исус? „Махнете се от Мене, не ви познавам.“

Такъв един човек е Димас. Във Филимон 1:24 Павел го нарича съработник. Но във 2 Тимотей казва, че Димас го е изоставил и е обикнал сегашния свят и с това намеква, че е отпаднал от вярата.

Така че, тук става въпрос за последователи на Исус Христос. И ст. 6 казва, че те са отпаднали. Сега, има голяма разлика между „падане“ и „от-падане“.

Възможно е за един вярващ, който наистина обича Бога, да падне. Да се спъне в някакъв грях, да изпадне в съмнение, да последва света в нещо и да падне. Но след като падне, да се изправи чрез Божията благодат, която работи в него и да продължи по пътя.

Но други хора не просто падат, а отпадат.

Защо? Дали защото грехът им е твърде голям? Може би някой от вас си мисли това. Бог може да се справи с греха на този и с греха на онзи човек, но с моя грях няма как, той е твърде голям за Исус. Но не това има предвид авторът тук.

Смисълът тук е, че тези хора не могат да намерят покаяние, защото не го търсят в Исус. Те търсят покаяние чрез религиозни традиции, те търсят покаяние чрез дела, чрез ходене на църква на Великден и Рождество, но по този начин де факто те пренебрегват благата вест и отхвърлят Христос.

С други думи, да отпаднеш от вярата е публично и съзнателно да отхвърлиш Христос, като го замениш с нещо друго. Това е всъщност хулата срещу Святия Дух, за която Исус говори в Матей 12:31-32.

Ако човек не търси покаяние в Исус, това е равносилно на отхвърляне на Исус и тогава той  не е възможно да бъде обновен в Бога. Исус е единственият път за покаяние и спасение. Няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.

Привържениците на идеята, че тук се говори за невярващи хора, или за хипотетично предупреждение за вярващи, трябва да имат предвид следното. Не можеш да отпаднеш от нещо, в което не си бил.

Когато неотдавна Григор Димитров отпадна от Уимбълдън, това означаваше, първо, че той вече е бил в основната схема и е играел в състезанието. Ако аз ви кажа, че съм отпаднал от Уимбълдън, вие ще се разсмеете, защото знаете, че никога не съм играл тенис и няма как да съм участвал в едно толкова престижно състезание! Но нашият най-добър тенисист беше част от него и отпадна на осминафинала.

И второ, неговото отпадане означава, че той не може да се върне и да продължи да играе за трофея.

Виждаме, че може да си бил сред редиците на вярващите, но да отпаднеш. Това означава ли, че не можем да имаме увереност в нашето спасение? Не! Ако съгрешим и искрено изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. Но тук говорим за хора, които чрез съзнателно неверие и oтстъпничество и са преминали отвъд покаянието.

Това е разликата между Петър и Юда. И двамата бяха ученици на Исус. И двамата предадоха Исус. И двамата обърнаха гръб на Исус. И двамата се отрекоха от Него по един или друг начин. Но Петър бе възстановен до степен, в която се превърна в лидер на апостолите.

Петър бе възстановен, но Юда изпълни ролята, за която Исус говори, избяга и стана „сина на погибелта“ (Йоан 17:12). Каква беше разликата между двамата? Не толкова в природата на техния грях, колкото в природата на тяхното покаяние.

Петър се покая пред Господа и беше възстановен. Юда се е чувстваше ужасно, след като предаде Исус. Той изпитваше толкова силна вина и срам, че взе кесията с 30 сребърника, отиде в храма, хвърли ги на земята и каза, не искам тези кървави пари.

Той съжаляваше ужасно, разкайваше се, но не потърси покаяние в Исус. Видя покаянието в скръбта си, може би си помисли, че скръбта му може да изкупи греха му, но тя не можеше да го направи. Не отиде при Исус с покаяние, затова беше невъзможно той да бъде възстановен и обновен.

Мисля, че този труден пасаж може най-добре да бъде разбран в контекста на първите два стиха на 6 глава.

Евреи 6:1-2 „Поради това нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме отново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.“

Тук авторът на Евреи казва, че ако тези хора се върнат обратно в юдеизма, ако се оттеглят в безопасните общи доктрини за юдеизма и християнството, за да избегнат преследването и натиска от страна на обществото, за да не бъдат изключени от синагогата и юдейската вяра, те обмислят (или вече са го направили) да се отрекат от Христос. Върнали са се към юдеизма, който отхвърля спасение чрез вяра в Христовата жертва на кръста.

Представете си някой от тези християни-юдеи да казва „Преследват ме за това, че се моля на Исус и вярвам в Месията, затова за покаяние от греховете ще отида в храма и ще принеса жертва.“

И авторът на Евреи казва, „Не си мислете, че този вид покаяние ще ви помогне. Този вид покаяние е невъзможно да ви обнови и възстанови в Бога, защото трябва да се обърнете към Исус.

И тогава всичко става ясно. Невъзможно е някой да се обнови и да бъде доведен в покаяние, ако не дойде при Исус.

За отстъпление на вярващи говори и Павел в Първото си писмо до Тимотей.

1 Тимотей 4:1 „А Духът изрично казва, че във времена, които идат, някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове и бесовски учения.“

Срещал съм хора, които са се отказали от това да идват на църква или да говорят за вярата си поради натиск от семейството или заради това, че ги обиждат и вземат на присмех като сектанти, и са потърсили „сигурното убежище“ на православната църква, но с цената на компромиси, които правят със своите убеждения.

А има и такива, които се отказват от ходене на църква и изповядване на вярата си и просто се опитват да живеят като анонимни християни, без да се черкуват.

Имам лоша новина за тях – няма такова нещо като анонимен християнин.

Лука 9:26 „Ако някой се срамува от мен и моите думи, то и аз ще се срамувам от него, когато дойда в своята слава и тази на Отца и на святите ангели.“

Ако не вярваш само в Исус, нямаш основание да си уверен в своето спасение. Това ни помага да разберем защо тези хора не могат да се покаят. Те са отхвърлили Исус и продължават упорито да живеят във вероотстъпничество.

Важно е също да добавим, че авторът не казва: Ако поради страх сте се отрекли от Исус, но след това се покаете, не можете да се върнете при Него.

Защото е имало случаи, когато християни искрено са искали да се върнат при Исус и църквата им е казвала, „Не, съжалявам, не можете, вие отивате в ада.“

По времето на император Диоклециан е имало големи гонения. И когато гоненията престанали, някои християни прилагали следния тест за всеки оцелял член на църквата. Питали ги, „Ти отрече ли се от Христос, за да спасиш живота си?“ И ако отговорът бил „да, но сега се покайвам за това“, те затваряли вратата за този човек веднъж завинаги. Това е трагедия и е неправилно приложение на Писанията.

Нататък, в ст. 7 и 8 авторът дава илюстрация за сериозните последствия от отпадането. Ако земята се е поила от дъжда и не ражда плодове, а тръни и репеи, земеделецът ще я изгори и ще засее нещо друго. И тук авторът ни казва, че нашето спасение се доказва от плодовете в живота ни, от трансформацията, за която говорихме.

Ако си мислел, че да си християнин е да получиш този билет, замисли се, има ли някаква промяна в живота ти. Дошъл ли е Святият Дух в теб и имаш ли желание да израстваш във вярата и да имитираш Христос?

Накрая,

Евреи 6:9 „Обаче, ако и да говорим така, надяваме се относно вас, любезни, за нещо по-добро, което води към спасението“.

Тук авторът е уверен, че те ще устоят в спасението си въпреки това, че има различни причини, поради които някой може да отпадне от вярата. Дотук говорихме за отпадане поради натиск и преследване, за връщане към традициите и мъртвата религия поради конформизъм, страх да не загубиш репутация или дори живота си.

Но някои хора отпадат от вярата поради интелектуални причини и съмнения, които идват след като са чули някой опонент на християнството и не са имали отговор на неговите възражения.

Може би някой отпада, защото не може да спазва моралните изисквания на Исус. Когато Исус дойде в живота ни, Той ни трансформира и дава сила да живеем христоподобен живот. Някои хора просто не искат да живеят според този морал и постепенно закоравяват в греха.

Библията ни предупреждава за сексуалните грехове и с Божия помощ ние можем да се съобразяваме с това. Тя ни предупреждава за опасността от зависимостите, от материализъм, гордост и т.н. Някои хора просто не искат да живеят според тези изисквания.

Но авторът на Евреи говори за тези, които са изкушени да не следват Исус, защото са уморени и обезсърчени. Трудно им е да живеят за Исус в култура, която не се интересува от това.

Те са уморени да живеят като християни в семейството си, на работното си място, в махалата и затова малко по малко оставят Исус и охлаждат за вярата. И авторът на Евреите казва, „Не правете това! Аз съм уверен за нещо по-добро за вас.“

И аз искам да ти кажа днес, „В никакъв случай не се предавай! Може да си слаб, под натиск и обезсърчен, но никога не се отказвай от Исус.

Филипяни 1:6 „Онзи, Който е започнал добро дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исус.“

Ако си обезсърчен, кажи, „Исусе, ти знаеш, че съм слаб и обезсърчен, но моля те, дай ми твоята трансформираща сила в моя живот. Искам да продължа с Тебе!“ Няма друго име, чрез което да се спасиш.

Заключение

Писанията ни предупреждават да не отстъпим от вярата. Най-често причините за отстъпление от вярата са страх от преследване и гонения, обезсърчение или закоравяването в греха. Когато това се случи обаче, такъв един човек отхвърля свободата си в Христос и се връща към робското иго на човешките традиции.

Затова, нека живеем така, сякаш Исус ще дойде всеки момент. Да изработваме спасението си със страх и трепет и да внимаваме на предупреждението в Евреи 6, защото то не е хипотетично.

Същевременно, това не означава че трябва да живеем в непрекъснат страх да не направим немислимото. Християните не могат просто ей така да „изгубят“ спасението си, но могат съзнателно да го пропилеят.

Ако летиш със самолет, ти ще пристигнеш до крайната дестинация. Но ако решиш да направиш нещо лудо, като например да отвориш люка и да скочиш, няма да пристигнеш там, закъдето си тръгнал. Да изгубиш спасението си е като да скочиш от самолета по време на полет.

Затова, нека се молим и бдим – както за себе си, така и за братята и сестрите, за да се прославя Бог в живота ни и да устоим до момента, когато ще се изправим лице в лице с нашия Спасител!

Нека се помолим!

Край

_______________________

31.08.2025

БПЦ "Нов живот" Варна

Истинската любов е… (1 Йоан 3)

/проповед/

Eдин мъж работил във фабрика и всеки ден се връщал вкъщи потен и мръсен. Минавал през задната врата, вземал една бира от хладилника и се просвал пред телевизора, докато жена му му донесе вечерята.

Един ден, докато се връщал с колата от работа, чул по радиото един психолог да казва, че любовта и брака се заключават в една дума, „жертва“. И това го изобличило, защото той очаквал жена му да прави жертви, не той. Изведнъж сякаш му светнала една лампичка и той разбрал какво трябва да направи.

Решил на следващия ден да изненада жена си. Преди да се върне той взел душ и се обръснал. Отишъл до цветарския магазин и купил цветя. И вместо да влезе през задната врата, застанал пред къщата и позвънил на звънеца.

Когато жена му отворила вратата, той подал цветята и казал: „Скъпа това е за теб. Обичам те!“ Тя го погледнала с отворена от учудване уста. Очите ѝ се насълзили.

После казала: „Имах ужасен ден. Марти си счупи крака и трябваше да го заведа в болницата. Още не се бях върнала и телефонът звънна. Беше майка ти, идва ни на гости за две седмици. Опитах се да изпера, но пералнята се развали и в пералното помещение навсякъде е вода. А сега ти си идваш у дома пиян!

Не винаги е лесно да покажеш любов, дори да имаш най-добрите мотиви! Но поне човекът се движел в правилната посока. Истинската любов изисква жертви.

Ние сме склонни да мислим, че любовта е чувство. Че е силно изгарящ огън в сърцето. Но според Библията истинската любов не е чувство, а действие. Любовта е глагол.

Нека чуем 1 Йоан 3:16 „По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.“

Това е един от онези стихове, които съдържат в себе си голяма част от благата вест.

Друг такъв стих е

Йоан 3:16 „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“

И още един:

2 Тимотей 3:16 „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата.“

Преди някой да си помисли нещо, искам да кажа, че не съм нумеролог. Не всички стихове 3:16 съдържат в себе си голяма теология, още повече, че Библията е разделена на глави и стихове много след написването ѝ и това е направено за удобство. Но все пак няколко такива стиха наистина съдържат важни истини и 1 Йоан 3:16 е сред тях.

„По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.“

Истинското общение с Бог е възможно, ако присъстват тези три неща: правилна изповед за личността на Исус Христос, покорство към Словото и любов към Бога и към ближния.

В 3 гл. Йоан продължава да развива темата за любовта. Той иска да се увери, че неговите читатели са разбрали какво има предвид, когато говори за любов. Той сякаш казва, „Не се заблуждавайте от тези, които използват тази дума за щяло и нещяло без тя да е подкрепена от дела и жертви. Има такива, които ви наричат „скъпи и възлюблен братко в Христа“ не защото наистина ви обичат, а заради изгодата, която имат от вас.

Някои ви казват, че ви обичат, но след това вместо да укротят хормоналните си импулси, ви манипулират и се възползват от вашата уязвимост и желание за приятелство и интимност.

Йоан казва: можете да познаете истинската любов по това, че Той даде живота си за нас. Ако искате да разберете какво е истинската любов, погледнете към кръста. Той ни възлюби толкова много, че взе на себе си греха на света. И го занесе на кръста, където грехът беше разпнат, беше убит и заличен. Любовта на Бога се изля там, на кръста.

Това е благата вест - Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него – тоест, който признава и приема жертвата на Исус – но да има вечен живот!

И Йоан казва, тази любов трябва да характеризира живота ни на последователи на Исус. Ти трябва да имаш такава любов, ако си последовател на Исус. Защото истинската любов се изявява в жертвоготовни постъпки. Ние трябва да сме готови да се жертваме за другите.

Днес думата „трябва“ не е много популярна. Някои казват, че ние християните не трябва да казваме на другите какво трябва да правят, но самите те си противоречат, защото и те също ни казват какво (не) трябва да правим. Но наистина хората не обичат да им се казва какво трябва да правят.

По принцип не гледам реклами, но смятам за отблъскващи такива реклами, които ми казват какво трябва да си купя. По-поносими са, когато просто ми предлагат нещо. Но често те преминават всякакви граници. Казват ми, че ако не си купя дадена кола, или не пазарувам еди къде си, аз не съм човек. Ако не взема кредит, не живея в пълнота живота си.

Негодувам, когато някой ми каже, че трябва да направя нещо. Част от природата ми е да се съпротивлявам на всякакъв натиск. Но Йоан има причина да каже, че ние трябва да даваме живота си един за друг.

Той не се опитва да ни накара да се чувстваме виновни за това, че не сме успели да покажем истинска любов. Йоан ни казва, че това е естествено продължение на благата вест в живота ни. Животът на човек, който е повярвал в кръста се характеризира от жертви. Кръстът трябва да е част от нас като Божии деца.

Гледали ли сте българския филм „Спасението“? В него се разказва как в средата на октомври 1944 г. жителите на Охрид масово се организират и спасяват от плен 24 български войници.

След като разбира за бягството им, комендантът на Охрид майор Баумгартнер поставя ултиматум: Ако до 21 часа местно време избягалите пленници не се предадат, кварталът “Вароша” ще бъде запален и унищожен от пътуващата в конвоя противовъздушна батарея.

Когато срокът на ултиматума изтича, оберлейтенантът настоява хората да бъдат избити. Но комендантът измисля друг ултиматум: 24-мата бегълци да бъдат откупени с 10 килограма чисто злато.

И тук започват едни от най-впечатляващите кадри във филма. Хората донасят пръстени, обеци, гривни, гердани, брошки, монети, ордени и медали от войните и дори... зъбни протези. Писарят прилежно записва кой какво и колко дава.

Малко преди да изтече ултиматумът, кантарчето на златаря са събрани 9 кила! Не достига 1 килограм. Тогава старият поп Тома жертва златния кръст на черквата “Св. Климент”.

Попът вдига високо кръста и го понася през града към кметството. Постепенно след него се присъединяват още и още хора и се образува внушително шествие, което пее “Спаси, Господи, твоите люде!”. Кръстът тежи 1 кг и златото е събрано. Войниците са откупени, Охрид е спасен от унищожение.

Златният кръст тук се явява като символ на саможертвата на тези хора, която сочи към Христовия кръст. Ако ти си се съразпнал с Христос, тогава твоята любов трябва също да е готова да се жертва.

1 Йоан 3:17-18 „Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него Божията любов? Дечица, да не любим с дума или с език, а с дело и в действителност.“

Истинската любов се изявява в жертвоготовност.

Но какво означава това за мен днес?

Ако си войник в Украйна, това означава да жертваш живота си за другите.

По време на Втората световна война един млад войник на име Дейвид Уебстър писал на майка си: „Престани да се тревожиш за мен. Аз се записах към взвода на парашутистите, за да се бия. Възнамерявам да се бия. Ако е необходимо, ще умра в бой, но не се тревожи за това, защото никоя война не може да бъде спечелена без да умират млади мъже. Ценните неща се спасяват само чрез жертва.“

Или, ако избухне пожар в апартамента на твои съседи, да се жертваш означава да се втурнеш да спасяваш хората в него.

Понякога четем в интернет или гледаме по телевизията за подобни героични прояви. Но обикновено жертвите, които сме призовани да правим заради Христовото име няма да влязат в новинарските емисии. Даже повечето хора няма да ги забележат.

Напротив, това ще бъдат част от едно рутинно и често отегчително ежедневие. Те трябва да са израз на нашия стремеж да служим на Бога, като показваме саможертвена любов към другите.

Разбира се, ние се радваме, когато някой бива привлечен към Господа, защото е видял, че се грижим един за друг.

Така са се жертвали християните в миналото, когато с риск за живота си, само те са оказвали помощ на болни от чума. Това е карало хората да се замислят как е възможно човек да има такава любов!

Йоан 13:35 „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“

Ние не показваме любов, за да ни видят, а защото това е естествено следствие на нашата вяра. Но какво означава на практика да даваме живота си за другите?

Можем да илюстрираме това чрез четири различни части на тялото.

Първо, ушите. Ние даваме живота си, когато отделяме време и енергия, за да изслушаме другите. За повечето от нас не е естествено да сме добри слушатели. Предпочитаме да слушаме своя глас. Но изслушването е едно от най-важните неща. Защото всички ние се нуждаем от време на време някой да ни изслуша.

Една жена от църква имала много труден живот и била болна от множествено разстройство на личността. Нуждаела се да говори с някого през цялото време. Обаждала се на пастора си 4-5 пъти на ден, често и през нощта. Пасторът не знаел какво да прави, затова само се молел с нея.  Това продължило 2-3 години. Всеки път той само изслушвал жената и се молил за нея.

Но чудо на чудесата, в процеса жената била изцелена. И в един момент тя спряла да звъни на пастора, защото била заета да изслушва други хора да ѝ говорят за техните проблеми. Някои ѝ се обаждали през нощта! Тя ги изслушвала и се молила с тях. И много повярвали в Бога чрез нея.

Друг начин да дадем живота си за другите е чрез нашите уста.

Понякога е нужно да кажем нещо, което е трудно за казване, за да покажем любов. Да конфронтираме някого за проблем в живота му. Това не е лесно за повечето от нас.

Аз инстинктивно се пазя от конфликти. Но понякога това е един от най-добрите начини да покажеш любов към някого – като го конфронтираш с истината.

Когато отивам сутринта на пастирска среща, понякога слушам по радиото предаването „Стартер“ на Радио БГ. Те често имат въпрос, който задават на слушателите, чрез който ги провокират да заемат позиция. Преди няколко седмици въпросът беше: „Какво предпочитате, да казвате истината на хората или да си замълчите и да ги оставите сами да стигнат до нея?“

За моя изненада, повечето хора отговориха, че предпочитат да говорят истината на своите приятели, дори когато тя боли.

Понякога конфронтирането с истината може да доведе до това да загубим репутацията си, позицията си на работното си място или удобството си. Но ако обичаме някого, е редно да го направим.

Ако си ученик, може Бог да ти говори да покажеш любов и подкрепа на твой съученик, на когото всички останали се подиграват и да ги конфронтираш с истината за тяхното поведение. 

Както казва най-награждавания американски генерал Дъглас Макартър, „Когато е необходимо да се конфронтира един диктатор, по-добре това да стане рано, отколкото късно. Във война всички трагедии могат да се обобщят с две думи, „твърде късно“. Твърде късно виждаме, твърде късно се подготвяме за опасността.“ Мисля, че това изказване е валидно за всички видове войни, включително междуличностните.

Трети начин да показваме любов е като подаваме ръка за помощ. Може да помагаш на някой беден човек или семейство с някаква сума всеки месец. Тим и Лидия Отри дават всеки месец определена сума на дете в неравностойно положение в Свищов. Семейства от нашата църква сами организират помощ за човек в нужда.

Може да не получиш благодарност. Но ти го правиш, защото искаш, защото имаш любов към тези хора и защото гледаш на 1 Йоан 3:17-18 сериозно. „Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него Божията любов? Дечица, да не любим с дума или с език, а с дело и в действителност.“

Друг начин да се жертваш е чрез нозете ти. Когато извървяваш втората миля и правиш повече, отколкото се очаква от теб.

Преди няколко седмици Пешо видя една бездомна жена и я покани в църква. Даде ѝ дрехи и храна. Поли и Плами си имат достатъчно ученици, трябва да подготвят много уроци като учителки. Но вече четвърта година преподават български безвъзмездно на украински бежанци. Тази година те ще преподават на повече от 60 украинци! Истинската любов се проявява в жертвоготовни постъпки. Това е основната мисъл на Йоан в 1 Йоан 3:11-24.

За кого ти даваш живота си тези дни? А тази седмица?

Знам, че някои от вас си мислят, „На мен не ми е останал много живот за мен, че да го давам за другите.“ Имам да изплащам кредит, едва се справям с децата… Или, „сега съм много зает с работата, нямам време да мисля за друго.“

Но в края на краищата, всичко е въпрос на приоритети и ценности. Псалм 90:12 казва, „Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.“ Може би трябва да се откажеш от нещо, за да имаш какво да даваш на другите.

Може би не е нужно да работиш толкова? Може би да даваш живота си за другите за теб ще означава да не си купуваш толкова много джаджи? Не знам. Предизвиквам те да говориш в молитва за това с Бога.

Но те насърчавам през следващата седмица да видиш в коя област от живота ти Бог те призовава да дадеш живота си. И след това да предприемеш стъпките, за да стане това.

Не се отказвай, ако не можеш да решиш веднага. Продължавай да търсиш отговор от Бог и Той ще те води в твоето решение как да покажеш жертвена любов.

В книгата „Татко - семейният треньор“, авторът Дейв Симънс разказва как завел осемгодишната си дъщеря Хелън и петгодишния си син Брендън в мола да пазаруват. До мола децата видели зоопарк, в който се разрешава децата да галят и хранят животните.

Децата му веднага ентусиазирано попитали, „Тате, тате, може ли да отидем?“ Баща им казал, „Разбира се“, дал им по 25 цента за вход и те се втурнали към зоокъта. Той влязал в един магазин. По-нататък той разказва: „Няколко минути по-късно се обърнах и видях Хелън да идва към мен. Наведох се и я попитах какво се е случило.

Тя ме погледна с големите си, навлажнени кафяви очи и каза тъжно: „Ами, тате, входът е 50 цента. Затова дадох моите 25 на Брендън.“ След това тя каза най-красивото нещо, което съм чувал. Тя повтори семейния ни девиз. Девизът на нашето семейство е „Любовта е действие!“

Тя бе дала на Брендън своите 25 цента, а никой не обича пухкавите космати същества повече от Хелън. Тя бе виждала как аз и Сенди казваме, „Любовта е действие!“ с години. Тя бе чувала и виждала „Любовта е действие“ и сега я беше приложила в своя живот. Девизът бе станал част от нея.

Какво мислите направих? Ами, не каквото може би си мислите. Щом свърших с покупките, заведох Хелън до зоопарка. Стояхме на оградата и гледахме как Брендън гали и храни животните. Хелън стоеше, подпряла ръце и брадичка на оградата и просто гледаше Брендън. В джоба си имах 50 цента, но не ги предложих на Хелън, а и тя не помоли за тях.

Защото знаеше целия семеен девиз. Той не е „Любовта е действие“. Той е „Любовта е жертвено действие!“ Любовта винаги плаща цена. Любовта струва нещо. Любовта е скъпа. Когато обичаш, ползите се натрупват в чужда сметка. Любовта е за тебе, не за мене. Любовта дава; тя не взема. Хелън даде своите 25 цента на Брендън и искаше да приложи урока, който е научила. Тя знаеше, че трябва да вкуси жертвата. Тя искаше да преживее целия семеен девиз. Любовта е жертвено действие.“

„По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.“

____________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

13.10.2024 г.

Кой ще отиде на небето? (Галатяни 3:1-14)

/проповед/ 

В началото ще започна с един въпрос. Колко добър трябва да си, за да отидеш на небето? Предлагам ви 4 отговора:

А) доста добър

Б) наистина добър

В) по-добър от Х

Г) съвършен

Отговорът е, ако искаш да отидеш на небето, трябва да си съвършен. Нямам предвид почти съвършен, нито 80% съвършен. Да си 80% съвършен е като да си 80% бременен. Една жена или е бременна, или не е. Но най-интересното е, че повечето хора смятат, че отговорът е А, Б или В.

Много хора биха казали, ако съм доста добър, ще отида на небето. Други биха сравнили себе си с друг. Обикновено с някой по-лош от тях, не с майка Тереза или с Йоан Рилски, например. Но Бог не прави така. Когато Той ни сравнява, Той ни сравнява със Своя Син Исус Христос. И тогава виждаме, че не заслужаваме Божията слава (Римляни 3:23).

В първите 14 стиха на Галатяни 3 гл. Павел изтъква три аргумента, които ни водят до ключовия въпрос – как се спасяваме, чрез вяра или чрез дела? И отговорът му е, че тяхната (на галатяните) собствена опитност, старозаветните писания и проклятието на закона, тези три неща, ще ни отведат до същото заключение. А то е, че ние се спасяваме само чрез благодат чрез вяра.

1.     Тяхната опитност.

Галатяни 3:1-5 „О, неразумни галатяни, кой ви омая – вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно обрисуван като разпънат? Само това желая да науча от вас: Чрез дела, изисквани от закона, ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание? Толкова ли сте неразумни, че като започнахте в Духа, сега се усъвършенствате в плътта? Напразно ли толкова страдахте? Ако наистина е напразно! Тогава Този, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела, изисквани от закона ли върши това, или чрез вяра в посланието.“

Павел започва с думите, „О, неразумни (или „несмислени“) галатяни!“ Един друг превод на Библията гласи: „О, вие, мили слабоумни от Галатия!... Може ли да сте толкова несмислени?“ Повечето от нас не казваме на хората глупаци. Може да си го мислим за някой, но ...

Представяте ли си някой проповедник днес да стане да проповядва и да нарече събранието слабоумни глупаци? Но Павел имаше силно подбуждение от Господа да използва тази дума. Защо? Защото, те се бяха отдалечили от евангелието. И това беше не само един вид духовно предателство (1:6), но и безумна постъпка.

Сякаш някой е омагьосал галатяните, защото това е думата, която е използвана за „омая“. Павел иска да знае кой ги е омагьосал. Кой ги е хипнотизирал. С тази гръцка дума се обозначава черна магия или проклятие.

Днес по същия начин са омагьосани милиони да вярват в лъжата, че всичко е материя, че религията е опиум за народите и че те самите произлизат от маймуните.

За Павел е толкова немислимо, че галатяните са се върнали към спазването на закона, след като са дошли при Христос чрез вяра, че той допуска, че може да са били омагьосани. Как иначе може да се обясни напускането на свободата на благодатта заради робството на закона?

Защо това е толкова трагично? Павел посочва четири неща. Първо, като напускат благодатта и се връщат към закона, галатяните пренебрегват кръста на Христос (ст. 1). Той им е изявил толкова убедително Христовия кръст, че те са се чувствали така, сякаш самите те са били там, когато Той е умирал („пред чиито очи Исус Христос е бил ясно изобразен като разпнат“). Като са напуснали благодатта, все едно са се отвърнали от Христос, който е умрял за тях.

Второ, като са напуснали благодатта, те правят точно обратното на техния опит (ст. 2-3).

Павел неслучайно ги пита, чрез дела, изисквани от закона, ли получихте Духа? Юдаистите са казвали на галатяните, че Бог няма да ги благослови, ако не приемат закона на Мойсей.

Това означава, че те трябвало да се обрежат. Обещавали им, че щом го направят, Святият Дух ще се излее върху тях. Но ние получаваме Духа чрез вяра, не чрез делата на закона. 

Галатяните бяха спасени по благодат чрез вяра и сега изведнъж бяха решили „да се усъвършенстват“ чрез добри дела. Самата мисъл за това беше абсурдна.

Двама приятели гледали новините в 8 ч. Съобщават за човек, който заплашва, че ще скочи от 14-тия етаж на блок. Единият приятел се обръща към другия и казва, „Обзалагам се за 50 лв., че няма да скочи.“ Другият казва, „Дадено.“ Няколко минути по-късно мъжът скача, така че загубилият баса подава на другия петдесетолевка. Другият отвръща, „Не мога да взема парите, видях го да скача по-рано по новините в 6. Първият казва, „И аз го видях, но не мислих, че ще скочи пак.“

Тази история звучи колкото смешно, толкова и абсурдно, но абсурдна беше и ситуацията с църквата в Галатия. Галатяните бяха пренебрегнали всичките си опитности и се бяха обърнали към религията „Христос +“.

По-нататък, по този начин тяхното страдание заради вярата ставаше безсмислено (ст. 4). Като новоповярвали те най-вероятно бяха подигравани и дори подложени на гонения заради Христос от езичниците. И сега бяха счели всичко това за напразно.

И последно, но не последно по важност, като изоставяха благодатта те отричаха делото на Духа сред тях (ст. 5). Бог бе вършил чудеса в тях и чрез тях. Молитви бяха отговорени, живота на много хора беше променен, стари навици бяха разчупени, бракове бяха спасени, много изгубени хора бяха спасени. Нима сега щяха да се отрекат от всичко това?

Чудесно е да имаш меко сърце пред Бога. Но някои хора имат мек ум вместо меко сърце. Умът им толкова лесно възприема погрешни и небиблейски идеи, че те дори не се замислят дали тези идеи не влизат в противоречие с Библията. Това е белег на духовна незрялост.

Павел им напомняше за всички чудесни неща, които Бог беше направил от тяхното обръщение досега. Всичко това беше станало по благодат чрез вяра в Исус Христос. Нима го бяха забравили?

2.     Старозаветните писания.

Като втори аргумент Павел използва Стария завет или по-точно, примера на Авраам. Това беше добре избрана стратегия, тъй като юдаистите считаха Авраам за баща на Израел. Павел казва в...

Галатяни 3:6 „Авраам... повярва в Бога и [това] му се вмени за правда“.

Това е описано в Битие 15 гл. Едва след това, в Битие 17 Авраам е обрязан. А Мойсеевият закон е даден 430 г. по-късно. Какво излиза? Че Авраам е спасен чрез вяра преди закона и преди да се обреже. След което Павел казва:

Галатяни 3:7 „тези, които живеят с вяра, те са Авраамови чеда.“

С други думи, истински деца на Авраам са тези, които са повярвали в благовестието. За Павел много по-важно е да си духовен, отколкото физически наследник на Авраам. Не всички физически наследници са духовни такива, защото не вярват в евангелието. И обратното, някои езичници са истински синове и дъщери на Авраам, защото са повярвали в благовестието.

Това трябва да е било шокиращо за опонентите на Павел. Някои еврейски равини дори са поучавали, че Авраам стои на вратите на ада за да е сигурен, че никой от неговите наследници няма случайно да се озове там. 

Нещо повече, в ст. 8-9 Павел казва, че Бог е планирал да оправдае езичниците чрез вяра.

Галатяни 3:8,9 „и Писанието, като предвиждаше, че Бог чрез вяра ще оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраам с думите: „В тебе ще се благославят всички народи.“ Така че тези, които имат вяра, се благославят заедно с вярващия Авраам.“

Тук Павел почти персонифицира Писанието, като казва, че то е изявило благовестието още на Авраам, като му е казало, че в него ще се благославят всички народи. Какво има предвид Павел?

В Битие 12 гл. Бог призовава Авраам да излезе от бащиния си дом и да отиде в обещаната земя. Този призив идва с три обещания, че Бог ще му даде земя, че ще го направи голям народ и трето, чрез него ще се благословят всички народи.

И ако превъртим лентата с 2000 години напред, стигаме до Новия завет. Първият стих в Новият завет е следният:

Матей 1:1 „Родословието на Исус Христос, син на Давид, син на Авраам.“

Исус беше наследник на Авраам. Преди да се възнесе на небето, Той заповяда на Своите ученици да отидат и да проповядват благовестието на всички народи. Следователно, виждаме че от самото начало Бог е възнамерявал езичниците да се оправдаят по благодат чрез вяра. Ето защо чрез Авраам и чрез изпълнението на Великото поръчение щяха да се благословят всички народи.

Не беше необходимо езичниците да стават първо евреи, преди да станат християни. Идеята беше благата вест да отиде до народите, не народите да дойдат и да бъдат асимилирани в Израел.

В България християни има още от времето на Павел, Андрей и другите апостоли. Но когато България официално приема християнството при княз Борис през 9 в. от Византия, първите мисионери проповядват на неразбираем гръцки език за хората. Тоест, освен да наложи християнството, Византия се стреми и към елинизация и културна и езикова асимилация на българите.

Благодарение обаче на делото на Константил-Кирил Философ, брат му Методий и техните ученици, част от Библията е преведена на български – първо използвайки глаголицата, а след това и чрез кирилицата, съставена от Климент Охридски.

Благата вест става разбираема за хората. Няма нужда българите да се гърчеят, за да станат християни. Затова 24 май, който отбелязахме онзи ден, е правилно да се нарича празник на християнската просвета, не просто празник на буквите. Буквите са съставени, за да достигне Словото до хората, не обратно.

Още по-неподходящо е да се говори за някаква славянска писменост. Терминът славянство е въведен едва през 17 в. от хърватина Мавро Орбини и наложен през втората половина на 18 в. от Екатерина Велика с доктрината на панславизма с цел оправдаване на руската експанзионистична политика.

Какво следва от всичко казано дотук? Можем да заключим, че както по времето на Стария завет, така и сега, Бог винаги е имал само един план за спасение и той е спасение по благодат, чрез вяра, не чрез дела.

SLIDE В тялото Христово няма място за културна асимилация и империализъм. Както няма място и за расизъм и предразсъдъци. Всички са добре дошли без значение какъв етнос са, какъв е цветът на кожата им, какъв език говорят или как изглеждат. В Божието сърце има място за всички хора.

Може и да не вярваш, но Бог обича и иска да се спасят дори циганите, турците, американците и руснаците! Затова ние имаме мисионери в Индия, защото Бог иска индусите и будистите да отидат на небето. Имаме мисионери в Япония, защото Бог иска шинтуистите да отидат на небето. Вестта за спасение чрез вяра по благодат е за всички.

3.     Проклятието на закона.

Освен опита на галатяните и Старозаветните писания, Павел посочва още един аргумент за това, че се спасяваме по благодат, а именно - закона.

Галатяни 3:10-14 „Защото всички, които се облягат на дела, изисквани от закона, са под клетва, понеже е писано: „Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко, писано в книгата на закона.“ А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно от това, че „праведният чрез вяра ще живее“; а законът не действа чрез вяра, но казва: „Който върши това, което заповядва законът, ще живее чрез него.“ Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклет за нас; защото е писано: „Проклет всеки, който виси на дърво“; така че благословението, дадено на Авраам, да дойде чрез Христос Исус върху езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.“

Законът изисква да сме съвършени. Трябва да изпълняваме всички негови заповеди и то не временно, а постоянно! Да живееш според закона не е като да отиваш до лавицата и да си избираш на кой закон да се подчиняваш днес. На следващия ден да си избираш друг закон и т.н. Или спазваш целия закон през цялото време или няма да отидеш на небето.

Представете си, че някой богат човек предложи $100000 на този, който преплува от Варна до другата страна на Черно море, гр. Батуми, Грузия. Сигурно си представяте къде е, но точното разстояние е 1240 км! Условието е като започне да плува да не спре докато не пристигне. Няма право на почивки, няма право на помощ, няма право да използва никакви електронни навигационни средства.

На уречения ден никой не се явява на състезанието, защото условията са невъзможни. Затова богаташът увеличава наградата на 1 милион долара. Пак няма кандидати. Накрая той я повишава на 10 милиона. В уреченото време идват 1000 човека, защото това са много пари. Макар и да изглежда невъзможно, знае ли човек какво може да стане!

Пистолетът гръмва и всички скачат във водата. Няколко се връщат след 100-тина метра, защото не могат да плуват и само са искали парите. Още няколко отпадат след десетина километра, защото им се схваща кракът. Други се оплитат във водорасли и трябва да спрат. До 30-те километра са останали само 100-тина плувци. До 50 км продължават само 10. Петима отпадат в следващите 50 км. След 150 км. двама плувци все още са във водата.

След това остава само единият, който е спечелил плувния маратон на олимпийските игри. Накрая и той се отказва, след като е преплувал удивителното разстояние от 290 км.

Вкарват го в лодката и той казва на богаташа, че той заслужава да получи парите, защото е останал във водата най-дълго от всички. Когато богатият отказва, плувецът настоява да получи поне част от наградния фонд, пропорционална на изминатото от него разтояние.

Но богатият отново отказва, като се позовава на правилата на състезанието. За него няма значение дали някой е преплувал 1/3, ½ или се е отказал на 100 метра от брега на Батуми. Да не успееш с малко е същото, като да не успееш с много. Единственият начин да спечелиш 10 милиона е да плуваш от Варна до Батуми.

Същото е вярно и за духовния свят. Макар и някои грешници да са относително по-добри хора от други грешници, това няма значение. Някой може да е толкова добър, че да се добере на 20 см от небето когато умре. Къде ще отиде? Ще отиде в ада, защото ако си отвън райските двери си оставаш вън от рая.

В тези стихове Павел казва, че хората които се опитват да се спасят чрез закона са „проклети“ (ст. 10). Това означава, че те са осъдени от Бога на вечна смърт. Всъщност, всички хора са под проклятие, тъй като не могат да изпълнят съвършено целия закон. Без Божията благодат, ние сме духовно мъртви и отделени от Бога.

Но праведните чрез вяра ще живеят! Как е възможно това? Това е възможно, защото Христос стана проклет за нас (ст. 13). Това е цитат от Второзаконие 21:23, където се казва, че всеки който виси на дърво е проклет от Бога.

В СЗ често обесвали престъпниците на дърво като знак, че е отхвърлен от всички. Но тялото трябвало да се свали преди залез слънце, за да не се оскверни земята. Когато Христос умря, Той взе на Себе Си проклятието, което беше за нас.

Той взе нашите болка, срам и наказание. Пострада заради нашия грях. Плати дълга, който не дължеше.

Накрая извика, „Боже мой, Боже мой, защо си Ме оставил?“ В онзи момент Отец се беше отвърнал от Него. Отец се обезсинови, а Синът се обезбащи. Троицата бе нарушена заради нашия грях. Цената за нашето спасение беше, че Той пое проклятието върху Себе Си.

Целият грях на света се изля върху Него – всички убийства, омраза, лъжи, изневери, нарушени взаимоотношения, цялата порнография, пиянство, алчност, наркомания, всички престъпления. Всяко злодеяния, всяка лоша умисъл, всичко се изсипа върху Исус там, на кръста.

Ако попиташ защо беше нужно такова драстично лекарство, отговорът е, че нашият грях разгневява Бога. Този гняв трябваше да се излее или върху нас, или върху Исус. Както казва известният проповедник Джон Мъри, „Въпросът не е как може Бог, бидейки такъв, какъвто е, да ни изпрати в ада. Въпросът е как може Бог, бидейки такъв, какъвто е, да не ни изпрати в ада?“

Кръстът е централното събитие и разделителната линия в историята. Той е „пантата“, на която се държи историята. Божието спасително дело кулминира в кръста. И понеже той е толкова важен, спасението е чрез вяра, не чрез дела. Ние се спасяваме не чрез това, което вършим, а чрез това, което Исус извърши преди 2000 години.

Павел каза това, като напомни на галатяните за техния опит във вярата и за примера на Авраам. Накрая заяви, че Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклет за нас. Това „нас“ включва всички, които вярват в Исус Христос за спасението си. Те са тези, които ще отидат на небето.

Ти в това число ли си? Ние не влизаме в това число, като се стараем да сме добри хора (колкото и добро да е иначе това), а като се обърнем от греха си и уповаваме на Исус Христос.

Обърни се към човека до тебе и го попитай, „Ти в това число ли си?“

Молитва

_______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

26.05.2024 г.

Веднъж спасен – завинаги спасен?

/проповед/

Преди две седмици започнахме поредицата „Щом питаш с проповед от п-р Джош. В нея той отговори на въпроса „“Щом Бог има план за живота ни, защо да се молим?“ После п-р Тим говори на тема „Какво означава да съм християнин?“

Днес“ ще разгледаме една друга много интересна тема – темата за сигурността на нашето спасение. По-скоро, ще се опитаме да отговорим на въпроса, дали щом веднъж сме спасени, спасението ни е в кърпа вързано.

Така мислят някои християни, които се придържат към така наречената доктрина „веднъж спасен – завинаги спасен“. Тази доктрина учи, че спасението не може да се загуби без значение как живееш и какво правиш. В подкрепа на тази теза се изтъкват следните стихове:

 Римляни 8:29-30, 38-39 „Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави ... Защото съм уверен, че ... нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ. “

 Йоан 10:28 „И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми.“

Знаем от Словото, че ние се спасяваме не чрез добри дела или заслуги, но по благодат чрез вяра (Ефесяни 2:8,9). И веднага, след като казва това, Павел добавя, че макар и да не сме спасени чрез добри дела, ние сме спасени за добри дела:

 Ефесяни 2:10 „Защото сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.“

Когато повярваме, Божието слово и Святият Дух започват да работят в нас и да променят нашия светоглед, характер и поведение. Новорождението ни води до нов начин на живот. Затова за име на нашата църква сме избрали „Нов живот“! Но понякога промяната идва бавно и някои християни започват да се питат, аз спасен ли съм наистина?

Нашата увереност в спасението ни трябва да се основава не на това как се чувстваме, а на Божиите обещания. Ние не трябва да живеем в страх и съмнение относно нашето спасение.

Бог иска всички хора да се спасят, но Той ни дава възможност да Го приемем или да Го отхвърлим. Бог уважава нашата свободна воля. „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16)

 Тук се казва „който вярва в Него“. Ние трябва да упражним нашата свободна воля да повярваме. След като сме повярвали ние не губим свободната си воля. Затова спасението не е необратимо действие.

Да предадеш живота си на Бога не е като да станеш член на масонска ложа, от която няма измъкване. Бог ни обича, затова ни дава свобода на избора. Когато се ожениш или омъжиш, това не означава, че бракът ти е гарантиран доживот.

Затова и новозаветните автори предупреждават срещу тази опасност. Ето какво пише например авторът на Евреи – послание, написано до еврейските вярващи около 70 г.сл.Хр.

 Евреи 6:4-6 „Защото за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух, и са вкусили от доброто Божие слово и от силите на бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.“

Тези вярващи бяха положили вярата си в Исус Христос като Месия и Спасител. Но когато са подложени на преследване и са заплашени с изключване от синагогата и юдейската вяра, те са се отрекли от Христос. Върнали са се към юдеизма, който отхвърля спасение чрез вяра в Христовата жертва на кръста.

Забележете, че те вече са били просветени в благата вест. Вкусили са от дара на вечния живот и от Божието слово. Получили са Святия Дух. И авторът казва, че въпреки това са отпаднали и е невъзможно да бъдат доведени отново до покаяние.

Някои интерпретират думата „невъзможно“ като „трудно“. Тоест, може да изглежда невъзможно, но за Бог няма нищо невъзможно. Винаги има надежда за покаяние. Но тук за „невъзможно“ е използвана гръцката дума „адинатон“, чийто смисъл е буквално „невъзможно“. Същата дума е използвана и в Евреи 11:6, където се казва, „А без вяра не е възможно да Му бъде угоден човек.“ Очевидно не можем да заменим думата с „трудно“.

Други смятат, че в тези стихове се говори за хора, които се държат като християни, но никога не са се покаяли истински. Но ако не са били християни, от какво са отпаднали тогава?

За отстъпление на вярващи говори и Павел в Първото си писмо до Тимотей.

 1 Тимотей 4:1 „А Духът изрично казва, че във времена, които идат, някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове и бесовски учения.“

Oтново, не можеш да отстъпиш от нещо, в което не си встъпвал. Не можеш да отстъпиш от вярата, ако не си бил във вярата. Днес виждаме този стих да се изпълнява. (пример с брат и сестра, които повярваха в групата на БХСС, но после отстъпиха под натиск от семейството им)

Исус каза същото в

 Матей 24:9-10, 13 „Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всички народи заради Моето име. И тогава мнозина ще се съблазнят и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят... Но който устои докрай, той ще бъде спасен. “

Исус каза, че когато дойдат гонения много християни ще се отрекат от вярата. Това се случи по време на комунистическия терор в България. По време на процеса срещу евангелските вярващи те са обвинени в шпионаж за западните държави. Някои от подсъдимите се огъват и признават след нечовешки мъчения. Много други престават да ходят на църква поради страх от репресии.

По време на репресиите срещу християни в Съветския съюз милицията е предлагала на вярващите да пощади живота им, ако открито се отрекат от християнството и издадат други християни на комунистическата партия. Днес в Северна Корея, Китай, Иран, Ирак, Нигерия и други страни се преследват християни.

Ако един християнин остане спасен след като се отрече от Исус, защо Той ще ни кара да устояваме?

На много други места Писанията ни предупреждават да не бъдем „отсечени“ от дървото на вярата (Римляни 11:22), с други думи да не отстъпим от вярата.

Освен гоненията, закоравяването в греха също може да доведе до отстъпление:

 Евреи 3:12-13 „Внимавайте, братя, да не би да има у някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог; но се увещавайте един друг всеки ден, докато още е „днес“, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.“

Тук авторът на Евреи говори на вярващи хора, следователно това предупреждение е отправено до вярващи хора.

Освен от страх от преследване и чрез закоравяване в грях, Библията ни предупреждава че можем да отпаднем от вярата чрез отхвърляне на свободата в Христос и връщане към робското иго на човешките традиции.

 Галатяни 5:4 „Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона, сте се отлъчили от Христос, отпаднали сте от благодатта.“

Думата „отлъчили“ означава „отделили“ и „отчуждили“. В случая Павел говори на галатяните, които са се опитвали да се оправдаят чрез Мойсеевия закон и така са били отделени от Христос и от Неговата благодат.“

Aко следваме учението веднъж спасен, завинаги спасен, то по думите на Чарлз Уесли,

„никой светилник не може да угасне“ (но ние знаем че в притчата за десетте девици, Матей 25:8, “А неразумните казаха на разумните: Дайте ни от вашия елей, защото нашите светилници угасват.” )

„тръните не могат да заглушат класовете“ (в притчата за сеяча, Матей 13:7, “Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха”.)

 “никоя пръчка няма да бъде отрязана, ако не пребъдва в Христос“ (Йоан 15:6 „Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и ги събират и ги хвърлят в огъня, и те изгарят.“)

„никоя прошка не може да бъде изгубена“ (спомнете си притчата за господаря и лукавия слуга в Матей 18)

„никое име не може да бъде изтрито от книгата на живота“ (Откровение 3:5, Изход 32:33)

„солта не може да се обезсоли“ (Матей 5:13)

Ако приемем, че веднъж спасен, ти завинаги си спасен, то:

Ти не можеш да заровиш своите таланти (Матей 25:18)

Не можеш да пренебрегнеш едно толкова велико спасение (Евреи 2:3)

Не можеш да погледнеш назад, след като си сложил ръка на ралото (Лука 9:62)

Никой не може да стане толкова хладък, че Исус да го изплюе от устата Си (лаодикийската църква, Откровение 3:16)        

 За съжаление, знаем от Словото, че всичко това е ставало, става и ще става.

Често от поддръжниците на тази доктрина „веднъж спасен, завинаги спасен“, се изтъква...

 1 Йоан 2:18-19 „Дечица, последно време е; защото, както сте чули, че идва Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време. От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас.

И поддръжниците на тази доктрина казват, ето, тези стихове говорят за невярващи, за „антихристи“, които са се престрували на християни. Това не се отнася за християни.

Вярно е, че има фалшиви християни. Не всеки, който се помоли с молитвата на покаяние и изповяда Исус като Господ е новороден. Но да казваме, че всеки който отпадне от вярата изобщо не е бил вярващ е твърде пресилено изказване. Много стихове, които вече разгледахме, посочват обратното.

Логиката на „веднъж спасен, завинаги спасен“ е погрешна. Библията често използва метафората за семейството и брака, за да илюстрира духовната реалност на принадлежността към Бога. Но всеки знае, че човек може да се откаже от семейството си и да се разведе със съпруга/съпругата си.

Библията никъде дори не намеква, че е невъзможно да отпаднеш или да изгубиш спасението си, след като си го получил. Вярващият може да отпадне, както една монета може да бъде загубена, една овца може да се заблуди, а един син може да стане блуден.

Затова, когато видиш някой да отстъпва от вярата, предизвикай го да се покае, за да не се превърне неговото отстъпление във вероотстъпничество. Да си спомним какво стана с Юда Искариотски, който беше част от вътрешния кръг ученици на Исус, но накрая Го предаде и се самоуби.

 Истината е, че християните не могат да „загубят“ своето спасение. Спасението не е ключ, че изведнъж да осъзнаеш, че си го загубил някъде. Ох, къде ми е ключа!

Истинските вярващи имат увереност в своето спасение. Ние не бива да се страхуваме, че ще изгубим спасението си. То не е портфейл, който можем да изтърсим от задния джоб без да внимаваме. Писанията ни уверяват, че Бог ще се грижи за нас и ще ни подкрепя и напътства със Святия Си Дух. Като осъзнаваме, че съществува опасност от отстъпление от вярата, това не означава че трябва да живеем в непрекъснат страх да направим немислимото.

Ако летиш със самолет, ти ще пристигнеш до крайната дестинация. Но ако решиш да направиш нещо лудо, като например да отвориш люка и да скочиш, няма да пристигнеш там, закъдето си тръгнал. Да изгубиш спасението си е като да скочиш от самолета по време на полет.

Ето още един стих

 Йоан 10:27-28 „Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми.“

Това обещание, което често се изтъква в подкрепа на „вечната сигурност“ е обвързано с условие. Тези, на които Бог обещава вечен живот са тези, които „слушат гласа Му и Го следват“. Наистина, никой не може да ги грабне от ръката на Исус, но самите те могат да се поставят извън Неговата ръка. Докато е в стадото на добрия Пастир, овцата може да се чувства сигурна. Но ако се отлъчи, тя рискува живота си.

Следователно, християните не могат просто ей така да „изгубят“ спасението си, но съзнателно могат да го пропилеят.

Някои християни са идвали при мен и са ме питали дали наистина са християни, понеже се борят с греха. Вижте какво казва...

 Матей 7:21-23 „Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи!, ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата. В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не пророкувахме ли в Твое име? И не правехме ли много чудеса в Твое име? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие.“

Тук Исус говори за хора, които Той никога не е познавал, а не за хора, които са били спасени и след това са отпаднали. Той говори за тези, които практикуват грях. За разлика от тях, християните не практикуват грях, а се борят с греха, защото знаят че са христови и Святият Дух, който е в тях, ги изобличава за грях.

 Заключение:

Бог ни е дал свободна воля и след като повярваме ние не я губим. Затова спасението не е необратимо действие. Ние имаме отговорността да устояваме във вярата и Словото непрекъснато ни увещава в това. Писанията ни предупреждават да не отстъпим от вярата. Библията дори не намеква, че е невъзможно да отпаднеш или да изгубиш спасението си, след като си го получил.

Най-често причините за отстъпление от вярата са страх от преследване и гонения или закоравяването в греха. Когато това се случи обаче, такъв един човек отхвърля свободата си в Христос и се връща към робското иго на човешките традиции.

Същевременно, като осъзнаваме, че съществува опасност от отстъпление от вярата, това не означава че трябва да живеем в непрекъснат страх да не направим немислимото. Християните не могат просто ей така да „изгубят“ спасението си, но могат съзнателно да го пропилеят.

Затова, нека се молим и бдим – както за себе си, така и за братята и сестрите, за да се прославя Бог в живота ни и да устоим до момента, когато ще се изправим лице в лице с нашия Спасител!

Нека се молим!

___________________

20.08.2023 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна