Излез от затвора "Непростителност"

/проповед/

Една неделна учителка тъкмо завършила урока си и искала да се увери, че децата са го разбрали. Тя казала, „Може ли някой да ми каже какво трябва да направим, преди да получим опрощение на греха ни?“ След кратко мълчание, от задните редици едно момченце казал. „Да съгрешим“.

Днес прошката не е на мода. Живеем в култура, която е ужасно фрагментирана. Отдавна отмина времето на масовата култура, когато всички гледахме и въздишахме пред екраните, гледайки един и същ филм. Всеки днес живее в своята социална мрежа и вижда само информация, която отговаря на неговите убеждения. Това разделя обществото на информационни „племена“.

Обществото се е поляризирало и е силно разделено по политически и религиозни въпроси, затова намирането на общ език става все по-трудно. Традициите и общите ценности отстъпват на глобализацията, а тя води от своя страна към засилена изолация.

Патриархалното семейство отдавна не е на мода. Децата растат под влияние на социалните мрежи и нямат търпение да избягат от дома си в търсене на любов и разбиране. Братя се карат за имоти. Роднини се виждат само на сватби и погребения.

Баща и син в тийнейджърска възраст не се разбирали добре и синът избягал от дома. Баща му започнал да го търси. Накрая, в последен, отчаян опит да го открие, сложил обява в местния вестник: „Скъпи Пако, да се видим пред редакцията на вестника наобяд. Всичко съм простил. Обичам те. Баща ти.“ На следващия ден пред редакцията се събрали 800 Паковци!

Днес във Варна растат много тийнейджъри, които са отчуждени от баща си и майка си. В Аспарухово, Чайка, Кайсиева градина и Владиславово има много хора, за които е трудно да простят. Както казва Лили Иванова, „Аз не прощавам, само Бог може да прости!“

А ние как сме с простителността? Докато благодарим на Бог за това, че е простил греховете ни, запазваме ли си правото да се гневим на тези, които са ни наранили?

Петър се опита да си запази това право, като попита Исус:

Матей 18:21 „Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли?“

Исус тъкмо бе свършил да говори за това, че сме отговорни да покажем вината на брат, който е съгрешил срещу нас (18:15-17). Това може да изглежда логично, но какво да кажем за този, който се е извинил и продължава да върши същия грях? Петър мислеше, че всичко трябва да си има граници!

Но отговорът на Исус ни озадачава.

Матей 18:22 „Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем.“

Както говорихме и преди няколко седмици, това е против естественото ни желание за отмъщение. Ние искаме да контролираме ситуацията, да става това, което искаме. Но желанието за контрол и желанието за отмъщение не са от Бога, те идват от плътта. И затова са израз на бунта на Сатана срещу Бога.

А прошката е точно обратното на желанието ни да сме в контрол. Затова да простиш означава да се откажеш от правото си да контролираш взаимоотношенията си.

За да покаже всичко това, Исус използва една притча.

Прочит Матей 18:23-35.

Един цар извикал хората да уредят сметките си. Един човек му дължал 10 000 таланта (250-300 милиона евро), но не можел да плати. Царят заповядал той и семейството му да бъдат продадени, за да се плати дълга. Мъжът помолил за състрадание и царят простил дълга. Забележете, царят не казал: „дайте му още време“ или „нека изработи план за плащане“... той простил дълга!! Същият този човек излязъл и намерил друг слуга, който му дължал 100 пеняза или 10 динария (20 евро), и поискал плащане. Този човек също помолил за отсрочка, но човекът не искал да прости дълга и го хвърлил в затвора. Царят чул за това и хвърлил и него в затвора!

Смисълът на притчата е ясен – ако нашият небесен Отец ни е простил толкова голям дълг колкото нашия грях, тогава ние трябва като него да прощаваме на другите много по-малки дългове.

Исая 43:25 „Аз, Аз съм, който изличавам твоите престъпления заради Себе Си...”

Бог е заличил нашите престъпления заради Своето име. Затова, заради Неговото име, ние също трябва да прощаваме. Защо заради Неговото име? Защото когато прощаваме, ние отразяваме Неговия характер. А това е угодно на Бога.

За Него е също така угодно неговите последователи да бъдат свободни, не хвърлени в затвора на непростителност. Както разбираме от тази притча, ако откажем да простим, небесният ни Баща ще направи с нас това, което немилостивият слуга направи – ще ни хвърли в затвора. Не че Бог буквално ще ни окове, но последствията от нашата непростителност ще го направят.

Кои са тези тъмничари, които ще ни държат оковани в нашата килия? Горчивина, гняв, ревност… А Бог ни заповядва да оставим всички тези неща, като простим.

Ако откажем да простим, може да изпаднем в депресия. Както казва един автор, „Депресията се подхранва от живот, пълен с непростени наранявания.“

Непростителността може да ни държи в затвора на вината. Исус показа ясно, че прошката, която търсим от Бога е свързана с  това дали ние прощаваме на другите. Ако не простим, няма да ни бъде простено.

Това не означава, че нашето спасение зависи от нашите дела. Но ако кажем, че не можем да простим на някого, това най-вероятно означава, че не разбираме благата вест и как действа Божията благодат.

Нещо повече, ако кажем, че не можем да простим, може би не вярваме, че Бог може да прощава. Защото, ако твърдим, че сме били онеправдани толкова, че не можем да простим, как можем да сме уверени, че огромния ни дълг към Бог може да бъде опростен?

В крайна сметка, докато не си простил на твоя родител или твоето дете, на твоя съпруг или съпруга (а прошката е особено трудна в брака, когато знаеш че съпругът/а ти не я заслужават и могат да злоупотребят с нея), на твоя шеф, на твоя съсед, или дори на някого, който те е наранил физически, този човек се превръща в твоя „тъмничар“.

Авторът Люис Смийдс пише, „Ако кажем, че чудовищата (хората, които са извършили ужасно зло) не могат да бъдат простени, ние им даваме власт, която не трябва да имат – властта да държат живо злото в сърцата на тези, които са страдали най-много. Ние им даваме власт да осъждат своите жертви да живеят завинаги с болезнената памет за своето минало. Ние даваме на чудовищата последната дума. Ако ти не можеш или не искаш да простиш, ти се превръщаш в кукла на конци в ръцете на този, който те е наранил.”

За да излезем от този затвор, ние трябва да простим. Както казва ап. Павел,

Колосяни 3:13 „Както и Господ е простил на вас, така прощавайте и вие“

За да ти помогна да излезеш от твоя затвор, нека ти кажа какво прошката не е.

Първо, да простиш не означава да забравиш. Колкото по-дълбоко си бил наранен, толкова по-вероятно е да не го забравиш. Но ти можеш да простиш, дори да не можеш да забравиш.

Също, да простиш не означава да се помириш. Помирението винаги е за предпочитане, но за него са нужни двама човека. Но истината е, че съгрешилият може и да не се извини за причиненото зло.

Синът на наша позната бе убит в катастрофа, докато карал мотора си. 27-годишна жена отнема предимството на мотоциклетиста. Виновната така и не се е извинила. Вече няколко години след събитието, майката продължава да настоява за съд и възмездие. От нейните постове става ясно, че тя не е простила. Тази непростителност я изяжда отвътре.

Трето, да простиш не означава да дадеш мълчаливо одобрение или да си затвориш очите пред злото. Често хората не прощават, защото мислят, че така ще оправдаят постъпката на човека, който ги е наранил. Но прошката не извинява лошото поведение. Затова, когато учим децата ни да се извиняват за нещо, нараненото дете не бива да казва „няма нищо.“ То трябва да прости, но не трябва да казва, че няма нищо, защото има нещо!

Да простиш също не означава да дадеш амнистия. Когато прощаваме, ние се освобождаваме от желанието да отмъстим. Но поведението на другия може да има последствия, които той трябва да понесе. Убиецът, насилникът, крадецът, ще трябва да отговарят пред закона за престъплението си. Те ще трябва да отговарят и пред Бога.

Това прошката не е. Сега да видим какво прошката е.

Първо, да простиш означава да се откажеш от правото си да си го върнеш. Когато прощаваме, ние трябва да хвърлим списъка с тези, които са ни онеправдавали.

Двама бизнесмени, които в университета били съквартиранти, се срещнали на едно бизнес събитие, където били отишли със съпругите си. Тъй като не се били виждали от университета, останали да говорят цяла нощ в лобито на хотела. Знаели, че ще имат проблеми със съпругите си. На следващия ден, когато се видели, единият попитал: „Какво каза жена ти?“ Другият отговорил, „Щом влязох в стаята, жена ми стана исторична.“ „Искаш да кажеш истерична?“ „Не, точно исторична. Каза ми всичко лошо, което някога съм правил.“

Първо, прошката е да се откажеш да си го върнеш и да държиш сметка на този, който те е засегнал.

Второ, да простиш означава да не правиш квалификации, да не слагаш етикети. Махни етикета, на който пише, че този човек е лош и осъзнай, че той или тя са същите слаби, нуждаещи се и егоистични хора, какъвто си и ти. Имай състрадание.

И накрая, ние трябва да се молим Бог да благослови човека, който ни е засегнал. Прошката не е завършена, докато не сме изпълнили втората от двете най-големи заповеди да обичаме ближния като себе си.

Една жена, майка на 3 деца, била убита от любовницата на съпруга ѝ. Тяхната съседка, намразила убийцата. Казала, „Приятелката ми беше убита, а нейните деца останаха без майка. Имам всяко право да мразя убийцата.“ Всеки път, когато чувала името ѝ да се споменава по телевизията, настръхвала.

Извършилата престъплението била осъдена на доживотен затвор, но това не успокоило съседката. Всеки път, когато минавала покрай къщата на приятелката си, това отново разпалвало гнева ѝ.

Но някой я поканил на домашна група за Библейско изучаване. По време на дискусията Бог казал на тази жена, че тя трябва да прости. Тя протестирала, „Няма начин, тази жена уби майка на три деца!“

Накрая се предала. Написала писмо на убийцата в затвора, в което ѝ казвала, че ѝ прощава. Щом пуснала писмото в пощенската кутия, сякаш товарът ѝ се вдигнал от нея. Тогава, казва тя, разбрах, че гневът и горчивината, непростителността, ти пречат да преживееш истинска радост. Но това не било всичко.

Другата жена ѝ отговорила от затвора. „Съжалявам, че убих приятелката ти.“ Те започнали да си пишат и скоро се сприятелили. Съседката разбрала, че това което започнало като задължение в отговор на Божията заповед да прости, се превърнало в източник на Божия благодат в собствения ѝ живот. Тя била освободена от затвора „непростителност“. А жената в затвора станала за нея приятелка както убитата ѝ предишна приятелка.

Това е квинтесенцията на християнския живот. Неспособността да прости прибавя още повече нещастие към живота на засегнатия човек. Изборът е твой – дали да живееш автентичен християнски живот, или да си навличаш още повече неприятности. Знам, че си бил нараняван, но ти можеш да простиш.

В заключение, ако казваме, че не можем да простим на някого, това най-вероятно означава, че не разбираме благата вест и как действа Божията благодат. Нежеланието да простим в крайна сметка ни хвърля в затвора на горчивина, гняв, ревност, вина и депресия.

Божията воля за нас е да прощаваме. Когато прощаваме, ние отразяваме Божия характер – неговата любов и благодат. Да простиш не означава да забравиш, да простиш не означава да се помириш, да простиш не означава да дадеш мълчаливо одобрение на злото. Да простиш също не означава да дадеш амнистия на провинилия се.

Да простиш означава да се откажеш от правото си да си го върнеш. Да простиш означава да не лепиш етикети. Да простиш означава да се молиш Бог да благослови човека, който те е засегнал.

Молитва

____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

22.03.2026 г.

Къде е Бог, когато преминавам през депресия?

 /проповед/

Един бизнесмен на смъртния си одър извикал приятеля си и му казал: „Пешо, искам да ми обещаеш, че когато умра, ще кремираш тленните ми останки.“ Пешо казал, „И какво искаш да направя с въглените?“ Той отговорил, „Просто ги сложи в един плик и ги изпрати по пощата на НАП.“ На плика напиши, „Сега вече имате всичко.“ Колко депресиращо!

Една учителка казала на децата, „Ученици, в живота на мравките има един чудесен пример. Всеки ден мравката отива да работи и работи цял ден. Всеки ден мравката е заета. И накрая какво става?

Малкият Иванчо казал, „Някой стъпва върху нея.“

Може би някой от тук присъстващите днес също се чувства така, сякаш е настъпан от някои хора или обстоятелства. Може би някой и сега преминава през депресия.

Moже би ти сега се чувстваш тъжен, празен, без надежда, обременен... Може да е лека депресия, а може и да е клинична, съпътствана с други симптоми като потиснато настроение, загуба на интерес, загуба или наддаване на тегло, безсъние, безпокойство, умора, чувства на вина, трудна концентрация, суицидни мисли.. Ако тези симптоми продължават седмици наред, може да става въпрос за клинична депресия.

Често причините са физически, като ниска захар и желязо, хормонален дисбаланс, липса на сън. Жените по-често се депресират от мъжете и една от причините е, че те преминават през повече физически промени в тялото си от мъжете.

Ако преминаваш през депресия искам да ти кажа, че това не срамно. Много хора в Библията също са били депресирани.

Като водач на Израил, Мойсей често изпадаше в депресивни мисли. Мине не мине ден, и някой все се оплакваше за нещо. „Искаме вода!‘ „Умираме от глад“. „Искаме нормална храна, мразим тази манна!“ Ако си заобиколен от тайфа хронични мрънкачи ще е трудно да не се депресираш.

Йов също беше депресиран. Той изгуби всичко и прокле деня, в който се е родил.

Йов 3:11 „Защо не умрях при раждането и не издъхнах, щом излязох от утробата?“

Давид беше депресиран.

Псалм 6:2-3 „Смили се над мене, Господи, защото изнемощях; изцели ме, Господи, защото ме болят костите ми. 3 Също и душата ми е твърде смутена; но Ти, Господи, докога?“

Апостол Павел беше депресиран. Във 2 Коринтяни 12 научаваме, че на него му е даден трън в плътта, вероятно за да го държи смирен. Но Павел не харесваше този трън. Никой не обича тръни, които са забити в тялото им или в духа им. Павел каза, че това е пратеник от Сатана, изпратен за да го измъчва.

Ние не знаем какъв е бил този трън, но знаем, че Бог е позволил на Сатана да измъчва Павел, както позволи на Сатана да измъчва и Йов. Сатана не може да работи срещу един вярващ без позволението на Бог.

Това би трябвало да ни успокоява. Защото Сатана е впрегнат и Бог дърпа юздите, когато види, че той се самозабравя.

Почти всеки се среща с депресията. Но депресията може да бъде победена! Бог чува нашите викове и отговаря на нашите молитви.

Псалм 40:1-2 „Чаках с търпение Господа; и Той се приклони към мен; и послуша вика ми, 2 и ме изведе от гибелната яма, от тинята и калта...“

За Йов се казва, че в края на живота си той беше благословен повече, отколкото в началото. Бог утеши и Павел с думите, „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена.“ (2 Коринтяни 12:9)

Както казва един проповедник, „Бог не даде на Павел обяснение, а надежда.“ Ние не живеем с обяснения, а с надежда! Каква беше надеждата, която му даде? Че Неговата благодат ще му помага и укрепва в болката.

Божията благодат е достатъчна и за нас. Нужно е да се доверим на това Божие обещание и да се молим. Депресията не е приятно преживяване, но с Божията благодат тя може да бъде преодоляна.

Но как на практика може да стане това?

Първо, спри да се оплакваш.

Веднъж чаках на опашка за регистриране на коли. Там имаше един мъж, който непрекъснато мърмореше – колко бавно работят служителите, как закъсняват да отворят след почивката, как компютрите им все забивали...

„Оплакването е като лош дъх, забелязваш го, когато излиза от устата на някой друг, но не от твоята собствена уста.“ – Уил Боуен.

Някои хора не могат да живеят, без да мърморят и да се оплакват.

Филипяни 2:14 „Вършете всичко без да се оплаквате или спорите.“ (Съвременен превод)

Бог ни заповядва да спрем да се оплакваме за всичко. Мърморенето и оплакването само влошава нещата, не ги подобрява. Оплакването не е угодно на Бога. Бог не се впечатли, когато народът на Израил се оплакваше.

Апостол Павел казва в 1 Коринтяни 10, че макар и всички израилтяни да са били свидетели на чудесата и да са яли манна, Бог не благоволи в повечето от тях. Причината? Защото роптаеха. Затова „ги повали с мор в пустинята“. (ст. 5)

Бог не обича роптаенето и натякването, особено когато днес живеем по-добре от всякога. Освен това, помни че когато си изкушен да разкажеш за своите неволи на други хора, половината не се интересуват от това, а останалите се радват, че най-накрая си получил това, което заслужаваш J.

Вместо да се оплакваме за това, което нямаме или което не ни харесва, по-добре да видим какво имаме и да благодарим на Бога за него.

Eдин тийнейджър гледа смартфона си от миналата година и си мисли, че вече е остарял, иска нов. Друг човек използва обикновен мобилен телефон от 10 години и е благодарен, че го има. Това е разликата между негативното и позитивното мислене. Ако се фокусираме върху доброто, това ще ни помага да преодоляваме депресията в живота.

Когато чета коментарите на много хора във фейсбук, понякога си мисля, че ние сме нация от оплаквачи. Оплакваме се за най-малкото нещо! В същото време, за два месеца работа с украинци не чух едно оплакване от тях, а те са във война!

Понеже мърморенето и оплакването е в кръвта ни, около нас все ще се намерят хора, които да ни обезсърчат с негативизма си. Според едни изследвания 77% от всичко, което мислим е негативно и контрапродуктивно за нас. Децата чуват от родителите си „Не, не може“ 148,000 пъти преди да станат на 18 г. Ние подсъзнателно сме програмирани да мислим негативно.

Ако има такива хора в твоето обкръжение, по-добре разреди срещите с тях. Отделяй се от тези, които те унижават или събарят емоционално или духовно.

Притчи 12:26 „Отмини безумния човек, щом си узнал, че той няма разумни устни.“

1 Коринтяни 15:33 „Не се заблуждавайте. „Лошите другари покваряват добрите нрави.“

Избирай приятелите си разумно. Не е добре да си с негативни хора. Ясно е, че не можеш да ги избягваш напълно, но доколкото зависи от теб, стой далеч от тях.

Първо, спри да се оплакваш. Второ,

Настрой  се на правилната честота.

Коя телевизия гледаш? Може би Ринг Тв, ако си фен на спорта. Или History Channel, ако се интересуваш от история, или National Geographic, ако си падаш по природата. Без значение кой е любимият ти канал, би трябвало да си на честотата на Бога и да останеш на нея цял живот.

Хората гледат много предавания и се мислят за много интелигентни. Вярно е, много от тях имат забележителни познания в някои области. Аз съм удивен колко много неща някои хора знаят и помнят, когато гледам „Последният печели.“ Но в редките случаи, когато им задават въпроси върху Библията, обикновено не знаят отговорите. Защо? Защото не са я чели!

Както казваше един мой познат, не е умен този, който чете много, а този, който знае какво да чете. Никой не е истински образован, докато не познае Бога чрез Неговия Син Исус Христос.

Mного наши сънародници твърдят, че вярват в Бога и са християни. Но когато ги запиташ как си представят Бога, обикновено отговорът е, „Той е сила.“ И аз си мисля, по какво този отговор се различава от отговора на атеиста, който твърди, че вселената е продукт от действието на слепи, хаотични сили?

По думите на п-р Симеон Попов, „Има някаква сила“ е жалко обяснение на съществуването на Бога. Днес се говори много за възобновяеми източници на енергия като вятъра и слънцето. Вятърът е въздух, който когато се превърне в урагани и тайфуни става велика сила.

Атомната енергия е сила, която едновременно пленява и ужасява човешките умове. В момента има голяма опасност от авария в най-голямата АЕЦ в Украйна, „Запорожие“ поради това, че тя беше обстрелвана от ракети. На територията на централата се намират руски войници, а сградата се използва и като склад за военна техника...

Атомът е сила. Тогава защо не изградим капище и да се покланяме на бог „Атом“?!

Всички тези сили обаче се подчиняват на физически закони. Но има една Сила, или по-скоро една Личност, която е създала тези закони. Която управлява природата и движи историята към нейния край, второто идване на Божия Син Исус Христос.

Други си представят Бог като беловлас старец, като „дядо Боже“, който е полегнал на облак и наблюдава безучастно какво става на земята в компанията на ангели. Това е абсурдна идея, дължаща се на покъртителна непросветност.

Богът на Библията е триединен личностен Бог, който като бащата в Лука 15 глава чака блудните синове и дъщери да се върнат при Него, за да ги дари със своите добри дарове.

Матей 7:11 „И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече вашият Отец, Който е на небесата, ще даде добри неща на тези, които искат от Него!”

Нещо, което ми помага, когато съм потиснат е увереността, че имам един Баща, който ме обича безусловно. Той не си затваря очите пред моите провали, но също така няма да ме осъди, защото съм в Христос. Той знае всичко за мен и ме обича въпреки моите грешки.

Той знае за всичко, през което преминаваш. Съчувства ти, когато страдаш, когато те боли и когато плачеш. Той може да ти помогне, когато си депресиран. Но как можеш да се свържеш с Него?

Ние се свързваме с Небесния си Баща чрез Неговия Син Исус Христос.

Йоан 14:6 „Исус му каза: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен.“

Римляни 5:1 „И така, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос.“

Ние се свързваме с Бог Отец чрез вяра в Господ Исус Христос и като се предадем на Него. Вярваш ли, че Исус е Синът на живия Бог? Вярваш ли, че Той умря на кръста, за да те спаси от твоите грехове?

Ако вярваш, предай живота си на Него и се покорявай на Неговите заповеди. Вземи водно кръщение, чети Словото, моли се, изпълвай се с Духа Му и Го остави да те води.

Дотук казахме, че ако искаме да победим депресията, трябва да спрем да се оплакваме и да сме настроени на честотата на Бога.

Трето, фокусирай се върху другите хора, не върху себе си.

Много често нашите мисли егоистично са насочени само към нас самите. Един известен автор на романи срещнал стар приятел. След като се разхождали два часа, писателят казал, „След като говорихме достатъчно дълго за мен, нека поговорим за теб! Какво мислиш за последния ми роман?“

Всеки път, когато се фокусираме върху себе си, губят не само хората около нас, но и самите ние! Докато беше на земята, Исус Христос беше загрижен за другите:

Матей 9:36 „А когато видя множествата, смили се над тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.“

Като последователи на Исус Христос, ние също трябва да сме загрижени за другите.

Римляни 12:15 „Радвайте се с онези, които се радват; плачете с онези, които плачат.“

Известната певица Мадона казва в едно интервю, „Може да си мислите, че животът ми е очарователен. Аз съм богата и известна. Имам талантлив и великолепен съпруг, и две красиви деца. Мога да продължавам... Но ако виждате само това, не виждате цялата картина. Аз също имам моменти на съмнения и слабости... Моменти, когато сплетнича и завиждам.“

Според Мадона, лекът за тази болест е добротата. „Когато си депресиран или се чувстваш хванат в капан, излез от себе си и направи нещо добро за някого“, пише тя. „Може да е просто да кажеш една добра дума или да прегърнеш някого.“

С много неща може да не сме съгласни с Мадона, но тук тя казва нещо, което ние би трябвало вече да знаем. Бог ни е поставил тук, където сме, за да благославяме другите.

Бог ни е поставил тук, за да си помагаме един на друг... за да показваме любов един към друг. И когато благославяме другите, благославяме и себе си.

Притчи 11:25 „Благотворната душа ще бъде наситена; и който пои, сам ще бъде напоен.“

Бог иска ние да сме глътка свеж въздух за другите. Да сме лекарството, което лекува болни сърца.

Един проповедник отишъл за риба. Цял ден се опитвал, но не хванал нищо. Накрая видял един стар рибар, чиято чанта била пълна с риба. Попитал го как е успял да улови толкова много риба.

Старият рибар отговорил: „В риболова има три правила, които трябва да следваш: първо, гледай да си колкото се може по-незабележим; второ, гледай да си още по-незабележим; трето, гледай да си съвсем незабележим.

Проповедникът се отдалечил, размишлявайки върху казаното от стария рибар. Казал си, „Това е най-добрият съвет, който съм чувал, за да стана успешен ловец на хора. Трябва да съм колкото се може по-незабележим и да направя Исус Христос видим от всички.“

И това е най-добрият съвет, който знам за това как да се отървем от депресията в живота си. Да престана да мисля за себе си и да изпълня ума си с мисли за Христос и другите. Колкото повече се уча да обичам Христос и другите, толкова по-малко депресиран ще съм аз.

Нека се помолим.

 __________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

18.09.2022 г.