Високият призив на майката

/проповед/

Продължаваме с поглед фокусиран на семейството. След като говорихме за Библейските основания за брака и семейството и за бащата като мъж на Бога, свещеник и глава на семейството, днес искам да разсъждаваме заедно за майчинството. Ще говорим за това какво означава да си майка в светлината на Библията. Ще видим, че да си майка е не само радост и привилегия, но и висок призив.

Баща и син си говорили и бащата попитал сина какво иска за рождения си ден. Момчето казало, че иска братче. И неговото желание се изпълнило! Точно преди рождения му ден, майка му родила още едно момченце.

Следваща година бащата пак попитал сина си, „Сине, какво искаш за рождения ти ден?“ Този път момченцето се подвоумило. Накрая отговорило, „Тате, всъщност много искам да имам пони, но се страхувам, че това ще е твърде трудно за мама!“

Не е лесно да си майка (не че аз съм бил!)! Една майка казала на приятелка: „Преди да се омъжа имах три теории за отглеждането на деца. Сега имам три деца и нито една теория.“

Наистина, не е лесно да си майка! За да видим какво означава да си майка-християнка, днес ви предлагам да разгледаме живота на майката на един познат библейски образ, Тимотей. За него научаваме от апостол Павел.

Тимотей – детето на Павел във вярата

Доколкото знаем, Павел не се е женил и не е имал деца. Но той е имал едно дете във вярата (Филипяни 2:19-22). Това е Тимотей. Това трябва да е насърчение за тези от нас, които са несемейни или по някаква причина не могат да имат биологични деца – Божието слово ви насърчава да имате деца във вярата.

Павел имаше духовно дете и той беше като негово собствено дете! За него Павел казва, че е служил с него в делото на благовестието и неговата вярност е изпитана.

Но как Тимотей достигна тази зрялост, че да стане толкова ценен служител, който да помага в пътуванията на Павел за основаването на църкви и след това за тяхното организиране и водене като пастир?

Деяния 16:1-3 „После пристигна и в Дервия, и в Листра; и ето, там имаше един ученик, на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, и на баща грък. Този ученик имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония. Него Павел пожела да води със себе си, затова взе, че го обряза поради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.“

Тук за първи път се запознаваме с Тимотей. От тези стихове разбираме, че майка му е била еврейка, но баща му е бил езичник. Мойсеевият закон забраняваше на евреи да се женят за чужденки или да дават дъщерите си на езичници. Но този закон не се спазваше много стриктно от евреите, които живееха сред езическите народи. И тъй като бащата на Тимотей е бил езичник, вероятно по тази причина Тимотей не е бил обрязан.  

По-нататък, научаваме следното за Тимотей:

2 Тимотей 1:3-5 „Благодаря на Бога…, като непрестанно те споменавам в молитвите си нощем и денем, и спомняйки си сълзите ти, копнея да те видя, за да се изпълня с радост. Понеже си припомням твоята нелицемерна вяра, която първо я имаше у баба ти Лоида и у майка ти Евникия, а както съм уверен, и у тебе.“

Виждаме, че основна причина Тимотей да има одобрен характер на служител е майка му Евникия и баба му Лоида.

Предизвикателствата на майчинството

Но не мислете, че на Евникия ѝ е било лесно. На никоя майка не ѝ е лесно. Майчинството крие много предизвикателства! Първо трябва 9 месеца да носиш бебето в себе си (мъже, представете си какво означава това!), след това да го родиш в непоносими болки, траещи часове, след това идват възстановяването от родилната травма, хормоналния срив, следродилното кървене, нерядко следродилната депресия, после идват предизвикателствата с кърменето, безкрайните безсънни нощи, смяната на памперси, ужасните две годинки и какво ли още не!

Основателят на „Фокус на семейството“, д-р Джеймс Добсън разказва как когато техният син Райън бил още бебе, бил болен цяла седмица. Един ден той плакал цял ден, бил ужасен ден за Шърли, жената на Добсън. Докато сменяла памперси, телефонът иззвънял и Шърли се протегнала да го вдигне преди да затвори памперса. Точно тогава дошла атаката от диария…

Тя изчистила мръсотията, сложила на бебето нов памперс и го облякла в чисти дрешки. Занесла го във всекидневната и го нахранила. Докато го оригвала, той повърнал върху нея и върху дивана. Добсън пише: „Когато се прибрах вкъщи можех да усетя аромата на майчинство да се носи навсякъде.“

За всички тези жертви, които правят майките, но и най-вече заради нашия брачен завет с тях, ние татковците, трябва да им благодарим, да ги разбираме и да се грижим за тях също с жертвоготовна любов.

Защото майките дават всичко от себе си за децата си. Те се грижат не само за физическото здраве на детето си, но и за неговото бъдеще. Те искат най-доброто за децата си – най-хубавите играчки, най-хубавите дрехи и обувки, най-хубавото легло и стая… След това искат децата им да влязат в най-доброто училище, след което да завършат престижен университет и да станат успешни в живота. Някои отсега им купуват апартамент (в който детето я ще живее, я не).

Майките, а и бащите, гледат да осигурят бъдещето на децата си. Но пренебрегват опасностите, които крие живота за тяхната душа.

Следната история добре илюстрира това.

Една патица тръгнала да пресича пътя със своите патенца. Първата кола спряла, след нея спрели всички останали и търпеливо зачакали патицата да премине с патенцата си. Изведнъж, на средата на пътя майката спряла, като че ли парализирана от страх при гледката на страшните коли. Хората започнали да викат, „Давай, давай…“ Накрая патицата се успокоила и повела малките си в безопасност от другата страна на пътя.

Всичко изглеждало добре. Патенцата били в безопасност. Но историята не свършва дотук. Патицата продължила пътя си и приближила шахта. Без да се замисли, тя смело стъпила върху шахтата с големите си крака. Не преценила, че краката на патетата били много по-малки. Бебетата-патета вярно последвали майка си и едно след друго паднали между цепнатините на шахтата.

Много майки приличат на тази патица. Те се стараят да преведат децата си на отсрещния тротоар. Мислят само за това как да стигнат там. Но призива на майчинството е много по-висок от това. Една майка-християнка трябва да мисли не само за физическото здраве и финансовото добруване на децата си, но и за тяхното духовно благополучие. Тя трябва да предвижда опасностите, да споделя с децата си вярата си в Христос и да се моли за тяхното спасение.

Лоида и Евникия също правеха всичко, за да споделят вярата си с Тимотей. И едва ли е било лесно.

Какво Евникия направи за Тимотей

Баща му не е бил вярващ. Той не е участвал в духовното възпитание на сина си. Сигурно са имали пререкания с него. Бащата може би е казвал, „Ти си ходи на църква, но не говори на сина ни. Като порасне той сам ще реши дали да вярва или не.“

Днес подобен разговор водят често някои от вас с невярващите си съпрузи. Тези мъже не разбират, че ако не насочат детето си в пътя на вярата, дяволът няма да остави детето само да реши. Преди той използваше идеологическия контрол от държавата, а сега използва хипер-консумеризма и секуларизма, за да оформя светогледа на децата. Но детето ти не трябва да гладува и жадува за богатство, а за правда!

Въпреки своя невярващ съпруг, Евникия бе решена да предаде надеждата си за небето на Тимотей.

А) Любов към Словото

Преди малко четохме от първа глава на Второто послание на Павел до Тимотей. Малко по-нататък в това писмо до Тимотей Павел му заръчва:

2 Тимотей 3:14-15 „А ти постоянствай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил, и че от детинство знаеш свещените Писания, които могат да те умъдрят за спасение чрез вяра в Христа Исуса.“

Евникия е възпитавала малкия Тимотей в респект към Словото. Някои християни чакат децата им да станат първи клас, за да им купят детска Библия. Знаете ли от каква възраст Евникия е учела на Словото Тимотей? Думата за „детинство“ тук е същата, като старогръцката дума „Младенец“ βρέφους (brephous – бебе, новородено). Излиза, че Евникия е говорила на Тимотей за Бога още от невръстна възраст!

Първите години са критични за вярата на едно дете. Желязото се кове докато е горещо. Английският поет Александър Поуп е казал, „Накъдето се огъне клона, натам се накланя дървото.“ Когато минавам по съседната улица до църква, там има едно неестествено наклонено дърво към oтсрещния тротоар. Дали поради буря или нарочно (за да не влиза в прозорците на къщата) някой го е наклонил натам и така си е расло.

Същото е и с детето. Накъдето го насочиш като малко, натам ще се развива. Ако създадеш интерес у него към Писанието, като порасне ще има респект към Библията и ще я чете. Ако създадеш у него интерес към алкохола (съзнателно или не, просто като пиеш пред него), скоро ще тръгне по твоите „стъпки“.

Никога не е рано да започнеш да четеш Библията на детето си. Някои християни практикуват четене на Библейски стихове на детето още докато е в утробата. Знаете ли, че към 20-та седмица слухът на бебето е развит и то може да чува гласове извън утробата? Четенето на Библията на глас помага на бебето да свикне с гласа на бащата и майката и носи спокойствие на майката.

Евникия предаваше своята нелицемерна вяра (2 Тимотей 1:5) на Тимотей. Много хора мислят, че щом са родени в България, са християни. Но вярата не се предава по наследство, тя се научава.

Б) Автентична вяра

Евникия знаеше това, затова поучаваше всеки ден детето си във вярата. Но тя не само го поучаваше. Тя се стремеше не само да говори за вярата, но да живее вярата си. Евникия знаеше, че вяра без дела е мъртва вяра. Тя разбираше, че не е достатъчно да изчита на Тимотей свитък след свитък и да ходят на синагога веднъж седмично. Тимотей трябваше да види у нея автентична вяра!

Не можеш да имитираш вяра пред детето си. Може да идваш на църква и да пееш с пълно гърло „Покланям се“, но ако после да се върнеш вкъщи и крещиш на съпруга и детето си, това двуличие едва ли ще изгради у него силна вяра.

Виждаме, че Евникия не беше само майка, която се грижи детето да е облечено, нахранено и в безопасност. Тя възпитаваше сина си в учение и наставление Господне и с богобоязливия си характер беше пример за подражание!

Той виждаше как тя ходи с Бога, живее за Христос, изучава Словото и всекидневно го поучава в Божията истина. Виждаше как тя изповядва греха си и се покайва, когато е съгрешила. Виждаше как се покорява на съпруга си във всичко. Виждаше как всеки ден коленичи да се моли.

Не си спомням моята майка да ми е говорила за вярата, но си спомням много други неща. Цял живот майка ми се е държала достойно, почитала е баща ни, уважавала е хората, грижила се е за слабите, възпитавала ни е в трудолюбие, внимавала е какво гледаме по телевизията. Била е пример за благочестива майка-християнка за нас. И също, виждал съм я как коленичи и се моли. И макар и тогава да ми беше смешно (!), вярвам че днес съм тук благодарение на нейните молитви!

В) Желание да служи

Освен, че го учеше на Писанията и показваше автентична вяра, Евникия влагаше в него желание да служи на Бога.

Деяния 16:3 „Него Павел пожела да води със себе си, затова взе, че го обряза поради юдеите, които бяха по онези места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.“

Тимотей с радост прие поканата на Павел да го придружава в неговите мисионерски пътувания. Това стана, защото майка му му беше говорила отрано колко благословено е да служиш на Господа.

Когато децата ни бяха малки, ние служехме с Българския християнски студентски съюз. Децата ни бяха с нас навсякъде – у нас се провеждаха групи за изучаване на Библията, водехме ги на конференции, срещи на екипа, на срещи за ученичество…

И тримата днес са в служение, не само защото знаеха и вярваха в Бога от деца, но и защото се убедиха от малки колко благословено е да служиш на Господа от примера на родителите им. Спомням си, че Деби от малка искаше да стане мисионер. Отиде да учи за мисионер, омъжи се за мисионер и днес служи навсякъде, където Бог прати семейството им.

Тимотей също не знаеше къде Бог ще го изпрати. Той знаеше обаче, че дълго няма да вижда майка си и приятелите си (месинджър още го нямаше!), и може би за последен път вижда баба си. Знаеше, че ще среща много изпитания. Но виждаше примера на майка си и на Павел, и искаше да е като тях – напълно предаден на Божия призив за живота си.

Евникия беше жена, която се стремеше да изпълни високия призив, който Бог има към майките. Тя обичаше Тимотей толкова, че споделяше Писанията и вярата си с него.  Евникия обичаше Христос толкова, че живееше за него и даваше пример на Тимотей. И накрая, тя обичаше Бога толкова, че остави сина ѝ да последва своя призив. Подобно на Анна, посвети сина си в служение на Бога.

Спомням си още колко тежко беше за Ваня да остави детето си да отиде на другия край на света, следвайки своя призив. Но от сълзите на майката израснаха много плодове на вярата, които станаха благословение за мнозина.

Евникия живееше според високия призив на Бога към майката. И забележете, тя правеше всичко това без помощта и насърчението на съпруга си. Бащата на Тимотей вероятно не е бил лош човек. Сигурно е имал много хубави качества. Но той не се грижеше за духовното възпитание на сина си. Това трябваше да прави майка му (и нейната майка).

Затова, ако си самотна майка, или съпруга на невярващ съпруг, не се отчайвай! Ти можеш да си Евникия за твоите деца! А всички ние, останалите, имаме отговорност да помагаме за духовното възпитание на децата на такива майки, когато бащата не го прави.

Може би съм толкова загрижен за такива майки, защото и моят баща не допринасяше за духовното ми развитие, макар че преди смъртта си се покая, и благодаря на Бога за това! Така че, аз съм безкрайно благодарен на моята майка, която въпреки напредналата си възраст и болестта си, продължава да ме подкрепя с присъствието си на църква!

Затова, грижете се за тези сестри. Детето, седнало до тях, един ден може да е втори Тимотей! Чудя се кой ще бъде Павел за него?

Скъпи майки (и бъдещи майки!), Бог ви е дал висок призив като жени-християнки – не само да родите и отгледате деца, да се грижите за техните физиологически нужди, но и като Евникия да съзнавате духовните опасности и да ги подготвите за тях, като споделяте вярата си, живеете автентичен живот като християнка и ги подготвяте за служение.

Да се помолим.

 

___________________

04.10.2026 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

За когнитивния дисонанс на охладнялата любов

 

/снимка - The Guardian/

За много хора днес агресията се възприема като справедливост, зверствата - като защита на идентичност, разрушенията – като „необходима цена“. За тях човешкият живот губи своята стойност, ако е техен политически враг. Може би е прав Ели Визел, като казва, „Противоположността на любовта не е омразата, а безразличието… Но противоположността на живота не е смъртта, а безразличието към живота и смъртта.“

Исус Христос също ни предупреждава, че ще дойде време, когато „беззаконието ще се умножи“ и „любовта ще охладнее“ (Матей 24:12)

Нещо повече – Той каза, че хората ще преследват и убиват, вярвайки че вършат нещо добро: „...дори настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога. И това ще сторят, защото не са познали нито Отца, нито Мене.“ (Йоан 16:2-3)

Този когнитивен дисонанс е характерен не само за агресора, но и за тези които оправдават неговите престъпления. Христос обаче ни показа един по-добър път, пътя на любовта към ближния. В духа на евангелието, наш „ближен“ е всеки, който страда, независимо от неговата националност, религия или политическа принадлежност.

И накрая, в противовес на омразата и дехуманизацията, Той даде най-радикалната си заповед, „Обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, правете добро на ония, които ви мразят...“ (Матей 5:43-44).

Няма нищо християнско в това да оправдаваш агресията и да героизираш насилника. Такива хора не са познали нито Отца, нито Сина. Дано размислят преди последната тръба!

Белезите, които избавят (Йов 42)

/проповед/

Днес завършваме нашата кратка поредица „Уроци на Йов“ върху книгата Йов – една от най-древните книги в Библията. За Йов се смята, че е бил съвременник на Авраам, живял около 2200 г.пр.Хр.

За кратко време Йов загуби всички хора, които обичаше, имуществото си и здравето си. Ужасната му болест сигурно е бледнеела в сравнение със загубата на децата му. Скръбта и болката бяха толкова големи, че Йов сигурно се е чудел дали някога ще престанат. Но за негова изненада, в края на книгата той се среща лице в лице с живия Бог.

Нещо такова преживява една американка - Лиса Биймър, съпругата на една от жертвите от терористичните атаки на 11 септември 2001 г. Съпругът ѝ Тод е в четвъртия самолет. След като разбират, че три други самолета са се разбили в обществени сгради, Тод и други пътници решават, че ще се бият с похитителите. Благодарение на тяхната саможертва самолетът пада и се разбива в поле в Пенсилвания.

Президентът Джордж Буш младши отдава почит на подвига на тези пътници, като кани Лиса Биймър да присъства на ежегодната среща „Състояние на съюза“, на която президентът на Америка запознава Конгреса със състоянието на страната. Последват много покани от токшоута с милиони зрители. Отново се среща с президента и съпругата му. Скоро след това написва бестселър за спомените си за 11 септември.

Можете ли да си представите внезапната промяна в живота на Лиса Биймър? На 10 септември тя просто е майка на две деца и в първите месеци на бременност с трето. Ако някой ѝ беше казал, че само след 4 месеца ще познава президента на САЩ, сигурно щеше да му се изсмее!

Сигурно тя би разменила популярността за поне още един ден с нейния съпруг! Цената на срещата ѝ с президента е твърде голяма – скръбта по загубата на нейния съпруг.

Йов също щеше да стигне до най-важната среща в живота си след голяма лична трагедия. Той загуби в един ден всичките си 10 деца. Но към края на житейския си път той е още по-изненадан от Лиса Биймър, когато се среща лице в лице с живия Бог.

Както видяхме през последните три седмици, след трагедията в живота на Йов той е посетен от своите приятели. Цели 35 глави те водят спор относно причините за страданието на Йов. И в края на книгата Бог отговаря на техния спор, но не като отговаря на техните въпроси, а просто като се явява.

Най-накрая Йов може да говори с Бог, но го прави като един дълбоко променен и смирен човек. Вече не настоява за отговор от Бога. Не настоява, че не заслужава да страда, защото е праведен човек.

Йов 42:1-6 „Тогава Йов отговори на Господа: ² Зная, че всичко можеш и че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствано. ³ Наистина, кой е този, който  помрачава Твоя съвет неразумно? Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, за неща, пречудни за мене, които не съм познавал. ⁴ Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря; ще Те попитам и Ти ми отговаряй. ⁵ Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда; ⁶ затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел.“

Ако ти преминаваш в момента в скръб или страдание, тази глава ще ти помогне да научиш важни житейски уроци и истини, които са помагали на много поколения християни. Първият от тях е, че…

1.     Единственият подходящ отклик на великия Бог е страхопочитание.

Да срещнеш Бог не се случва всеки ден. Но в Библията виждаме различни хора да се срещат с Бог. Можем да научим много от техните реакции.

Адам и Ева се крият от Бога. Мойсей се бои да погледне към Бога в горящата къпина. Исая казва, „Горко ми! Загинах!“ Даниил пада с лицето си на земята, вцепенен от страхопочитание. Петър пада на колене и казва: „Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.“ Савел е толкова разтърсен от срещата с Исус по пътя към Дамаск, че три дни не яде и не пие.

Когато се срещне с живия Бог, и най-големият богохулник и неверник престава да се смее… Осъзнава библейската истина, че „Страхът от Господа е начало на мъдростта.“ (Притчи 1:7)

Никой – нито човек, нито човешко творение, не може да устои пред мощния Бог.  

Днес ние се опитваме да съхраняваме архитектурни паметници, които някога са били просто обикновени сгради. Държавата дава милиони за това. Оплакваме други, които алчни инвеститори разрушават.

Разбира се, добре е да съхраняваме историческите си паметници. Но трябва да знаем също, че един ден „камък върху камък“ от всичко това няма да остане (Лука 21:6). Достатъчно е Бог само да развърже стихиите си.

Когато преди години стана наводнението в Аспарухово, отидохме на място, за да помагаме на бедстващите. Цели коли и къщи бяха погребани под придошлите пясъци на свлачището, причинено от наводнението.

Бог е мощен и е нужно да пристъпваме със смирение и страхопочитание пред Него. Страхопочитанието е здравословен страх.

Например, огънят дава топлина и светлина, но благодарение на здравословния страх от огъня ти няма да си пъхнеш ръката в него. По подобен начин страхът от Господа означава да уважаваш Неговата святост и сила и това да ръководи постъпките ти така, че да избягваш духовно нараняване.

Когато осъзнаем колко могъщ е Бог, ние заприличваме на Йов. Всичките ни въпроси и оплаквания се превръщат в чисто благоговеене.

След всички спорове и аргументи, сега е дошло времето Йов да отговори на Бог. Но той може да каже само това:

Йов 42:5-6 „Слушал бях за Тебе само с ухото си, но сега окото ми Те вижда; затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел.“

И млъква. В момента, в който вижда Бог и осъзнава колко велик е Той, Йов може само да откликне със здравословен страх.

2.     Бог ни обича толкова много, че ни дава Своята благодат.

Когато Йов вижда приближаващите облаци (Бог му говори от бурята, Йов 38:1), това сигурно го е смутило. От думите на Елиу разбираме, че това са били впечатляващи облаци, с гръмотевици и светкавици. Гледката е спирала дъха.

Но Йов не беше наранен, напротив! След като Бог се присъединява към разговора, Йов е благословен с деца, имущество и богатство. Неговият престиж и почтеност са възстановени.

Йов 42:16-17 „След това Йов живя стои четиридесет години и видя синовете си и внуците си до четири поколения. И тъй, Йов умря стар и сит от дни“

Що за Бог е това, който се явява на съд, установява вината на човек и след това го благославя повече, отколкото този човек би могъл да мечтае?

Такъв е нашият Бог!

Библията казва, че всички ние сме намерени за виновни в Божия съд:

Римляни 3:23 „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“. Но ето как продължава следващия стих:

Римляни 3:24 „а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христос Исус.“

Един 90-годишен старец отишъл в едно издателство, за да покаже ръкопис за книга и да попита дали от издателството мислят, че книгата си струва да се публикува. Издателят прочел ръкописа и му казал, че е харесал книгата. На следващия ден оставил съобщение на съпругата му, че издателството се е съгласило на аванс от $90000.

Когато се срещнал с издателя няколко дни по-късно, старецът изглеждал притеснен. Казал, че с всичките си разходи за здравето си, няма как да даде на издателството толкова пари. Отнело известно време, но накрая издателят уверил стареца, че издателството ще даде $90000 на него, не обратно!

Каква радост е да разберем, че вместо да трябва да платим на Бог огромна сметка за извършените от нас грехове, Бог е решил да ни даде безценния дар на благодатта – Той вече е изплатил напълно нашите грехове.

Йов 42:7-8 „А когато Господ изговори тези слова на Йов, Господ рече на Теманеца Елифаз: Гневът Ми пламна против тебе и против двамата ти приятели; защото не сте говорили за Мене това, коете е право… слугата Ми Йов ще се помоли за вас… за да не постъпя с вас според безумието ви…“

След като Йов е получил тази Божия благодат, Бог му заповяда да покаже на свой ред благодат към приятелите си. Той трябваше да се моли за тях и да им помогне да възстановят взаимоотношенията си с Бог и с него самия.

Виждаме, че ние получаваме Божията благодат не за да я задържим за нас, а да я предадем нататък!

3.     Единствено правилният отклик: покорство.

Йов получи само една заповед от Бога – да се моли за приятелите си. В резултат Йов получи благодат и на свой ред трябваше да я предаде на приятелите си. Йов бе простен и от него се очакваше да прости. От ст. 10 до края на главата и книгата виждаме всички благословения, които Бог е излял върху Йов (даде му двойно, отколкото имаше преди) и даровете, които приятелите му са му дали (сребро и злато) . И от това разбираме, че Йов се е покорил на Божията заповед.

Но Бог подхожда индивидуално с всеки. На Адам и Ева заповяда да се плодят и да заселят земята извън Едемската градина. На Мойсей – да изведе народа си. На Исая – да пророкува и води народа. На учениците на Исус Той заповяда да занесат благата вест до краищата на земята.

Но за всеки последовател Божията заповед беше съобразена с неговата ситуация. Някои се страхуваха. Мойсей помоли Бог да изпрати друг. Гидеон на два пъти искаше знамения от Бог, за да се увери, че Бог ще е с него. Но въпреки страховете на някои от най-великите личности в Библията, всички те се покориха. Защото когато Бог заповядва нещо, Той приема само покорството.

Понякога Божиите заповеди изглеждат странни и нелогични. Филип трябваше да отиде в пустинята, за да се срещне с етиопския евнух. Петър трябваше да отиде в дома на един езичник. На Павел се наложи да промени маршрута си и да тръгне към Европа. Йов трябваше да прости и възстанови приятелите си, за да започне всичко отначало.

А за теб? Може Бог да ти заповядва да направиш нещо простичко, а може да е нещо, което ще промени твоя живот. Може да е просто да отидеш при някого и да споделиш вярата си, или да насърчиш някого, а може да е да вземеш водно кръщение, да отвориш дома си или да се посветиш на служение.

Но запомни, че каквато и да е заповедта, Бог приема само един отговор – трябва да се покориш.

Ако дори хилядолетни исторически паметници не могат да устоят срещу Божиите стихии, ще бъде разумно да не се изправяме срещу могъщия Бог.

И когато се покориш на Бога, който те обича, това означава да имаш най-удовлетворяващия живот, който можеш да си представиш.

Едно момче се върнало вкъщи един горещ следобед. Живеело в южна Флорида и зад къщата им имало езеро и през лятото той често се разхлаждал там. В движение хвърлил обувките, съблякал ризата и чорапите и се отправил към езерото.

Майка му го забелязала и излязла, за да види дали е добре. Докато гледала как синът ѝ плува навътре в езерото, видяла един алигатор да се движи от другия бряг към сина ѝ! Започнала да крещи и момчето се спряло. Разбрало каква опасност го грози и заплувало с всички сили обратно към брега. И точно когато стигнало до майка си, алигаторът го настигнал.

Започнала яростна борба. Майка му го дърпала за ръцете, а от водата алигаторът го дърпал за краката. Водата бързо се оцветила в кръв.

Един фермер, който минавал наблизо, чул виковете и се втурнал да помогне. Застрелял алигатора и помогнал на майката да се обади за помощ. Момчето оцеляло и след няколко седмици в болницата, най-накрая можел да говори с репортер.

Репортерът попитал дали момчето може да му покаже къде го е бил захапал алигаторът. С типичната момчешка гордост, то показало заздравяващите рани. Но след това казал, „Чакай малко, виж и тези!“ И запретнало ръкавите си, за да покаже белезите по ръцете си. „Имам големи белези и по ръцете! Те са защото мама за нищо на света нямаше да ме пусне.“

Книгата Йов ни напомня, че в живота ще имаме болка. Понякога болката е толкова голяма, че се чудим дали ще можем да продължим. Но когато погледнем към белезите, които са ни останали, някои от тях са от времето, когато Бог не е искал да ни пусне.

Довери Му се и Му се покорявай във всичко. Белезите, които Той ни е оставил, са били с цел да ни избави.

Молитва.

_______________________

БПЦ "Нов живот" Варна

21.06.2026 г.

Излез от град Грях

 /Как да се върнем при Господа/

проповед

В началото искам да ви попитам, имало ли е време, когато си бил ревностен за Господа, но постепенно си охладнял за вярата? Когато си чел много повече Библията и си се молил повече? Бил си активен в служение, но вече не си? Идваш на църква, но вече я няма тази първоначална ревност?

Ако е така, то най-вероятно ти не си отпаднал от вярата, но си охладнял.  Духовното разложение е постепенен процес, не е като някой да те полее със студена вода през горещ летен ден. Дяволът е хитър, тактиката му е да те отдалечи от Бога постепенно.

Днес ще видим как ако това се отнася за нас, можем да се покаем и да се върнем до това блажено състояние, в което някога сме били.

Днес завършваме нашата поредица „В търсене на цар“ върху 1 Царе. Давид вече беше помазан от Самуил за цар, но все още не беше се възкачил на трона. Все още трябваше да бяга от Саул. По-миналият път видяхме как Давид за малко да си отмъсти на стиснатия Навал, но благодарение на бързата намеса на съобразителната Авигея, той не оцапа ръцете си с кръв. А миналия път помощта на Брентън разгледахме и 28 глава на 1 Царе и видяхме как можем да сме покорни на Бога с цяло сърце.

Междувременно, без да се допита до Господа, Давид реши да избяга при филистимците, надявайки се че Саул ще престане да го търси там (1 Царе 27:1). Живееше в Сиклаг, филистимският цар Анхус го хареса и му се доверяваше.

След това филистимците се приготвиха за бой срещу Израел. Давид също се присъедини с мъжете си към филистимската армия, но филистимските началници му нямаха доверие, затова Анхус трябваше да го отпрати обратно.

Давид и неговите мъже тръгнаха обратно към Сиклаг, без да подозират какво е станало по време на тяхното отсъствие.

Много интересен е фактът, че по време на престоя му при филистимците, Давид не пише нито един псалм. Това е показателно – когато правиш компромис с вярата си, Бог не е пръв приоритет за теб.

Нека прочетем

1 Царе 30:1-6а „И когато на третия ден Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната страна и Сиклаг и го бяха опустошили и опожарили. Бяха пленили и жените, които се намираха в него. Не бяха убили никого – нито малък, нито голям, но ги бяха откарали със себе си и си бяха отишли. А когато Давид и мъжете му пристигнаха в града, видяха, че беше изгорен с огън и жените им, синовете им и дъщерите им бяха пленени.

Тогава Давид и хората, които бяха с него, плакаха със силен глас, докато не им остана вече сила да плачат. Също и двете Давидови жени бяха пленени – езраелката Ахиноам и Авигея, бившата жена на кармилеца Навал. И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си.”

Всичко това се случи заради Давид. Давид потърси убежище при филистимците. После заповяда изтребването на всички и плячкосваше села чак до Египет, а лъжеше цар Анхус, че напада Израел.

Нищо чудно, че хората му бяха гневни. Филистимците го бяха отхвърлили. Амаликчаните бяха плячкосали града му. Той беше отговорен за всичко това. Цели 16 месеца бе живял във вражеска територия, но следваше своя разум. Беше се отдалечил от Бог.

Докато гледаше руините на Сиклаг, Давид осъзна тази болезнена истина. А тя е, че рано или късно Бог ще ни накара да отговаряме за нашето непокорство. Не можем да се измъкнем невредими от греха.

Давид трябваше да вземе решение дали да продължава да бяга от Бога и да правим компромиси с вярата си, или да се върне при Бога. Давид беше виновен за случилото се, но то беше същевременно израз на строгата Божия любов.

В тази 30-та глава виждаме три важни неща, които Давид направи, за да се върне при своя Бог. Ще ги разгледаме едно по едно, защото те са приложими за всеки християнин, който иска да се върне при първоначалната си ревност.

Първо нещо, което Давид направи, беше да си припомни Божията любов.

Припомни си Божията любов

Нека прочетем отново

1 Царе 30:6, но този път докрая: „И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си. А Давид се укрепи в Господа, своя Бог.“

В момент на най-голяма криза, Давид се укрепи в Господа.

Какво правиш, когато си достигнал дъното и няма никой, който да ти помогне? Как се укрепяваш в Господа?

Можеш да направиш това, като си спомниш кой е Бог, като си припомниш Божиите обещания и размишляваш върху Божията вярност в твоя живот.

Сега, когато бе загубил всичко, жените си, приятелите си, имота си, Давид се обърна към Този, когото не можеха да Му отнемат. Дори да загубиш всичко, ти си богат, защото имаш Бог! И обратно, колкото и богат да си, ако не познаваш Бога, ти си беден!

Както казват, не можеш да разбереш, че всичко от което се нуждаеш е Исус, докато Исус не стане всичко, което имаш. Когато нямаме към кого да се обърнем, разбираме че Бог е достатъчен, за да удовлетвори всичките ни нужди.

В своята милост, Бог допуска изпитания в живота ни, за да можем да се обърнем с цяло сърце към Него. Нидерландската авторка Кори Тен Бум, която е лежала в концлагер през ВСВ, казва: „Ние вярваме, че Бог е добър, но нашето разбиране за Неговата доброта е много повърхностно. Често съм чувала хората да казват, „Колко добър е Бог! Молихме се да не вали за църковния ни пикник и виж какво прекрасно време имаме! Да, Бог е добър когато изпраща благоприятно време. Но Бог е добър и когато позволи сестра ми Бетси да умре от глад пред очите ми в германския концлагер.“

Точно когато сме в беда се доказва нашата вяра. Когато всичко се сгромолясва около нас, ние имаме на наше разположение Бог – нещо, което светът не разбира. Невярващите могат да пренебрегват вярата ни, когато всичко е наред, но нямат отговор за това как може един християнин да свети в мрака във време на лична трагедия.

Първо, Давид си припомни Божията любов. Второ, той смирено потърси помощ от Бога.

Потърси помощ от Бога

След като си си припомнил кой е Бог, време е да потърсиш Неговата помощ.

1 Царе 30:8 „И Давид се допита до Господа: Да преследвам ли този полк? Ще ги стигна ли? А Господ му отговори: Преследвай, защото без друго ще ги стигнеш и ще отървеш всичко.“

Бог отговори утвърдително чрез жребий, при който първосвещеника използва двата камъка урим и тумим на ефода (нагръдника).

Някой ще каже, днес ние не разполагаме с урим и тумим. Как да разбера каква е Божията конкретна воля за определени неща в моя живот? Бог може да ти даде отговор по различен начин – първо, чрез Словото си. Бог няма да ви насочи към нещо, което противоречи на Неговото слово. Често получаваме отговор, докато четем Библията, и определен стих „оживява“ или става изключително приложим към вашата ситуация.

Само недейте да четете Библията като онзи, който се помолил Бог да му говори чрез Словото, отворил на произволна страница и там прочел „Юда отиде и се обеси“ (Матей 27:5). Но този стих не му харесал и след това отново отворил на друга страница и прочел, „Иди и ти направи така. (Лука 10:37)“

Освен чрез  Библията, можем да получим потвърждение чрез Святия Дух, който дава мир относно даден избор, чрез отворени или затворени врати, чрез мъдър съвет от зрял християнин, чрез сънища… или комбинация от някои от тези. Но днес няма да отделяме много време на този въпрос.

По-важното тук е, че след 16 месеца живот при филистимците, най-накрая Давид престана да уповава на своя ум и сила, смири се и извика към Бога за помощ. Той се покая и веднага потърси Господа.

Не е лесно да се смириш, да си признаеш, че си сгрешил и да се покаеш. Но когато го направим, Господ ни посреща както бащата посрещна блудния си син, и ни дава много повече, отколкото сме искали.

Давид получи потвърждение да преследва амаликчаните, взе 400 от мъжете, откри неприятелската армия, изненада ги и спечели победа.

 „Давид отърва всичко, което бяха взели амаликчаните; също и двете си жени… Не им се изгуби нищо – ни малко, ни голямо, ни синове, ни дъщери, ни плячка, ни каквото и да било, заграбено от тях.“ (ст. 18)

Бог е Бог на благодатта! Поради греха си Давид изгуби всичко, но поради благодатта си Бог го възстанови!

Първо, Давид си припомни Божията любов. Второ, той потърси помощ от Бога и спечели победа. И трето, Давид възстанови прекъснатите си взаимоотношения.

Възстанови прекъснатите си взаимоотношения

Повече от година Давид бе далеко от своите приятели в Израел. Давид разбираше, че трябва да направи нещо за тези, на които беше обърнал гръб, докато беше при филистимците. Как го направи?

1 Царе 30:26 „А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тази плячка на Юдовите старейшини, на приятелите си и каза: Ето ви подарък от плячката, взета от Господните врагове.“

Той изпрати дарове от плячката на старейшините на Юда. Сякаш искаше да им каже, „Край на живота ми във вражеска територия. Връщам се у дома – нека този дар бъде доказателство за моите думи.“

Част от истинското покаяние е да осъзнаем, че сме наранили хора около нас и да направим каквото можем, за да възстановим взаимоотношенията си. Може това да означава да се обадиш по телефона или да отидеш при човека, за да си поискаш прошка. За възстановяването на взаимоотношения е нужно време и усилия от двете страни.

Ако си се отдалечил от Господа, ако си съгрешил срещу Него и срещу твой брат или сестра, не отлагай покаянието.  

В Родопите има няколко изолирани села, които се свързват с останалия свят чрез един-единствен път. Това ги прави труднодостъпни. По един път се стига до селото и по същия път трябва да се излезе от него. По същия начин, ако искаш да се върнеш при Бога, трябва да се обърнеш на 180 градуса и да се върнеш по пътя, по който си дошъл при Него. Това включва да си вземеш прошка от хората, които си пренебрегнал или срещу които си съгрешил по пътя.

Заключение

Днес разгледахме един епизод от живота на Давид, който започна с трагично събитие – отвличането на семействата на Давид и неговите мъже и плячкосването на техния град. Но тази трагедия бе израз на твърдата Божията любов. В резултат на нея, Давид си спомни за Божията любов, покая се, върна се при Бога и потърси помощ от Него.

Подобно на Давид, ние може да се отдалечим от Бога и да заживеем в град Грях. Това става неусетно.

Може да идваш на църква, но да не чувстваш радост и да нямаш желание да четеш Словото. Може дори да си престанал да ходиш на църква и да си се върнал към някои от предишните си грехове. Ако е така, тогава припомни си Божията любов. Покай се, смири се и потърси помощ от Бога. Не отлагай. Всеки отложен ден без покаяние ще прибавя нужда от още покаяние!

Обърни се кръгом и излез от град Грях. Извикай към Бога като Давид и възстанови взаимоотношенията си с всички, които си наранил по пътя.

Знаете ли как римляните наказвали понякога пленниците? Виргилий разказва, че те завързвали за тях лице в лице и ръка за ръка мъртвец, за да ходят с него, докато зловонието разрушавало живота на живия човек. Той постепенно умирал.

Без Христос ние сме приковани за мъртъв труп – нашата греховност. Само покаянието ни освобождава от сигурна смърт, защото животът и смъртта не могат да съществуват едновременно вечно.

Един човек се покаял на старини и тогава направил нещо неочаквано – признал си, че когато бил на 19 г. участвал в банков обир. Делото отдавна било прекратено поради давност. Но той настоял да възстанови откраднатата сума.

Това е истинско покаяние!

____________________

15.03.2026 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

 

Една по-добра нова година

/проповед/

Едно семейство с три малки деца едва свързвали двата края. Децата се разболели от шарка, после от варицела и накрая от заушка, вече нервите на майката не издържали. Тогава родителите на майката предложили да гледат децата за няколко часа, докато таткото и майката излязат за малко.

Най-голямото дете на 4 години попитало баща си, „Защо ще стоим с дядо и баба?“ „Защото майка ти се нуждае от почивка. Ще я заведа някъде да си почине.“

Родителите закарали децата при баба и дядо им. Дядо им бил пастор и в неделя ги взели с тях на църква. След богослужението един човек дошъл при децата и казал: „Какви сладки дечица. Къде са родителите ви?“

Най-големият потърсил с поглед дядо си, но той се здрависвал с хората, а баба ѝ също говорила с няколко човека. Най-накрая той казал сериозно, „Те отидоха на мястото за почивка.“

Всички ние се нуждаем от почивка от време на време. Особено след неприятности и проблеми в живота.

Прочетохте ли новините от тези дни? Може би най-фрапиращата е зверската катастрофа до пазар Чаталджа, при която загинаха две жени. А с новините за варварски нападения и смъртта на мирни хора в Украйна вече сякаш свикнахме…

Не успяха да приемат крадливия бюджет, но …. Лоши неща ще продължават да се случват. Но ние трябва да знаем, че…

1.     Ние можем да имаме по-добър живот.

През новата година лоши неща ще продължават да се случват. Това е така, защото дяволът съществува и има власт. Той е убиец и лъжец. Той се опита да изкушава Исус в пустинята, но се провали, защото Исус познаваше врага си и беше подготвен.

И ако Сатана е взел на прицел Исус какво ни кара да мислим, че няма да преследва и нас?

Един човек имал куче, което често се нахвърляло върху други кучета и винаги другите го побеждавали. Един път един човек му казал, „Твоето куче май не е добър борец.“ Човекът отговорил, „А, той е добър борец, но няма ясна преценка за кучетата, с които започва да се бие.“

Дяволът е голямо, зло куче. Той е по-силен от теб, но Бог ни дава стратегията за победа над врага.

Яков 4:7-8 „И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола и той ще бяга от вас. Приближавайте се до Бога, и ще се приближава и Той до вас.“

Единственият начин да се съпротивляваме успешно на дявола е като се приближаваме до Бога чрез четене на Словото, чрез хваление, поклонение и молитва.

Лоши неща се случват не само заради дявола, но и заради греха – нашия грях и греха на другите.

Галатяни 6:7 „каквото посее човек, това и ще пожъне“.

Греховете, които правим, ни афектират. Рано или късно плащаме за греха си.

Когато бях малък с децата от блока намерихме фасове и решихме да ги пушим. Но баща ми видял през терасата и след това изядох един звучен шамар. Платих си за греха. Когато посееш зло, ще пожънеш зло.

Ние сме афектирани не само от нашия грях, но и от греховете на другите.

Преди няколко седмици на магистрала Тракия лек автомобил премина през мантинелата и се заби челно в насрещно движеща се кола. Водачката е загубила контрол над автомобила, удря се в мантинелата, прескача я и се сблъсква с кола в другото платно. На място загиват тя и семейството в другата кола. Детето им е оцеляло, но е в болницата.

Защо тази жена е загубила управление? Алкохол? Дрога? Преумора и разсейване? Лоша настилка?

През декември са загинали при катастрофи 6 човека. За цялата година са над 400…

Понякога причината може да е просто лошо стечение на обстоятелствата. Но много често причината е грехът. А грехът убива.

Понякога лоши неща се случват и защото Бог иска да ни дисциплинира.

Евреи 12:5-6 „Сине мой, не презирай наказанието от Господа, нито отпадай духом, когато те изобличава Той защото Господ наказва онзи, когото люби, и бие всеки син, когото приема.“

Наказанието или дисциплинирането от Господа хич не ни харесва, но е за наше добро. Както в примера с баща ми по-горе.

Бог ни дисциплинира, защото ни обича. Той ни дисциплинира, за да осъзнаем грешката си и да не грешим повече.

Има ли надежда за промяна? Можем ли да имаме един нов живот, един по-добър живот? Точно сега, на прага на новата година, Бог ни дава надежда, че можем.

Псалм 1:1-3 „Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи; 2 а се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ. 3 Ще бъде като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; във всичко, което върши, ще благоуспява.“

Братя и сестри, ние можем да благоуспяваме в Господа! Господ може да ни вдигне от блатото на посредствения живот и да ни постави в хора на небесните ангели, които пеят, „Свят, свят, свят е Господ Бог всемогъщи!“

Първо, лоши неща ще се случват, но въпреки това Исус може да ни благослови. Можем да имаме по-добър живот! Второ, през новата година…

2.     Показвай любов.

След като каза коя е най-голямата и първа заповед, Исус продължи…

Матей 22:39 „А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си като себе си“.

Йоан 13:34 „Нова заповед ви давам: Да се любите един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг.“

Ако има нещо, което характеризира живота на християнина, това трябва да е любовта към ближния.

Исус обичаше хората. Той им служеше, обръщаше им внимание, разговаряше с тях, вършеше добро, изцеляваше ги. Ние трябва да следваме Неговия пример.

И колкото повече показваме на практика любов към другите, толкова по-добър ще е животът ни през новата година.

Преди няколко дни гледах филма „Проповедникът с картечница“. Той е създаден по истински случай. Главният герой Сам Чайлдс е бивш престъпник, който предава живота си на Господа и решава да замине за Източна Африка и да помага за възстановяване на домовете, разрушени от гражданска война.

Там той е поразен от неописуемите ужаси, на които е подложено беззащитното население и най-вече децата. Сам създава сиропиталище там насред територията, контролирана от т.н. „Божия съпротивителна армия” – това са ренегатски милиционерски части, които принуждават още невръстни деца да станат войници и да убиват.

Сам Чайлдс не само спасява тези деца, но и провежда въоръжени мисии дълбоко във вражеска територия, за да освободи други отвлечени деца. Това е наистина разтърсваш пример за жертвоготовна любов.

Между другото, добре би било повече християни да отидат в Африка поне за малко – не непременно като служение, а дори само за да видят мизерията, в която живеят хората там! Мисля, че след като отидох в Кот д‘Ивоар, станах по-благодарен за всичко, което имаме тук.

Но не е нужно да отидеш в Африка и да жертваш живота си като Сам Чайлдс, за да показваш Божията любов на хората!

Един смс или едно обаждане, с което да питаш някой как е, да изслушаш някого, да се молиш за някого и после да му кажеш, че си мислил за него и си се молил за него – това всеки от нас може да направи!

Когато показваш любов и служиш на другите, Бог го изпълва със смисъл. Това ти дава радост и удовлетворение. Колкото повече го правиш, толкова по-добър и удовлетворяващ живот ще имаш през тази нова година.

Първо, Бог ни дава надежда за по-добър живот. Второ, Той ни призовава да показваме любов. Трето, през новата година…

1.     Говори с Бога.

През новата година вземи решение да прекарваш време с Бога.

Псалм 121:1-2 „Издигам очите си към хълмовете, откъдето иде помощта ми.  Помощта ми е от Господа, Който е направил небето и земята.“

Обръщай се към Бога в молитва и Той ще ти помага в трудностите. Добре е да имаш приятели, които да ти помагат, но най-добрият ни помощник е Господ. Той ни познава най-добре. Знае нашите радости и болки и ни обича най-много. Бог се грижи за своите деца и иска да ни благослови. И Той отговаря на нашите молитви!

Макс Лукадо, в книгата си „В окото на бурята“, разказва за пътуване от една лекция към друга. Той бил пътувал от Сан Антонио до Бостън и говорил на събрание в Бостън. След това трябвало да лети нататък към Едмънтън, Канада, за да изнесе лекция и там.

Когато самолетът му кацнал в Минеаполис и трябвало да се прехвърли на друг, той си мислел колко уморен и гладен е, колко пренаселен е бил самолетът, как го боли гърбът, а умът му е замъглен. Колкото и да се опитвал, дори не можел да си спомни кой трябва да го посрещне на летището в Канада.

Докато вървял към изхода за следващия си полет, видял в далечината „Макдоналдс“ и си помислил: „Това изглежда примамливо. Може би ще отида дотам и ще си купя един хамбургер — поне малко ще утоли болката от глада ми.“

После пише: „Отминах нещо по-добро. Отминах телефон (това става преди да е имало мобилни телефони) и реших да се обадя вкъщи. Обадих се и жена ми вдигна телефона. Убеден съм, че когато жена ми отиде на небето, тя ще бъде на рецепцията, посрещайки всички, защото когато тя отговаря на телефона, просто те кара да се чувстваш добре.“

Той продължава: „Просто поговорих с нея. Разрешихме световни въпроси. Говорихме за времето в Сан Антонио и времето в Нова Англия. Говорихме за това какво са правили момичетата, когато са отишли на училище през този ден, и че едната от тях щяла да покани приятелка да прекара вечерта у нас.“

„Говорихме за такива неща от световно значение — каза той. — И след като приключих разговора с нея, наистина се почувствах добре. После тя подаде слушалката на една от дъщерите ни, която ми разказа за своя ден. Когато свърши, тя каза: ‘Обичам те, тате.’“

И той каза: „Беше хубаво да бъда обичан.“ После слушалката преминала към следващата дъщеря и тя поговорила с него известно време, а накрая казала: „Липсваш ми, тате.“ И той каза: „Беше хубаво да ми липсват.“

След това той каза: „Подадоха телефона на шестмесечното ни бебе и аз говорих с бебето по телефона. Гуках и говорех на бебешки, а хората, които минаваха покрай мен, ме гледаха странно. Но беше хубаво да ми гука обратно. После затворихме и аз тръгнах към следващия изход.“

Той си спомня: „Забравих колко бях гладен. Забравих колко бях уморен, защото се бях обадил вкъщи — и това промени всичко.“

После добавя: „Може би всички ние трябва да се обаждаме у дома по-често. И имам предвид не само земния ни дом.

Ако го правите, ще откриете, че слушащото ухо на Бог е толкова жадно да говори с вас — и Той ще ви накара да се чувствате добре от главата до петите ви. И когато растете в любовта, ще откриете, че страховете ви изчезват.“

Братя и сестри, ако искате новата година да е по-добра и успешна за вас, тогава се научете да разговаряте с Господа и да търсите лицето Му. Обаждайте се у дома. Обаждайте се винаги, когато можете. Когато сте близо до Божието сърце, ще чувствате Неговия ритъм, Неговата грижа и Неговата любов.

Преди много години някой написал статия за това как би изглеждал перфектния свят. В нея написал, че в един перфектен свят най-добрите футболисти в света ще се оплакват, защото учителите подписват договори за милиони долари. В един перфектен свят пържените картофки ще имат калории, но ще се консумират с кетчуп, който ги неутрализира. В един перфектен свят заплатите на служителите ще бъдат винаги по-големи от техните очаквания.

Но, истината е, че ние не живеем в перфектен свят. Този свят никога няма да е съвършен. Но нашият живот може да стане много по-добър в него, ако правим тези три неща – ако имаме надежда, че Бог е по-силен от дявола, ако имаме любов към ближния и ако разговаряме с Бога в молитва.

Молитва

_____________________

04.01.2026 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Как да имаш щастливо семейство

/проповед/

Преди 2 дни отбелязахме Деня на християнското семейство. Затова днес искам да говорим за семейството. Чували ли сте този виц: В едно семейство майката казва на дъщеря си: - Ела да измиеш чиниите! - Maмo, аз съм родена за големи неща! - Добре. Ела да измиеш тенджерата!

Не само децата, но и мъжете не винаги помагат с чиниите. Но за ваше насърчение, мъже, според едно изследване, никоя жена не е застреляла съпруга си, докато е миел чиниите.

С Ваня имаме три вече пораснали деца, които са женени. Ние сме благословени да имаме вече четири внучета. Но колкото и опит да имам в семейните отношения, тази тема си остава предизвикателна. Все пак, в ден като този е важно да говорим за нея. 

Ще видим каква е Божията идея за брака и семейството, после ще поговорим за Божия план за семейството и накрая ще се опитам да дам някои практични насоки за щастлив брак и семейство.

1.     Бракът и семейството са Божия идея.

Когато говорим за семейството, трябва да кажем, че Бог създаде първото семейство в Едемската градина.

Битие 2:24 „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.“

Преди да е имало градове, нации, държави, правителства, преди да е създадена писмеността, преди църквата, беше създадено семейството. Семейството е най-важната институция в света.

Първото чудо, което Исус извърши, стана на сватбата в Кана Галилейска. По този начин Исус подчерта колко важно е семейството. Защото, ако бъде разрушено семейството, нацията също ще се разпадне.

Днес много хора се страхуват от това какво ще стане, като приемем еврото, дали няма да има още по-голяма инфлация и ограбване на населението. Хората се страхуват за доходите си.

Но много по-важно от това какво ще се случи с еврото и какво се решава в София, Брюксел, във Вашингтон, Лондон или Берлин, е какво става с нашите семейства. Защото в семейството човек прави първите си стъпки и там се формира неговият характер. Там той научава първо как да различава добро от зло, формира се неговата ценностна система и поведение.

Затова днес искам да те попитам: изградено ли е твоето семейство на здрава основа?

Исус разказа притчата за човека, който е построил къщата си на канара. Твоята къща построена ли е на канара? Има ли сигурност в твоето семейство? Или то е разкъсвано от напрежение и всеки момент може да се разпадне?

На сватбата на Генади и Мартина бяхме седнали на една маса с две млади двойки. Едната от тях бяха женени, но другите не. Тези, които бяха без брак, имаха две деца – на 5 и 2 години. И аз срещам все повече двойки, които живеят без брак.

През 2021 г. в България е имало 1 540 541 семейства. Отделно е имало 324 591 двойки, които живеят на съвместни начала. Това прави една двойка на всеки пет семейства. Да не говорим, че често децата са отглеждани от самотен родител.

Едно от обясненията за по-малкото бракове е натиска на съвременната култура.

В Неемия 4:10 се казва, „отломките (боклуците) са много, не можем да градим стената“. Това е валидно и за съвременната култура.

Виждаме боклуци навсякъде. Боклук във филмите, в риалити шоутата, в социалните мрежи… Навсякъде пророците на съвременната поп култура говорят с присмех за семейството и за брака.

Днес селата се обезлюдяват и хората се заселват в градовете. Съпругът и съпругата работят често по 10-12 часа и не могат да се видят. Не прекарват достатъчно време с децата.

Днес много хора нямат намерение да се женят, защото ако се оженят, ще трябва при развод да делят имуществото си. Сватбите стават все по-малко, а разводите се увеличават. Някои вече предричат, че семейството напълно ще изчезне. Но Бог казва, че когато семейството се разпада, обществото също се разпада.

Сексът вече е сведен просто до физически апетит, който може да бъде задоволяван напълно, без нужда от какво да е посвещение в обвързване. Все едно си купуваш дюнер, за да задоволиш апетита си.

Но това не е Божията идея! Сексът е дар, даден ни от Бога, който да се използва само в брака. Но това е атака на дявола срещу семейството. Християнските семейства също са подложени на огромен натиск.

Днес има вече много книги за взаимоотношенията, за това как да имаме удовлетворяващ сексуален живот, но сме по-нещастни, по-съкрушени и наранени от всякога. Защо? Защото като общество не четем Книгата на книгите, Библията. А там Бог е изложил законите и постановленията за щастлив и успешен брак.

България се нуждае от библейска просвета. Нашите сънародници се нуждаят от това да основат браковете си върху тази книга. Колко повече ние, които сме последователи на Господ Исус Христос, трябва да даваме пример в това отношение!

В човешката история семейството се е доказало като най-устойчивата институция в света. Дори по времето на комунизма властите разбираха, че не могат да изградят здраво общество без здрави бракове.

След Октомврийската революция (1917) болшевиките виждат традиционното семейство като буржоазна институция, която поддържа неравенството и подчинението на жената. За да изградят „нов социалистически човек“ и нов тип отношения между половете, основани на равенство и колективизъм, те отменят църковния брак, улесняват получаването на развод, освобождават жената от „домашното робство“ и обявяват сексуална свобода.

Проповядват идеята, че любовта трябва да стане „като пиенето на чаша вода“. Легализират аборта. Но към края на 20-те, след ръста в разводите, огромния брой бездомни деца и социалните проблеми, се връщат отново към политики за възстановяване на традиционното семейство. 

Присмивали са се на брака като отживелица, но след това осъзнават колко важен е бракът. Бракът и семейството са Божия идея.

2.     Божията воля за семейство.

Бог ни показва в Словото идеала и целта на семейството.

Ездра 8:21 „Тогава прогласих пост …, за да се смирим пред нашия Бог и да просим от Него … за нас, за чадата ни…“

Езра търсеше Божията воля за семействата на завръщащите се от Вавилонски плен в Ерусалим. Това трябва да правим и ние. Търсил ли си Божията воля за твоето семейство?

Падал ли си на колене, за да посветиш децата си на Господа? Имате ли време за молитва и четене на Словото като семейство? Или си прекалено зает или уморен?

За нашето семейство и нашите деца се води битка. Молитвата е нашето най-мощно оръжие срещу крепостите на врага в техния живот. Когато се молим за децата си, ние извикваме Божията сила в живота им.

Можем да се молим нашите деца да обичат Господа с цялото си сърце, ум, душа и сила, да бъдат изобличени за грях и доведени до искрено покаяние, да стоят върху Божията истина в една култура, която ги лъже; за протекция, покорство и духовен растеж, за простителност и любов в живота им.

Молиш ли се за децата си?

Ако не, какво ти пречи да го правиш? Знаеш ли, че статистически е доказано, че семейства, които четат Библията и се молят всяка вечер, и ходят на църква всяка неделя, имат само един развод на 400 брака?

Само във Варненска област през 2024 г. има 663 развода и 1421 сключени брака. Това означава че на всеки два брака има почти един развод.

Как може да се обърне тази тенденция? Как можем да разберем каква е Божията воля за нашия брак и семейство? Отговорът е: като предадем живота и сърцето си на Исус Христос!

Първо, когато предадеш живота си на Исус Христос, Той ще ти помогне да избереш правилния партньор в брака. Много християни се женят без да са сигурни, че техният партньор има страх от Бога и обича Исус. Така полагат полагат основите на провал от самото начало. Затова, внимавайте в кого се влюбвате и с кого излизате!

Библията казва, „Не се впрягайте заедно с невярващите“ (2 Коринтяни 6:14). Тези, които са опитвали, са се проваляли. Защо? Защото между съпрузите трябва да има духовно единство.

Бракът се състои от три личности: съпругът, съпругата и Бог. Както казва Еклисиаст, “тройното въже не се къса скоро“ (Еклисиаст 4:12).

Преди много години едно списание направило проучване сред млади мъже и един от въпросите бил, „Какво искате вашата приятелка да има на първата среща?“ Най-често срещаният отговор бил „хубава фигура“.

Това е естествено, защото

1 Коринтяни 11:7 казва, че „мъжът е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа“. Т.е., жената е най-красивото творение. Но според мен най-важно е тя да обича Господа с цялото си сърце и с целия си ум.

От друга страна, жените са привлечени от мъже, които знаят какво искат, които имат призив и работят, за да го постигнат. Защо?

1 Коринтяни 11:8-9 продължава така: „понеже мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа.“ Мъжът бе създаден, за да обработва градината, да работи и да се грижи за прехраната на семейството си. А жената бе създадена за мъжа. 

Много хора се женят без да знаят каква е целта на брака. Но ако ти си предал живота си на Христос, ако четеш Словото и си Негов ученик, трябва да знаеш! Целта на брака е да прославя Бога, като отразява взаимоотношенията между Христос и Църквата.

Бог планира брака за хора, които притежават някаква зрялост. Някои са зрели на 17 години, а други са незрели хора на 50! По улиците на Варна виждам да се разхождат много незрели 40-50 годишни тийнейджъри.   

Второ, Божията воля е да скъсаме пъпната връв със старото семейство.

Битие 2:24 „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.“

Първо човек трябва да остави баща си и майка си, т.е. да скъса пъпната връв с тях емоционално. Това означава ли, че вече няма нужда да ги почиташ и да се грижи за тях? Не, разбира се!

Трябва да продължаваш да почиташ родителите си и да се грижиш за тях. Но когато се ожениш, жена ти или мъжът ти трябва да бъде номер едно за тебе. Съпругът трябва да е най-важният човек за съпругата. (Някои жени смятат, че децата им са по-важни от съпруга им, друга грешка! Ти не си сключила завет с детето си, а с мъжа си!)

Твоят съпруг и твоята съпруга не са съвършени. Убедил си се в това на втория ден след сватбата. Когато за първи път си я видял с ролки на главата или тя те е видяла с гурели на очите. Спомням си, когато видях Ваня за първи път с ролки, без малко да се засмея, но се овладях.

Бракът не е само романтика, но Бог иска да сме верни един на друг.

В брака ставаме „една плът“. С Ваня вече сме женени 32 години. Толкова дълга е била нашата любов, толкова добре се познаваме, че започваме да си приличаме в мисленето и говоренето. Не знам дали си приличаме вече и външно – ако е така, значи съм станал много красив!

Когато си Христов последовател, ти трябва да се посветиш за цял живот на своя съпруг или съпруга. Докато смъртта ви раздели. Дори не си позволявай мисълта за напускане.

Няма проблем, през който преминавате двамата, в който Исус Христос да не може да ви помогне. Според една статистика, всеки трети мъж в България е изневерявал на жена си. Не знам колко жени изневеряват. Някои го наричат с невинната дума „кръшкане“, но Библията го нарича прелюбодейство. И добавя, че никой прелюбодеец няма да влезе в Божието царство. Това е сериозно!

За някои това може да е старомодно, но това е учението на Божието слово. Бог е същият вчера, днес и завинаги, в Него няма сянка на промяна. Мислите ли, че Бог ще се промени, за да се съобрази с нашите грехове? Както мразеше греха на Содом и Гомор, така Той мрази греха и днес.

Трето, когато двамата съпрузи предадат живота си на Христос, това ще внесе промяна във взаимоотношенията между тях. А според психолозите, взаимоотношенията на любов между родителите са ключа за успеха на семейството. Апостол Павел казва,

Ефесяни 5:33 „Тъй и всеки един от вас така да обича своята жена, както обича себе си, а жената да почита мъжа си.“ (НП)

Обърнете внимание, че според този стих за съпруга уважението е точно толкова важно, колкото е важна любовта за съпругата.

В книгата „Любов и уважение“ д-р Емерсън Егерих пише: „Защо на съпругата не е заповядано да обича съпруга си? Защото Господ я е създал, за да обича. Той няма защо да ѝ заповядва да обича съпруга си, при положение че това е първата причина да я сътвори. Бог не обича да се повтаря.“

По аналогичен начин, Бог е заповядал на мъжа да обича жена си, защото това не му идва отвътре. Жената има нужда от любов както има нужда от въздух, за да диша.

Мъжът също се нуждае от любов, но първичната нужда за него е уважението. Ако любовта за него е като храна, уважението е като водата. Без храна можем да издържим по-дълго, отколкото без вода!

Затова, жени, показвайте уважение към съпруга си. Почитайте го и му се възхищавайте. Уважавайте го и го издигайте пред другите. Той има нужда от безусловно уважение както вие имате нужда от безусловна любов.

Уважението, и то безусловното уважение е ключът за мотивирането на мъжа. Когато го направите, след като той преодолее първоначалния шок, това ще го подтикне да проявява безусловна любов към съпругата си.

3.     Как да имаме щастлив брак.

Някой ще каже, тогава как да спася брака си? Първо, ако не си го направил, предай живота си на Исус Христос. Покай се за греховете си. Бог те обича въпреки провалите ти и иска да ти прости, но ти трябва не само да го изповядаш, но и да започнеш да живееш нов живот с Божията сила и благодат в тебе.

Вземи решение да живееш в покорство на Божията воля. И Той ще ги помогне да бъдеш съпруга или съпругата, или детето, според Неговата воля.

Един човек се покаял на църковно събрание. Веднага се обадил на жена си, с която били в бракоразводно дело и помолил да се видят. Тя не знаела за какво иска да се видят, но казала „Добре“. Той я поканил да седнат в ресторанта, където са ходили преди и там се влюбили един в друг отново. Обадили се на адвокатите си и казали, че прекратяват делото.

Само Христос може да ни съедини в едно. Може би ти и съпругата ти не сте разделени, но сте духовно и емоционално отдалечени. Позволете на Христос да влезе в брака ви и да ви съедини отново в едно.

И след като оправите взаимоотношенията със съпруга и съпругата си, погрижете се и за децата си. Когато станат тийнейджъри, много деца се бунтуват срещу родителите си в търсене на своята идентичност.

Много важно е да им показвате, че не одобрявате грешните неща, но въпреки това ги обичате. И когато открият идентичността си, ще продължават да чувстват любовта ви.

Ако Христовата любов цари във вашия дом, вие ще имате чудесно семейство. Не е твърде късно да го направите, ако все още не сте! Покайте се за греховете си и приемете Христос в сърцето си. Доверете се на Бог, дори и да не разбирате всичко.

Ако вече с твоята съпруга или съпруг сте християни, тогава се препосветете на Бога. И след като го направите, предприемете тези две стъпки за изграждане на щастливо християнско семейство:

Първо, показвайте си Христовата любов един на друг. Казвай ѝ, че я обичаш. Казвай му, че го уважаваш. И след това го показвай. Защото любовта е действие. Това е същата любов, която Исус показа към теб и към мен на кръста.

1 Коринтяни 13:4-6 „Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, ⁵ не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, ⁶ не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината.“

Второ, поучавай се в Божието слово. Направи Библията твоя настолна книга. Ставай и лягай с нея. Чети я и я изучавай. Запаметявай стихове. Четете я цялото семейство заедно с децата всяка вечер преди лягане. Молете се с децата и за брака си и децата в отклик на прочетеното. Това ще изгради у вас и у децата ви Библейски светоглед. Ще започнете да мислите така, както Бог мисли. Ще ставате повече и повече като Христос.

Може би си спомняте тази история от времето на цар Давид. Ковчегът на Завета символизираше Божието присъствие в Израел. Когато Израел се разбунтува срещу Бога след злополучното управление на Саул, филистимците го взеха. Давид го върна в Израел, когато започна управлението си. На връщане към Ерусалим Ковчегът престоя в дома на Овидедом три месеца. Книгата 2 Царе ни казва, че „ГОСПОД благослови Овидедом и целия му дом“.

Когато Христос е в центъра на нашия дом и семейство, Божият ковчег на завета е там и ни благославя.

Молитва

_____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

23.11.2025 г.