Monday, September 16, 2019

Таралежите се раждат с бодли


/проповед послучай първия учебен ден/
Четох следния виц: в автобуса седнах до майка, която четеше книжка на детето си и докато разбера какво се случва с таралежчето, изтървах три спирки...
Малките таралежчета са много сладки създания. Имат къси крачета и миловиден вид. Знаете ли, че те се раждат слепи и със защитна мембрана, под която се крият малки пъпки на иглички. Мембраната изсъхва и пада няколко часа след раждането и игличките постепенно се превръщат в остри бодли. Излиза, че популярната от едноименния филм фраза „таралежите се раждат без бодли“ не е съвсем вярна.
Във филма група момчета от квартал в София започват да правят мръсно на продавача в местната сладкарница бай Tанас, защото той се е отнесъл грубо и неуважително към тях, като не им позволява да си връщат амбалажа и е откраднал котето им. Един от номерата, които му правят е, че слагат надписи на сладкарницата от рода „Тук крадат котета“, „Тук ще бъдете некултурно обслужени, измамени и бити“ и „Бай Танас е само мас.“
Внушанието е, че децата се раждат добри, но злото в света ги кара да стават лоши и са принудени да си показват бодлите. Но ние знаем, че не винаги е така. Понякога децата, подобно на възрастните, могат да се държат лошо въпреки нашето добро отношение. Таралежите се раждат с бодли!
Подобно на таралежите, бебетата също са много сладки и имат миловиден вид. Но също като тях, те се раждат с бодли! И аз нямам предвид, че от кожата им стърчат игли.
Една заблуда сред библейски непросветените хора е, че децата са невинни създания. Но Божието слово ни казва, че всички ние сме заченати и родени в грях.
Псалм 51:5 „Ето, родих се в нечестие и в грях ме зачена майка ми.“
Животът потвърждава истинността на Словото Божие. Например, тези от вас, които имате деца, забелязали ли сте, че много често бебетата плачат без причина!?
Според един автор всяко бебе минава през следния цикъл на настроенията: „Настроение №1 - аха-аха да заплаче; Настроение №2 - Плачене, Настроение №3 – току-що свършил плач. Вашата задача е да задържите вашето бебе колкото може по-дълго в Настроение №3. Ето как става обикновено това. Когато бебето започне да плаче, вие и вашият съпруг си го предавате един на друг и рецитирате в хор следните думи: „Мислиш ли, че е гладен?“ „Не може да е гладен, току-що яде.“ „Може би трябва да се оригне?“ „Не, не е това.“ „Може би памперсът трябва да се смени?“ „Не, сух е.“ „Мислиш ли, че е гладен?“ И т.н., и т.н., докато бебето не издържа повече и решава да поспи.“
И когато порастнат не става по-лесно!
И понеже нашите отрочета не са таралежи, а човеци, като родители ние сме отговорни да развием у тях не бодлив, а богобоязлив характер. Бог иска родителите да оформят характера и да възпитават децата си в Божия път.
Днес живеем във време, когато много деца отрастват само с един родител. Другият често отсъства, физически, емоционално или духовно. И затова те се възпитават не толкова от родителите, колкото от Холивуд, youtube, Instagram, МТВ и улицата. Чудно ли е тогава, че училищата ни приличат по-скоро на зверилници, а учителите трябва често да влизат в ролята на звероукротители?
Как можем ние като родители-християни да възпитаме детето си в страх от Бога? Някои от нас все още не са женени и нямат деца, други вече имат внуци. Но почти всички директно или индиректно участваме във възпитанието на деца. Затова днес, на 15 септември, в началото на учебната година, искам да спра вниманието ви на този важен въпрос.
Притчи 22:6 „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него, дори когато остарее.“
Смисълът на този стих в оригинал на староеврейски е предаден по-точно от Новия превод на български език: „Възпитай детето с оглед на предстоящия му път; то няма да се отклони от него, когато остарее.“
Един библейски коментатор предава значението така: „Когато детето се изправи в началото на пътя на живота и вече може да ходи само и да избира, застани на входа и му предай поредица от напътствия за това как то трябва да се държи на всяка своя стъпка. Покажи му задълженията, опасностите и благословенията на пътя.
Дай му насоки за това как да изпълнява задълженията си, как да избягва опасностите и как да си осигури благословенията, които го очакват. Повтаряй му до втръсване това, докато му се набие в главата. След това го води в прилагането на тези истини, като увеличаваш постепенно интензитета, докато те се превърнат в необратим навик.“
„...и то няма да се отклони от него, дори когато остарее“ – това е не толкова обещание, колкото принцип, който Бог е положил за прекрасната отговорност, която Бог е дал на всички родители и учители да влияят на живота на децата за вечността. Децата са Божи дар за нас, родителите, затова ние трябва да ги им помогнем да изпълнят целта, за която са създадени – да прославят Бога в живота си.
Божието слово ясно показва, че отговорността на родителите е да обучат децата си в Божия път.
Второзаконие 6:6-9 Тези думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; 7 и на тях да учиш прилежно децата си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш. 8 Да ги вързваш за знак на ръката си и да бъдат като превръзка на челото ти. 9 И да ги написваш върху стълбовете на вратите на къщата си и на портите си.
Вече 20 години ние имаме семейно време за молитва и за Библията с нашите деца. Когато бяха малки всяка вечер четохме пасаж и го дискутирахме, след което се молихме за различни нужди. Имахме състезания за заучаване наизуст на Библейски стихове. Разказвахме истории и ги питахме те как биха реагирали на мястото на героите. Стремяхме се да поднасяме Библейските истини по достъпен и интересен начин за тях.
Днес продължаваме да се молим заедно 2-3 пъти седмично. Освен това децата ни са изработили навика да започват всеки ден с тихо време с Бога. Благодарни сме на Бога, че те вече служат активно в църквата и благовестват на съучениците и колегите си. Но въпреки това ние продължаваме да се молим за тях!
Запомнете: основната отговорност децата да познават Писанието не е на църквата, а на родителите. Не може да оставяте детето си пред телефона или телевизора 30-40 часа на седмица и да очаквате, че 1 час и половина в неделното е достатъчен, за да измете целия духовен боклук, натрупан в главата им!
Освен домашната църква, от вас като родители се иска да водите всяка неделя децата си на църква. Дори когато не им се идва, водете ги! Били Грейъм казва: „Много недели не исках да ходя на църква, но отивах. И съм щастлив, че ми казваха, че трябва да отида на църква. И когато навърших определена възраст... родителите ми взеха мъдрото решение да ми позволят да взема сам решение. Защото идва време, когато се превръщаш във възрастен и Бог те държи отговорен като възрастен. И ти трябва да вземеш своето решение относно вярата ти в Исус Христос. Не можеш да наследиш вярата си!“
Не записвай детето си да спортува или на извънкласни дейности, които се провеждат в неделя. Ти като родител трябва да му покажеш, че църквата е приоритет за него. То трябва да научи, че неделята е ден, който трябва да посвещава на Бога.
Отговорността за библейското възпитание на децата е на родителите и най-вече на бащата. Но ако бащата е невярващ или майката е самотна, тази роля трябва да се поеме от майката. Ако невярващият ти съпруг не ти позволява да водиш децата на църква или да ги учиш на Божието слово, моли се Бог да го смири и промени!
Защо това е важно? Свещените Писания са тези, които могат да направят децата ви мъдри за спасение чрез вяра в Христос Исус (2 Тимотей 3:15).
Римляни 10:17: И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово.
Второ, част от възпитаването на детето в Божия път е да го приучим на дисциплина. Често децата на родители-християни са по-недисциплинирани от деца на невярващи родители. Ако искаме да избягваме грешки при възпитанието и да имаме послушни деца, е нужно да имаме предвид няколко важни неща.
Важно е да артикулираме ясно какви са нашите очаквания от децата. Бог има ясно определени очаквания от нас в Словото Си. Ние не сме в неведение относно Неговата воля за нас. По същия начин и ние трябва ясно да обясним на децата кое е позволено и кое не. Да определим границите. Не можем да очакваме от тях да четат мислите ни.
Как обясняваме какви очаквания имаме? Правим това, като използваме прости изречения. Не използвайте 50 думи, когато можете да използвате 10. Колкото повече думи използвате, толкова по-малко уверен звучите. Използвайте авторитетни изрази като „Искам да...“ и „Време е да...“ Казвайте „Време е да си напишеш домашните“, вместо „Искаш ли сега да си напишеш домашните, мами? ОК, миличко?“
От друга страна, не се обяснявайте на децата защо искате нещо от тях. Например, не казвайте „Прибери си играчките, можеш да се спънеш и да се нараниш.“ Защо? Защото то все ще намери какво да каже, за да ви противоречи. Ако не се обяснявате, то ще попита „Защо?“ или „Защо не?“, на което вие трябва да отговорите, „Защото аз казвам така.“
Това е просто, но въздействащо потвърждение на вашия родителски авторитет! Кажете го спокойно, не викайте. И нещо много важно: не се навеждайте до височината на детето, докато му говорите. Когато се навеждате, вие едва ли не се покланяте на детето цар.
Но когато му говорите изправени, това кара детето да гледа нагоре към вас, а това е добре за вас и за вашето дете!
Карате ли децата си да си прибират играчките и да почистват след рисуване? Неделното училище често остава непочистено след урока в неделя, което ме кара да мисля, че и вкъщи е така?
Когато говорим за изисквания, трябва да внимаваме да не изискваме невъзможното от тях. Всяко дете е уникално и това, което е било лесно за по-голямото ни дете може да се окаже изключително трудно за постигане от по-малкото. (Карикатура с учителя в гората, който кара всички животни да се качат на дървото).
Непокорството на детето може да разруши мира в християнския дом, но от друга страна, суровостта на родителите може да бъде също толкова разрушителна.
Децата се чувстват по-сигурни, когато в дома има ясни правила и изисквания. Затова е нужно и двамата родители да имат едни и същи изисквания. Ако постоянно променяте правилата, ако не наказвате за неспазването им и не поощрявате доброто поведение, децата ще се чувстват несигурни, объркани и раздразнителни. И обратно, ако границите са ясно поставени, децата се покоряват с готовност. Покорните деца са щастливи деца, а родителите на покорни деца са щастливи родители.
Децата се нуждаят от дисциплина. Когато другите методи на дисциплиниране вече не действат, като последно средство може да се използва и нашляпване по дупето.
В едно семейство малкият Алекс е направил нещо лошо. И не само не е бил послушен, но и е отговорил с обидни думи на майка си. Затова баща му го взел, обърнал го върху коляното си и го напердашил. Със сълзи на очи той изтичал при майка си и казал: „Мамо, трябваше да се омъжиш за Исус. Той обича малките деца!“
Притчи 13:24 „Който щади тоягата си, мрази сина си, а който го обича, го наказва навреме.“
Притчи 3:11,12 „Сине мой, не презирай наказанието от Господа и да не ти дотяга, когато Той те изобличава, 12 защото Господ изобличава онзи, когото   обича, както и бащата – сина, който му е мил.“
Всяко дисциплиниране, включително нашляпването, трябва да е породено от любов. (Във скоби: ако не можете да се владеете или сте емоционално нестабилен, по-добре не използвайте това средство за възпитание.) Преди шляпането е нужно родителят да обясни какво наказание ще използва и защо го прави, а след него да увери детето отново в своята любов.
Аз съм убеден, че дисциплинирането с любов включва от време на време и шляпане на предназначеното от Бога място за това. Понякога това е единственото средство, което ще предизвика вниманието на детето.
Мен са ме потупвали рядко, но сега мисля, че е трябвало да ме шляпат повече! И трите ни деца са получавали своите дози шляпане, когато бяха малки.
Понякога съм го правил ядосан, но съм го правил и спокойно, с любов, когато са правили нещо много лошо, като когато са ни лъгали, например.
Разбира се, в детската природа е децата да опитват границите и да се опитват да предизвикват родителите си. При открито предизвикване от тях е важно родителят да отговори с уверена решителност.
В това отношение момчетата по-често се държат предизвикателно и са склонни да не се съобразяват с правилата. Във времената, когато учителите все още можели да наказват с бой децата, в час по биология учителят казал на децата да направят дисекция на мъртво прасе. Едно от момчетата взело зурлата на прасето и заедно с няколко приятели я натъкнали на чешмичката за пиене на вода в двора на училището така, че водата хвърчала през ноздрите на прасето.
Когато няколко ученици дошли да пият вода, те забелязали зурлата чак когато се навели да пият. Проблемът бил, че момчетата искали да видят как ще реагират пиещите и започнали да се смеят толкова силно, че се издали. Всички получили пердах за това изобретение.
Важно е дори в такива моменти ръководна мотивация в дисциплинирането ни да е любовта, не гнева. Трябва да имаме предвид, че често децата ни биват обезсърчавани в училище. За най-малката грешка много учители им крещят, казват им, че са глупави и от тях нищо няма да стане...
Днес, ден преди началото на учебната година, ние ще се молим за Бог да пази, благославя и води нашите деца и учители в училище. Но без значение дали е ваканция или ходят на училище, децата ни трябва да чуват от нас насърчителни думи, не думи, които събарят и ги депресират.
И така, дотук казахме, че възпитаваме децата си в Божия път, когато четем Библията и се молим заедно, водим ги на църква и като ги дисциплинираме с любов.
Трето, ние възпитаваме децата си в Божия път, когато практикуваме това, което проповядваме. Когато не сме лицемери.
Полет КЕ007 на Корейските авиолинии е свален от съветски изстребители на 1 септември 1983 г. В тази съдбоносна нощ 240 нищо неподозиращи пътници и екипажа са свалени като невинна лястовица в полет. Човекът, натиснал спусъка за Съветския съюз е майор Осипович, пилот, който първоначално не бил разпределен да дежури по време на това ужасяващо престъпление.
Майорът трябвало да изнесе реч за мира в училището на дъщеря си, затова поел нощното дежурство, за да има време да говори на другия ден в училището. Така той се оказал патрулиращ източните въздушни граници, когато корейския пътнически самолет се заблудил и навлязал в съветско въздушно пространство. В резултат майор Осипович последвал заповедите и свалил пътническия самолет. Каква трагедия, че 240 живота били погубени, а световните сили били поставени на ръба на световна война, защото военни ракети били изстреляни срещу пътнически самолет от пилот, който се подготвял да говори на децата за мир. Как ли се е почувствала дъщеря му, когато е разбрала какво се е случило в нощта преди това?
Много важно е децата да виждат, че родителите им не са религиозни лицемери, а автентични християни. Децата може да не си спомнят това, което им казвате, но ще запомнят за цял живот това, което правите.
С Ваня сме се старали да живеем според Библейските стандарти. Когато сме се проваляли, сме искали прошка от тях и от Бога. Всеки родител се проваля. Важното е да си признаваме провалите. Ако се държим като фарисеи, ще отгледаме фарисеи. Ако се стараем да сме искрени и открити, ще отгледаме искрени и открити християни.
Четвърто, ние възпитаваме децата си в Божия път, когато прекарваме време с тях. Често става така, че децата получават огризките от нашето време. Докато децата ни бяха малки, ние работехме с БХСС. Освен това аз учех дистанционно и трябваше през цялото време да пиша есета. Най-трудно ми беше, когато някое от децата идваше и ме дърпаше да си играем.
Понякога съм прекъсвал работата си и съм давал внимание на децата. Но почти винаги когато сме били вкъщи вечерта, с Ваня сме гледали да се забавляваме с тях. Играли сме много и най-различни игри, а когато е било топло, сме излизали с топката, колелетата, кънките или ролерите. Дори когато у нас вечерите е имало студентска група, единият от нас е играл с децата в другата стая.
Игрите са също добро средство за поощряване на доброто поведение и навици. Една сутрин едно момче не искало да си изпие млякото и баща му казал: „Няма да станеш, докато не си изпиеш млякото!“ Синът му троснато отвърнал, „Не искам да пия мляко.“ Баща му отговорил, „Това няма значение. Ще си изпиеш млякото преди да станеш от масата.“
Накрая бащата се сетил какво да направи. Взел чаша, налял мляко в нея, и казал: „Хайде да се състезаваме.“ Момчето казало, „Хубаво“. Като си изпили чашите, детето сложило своята на масата и предложило, „Хайде да видим кой ще изпие пръв две от три чаши.“
Преди малко говорих, че е важно да научим децата си да прибират играчките си след игра. В нашето семейство използвахме песничка, която пеехме заедно, докато те си прибираха играчките. В песента се казва, „Да почистим, да почистим, хайде всички да почистим.“ Това се повтаря 4 пъти, след което идва припева, който е със същите думи. J
Когато прекарваме време с децата, те се нуждаят да видят, че им даваме 100 % от времето си. Не можем да браузваме в телефона и едновременно да им помагаме по математика. Не можем да гледаме мача по ТВ и да играем Не се сърди човече с тях.
Притчи 22:6 „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него, дори когато остарее.“
Дотук говорихме за няколко неща, които можем да правим, за да възпитаме децата си в Божия път. Казахме, че е важно да ги научим да имат тихо време с Бога, да ходят на църква, да ги дисциплинираме с любов, да практикуваме това, което проповядваме и накрая да прекарваме качествено време с тях.
Но има още едно нещо, което е най-важното от всички: ако искате детето ви да ходи в Божия път, молете се за него!
На един прием послучай пенсионирането на преподавател в известно библейско училище, много от гостите се изредили да казват с какво ще запомнят своя колега и приятел. Накрая станала дъщеря му. Тя говорила за това колко много той обича нея и майка ѝ и какъв трудолюбив човек е. След това казала: „Но това, което си спомням най-много за татко...“ – и в този момент се разчувствала и очите ѝ се насълзили – „спомням си, че всяка сутрин, когато ставахме, идвах в хола и виждах татко да се моли ... и го чувах да се моли за мен.
Не е лесно да възпитаме деца, които да ходят в Божиите пътища. Нашите таралежчета се раждат с бодли. Културата също е срещу нас. Дяволът е срещу нас. Светът и плътта воюват срещу нас.
Но Бог ни е поверил тези деца и иска от нас да направим всичко, което можем и да се молим и надяваме, че един ден, когато сме свършили работата си, децата ни още ще следват Господа. Ние можем да сме повече от победители за децата си чрез Този, Който ни е възлюбил.
__

БПЦ "Нов живот" Варна
15.09.2019 г.