Симфонията на християнския брак

/проповед/

Днес продължаваме с втората тема от поредицата „Истински връзки в един безжичен свят“. След като видяхме някои важни истини за християнина като служител, днес ще говорим за християнина като съпруг и християнката като съпруга.

С други думи, ще говорим за брака. Християнският брак трябва да бъде като една хармонична симфония. Единственият начин това да стане възможно е чрез присъствието на Бога в него.

Но поне от 8 десетилетия българското семейство боледува. Броят на разводите през 2023 г. е почти наполовина на броя на сключените бракове. Бракът умира oще в тийнейджърска възраст и далеч не доживява до сребърна сватба; средно продължава 15.4 години.

Бракът е Божия идея. Бог проведе първата брачна церемония в Едемската градина. Бракът е Божият начин хората да създават поколение и да бъдат щастливи и удовлетворени.

Но това, което Бог започна като едно очарование, днес хората са превърнали в голямо разочарование. А бракът би трябвало да е предвкусица за небето на земята – най-близкото нещо до рая, което можем да познаваме. Защото бракът е символ на нашите взаимоотношения с Исус Христос.

Спърджън е казал, че когато съпругът и съпругата следват Божиите предписания за своя брак, тогава ангелите се чувстват у дома си в него. Дяволът знае, че ако подкопае брака, той ще подкопае църквата, а от там обществото и целият световен ред.

Затова бракът и семейството са важни. Божието слово сравнява взаимоотношенията в брака с взаимоотношенията между Исус и Неговата невяста, Църквата. Днес ще видим как трябва да изглеждат съпругът и съпругата в светлината на Библията.

За целта ще разгледаме последователно какви според Библията са задълженията на съпруга и на съпругата в християнския брак. Днес, на празника на по-голямото ни семейство – църквата, ще говорим за взаимоотношенията в малкото - между съпруга и съпругата. Следващият път ще разгледаме и задълженията им като родители.

И така, нека първо видим какви са

1.     Задълженията на съпруга в християнския брак.

Нека прочетем...

Ефесяни 5:22-23 „Жени, покорявайте се на своите мъже, като на Господа; защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата.

Първо, Божието слово заповядва на мъжете да бъдат глава или лидер на съпругата. Както Исус води църквата, така и мъжът трябва да води своята жена. Лидерът не е някакъв деспот или диктатор. Мъже, ние не бива да използваме Библията, за да бием с нея жена си по главата и да я караме да се покорява. Покорството е възможно само когато е доброволно.

Библията възлага на мъжа отговорността да е глава на семейството или лидер в брака. Но това право може да принадлежи на мъжа само ако той спечели уважението на своята съпруга.

Брачните взаимоотношения не са като закона за движение по пътищата. Когато караш кола и си на път с предимство, обикновено преминаваш и очакваш другите участници в движението да се съобразяват с тебе и да ти отдават предимство. Но в брака не е така. Ако вземаш за даденост, че жена ти винаги трябва да се съобразява с тебе и да ти се покорява, едва ли ще получиш покорство!

Днес много мъже-християни се опитват да командват жените си. Това е моделът, който те са видели от своите родители и който подсъзнателно копират. Но това не е библейският модел. Лидерството не е командорене. Има голяма разлика между началника и лидера.

Началникът заставя, лидерът обучава. Началникът зависи от властта си, лидерът – от добрата воля на другите. Началникът всява страх, лидерът – ентусиазъм. Началникът казва „Аз“, лидерът казва „ние“. Началникът знае как да се направи, лидерът показва как да се направи. Началникът казва „Отивай“, лидерът казва „Нека да отидем“.

В едно семейство бащата е лидерът на състава и ако някой бърка нотите, отговорността е на бащата! Както казва един проповедник, „Ева съгреши, но Бог потърси Адам.“ Най-големият проблем днес не е непокорството на съпругите, а липсата на автентично лидерство у съпруга.

Наш най-висш пример за лидерство е Исус. Исус разреши спора на учениците кой е най-важен, като препаса престилка, коленичи и започна да мие миризливите им крака.

Истинското лидерство е съчетание на отговорност със служение. Някои от нас тук трябва да си отидат вкъщи и образно казано (или може би буквално!) да измият краката на жена си! С други думи, да се извинят, да вземат пример от Словото и да започнат да водят семейството си с любов.

Така достигаме до второто нещо, което всеки мъж трябва да дава на жена си – любов.

Ефесяни 5:25 „Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея.“

Ако трябва да обичаме съпругата си както Христос възлюби църквата, каква трябва да е тази любов? Христос възлюби църквата с жертвоготовна любов – Той „предаде Себе Си за нея“. Той умря за Църквата. Следователно, ние също трябва да сме готови да умрем за нашата съпруга.

Ако сме честни, трябва да признаем, че ние сме доста егоистични. Някои мъже са като кърлеж в куче – там са само за това, което могат да получат. Проблемът в брака е, че има два кърлежа и няма куче!

Ст. 25 ни казва, че ние трябва да сме готови да се откажем от всичко за нашата съпруга.

Може да кажеш, „Аз работя здраво цяла седмица, имам право да си правя каквото си искам в свободното време.“ Ако си мъж и разсъждаваш така, това по-скоро са думи на разглезено дете, не като отговорен мъж.

Любовта на мъжа към жена му трябва да освещава и да кара жената да разцъфва.

Ефесяни 5:26-27 „за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си славна църква, без петно или бръчка, или нещо подобно, но да бъде свята и непорочна.“

Моята съпруга е най-добрата, най-красивата и лъчезарна християнка, която съм срещал. И аз имам отговорност от Бога да ѝ помагам да става още по-добра, да израства в святост. Трябва да внимавам да не я водя в път, който ще я омърси. Любовта ми трябва да я кара да разцъфва и да се разхубавява още повече отвътре и отвън.

Съпругът трябва да се запита, „Жена ми по-добра християнка и по-добра личност ли е, откакто се омъжи за мен?“ Ако отговорът е „не“, ти не изпълняваш задължението си на любящ съпруг.

Освен, че трябва да е глава на жената и че неговата жертвоготовна любов трябва да я стимулира да израства като личност в Христос, съпругът трябва да се грижи за съпругата си и да я защитава.

Ефесяни 5:28-29 „така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби. Защото никой никога не е намразил своето тяло, а го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата.“

Жената е по-слабият съд, затова съпругът трябва да се грижи за нея и да я защитава физически и емоционално. Мъжът не трябва да се възползва от слабостите и емоционалните дупки на жена си, а да ѝ помага в слабостта ѝ. С други думи, според Библията, когато жена ви я боли, вас също трябва да ви боли!

Както мъжът храни и се грижи за своето тяло, така трябва да се грижи за прехраната и здравето на жена си. С една дума, да се грижи нуждите ѝ (физически, финансови и т.н.) да са посрещнати. И тъй като и двамата са една плът, когато мъжът се грижи за нейните нужди, той също ще се чувства по-добре.

Някой мъж може да възкликне, „Има ли мъж, който може да прави всичко това? И аз имам право на малко щастие!“ Бог не иска да си щастлив, а да си свят и да пазиш завета, който си сключил с твоята съпруга. Всички семейства имат проблеми, но не всички имат посвещение да ги разрешават.

Или, може би си казваш, „Ние вече не чувстваме любов един към друг.“ Тогава знай, че посвещението не се основава на чувствата, а обратно, чувствата се основават на посвещението. Имаш ли посвещение в брака?

Нещо важно, което ние, мъжете, трябва да помним: мъже, научете се да контролирате гнева си. Понякога се случва да избухваме, а това не е проява на любов.

Една жена казала на приятелката си, че мъжът ѝ е като вулкан, за нищо нещо избухва и това я разтройва толкова много, че я кара да ослабва. Приятелката ѝ я попитала дали смята да говори с него за това и тя казала, “Да, веднага щом ги сваля до 55 кг.“

Някои мъже се затварят в себе си и не говорят, но после обикновено избухват. Ние трябва да се научим да комуникираме, да споделяме какво ни ядосва и да молим Бог да ни помага в тези ситуации. Да насочваме гнева към проблема, не срещу най-близкия си човек.

Контролирай гнева си. Не забравяй, че мъжът и жената се различават не само физиологически, но и психологически. Някой е казал, че мъжът и жената говорят на различни езици, затова понякога трудно се разбират.

В тази връзка, с помощта на изкуствения интелект вече са разработили преводач на думите на жените за мъже, който дешифрира и превежда фини нюанси в начина на изразяване на жените. С помощта на този преводач можеш да разбереш какво има предвид жена ти.

Например, ако жена ти каже, „Това ли ще обличаш?“ (поглеждам някой въображаем човек отгоре до долу, докато го казвам), това означава „Веднага си сложи нещо друго!“ Ако ти каже, „Добре съм,“ това означава „Не съм добре!“ Или „Ще съм готова след 5 минути“, в превод това означава „Ще съм готова след 30 минути.“

Този чудесен GPT преводач може да превежда даже думите на мъжете за жените. Например, ако един мъж попита, „Имаш ли нещо против тази вечер да отида да гледам мача с момчетата?“, това означава „Ти си чудесна, невероятна жена, грижиш се за мен и целия ни дом, и макар че ще ми липсваш довечера, искам да гледам мача с моите приятели.“

Или, ако мъжът казва, „Добре съм“, това означава „Добре съм, наистина. Стига си ме гледала.“

Можете да го ползвате в интернет, но за съжаление, това е шега, която е заложена в изкуствения интелект. Никой още не е изобретил истински преводач за думите на жените и мъжете. Затова, мъже, внимавайте какво, как и кога го казвате. И дали изобщо да го казвате. Не казвайте всичко, което ви идва наум. Не е добра идея да разтоварвате самосвала, ако е натоварен с нещо неприятно.

И така, запомнете, лидерство, любов, грижа.

Нека сега да се върнем отново на ст. 22 и да видим какви са

2.     Задълженията на съпругата в християнския брак.

Ефесяни 5:22-23 „Жени, покорявайте се на своите мъже, като на Господа.“

Жената трябва да се покорява на мъжа, защото това е библейско и защото така тя може да бъде това, за което е създадена. Бог е направил мъжа така, че той да управлява дома. Но дяволът се опитва да накара жената да се фокусира на слабостите на мъжа си, за да не му се покорява.

Жени, когато се омъжихте, вие сте били привлечени от нещо във вашия съпруг. Но после с времето сте забелязали други неща у него, които не ви харесват. Как сте можели да предположите, че той има навика да държи клечка за зъби в устата си? Или още по-лошо, да предвидите, че вашият строен футболист ще се измени толкова много, че самият той ще заприлича на футболна топка?

Дяволът ще се опита да го дисквалифицира в твоите очи и да ти каже да не му се покоряваш, защото той не го заслужава. Но ако го направиш, ти ще му помогнеш да бъде това, което трябва да бъде. Ако не се покориш, той или ще се предаде и ще те остави ти да бъдеш лидер в дома, или непрестанно ще спорите за надмощие. И в двата случая очаквай експлозии.

Също, ако не се покоряваш на съпруга си, тя няма да имаш авторитет над децата си, защото самата ти не си под авторитет. Същото се отнася и за мен като пастор – как мога ефективно да водя църквата, ако самият аз не съм под авторитета на Бога?

И накрая, самата ти ще си объркана, защото дълбоко в себе си знаеш, че той трябва да е лидерът в дома.

Освен, че е библейско, да се покоряваш на съпруга си е и проява на здрав разум. Защо?

Някои жени приемат покорството за дискриминационно. Мислят, че християнството е направило от жената робиня.

Точно обратното! Когато Исус започна служението си, жената се считаше просто за собственост на мъжа така, както той притежаваше земя, къща и животни. Всеки ден евреите са благодарили на Бога, че не са езичник, роб и жена.

Павел пише,

Галатяни 3:28 „Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христос Исус.“

Това означава, че в Божието семейство всички са еднакво ценни и с равни права. Но равни права не означава една и съща роля и отговорност.

Всъщност, да се покориш означава „да си под някой друг“. Всеки от нас, не само жените, сме поставени под определена власт. Всички трябва да се покоряваме на властите.

Бог е установил власт в дома. Да се покоряваш означава да признаеш, че Бог те е поставил под властта, която Бог е установил в дома. Да се покоряваш означава да се отнасяш към съпруга си с уважение. В църквата заповедта е да се подчиняваме един на друг. (Ефесяни 5:21) Но в семейството Божият план е жената да се покорява на мъжа.

1 Коринтяни 11:3 „Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.“

Ние знаем, че Христос е единосъщен на Бог Отец, но Библията казва, че Той се покорява на Бог Отец. По същия начин мъжът и жената са единосъщни, с една природа, но с различен ранг.

Исус, „като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенство с Бога.“ (Филипяни 2:6)

Исус се покори и не счете това за обидно. Във всяка група трябва да има лидер, който да носи отговорността. Това важи за фирмите, за правителството, и за църквата.

Да си в позиция на покорство не те прави по-малко духовен или по-маловажен. Но когато стане време да се вземе решение, основната отговорност трябва да се носи само от един човек. Иначе настъпва хаос. Същество с две глави е чудовище. То ще ви дърпа в две различни посоки като сиамски близнаци.

Днес в повечето семейства цари хаос, защото много съпрузи отказват да се покоряват на Бога, и много жени отказват да се покоряват на мъжа си. Съответно, децата им също отказват да се покоряват на родителите си и на свой ред се превръщат в лоши съпрузи и съпруги!

В църква, ако пасторът не делегира отговорност и се бърка в работата на ръководителите на хвалението, на неделното училище или на младежкото, тогава за какво са те? Успешният лидер се обгражда с хора, които могат да свършат определена работа по-добре от него самия.

В кои роли ти си най-добър в брака си? Ваня по-добре се оправя с парите от мен, затова тя е финансовият директор в нашето семейство. Обикновено жените са също по-добри с децата, с грижата за дома и подредбата на дома, имат по-добро естетическо чувство и т.н.

Всеки трябва да прави това, в което е по-добър от другия. Мъдър е този мъж, който освобождава жена си да бъде това, което Бог я е направил да бъде.

Освен, че покорството на жената е библейско и проява на здрав разум, то носи и удовлетворение.

Днес много се говори за еманципация, феминизъм и освобождението на жените от тиранията на мъжете. Гей организациите работят за заличаване на различията между мъжа и жената. Но въпросът е, кога една жена е най-свободна?

Кога е най-свободна една риба? Когато се освободи от водата и излезе на сушата, или във водата, за която е създадена? Кога е най-свободен един влак? В полето или по релсите, за които е създаден? Кога е най-свободен един пианист? Когато спазва нотите на произведението, или когато произволно удря клавишите?

Една жена е най-свободна, когато изпълнява ролята си, която Творецът ѝ е дал.

Някой е казал, „Простата жена превръща мъжа си в роб и става жена на роб. Умната жена превръща мъжа си в крал и става кралица.“

Но какво да прави една жена, когато съпругът ѝ е невярващ? Как да се покорява на невярващ човек?

Първо, ако ти си повярвала след сватбата и съпругът ти е невярващ, Божията воля е да не напускаш брачния си завет.

1 Коринтяни 7:13-14 „жена, която има невярващ мъж и той е съгласен да живее с нея, да не напуска мъжа си. Защото невярващият мъж се освещава чрез жената.“

Същото важи и за невярваща съпруга и вярващ съпруг, но това са по-редки случаи. Бракът е маратон, не спринт, затова не очаквай твоя съпруг да стане християнин веднага. Започни да работиш по въпроса още днес и Бог може да те изненада!

Но какво да правиш, за да се промени той?

1 Петър 3:1-2 „Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така че, даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез поведението на жените си, като видят, че вие живеете в боязън и чистота.“

Ако жената непрекъснато натяква на мъжа си да се промени и му мели сол на главата да гледа задълженията си на мъж, ще постигне обратния ефект. Но ако му се покорява, ще го направи истински лидер.

Разбира се, покорството не означава, че ако мъжът злоупотребява с жената, тя да не прави нищо, за да се защити. Но дори когато невярващият ти съпруг не показва любов и уважение към теб, покорявай му се, доколкото е възможно, не отвръщай на злото със зло, а показвай Божията благодат.

Може би си казваш, „Съпругът ми не заслужава да му се покорявам!“ И ще си права! Точно това означава благодат – да получиш нещо, което не заслужаваш. Бог призовава жените въпреки това да се покоряват. Ти се покоряваш на съпруга си, защото по този начин се покоряваш на Бога. Такова покорство е красиво в Божиите очи.

Заключение

В заключение, казахме, че християнският брак трябва да бъде като една хармонична симфония, в която мъжът е лидер на съпругата, показва жертвоготовна любов и се грижи за нейното духовно, физическо и емоционално здраве, като контролира гнева си. Жената-християнка се покорява на мъжа си, защото това е библейско, проява е на здрав разум и носи и удовлетворение. Когато една християнка се покорява на съпруга си, по този тя начин се покорява на Бога.

Заповедта при невярващ съпруг е жената да не го напуска. Както жените, така и мъжете не бива да отвръщат на злото със зло, а да показват Божията благодат. Моли се за своя брак и дори и да не стане веднага прекрасна симфония, ще видиш как постепенно мелодията ще става все по-красива, амин!

___________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

07.07.2024 г. 

Бог работи зад сцената (Рут 2)

/проповед/

В църква „Уестсайд“ в Беатрис, Небраска всяка сряда от 19:30 хорът идвал за репетиция. Но на 1 март 1950 г. всички те закъснели, повечето с основателни причини. Пианистката Марилин се успала след следобената дрямка и тя и майка ѝ закъсняли. На една гимназистка писането на домашно отнело по-дълго, отколкото предполагала, затова закъсняла.

Едно семейство не успяли да запалят колата. Трябвало да вземат още една двойка и четиримата закъснели. Всички 18 членове на хора, в това число пасторът и жена му, закъснели. В 19:30 нямало никой в църквата. Това никога не се било случвало преди.

Но в тази нощ – единствената нощ, когато църковният хор не започнал репетицията си в 19:30, била нощта когато станало изтичане на газ в мазата на църквата. Точно когато хорът трябвало да репетира, газът се възпламенил от котела и цялата църква избухнала в пламъци. Помещението с котела било точно под стаята за репетиции на хора.

Невярващият човек ще си каже, „Какво съвпадение! И това ако не е късмет, не знам тогава какво е!“

Спомняш ли си за случка в живота ти, в която различни събития са се наредили по невероятен начин и всичко е изглеждало като късмет или шанс?

Много хора отдават всичко, включително чудесата в Библията на някакъв късмет или изключителни съвпадения. Но както казва британският политик реформатор Уилям Уилбърфорс, който организирал християните в страната да се молят 3 часа всеки ден преди критични дебати в Парламента, „Когато се моля, се случват съвпадения. Когато не се моля, не се случват.“

Много хора са фаталисти. Те вярват, че всичко около нас се случва по законите на причината и следствието. С други думи, всичко е съдба. Но книгата Рут и Библията като цяло имат различно мнение относно събитията, които се случват в живота ни. Ние наричаме това Божието провидение и грижа.

В Библията никъде не се употребява думата „съвпадение“. Така че, ако трябва да отговорим на въпроса кой стои зад спасяването на живота на 18 човека в църквата в Небраска, отговорът е един: Бог.

Бог е извън времето. Той е предвидил и осуетил голямата трагедия чрез поредица от събития в живота на всички хористи. Това не е съвпадение, това е чудо!

Християнският проповедник и автор Тони Ивънс казва: „Когато си на концерт не виждаш какво става зад сцената. Не виждаш екипа работници или всички репетиции, водещи до представлението, или безбройните часове на подготовка... Нещо подобно става когато Бог работи в живота ни. Ние забелязваме само това, което става, но не и как Бог работи зад сцената. Пропускаме всички Негови усилия и планиране, не виждаме как Той се намесва и променя посоката ни заради нас. Поради това не разбираме от колко много неща Бог ни е спасил... Въпреки това, Той продължава да върши чудеса в живота ни.“

Ако се върнем към книгата Рут, миналият път видяхме как семейството на Ноемин излезе от Витлеем поради глада и отиде в Моав, в търсене на по-добър живот там. Но това де факто беше излизане от Обещаната земя и връщане в пустинята. Това погрешно мислене доведе до трагичната загуба на живота на съпруга и синовете на Ноемин. Но Бог не ги изостави и им даде надежда в хаоса.

Видяхме също, че Той ни дава избор – дали да изберем Него или да се върнем при старата си религия и богове. Рут избра Бога на Ноемин и с това стана пример за посвещение, смирение и любов за хиляди поколения вярващи.

Рут се върна с Ноемин във Витлеем точно по време на ечемичената жътва. И Рут реши да отиде на нивата да събира класове, за да може да осигури някакво препитания за двете. И докато Рут прави това, ние ще се опитаме да „съберем“ няколко истини относно Божието провидение и грижа.

Първото нещо, което виждаме тук е, че

1.     Божията грижа ни помага да продължим напред.

Рут 2:2-3 „И моавката Рут каза на Ноемин: Нека отида на полето да събирам класове след онзи, чието благоволение придобия. И тя ѝ рече: Иди, дъще моя. И тя отиде, и като стигна, започна да събира класове в нивата след жетварите; и случи ѝ се да попадне на нивата, която беше дял на Вооз, човека от рода на Елимелех.“

Тук става въпрос за практиката на събиране на класове. Според закона всеки земевладелец бил задължен да остави част от реколтата на нивата, за да може бедните да минат след жътварите и да съберат остатъците. Това бил начин за подпомагане на бедните.

Рут беше вдовица. Тя бе напуснала родината си Моав и бе дошла в страна, където бе чужденка, езичничка и аутсайдер. Свекърва ѝ, която също беше вдовица, се беше огорчила срещу Бог, мислейки че Бог я е забравил.

Но Рут не смяташе да седи, да се оплаква и да си ближе раните. Тя знаеше, че трябва да ядат нещо, затова реши да отиде да събира класове на нивите.

Една голяма заблуда днес е, че християните трябва да са непременно успешни и богати. Ако не са, значи Бог не е в цялата работа. Но не е ли интересно, че Бог, който може да премества планини, да възкресява хора, да изцелява болни, да прави да проглеждат слепи, да нахрани 5000 с 5 хлебчета и 2 риби, който възкреси Своя единороден Син, решава да върши повечето от работата си чрез обичайни събития и случки?

Бог работеше зад сцената. Бог винаги работи около нас, дори и да не Го виждаме. Всъщност, едно от най-интересните определения за „съвпадение“ е „малко чудо, при което Бог предпочита да остане анонимен.“

Самият факт, че Рут беше дошла с Ноемин – в място, което не познава, сред култура, която е чужда и непозната, само по себе си, беше малко чудо. И сега тя бе отишла да работи, което показва, че тя се доверяваше на Бог за себе си и за свекърва си.

Хиляда години по-късно ап. Павел щеше да каже:

2 Тимотей 1:12 „И заради това понасям тези страдания, но не се срамувам, защото познавам Онзи, в когото съм положил вярата си, и съм сигурен, че той може да опази онова, което ми е поверил, до онзи Ден.“ (ERV-BG)

Божието провидение работеше зад сцената. Но някой може да попита, какво е провидение? Един речник дефинира така думата: Провидение е Божията вярна и ефективна грижа и водителство на всичко, което е направил за осъществяването на цел, която е избрал.“

Фактът, че Рут се озова в нивата на Вооз не беше плод на случайност или късмет. Това беше резултат от действието на Божието провидение и грижа. Бог знаеше какво прави с Рут и днес той знае какво прави с тебе.

Много хора са като Ноемин – те се огорчават и се питат, „Защо Бог ми причинява всичко това? Какво съм направил, за да го заслужа?“ Понякога е трудно, понякога е голямо предизвикателство. Но Библията ни казва чрез тези стихове, че Бог работи зад сцената на нашия живот. Дори когато всичко около тебе изглежда че пропада, Бог започва да нарежда нещата и да дава надежда в хаоса.

Всички знаете този стих,

Римляни 8:28 „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призвани според Неговото намерение.“

Повечето хора се сблъскват с болести, безпаричие, смърт на близък, трудности на работното място, самота и други изпитания. 

Павел не ни казва, че като следваме Христос няма да преминаваме през страдания и болка. Смисълът на стиха е, че Бог ни уверява в Своето присъствие посред бурите на живота.

Когато знаеш и разбираш, че Бог е с теб в твоята житейска ситуация днес, тогава можеш да видиш Неговата грижа и да това ти дава сили да продължиш напред. Божията грижа ти помага да продължиш.

2.     Божията грижа ни позволява да се грижим за другите.

Неверието ражда разочарование, а разочарованието зачева цинизъм. След думите „Не вярвам в това!“ логично следват думите „Не ме интересува!“

Днес живеем в свят, който прилича много на характеристиката на времето на Съдиите и времето на Рут. Днес всеки прави каквото му се вижда угодно. (вж. Съдии 21:25)

И на фона на този духовен мрак виждаме яркия пример на двама души, които ни показват как можем да живеем под покрива на Божията грижа и провидение.

Първият от тях е Вооз. Вооз е сродник на Елимелех и като такъв по закон трябваше да се погрижи за Рут. Той можеше просто да въздъхне дълбоко и с нежелание да я остави да събира класове на нивата му.

Но Вооз беше човек на честта. Беше искрен и праведен. Той вярваше в Бога, и видя в това възможност да благодари на Бог за Неговата милостива грижа в живота му.

Рут 2:4 „И ето, Вооз дойде от Витлеем и каза на жетварите: Господ с вас! И те му отговориха: Господ да те благослови!“

Вооз беше вярващ и добър човек. Това личи от поздрава му към работниците му. Да сте чували някой работодател да ви поздрави с думите „Господ с вас!“? Ще кажете, това е невъзможно, знаеш ли колко ужасен е моят шеф!?“

Не знам дали е невъзможно, но познавам християни, които са извоювали във фирмата да започват работния ден с молитва. Колко различна би била атмосферата, ако повече фирми започваха деня така! Това зависи от нас!

Когато Вооз поздрави така работниците си, това не беше просто вместо „добър ден.“ Той наистина го имаше предвид! Разбираме това от факта колко много грижа и милост той показа на Рут, която беше една чужденка и непозната.

Първо, той ѝ позволи да събира не само останалите неожънати класове, но и много повече (2:15, 16). Това ни напомня, че Бог винаги снабдява нашите нужди. Той ни дава Своята любов, не остатъци от нея.

Вооз заръчва на момчетата да не я закачат и ѝ разрешава да пие  от стомните на неговите работници (2:9). И не спира дотук, но споделя обяда си с нея (2:14). Безкористните грижи на Вооз ни напомнят за Бог, който ни пази от зло и се грижи за ежедневния ни хляб. Вооз е благодарен на Бог за Неговите грижи в живота му и на свой ред позволява на Бог да го използва, за да покаже грижа към Рут.

Рут от своя страна е друг прекрасен пример за светило в мрака. Точно това ни съветва и апостол Павел в посланието към филипяните:

Филипяни 2:15 „за да бъдете безукорни и незлобиви, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света.“

Как блестеше Рут в своето поколение?

Рут 2:14, 18 „И когато настана време за ядене, Вооз ѝ рече: Ела тук, яж от хляба и натопи залъка си в оцета. И тя седна до жетварите, а той ѝ подаде пържена пшеница, та яде и се насити, и остави нещо... И като взе това, влезе в града, и свекърва ѝ видя колко класове бе събрала; и Рут извади, та ѝ даде онова, което беше оставила, след като се бе наситила.“

Рут можеше егоистично да мисли само за себе си, след като беше образно казала, ударила джакпота с Вооз. Можеше да забрави за огорчената си свекърва. Или, можеше да се фокусира върху Вооз като на неин благодетел и да забрави коя е тях, един аудсайдер.

Но нейната вяра в Бога ѝ помагаше да забрави егото си и да покаже любов към свекърва си Ноемин. И нейните грижи и любов към свекърва ѝ не останаха скрити за Вооз.

Рут 2:11, 12 „А Вооз в отговор ѝ рече: Казаха ми всичко, което си сторила на свекърва си след смъртта на мъжа си, и как си оставила баща си и майка си, и родината си, та си дошла сред люде, които преди не си познавала. Господ да ти отплати за делото ти и пълна награда да ти се даде от Господа, Израилевия Бог, под чиито криле си дошла да се подслониш.“

Виждаш ли грижата за теб на Божието провидение? Ако да, тогава Бог иска да отидеш при онези, които са огорчени от живота си и да им покажеш внимание и грижа.

Една неделна учителка разказвала историята за добрия самарянин на 4-5 годишни деца. Тя се опитвала да предаде колкото може по-живо историята, за да задържи вниманието на децата. Тогава попитала, „Ако видите човек да лежи на пътя в рани и кръв, какво ще направите?“ Едно малко момиченце казало, „Мисля, че ще повърна.“

Нашето общество става все по-индивидуалистично и цинично. Все повече хора възприемат отношението „какво ме е грижа!“ Или, ако трябва да използваме думите на Каин, все повече хора вдигат рамене и казват, „Пазач ли съм аз на брат си?“ (Битие 4:9)

Но ние не бива да се носим по течението на културата. Ти и аз също бяхме странници и чужденци, които Бог подслони под своите криле и ни направи Свой народ и Свои наследници!

Ние знаем кой е Бог. Знаем, че всеки човек е създаден по Божи образ и подобие. Съзнанието, че Той се грижи провиденчески за нас би трябвало в знак на благодарност да ни накара да се грижим и ние за другите.

Както е казал Теодор Рузвелт, „Никой не го е грижа колко много знаеш, докато не узнае колко много те е грижа.“

3.     Божията грижа ни позволява да се смирим.

Рут 2:10 „И тя падна по лице, поклони се до земята и му каза: Как придобих аз твоето благоволение, че ме забеляза – мене, чужденката?“

Рут беше не само чужденка, тя беше моавка. Моав беше един от народите, които отказаха на израелтяните да преминат с мир през земята им по пътя им към Обещаната земя. Царят на Моав Валак даже извика Валаам да произнесе проклятие върху Израел, за да може да ги победи.

Първоначално Валаам отказа, но после се поблазни от предложената награда и отиде. И вместо да прокълне, той три пъти благослови Израел и накрая пророкува, че Израел ще завладее Моав. Валак не знаеше, че Бог работи зад сцената за Израел.

Поради това противопоставяне между двата народа, Рут знаеше че няма да я приемат с разтворени обятия поради произхода ѝ. И въпреки това тя рискува да отиде с Ноемин.

Повечето хора не разбират какво означава истински да си изпаднал в нужда, докато не им се случи. Повечето не вярват в личностния, любящ Бог и отдават всички блага в живота си на своите заслуги.

Но Рут знаеше, че всичко което става в живота ѝ тя дължи на Божията благодат. Затова тя падна по лице пред Вооз и с това демонстрира смирение и респект към добрината, която той ѝ показа. Тя беше измъчена, гладна и самотна. Затова неговият акт на състрадание и грижа дълбоко я трогна.

Важно е всеки от нас да се запита, „Аз смирен човек ли съм?“ Или сме се оставили светът с неговите похоти да накара да охладни сърцето ни към бедните и слабите? Дали не сме станали горди и арогантни? Дали ако бяхме на мястото на Рут, нямаше да кажем:

„Аз съм твоя роднина и по закон трябва да ме оставиш да събирам класове. Даже не можеш да ми казваш къде да събирам и къде не, ще ходя където искам. Аз съм бедна и ти си ми длъжник, богат сноб такъв!“

Рут е пример за нас. Това не е просто една красива история. Бог е включил в Библията тази книга за наше наставление и назидание.

Прекарвал ли си време напоследък паднал по лице пред Бога в смирение? Неотдавна в Стажантската програма говорихме за дисциплината съзерцание и авторът на учебника Ричард Фостър там казва, че „външната поза не само отразява вътрешните чувства, но тя може също така да помогне да се подхрани вътрешното отношение на молитва“. Питам се, каква друга поза освен прострян по лице би подхождала най-много на един акт на смирение?! Правил ли си го напоследък?

Или това не се е случвало от времето, когато повярва и изповяда, че Исус Христос е твой Господ и че ти си странник и пришълец за Божията благодат? Когато осъзнаеш това, няма как смирено да наведеш глава и да признаеш, че не можеш да направиш нищо без Него. За някои хора да изповядат греховете си е много трудно, защото не искат да признаят нуждата си от прошка!

Но не и за Рут!

Рут 2:10б „Как придобих аз твоето благоволение, че ме забеляза – мене, чужденката?“

Има ли нещо, което ти пречи да се смириш пред Бога?

Авторът Ивън Болц казва, „Човешката арогантност и гордост, и желанието за себеутвърждаване често спират тези думи от устните, сърцата и умовете ни.“

„Смирявайте се пред Господа и Той ще ви привдига“ (Яков 4:10)

Заключение

Рут 2:13 „И тя рече: Да придобия твоето благоволение, господарю мой; понеже ти ме утеши...“

За много хора чудните неща, които стават в живота ни са съвпадения и късмет. Но ние знаем, че късмет няма. Божието провидение работи зад сцената и се грижи за нас. В тази глава видяхме, че Божието провидение ни помага да продължим напред, когато се чувстваме слаби, самотни и изоставени от всички. Дава ни надежда в хаоса. Божието провидение ни дава сила да се грижим за хората в нужда. И накрая Божието провидение ни помага да се смирим пред нозете на нашия Спасител.

По време на Втората световна война американски изстребител бил ударен от германско ПВО точно по резервоарите за гориво. И въпреки това те не експлоадирали. На сутринта след нападението пилотът отишъл при началника на смяна да вземе снаряда за спомен за невероятния късмет. Той му казал, че не един, а единадесет неексплоадирали снаряда били попаднали в резервоарите. Само един бил достатъчен, за да ги свали. Снарядите били изпратени на оръжейниците да бъдат обезвредени. Когато отворили всеки от тях, вътре не открили експлозивен заряд. Били празни, с изключение на един. В него имало внимателно навито парче хартия. На него имало нещо написано на чешки. Когато намерили преводач, останали с отворена уста. На бележката пишело: „Това е всичко, което можем да направим за вас сега.“

Бог работи зад сцената! Toй спаси американския пилот, спаси и членовете на хора в църквата в Небраска. Той работи зад сцената и на твоя живот, за да те пази и води. Нека се помолим.

_____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

12.11.2023 г.

Каква е Божията воля за моето семейство?

/проповед/

Дядо Стойко празнувал 100-тния си юбилей. Един от дошлите на празника роднини го попитал, „Дядо Стойко, кажи ни как така изглеждаш толкова запазен на 100 години?“ Той отговорил, „Много просто, всеки ден се разхождам на чист въздух вече 75 години.“

Хората били впечатлени и попитали как успява да поддържа този строг спортен режим. Той отговорил, „С жена ми сме женени от 75 години. На първата брачна нощ тържествено си обещахме, че когато имаме спор, този който загуби спора ще излиза да се разходи.“

Има какво да научим от нашите дядовци и баби. Но днес семейството не е това, което беше!

Днес то е под непрекъснат артилерийски обстрел от дявола. Той се опитва да го предефинира така, че вече семейството да не е един мъж, една жена и деца. В някои страни всичко вече трябва да минава за семейство – съжителството на съвместни начала било семейство, две жени, двама мъже... Може да е мъж и някой друг, който е бил мъж, но вече не е. Почти всяко отклонение, за което можете да се сетите, и за което не можете да се сетите, днес се счита от някои за семейство...

Но ние знаем от Божието слово, че семейството е Божия идея. То е първата институция, създадена от Бог.

Битие 2:24 „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.“

Виждаме, че семейството се състои от един мъж, една жена и техните деца. И каква е целта, с която Бог създаде семейството? Изобщо, каква е целта на нашия живот?

Често, увлечени в ежедневието ние забравяме, че сме тук на земята с цел. И целта на живота ни трябва да бъде да познаем Бога и да правим познат от другите. Или най-общо казано, ние сме създадени, за да прославяме Бога с живота си.

Същото е валидно и за семейството. Божията воля е всяко семейство да носи слава на Бога. Но преди да разгледаме как можем да прославяме Бога в християнския си брак, нека видим каква е Божията воля за брак на християнин с невярващ.

1.     Как да почитаме Бога в брак с невярващ?

Първо, ако ти си повярвал след сватбата и съпругът/а ти е невярващ/а, Божията воля е да не напускаш брачния си завет.

1 Коринтяни 7:12-14 „А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, да не я напуска. 13 И жена, която има невярващ мъж и той е съгласен да живее с нея, да не напуска мъжа си. 14 Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж.“

С други думи, макар и Божието слово да не ни обещава това във всички случаи, невярващият брачен партньор може да бъде променен чрез благочестивото поведение на партньора си и да повярва в Исус.

Но как да бъдем наистина ароматно ухание и да влияем за Исус на нашия брачен партньор?

Известният християнски апологет Лий Стробъл е бил дълго в подобна ситуация разказва как жена му Лесли е повлияла да приеме Исус. Един ден тя обявява, че е станала последовател на Исус. За него това е ужасна новина и така започва една турбулентна фаза в брака им.

Той непрекъснато ѝ се подиграва, тя също е правила много грешки. Той обмисля развод, но малко преди да се разделят Лесли започва да живее по начин, който вече го привлича към вярата, а не го отблъсква. Ето някои от нещата, които той споделя за промяната, която е настъпила в нея:

„Лесли никога не се опитваше да скрие, че обича Исус и че иска да израства във взаимоотношенията си с Него. Но тя беше достатъчно мъдра да работи върху духовния си растеж, когато не съм в стаята.

Второ, забелязах че с времето посвещението ѝ на Христос всъщност усилваше любовта ѝ към мен и я караше да удвои усилията си да бъде грижовна и съобразителна съпруга. Виждах, че за нея все още бях най-важният човек в живота ѝ.

Също, Лесли не се съсредоточаваше върху моите недостатъци и най-вече върху това, че не съм християнин. Тя осъзна, че това ме огорчава и започна да набляга на това, което харесва у мене. Тя отказваше да ме дефинира като атеист, опитваше се да ме вижда през Божиите очи – като ценно Негово създание, за което Бог копнее да се върне при него.

Тя отказа да отговаря на моя сарказъм по същия начин. Прощаваше ми, говореше истината, проявяваше смирение, беше истински слуга – с една дума, прилагаше християнски принципи в живота си.

И не на последно място, тя имаше реалистични очаквания за мен. Не си въобразяваше, че като стана християнин ще бъда съвършения съпруг. Така и стана...“

Бракът е маратон, не спринт, затова не очаквай твоя съпруг да стане християнин веднага. Но започни да работиш по въпроса още днес и Бог може да те изненада!

1 Петър 3:1 „Също така и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така че даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да бъдат спечелени без словото чрез поведението на жените си.“

Дотук говорихме за семейства между християнин и невярващ. Освен ако Бог не ти е дал дарбата безбрачие, Божията воля за всеки несемеен новоповярвал човек е той или тя да се ожени/омъжи за християнин.

2 Коринтяни 6:14 „Не се впрягайте с невярващите; защото, какво общо имат правдата и беззаконието? Или какво общение има светлината с тъмнината?“

След като сме се съединили в брачен съюз пред Бога и свидетели,

2.     Божията воля е да Го прославяме в нашето семейство.

Eто как изразява това Малахия:

Малахия 2:15-16 „ Защото не направи ли Той двамата един човек, ако и да имаше още от духа на живота? И защо един? За да очаква набожно потомство.“

Това е Божията воля за семейството. Той свързва мъж и жена в плът и дух, за да имат набожно потомство, което да обича Бога и да го прославя в живота си.

Така че, целта на семейството, подобно на целта на живота ни, е да прославяме Бога. Това не става от самосебе си. То не става дори просто защото ходиш на църква и децата ти ходят на неделно училище и на тийн група. То става, когато показваш Божията любов в семейството си.

Един журналист изучавал живота на амишите, за да напише статия за тях. Докато наблюдавал децата в двора на училището, той забелязал че те не викали и не крещели. Това го удивило. Отишъл при директора и споделил, че нито веднъж не е чул едно дете на амиши да крещи. После попитал директора защо според него е така. Директорът отговорил, „Ами, някога чувал ли сте възрастен амиш да крещи?“

Можеш да възпитаваш деца, които да прославят Бога по много начини. Когато разказваш на децата си как Бог е бил верен към теб и ти е помагал в живота. Когато насочваш вниманието им към прекрасното творение, което е създал и как Той действа дори в малките неща в живота. Когато си пример за децата си като служиш ентусиазирано в църква.

Защо Бог иска ние да имаме семейства, които да носят слава на Бога? Защото християнското семейство е най-доброто средство за евангелизиране на света. След като сме чули благата вест и сме познали Бога, Бог ни заповядва да донесем тази вест до хората, които не Го познават.

Ние не сме познали Бога, за да бъдем благословени само ние и нашите семейства, а за да бъдат благословени и тези около нас. Бог иска чрез нашите семейства да показваме Неговата любов и простителност. Иска да служим на тези около нас. Така отдаваме славата на Бога.

Преди десетина дни Рита и Тони ми казаха, че тяхна съседка е болна от рак в напреднал стадий и може да умре скоро. Рита ме попита дали мога да се срещна с нея и аз с радост отидох.

Говорихме известно време, обясних ѝ защо трябва да вярва, че Исус Христос е наистина Божият Син, който умря и възкръсна, и че само вярата в триединния личностен Бог може да ѝ даде спасение, дори да не бъде изцелена сега. Тя изповяда, че вярва, след което се помолихме за нея.

Рита и Тони са добър пример за семейство, което показва Божията любов. Тя е видна не само от болната им съседка. Защото тя ще разкаже на другите съседи, на своите деца и внуци. Бог се прославя, когато показваме Неговата любов към тези около нас.

3. В семейството получаваме любов и грижа.

Първо, Божията воля за нас е да сключим брак с християни. Второ, Бог иска да възпитаваме набожно потомство.

Трето, семейството трябва да е място, където ние да получаваме любов и грижа. Любовта и грижата изискват време. Те не се случват между другото. Не можеш да показваш любов, докато гледаш телевизия или стоиш пред компютъра.

Не можеш да показваш любов и грижа, ако не си говориш с човека до тебе. Духовната грижа изисква да четете заедно Библията, да се молите заедно, да хвалите Бога заедно, да се храните и общувате помежду си, дори да играете заедно.

Когато децата ни бяха малки най-любимото ни време беше, когато играехме на настолни (и не само) игри с тях. Заедно със забавлението имахме възможност да ги опознаваме, да си говорим за християнски ценности и да прекарваме време с тях.

Колкото повече време имате с вашите деца, толкова по-голямо ще е влиянието ви върху тях. С развитието на технологиите някои родители днес общуват повече по месинджър с децата си, отколкото на живо. Така техните взаимоотношения стават все по-плитки и неангажиращи.

В Америка издали книга със съвети на децата към техните родители. Редакторът събрал в нея неща, които децата искат да кажат на родителите си. Книгата се казва, „Винаги ме целувай за лека нощ: напътствия за отглеждане на съвършения родител.“ Ето някои от нещата, които децата казали:

„Връщай се рано у дома.“ „Не говори по телефона, докато разговаряш с мен.“ „Може ли понякога да си поиграеш с мен, вместо да ми казваш „не“?“ „Ако ми се ядосаш не забравяй да ми простиш.“

Децата искат да знаят, че са обичани. Те се нуждаят от нашето внимание с грижи.

Днес обаче много майки убиват децата си още в утробата. Други си мислят, че като им сложат бутилка с мляко пред тях това са достатъчни грижи. Трети изобщо не искат да имат деца, за да не им пречат на плановете и кариерата.

Истината е, че егоизмът притъпява нашата човечност, разрушава нашите семейства и разкъсва самата тъкан на цивилизацията. Само Бог може да обърне тази тенденция и това може да стане, когато го пуснем в живота си и в нашите семейства.

4. Семейството трябва да изгражда Божиите ценности и характер.

Накрая, Божията воля за семейството е в него ние да се научаваме на християнски ценности и христоподобен характер.

Каква е основната задача на всеки родител-християнин? Да помогне на децата си да осъзнаят, че те не са центърът на вселената. Те не са тука, за да им служат, но за да служат. От нас се иска да ги научим да не са егоисти и да уважават другите хора. Да ги научим да се грижат за другите. Да бъдат почтени. Всичко това те трябва да научат от вас, родители, не от училище и не дори от църквата.

Притчи 22:6 „Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него дори когато остарее.“

Второзаконие 6:6-7 „Тези думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; 7 и на тях да учиш прилежно децата си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.“

Като учиш детето си да ти се покорява, един ден то ще знае как да се покорява на Бога. Покорството е един от най-важните уроци в живота. Ако учиш децата си да ти се покоряват само когато им харесва, те няма да са подготвени за живота. И със сигурност няма да са подготвени за взаимоотношения с Бога.

Аз с удивление слушам как някои родители казват, „Не мисля, че трябва да карам децата си да идват на църква, когато не им се ходи. Страхувам се, че ако го направя, ще ги отблъсна от християнството. Нека сами да решат.“

Искам да ви задам въпрос: могат ли децата да преценят на ранна детска възраст кое е добро за тях и кое не? В състояние ли са те да направят информиран избор? Ако не познават Божията любов и Неговия морален закон как очаквате по-късно да правят морален избор? Как ще станат добри хора, когато нямат страх от Бога?

Понякога родителите повярват по-късно, когато децата са вече по-големи. Нормално е ако никога не са идвали на църква да не им се ходи. Все едно да очакваме от едно дете, което никога не е яло сладолед, да обича сладоледа.

Не можем да очакваме училището и църквата да правят това, което ние трябва да правим в семейството си. Ако искаш да подобриш семейния си живот, ето някои простички неща, които могат да ти помогнат.

Като за начало, изградете навика да четете Библията и да се молите с децата си всяка вечер преди лягане. Можете да им прочитате пасаж от Словото, след което да им задавате 2-3 въпроса за наблюдение, разбиране и приложение на текста. Накрая можете да се помолите те да прилагат научения урок в живота си.

Например, ако четете притчата за талантите, може да ги питате дали са доволни от начина, по който те използват талантите си за Божия слава. Ако четете Господнята молитва в Матей 6, можете да ги насърчите да я научат и да си я казват всеки ден.

С нашите деца организирахме състезания по учене на Библейски стихове. Можете освен Библията да четете и друга християнска литература – Хрониките на Нарния, например. Можете да говорите за разликата между Библейските ценности и ценностите в нашата култура. Да обсъждате случки от живота им в училище и да ги питате как според Исус би трябвало да реагират.

Можете да ги запознаете с Библейския възглед за брака, за хомосексуализма, за секса и т.н. Можете да говорите за това колко важно е да служим на другите. Важно е децата ви да виждат, че и вие имате тихо време с Бога. След много години на семейни срещи с Бога, когато пораснаха, нашите деца започнаха сами да имат тихо време за четене на Словото и молитва.

Можете да ги вземате със себе си, когато помагате на някого в нужда. Внимавайте колко време децата ви прекарват в интернет и телевизията и какво гледат. Гледайте заедно някои предавания и обсъждайте моралните въпроси, повдигнати в тях.

Макс Лукадо разказва в книгата „Окото на бурята“ история за два кораба, които напускат пристанището на Мемфис по едно и също време и тръгват по р. Мисисипи към Ню Орлиънс. Докато пътували успоредно един на друг, моряците от единия кораб започнали да отправят закачливи подмятания към другия кораб, че се движил като охлюв. Онези им отвърнали.

Разменили си предизвикателни реплики и решили да се състезават. И състезанието започнало. Била яростна надпревара, докато единият кораб започнал да изостава. Имал достатъчно въглища за пътуването, но не и за състезание. Тогава един изобретателен моряк взел част от товара на кораба и го хвърлил в пещта.

Когато другите моряци видели, че товарът горял като въглища, започнали да хвърлят в пещта материалите, които трябвало да транспортират. Накрая победили в състезанието, но изгорили товара си.

Лукадо казва, „Бог е поверил и на нас товар: деца, съпрузи... Нашата задача  е да свършим своята част от работата, за да може нашият товар да стигне до своята дестинация.“ Твоето семейство е ценен товар и Бог ти е дал отговорността да избягваш да се състезаваш в живота, но да успееш да донесеш до него този скъпоценен товар.

Бог иска да го прославяме в браковете си, като възпитаваме децата във вяра, като показваме любов и грижа и изграждаме християнски ценности и характер у себе си и у децата си. Амин!

 ________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

17.07.2022 г.

Библията за коронавируса, тялото и душата

Тези дни получаваме всеки ден инструкции как да се предпазим от коварния вирус COVID-19. Личната хигиена, правилното хранене, ограничаване на контактите - това са все важни неща. Цялото внимание е насочено към това как да защитим тялото си от коронавируса. Четем и следваме сляпо всички съвети, много от които са безполезни. Парализирани сме от страх да не се заразим случайно и да умрем. 

Но не забравихме ли нещо? Правим ли нещо за душата си? Грижим ли се за нейното здраве? Грижата за тялото е важна, но то така или иначе ще умре. Душата е безсмъртна. Ние не сме тяло с душа. Ние сме душа в тяло. Тялото е временна обвивка на вечната ни същност. Интересува ли ни къде ще прекараме вечността? 

Бог е любов. Той иска всички да се спасят. Затова Той "толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. (Йоан 3:16). Но също така Бог е свят Съдия. Той ще съди живите и мъртвите в края на времената. 

Затова Библията ни предупреждава: "Не се бойте от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро се бойте от онзи, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла." (Матей 10:28) 

Ако си повярвал в Христос, няма причина за паника или страх. "Защото знаем, че ако се разруши земният ни дом, телесното ни жилище, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен." (2 Коринтяни 5:1)

Но ако досега си отхвърлял свидетелството на християните, не е ли крайно време да се замислиш за съдбата си за вечността? Всички ние сме заченати в грях. По рождение сме врагове на Бога. Докога ще се бунтуваш срещу твоя Създател? Не е ли време да се покаеш и да се помириш с Него?

Как можеш да го направиш? "Ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш." (Римляни 10:9).

"Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота и чрез Него да примири всичко със Себе Си – и земните, и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст." (Колосяни 1:19,20).

Нека се грижим за телесното си здраве, но да направим приоритет грижата за безсмъртната си душа. Страхът от Бога прогонва страха от смъртта и всеки друг страх. 

Апостол Павел, който познаваше лицето на смъртта по-добре от всеки един от нас, е казал: "Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус. (Филипяни 4:6,7)

Моята молитва е в тези смутни дни на масова истерия Божият мир да пази сърцето и мислите ти в Христос Исус. Нека да не пренебрегваме съветите на лекарите и да уповаваме на Бога за нашето телесно здраве. Но нека също така направим приоритет духовното си спасение и да се подготвим за вечността. Амин!

Когато искат от теб невъзможното (Даниил 2:1-30)

/проповед/

Добре дошли на втората тема от поредицата „Даниил: смелостта да си различен“. Миналият път видяхме как Даниил реши да не направи компромис с вярата си. Направи го смирено, като помоли началника на скопците да намерят разрешение на казуса. Така увлече с примера си и другите. В резултат еврейските студенти получиха знание и мъдрост, а на Даниил Бог даде умението да тълкува видения и сънища. Царят не намери подобни на тях четиримата и ги назначи на служба при себе си.

Бог винаги те изпитва преди да те благослови. Преди Бог да ти даде власт, сила, влияние, позиция, той иска да види дали си готов да носиш тази отговорност. И ще видим как Даниил преминава през големи изпитания в живота си и след всяко изпитание е повишен. Вече видяхме как беше издигнат след първото изпитание като юноша на около 15 години. Когато е на 85 г. той става вторият по влияние човек във Вавилонската империя.

Днес ще прочетем пасаж, в който Даниил беше изправен отново пред голямо предизвикателство. Този път от него се искаше да направи невъзможното. Беше изправен пред невъзможна ситуация.

И в този критичен момент Бог помага на Даниил да спаси не само себе си и своите приятели, но и много други хора. Даниил направи 4 важни неща, които осигуриха успеха му. Това са важни стъпки, които можем да предприемем и ние, когато сме поставени пред невъзможна ситуация.

Когато шефът иска нещо невъзможно от нас, ние си казваме: Това е невъзможно, как ще го направя? Нямам връзките, нямам умението. Шефът влиза и ти казва, отчетът ми трябва до четвъртък. И ти си казваш, да, добре, все до някой четвъртък ще е готов... Много пъти в живота си ще си изправен пред невъзможна ситуация. Какво можеш да направиш тогава?

Но как се стигна до тази ситуация в Даниил 2 гл.? Нека прочетем...

Даниил 2:1-6 „И във втората година от царуването на Навуходоносор, Навуходоносор сънува сънища, от които духът му се смути и сънят побягна от него. Тогава царят заповяда да свикат врачовете и гледачите, чародейците и халдейците, за да разтълкуват сънищата му. И тъй, те влязоха и застанаха пред царя. И царят им каза: Видях сън; и духът ми се смущава; искам да разбера съня. Тогава халдейците казаха на царя на арамейски: Царю, да си жив довека! Кажи съня на слугите си, и ние ще обясним значението му. В отговор царят рече на халдейците: Ето заповядвам, ако не ми обясните съня и значението му, ще бъдете разсечени и къщите ви ще се обърнат на бунища; но ако обясните съня и значението му, ще получите от мене подаръци, награди и голяма чест.“

Да се тълкуват сънища по онова време се е смятало за наука. Тези експерти в магическите науки са вярвали, че сънят и неговото продължение следват емпирични закони, които могат да бъдат установени. Изучавали са огромни наръчници за тълкуване на сънищата. Това обучение са преминали и Даниил, Седрах, Месах и Авденаго.

Най-вероятно царят е забравил подробностите от съня и иска да си ги припомни. Той подозира, че тълкувателите са шарлатани, затова иска да му разкажат съня. Но изискванията му са неразумно високи. „Това нещо, което царят изисква, е мъчно; и няма друг, който би могъл да го обясни пред царя, освен боговете, чието жилище не е между човеците.“ (ст.11)

След този отговор на тълкувателите царят се разгневява толкова много, че заповядва всички те да бъдат умъртвени. Указът е издаден и страшната новина достига до Даниил.

Това е критичен момент. Защо царят е толкова раздразнителен?

За хората е характерно, че ние искаме да знаем бъдещето. Причината е, че ако знаем какво ни очаква, мислим че можем да имаме повече контрол над него или да сме подготвени за него. Но Бог не иска ти да имаш контрол над бъдещето, а да уповаваш в Него.

Колкото по-несигурен се чувства един човек, толкова повече контрол иска да упражнява. Затова и днес хората ходят на сеанси с медиуми, ходят да им гледат на ръка, на боб, четат хороскопи, за да разберат какво ги очаква в бъдеще.

Но Бог казва, никой не знае бъдещето освен Мене. Всеки, който ти казва, че може да познае бъдещето, лъже. Никой не можеше да предскаже катастрофата край Своге предния ден. Бог ни разкрива само това, което иска да направя в даден момент и иска да му се доверя за всичко останало.

Всички астролози и гледачи са шарлатани и лъжци. Те са използвани от Сатана, за да заблудят хората. (Исая 44:25, Левит 20:6) Във Второзаконие се казва, че всеки, който е лъжепророк, ще бъде умъртвен. Толкова сериозно е това.

И накрая, тестът за един пророк е да говори 100 процента истината (Втор. 18:21-22).

Един отишъл при гледачка и тя му казала: „Ти имаш с-с-с-с...“ „Да, имам сестра“. „И тя се казва „Д-д-д-д-д...“ „Да, Даниела! Как позна!“ Защо да плащаш за нещо, което вече знаеш!

И така, Навуходоносор има този смущаващ сън, вика всичките гледачи и те се провалят. Той издава указ, с който заповядва те да бъдат умъртвени. И от ст. 14 до 30 на сцената излиза Даниил и казва, нека аз да опитам. Усамотява се, моли се и Бог му разкрива царския сън. Това е свръхестествено. Невъзможно е някой да го направи.

И Бог му разкрива не само съня, но и значението, той го казва на царя, царят почита Даниил и той и приятелите му са повишени. Нека видим кои са тези четири неща, които Даниил направи, когато получи тази задача. Запишете си ги, защото ще ви се налага много пъти да сте изправени пред невъзможното.

1. Ориентирай се в ситуацията.

Даниил 2:14-16 „Тогава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители, Ариох, който беше излязал да убие вавилонските мъдреци. Той каза на царския началник Ариох: Защо е издал царят такъв строг указ? Тогава Ариох разказа работата на Даниил. И Даниил влезе и помоли царя да му даде време, за да му разтълкува значението на съня.“

Даниил е само на 17 години. Най-могъщият владетел на планетата е заповядал да бъде убит. Идват да го убият и той отговаря с благоразумие и мъдрост. Не се паникьосва, но пита защо е взето такова решение.

Когато някой иска невъзможното от теб, ориентирай се в ситуацията. Попитай човека какво го е накарало да иска това. Запознай се с фактите.

Във втората година от царуването си, Навуходоносор е подел нови завоевателни кампании и се страхува, че няма да се справи. И сега го измъчва сън, който е от голяма важност, но не може да си спомни подробностите.

Според източните суеверия да не можеш да си спомниш съня е лоша поличба и означава, че твоят бог ти е ядосан. Неговото безпокойство го прави раздразнителен и той иска невъзможното от гледачите и чародейците – да му кажат какъв е сънят му. Вероятно Ариох е доверил всичко това на Даниил.

Може би твоят шеф се страхува от нещо и това го е направило раздразнителен и ти е поставил непосилна задача. Трябва да свършиш това до еди кога си. И ти си казваш, как е възможно да иска това от мен!? Много е вероятно той също да е изправен пред невъзможни срокове от неговия шеф. Трябва да знаеш защо той иска от тебе невъзможното.

Даниил попита: защо е издал царят такъв строг указ?

И след като попиташ защо, помоли за време, за да свършиш задачата.

Даниил 2:16 „Даниил влезе и помоли царя да му даде време, за да му разтълкува значението на съня.“

Това е важно, защото си подложен на стрес, ти си склонен да реагираш импулсивно. Ако си претърпял катастрофа, когато излезеш от колата ти не мислиш рационално. Под влияние на преживяното може да вземеш погрешно решение. По-добре е да вземеш правилно решение, отколкото бързо решение.

Затова, когато си изправен пред невъзможна ситуация, не бързай. Поеми си дъх, успокой се, говори с Бога, ориентирай се в ситуацията. Даниил поиска време, за да може Бог да му разтълкува значението на съня. Но не отложи срещата, веднага отиде при царя, който бе поискал неговата смърт. Доста смело от негова страна!

Кое е онова нещо, което трябва да направиш веднага, но все отлагаш? Отлагаш с години, защото е болезнено да го решиш... Може би е семеен проблем. Знам, че трябва да го реша, но знаеш ли какво ще стане, ако повдигна въпроса? И ти го замиташ под килима, докато килимът не се надигне и се спънеш в него. Може би е лош навик, малък недостатък. Но когато отлагаш да се справиш с него, той се влошава.

Казваш, „Времето лекува раните,“ но това не е вярно. Ако имаш рак, отлагането няма да го излекува. Трябва да се оперираш колкото може по-скоро.

Първо, ориентирай се в ситуацията. Не се паникьосвай, питай защо искат това и спечели време. Иди при източника на проблема веднага.

2. Моли се и поискай молитвена подкрепа.

Даниил знаеше, че той ще се моли цял ден и цяла нощ. Но това беше въпрос на живот и смърт, затова той поиска и приятелите му да го подкрепят в молитва.

Даниил 2:17,18 „Тогава Даниил отиде в къщата си и разказа това на другарите си Анания, Мисаил и Азария, за да просят милост от небесния Бог относно тази тайна, за да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци.“

Имаш ли молитвени партньори? А някой би ли ти се обадил ти да се молиш за него?

Ако утре си направиш изследвания и се окаже, че не дай си Боже, си болен от тежка болест, на кои трима човека ще се обадиш първо да се молят за тебе? Ако не знаеш на кого да се обадиш, тогава още сега помоли няколко човека да се молят за тебе.

Всеки се нуждае да има молитвена подкрепа преди да настъпи кризисния момент. Рано или късно ще попаднеш в долината на мрачната сянка. Затова се подготви за него.

Даниил знаеше към кого да се обърне за молитвена подкрепа. Групата за Библейско изучаване е най-естественото място, където можеш да помолиш хората да се молят за тебе. Ако още не си част от нея, може би е време да преразгледаш приоритетите си!

И когато се молиш, очаквай Бог да ти помогне по свръхестествен начин. Очаквай да направи нещо, което не зависи от твоите сили, логика, таланти или възможности. Когато нямаш парите за животоспасяваща операция, когато нямаш връзките, образованието, отговорите, ти се нуждаеш от Божията помощ. И Бог се удоволства, когато ти се молиш, когато си в невъзможна ситуация, защото тогава Той може да се покаже силен в твоята слабост.

Докато Даниил и приятелите му бяха във Вавилон, един друг Божи човек бе оставен от завоевателите в Ерусалим. Това беше пророк Еремия. Тогава Бог му каза:

Еремия 33:3 „Извикай към Мене, и ще ти отговоря, и ще ти покажа велики и тайни неща, които не знаеш.“

Точно от това се нуждаеше Даниил.

Ориентирай се в ситуацията - не се паникьосвай, но попитай защо и спечели време, за да намериш разрешение на проблема. И второ, моли се и помоли за молитва.   

3. Поклони се на Бога.

Поклонението не се заключава в пеене на песни на Бога. Има хиляди начини да се покланяш на Бога. Когато работиш или си почиваш, когато говориш или мълчиш, когато караш колата или готвиш, ти можеш да се покланяш на Бога. Ти се покланяш, когато благодариш на Бога.

Това означава, че вместо върху невъзможната ситуация, се фокусирам върху всесилния Бог. Не гледам на проблема, а на Този, който може да разреши проблема.

Това направи Даниил. След като помоли приятелите му да се молят, той отиде да се моли.

Даниил 2:19 „И се откри тайната на Даниил в нощно видение. Тогава Даниил благослови небесния Бог.“

Тук виждаме как да се молим, когато сме изправени пред невъзможна ситуация. Даниил се моли цяла нощ. Молил ли си се цяла нощ за нещо? Молитвата разкрива кое е важно за теб. И ако нещо е много важно, ти ще се молиш дни и нощи наред.

Даниил беше изправен пред невъзможна ситуация и се поклони на Бога. Как го направи? Първо, той се поклони, като му благодари за това, което е:

Даниил 2:20 „И рече: Да бъде благословено името Божие отвека и довека; защото мъдростта и силата са Негови.“

Можем да издигаме Бога в молитва, като изреждаме Неговите Божествени атрибути: Той е безкраен, непроменим, самодостатъчен, всесилен, всезнаещ, вездесъщ, добър, милостив и състрадателен, дълготърпелив, всемъдър, верен, справедлив, любящ и свят.

Това е поклонение. Но не само. Ние се покланяме на Бога не само за това, което е, но и за това, което прави.

Даниил 2:21 „Той сменя времената и сезоните; сваля царе и поставя царе; Той е, Който дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните. Той открива дълбоките и скрити неща; Той познава онова, което е в тъмнината; и светлината обитава с Него.

Трето, ние се покланяме на Бога и за това, което е направил за нас, което прави за нас и което ще направи за нас.

Даниил 2:21 „На Тебе, Боже на бащите ми, благодаря, и Тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила, като си ми открил онова, за което Те молихме, защото си ни открил съня на царя.“

Толкова съм благодарен, Боже. Слава да е на Твоето име!

4. Погрижи се за другите.

Последно, Даниил използва това, което Бог му показа, за да избави другите. Бог не иска да избави само теб в невъзможната ситуация, в която си, но иска да спаси и други хора. Иска да спаси целия свят. Бог иска да спаси твоето семейство, твоите приятели, твоите колеги. Бог иска да спаси и твоите приятели.

Бог не дискриминира по пол, цвят на кожата, национална принадлежност. Той се грижи за всички. И Той направи това чрез Своя Син Исус Христос.

Всъщност, Даниил е преобраз на Христос. В този пасаж виждаме много паралели между двамата. Даниил се помоли на Бога. Христос също се молеше на Отца. Даниил се смири и прослави Бога. Христос се смири и прослави Бога. Даниил спаси много хора. Христос спасява всички, които вярват в Него.

Но между двамата има и разлики. Даниил означава „Бог е мой Съдия“. Христос е неговият и нашият Съдия. Даниил притежаваше Божия мъдрост. Христос е Божия сила и Божия премъдрост. Даниил можеше да проумява всички видения и сънища. Христос говори чрез видения и сънища. Даниил зададе въпроси, за да се ориентира в ситуацията. Христос задаваше въпроси, за да ни ориентира в ситуацията. Даниил помоли царя за време. Христос притежава цялото време. Даниил спаси себе си и другите. Христос предаде себе си в жертва за другите.

Вярваш ли в смъртта и възкресението на Христос? Защото Той, също като своя преобраз, е историческа личност.

Даниил спаси себе си, но заедно с това се погрижи за много други хора. Бог му каза: „Данииле, аз ще те спася, но искам да спася и други хора чрез тебе.“

Даниил 2:24 „И тъй, Даниил влезе при Ариох, когото царят бе назначил да погуби вавилонските мъдреци, и като влезе, каза му така: Недей погубва вавилонските мъдреци. Въведи ме при царя, и аз ще обясня на царя значението на съня.“

Даниил влетя в стаята на Ариох и извика: „Спри екзекуцията! Успях, успях! Снощи докато се молих Бог не само ми каза какъв е сънят на царя, но и какво значи. Заведи ме при царя.

Бог иска да спаси не само теб. Той иска да спаси и другите. Това се нарича свидетелство. Това е мисията на църквата. Ние искаме чрез нас Бог да спаси всички хора. Все повече хора намират Бог в църкви „Нов живот“. Защо? Защото Бог обича всички и иска всички да се спасят. Всички хора да разберат каква е целта на живота им.

Всяка седмица преди да седна да се подготвям за проповедта си, се моля Бог да ми покаже какво е нужно да кажа, за да се спасят още хора. Да се спасят за вечността, да се спасят от беди, нараняване, скърби, страхове... Това е и твоята мисия – да работиш за спасението на хора в света.   

Накрая Ариох въведе Даниил при царя и му каза, че е намерил един юдейски пленник, който знае значението на съня на царя. И царят погледна към това 17 годишно момче и попита: „Наистина ли? Можеш ли да направиш това? Нещо май ме будалкате?“ Царят основателно беше скептичен.

Даниил смирено отдаде славата на Бога.

Даниил 2:27-30 „В отговор Даниил рече на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да открият на царя ни мъдреци, ни гледачи, ни врачове, ни астролози. Но има Бог на небесата, Който открива тайни; и Той откри на цар Навуходоносор онова, което има да стане в идещите дни... Колкото за мене, тази тайна ми се откри не защото имам повече мъдрост от останалите живи, а за да се открие на царя значението на съня, и за да разбереш размишленията на сърцето си.“

Има Бог на небесата. Може яко да си я закъсал, но има Бог на небесата. Може да си мислиш, че това е краят, но има Бог на небесата. Moже да си сам и да няма кой да те погледне в старостта ти, но има Бог на небесата.

Това е онова, което ни дава надежда. Бог може да направи това, което за нас е невъзможно. „Никой от тези хора не може да открие тайната ти, царю, но има Бог на небесата, който разкрива тайни.“ И Бог разкри тази тайна на мен не защото съм нещо повече от другите, а за да може ти, царю, да разбереш.“

Това се казва смело свидетелство. На 17 години, Даниил не се тупа в гърдите, отдава славата на Бога. Ако аз бях на 17 и се молех, сигурно щях да кажа, „Царю, снощи се молех, и както се молех, видях във видение твоя сън и Бог ми го разтълкува. Отдавам цялата слава на Бога. Все пак, ако не бях седнал да се моля цяла нощ, днес нямаше да съм с отговора пред теб!“

Даниил не каза това. Той смирено отдаде славата на Бога.

Ако правиш това, Бог ще благослови живота ти така, както не си предполагал, че може да го направи. Не аз съм важен, Бог направи това!

Добрият свидетел е като пътен знак. Няма значение дали е стар, нов, красив или грозен. Той трябва да сочи в правилната посока и да има ясно послание.

Това означава да си свидетел. Да сочиш към Бога. Да разказваш Неговата добра новина, Неговата блага вест. Където и да си - в Макдоналдс, в Старбъкс, в Албата, в Норда, сочи към Бога. В университета, в училище, сочи към Бога. На работното място, в болницата, в колата, в автобуса, сочи към Бога.

В каквато и област Бог да ти е дал успех, Той ти го е дал, за да сочиш към Него. И колкото повече го правиш, толкова повече Бог ще разширява кръга от хора, над които да влияеш за Него.

Даниил беше изправен пред невъзможна ситуация. И той направи тези 4 неща: ориентира се в ситуацията, помоли се и поиска молитвена подкрепа, поклони се на Бога и използва откровението, за да избави другите. И Бог му даде успех. Ти също можеш да имаш успех. Защото за Бога няма нищо невъзможно!

***

БПЦ "Нов живот" Варна
30.09.2018 г.