/проповед/
Днес стартираме поредица проповеди върху книгата Йона. Това е уникална книга сред малките пророци в СЗ. Обикновено пророците записват пророческите послания на Бог към народа на Израел или други нации. Тази книга е за живота на пророк Йона, не за неговото послание. Книгата ни поразява със своята искреност – колко от нас биха написали книга за това как сме бягали от Бога в своето непокорство?
Основно действащо лице в нея е Бог, не Йона. В книгата виждаме темата за греха на непокорството, покаянието, благодатта и надеждата. Днес ще разгледаме първа глава от книгата Йона. Темата ни днес е „Непокорният вярващ”.
Според някои тази случка трябва да се тълкува алегорично. Но Библията не се отнася към нея по този начин. Самият разказ е написан като исторически и не съдържа никакво указание, че трябва да се възприема като мит, легенда или алегория.
4 Царе 14:25 споменава Йон като историческа личност, живяла през 8 в.пр.Хр. и пророкувал в Северното царство Израел около 75 г. след Елисей. Това е било време, когато Израел е възвърнал своята сила и просперитет. Цар Йеровоам II успява да победи Сирия, Моав и Амон и с това да установи време на просперитет за царството.
Исус също възприема Йон като историческа личност, като потвърждава, че Йоновата проповед става причина за покаянието на жителите на Ниневия. Исус дори сравнява тази история със собствената си смърт и възкресение: “Защото, както Йон беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи. (Мат. 12:40,41)
Но нека видим какви уроци можем да научим от тази глава относно това какво се случва, когато един вярващ се разбунтува против Бога. Първо ще се запознаем с истинската природа на непокорството. После ще разгледаме ужасните последствия и накрая ще видим какъв е трагичният му край.
- Истинската природа на непокорството (ст.
1-3)
Йона 1:1-3 “Господнето слово дойде към Йона, Аматиевия син, и каза: Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му излезе пред Мене. Но Йона стана да побегне в Тарсис от Господнето присъствие; и като слезе в Йопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и се качи на него, за да отиде с тях в Тарсис, бягайки от Господнето присъствие.”
Истинската природа на непокорството е видна от казаното в ст. 3. “Но Йона стана да побегне в Тарсис от Господнето присъствие”. Меко казано, съдбата на Ниневия ни най-малко не го интересуваше. Нещо повече, той ги мразеше, тъй като те бяха най-големите и опасни врагове за Израел. Все едно Бог да изпрати един български свещеник да вика пред Високата порта в Цариград през май 1876 г. Турското правителство да се покае за кръвопролитията по време на Априлското въстание.
Затова той реши да тръгне в противоположната посока. Изтегли си парите от банковата сметка, тръгна без да казва на жена си, децата и приятелите, измина цели 80 км до Йопия, купи билет за кораба и изтощен легна да спи в трюма.
Когато ти и аз изберем да не се покорим на Бог, ние тръгваме в противоположна на неговата посока. Но трябва да разберем, че по този начин тръгваме по пътя на Сатана, пътя на непокорството. Исус каза: “Който не е с Мене, е против Мен” (Мат. 12:30а).
Моряците имат една приказка: “На борда на кораба има само 2 неща –труд или смут. Същото се отнася и за християнския живот – в него има или труд, или смут.
Понякога бунтът е явен и открит, както с Йона (Ваня, когато избягва откъщи). Друг път може да е скрит и завоалиран, но си остава бунт (аз, когато просто не общувах с родителите си).
Истинската природа на бунта е, че ние избираме пътя на Сатана, а не Божия път. Ние избираме пътя на бедите, a не на благословението; пътя на тъгата, а не на радостта; пътя на смъртта, а не на живота! Без значение дали това става като вършим погрешно нещо или не вършим правилното нещо, ние избираме, като Йона, да избягаме от Него.
- Ужасните
последствия от непокорството
(ст. 4-10)
Йона 1:5-6 „Тогава
моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог и хвърлиха в морето стоките,
които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Йона беше слязъл и легнал в дъното
на кораба, и спеше дълбоко. Затова капитанът на кораба се приближи до него и му
каза: Какво става с тебе, спящи? Стани, призови Бога си, дано Бог си спомни за
нас и не загинем.“
Взаимоотношенията на Йона с Бог бяха достигнали толкова ниско ниво, че дори когато животът му беше застрашен, той не искаше да се моли! Неговият бунт бе нарушил взаимоотношенията му с Бог, защото непокорството е грях, а грехът винаги нарушава взаимоотношенията с Бог.
Един ден снабдяването с вода в един университет спряло. Извикали водопроводчик, но той не успял да открие повредата. Обадили се на ВиК и оттам изпратили екип да установи причината. След като минали по трасето на водата най-накрая те открили причината. На км и половина от университета, там където тръбата за университета се свързвала с големия водопровод за града, открили че огромна жаба е заседнала в малката тръба и била запушила притока на вода. Вероятно тя е живяла във водата като попова лъжичка, но когато станала голяма, тялото й заседнало в тръбата.
Същото става и с нашето непокорство срещу Бога. То може да започне като нещо незначително, но с течение на времето да порасне толкова, че напълно да прекъсне нашето взаимоотношения с Бога. Тогава, подобно на Йона, ще ни бъде трудно дори да се молим на Бога, когато сме във време на нужда!
Б. ЗАГУБА НА СВИДЕТЕЛСТВОТО (ст.7-10)
Йона 1:9-10 „После си казаха един на друг: Елате, да хвърлим жребий, за да разберем поради каква причина е това зло върху нас. И като хвърлиха жребий, той се падна на Йона. Тогава му казаха: Кажи ни, молим ти се, каква е причината за това зло върху нас? Каква е работата ти и откъде идваш? От коя земя си и от кой народ си? А той им отговори: Аз съм евреин и се боя от Господа, небесния Бог, Който създаде морето и сушата. Тогава хората много се уплашиха и му казаха: Защо си сторил това? (Защото те знаеха, че бягаше от Господнето присъствие, понеже им беше казал.)“
Обърнете внимание на ст. 9 и 10. Когато Йона заяви, че ‘се бои от Господа, небесния Бог, Който създаде морето и сушата’, за моряците беше трудно да разберат как е възможно той да се бунтува срещу Бога. Свидетелството на Йона носеше всичко друго, само не и слава на неговия Бог.
И днес мнозина тръбят, че са намерили Пътя, Истината и Живота, но понякога е трудно да им повярваме, защото онова което правят не отговаря на онова, което говорят. Както се пееше в онази песен, те ‘не практикуват това, което проповядват’. И не можем да разберем как е възможно да проявяват такова непокорство.
Все едно Асоциацията на сърдечните хирурзи в България да се събере на конференция и да обсъжда колко важно за сърцето е да се храним с нискокалорични храни, а в почивките да набиват чизбургери, кола и пържени картофки.
Или, свещеници които са бивши и настоящи агенти на Държавна сигурност да проповядват в църква без да са се покаяли за това.
Когато решим да се противим на Божията воля за нашия живот, ние ще загубим своето свидетелство за Исус. Исус не само каза: „Който не е с мен, е против мен”. Той добави: „Който не събира с Мене, разпилява” (Мат. 12:30б).
Когато се бунтуваме срещу Бога, вместо да привличаме хората към Исус, ние ще ги отдалечаваме от Исус. Вместо да ги събираме около Него, ние ще ги разпиляваме далеч от Него. И уви, не е нужно да се отдалечим твърде далеч от Бога, за да накърним нашето свидетелство!
Група младежи решили да разгледат въглищна мина. Едно от момичетата била облечена в бяла рокля и другите се опитали да я накарат да се преоблече. Тя се обърнала към един стар миньор, който щял да бъде техен гид и го попитала: „Не мога ли да сляза с бяла рокля в мината?“ Той отговорил, „Нищо няма да ти попречи да слезеш там облечена в бяла рокля, но ще е много трудно да излезеш с оттам с бяла рокля.
Нищо не пречи на християнина да носи със себе си добро свидетелство там, където отива. Но ще му е много трудно да се върне с добро свидетелство от съмнителни места. Още по-трудно ще му е, ако се бунтува срещу Бога и бяга в противоположна посока.
Не е нужно да се отдалечаваме прекалено много от Бога, за да започне свидетелството ни да отблъсква хората от Христос, вместо да ги привлича към Него!
- Трагичният
край на непокорството
(ст. 11-15)
Йона 1:11-15 „Тогава му казаха: Какво да ти сторим, за да утихне морето за нас? (Защото морето ставаше все по-бурно.) И той им отвърна: Вземете ме и ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас; защото зная, че заради мене ви постигна тази голяма буря. Но хората все още гребяха усилено, за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях. Затова извикаха към Господа: Молим Ти се, Господи, молим Ти се, да не загинем поради живота на този човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото Ти, Господи, си сторил каквото си искал. И така, хванаха Йона и го хвърлиха в морето. Тогава яростта на морето престана.“
В цялата първа глава виждаме падението на Йона. Всичко започва, когато той решава да не се покори на Бога. В това движение надолу Йона ‘слезе’ в Йопия (ст.3), ‘слезе и легна в дъното на кораба’ (ст.5), беше изхвърлен долу в морето (ст. 15) и потъна още по-надълбоко, докато не го погълна ‘голяма риба’ (ст. 17). Неговото непокорство го доведе до най-дълбоко отчаяние.
„Не се лъжете, Бог не е за подиграване! Понеже, каквото посее човек, това и ще пожъне. Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление.” (Гал. 6:7-8а)
Не можеш да посееш лоши навици и да пожънеш добър характер; не може да посееш нечестност и да пожънеш почтеност; не може да посееш жестокост и да пожънеш милост; не може да посееш алчност и да пожънеш щедрост; и не можеш да посееш непокорство против Бог и да пожънеш благословение от Бог. Йона пося непокорство, затова и пожъна унищожение!
Той беше толкова отчаян и безнадежден, че когато го попитаха какво да направят, за да се успокои морето, вместо да се обърне с покаяние към Бога, той предпочете да бъде изхвърлен в морето и с това да сложи край на живота си!
Най-парадоксалното е, че точно с този си акт той се превърна в преобраз на Исус. Той беше готов да жертва живота си, за да спаси моряците. По същия начин Исус пожертва живота Си, за да спаси света. Йона бе „погребан“ в корема на риба и бе „възкресен“ на третия ден. Исус бе погребан в гроб и бе възкресен на третия ден.
Но Йона направи това от отчаяние. Тъй като бе избрал да бяга от Бога, източника на всяка надежда, той достигна до безнадеждно заключение. Докато Божиите деца ще имат винаги надежда за вечността в Христос, трагичният край на християнина който се бунтува против Бога е този, че той ще загуби своята надежда в този живот!
Каква трагедия е да очакваш прекрасен живот на небето, но да трябва да понасяш окаян живот на земята!
Коркова тапа, поставена във вода ще плува на повърхността на водата. Ако я потопите на 3 м под водата, или на 15 м, или дори на 30 м под водата и след това я пуснете, тя ще изплува. Но ако я пуснете на 60 м дълбочина, не може да изплува. Коркът ще поеме водата поради налягането, упражнено върху него и ще натежи.
Същото е и с християнина, който потъне до дълбините на непокорството и греха. Колкото по-голяма е дълбочината, толкова по-малка е вероятността той да изплува и да възстанови правилните си взаимоотношения с Бог. Налягането, упражнявано от продължителното непокорство може до такава степен да разруши съвестта на християнина, че той да се намери в дълбините на отчаянието!
Заключение: Но обърнете внимание на ст. 17. Бог не желаеше да остави Йона да умре в дълбините на морето. По същия начин Бог не желае ти или аз да загинем в дълбините на отчаянието.
Бог работи в живота на Йона, за да го призове от живот на непокорство към живот на покорство; от живот на отчаяние към живот на надежда; от живот на беди към живот на благословения; и той ще направи същото със Своите деца днес. Библията казва: „Господ наказва този, когото обича, и бие всеки син, когото приема.” (Евр. 12:6).
Както някой беше казал, „Понякога трябва да ни повалят по гръб, преди да погледнем нагоре”. Бог трябваше да повали Йона на гръб, за да го накара да погледне нагоре. И той ще направи същото с децата си днес!
Един наш познат във Варна, завършил студент, повярва чрез студентската група. Но реши малко след дипломиране да престане да ходи на църква. Когато говорих с него, той ми каза че църквата е прекалено свята за него, той се чувства прекалено грешен. Това звучи като смирение, но всъщност е прикрита гордост. С други думи, той казваше, че жертвата на Исус на кръста не беше достатъчна, за да покрие неговите грехове.
Той живя в бунт няколко години. След няколко седмици го срещнах. Каза ми, че вече е тръгнал на църква, защото бил паднал толкова ниско, че достигнал дъното. Очевидно той беше паднал по гръб и беше погледнал нагоре, слава на Бога.
Има ли област в твоя живот, в която живееш в бунт с Бога? Не чакай да бъдеш повален по гръб на земята, за да погледнеш нагоре! Изповядай непокорството си срещу Бога и поискай неговата прошка! Същият Бог, който даде на Йона втори шанс, иска да даде втори шанс и на тебе.
Може би вече си повален по гръб на земята. Подобно на Йона ти си достигнал дъното! Не се отчайвай! Бог може да те освободи от безнадеждността на корема на рибата и да те положи на сушата на правилните взаимоотношения с Него. Той може да го направи, ако изповядаш греха си, ако се покаеш за своето непокорство и отново се посветиш да живееш за Негова слава.
______________________
12.03.2023 г.
БПЦ "Нов живот" - Варна
