Силата на Духа

/проповед/

Битие 11:1-8

А по цялата земя се употребяваше един език и общ говор.

² След като хората тръгнаха на изток, намериха поле в Сенаарската земя, където се и заселиха. ³ И си казаха един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал. ⁴ И казаха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя. ⁵ А Господ слезе да види града и кулата, които градяха хората.

⁶ И Господ каза: Щом като те са един народ, говорещ общ език, и са почнали да правят това; и няма да има нищо невъзможно за тях, каквото и да било нещо, което биха намислили да направят. ⁷ Нека слезем и там да разбъркаме езика им, така че едни други да не разбират езика си. ⁸ Така Господ ги разпръсна оттам по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града. ⁹ Затова той бе наречен Вавилон, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и оттам Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.

Йоан 14:16-17, 25-27

¹⁶ И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас вовеки – ¹⁷ Духа на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде… ²⁵ Тези неща ви казах, докато още съм с вас. ²⁶ А Утешителят, Святият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал. ²⁷ Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои.

Всички обичат да празнуват Рождество. Дори най-големите езичници празнуват Рождество и го наричат Коледа. Може да не знаят какво е истинското значение на празника и да не се интересуват от това. Същото се отнася и за Великден. Без значение дали вярват или не, хората обичат да се събират на яйца и козунаци. Но днес е Петдесетница и повечето хора нямат идея какво празнуваме. Дори в църквата много християни са в неведение какво точно се е случило на този ден.

А в онзи ден на Петдесетница, през 30 г.сл.Хр., последователите на един човек, наречен Исус, бяха събрани заедно в Ерусалим. Внезапно Божият Дух изпълни всеки от тях, а на главите им се появиха огнени езици. В този ден се роди Църквата. Но това събитие не е отразено от никой историк по това време.

Тези 120 ученици бяха обикновени мъже и жени, сред които имаше рибари, домакини, бивш бирник, земеделци и слугини. Но чрез тези обикновени хора Бог изгради Църква, която съществува вече 2000 години. За по-малко от 300 години тази малка и незначителна еврейска секта се превърна в официална религия на цялата Римска империя и днес Църквата на Исус Христос наброява повече от един милиард вярващи.

Как успяха да го направят? Какво се случи с тези 120 последователи в деня на Петдесетница в 30 г.сл.Хр.? Тези 120 човека влязоха в контакт с непознатия Бог на християните. Те установиха контакт със Святия Дух.

Днес е Петдесетница, един от най-големите християнски празници през годината. Днес празнуваме изливането на Святия Дух и раждането на Църквата. Но ако не беше дошъл на църква днес или ако не беше погледнал календара, може би и ти нямаше да знаеш, че днес е празник. Този празник обаче е не по-малко важен от Рождество, Великден или Възнесение Христово, но по някаква причина остава незабелязан. Защо?

Може би защото ни е трудно да разберем какво точно се е случило на този ден? Дали защото не сме преживяли своя лична Петдесетница? Или защото да говорим за Духа не е толкова привлекателно, колкото да говорим за роденото в ясли бебе, за пеещите в небето ангели, за даровете на мъдреците и за овчарите, пасящи стадото на хълмовете около Витлеем.

Или може би Петдесетница не привлича толкова внимание, защото не е толкова комерсиализиран празник или защото все още не е национален празник.

Но той е много важен за църквата и за тебе и мене. Ние не трябва да се страхуваме или да игнорираме Святия Дух, но да копнеем за Него. Същият този Дух се е движел по лицето на земята, когато Бог е създавал света. Същото това присъствие е придобило формата на бебе в яслите на Витлеем.

Същият Дух  е ходил по земята 33 години, поучавайки, изцелявайки и прогласявайки Божията любов на всички хора. И същият този Дух е в нас, работи в нас и в църквата, за да донесе Своята любов в този съкрушен свят.

Святият Дух е третото лице на Триединния Бог – Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух. Бог Отец твори, Бог Син изкупва и Святи Дух, който обитава, просветлява и освещава. Бог е един, но в три лица. На Петдесетница празнуваме третото, Святия Дух.

В текста от Йоан, който прочетохме, Исус говори за Утешителя, който идва, за да води учениците в истината, да упреква света за грях и да носи Божията праведност в живота на отрудените и обременените. Божият Дух идва в нас, когато се покаем от греховете си и повярваме в смъртта и възкресението на Неговия Син Исус Христос. И Той ни помага да израстваме в познание на истината за Бога.

Святият Дух дойде на земята със сила. Една сила може да е разрушителна, но може да бъде впрегната в полезно действие. Eнергията от 40 л. бензин например може да експлодира, когато в тях се пусне запалена клечка кибрит. Или може да бъде канализирана в двигателя на една Тойота чрез контролирано горене и да транспортира човек на 500 км.

Експлозиите са зрелищни, но контролираното горене има продължителен ефект и остатъчна мощ. Святият Дух работи по двата начина. На Петдесетница Той ескплоадира и присъствието Му падна върху учениците като огнени езици.

Деяния 2:2-4 „И внезапно стана шум от небето, като фученето на силен вятър… явиха им се езици, като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Святия Дух и почнаха дa говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.“

Според един коментатор фученето на вятъра символизира силата на Духа да изобличава и обръща към вярата, огнените езици са символ на очистването на грешниците от греха, а говоренето на езици сочи към прогласяването на благата вест на много езици след раждането на църквата.

Тези зрелищни аудио и видео ефекти, това своеобразно шоу „Звук и светлина“ привлече вниманието на дошлите за празника и даде възможност на Петър да проповядва една пламенна проповед. Така хиляди животи бяха променени от тази експлозия на Божията сила.

Но Святият Дух работи и чрез църквата, която се роди на този ден. Той ни призовава да идваме в църква, да Му се покланяме, освещава ни чрез истината. Работи тихо в нас, докато ходим на работа, докато се грижим за децата си и служим на другите. Дава ни сила за служение.

Преди няколко години инженери, строящи нов мост над Ийст Ривър в Ню Йорк, открили, че разбитият корпус на кораб, потънал преди много години, лежи точно там, където трябвалo да бъдат изградени централните колони на моста. Докарали мощна машина, за да извади кораба, но той не помръдвал.

Тогава на един от инженерите хрумнала необичайна идея. Той казал, „Защо да не накараме прилива да вдигне кораба?“ Докато приливът бил слаб, завързали със здрави въжета корпуса на кораба. Другите краища закрепили към шлеп отгоре. С настъпването на прилива шлепът постепенно вдигнал потъналия кораб. След това корабът бил изтеглен в океана и потопен на място, което нямало да причини бъдещи проблеми.

Святият Дух е като прилив. Той идва тихо и неусетно, но със сила, за да можем да бъдем хората, които Бог иска и да извършим работата, към която Бог ни призовава.

И когато Духът дойде в нас, Той ни дава сила да сочим към Христос. Не към нас и нашите постижения, а към Господ Исус Христос. Святият Дух работи с нашия дух, за да ни даде Неговата праведност. Той ни изобличава за грях, показва ни че не сме толкова добри, колкото мислим и ни кара да коленичим в подножието на кръста и да молим за милост. И тогава Той идва, измива нашите грехове и прогонва нашия страх.

Римляни 8:15 „Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак в страх, но приели сте Дух на осиновение, чрез Който и викаме: Авва, Отче!“

Чрез Святия Дух ние сме осиновени в Божието семейство. Ставаме части от тялото Христово, Църквата.

И когато Святият Дух дойде в живота ни и в църквата, той ни помага да разпространяваме добрата новина, че Исус Христос умря и възкръсна и кани всички да повярват в Него. Духът не сочи към себе си, а към Христос. И Той ни помага ние да не сочим към себе си, а към Христос. Святият Дух прави църквата да бъде най-уникалната организация по лицето на земята.

Един християнин участвал в международна конференция. Всички участници трябвало да се представят. Когато дошъл неговият ред, той казал: „Аз работя за транснационална компания. Имаме клонове във всяка страна на света. Имаме наши представители в почти всеки парламент. Ние сме в бизнеса, свързан с мотивация и промяна на поведението.

Ние управляваме болници, кухни за бежанци и за бедните, кризисни центрове за бременност, университети, издателски къщи, старчески домове и сиропиталища. Ние се грижим за нашите клиенти от раждането им до тяхната смърт.

Занимаваме се със застраховки живот и застраховки за злополуки. Правим трансплантации на духовни сърца. Нашият първоначален Организатор притежава всички недвижими имущества на земята плюс колекция от безкрайно много галактики и съзвездия. Той знае всичко и живее навсякъде. Нашият продукт се предлага безплатно. (Няма достатъчно пари, които да могат да го купят.)

Нашият изпълнителен директор се роди в малко градче, работи като дърводелец, не притежаваше дом, беше неразбран от семейството си, мразен от враговете си, ходи по вода, бе осъден на смърт без процес и възкръсна от смъртта. Аз говоря с Него всеки ден.“

Църквата е най-удивителната организация в света! И ти и аз сме части от нея не защото ние сме направили нещо, a защото Святият Дух ни изобличи за грях, призова ни чрез благата вест, просветли ни чрез мъдростта си, обогати ни чрез даровете си, освети ни и ни пази във вярата, както прави с всички Христови последователи.

Ако Вавилон разбърка всички езици и постави вражда между хората, то Петдесетница даде на всички езика на любовта и ги кани отново в Божието семейство!

Силата на Святият Дух бе изявена на света на този ден преди 2000 години и тази сила присъства и днес чрез нас в църквата. Тази сила поразява разума, стопля сърцето, променя живота, завладява тялото, изостря ума, разширява душата, привдига духа и ни прави да сме повече, отколкото някога сме се надявали.

Тази сила подмладява старите, оживотворява мъртвите. Силата на Святия Дух разтърсва, радва, избавя и привдига. Когато Бог изпраща Духа Си, земята се обновява, хаосът се превръща в творение, Червено море се превръща в магистрала на свободата, вражеските армии отстъпват победени. Когато Бог изпраща Духа Си, едно младо момиче казва „Да“, Исус се ражда, живее и възкръсва, смъртта бива погълната победоносно  и животът никога повече не е същият.

Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух!

Родил ли си се от Духа? Ако не си, то сега можеш да се помолиш и Святият Дух ще влезе в тебе и ще те направи Свое обиталище. Той те кани обратно у дома в Божието семейство. Ще откликнеш ли? Нека се помолим!

Молитва.

______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

08.06.2025 г.

 

Защо вярвам в Ноевия потоп

/проповед/

Увод

Потопът често се изобразява в детските християнски книжки с картинки като едно радостно събитие, в което слон, жираф и лъв надничат над едно корабче, което си плува необезпокоявано в морската шир. Toва е доста подвеждащо и няма нищо общо с историческото събитие.

Филмът „Ной“, който излезе преди няколко години, също изкривява историята. Toва всъщност е фантасмагория, която е вдъхновена от Библейската история, но във филма има много неточности и небиблейски внушения. Като например, че причината за потопа е да бъде съден човека за това, което е причинил на земята. 

За повечето хора всемирният потоп е мит. Много вярват в локални потопи, но не и в Библейския разказ (ако изобщо са го чели).

Библията обаче описва глобален потоп, който покрива всички високи планини под небето и всичко, което диша.

Битие 7:18, 22 „Водите се усилваха и умножаваха много на земята, и ковчегът се носеше по повърхността на водите… Всичко на сушата, което имаше в ноздрите си дъх на живот, измря.“

Доказателства за Потопа

Има силни исторически доказателства, подкрепящи потопа. Знаете ли, че археолозите са открили 250 различни легенди за потопа от 250 различни култури?

В поредицата „Някой се опитва да те направи на маймуна“ Дейвид Мур твърди, че са открити 33 древни култури. В 33 от тях има легенда за потопа.

Например, в Хаваите има легенда, че дълго след смъртта на първия човек светът станал нечестиво, ужасно място. Останал само един добър човек, който се казвал Ну-у. Той направил голямо кану с къща върху него и я напълнил с животни. Водите придошли, покрили цялата земя и убили всички хора. Само Ну-у и семейството му били спасени.

С предаване на историята от поколение на поколение някои аспекти се изгубили, други се променили. Но всяка история прилича забележително много на Библейския разказ.

В 31 от тези легенди се твърди, че потопът е бил всемирен и че е разрушил всичко. В 32 се казва, че човекът е бил спасен някак от Бог в потопа. В 30 се твърди, че е помислено и за животните.

В 25 от тези 33 културни традиции се казва, че ковчегът е заседнал на планински връх. В 29 се описва изпращането на птица от ковчега, за да намери земя. В 30 от тях се казва, че дъгата е символ на Божествена благодат.

В 31 се казва, че първото нещо, което хората направили, щом стъпили на земята, било да се поклонят на Бога.

Смята се, че ако изолирани култури имат една и съща устна традиция, най-вероятно става въпрос за действително случило се историческо събитие.

Съществуват силни геологожки доказателства в подкрепа на потопа. Например, учените казват, че за формирането на Гранд Каньон в Щатите са били нужни милиарди години ерозиращо действие на река Колорадо.

Но знаете ли, че най-високата част на Гранд Каньон има по-голяма надморска височина от мястото, където извира река Колорадо? Това означава, че реката е трябвало да тече нагоре в продължение на милиони години, преди да ерозира ждрело, което е достатъчно дълбоко, за да започне да тече надолу.

Всъщност, Гранд Каньон най-вероятно е бил формиран в продължение на дни под огромно хидравлично налягане, причинено от водите в потопа.

Знаете ли, че на връх Арарат, който е висок 5165 м., са намерени морски вкаменелости? На Еверест в Хималаите също са открити морски вкаменелости.

Ако е имало глобален потоп бихме очаквали милиони и милиони тела на мъртви животни да бъдат пометени на различни места от огромния отток от потопа.

Следователно бихме очаквали оттичането да отложи тонове мъртви тела в големи гробове и да открием фосилни легла или гробища, пълни с всякакви видове мъртви животни, които след това бързо са затрупани от тонове кал.

В полупустинните плата Кару в Южна Африка е открито фосилно легло, което съдържа 800 милиарда скелети на гръбначни животни. В друго фосилно легло в Гейнсвил, Флорида, с размери 36 х 18 х 4.5 м са открити вкаменелости на акули, китове, морски крави, алигатори, костенурки, змии, миещи мечки, вълци, саблезъби тигри, слонове, носорози, коне, камили и др.

Въпросът е, как всички тези животни са се озовали във Флорида? Отговорът: те са били отложени там от оттичането на гигантски потоп.

В Аляска са открили стотици замръзнали мамути. Много от тях все още стоят в изправена позиция, с прясна храна в стомасите, а някои дори с тропически растения в устата. Някои от жителите на Аляска твърдят, че са яли месо от мамут. Използвали са трион, за да отрежат големи късове месо от тях.

Няма начин да се обяснят тези феномени освен с последствията от глобален потоп. При такъв катаклизъм въглищни нефтени залежи биха се формирали за много кратко време.

Битие 7:11 „В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всички извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните водопади се спуснаха.“

Авторът Кен Хам пише, че „Ноевият потоп бил много по-унищожителен, отколкото всеки 40-дневен валеж от дъжд може да бъде. Писанието казва, че „всичките извори на голямата бездна“ са изгригнали.

Земната кора се е разтърсвала от земетресения, вулкани и гейзери от разтопена лава и вряла вода, действащи с опустошителна и ескплозивна сила. Тези изригвания престанали едва след 150-тия ден от потопа. Земята буквално е вряла и кипяла под водите почти 5 месеца!“

Тоест, водата е дошла не само от небето, както смятат мнозина, но и от под земята.

Много учени днес смятат, че на земята е имало един огромен континент (вж. Битие 1:9, „Да се събере в едно място водата, която е под небето, за да се яви сушата.“) Но когато водата е изригнала, този супер континент се е разцепил на гигантски късове. Водата е продължила да изригва и в следващите месеци тези големи късове земя достигнали настоящото си положение и формирали днешните континенти. 

Битие 1:6-7 „И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода. И Бог създаде простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана така.

Според много учени, преди потопа земята била обвита от парна обвивка, или простор. Очевидно над нея също е имало вода, може би под формата на ледени кристали. И когато изворите на бездната се отворили, в атмосферата били изхвърлена гореща вода, лава и пепел от вулканите. Това разтопило тази парна обвивка и от небето валяла кал върху цялата земя в продължение на 40 дни и 40 нощи.

Ако тази теория е вярна, тогава бихме очаквали по цялата земя преди потопа да има субтропичен климат, защото този парен простор създавал „парников ефект“ навсякъде.

Тази теория се подкрепя от фосилните данни. Например, на най-северните части на островите на Ванкувър са открили вкаменелости от палмови дървета. На островите Шпицберген са намерени листа от палмови дървета с дължина 3-4 м.

В Аляска са открили камили, лъвове, коне, мамути, тигри, бизони, овце, носорози и др. Те не живеят там днес, защото е студено. Но някога е било топло. На южния полюс са открили вкаменелости от гъсти гори с дървета, достигащи 3 м. в диаметър.

Освен всичко друго, парната обвивка е отразявала вредната радиация, идваща от слънцето, което е помагало на растенията и животните да живеят по-дълго. И това обяснява защо средната възраст на хората преди потопа била над 900 години.

Но след потопа възрастта започнала да намалява много бързо.

Освен това, преди потопа растенията и животните също живеели по-дълго и били по-големи. Мъхът достигал метър, aспержите достигали повече от 10 м. Хлебарките били над 30 см в диаметър. Представяш ли си да стъпиш върху някоя нощем?

Имало е миди над 60 см в диаметър, свине с размерите на крава, камили високи над 4 метра и т.н. Според някои динозаврите са гущери, които не спирали да растат, докато живеят. Т.е., динозаврите са остарели гущери.

Ноевият ковчег

Но да се върнем на потопа и Ноевия ковчег. Как е изглеждал той и как е могъл да оцелее в този катастрофичен потоп?

Ковчегът е можел да оцелее, защото е бил в състояние да преодолява вълни с височина 30 м. Бил е голям колкото футболен стадион – поне 137 м. дълъг, 23 м. широк и 14 м. висок. Възможно е освен Ной и синовете му, за построяването му да са помагали и други работници. Техните инструменти не са били никак примитивни.

Относно това как е възможно да събере толкова много животни, отговорът е, че те са пристигали при ковчега сами, сякаш водени от инстинкт за връщане у дома и сами са се качвали по рампата. Макар да става въпрос за свърхестествено събитие, можем да го сравним с внушителното миграционно поведение, което наблюдаваме в някои животни днес.

Животните са били млади, за да могат да оставят поколение след потопа. Затова не са представлявали проблем с размера си, нуждаели са се от по-малко храна и са отделяли по-малко отпадъци.

Средният ръст на динозаврите например е бил като на овца. Според ученият креационист Джон Удморап, за запазването на създадените видове, доведени от Бог в ковчега, са били необходими най-много 16000 животни. Освен това, в ковчега е трябвало да влязат само видовете родоначалници на сегашните видове.

Когато бяхме във възстановката на ковчега в Уилямстаун, Кентъки, бяхме удивени колко гениални системи за съхранение и разпределение на водата и храната би могъл да има ковчегът. Възможно е да е имало водопроводна система на водонапорен принцип, вентилационна система, задействана от вятъра или вълните, дозатори за зърното на животните и др.

Защо Бог унищожи земята?

Битие 6:5,8 „И … видя Господ, че се умножава покварата на човека по земята, и че всичките мисли на сърцето му клонят постоянно към зло… А Ной придоби Господното благоволение.“

Всички хора бяха покварени в сърцата си, затова Бог ги осъди на унищожение. Единствено Ной беше пощаден от Божието наказание. Ще кажете, как е възможно Бог да е толкова жесток? Но Божието слово казва, че няма праведен нито един (Римляни 3:23). По скоро въпросът трябва да е, защо Бог не ни унищожи всички?

Бог използва потопа, за да отдели и пречисти онези, които вярват в Него от другите, които не вярват. И за да не повтаряме същите грешки като съвременниците на Ной, Бог ни даде Своето слово.

От него разбираме, че

Матей 18:11 „Исус Христос дойде да спаси погиналото.“

Ноевият ковчег е символ на Исус Христос. Както Ной и семейството му се спасяват с ковчега, избавени от водите на потопа, така всеки, който повярва в Исус Христос като Господ и Спасител, ще бъде пощаден от идващия страшен съд над човечеството. Ще бъде избавен от огъня, който ще унищожи земята след последните дни.

2 Петър 3:7 „Така чрез същото слово и днешните небе и земя са пазени за огъня, съхранени до деня на страшния съд и на загиването на нечестивите човеци.“

Исус Христос прилича и по друго на Ноевия ковчег. Ной и семейството му трябваше да влязат през вратата на ковчега, за да се спасят и Господ затвори вратата след тях. Така и ние трябва да минем през Вратата Исус, за да се спасим и да не бъдем вечно отделени от Бога. Той каза,

Йоан 10:9 „Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира“.

Заключение

В заключение, има безброй исторически и геоложки доказателства в подкрепа на Библейския разказ за потопа. Ако приемем буквално този разказ, той обяснява много иначе необясними феномени, които наблюдаваме на земята.

Ковчегът е можел да оцелее, защото е бил достатъчно голям. Имало е място за всички животни. Бог е изчислил всичко до най-малката подробност и е дал напъствия на Ной как да построи ковчега.

И най-накрая, ковчегът сочи към Исус. Как трябва да отговорим на историята за всемирния потоп и Ноевия ковчег?

Един мъж на име Робърт Фългъм написва есе на тема „Всичко, което трябва да зная, съм научил от Ноевия ковчег.“ Ето го:

1.     Не изпускай ковчега.

2.     Помни, че всички сме в кюпа (в лодката).

3.     Планирай предварително. Ной построи ковчега преди да завали дъжд.

4.     Бъди във форма. Когато си на 600 години някой може да те помоли да направиш нещо голямо.

5.     Не слушай критиците, просто се залови за работата, която трябва да се свърши.

6.     За по-сигурно, пътувай по двойки.

7.     Скоростта не е най-важната. Охлювите са били на борда заедно с леопардите.

8.     Помни, че ковчегът е построен от аматьори, а Титаник – от професионалисти.

9.     Без значение колко силна е бурята, когато си с Бог, винаги те очаква дъга.

Молитва.

_________________

09.03.2025 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Непокорният вярващ (Йона 1)

/проповед/

Днес стартираме поредица проповеди върху книгата Йона. Това е уникална книга сред малките пророци в СЗ. Обикновено пророците записват пророческите послания на Бог към народа на Израел или други нации. Тази книга е за живота на пророк Йона, не за неговото послание. Книгата ни поразява със своята искреност – колко от нас биха написали книга за това как сме бягали от Бога в своето непокорство?

Основно действащо лице в нея е Бог, не Йона. В книгата виждаме темата за греха на непокорството, покаянието, благодатта и надеждата. Днес ще разгледаме първа глава от книгата Йона. Темата ни днес е „Непокорният вярващ”.

Според някои тази случка трябва да се тълкува алегорично. Но Библията не се отнася към нея по този начин. Самият разказ е написан като исторически и не съдържа никакво указание, че трябва да се възприема като мит, легенда или алегория.

4 Царе 14:25 споменава Йон като историческа личност, живяла през 8 в.пр.Хр. и пророкувал в Северното царство Израел около 75 г. след Елисей. Това е било време, когато Израел е възвърнал своята сила и просперитет. Цар Йеровоам II успява да победи Сирия, Моав и Амон и с това да установи време на просперитет за царството.

Исус също възприема Йон като историческа личност, като потвърждава, че Йоновата проповед става причина за покаянието на жителите на Ниневия. Исус дори сравнява тази история със собствената си смърт и възкресение: “Защото, както Йон беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи. (Мат. 12:40,41)

Но нека видим какви уроци можем да научим от тази глава относно това какво се случва, когато един вярващ се разбунтува против Бога. Първо ще се запознаем с истинската природа на непокорството. После ще разгледаме ужасните последствия и накрая ще видим какъв е трагичният му край.

1. Истинската природа на непокорството (ст. 1-3)

Йона 1:1-3 “Господнето слово дойде към Йона, Аматиевия син, и каза: Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му излезе пред Мене. Но Йона стана да побегне в Тарсис от Господнето присъствие; и като слезе в Йопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и се качи на него, за да отиде с тях в Тарсис, бягайки от Господнето присъствие.”

Истинската природа на непокорството е видна от казаното в ст. 3. “Но Йона стана да побегне в Тарсис от Господнето присъствие”. Меко казано, съдбата на Ниневия ни най-малко не го интересуваше. Нещо повече, той ги мразеше, тъй като те бяха най-големите и опасни врагове за Израел. Все едно Бог да изпрати един български свещеник да вика пред Високата порта в Цариград през май 1876 г. Турското правителство да се покае за кръвопролитията по време на Априлското въстание.

Затова той реши да тръгне в противоположната посока. Изтегли си парите от банковата сметка, тръгна без да казва на жена си, децата и приятелите, измина цели 80 км до Йопия, купи билет за кораба и изтощен легна да спи в трюма.

Когато ти и аз изберем да не се покорим на Бог, ние тръгваме в противоположна на неговата посока. Но трябва да разберем, че по този начин тръгваме по пътя на Сатана, пътя на непокорството. Исус каза: “Който не е с Мене, е против Мен” (Мат. 12:30а).

Моряците имат една приказка: “На борда на кораба има само 2 неща –труд или смут. Същото се отнася и за християнския живот – в него има или труд, или смут.

Понякога бунтът е явен и открит, както с Йона (Ваня, когато избягва откъщи). Друг път може да е скрит и завоалиран, но си остава бунт (аз, когато просто не общувах с родителите си).

Истинската природа на бунта е, че ние избираме пътя на Сатана, а не Божия път. Ние избираме пътя на бедите, a не на благословението; пътя на тъгата, а не на радостта; пътя на смъртта, а не на живота! Без значение дали това става като вършим погрешно нещо или не вършим правилното нещо, ние избираме, като Йона, да избягаме от Него.

2.  Ужасните последствия от непокорството (ст. 4-10)

 А.  ЗАГУБА НА ОБЩЕНИЕТО (ст. 5-6).

Йона 1:5-6 „Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Йона беше слязъл и легнал в дъното на кораба, и спеше дълбоко. Затова капитанът на кораба се приближи до него и му каза: Какво става с тебе, спящи? Стани, призови Бога си, дано Бог си спомни за нас и не загинем.“

Взаимоотношенията на Йона с Бог бяха достигнали толкова ниско ниво, че дори когато животът му беше застрашен, той не искаше да се моли! Неговият бунт бе нарушил взаимоотношенията му с Бог, защото непокорството е грях, а грехът винаги нарушава взаимоотношенията с Бог.

Един ден снабдяването с вода в един университет спряло. Извикали водопроводчик, но той не успял да открие повредата. Обадили се на ВиК и оттам изпратили екип да установи причината. След като минали по трасето на водата най-накрая те открили причината. На км и половина от университета, там където тръбата за университета се свързвала с големия водопровод за града, открили че огромна жаба е заседнала в малката тръба и била запушила притока на вода. Вероятно тя е живяла във водата като попова лъжичка, но когато станала голяма, тялото й заседнало в тръбата. 

Същото става и с нашето непокорство срещу Бога. То може да започне като нещо незначително, но с течение на времето да порасне толкова, че напълно да прекъсне нашето взаимоотношения с Бога. Тогава, подобно на Йона, ще ни бъде трудно дори да се молим на Бога, когато сме във време на нужда!

Б.  ЗАГУБА НА СВИДЕТЕЛСТВОТО (ст.7-10)

Йона 1:9-10 „После си казаха един на друг: Елате, да хвърлим жребий, за да разберем поради каква причина е това зло върху нас. И като хвърлиха жребий, той се падна на Йона. Тогава му казаха: Кажи ни, молим ти се, каква е причината за това зло върху нас? Каква е работата ти и откъде идваш? От коя земя си и от кой народ си? А той им отговори: Аз съм евреин и се боя от Господа, небесния Бог, Който създаде морето и сушата. Тогава хората много се уплашиха и му казаха: Защо си сторил това? (Защото те знаеха, че бягаше от Господнето присъствие, понеже им беше казал.)“

Обърнете внимание на ст. 9 и 10. Когато Йона заяви, че ‘се бои от Господа, небесния Бог, Който създаде морето и сушата’, за моряците беше трудно да разберат как е възможно той да се бунтува срещу Бога. Свидетелството на Йона носеше всичко друго, само не и слава на неговия Бог.

И днес мнозина тръбят, че са намерили Пътя, Истината и Живота, но понякога е трудно да им повярваме, защото онова което правят не отговаря на онова, което говорят. Както се пееше в онази песен, те ‘не практикуват това, което проповядват’. И не можем да разберем как е възможно да проявяват такова непокорство.

Все едно Асоциацията на сърдечните хирурзи в България да се събере на конференция и да обсъжда колко важно за сърцето е да се храним с нискокалорични храни, а в почивките да набиват чизбургери, кола и пържени картофки.

Или, свещеници които са бивши и настоящи агенти на Държавна сигурност да проповядват в църква без да са се покаяли за това.

Когато решим да се противим на Божията воля за нашия живот, ние ще загубим своето свидетелство за Исус. Исус не само каза: „Който не е с мен, е против мен”. Той добави: „Който не събира с Мене, разпилява” (Мат. 12:30б).

Когато се бунтуваме срещу Бога, вместо да привличаме хората към Исус, ние ще ги отдалечаваме от Исус. Вместо да ги събираме около Него, ние ще ги разпиляваме далеч от Него. И уви, не е нужно да се отдалечим твърде далеч от Бога, за да накърним нашето свидетелство!

Група младежи решили да разгледат въглищна мина. Едно от момичетата била облечена в бяла рокля и другите се опитали да я накарат да се преоблече. Тя се обърнала към един стар миньор, който щял да бъде техен гид и го попитала: „Не мога ли да сляза с бяла рокля в мината?“ Той отговорил, „Нищо няма да ти попречи да слезеш там облечена в бяла рокля, но ще е много трудно да излезеш с оттам с бяла рокля.

Нищо не пречи на християнина да носи със себе си добро свидетелство там, където отива. Но ще му е много трудно да се върне с добро свидетелство от съмнителни места. Още по-трудно ще му е, ако се бунтува срещу Бога и бяга в противоположна посока.

Не е нужно да се отдалечаваме прекалено много от Бога, за да започне свидетелството ни да отблъсква хората от Христос, вместо да ги привлича към Него!

3.  Трагичният край на непокорството (ст. 11-15)

Йона 1:11-15 „Тогава му казаха: Какво да ти сторим, за да утихне морето за нас? (Защото морето ставаше все по-бурно.) И той им отвърна: Вземете ме и ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас; защото зная, че заради мене ви постигна тази голяма буря. Но хората все още гребяха усилено, за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях. Затова извикаха към Господа: Молим Ти се, Господи, молим Ти се, да не загинем поради живота на този човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото Ти, Господи, си сторил каквото си искал. И така, хванаха Йона и го хвърлиха в морето. Тогава яростта на морето престана.“

В цялата първа глава виждаме падението на Йона. Всичко започва, когато той решава да не се покори на Бога. В това движение надолу Йона ‘слезе’ в Йопия (ст.3), ‘слезе и легна в дъното на кораба’ (ст.5), беше изхвърлен долу в морето (ст. 15) и потъна още по-надълбоко, докато не го погълна ‘голяма риба’ (ст. 17). Неговото непокорство го доведе до най-дълбоко отчаяние.

„Не се лъжете, Бог не е за подиграване! Понеже, каквото посее човек, това и ще пожъне. Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление.” (Гал. 6:7-8а)

Не можеш да посееш лоши навици и да пожънеш добър характер; не може да посееш нечестност и да пожънеш почтеност; не може да посееш жестокост и да пожънеш милост; не може да посееш алчност и да пожънеш щедрост; и не можеш да посееш непокорство против Бог и да пожънеш благословение от Бог. Йона пося непокорство, затова и пожъна унищожение!

Той беше толкова отчаян и безнадежден, че когато го попитаха какво да направят, за да се успокои морето, вместо да се обърне с покаяние към Бога, той предпочете да бъде изхвърлен в морето и с това да сложи край на живота си!

Най-парадоксалното е, че точно с този си акт той се превърна в преобраз на Исус. Той беше готов да жертва живота си, за да спаси моряците. По същия начин Исус пожертва живота Си, за да спаси света. Йона бе „погребан“ в корема на риба и бе „възкресен“ на третия ден. Исус бе погребан в гроб и бе възкресен на третия ден.

Но Йона направи това от отчаяние. Тъй като бе избрал да бяга от Бога, източника на всяка надежда, той достигна до безнадеждно заключение. Докато Божиите деца ще имат винаги надежда за вечността в Христос, трагичният край на християнина който се бунтува против Бога е този, че той ще загуби своята надежда в този живот!

Каква трагедия е да очакваш прекрасен живот на небето, но да трябва да понасяш окаян живот на земята!

Коркова тапа, поставена във вода ще плува на повърхността на водата. Ако я потопите на 3 м под водата, или на 15 м, или дори на 30 м под водата и след това я пуснете, тя ще изплува. Но ако я пуснете на 60 м дълбочина, не може да изплува. Коркът ще поеме водата поради налягането, упражнено върху него и ще натежи.

Същото е и с християнина, който потъне до дълбините на непокорството и греха. Колкото по-голяма е дълбочината, толкова по-малка е вероятността той да изплува и да възстанови правилните си взаимоотношения с Бог. Налягането, упражнявано от продължителното непокорство може до такава степен да разруши съвестта на християнина, че той да се намери в дълбините на отчаянието!

Заключение: Но обърнете внимание на ст. 17. Бог не желаеше да остави Йона да умре в дълбините на морето. По същия начин Бог не желае ти или аз да загинем в дълбините на отчаянието.

Бог работи в живота на Йона, за да го призове от живот на непокорство към живот на покорство; от живот на отчаяние към живот на надежда; от живот на беди към живот на благословения; и той ще направи същото със Своите деца днес. Библията казва: „Господ наказва този, когото обича, и бие всеки син, когото приема.” (Евр. 12:6).

Както някой беше казал, „Понякога трябва да ни повалят по гръб, преди да погледнем нагоре”. Бог трябваше да повали Йона на гръб, за да го накара да погледне нагоре. И той ще направи същото с децата си днес!

Един наш познат във Варна, завършил студент, повярва чрез студентската група. Но реши малко след дипломиране да престане да ходи на църква. Когато говорих с него, той ми каза че църквата е прекалено свята за него, той се чувства прекалено грешен. Това звучи като смирение, но всъщност е прикрита гордост. С други думи, той казваше, че жертвата на Исус на кръста не беше достатъчна, за да покрие неговите грехове.

Той живя в бунт няколко години. След няколко седмици го срещнах. Каза ми, че вече е тръгнал на църква, защото бил паднал толкова ниско, че достигнал дъното. Очевидно той беше паднал по гръб и беше погледнал нагоре, слава на Бога.

Има ли област в твоя живот, в която живееш в бунт с Бога? Не чакай да бъдеш повален по гръб на земята, за да погледнеш нагоре! Изповядай непокорството си срещу Бога и поискай неговата прошка! Същият Бог, който даде на Йона втори шанс, иска да даде втори шанс и на тебе.

Може би вече си повален по гръб на земята. Подобно на Йона ти си достигнал дъното! Не се отчайвай! Бог може да те освободи от безнадеждността на корема на рибата и да те положи на сушата на правилните взаимоотношения с Него. Той може да го направи, ако изповядаш греха си, ако се покаеш за своето непокорство и отново се посветиш да живееш за Негова слава.

______________________

12.03.2023 г.

БПЦ "Нов живот" - Варна

Кой е капитанът на твоя кораб? (Лука 8:22-25)

/проповед от поредицата "Спасителят на света" върху Евангелието от Лука/

Холивудски режисьор снимал касов филм в пустинята. Един ден при него дошъл стар индианец и му казал: - Утре ще вали. И на другия ден заваляло. След няколко дни старият индианец пак се появил, приближил се до режисьора и казал: - Утре ще има буря. И на другия ден се разразила страхотна буря, която временно спряла снимките. Режисьорът много се впечатлил от метеорологичните прогнози на стария индианец и казал на секретарката си да го вземе на щат. След още няколко успешни прогнози обаче индианецът не се появил три седмици. Тогава режисьорът пратил да го потърсят. - Утре снимам важна сцена и разчитам на теб - казал му той. Какво ще е времето? Старият индианец свил рамене. - Не знам. Радио счупено.

Някои бури заплашват живота на хора и когато научим, че хората са оцелели, въздъхваме с облекчение. Има случаи на хора, които оцеляват след като престояват с дни под развалините на земетресение, или с лодка в морето, или при друго трагично бедствие.

Авторът на християнски книги Робърт Мънгър пише за едно свое преживяване в буря: „Да си нападнат от ветрове и вълни в буйно море е като да си прегазен от влак в тъмен тунел.

„Наближаваше полунощ. Докато правех последна обиколка на палубата, всичко навяваше физически страх. Светлините на кораба осветяваха само на 2-3 метра морето. Всяка вълна се виждаше чак когато се издигаше, за да се разбие после. На няколко пъти ме споходи мисълта, ами ако вълните ме отнесат през борда, докато правя моите обиколки? Никой няма да разбере. Ще се изгубя завинаги в едно буйно, гневно море. Възможността за смърт беше достатъчна, за да ангажира ума ми. Но почти толкова ужасяващо колкото потъването беше страхът да падна в тъмнината и смъртта съвсем сам. Без да видя никого другиго. Без да чуя никого. Без да има към кого да се обърна за помощ. Изтриване на живота. Хванат. В капан. Точно там, в окото на бурята.“

Но бури има не само във физическия свят. Има и духовни бури, които ни връхлитат от време на време. Като вярващи ние знаем, че можем да оцелеем в тях, ако уповаваме на Исус.

Ние продължаваме с поредицата „Спасителят на света“ върху евангелието на Лука (показвам книжката Революция и чета от нея). След като беше кръстен и изпитан в пустинята, Исус започна своето служение. Той проповядва Божието царство в Галилея, изнесе проповедта в равнината. Върши чудеса и знамения, включително възкреси сина на вдовицата, за да потвъри, че Той е Божият Син и в Него можем да имаме живот за вечността.

Последния път говорихме за притчата на сеяча и с помощта на Вальо видяхме колко важно е за нас като християни да внимаваме как слушаме, когато Исус говори и да прилагаме Словото в живота си. Днес ще разгледаме един друг урок, който Исус даде на своите ученици, и който също е нужно да чуем внимателно. Ще разгледаме Лука 8:22-25 и ще поговорим за това как можем да оцеляваме в бурите на живота.

Лука 8:22-25 „А в един от тези дни Той влезе в една ладия с учениците Си и им каза: Да минем на отсрещната страна на езерото. И отплаваха. А като плаваха, Той заспа; и над езерото се надигна буреносен вятър и вълните ги заплашваха така, че бяха в опасност. И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставнико! Наставнико! Загиваме! А той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и те се успокоиха и настана тишина. Исус им каза: Къде е вярата ви? А те, уплашени, се чудеха и си казваха един на друг: Кой ли ще е Този, Който заповядва на ветровете и водата и те Му се покоряват?”

Исус влиза в ладията с учениците Си и им казва да минат на отсрещната страна на езерото. Те още не знаят какво ще се случи и колко жизнено важно за тях е, че Исус е с тях в лодката.

Когато учениците влязоха в ладията, морето беше спокойно. Но скоро след това щеше да се разрази буря. Понякога в живота ни се струва, че всичко е спокойно и нищо не може да ни уплаши. Но често това спокойствие се оказва измамно. Оказва се затишие пред буря.

Много хора се отправят в открито море със своята лодка с големи очаквания. Над тях грее ясното слънце, а тихият бриз издува платната на тяхната лодка. Всичко изглежда под контрол. Затова или забравят, или не смятат за нужно да вземат Исус в лодката си. Искат сами да я управляват. Не искат да са подчинени на Капитана на лодката, не желаят да изпълняват заповеди. Искат да държат руля в ръцете си и да избират своя курс.

През 1875 г. английският поет Уилям Хенли публикува кратко стихотворение, в което се говори за един начин да се справяме с житейските обстоятелства. Поемата, наречена „Непобедим“, завършва с тази известна строфа: „Аз съм господар на съдбата си: Аз съм капитан на душата си.“

Не е ли това викът на хората днес?! Не желаят ли повечето хора да са си свой собствен бог и да са господар на съдбата си?

Но мнозина са се убедили, че когато сами управляват кораба на живота си, са претърпявали корабокрушение. Стигали са до задънена улица.

През ноември 1975 г. седемдесет и пет затворници започнали да копаят таен тунел, който трябвало да ги отведе от другата страна на стената на затвора Салтило в северно Мексико. На 18 април 1976 г. те минали през тунела и се озовали в съдебната зала на близкия съд, в която много от тях били осъдени. Изненаданите съдии върнали всички 75-има в затвора.

Без Исус резултатът е задънена улица.

Повече от година сега живеем в пандемия. Макар и през лятото ситуацията да изглежда под контрол, специалистите предупреждават за нова вълна през есента. Как можем да оцелеем в тази нестихваща буря? Как можем да устоим на изкушението да се откажем от вярата?

Как да устоим посред всекидневните тревоги? Как да оцелеем в бурите на брака ни? Как да се справим с критиката? Как да понесем лошите новини, които неминуемо ще чуем през тази година?

Ако се надяваш да преминеш през живота без проблеми, без да си критикуван, без изкушения, лоши новини и трагични моменти, ти живееш в един илюзорен свят.

За да оцелеем, трябва да сме сигурни, че Исус е на борда на нашия кораб.

Поканил ли си Исус да бъде капитан на кораба на твоя живот? Ако не си, можеш да го направиш още сега, докато слушаш. Можеш да Му се довериш като на твой Господ и Спасител! Защото...

Деяния 4:12 „... чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.“ Защо? Защото никой друг безгрешен човек не е умрял, за да плати цената за нашия грях.

Когато изповядаш Исус като Твой Господ и Спасител, ти се новораждаш и получаваш спасение и вечен живот. Но това не е всичко.

Исус става капитан на твоя кораб. А това ти дава много други благословения.

Първо, когато Исус е капитан на нашия кораб, Той ни дава цел и посока в нашия живот.

Исус каза, „Да минем на отвъдната страна...“ (ст.22)

Много хора живеят ден за ден, без цел и посока. Не знаят защо са се родили на тази земя и къде отиват. Мислят, че са еволюирал планктон.

Римляни 8:28 „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.“

Призовани според Неговото намерение, да вървят в определената от Него посока. Исус даде на учениците посока. Каза, „Да минем на отвъдната страна.“ Да преминем от царството на мрака в царството на светлината. Да сменим Сатаната с истинския Капитан на душата, Исус!

Когато четем Библията, в нея Бог ни дава целта и посоката на нашия живот. Като тяло Христово, ние имаме цел тук в този град. Той иска ние да бъдем сол и светлина в този свят. Да светим за Исус. Да се насърчаваме един друг. Да си носим товара един друг. Да се назидаваме да вървим в пътя Исус. Това е нашата цел. В Исус аз знам защо съм тук.

Пеперудите монарх са известен вид пеперуди, които привличат погледа с изящната си красота. Всяка есен те мигрират от Канада до Ангагуео, Мексико и с удивителна точност се събират на върха на планина точно на 1 ноември. Учените са опитвали да разберат на какво се дължи способността на пеперудите монарх да навигират през това огромно разстояние с такава точност.

В изследване, спонсорирано от Американския институт за здраве, учените боядисали антените на група пеперуди. Някои били боядисани в черно, a други с прозрачен слой боя. Това елиминирало чувството за миризма при двете групи. Открили, че пеперудите с прозрачна боя успели да намерят пътя за мигриране, а тези чиито антени били недостъпни за светлината се дезориентирали и се объркали. Изследователите достигнали до заключението, че тези красиви създания зависят напълно от слънцето за посоката на летене. Подобно на GPS, те се ориентират по слънчевата светлина, за да открият точното си местоположение.

По същия начин и ние сме напълно зависими от Сина, за да мигрираме в живота си и да насочваме в правилната посока нашия кораб.

Първо, Исус дава цел и посока на нашия живот. Второ, когато Исус е капитан на кораба на живота ни, ние получаваме увереност за вечен живот.

Без значение какво щеше да се случи, Исус каза на учениците, че те ще достигнат до отвъдната страна. В Исус имаме увереност, че ще стигнем до отсрещния бряг. Ние сме спасени за цялата вечност. Исус е не само Капитан на нашия кораб, който ни задава посоката на движение. Той е и котвата на кораба. Той е котвата, която ни държи. Той ни дава надежда...

Евреи 6:19-20 „която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата; където Исус като предтеча влезе за нас.“

В новозаветни времена, ако корабът хвърлял котва в пристанище по време на прилив, след отлива водата се отдръпвала и той се озовавал на сушата. Тогава вдигали котвата и я хвърляли навътре във водата. Нямало никакво значение дали ще духа силен насрещен вятър. Хората разбирали, че когато дойде следващия прилив, корабът ще последва котвата във водата.

Както се пее в една песен, „В окото на бурята Ти си в контрол. Посред войната ти пазиш моята душа. Само ти си котва, когато платната са разкъсани. Любовта Ти ме обгражда в окото на бурята.“

На логото на нашата църква има кораб. Той символизира църквата и всички нейни членове, които се движат в една посока, движени от Святия Дух. Кръстът е този, който държи платната. А котвата символизира Исус - нашата надежда за спасение.

Исус е нашата котва. Исус е на небето и ако ти си спасен, ще отидеш на небето, защото Исус е там. Котвата е гаранцията, че някой ден корабът ти ще влезе във водата.

2 Tимотей 1:12 „зная в Кого съм повярвал и съм уверен, че Той е силен да опази до онзи ден онова, което съм Му поверил.“

Божията сила ни пази до онзи ден, когато ще Го видим лице в лице.

Когато говорим за бури, нека си спомним за Ной. Каква буря преживя той само! Ной нямаше защо да се тревожи да не падне от кораба. Защо? Защото се казва, че „Господ го затвори вътре“. (Битие 7:16)

Сигурно морето е било бурно. Може Ной да е залитал и да е падал вътре в ковчега. Но не падна от ковчега. Той беше в безопасност там. По пътя можем да получаваме ожулвания, натъртвания, синини..., но нашето спасение е сигурно. Исус е нашата котва.

С Исус на борда получаваме цел и посока и имаме увереност в нашето спасение за вечността.

Трето, с Исус на борда на нашия кораб ние не само имаме цел и посока и увереност в спасението, но Той ни дава и стабилност в неочакваните житейски кризи.

Обърнете внимание на ст. 23:

Лука 8:23 „И бурен вятър се устреми върху езерото, и вълните ги заливаха, така че бяха в опасност.“

Тук виждаме, че вълните идват внезапно. Макар и Генисаретското езеро да не е било голямо и обикновено да е било спокойно и гладко като огледало, очевидци разказват, че са го виждали да се разпенва и да завира като котел под напора на яростен студен вятър от хълмовете на изток. Издигащият се под негово влияние горещ въздух се завихря и така се разразява буря.

И в нашия живот бурите се надигат внезапно. Това може да е загуба на работа и средства за препитание, може да е буря във взаимоотношенията, внезапно появило се заболяване или дори новини за внезапна смърт на член на семейството, дошли по телефона.

Когато преди около две седмици футболистът на Дания Кристиан Ериксен колабира по време на футболен мач от Европейското първенство. Докато му оказваха първа помощ, за да го стабилизират, жена му е долу при футболистите и през сълзи казва: „Не искам да умира!“

Внезапна криза, непричинена от нищо. Никой не е застрахован. Изведнъж целият ти живот се преобръща.

Обърнете внимание, това че Исус е в лодката не означава, че лодката е застрахована срещу бури. Много християни мислят, че бурите са само за невярващите. Няма нищо по-далеч от истината.

Можеш да си в центъра на Божията воля и да преминаваш през ураган от всякакви беди. Непокорството също може да доведе до буря. Вижте какво се случи с Йона. Но често бурите са Божия начин Той да ни направи по-силни.

Лука 8:24 „И дойдоха, та Го разбудиха, и казаха; Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмри вятъра и развълнуваната вода; и уталожиха се, и настана тишина.“

Исус стана и успокои вятъра, и бурята престана. Но основната буря, която занимаваше Исус беше бурята от страх, който бе обхванал учениците. За този вид бури говорим. Няма нужда да гледаме на обстоятелствата, трябва само да погледнем към Исус. Страхът идва, когато гледаме към бурята. Вярата се ражда, когато гледаме към Спасителя.

В някои преводи вместо „А Той се събуди и смъмри вятъра“ се казва, „А Той се изправи...“ Исус не се наведе, а се изправи над бурята. Когато признаем Исус за Спасител и Господар на нашия кораб, можем да сме сигурни в едно – няма да е нужно да се навеждаме под бурите, а ще се изправяме над тях. Ще се издигаме над обстоятелствата на живота и ще преживяваме мир.

И последно, освен че ни дава цел, посока, увереност в спасението и стабилност, Капитанът на нашия кораб Исус ни дава по-ясно разбиране за това кой е Той.

Лука 8:25 „Кой ли ще е Този, Който заповядва и на ветровете, и на водата, и те Му се покоряват?“

Ние започваме да осъзнаваме колко велика и огромна е силата на нашия Господ. Псалм 107:24 казва, че ние виждаме Божията сила и мощ да се проявяват в дълбокото.

Само Бог знае какви бури ще дойдат в живота ни. Но ти и аз можем да сме уверени, че Той ще ни даде мир.

Филипяни 4:6-7 „Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус.“

През 1555 г. епископът на Лондон и Уестминистър, Никълас Ридли, бил осъден да бъде изгорен на клада поради свидетелството си за Христос. В нощта преди екзекуцията, брат му му предложил да остане с него в затворническата килия, за да му дава утеха. Николас Ридли отказал предложението с думите: „Ако е рекъл Бог, възнамерявам да си легна и да спя спокойно тази нощ.“ Той имал Божия мир в бурята. Затова можел спокойно да се отпусне във вечните ръце на своя Господ и да знае, че Той ще се погрижи за нуждите му.

Ние също можем да имаме мир в бурята, защото когато Исус е в нашия кораб, ние имаме цел и посока, имаме увереност във вечния живот, стабилност в неочаквани кризи и по-дълбоко разбиране за това Кой наистина е Той. Нека се помолим.

_______________

БПЦ "Нов живот" - Варна

27.06.2021

Мисията изпълнена, мисията продължава (Деяния 27,28)

/проповед/

На 13 май започнахме нашето пътуване с Неудържимите от Деяния на апостолите. За почти 4 месеца видяхме как след раждането на църквата благата вест се разпространи от Ерусалим в цяла Юдея и Самария, и до края на земята. Днес ще завършим поредицата върху Деяния, като разгледаме последните две глави – 27-ма и 28-ма.

Но макар и книгата да завършва тук, нейната история продължава. Деянията на Духа все още се пишат и ще продължават да се пишат, докато Исус не се върне отново, за да установи Своето Царство.

Деяния е продължение на мисията на Бог Отец и Исус Христос. Ако в Стария Завет основно действащо лице е Бог, а в евангелията това е Исус, в Деяния виждаме третото лице на Троицата, Святия Дух. Той продължава да говори и води и днес тези, които са приели Исус за Господ и Спасител и са се изпълнили с Духа Му.

Следователно, Деяния е една малка, но съществена част от спасителната мисия на триединния Бог в човешката история. Преди 4 месеца започнах с това, че книгата е продължение или втора част на евангелието на Лука. Тогава прочетохме първия стих на първа глава: „Първата повест написах, о, Теофиле, за всичко, което Исус вършеше и учеше, откак започна...“ (Деяния 1:1).

Оттук разбираме, че раждането, животът, смъртта и възкресението на Исус бяха само началото на мисията на Исус Христос на земята. Тази мисия продължи в Деяния. Малко след увода в 1 гл. четем стиха, който синтезира в себе си посланието на цялата книга и всъщност на мисията на Църквата на земята:

Деяния 1:8 „но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“

И по-нататък в Деяния видяхме как това пророчество започна да се изпълнява. Църквата се роди на Петдесетница, хиляди се присъединиха в Ерусалим. След убийството с камъни на Стефан и последвалото преследване на вярващите, те донесоха благата вест до цяла Юдея и Самария, а по-късно и в цялата Римска империя. Църквата в Антиохия стана щаб квартира за изпращане на мисионери сред езичниците.

Те изпратиха Павел и Варнава да изпълнят тази мисия. Павел осъществи три мисионерски обиколки, достигайки до Филипи, Солун, Атина, Коринт, Ефес и много други големи търговски и религиозни средища на империята.

И накрая, когато Павел беше арестуван в Ерусалим, Исус му се яви и му каза: „Дерзай, защото, както си свидетелствал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.“ (Деяния 23:11) На Павел предстоеше да стигне с благовестието до центъра на Римската империя.

Но това нямаше да е лесно. Павел беше съден от Синедриона, трябваше да се защитава пред Феликс, Фест и Агрипа. Накрая, изправен пред опасността да бъде изпратен отново в Ерусалим и да бъде съден там, той поиска да бъде съден пред кесаря. Това разчисти пътя за неговото заминаване за Рим.

И тук продължаваме нашия разказ за световната мисия на правене на ученици, която Исус ни завеща в Деяния 1:8. От центъра на юдеизма, Ерусалим, той щеше да пристигне в центъра на езическия свят, Рим.

Това пътуване нямаше да бъде лесно, както ще видим след малко. И докато разглеждаме тези глави ще видим какво да очакваме, докато продължаваме да вървим по пътя, по който тръгна църквата преди 2000 г. – пътя на благовестие и ученичество. Нека прочетем

Деяния 27:1-2 “И когато бе решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и някои други вързани на един стотник, на име Юлий, от Августовия полк. И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.“

Заедно с други затворници Павел отплават с кораб на пътуване, което ще се окаже много дълго и трудно. След двуседмично пътуване те са прехвърлени на по-голям кораб, който заминава за Италия (ст.6).

Плават бавно поради насрещния вятър и след няколко дни пристигат в Книд. Вятърът е толкова силен, че вместо да продължат на запад за Рим, се налага да отплават на юг към Крит.

Но там трябва да вземат трудно решение. Поради трудните атмосферни условия преходът до Крит е отнел много време, а до Рим остава много път. След средата на септември времето става непредвидимо и е опасно за корабоплаване, а сега вече е октомври.

Опитният в корабоплаването Павел знае това, затова съветва екипажа да презимуват там. Но капитанът и собственикът на кораба вземат решение да продължат на още 70 км на запад до Феникс, което е по-удобно за презимуване пристанище. 

В ст. 13 виждаме, че вятърът става благоприятен и екипажът решава да отплават. Но скоро от острова се спуска бурен североизточен вятър, който ги отклонява от курса на юг, далеч от острова, в открито море.

Бурята е толкова ужасна, че те препасват кораба, за да устои на вълните. Изхвърлят и много от товара. И когато и това не помага, започват да изхвърлят и такелажа на кораба, който при нормални обстоятелства е нужен за корабоплаването.

Ст. 20 показва трагичното положение, в което са изпаднали:

„И понеже много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди, и силната буря напираше, то изчезна вече всяка надежда да бъдем спасени.“

В онези времена не е имало компаси и за навигация са използвали слънцето и звездите. Когато не могат да разчитат и на тях, тогава екипажът губи всякаква надежда за спасение. Но един от тях гледа различно на нещата:

Деяния 27:21-26: „А след дълго неядене Павел застана между тях и рече: Мъже, братя, трябваше да ме слушате да не тръгвате от Крит, за да не ни постигне тази повреда и загуба. Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само корабът; защото ангел от Бога, Чийто съм аз и на Когото служа, застана до мене тази нощ и рече: Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред кесаря; и ето, Бог ти подари всички, които плават с тебе. Затова, братя, бъдете бодри; защото вярвам на Бога, че ще бъде тъй, както ми бе казано. Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.“

Ангел Господен се е явил на Павел и му е казал, че той ще застане пред кесаря и не само това, но никой от тях няма да загине. Затова Павел насърчава хората да бъдат бодри. И наистина, на четиринадесетата нощ от бурята моряците усещат, че се приближават до суша. Измерват дълбочината и установяват, че тя намалява. На разсъмване виждат залив удобен за акостиране (ст.39). Поемат курс към него, но с това бедите не свършват.

В ст. 41 разбираме, че корабът засяда и предницата се забива в дъното и вълните го разбиват. За да не избягат затворниците в суматохата, войниците се канят да ги убият заедно с Павел, но стотникът им заповядва да не го правят. След което всички скачат във водата и кой как може се добират до брега. „И така стана, че всички излязоха безопасно на сушата“ (ст.44).

В началото на 28 глава научаваме, че този остров е Малта. Местните хора им показват „необикновено човеколюбие“ – приемат ги и наклаждат огън, за да се стоплят.

Но сякаш за да покаже, че не се е отказал да ги унищожи, Сатана прави последен опит да сложи край на пътуването на Павел. Докато събира съчки за огъня, змия изскача от тях и се увива около ръката на апостола. Познавайки, че това е отровна змия, местните очакват всеки момент Павел да падне мъртъв, но за тяхно удивление той продължава да е добре. Защо? Защото Бог ще доведе Павел до Рим. Нито корабокрушения, нито змии ще попречат на Павел да се изправи пред кесаря и да прогласи благата вест!

Накрая в ст. 14 Лука пише, че те пристигат в Рим. Посрещнати са от група християни, които са чули за идването на Павел. В ст. 16 научаваме, че когато влизат в Рим, „позволи се на Павел да живее отделно с войника, който го пазеше.“ Павел е поставен под домашен арест, окован за войник. Сигурно апостолът не си е представял, че ще бъде в окови, когато отиде в Рим, но според Божието предузнание това е единственият начин той да се среща с хора и накрая да стигне до кесаря.

Разбира се, Павел не пропусна тази възможност. Според обичая си, той първо се срещна с евреите от Рим и им изложи благата вест:

Деяния 28:23 „И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там, където живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исус от Мойсеевия закон, и от пророците.“

И както обикновено, научаваме че „едни повярваха... , а други не вярваха.“ (ст.24) Павел отправя последно предизвикателство към тях с цитат от ...... „С уши ще чуете, но никак няма да схванете; и с очи е видите, но никак няма да разберете...“, след което съсредоточава силите си върху езичниците (ст.28).

И тук историята за напредъка на евангелието до краищата на земята внезапно свършва. Лука не ни казва какво се случва с ап. Павел. Ето какво пише в последните стихове:

Деяния 28:30,31 „А Павел преседя цели две години в отделна под наем къща, където приемаше всички, които идваха при него, като проповядваше Божието царство и с пълна дързост поучаваше за Господ Исус Христос, без да му забранява някой.

Иска ни се да научим какво е станало след това с апостола. Този внезапен край на историята сякаш идва, за да ни покаже, че макар и животът на Павел да е към края си, историята на Деяния тепърва започва!

Това е така, защото тя се пише и днес. Тя не завършва със стих 31 на 28-ма глава. Нито пък завършва в Рим. Смята се, че след Рим Павел е освободен, прави още една мисионерска обиколка до Испания и до някои от основаните от него църкви. След това отново е арестуван и обезглавен при Нерон през 68 година.

Без значение дали Павел е ходил до Испания, Деяния на апостолите не завършва в Рим. Тя продължава и днес. Днес, 2000 години по-късно, последователи на Исус се събират всяка неделя на всеки континент на земното кълбо.

Начинът, по който Лука завършва книгата ни показва, че Деянията са нещо повече от живота на най-големия апостол. И от живота на всеки от нас. За Лука не е важно читателите му да знаят какво се случва с Павел. За него е важно ние да разберем, че историята на глобалната мисия на Исус продължава и днес. Тя се пише и днес.

Тази история започна в Ерусалим, средището на юдеизма, в деня на Петдесетница. И тя достигна своята кулминация с идването на Павел в Рим, средището на езическия свят. И ще бъде завършена, когато достигнем краищата на земята с благата вест на Исус Христос. Това е нашата молитва и в това влагаме нашите усилия тук, в „Нов живот“.

Въпросът е, участваш ли ти в тази мисия? Покорен ли си на заповедта на Исус да свидетелстваш за него тук и до краищата на земята?

Но преди да вземеш решение, има неща, които видяхме в цялата книга Деяния и неща, които виждаме в този пасаж. Кои са важните моменти, които не бива да пропускаме, от пътуването на Павел от Кесария до Рим, и които могат да ни помогнат в нашето пътуване с благата вест до краищата на земята?

Няма да е лесно 

Първото нещо, което разбираме от тези две глави е, че мисията ни няма да е лека. Занасянето на евангелието до Рим не беше лесно. Занасянето на евангелието отвъд Рим, до краищата на земята, също няма да е лесно. Ще са нужни мъже и жени, решени да видят мисията изпълнена.

Разбира се, Сатана ще ни се съпротивлява на всяка крачка. Ще предизвиква буря след буря в живота ни, за да ни попречи успешно да завършим пътуването да занесем благовестието до тези, които трябва да го чуят.

Да достигнем до недостигнатите няма да е нито лесно, нито пък ще стане бързо. Пътят ще е дълъг. Това е като да участваш в маратон, който трае цял живот.

Бог работи

Второто нещо, което научаваме от пасажа е, че Бог работи в живота на своите служители. Виждаме това да става многократно в Деяния и го виждаме в нашия пасаж днес. Как Божието провидение се прояви в този пасаж?

Първо, Бог използва един римски езичник на име Юлий, за да заведе Павел от Кесария до Рим. Макар и невярващ, този Юлий се отнесе много човешки с Павел. Дори когато корабът се разби в бреговете на Малта и войниците бяха готови да избият всички затворници, включително Павел, именно Юлий запази неговия живот.

Бог може да използва всеки и всяко нещо, за да ни помага в мисията ни. Той го прави през цялото време.

Бог продължи да работи в живота на Павел и след пристигането му в Рим. Може би си казваш, ако Бог беше с Павел, нямаше да остави да е затворник в Рим. Дали е така, наистина?

Често християните смятат, че Божието водителство се определя взависимост от това дали пред тях има отворена или затворена врата. Ако Бог иска да направят нещо, той отваря врата (тоест, прави нещата да се случват лесно) и обратно, ако не иска, затваря вратата (прави нещата да стават трудно).

Понякога това е вярно, но не бива да го превръщаме в доктрина. Нима това беше вярно за Павел? Беше ли му лесно? Не, не беше. Искаш ли Бог Павел да отиде в Рим? Да, искаше. Защо тогава не го направи лесно за него? Ами защото Бог не винаги работи така.

Павел можеше да си каже, аз съм арестуван, значи Бог не иска да отивам в Рим. Бурята ни попречи на пътуването, значи Бог не ме иска там. Корабът ни се носи в открито море и сигурно ще загинем. Няма как да отида в Рим. Корабът ни е разбит, ние едва се спасихме на о-в Малта и една змия едва не ме отрови. Бог затваря всички врати, да отида в Рим явно не е Божията воля!

Матей 7:13,14 „Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които минават през тях. 14 Понеже тясна е портата и стеснен (в някои преводи „труден“) е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират.“

Ако пътят пред теб изглежда труден, това не означава, че Бог е затворил врата пред тебе и иска да минеш по друг път. И ако пътят изглежда лесен, това не означава, че Бог е отворил врата пред тебе и вършиш правилното нещо. Всъщност, може да вървиш по пътя на погибел!

Павел беше точно там, където Бог искаше той да бъде. Той влезе в Рим като затворник. Едва ли си е представял така своето пристигане и пребиваване там. Но затворничеството на Павел също беше част от Божия план за него.

Знаеш ли, че по време на пребиваването си в затвора в Рим Павел е написал 4 от книгите в Библията? Той беше под домашен арест, вързан с окови за войник, което означаваше, че той имаше много повече време за размишление и писане, отколкото ако беше свободен. В резултат той написа писмата до Ефесяните, Филипяните, Колосяните и Филимон. Ако не беше дошъл в Рим като затворник, НЗ щеше да е по-къс с 4 книги.

По същия начин Бог има план и за твоя живот. Както писа Павел на римляните, „всичко съдейства за добро за тези, които любят Бог, които са призовани според Неговото намерение (Римляни 8:28).

Ако Павел не беше пристигнал като затворник, вероятността той да прогласи благата вест пред кесаря щеше да е нищожна. Сега, Павел щеше да може да напише накрая в писмото си до Филипяните, „Поздравяват ви всички светии, а особено тези, които са от дома на кесаря. (4:22)

Бог взе ареста и затворничеството на Павел и ги използва за добро. По същия начин той може да използва изпитанията и трудностите в живота ти за добро. За продължаващата мисия на Духа в света.

Въпросът е, искаш ли ти да си част от тази глобална мисия? Или ще останеш само пасивен наблюдател на удивителното дело на Исус на земята чрез църквата, движена от Святия Дух?

През последните 4 месеца имахме възможност да чуем тази велика история, която ще завърши, когато достигне до краищата на земята, както Исус каза в Деяния 1:8. Но делото на Исус на земята продължава до Неговото завръщане.

Той наистина ще се върне. И когато Той се върне, единственото нещо, което ще има значение, е дали аз и ти сме били част от тази мисия.

Някои от вас трябва да влезете в тази история, като изповядате Исус Христос като Господ и Спасител. Може би днес Святият Дух отваря сърцето ти да повярваш в благата вест и да се довериш на Исус за първи път. Ще се радвам след службата да дойдеш при мен и да поговорим.

Може би си повярвал преди месеци или година, но още не си направил първата крачка на покорство и не си взел водно кръщение. Ако е така, тогава трябва да поговорим кога можеш публично да изявиш вярата си в Христос чрез кръщение.

Или, може би си вярващ от много години, но не участваш активно в мисията на Исус. И може би си осъзнал, че не следваш Исус като благовестваш на другите. Ако е така, тогава ела и нека поговорим за това как и с какво можеш да се включиш в мисията на „Нов живот“ за достигане до невярващите във Варна.

Най-накрая, знаете ли, че от гледна точка на Исус и учениците му ние днес живеем в краищата на света? Варна e била в миналото в края на Римската империя, а с нея се е свършвал светът в съзнанието на нейните поданици, толкова голяма е била тя.

Следователно, когато Исус каза, „ще бъдете свидетели за Мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята“ (Деяния 1:8), той имаше предвид и нас. Като последователи на Исус, които живеят в „края на земята“, ние имаме мисия. Ние не сме тук само за да идваме на църква в неделя, да пеем няколко песни и да слушаме проповед. Ние сме в края на земята, за да бъдем свидетели за Исус Христос. Ние сме в края на земята, за да бъдем част от тази велика история, която започна в Деяния. Част от движението на „Неудържимите“!

Днес ние достигнахме до края на Деяния, но това не е краят на мисията ни. Краят на цялата история предстои да бъде написан. Нека бъдем част от тази история, преди Исус да сложи нейната точка и да се върне за Църквата си.

Амин!