Къде е Бог, когато преминавам през депресия?

 /проповед/

Един бизнесмен на смъртния си одър извикал приятеля си и му казал: „Пешо, искам да ми обещаеш, че когато умра, ще кремираш тленните ми останки.“ Пешо казал, „И какво искаш да направя с въглените?“ Той отговорил, „Просто ги сложи в един плик и ги изпрати по пощата на НАП.“ На плика напиши, „Сега вече имате всичко.“ Колко депресиращо!

Една учителка казала на децата, „Ученици, в живота на мравките има един чудесен пример. Всеки ден мравката отива да работи и работи цял ден. Всеки ден мравката е заета. И накрая какво става?

Малкият Иванчо казал, „Някой стъпва върху нея.“

Може би някой от тук присъстващите днес също се чувства така, сякаш е настъпан от някои хора или обстоятелства. Може би някой и сега преминава през депресия.

Moже би ти сега се чувстваш тъжен, празен, без надежда, обременен... Може да е лека депресия, а може и да е клинична, съпътствана с други симптоми като потиснато настроение, загуба на интерес, загуба или наддаване на тегло, безсъние, безпокойство, умора, чувства на вина, трудна концентрация, суицидни мисли.. Ако тези симптоми продължават седмици наред, може да става въпрос за клинична депресия.

Често причините са физически, като ниска захар и желязо, хормонален дисбаланс, липса на сън. Жените по-често се депресират от мъжете и една от причините е, че те преминават през повече физически промени в тялото си от мъжете.

Ако преминаваш през депресия искам да ти кажа, че това не срамно. Много хора в Библията също са били депресирани.

Като водач на Израил, Мойсей често изпадаше в депресивни мисли. Мине не мине ден, и някой все се оплакваше за нещо. „Искаме вода!‘ „Умираме от глад“. „Искаме нормална храна, мразим тази манна!“ Ако си заобиколен от тайфа хронични мрънкачи ще е трудно да не се депресираш.

Йов също беше депресиран. Той изгуби всичко и прокле деня, в който се е родил.

Йов 3:11 „Защо не умрях при раждането и не издъхнах, щом излязох от утробата?“

Давид беше депресиран.

Псалм 6:2-3 „Смили се над мене, Господи, защото изнемощях; изцели ме, Господи, защото ме болят костите ми. 3 Също и душата ми е твърде смутена; но Ти, Господи, докога?“

Апостол Павел беше депресиран. Във 2 Коринтяни 12 научаваме, че на него му е даден трън в плътта, вероятно за да го държи смирен. Но Павел не харесваше този трън. Никой не обича тръни, които са забити в тялото им или в духа им. Павел каза, че това е пратеник от Сатана, изпратен за да го измъчва.

Ние не знаем какъв е бил този трън, но знаем, че Бог е позволил на Сатана да измъчва Павел, както позволи на Сатана да измъчва и Йов. Сатана не може да работи срещу един вярващ без позволението на Бог.

Това би трябвало да ни успокоява. Защото Сатана е впрегнат и Бог дърпа юздите, когато види, че той се самозабравя.

Почти всеки се среща с депресията. Но депресията може да бъде победена! Бог чува нашите викове и отговаря на нашите молитви.

Псалм 40:1-2 „Чаках с търпение Господа; и Той се приклони към мен; и послуша вика ми, 2 и ме изведе от гибелната яма, от тинята и калта...“

За Йов се казва, че в края на живота си той беше благословен повече, отколкото в началото. Бог утеши и Павел с думите, „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена.“ (2 Коринтяни 12:9)

Както казва един проповедник, „Бог не даде на Павел обяснение, а надежда.“ Ние не живеем с обяснения, а с надежда! Каква беше надеждата, която му даде? Че Неговата благодат ще му помага и укрепва в болката.

Божията благодат е достатъчна и за нас. Нужно е да се доверим на това Божие обещание и да се молим. Депресията не е приятно преживяване, но с Божията благодат тя може да бъде преодоляна.

Но как на практика може да стане това?

Първо, спри да се оплакваш.

Веднъж чаках на опашка за регистриране на коли. Там имаше един мъж, който непрекъснато мърмореше – колко бавно работят служителите, как закъсняват да отворят след почивката, как компютрите им все забивали...

„Оплакването е като лош дъх, забелязваш го, когато излиза от устата на някой друг, но не от твоята собствена уста.“ – Уил Боуен.

Някои хора не могат да живеят, без да мърморят и да се оплакват.

Филипяни 2:14 „Вършете всичко без да се оплаквате или спорите.“ (Съвременен превод)

Бог ни заповядва да спрем да се оплакваме за всичко. Мърморенето и оплакването само влошава нещата, не ги подобрява. Оплакването не е угодно на Бога. Бог не се впечатли, когато народът на Израил се оплакваше.

Апостол Павел казва в 1 Коринтяни 10, че макар и всички израилтяни да са били свидетели на чудесата и да са яли манна, Бог не благоволи в повечето от тях. Причината? Защото роптаеха. Затова „ги повали с мор в пустинята“. (ст. 5)

Бог не обича роптаенето и натякването, особено когато днес живеем по-добре от всякога. Освен това, помни че когато си изкушен да разкажеш за своите неволи на други хора, половината не се интересуват от това, а останалите се радват, че най-накрая си получил това, което заслужаваш J.

Вместо да се оплакваме за това, което нямаме или което не ни харесва, по-добре да видим какво имаме и да благодарим на Бога за него.

Eдин тийнейджър гледа смартфона си от миналата година и си мисли, че вече е остарял, иска нов. Друг човек използва обикновен мобилен телефон от 10 години и е благодарен, че го има. Това е разликата между негативното и позитивното мислене. Ако се фокусираме върху доброто, това ще ни помага да преодоляваме депресията в живота.

Когато чета коментарите на много хора във фейсбук, понякога си мисля, че ние сме нация от оплаквачи. Оплакваме се за най-малкото нещо! В същото време, за два месеца работа с украинци не чух едно оплакване от тях, а те са във война!

Понеже мърморенето и оплакването е в кръвта ни, около нас все ще се намерят хора, които да ни обезсърчат с негативизма си. Според едни изследвания 77% от всичко, което мислим е негативно и контрапродуктивно за нас. Децата чуват от родителите си „Не, не може“ 148,000 пъти преди да станат на 18 г. Ние подсъзнателно сме програмирани да мислим негативно.

Ако има такива хора в твоето обкръжение, по-добре разреди срещите с тях. Отделяй се от тези, които те унижават или събарят емоционално или духовно.

Притчи 12:26 „Отмини безумния човек, щом си узнал, че той няма разумни устни.“

1 Коринтяни 15:33 „Не се заблуждавайте. „Лошите другари покваряват добрите нрави.“

Избирай приятелите си разумно. Не е добре да си с негативни хора. Ясно е, че не можеш да ги избягваш напълно, но доколкото зависи от теб, стой далеч от тях.

Първо, спри да се оплакваш. Второ,

Настрой  се на правилната честота.

Коя телевизия гледаш? Може би Ринг Тв, ако си фен на спорта. Или History Channel, ако се интересуваш от история, или National Geographic, ако си падаш по природата. Без значение кой е любимият ти канал, би трябвало да си на честотата на Бога и да останеш на нея цял живот.

Хората гледат много предавания и се мислят за много интелигентни. Вярно е, много от тях имат забележителни познания в някои области. Аз съм удивен колко много неща някои хора знаят и помнят, когато гледам „Последният печели.“ Но в редките случаи, когато им задават въпроси върху Библията, обикновено не знаят отговорите. Защо? Защото не са я чели!

Както казваше един мой познат, не е умен този, който чете много, а този, който знае какво да чете. Никой не е истински образован, докато не познае Бога чрез Неговия Син Исус Христос.

Mного наши сънародници твърдят, че вярват в Бога и са християни. Но когато ги запиташ как си представят Бога, обикновено отговорът е, „Той е сила.“ И аз си мисля, по какво този отговор се различава от отговора на атеиста, който твърди, че вселената е продукт от действието на слепи, хаотични сили?

По думите на п-р Симеон Попов, „Има някаква сила“ е жалко обяснение на съществуването на Бога. Днес се говори много за възобновяеми източници на енергия като вятъра и слънцето. Вятърът е въздух, който когато се превърне в урагани и тайфуни става велика сила.

Атомната енергия е сила, която едновременно пленява и ужасява човешките умове. В момента има голяма опасност от авария в най-голямата АЕЦ в Украйна, „Запорожие“ поради това, че тя беше обстрелвана от ракети. На територията на централата се намират руски войници, а сградата се използва и като склад за военна техника...

Атомът е сила. Тогава защо не изградим капище и да се покланяме на бог „Атом“?!

Всички тези сили обаче се подчиняват на физически закони. Но има една Сила, или по-скоро една Личност, която е създала тези закони. Която управлява природата и движи историята към нейния край, второто идване на Божия Син Исус Христос.

Други си представят Бог като беловлас старец, като „дядо Боже“, който е полегнал на облак и наблюдава безучастно какво става на земята в компанията на ангели. Това е абсурдна идея, дължаща се на покъртителна непросветност.

Богът на Библията е триединен личностен Бог, който като бащата в Лука 15 глава чака блудните синове и дъщери да се върнат при Него, за да ги дари със своите добри дарове.

Матей 7:11 „И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече вашият Отец, Който е на небесата, ще даде добри неща на тези, които искат от Него!”

Нещо, което ми помага, когато съм потиснат е увереността, че имам един Баща, който ме обича безусловно. Той не си затваря очите пред моите провали, но също така няма да ме осъди, защото съм в Христос. Той знае всичко за мен и ме обича въпреки моите грешки.

Той знае за всичко, през което преминаваш. Съчувства ти, когато страдаш, когато те боли и когато плачеш. Той може да ти помогне, когато си депресиран. Но как можеш да се свържеш с Него?

Ние се свързваме с Небесния си Баща чрез Неговия Син Исус Христос.

Йоан 14:6 „Исус му каза: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен.“

Римляни 5:1 „И така, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос.“

Ние се свързваме с Бог Отец чрез вяра в Господ Исус Христос и като се предадем на Него. Вярваш ли, че Исус е Синът на живия Бог? Вярваш ли, че Той умря на кръста, за да те спаси от твоите грехове?

Ако вярваш, предай живота си на Него и се покорявай на Неговите заповеди. Вземи водно кръщение, чети Словото, моли се, изпълвай се с Духа Му и Го остави да те води.

Дотук казахме, че ако искаме да победим депресията, трябва да спрем да се оплакваме и да сме настроени на честотата на Бога.

Трето, фокусирай се върху другите хора, не върху себе си.

Много често нашите мисли егоистично са насочени само към нас самите. Един известен автор на романи срещнал стар приятел. След като се разхождали два часа, писателят казал, „След като говорихме достатъчно дълго за мен, нека поговорим за теб! Какво мислиш за последния ми роман?“

Всеки път, когато се фокусираме върху себе си, губят не само хората около нас, но и самите ние! Докато беше на земята, Исус Христос беше загрижен за другите:

Матей 9:36 „А когато видя множествата, смили се над тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.“

Като последователи на Исус Христос, ние също трябва да сме загрижени за другите.

Римляни 12:15 „Радвайте се с онези, които се радват; плачете с онези, които плачат.“

Известната певица Мадона казва в едно интервю, „Може да си мислите, че животът ми е очарователен. Аз съм богата и известна. Имам талантлив и великолепен съпруг, и две красиви деца. Мога да продължавам... Но ако виждате само това, не виждате цялата картина. Аз също имам моменти на съмнения и слабости... Моменти, когато сплетнича и завиждам.“

Според Мадона, лекът за тази болест е добротата. „Когато си депресиран или се чувстваш хванат в капан, излез от себе си и направи нещо добро за някого“, пише тя. „Може да е просто да кажеш една добра дума или да прегърнеш някого.“

С много неща може да не сме съгласни с Мадона, но тук тя казва нещо, което ние би трябвало вече да знаем. Бог ни е поставил тук, където сме, за да благославяме другите.

Бог ни е поставил тук, за да си помагаме един на друг... за да показваме любов един към друг. И когато благославяме другите, благославяме и себе си.

Притчи 11:25 „Благотворната душа ще бъде наситена; и който пои, сам ще бъде напоен.“

Бог иска ние да сме глътка свеж въздух за другите. Да сме лекарството, което лекува болни сърца.

Един проповедник отишъл за риба. Цял ден се опитвал, но не хванал нищо. Накрая видял един стар рибар, чиято чанта била пълна с риба. Попитал го как е успял да улови толкова много риба.

Старият рибар отговорил: „В риболова има три правила, които трябва да следваш: първо, гледай да си колкото се може по-незабележим; второ, гледай да си още по-незабележим; трето, гледай да си съвсем незабележим.

Проповедникът се отдалечил, размишлявайки върху казаното от стария рибар. Казал си, „Това е най-добрият съвет, който съм чувал, за да стана успешен ловец на хора. Трябва да съм колкото се може по-незабележим и да направя Исус Христос видим от всички.“

И това е най-добрият съвет, който знам за това как да се отървем от депресията в живота си. Да престана да мисля за себе си и да изпълня ума си с мисли за Христос и другите. Колкото повече се уча да обичам Христос и другите, толкова по-малко депресиран ще съм аз.

Нека се помолим.

 __________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

18.09.2022 г.

Огледалото на Исус

/проповед/

Прочит Лука 15:11-24

Виждал ли си как реагира 2-годишно дете, когато за първи път се вижда в огледалото? В началото не разпознава своето лице, но след малко възкликва с удоволствие: „Това съм аз!“

Докато Исус разказва историята за блудния син, той сякаш държи пред нас огледало. Отначало четем и си мислим: „Колко много такива хора има!“ Но после изведнъж ни просветва: „Ами че това съм аз! И с мен се случи същото!“ Исус разказва история, която всъщност е нашата история. История за удивителна благодат.

В началото (ст.12) научаваме, че малкият син иска дела от имота си. Тоест, той иска наследството си, възлизащо на 1/3 от имота на баща му. За първоначалните слушатели това искане е звучало скандално. „Как така иска своето наследство, нали баща му е още жив!“ Все едно синът му е казал: „Тате, бих искал да си мъртъв, за да получа наследството си.“ Сигурно те са очаквали да чуят как баща му го е наказал за тези думи.

Но бащата прави нещо безпрецедентно за културата на древния Близък изток. В ст. 12 четем: „И той им раздели имота.“ Бащата избира да остане баща на по-младия син, въпреки че синът не желае повече да бъде негов син. Бащата оставя вратата отворена за сина си. Той избира да носи болката на отхвърлянето. Да живее с отворената рана от загубата на сина си.

Бащата в историята е Бог. Бог ни е създал по свой образ, за да общува с нас. Но с навлизането на греха ние решихме, че нямаме нужда повече от Бог. Заедно с Ницше ние обявихме, че Бог е мъртъв. Решихме да вземем това, което той ни е подарил – характер, дарби, сила и да напуснем Неговия дом. Бог ни обича, затова ни дава свобода на волята. Там, където няма свобода, няма любов.

Синът се впуска с всички сили в хедонистично преследване на житейски удоволствия. Негова максима е „живей за мига“. Toва е неосъзнатата житейска философия на много хора днес. Тя обаче е пагубна философия. Затова хората имат нужда да се огледат в огледалото на Исус.

Скоро малкият син губи всичко и за да оцелее се принуждава да пасе свине (ст.15). И там, в калта и сред нечистите за евреите животни, той „идва на себе си“ (ст.17). Днес употребяваме този израз, когато искаме да кажем, че някой се е осъзнал, или свестил след припадък. Но за евреите от 1 век той значеше нещо малко по-различно – „покая се“.

Това е повратната точка в притчата. Синът е готов да тръгне обратно към дома, но все още не разбира, че там го очаква един баща с разбито сърце. Той се връща у дома с егоистични мотиви, а не защото изпитва угризения oт постъпката си. Истинският мотив да си тръгне към дома е посочен в 17 ст.: „аз умирам от глад“. Гладът е перманентен и нетърпим. Болката е тази, която го кара да си тръгне.

Ние, хората, сме интересни същества. Доста дълго можем да издържаме саморазрушителните си навици и начин на живот, докато тези навици станат толкова силни, че е трудно да бъдат преодолени. Както казва Самюъл Джонсън, „Веригите на навика са твърде малки, за да се усетят, докато станат твърде здрави, за да се счупят.“

Чували ли сте химна „Удивителна благодат“? Той е написан от Джон Нютън – англичанин, който като млад е отявлен атеист, развратник и търговец на роби. Превозва роби от Африка до Америка. По време на една буря в морето през 1748 г. извиква към Бога за милост и като по чудо всички се спасяват. Тогава той се обръща към Бога и пише първият куплет на знаменитата песен „Удивителна благодат“. Ръкоположен е за свещеник през 1764 г. и става влиятелна фигура в английското движение за отмяна на робовладелството.

Едва когато започнем да губим почва под краката си и да потъваме, се сещаме за Бога. Когато се откажем сами да държим кормилото на живота си и го предадем в ръцете на Бога, тогава всичко си идва на мястото. Исус винаги ни очаква с разтворени обятия: „Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка.“ (Матей 11:28)

Стигнал дъното, гладен, без подкрепа от никъде, синът от притчата признава до известна степен греха си: „Тате, съгреших против небето и пред теб; не съм вече достоен да се наричам твой син“ (ст.18-19). Той се надява баща му да го направи „един от наемниците си“ (ст.19). Той призна, че е недостоен да бъде наречен „син на баща си“.

Огледалото на Исус...

В Близкия изток е имало два вида слуги – домашни слуги, които живеели постоянно в къщата на стопанина, и наемни слуги, които били дневни работници на надница. Често безскрупулни търговци наемали работници за деня и не им плащали надницата. Бащата обаче бил толкова справедлив, че дори най-нископоставените и най-безправни работници имали „хляб в излишък“ (ст.17).

Синът желаеше да бъде най-нисшият сред нисшите, но това може би е хитро пресметнат ход. Може би, ако работеше за баща си, щеше след време да се замогне и да върне взетото от него, да изплати своя дълг и така да си върне синовничеството.

Какво прави бащата? Като глава на семейството, от него се очаква да запази семейната чест, като унижи сина и го остави да си носи срама. Когато синът пристигна вкъщи и слугите го уведомиха за неговото пристигане, бащата можеше да им каже: „Какъв син? Аз нямам син. Той е мъртъв.“

Така правят много бащи на мюсюлмански младежи, които се обръщат към Исус. Така правят и някои българи, когато децата им се обръщат към вярата.

Какво щях да направя аз на мястото на този баща? А ти?

Но да се върнем на притчата. Случва се най-неочакваното. „А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се затича, се хвърли на врата му и го целуваше.“ (ст.20) Синът се готви за публично унижение, за удари с камшик и обяснения пред семейството как е прахосал парите. Краткият съюз „а“ изразява обрат, антитеза в историята.

Къде беше бащата? Бащата не си седеше у дома. Той не чакаше сина си зад стените на своя дом, за да не се вдига голям шум, като се върне. Той беше излязал на пътя. Защото всеки ден той чакаше там синът му да се завърне. Бащата искаше да бъде първият, поздравил сина си. Дълго ги беше разделяла пропаст. Сега той беше запълнил пропастта. Беше скъсил дистанцията. Такава е Божията любов – незаслужена благодат. Удивителна благодат.

По същия начин Бог не остана в небесната си обител, но изпрати своя Син да потърси и спаси погиналото (Лука 19:10). Той дойде на земята, за да приеме обратно у дома своите синове и дъщери, които го потърсят и повярват в него. Той дойде, за да запълни пропастта, да скъси дистанцията.

Когато бащата видя своя син, той „се смили“ (ст.20). Думата, използвана на гръцки (еспланхнисте) се свързва с черва или вътрешности и означава „бурна вътрешна реакция, чувство, което ти свива стомаха“. В Близкия изток репликата „разрязваш ми червата“ се използва, ако някой дълбоко е развълнуван от разтърсваща история. Състрадание означава „страдам с някого“. Бащата искаше да се приближи при своя наскърбен син.

„Бащата като се затича, се хвърли на врата му и го целуваше.“ (ст.20) Отново бащата прави нещо парадоксално за културата на Близкия изток. Там мъж на зряла възраст винаги ходи бавно и достолепно. Така той внушава респект у другите и изискване за почит. За „завтече се“ е използвана същата дума, която Павел използва за да опише християнския живот като състезание.

За да може да тича така, той е трябвало да си вдигне туниката, да разкрие долните си дрехи и да спринтира надолу по пътя. Това само по себе си е било срамно, унизително действие. Вместо синът да понесе срама, бащата понася срама вместо него, тичайки към него. Бащата стига до своя син преди децата от селото, слугите или старейшините. Така той застава между своя син и срама, с който биха го обсипали. Бащата понася срама, който щеше да бъде насочен към сина му.

Това направи и Исус за нас, когато понесе срама, хулите и бичуването и застана на кръста вместо нас. Както казва Евреи 12:2, „Като гледаме на Исус, Начинателя и Усъвършителя на вярата ни, Който заради предстоящата му радост издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.“

Праведният, святият, всесилният, любящият Бог понесе срам и болка поради нашия грях. Той взе нашия грях върху себе си и ни даде своята праведност. Удивителна благодат!

Някой беше казал: Милост е да не получиш нещо, което заслужаваш. Благодат е да получиш нещо, което не заслужаваш. Ние не заслужавахме спасение, но го получихме. Готови ли сме да го приемем и оценим?

До този момент бащата не е отронил нито дума. Обсипва сина си с целувки. Едва сега синът разбира какво е истинско покаяние. Той казва: „Тате, съгреших против небето и пред теб; не съм вече достоен да се наричам твой син“ (ст.21). Той забравя за предварително подготвената си реч. Не казва: „Направи ме един от наемниците си.“

И не е нужно. Защото бащата се заема методично да възстановява разбитите взаимоотношения на сина си. Той заповядва на слугите си да му дадат най-хубавата премяна, пазена за най-знатните гости. Сякаш казваше на стареите на селото: „Отнасяйте се към сина ми с уважение.“ Той им заповяда да сложат пръстен на ръката му. Пръстенът е съдържал семейния печат. Така синът отново заемаше позиция на власт в семейството.

„Сложете сандали на краката му“. Робите бяха боси, но на един син подхождаше да носи сандали. „Докарайте угоено теле и го заколете“. Месото беше рядък деликатес при евреите. Това не беше като да отидеш в Лидл и да си купиш луканка на промоция. Угоеното теле беше животно, хранено със зърно и отглеждано, за да се заколи при идването на специален гост. Цялото село можеше да дойде на празненството.

Какво означава тази притча за нас днес?

Разказвайки тази притча, Исус ни предизвиква да осъзнаем, че всички ние сме блудни синове. Всички ние сме грешници, които са се скитали и са блуждаели. Някои вече са намерили пътя към своя Отец, други са на път да го направят. Трети, като сина, не са се покаяли искрено, опитват се да се пазарят с Бога.

Второ, ние можем да си дадем сметка колко велика е жертвата на Божия Син за нас. Тя струваше много на Бог. Той запълни пропастта, понесе нашия срам, натовари се с нашата печал. Никой друг не можеше да направи това. Трябваше Бог да изпрати Божия Син, който да плати цената за всички. Това е удивителна благодат. Но тази благодат има цена. Това не е евтина, а скъпа благодат. Показваш ли с живота си, че цениш високо тази благодат?

И трето - Някои от нас може би са като големия брат, който беше в дома на Отца си, но въпреки това не се зарадва от пристигането на брат си. Това е точно обратното на реакцията на Отца. На небето има голяма радост, когато някой се кае и се връща при своя небесен Отец. Ние също трябва да се радваме, и нещо повече – да увещаваме своите познати и близки да се върнат у дома. Да ги преследваме, за да ги доведем на църква.

Големият евангелизатор Муди веднъж забелязал, че едно от децата липсва от неделното училище. Веднага след това забелязал момиченцето да върви на улицата и тръгнал след него. То побягнало по тротоара, пресякло улицата и по една алея стигнало до къща, покачило се по стълбата на втория етаж, влязло в спалнята и се навряло под леглото. Муди влязал след нея и тъкмо я издърпвал изпод леглото, когато на вратата се появила майката. Задъхан, Муди просто казал: „Аз съм Муди“. Обяснил, че момиченцето му е липсвало и че ще се радва ако цялото семейство идва на службите. След няколко седмици всички деца от семейството били в неделното училище.

Исус даде живота си, плати цената, запълни пропастта, за да може ние да се върнем в дома на Отца и на свой ред да връщаме другите. Това е удивителна благодат!

Молитва.

________________

Проповедта е поднесена под формата на дискусия в БПЦ "Нов живот" - Варна, на 22.11.2015 г.