Кой си ти, Исус?

 Увод

Две близначета си говорили в утробата. Едното казало, „Вярваш ли в живота след раждането?“ Другото казало, „Разбира се, трябва да има живот след раждането, иначе какъв е смисълът да сме тука изобщо?“ Първото отговорило, „Аз не вярвам, защото никой не се е връщал от онзи свят, за да ми каже.“

Когато питам хората вярват ли в Бог, много от тях казват, „Не знам дали има Бог, не съм го виждал. Никой не се е връщал от онзи свят, за да ми каже има ли Бог или не.“

В училище учат децата на Библейски „легенди“ – за раждането на Исус Христос, за възкресението на Лазар, за смъртта и възкресението на Исус. На християнски празници по телевизията разказват за Библейския „мит,“ свързан със съответния празник. Има и такива, които вярват, че Исус е бил просто човек. А един мой приятел е убеден, че Исус е бил трак!  

По пътя към Ерусалим Исус попита учениците „Кой съм аз?“. И това е въпросът, на който всеки човек трябва да си отговори. Кой си ти, Исус?

И когато зададе този въпрос, Той получи различни отговори.

Матей 16:13-17 „А Исус, като дойде в околностите на Цезарея Филипова, попита учениците Си: Според както казват хората, Кой е Човешкият Син? А те отвърнаха: Едни казват, че е Йоан Кръстител; други пък – Илия; а други – Йеремия или един от пророците. Попита ги: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Симон Петър отговори: Ти си Христос, Син на живия Бог. Исус му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Моят Отец, Който е на небесата.

Едни казаха, че Исус е Йоан Кръстител, защото и Исус, подобно на Йоан, проповядваше покаяние от греховете. Но Исус беше много по-велик проповедник от Йоан и говореше с много по-голям авторитет. Йоан каза, че Исус е Този, Който беше преди него, на Когото той не е достоен да развърже ремъка на сандалите Му.

Други оприличиха Исус на Илия, защото и Илия вършеше чудеса и когато се молеше, небето се отваряше и затваряше. Исус също вършеше чудеса и имаше близко общение с Отца Си, и разговаряше с Него в молитва.

Някои пък го помислиха за Еремия. Еремия беше плачещият пророк, защото скърбеше поради греха на Юда и надвисналото над нея осъждение. Исус също се насълзяваше, когато виждаше тълпите като овце без пастир или когато видя своя приятел Лазар умрял.

Но всички тези предположения бяха погрешни, защото не може да сравним Исус с никой човек. Той е уникален, превъзходен, Име над всяко друго име, Богочовек, Цар на царете и Бог на боговете.

И тогава Исус попита учениците, „Да оставим другите, вие какво казвате?“ Защото не може други да отговорят вместо теб. Може да отлагаш, но не можеш да се криеш вечно, трябва да отговориш на този въпрос.

Много хора казват, че Исус е измислица, легенда. Но днес вече е невъзможно човек да се придържа към тази позиция. Защо? Защото за съществуването на Исус има повече исторически доказателства, отколкото за кой да е друг човек е световната история.

Кои са доказателствата, че Исус е бил историческа личност? Първо, има извънбиблейски доказателства. Римският историк Тацит говори пряко за Исус. Римският историк Светоний говори косвено за Него. Еврейският историк от първи век Йосиф Флавий казва следното, когато говори за Пилат Понтийски: „По същото време живя един Исус, мъдър човек, ако е редно да го наричам човек, защото той вършеше чудеса и учеше хората, които приемаха истината с радост. Той привлече много евреи и много езичници.” След това продължава и говори за Неговото разпятие и предполагаемо възкресение.

Има толкова много доказателства, че днес никой сериозен учен не се съмнява в историческия факт на съществуването на личността Исус Христос. Така че, теорията че Исус е легенда просто е несъстоятелна.

Ние знаем, че Исус е имал човешко тяло – хранил се е, пиел е, изморявал се е, изпитвал е болка, имал е човешки чувства – любов, радост, тъга. Израснал е в семейство, получил е занаят, имал е работа, бил е изкушаван, преживял е тежки загуби, страдал е, бил е измъчван и е умрял.

Много хора днес биха казали: „Добре, бил е просто един човек. Може би е бил велик религиозен учител, но нищо повече.”

Този скептицизъм на нашите сънародници прилича на отношението на съвременниците на Исус. Евреите са били страстни монотеисти. От всички народи е било най-трудно някой да убеди тях, че Исус е бил нещо повече от човек. В крайна сметка много от сънародниците Му са били убедени в Божествената Му природа от Неговото учение и Неговия живот.

Нека ги разгледаме накратко тук.

1.    Неговото учение.

То е най-чудното учение, което някога светът е познавал. То се съсредоточава върху самия Него. Повечето велики религиозни учители казват, „Не гледайте мен, гледайте Бога.“ A Исус, най-смиреният и най-скромният човек, който някога е живял, когато сочеше Бога на хората, сочеше Себе Си. Той каза: „Никой не идва при Отца освен чрез Мене.” (Йоан 14:6)

Всички хора чувстваме глад. Но ние изпитваме не само физически глад. Ние имаме и духовни нужди. Наричаме ги духовен глад. Според Фройд хората са гладни за любов. Юнг смята, че хората са гладни за сигурност. Според основателя на индивидуалната психология Алфред Адлер, хората са гладни за значимост. Исус казва: Аз съм хлябът на живота. Тоест, Той казва, че само когато повярваме в Него можем да удовлетворим духовния си глад.

Днес живеем във време на двугодишна пандемия, на икономическа несигурност, енергийна криза, на засилващо се отчуждение и самота. Много хора са депресирани, обезверени и отчаяни. Не виждат светлина в тунела. На тях Исус казва: Аз съм светлината на света. Който Ме последва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.

Аз израстнах като атеист. Търсех щастието, но се лутах и не знаех къде мога да го намеря. Чувствах се като в игра на сляпа баба, в която с вързани очи трябва да намеря предмет или човек в стаята. Когато повярвах в Исус, изведнъж превръзката на очите ми падна и започнах да виждам светът и хората такива, каквито са. Престанах да се лутам в тъмното и започнах да стъпвам уверено в светлина.

Исус е твърдял, че прощава грехове, че приема поклонение, че ще възкръсне от смъртта, че е Съдията на света и че в Него съществува самият живот на Бога. Това са индиректни твърдения за Неговата Божествена природа. В края на своя земен живот Исус казва, „Аз съм пътят, и истината, и животът.“ (Йоан 14:6) Никой преди или след Него не е говорил така.

Мохамед е казвал кой е пътят, по който трябва да вървим. Буда твърдял, че е открил как да се справим със страданието. Но за разлика от тях, Исус не казва кой е пътят, а „Аз съм пътят“.

Това ни изправя пред голяма дилема. От една страна виждаме непостижимия пример на Исус и Неговият живот. На превъзходното му нравствено учение. От друга страна се замисляме дали подобно твърдение не идва от някой неуравновесен мегаломан, ако то не е истина.

Клайв Луис казва: „Ако отидехте при Буда и го попитахте, „Ти син ли си на Брахман?“ – той щеше да каже, „Сине мой, ти още си в долината на илюзията.“ Ако отидехте при Сократ и го попитахте, „Ти Зевс ли си?“ – той щеше да ти се изсмее. Ако отидехте при Мохамед и попитахте, „Ти Аллах ли си?“, той първо щеше да раздере дрехите си, а след това щеше да те обезглави.

Ако попитахте Конфуций „Ти раят ли си?“ – мисля, че той вероятно щеше да отговори, „Забележки, които не са съзвучни с природата, са проява на лош вкус.“ Другите религиозни водачи казват: това е пътят, това е истината, това е животът. Исус каза, „Аз съм пътят, и истината и животът.“ Той каза, “Който е видял Мен, видял е Отца. Който е приел Meн, приел е Отца.“

Едно петгодишно момиченце рисувало картина. Майка ѝ попитала: „Какво правиш?” Детето отговорило: „Рисувам Бога.” Майката казала: „Не бъди глупава, не можеш да нарисуваш Бога – никой не знае как изглежда Той.” Детето отвърнало: „След като свърша рисунката си, всички ще научат!” Исус казва: „Ако искате да знаете какъв е Бог, погледнете Мен.”

В Йоан 10:30 Исус каза, Аз и Отец сме едно. Юдеите, които го чуха, взеха камъни, за да го убият, защото знаеха, че Той твърди, че е Бог. На друго място каза, „Преди Авраам да се роди, Аз съм!“ (Йоан 8:58). Евреите веднага разбраха, че Той претендира, че съществува вечно, защото името „Аз съм“ е името на Бога (Изход 3:14). След Възкресението, съмняващият се Тома разбра, че Исус е Бог и възкликна, „Господ мой и Бог мой“ (Йоан 20:28). И Исус не коригира Тома. Мълчанието в този случай наистина беше признак на съгласие.

2.    Неговият живот.

Исус не само твърдеше, че е Бог. Неговият живот потвърждава истинността на Неговото учение.

Казват, че всички други религии вярват в свещена книга. Християните вярват в Личност. Тази удивителна Личност раздели историята на две – всичко се е случило или преди или след Христа.

Съвременниците му, които са познавали Исус, са били привличани от Неговата магнетична личност. Всички са се тълпяли да го слушат – и млади, и стари, мъже, жени, евреи и езичници. Представяте ли си какво е било да бъдеш край Исус?

Навсякъде тълпи са следвали Исус. Враговете му са се страхували от огромното му влияние. И днес характерът му и примерът му продължават да впечатляват милиони, които не биха се самоопределили като християни. Преди време списание „Тайм” писа: „Исус е най-трайният символ на чистота, саможертва и любов в историята на западното човечество.” Той е еталон за смирение, безкористност и любов.

Наистина, радикалната любов на Исус остава също ненадмината в човешката история. Той обедини Десетте Божи заповеди в две, като ни заповяда да обичаме Бога с цялото си сърце, душа, ум и сила, и да обичаме ближния си като себе си. На Него принадлежат и шокиращите думи: „Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят.“ (Матей 5:44).

И това бяха не само думи. Исус поучаваше най-висшите стандарти на поведение и за разлика от други учители преди или след Него, ги спазваше. Той твърдеше, че няма грях. Всяка книга на Новия завет показва, че Неговите ученици, които са Го познавали интимно, са били съгласни с това. Дори неговите врагове – Юда, Пилат и фарисеите, не можеха да твърдят нещо различно.

Той беше без грях, но обичаше грешниците. Той демонстрира своята любов към нас в това, че още като бяхме грешници, умря за нас. (Римляни 5:8) На кръста каза за тези, които го измъчваха: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ (Лука 23:34)

Той вършеше всичко прекрасно. Достоевски Го описва като „безкрайно красив”. Чудесата, които вършеше бяха описани от очевидци в евангелията. Те не доказват Неговата Божественост, но са съзвучни с нея. Той изцеляваше, гонеше демони и съживяваше мъртъвци, и всичко правеше съвършено! Неговите чудеса потвърждаваха Неговото учение.

И тук идва най-интересното. С живота, смъртта и възкресението си Исус изпълни повече от 300 пророчества от Стария завет, изречени от различни хора в продължение на стотици години. Двадесет и девет от тях изпълни в един ден.

Дори да допуснем, че той е бил много умен шарлатанин, който е успял да направи така, че да симулира изпълнение на някои пророчествата, това не би било възможно с всички, защото Той е нямал контрол над много от тези неща. Като например това пророчество на Исая за точния начин на смъртта и погребението Му, писано 7 века преди раждането на Исус.

Исая 53:4,5,9 „Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари; а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. Но Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме... И определиха гроба Му между злодеите, но след смъртта Му – при богатия.“

Ако някой все пак смята, че Исус би могъл да предвиди как ще умре, какво да кажем за пророчествата за мястото, на което ще се роди или за Неговото възкресение?

Математически погледнато, вероятността един човек да изпълни само 8 от тези 300+ пророчества е 1 върху 10¹⁷. Вероятността един човек да изпълни 48 пророчества е 1 върху 10¹⁵⁷. А вероятността един човек да изпълни 300+ пророчества? Това може само Исус!

3.    Доказателства, които изискват присъда.

Преди няколко години излезе от печат на български книгата на Джош и Шон Макдауъл, „Доказателства, които изискват присъда“. Тази книга добавя нови факти към класическите апологетични въпроси и дава отговори и на съвременните предизвикателства към вярата.

Тук ние разгледахме някои от тези факти - извънбиблейски и библейски доказателства за Божествената природа на Исус. И те изискват нашата присъда. Очакват нашия отговор.

Исус попита учениците, „А вие какво казвате, кой съм Аз?“ (Матей 16:15)

Аз също искам да ти задам този въпрос: Кой е Исус Христос за теб?

На въпроса на Исус, Симон Петър отговори: „Ти си Христос, Син на живия Бог“ (Матей 16:16). Тогава Исус му каза, че това му е било открито от Отца, който е на небесата (ст.17). Само по Божията благодат и с Божието водителство ние можем да отговорим правилно на този въпрос!

Правилният отговор идва чрез Божие откровение, не от човешки предположения. Само Отец на небесата може да открие истината на сърцето ни.

Йоан 6:44 „Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил.“

Не е случайно, че ти си днес тук. Бог е подредил така обстоятелствата в живота ти, че да чуеш това послание. И ти ще трябва да отговориш на въпроса „Кой е Исус за теб?“ Но това трябва да е не просто теоретична вяра, а вяра която да промени твоя живот.

Миналият път п-р Тим даде пример за истинска вяра от живота на прочутия акробат Блонден. Сега искам да ви разкажа една случка от българската история, която показва какво е истинска вяра.

Повечето от нас знаят и са виждали моста над река Бяла, строен от големия майстор Колю Фичето. Но знаете ли историята на неговото построяване?

Валията на Дунавския вилает, Мидхат паша, намислил да направи мост на река Янтра край Бяла. Искал да направи хаир на поданиците си. И възложил строежа на прочутия майстор Кольо Уста Фичето. През 1865 г. майсторът се наел с моста и го построил за две години. Сам изработил две фигури - лъв и двуглав орел - и ги вградил в каменния му парапет.

На откриването на моста Мидхат паша забелязал скулптурните фигури и попитал майстор Кольо Фичето какво означават, а той му отговорил: "Като правех тия фигури, благославях: мостът да бъде як и силен като лъв, да бъде издръжлив и несъкрушим като орел".

Десет години по-късно руските войски спрели до белокаменния мост. Не знаели каква е здравината му, дали ще издържи тежките оръдия и хиляден народ с коне. Повикали майстор Кольо Фичето и го попитали, „Можеш ли да гарантираш, че мостът е достатъчно здрав, за да минем с нашите оръдия?“ За да увери руснаците, че работата му е много здрава и солидно направена, Колю Фичето слязъл, застанал под моста, и дал знак на войските да минат с тежките си оръдия.

Вярваш ли в Исус? Вярваш ли, че Той е единственият мост към Отца и вечността? Кой е за теб Исус? От твоя отговор зависи дали и твоето свидетелство. Зависи дали други ще минат по моста Исус!

Молитва.  

____________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

16.01.2022 г.

Та-ра-та-та! Христос воскресе!

/проповед/

През последните няколко месеца разгледахме почти цялото евангелие на Йоан. Спряхме се на всички чудеса и знамения от гл.1-12 (Книга на знаменията), с които Исус показа превъзходството си над Стария Завет, храма, Мойсей, Авраам и природата, след като видяхме как Исус подготви учениците за своята смърт и възкресение и беше арестуван и предаден на Понтий Пилат, от гл.13-19, днес завършваме Книгата на славата с 20 гл, в която ще говорим разбира се за Възкресение Христово. Нека прочетем Йоан 20:1-16,19,24-28.

Една неделна учителка тъкмо завършвала урока за това как Исус умрял и бил поставен в гроба, а отпред сложили огромен камък.

И за да предаде вълнението си от възкресението, попитала: „И какви според вас са били първите думи на Исус, когато е излязал от гроба?” Едно момиченце вдигнало ръка, скочило и развълнувано започнало да вика: „Нека аз, нека аз да кажа!” „Добре”, казала учителката, „Кажи ни, Криси, какво според теб е казал Той?” Протягайки ръцете си високо във въздуха, тя казала: „Та-ра-та-та!”.

Възкресението на Исус за света беше наистина едно „Та-ра-та-та.” То е променяло живота на вярващите през всички векове.

Да.... Та-ра-та-та. Христос воскресе!

В онзи Великден Христос излезе от гроба и влезе в живота ни мощно и победоносно.

Великден е велик празник на възкресението на Исус Христос от мъртвите.

И от Великден до Петдесятница вярващите в България прогласяват възкресението на Исус Христос с един чудесен поздрав: „Христос воскресе!” И хората отговарят: „Воистина воскресе!”

Но откъде знаем, че това е вярно?

Проф. Чарли Мул, известен богослов и специалист по Нов Завет, казва: „Раждането и бързият възход на Христовата Църква ... остава неразрешима загадка за всеки историк, който отказва да вземе насериозно единствено възможното обяснение, с което разполагаме ... възкресението.”

Истината на възкресението възпламени ранната Църква.

Всяка седмица ние изповядваме вярата си във възкресението на Исус Христос от мъртвите, докато го хвалим с песните си, докато отправяме молитви към него и се храним с Неговото слово.

Нашата вяра чудесно е предадена от Апостолското символ верую, прието на събора в Никея (325 г.): „Вярвам в Господ Исус Христос, единородния Син Божий, заченат от Святия Дух, роден от Дева Мария, който бе разпнат за нас при Понтий Пилат и страда, и бе погребан, и възкръсна в третия ден.”

В центъра на нашата вяра е Възкресението. В Първото си послание към Коринтяните, ап. Павел го казва така: „ако Христос не е бил възкресен, суетна (напразна) е вашата вяра.” (1 Кор. 15:17).

Божието слово свидетелства за историческата достоверност на Възкресението:

„Защото първо ви предадох онова, което и приех – че Христос умря за греховете ни според Писанията; че бе погребан; че беше възкресен на третия ден според Писанията; и че се яви на Кифа, после на дванадесетте, че след това се яви на повече от петстотин братя изведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха; че после се яви на Яков, след това на всички апостоли; и че най-после от всички яви се и на мене, като на един роден след срока” (1 Кор. 15:3-8).

Павел пише, че повече от 500 човека са видели възкръсналия Господ.

Чудили ли сте се някога защо Йоан споменава само 4 след възкресенски явявания на възкръсналия Исус?

В тази 20-та глава на евангелието на Йоан, ние четем за три от тях. Той се явява на Мария Магдалина, на всички ученици с изключение на Тома и накрая на Тома.

А в следващата 21-ва глава четем, че Исус се явява на 7 ученици: на Петър, Яков и Йоан, Тома, Натанаил и двама неназовани ученици, и закусва с тях.

Ако възкресението е толкова важно, защо Йоан не разказва за повече от тези срещи в евангелието си? Мисля, че причината Йоан да не опише повече от след възкресенските срещи е тази: не такава е била целта за написване на евангелието.

Каква е всъщност тя? Йоан обобщава така целта на написване на книгата:

„Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са записани в тази книга. А тези са написани, за да повярвате, че Исус е Помазаникът, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.” (Йоан 20:31) КРАЙ.

С други думи, Йоан не пише исторически справочник; той пише Книга, която да събуди вяра у хората.

Следователно, тези три след възкресенски събития в Йоан 20 са предадени, за да се събуди вяра у нас.

Все едно Йоан казва: „От вас зависи дали ще повярвате или не. Аз съм написал достатъчно, за да повярвате.”

Но защо Йоан е избрал точно тези срещи на учениците с възкръсналия Христос в гл. 20? Според мен той е избрал точно тези срещи, защото всяка от тях разкрива някаква бариера за вярата, която може да бъде преодоляна чрез среща с Исус Христос.

И всички тези бариери са нещо, което и ние ще преживяваме като християни от време на време.

Първата от тези бариери за вярата е СКРЪБТА... Тя беше преодоляна ... от гласа на Исус.

Мария Магдалина не можеше да види Исус ясно поради скръбта си. Чак когато чу Исус да я вика по име, когато чу „Марийо” тя разбра, че Той е възкръснал. И извика „Равуни!”, което означава „Учителю!”

Исус й говори и я неговите думи прогониха нейната скръб.

Приятели, ще има моменти, когато ще изпитваме скръб. Скръб по загуба на близък човек. Родител, съпруг/а, дете, приятел. И точно тогава ние се нуждаем да чуем... да чуем гласа на Исус.

Помните ли обещанието на Исус, дадено на тези, които са от неговото стадо?

Моите овце слушат гласа ми. Не казва „Може би те ще чуят гласа ми, ... или трябва да чуят гласа ми, ... или те биха могли да чуят гласа ми.”

Думите на Исус към нас са много ясни, неговото обещание е кристално ясно: „Моите овце слушат гласа ми.”

Един християнин загубил работата си по време на рецесията, изгубил значително състояние и прекрасната си къща. След време се поминала и неговата съпруга. Скръбта му била огромна. Един ден, докато отчаяно се скитал в търсене на работа, се спрял да погледа няколко мъже, които обработвали големи камъни за строежа на голяма църква. Един от тях дялал един триъгълен камък. „Къде ще слагаш това?”, попитал християнинът.

Работникът отговорил: „Виждаш ли онзи малък отвор там горе до кулата? Е, аз оформям този камък тук долу, за да пасне там горе.” Докато се отдалечавал, в очите на човека нахлули сълзи. Защото той чул как Бог му говори чрез думите на работника. „Аз те оформям тук долу, за да паснеш там горе.”

Приятели, можем да преодоляваме скръбта като слушаме гласа на Исус: Аз те оформям тук долу, за да паснеш там горе.

Втората бариера за вярата е СТРАХЪТ. Страхът се преодолява като преживеем присъствието на Исус.

Има много и различни страхове. Това може да е страх от неизвестното, от промяната. Страх от неща, които не разбираме напълно.

Библията казва, че където двама или трима са събрани в неговото име ... Исус е посред тях, Исус присъства сред тях (Мат. 18:20).

Осемгодишният Филип, роден с Даун синдром, посещавал неделно училище с още няколко момчета и момичета на негова възраст. И като на всички други деца на тази възраст, на тях им било трудно да приемат Филип, защото бил различен от тях и те често си правили майтап с него.

Една неделя учителката донесла празни пластмасови яйца без шоколада от Киндер Сюрприз. След това казала на всички деца да излязат навън в двора на църквата и да намерят някакъв символ на новия живот, и да го сложат в яйцето.

След като ги оставила известно време да бягат около църквата и да търсят предмети, децата се върнали в неделното училище и поставили яйцата си на масата.

Обградена от децата, учителката започнала да отваря яйцата едно след друго. При всяко вадене на различни неща от яйце – било то цвете, пеперуда, лист ... всички деца издавали вик на възхищение или одобрение. Накрая учителката отворила последното яйце, но в него нямало нищо.

Децата се развикали: „Ама че глупаво! Не е честно! Някой не е изпълнил задачата!”

Тогава Филип казал: „Това е моето!”

Децата се нахвърлили върху него: „Филип, едно нещо не можеш да свършиш както трябва! В яйцето ти няма нищо!”

Но Филип настоявал: „Аз също съм го направил! Празно е. Гробът беше празен!”

Последвала тишина. Оттогава децата започнали да приемат Филип като напълно нормално дете.

Скоро след това той умрял от инфекция, която повечето деца нямаше и да забележат.

На погребението в църква цялата група от 8-годишни деца, заедно с учителката, отишли да, но не за да положат цветя на ковчега, а за да сложат там празно яйце.

Страхът от неизвестното или от различното може да ни парализира. Ако му позволим.

Учениците се бяха събрали и заключили от страх.

Исус бе разпънат и те се страхуваха, че с тях може да се случи същото.

Исус влезе при тях и ги утеши. Исус каза: „Мир вам!”

След това им показа прободените си ръце. Йоан пише: „Зарадваха се учениците, като видяха Господа.” (Йоан 20:20)

Страхът може да ни парализира. Може да ни накара да реагираме ирационално.

В тези моменти ние се нуждаем от присъствието на Исус. Нуждаем се той да влезе в живота ни, както влезе в онази стая. Да застане пред нас, както застана посред тях.

Защото само в Неговото присъствие можем напълно да познаем мира.

(1) Бариерата на скръбта беше преодоляна от гласа на Исус.

(2) Бариерата на страха беше преодоляна от присъствието на Исус.

И (3) третата бариера за вярата е СЪМНЕНИЕТО, което се преодолява от докосването ... на Исус.

Малко незаслужено Тома си е спечелил лошо име през последните 2000 г. Словосъчетанието „Тома неверник” дори е навлязло в българския и в другите езици и с него наричаме човек, който не вярва в нищо.

Но спомнете си, че Тома не беше с другите ученици, когато те видяха възкръсналия Господ. Той не можа да види това, което видяха те.

Той не можеше да си представи, че Исус е възкръснал. Това беше извън неговите възприятия.

Скъпи приятели, нашата вяра не е нерационална вяра. Нашата вяра се основава на здрава основа, на историческия факт на смъртта и възкресението. Исус знаеше, че Тома се нуждае от потвърждение.

Тома поиска нещо много разумно и Исус му даде това, от което се нуждаеше – да го докосне.

И когато Тома видя Исус, той просто каза: „Господ мой и Бог мой!”

Ако сме искрени, трябва да си признаем – има моменти, когато се нуждаем от специално докосване от Бога.  

Един мъж вървял по улицата, когато забелязал във витрината на магазин прекрасна репродукция на разпятието на Исус Христос.

Картината толкова го пленила, че останал да я наблюдава дълго време. След доста време усетил, че някой стои зад него. Обърнал се и видял едно момченце.

Погалил по главата момченцето и го попитал: „Знаеш ли какво означава тази картина?”

Малкото момченце казало: „Ти не знаеш ли?”

Този човек там е Исус, жената дето плаче е майка му, а тези там са римските войници. Те го убиха.

Човекът се усмихнал и си тръгнал.

След няколко секунди чул някой да бяга след него, обърнал се и видял че е малкото момченце.

То стигнало задъхано до мъжа, поело си дъх и казало: „Господине, господине, забравих да ви кажа ... той не остана мъртъв.”

Скъпи приятели, Слава на Бога, Той не остана мъртъв!

Та-ра-та-та, Христос воскресе!

Исус среща всеки човек по индивидуален начин.

Исус среща всеки човек по различен начин.

(1) Мария се нуждаеше само да чуе гласа на Исус ... и нейната скръб отлетя.

(2) Учениците се нуждаеха да получат мира на Исус ... и техният страх отлетя.

(3) Тома се нуждаеше да види ... да почувства докосването от Възкръсналия Христос ... и то изцели съмненията му.

Всеки от нас има различни нужди – всички ние имаме различни въпроси, но за всички тях има само един отговор – Исус Христос, възкръсналият Господ.

Нека Великден да е ден, в който ние да потърсим и да получим докосване от възкръсналия Исус.

Докосване, което ще ни преобрази.

Докосване, което ще ни направи повече като Исус.

Това докосване преобрази учениците в онази първа великденска утрин. Това докосване е достъпно и за вас днес.

Скъпи приятели, ТА-РА-ТА-ТА,  Христос воскресе!

Амин и амин!

Служба на Възкресение Христово,

Варна, 20.04.2014 г.