Подаръкът на Рождество

/проповед/

На Рождество Христово, или както го наричат в България, на Коледа, много хора казват: Това е най-светлият празник, затова нека загърбим различията си и нека станем малко по-добри!“

На мен ми се иска да кажа, „Чудесно пожелание! Но само на Рождество ли трябва да сме по-добри?! Защо не можем да сме добри и през останалото време на годината?“

И сигурно ще ми отговорят, „Ти да не си се побъркал!“

И наистина, ако ние гледаме сериозно на Рождество Христово, могат да ни сметнат за побъркани. (В този объркан свят ненормалното се счита за нормално, а разумното за побъркано.) Но Рождество би трябвало да е именно време на мир и доброта:

Лука 2:14 „на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение!“

Пасажът започва така:

Лука 2:8-14 „А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си. 9 И ангел от Господа застана пред тях и Господнята слава ги осия; и те се изпашиха много. 10 Но ангелът им каза: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. 11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. 12 И това ще ви бъде знакът – ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли. 13 И внезапно заедно с ангела се яви множество небесно войнство, което хвалеше Бога с думите: 14 Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.“

Колко различен щеше да бъде животът ни, ако прилагахме на практика думите „на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.“

В България нямаше да се налага всеки месец хората да излизат на улицата и да протестират срещу несправедливости. В Украйна и Израел хората щяха да си живеят щастливо, необезпокоявани от външни врагове. Нямаше да има толкова много разводи, раздели и конфликти.

A може би това не е невъзможно. Може би можем да имаме сърца, пълни с любов към ближния. Да сме добри едни към други – не само на Коледа, както удобно наричат Рождество, но цялата година!

Един от изразите на любовта ни към най-близките ни хора са подаръците, които подаряваме на Рождество.

С нашите деца тази година решихме да теглим жребий кой на кого да подари подарък, иначе всеки трябва да купува много подаръци! Повечето от вас сигурно също са приготвили своите подаръци за хората, които обичате.

Защо правим всичко това? Точно така, защото На Рождество получихме най-големия подарък – бебето Исус! Днес искам да говоря за това какво влючва този най-голям подарък.

1.     Прощение на греховете.

В Исус Христос Бог ни даде възможност греховете ни да бъдат простени.

Деяния 3:19 „Затова, покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви.“

Римляни 5:1 „И така, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос.“

Ние не можем да имаме мир с нашите ближни, докато нямаме мир със себе си. И не можем да имаме мир със себе си, докато нямаме мир с Бога. И не можем да имаме мир с Бога, докато нашите грехове не са простени.

Четох, че преди години в Щатите иззели от книжарниците и унищожили една книга за готварски рецепти. Знам, че по време на комунизма в България е имало голям контрол върху книгоиздаването от комунистическата партия, но въпреки това някои книги като „Един ден на Иван Денисович“ на Солженицин и „Люти чушки“ на Радой Ралин успяват да се промъкнат през цензурата, само и само след това да бъдат иззети от властта. Но защо ще изземат кулинарна книга?

Защото в една от рецептите била изпусната важна съставка. И издателите осъзнали, че ако някой следва насоките на рецептата и пропусне тази съставка, останалите ще eксплоадират в лицето му. Поради това книгата била иззета и унищожена.

По същия начин Бог ни е дал рецептата за живот. Той казва, „Искаш мир? Тогава това е рецептата – покай се за греха си и приеми Исус Христос. Живей според моите правила и принципи. Те са всички съставки, необходими за твоя мир.“

Но ако не прибавиш някои от съставките или сложиш някои от съставките на света, тогава какво става? Животът може да експлодира в лицето ти. Поради това толкова много хора страдат от депресия, много се чувстват отхвърлени, а някои дори се самоубиват.

Хората следват грешни рецепти за живот.

На Рождество Бог каза на човечеството: ето моя дар. Това не е просто едно бебе, а предложение за опрощение и спасение.

2.     Помощ в нашата ситуация.

Второто нещо, което Бог ни предлага е помощ в настоящата ни ситуация.

Когато се роди Исус, ангелът съобщи първо на овчарите в околността. Що за хора бяха те?

Били са едни от най-презираните хора в Юдея. Били считани за религиозно нечисти. Не можели да мръднат от работното си място, затова и не можели да участват в религиозните празници. Чувствали се отхвърлени.

Били непрекъснато на път в търсене на нови пасбища за стадата си. Хората ги смятали за номади, на които не може да се има доверие. Всички се страхували от тях, а всъщност те били тези, които са изложени най-много на опасности от нападения от разбойници. Не са имали никаква надежда за нещо по-добро.

И изведнъж една нощ ангели се явяват и обявяват, „Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.“ (Лука 2:11)

И всичко се променя. Бог става реален за тях. Бог идва, за да им помогне, да стане техния Спасител и да донесе „на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение“ (ст. 14)

В другия край на обществената йерархия бяха мъдреците, влъхвите – хора, които разполагаха с власт и богатство. Но в техния живот също имаше празнота. И когато видяха звездата, те я последваха, защото разбираха, че този Цар ще запълни тази празнота.

Без значение дали сме богати или бедни, силни или слаби, ние се нуждаем от помощ. И Бог ни е обещал, че когато Младенецът влезе в нашето сърце и живот, ние ще получим Неговата помощ. И когато Святият Дух ни помага, Той ще ни научи как да сме чувствителни и състрадателни към другите.

Много хора ни се обаждат за езиковите курсове, които провеждаме и питат, „Ама наистина ли са безплатни?“ Хората са подозрителни, знаят че няма нищо безплатно. Но ние им казваме, че ние се учим от Господ Исус Христос как да жертваме време, сили и средства, за да служим на нашата общност. Не само на Рождество!

А на Рождество ставаме още по-чувствителни за нуждите на другите. Затова събираме помощи, даваме милостиня, храним гладните, защото Рождество ни напомня, че Бог дойде на земята и стана един от нас, за да ни помага в нашата немощ и страдание. И на свой ред сега ние искаме да помагаме на другите.

Царят на царете и Господ на господарите дойде, за да страда заедно с нас. Когато разберем това, тогава изразът „на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение“ става малко по-реалистичен.

3.     Надежда за бъдещето.

И накрая, на Рождество в Исус Бог ни даде надежда за бъдещето.

1 Петър 1:3 „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите.“

Знаете ли, какво помогна на овчарите да не се отказват въпреки трудностите? Бог беше обещал на Своя народ, че един ден ще им изпрати Месия. И когато това стане, всичко щеше да си дойде на мястото. И тази надежда гореше в сърцата и умовете на хората в Израел.

Знаете ли какво помогна на мъдреците да не се отказват? Надеждата. Всяка нощ те изследваха звездите и търсеха звездата от пророчеството (Числа 24:17). И когато я видяха, знаеха че трябва да я последват, защото това беше знамение от Бога и тази звезда обещаваше да се роди Цар. Надеждата им помогна.

По същия начин Бог носи надежда и на нас на това Рождество. Ще кажете, когато днес говорим за това, че в други държави си имат мафия, а при нас мафията си има държава, за каква надежда ми говориш!

Когато България е прояждана от беззаконие и корупция, а недалеч от нас терористични държави и групировки водят войни и избиват хиляди хора, обещанието „на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение“ звучи като неосъществима мечта.

Да, ние знаем, че на земята винаги ще има войни и слухове за войни. Знаем, че винаги ще има бедни и гладни. Човечеството ще трябва да се бори още дълго с тероризъм, престъпност, корупция и насилие.

Но едно нещо ни дава сили да продължим. Един ден небето ще се отвори и Исус Христос ще дойде отново. Тогава мечтата ни за мир и благоволение ще се сбъдне завинаги. Яхве Шалом ще управлява вечно в небесния Ерусалим!

Децата от неделното в една църква трябвало да изиграят сцената с пристигането на Йосиф и Мария в гостилницата във Витлеем. Гостите пристигнали и сценката започнала. Йосиф и Мария излезли на сцената, където бил поставен макет на гостилницата. Те стигнали до нея и почукали на вратата.

Детето, което играело ролята на гостилничаря, отворило. То било доста едро за възрастта си, затова избрали него за тази роля. Но той бил и с малко забавено ментално развитие. Когато отворил вратата, той казал: „Няма свободна стая в гостилницата. Няма място за вас тук.“

Йосиф казал, „Но жена ми е бременна и е много уморена. Няма ли някоя малка стаичка, където да подслоним глава?“

Гостилничарят отново отсякъл, „Ще трябва да потърсите място другаде. Няма свободна стая в гостилницата.“ Йосиф отново помолил да ги пусне да пренощуват за една нощ. След това настъпила дълга пауза, защото момчето което играело ролята на гостилничаря забравило следващата си реплика. Публиката и актьорите започнали да се споглеждат неловко.

Зад сцената някой започнал да подсказва: „Не, отивайте си! Не, отивайте си!“ Накрая момчето казало с тих глас, „Не, отивайте си.“ Йосиф и Мария се обърнали с тъжен поглед и тръгнали да си вървят. И точно тогава гостилничарят извикал със силен глас, „Чакайте малко! Можете да отседнете в моята стая, а аз ще спя в плевнята.“

В последвалата тишина неделната учителка си помислила, че сценката е тотално съсипана. Но после помислила отново за думите на момчето и си казала, че те са предали истината за Рождество по-добре от всичко друго. „Можете да отседнете в моята стая, а аз ще спя в плевнята.“

Не направи ли и Исус това? Той каза, „Няма нужда да умирате в греховете си. Аз ще заема вашето място на кръста. Вие можете да влезете в небесния си дом. Аз приготвям място за вас там.“

Рождество наистина промени всичко. Бог уви един подарък и ни го даде. Сега Той чака да види какво ще направим с този подарък. Ще го приемем ли с радост? Или ще се отнесем с безразличие. Или, още по-лошо, ще го отхвърлим?

Ако ти си приел вече този подарък, ако си повярвал в Исус Христос, имаш Неговата прошка, Неговата помощ и Неговата надежда. Дори земята да се тресе от корупция, беззаконие и войни, няма от какво да се страхуваш.

Ако все още не си приел този подарък, защо не го направиш сега? Ако приемеш подаръка, ще получиш опрощение. Той ще е с тебе и ще ти помага и ще ти дава надежда.

Нека да се помолим!

____________

21.12.2025 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Трите "К" на Рождество

/проповед за Рождество Христово/

Какво означава Рождество за вас? За едни Рождество е ядене и пиене до пръсване (ако не постиш). Други свързват Рождество с време за семейството и роднините, с които отдавна не са се виждали. На някои Рождество навява тъга, защото им напомня за кончината на техен близък.

За мнозина Рождество е тичане за подаръци, украсяване на елхата и плащане на по-големи сметки. За децата Рождество е време за получаване на подаръци от Дядо Коледа. За младите Рождество или както обикновено го наричат, Коледа, е време за парти и за забавление. За търговците пък това е време на увеличени продажби и големи печалби.

Но за християните, Рождество е всичко. То ни напомня, че Бог ни е възлюбил, погледнал е на нашето състояние и е решил да направи нещо за нас. Рождество означава, че Бог ни е дал най-добрият Подарък и че Спасителят се е родил в плът, за да умре за нашите грехове, да бъде възкресен за наше оправдание, да се възнесе и да ходатайства за нас отдясно на Отца. И последно, Рождество ни дава надежда, че Той ще се върне отново, за да вземе всички вярващи при Себе Си.

За християните Рождество Христово означава, че ние имаме Спътник в живота, Приятел в нужда и любящ Брат за вечността.

Но ако искаме да имаме невероятно Рождество, ако искаме да се докоснем до истинския смисъл на Рождество, трябва да си припомним Рождествената история. А за това ще ни помогнат три символа. И трите започват с „К“. Затова нарекох тези размишления Трите „К“ на Рождество. Първото е…

1.     Кошарата.

1 Тимотей 3:16 „И без противоречие – велика е тайната на благочестието: Този, „Който бе явен в плът, потвърден чрез Духа, видян от ангели, проповядван между  народите, повярван в света, възнесен в слава“.

Бог се яви в плът. Бог се роди като бебе и бе положен в бебешка кошара!

Лука 2:7 „И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.“        

Това ознаменува най-великото събитие в човешката история. Роди се Емануил, Бог с нас!

Много хора се захласват по съобщения за наблюдавани НЛО-та и извънземни. Засега няма никакви доказателства, че някой от космоса е посещавал земята. Но има едно изключение:

Галатяни 4:4-5 „а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението.“

Ние наистина сме били посетени от един Извънземен. От самия Бог. Богът на всяка плът слезе на земята в плът.

В кошарката в яслите във Витлеем бяха сгушени надеждите и мечтите на един умиращ свят. Малките, пухкави ръчички, които стискаха сламеното креватче, скоро щяха да отварят слепи очи, да отпушват глухи уши и да укротяват бурни езера.

Гукащият глас скоро щеше да се издигне, за да заповядва на демоните да напуснат, да поучава хората на Пътя и да възкресява мъртви. Тези малки крачета щяха да го отнесат до болните и нуждаещите се и накрая щяха да бъдат прободени на кръста на Голгота.

Тази бебешка кошара в яслата във Витлеем се превърна в мост между един загубен свят и един любящ Бог.

Йоан 1:14 „И Словото стана плът, и живя между нас“.

Рождество Христово означава, че Бог се интересува от живота на хората. Той ни обича толкова много, че бе готов да даде Своя Син.

Следователно, радостта на Рождество не се свежда до езическото веселие, свързано с размяната на подаръци. Тя се състои в историческия факт на Въплъщението, че в Христос Бог дойде да помири света със Себе Си.

2 Коринтяни 5:18-19 „А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Исус Христос и даде на нас да служим за примирение; 19 т. е. че Бог в Христос примири света със Себе Си.“

Първият символ на Рождество е кошарата.

2.     Кръстът.

Вторият символ, който хвърля светлина върху значението на Рождество Христово е кръстът. Невъзможно е да празнуваме раждането на Христос без да мислим за кръста. На онова първо Рождество грейна светлина, но и се прокраднаха сенки. Имаше радост с оттенък на тъга, защото Исус се роди, за да умре. Всичко, което Той направи на земята бе подчинено на кулминационния Му акт на изкупление, извършен на Голгота.

За нас, християните, радостта на Рождество не е само поради факта на славното, свръхестествено раждане на Исус от девица. Тя е породена и от Неговата смърт и триумфално възкресение. Защото именно Неговата смърт и възкресение дават вечно значение на Неговото раждане.

Рождество се свързва именно с тази жертвена любов. Не знам дали си даваме сметка, но причината да си разменяме подаръци на Рождество е че този ден е наситен с Духа на жертвена любов. Той даде Себе Си, затова и ние даваме от себе си.

Той умря за всички, затова даваме жертвено на тези, които обичаме. Духът на щедрост, който обхваща обществото на Рождество е всъщност отзвук от Голгота. Затова, когато разменяте подаръци със семейството си на Рождество, помнете че те са символ на дара на Божията любов.

Свързваме Рождество също с мира и благоволението между човеците.

Лука 2:14 „Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.“

Благоволението, за което ангелите говореха не дойде веднага след Неговото раждане. Ирод Го мразеше и искаше да Го убие. Фарисеите скърцаха със зъби срещу Него и се опитаха да Го убият.

След Рождество хората продължиха да мразят, да крадат и да убиват, но след смъртта Му странни неща започнаха да се случват в живота на Неговите последователи. Петър повече не извади нож в гнева си. Савел повече не преследваше последователите на Христос, но самият той беше преследван, бит и затварян заради Господа.

Първият символ на Рождество е кошарата, а вторият е кръстът.

3.     Короната.

Третият символ, който ни помага да разберем значението на Рождество е короната. Но преди да поговорим за короната, искам да ви попитам…

Знаете ли колко струва най-скъпата бебешка кошара в света? Най-скъпата бебешка кошара в света е кошарата Суомо Додо. Тя е направена от чисто злато и струва 12 милиона долара.

Tя е яйцевидна и е направена от 24-каратово масивно злато. Тази луксозна кошара се произвежда в лимитирана серия. Създадена е от Baby Suommo, една испанска фирма. Най-скъпото креватче на света.

Позлатена кошара за някое дете, вероятно на нечия знатна особа, и сламена кошарка за Небесния цар.

Исая 9:6 „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.“

Той се роди в ясла, живя на полето, спа в маслинена гора, на главата Му сложиха корона от тръни, а престолът му бе жесток кръст. Тези, които Му се присмиваха за надписа над главата Му не си даваха сметка, че скоро Той наистина ще бъде Цар над ада и ще победи смъртта.

Но кой е начинът, по който трябва да празнуваме Рождество?

За да е истински нашият празник, нужно е ние да направим място за Исус на него. Някой беше казал, че историята на Рождество е история за това как Бог търси. В къщата не се намери място за него.

И днес той търси място в нашето сърце. Ако сърцето и живота ни е пълно с грях, Христос не може да влезе. Не говорим само за грешно поведение, но и за греховни мисли като завист, омраза, непростителност и т.н.

Ако все още таиш в сърцето си някакъв грях, изхвърли го навън, покай се и изповядай, че приемаш Неговата прошка и очистване.

1 Йоан 1:9 „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.“

Много хора идват на църква в неделя, физически са там, но умът им блуждае някъде далеч. Мислят си за своите неща. Умът им се занимава единствено с техния бизнес, с нещата които трябва да свършат през деня. В сърцето им няма място за Исус.

Накрая изобщо не са чули нито думите на песните, нито проповедта. А с теб така ли е? И твоето сърце ли е пълно с толкова много неща, че в него няма място за Исус?

Когато търсихме за нашите внуци детска градина, ни казаха, че няма свободни места. Много деца в нашия град не могат да ходят на градина, защото няма място за тях там. Има ли място в твоето сърце за раждането на бебето Исус?

Днес в нашите детски градини, училища и университети няма място за Исус. Той е персона нон грата в нашия парламент, президентството и нашите съдилища. Прогонен е от повечето семейства. Тогава защо Го питаме къде е и защо не ни помага, когато нещата в политиката, икономиката и обществото не вървят?

Йоан 1:11-13 „При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха. 12 А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, т. е. на тези, които вярват в Неговото име; 13 които се родиха не от кръв, нито от плътско пожелание, нито от мъжко пожелание, но от Бога.“

Освен да направим място за Исус, правилното празнуване на Рождество трябва да включва и поклонение.

Когато Исус се роди във Витлеем, хората станаха свидетели на невероятно чудо. Небесата се отвориха, ангел слезе и съобщи на група овчари от Юдея…

Лука 2:11-12 „Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. 12 И това ще ви бъде знакът – ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли.“

И веднага след това небесното войнство запя хваление на Бога. Овчарите побързаха да слязат в града, намериха бебето, коленичиха и Му се поклониха.

Ако искаш да отпразнуваш Рождество по правилен начин, трябва да отделиш време да Му се поклониш в дух и истина. И ние трябва да побързаме да Му се поклоним и да му покажем любовта си. Той е достоен за поклонение!

Казват, че Рокфелер можел да се подпише под чек и този чек вече струвал милиони долари. Един добър инженер може да купи материали за 10 лв. и от тях да направи нещо за 110 лв. Един добър художник може да вземе едно евтино платно и да нарисува картина на него, която вбъдеще да струва стотици хиляди долара. А Бог може да вземе един безполезен живот, да го умие в кръвта на Исус Христос, да вложи Духа Си в него и да направи живота му благословение за света.

Но дори Бог не може да извърши това чудо, ако не Му дадем възможност. Ако ние отидем като овчарите при Него, коленичим, предадем се на Него и Го оставим да работи в нас, Той ще направи живота ни наистина красив. Виждаме това демонстрирано в свидетелствата на различни хора в поредицата Алфа, която провеждаме в момента.

Готов ли си да Му се поклониш на Рождество?

Един мъж бил доведен в клиника, за да бъде отстранен неговият език, по който имало ракови образувания. Когато около него се събрала голяма група професори и студенти, хирургът казал: „Това е последната възможност да изречете някакви думи с езика си. Бихте ли искали да кажете нещо преди операцията?“

Мъжът погледнал към лицата на хората около него и извикал: „Слава да е на Исус Христос за цялата вечност!“ Това е отношението, което трябва да имаме към Исус – отношение на дълбоко преклонение и любов!

По-нататък, ако искаш да имаш едно прекрасно Рождество Христово, практикувай даване. На Рождество ние получихме най-големия подарък. Бог даде Своя Син. След като Исус се роди, той бе посетен от мъдреци.

Матей 2:11 „И като влязоха в къщата, видяха Младенеца с майка Му Мария, и паднаха, та Му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.“

В Персия мъдреците бяха на почит като царски особи и техните дарове бяха достойни за един Цар. Златото символизира царското управление на Христос. Ливанът се използвал като благоухание от свещениците. Затова той сочи към Първосвещеника Исус, който ходатайства за нас пред Отца. А смирната е символ на смъртта на Христос за нас.

Всеки от тези дарове е много скъп. Днес ние знаем за Господ Исус Христос много повече от тези мъдреци. Той е направил повече за нас, отколкото за тях. Носим ли Му дарове?

Говорейки за македонските вярващи, които са дали изобилно от своето нямане, Павел казва:

2 Коринтяни 8:5 „И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас“.

Ние предаваме ли себе си на Господа? Даваме ли Му нашето време, нашите дарби, нашите средства?

Исус предаде Себе Си за нас и за нашето изкупление. Колко часа сме му дали през отминаващата година? 1, 2, 5, повече? Ако погледнем нашите финанси, какъв процент от тях са отишли за Божието дело? 1%? 5%? 10%?

Място за Исус, поклонение на Исус, даване на Исус. Четвърто,

Едно прекрасно Рождество трябва да включва и свидетелство за Исус. Отново овчарите може да са наш пример.

Лука 2:17-20 „ И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Детенце. 18 И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха. 19 А Мария пазеше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си. 20 И овчарите се върнаха, като славеха и хвалеха Бога за всичко, което бяха чули и видели, според както им беше казано.“

Йоан казва в своето евангелие, че Исус дойде като светлината на света, но хората живееха в тъмнина. И днес хората тънат в духовен мрак. Ти и аз знаем от какво се нуждаем, защото ние сме намерили лекарството за нашите проблеми. Всеки се нуждае от Исус. Ако им свидетелстваме за Него, много ще отхвърлят свидетелството ни, но някои ще го приемат. И когато го приемат, Бог ще ги промени!

Свидетелстваш ли за вярата си? Както казва Хъдсън Тейлър, „Великото поръчение не е опция, която да обмисляш, а заповед, на която да се подчиняваш.“ И тази заповед е за всеки християнин, не само за пасторите и хвалителите в църква.

Бог иска ние да участваме в Неговия план за спасение, като разпространяваме благата вест и сме свидетели за Него. Да споделяме историята за Исус Христос и да оставяме резултатите на Него.

Пасторите във Варна искаме догодина да организираме Молитвена закуска, на която да поканим известни личности от Варна. Един американски сенатор поканил на вечеря посланика на Белгия. Баща му живеел с него и бил посветен християнин. Той често говорил с хората за вярата си. Затова синът му го предупредил да не обиди госта с благовестието си.

Но когато баща му слязал в залата и бил представен, той заговорил посланика и му казал за вярата си. След това се извинил на сина си и се оттеглил в стаята си засрамен от това, което направил.

Малко по-късно бащата починал. На гроба му имало много венци, но един от тях се набивал на очи – този от белгийския посланик. На него имало надпис, „В памет на единствения човек в Америка, който ми каза как да спася душата си.“

Един ден ние ще свършим земния си път и Исус ще ни вземе у дома. След като кралица Виктория чула един от свещениците да проповядва в замъка Уиндзор, тя възкликнала: „О, как искам Господ да се върне докато съм жива.“ Когато някой я попитал защо, тя отговорила: „Защото искам да положа короната на Англия в нозете Му.“

Две деца с майка си гледали витрината на голям магазин, в която била изложена Рождествената сцена – овчарите коленичили и Мария седнала до кошарата с усмивка. Едното от децата казало на другото, „Забравили са да сложат бебето Исус в кошарата!“

Няма истинско Рождество без Исус. Рождество е Неговият рожден ден. Исус се роди в плът, за да умре, да възкръсне и да се върне, за да царува. Това е смисълът на кошарата, кръстът и короната. Нека направим място в сърцето си за Него. Нека дойдем при Него и да Му се поклоним с нашите дарове. Нека излезем от тук решени да разказваме на другите благата вест. Само тогава ще имаме прекрасно Рождество!

_____________________

22.12.2024

БПЦ "Нов живот" - Варна

Песента за Спасителя

/проповед/

Отдавна планирам да имаме Рождествена служба на свещи и ето, че тази година календарът ни предоставя чудесна възможност, тъй като Бъдни вечер е в неделя. Радвам се, че можем да се съберем точно на Бъдни вечер, в навечерието на Рождество, за да празнуваме раждането на нашия Спасител.

Всичко вече е приготвено за празника. Подаръците са купени и подредени под елхата. Гозбите са сготвени. Не е задължително да са 7, 9 или 12 и да има бъдник в огнището, както съветват да се прави на Бъдни вечер. Поне в моята Библия не пише нищо такова. Не е задължително да имаш и огнище, между другото.

След 2 часа ще си отидем по домовете, за да празнуваме с нашите семейства. Но още по-прекрасно е, че можем да празнуваме Бъдни вечер с нашето духовно семейство!

През последните три адвентни седмици говорихме за Рождество Христово от три различни ъгъла. Видяхме обещаният Спасител в първото пророчество в Библията, в Битие 3:15. След това в Псалм 2 разбрахме, че Божият Син е избран да стане Помазаник, за да благослови всички, които се надяват на Него. Миналата неделя чрез разказа на Лука си припомнихме за раждането на Исус Христос. Днес ще видим какво означаваше това раждане за хората тогава и какво означава за нас днес.

Защото, в края на краищата, това е най-важният въпрос. Какво означаваше раждането на Спасителя за хората в Юдея през 1 век и какво означава то за нас днес?

Когато се замислим, ще видим, че Рождество означава различни неща за различните хора. За търговците това е най-натовареното време в годината. За тях Рождество означава повече печалба, която да компенсира по-слаби месеци и сезони. Ден година храни.

За някои от вас Рождество може да означава бонус към заплатата или пенсията. Новото правителство реши, че вече няма да има новогодишни добавки, а пенсията ще се увеличава целогодишно.

За тийнейджърите и студентите това е време на ваканция, почивка от учене преди изпитите и сесията.

Но Рождество не винаги означава радост. Чудя се какво ли означава то за бащата, загубил съпругата и трите си деца при варварското, садистично нападение на терористичната организация Хамаз на 7 октомври? Какво означава Рождество за украинката, загубила съпруга си, ръката си и за нейните осакатени деца, следствие на руска бомба в жилищния им блок?

Какво ли означава Рождество за варненеца, загубил майка си в бурята „Фредерик“ на 18 ноември?

За повечето хора, Рождество е време, в което да се съберат със семейството и приятелите си и да се повеселят. Но дали те разбират какво празнуват?

Едно семейство поканило роднини и приятели да отпразнуват раждането на тяхното дете. Гостите пристигнали и домакините хвърлили палтата и якетата на леглото в спалнята. След това влезли в хола, седнали на масата и както се казва, яли, пили и се веселили. Шумните разговори били прекъсвани само, за да вдигнат поредната наздравица за детето.

И тогава изведнъж някой попитал, „Къде е детето?“ Майката отишла в спалнята и след малко се върнала разплакана – не могла да намери бебето. Някой си спомнил, че последно видели детето на леглото и след неистово търсене, го открили затиснато и задушено под палтата и якетата на гостите. Главната причина, за която те бяха дошли, била забравена, пренебрегната и унищожена.

Хората имат склонността да задушават Исус на Рождество. Той често е забравян, пренебрегван, а ако не сме внимателни, убиван. Нашите сънародници празнуват Коледа, колят прасета, пеят „Стани, стани нине, стани господине“ и се молят за плодородие и берекет. Търсят даровете, но рядко се сещат за Дарителя.

Когато нашите деца бяха малки, а и до ден днешен, Ваня прави торта за рождения ден на Исус. Децата ни знаеха чий рожден ден празнуваме. Разбира се, Неговото раждане беше много по-различно от всяко друго раждане.

Лука 2:8-18 „А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си. И ангел от Господа застана пред тях и Господнята слава ги осия; и те се изплашиха много. Но ангелът им каза: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос  Господ. И това ще ви бъде знакът – ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли.

И внезапно заедно с ангела се яви множество небесно войнство, което хвалеше Бога с думите: Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение. Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, за да видим това, което е станало, както Господ ни изяви. И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, Който лежеше в яслите. И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Детенце. И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха.

Авторът Н. Т. Райт се опитва да надникне зад завесата в небесата при подготовката на този ангелски хор. Той си представя хипотетично как хорът репетирал дълго и певците се уморили. Но диригентът държал да изпипат всичко перфектно. Това била най-удивителната музика, която някога щели да пеят, при това щели да имат само едно изпълнение.

Когато постигнали съвършенство в изпълнението, един ангел попитал, „Защо ще пеем тази песен само веднъж? Тя е невероятна, не може ли да изнесем този концерт на различни места пред различна публика?“ Диригентът отговорил, „Не, тази музика е написана за специален случай. Трябва да се изпее само веднъж от вас. След като я изпеете, хората които я чуят, ще трябва да се научат да я пеят сами.“

Разбира се, щом певците са ангелите, диригентът е Бог. Публиката щяха да бъдат овчарите, а чрез тях – всеки който чуе това свидетелство. А специалният повод е тази вечер – раждането на единородния Божи Син.

И в тази нощ Бог изпрати съобщение не на Пилат, нито на религиозните водачи, а на овчарите. Защо точно на тях?

Те са били едни от най-презираните хора в Юдея. На дъното на обществената стълбица. Били считани за религиозно нечисти. Не можели да мръднат от работното си място, затова и не можели да участват в религиозните празници. Чувствали се отхвърлени.

Били непрекъснато на път в търсене на нови пасбища за стадата си. Хората ги смятали за номади, на които не може да се има доверие. Всички се страхували от тях, а всъщност те били тези, които са изложени най-много на опасности от нападения от разбойници.

И въпреки това, Божият ангел бе изпратен при тях и им каза, „Днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.“

Бог направи това, за да ни каже нещо много важно: Без значение колко незначителен се чувстваш, Бог те познава и ти си важен за Него!

1 Коринтяни 1:27 „Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните.“

Бог избра едно еврейско момче, продадено в робство и хвърлено в затвора, за да разтълкува съня на фараона и да спаси от глад целия познат свят. Бог избра друго момче и с неговите 5 хлебчета и 2 риби нахрани 5000 мъже, без да се броят техните жени и деца.

Бог избра едно никому неизвестно момиче, което нямаше хубав гардероб и не беше образована в най-известния университет, беше от малко селце, да стане майка на Неговия единороден Син.

Затова и Христос не се роди в „Майчин дом“ в Ерусалим, заобиколен от лекар-гинеколог и медицински сестри. Той се роди в ясла.

Бог обяви това на овчарите, защото те не са му безразлични. Бог храни небесните птици и облича полската трева, колко повече Той е загрижен за тези, които е създал по Свой образ и подобие!

Всеки се нуждае да чуе тази истина. Самотните майки, децата в домовете, старците в старческите домове, пациентите в центъра за зависими „Ренесанс“, където ходим, мъже загубили съпругата или детето си, хора загубили работата и доходите си, християни които се чувстват безполезни и самотни.

Тази истина се нуждаят да чуят моите познати Сергей, Оксана, Aна, които всяка нощ не заспиват от мисълта дали пак няма да полетят ракети над главите им.

Бог ни казва: Аз предадох това съобщение на овчарите. А сега го предавам на вас: роди ви се Спасител!

Много хора днес мислят, че да си овчар е най-лесната работа на света. Пускаш овцете да пасат, лягаш под някоя сянка и си слушаш любимата музика на телефона.

Ако напишете „овчар“ в интернет, ще излязат много обяви за работа като овчар. Заплатата е добра, но няма желаещи. Защо? Защото работата е всъщност много тежка.

Гледах интервю с жена-овчар от Родопите, която гледа над 400 овце. Тя разказваше, че овчарят трябва да може да пасе овцете, а това не е никак лесно. Пастирът трябва да познава животните, да ги обича и да дава всичко от себе си за тях. Той е вързан за животните денонощно.

Най-много е работата по време на родилната кампания, когато фермерите са неотлъчно до животните. Подготовката за зимата е още по-тежка, защото трябва да се осигури прехраната на стадото. При овцете трябва да се вкарат 3000 бали, всяка по 35 кг и 20 тона фураж. Всичко се носи на ръка. Тя завършва разказа си така, „Отстрани изглежда много лесно.“

Сигурно овчарите много пъти са си казвали, докато седят край огъня, „Има ли смисъл да стоим тука и да наглеждаме тези овце?“

Сигурно и ти си си мислил, „Какъв смисъл има всяка сутрин да ставам рано? Всеки ден едно и също! Струва ли си да живея изобщо!“

Отговорът на този въпрос зависи от житейската философия, която изповядва човек. Най-общо, има две житейски философии.

Първата е на човека, който се стреми към съвършенство или към Бога. Това е философията на будизма, индуизма, конфуцианството, даоизма и на древните гърци. Чрез самодисциплина, медитация, премахване на желанията (осемкратната пътека на Буда), различни религии са вярвали, че могат да се слеят с абсолюта.

Но тази философия не е надеждна, тъй като ние трябва да осъзнаем, че не можем като барон фон Мюнхаузен да се вдигнем за косата. Ние сме ограничени в нашите възможности. Освен това, Библията ни казва, че в нас живее звяр и той може да се освободи, ако ние забравим, че сме създадени по Божи образ.

Но има и друга житейска философия. Тя е обратната на първата. Според нея Бог слиза до човека. При това душата откликва на Бога, а не взема инициативата, като в първата философия.

Когато стане на 6-7 години детето осъзнава, че майка му го обича. Но тя го е обичала и преди това, даже го е обичала преди то да се роди. Същото е и с човека. Бог е първият. Той ни е възлюбил много преди да сме заченати. Любовта е първа.

В онази нощ срещу Рождество Любовта беше първата. Бог слезе между хората. Божият Син се роди в плът и стана един от нас.

Когато Бог дойде при овчарите, чрез ангелската песен за Спасителя Той не само им съобщи за раждането на Спасителя. С това Той каза и на нас, „Твоят живот има смисъл. Той ти е дар от Мене. Затова изкупвай благовремието, защото всеки ден от живота ти е ценен в Моите очи“.

Въпросът е как го използваме. Всичко, което правим или не правим рефлектира върху другите. По думите на известния английски поет Джон Дън, „Никой човек не е самотен остров“.

Нашите известни футболисти Христо Стоичков, Емил Костадинов и Боби Михайлов станаха пример за подражание за поне две поколения българчета, когато спечелиха бронзовите медали на световното по футбол през 94-та година.

Но с какво са известни те в момента? Първият – с рекламиране на хазарт (колко ли живота е опропастил по този начин!), вторият – с неприличен жест към протестиращите (и с това съдейства още повече за моралната деградация на българина) и третият – с любовта си към чашката, тоталитарното си управление и нежеланието да си подаде оставката от БФС (с което си навлече омразата на целокупния български народ).

Както казва Ричард Бакстър, „Една арогантна, груба дума, един ненужен спор, една алчна постъпка могат да прережат гърлото на много проповеди и да съсипят плодовете на всичко, което си правил дотогава.“

Защо? Защото никой човек не е самотен остров.

Овчарите чуха вестта за раждането на Спасителя и побързаха да отидат и да видят с очите си този Спасител.

Лука 2:15-18 „Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, за да видим това, което е станало, както Господ ни изяви. И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, Който лежеше в яслите. И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Детенце. И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха.“

Овчарите видяха Младенеца в яслите и разказаха на всички, че Месия се е родил. Те се превърнаха в първите проповедници на благата вест. Десетки поколения благовестители са разнасяли тази вест, за да достигне и до нас днес. Но все още има много хора, които не са чули, че Спасителят се е родил.

Както някой беше казал, „ние предупреждаваме хората, че Месия ще дойде отново, а те не са чули, че е дошъл за първи път.“ Не са чули песента за Спасителя.

Какво означава за теб Рождество? Може би сега за първи път чуваш ангелския хор и научаваш за раждането на Спасителя? Тогава знай, че въплъщението доведе до неговата смърт и възкресение. Без Витлеем нямаше да има Голгота и Гетсимания. Исус се роди, живя съвършен живот, бе разпнат на кръст, за да плати цената за твоя и моя грях.

2 Коринтяни 5:21 „Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога.“

Ако вярваш в това, тогава не отлагай, покай се от греховете си и отдай слава на Бога. Запей заедно с небесния ангелски хор тази песен:

Лука 2:14 „Слава на Бога във висините, и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение!

А може би отдавна знаеш за Рождество Христово, но това не е довело до промяна в живота ти?

Не е достатъчно само да чуеш и да знаеш, че Спасителят се е родил. Не е достатъчно да си чул, че в онази нощ Божията любов слезе под формата на едно бебе.

Едно от първите задължения на повярвалия в Бога човек е да прогласява на другите това, което е видял и изпитал. Това трябва да става на правилното време и правилното място, но нищо не би трябвало да попречи на християнина да споделя свидетелството си със своите приятели, познати и своите роднини.

Когато един мюсюлманин чул благата вест за първи път, попитал, „Откога е това послание?“ Отговорът бил, „От около 2000 години.“ Той попитал, „Тогава защо не съм го чувал преди? Сигурно в моята страна няма никакви християни?“ „Има, има.“ „Тогава сигурно няма в моя град.“ „Напротив, има.“ „Тогава как досега не съм го чул? Мога да се сетя само за една причина: вие, християните, не вярвате в собственото си благовестие!“

Хауърд Хендрикс казва, че „В едно поколение, крещящо за отговори, християните заекват.“ Бих добавил, понякога дори не заекват. Думичка не продумват.

Бог изпрати ангелския хор до най-презряната обществена група, овчарите. С това ни казва, че Бог познава всеки от нас и че нашият живот има смисъл. Той иска ние да го живеем така, че да Му принасяме слава. Овчарите направиха точно това. Те чуха песента на ангелите и сами запяха песента за родилия се Месия. Днес ние сме тези, които трябва да се научим, образно казано, да пеем тази песен.

Молитва

___________________

24.12.2023 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Линк към проповедта в youtube.

Виковете на Рождество (Матей 2:13-18)

 /проповед/

Рождество Христово премина, но още сме в атмосферата на този най-голям християнски празник. По интернет и телевизията все още можем да чуем рождествени песни, звън на камбанки, изпълнения на хорове и класически оркестри. Но заедно с тези радостни звуци до нас достигат и други – звуци на болка и мъка.

Достатъчно е само да изгледаме централната емисия новини на коя да е телевизия или да хвърлим един поглед на материалите в печата от последните дни. “3614 са новите случаи на Covid”; „Ваксинират ни на наш риск“, “Хоспитализираните отново се увеличават“, „Полицай застрелял родителите си“, „Над 30000 деца не могат да учат онлайн заради липса на електронни устройства“, „Вирусолог от Ухан предупреждава за разпространение на нови видове коронавирус.“ До нас достигат много звуци на болка, но и на човешка мъка.

Само преди няколко седмици научихме за майката от Сандански, която убила двете си малки деца на 3 и 5 г. Можете ли да си представите мъката на децата, докато баща им я е тормозел и малтретирал в тяхно присъствие? И ужасът в очите им, когато е насочила пистолет, а малко след това ги е убила!

Можете ли да си представите ужаса в очите и виковете за помощ на убитите 6 човека навръх Нова година 2018 г. в Нови Искър – едно убийство без аналог в близката ни история? Убийството е заради ревност. Можете ли да си представите тяхната безпомощност, когато убиецът ги е убивал с повече от един куршум в дома им? Техните сълзи и молитви.

През тази година чувахме и продължаваме да чуваме много стонове на отчаяни хора, загубили близки или самите те боледуващи от коронавирус, сблъскали се с хаоса в болниците и преминаващи през страдания, за които няма лек. Чуваме и тихите въздишки на хиляди други, които не могат да бъдат оперирани поради пандемичната обстановка, или поразени от бедност, самота, стрес, депресия, безсъние и психични разстройства.

Днес продължаваме темата за Рождество от миналата неделя. Отново ще се върнем малко повече от 2000 години към онова първо Рождество във Витлеем, но този път не за да чуем проповед, а за да чуем някои звуци. Ако се опитаме да си представим картината, ще чуем глъчката от завръщащи се за преброяването хора, блеенето на овцете на овчарите, мученето на крави в яслите, пеещите ангели в небето, възклицанията на развълнуваните овчари, дошли да видят бебето в яслите и тихата приспивна песен, която Мария пее на Младенеца.

 Но по-късно тези звуци бяха заменени от виковете на войници, писъците на деца и оплакването на скърбящите майки. Изминали са няколко месеца от раждането на Исус. Йосиф, Мария и Исус вече живеят в малка къщичка някъде във Витлеем. По това време мъдреците идват, за да се поклонят на Исус.

 Матей 2:13-18 „А след като си отидоха, ето, ангел от Господа се явява насън на Йосиф и казва: Стани, вземи Детето и майка Му и бягай в Египет, и остани там, докато ти кажа, защото Ирод ще потърси Детето, за да Го погуби. И така, той стана, взе Детето и майка Му през нощта и отиде в Египет, 15 където остана до смъртта на Ирод, за да се сбъдне изреченото от Господа чрез пророка, който казва: „От Египет повиках Сина Си.“  16 Тогава Ирод, като видя, че беше подигран от мъдреците, разяри се много и прати да погубят всички момченца във Витлеем и във всичките му околности, на две години и по-малки, според времето, което внимателно беше разучил от мъдреците. 17 Тогава се изпълни изреченото от пророк Йеремия, който казва: 18 „Глас се чу в Рама, плач и голямо ридание; Рахил оплакваше децата си и не искаше да се утеши, защото ги няма вече.““

В този пасаж четем за един несигурен и почти луд стар цар, който смята че управлението му е заплашено, когато чува че се е родил друг цар. И когато не може да открие това дете, заповядва всички малки момченца във Витлеем до 2 годишна възраст да бъдат убити.

Така че, когато говорим за звуците на Рождество, трябва да помним също виковете на войниците, писъците на децата и оплакването на майките, защото и те бяха част от звуковата картина на Рождество.

Те са и част от онова, което Бог иска да ни каже на това Рождество.

1.     Има страдание и Бог дойде, за да го понесе с нас.

 Ако това е така, тогава какво казва Бог? Първо, Той казва, „Знам, че в този свят има страдание и Аз дойдох, за да го понеса с вас.“

Библията винаги отразява събитията такива, каквито са. Тя не разкрасява нещата. И когато разказва Рождествената история, тя не само споменава за ангелите, овчарите и мъдреците, които дойдоха с дарове от злато, ливан и смирна. Тя също ни казва за цар Ирод, за войниците и за убийството на малки деца.

За нас е почти невъзможно да си представим какво е да си бил родител във Витлеем по онова време. Да имаш малко момченце, може би на 18 месеца, което е пленило сърцето ти и дори само мисълта за него разведрява деня ти.

Аз обичам да гледам снимки на нашия внук. Не мога да му се нарадвам. Сигурно така са се чувствали и родителите на онези момченца.

И представете си как един ден в дома ви нахлуват войници, започват да обискират дома ви, докато открият сина ви и го отнасят навън, за да му отнемат живота. Каква неописуема мъка! На Бъдни вечер гледах чудесния филм „Рождество“, който пресъздава много точно тези събития. Но тази мъка също е част от Рождествената история.

Мъката е част от Рождество Христово и днес. Много хора страдат, много са самотни и опечалени. По данни на изследване във Великобритания, броя на хора с депресия се е удвоил в сравнение с миналата година. В цяла Европа и Америка се е увеличил броя на хората, които прибягват до употреба на алкохол и наркотици. Нарастнал е и броят на самоубийствата. Причина за тези негативни тенденции е социалната изолация, страхът, че човек ще се зарази и ще стане товар за семейството си, страхът от смъртта и психологическия стрес.

На тези хора едва ли ще им е до празнуване на Рождество Христово.

Но Рождество идва при един страдащ свят и ни казва, че Бог не ни обещава, че ще ни отнеме страданието. Но Той ни обещава, че преминава през него заедно с нас.

 В книгата си „Нощ“ Илий Вайзел пише за преживяванията си в концентрационен лагер по време на Втората световна война. Една вечер когато затворниците се върнали в лагера след цял ден убийствен труд, видели че в лагера са издигнати три бесилки. Щели да екзекутират трима въдворени и всички затворници трябвало да наблюдават екзекуцията.

Двама от жертвите били мъже, но за ужас на затворниците те видели, че третият е малко момче. Затегнали примките около шията им и сложили тримата да застанат на столове. След това ритнали столовете изпод тях.

Двамата мъже умрели веднага, защото шийните им прешлени се счупили под тежестта на телата им. Но малкото момче било толкова леко, че вратните прешлени не се счупили. Той висял там, опитайки се да си поеме дъх, увиснал на края на въжето. Затворниците били заставени да стоят там и да го гледат повече от 30 минути, докато накрая то умряло.

В тези ужасни минути един от мъжете зад Вайзел извикал, „Казваш, че има Бог? Тогава къде е Той? Къде е Той сега?“ Вайзел пише, „Обърнах се, погледнах го и казах: „Той е там. Виси на края на въжето.“

Убеден съм, че това е посланието на Рождество. Нашият Бог не е отвъд звездите, далеч в небесата. Нашият Бог дойде, за да бъде с нас, да страда с нас, да изпитва нашата болка, да кърви с нас. Това е посланието на Рождество.

2.     Има несигурност и Бог дойде, за да ни приведе през нея.

Второто послание на Рождество е това: „В нашия свят има несигурност, но Бог дойде, за да ни помогне и да ни приведе през нея.“

Мисля за несигурността, която са чувствали Йосиф и Мария, докато припряно са стягали малкото си багаж, за да напуснат Витлеем и да се отправят към Египет.

Аз съм пътувал в чужбина, както повечето от вас. Всеки път съм се уговарял с моите домакини кой ще ме посрещне, къде ще бъда всеки ден от пребиваването ми, кой ще ме приюти и ще се погрижи за храната ми, разменяли сме телефони и имейли. И когато пристигна там са ме посрещали и са се погрижвали за мен.

Но Йосиф и Мария избягаха в Египет без да знаят къде ще отседнат там. Не знаеха какво ще се случи. Знаеха само, че Бог ги води.

Ангелът им бе казал, че Исус ще стане Спасителят и ще спаси хората от техните грехове. Но каква беше тяхната отговорност в това? Как трябваше да отгледат Божия Син? Какво трябваше да сторят? И какво щеше да стане? Във всичко това имаше толкова много несигурност.

Нашият живот също е изпълнен с несигурност. Тийнейжърите се чудят как ще завършат училище, ако пандемията продължава още дълго. И ако завършат, дали ще бъдат приети да учат в университета това, което желаят? И ако са приети, ще могат ли да си вземат изпитите?

По-възрастните се чудят дали при това положение все още ще имат работа догодина. Дали ще могат да си изплатят кредита за апартамента. Дали от децата им ще излезе нещо? Дали болката, която се е появила неотдавна е нещо сериозно?

Трябва да признаем, че в живота има много несигурност. Но Йосиф и Мария имаха едно голямо предимство. Те знаеха, че Бог ги води и че Той ще се погрижи за тях.

Този Исус, чието малко телце се подхвърляше нагоре-надолу по време на пътуването до Египет един ден щеше да каже на множествата как Бог се грижи за небесните птици и полските лилии.

 Матей 6:30 „Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, няма ли много повече да облича вас, маловерци?“

Като християни ние знаем, че макар и да не знаем какво ще ни донесе утрешния ден, знаем Кой държи утрешния ден в ръката си. Той иска да Го оставим да ни води.

Животът е изпълнен с много несигурност, но Бог е този, който ни превежда през нея. И това също е посланието на Рождество.

3.     Има смърт, но Бог дойде, за да я преодолее.

И накрая, третото послание на Рождество е това: В нашия свят има смърт, но Бог дойде, за да я победи.

Преди много време писъците на невръстни деца, жертва на един побъркан деспот, пронизваха мрака във Витлеем. Но едно дете беше спасено и беше отнесено в Египет. Години по-късно самото то щеше да стане жертва на престъпление, но Неговата смърт щеше да бъде по-различна. Защото Той умря на кръст не заради Своите, а заради нашите грехове.

И понеже Исус стана жертва за нашите грехове, смъртта беше победена. „О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“ (1 Коринтяни 15:55)

В света има смърт, но Бог толкова възлюби света, че изпрати Своя Единороден Син, за да я победи.

Смъртта е реална и винаги ще бъде тук, така както страданието и несигурността. Но това е посланието на Рождество, „Бог отнема жилото на греха, понеже Исус Христос победи смъртта и ни е дал победа над нея.“ Така е! Този свят не е нашият дом и гробът не е нашата цел.

Едно семейство изгубило седем годишния си син. Те преминали през всички фази на жалеенето и въпреки загубата и болката, започнали да се връщат към нормален живот. Тогава дошло Рождество и станало време да украсят елхата. Когато цялото семейство се събрало, за да украсят елхата, майката си спомнила, че някои от играчките за елхата били направени от сина ѝ, който вече не бил сред тях.

И докато ги поставяла на дръвчето, сълзите ѝ потекли сами. По-големият ѝ син, който бил на 10 години, дошъл при нея, прегърнал я и казал: „Мамо, плачеш за братчето ми, нали?“ Тя отговорила, „Да, не можеш да си представиш колко ми липсва!“

Той казал, „Мамо, нали на Рождество празнуваме раждането на Исус?“ Тя отговорила, „Да, точно така.“ „И братчето ми отиде да бъде с Исус, нали?“ „Да, така е. Той отиде да бъде с Исус.“

„Тогава това означава, че той трябва да се радва на празника повече от нас.“ Майка му казала, „Предполагам, че е така. Той се радва повече на празника.“

Това е значението на Рождество – че макар и смъртта да е реална, Бог дойде, за да ни даде победа над нея!

 Семейството на един пастор решили да сложат макет на Възкресенската сцена на бебето Исус в яслите. Поставили всички фигурки – на Мария и Йосиф, на бебето Исус, ангелите и овчарите и животните.

Малкият Йоанчо дошъл, носейки една от своите любими играчки – тиранозавър рекс – царя на динозаврите. Това бил един от тези пластмасови динозаври, които продават. Бил доста голям и се издигал над всички останали фигурки. Изобщо не му било мястото сред тях.

Баща му казал, „Опитах се да му обясня: „Йоанчо, трябва да го върнеш, защото не му е тук мястото. Динозаврите са съществували хиляди години преди Исус и просто няма как да го сложим в Рождествената сцена.“

Но малкият Йоанчо настоявал, затова накрая поставили динозавъра зад всички други фигурки. Той се извисявал над яслите и над всяка друга фигурка.

Когато се отдалечили и погледнали към макета, изведнъж им хрумнало, че може би този динозавър носи скрито послание, за което не са предполагали – че над всички нас се извива един заплашителен образ, който заплашва да ни отнеме радостта и мира.

Но тогава идва Рождество Христово и ни напомня, че бебето в яслите е по-силно от всички динозаври в твоя или моя живот. И Бог ни е дал победата чрез дара на Своя Син.

Чрез Исус Христос Бог дойде, за да ни помага в нашето страдание, да ни води в нашата несигурност и да ни даде победа над смъртта. И още веднъж днес Той ни предлага Себе си, и чака да откликнем на Неговата покана.

Ще го направиш ли?

Молитва.

___________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

27.12.2020 г. 

Приел ли си най-големия Подарък на Рождество?