/проповед/
Това е предпоследната ни
служба за тази година. Намираме се в навечерието на Рождество, когато в града
ни всяка вечер има концерт или друга проява за празника. Парадоксът е, че тези
които не вярват в Бога празнуват най-шумно и разточително – може би точно
защото не разбират смисъла на празника.
Нека прочетем Матей 1:18: „А
рождението на Исус Христос беше така...“
В началото искам да ви задам
въпрос. Как се роди Месията Исус? Как стана това? Матей ни казва, „Рождението
на Исус Христос стана така...“ – в случай че се интересувате. И интересното
нещо е, че още в началото на евангелието си, че като евреин Матей иска ние да
знаем, че според него Исус е дълго очаквания Месия.
Какво означава Месия? Това е еврейска
дума, а гръцкият ѝ еквивалент е... Христос, точно така. Христос не е фамилията
на Исус. Това не са Мария и Йосиф Христови и синът им Исус. Христос е гръцката
дума за дългоочаквания от евреите Месия.
Ето как се роди Месията. А какво
означава Исус? Исус отново е гръцката транслитерация на еврейското Йешуа.
Понякога може да сте чували някой да казва Йешуа вместо Исус и вие си казвате,
„този пък какво се прави на много учен.“ Гърците не могат да изговорят Йешуа,
затова до нас името на Месия е достигнало като Исус. По същия начин казваме и Исус
Навиев. Би трябвало да наричаме и него Йешуа.
Така че, навсякъде в Новия
завет и във всички песни, които пеем, ние всъщност признасяме името на
Спасителя неправилно. Ако Бог не отговаря на молитвите ви, може би това е
защото не изговаряте правилно името на Неговия Син J. Може би казва, „Вижте, няма
да слушам вашите молитви, докато не се научите правилно да изговаряте името на
Сина Ми. Не е Исус, а Йешуа.
Но за нас ще е много трудно да
пренапишем Библията и всичките песни, а и Йешуа има 3 срички и ще е по-трудно
да спазим ритъма им. „Йешуа, имам нужда от теб...“ Така че, ще се придържаме
към Исус.
Но за да разберем значението
на Рождествения разказ, ние трябва да разбираме, че Исус е кръстен на Исус
Навиев. А какво означава Йешуа или Исус Навиев? Той беше воин, генерал, военен
човек. И евреите в древността не очакваха още един Мойсей, защото и от първия
си имаха достатъчно закони. Те очакваха един Исус Навиев – воин и цар, който да
дойде и да ги освободи от техните потисници.
По-нататък в нашия разказ се
казва:
„След като бе сгодена майка Му
Мария за Йосиф, преди да бяха се събрали, тя се намери непразна от Святия Дух.“
Ако се беше родила преди първи век, може би тя може би щеше да бъде изгорена
жива или убита с камъни, ако се открие, че е бременна без да е омъжена.
По онова време хората са се сгодявали
когато са били на 10-11 г., а са се женили на 13-14 г. Ако си на 16 и още не си
сгоден, всеки те съжалява. И така, тя е сгодена за Йосиф и родителите ѝ разбират,
че тя е бременна. В първи век не са имали разрешение да изгарят хората на клада,
но е можело да направиш други неща, ако откриеш, че жената за която си сгоден
не ти е била вярна.
Другото нещо е, че Мария
направо е била луда. Баща ѝ и майка ѝ ѝ казват, „Мария, кое от момчетата в
селото е бащата?“ Тя казва, „А, не, няма мъж. Един ангел ми се яви...“ „А
чудесно, миличка. Ами сега, какво да правим?“ Йосиф разбира, че Мария е
бременна и че ангел ѝ е казал, че ще забременее от Святия Дух.
И той си казва, какво да правя
с тази жена, за която щях да се женя, а сега тя ми излиза с тази невероятна
история.
Матей 1:19 „А мъжът ѝ Йосиф,
понеже беше праведен...
Той беше праведен, спазваше
Закона. Законът казваше жена хваната в блудство да бъде изгорена или убита с
камъни! Но той „.. не искаше да я изложи...“ Не искаше да я влачи до градския
площад и да каже на всеослушание, че няма да се ожени за нея, защото тя не му е
била вярна и е забременяла. По-нататък, „намисли да я напусне тайно.“ Той
можеше да отиде при свещеник и да каже, „Така и така, случи се това, искам да
разваля този договор...“
Матей 1:20 „Но когато мислеше
това, ето, ангел от Господа му се яви насън и каза: Йосифе, сине Давидов (не че
той беше син на цар Давид, но беше от неговия род), не бой се да вземеш жена си
Мария (знам, че хората ще си помислят, че ти си бащата и че репутацията ти ще
бъде застрашена, но въпреки това, вземи я); „защото заченатото в нея е от Святия
Дух.“
Това е наистина важна част от
историята. Никой не е очаквал това. Цялата идея девица да роди дете звучи абсурдно.
В ст. 23 Матей цитира думите на пророк
Исая, „Ето, девицата ще зачене и ще роди Син; и ще Го нарекат Емануил (което
значи Бог с нас)“ и това е страхотно...
Но еврейската дума, използвана
там за „девица“ означава просто младо момиче. Затова в Израел никой не е
очаквал да е възможно девица да роди дете. Те не са си казвали, „Ами това ще да
е Месия, защото Месия няма да има земен баща.“ Напротив, всеки е очаквал Месия
да се роди от баща, който е наследник на Давид.
Това по-скоро напомня на
гръцката митология, където боговете се съвокупляват с девици, за да се роди
нещо средно между бог и човек. Например, знаете ли кой е бащата на Херкулес? Негов баща е Зевс. А знаете ли кой е бащата
на Елена от Троя? Пак Зевс! Така че, Бог да има дете от девица, това е гръцка,
не еврейска идея.
Така че, ако учениците на Исус
бяха измислили, че той е роден от девица, това нямаше да звучи правдоподобно!
Ако Матей беше измислил това, то щеше да е контрапродуктивно за историята,
защото рискуваше никой да не му повярва. Единствената причина той да е написал
това е че това е била самата истина!
Вижте, хората не следват Исус
заради това, че се е родил от девица. Те го следват, защото е възкръснал! Никой
не си е казал след смъртта му, „Вижте, той умря, но помните ли, че се роди от
девица. Дайте да вдъхнем живот на мита за него, като използваме раждането от
девица!“
Но никой не е казал това,
защото след като е умрял, те са очаквали той да си остане мъртъв.
Така че, Матей не би си измислил това. Но той
ни казва, че ангелът се е явил на Мария, после се е явил на Йосиф насън и му е
казал: „Този син, който тя ще ти роди е специален. Той е заченат от Святия Дух.
„Тя ще роди син, Когото ще наречеш Исус, Йешуа.“
Представям си, че Йосиф си
мисли насън, „Това наистина ли ми се случва? Ангел да ми се яви и да ми каже,
че ще ми се роди син, че аз не съм бащата, но да не се тревожа, той ще е
дългоочаквания Месия и че трябва да му дам името Йешуа, Йешуа Навиев...“
За стотици години те са били
потискани, били са части от други империи – от Асирия, Вавилон, Персия, Гърция,
а сега от Рим. И Йосиф знае това. И
ангелът продължава, „Той е, Който ще спаси людете Си...“ И Йосиф казва, знам,
че ще спаси людете си, нали това означава името Йешуа. Нали Йешуа Навиев заведе
народа в Ханаан и изгони всичките му жители, всички потисници, за да може
нашите люде да притежават земята и да определят собствената си съдба.
И ангелът продължава „...ще
спаси людете Си от ...“ и Йосиф го прекъсва, „Знам от кого ще спаси людете си –
от потисниците им, от тези които ги владеят, от Римска окупация... зная това от
дете... и аз не мога да повярвам, че моят син ще е този, който ще ни поведе.
Ние почти бяхме изоставили всяка надежда!
Нали всичко започна с Авраам,
това беше преди 2000 години и всичко, което ни се случи после, помислихме, че
Бог ни е забравил... И точно сега, да изпрати Месия, Йешуа... Йешуа Навиев,
царя – воин...
Но ангелът продължава „ще
спаси людете си от ... греховете им“. Хм, добре... Чакай малко... какво каза?
„Ще спаси людете от греховете им.“ Но виж, ангеле, знам че си ангел, но това не
е най-голямата ни нужда. Ние се нуждаем от спасение, но не от това. Ако
направиш една анкета сред юдеите и ги попиташ от какво искат да бъдат спасени,
никой няма да каже, „спаси ни от греховете ни“.
Не от това се нуждаем да бъдем
спасени. Очевидно ти не си чувал за
пирамидата на потребностите на Маслоу. Чакай да ти я обясня, искаш ли? Ангеле,
слушай внимателно. Най-основните ни нужди са физиологически. Ние се нуждаем от
храна, вода, от всичко необходимо за оцеляването ни...
След това се нуждаем от сигурност
и след като сме осигурили и тази нужда, се нуждаем от любов, от общност на
която да принадлежим. И когато имаме и любов, се нуждаем от увереност,
самоуважение, и най-накрая от самоусъвършенстване. Ангеле, виждаш ли „грях“ в
този списък?
Ние наистина се нуждаем да
бъдем спасени от някои неща, но грехът дори не присъства в списъка. Освен това,
ние имаме една много сложна система за спасение от грях, която вече функционира.
Не знам дали си забелязал,
това е храмът. Той е на висок хълм, не можеш да го пропуснеш. Ние можем да
отидем в храма, за да принесем жертва за всеки грях за който можеш да се сетиш
и така да бъдем простени. Не ни трябва друг, който да ни спасява от греховете.
Но нека ти кажа кой се нуждае
от спасяване. Рим се нуждае да бъде
спасен от неговите грехове. Защото техните грехове край нямат. А ние се нуждаем
от спасение от Рим. Нуждаем се от спасител с меч. Ние се нуждаем някой да ни
спаси не от нашите грехове, а от Рим.
Но Йосиф не отговори така.
Когато ангелът ти говори, ти не му отговаряш! Когато чуя някой да ми казва, Бог
ми се яви, казвам, ами, не мисля. Лицето ти не се е стопило, това не е било
Бог. Мисля, че Бог ми говори. Не, не, когато Бог говори, никой не пита, това
Бог ли беше?
Когато Бог реши да говори, той
не заеква, не говори с неразбираеми думи... Когато Бог се яви на Йосиф и той се
събуди, той беше убеден, че това е било от Бога. И той направи това, което
ангелът му заповяда. Взе Мария у дома като своя съпруга.
Знаете ли защо повечето от нас
не са впечатлени от това, че Бог е изпратил Исус да ни спаси от нашия грях? Ние
сме в известен смисъл като хората от първи век. ОК, това не е най-належащото в
момента. Причината дори тези от нас, които са християни от много време не
чувстваме почти нищо, когато чуем че Бог е изпратил Исус да ни прости
греховете, е следната. Ангелът каза, „ще го наречеш Исус, защото той ще спаси
людете си от греховете им.“ Но ние чуваме, „ще му дадеш името Исус, защото той
ще прости на людете си греховете им.“
Така, ако не сме внимателни, ще
сведем Рождество единствено до прощение. Може би дори целият ти християнски
живот се свежда до това: никой не е съвършен, но Бог прощава; аз обърках
конците, но Бог ще ми прости. Но посланието на Рождество и посланието до Йосиф
насън и посланието на евангелията е много по-всеобхватно от това.
Ако свеждаш Рождество само до
прошката, ти пропускаш най-важното послание на Рождество. Защото Исус дойде не просто да ни избави от наказанието
за греха или от последствията от греха. Всъщност, в повечето случаи ние носим
последствията от греховете си. Исус дойде за да ни избави от властта на греха.
Исус дойде в духа на Йешуа Навиев, воина,
който дойде да ни избави от царството, от господството, от силата, робството на
греха.
Когато беше в храма, доведоха
при него една жена, хваната в прелюбодейство (Йоан 8). Искаха да хванат Исус в крачка, довлякоха тази
жена по стълбите до последното място, където искаше да бъде, в храма. Тя е на 25 метра от мястото, където жертваха животни
за греховете, на 60 метра от светая светих, блъскат я на земята и казват, тази
жена беше хваната в прелюбодейство, законът казва, че трябва да я убием с
камъни, ти какво казваш?
Исус знаеше, че блъфират, че
няма да я убият там, защото пред храма е забранено да се убиват хора. Но той им
казва, добре, заведете я в долината Геена и я убийте. Но, тези от вас, които не
сте извършвали грях, вие започнете екзекуцията. Всеки се умълчава, пита, жено, къде
са твоите обвинители, тя казва, „Заминаха.“ След това ѝ казва с усмивка, „нито Aз те осъждам.“
С други думи, аз съм Божия
Агнец, няма нужда да ходиш да жертваш агнета, аз ти прощавам. Не те осъждам, ти
си простена. Само един може да прощава, Бог. Когато го обвиняваха как може да
прощава грехове, Исус им каза, „Добро утро, Аз кой съм?“
Така че, Исус каза, нито Aз те осъждам. Но след това ѝ каза, нещо
друго, което се пропуска: „отсега не съгрешавай вече.“ (ст.11)
Отсега не съгрешавай вече. Но възможно
ли е това? Можем ли да не съгрешаваме? Можем ли да напуснем плена на греха?
Можем ли да кажем не на греха?
Исус говори на фарисеите и им казва нещо
невероятно, „Крадецът идва само да открадне, да заколи и да погуби; Аз дойдох,
за да имат живот, и да го имат изобилно.“ Това звучи много повече от прошката,
нали? Прошката ме занулява. Аз дойдох не просто да ви простя греховете, а да ви
избавя от греха!
Правилно ме нарекоха Йешуа, Аз
дойдох, за да ви избавя от нещо, а не просто да ви простя нещо.
По-късно ап. Павел, един
брилянтен ум, фарисей, стана последовател на Исус. В посланието си до църквата в Рим, той пише,
„И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло...“ (Рим. 6:12) Не
позволявайте на греха да бъде вашия цар, вашия господар, „та да се покорявате
на неговите страсти.“ Не позволявай на себе си да стоиш под властта на греха.
Павле, нима имаме избор? Да,
имате избор. Затова дойде Исус, за да избави своите люде от греха. И продължава, „Нито представяйте телесните си
части като оръдия на неправдата, но...“ – което означава, че има и друг път, че
имаме избор. Той казва, „но представяйте себе си на Бога като оживели от
мъртвите“ (ст.13) – тук не става въпрос само за опрощаване на греховете, а за
освобождение от греха.
И после Павел казва това,
„Защото грехът няма да ви владее...“ За Павел грехът е като човек, като някаква
сила, тук не говори за дявола, а за греха. Това означава, че ти се чувстваш така, сякаш в теб
живеят двама човека. Единият казва Искам, другият – Не искам. Единият – Би
трябвало да..., но другият – Не би трябвало да... Павел нарича това грях. И
този грях в теб вече не е твой господар, ако ти си в Христос.
Най-накрая казва, защото заплатата,
резултата от греха е смърт... Не трябва да си християнин, за да знаеш това.
Грехът убива. Грехът винаги убива нещо.
Някои от вас имат брак, убит
от греха. Други сте видели как поради липса на самоконтрол вашите финанси са
били убити. Това е грях. Други сте преживели убийството на взаимоотношенията ви
със сина ви или дъщеря ви, поради техния или вашия грях. Други сте минали през
зависимост, която е убила взаимоотношенията ви с близък.
Поглеждате се в огледалото и
не харесвате това, което виждате. (Цар Навуходоносор се погледна и видя
животински образ). И вие не харесвате това, което виждате поради греха, защото
грехът е убил начина, по който гледате на себе си. Винаги там, където има грях,
нещо умира.
Дори простеният грях убива.
Простеният грях продължава да убива. В затвора има хора, които са срещнали
Бога, Той е простил грехът им, но те все още са в затвора. Дори простеният грях
убива.
Исус дойде на света не просто
да ни прости греха, но да бъде Йешуа, да бъде воинът-цар, който ще ни избави от
господството, от силата, робството на греха. Защото заплатата на греха е, че
винаги нещо умира.
Това е дарът на Рождество. Дарът Божий е живот
вечен, но и дар който получаваш веднага в този живот. Тук получаваш Божият
живот, освобождение от силата и робството на греха. Дарът на Рождество не е просто
прошка, а свобода от властта на греха, чрез Христос. Това е благата вест. Това
е Рождество.
Чрез Христос можеш да имаш нов
Господар. Чрез Христос вече имаш нов Господар – не Божият закон, а Божият Дух в
теб.
Ако ти си станал християнин
като дете, или като тийнейджър, или студент в университета като мен, или като възрастен,
жена ти или мъжът ти са те завели на църква, молил си се с молитва на покаяние,
повярвал си в Христос, и ако християнския ти живот се описва от непрекъсната
борба, падения и молитви за прощение, ти можеш да се освободиш от греха
Знай, че грехът не е твой
господар. Похотта не е твой господар. Липсата на себеконтрол в някои области не
е твой господар. Алкохолът не е твой господар. Лекарствата с предписание не са твой господар. Гневът ти
не е твой господар. Ревността ти не е твой господар. Навикът ти не е твой
господар.
Когато ти стана християнин, ти
беше изкупен в Христос. Исус дойде на този свят не просто, за да прости греха
ти. Той дойде, за да те освободи от греха. Върви и не съгрешавай повече.
Затова всяка сутрин в живота
си аз се моля с тази молитва: Господи, давам ти моите ръце, давам ти моите очи,
давам ти моето мислене, давам ти моите уста, давам ти моите уши, давам ти моите
крака. Искам да покоря цялото си аз на Теб. И искам да се съглася с Тебе тази
сутрин, че грехът не е мой господар. И аз няма да покоря частите на моето тяло
на някой, който не е вече мой господар.
Когато приемеш това в сърцето си,
тогава ще ти се прииска да кажеш на всички, „Знаете ли, аз помня деня, часа,
проповедта, пасажа, книгата, в която разбрах, че не трябва да живея като
пленник на греха, защото ГРЕХЪТ НЕ Е МОЙ ГОСПОДАР!
Moжете
да ми говорите, да ме примамвате, да ме прилъгвате, но грехът не е мой
господар!
Ако ти все още не си
християнин, може би дори не си сигурен в какво вярваш, започвал си да четеш Библията,
но не я разбираш, раждането на девица е непонятно, нека ти кажа: грехът не
трябва да е твой господар.
И ако някога се умориш от това
да падаш, от това нещо, което сякаш те контролира, от това разрушително чувство
в тебе, от тези разрушителни навици, имам страхотна новина за теб.
Рождество е покана от твоя небесен Отец да
влезеш във взаимоотношения с Него. Неговата ръка е протегната постоянно към тебе.
И когато откликнеш, грехът вече няма да е твой господар. Защото ти не си под
закон, а под благодат. Искаш ли да имаш нов Господар? Искаш ли Йешуа, а не
грехът да те владее? Йешуа чака да откликнеш на поканата на Рождество!
Ще го наречеш Исус, защото Той
е, Който ще спаси людете Си от греховете им.
Небесни Отче, моля те помогни
ни да превърнем това в реалност във всеки момент от живота си. Отвори очите на
сърцето ни, за да видят реалността, в която сме живели дълги години. И точно
сега, ако някой е бил в този ужасен цикъл на грях и прошка, грях и прошка, отвори
очите му и му помогни да види, че оттук нататък той може да казва на греха „не,
грехът не е мой господар.“
Когато Исус дойде, Той дойде
като Йешуа, като Избавител, Воин, за да ме освободи от робството и господството
на греха. Отвори очите ни, дай ни очи да видим, уши да чуем, и ни дай мъдрост
да знаем какво да правим с тази извънредно добра новина. В името на Исус, амин.
_____________________
БПЦ "Нов живот" Варна
23.12.2018 г.
