Прочит:
Даниил 9:24-27 „Седемдесет седмици са определени за народа ти и за святия ти
град за въздържането на престъплението, за довършване греховете и за правене
умилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата
видението и пророчеството и да се помаже Пресвятото. 25 И така, знай и разбери, че
от излизането на заповедта да се съгради отново Йерусалим до княза Месия ще
бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще се съгради наново, с улици
и окоп, макар в размирни времена. 26 И след шестдесет и две седмици Месия ще
бъде посечен и няма да има кои да Му принадлежат; народът на княза, който ще
дойде, ще погубят града и светилището; краят
му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения.
27 Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата
ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде
яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до
определеното време.“
И така, продължаваме с Даниил.
В
първите 6 глави видяхме описана неговата духовна биография. Чрез Божията
благодат и сила той преминава през много кризи и принася слава на
Бога. Видяхме, че глави
от 2 до 7 оформят хиазъм, в който основното послание е, че Бог царува.
Макар и царете и империите да се надигат срещу Бога и ние, християните да
страдаме поради това, ако останем верни на Бога, имаме надежда
в Него. Тези глави ни насърчават към търпение, докато Бог установи своето
царство.
А 8-12
гл. дават отговор на въпроса кога Бог ще направи това. Миналият път
видяхме, че времето на наказанието за народа на Израил беше ограничено.
Това видение изуми Даниил, но му помогна да разбере бъдещите
събития.
Една жена внезапно получила
инфаркт на окото следствие на запушен кръвоносен съд към сърцето. Точно
тогава на гости ѝ била нейната приятелка. Когато тя се опитала да ѝ налее
кафе, разляла кафето на масата. Защо?
Когато едното око не вижда, възприятието
за отдалеченост на обектите силно е затруднено. Във
фотографията това се нарича „дълбочина на полето“. Когато даден предмет
е фотографиран без останалите обекти да са на фокус, се казва че
снимката няма „дълбочина на полето“.
Хора, които живеят независимо
от Бога, са като еднооки хора, които не виждат нещата в дълбочина, в
перспектива. Липсва им „дълбочина на полето“. Онова, което ни помага да поставим
настоящето в контекста на бъдещите събития е пророчеството. То е Божият
начин да имаме „дълбочина на полето“.
В 9
глава четем за едно от най-удивителните пророчества в Библията. То ще ни
даде виждане относно бъдещето, за да имаме увереност и надежда в
нашето настояще. Озаглавих тази проповед „Отвори второто око“. Нека се
помолим.
Молитва за Словото.
Главата
ни пренася в първата година на Дарий. Виждаме Даниил да изучава
Библията, размишлявайки над пророчеството на Еремия, че запустението
на Ерусалим ще трае седемдесет години. В отклик на прочетеното той се
помоли.
Както вече видяхме, Даниил
беше посветен да се моли. Тук откриваме, че той е посветен също да
изучава Словото. В онова време беше рядост да притежаваш всички свитъци
от Закона и пророците, но Даниил беше на висока позиция и можеше да ги
намери.
Днес ние разполагаме с различни
Библейски преводи, коментари и речници. Четеш и изучаваш ли Словото?
В нашия пасаж вероятно Даниил
беше прочел от Еремия 29:10: „Защото така казва Господ: Като се изпълнят
седемдесет години във Вавилон, Аз ще ви посетя и ще изпълня благото Си слово
към вас, като ви върна в това място.“
Тогава Даниил се помоли на
Бога. Нека
прочетем част от тази молитва, Даниил 9:3-7 с ответен прочит.
Даниил се помоли Бог да
прости прегрешенията на народа му и да отвърне яростта си.
Той се обърна към „великия и страшен Бог, който е верен да пази завета и
милостта си, праведен и славен. В прошението си Даниил пое вината на
своя народ, говорейки в 1 л.ед.ч. – ние „съгрешихме, постъпвахме
беззаконно, вършихме нечестие, бунтувахме се и се отклонихме от твоите заповеди
(ст. 5).
Неговото сърце отразява Божието
сърце – те са и неговите люде. Така повече от 500 години по-късно Божият Син щеше да
поеме вината на всички хора върху себе си на Голгота.
Миналият месец ние също постихме
и се молихме за нашия народ, за
управниците и за църквата в България. Ние не знаем дали за нас,
вярващите, не предстои нов период на гонение. Но Библията ни насърчава
да се молим винаги за народа си и управниците си.
Павел
писа на Тимотей „Увещавам преди всичко да отправяте молби,
молитви, прошения, благодарения за всичките човеци, за царе и за всички, които
са високопоставени, за да имаме тих и спокоен живот в пълно благочестие и
сериозност.“ (1 Тимотей 2:1-2).
А псалмопевецът
се молеше така: „Върни ни, Боже, Спасителю наш, и прекрати негодуванието Си
против нас. 5 Винаги ли ще бъдеш разгневен на нас? Ще продължаваш ли да се
гневиш от род в род? 6 Не искаш ли пак да ни съживиш, за да се радва Твоят
народ в Тебе?“ (Псалм 85:4-6)
Даниил също отправи гореща
молитва за съживяването на народа си, чието наказание беше
към края си.
Даниил
9:20,21 „И
докато още говорех и се молех, и изповядвах своя грях и греха на народа си
Израил, и принасях молбата си пред Господа, моя Бог, за святия хълм на моя Бог,
21 дори още като говорех в молитва, мъжът Гавриил, когото бях видял в
предишното видение, като летеше бързо, се приближи до мен около часа на
вечерната жертва.“
Ангел Гавриил се явява
отново на Даниил, за да му даде „разбиране и прозрение“ и чрез него да отвори
нашето второ око.
В предходната 8 глава Гавриил
даде видение относно недалечното бъдеще на Израил, но също така за
„определеното последно време“ (8:19). И тъй като вниманието на Даниил в
9 глава е съсредоточено върху изтичащите 70 години от плена, Гавриил му
дава ново енигматично откровение в 9:20-27, за да му покаже в по-големи
подробности събитията от последните времена.
Даниил
9:24 „Седемдесет седмици са определени за народа ти и за святия ти град за
въздържането на престъплението, за довършване греховете и за правене
умилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата
видението и пророчеството и да се помаже Пресвятото.“
Тук думата „седем“ на
еврейски е „шиба“ и означава „група от седем“. Тя прилича на нашата
дума „дузина“, която означава „група от дванадесет“. Група от седем неща
на еврейски може да се нарече „шиба“. От пасажа става ясно, че седмиците
за които става въпрос тук са групи от седем години.
От пророчеството на Еремия,
което Даниил чете в началото на главата, той разбира че „запустението на Ерусалим
ще трае седемдесет години“. Сега Гавриил му разкрива един друг период
от седемдесет, но това са „седемдесет седмици“ или седемдесет по седем
години.
Числото „7“ винаги е означавало
пълнота или съвършенство в Библията. Тук Бог разкрива панорамата
на Своите взаимоотношения с Израил. Тя включва цялото взаимодействие
на Бог с еврейската нация, затова е използвано числото „7“. Съществуват различни
тълкувания на този енигматичен пасаж.
Според
някои изследователи тези „шиба“ или „седмици“, разделени на три части,
показват удивителната точност на пророчеството. Периодът от седем
седмици (ст.25) са 49-те години от „излизането на заповедта да се
съгради отново Ерусалим.“ Този указ е издаден от персийския цар Артаксеркс
през 445 г.пр.Хр. (Неемия 2). От този указ до края на Стария завет са 49
години.
Вторият период е шестдесет и
две седмици, което е 62 х 7 или 434 години.
Ако прибавим първите 49 години
към периода от 434 години се получават 483 години. Какво ще се случи след
483 години според пророчеството на Даниил? „Месия ще бъде посечен“
(ст.26).
Като използваме еврейския
календар, в който годината има 360 дни, разпределени в 12 месеца от по 30 дни,
този период от 483 години от указа през 445 г. свършва точно на празника
Цветница преди преди разпването на Исус в Ерусалим!
Според други учени първите
49 години показват времето до възстановяването на храма след плена.
Последната, 70-та седмица пък те виждат в ст. 26 и 27. „Князът, който ще дойде“
(ст.26) е вероятно Тит Веспасиан, който осквернява храма и разрушава
Ерусалим през 70 гл.сл.Хр. (Матей 24:3-25).
Но всички те са съгласни, че пророчеството
за Помазаника или Месия от ст. 25 се е изпълнило в Исус Христос,
чието идване носи край на греховете и прави умилостивение за тях
(ст.24).
Цели 70 г. Даниил е копнял
за възстановяването на Ерусалим и Божия храм (ст. 16-19). Сега, когато това
скоро ще се случи, Гавриил насочва вниманието му към един по-отдалечен
и висок връх в историята на изкупление. Защото, дори да се построи нов
храм от човешки ръце, той може да бъде разрушен.
Подобно на Даниил, нашите
очи трябва да са обърнати към последния храм, Исус Христос, който няма
да може да бъде разрушен.
В Йоан
2:19 Исус каза, „Разрушете тоя храм (имайки предвид тялото си), и за три дни ще
го издигна.“
Откр. 21:22-27 „И храм не
видях в него (в небесния Ерусалим), защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщи
и Агнето.“
Даниил предсказа възхода и
падението на Вавилон, Медо-Персия, Древната Македонска държава и
Римската империя. Описа с точност възстановяването на храма, идването
на Антиох Епифан и очистването на храма от Макавеите. Но най-вече
– повече от 5 века преди това разкри събитията около Христовата смърт
и възкресение!
Именно поради поразителната
точност на пророчествата в Даниил неговите критици твърдят, че книгата е
писана след споменатите събития.
Но съществуват поне три
независими извънбиблейски източници, които потвърждават, че книгата Даниил
е писана далеч преди тези събития.
Първо,
Йосиф Флавий, придворен историк на трима римски императори описва как
Александър Велики е получил копие от книгата Даниил при завземането на Ерусалим
през есента на 332 г.пр.Хр. – нещо което споменахме миналия път.
Второ, преводът на Библията
от еврейски на гръцки, Септуагинта, е от 3-ти век.пр.Хр. Книгата Даниил е
включена в него.
Даниил също е част от
свитъците от Мъртво море (Кумранските летописи), датиращи от около 200
г.пр.Хр. Няма начин Даниил да е написана „постфактум“. Бог отвори и второто
му, пророческото око на Даниил и той наистина видя бъдещето, което Бог
виждаше.
И Бог
направи така, че чрез него да отвори и нашето второ око за събитията,
които предстои да се случат. Защо това е важно?
Това е важно, за да можем да виждаме
целта и да я следваме неотлъчно. Както някой беше казал, „Повечето хора
виждат препятствията; малцина виждат целите; историята награждава успехите на
последните, докато забравата е наградата за първите.“
Ако двете ни очи са отворени,
ще имаме „дълбочина на Божието поле“. Ще виждаме от Неговата перспектива. Това
е важно, защото без ясно пророческо виждане относно бъдещето не можем да
ходим с увереност в настоящето.
Френският
политик Жорж Клемансо е бил министър-председател на Франция от 1917-1920
г. За него е известно, че е участвал в много дуели, което все още било общоприета
практика във Франция до Първата световна война. Веднъж той изненадал своя
секундант, като поискал от служителя на гарата в Париж еднопосочен билет
за дуела. „Не е ли това много песимистично?“, попитал секундантът. „Съвсем
не“ – отговорил Клемансо. – „Аз винаги използвам билета за връщане на моя
опонент.“
Може би днес вярата ти е подложена
на изпитание. Може мрачен облак да закрива слънцето на надеждата.
Може би трябва да се изправиш на дуел в името на правдата. Но ако знаеш,
че в един момент всичко това ще изчезне и Бог ще триумфира над
твоите врагове, ще имаш увереност в крайната победа.
Защото Той е осигурил
билета ти за вечността. Там Исус Христос ще изтрие всяка сълза от очите
ти и смърт вече няма да има, нито ридание, плач или болка, защото старото
изчезна.
Виждаш ли с двете очи? Виждаш
ли нещата в тяхната дълбочина? Ако да, тогава ти имаш ключа за уверен
и удовлетворен живот и надежда за сигурно бъдеще след смъртта. Амин!
